Какво са приготвили за БНТ и БНР управляващите в последните си дни

От управляващата партия ГЕРБ ще опитат да придвижат промените преди последното заседание на парламента на 4 март
От управляващата партия ГЕРБ ще опитат да придвижат промените преди последното заседание на парламента на 4 март 

В предпоследната работна седмица на парламента, преди той да се разпусне за изборите на 4 април, Министерският съвет внесе изненадващо обсъжданите и подготвяни отдавна промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).

Ако мнозинството успее да превърне проекта в закон, това ще промени принципа на финaнсиране на обществените медии – Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР). Мандатите на директорите им ще се увеличат от три на пет години. Освен по-дълъг мандат, директорите ще получат и правото да сменят управителните съвети на БНТ и БНР.

От пресцентъра на ГЕРБ коментираха пред Свободна Европа, че се очаква законът да бъде придвижен бързо и да бъде гласуван още преди последното заседание на Народното събрание преди изборите. Парламентът ще работи до 4 март – т.е. следващия четвъртък. Това означава, че задължителният процедурен срок от 14 работни дни между първото и второто четене на закона ще бъде съкратен, защото управляващите твърдят, че искат да приключaт с този закон преди края на мандата си.

Форсирането на промените, които засягат както финансирането, така и ръководствата на БНТ и БНР, повдига много въпроси. Според медийни експерти това създава впечатление, че управляващите правят подаръци на ръководствата им точно преди изборите, когато медийното отразяване на кандидатите е най-важно.

Какво ще се промени

Проектът предвижда мандатите на бъдещите генерални директори да бъдат увеличени от 3 на 5 години. Същото увеличение се предвижда и за мандатите на членовете на управителните съвети на медиите.

Проектът позволява на генералните директори да не работят със заварени предишни членове на управителни съвети. В настоящия Закон за радиото и телевизията, ако един генерален директор напусне предсрочно поста, мандатът на Управителния съвет, който той е назначил, не се прекратява.

Проектът предвижда също, че до месец от приемането на закона генералните директори трябва да предложат на Съвета за еректронните медии (СЕМ) новите управителни органи.

Предвижда се и нов модел на финансиране на БНТ и БНР. Вместо субсидия те ще получават трансфер от държавния бюджет, който се определя ежегодно за компенсиране на нетните им разходи от осъществяваните медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия и издадената лицензия. До момента финансирането се извършваше на “час програма”.

Генералният директор на БНР Андон Балтаков коментира пред радиото, че очаква проектът да бъде одобрен.

„След което ще кажем на Съвета за електронни медии, който ще бъде администратор, аргументирано и с анализи – за да създаваме тази програма, за да изпълняваме обществената си функция, за да създаваме култура, за да създаваме дигитално съдържание, за да поддържаме сградите, на нас ни трябват толкова пари“, каза той.

Свободна Европа потърси и генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, но телефонът му беше изключен.

Защо точно сега?

Текстовете се пишат от миналата година, а непосредствено преди внасянето на част от тях генералният директор на БНР Андон Балтаков заплаши, че ще подаде оставка. Той твърдеше, че от проекта е отпаднала възможността той да смени състава на Управителния съвет на радиото.Това стана през септември 2020 г.

Балтаков наследи управителния съвет от предишния директор Светослав Костов, който беше уволнен от Съвета за електронни медии (СЕМ) заради свалянето от ефир на журналистката Силвия Великова и спирането на сигнала на програма “Хоризност”. СЕМ прекрати договора му, но назначеният от него Управителен съвет остана.

Тогава Балтаков и БНР настояваха мандатите на генералните директори да се увеличат от 3 на 5 години. Проектът беше оттеглен за доработване, а Балтаков оттегли оставката си.

Така стигаме до предпоследната седмица на парламента, когато окончателният вариант на проекта беше внесен от Министерския съвет.

Добър модел и „недобра практика“

Потърсена за коментар, медийният експерт и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Жана Попова каза, че вижда формален проблем във времето на внасяне на проекта.

“Предлагането на увеличаване на мандатите на генералните директори на обществените медии непосредтсвено преди избори не е добра практика”, коментира тя пред Своборна Европа.

Начинът на финансиране, предлаган в измененията обаче според нея е добър.

“Финансирането досега чрез държавния бюджет и на принципа „плащане за час програма“ е работещо. Защото има разлика какви предавания се правят и те не струват еднакво като разходи, както и има значение какви интереси на различни групи или общности в обществото защитават тези предавания”, допълни тя.

По думите ѝ предложенията на правителството са опит да се промени контролът върху това за какъв вид предавания колко средства изразходват обществените радио и телевизия.

Попова акцентира върху това, че в проекта е предвидена предварителна оценка – съдържателен и финансов контрол – при заявяването на определени предавания, за да се обосноват не само разходите, но най-вече как се изпълнява обществената мисия. Предвиден е и контрол след излъчването на предаванията – отново съдържателен и финансов.

“Особено важно е да проследим какво ще се случи с правата за излъчване и предаване на спортни прояви, тъй като БНТ и БНР имат особени задължения по отношение на аудиторията, а все повече БНТ отстъпва тази част от мисията си на търговските оператори. На този фон пък достъпът на аудиторията до значими европейски и световни спортни събития е основна част от обществената функция на медиите ни”, каза Попова.

Антиполитическият вот

Бойко Пенчев, boykopenchev.blogspot.com

Антиполитическите послания ще прецакат политическите.
Антиполитическите послания ще прецакат политическите.

Анализът е препубликуван от блога на автора.

Анализаторите казват, че тези парламентарни избори били непредсказуеми. Сигурно е така. Струва ми се обаче, че по професионален навик политолозите надценяват политическите послания и подценяват антиполитическия вот. Във всички досегашни избори се намират пет – десет процента електорат, гласуващ за персонажи, очебийно неставащи за нищо – като се започне от покойния Жорж Ганчев, мине се през Яне Янев, Бареков и се стигне до Марешки.

Не бива да се подценява готовността да гласуваш на инат, не защото вярваш в „месията“, а за да натриеш носа на всички, като се започне от онези на власт, мине се през крякащата по телевизора опозиция и се стигне до комшията, който се пеняви за някакви си там негови любимци.

Без съмнение така ще бъде и сега, а карантината още повече ще усили тези нагласи. Много е вероятно успех над очакваното да имат политически субекти, които излъчват антиполитически послания. Политологията, а и обществените науки като цяло, са приучени да търсят рационалната мотивация и на тази база да анализират и предсказват.

Само че много често рационалност няма. Човекът е така устроен, че иска да упражнява свободата си, включително като прави глупости. И ги прави. А политическите тарикати се възползват.

Типичният антиполитически политик е патрЕотът. Той нищо друго не може да прави, освен да плаши с нещо. Стратегията му е като на рано пенсиониран старшинка, който си търси някаква работа, но става единствено за нощен пазач.

