Орел, рак и щука опитват да извадят каруца от тресавище

Maria Spirova

Поемам си дълбоко въздух и пробвам да обобщя трагикомичния резултат от промените в Изборния кодекс, направени от Народно събрание, в което повечето партии са заети да позират и да трупат точки на гърба на всички останали.

Орел, рак и щука се опитват да извадят каруца от тресавище – стара приказка.

Само дето щуката всъщност иска каруцата да потъне, ракът иска неговото да стане, ако ще светът да свърши, а орелът има главоболие. Към това се прибавят разнообразни други „помагачи“, примерно опосум, стоножка и майски бръмбар, които тичат в кръг и вдигат врява.

Резултатът е, че каруцата е двайсет крачки по-навътре в тресавището, а всички животни са безвъзвратно омазани в тиня.

Оттам насетне Изборният кодекс се превръща в някакъв квантов обект, който позволява противоречиви състояния: хем има многомандатен избирателен район „Чужбина,“ хем няма; хем има някаква нова избирателна система за следващите редовни избори, хем няма; хем има гласуване само с машини (екзотичен избор), хем няма (списък с изключения, самите те усукани); хем са отпаднали ограниченията за разкриване на секции извън Европейския съюз, хем – поради недоглеждане около промяната на членовете -, не са отпаднали, а са ни останали само посолствата черно на бяло.

Като изброих всичко това, нека изтъкна, че повечето от тези неясноти могат да почакат за уточняване. За предсрочните избори, обаче, ситуацията на гласуващите от чужбина е решаваща и в момента изглежда не по-добре, а по-зле от преди. Затова има нужда от спешно тълкуване и прецизиране. Трябва да бъде кристално ясно, че сме свободни да създаваме колкото секции са ни необходими, особено ако ще ни очаква и галопиращо интегриране на машини в бездруго тежкия логистичен процес на съставяне на секции в чужбина.

Признавам, че в парламент тъй шарен аз лично очаквах законодателен буламач веднага, след като фанфарите стихнат и изметат конфетите от пода на пленарна зала.

За беля, точно този закон повече ремонти с тъпа теслà не може да понесе – доверието на българските граждани в самата им възможност да направляват демократичния процес е на карта.

Безсъмнено е важно за обществото да разбере какви грешки на растежа, саботажи и шизофрении допринесоха до този разочароващ (надявам се междинен) резултат.

Но още по-важно за всички нас, които гласуваме и пак ще гласуваме, е кой в това Народно събрание ще превърне спешната нужда от конструктивно сътрудничество в реалност; кой и кога ще намери работещо решение за излизане от ситуацията и колко подкрепа ще получи. Какви юридически обходни маневри са възможни и колко бързо? А ако яйцата в тази кошница са безвъзвратно изпочупени, колкото и да е тъп инструментът на президентското вето, не ни е за първи път да го ползваме и не бива да го подминаваме.

Изборният кодекс трябва да дава лесен достъп до упражняване на правото на глас, изпълними инструкции за организиране на процеса и базови гаранции за честността му. Толкоз.

В този парламент има достатъчно хора, които твърдят, че искат това и все още може да им се вярва. Резултатът от волята им обаче, в сблъсък с волята на хора, доказали, че не може да им се вярва, днес е по-близо до разпечатка от сеизмограф, отколкото до приложим закон.

Нека стиснем зъби и да приемем, че грешки стават. Важното е да не остават.

„Брилянтен ход“: Слави Трифонов и хората, които му повярваха

Слави Трифонов изигра страхотно реалити, накара ни да гадаем, да чакаме следващата серия. Вярно, ходът с шахматистката беше разочароващ, но през юли сигурно ще измисли по-интересен обрат. Мисли за Трифонов и партията му:

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Най-различни мисли бяха изказани за г-н Трифонов: че предава протеста, че прави гениален шахматен ход и жертва царица за пълно мнозинство, че няма представа от управление, че цялата работа е психология…

За мен най-интересни са онези хора, които решиха да гласуват за него. И понеже около тази партия се е възцарил пълен медиен блекаут, взех да чета коментарите им под оскъдните постинги на партията във Фейсбук.

Опит за профил

Първото, което прави впечатление, е, че тези хора нямат отношение към политиката. Някои може би са млади, други гастарбайтерстват в чужбина, трети просто не са се интересували досега – не знам. Но виждам, че не се появяват никакви искания, никакви позиции по дебатите в парламента.

Странно за формация, на която приписваме популистки профил – никой не отваря дума за по-високи пенсии и дори динайърското отношение на хората от „Има такъв народ“ (ИТН) към Ковид-епидемията много рядко се прокрадва в коментарите.

Не се обсъждат нито мажоритарното гласуване, нито преполовяването на депутатите, нито прекият избор на главен прокурор – теми, с които г-н Трифонов направи своя политически форсинг. Известни страсти будят промените в избирателния закон, улесняващи гласуването на българи в чужбина и особено на тези от Турция – но обвиненията в национално предателство най-вероятно идват от националистите с тъпаните.

Основната част от реакциите са чисто емоционални: тук-там са разочаровани – гласували са за Слави, но няма да повторят заради върнатия мандат например: „Слави прилича лееко на булка, на която много ѝ харесват сватбата и даровете, ама иска да избяга от първата брачна нощ“.

Към две трети обаче безрезервно подкрепят връщането на мандата и монашеското мълчание на лидера и желаят здраве: „Маркет линкс щедро им даде 2-3 процента ръст, но това само повече ги обижда – социолозите са платени както и всички останали, разбира се, че ще имат 51% на следващите избори – мнозинство или смърт“.

