Но ще си позволя коментар с продължение. Защото си мислех, че в епохата на простите, олицетворявана от премиера Борисов (и в езиково отношение на българския, какво остава за други езици) никой официален фактор не може да надмине емблемата на простотията във властта Вежди Рашидов, който вулгарно псува пред журналисти и лъже как от Лувъра му били приели (едва ли не поискани) негови творби, бидейки опроверган след това с официално писмо от директора на знаменития музей във вежлива, но убийствена по бликащия от нея сарказъм форма.
Оказа се, че съм подценил кадровия майсторлък на Борисов да намира себеподобни таланти в областта на простотията и да ги издига така, щото самият той да не стърчи много над тях по този показател. Спомнете си само що за външен министър си беше избрал в първия си кабинет, която изпрати след това и да ни представя в т.н. европейско правителство като кандидат за еврокомисар. Дo последния момент той я бранеше от факта на нейния провал на изпита пред евродепутатите, когато накрая му се наложи да отстъпи и да признае нейната непригодност за поста под натиска на европейското презрение.
Историята сега се повтаря с поредната “перла” в короната на простотията, с която Бойко се е закичил. Защото е рецидивист, от когото не може да се очаква друго. Вероятно съди и по себе си – какво като е невежа, нали си има преводачи да й слугуват.
Апропо, Борисов най-редовно ползва за преводачи външния си министър Захариева или посланиците в държавите, където е ням и глух сред чужденците. Все някой трябва да компенсира неговата непригодност, но фактът, че е превърнал в обслужващ персонал високо квалифицираните българи от неговото обкръжение, които са си направили труда да се образоват и да извървят благодарение на това пътя към съответното място в избраната от тях кариера, е показателен за господарското недоразумение, което имаме за премиер.
Изобщо не си направих труда да изучавам (в Уикипедия) професионалната биография на неадекватна другарка Николова. Стига(ше) ми, че тя си позволява – има самочувствието – да фъфли направо неразбираемо на моменти на чужд език, който и да е той, пред компетентна аудитория.
Така сме правили като деца, когато се мъчехме да изпеем нещо на “английски” без да го разбираме и да имаме текст, от който да се учим с оскъдните си тогавашни познания на нивото на тогавашното училищно образование.
Явно манталитетът на тази другарка е инфантилен, детски, но и говори за нахалство от рода на онова, което демонстрира “най-големият геополитик” (по Звездомира Мастагаркова в ПИК) и новопокръстен “дипломат”, посредник между Изтока и Запада, Меркел и Ердоган и пр., др. Бойко.
Щом като другарката Марияна Николова има претенция за страхотна образованост (вижте в Уикипедия), но не може да прецени възможностите си до такава степен, че срича позорно (за България), какви ли са останалите й познания и как ли е постигнала своите “образователни успехи”!? Звучи страшно за самата образователна система.
И обидно, но типично за сегашното управление на България.
На 9 юли Главният прокурор нарежда безпрецедентно влизане на прокурорската Служба за защита на свидетели в президентството на Република България, което е и щаб на върховния главнокомандващ на въоръжените сили.
„Няколко експертни организации, извършващи наблюдение върху правосъдната система, изпратихме писмо до Комисията по човешки права, правосъдие и вътрешни работи и Антикорупционната група в Европейския парламент. В писмото си изброяваме редица случаи на нарушаване на върховенството на правото и данни за корупция от последните месеци – аудиозаписите с министър-председателя Бойко Борисов, SMS-те между Владислав Горанов и Васил Божков, разследването на Антикорупционния фонд „Осемте джуджета“ и др.“, съобщи Институтът за пазарна икономика. „В писмото са включени и действия на прокуратурата, които са недопустима намеса в политическия живот на страната и погазване на основни принципи на правовата държава. Юристите, изготвили писмото, настояваме за изслушване пред Европейския парламент, на което да бъдат дискутирани проблемите в българската съдебна система като посочваме: „Злоупотребата с власт от страна на прокурори и полицейски органи, репресиите срещу критични към властта граждани, собственици на медии и бизнеси, предлаганите дискриминационни и непропорционални ограничения на неправителствения сектор в страната, политическите изказвания на настоящия, а и на предишните главни прокурори и тяхната недопустима намеса в политическия живот на страната, са причината да поискаме изслушване в комисията LIBE, на което да Ви запознаем подробно със ситуацията в България.“
„Дневник“ препечатва от седмичния бюлетин на ИПИ писмото, адресирано до Хуан Фенрандо Лопек Агилар, председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент.
Уважаеми г-н Агилар,
Уважаеми членове на LIBE,
Като представители на адвокатски и експертни организации и като граждани на България и Европейския съюз искаме да изразим дълбокото си безпокойство от процесите по потъпкване на основни права и свободи и основни принципи на Съюза в България.
Водени от загрижеността за състоянието на демокрацията в страната ние настояваме за изслушване на
заседание на Комисията LIBE, на което да представим подробно случващото се в България.
На мнение сме, че Европейският парламент следва да бъде информиран за това какво се случва в отделните държави членки особено, когато то се отнася да върховенството на правото – един от стълбовете, на които е изграден ЕС и особено в контекста на новия Механизъм за върховенство на правото, който ще се отнася до всички държави членки.
Български институции, които са натоварени с функциите да ръководят справедливи наказателни и административни процеси, са използвани за избирателно правосъдие, политически и медийни акции, намеса в частни бизнеси и репресия на личности, които имат критична позиция спрямо управлението на страната.
Отговорно твърдим, че в основата на изброените до тук проблеми стои нереформираната българска прокуратура.
Моделът, структурата и управлението на българската прокуратура все още не са се еманципирали от модела на прокуратурата на Съветския съюз и на Руската федерация. Във фигурата на главния прокурор има концентрация на огромна и неконтролируема власт.
Един от показателните примери за мащабите на този проблем е делото „Колеви срещу България“. Европейският съз да правата на човека (ЕСПЧ) посочва, че не е предвидена ефективна процедура за отстраняване от длъжност на главния прокурор, както и за ефективно разследване и повдигане на обвинения срещу него и неговото обкръжение, поради което
не могат да бъдат проверени доказателства за връзката на тогавашния главен прокурор Никола Филчев с конкретното убийство
и предхождащата го институционална репресия. Това дело показва и че главен прокурор, който е безнаказан и безотчетен може да бъде сериозна заплаха за върховенството на правото в страната.
– Поради липсата на отчетност и злоупотребата с власт от страна на прокуратурата България беше осъждана многократно в Европейския съд за правата на човека. През 2015 г. специална комисия на ЕСПЧ прие становище относно Българската прокуратура, в което посочва: „В повече от 45 съдебни решения срещу България, е съдът установява, че властите не са изпълнили техните задължения да проведат ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват наличието на системен проблем“
– В свой доклад от 2015 г. Комисията GRECO към Съвета на Европа констатира, че „Като цяло доверието на обществеността в специализираните органи и системата на наказателното правосъдие остава ниско и чувството за безнаказаност за извършителите на корупция се увеличава.“ (GRECO 2015)
– През 2019 г. в свое становище Съвета на Европа констатира, че „Девет години след делото „Колеви срещу България“
все още няма развитие относно гарантирането на процедура по независимо разследване срещу главния прокурор на България“.“
– На 24 юни 2020 г. неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ публикува журналистическо разследване озаглавено „Осемте джуджета“, което съдържа сериозни данни за участие на ръководството на Специализираната прокуратура за борба с корупцията и организираната престъпност в отнемане на бизнеси, изнудване, кражба на злато и документни престъпления. В тази престъпна схема участие има и временно изпълняващия длъжността ръководител на Специализираната прокуратура г-н Димитър Франтишек.
– През юни 2020 г. бяха публикувани редица снимки, видеоклипове и аудиозаписи уличаващи министър-председателя г-н Бойко Борисов и финансовия министър г-н Владислав Горанов в действия, които представляват престъпления по Наказателния кодекс на България. От публичните изказванията на главния прокурор г-н Гешев стана ясно, че тези улики и доказателства няма да бъдат проверени надлежно и че
прокуратурата е заела предварителна позиция, че няма да кредитира с доверие източника на данните.