Неговата стратегия е да убеди работодателя/гласоподавателя, че иде опасност, от която само той може да го опази. Защото ако няма опасност, няма нужда от нощен пазач. Затова патрЕотите седят и мислят: с кого да уплашат българина? Опитаха с цигани, опитаха с колониалисти, опитаха с мигранти – не става. Но накрая му намериха чалъма: заплахата са македонците и джендърите. Тия мискини са се прицелили в най-скъпото ни. 

Македонците искат да ни откраднат потурите, а джендърите – онова в потурите. Изглежда като скеч от второкласно комедийно шоу, но десетина процента от гласуващите ще се вържат.

Другата подценявана антиполитическа таргет-група са анти-ковидистите. Политолозите разправят, че Слави Трифонов си мълчал и не излъчвал политически послания. Напротив, той непрекъснато излъчва своето анти-политическо послание: няма вирус, върнете ни свободата, долу мерките. И той има своите 10%, които ще гласуват за върховното благо да ходят на чалготеки и мятат гюбеци.

То пак добре, че вярващите в джендъри и невярващите в ковид частично се припокриват, та сумарно депутатите, които ще вкарат в парламента, не могат да формират мнозинство. Или поне така се надявам.

С една дума твърде вероятно е на изборите изненадващо добре да се представят борците за псевдо-ценности като патреоти, славчовци и мангъровисти, а изненадващо зле – псевдоборците за истински ценности като Изправи се-там-каквото-беше и, за съжаление, ДБ. Анти-политическите послания ще прецакат политическите.

ГЕРБ и БСП са ясни, те са като боксьори тежка категория след деветия рунд – изтощени, замаяни от чисти и нечисти удари, търсещи да се прегърнат и подпрат един друг в безкраен клинч.

Какво да правим тогава, за кого да гласуваме? Ами да бъдем оптимисти. Мислите, че не може да стане по-зле?! Може, може.

Борисов се справял най-добре с пандемичната криза?

Навсякъде, където се появи с джипката, премиерът Борисов не пропуска да отбележи, че се справял по най-добрия начин с пандемичната криза. Колко истина има в това? Георги А. Ангелов провери фактите за ДВ:

Бойко Борисов

При всяко свое появяване във Фейсбук, в села и заводи Бойко Борисов продължава да твърди, че управлява кризата с пандемията по най-добрия начин. Последният такъв пример е от хасковското село Малево, където заедно със здравния министър Костадин Ангелов премиерът пристигна с един мобилен пункт за ваксинации.

Пред журналисти в селото Борисов благодари на медиите, които “отразяват ситуацията в Нидерландия, Испания, Германия, Гърция. „Ние управляваме пандемията по най-добрия начин. Това е безспорно и всички колеги го отчитат вече“, каза нескромно премиерът. Това, което не каза, е как е стигнал до този извод.

С кого се сравнява Борисов?

Ако приемем, че той прави паралел с назованите от него страни, в Гърция и Германия има по-ниска заболеваемост от тази в България, сочат актуалните данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. А що се отнася до смъртността, България стои по-зле отколкото Нидерландия и Гърция. В южната съседка на България дори смъртността е в пъти по-ниска от тази в България. 

Това обаче изглежда не пречи на Борисов да твърди, че „у нас са възможно най-либералните мерки”, едно “много дисциплинирано население“ и „с перфектните доктори, медицински сестри и лаборанти… ние се справяме най-добре от всички с тази ужасна пандемия”, натърти Борисов. Само в Малево той изрече това на два пъти в рамките  на няколко минути.

България се намира на 15-о място (от 152 държави в света) по смъртност с показател 1 437 починали на 1 млн. души население от началото на кризата, сочат данните на worldometers.info. По заболеваемост пък е на 62-ро място с 34 506 инфектирали се на 1 млн. население. Високата смъртност от коронавирус не говори много добре за българското здравеопазване, което пак е функция на доброто управление.

Последни в ЕС по ваксинирани

По данни към 23 февруари България е последна в ЕС по темпове на ваксиниране – с 1,6% ваксинирани с първа доза и 0,5% с втора доза, по данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Но пък в Малево чухме министърът на здравеопазването да изрича следното: „Ваксинацията върви с темпове, които на нас ни харесват“. А премиерът добави, че организацията на процеса била перфектна.

Тези цифри не подкрепят твърдението на Борисов, че България най-добре управлява кризата, или най-малкото са преувеличени.

 “Нормалният живот” като показател

Възможно е Борисов да приема “нормалния живот” като показател за добро управление на кризата, защото изолацията и локдаунът не носят политически дивиденти преди избори. “В момента всичко е отворено почти, след някой друг ден ще отворим и ресторантите, учениците ходят на училище, фитнеси…”, каза още Борисов в Малево и добави, че един “мислещ, дисциплиниран и интелигентен народ заслужава ние да се отнасяме по този начин с него – да води нормален живот”.

От думите на премиера се разбра още, че той не смята пандемията за приключила, нито пък натоварването на здравната система. Тоест, ще се повишава броят на заболелите и починалите в името на “нормалния живот”. Неслучайно в България първо са били ваксинирани медицинските работници, които „ние сега ще ги натоварим, може би ще ги и претоварим. Но пък ще запазим нормалния живот на всички останали 7 милиона”, подчерта премиерът Борисов.

Каква е връзката между 30-годишен незаконен павилион и смъртта на едно дете

Полина Паунова

Павилионът "Орехчето" ползва 7,5 кв. метра от двора на болницата, без договор за наем
Павилионът „Орехчето“ ползва 7,5 кв. метра от двора на болницата, без договор за наем

Може ли търговски обект в широкия център на столицата да работи без да е законен над 30 години? Този случай показва, че това е напълно възможно. А може ли търговският обект хем да е незаконен, хем да има необходимите разрешения за дейността си, издавани от държавните институции? Колкото и абсурдно да звучи, това също се оказва възможно.

И вероятно никога нямаше да научим за тази поредица от нередности, ако електрическото захранване на прочулия се павилион “Орехчето” не беше станало причина по близката шахта да протече ток. Токовият удар уби 16-годишния Людмил пред очите на баща му, докато двамата са чакали на тротоара, за да пресекат столичния булевард “Акад. Иван Евстратиев Гешов” на 14 февруари.

Но това далеч не е всичко. Проучване на Свободна Европа показва, че павилионът не просто е незаконно поставен в двора на болница „Св. Иван Рилски“ – той дори няма договор за наем с нея. Въпреки че според кмета на София Йорданка Фандъкова има такъв договор.

Тогава на какво основание наемателят ползва павилиона? Това пък става възможно със споразумение за „дарителство“, подписано през 2016 г. Защо не договор за наем ли? Защото тогава болницата би трябвало да проведе търг, на който всеки да има право да наддава. В този случай търг не е имало, а павилионът е на това място от 1990 година.

Тези, неизвестни до момента, обстоятелства заплитат още повече достатъчно оплетената и досега картина с прехвърлянето на отговорност след смъртта на детето.

За да стигнем до новите факти обаче, първо трябва да обобщим известното дотук.

Какво знаем до момента? 

От деня на смъртта на Людмил (14.02.2021 г.) до момента институциите си прехвърлят отговорността. А семейството не получава ясни отговори защо и как е загинало детето.

