Нека след всичко това не забравим пак за по-възрастните

Може онези, с които живеем, да имат щастието да разчитат на нас, но много хора нямат тази привилегияСнимка: iStock

Цинично е, но е и човешко – до голяма степен днес всеки от нас пази възрастните хора, защото в живота си има близък човек, който е застрашен.

Неизбежно е да оценяваме стойността на живота през личния си опит. Така успяваме и да мислим за по-абстрактното – за всички възрастни хора, които са майка и баща, баба и дядо, сестра или приятел на някого, но ние никога няма да познаваме.

За радост, това успява да накара много хора да са отговорни и във време на криза да вземат мерки. Част от нас стоят у дома, защото отговорността за живота на другия (често – онзи в другата стая) може да тежи непоносимо.

Само че с това на повърхността изплува и друг въпрос: защо не мислим за възрастните с такова внимание и във времена, когато няма извънредна заплаха за здравето им?

Обществено-политическата реторика в момента ясно извежда едно основно послание: да пазим тези хора. Неудобно е обаче, когато видим колко малко беше направено за тях, за да живеят те по-нормално.

Дори да не изтъкнем очевидния проблем с пенсиите (тази година средната се „качи“ до 412 лева), няма как да подминем факта, че много възрастни хора остават напълно сами, неспособни да се грижат за себе си, с минимален доход и забравени от света.

Част от тях кандидатстват за място в държавни старчески домове, където има опашка от около 1000 чакащи, които получават минимални грижи срещу 70% от дохода си.

Нека не забравяме също, че тези институции (често дори и частните такива) страдат от остър дефицит на персонал, липса на пространство, лоши битови условия и цялостна неспособност да поемат грижата за отседналите в тях, да не говорим за психологическата такава.

Всички тези проблеми станаха болезнено видими през януари, когато се разбра, че за една година в дома в с. Горско Косово са починали 24 възрастни души с деменция.

Ако сега ни съобщят, че същият брой хора са починали от вируса, ще бъдем шокирани.

Да не говорим, че малко след случая омбудсманът Диана Ковачева каза, че има домове с далеч по-висока смъртност от тази, просто цифрите не са стигнали до публичното пространство.

В Испания например този проблем бе забелязан едва сега – старческите домове там буквално се превърнаха в общи гробове заради епидемията от коронавирус, като се оказа, че хората са оставени не само да умрат сами, но и труповете им стоят там със седмици, докато заразяват дори и малкото останали живи наоколо.

Брутално, нали? Представете си сега какво ще стане, ако коронавирусът започне да се разпространява масово в България и обхване хосписите.

Отговорността за това се прехвърля непрекъснато между кметовете на общините (които управляват домовете) и социалното министерство, но засега ефективни мерки липсват.

Какво можем да направим ние? В момента – да не сме кибритената клечка, от която да не лумне този огромен пожар.

След това – да изискваме повече за възрастните. Може онези, с които живеем, да имат щастието да разчитат на нас, но много хора нямат тази привилегия и вината за това не е тяхна. Просто животът е такъв – хайде за малко да си представим и техния.

Маргинал да се наричам, първа радост е за мене

Не гледам отдавна наложеното в БНТ още от времето на “соца” предаване “Панорама”. То не е мръднало и крачка напред по форма. В БНТ си харесват архаичната обвивка, наследството и говорещите музейни експонати от същия този “соц”. И канят известни българи, чийто живот е бил свързан с БНТ (че с коя друга телевизия да е бил свързан – може би със съветската, която, оказва се, Орлин Горанов много харесвал?!), да похвалят “майката” на всички телевизии в България.

Мога да бъда заподозрян, че се изказвам в стил “гроздето е кисело” защото също толкова отдавна съм забранен като коментатор в това предаване, макар самият аз мога да бъда определен като музеен експонат с близо 40 годишна история на своя коментаторски  опит в БНТ – но явно с днешни “неправилни позиции” от гледна точка на застиналия на този екран “соц”. 

На подозиращите ме не мога да попреча, но истината е, че една от причините да не гледам “Панорама” е съчувствието ми към “маргиналите”, арестувани да изтърпят пред прожекторите и камерите цялото предаване без право на глас, за да им дадат някоя и друга минута време на финала.

Същевременно за мен е повече от актуален въпросът за маргиналите, които по-нататък в този текст няма да споменавам в кавички. 

Отзвукът от снощното издание на “Панорама” ме информира, че в него любезно е дадена възможност на финансовия министър Владислав Горанов да потвърди, че не вижда нищо лошо в думата маргинали, която употреби по-рано на пресконференция по адрес на изключените от него надежди на самоосигуряващите се българи да получат под някаква форма държавна подкрепа в трудните времена на китайската пандемия. 

Както става ясно, от него да мине, вече можел да размисли (и да се смили) над някои категории хора със свободни професии, които имат принос към “обществения интерес”. И изброил обущари, архитекти, артисти, адвокати…

Sutor, ne supra crepidam! (Обущарю, не по-високо от обувките), бих казал на раздавача на нашите пари по негово усмотрение според тяхната важност по някаква негова скала !

Случайно ли г-н министърът е “пропуснал” да спомене журналистите на свободна практика, как мислите? 

Едва ли. Макар, че точно един сритан с обувките на властта журналист е в много по-трудно положение да се самоиздържа в България, отколкото обущарите, артистите, архитектите и артистите. Да те наврат в нишата на блогуването без право на помилване (освен ако не се пречупиш и целунеш ръката на “когото трябва”) е най-разпространената у нас форма на маргинализиране на свободните по дух и професия хора. Защото още не е открит начин човек да се прехранва от списването на блог, пък ако ще блогът да е по-популярен сред читателите от доста т.н. медии. Блогърът полага доброволен безплатен труд и никой ползвател не е длъжен да се грижи за прехраната на автора. Ако ще (да мре)!

Самоосигуряващият се автор на тези редове не се самосъжалява, макар да има всички основания като стриктен платец на своите задължения да очаква друго отношение от онези, които се разпореждат с приноса му за бюджета. Но има повод да сподели малко  от личният си опит какво значи да си журналист на свободна практика, оставен на свободно социално падане без никакви предпазни мрежи.

Няма да обяснявам как точно, но семейната мрежа е тази, която заедно с читателите на моите книги и на блога, помагат в моя случай да разреша неразрешимата задача как да оцеля и да не доставям удоволствие на маргинализаторите, желаещи да ме видят стъпкан от подкованите им обувки, пълзящ и просещ милост. 