Това противоречи на цялостното поведение и политика, които г-н Гешев демонстрира от началото на мандата, а именно, че никой не е над закона.
– На 7 юли 2020 държавната Национална служба охрана, пазейки г-н Ахмед Доган, не допуска български граждани до публична държавна територия и упражнява незаконно сила срещу тях. На 8 юли президентът Румен Радев иска свалянето на държавната охрана от г-н Доган и неговия колега г-н Пеевски, поради липса на основание за такава охрана. На 9 юли Главният прокурор нарежда безпрецедентно влизане на прокурорската Служба за защита на свидетели в президентството на Република България, което е и щаб на върховния главнокомандващ на въоръжените сили.
– Липсата на проверка на данни за престъпления и налагането на институционален чадър върху определени политически лица, за които има данни за корупция, доведе до това, че от 11 юли 2020 г. започнаха масови протести, с които гражданите изразяват недоволството си от продължаващото завладяване на институциите в държавата от една групировка, която не обслужва обществения интерес, а само своите лични.
Считаме, че ако българското общество не получи обратно усещането за справедливост и върховенство на правото,
тази тенденция може да се превърне в улично правосъдие.
Злоупотребата с власт от страна на прокурори и полицейски органи, репресиите срещу критични към властта граждани, собственици на медии и бизнеси, предлаганите дискриминационни и непропорционални ограничения на неправителствения сектор в страната, политическите изказвания на настоящия, а и на предишните главни прокурори и тяхната недопустима намеса в политическия живот на страната, са причината да поискаме изслушване в комисията LIBE, на което да Ви запознаем подробно със ситуацията в България.
Надяваме се на вашата готовност да ни изслушате. Считаме, че прогласените в чл. 2 от Договора за Европейски съюз ценности – зачитане на човешко достойнство, свобода, равенство, демокрация и върховенство на правото са поставени пред системни рискове в България и това е проблем както за българските граждани, така и за кохерентното гарантиране на тези ценности в рамките на Европейския съюз като цяло.
Организации, подкрепящи писмото:
„АНТИКОРУПЦИОНЕН ФОНД“ Бойко Станкушев, изпълнителен директор „БЪЛГАРСКИ АДВОКАТИ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА“ Диляна Маркова, изпълнителен директор „БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ ИНИЦИАТИВИ“ Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор „БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНСКИ КОМИТЕТ“ Красимир Кънев, председател „ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ“ Гергана Жулева, изпълнителен директор ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА Светла Костадинова, изпълнителен директор ИНИЦИАТИВА „ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ“ Велислав Величков, председател „ЦЕНТЪР ЗА МОНИТОРИНГ НА ПРАВОСЪДИЕТО“
Бившият депутат от НДСВ Димитър Ламбовски в кадър от видеото на Антикорупционния фонд
Специализираната прокуратура е предала над 500 000 евро на човек, който няма нищо общо с делото, по което са иззети парите. Средствата не са останали у него, макар че в документите пише, че ги е получил. След това парите са се оказали у адвокат, който се е качил в автомобила на бившия следовател Петьо Петров, известен като Пепи Еврото. Това разкрива третата част от разследването на “Антикорупционен фонд” – “Осемте джуджета”.
Неправителствената организация представи историята на бизнесмена Илия Златанов, който е собственик на фирмата за производство на асансьори „Изамет“. Златанов твърди, че заради семеен и юридически конфликт, свързан с бизнеса, е потърсил помощта на бившия следовател и настоящ адвокат Петър Петров. В резултат срещу сина му е било образувано дело, а при претърсванията от него и съпругата му са били иззети около 35 кг. злато и над 500 хил. евро. И парите, и ценностите впоследствие са се озовали у Петров.
Третата част на разследването добавя още един сюжет към вече познатите. В него се намесва бившият депутат (2001-2005) от НДСВ Димитър Ламбовски, който получава иззетите от съпругата на Златанов над половин милион евро.
Пред камера бившият народен представител разказва, че е бил потърсен от свой познат, който му обяснил, че бившият ръководител на специализираната прокуратура Димитър Франтишек (сега кандидат-шеф на апелативната спецпрокуратура), го моли да се срещне с един човек.
Така Ламбовски се озовава на столичната улица „Шандор Петьофи“ в ресторант „Осемте джуджета“, използван като офис от бившия следовател Петров.
В ресторанта Ламбовски вижда за първи път Петров. “После разбрах, че бил известен и като Пепи Еврото. “И след като ми беше казано, че това става със знанието и заедно с г-н Франтишек и също така, че г-н Гешев е информиран за това, което се случва, ми беше казано, че тъй като аз имам легален бизнес и доходи, които са абсолютно законни, трябва да отида и да се подпиша, за да получа едни пари, които са веществено доказателство по наказателно дело“, разказва Ламбовски.
В ресторанта бившият депутат разбира, че трябва да получи над 500 000 евро. Пред камерата той казва, че е приел това като заплаха и не е имал избор.
Става дума за парите, които са иззети от сейф на съпругата на Илия Златанов – Юлия. Засега няма обяснение защо прокуратурата решава да даде вещественото доказателство на Ламбовски, който няма нищо общо с делото. Ламбовски обяснява, че изобщо не познава собственика на “Изамент” Илия Златанов, нито пък е наясно с неговите семейни конфликти и дела.
По думите на Ламбовски обаче той е бил еднозначно заплашен да направи каквото се иска от него. “Явно имаше информация, много така – задълбочена за мен”, разказва той.
Пред Антикорупционния фонд Ламбовски разказва, че се е изплашил, защото Петров и други двама мъже, присъствали на срещата в “Осемте джуджета”, са имали цялата информация за него, включително и данъчните му декларации пред НАП отпреди 7-8 години, в които декларирал големи доходи.
„Тоест аз с основание се изплаших, че трябва да свърша това действие, ако не, тези последствия не бяха само, пак казвам, свързани с икономически или други заплахи, а директно аз ги разтълкувах като заплаха за физическа саморазправа“, казва Ламбовски.
След като се съгласява да получи 500-те хил. евро – веществено доказателство, той подписва пълномощно на адвокат и документ, според който Ламбовски е дал на „отговорно пазене“ 650 хил. евро на сина на Илия Златанов – Явор.
Именно този документ служи за оправдание прокуратурата да даде парите на Ламбовски, макар той да твърди, че не познава Златанов-младши. Парите всъщност са намерени у майка му, но не са й върнати.
Няколко дни по-късно бизнесменът отива в спецпрокуратурата. „От другата страна имаше спряна черна S-класа, която, доколкото разбрах, е личният автомобил на г-н Петров, респективно може би на съпругата му, която се оказа, че е вътре в колата заедно с шофьор“, разказва Ламбовски.
Петров е женен за Любена Петрова, която преди няколко години доби известност покрай сдружението „План Б“, което организираше акции в подкрепа на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и против председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Ламбовски влиза в прокуратурата заедно с адвокатката, на чието име е подписал пълномощно. Парите са предадени на нея. Двамата излизат заедно, тя се качва в черния мерцедес, а Ламбовски – в своята кола. Името на адвокатката е Цветелина Цветкова, член на управата на „План Б“, чийто председател пък е съпругата на Петров – Любена.
На въпросите на Антикорупционния фонд тя отговаря, че е изготвила от името на Ламбовски молба за връщане на парите. Фактическото им предаване обаче е станало чрез друг адвокат – Магдалена Мончовска, бивша секретарка на Петров в столичното следствие, става ясно още от разследването.
Парите са върнати с постановление на прокурор Кирил Пейчинов, който беше говорител на спецпрокуратурата. Той е отказал коментар пред Антикорупционния фонд.
“Смятаме, че от досега изнесеното в “Осемте джуджета” има основание за сериозно вътрешно разследване на самата специализирана прокуратура – най-малкото за това как са се случили разпорежданията с веществени доказателства на много голяма стойност по това наказателно производство”, казва юридическият консултант на разследването адвокат Андрей Янкулов, който е и бивш прокурор и бивш заместник-министър на правосъдието.