След двудневно мълчание, Столичната община обвини районната администрация на “Триадица” и електроразпределителното дружество ЧЕЗ.

Районната администрация, в лицето на бившия й главен архитект Иван Шишков, обвини Столичната община в изнасяне на неверни твърдения. И съобщи, че в протворечие със закона павилионът е вписан като сграда в кадастъра, въпреки че в него нямат място преместваеми обекти.

На този фон от ЧЕЗ казаха, че те носят отговорност за електропреносната мрежа само “до електромера”. Електромерът пък се намира от другата страна на булеварда.

След преустройството на булевард “Акад. Иван Евстратиев Гешов” през 2012 г., кабелната мрежа по закон минава под асфалта. До 2018 г. елетричеството след излизането от земята (от страната на болница „Св. Иван Рилски“) се е включвало в стълб, откъдето след това по въздуха се е разпределяло към обектите абонати на ЧЕЗ. Сред тях от 2011 г. е и павилионът в двора на болницата.

През 2018 г. Столичната община прави преустройство на светофарната уредба. Вследствие на това премахва разпределителния стълб и вкарва всички кабели в шахтата, върху която Людмил бе покосен от токов удар.

Веднъж вкарани под земята, кабелите трябва да стигат до обектите отново подземно. Така е по закон. Но в случая те излизат от шахтата и по оградата на булеварда стигат до различни обекти. Защо това е допуснато – няма отговор засега.

Седмица преди трагичния инцидент, според данни на очевидни, работници без отличителни белези са отваряли шахтата. Кои са те и какво са правили вътре – от Столичната община не знаят, въпреки че шахтата е тяхна.

Кметицата Йорданка Фандъкова каза, че павилионът не е изпълнил необходимите изисквания по Закона за устройство на територията (ЗУТ), което го прави незаконно поставен. Според Фандъкова обектът е трябвало да бъде демонтиран още през 2019 г., когато Столичната община е отнесла въпроса до районната администрация на “Триадица”.

Бившият главен архитект на района Иван Шишков обясни, че подобно искане не е имало, а кметът на района Димитър Божилов каза, че писмата са се отнасяли до незаконни „маси и столове„, но не и за този павилион.

Наред с това Иван Шишков оповести, че през 2018 г. директорът на болница “Св. Иван Рилски” е опитал да узакони постройката, която междувременно се е появила в кадастралната карта на града. По тази причина той допусна, че собственик на будката е някой „неслучаен човек“.

Павилионът е бил там 30 години

Цялата тази бъркотия може да ви накара да мислите, че става дума за някакъв нов павилион и институциите не са имали време да се ориентират. Това обаче не е така.

В район „Триадица“ има заведен документ, подписан от тогавашния шеф на болницата д-р Дечо Дечев. Писмото е с дата 14 май 2018 г. и в него д-р Дечев констатира, че двата обекта “не притежават одобрени проекти и разшения” и пита “как да се приведат в съответствие с нормативната уредба”.

Понеже теренът е публична държавна собственост, от районната администрация отговарят на болница “Св. Иван Рилски” да се обърнат към главния архитект на София и областната управа на София-град.

Дали това се е случило не е известно. От Областната администрация заведоха в деловодството си въпросите на Свободна Европа, но отговори до редакционното приключване на текста не бяха получени. Бившият директор на болницата д-р Дечо Дечев не отговори на телефонните позвънявания.

Писмото му обаче разкрива още нещо – незаконният павилион е на държавната територия на болницата повече от 30 години. В изложението си до администрацията д-р Дечев твърди, че постройката е там от “преди 1990 година”.

Как на територията на публична държавна собственост функционира незаконен обект, който се намира там от 1990 година – засега отговор не дава нито една институция.

Разрешителните за работа обаче са налични 

И въпреки че павилионът “не притежава одобрени проекти и разрешителни”, през 2016 година Българската агенция за безопасност за храните (БАБХ) подписва удостоверение за регистрацията му като обект за търговия на дребно.

От БАБХ потвърдиха пред Свободна Европа за наличието на разрешително, издадено от тях. Но уточниха, че БАБХ не извършва проверки на електрическата мрежа.

Именно 2016 година е и годината, в която павилионът сменя собствеността си. От 2011 г. дотогава собственик на металната конструкция e фирмата „Нетуно-Пламен Бочев“. През 2016 г. Пламен Бончев продава конструкцията на “Дениа 2016″.

Собственик на тази фирма е Иван Иванов, чиято съпруга Галина Крайчева – Иванова е била общински съветник във Варна (2011-2015) от групата на Добромир Джиков.

Той пък е бивш районен кмет на “Владиславово“, подкрепен на втория тур през 2007 г. от ГЕРБ. През 2014 г. Крайчева – Иванова е кандидат за депутат от основаната от президента Георги Първанов партия АБВ. Когато фирма „Дениа 2016“ наема павилиона, той вече е електритфициран от 2011 г.

Не, фирмата няма договор за наем

Когато миналата сряда кметът на София Йорданка Фандъкова и главният архитект Здравко Здравков дадоха пресконференция по повод смъртта на 16-годишния Людмил, те казаха, че “Дениа 2016” има договор за наем с болница “Св. Иван Рилски”.

Тази информация обаче не е вярна. “Дениа 2016” наистина има договор с болницата, но той не е за наем.

Документът, с който Свободна Европа разполага, регламентира отношенията между търговеца и болницата по следния начин: болницата отстъпва възможността на фирмата да постави “собствен метален павилион върху терен с площ 7,5 кв. м. от прилежащата площ пред основната сграда на болницата”. Като търговецът “ще продава хранителни стоки за задоволяване нуждите на лежащо болните в стационара”.

В отговор обаче “Дениа 2016” не дължи наем. А се задължава да прави ежемесечни дарения в размер на 1100 лева по сметките на болница “Св. Иван Рилски”.

От болницата казаха пред Свободна Европа, че няма да коментират договора преди приключване на разследването, за да не попречат на следствените действия.

Според юристи обаче това е скрит договор за наем, с който се избягват поне два проблема за лечебното заведение. Първият е провеждане на търг за отдаване под наем на публична държавна собственост, какъвто е дворът на болницата. И вторият – с подобен договор болницата стои настрана от получаване на наем от площ, която няма необходимите разрешителни.

Дали подобни хипотези са верни и има ли заобикаляне на закона от “Св. Иван Рилски” също не пожелаха да коментират с аргумента, че тече разследване.

Мястото, на което 16-годишният Людмил загина е обсипано с цветя
Мястото, на което 16-годишният Людмил загина е обсипано с цветя

Засега е ясно следното: павилионът е в двора на болницата, която е държавна собственост, от поне 30 години. От 2011 година е включен от ЧЕЗ към електрическата мрежа законно с договор между електроразпределителното дружество и предишния собственик.

През 2016 г. павилионът сменя собствеността си и при новия собственик – приближен на ГЕРБ и АБВ, болницата сключва скрит договор за наем, а впоследствие постройката се оказва, че без правно основание фигурира и в кадастъра на столицата. Търговецът получава и разрешение за работа от БАБХ.

