Кризата с коронавируса ще ни промени – ама друг път

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au

В България вече са отменени повечето ограничения, свързани с коронавируса и може би е време да се попитаме – станахме ли, както някои смятаха, по-умни, по-добри, по-човечни или поне по-различни в някакъв смисъл, след това наистина извънредно преживяване. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, ти поумня ли в периода на принудителна социална изолация?

– Аз не съм добър пример, Фили, за мен особена разлика няма, защото начинът ми на живот, в съответствие и с работата ми, и без това е доста изолиран. Това, което виждам около себе си обаче, малко ме стряска.

– Какво имаш предвид?

– Първо – огромното нетърпение, с което хората искаха отмяна на мерките, то започна да се превръща в агресия. Визирам хора, които сега дори съжалявам, че познавам. Те продължават да проповядват безумните конспиративни теории, появили се покрай вируса – че вирус изобщо няма, а ако има – той е измислен от американците, за да завладеят света, че Бил Гейтс, Джордж Сорос или Илон Мъск ще ни вкарат с бъдещата ваксина микрочипове, с които ще продължат да ни контролират…..такива умни неща. И ако някой при подобна проповед прояви частица здрав разум, веднага бива обявяван за страхливец, глупак, американски агент и други от сорта.

– Това са неща, които се разпространяваха по електронните форуми по време на изолацията…..

– Да, но явно преляха и започнаха да тровят пряко реалността и човешките отношения. Самата отмяна на мерките пък, която май стана доста по-бързо от очакваното, явно подейства на мнозина като камшик, те веднага напълниха кафенетата и подновиха ориенталската традиция да се пие кафе и да се дрънкат празни приказки часове наред. Да, в България още от комунистическо време съществува резонният въпрос – кога и как всъщност работят хората, след като половината дни в годината са почивни, а в другите всички са по кафенетата или висят с колите в задръствания. Честно казано, Фили, като социален наивник и непоправим оптимист, смятах, че тези неща ще се променят, поне малко. Дори да е само в първите месец-два, докато хората закърпят пораженията от кризата върху бизнеса си. Два месеца всички толкова се оплакваха от жестокия удар по джоба си, но в момента не ми се вижда тези оплаквания да са били съвсем истински.

– А има ли промяна в медиите в България, по време на изолацията всъщност те подеха темата за възможна промяна на хората и обществото?

– Българските медии напълно покриха идеята да са огледало на общественото мнение, Фили. Но го казвам не в добрия смисъл – също като повечето българи, те веднага се върнаха към старите навици. Не, че по време на кризата покориха професионални върхове, но в някои от тях все пак имаше известни отблясъци на нормалност. Сега изведнъж се върнаха към познатия непрофесионализъм, продажност, търсене на сензацията, предпочитание към жълтия оттенък дори в сериозните новини. Толкова могат, ще махне с ръка някой. Не е вярно, могат повече. Защо, например, повечето български медии цитират ТАСС и други руски източници, дори когато става дума за изявление на Тръмп, направено в Белия дом или на Меркел от Берлин.

Не разбирам – във всички медии назначават хора с добра езикова подготовка, значи не това е проблемът. И повечето медии уж са проевропейски настроени. Или това важи само за моментите, когато има европейски пари за получаване? Не знам, но знам, че новините си взимаме от руски източници, независимо дали става дума за уличните безчинства в САЩ или за управленските безчинства в Русия.

– Пламен, стана дума за възстановяване на бизнеса на микро ниво, но как стоят нещата в национален мащаб, адекватни ли са мерките, които правителството взима?

– Отговорите тук са многопосoчни, Фили. Всъщност май именно идеята, че бизнесът ще рухне заради ограниченията, беше в основата на бързата им отмяна и някои спорни решения, например намаляването на ДДС за отделни сектори. Доколко направеното в това отношение ще даде плодове, предстои да видим скоро – например с отварянето на границите и практически пълните възможности за разгръщане на туристическия сезон. Тук обаче забелязвам същата липса на гъвкавост и добри идеи за промяна, както и във всички останали отношения.

Например министърът на туризма Ангелкова, която отдавна стана за смях с постоянното настояване да се дадат облекчения за руските туристи, нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила. Тя продължава с тази мантра, въпреки че самите туроператори преди дни казаха – тази година руски туристи в България практически няма да има. Пък и едва ли ние самите ги искаме толкова, тъй като кризата с коронавируса в Русия още е много силна, за разлика от балканските и европейските държави.

Другата основна идея за възстановяване на туризма – да се разчита на българските туристи, изглежда също пред провал, след като се оказа, че концесионерите на плажовете пак заложиха на лакомията и егоизма, като почти не се съобразиха с призивите на правителството да намалят чувствително цените на чадъри, шезлонги и други удобства по българските морски плажове.

Изобщо, Фили, гледаме сякаш някаква не особено смешна комедия, в която всеки лъже всекиго за всичко, но всеки се заблуждава, че точно на него всички му вярват. На този фон възникна и въпросът – дали България ще похарчи разумно онези около 15 милиарда евро, които  ще получи от 750-те милиарда, предвидени в новия европейски план за преодоляване на последствията от кризата с коронавируса. Едно от важните изисквания на Брюксел е тези пари да са не просто помощ, а да задвижат реформи в определени сектори. Като гледам наоколо обаче, по-вероятно ми изглежда да се реализира горчивата хипотеза от един редакционен анализ на Дойче веле – че страната ни може и да усвои въпросните пари, но от това едва ли ще произтекат някакви реални – и така необходими – промени.

Всъщност, Фили, единствената разумна идея за промяна, която чух напоследък, е тази на министъра на просветата, който каза, че започналото покрай коронавируса онлайн обучение на учениците няма да се захвърли в килера, а ще продължи да се развива, защото в него е бъдещето. Е, тази промяна не струва пари и от нея не могат да се откраднат пари, така че, като няма на какво друго, надявам се поне тя да се случи.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s