След публикуването на първата и втората част от разследването „Осемте джуджета“, прокуратурата обяви, че ще провери случая. След това обаче маскирани полицаи нахлуха в дома на Златанов в София за претърсване. Там бяха открити златни и сребърни монети, а главният прокурор Иван Гешев настоя за извинение от Антикорупционния фонд. Дъщерята на Златанов обаче разказа пред Свободна Европа детайли от претърсването и твърди, че монетите са подхвърлени.
„Не се сбъдват очакванията на управляващите, че протестите ще се омаломощят пред Китайската стена на тяхното безочие“, казва Христо Иванов в интервю за ДВ. „Борисов се превръща в Орешарски. Съвсем буквално.“
Христо Иванов
ДВ: Г-н Иванов, накъде отиват в момента протестите – като искания и като продължителност?
Христо Иванов: Исканията на протестите си остават същите. Очевидно е, че вчера имаше нов пик в участието. Не се сбъдват очакванията на управляващите, че протестите ще се омаломощят пред Китайската стена на тяхното безочие, напротив – това предизвиква още повече гняв, а гневът на улицата се превръща в ескалация. И трябва ясно да кажем, че отговорността е на управляващите.
ДВ: Очаквате ли Борисов и/или Гешев скоро да подадат оставка?
Христо Иванов: Очевидно е, че са се запънали. Борисов се превръща в Орешарски, буквално. Това е човек без мисъл за политическото си бъдеще – защото знае, че такова няма. Но и без мисъл за политическото бъдеще на партията си. Той просто се държи за стола си, защото му е поръчано да довърши „Руски поток“, както всъщност трябва да се нарича тръбата, която той се опитва да нарече „Балкански поток“. Освен това той се опитва да осигури време, за да могат Томислав Дончев и неговият екип да напишат тайно, без обществено участие, плановете за следващите програмни периоди и за харченето на антикризисната помощ. Опитва се да не позволи някой друг да проведе изборите, така че да може да оцелее някакси.
ДВ: А Гешев?
Христо Иванов: Гешев също се е запънал. Това не е неочаквано за него. Това е човек, който и досега демонстрира поведение и чувствителност на охранител от 1990-те години. Очевидно неговите кукловоди си дават сметка, че ако му позволят да освободи поста, може да се разплете целият чорап на тяхната задкулисна власт. Имам предвид Пеевски и онова, което събирателно наричаме „сараите на Доган“. В този смисъл директивата гласи: „Стойте до последно на всяка цена!“. Това наистина се превръща в една борба на волите: между хората, които искат да си върнат държавата и затова настояват за избори, и хората, които се опитват да ги плашат колко опасно е да има избори.
ДВ: Каква е Вашата лична роля в тези протести?
Христо Иванов: Аз съм съпредседател на „Демократична България“ и ние подкрепяме протестите, подкрепяме исканията за оставка на Борисов и на Гешев, даваме собствени политически мотиви и предлагаме собствени политически решения за това, което трябва да се случи след оставките на Борисов и Гешев. Защото тези оставки са само първа стъпка, те не могат да бъдат крайна цел. Необходимо е да реформираме прокуратурата, да гарантираме, че Гешевци няма да бъдат възможни повече в България. За тази цел трябва дълбока конституционна реформа, а за да се стигне до конституционен консенсус, ни трябва нов парламент, избран след катарзиса, до който ще доведе оставката на това прогнило управление. Само така може да се ликвидира цялата система на задкулисното управление, която всъщност представлява гръбнакът на корупцията.
ДВ: А какво точно е Вашето взаимодействие с тримата, да ги наречем така, „площадни лидери“?
Христо Иванов: Ние спазваме установилия се негласен консенсус, че те са гаранти за гражданския характер на протеста и че няма да допуснат узурпирането му от една или друга партия. На този протест са събрани привърженици на съвършено различни политически формации, които в много отношения запазват диаметрално противоположните си възгледи за бъдещото развитие на Българя. Нашата цел е да дадем шанс за нов старт на българската демокрация чрез нормалния начин, по който се оросява демократичното тяло: изборите. В този смисъл аз имам минимална комуникация с „триото“, ние сме на линия, когато те поискат някаква помощ или някаква координация. Те сами взимат решенията и самостоятелно формират тактиката на протестите.
ДВ: Каква политическа дейност извършвате в момента в страната?
Христо Иванов: Нашите структури са във висока степен на мобилизация. Ние имаме предимството, че сме особено отворени към онлайн-комуникацията и ефикасно се мобилизираме чрез нея. Можем категорично да кажем, че протестите и нашето присъствие излизат далеч извън пределите на София.
Христо Иванов: Този запис е важен по няколко причини. На първо място той за пореден път доказва, че съществува един резерв от компромати срещу Борисов. Това само по себе си е изключително обезпокояващо. Защото означава, че българският премиер е изключително уязвим – както от гледна точка на своя начин на живот, така и от гледна точка на факта, че това го отваря за действия от страна на прокуратурата, във всеки един момент, когато тя или нейните поръчители (имам предвид пак Пеевски и „сараите“) решат, че е политически целесъобразно.
Последният запис е поредното доказателство, че първият запис е автентичен. Защото сумата на тези записи, заедно с експертизата, която беше направена не от български държавни органи, показва, че първият запис е част от тази „колекция“. Именно този първи запис е изключително притеснителен, защото той обяснява последния. Там се съдържа този забележителен „политически манифест“ на Борисов. В края на кариерата си той най-после обяви своята политическа доктрина, своето верую. То се състои от три принципа: опростачвай, лъжи и разрушавай институциите.
В първия запис той разказва с изключително удоволствие как е лъгал свои европейски партньори. И го намира за връх на политическото си умение. И разбираме, че същия ден той е провеждал срещи с тогавашния главен прокурор Цацаров и тогавашния заместник-главен прокурор Гешев, за да планират общи удари срещу неугодни на Борисов в контекста на текуща кампания. Това е абсолютна ликвидация на всякаква идея за разделение на властите, на всякакво разделение между политическо ниво и оперативно ниво в службите, на всякаква идея за честни избори, в които не се използва държавен ресурс за решаване на изборните задачи на управляващите. Всичко това само по себе си е абсолютно достатъчно това управление да бъде изринато.
Тези записи косвено потвърждават и фотографиите с необяснимо големи суми пари и показват българския премиер като един човек, затънал в корупция, водещ начин на живот, който го прави изключително уязвим за всякакви шантажи и злоупотреби. А българската прокуратура в момента не предприема никакви действия по въпроса – в пълен контраст с нейния изключително агресивен подход по отношение на други политически фигури.
Този контраст всъщност означава, че Борисов е „на трупчета“, той се крепи на милостта на Гешев и неговите поръчители. Защото в момента, в който решат, те ще го използват за изкупителен агнец. По същия начин, по който Луканов и заговорниците от 10 ноември принесоха в жертва Тодор Живков и го показаха в белезници, за да докажат, че са демократи. И по Хегеловата ирония на историята именно тогава започна политическата кариера на Борисов като охранител на Живков.
ДВ: Вие бяхте министър в правителство на Борисов. Той наистина ли разговаря така с министрите, с тази лексика?
Христо Иванов: С мен Борисов така не е разговарял. То е въпрос на спазване на дистанция и на това какво е готов да понася и да толерира събеседникът му. Борисов е изключително гъвкав и владее много регистри в общуването. Поддържал съм изключително формални отношения с него, защото бях не негов министър, а министър на републиката с много ясна кауза да правя реформи и да се конфронтирам с онези, на които той служи.
Неслучайно краят на моя мандат настъпи не просто когато реформата беше бламирана, а когато беше бламирано и моето искане за сериозно разследване на така наречения „Янева-гейт“, в който бяха замесени имената както на главния прокурор, така и на самия Борисов. Аз бях министър на правосъдието, който фактически искаше разследване на своя премиер.
Дори да не постигнат веднага двете си основни искания, протестите разкъсват фасадата и показват грозното лице на задкулисието.