Сигурно е и друго: елетрическото захранване именно към този павилион уби 16-годишният Людмил, стъпил на металния обков на тротоарна шахта на 14 февруари 2021 година.

Американските стандарти в подкрепата на българските журналисти възкръснаха след епохата на путинолюбивия Тръмп

Иво Инджев

Посланик Мустафа се срещна с журналиста Димитър Кенаров, за да изрази още веднъж подкрепата на Съединените щати за свободните и независими медии като важна част от добре функциониращата демокрация. Посолството на САЩ приветства и подкрепя българските журналисти – благодарим ви за всичко, което правите.”

Това се казва в съобщение на американското посолство в София, придружено със снимка на посланик Херо Мустафа, редом с бития от тукашната милиция български колега. Ще рече, г-жа Мустафа застава буквално до български журналист, репресиран от органите на “реда”, подчинени пряко на изпълнителната власт, начело с Борисов и неговата прокуратура –  в ситуация, когато физическите контакти се смятат за рисковани поради пандемията от китайски грип.

Символика!

Че кой у нас да застане на страната на битите (журналисти)? Да не би Съюзът на българските журналисти, в чието название вярното е само, че става дума за българи на вярна служба на Съюза (на Съветските Социалистически Републики)?

НА СНИМКАТА: Автореклама на личния състав на Съюза на съветските социалистически журналисти у нас с днешна дата 

Когато през 1993 година реваншистите от властта на проруската групировка Мултигруп се захванаха да ме гонят от поста директор на БТА,  посланикът на САЩ Хю Кенет Хил  (заедно с британския му колега Ричард Томас), също не се поколеба(ха). Изрази(ха) ми публична подкрепа чрез демарш пред президента Желев. Не че го трогнаха, но го направиха. Трогнатият бяха само аз. 

През октомври 2006 година насъскаха отново потерята срещу мен като водещ на “В десетката” по БТВ. Отвързаха глутницата от върха на проруската пирамида в държавата, олицетворявана от президента Георги Първанов. 

Лъжците от ръководството на БТВ се опитаха да скрият истинската си същност зад американска фасада. Бил съм нарушил “американските стандарти”. Защото съм задал въпрос от екрана за корумпираността на държавния глава. В синхрон той ме нападна персонално с декларация, четена назидателно срещу скромната ми персона от негово име по телевизията,  която не ми даде и минута ефир да опонирам. Толкова за “американските стандарти” и “етиката”.

Поради което веднага след това реших да напусна.

Месеци по-късно, през март 2007-ма, в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека по света, в частта за България написаха истината по американски стандарти, че съм принуден да напусна под политически натиск.

И до днес, вече 15 -та година тече, от бившето ми работно място не са си направили труда да се извинят. Ако не на мен, то на аудиторията, която се опитаха да излъжат (в колаборация с присъдружни медии и конкретни слугини на проруското статукво в тях във в. ”Стандарт” и “24 часа”). 

Недостатък ли е да си вярваме с Първанов”, питаше наперено по онова време в обслужващия и  двамата в “24 часа” изгряващ автократ Борисов.

Съзаклятниците  се криеха зад останалата без опровержение криеница зад американската фасада.

Криеницата беше олицетворявана от монтирания от истинските собственици на върха на телевизията американски гражданин Албърт Парсънс, изчезнал от България буквално дни след моето прогонване (на снимката с очилата зад мен на път към студиото ми в първото предаване на “В десетката” с гост президента Перът Стоянов, личен архив).

Борисов и до днес се прави не само на луд, както се чува с неговия глас в скандалния аудиозапис, но и все така на  американец. Който е луд, да вярва…

Междувременно вездесъщият телевизионен “гуру” (може би в случая идва от съкращението ГРУ) Андрей Райчев ме беше заклеймил, заедно с целия екип на радио “Свободна Европа”, че съм “превербуван от ЦРУ”.  Набеденият мъдрец може да не помни това свое интервю в слугинския на статуквото в. “24 часа” от 30 юни 2006 година. Но относно паметливостта не бива да съди по себе си.

 На факсимилието от интервюто му, заради което можех да го съдя,  но се отказах, впечатлен и от факта, че никой от колегите ми от “Свободна Европа не се “впечатли” от клеветата му. 

Райчев е първообраз на всеядната т.н. партия ГЕРБ (сроден по отношение на ангажирането на Европа в абревиатурата на една партия). Той пръв се изяви като спекулант на гърба на авторитета на Европа чрез партията си “Път към Европа”. Но се провали на това поприще. Посткомунистическият му образ не беше на мода. Левите кукловоди си “вербуваха” дясна мутра, която да може в един момент да се заяви като “американска”.

От този модел ли германските създатели на ГЕРБ взеха идеята да омагьосат българския избирател, но вече с успешен за десетилетие напред десен акцент?

Помните ли откровено левия “европейски” прототип на мимикриращо дясната ГЕРБ?

Не питам Райчев, а безмълвните шарани, които той лови заедно с неговия товарищ Борисов с въдицата, клекнал в ниското като фалшив Борисов идеологически опонент?

Райчев е сред най-ловко законспирираните говорителите на путинофилията у нас. Забогатя от словоблудството си. Стана собственик на голф клуб (и на не знам на какво още) от позицията на ляв русофил и шампион по логорея в българския телевизионен ефир, легитимиращ от години уж дясната власт на “политическото животно“ Борисов. Това не му попречи, нито на онези, които не могат да му се наситят да го канят в телевизиите, че да продължава да гъгне и да хвали някак между другото колегата си по “европейско развитие на България” Борисов.

Ако горното звучи твърде проамерикански, няма да се извинявам на възмутените американофоби.

Да, “вербуван” съм от американците. Не от “Америка за България”, която чрез български служител два пъти ми отказа разговор при опитите ми да установя дали е вярно, че спонсорира свободното слово в България. Както ми отказа контакт и днешната българска секция на  “Свободна Европа”, възстановена по времето на Тръмп, за която съм работил за едни “жълти центове” 5 години в драматичната втора половина  на 90-те години на миналия век.

По липса на пробългарски, проевропейски и други достойни ориентири, които човек с моите разбирания и доказани позиции може да подкрепи, не остава нищо друго, освен да се съглася, че солидарността на пробългарите от американска страна си заслужава да ти лепнат етикет. До доказване на противното.

Апропо, ако от руското посолство бяха изразили солидарност с бит български журналист и журналистите у нас изобщо , опонирайки на властта, бих се признал и за “руски агент”.

Само че това е абсурдно дори на теория да се случи във времето, когато журналистите в България са превърнати в мисирки от тайния агент Номер едно на руското влияние у нас Борисов.

Къде е България? Кой как се справя с ваксинирането по света

Николай Лавчиев

Ваксинационен център в столицата на Белгия, Брюксел. В страната доза от ваксините срещу COVID-19 са получили 5.9 на всеки 100 души
Ваксинационен център в столицата на Белгия, Брюксел. В страната доза от ваксините срещу COVID-19 са получили 5.9 на всеки 100 души

“Управляваме най-добре и пандемията“.