Ентусиазмът често се изразява с гиф-ове на ръкопляскания или емоционални реакции на популярни актьори. На какво се радват? Макар да се кълнат, че пак ще гласуват за идола си, малко са хората, които вярват, че след този уж стратегически ход ИТН ще получи пълно мнозинство през юли. Основното е, че Трифонов е наказал политическата система. Примери:

„Направо брилянтен ход! Започна да става ясно кой кой е в новия парламент.“

„Беше капан за Слави, но той съумя да реагира.“

„Извадихте меча! Не го прибирайте! Или сега, или никога!“

Разбира се, основният враг е Борисов, но радостта от победата над политическото се разлива в мразене на комунисти, на соросоиди и лично на Мая Манолова, което рискува да направи всяко сътрудничество в бъдещия парламент разочароващо за тези хора.

За да ги зарадва, на Трифонов вероятно ще му се наложи и следващия път да откаже да съставя правителство, да праща за мандата шампион по бокс, знам ли. Споделят си с ентусиазъм видео в жанра „the best of” с най-агресивните изказвания на Тошко Йорданов – един иначе интелигентен човек, когото се надявахме да видим като премиер, но когото ситуацията рискува да превърне в нов Тома Биков.

Енергията, с която излиза на сцената този електорат, не цели смяната на един модел с друг – той иска да накаже всички. Разни умници ни обясняват, че трябва да има правителство, че трябва да се взимат решения, но ние напук ще се заинатим, ще блокираме всичко и тогава да видим как ще се оправяте.

Свикнали сме да наричаме подобен вот протестен, но тук май сме отишли по-далеч – лидерът мълчи, забранява на депутатите си да говорят, използва нещастната шампионка, избрана за министър-председател, като метафора за своята стратегическа интелигентност („Шах и мат!“).

Не им ли е обидно на феновете, че не им дават обяснения, че ги организират от къщи по пижама, от личния Фейсбук профил? Ами явно не, защото тези хора ненавиждат не само политиката, но и медиите, които им говорят някакви неразбираеми неща, ненавиждат и продажните анализатори, които разтягат локуми.

И сега какво?

По-трудно ми е да си представя как е възможно да мълчат и всички онези експерти, които повярваха на Трифонов, бориха се на избори, изработваха програми.

Години наред слушаме интелигентните анализи на г-жа Мика Зайкова – къде е сега тя да обясни икономическите си идеи, как така реши да се подчинява на партийната дисциплина? Къде са говорители като Чорбанов, Хиновски? Не се ли чувстват употребени? Ще участват ли пак през юли?

Изглежда със съвременните общества се е случило нещо, което тепърва ще започнем да разбираме. И Тръмп така отказваше публичните канали за комуникация и се затваряше в собствения си електорален балон (който, слава богу, се спука).

Слави Трифонов изигра страхотно реалити, хвърли ни във вълнуващ съспенс, накара ни да обсъждаме, да гадаем, да чакаме следващата серия. Вярно, ходът с шахматистката беше малко разочароващ, но вероятно за новия сезон през юли ще ни измисли по-интересен обрат.

Най-малкото като излезе от Фейсбук на площада той отново ще накаже политическото и ще енергизира феновете, които вече тъгуват за него. Или както пише потребител: „Един концерт ще помогне много. Хората имат къса памет. Трябва да се възобнови комуникацията, за да се събуди българинът“.

Чехите искат оставката на русофилския президент Милош Земан с протести в повече от 70 селища

Иво Инджев

снимка: David W Cerny/Reuters

В над 70 населени места в Чехия се състояха демонстрации с искане проруският президент на страната Милош Земан да подаде оставка. Руските медии съобщават за 10 000 демонстранти в Прага, което автоматично означава, че са вероятно в пъти повече. 

Протестът протече под надслов “Милион мигове за демокрация” (иронизирайки съветския телевизионен сериал “17 мига от пролетта”, който героизира съветския шпионаж и профанизира германските му противници през Втората световна война, която СССР и Германия разпалват заедно през 1939 година). 

От офиса на Земан отговориха, че ставало дума за милион мигове на ненавист, които нямат нищо общо с истината и … любовта. Без да уточняват, че става дума за ирационалната любов на Земан и подобията му към държавата, която смаза порива към демокрация на Чешката пролет през 1968 година.

Ръководителят на протестното движение Бенджамин Рол заяви на митинг в Прага, че всичко, което Милош Земан е направил през 8-те години като президент, се нарича еднозначно: държавна измяна. Рол призова депутатите да свалят Земан като сезират Конституционния съд с обвинение за неговата държавна измяна.

Друг говорител, Михаел Кочаб, определи руското участие във взривяването на военните складове във Врбетице през 2014 година, разкрито като руски терористичен акт наскоро от чешките служби, като агресия срещу държава от ЕС.

На протестите чехите веят солидарно знамето на ЕС и НАТО, украинския и бяло-червения-бял флаг на белоруската опозиция, както и флагове на намиращи се под силен руски натиск балтийски държави.

Близкият до Кремъл руски сайт Газета.ру цитира руския специалист по международна политика доцент Вадим Трухачов, според когото зад протеста стои блокът “Заедно” от три “русофобски” опозиционни партии ”: “Гражданската демократична партия”, “Топ – 9” и християндемократите.

Според социологическите проучвания те се стремят да покачат подкрепата си от 18 процента преди предстоящите избори, казал той. 

Последното навява още интересни аналогии с България: в Чехия демократичната опозиция разчита да получи по-голяма подкрепа като демонстрира съпротива срещу руското влияние. А у нас? 

В България, уви, демократичната опозиция, дори и когато прескача парламентарната бариера, а отявлено русофилските партийки остават извън нея, продължават да странят от каузата за освобождението от митове за “освободителите”.  

Машинно гласуване, нова ЦИК и без ограничение за секциите в чужбина. Какво се промени в Изборния кодекс

Народните представители аплодират приетите текстове в Изборния кодекс, с които гласуването в чужбина се облекчава
Народните представители аплодират приетите текстове в Изборния кодекс, с които гласуването в чужбина се облекчава

На следващите избори в секции в страната с 300 и повече избиратели ще се гласува само с машини, броенето на гласовете и попълването на протоколите ще се заснема, а в чужбина ще могат да се откриват избирателни пунктове без ограничения. Такива промени записа Народното събрание в Изборния кодекс в четвъртък.