Преди 40 години бях на една студентска бригада в Силистра. Трябваше дa работим по строителството на някакъв завод – не помня какъв. Той беше далеч от завършен. По едно време се каза, че Тодор Живков щял да посещава „обекта“. В този момент ние, бригадирите, трябваше да се преориентираме от изкопна дейност към следната: да скубем тревата около паветата по пътя към завода, по който щяха да дойдат на инспекция отговорните другари. А недостроените части от завода бяха закрити с художествени пана (с изображения на щастливи труженици и лозунги „С БКП напред!“)
Тогава средствата на пропагандата бяха примитивни – нямаше виртуална реалност, нямаше социални медии, нито тролски институти. Скубането на тревата и плакатите, рисувани от художници, бяха опит за режисиране на обективната реалност. Тази реална случка за мен е и метафора: за
задкулисната реалност и фасадата, която трябва да бъде показвана на хората чрез медиите.
Страх ме е, че и сега по подобен начин, само че в далеч „по-съвършена“ форма, имаме само един фасаден демократичен правов ред – но ако някъде се прокъса декорът – зейва грозната реалност – властта на Задкулисието. И недостроената сграда на демокрацията, която трябва да бъде власт на закона.
След като получаваме толкова пари от Европейския съюз и икономиката ни преди пандемията имаше годишен ръст около 3 процента, след като има видими значителни промени (когато влязохме в ЕС през 2007 г. средната заплата беше 480 лева, а сега е над 1300, строят се магистрали, метро в София) – защо въпреки всичко това сме твърдо и неизменно на последно място в ЕС по всички показатели? Освен по ниво на корупция и бедност. Там сме на първо място.
Причината е именно властта на задкулисието. Корупцията спира развитието, отблъсква чуждите инвестиции, изяжда парите на хората. Още от 90-те години у нас, паралелно с новите демократични институции и медии, едно икономическото задкулисие, свързано и с руската олигархия и с политическата власт в Русия, се опитваше, и до голяма степен успяваше, да дърпа конците на прехода.
Мутрокрацията от 90-те, когато гангстерите се стреляха по улиците, прерасна в „цивилизована“ олигархия.
След приемането ни в НАТО и особено в Европейския съюз през 2007 г., смятахме че България най-сетне става част от демократична и обединена Европа. Много хора се на надяваха, че Европейския съюз ще ни спаси от корупцията и задкулисието.
Но задкулисието не изчезна. То се научи да работи и просперира в новите условия. У нас няма авторитарна власт както в путинова Русия. Има свободни избори, опозиционерите не ги убиват или вкарват в затвора по политически причини (макар че могат да се купуват гласове и могат да се тормозят опозиционери и собственици на свободни медии индиректно – чрез данъчните и прокуратурата). Властта не е в ръцете на една партия или един човек. Но нашето задкулисие изработи свой модел – който и да спечели изборите, то успешно се сраства с новата политическа власт.
Думата задкулисие е метафора. Говорим за „задкулисието на политическата сцена“. По-конкретна е думата олигархия. Понякога умишлено, дори от прокуратурата, се изопачава смисълът на думата „олигарх’. Олигарх не означава просто мафиот или богат бизнесмен. Олигарх означава богат бизнесмен и мафиот, който задкулисно дърпа конците на държавата и я ползва за свои цели.
Олигархът не може да бъде преследван от държавната властт, понеже я държи в ръцете си.
С помощта на изпълнителната и съдебната власт той може да дирижира преразпределение на богатствата в своя полза. Той може да се възползва и от европейските фондове.
Олигархът има врагове. Те често също като него са собственици на бизнеси и медии. Някои от тях е възможно също да са мафиоти. Но те не са олигарси. Олигархът, за разлика от тях, може да използва държавната машина и политическата власт за разправа с враговете си. И главният прокурор може да играе решаваща роля в тази разправа.
По нашата конституция главният прокурор е на практика несменяем и недосегаем за 7 години. Ако предположим, че зад него се е настанила олигархията (или че той е инсталиран от нея), той може да се справя с враговете й с брутална ефективност, както се действаше по тоталитарно време. Част от враговете на олигарха могат да бъдат обвинени в престъпна дейност. (Или да бъдат набедени от неговите медии.) Така прокуратурата би могла избирателно да повдига обвинения и под претекст, че се бори с корупцията и мафията, да громи враговете на олигарха. Това всъщност е най-висша форма на корупция.
Корупция, която се предствя пред обществото като борба с корупцията.
Такъв е путинският модел на управление. За да избягаме от него, трябва да има абсолютна прозрачност във властта, да няма недосегаеми за закона хора – нито президентът, нито премиерът, нито главният прокурор. Изпълнителната, съдебната и законодателната власт, както и медиите, трябва да бъдат независими и взаимно да се контролират. За да сме сигурни, че не ни управлява задкулисието.
Много важна за контрол на властта е ролята на активното гражданско общество. През 2013 година протестите бяха против Пеевски, главния прокурор и задкулисието. Тогава на власт беше БСП с ДПС. Сега, седем години по-късно, на власт е ГЕРБ с „Обединените патриоти“. Но задкулисието не се е променило. То се срасна успешно и с тази власт.
По време на първия и втория кабинет на Борисов вярвах, че първо ГЕРБ, а после и в коалиция с Реформаторския блок, ще може да промени нещата в България. Ще може да я направи една истинска европейска демокрация, без корупция и задкулисна власт. Впрочем Христо Иванов, министър на правосъдието във втория кабинет на Борисов, подаде оставка именно защото смяташе, че не се прави реална съдебна реформа. А такава реформа е абсолютно належаща, за да се елиминира задкулисието и корупцията.
Този път чашата на народното търпенние преля вследствие на акцията на Христо Иванов в „Росенец“, свързана с „морския сарай“ на Доган и последвалата силова акция на прокуратурата в президентството. С тази акция
главният прокурор постигна обединение на лявата и дясната опозиция срещу ГЕРБ.
(Макар че думите „ляво“ и „дясно“ вече са изгубили класическия си смисъл, и не само у нас. БСП у нас е далеч от лявото, а „Демократична България“ е на практика една либерална центриска коалиция.)
Прокуратурата направи опит да обвини хазарния бос Васил Божков, укрил се в Дубай, че е организатор на протестите. Но протестиращите, както видяхме, са главно млади хора, много от тях учили в Западна Европа, които нямат никакви политически предпочитания, нито могат да бъдат подкупени да протестират. Протестът не е партиен. Той е разнороден, но е против корупцията на целия политически елит.
Корнелия Нинова, опитвайки се да яхне протеста, довеждайки на жълтите павета бузлуджанска манифестация, в която видяхме портрети на Тодор Живков и руски знамена, всъщност помага на ГЕРБ да обяви протеста за партиен, организиран от опозицията.
През 2013 година едногодишните протести на така наречените от тогавашната власт „умнокрасиви“ и „соросоиди“ – десетки хиляди всеки ден – срещу правителството на Орешарски – бяха отприщени от опита на властта да назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Протестите безспорно разклатиха властта, осветлиха задкулисието, попречиха му да се развихря безнаказано. Но реално правителството падна едва когато се скараха Делян Пеевски и Цветан Василев. Последва ограбването на КТБ. Но също така и падането на кабинета на Орешарски.
Сега пак имаме задкулисни олигархически войни. Те изглежда започнаха още преди протестите.
Бойко Борисов вече два пъти е подавал оставка под натиска на далеч по-незначителни протести. Последния път – без страх, че едно президентско правителство на Румен Радев ще попречи ГЕРБ да спечели пак изборите. И наистина ги спечели. Този път след изборите, незвисимо дали те ще са предсрочни или напролет, със сигурност ще имаме много „по-шарен“ парламент, в който вероятно ще присъстват „Демократична България“ и други нови сили. Едва ли ГЕРБ ще остане водеща сила. Но това ли е основната причина, поради която Борисов декларира, че този път няма да се поддаде на „уличния натиск“ и ще се опита да остане на власт до пролетта – „за доброто на България“? Смятам, че правителството бързо ще падне, ако задкулисието реши отново да се преориентира към БСП.