Това каза във вторник министър-председателят Бойко Борисов на посещение в хасковското село Малево, където наблюдава как мобилен екип поставя ваксини.

Думите му дойдоха заедно с оценка на ваксинационния процес в страната, чиито темп нарасна след като в петък бяха разкрити “зелени коридори“, позволяващи на всеки желаещ да се имунизира. „Организацията на процеса е перфектна“, каза Борисов.

Началото на свободното ваксиниране в България доведе до ръст на ваксинираните. До 19 февруари доза ваксина бяха получили средно 1,5 души на всеки 100. Към 23 февруари те са вече 2,13. 

Въпреки добрите резултати България продължава да е на последно място сред страните членки на ЕС по темп на имунизиране.

Следващите редове разказват как изглежда картината за Европа и останалата част на света. Ще научите и как Чили се нареди сред най-добрите при ваксинацията.

Европа, ЕС и Балканите

Като цяло резултатите за ЕС не са високи, което се очакваше да се случи след признанието за забавяне, дошло от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и многобройните новини за забавяне на доставките.

Данните за ваксинацията в ЕС показват, че средно за страните от блока доза са получили 6.3 души на всеки 100. Най-добро е представянето до момента на Малта с 15.02, следвана от Дания с 8.19 и Румъния със 7.48.

Освен България, която отчита най-нисък брой ваксинирани, най-бавно процесът протича в Латвия, където 2.64 на всеки 100 са получили доза, Хърватия – 4.05, и Нидерландия – 4.88.

В Европа безспорен лидер е Великобритания, където 27.34 на всеки 100 души са получили доза. Заради добрите резултати във вторник премиерът Борис Джонсън обяви плана на правителството за поетапното разхлабване на стриктните мерки, наложени в Обединеното кралство. Според него всички социални ограничения могат да бъдат вдигнати до 21 юни. В резултат хиляди британци започнаха да правят резервации за почивки. Най-големите туроператори отчетоха повишаване на продажбите над шест пъти само в рамките на ден.

Как планът за ваксините стигна до „зелените коридори“

Останалите “отличници“ на континента са Сърбия с 14.5 души на всеки 100 (към 14 февруари), които са поставили една от дозите, и Швейцария, където това се е случило със 7.9 на всеки 100 души (към 21 февруари).

В рамките на континента най-бавно кампаниите по ваксиниране в момента вървят в Албания, където доза е получена от 0.15 от всеки 100 души от населението, и Беларус – 0.22.

Израел и всички останали 

Така, както Великобритания е значително пред останалите държави в Европа по отношение на броя поставени ваксини, Израел е убедителният лидер в световен мащаб.

84.9 на всеки 100 граждани на територията на страната вече са получили доза от ваксината, а според данните общо на ден се ваксинират по 150 хиляди души. Въпреки това и резултатите от изследвания, показващи значително намаляване на разпространението на вируса вследствие на ваксинацията, местното правителство не бърза с разхлабването на мерките.

Обединените арабски емирства също са сред лидерите в световен мащаб като там доза от ваксините са получили 58.0 на всеки 100 души. Високият брой на ваксинираните се дължи отчасти на големите поръчки на китайската Sinopharm, както и на продукта на Pfizer/BioNTech. Според прогнози на местните власти до края на март трябва да бъде ваксинирано повече от половината население.

Сериозен ръст от началото на февруари се наблюдава в броя ваксинирани в САЩ. За този период броят на гражданите, получили доза от ваксините, се е увеличил двойно и вече достига 19.6 души на всеки 100.

ВИЖТЕ СЪЩО AstraZeneca ще съкрати доставките на ваксини срещу COVID-19 за ЕС и за второто тримесечие

В света сред страните, които се бавят и тепърва започват поставянето на ваксини, попадат някои от водещите икономики като Австралия и Япония, стартирали процеса в последните няколко дни.

Страните с нисък брой ваксинирани, които бяха много тежко засегнати от пандемията, са Мексико, където досега доза са получили 1.4 на всеки 100 души, и Бразилия с 3.5.

Успешният пример на Чили

Измежду държавите, в които най-много хора са получили доза от ваксините, неочаквано попада и Чили. Южноамериканската държава в последните години се намира в социално-политическа криза. Редица издания посочват, че именно масовото недоволство и най-големите протести след края на управлението на Аугусто Пиночет, са сред причините за усилията на властта. Готвещият се за избори през ноември президент на страната Себастиан Пинера има най-ниските нива на одобрение след завръщането на демокрацията.

Себастиан Пинера ще се яви на избори за преизбирането си на президентския пост през ноември
Себастиан Пинера ще се яви на избори за преизбирането си на президентския пост през ноември

Заради сериозните позиции на страната по отношение на търговията и добрите показатели на икономиката преди началото на пандемията, Сантяго успя да се договори с редица компании за получаването на милиони ваксини в кратки срокове. Така чилийците успяха да поръчат и да получат от китайската Sinovac, както и от AstraZeneca и Pfizer. Доставки са договорени още и за продуктите на Johnson&Johnson и китайската CanSino.

Позициите на Чили бяха допълнително подсилени и заради готовността на страната да разреши провеждането на трета фаза от тестването на ваксините на AstraZeneca, Johnson&Johnson, CanSino и Sinovac. Затова помогнаха и добрите връзки между фармацевтичните компании и местните университети.

До момента в страната доза са получили 16.3 на всеки 100 души. Планът на правителството е да ваксинира 5 млн. души до края на април и общо 15 млн., или 80% от цялото население, до края на юли.

Поколението на “мамините рожби”

Защо 160 000 младежи у нас не искат нито да работят, нито да учат

Антония РуменоваЗащо 160 000 младежи у нас не искат нито да работят, нито да учатСнимка: Getty Images

Времената, в които младите хора не желаеха нищо по-силно от това да са самостоятелни от родителите си, отдавна са минало.

От любов към мамината мусака до нагласи от рода на „Нема да им работя на тия за 800 лв.“ и „Това няма да го уча, защото не ме влече“ се стигна до там, че 54% от младите хора у нас все още да живеят с родителите си според данните на Евростат, а 160 000 младежи да не учат и не работят по думите на социалния министър Деница Сачева.

Министърът подчертава и че най-голямата част от безработните и необразовани младежи у нас са от ромското малцинство. Ето защо се планира финансиране от 1,6 милиона лева за медиатори, които да насърчават заетостта сред ромите у нас.

Това е мярката за представители на конкретен етнос, но какво се случва с останалата част от младежите, които в разцвета на силите си продължават да лентяйстват у дома години наред? Те са оставени на домашното възпитание.

Намирането на собствено жилище и работа е крайъгълен камък в живота на всеки възрастен, за да се почувства независим. Въпреки това много от младите хора не се решават на тази стъпка.

Повече от половината младежи у нас все още живеят с родителите си според проучването на Евростат от миналата година и макар дял от тези резултати да се дължи на чисто административни причини – част от младите хора не са сменили адресната си регистрация – не може да се отрече и факторът на лошите навици.