Така продължавам вече 14-та година, откакто се отказах от голямата си заплата в БТВ, доказвайки, че не парите ме мотивират, включително като отхвърлям всички подаяния под формата на оферти за друга, по-ниска платена работена работа. Бях се заклел, че няма да се продам евтино и сдържах дадената пред себе си дума. Сеирджиите и злобарите много се дразнят от този факт и ми вменяват “продажност”, клеветейки ме, че получавам някакви грантове – от лошите американци, разбира се. Какво да кажа на човечета, които съдят по себе си и чиято клеветническа увереност паразитира върху нежеланието ми да си губя времето по съдилища! 

Но да оставим злонамерените на злобата им. От тях друго не може да се очаква. Но от онези, с които споделям възгледи, нагласи и манталитет, наистина не мога да се абстрахирам лесно (макар да ми се налага), когато участват в моята маргинализация чрез отказ от солидарност. Не желая да ги споменавам, а още по-малко да ги изброявам.

В крайна сметка не съжалявам, че съм маргинал за Горанов, за когото журналистите на свободна практика попадат явно в най-низшата ниша на кастата на недосегаемите. Благодаря за този кастинг и за комплимента да съм толкова категорично далеч от неуважемото от уважаващия себе си човек статукво! 

Коронавирус: МВР и безбройните декларации

От 21 март в областните градове в България може да се влиза или излиза само при необходимост. Механизмът, по който обаче се удостоверява неотложността на пътуванията, изглежда доста тромав и безсмислен.

КПП за проверка на неотложността на пътуването

Със заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев от 21-и март гражданите могат да излизат или влизат в областните градове в България само, ако това е наложително. За целта на входовете и изходите на градовете са изградени контролно-пропускателни пунктове, през които се преминава след доказване на неотложността на пътуването.

Дотук добре. Мярката е рестриктивна, но звучи като ефективен способ за ограничаване на разпространението на новия коронавирус в България. Механизмът, по който неотложността на пътуванията се удостоверява пред контролните органи обаче, изглежда архаичен, неекологичен и по-скоро безсмислен.

Ежедневно се събират милиони листове

В момента ситуацията изглежда така: всеки гражданин, който трябва да влезе или излезе от областен град, предава на властите по една попълнена декларация при всяко преминаване през КПП. Ако човек живее в един областен град, но работи в друг например, са му необходими четири екземпляра дневно.

По информация от сайта на МВР попълнените декларации „се събират от служителите на КПП с цел контрол на изпълнението на мярката и възможност за проверка на попълнените в тях данни“.

По данни на вестник „Сега“, през един пропускателен пункт в Пловдив на ден преминават по 35 хиляди души само в едната посока. Това означава, че служителите на този пункт събират по 70 хиляди декларации дневно или 350 хиляди на седмица.

В сайта на Агенция „Пътна инфраструктура“ са изредени над 90 пропускателните пунктове на територията на цяла България. Ако приемем, че те са със същата натовареност като този в Пловдив, това прави 6,3 милиона декларации на ден, събирани от служителите на КПП-тата в България. Или 31,5 милиона екземпляра за една работна седмица.

Кому е нужна тази хартия?

На първо място няма яснота как се съхранява това количество хартия, нито по какъв начин подобен обем данни може да бъде обработен, ако не е дигитализиран. Нека си представим за колко много хартия става въпрос: 31,5 милиона листове отговарят на 63 хиляди стандартни пакета А4. Процесът, по който се намират и проверяват данните на конкретен човек сред това количество, оставям на въображението ви.

Наистина ли няма по-ефективен и лесен механизъм за контрол?

Надали има спор, че така действащите правила водят до прахосване на хартия, мастило, време и пари. Не всеки има принтер у дома, за да може ежедневно да се въоръжава с листове, попълнени и подписани с актуалната дата. Медийните репортажи преливат от разкази на чакащи граждани, пишещи на място въпросните декларации, чиито пътища след това са неведоми.

Тези, които се придвижват заради служебни задължения, попълват напълно идентична информация всеки ден – лични данни, адрес на местоработата и подпис (заверката от работодателя отпадна преди няколко дни).

Какво пречи този документ да се попълва веднъж и лицето да попада в онлайн регистър, чрез който да бъде проверявано от служителите на КПП? Или пък да може да подава декларацията по електронен път? Сещам се и за далеч по-аналоговата алтернатива: да се получава пропуск (хартиен!) от властите за определен период от време, в случай, че обстоятелството, изискващо пътуване, не се променя. Такъв е примерът с местоработата в друг град.

Това не само ще спаси известно количество дървета, но ще отпуши малко трафика и ще гарантира повече спокойствие както на преминаващите, така и на служителите на МВР.

Китай трябва да забрани търговията с диви животни

Едни казват, че новият коронавирус бил предаден на човека от прилеп, други – от броненосец. Едно е ясно: Китай най-после трябва да забрани търговията с диви животни. В противен случай скоро ще преживеем нова пандемия.

default

В началото на епидемията ЕС изпрати на Китай 50 тона защитни облекла и медицинско оборудване. Те бяха предназначени за Ухан, където вирусът се прояви за първи път. След като кризата там бе овладяна, Китай започна да изпраща медицински консумативи на Италия, Испания, Гърция, но и на страни, които са извън ЕС.

Тази помощ е добре дошла навсякъде, където възможностите на местното здравеопазване вече са надхвърлени. С оглед на здравната криза „солидарността и сътрудничеството са най-мощното оръжие, с което разполагаме“, каза китайският държавен ръководител Си Дзинпин.

Кога Китай ще забрани търговията с диви животни?

„Пекин се опитва да се представи като спасител в нужда. Пандемията променя съотношенията във властта: Китай иска да смени САЩ като „сила, която се грижи за света““, написа вестник „Ханделсблат“. Изданието подозира, че Китай иска да пренапише историята на тази епидемия.

Истината е първата жертва във всяка война. Това си пролича и в сегашната криза. Но след като в САЩ броят на заразените и починалите от коронавирус нарасна толкова стремително, едва ли някой може още да твърди, че вирусът е бил нарочно създаден в някоя американска лаборатория.

Истината е, че той е възникнал чрез зооноза – т.е. чрез пряк контакт между животни и човек. Така някои болести по животните се пренасят и върху хора. Обикновено преносители са бозайници – нашите най-близки родственици в животинския свят. Такъв беше случаят при появата на СПИН, при Ебола, ТОРС, а сега и при Ковид-19.