Депутатите решиха още да променят както състава и броя членове на Централната избирателна комисия (ЦИК), така и процедурата по назначаването им, като дадоха повече правомощия на президента Румен Румен.

Машинно гласуване

Според решението на парламента в избирателните секции в страната с 300 и повече избиратели ще се гласува само с машини. Изключения все пак ще се допускат и бюлетини ще бъдат отпечатвани. Те обаче ще се ползват само при непредвидени външни обстоятелства, когато машинното гласуване се окаже невъзможно.

Освен това с хартиени бюлетини ще се гласува в секциите с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за възрастни и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги; в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме и в избирателни секции извън страната, за които са подадени не по-малко от 300 заявления.

Машинното гласуване беше предложено от „Има такъв народ“ и беше подкрепено от БСП, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“.

До момента във всички 9400 секции с над 300 избиратели, които са предимно в областните центрове , имаше възможност за гласуване както с машини, така и с хартиени бюлетини.

Първоначално ДПС също подкрепяха идеята за машини във всички секции. От „Има такъв народ“ бяха предвидили избирателят да гласува с хартия ако изрично попълни писмена декларация за това. Движението за права и свободи настояваше изборът да не става с документ. В крайна сметка възможността за избор отпадна, а ДПС и ГЕРБ гласуваха против машинното гласуване.

При отчитането на резултатите ще има видеонаблюдение, като за осигуряването му ще отговаря Министерският съвет, а за правилата – Централната избирателна комисия, реши още парламентът.

ВИЖТЕ СЪЩО: „Някои бяха пътували над 100 км“. Как и за кого гласуваха българите в чужбина

Президентът с повече правомощия при създаване на ЦИК

Народното събрание прие създаването на по-малка Централна избирателна комисия (ЦИК). Депутатите промениха и начина ѝ на назначаване. Това вече ще се случва с с процедура при президента Румен Радев. Решението беше прието с гласовете на „Има такъв народ“, БСП, ДПС, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“. Против бяха само представителите на ГЕРБ.

Според приетите текстове съставът на комисията ще бъде намален от сегашните 20 членове на 15. Те ще бъдат предлагани от парламентарно-представените партии и коалиции и ще се назначават с указ на президента. В процедурата са предвидени публични консултации между държавния глава и партиите.

До момента ЦИК се назначаваше от парламента. Председателят на Народното събрание Ива Митева от ИТН още при разглеждането на предложението на първо четене в правната комисия призна, че сега тя се мести при президента, защото вероятно скоро няма да има Народно събрание, а идеята е да се смени съставът на комисията.

С промените отпадна възможността партии с евродепутати да имат представители в ЦИК. Така ВМРО ще остане без член в комисията. Според цитираното в пленарна зала очаквано разпределение на новата ЦИК 4-ма от членовете й ще са излъчени по предложение на ГЕРБ, по трима от ИТН и БСП, по двама от „Демократична България“ и ДПС и един от „Изправи се! Мутри, вън!“.

Без ограничения за гласуването в чужбина

Народното събрание отмени и ограничението в Изборния кодекс, което забраняваше откриването на повече от 35 избирателни секции в държави извън Европейския съюз.

Приетите от депутатите промени ще позволяват в държави като Великобритания, САЩ, Канада и Турция да се разкриват повече пунктове за гласуване. С тях ще бъдат премахнати дългите опашки и чакането с часове, на което бяха подлагани българите зад граница, които искат да гласуват на национални избори.

Срещу идеята се обявиха ГЕРБ и БСП. Въпреки че двете парламентарни групи бяха против отпадане на ограничението, техните гласове бяха 107, а осем народни представители от ГЕРБ се въздържаха. В подкрепа на новото положение гласуваха „Има такъв народ“, ДПС, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“. Те събраха 117 гласа „за“. Така само с два гласа текстът, който отмени ограничението, беше приет.

Според новоприетите разпоредби в чужбина секции ще се образуват в посолствата и консулствата, както и на места, където са подадени поне 40 заявления за гласуване, както и където в последните пет години е имало поне една секция със сто избиратели.

По този начин бяха облекчени и изискванията за разкриване на нови секции. Досега това ставаше с минимум 60 заявления.

Без гласуване по пощата и район „Чужбина“

Народното събрание отхвърли предложението за гласуване по пощата. До това се стигна след като „Има такъв народ“ няколко пъти през седмицата първо застъпваше, а след това отхвърляше идеята. В крайна сметка в пленарна зала беше предложено гласуване по пощата да има „ако има възможност“. Текстът беше отхвърлен. 

След дълги дебати депутатите приеха „по принцип“ създаването на район „Извън страната“. Впоследствие обаче беше отхвърлено предложението за райониране, което отнема мандати от районите в България. Така се стигна до ситуацията, в която председателстващата заседанието Татяна Дончева обяви, че „с други думи район „Чужбина“ няма да има“.

Какво значи да си българско МЕКЕРЕ днес?

Николай Флоров

Дефиниция на МЕКЕРЕ: ПОДЛЕЦ, ПОДЛИЗУРКО. В речника я определят като българска дума, но е заемка от турски. Изобщо турския влиза в полза за много подобни определения.

Русия и досега си гризе ноктите, че не си е създала обща граница с България, когато е могла – сега щеше да има на разположение огромен избор от български мекерета, кеф ти ГЕРБаджии, кеф ти БСПари.

Взривовете са ставали един след друг, но мекеретата са си траели през цялото време – не са искали да си развалят статута на мекерета. 

Какво значи да си българско МЕКЕРЕ днес? Това значи да си член на ЕС и да си мислиш, че можеш да тъчеш на два стана – ЕС и Русия. Просто трябва да си траеш. 