Протестиращите имат две основни искания: оставка на кабинета и оставка на Гешев. Второто ще е много по-трудно да се случи. Но тези искания не са самоцелни. След падането на правителството ще има избори и нов парламент. Надеждата е, че в него ще влязат нови лица. И че този в този парламент ще има воля да се промени статутът на главния прокурор и да се направят истински реформи, които да изчистят страната ни от корупцията , да я направят истинска просперираща европейска демокрация.
Но протестите вече водят до някои реални промени – като решението студеният резерв да се ползва само от държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“. Важно е и решението на Конституционния съд, че всеки редовен прокурор може да разследва главния. Дано се намери достатъчно смел прокурор!
Дори да не постигнат веднага двете си основни искания, протестите разкъсват фасадата и показват грозното лице на задкулисието. Те са израз на отказа на една младо поколение да продължава да живее под властта му.
Има поне пет въпроса, по които Борисов трябва да каже истината. Иначе няма как да се вярва на уверенията му, че иска „диалог“ с протестиращите. Та така, г-н премиер: гол ли е царят?
Вече имаме политически феномен: Протестът 2020. Той започна като повторение на летните събития от 2013 и действително много прилича на тях. Но е нещо ново и в някои аспекти принципно различно. Три са белезите, които превръщат едно публично събиране на хора в политически значим акт.
Първо: това е обществената енергия, която тези хора излъчват. В настоящия случай белегът е безспорно налице: десетки хиляди излизат по улиците на страната, а обществено мнозинство ги подкрепя или поне се надява те да успеят.
Според проучване за предаването “Референдум” на БНТ, 59% от хората смятат, че протестите могат да донесат промяна в управлението. А вчерашният протест в София и в други градове изглеждаше сходен с най-мащабните протести от 2013 и по-ранни години.
Кадър от вчерашния протест в София
Второ и не по-малко важно: Протестът 2020 вече не е просто събиране на големи групи хора, а може да претендира, че изразява мнението на суверена. Това е така не само и не основно поради факта, че събитието надскочи тясно партийните различия и обедини и десни, и леви. На него са представени хора, които могат да имат различни идеи за общото благо и бъдещето на страната, но все пак са съгласни за две неща: оставките на премиера и главния прокурор.
Но най-показателен за представителността на протеста е профилът на протестиращите: млади хора, ново поколение, което не носи спомените нито на 1990-те, нито дори на 2013 година. Поколението, което дава и ще дава облика на България в най-близко бъдеще. Младежи, които оценяват ситуацията не на базата на пристрастия, а на базата на това, което виждат. Като в приказката на Андерсен те са детето, което не се бои да каже, че “царят е гол”.
Истината
Именно това е третият важен елемент за един протест – истината. Слабостта на “контрапротестите”, дори когато са многочислени, е тъкмо в това – стоят зад фалшиви или съдържателно празни послания.
Големият “контрапротест” на БСП и ДПС през есента на 2013 страдаше от този дефект – нямаше някакво истинско съдържание, а беше просто израз на организационната мощ на две партии. Преди дни ГЕРБ опитаха такъв контрапротест и сами усетиха неговата безпомощност: множество хора, които не знаят защо са там и не са убедени в правотата на позицията си.
Дотук управляващите водиха две битки с Протест 2020. Първата целеше да покаже, че в него няма обществена енергия, а втората – че не е представителен. И двете битки вече можем да ги броим за загубени, макар че правителствените говорители още водят ариегардни престрелки по студията по тези два въпроса. Интересното е, че ГЕРБ не искат да дадат битка за третия основен елемент, който в настоящия случай е най-важен: истината за това дали “царят е гол” или не.
Избягването на тази битка прави позицията на кабинета „Борисов“ незащитима и потенциално взривоопасна. Защитната позиция на управляващите е искането за “диалог”. Но за да има диалог, двете страни трябва да говорят по едни и същи въпроси. Иначе става разговор между глухи или интелектуално неадекватни.
Да кажем: едните твърдят, че премиерът е вземал подкуп в големи размери, а другите отговарят, че той ще вдигне пенсиите. За да се избегне такава комична (но и опасна) ситуация на разминаване, ГЕРБ би трябвало да дадат една последна битка и да се опитат да отговорят на централните питания и съмнения на протестиращите:
Записите, снимките, смс-ите и всичко, което е излязло дотук, истински ли са или не са? Че прокуратурата се бави и тупа топката – това е ясно. Но от премиера все още няма обяснение по всички тези компромати: фалшиви ли са, какво в тях е фалшивото, заплашвал ли е, че ще праща държавни органи срещу опоненти и т.н. Тук вина има и журналистическата гилдия, която не би трябвало и за момент да спира да повдига тези въпроси;
Аферата със 700-те милиона лева продължава да виси. Отговорът на Борисов по нея дотук варира от “честен кръст, не съм вземал” до “не мога да си обясня как се е случило” даването на 700 милиона на Божков. И двата отговора са, меко казано, недостатъчни;
Къщата в Барселона. Каква е официалната версия по този въпрос? Към това може да се добави и шкафчето в Бояна, което също разпалва въображението на протестиращите, а и на международните медии;
Връзките с икономическата група на ДПС. Как така трима министри си заминаха заради съмнения за връзки с тази група, а бяха заменени с хора, които – най-малкото – са били част от същия модел. Особено показателен е случаят с новия министър на икономиката, който преди това беше председател на Надзорния съвет на Банката за развитие. И при първото си публично интервю очаквано се оплете за това дали е отговорен за онзи злополучен кредит от 75 милиона за колекторска фирма, който трябваше да подпомага определени банки;
Позицията на правителството за дейността на главния прокурор. Откровено невярно е, че разделението на властите забранява на ГЕРБ или на премиера да заемат позиция – напротив, те са задължени да имат такава и де факто го правят. Защото всъщност подкрепят Иван Гешев. Но не е ясно с какви мотиви, поради което остава съмнението, че мотивът е просто да си запазят “чадъра”.
Има и още въпроси, но за да влезе в “диалог” с протестиращите, Борисов трябва да има ясни отговори поне по тези. Пенсии, магистрали, компенсации за засегнатите от корона-кризата са много важни теми. Но те не са отговор на въпроса дали царят е гол. Защото един гол цар е по-добре да абдикира, вместо да се излага на показ по строежите из страната.
„Контрааргументите“ на властта
Като крайна мярка пиарите на ГЕРБ опитват и една хитроумна стратегия. Според тях, голотата е въпрос на гледна точка: от жълтите павета царят може да изглежда гол, но ако го погледнете откъм магистрала “Струма”, той си е облечен. Какво да каже човек за такъв аргумент?
И накрая: няколко “контрааргумента” на управляващите, които просто се самооборват:
На протеста има хора, които са за ЕС, и такива, които са за Евразийския съюз.
В управляващото мнозинство положението е същото – и то без да броим Волен Сидеров. Например: в скорошно интервю вицепремиерът Каракачанов заяви, че основният проблем на България не бил дали да бъдем в ЕС и НАТО – и, разбира се, се отдаде на обичайните си тиради срещу ЕС и европейските ценности.
Протестът е идеологически неясен.
Каква е идеологически кохерентната доктрина, която може да събере в едно управление ГЕРБ, Патриотите, ДПС, а понякога “Воля” и “независимите” депутати?
Неизкарването на мандата е предателство спрямо избирателите на ГЕРБ.
Традицията е ГЕРБ да не си изкарват мандата и затова гласувалите за тях би трябвало да имат подобни очаквания.
ГЕРБ остава на власт от чувство за отговорност.
Само дето чувството за отговорност не им пречи да мълчат по въпросите на протестиращите.
Без ГЕРБ строителството на магистралите ще спре.
Значи ли това, че инфраструктурата на страната е станала заложник на партийни мрежи?
Без ГЕРБ ЕС ще ни спре финансирането.
А как чуждите премиери ще обясняват, че данъкоплатците им може би финансират пищови, нощни шкафчета и къщи в Барселона?
Без ГЕРБ в страната ще се реализират руските газови проекти и АЕЦ “Белене”.