Еволюционният биолог Джаред Даймънд и вирусологът Натан Улф нагледно показаха на страниците на „Зюддойче Цайтунг“ как опасните животински вируси се прехвърлят върху човека. Вирусът на ТОРС (Тежкък остър респираторен синдром), а по всяка вероятност и на Ковид-19, са били пренесени върху хора на китайски пазари за диви животни, където те по традиция се продават за консумация или за целите на традиционната китайска медицина (ТКМ). При Ковид-19 се предполага, че това е станало чрез люспести животни, пише сп. „Нейчър“.

Освен това в ТКМ на люспите на някои бозайници се приписват чудодейни лечебни качества, а в гъстонаселените градове на един глобализиран свят не е необходимо много време, докато една локална зооноза се превърне в световна пандемия.

Пазарът за диви животни във Ухан беше затворен след появата на новия вирус, но дори и Комунистическата партия на Китай не смее да сложи окончателно край на всякаква търговия с диви животни. Животинските съставки и субстанции, изготвяни от тях, са прекалено важни за ТКМ.

Националната здравна комисия на Китай наскоро дори  препоръча една инжекция с екстракт от жлъчния сок на мечка като препарат срещу тежки и критично протичащи инфекции с коронавирус.

Поне от 8 век насам е известно и лечението с добиваната от жлъчната течност Урсодеоксихолева киселина, която се използва срещу камъни в жлъчката и болести на черния дроб.

А миналата седмица държавната китайска осведомителна агенция Синхуа публикува заглавието: „ТКМ предлага ориенталска мъдрост в битката срещу новия коронавирус“. Там се твърди, че ТКМ е доказала успехите си в битката срещу всички досегашни епидемии, включително и срещу ТОРС.

Да се подготвим за следващата пандемия

По пазарите в Китай човекът и животните са плътно един до другПо пазарите в Китай човекът и животните са плътно един до друг

ТКМ играе важна роля и в редица други региони на света извън самия Китай. Затова  търговията с диви животни, като важен доставчик на суровини за тази медицина, вероятно ще продължи да съществува и след сегашната криза с коронавируса.

Привържениците на ТКМ наистина могат да се похвалят с успехи – в някои области те са сравними с тези на класическата медицина. Китайските лечители твърдят, че класическата медицина просто лекува симптомите, но игнорира цялостната картина.

Еволюционният биолог Джаред Даймънд и вирусологът Натан Улф неслучайно твърдят в тази връзка, че още преди да сме преодолели сегашната криза с Ковид-19 би трябвало вече да се настроим за следващата пандемия. Според двамата учени, незнанието и нехайството и в бъдеще ще водят до прехвърлянето на зарази от животните върху човека. А една световна забрана за търговия с диви животни би могла поне да намали рисковете от нови смъртоносни зоонози.

Северна Македония официално е част от НАТО


Македонски войници издигат знамето на НАТО по време на официална церемония пред сградата на правителството в Скопие на 12 февруари
Македонски войници издигат знамето на НАТО по време на официална церемония пред сградата на правителството в Скопие на 12 февруари

Северна Македония официално се присъедини към НАТО в петък, след като представи своя „инструмент за присъединяване“ пред Държавния департамент на САЩ, потвърдиха от централата на Северноатлантическия алианс в Брюксел.

„Добре дошли в НАТО, Северна Македония! Това беше дълъг път, но всичките ви усилия се отплатиха. Процесът по формалното присъединяване приключи и ние сме доволни да приемем 30-ата членка на Алианса“, написа в Туитър генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Държавният секретар на САЩ Майк Помпео също приветства югозападната ни съседка, потвърждавайки ангажимента на Вашингтон за „колективна отбрана съгласно Член 5 – крайъгълният камък на Трансатлантическия алианс“.

Македонският президент Стево Пендаровски подписа окончателния документ за присъединяването на страната в НАТО на 20 март, след като три дни по-рано испанският парламент ратифицира членството на бившата югославска република. Така отпадна и последната пречка пред влизането на Северна Македония в Алианса.

Протоколът за присъединяване на Северна Македония към НАТО беше подписан от постоянните представители на 29-те страни членки на 6 февруари 2019 г. След това документът премина през процедура по ратификация във всяка страна.

Гърция първа ратифицира протокола и така в сила влезе договорът от Преспа, с който се промени името на югозападната ни съседка на Република Северна Македония. Именно това беше условието на Атина, за да подкрепи евроатлантическата интеграция на Скопие.

Биология или начин на живот – защо мъжете са по-застрашени от COVID-19

Данни от няколко страни напоследък показват тенденция, според която коронавирусът покосява по-голям процент мъже, отколкото жениСнимка: Getty Images

Вече е известно, че COVID-19 е най-опасен за възрастните хора и за тези с хронични заболявания. Освен това изследвания показват, че децата се справят по-добре с вируса, отколкото техните родители.

Но данни от няколко страни напоследък показват и друга тенденция – според тях коронавирусът покосява по-голям процент мъже, отколкото жени.

Тази тенденция се наблюдава за първи път в Китай, където в един анализ се установява смъртност от 2,8% при мъжете в сравнение с 1,7% при жените. Анализ на профила на всички заразени с коронавирус пациенти в Китай от декември 2019 до февруари 2020 г. сочи, че мъжете са около 60% от общия брой заболели.

В подробен анализ на 44 600 случая в Китай от 11 февруари китайският Център за контрол над болестите отчете, че сред децата до 16 години вирусът засяга повече момчетата, отколкото момичетата. В скорошен доклад за 171 лекувани от СOVID-19 деца и подрастващи в детската болница в Ухан се посочва, че 61% са били момчетата.

Този модел се потвърждава във Франция, Германия, Иран, Италия, Южна Корея и Испания, съобщава The Guardian. В Италия 71% от всички смъртни случаи за периода 21 февруари-12 март са на мъже. При хоспитализираните мъже с COVID-19 рискът от летален изход е 75% по-висок в сравнение с този при жените, приети в болница с остро дихателно заболяване.

В Южна Корея мъжете са почти 62% от всички заразени. А в Испания данни, публикувани миналия четвъртък, показват, че два пъти повече мъже са починали от коронавирус, отколкото жени.

Учените засега виждат няколко основни причини за това.

Повечето пушачи са мъже

Очертаващата се картина може лесно да бъде обяснена със социалните и поведенчески разлики между двата пола. Тютюнопушене, пиене, общо лошо здраве – изследователите казват, че това са някои от факторите, които биха могли да обяснят защо повече мъже умират от коронавирус, отколкото жени.

Заради процента пушачи сред мъжете в Китай – 50% мъже за сметка на 2% жени, тютюнопушенето е първата причина, която учените допускат като вероятна. Тоест заради основните различия в здравето на белите дробове се предполага, че пушенето допринася за това мъжете да имат по-сериозни симптоми.