Покрай тебе гърмят един след друг складове с оръжия за Украйна, правят се опити за ликвидиране на български оръжейници, но ти си траеш.

Мекерета от сорта на Гоце и Румен Петков прескачат редовно до Москва, но ти си траеш. Вторият от двамата дори и ще остане в историята с крилатото изявление: НИЕ ВИНАГИ ЩЕ СМЕ ВЕРНИ НА РУСИЯ, А ПЪК ДРУГИТЕ ДА СИ Е..Т МАЙКАТА, НО ТИ СИ ТРАЕШ. 

На други мекерета от същата боя московците дават медали за добре свършена работа  срещу България и ти пак си траеш. 

Отделно че си отдал безценна земя  на Камчия за Путински нужди, че си знаел за шпионите им отдавна, но си траеш.

А Украйна чака от тебе помощ срещу озъбената КГБешка военна машина на Путин.

Трябва някой като чехите, които никога не са били лишени от достойнство, да изритат двадесетина руски шпиончета и да покажат на българите как се прави. Иначе българите  и досега следват това, на което ги е научил правешкия диктатор:  …НИЕ ЩЕ СЕ ПОСНИЖИМ МАЛКО ТАКА, ДОКАТО МИНЕ БУРЯТА… 

Ако не друго, поне с руснаците вече не се целуват в устата. Поне публично не.

Да се знае кой управлява

Петя Владимирова

Да се знае кой управлява

Президентът Румен Радев свали от дневен ред загадката на кого ще връчи третия мандат и спести на зрителите пред телевизорите да слушат и през Възкресенските празници празните гадания на анализатори и политици.

Третата политическа сила в 45-ия парламент – БСП, ще получи мандата за съставяне на правителство веднага след празниците, на 5 май. И повече от вероятно е, че няма да може да състави кабинет, тъй като новите парламентарни партии вече се заклеха предизборно и следизборно, че няма да управляват с БСП, което би трябвало да означава, че няма да подкрепят и съставено от нея правителство.

А ГЕРБ е изключена като съюзник от самата БСП. (Разбира се, БСП, на която коментатори пророкуват хорово разпад и срив, ще има възможност да ги опровергае, да покаже идеи, да поиска публични срещи, въобще да покаже живот и енергия, вместо да върне светкавично мандата си.)

Отиваме към служебно правителство и предсрочни избори през юли – плюсове и минуси

Социолозите ще започнат да мерят и интерпретират дали предсрочните избори след два месеца могат да „поправят“ процентите на парламентарните партии, да ги повишат или понижат, да вкарат нови/стари на парламентарния терен. По моментни наблюдения малко вероятно е да бъде направен през юли съществен пробив в политическата улица, задънена от заклинанията на партийните водачи с кого „да“ и с кого „не“.

Необходими ще бъдат разумни и реалистични решения, а те се вземат, когато е ясна целта.

Ясна ли е целта на новите парламентарни играчи и ако да, как смятат да я постигнат?

Първите месеци, че и години, след 10 ноември 1989 г. политическият кипеж посочи целта – разграждане на тоталитарната система.

Днес – 30 години по-късно и след над 10-годишното управление на ГЕРБ (Борисов – Доган – главен прокурор), което с непробиваемия си непукизъм от прегазване на законност и морал обезсили не само всяко обществено възмущение и съпротива, но и обезсмисли думите в българския език, с които обозначаваме тревогата си – целта е сравнима с онази от 1990 г.: и този път пак разграждане, но на новия тоталитаризъм „ГЕРБ – Доган – главен прокурор“, което е другото име на превзетата държава.

Целта е колосално предизвикателство, но сведена до конкретика,

целта означава да се знае кой управлява и съответно носи отговорност

Този въпрос е същественият и би трябвало да се задава преди заклинанията, че са нежелани партиите на статуквото ГЕРБ, ДПС и БСП. ГЕРБ и ДПС бяха публичният (Бойко Борисов) и реалният (Борисов – Доган – Пеевски – главен прокурор) гръбнак на система с над 10-годишно функциониране.

Пришиването на БСП в момента към тях е удобно оправдание да се освободи Слави Трифонов и партията му „Има такъв народ“, както и другите две протестни партии, от отговорност да управляват, но отвъд това видимо обяснение напират въпроси, първият от които е какво става, ако изборите през юли препотвърдят конфигурацията на парламента и новите пак нямат самостоятелно мнозинство.

Новите ще трябва да се замислят отсега над разумни и реалистични решения, защото изборите все пак не са лотария и не върви да бъдат принуждавани хората да ходят до урните, докато на някого му се падне джакпотът. Казано иначе, новите парламентарни партии да си знаят отсега,

че след повторните избори ще трябва да съумеят да съставят правителство

А това означава да спрат със заклинанията, че няма да управляват с БСП, просто защото реалността, отговорността и личният морал диктуват политическото действие, а не желанията: алтернативата е може би с ДПС? – което беше лостът и държателят заедно с ГЕРБ на превзетата държава, която предстои да освобождаваме, нали така…

Този е първият извод от проясняването на мъглата по пътя към предсрочните избори след обявяването на третия мандат.

Престорената тревога от служебно правителство е вторият акцент, с който ятата анализатори ще насищат ефира оттук нататък, и то с намека, че правителство, съставено от президент и без действащ парламент, пораждало авторитарни тенденции. Плюсовете обаче са за обществото – че

най-сетне, макар и за два месеца само, ще се вижда и знае кой управлява

Ако преобладаващият брой избиратели (и избраните техни представители) наистина искат разграждане на превзелия държавата октопод и ако служебното правителство успее поне да „разхлаби гайките“ му, то плюсовете не са само за президента, а за обществото.

Ако не успее, минусите са пак и за обществото, и за президента. Но големият, според мен дори цивилизационен, плюс е, че ще бъде ясно, открито, видимокой носи отговорността.

