Вече сме отвъд политическия предел

Калин Янакиев, Култура

Бях взел решение в продължение на две седмици да не пиша за протестите и за политическата ситуация в България. Имах надежда, че в края на август кризата у нас би могла да получи някакво приемливо решение. Мисля обаче, че вместо това с началото на есенната сесия на Парламента бе преминат решаващ предел – предел на политическата наглост и безсрамие.

На тази и след тази дата въпросните наглост и безсрамие станаха така крещящи, че всички онези „експерти“, политолози, „наблюдатели“ и различни „говорещи глави“ от телевизионния екран, които и до днес продължават да се преструват, че не ги забелязват, а унило-упорито ни поучават какво щяло да стане ако „Бойко падне днес“, а „Радев вземе властта“, лично аз вече наистина изключвам от своето общение.

Нямам намерение нито да „сближавам позициите си“ с тях (защото, видите ли, все пак били „десни“ и „антикомунисти“), нито да се опитвам да ги убеждавам. С мании, засегнати лични нарцисизми и очевидна политическа обвързаност повече нито желая да споря, нито да им обръщам внимание.

Да не забелязваш преминатата именно от 2-и септември мяра на всяко политическо приличие от страна на управляващата клика ми се струва или признак на абсолютна слепота или на нещо още по-неблагообразно.

Защото нека започна с това, че – доколкото мога да си спомня – в средата на август премиерът на настоящото правителство (което вече от два месеца се ползва със скандалните 70-72% недоверие) неочаквано ни обяви, че „в отговор на исканията на протеста“ (който пък и до днес се ползва с 62% подкрепа) ще внесе за обсъждане в НС… „проект за нова конституция“, която да бъде приета от следващо този парламент „Велико народно събрание“.

Това, казвам, бе началото на наглостта, защото като оставим настрана очевидната лъжа, че протестиращите у нас искат именно „нова конституция“ и „Велико народно събрание“ (а не оставка на правителството и главния прокурор, което всъщност искат), скандално вече е това, че подобни радикални предложения прави именно премиер, чието правителство се намира днес в същинска катастрофа на доверието и ги адресира за обсъждане и приемане от парламент в още по-дълбока катастрофа на доверието.

Скандално е, че предава обсъждането и решаването на дългосрочното бъдеще на страната ни в ръцете на партии, които, ако изборите биха били днес едва-едва ще получат 3% от гласовете на избирателите (имам предвид т. нар. „патриоти“ и клиентелата на Веселин Марешки).

Разбира се, на всички тутакси стана ясно, че фокусът с предлагания „рестарт“ на държавата е чисто процедурна хватка, целяща съхраняването на катастрофиралото статукво за поне още два месеца: нали за внасянето на абсурдната „нова конституция“ трябва да се съберат подписите на 120 депутати, които да стартират (от 2-и септ. т. г.) нейното обсъждане, а след това с волята на 160 депутати тя да бъде отпратена за приемане от прословутото следващо (и последно) „Велико народно събрание“ – сиреч около 2-и ноември т. г. За да се опита да ни убеди, че това не е просто процедурен трик, Борисов тогава гръмогласно повтори, че настоява 120-те подписа да се съберат бързо, та правителството му да подаде оставка. А пък когато към 2-и ноември 160 депутати гласуват и за Великото народно събрание най-сетне да се пристъпи към предсрочните избори за него.

Добре. Нека си спомним сега, че няколко дни преди 2-ри септември, след недвусмислените изявления на групите на БСП и ДПС стана безпощадно ясно, че 160 подписа за свикване на ВНС и следователно за приемане на „рестартиращата“ държавата конституция няма как да бъдат събрани в този парламент. А следователно стана ясно и че въобще, въобще не е нужно да се събират 120 подписа за внасянето на „герберското“ недоносче във въпросния парламент.

Та за какво да се обсъжда цели два месеца една конституция, за която вече е ясно, че няма да бъде приета от бъдещо ВНС, защото то чисто и просто няма да бъде свикано. Идеята на Борисов, след реализацията на която той обещаваше своята оставка следователно, бе формено бламирана.

А това – при поне минимално съхраняване на политическото приличие – би трябвало с още по-голямо основание да доведе до подаването на неговата оставка още на 2-и септември. И ето: вместо изискваното от политическото приличие, есенната сесия на парламента започна с някаква заявка за… „коалиционна среща“ между ГЕРБ и „патриотите“, за да се съберат 120 подписа за внасяне на конституционния проект. Защо, не можеше да се не се попита, бяха необходими те, след като вече бе ясно, че 160 подписа за ВНС, което да я приеме, няма как да бъдат събрани. И отговорът на това питане се налагаше от само себе си: за да може едно абсолютно безсмислено обсъждане на един предварително обречен документ да удържи катастрофиралото в доверието си правителство с още два месеца.

Сама по себе си тази съвършено очевидна наглост бе вече преминаване на предела на всеки политически морал. Бе, нека се признае, и отвратително предизвикателство към течащите месец и половина протести, към 62% от населението, което подкрепя исканията им и към онези още повече проценти от населението, които декларират недоверие към това правителство и този парламент. Бе значи ясно изречена нагла декларация: ние вече не ви и лъжем, че стоим във властта заради някаква измислена „нова конституция“ и някакъв (във ваша угода) „рестарт на държавата“.