Хипотезата за пушачите е подкрепена от изследване, публикувано миналия месец в Китай, според което те са около 12% от тези с по-леки симптоми, но същевременно 26% от тези, които са се озовали в интензивното или са починали. Пушенето освен това е предпоставка за заразяване, тъй като пушачите докосват повече устните си и могат да замърсят цигарите си.

Според данни от тази година на Националния институт по здравеопазване в Италия (ISS) при постъпването в болница една трета повече пушачи с COVID-19 са имали по-сериозна клинична изява от непушачите. За пушачите рискът да се нуждаят от интензивни грижи и механична вентилация е около два пъти по-голям.

И все пак макар в много страни да има по-голям процент мъже пушачи – като в Италия, където около 28% от мъжете и 19% от жените пушат, разликите никъде не са толкова крайни, колкото в Китай. В Южна Корея пушат половината от възрастните мъже и 4% от жените.

Други изследвания показват, че сред италианските мъже е по-висок процентът хипертоници в сравнение с жените (на една и съща възраст), докато китайските мъже са по-предразположени към високо кръвно налягане и е по-вероятно да имат диабет тип 2, отколкото нежния пол. Това са фактори, които допринасят за възможни усложнения при коронавирус, казват изследователите.

Сред другите възможни обяснения са поведенческите фактори, с които се различават половете. Някои проучвания показват, че е по-малко вероятно мъжете да мият ръцете си и да използват сапун, както и по-малко вероятно е да потърсят медицинска помощ. Освен това те били по-склонни да пренебрегнат съветите за обществено здраве.

Но сред експертите нараства и убеждението, че роля играят и по-фундаментални фактори.

Биологични фактори

Повишената смъртност от коронавирус при мъжете е валидно в Китай, Италия, Испания, но повишена заболяемост сред мъжете се наблюдава и в много различни страни и култури, казва Сабра Клайн, професор по обществено здраве в университета „Джон Хопкинс“. Което я кара да мисли, че има нещо универсално, което допринася за това и според нея тютюнопушенето не е водещият фактор.

Предишни изследвания показват, че мъжете имат по-нисък вроден имунен отговор към редица инфекции, включително хепатит С и ХИВ. Това означава, че имунната система на мъжете може да не реагира адекватно, когато бъде атакувана от вируса. По време на предишни епидемии се съобщава, че мъжете в Хонконг имат по-лош клиничен резултат при заболяване от SARS. Те също са имали по-висок риск да умрат от MERS според проучване в Саудитска Арабия и Южна Корея.

Проучвания при мишки предполагат, че това може да важи и за коронавирусите, въпреки че конкретно COVID-19 не е изследван. Д-р Стенли Пърлман, специалист по заразни болести от Университета в Айова, е правил опити през 2016 и 2018 г., като заразил мъжки и женски лабораторни мишки с коронавируса, предизвикал острите дихателни заболявания SARS и MERS.

Във всички възрасти мъжките мишки били по-податливи на инфекцията от женските, пише Los Angeles Times. Същевременно смъртността сред инфектираните женски мишки рязко скочила при премахване на техните яйчници или когато им инжектирали лекарства, които потискат активността на хормона естроген.

Доказано е, че естрогенът повишава антивирусните реакции на имунните клетки. И много гени, които регулират имунната система, са кодирани в Х-хромозомата, от които мъжете имат една, а жените две. Възможно е някои гени, участващи в имунния отговор, да са по-активни при жените, отколкото при мъжете.

За Пърлман тези резултати говорят ясно, че има връзка с естрогена. Той предполага, че това важи и за новия коронавирус COVID-19. Но защо и как този хормнон предпазва жените – това би искал да знае и самият учен: „Естрогенът изпълнява толкова много важни функции в женското тяло, че е трудно да се докаже каквото и да било за специфичните му предпазни сили“.

Снимка: Getty Images

И все пак за много други болести мъжете имат предимство. Известен факт е, че по-голям процент от жените са изложени на усложнения и смърт от грип в сравнение с мъжете. За жените е много по-вероятно да развият автоимунно заболяване при болести на дробовете. И въпреки, че в световен мащаб повечето пушачи са мъже, жените изглеждат по-уязвими за заболявания като рак на белите дробове и емфизема.

„Ние наистина не разбираме защо е така“, споделя Кент Пинкъртън, който изучава половите различия в заболяванията на белия дроб. Но той и други експерти предполагат, че реакцията на хората към COVID-19 може да разкрие важни различия за начина, по който имунните системи на мъжете и жените се борят с инфекцията.

За половите разлики в имунната реакция на COVID-19 отговори могат да дадат и проучванията на антителата, каквито в момента се провеждат в целия свят. Китайски екипи са проследявали кръвни проби от пациенти по време на инфекцията и скоро могат да се очакват заключения от наблюденията.

Но честният отговор е, че досега никой не знае какво точно причинява разликата, признава проф. Сара Хоукс, директор на Центъра за джендър изследвания и световно здраве в Лондонския университетски колеж (UCL).

Липсват данни по пол за много страни

Все още големи страни като САЩ и Великобритания не са дали данни за заболеваемостта по пол. Засега подобна разбивка са направили само шест страни. Китай, Франция, Германия, Иран, Италия и Южна Корея предоставят данни, разделени по пол както за потвърдени случаи, така и за смърт, а други седем седем държави са предоставили данни само за броя на потвърдените случаи.

Тоест данните досега не са изчерпателни. Освен това данните за Китай например обхващат периода до края на февруари, много преди да се стигне до там да няма нито един нов случай. Няма и надеждни данни за съотношението на тестовете, прилагани на мъже спрямо жени във всяка страна. А има несъмнено и случаи на вируса, които не са отразени в националните данни. Страните, за които има информация, обхващат почти една четвърт от световното население, което не е малък процент.

И все пак докато учените нямат сигурни данни от целия свят, ще бъде много трудно да намерят отговора защо мъжете са по-предразположени да се разболеят от COVID-19 и това да има фатален край.

И България, както Русия, отдавна е заразена с примирение пред фалшивите новини на властта

Андрей Иларионов, бивш икономически съветник на президента Путин, напуснал поста през 2005 г., е цитиран от руски медии да анализира изявлението на Путин, което се очакваше да бъде посветено на опасностите от китайския грип за Русия.

Путин явно демонстрира загриженост за собствения си рейтинг, премълчавайки надвисналата над Русия заплаха от пандемията и дори не изрази съжаление за руските жертви на болестта, отбелязва Иларионов (НА СНИМКАТА ОТ ЕКРАНА ВДЯСНО).