И цената на тази отговорност ще бъде платена лично, а не партийно, още през тази есен, на президентските избори.

Новите избори: Кои са най-големите рискове

ИТН създадоха големи очаквания, а са като шахматисти, играещи празни ходове. Отказът да сформират правителство е една пропусната възможност. Протестът срещу системата е важен, но по-важно е какво се прави след изборите. Анализ на Даниел Смилов за Дойче Веле.

default

След като ИТН върнаха мандата за съставяне на правителство, страната тръгна към нови избори. НС в момента извършва довършителни работи по изборните закони и политическите партии се позиционират за предстоящата кампания.

Много ще се спори дали ходът на Слави Трифонов с шахматната царица Антоанета Стефанова беше грешка или не. От една страна управление на ИТН, ДБ и ИСМВ, което разчита на БСП (или пък ДПС) в НС, би било по дефиниция нестабилно и много уязвимо. БСП показаха, че дори по изборните правила могат да бъдат на различно мнение от “партиите на протеста”, да не говорим за въпроси като съдебната реформа.

От друга страна, обаче, отказът на ИТН да опита да сформира правителство на малцинството и да изработи програма за управление в следващите месеци е пропусната възможност. Дори това правителство да беше торпилирано от БСП в някакъв момент, щеше поне да е ясно за каква управленска алтернатива става дума.

Eдна пропусната възможност

Третият мандат – при която и партия да беше отишъл – трудно може да компенсира пропуснатата възможност. Ако ДБ го бяха получили, без ИТН правителство на малцинството би било несъстоятелно. БСП – на които президента Радев логично реши да го даде – едва ли ще опитат да направят широка коалиция с ГЕРБ и ДПС, което би било почти самоубийствено и за трите партии. Така че изводът е – третият мандат няма да избегне нови избори.

Изобщо не е сигурно, обаче, че тези нови избори ще дадат по-ясно решение на управленското уравнение. По настоящи нагласи има някакви размествания в обществената подкрепа за партиите, които са в полза на ИТН и Демократична България. Но те не са достатъчно съществени, за да им дадат чисто мнозинство при нов вот.

Най-важното е, че неизвестните към този момент са толкова много, че опитите за предвиждане на резултатите от избори през юли са по-скоро спекулативни. Което налага следващия извод – тези избори ще са с отворен край и на тях кажи-речи всичко може да се случи. Това крие и възможности и големи рискове за основните играчи. 

Борисов е добре да започне да отговаря на въпросите

ГЕРБ вече разкриха основната си стратегия. Те ще обвиняват ИТН, ДБ, а и БСП в неспособност да управляват. Тази стратегия толкова им харесва, че чак започнаха да се опиват от нея. В резултат Борисов взе да заседава с МС в собствената си столова, от която като от бункер критикува новото мнозинство и демонстрира “управленски капацитет” дори в домашни условия. За всички е ясно, че това шоу ще работи до време и няма как да гарантира добър резултат на ГЕРБ на изборите.

Първо, анализът на управлението на ГЕРБ далеч не е толкова розов, колкото Борисов и привържениците му го представят. Второ, страната няма да остане без управление дори и без премиера в оставка. В демокрациите има институции и властта не е личен атрибут, както някои сигурно си мислят. Трето, преди да заеме обвинитената поза на Георги Димитров на Лайпцигския процес, Борисов е добре да почне да отговаря на въпросите към него: за хазартния скандал и милионите дадени на Божков (сигурно по грешка?); за записите; шкафчето и т.н. 

И накрая, ГЕРБ не бива да подценяват обществената вълна срещу тях. Дори мнозина да са се разочаровали от отказа на ИТН да състави правителство, изборите през юли могат да се превърнат в повторна и по-убедителна ратификация на опозиционния статус на ГЕРБ и Борисов. 

Рисковете пред ИТН

ИТН също рискуват много в тази нова кампания. Те създадоха големи очаквания за себе си, а в дейността си дотук изглеждат като шахматисти, играещи празни ходове. И дори невъзможни ходове като е2-е2.  Вторият риск за хората на Слави е, че прекалено разчитат на референдума от преди няколко години и неговите искания – най-вече мажоритарната система.

Този референдум не е база за управленска програма обаче – и мажоритарната система, и субсидията за партиите не са централни въпроси на българското управление. С какво би била по-добра една България, в която хората могат да избират само между мажоритарни кандидати на Бойко и мажоритарни кандидати на Слави (плюс няколко местни мутро-феодали в провинцията)? За около половината от гражданите в страната това би бил политически кошмар. А една мажоритарна система всъщност ще го реализира.

Най-големият риск за ИТН е обаче друг. Слави Трифонов е напипал печеливша стратегия на мълчание и неучастие в публичните дебати. По този начин той се позиционира като радикално по-различен от останалите, като истински анти-естаблишмънт.

Това вдига и вота за него от хора, които са разочаровани от политическата система и от такива, които не са участвали много в нея – младежи извън столицата. С тази стратегия няма да е изненада, ако ИТН излязат първа партия през юли и вземат (тиквения) медал за лидерство от ГЕРБ. Но с тази стратегия, при която те продължават да не си общуват с ДБ и други партии, ИТН рискуват да останат изолирани и отново да не могат да сформират управленско мнозинство.

В крайна сметка протестът срещу системата е важен, но още по-важно и какво ще се прави след изборите. Ако започнат да бъдат виждани като изолирани антисистемни играчи, а и ако загубят потенциалните си партньори в парламента, ИТН могат да се радват на Пирова “победа”, както Борисов в момента.

Нови задачи за ДБ

ДБ също изглеждат във възходящ тренд и социолозите вече регистрират увеличена подкрепа за формацията. Оттеглянето на ИТН от централните медии даде още по-голяма възможност на ДБ да покажат много от новите лица и добрите експерти, с които разполагат. Най-същественото предимство на демократите е тяхната програма обаче – тя е най-ясен лакмус, който може да разграничи “партиите на статуквото” от “партиите на промяната”.

