Ваксинацията: Ясно е, че нищо не е ясно

Златина Зехирова

Началото на масовото ваксиниране остава задача с много неизвестни

Кога средностатистическият български гражданин, чиято професия или здравословно състояние не го поставя в непосредствена опасност от COVID-19, ще може да заяви и получи ваксина – това е един от въпросите, на които здравните власти се налага да отговарят най-често в последните седмици, особено след като данните показаха, че имунизирането в страната срещу актуалния коронавирус се движи с най-бавни темпове в Европа.

Краткият отговор се намира в правителствения ваксинационен план и гласи: след приключването на основната част от петте фази, даващи приоритет на различни обществени групи. Подробният е доста по-неясен и с поредица от условия както заради одобрението и доставките на някои от ваксините, така и заради липсата на обективни измерители дали и кога някоя от фазите е завършила и на информация колко хора е обхванала тя. Така сроковете се разтягат до няколко месеца в различните варианти.

Интересът към ваксиниране в групите с предимство до момента показва, че поставената от Еврокомисията цел – да се покрие 70% от населението над 18-годишна възраст, за да се осигури обществен имунитет и премахване на болестта, изглежда мираж. Осъществяването ѝ би означавало да бъдат имунизирани 3.9 млн. души. Още по-малко вероятно изглежда да бъде спазен и препоръчаният от Брюксел срок – до края на лятото.

В същото време заради по-ниския интерес сред приоритетните групи може по-скоро да бъде достигнат моментът, в който ваксините ще са достъпни за всички желаещи. В този случай обаче възниква въпросът дали ще има достатъчен брой подходящи ваксини за тях.

(Без)крайните фази

С показното ваксиниране на обитатели на домове за възрастни хора и на учители в последните дни, бе дадено начало на т. нар. втора фаза от плана за ваксиниране. Според обясненията при представянето на плана в началото на декември, това означава, че основната част от първата фаза е приключила и дори да има още желаещи да се имунизират, това може да стане паралелно с хората от следващата.

В първата група бяха работещите в системата на здравеопазването, а с най-висок приоритет сред тях – екипите на болниците, които са на първа линия в борбата с коронавируса. Конкретни данни за заявените и поставените ваксини обаче няма нито за отделните съсловия, нито за здравната система като цяло.

Според плана потенциално подлежащите на имунизация в здравната система са 243 600 души: 

– Лекари: 30 000
– Дентални лекари: 10 000
– Специалисти по здравни грижи: 46 000
– Магистър фармацевти: 6 600
– Помощник фармацевти: 2 000
– Помощен персонал: 150 000

Към 29 януари ваксинираните в България по данни на официалния информационен портал за коронавируса са 37 636 души. Според официалната статистика почти всички са работещи в системата на здравеопазването. Изчислението показва, че те представляват едва около 15% от общия възможен брой от първата приоритетна група.

Според написаните от държавата правила здравните работници ще имат възможност да продължават да заявяват ваксиниране във всеки момент. Нещо повече, председателят на щаба за ваксинирането проф. Красимир Гигов заяви, че всяка от приоритетните групи във фазите ще запазва предимството си пред останалите – т.е. независимо в коя фаза е страната, лекарите винаги ще имат приоритет пред всички останали, а хората над 65 г. в социални домове, например, ще бъдат имунизирани преди връстниците си, които не са настанени в институции.

Да поискаш и да ти се даде

„Дневник“ потърси данни за броя на заявилите желание да се ваксинират медици и фармацевти от съсловните им организации. Информацията оттам също не е детайлна, но дава обща картина за интереса.

Фармацевти

Към 25 януари 830 фармацевти са заявили желание да се ваксинират срещу COVID-19, показва справка на Българския фармацевтичен съюз (БФС). Членовете на организацията са 6600, така че тук желаещите клонят към 13% от всички.

БФС заявява в отговори до редакцията, че няма информация каква част от заявилите желание фармацевти са вече ваксинирани. „Ваксинацията на общопрактикуващите лекари, дентални лекари и фармацевти върви успоредно, а организацията на местно ниво е поверена на Регионалните здравни инспекции (РЗИ)“, посочват от съюза.

Дентални лекари

Членуващите в Българския зъболекарски съюз (БЗС) са разделени на районни колегии (РК) в различните части на страната, а съсловната организация даде информация за съотношението между заявилите желание и реално ваксинираните към 22 януари (петък), но не и в брой хора. Според огласеното в девет колегии са ваксинирани между 75% до 100% от желаещите. В пет колегии ваксини са получили от 50% до 75% от заявилите интерес, в четири – от 30% до 50%, а в три – от 15% до 20%. В още четири колегии са били ваксинирани едва над 10 на сто от желаещите.

Зъболекарският съюз отказа да уточни конкретните места на районните колегии с мотива, че това е лична информация. Организацията допълва още, че процесът по ваксинирането се управлява от отделните Регионалните здравни инспекции (РЗИ).

Другите желаещи

Министърът на здравеопазването Костадин Ангелов заяви неколкократно, че около 50% от медицинския и немедицинския персонал в болниците иска да бъдат ваксиниран срещу COVID-19, като данните се променяли динамично.