В интервю за предаването “На гости на Дмитрий Гордон”, излъчвано онлайн, Иларионов обърна по-рано внимание и на друг случай, когато Путин си говори каквото си иска без да бъде репликиран.

Дори и уважаваният интервюиращ Андрей Ванденко, определен като най-добрият в бранша в Русия от самия Дмитрий Гордон, пропусна на 23 март в своето интервю да поиска от Путин разяснение след като той съобщи очевидната неистина за увеличение на средната заплата в Русия за последните 20 години с някакви си малко над 4 на сто. Което е абсурд при положение, че пак в същото интервю Путин говори за увеличаване на пенсиите и на самата икономика през този период в пъти, отбелязва Иларионов. https://www.youtube.com/watch?v=w0DCgbBKdAw

Защо този път Путин, който има обичая да преувеличава, прави обратното, съобщавайки невъзможно малка величина, остава неясно. Дали е грешка на езика или го прави с някаква цел, не може да се каже. Но е абсолютно сигурно, че не може да бъде вярно да има увеличение на средната заплата в Русия за цели 20 години с някакви си 4 процента, обръща внимание Иларионов.

Руският икономист разви надълго и нашироко въпроса не заради самата грешка (или лъжа), а заради факта, че тя безропотно се приема в Русия за истина. Интервюто на Ванденко си “виси” на сайта на президента, както и в сайта на ТАСС и никой не коригира невярното твърдение. Това показва само едно: че в Русия има пълен крах на държавата, в която няма никакво противодействие на лъжата, когато тя е изречена от Путин.

А сега, уважаеми български читателю, да се пренесем у нас по аналогия. Тук публиката, медиите и дори “опозицията” са дресирани от премиера Борисов от години да плещи каквото си пожелае без доказателства или да казва обратното на онова, което е говорил. По какви ли не теми – например при обосноваването на необходимостта от нова ядрена централа, до противоположното му мнение по въпроса, след което се превъртя към изходната си позиция наново. Колко пъти премиерът ни подхвърли разминаващи се с милиарди свои оценки и за цента на такава централа!

Помните ли когато говореше за заплаха от 10 милиона мигранти, които могат всеки момент да ни пометат? На тази вълна спечели последните последните парламентарни избори. Сега управлява трети мандат и трета година от него заедно с онези свои съдружници в разпространяването на тези страхове, които също здраво яхнаха вълната на фалшивата прогноза.

Ами взаимно изключващите се негови оправдания около въвеждането на европейските правила срещу тютюнопушенето на публични места? Най-напред твърдеше в един глас с ресторантьорското лоби, че чрез такива забрани ще си убием туризма (сякаш най-важното за туристите е да гълтат цигарен дим), а само месеци по-късно прегърна най-сетне логиката, според която няма нищо по-важно от здравето на хората.

Ами твърдението му, че в пристъп на извънредна демократичност е позволил на Румен Радев да спечели президентските избори, за да не преяде ГЕРБ с власт? 

Мога да дам още много примери за липсата на реакция срещу Борисовите противоречиви изказвания – включително и двукратното му твърдение пред публика, че България е обявила война на СССР, макар да е обратното.

Ако превъртим лентата на спомените до наши дни най-пресния пример за салтомортале от страна на нашия премиер наблюдаваме при превъплъщаването му от скептик с бодряшко отношение към опасността от китайския грип, призоваващ от екраните на телевизорите с поглед на хипнотизатор хората да не се поддават на паника, до пълното отрицание на този собствен образ, затулен вече с противовирусна маска. 

Обслужващият персонал на нашия властелин ще каже, че сега не е време за критики. Удобно е за тях и за началството им да се ваксинират срещу вируса на съмнението в тях с ваксата на публичния му образ, но остава въпросът защо и досега нямаше опониране или поне коригиране на очевидни неистини, изричани от Борисов. 

Изразът “да не счупим държавата”, употребяван напоследък като призив да не сочим кривиците на властта, напълно приляга като диагнозата за счупената отдавна държава, в която воланът е оставен на еднолично управление без блокиращи механизми по нанадолнището.

Иначе казано, малкият човек начело на голямата Русия не е измислил нищо ново, макар да е трудно за вярване, че се учи точно от нашия голям многомандатник.

“Корона облигациите” блокирани. Еврозоната и останалите търсят друго спасение след Великден


Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че нов опит за намиране на общо решение за възстановяване на европейската икономика, ще бъде направен след доклада на Еврогрупата след Великден
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че нов опит за намиране на общо решение за възстановяване на европейската икономика, ще бъде направен след доклада на Еврогрупата след Великден

Европейските лидери не успяха да постигнат общо решение за финансови инжекции, които да позволят възстановяването на икономиката след края на епидемията от коронавирус. Те заседаваха виртуално до късно в четвъртък, но се договориха единствено да изискат нов доклад от финансовите министри от еврозоната (Еврогрупа) с предложения, който трябва да е готов до две седмици.

До разрива се стигна, след като няколко страни донори на европейския бюджет, сред които Нидерландия и Германия, отказаха да подкрепят предложението за създаване на финансов инструмент, чрез който страните общо да вземат дълг, станал известен като “корона облигации”.

От 13 март в България е обявено извънредно положение заради пандемията от коронавирус. Броят на заразените дотук в страната е над 270 човека, три са смъртните случаи, а трима души оздравяха. Затворени са всички училища, заведения и нехранителни магазини в големите търговски центрове. Отменени са всички културни прояви. Всичко най-важно за ситуацията можете да видите тук. Развитието на пандемията по света можете да прочетете тук.

“Обсъдихме различни възможности и решихме да продължим по всички тях. Еврогрупата ще даде до две седмици нов доклад с предложения”, заяви след срещата, продължила близо седем часа председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Миналата седмица девет европейски държави, сред които Франция, Италия, Гърция, Испания, Белгия и Ирландия, поискаха Европейската централна банка, да получи възможност да потърси общо заеми на световните борсови пазари, с гаранции на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Германия и Нидерландия, сред най-силно засегнатите от епидемията страни, не желаят да поемат допълнително финансово бреме. Вместо това те предлагат държавите, които имат нужда от външна помощ, да се възползват от заемите на Европейския спасителен механизъм. Той беше създаден по време на гръцката криза и набираше средства за удоволетворяването на финансовите претенции на кредиторите на Гърция.

Още преди края на срещата, която се проведе чрез видеоконферентна връзка, италианският премиер Джузепе Конте обяви, чрез съобщение до медиите, че не приема подготвения план и че Европа се нуждае от „иновативни финансови инструменти, които са наистина пригодени за война“.

Конте поиска решение да бъде предложено до 10 дни, а в съобщението на канцеларията му се казва, че той има подкрепата и на испанския премиер Педро Санчес.

