България не попада под ударите на руския закон за съветските паметници в чужбина

Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу поиска от ръководителя на Следствения комитет на Русия Александър Бастрикин да разгледа въпроса за търсене на наказателна отговорност от представители на властите на някои чужди страни, взели решения за разрушаване на паметници на загинали съветски граждани, предаде ТАСС, цитирана от БТА.

На 7 април руският президент Владимир Путин подписа закон за изменения в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс на Русия, който позволява да се търси наказателна отговорност за “унищожаване или повреждане на мемориални съоръжения, увековечаващи паметта на загинали в защита на Отечеството”, предаде ТАСС.

Наказанието е до пет години затвор.

https://clubz.bg/97022-rusiq_kojto_mahne_syvetski_pametnik_v_chujbina_5_g_zatvor

Както се вижда от ясно формулираната заплаха в новоизлюпения руски закон той не се отнася до България. Тук няма паметници на загинали на българска територия съветски граждани “ в защита на отечеството” . Ако не броим онзи нелеп случай на монументална почит в Бургас спрямо отровилите се през септември 1944 с метилов алкохол десетки окупатори. В донесенията на съветското командване се казва:

“През периода 16-19 септември 1944 г. в гарнизона в Бургас, в резултат от отравяне с метилов алкохол били засегнати около 190 души, потърсили медицинска помощ – 154 войници и офицери, 120 са били хоспитализирани, 6 са ослепели. Починали са 42-ма съветски войни”.

Ето на този опит да бъде “освободена” една цистерна с отрова на спиртна основа в Бургас е посветен гранитен блок с направо подигравателен от фактологична гледна точка надпис “ Вечна слава на освободителите”. https://www.flagman.bg/article/151245

Дори и погребаните в квартал “Лозенец” в София съветски граждани са защитавали приживе отечеството си в чужбина, а не в България, където просто не е имало боеве между българи и съветски завоеватели.

Имало е една единствена битка край град Кула в най-северозападната точка на България. Но тя е била водена между ариегард на отстъпващите по заповед на българското правителство германски войници и Червената армия. Именно на тази битка е посветен паметникът със съветската катюша, издирена в Украйна и докарана да напомня недалеч от Видин какво можеше да се случи на червената армия, ако й се беше наложило да воюва на българска територия.

Германците удържат позициите си повече от два дни срещу многократно превъзхождащия ги противник. Налага се командването на Червената армия да изпрати катюши и с масиран ракетен обстрел да унищожи това единствено гнездо на германската съпротива на българска земя. Червеноармейците обаче дават голям брой жертви, много повче от шепата упорити германци.

Инцидентът край Кула не само не оборва истината, че на българска територия няма убити от българи червеноармейци, а потвърждава хипотезата какво би станало, ако българското правитество не беше скъсало отношенията с Германия и беше избрало съпротивата съвместно с германците срещу настъпващите войски на Сталин. Жертвите от съветска страна щяха да са хиляди и вероятната им крайна победа щеше да е на много висока и за СССР цена. 

Заслугата за избягването на този кървав за съветските завоеватели сценарий е изцяло на правителството в София и лично на премиера Константин Муравиев. На промитите руски мозъци може да им изглежда “екзотично”, но тъкмо Муравиев заслужава паметник в Москва. Вместо тя да ни заплашва да не посягаме на лъжливата й символика у нас “някой” трябва да съобщи на Русия историческия факт как срещу пълния отказ от съпротива България плучава за благодарност разорителна три годишна пряка съветска окупация и още 42 години съветски комунизъм, от който самият СССР се отказа поради самоубийствената му за империята на злото непригодност.

Проблемът тук не е толкова в руските заплахи, колкото в готовността на нашите власти и фалшивата й опозиция да бранят жалоните на съветското робство. Така ги нарече самият проф. Любомир Далчев, един водещите скулптори, моблизирани пред 50-те години на миналия век да увековечават монументално лъжата за съветското освобождение.

За пореден път тук е мястото да бъде припомнена популярната днес в Украйна фраза: не ме е яд толкова на техните въшки, колкото на нашите гниди. 

НА СНИМКАТА: Тези 6 български знамена , с които прикрихме срамотиите на лъжата за съветското “освобождение” и българската благодарност за окупацията, бяха премахнати тайно от български гниди. Само часове по-късно след нашата патриотична акция българските знамена бяха натикани в кошовете за смет в Княжеската градина, където стърчи Монументът на окупационната червена МОЧА в София.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s