За колко хора става дума е трудно да се установи. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), която включва медицински сестри, акушери, лаборанти, рехабилитатори, не посочи каква част от желаещите в сектора ѝ са вече ваксинирани, като се аргументира, че хората са разпределени основно в болници и организацията се прави във всяко отделно лечебно заведение. 

„Дневник“ не получи отговори на въпросите за желаещите и реално ваксинираните общопрактикуващи лекари от съсловната организация – Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Не е известно дали организацията събира такава информация.

Напред към следващите фази

Предварителните данни сочат интерес към ваксините сред 20 на сто от учителите (от 89 хил. души) и около 30 на сто от обитателите на домове за възрастни хора (от 23 хил. души) – нива, сходни с началните заявки и при медиците.

Следващите фази ще обхванат „служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности“, хората над 65 г. и тези с хронични заболявания и уязвими групи от обществото, за които има риск заради начина им на живот.

Само в четвъртата фаза – на хората над 65 г. или хронично болните, правителството е изчислило, че трябва да има готовност да имунизира 1.8 млн. души. Служителите, осъществяващи ключови дейности за държавата, не са описани детайлно и не е посочена бройката им, а пред „Нова телевизия“ здравният министър Костадин Ангелов само обясни, че „се събира информация от всички министерства за хората, които попадат в трета фаза“. Категориите и броят на попадащите в последната приоритетна група също не са описани.

В петък стана известно, че в към трета фаза ще бъдат причислени и членовете на секционните избирателни комисии (около 80 хил. души), които могат да заявят желание да бъдат ваксинирани преди парламентарните избори на 4 април.

Така известният брой на имащите право приоритетно на ваксина е 2.1 млн. души, а с прибавянето на двете категории, за които няма оповестени разчети и хората от избирателните комисии, хората с предимство със сигурност надхвърлят 2.5 млн. души, колкото е най-оптимистичната прогноза на здравните власти до края на юли.

Така единственият вариант в близките месеци да се стигне до свободен достъп до имунизиране остава да се запази ниският интерес сред групите с предимство.

Масовата ваксинация

Формулировката „масова ваксинация“ е медийна и здравните власти я интепретират различно в различни моменти.

На брифинг на 20 януари главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев заяви, че е реалистично масовата ваксинация да започне през април и уточни, че визира т. нар. четвърта фаза, „когато всеки, който желае, се записва при своя личен лекар“. Четвъртата фаза включва групата от хора над 65 г. и хронично болните, която може да достигне 1.8 млн. души. Тази група действително е най-многобройната според плана за ваксиниране, но все пак официално не включва „всеки, който желае“.

През февруари българите ще могат да си избират от коя ваксина да вземат.

Костадин Ангелов, министър на здравеопазването на 29 януари

В интервю за „Нова телевизия“ на 27 януари здравният министър Костадин Ангелов също заяви, че „в четвърта фаза говорим за т. нар. масова ваксинация“, а ден по късно прогнозира, че е реалистично от края на февруари да се започне с четвърта фаза, „наблюдавайки числата от желаещите във втора и трета фаза и броя на ваксините, които очакваме през следващия месец“. 

От думите му излиза, че желаещите от приоритетните групи за втората и третата ваксинационна фаза, не са много, ако се има предвид предвид, че през февруари в България от трите производителя („Пфайзер/БионТех“, „Модерна“ и одобрената в петък „Астра Зенека“) се очакват около 377 хил. дози, достатъчни за ваксинирането с две дози на приблизително 188 хил. души.

Много, но дали са ефикасни

Ваксинирането на най-голямата група хора от правителствения план – тази от близо 2 млн. души над 65 г. и хронично болни в четвърта фаза, беше планирано за след одобрението на ваксината на „Астра Зенека“. От нея България е поръчала значително количество ваксини – само за февруари се очаква да пристигнат над 260 хил. дози (достатъчни за 130 хил. души), а до края на годината – над 4.5 млн. дози (за над 2 млн. души). Списък на очакваните дози от ваксините до края на 2021 г. – тук

Въпреки поредица от търкания между Брюксел и производителят „Астра Зенека“, на 29 януари ваксината получи одобрение. То обаче създаде нов проблем – препаратът е изпитван основно върху хора между 18 и 55 г., а за групата над тази възраст се смята, че предоставя „някаква защита“, но без достатъчно данни за ефикасността. Германия вече официално съобщи, че не препоръчва ваксинирането на свои граждани над 65 г. с тази ваксина. Българските власти все още не са коментирали темата.

Формално, тази седмица държавата направи първата крачка към етапа, в който всеки желаещ ваксина, може да я получи. Това стана, след като Българският лекарски съюз призова пациентите да се обърнат към личните си лекари и да заявят дали възнамеряват да се ваксинират. Засега обаче, по думите на зам.-председателя на съсловната лекарска организация Николай Брънзалов целта е по-скоро да се събере информация за нужните ваксини.

Кога ще може да се пристъпи към поставянето ми продължава да е неизвестно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s