Италия вече взе заем от 25 млрд.евро, а правителството съобщи, че подготвя ново искане за удвояване на сумата, за да се справи с последствията от спирането на италианската икономика, след въвеждането на ограниченията за движение на 10 март.

Предложенията на Еврогрупата ще засягат само държавите от еврозоната, които вече получиха финансов пакет от ЕЦБ в размер на близо 1 трилион евро. Европейският спасителен механизъм също може да отпуска средства почти изцяло на държави, използващи еврото.

След като през февруари европейските лидери не успяха да се споразумеят за приемането на бюджета на съюза за 2021-2027 г. преди избухването на епидемията, ЕС не може да планира средства извън края на настоящия финансов период, подчертаха председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел след края на срещата. Двамата дадоха обща пресконференция от две различни сгради в Брюксел, за да спазят предписанията за социална дистанция.

Председателката на Еврокомисията съобщи, че сега се прави проверка на останалите наличности по еврофондовете за земеделие и за рибарство, за да се пренасочат към страните членки за справяне с епидемията и икономическите ѝ последици.

Лидерите призоваха Европейската инвестиционна банка също да подготви финансови решения за съживяването на европейската икономика, до които достъп могат да получат и страните, които не са в еврозоната.

“Когато става въпрос за пари и то за много пари, трудно ще се намери решение между по-богатите държави, които стават по-бедни, и Централна и Източна Европа, и Юга”, коментира премиерът Бойко Борисов, който участва във виртуалната среща на върха.

Той посочи, че “сега проблем с парите няма, спорът е какви ще са мерките за възстановяване на производството”.

Борисов каза, че България ще бъде сред европейските държави в най-трудно положение, тъй като освен, че е извън еврозоната, “заради валутния борд не може и да печата пари”.

Европейските лидери натовариха председателката на Фон дер Лайен и Шарл Мишел да подготвят план за възстановяване, който ще включва и мерки за координирано излизане от ограниченията за придвижване. Той ще бъде направен съвместно с вирусолози и епидемиолози, които да предвидят кога ще е безопасно да се свалят ограниченията след преминаване на пика на епидемията, но не и преди да е сигурно, че то няма да доведе до втора вълна на епидемия, съобщи Фон дер Лайен. Комисията ще издаде протоколи при какви условия и степен на преболедували хора движението и бизнесът могат да се върнат към работен режим.

В четвъртък Европейският парламент окончателно прие 37 млрд.евро от структурните и Кохезионния фонд да бъдат освободени за заплати на медиците, закупуване на медицинско оборудване, за подкрепа на малкия бизнес и за справяне с безработицата. От тях България може да разполага с 812 млн.евро.

Ако търсите или предлагате помощ, тук можете да намерите полезна информация. Следете и дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.

  • Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Невидимата война

тх09-532x385ДНЕВНИК НА КОРОНАВИРУСНАТА ГОДИНА  (1)

Тони Николов, Култура

Извънредното положение е не просто излаз от нормалната ситуация, то е специфичен разрез на времето, в което живеем. Възприемем ли карантината като „стоп-кадър”, би трябвало да признаем, че този „кадър“ прави очевидни доста неща, за които преди не сме си давали сметка. Над някои от тях – като „крехкостта на живота” – често и охотно размишлявахме и то в литературно-философски план. Като „история“, състояща се от множество „истории“, случили се някъде „там“. Епидемията също бе част от тази „история“: като фон на средновековните хроники и на „мъртвешкия танц“ (Dance macabre), на „Декамерон“ на Бокачо, „Дневник на чумавата година“ на Дефо, „Пир по време на чума“ на Пушкин или разказите за „испанския грип“ след Първата световна война.

Неща, случвали се някога, които в никакъв, ама в никакъв случай не биха могли да се случат с технологично развита и дигитална цивилизация като нашата! Е, да, някога е било „така“, се казваше с „историческо снизхождение“… Ала ето че сянката на масовата смърт, прогонена преди 75 години от Европа, пак легна отгоре ни, започвайки да коси из Европа най-възрастните и най-уязвимите. И каквото и да си говорим, към каквото и да се устремени мислите ни и обществените и медийните ни дебати, те неизбежно придобиват характера на „дневник от коронавирусната година”. И тъй като не съм вирусолог, ще водя бележките си като културолог, търсейки паралели и базирайки се на дългогодишните си занимания с медиевистика и четенето на „чумни хроники”. „История“, предполагаща особен разрез и прочит на настоящето.

***

Какво смайва най-много в момента, в онова, което наблюдаваме край нас? Това че политика и епидемиология неизбежно се смесват. И няма как да не е така.

XXI в. трябваше да е век на изкуствения интелект, на иновациите, на неудържимия икономически и научен прогрес, на дигиталната икономика и електронното управление. Ала ето че една „класическа епидемия”, без изобщо да я банализирам или подценявам, една масова епидемия, с каквато човечеството се е сблъсквало нееднократно през вековете, бързо ни смачка фасона.

Тя ни върна поне век назад. Постави на колене високотехнологическата ни цивилизация и ни преподаде конкретни уроци, които ще трябва тепърва да учим в „деня след“… Когато и да е той.

Каква е най-първата равносметка?

Че „невидимият враг”, този връхлитащ вирус, няма как лесно и бързо да бъде пометен от някаква „невидима” (или дигитална) ръка, както напомнят тези дни вирусолозите, опитвайки се да ни обяснят, че няма чудодейно лекарство. И че за момента не може да се каже много, защото се знае малко.

А пък най-сигурната санитарна мярка наистина смайва, тя допълнително смачква фасона на технологичното ни развитие – да мием многократно ръцете си със сапун и топла вода.

Сякаш наистина се връщаме век назад. Дори по-рано. Лично мен това ме връща към докторантските ми семинари в EHESS в Париж и срещите ми с големия френски историк Жан-Пиер Губер, който изнасяше специален курс върху „Раждането на хигиената“.

Да не си мислите, че задължителното миене на ръцете с топла вода и сапун е от толкова отдавна? От Жан-Пиер Губер знам, че то масово навлиза в Европа едва в края на XIX в., почти с появата на новата българска държава. Първо се въвежда в Австроунгарската империя, сетне във Франция и Германия. Името на първопроходеца, въвел тази задължителна санитарна мярка, е д-р Игнаций Земелвайс, унгарски предшественик на Пастьор, който през 1846 г. така предотвратява няколко епидемии, върлуващи сред родилките във Виенската болница.