Знам и още приказки за него, например – знам какво прави дяволът с децата си, когато няма какво друго да прави. Тази обаче няма да я кажа, защото тук влизат да четат и деца от протеста, а не бива без време да убиваме красивите им крехки представи за реалността – тя самата ще ги убие, щом дойде моментът.
Но да се върнем на детайлите – ето няколко малки дяволчета в случаен ред.
Полет над пъдпъдъчи яйца
Министерският съвет на България бе замерян от протеста с пъдпъдъчи яйца.
Сериозно? А защо не направо със сьомга и черен хайвер? Или с кубински пури по сто кинта парчето?
За замеряния по време на тази фаза от развитието на кой да е протест си има класика – гнили домати и развалени яйца, познати като „зáпъртък”. Те вонят, правят красиви петна по стените, трудно се чистят и са напълно безплатни. Така че не знам кой идиот измисли номера с пъдпъдъчите яйца и кой ги достави на жълтите павета – дали са дар от производител или са платени от сенките на дубайския вожд, внедрени в протеста.
Няма значение. Важното е, че за повечето от онези българи, дето избират Борисов вече три мандата, това звучи като поведение на разглезени лигльовци, лишени от социална чувствителност спрямо хората, които не ядат пъдпъдъчи яйца, защото не могат да си ги позволят дори на сън.
И сега тези избиратели ще си кажат – виж какво благоденствие донесе управлението на Борисов, защо да не го изберем пак, за четвърти мандат.
Кой от лидерите на протеста поема политическа отговорност за този избор, моля?
Политическото невежество като гражданско достойнство
Николай Хаджигенов заяви: „Хубаво е, че има едно поколение, което изобщо не гледа никаква телевизия и сигурно не знае други имена, извън Бойко Борисов и Гешев. Това е чудесно, защото младите хора нямат този негативен товар на гърба си”. Не, бе, г-н адвокат, не е чудесно и прекрасно знаеш, че невежеството винаги е ужасно, а политическото невежество – често и убийствено. Лошо е за здравето на коя да е нация някое поколение да се отказва от политическо мислене и действие, да иска някой друг да му поднесе на тепсия онова, което то самото иска.
Е, да, невежеството има качеството лесно да се манипулира – но това е качество само от гледна точка на манипулатора, не и на манипулирания, който все някога разбира къде му бъркат и какво му правят там.
Не знам как разумен и нормален човек може да твърди, че е добре децата ни, които утре така или иначе трябва да управляват, да не знаят кои са Корнелия Нинова, БСП /комунисти/ и тяхната ДС, какво са причинили те на България през последните стотина години. Да не знаят кой е Румен Радев /с псевдоним Решетников/ и какво той ни готви според „плана Решетников”. Или „плана Путин” да кажем, все едно. Да не им пука, че царското мародерство роди фигурата Делян Пеевски, дала „достоен” образ на идеята за сливането на задкулисна с предкулисна власт и управлението на мафията.
Но всъщност узаконяването в България на мафиотското управление стана чрез отказа на българското общество от политическо мислене и действие, чрез целенасочено разпаления тук пожар на популизма, чрез манипулативния лозунг „няма сини, няма червени”, днес пренаписан като „няма леви, няма десни”.
Извинявайте, но многопартийната система си остава основен стълб на парламентарната демокрация. Е, не в безумния български вариант от 400 партии, това е клинична картина, не многопартийност. Но, въпреки че и по света популизмът се вихри, никой не е отменил политическото от политиката. И демокрацията продължава да се крепи на това, партиите да изразяват противоречивите интереси на различни групи хора и в Парламента да изглаждат противоречията в диалог, а не да ги изглаждаме „с камъни и дръвье” по улици и площади. Тук без приемственост, ако не помниш историята и не познаваш политиката, ако не си наясно кой кой е и за какво се бори, акулите те оглозгват до кокал и те изплюват.
Както ще стане и с основните искания на сегашния протест. Те са чисто политически и, поне в демократичното общество, не могат да се защитават с други средства, освен политически – чрез партийно представителство, стъпило на ясни принципи и обвързано с ясна програма.
Другото е манипулация. Или революция. Или диктатура.
Отровното трио
Някои казват, че тези тримата директори на водопад са хора на Мая Манолова. Други ги свързват с президента. Трети смятат, че са „десни”, но май Христо Иванов страни от тях. Или те не го допускат, нямам представа, пък и не ме точно интересува.
Нещо повече – изобщо не искам и няма да коментирам въпросната света троица, тях ще си ги коментира самият протест, щом се събуди и види къде са го замъкнали.
Но никога няма да забравя разговора на Васил Божков с левия депутат Паунов, дето обаче не е от БСП. Той се води на 10 юли и в него дубайската акула казва: „Да, бе, ще продължат /протестите – б.а./. Даже сега създаваме Щаб на протеста, малко да ги обединя, че, нали, виж к`ви са лумпени”.
Само да попитам – кога точно протестът, започнал като спонтанно движение на „лумпени”, се сдоби с щаба, наречен „отровното трио”, който започна да го води, да му пише нови лозунги и да му задава посоки на действие?
Какво ще кажете, граждани, дали имам право на съмнения и свързаните с тях въпроси или когато говоря за протеста, чистия и светия, трябва да мълча?
Виж кой ти е приятел, за да разбереш какъв си ти
Мнозина подкрепя протеста. И ако протестиращите, които смятат, че са искрени, спонтанни и честни, не разберат защо и не вземат някакви мерки, ще си навлекат дертове.
Президентът Румен Радев например няма, няма, пък току излезе или по телевизора, или направо на площада да подкрепя. Облечен в бяла риза, сякаш е сам юнак на коня и предстои три самодиви да го бързо в уста целунат.
Доскоро този човек ми приличаше на Тодор Живков на средна възраст, но онзи ден, когато вдигна юмручето, изведнъж зазвуча като Младия Тато от снимките по преврата на 9 септември. И, също като него, веднага даде акъл на протестиращите и им спусна нов дневен ред – освен оставки, да искат Велико народно събрание и промяна на Конституцията.
Какво, президентска република ли ще правим? Ами – не, благодаря, предпочитам си парламентарната демокрация, при всички нейни кусури.
Мая Манолова също подкрепя протеста и е постоянно сред него – онзи ден даже кокетно беше навлякла черно прилепнало клинче, жив да не бях. Да, имам предвид същата госпожа Жабокрек, госпожа Костинброд, госпожата, дето спаси Орешарски от резила с Пеевски за шеф на ДАНС, като призна, че тя го е предложила…
Ало, протестът, харесваш ли и таз кръшна девойка да те подкрепя, бе?
Корнелия Нинова също подкрепя усилено – и вътре в Парламента, и отвън. Къде ще ходи, горката. Тя знае, че не е готова за предсрочни избори, но вика „оставка”. Защото знае също, че нейните комунистически вълци, увити в социалистическа кожа, са вече така жадни за власт, та ще разкъсат и нея, и партията, която прекалено дълго стои в опозиция. И знае още, също като Ленин, че, в хаоса на безвластието, тя и партията все ще могат да се отъркат в някакъв властови келепир.
Но да видим и къде може нормалният българин от село да гледа протеста, тоест, кой най-много го подкрепя медийно. Доколкото виждам, две телевизии го предават практически изцяло и в детайли – „Алфа” на другаря Волен Сидеров и „Българска свободна телевизия” /тесни социалисти/, на другарката Корнелия Нинова.
Ако аз бях протестър, от този факт щеше да ме хване много срам.
Детайлите, глупако
Някои смятат, че като критикувам протеста, защитавам ГЕРБ и Борисов.
Дрън-дрън! Прочетете какво пиша от 15 години насам за тях, дано разберете основната ми идея – че те изобщо и изначално не трябваше да идват на власт. Камо ли да повторят и потретят.
Но не аз съм гласувал за тях. И не аз съм бил министър в тяхно правителство, докато убеждавам малкото десни хора в България, че така ще успеем да направим реформите – след като беше предварително ясно, че така няма да направим реформите. И след като времето на лозунга „избори до дупка” беше точно през 2014, когато „десните лидери”, вместо да заемат принципна позиция и да я устоят в полза на обществото, си затвориха очите за проблема, наречен ГЕРБ, и се заиграха с тях. За което после горчиво се хапеха по гъза и се извиняваха, задето били наивни.