Ние стоим защото… можем да го направим с измислената от нас процедурна схема и ще го правим въпреки обществената воля! Ще кажа тук, че след прозвучаването на тази декларация в нов режим влезе и отношението на гражданското общество към настоящата власт. От подигравателно и осмиващо, каквото то бе предимно до този момент, то се „втвърди“ и оттогава се превърна в същинска омраза, ясно проявена още на самия 2-и септември.

Защото, за зла беда, до обеда на следващия ден – 3-и септември, дори тази възмутителна схема май се оказа, че не може да бъде скалъпена. ГЕРБ и остатъкът от „патриотите“ събираха едва 116 подписа, недостатъчни дори за да внесат за двумесечно безсмислено обсъждане абсурдната си „конституция“.

Жребият обаче вече бе хвърлен от управляващите: ще останем, каквото и да става, без да се съобразяваме с каквото и да било приличие – недвусмислено заявиха те. И ето: ден след откриването на новата сесия на парламента, без вече да бъде крит, без да бъде дори маскиран, бе направен позорният „подарък“ на депутата от партията на Марешки еди-кой си, който пък до вечерта го прехвърли на… майката на Марешки. Гласовете за оставане във властта поне до 2-и ноември бяха купени. Бяха купени абсолютно откровено.

Та ето, казвам, какво се случи през двете седмици, в които бях решил да си дам почивка от политическите теми в Портала: преминат, повтарям, бе пределът на всякакво политическо приличие и на гражданите в страната бе заявено, че оттук нататък в нея ще се управлява без съобразяване с каквото и да било – не дори привидно в съгласие с тяхната воля, а откровено против нея.

Ето защо също никак не ми се струва случайно, че пресичането на въпросния рубеж бе ознаменувано – вечерта на 2-и септември – с превръщането на центъра на София в „беларуски“ пейзаж.

Масовото полицейско насилие, възмутителните побои над невъоръжени граждани, отвратителното държание с тях в препълнените арести на РПУ-тата, разбира се ни бяха представени на другия ден от медийния слугинаж като „неизбежен отговор“ на „агресията на протестиращите срещу горките полицаи“ (а от някои циници, на чиито опуси едва ли някога ще простя, дори като „заслужен урок“: нали, прочее, бяхте обявили „въстание“, защо се сърдите, че са ви били – на война като на война, уважаеми). Само че и организаторите и извършителите на погрома си даваха сметка, че версията им е съшита с бели конци (само пенсионери и информиращи се единствено от казионните медии биха могли да повярват, че истинските жертви в този ден са били полицаите).

Не, масовият побой в центъра на столицата, особено във вечерните часове, бе органично продължение на преминатия предел. Бе ясно, че социалните мрежи ще бъдат залети от свидетелства кой и как е извършвал агресия през целия този ден. Бе ясно и все пак бе извършено. Защото на управляващата шайка вече не ѝ пукаше от нищо. Ще стоим на власт каквото и да става, няма да се прикриваме в политическата си наглост, ще ви бием! Край на демокрацията, на правата на човека и прочее „лигавщини“. На власт вече сме ние!

И ето: тук най-сетне ще поставя въпроса – а кои са днес тези „ние“? Кои собствено „взеха напълно властта“ от 2-ри септември и вече не се съобразяват с каквото и да било морално и политическо приличие? Кои се решиха да бият и арестуват? „Гербаджийските“ депутати? Г-жа Цвета Караянчева и г-жа Дариткова с джемпърчето? Бойко Борисов, който най-сетне се превърна в нашенския Лукашенко?

Ще кажа, че макар и бегло познавам лично този човек – Бойко Борисов. Не, ще ви доверя – той не е (и не би могъл да бъде) Лукашенко. Лукашенко е евразийски автократ и пост-съветска „чугунена глава“, докато Борисов е хитрец, израснал покрай мутрешките главатари от началото на 90-те години. Хитрец, но и страхливец. Ето защо съм убеден, че постепенно, а от началото на последния месец и определено, той вече не е субектът на онова което се случва в държавата.

Неслучайно той започна да излиза от светлината на камерите, да каканиже за прословутите си магистрали някак встрани от епицентъра на събитията и от обикалящата далеч от София своя „джипка“. Ето защо мисля също, че от 2-и септември насам той и да иска няма да може да слезе от нея, защото други го държат там. Олигархията, с размазаните, задкулисни, „недоказуеми“ (но безпощадни) лица взе властта у нас и от началото на есента я държи вече напълно откровено, без да има нужда от Борисовите тарикатщини и нелепи движения ту насам, ту натам.

Ще го държи докато има необходимост от него, от министерските му чиновници и „калинки“. И – нека това се приеме като предупреждение – докато си намери нов оглавител от вече по-различен тип, например от типа на един нашенски Слободан Милошевич, до който, както ми се струва, най-плътно се приближава Иван Гешев.

Тъй че, повгледайте се най-сетне и в него, уважаеми „експерти“ и „заслужили антикомунисти“, които не спирате да ни сочите юмручето на Радев. Мен пък то не може да ме уплаши особено, но за това – следващия път.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s