Доктор Земелвайс прави щателно проучване, „обследва“ ситуацията и стига до извода, че господа студентите и близките, посещаващи клиниката, внасят там заразите, които рязко вдигат смъртността. Той въвежда задължителното измиване на ръцете със сапун и стоплена вода, с което ситуацията е овладяна. Същата мярка, с не по-малък успех, преборва още няколко епидемии от зарази и започва масово да се прилага в градски условия (които поради струпването на хора са и най-епидемиологични).

Оттам и ритуалното поливане на госта в леген, докато той си измие ръцете със сапун – ритуал на прогреса от края на ХIX в., далеч по-ефикасен от всякакви „мокри кърпички“ в технологичния ХХI в.

***

И още за старите предизвикателства пред новия XXI в. Казвам стари, защото удивително добре познати се оказват и лекарствата, които помагат в борбата с коронавируса. Замислете се само: парацетамолът, чиято по-стара версия помним от деца – като амидофен. Хлорохинът, ползван от всички околийски и санитарни власти срещу маларията между двете световни войни навсякъде в Европа, включително в България. Маските с марли, които днешната европейска промишленост тепърва се учи да шие. Най-смайващи за мен продължават да са снимките не само от българските аптеки, но и от тези във Франция, Италия и Испания, където четем: „маски няма!“.

Смайващо е как с претенциите си да е фар от Първия свят, Европа внася жизненоважни медицински субстанции от развиващите се страни и е толкова зависима в доставките си за тези базови лекарства от Китай, Индия и Пакистан. Днес фабриките за висша мода в Европа тепърва се учат да разкрояват и шият маски. В моите детски спомени във всеки лекарски кабинет висяха марлени маски, които се използваха в грипно време, дори бабите ни имаха такива, скътани в скрина. Спомен от „испанката“.

Една възрастна жена тези дни ме подсети и за „кръщелните лъжички“. Всяко бебе при кръщаването си задължително получава в дар сребърна (често поименна) лъжичка, с която го захранват индивидуално и която ползва само то. Друг съществен опит от епидемиите и „испанския грип“, който изобщо не е „празна традиция“.

В момента парфюмерийната промишленост в Европа пък започва да произвежда дезинфектанти. Историята на „кьолнската вода“ или на „одеколона“ е особено показателна в това отношение и едва ли има смисъл да я разказвам тук. Ала тя също е част от „аромата на времето“.

***

Днес много – и заслужено – се пише и говори за „хората на първа линия“. За тези, които поемат удара на „невидимата напаст“, правейки щит около останалите с телата си.

Освен героите на тази „първа линия (лекари, сестри, аптекари, полицаи и др.) струва ми се, че трябва да се замислим и за онези от „втора линия“ (за шивачките в Калофер и другаде, за касиерките в супермаркетите, изложени с часове на опасност, за служителите, които дезинфекцират обществения транспорт, за социалния патронаж, който прави всичко възможно възрастните хора да не напускат домовете си и да оцелеят). Дано някоя вечер има аплодисменти за тях.

Войната – била тя и „невидима“ – е особена взаимовръзка между фронт и тил. Нека не го забравяме.

***

Днешният страх е проекция на страхове, познати от Средновековието: черната чума от 1348 г. идва от Близкия изток, за да удари Медина и Марсилия. Ала след нея има поне още четири големи зарази. И тук няма как да не си спомня за „Хрониката“ на парижкия монах кармилитан Жан дьо Венет (1307–1369), от чиито описания на епидемията гърлото просто се свива: той педантично описва как на много улици в Париж от двайсетина души живи остават само двама; как телата на покойниците биват зашити в зебло и изнасяни от домовете с каруци.

Масовата зараза е градски феномен, дължащ се до голяма степен на пренаселеността. Затова и „социалната дистанция“ – тогава, а и сега – е толкова важна мярка.

В Елзас или в Нормандия си отива около 70-80 % от населението. Имената на най-пострадалите градове и днес ни звучат „странно познато“ от френските новини – Мюлюз, Колмар… Особено стряскащо е описанието на Жан Басен как хората през XIV в. панически напускат Нормандия: Мнозина се довериха на морето, за да избягат било в Бретан, било в Англия, ала трябваше да вкусят от тъжния хляб на смъртта в морските дълбини, или пък вече заразени от своите болни спътници да погинат, още преди да стигнат обетованите брегове.

Винаги при подобни случаи данните се оспорват. Бил съм на семинари на медиевисти, ученици на Жорж Дюби, които хладнокръвно разпердушинваха прочутия „Дневник на парижкия буржоа“, воден между 1405–1419 г. В този анонимен дневник се настоява, че само в периода между 8 септември и 8 декември 1418 г. заразата е покосила във френската столица 100 000 души (при 200 000 население). Навремето подобни спорове ми изглеждаха въпрос на статистика. Днес статистиката се чете другояче, като въпрос за оцеляването.

***

Най-яростни спорове в средновековните „чумни хроники“ се водят по това „кого удря заразата?“. Нека пак припомня, че поне до XIX в. „чумата“ е събирателно наименование за всяка вирусна епидемия, покосяваща масово населението.

И така, казват ли ни нещо тези спорове за днешните „рискови групи“? В средновековната медицина господства убеждението, че заразата поразява най-силно двете крайности – „благородните по темперамент“ (сангвиниците), както и „най-меланхолните“ (поетите по душа), които е най-добре да следват строга карантина вкъщи.

Самият аз бях смаян, когато разбрах, че през Средновековието има над 300 медицински трактата, посветени на заразите. Сред тях особено се откроява Compendium epidemiae (писан през октомври 1348 г.). В него, а и в други подобни трактати се въвежда едно важно разграничение – дали епидемията се разпространява по въздуха, или не. Папският лекар Ги дьо Шолиак има конкретни размисли в тази насока, без да са запазени препоръчваните от него санитарни мерки.

Интересното е, че през Средновековието размишляват не толкова за „дистанцията“ на отстоянието между хората, колкото дали има „инфектирани зони“ в самия въздух. И в тази насока охотно прибягват до астрологията (поне тя ни е спестена напоследък), която пък очертава „зоните на взаимодействие“ в разваления въздух. Всичко било въпрос на съчетание на три планети (Сатурн, Юпитер и Марс), както и предстоящата поява на кометата. Разлистих тези дни медиевистките изследвания на Жоел Бланшар, Жан-Ноел Бирабен и Джовани Клерико по въпроса, но никъде не попаднах на ролята на „ретроградния Меркурий“. Това ще да е някакво днешно нововъведение.