Ами тогава ви казвах, че сте наивни, а не ме чухте.
И сега ви казвам – пак сте наивни, само че откъм обратната страна.
Така че в момента, ако бях Бил Клинтън, вместо: „Икономиката, глупако!”, щях да кажа: „Детайлите, глупако!”
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Няма съмнение, че едно блокирано кръстовище е неудобство.
Както за пътуващите, така и за хората, преграждащи пътя им с телата си.
Но знаете ли кое още е неудобство?
Да те изгонят от дома ти.
Да се наложи да си вземеш децата и да ги метнеш на кола или самолет за нанякъде, защото не можеш да оцелееш с капка достойнство в родното си място. Защото не можеш да си позволиш да купуваш всеки месец лекарствата на баща си или да караш майка си до най-близката все още нерухнала болница.
Да ти откраднат държавата. Да ти откраднат природата. Да ти откраднат бизнеса. Да те мачкат и унижават, защото си кадърен, ама не познаваш правилните хора и за тебе място под слънцето няма. Да те уволнят, щото много приказваш или не искаш да гласуваш „правилно.“ Да ти отровят кравите или живота като цяло, което дойде първо – защото за едни всичко е позволено, а за други – нищо.
Такива са историите, които слушам от сънародници от Лондон до Варна.
Такива са историите, които чух в Брюксел, в Берлин, в София, наскоро чак и от Чикаго. Слушам ги по протести, по събирания за 24 май, за 3 март. Такива са историите на българите в България, такива са и историите им, когато се озоват зад граница.
Българи, тръгнали си от окръжни градове, проклинат администрацията на ГЕРБ, смазала честния им труд и принудила ги да емигрират. Българи от плодородни региони мечтаят да обработват родната си земя, но днес се грижат за чуждата, защото не са могли да се примирят с мутренския феодализъм, поробил селата им. Български турци копнеят за родопските си къщи и проклинат задушаващата хватка на ДПС, от която са избягали в Северна Европа.
Български роми търсят образование, работа и достойнство в чужбина, защото не могат да функционират като пълноправни граждани в собствената си държава. Те са отвратени от политическата система, която ги държи мразени, зависими и безпомощни, за да ги употребява по всякакви цинични начини – като лесна мишена за пренасочване на обществения гняв и трупане на евтини дивиденти по избори.
Затова много от тези хора също протестират по улиците на далечни страни. Затова крещят едни и същи думи, в един глас със семействата и приятелите в България. А понякога и по-силно от тях, или дори вместо тях, защото могат да си го позволят на хиляди километри от страха и зависимостта.
Важно е да си степенуваме неудобствата.
Неудобство е, приятели, мутрокрацията. Режимът на ГЕРБ и ДПС, асистиран от „патриоти“ и „социалисти“, изяжда с върховна наглост държавата пред очите ни. Неудобство номер едно – за всички нас, където и да се намираме по света.
Неудобство е хибридният режим на Борисов, неудобство е неразбитата мрежа на ДС, неудобство е срастването на властите в услуга на алчни крадци. Неудобство е невъзможността да получим независимо правосъдие и независими медии, въпреки че все още има смели съдии и журналисти, които устояват при кошмарен натиск и разправа. Неудобство е да ни заливат всекидневно с цунами от воняща неистина.
Неудобство е в наше име да се извършват престъпления и предателства с невиждани дързост и мащаб. Неудобство е да сме нечия вечна подпорна стена пряко волята си.
Затова, ако се окажете днес или друг ден в задръстване на някой софийски или русенски, или бургаски път,
спомнете си кой всъщност ни блокира пътя.
Пътя към свободата, върховенството на закона, добруването, успехът чрез честни усилия, щастието. Пътя към свестните болници, добрите училища, непокътнатите публични плажове, чистия въздух, чистата съвест.
Тези, които задръстват шосето, не искат да ви пречат. Те искат онези, които задръстиха България, да спрат да ви пречат.
Коментарите ми вече заприличват на сериал, но не телевизионен, а писан по телевизионни репортажи, ако позволите малко самоирония във връзка с моето физическо отсъствие от протестите, дистанционното ми наблюдение и писмената ми подкрепа за протестите. И все пак, за свое “оправдание” да кажа, че дори и коментаторите, с които се разминаваме в оценката на ставащото, ми дават основание да смятам, че съм на прав път.
Репликата на д-р Канов, че младите не обръщат внимание на МОЧА , който явно не им пречи, привлече вниманието ми по два начина. Първо, защото има основание да се каже това, но и защото изобщо става дума за МОЧА, както нарекох монумента на окупационната червена армия, фалшиво обявен за паметник на (несъществуващата към септември 1944 като название) съветска армия в София. А и в коментарите във форума на Фактор, където е публикувана статията, се обсъжда именно МОЧА, а не лъжливото понятие ПСА. Което ми дава самочувствието да кажа, че по този начин присъствам косвено в този разговор.
НА СНИМКАТА: Авторът с децата си от първата му реколта на фотосесия за най-тиражното за времето си германско списание “Бригите” през далечната 1992 година, когато Москва още не беше впрегнала туземните си слуги да охраняват МОЧА и да пречат на българите да изразяват отношението си към този символ на съветската окупация
Ето защо си позволявам да кажа и нещо, което няма да се хареса на мнозина от онези, чийто протест подкрепям.
За “незабелязването” на МОЧА като грамадно олицетвороние на лъжата в центъра на София, вече казах – та нали протестите са на морално основа, а няма по-видим, нагъл и нетърпим символ на завоевателното изнасилване на България в центъра на(д) столицата ни от съветския колониализъм!
Но ще кажа и повече за блокадите на движението в София, толкова характерни за какви ли не протести през годините.
В днешните условия това ми се вижда остаряла, за да не кажа направо бумерангова форма на протест, която дава глътка въздух на правителствената пропаганда да противопоставя гражданите повече от какъвто и да било контрапротест. Младите вече доказаха, че са изобретателни. Време да изобретят нещо свое като форма на изразяване в това отношение, което да лиши овластените хиени в политиката и в медиите да ехидничат по техен адрес, като ги противопоставят на “обществения интерес” и позволяват на обвиняемия на площада Борисов да се намята с овчата кожа на защитник на правото на хората на придвижване.
Вълкът с овчата кожа на…правозащитник (!) надуши следата и се вкопчи в нея. Само това да е причината, ще е достатъчно на организаторите на пътните блокади да се замислят как да го лишат от тази тояга на самоотбраната в ъгъла, в който е натикан. Притиснат там, той кротко блее за правото на хората да клатят корпоративно -корпулентната му премиерска непоклатимост, но не и да пречат на останалите хорица, за които адски се е загрижил с кротък тон.
Не е нова маневра, но винаги работи като кариес в зъб, който може да прерасне в гангрена, за да се наложи намесата на зъболекаря, за какъвто се има смият той.
Нали искаме младите да не повтарят нашите грешки? Ето една, която би трябвало да избегнат. Каратистът знае как да използва замахването на противника с крачка в правилната посока, за да му помогне да се сгромоляса на тепиха. Не му позволявайте!
Парадоксалното в случая е, че този път “политиците” , както сме свикнали да обобщаваме, дадоха конкретни примери за “точкови” удари по разклатената легитимност на самозабравилата корумпирана върхушка в държавата. Срам, не срам, няма да е срамно гражданите този път да се поучат от тях. Да вземат пример от десанта край “Лукойл” и горещия коментар на Христо Иванов за студения резерв от мястото на престъплението край Варна. Или от акцията му пред Министерството на икономиката и оня ресторант “Осемте джуджета”, в който с мутренско чувство за хумор откровени рекетьори се правят на снежанки.
От такива акции ги “болят зъбките” властите и присъдружната им парламентарна “опозиция” (по израза за зъбките на Делян Пеевски в деня на неговото злополучно издигане за шеф на ДАНС на 14 юни 2013 година). Самозваният “зъболекар”, въоръжен с бюджетната и еврофондовата си бормашина – ако повторя метафората за премиера Борисов, може само да фъфли, да се оправдава и да се спасява с изхвърлянето на баласт от балона си. За да му го спукат и да го приземят заедно с главния му прокурор когото той отказва да метне през борда, не бива да го оставят на мира с точно такива убождания.