Родителите се превърнаха в броня срещу реалността за младите. Грижат се за тях, хранят ги, глезят ги, спестяват им куп разходи. Бащиното огнище е несменяема крепост за децата-възрастни. Може да е тясно, но е уютно. С тази сигурност колкото повече време прекарват те в него, толкова повече губят желанието си за прогрес и самостоятелност.

Психологията нарича този феномен Синдромът на заучената безпомощност или казано с други думи, деца, които са научени, че всичко идва наготово, не полагат големи усилия, за да се развиват като личности и стават нефункционални.

Родителите може и да мислят, че този период ще отмине, че когато на наследниците им се наложи да издържат собственото си семейство, ще се вземат в ръце, но се заблуждават.

Веднъж наложен в съзнанието на човек, Синдромът на заучената безпомощност се превръща в черта на характера, подтикваща порасналите деца да търсят партньор, който да замести майката и таткото. Тези пораснали деца ще вярват, че някой трябва да се грижи за тях, без да се оплаква, да им пере дрехите, да готви и да им дава пари, когато са в нужда, като не очаква същото в замяна.

Нещо повече, освен лентяй вкъщи, това поколение мързелува и в училище. Негови представители отпадат от образователната система, щом се наложи да се напрегнат малко, а вместо това предпочитат да прекарват време в социалните мрежи, където трудности не съществуват, а славата е винаги на уж ръка разстояние.

Съвременните младежи не се стремят да бъдат лекари и учители, а ютубъри и инфлуенсъри. Разбираемо е – в социалните медии младите виждат как техни връстници става популярни и водят разточителен начин на живот без особени усилия. Какво по-хубаво от това – хем се забавляваш, хем хората те харесват, хем получаваш пари… При това не става въпрос за изморителна работа, а за снимане.

Но социалните мрежи са капризно поприще. Онлайн популярността в голяма част от случаите е до време, докато образите омръзнат на публиката. Тогава старите лица са захвърлени като употребена носна кърпичка и са заменени от нови.

Рядко инфлуенсърският успех спохожда всеки желаещ да се прехранва с известност. Повечето от опитващите попадат в наркотична зависимост на постоянно снимане и очакване на куп харесвания, които, ако не дойдат, се отразяват мъчително върху самочувствието на тези млади момчета и момичета. А истинският живот покрай тях продължава да тече.

Фалшът днес е добре маскиран, а изкушенията са на всяка крачка и ако семейството не е дало достатъчно добри ориентири, младите хора лесно ще се подведат. Или напълно ще откажат да поемат отговорност за живота си и ще останат на родителска издръжка.

Това не е проблем само за семейството, а за цялата страна, защото генерацията от безработни, която си пилее времето в интернет,  ще донесе със себе си тежки икономически последствия.

По-малко внесени данъци и осигуровки означават по-малко пари за пенсии, за здравеопазване, за детски надбавки – все теми, за които средностатистическият българин ругае държавата. А споделянето на един покрив с родителите и отказът да имат собствени деца задълбочават и без това съществуващата демографска криза.

Но как институциите да се намесят, когато почти 30-годишното дете все още е под крилото на мама? Как да се възпита отговорност към собственото развитие и да се обясни, че успехите и неуспехите често са резултат от действията, които самият индивид е предприел?

Отлагайки зрелия живот, за младите у нас ще е все по-трудно да се адаптират към реалността. Колкото и родителите им да се опитват да скрият горчилката  от тях, истината е, че предизвикателствата ще ги открият, а ако не са развили умения за справяне с ежедневието, няма да взимат правилни решения, изборите им няма да са пълноценни.

Българските родители грижовни по природа хора, биха направили всичко за децата си, но като че ли през последните години са забравили, че основната им цел е да ги подготвят за живота и да ги освободят от семейното гнездо.

Не, това не е щит срещу пандемията и защитените не са 300 хиляди

Петър Карабоев

Не, това не е щит срещу пандемията и защитените не са 300 хиляди

Премиерът Бойко Борисов повтори на правителственото заседание днес, че в понеделник отварят ресторантите и казината (всъщност, за него темата приключи преди 10 дни, когато каза в Исперих, че по нея „повече няма да говорим“), а на 1 април ще отворят и нощните заведения.

Това се случва в момент, когато почти цяла България е в максимална степен на зараза и броят на новите случаи от коронавируса се увеличава.

Аргументите на Борисов, разпространени от пресслужбата на Министерски съвет, са повече от спорни. Ето какво казва той: 

  • „Близо 150 000 са ваксинираните до момента български граждани, като само за ден са имунизирани над 17 000 желаещи, а над 200 000 са оздравелите пациенти с COVID-19. „С това темпо на ваксинация и с този щит от 350 000 души, който имаме пред пандемията, на 1 март ресторантите и игралните зали ще бъдат отворени, а от 1 април ще заработят и нощните заведения“, заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на редовното правителствено заседание.“

Повечето от тези данни просто не са верни.

1. Ваксинираните не са 150 000, това е броят на хората с първа доза, а с две дози са малко под 30 000, т.е. пет пъти разлика.

Вярно е, че още с първата доза започва изграждане на имунитет, но ако тя беше достатъчна, самите производители или регулатори щяха да препоръчат да не се поставя втора. Но такава препоръка няма. Понеже в България масово се поставя продуктът на „АстраЗенека“ (от „Пфайзър“ и „Модерна“ са поставени общо по-малко от 4 хиляди дози), втората доза от него идва 8-11 седмици по-късно. На ваксиниралите се днес най-вероятно в листчето за следващата инжекция пише, че ще им я поставят в средата на май или по-късно. Т.е. дотогава не би трябвало те да се броят като ваксинирани.

2. За оздравелите пациенти по-добре да не говори, защото броят на разболелите се и оздравелите (при цялата непрекъсната смяна на контрамерките) е в пъти по-голям от докладваното от болници и лични лекари и Борисов и правителството му (както и никой в държавата) нямат идея за реалната картина.

За една година пандемия са направени само 1.4 милиона PCR теста, а много от тях са по няколко пъти на едни и същи хора. Бързите антигенни тестове са още по-малко – 250 186, и не е ясно колко от тях са направени в здравни заведение за потвърждение, че пациентът с COVID-19 може да бъде изписан. Не се знае и в тази група колко от тестовете за антитела са правени по няколко пъти на едни и същи хора.

Поне от месец насам новите случаи на заразени в България бърза се увеличават.
Поне от месец насам новите случаи на заразени в България бързо се увеличават.