***

Особено сериозна е връзката, която в Средновековието правят между края на заразата и глада имизерията, които настъпват впоследствие. Жан дьо Венет е категоричен: „светът не излезе по-добър, а по-лош от бедствието“. Недоимъкът след епидемията е поразяващ: навсякъде цените се удвояват – както за стоките, така и за храните. Настъпва „социален безпорядък“, с който властите навсякъде трудно се справят. Дезорганизира се и образованието, масово не достигат преподаватели, покосени от бедствието. Монахът кармилитан заключава: милосърдието оскъдня, безправието изобилства. След епидемията, пак според него, се случват множество необичайни неща: масово се раждат близнаци, дори тризнаци, а пък младенците най-често имат по двадесет или двадесет и два зъба в устата, вместо, както е нормално, по тридесет и два.

Големият трубадур Гийом дьо Машо също ни е оставил важно свидетелство: Петел вече не кукурига, за да извести часовете през нощта… агнето не следва майка си… навсякъде вълк дебне плячката си… окото човешко не се радва вече при вида на ширналите се зелени поля… нищетата се засилва навсякъде и поглъща народа... А по въпроса колко може да трае всичко това, друг съвременник – Жан дьо Рокетайад свидетелства: Все още нищо не сме видели… Необходимо е векът да бъде преобърнат...

Питам се как ли трябва да четем това свидетелство от XIV в. с днешна дата.

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. „Култура“. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите „Пропуканата България“ („Хермес“, 2015) и „Българската дилема“ („Хермес“, 2017).

Стотици хиляди българи се върнаха. Какво ще им предложи България?

Управляващите в България дълго време се опитваха да примамят емигрантите обратно в родината. Без резултат. Сега коронавирусът им „помогна“. Готова ли е страната за завърналите се стотици хиляди българи?

default

В България се случи нещо невиждано: стотици хиляди българи от чужбина – от Англия, Испания, Италия, Германия – се отправиха към  „Терминал София” (по думите на Бойко Борисов). А „Терминал 2″, към който напираха мнозина, днес е полупразен. Причината: пандемията от коронавирус, изправила на нокти целия свят.

Германия вече наложи забрана за наемането на сезонни работници от чужбина. През годините много от тях бяха от Румъния и България. Забраната остава до “второ нареждане”. Очаква се подобна забрана да въведат и други държави от Общността. Задаващата се рецесия може да изправи Европа пред нова Желязна завеса, изправяйки източноевропейските правителства пред ново предизвикателство: да се погрижат за тези, които искаха да примамят у дома.

Каква е реалността?

След запитване на Дойче Веле от “Гранична полиция” предоставиха следните данни: само за 10 дни, от началото на извънредното положение до 23 март, в България са пристигнали 109 467 български граждани.

През граничните пунктове със Сърбия са влезли 4777, с Македония – 3071, с Гърция – 21 803, с Турция – 16 638, с Румъния – 26 527 български граждани. През морската ни граница са влезли 85, а през аерогарите – 36 566 български граждани.

Вероятно още десетки хиляди са се прибрали в началото на март. Завърнаха се много гастарбайтери, студенти, както и българи без постоянна работа и с несигурни доходи. Онези “българи от чужбина” обаче, които управляващите обмисляха да привлекат обратно, осигурявайки им средства за наем и детегледачка, едва ли са сред тях.

Ситуацията на трудовия пазар

По данни на Агенцията по заетостта, през февруари безработицата в България отбелязва минимален спад – до 6,2%, като и на месечна, и на годишна база спадът е 0,1%. Общият брой на безработните в бюрата по труда е бил 202 500.

Когато излязат окончателните данни за март обаче, картината на трудовия пазар ще се промени коренно и ще покаже влошаване. От Министерството на труда и социалната политика вече са уловили покачване на регистрациите за безработни в бюрата по труда.

Само за периода 16-20 март са се регистрирали 6 894 безработни (на ден средно по 1379), в т.ч. и хора, завърнали се от чужбина. За същия период на 2019 темповете са били по-ниски – тогава на ден са се регистрирали средно по 1050 човека. Към 20 март т.г. общият брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е 203 615. Това е с 0,3% повече в сравнение с 20 февруари, когато е бил 202 980.

Работа след края на пандемията?

Как ли ще изглежда трудовият пазар, когато заплахата “коронавирус” отшуми? Никой не знае. България може и да се окаже с излишна работна ръка.

През февруари например най-търсените професии са били бармани, сервитьори, готвачи, камериерки; оператори на стационарни машини и съоръжения; продавачи; квалифицирани работници за производство на храни, облекло, дървени изделия; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; персонал, полагащ грижи за хората; монтажници; работници по събиране на отпадъци; металурзи, машиностроители, занаятчии.

От тези, които са били освободени от работа в началото на извънредното положение – 16-20 март, най-много са били заетите в преработващата промишленост – 16,6%. Следват ги търговията, ремонти на коли, хотелиерство и ресторантьорство.

Наред с вълната възвращенци, започнаха и първите големи съкращения – трите завода на “Язаки България”, които произвеждат автомобилни компоненти, спират работа. Засега временно – до 5 април, но от тези мерки ще бъдат засегнати над 5600 работници. И друг голям работодател – “Арсенал”, смята да освободи близо 3000 от около 9000 заети. На първо време обаче оръжейната компания ще се ограничи до 2000 съкратени.

А пари откъде?

Тези настоящи и последващи вълни от безработни поставят под риск бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), който е 12,5 милиарда лева (6,4 млрд. евро) за 2020 година. От тях 10,57 милиарда лева (5,41 млрд. евро) са за пенсиите. И тъй като осигуровките, които се събират, не стигат, близо 40% от сумата “допълва” бюджетът. Сега обаче минусът ще е по-голям, така че още пари на данъкоплатците ще отидат за пенсии – на фона на намаляващи заради рецесията бюджетни приходи.

В бюджета на ДОО за фонд “Безработица” са предвидени близо 438,3 милиона лева (224 млн. евро). Но от него, освен парите за безработни, вече ще се изплащат и записаните в Закона за извънредното положение компенсации. Те са в размер на 60% от размера на осигурителния доход за януари 2020 година, който е 1037,56 лева (530 евро).

Те ще се дават в продължение на максимум 3 месеца на работодатели, чиито работници са застрашени от съкращения. Все още не е известно по какви критерии ще се отпускат. Към очакваните повишени разходи ще се прибави и ръстът на болничните, макар в началото на годината да бяха със 130 хиляди по-малко от януари 2019.

Засега управляващите изчакват докъде ще се разпростре бедствието, преди да пристъпят към вадене на още пари. Този път обаче е различно. Няма да има „Терминал 2″. И тези, които се завърнаха, ще останат. Поне на първо време.