Не позволявайте на каратиста да използва силата ви

Иво Инджев

Коментарите ми вече заприличват на сериал, но не телевизионен, а писан по телевизионни репортажи, ако позволите малко самоирония във връзка с моето физическо отсъствие от протестите, дистанционното ми наблюдение и писмената ми подкрепа за протестите. И все пак, за свое “оправдание” да кажа, че дори и коментаторите, с които се разминаваме в оценката на ставащото, ми дават основание да смятам, че съм на прав път.

Това си помислих, четейки позицията на отрицанието на изцяло положителния в моите очи съмишленик д-р Любомир Канов. С него се срещахме преди китайската пандемия често по улиците в софийския квартал, който обитаваме и разменяхме по няколко съвпадащи мнения за актуалните събития. Сега си “говорим” задочно. https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-sled-5-6-mesetsa-boyko-shte-bade-istoriya-no-mocha-shte-vi-starchi-nad-glavite-a-ne-go-vizhdate

Репликата на д-р Канов, че младите не обръщат внимание на МОЧА , който явно не им пречи, привлече вниманието ми по два начина. Първо, защото има основание да се каже това, но и защото изобщо става дума за МОЧА, както нарекох монумента на окупационната червена армия, фалшиво обявен за паметник на (несъществуващата към септември 1944 като название) съветска армия в София. А и в коментарите във форума на Фактор, където е публикувана статията, се обсъжда именно МОЧА, а не лъжливото понятие ПСА. Което ми дава самочувствието да кажа, че по този начин присъствам косвено в този разговор.

НА СНИМКАТА: Авторът с децата си от първата му реколта на фотосесия за най-тиражното за времето си германско списание “Бригите” през далечната 1992 година, когато Москва още не беше впрегнала туземните си слуги да охраняват МОЧА и да пречат на българите да изразяват отношението си към този символ на съветската окупация

Ето защо си позволявам да кажа и нещо, което няма да се хареса на мнозина от онези, чийто протест подкрепям.

За “незабелязването” на МОЧА като грамадно олицетвороние на лъжата в центъра на София, вече казах – та нали протестите са на морално основа, а няма по-видим, нагъл и нетърпим символ на завоевателното изнасилване на България в центъра на(д) столицата ни от съветския колониализъм! 

Но ще кажа и повече за блокадите на движението в София, толкова характерни за какви ли не протести през годините.

В днешните условия това ми се вижда остаряла, за да не кажа направо бумерангова форма на протест, която дава глътка въздух на правителствената пропаганда да противопоставя гражданите повече от какъвто и да било контрапротест. Младите вече доказаха, че са изобретателни. Време да изобретят нещо свое като форма на изразяване в това отношение, което да лиши овластените хиени в политиката и в медиите да ехидничат по техен адрес, като ги противопоставят на “обществения интерес” и позволяват на обвиняемия на площада Борисов да се намята с овчата кожа на защитник на правото на хората на придвижване. 

Вълкът с овчата кожа на…правозащитник (!) надуши следата и се вкопчи в нея. Само това да е причината, ще е достатъчно на организаторите на пътните блокади да се замислят как да го лишат от тази тояга на самоотбраната в ъгъла, в който е натикан. Притиснат там, той кротко блее за правото на хората да клатят корпоративно -корпулентната му премиерска непоклатимост, но не и да пречат на останалите хорица, за които адски се е загрижил с кротък тон. 

Не е нова маневра, но винаги работи като кариес в зъб, който може да прерасне в гангрена, за да се наложи намесата на зъболекаря, за какъвто се има смият той. 

Нали искаме младите да не повтарят нашите грешки? Ето една, която би трябвало да избегнат. Каратистът знае как да използва замахването на противника с крачка в правилната посока, за да му помогне да се сгромоляса на тепиха. Не му позволявайте!

Парадоксалното в случая е, че този път “политиците” , както сме свикнали да обобщаваме, дадоха конкретни примери за “точкови” удари по разклатената легитимност на самозабравилата корумпирана върхушка в държавата. Срам, не срам, няма да е срамно гражданите този път да се поучат от тях. Да вземат пример от десанта край “Лукойл” и горещия коментар на Христо Иванов за студения резерв от мястото на престъплението край Варна. Или от акцията му пред Министерството на икономиката и оня ресторант “Осемте джуджета”, в който с мутренско чувство за хумор откровени рекетьори се правят на снежанки.

От такива акции ги “болят зъбките” властите и присъдружната им парламентарна “опозиция” (по израза за зъбките на Делян Пеевски в деня на неговото злополучно издигане за шеф на ДАНС на 14 юни 2013 година). Самозваният “зъболекар”, въоръжен с бюджетната и еврофондовата си бормашина – ако повторя метафората за премиера Борисов, може само да фъфли, да се оправдава и да се спасява с изхвърлянето на баласт от балона си. За да му го спукат и да го приземят заедно с главния му прокурор когото той отказва да метне през борда, не бива да го оставят на мира с точно такива убождания.

Инак по повод всяко запушено кръстовище този изпечен демагог ще разпъва на кръст и ще разделя гражданите на малцинството от палатките и мнозинството останали, придърпвайки това мнозинство като спасително одеяло насред идващата зима за неговото управление. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s