Нито дума за починалите, но и тази тема е коварна за всеки на власт по света. Борисов няма с какво да се похвали и днес го напомни икономистът Евгений Кънев: 

  • „Утре България ще надмине кота 10 000 жертви на епидемията по официалната статистика. България има 0.08% от световното население, а е дала 0.4% от жертвите досега. Това ни нарежда сред страните с най-тежки поражения спрямо населението. САЩ, с най-много регистрирани заразени и починали в света – над 500 хиляди души – повече от двете световни войни и Виетнамската война взети заедно – всъщност е в същото положение: около 0.15% от населението беше загубено. Разликата обаче е, че САЩ имат всяка година положителен прираст, а ние – отрицателен прираст на населението. С други думи, загубата на всеки човек у нас е много по-голяма за обществото. А и ваксинацията върви с драматично различни темпове, което значи, че в края на епидемията ще сме дали повече жертви.“

3. Оздравелите не са защитени напълно – те също се нуждаят от ваксиниране вероятно само с една бустерна доза, макар и по-късно, защото не е ясно колко дълго са с антитела, т.е. са защитена група под условие.

4. Дори въпросните 350 000 души в държава от 7 милиона (може би 6.5 млн са реално в страната) души население не са никакъв „щит“. Терминът би могло да се използва при поне 70% ваксинирани и защитени пълнолетни българи, а това са около 4 млн. души.

И никой от присъствалите в залата – от министъра на здравеопазването до директорите на водещите болници – не му опонира.

Така че думите на премиера Борисов не са повече от предизборно говорене с увереност, че думите му се приемат за самата истина.

Това го гледахме миналата година в Сърбия, където манипулираха и криха данни, за да минат изборите и после напълниха болниците.

Друг въпрос са честите сравнения на Борисов с Европа и колко либерални са мерките при нас. Това е вярно, но и защото властите в България използват драстично занижени критерии и не инвестират в тестове, за да имат ясна картина къде какво се случва, а и така да успокояват професионални общности, като учителите например.

Здравният министър Костадин Ангелов каза преди време, че прагът за нови ограничителни мерки е 200 заразени на 100 хиляди души. В Германия облекчаването започва под 35 на 100 000, а в момента страната е на ниво около 59 на 100 000.

Преди седмица здравният министър Йенс Шпан обяви, че от 1 март за всички ще има безплатни бързи антигенни тестове като част от Националната стратегия за тестване. Същото прави Австрия, а във Франция разходите за PCR и антигенни тестове се възстановяват на всеки със здравна вноска. От началото на март всеки здравноосигурен германец, изпитващ симптоми на COVID-19, ще може безплатно да си направи PCR тест при личния лекар.

Така ще се завърнем към по-нормален живот в пандемията и ще държим малък броя на заразените, когато се появат след отмяната на ограниченията, обясни Шпан. Тестовете ще се правят от професионалисти, но вчера бяха одобрени и три антигенни теста за домашна употреба (на Healgen Scientific, Xiamen Boson Biotech и Hangzhou Laihe Biotech) от неспециалисти. Още такива продукти ще бъдат одобрени следващата седмица. Цените в страната са в рамките на 50-100 евро.

Също от следващата седмица безплатни бързи антигенни тестове започват да правят и аптеките в Австрия. В Англия полицаи и доброволци раздават такива по домовете.

Възрастните ще страдат заради незаконна заповед на премиера

Силвия Петкова, petkovalegal.com

"Така излиза, че една от най-уязвимите обществени групи, a именно възрастните хора, отпадат от приоритетните етапи поради правно невалидно разпореждане на министър-председателя."
„Така излиза, че една от най-уязвимите обществени групи, a именно възрастните хора, отпадат от приоритетните етапи поради правно невалидно разпореждане на министър-председателя.“

Анализът е препубликуван от страницата на адвокат Силвия Петкова.

Месец след като се оказа, че България е на последно място в Европейския съюз по темп на ваксиниране, министър-председателят разпореди да се създаде „зелен коридор“ за масова ваксинация на всички желаещи да се ваксинират срещу COVID-19. Това се случи по време на работно съвещание от 19.02.2021 г., свикано от него с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването.

Разпореждането на премиера е масова ваксинация да се започне едновременно с четвъртата фаза, съгласно Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България.

Още на следващия ден се формираха огромни опашки от желаещи за ваксиниране пред пунктовете за ваксинация в големите градове в страната, а премиерът се похвали в социалните мрежи, че ваксинирането на неприоритетните групи вече е започнало.

При условията на наближаващи избори, дълбока икономическа криза, поради ненавременни и неправилни противоепидемични мерки и продължаващ страх сред населението от заразяване с COVID-19, подхранван от всекидневната „черна статистика“, подобно разпореждане вероятно звучи примамливо за масовата публика. Съвпада ли обаче този подход с принципите на правовата държава?

Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България и петте фази на ваксинация

На 7 декември 2020 г. с Решение № 896 на Министерския съвет беше приет Националният план за ваксиниране. Той предвижда пет фази за приоритетно ваксиниране и те са:

I фаза: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал

II фаза: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки

III фаза: Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности

IV фаза: Възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високия риск от развитие на усложнения и смъртен изход, в т. ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити

V фаза: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот

Според съдържанието на Националния план за ваксиниране:

„Първоначално, при ваксинацията срещу COVID-19 няма да има налични достатъчно количества ваксина, за да се отговори на общите нужди. Приоритизирането на целевите групи се основава на епидемиологични и етични критерии. Определянето на целевите групи и препоръките за ваксинация ще зависят от посочените в официалната документация на разрешените за употреба ваксини групи от населението, за които е предназначена дадената ваксина“.

Правна стойност на разпореждане на министър-председателя за масова ваксинация

Решението на Министерския съвет за приемане на националния план е административен акт на централния колегиален орган на изпълнителната власт, който има обща компетентност. Докато това решение е в сила, то следва да се спазва от всички държавни органи, на които неговото изпълнение е възложено.

Отмяната на решения на Министерския съвет може да става само от самия Министерски съвет или от Върховния административен съд по жалба на заинтересувано лице.

Това означава, че никой друг не може да отменя такива решения. Още по-малко еднолично министър-председателят може да издаде законосъобразно разпореждане на неофициална среща, която в случая е наречена „работно съвещание“ за предприемане на действия в противоречие на разпоредби на решение на Министерския съвет. Това е така най-малко поради факта, че министър-председателят като централен едноличен орган на изпълнителната власт има само ръководни функции спрямо правителството, но не стои над Министерския съвет, а е само негов член.

Така се оказва, че разпореждането за създаване на т.нар. зелени коридори за масова ваксинация с ваксината на Astra Zeneca противоречи на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България и не просто няма правна стойност, но и противоречи административен акт, който е задължителен и за самия министър-председател.

Проблемът в разпореждането за масова ваксинация не е само в неговата правна стойност. Освен че противоречи на задължителен административен акт, разпореждането за масова ваксинация разкрива и още един проблем, който е по-скоро морален.

Към момента дейността по ваксиниране е на етап започване на третата фаза за ваксиниране: служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности. Както беше отбелязано, започнала е дейността и по масова ваксинация във връзка с разпореждането на министър – председателя на работната среща от 19.02.2021 г. с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването.

Така излиза, че една от най-уязвимите обществени групи, a именно възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания, в това число имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити, предвидени за приоритетно ваксиниране с решение на Министерския съвет, отпадат от приоритетните етапи, поради правно невалидно разпореждане на министър-председателя, което, освен всичко останало, е и предварително и незаконосъобразно приведено в изпълнение.