И тук не става дума само за съдебната реформа (включително станалото вече разделителна линия искане за премахване на специализираната прокуратура и съд). И в икономиката, и в социалната сфераДБ може да даде идейна платформа за управление, което не залита в популистка посока, силно про-европейска е в своята ориентация, реализира зелени политики и води до модернизация на страната. Именно такава платформа може да се превърне в реална алтернатива на ГЕРБ.

Рисковете за ДБ са в две посоки. Първо, тази формация трябва да излезе от нишата на “градското дясно”, която я закотвя на около 10%. Според Маркет Линкс, ДБ вече е на около 12%, което демонстрира, че подобен пробив на “градския таван” е възможен. За да го затвърдят и разширят, те ще трябва да се позиционират и като директен конкурент на ГЕРБ не само в София, но и в останалите големи градове (като начало).

Второ, вярно е, че реформата на съдебната система е нещо, което трябва да се свърши приоритетно. Но също така е вярно, че пробиването на настоящия “таван” на подкрепа е свързано с развиването и на други теми: инвестиции, инфраструктура, финанси, здравеопазване, бедност.

По тези теми ДБ може бързо да стане водеща в център-дясното. Рискът за ДБ е, че ако не осъществи тези пробиви, ентусиазмът на симпатизантите им – особено на новите от тях – може да започне да изстива.

БСП и останалите

За БСП и ВМРО новите избори ще са шанс за реванш от доста тежки поражения. В БСП нещата изглеждат екзистенциални, поне от гледна точка на лидера Нинова. Воеводите също се метнаха веднага на коня и от седлото пресолиха и бездруго възсолените си политически манджи, скандирайки “турци” и “еничари” за ИТН.

В крайна сметка ограничението на секциите за гласуване в чужбина бе неоправдана дискриминация и е добре, че тя отпадна, въпреки воя от национал-популисткия сектор. За огромна част от българите парламент без самопровъзгласилите се “патриоти” всъщност се оказа нещо не само приемливо, но дори и приятно. Точно това усещане ще е най-голямата пречка пред връщането на ВМРО в НС.

Интересно е ДПС как ще се яви на тези избори – дали като потенциален партньор на ГЕРБ или като тяхна алтернатива. За движението това няма да има съществено значение за изборния му резултат, който си е (почти) константа, но би имало значение за следизборните сметки. Както и досега обаче, катарзисите на ДПС си остават обратими.

Това е предизборната ситуация. Тези избори не бяха неизбежни, а дано да не се окажат и излишни. Във всяка една демокрация новите избори не са трагедия, а възможност народът да си каже думата, пък било то и да се окаже същата.   

Не можем да изключим изненади от ИТН…

Veselin Jelev

… на задаващите се предсрочни парламентарни избори. “Има такъв народ” е нестандартна формация и може би не бива да бъде мерена със стандартни мерки.

Досега оценките на социолозите са, че тя е група на предимно млади, средно и нискообразовани хора от “периферията”, които се чувстват, ако не отритнати и изолирани, то поне не напълно реализирани. И затова протестират срещу всичко и всички.

Те са олицетворение на натрупан гняв в низините. В реториката им доминира отрицанието, в посланията им – деструктивните нагласи. Те идват, за да изметат всичко и с неясното обещание, че на негово място ще започнат някакво мъгляво ново. То не е артикулирано, а само загатнато с две женски лица, които засега са избутали напред – Ива Митева и Антоанета Стефанова.

Тях ги свързва общото качество на непричастност към политиката и призната експертност в различни области. Очаква се публиката да ги приеме като лица на една друга, по-добра България, която хората на Слави Трифонов обещават да донесат.

Да, Митева и Стефанова са част от политически пиар. Те не са програма за управление нито отговор на актуалните проблеми на обществото. Но привържениците на Трифонов се влияят именно от пиар. Това са временно политически активизирани хора без особени интереси или познания в тази сфера.

Ако трябва да класираме лаконично партията им, мисля, че най-точната характеристика би била “антиелитистка”. Те не са доволни от живота си, трябва им виновен и го намират във всички тези “горе”. (“Педераст, педераст, ама на власт…”).

Заслужава си човек да се замисли дали това е спонтанно движение или проект на политическо инженерство за канализиране на недоволство. Добре е да си спомним, че ГЕРБ започна по подобен начин. Има много прилики и с италианското “Движение 5 звезди”.

ИТН дотолкова държат да са различни от всички, че го правят особено отчетливо и в стила на комуникацията си. Той се състои в това предимно да мълчат и от време на време да пускат в пространството запомняща се реплика. Това засега работи. Но може да се окаже нож с две остриета.

Политиката изисква да говориш с обществото и да бъдеш диалогичен. Монолозите в социалните мрежи наподобяват екземпляри от статуквото и могат да отблъснат избирателя. Пробният камък за всяка нова партия обаче е съприкосновението ѝ с властта.

Ако я получи или участва в нея, ИТН ще трябва да покаже какво може и какво ново носи. И по делата, а не по думите и жестовете ще ги съдят. “Пет звезди” бяха първа политическа сила в италианските избори през март 2018 г., но бързо изгубиха позицията си, след като започнаха да управляват.

Наложи им се да правят компромиси – бяха първо в коалиция с крайната десница, после – с левицата, накрая, за да не изпуснат властта, им се наложи да приемат широка коалиция с премиер технократ.

Ще видим докъде ще я докарат ИТН. Но не бива да съдим прекалено строго мълчанието им. Да мълчиш може да се окаже успешна форма на “комуникация”, която да те отличава от познатото бъбриво статукво.

Може би точно това мълчание се нрави на озлобените им привърженици. А може би е инструкция от кукловода на тази формация – съществуват основателни съмнения, че тя има собствени идеи и воля.

