Води се война – на истината срещу постистината

Светлин Тачев

България е сред водещите страни по скептицизъм и по елементи на конспиративно мислене.
България е сред водещите страни по скептицизъм и по елементи на конспиративно мислене.

Епохата на Просвещението научи хората да разсъждават рационално. Разумът победи догмите на Средновековието, за да даде път на прогреса. Религията бе отделена от светското, а науката – издигната на пиадестал. Просвещението дойде вследствие на научната революция, която преобърна представите на хората за света. Невежеството на митовете бе заменено с рационални научни обяснения, които са основата на съвременната наука.

Днешната постмодерна епоха обаче води след себе си и вяра в постистината. Въпреки технологичната революция и неограничения достъп до информация за хората като че ли вече не са важни научните открития, а емоцията и личните усещания.

Появата на COVID-19 само ускори този процес, за да ни доведе до безмилостна война – на науката срещу фалшивите новини, на истината срещу постистината. Невежеството на митовете се завърна, за да оспорва научните открития с недоказани твърдения, конспирации и слухове.

У нас тази констатация е още по-тревожна.

Това беше отчетено и от социологическите проучвания. Изследване на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, проведено през март сред 28 страни по света, сочи, че тогава 72% от българите са били на мнение, че заплахата от коронавирус е преувеличена, а близо 60% – че COVID-19 e разпространен умишлено от някого.

България е сред водещите страни по скептицизъм и по елементи на конспиративно мислене. В началото на юни – 59% продължават да смятат, че заразата е преувеличена. Защо се стигна дотук обаче?

Всичко е в криза

Западните общества са в криза. Световната икономическа криза от 2008 г. доведе до политическа криза. Мигрантската криза пък задълбочи още повече недоверието в либералните елити и традиционните политически партии. Вакуумът, който се образува, даде път на популистки формации към властта, които понякога си служеха и с неистини. Те обаче бяха красноречиви и широките маси ги разбираха – „сегашните елити ви лъжат, а ние казваме истината, повярвайте ни“. И хората започнаха да им вярват.

Страхът и гневът от неизвестното, избиха в отхвърляне на всичко свързано със статуквото. Мейнстрийм медиите вече не се смятат за надежден източник, защото са свързани с определени политически и икономически кръгове. Затова се търсят алтернативни и „чисти“ канали за информация. Над науката също тегне вярата, че вероятно и тя е проводник на нечии интереси. Медиците също попадат в този кюп.

Това недоверие изкристализира във всеобща криза на легитимността. Вече не е важно дали нещо е вярно, а откъде идва. Щом се разпространява от официалните канали, има нещо нередно. Ако източникът е алтернативен – истина е. Не е сигурно вече дали Земята е кръгла, стъпвал ли е човек на Луната, ваксините безопасни ли са, дали пък не ни пръскат с химикали от въздуха.

Съмненията достигат размерите на епидемия, която размива истината от неистината, а критичното мислене се срива стремглаво надолу. Същото се случва и по отношение на коронавируса. Конспирациите и фалшивите новини плъзнаха из социалните мрежи, а хората започнаха да ги възприемат като истина.

COVID-19 и конспирациите

От самото начало на пандемията конспирациите намериха добра почва сред скептиците. „Нов световен ред на рептилите“, „опит за налагане на тотален контрол над населението“, „чипиране чрез ваксини“, „такъв вирус не съществува“ са само малка част от десетките и всевъзможни теории, които се споделяха от потребителите в социалните мрежи.

Източниците обикновено са съмнителни сайтове, в които липсва всякаква информация за собствениците им, както и за авторите на статиите. Липсват и всякакви доказателства за тези твърдения. Това не попречи обаче на една немного голяма, но много шумна, част от българското общество да приема всичко това за истина и усърдно да налага мнението си, че има някаква измама и ни подготвят за „нещо“, което „нещо“ остана мъгляво и неясно.

През март, когато все още се знаеше малко за вируса, българското правителство действа превантивно и наложи пълна блокада на страната. Наложи я в момент, когато заразените бяха твърде малко, а смъртните случаи – единици. Целта на правителството не беше да спре разпространението на вируса, а да го забави, за да може да издържи здравната система, която не беше подготвена за натиск.

Това даде импулс на „търсачите на истината“ да подложат на съмнение още повече ситуацията с вируса. Вярата в постистината стигна дотам, че слуховете започнаха да се приемат за истина – няма заразени, няма умрели, а болниците плащат по 1800 лв., за да пишат починали от други болести за умрели от COVID-19.

Маските от предпазно средство рязко се превърнаха, в умовете на скептиците, в средство за запушване на устите на неудобните. Членовете на Националния оперативен щаб пък бяха превърнати в комични образи, понеже всявали паника и плашели с повишаване на смъртността сред заболелите.

Под натиска на недоверието мерките в страната започнаха да се отпускат твърде бързо, а контролът по спазването им почти изчезна, въпреки че рестрикциите в България срещу коронавируса бяха едни от най-либералните в Европа. Властта заложи на личната отговорност, за да свали товара от налагането на непопулярни решения.

Къде остана науката?

В този парад на глупостта, учените и изследователите бяха изместени встрани, защото просто нямаше кой да ги слуша. Световната, а и българската, наука напреднаха в разгадаването на новия коронавирус. Направиха се задълбочени изследвания, работи се върху изготвянето на ваксини.

За всичко това обаче е нужно време. Почти година изследователи от всякакви научни области представяха данни и проучвания, бяха разбити някои от основните митове, които споделяха „търсачите на истината“ и най-важното – предупреждаваха какво може да се случи. Без особен резултат.

Осем месеца след началото на епидемията в България, ситуацията продължава да се влошава – рязък скок на заболелите, повишаване на смъртността сред тях, а здравната система издиша. Под уж привидното „ходене по ръба на бръснача“, всъщност нещата бяха изпуснати от контрол. Личи управленска немощ и безсилие да се вземат тежки решения, защото липсва разбирането към властта, което имаше през пролетта.

Това беше признато и от здравния министър – „ново затваряне на страната ще изкара хората на улицата“. В началото на епидемията правителството получи бонус доверие, което се отчиташе и от социологическите проучвания на общественото мнение. Според „Галъп интернешънъл“ 77% в началото на април смятат, че то се справя добре. Вече бонусът липсва и данните се нормализират.

Сега обществото е по-скоро разделено – 44,4% към началото на ноември смятат, че се справя добре срещу 54%, които имат негативно отношение. А властта имаше достатъчно време да се подготви. През пролетта управляващите действаха адекватно на ситуацията, за да запазят здравната система. Днес държат по-скоро да запазят икономиката. Заради изгубените месеци в надпревара с глупостта, накрая може да загубим и двете.

Статистиките започнаха да действат отрезвяващо, а почти всеки вече познава заразен или прекарал вируса. Съмненията отстъпват място на действителността, която е най-добрият метод за оборване на конспирацията. Реалната ситуация извади от делириума на постистината голяма част от скептиците. Не се ли случи това обаче твърде късно?

В тази война на истина срещу постистина, отново ще победи науката. Единствено се притеснявам за цената.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s