Извън правния аспект на въпроса, се повдига и моралният проблем за изоставянето от страна на държавата на уязвими социални групи, чиято закрила би следвало да бъде приоритет съгласно Конституцията на Република България.

В заключение

Ускоряването на процеса на ваксиниране срещу COVID-19 и предвиждането на масова ваксинация на всички желаещи е безспорно необходимо с оглед постигане на по-голямо ваксинационно покритие за по-кратък период от време. Такава необходимост има и с оглед осигуряване на възможност за по-скорошно възвръщане към нормалния живот.

Това ускоряване обаче не може да става чрез използване на популистки методивъв връзка с наближаващите избори, които противоречат на принципите на правовата държава, уредени в Конституцията.

Макар и българското общество често да става свидетел на подобни методи в последните 10 години, те са по-скоро присъщи на един режим, действал на територията на страната преди 31 години.

С цел спазване на залегналите в Конституцията на Република България принципи, необходимо е всички решения на държавните органи да бъдат в съответствие с правото. В конкретния случай, при наличие на политическа воля за ускоряване на процеса на ваксиниране и създаване на организация за масова ваксинация, това може да стане легитимно единствено чрез промяна в Националния план за ваксиниране.

Божков може да стане „токсичен“ играч

Интересът на публиката е обясним. Какво ли още може да каже Васил Божков за „Буда“ и своите доскорошни приятели? Ще успее ли „най-печално известният гангстер в България“ да се превърне в нов месия? 

default

Коментар на Петър Чолаков за ДВ:

Прокуратурата е внесла протест срещу съдебната регистрация на „Гражданска платформа Българско лято” (ГПБЛ) – партията на Васил Божков – но формацията намери своя мандатоносител в лицето на Българско национално обединение (БНО). Какви са шансовете на хазартния бос на парламентарните избори и дали нагазването в мътните води на родната политика може да му помогне да се завърне в играта?

Не е ясно обаче колко изявени са „летателните качества“ на БНО, партията ракета-носител на ГБПЛ. Слабо познатато БНО издигна през 2019 за евродепутат подсъдимата Евгения Банева (от която по-късно свали доверието си); кандидати на партията са били също колоритни фигури като Радо Шишарката и Митьо Пищова. Някои биха казали, че тази „задочна компания” приляга на г-н Божков. Но слабостите на мандатоносителя не предопределят непременно съдбата на „Българско лято”.

Една нова формация срещу утвърдени партии

Вероятно г-н Божков е започнал да обмисля политическия си проект скоро след като през януари 2020 забягна или пък бе целенасочено пуснат да замине в Дубай (за да му бъде лепнат етикетът на „беглец от Темида”?). Въпросът е доколко умело той може да пилотира от разстояние партийния си дрон.

Без стабилни структури, партията няма да има почти никакъв шанс особено срещу добре смазаните машини на големите формации.

Сайтът на „Българско лято” създава впечатлението, че основите на областните структури на партията са положени. Формацията има избрани Национален съвет и председател – Борил Соколов, директор на Агенцията за спортни залагания „Еврофутбол” (създадена през 1993 от самия Божков).

Първият коз на Божков, на който вероятно се дължи до голяма степен и неговата популярност – поне в социалните мрежи – е фактът, че той беше крупен работодател. В интервю пред Станислав Цанов той твърди, че е давал прехрана на около 50 хиляди души.

Политиката е бизнес, а г-н Божков, разполага не просто със сериозен финансов ресурс (той е смятан за най-богатия българин, състоянието му се оценява на между 1-3 млрд. лв.), но и с мрежа от контакти. „Аз бях признат за част от световния елит“, заяви той пред Ст. Цанов.

Г-н Божков познава отвътре и в най-интимни детайли механизма на функциониране на държавата. Независимо дали е бил „рекетиран”, както казва днес, или богопомазан бенефициент на модела Борисов-Доган/Пеевски, слабостите на „схемата” едва ли са тайна за създателя на „Българско лято”.

Г-н Божков намекна, че има готовност да „извади” данни за скелетите в гардероба на „мениджърите” на този модел. Има подозрения, че той е „токсичен” играч, който стои зад дискредитиращите материали, публикувани през 2020, за чийто основен герой мнозина – но не и прокуратурата – смятат лидера на ГЕРБ.

Добре познати популистки обещания

Както показва анализът на документите на ГПБЛ, в идейно отношение тя не предлага нищо ново на избирателите. Заявката да бъде платформа за „пряка демокрация” и върховенството на закона, която намираме например в чл. 4 на Устава, звучи твърде неопределено. Единствената податка е изречението, че чрез „електронни референдуми” ще има „народен вот на недоверие за отделни депутати, министри и висши държавни служители”.

Освен заявката за премахване на „модела Пеевски”, намираме позната, широка палитра от популистки формулирани мерки: нов старт на държавата, гарантиране на независимост на съдии, депутати, министри; справяне с бедността, подпомагане на малкия и среден бизнес; има и някои намигвания към учителите, младите (насърчаване на раждаемостта) и т.н.

Интересно е, че няма залитане към ултранационализма на някои от родните патриоти. Формацията „представлява еднакво интересите на всички граждани, независимо от етническа принадлежност, раса, цвят на кожата, религия, пол, физически или умствени способности, възраст, сексуална ориентация, произход или статус в обществото”.

Слабостта на посланията е в това, че Божков трудно може да бъде автентичен борец срещу престъпния модел, който описва; още през 2009 в изтекла американска грама той е наричан „най-печално известният гангстер в България“.

С какво всъщност „Черепа” е по-различен от „Буда”? За мнозина, „Българско лято” е формация, мотивирана от личната вендета на паднал от Олимп олигарх, а не от спазването на върховенството на закона. Поради тези причини, е по-вероятно повечето политически партии да избягват (публично) съвместни действия с Божков, както това вече направи Трифонов.

В България дори и това е възможно

Лице, което се укрива от правосъдието, не би имало никакви шансове за политическа кариера в една работеща демокрация, – там претенциите му биха звучали нагло, дори смехотворно. В поразената от корупцията по високите етажи на властта България, в която обществото има критично ниско доверие в парламента, правителството и прокуратурата, нещата стоят по друг начин. Божков вече осъди държавата заради отнетия лиценз на „Еврофутбол”.

Интересът на публиката е обясним. Какво ли един от „хунтата” има още да каже за своите доскорошни приятели? Ала общественото любопитство не е достатъчно, за да превърне героя на политическата пикантерия в месия.

Ще бъде сензация ако „Българско лято” премине електоралния праг. И да не успее, Божков ще бъде „перфектният деструктивен играч”: от една страна може да отнеме гласове от други формации, работещи срещу модела ГЕРБ-ДПС, а от друга да използва „тъмната страна на силата”. Черният пиар може да навреди например на Борисов (макар той вече да се поокопити от ударите през лятото на 2020), ала това не означава, че лятото на Божков ще настъпи.