De Profundis: Ех, мандат, ти роден наш или приказка за неполитиката в политиката

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/

Както се очакваше, граждани, тази година предизборният цирк в България не беше много интересен, но за сметка на това прерасна в огромен следизборен цирк. И, закономерно, няма и месец след вота, политическата публика е вече с увиснало чене – знак за истински шок от безумните изпълнения, които вижда да се разиграват по арената.

В момента мандатът за съставяне на правителство е като някакъв летящ холандец, осъден да се прехвърля навеки от ръка на ръка, защото няма кой да го вземе и реализира. В цялата работа обаче има нещо още по-важно – че ситуацията е патова, се знаеше предварително, не се знаеше обаче, че онези уж политически субекти, които сами се гюмчат в гърдите като „партии на промяната“, ще се държат чак толкова политически безотговорно и морално недостойно.

Добре, ГЕРБ получиха мандата и представиха правителство. Аз лично не бих казал, че присъствието в него на Любен Дилов – син, който понякога е зелен, а друг път червен, е особено достойнство. Даже напротив.

Нито пък бих одобрил номинацията на Красимир Вълчев като нов стар шеф на образованието, защото този човек подлуди цялата държава с идеите си как онези ученици, дето ще учат в къщи, са само половината от онези, дето ще ходят на училище, обаче в сряда, петък и събота едните ще сменят другите. Но ако някой междувременно удари сто тояги на голо на министъра, всички ще си стоят в къщи, а само дните от седмицата ще се сменят.  

Така или иначе обаче, дали хубаво или лошо беше това правителство като цяло, сега вече никой не може да каже, защото бе бламирано, още преди да се обсъди не само персоналния му състав, но и още по-важни неща като програма, приоритети, идеи за реформи и т.н.

Строго политологически погледнато, голословното отрицание изобщо не беше умен ход от страна на ДБ и ИТН. Тези две партии имаха шанс да се докажат пред избирателя като сериозни и диалогични формации, които взимат информирани решения и правят всичко възможно, за да не потъне страната в разруха.

Достатъчно беше само да проведат една среща с преговорния екип на ГЕРБ, след която пак да кажат своето „не“, но вече с аргументи и обосновки под ръка. И с благообразното обяснение – ето, направихме усилие, но не стана работата. Това е част от отговорното поведение, което хората очакват в тази мътна и кървава ситуация – очакват да знаят какво всъщност става и защо.

Не би! Няма кой да е умен, трябва всички да сме революционери – да желаем промяна на правилата, въпреки че не знаем със сигурност какви са те. И въпреки, че имаме на ум само нещо бълбукащо по въпроса с какво да ги заменим.

Но, да речем – добре, това лайно вече беше настъпено и клоуните продължиха да джапат нататък из политическия манеж с патъци номер 85. Веднага, след като ГЕРБ върнаха предсрочно мандата, Тошко сценаристът, запитан какво ще предприеме втората партия – ИТН, отвърна велемъдро и тайнствено: „Ще направим това, което трябва да направим, в момента, в който ни дадат мандата“.

С което човекът веднага влезе като номер две в личния ми списък на българските царски особи – досега само Симеон имаше право и задължение да ръси подобни простотии. Ама на него това му е присъщо заради вродената неспособност да се изразява смислено, плюс нежеланието му да казва истината за каквото и да било. А при Тошко…..

А, чакайте, бе, граждани, да не би и при Тошко основанията да са същите, въпреки славата му на печен сценарист и въпреки заявките на ИТН за необходимостта от честна и открита политика?

Все пак, заявката на подпредседателя, че мълчанието на ИТН ще продължи, и този път доказа само валидността на елементарния принцип, че казаното от втория човек в дадена партия е винаги предпоследно, защото последната дума е винаги на шефа. Така че ето ви го самият председател Слави да се изявява по темата „мандат и к`во правим, ако случайно ни се натика в ръцете“.

Ще отминем с мълчание заслужаващия ирония факт, че по-рано Слави се подиграваше с коронавируса, но това несъществуващо изведнъж го докопа, заради което и не можа да се зарадва както трябва на политическата си победа – с чалга на корем и кючеци по масите. Народните маси.

Друг е въпросът, че той и без това нямаше как да се зарадва на политическата си победа, първо защото не е политик, и второ – защото на главата му се струпаха отговорности, които дори не си е представял, че съществуват. Например – защо ми е мажоритарен вот, ако няма да избират само мен? Или – колко сценаристи трябват, за да се сътвори добър проектобюджет? Такива ми ти работи.

Та излиза Слави изведнъж и уточнява, че партия ИТН ще назначи за премиер някоя си Антоанета Стефанова, шахматистка, която обаче, веднага щом получи мандата, ще го върне.

Колко малко думи, колко много информация, граждани!

Първо, публиката разбира със сигурност нещо, което отдавна подозира – че партия ИТН не може и не иска да прави политика, а само да си играе политически игрички. Или да свири подпури от политически хитове.

Второ, че партия ИТН всъщност е тайният клон на партия „Българско лято“, доколкото шахматистката Стефанова, както поне БТВ информира, през годините е получавала солидни субсидии от дубайския бизнесмен и политик с български прокурорски обвинения.

Трето, научаваме, че шахът не е работа за всеки, но политиката, както и подозирахме, е. Поне в България. Четвърто, вече е сигурно, че ще има предсрочни избори, защото в тази ситуация никоя от останалите партии не може да реализира мандат, колкото и самоотвержено Хаджигенов да го иска.

И пето, видяхме с очите си как отказът на ИТН накара всички да се разбръмчат като разтревожен кошер – не само пчеличката Мая.

Благодаря, Слави, не знаех, че един прост отказ от мандат е толкова полезно упражнение за изясняване на общата ситуация в страната, кой кой е в нея и за какво се бори.