Инак по повод всяко запушено кръстовище този изпечен демагог ще разпъва на кръст и ще разделя гражданите на малцинството от палатките и мнозинството останали, придърпвайки това мнозинство като спасително одеяло насред идващата зима за неговото управление.
Политическо безсилие, омраза и вулгарна простащина. Какво научихме от един нов скандален запис на глас, който прилича на Бойко Борисовия? Размисли на проф. Александър Кьосев.
Централната тема в българските медии в момента е един запис. Ето какво бе публикувано по този повод в „Медиапул“:
„Днес, седмици след последния запис с глас, силно приличащ на гласа на премиера Бойко Борисов, до медиите анонимно беше изпратена нова порция от разговорите на министър-председателя. Този път основна тема на разговора е президентът Румен Радев. Записът изобилства от псувни и ругатни. Както обикновено, събеседникът не се чува. Борисов го нарича „Томиславе“, т.е. може би вероятно разговаря с вицепремиера си Томислав Дончев.„
Дойче Веле помоли филолога професор Александър Кьосев да чуе този запис именно с ухото на филолог. Записахме коментара му по телефона.
Най-напред, разбира се, да направим уговорката, че записът би могъл да е фалшив; да допуснем че е така. В такъв случай тайният автор на този фалшификат е велик писател-реалист. Той е постигнал невероятна достоверност и прилика със своя прототип. Не съм криминалист, не мога да кажа, нито се интересувам дали записът е автентичен. Но като литератор мога да гарантирам експертно: той е абсолютно достоверен. Ще цитирам Аристотел, който казва, че изкуството не предлага непременно истини, а неща, верни „по вероятност и необходимост“.
Този начин на говорене ни е познат
И тук евентуалният гениален фалшификатор е показал Бойко Борисов „по вероятност и необходимост“ – как той би изразил себе си. И това е повече от достоверно: защото в този просташки телефонен монолог, той е изразил себе си такъв, какъвто е, и такъв, какъвто би могъл да бъде. Все едно дали го е казал или не (а всички знаем, че той би могъл да го каже): подобен начин на говорене е наистина негов, по вероятност и необходимост той прониква дълбоко в Бойковата същност.
Ние, жителите на Земята, от време на време изпращаме в Космоса платинени дискове със записи на някакви важни за нас неща. Те обикновено са прекрасни: гласът на Валя Балканска разнася из Космоса „Излел е Делю хайдутин“. Дали обаче да не изпратим на извънземните и някои по-срамни неща, да ги подготвим, че тук не всичко е перфектно?
Ако се осмелим на такова срамно послание, сигурен съм, че този Бойков запис ще намери достойно място сред другите срамотии на земната цивилизация. Той е такава простащина, такава свинщина и срам, че може директно да замине за Вега, Алкор, Бетелгойзе или Алфа Центавър. Това е уникален байганьовски феномен, който би следвало да се съхрани за поколенията и далечните цивилизации.
А сега да допуснем другото: че записът не е фалшив, нито е манипулиран. Какво означава той тогава? На първо място означава, че – от гледна точка на сигурността – Бойко Борисов е обграден от хора, които го подслушват и записват. И явно не си дава сметка за това, че вече е предаден, записван и подслушван от своите собствени хора. Само това е достатъчно един нормален премиер веднага да си подаде оставката – то означава, че той просто не си контролира службите. Вече те го контролират, манипулират го както си искат.
Израз на пълно безсилие
Пък и да се запитаме друго: как е възможно да се говорят такива неща по телефона, след като би следвало вече да ти е ясно, че те подслушват? Според мен, отговорът е ясен: този човек наистина живее в паралелна реалност, както каза Христо Иванов. Загубил е каквато и да било връзка с действителния свят, живее в свои фикции. В този измислен свят основното му политическо действие е псувнята.
Няма да цитирам тук конкретните фрази. Не защото се страхувам от цинизми или вулгарности – един филолог никак не се страхува от разнообразните употреби на езика. Да погледнем обаче отблизо – какво представлява псувнята? Тя е израз на практическо безсилие, заменено със символическо убийство, поругаване и унищожаване с думи на този, когото ти мразиш, но не можеш да унищожиш наистина. Когато по подобен начин сипеш цинизми и псувни, това просто означава, че вече нищо друго не си в състояние да направиш – безсилен си.
Стигам до „посланието“. Ако в записа наистина се чува гласът на Борисов, то той се оказва голям лъжец. Защото, както знаем, неговото официално послание гласеше: „Аз съм прост, и вие сте прости, затова се разбираме.“ Но от записа чуваме: „Аз мисля себе си за непрост, за лукав, хитър и умен, а вас ви мисля за тъпанари, които заслужават да им го набиват“.
„Вие сте тъпанари“
Тоест интимното послание – това, което Борисов наистина си мисли, е обида към протестиращите, брутално незачитане не само на електората, а на Суверена.
Добре е и тези, които са гласували за Бойко Борисов, да си дадат сметка, че посланието „Аз съм като вас“ е подменено: новото послание гласи: „Вие сте тъпанари.“ То е насочено към всички. Имало 200 000 интелигентни хора в България и Бойко Борисов бил сред тях, представете си, хаха… (Протестиращите не са сред тях явно.) С две думи: тук говори един лъжец и всички хора, включително онези, които гласуват за него, трябва да го чуят и разберат.
Колкото до езика, той, разбира се, е, меко казано, неприемлив. И не само защото по принцип е недопустим: защото нарушава нормите на приличие, защото е просташки и разюздан. Зад всички тези верни и непоносими неща има нещо още по-важно.
С този език се разрешават политически проблеми, това е работата на един премиер. А както веднага се досещаме, възможностите точно на този груб и обиждащ език не са големи, дори бих казал, че те са изключително бедни с оглед на сложните и амбициозни задачи, които поставя политиката. Този език е лош политически инструмент, той не е „направен“, за да разрешава политически проблеми – направен е, както видяхме, за да унищожава символически противниците си или да набива на електората едно или друго.
А политиката е сложно, фино и тънко нещо. Тя изисква специализиран език, осъществяващ преговори и договаряния между различни социални групи, с различни интереси и манталитети – такива преговори, които постигат сложни, общи цели, език, който тушира конфликтите и обединява, а не овълчва. Така както, да кажем, инженерното дело изисква специализирани инженерни понятия, категории, формули и т.н, така и езикът на политиката е сложен и функционален с оглед на своята сложна цел.
Какво издава този език
А когато се подменя с един просташки и беден език, цялата картина на политическото безкрайно се опростява и политическите действия започват да се объркват с псувни и сексуално насилие. И всичките решения, които може да предложи този език, остават единствено два вида. Единият вид е „ще ви набиваме акъл“, а другият е „ще ви набиваме ***“.“
Това може да бъде сведено и до прочутата съмнителна мъдрост за тоягата и моркова, но е още по-грубо, още по-непоносимо. То не е политика, а елементарно, брутално и грубо: затова всички граждани се чувстват обидени: един премиер не говори така. Но да повторя – отвъд обидата, по-важното е, че не може да реши никакъв политически проблем. То имитира решението на проблеми, заменя го с „набиване“.
И какво се оказва? Има там някакви експерти (между които, впрочем, и Томислав Дончев), те извършват някаква експертна работа, но сложната експертна пирамида на работата е увенчана от един просташки връх, където седи един разпищолил се Бай Ганю. И всичко това, което вършат тези специалисти, е унищожено: свежда се до двете брутални действия, за които говорихме.
В записа не се чува гласът на Томислав Дончев, не зная дали това не е технически дефект. Но в това има някаква символика. Защото такива хора ще бъдат абсолютно унищожени от това, което прави в момента техният лидер. Той се самоубива символично, но завлича и тях, докато те си мълчат. Той псува другите, а не знае, че псува себе си и убива своята партия, къса връзките ѝ с почтените хора.
кафенето 