Съдържанието на първото интервю на Бойко Борисов от началото на протестите срещу него насам трудно може да изненада българската аудитория, обръгнала на глупостите, увъртанията и самохвалствата на този човек. Той ни залива със своите “прозрения” за собствената си значимост всеки ден от джипката си, а сега е решил да ги поднесе и в писмена форма чрез “Франкфуртер алгемайне цайтунг” (ФАЦ). https://frognews.bg/novini/politikat-pistoletat-parite-borisov-snimkite-shkafcheto-pred-germanski-vestnik.html
Има ли значение пред коя медия Борисов НЯМА ДА ОТГОВОРИ на въпросите за пачките и златните кюлчета в нощното му шкафче? Която и да е тя, липсата на отговор не е новина, а стандарт в поведението му. Три пъти го пита германският журналист Михаел Мартенс и трите пъти Борсов отклонява темата.
Подобно на коалиционния му партньор Джамбазки, когато го питат дали е е хвърлял бомбички по демонстранти – принципът им е хората да си коментират очевидното колкото си искат, но не и да си го признават. Пък и у нас политик да хвърля бомбички по демонстранти, вместо обратното, както е по света, се смята за нормално.
Не е сензация и признанието на Борисов за провала на личния му живот. Щеше да бъде по-интересно да каже защо така и не се задоми при цялата вакханалия от демонстрация на тестостерон от негова страна през цялата му политическа кариера. При други човеци това се случва поради всякакви житейски обстоятелства и това не може да бъде тема за обществено обсъждане.
Но този вакуум в обясненията на Мъжа на годината (за еди коя си година) и на Десетилетието оставя открехната вратата за коментари, които не се отнасят до неговата мъжественост, с каквато се перчи непрекъснато и до днес, а за опасенията му да допусне до своите тайни когото и да било. Явно има какво да крие и това е причина да живее “сам като куче”, както отдавна се похвали с надежда да го ожалим.
Нахален в своята извратливост за пред западна публика опит е Борисов да се оплаче от руските военни шпиони и техните деца в България, представяйки се за тяхна жертва. Широката публика в Германия може да не знае, но за българите е ясно, че руският шпионаж разцъфтя у нас рекордно в “епохата Борисов” . На Запад писаха, че София е регионален център на руския шпионаж за операции в съседни страни, като Сърбия, Македония и Черна гора.
Прогонването на няколко руски шпиони с дипломатически паспорти с нищо не променя факта, че нашият премиер обслужва геополитиката на Кремъл чрез ентусиазирано участие в прокопаването на газовия руски поток през България и чрез също толкова категоричен отказ да позволи на НАТО да създаде своя база за противопоставяне на руската агресивност в Черноморския регион. Руска база за влияние под формата на руски газопровод е повече от необходима за Борисов, но не и натовска за противопоставяне на същата тази Русия.
Борисов явно е доволен от себе си. Иначе едва ли щеше да нареди да се качи на сайта на правителството пълния превод на разговора му от два часа и половина с германския журналист, когото финтира по обичайния за него нагъл начин.
Западните журналисти са безпомощни пред толкова монолитно нахалство. Свикнали са да имат насреща си политици, които се чувстват длъжни да спазват някакви минимални стандарти в политика и комуникацията с медиите. А в нашия случай колегата Мартенс се натъква на дебеловрат и дебелокож Шиши от Банкя, който гази през през просото с джипката и не му пука колко нелепо изглежда.
Случаят е демонстрация от страна на Борисов, че и на западната преса не се дава. Да го питат каквото си щат, той ще си говори, каквото сметне за добре. Той е преминал отдавна немислими граници за политик от гледна точка на западните стандарти е не се притеснява да прегази още един от тях.
Можете ли да се представите германски, нидерландски, австрийски и т.н. премиер да бъде сниман против волята му гол и безпомощен в това състояние в леглото му – дори и без пачки, пистолет и златни кюлчета – и да не може да обясни смислено как толкова символичен за собствената му сигурност (и сигурността на ръководената от него държава) скандал е възможен, след което да продължава да си “спинка” спокойно, полегнал върху пропагандния дюшек от фалшиви лаври за икономически успехи и финансова стабилност?
А колкото до печалния факт, че Борисов не дава интервюта за български медии, тази форма на презрение към тях (нас) също не е нова по нашите земи. Практикуваше я неговият ментор Сакскобургготски. Или Банкерът номер едно за своето време Цветан Василев, който се гнусеше от българските медии, но обясняване в австрийския печат, че една четвърт от българската икономика е свързана с неговия бизнес.
Огризките за глозгане от палетата, за каквито Борисов има българските журналисти, не си струват боричкането. Друг е въпросът, че мнозина от глутницата, която маха с опашка на подвикванията на чобанина от Банкя, сами се поставят в ролята на пудели и наистина не заслужат да бъдат третирани иначе.
кафенето 