Закономерен е въпросът – какво става оттук нататък. Защото изборите са ясни, но в Парламента има хора, които знаят, че вероятно никога пак няма да попаднат в него, така че продължават да правят сметки. Например споменатият Хаджигенов, който вече и по този въпрос влезе в противоречие с Мая. Тя вика – неприлично е най-малката партия да вземе мандата и зад нейния гръб да се крият по-големите, а той вика – е, щем, не щем, нали сме отговорни хора, ще го вземем.

Добре, де, дори Радев да им го даде и да го вземат, с мандат в ръката те са способни точно толкова да съставят правителство, колкото и без мандат в ръката, тоест – хич.

Мисля си обаче, че Румен Радев може да се окаже по-хитър, отколкото е, като с един куршум удари два заека – да избегне капаните по пътя на мандата и да си осигури нов ресурс за президентските избори. За целта е достатъчно само третия път да го даде на ДБ. Аз поне така бих направил – но да не давам повече акъл, че току-виж и тази глупост се реализира.

С глупости или без, предсрочните избори все пак изглеждат неизбежни и всички „партии на промяната“, особено ИТН, вече смятат как ще спечелят повече гласове. Истината обаче ще ги наскърби – в ситуация като тази, по-голям шанс да вдигнат подкрепата си, имат партиите на статуквото.

Първо, те имат по-големи твърди ядра и повече възможности да привличат периферия, отколкото реализираха на 4 април. Второ, като цяло избирателите по света са еднакви – те предпочитат стабилност пред хаос, по-добър живот пред по-лош. Трето, не може да се откажеш от властта, дадена ти от избирателите, да профукаш този шанс, и веднага да поискаш втори. Това си е чист волунтаризъм, много революционно очакване, но в политиката нещата не стават така.

Това са основните причини да съм скептичен към възможността след предсрочни избори да имаме „по-добър“ резултат, тоест, парламентарна конфигурация, по-подходяща за съставяне на чисто и свято правителство, отколкото сегашната.

Лошата новина в случая е, че ако тръгнем по този път, не се знае колко дълго може да се задържи политическият хаос и кой колко риба ще налови в мътната вода. А още по-лошата новина е, че всичко зависи от банда некадърни политически клоуни, на които вече и децата от публиката не се смеят.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Слави, що си без шапка

Стамат Паскалев, ЕКИП

Трифонов щеше да бъде виновен и ако направи правителство, и ако не направи.
Трифонов щеше да бъде виновен и ако направи правителство, и ако не направи.

Анализът е препубликуван от страницата на ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика.

Номинацията на Антоанета Стефанова даде възможност на всички да упражнят шахматните си клишета – от „цунгцванг“ до „сицилианска защита“. Не това обаче има значение. По-важната част от изявлението на Слави Трифонов, председател на „Има такъв народ“, беше, че вторият мандат ще бъде върнат. По този начин на практика сложи край на спекулациите дали ще има редовен кабинет, за кратко или дълго време.

Реакциите бяха меко казано озадачаващи. Изглежда най-разочаровани от новината бяха от първата политическа сила, ГЕРБ, която вече се провали в опитите си да състави правителство. БСП, чийто резултат се срина на 4 април, също изглежда недоволна. Казано накратко, всичко това е нелогично. Казано още по-накратко,

Трифонов изглежда направи правилния избор. Няколко причини защо:

Виновен във всеки случай. Трифонов реши да излезе от ситуацията, в която бе попаднал – да има подкрепа от всички, но тя да е очевиден капан, поне що се отнася до трите „токсични“ партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. Бойко Борисов заяви, че „такава подкрепа не е имал и Тодор Живков“ и, макар че както обикновено лъже, подобна подкрепа е напълно нелогична. На практика Трифонов има малко над 90 гласа общо. Те не са достатъчни за прокарване на закони и всяко гласуване е зависимо от ГЕРБ, БСП и ДПС – както си пролича и при промените в Изборния кодекс.

Трифонов щеше да бъде виновен и ако направи правителство, и ако не направи такова. Той избра второто с надеждата, че следващия път резултатите ще са по-добри. Може и да греши, но може и да е прав – така или иначе, решението му е напълно в реда на нещата.

Ходът е логичен, предвид, че „Има такъв народ“ се превърна в най-важната партия в българската политика. Макар да не го формулира толкова кратко и ясно, колкото би трябвало да бъде от комуникационна гледна точка,

той поиска от гласоподавателите по-висок вот на доверие.

Ходенето от избори на избори не е драма и всъщност е странно, че се случва за пръв път от 30 години насам. Нещо повече – т. нар. избори до дупка могат да имат очистващ ефект и за партиите, и за администрацията, която ще се убеди, че светът не свършва със слизането на Борисов от власт.

Трифонов може да консолидира още повече вот около себе си. Ако досега „Има такъв народ“ беше просто „Слави и сценаристите“, само за месец тя успя да изкара на първа линия поне още няколко лица – Мика Зайкова, Ива Митева и донякъде Антоанета Стефанова, която няма да се разглежда само като кандидат за депутат, но и като кандидат за премиер. Нещо повече, в партията изглежда наистина има експерти и хора, които не изглеждат не на място в парламента.

ГЕРБ, БСП и ДПС явно не искат избори. Логичен е въпросът защо. Отговорът от страна на ГЕРБ е ясен – Бойко Борисов и Томислав Дончев се страхуват от служебно правителство на Румен Радев. Същевременно обаче Борисов прекара последния месец в постоянни обиди и нападки спрямо Трифонов и „Демократична България“, докато ги караше да съставят правителство. БСП пък изглежда искаше да използва времето, за да си направи равносметка защо загуби 400 хил. гласа, но такова няма да има.

ГЕРБ и БСП са в упадък. От „Има такъв народ“ знаят това.

ГЕРБ е в кадрови хаос, Бойко Борисов никога не е изглеждал по-уязвим, БСП е в структурен и идентичностен разпад. На този фон мълчанието на „Има такъв народ“ се оказва повече от добра стратегия. Същевременно, възможност за по-добър резултат има и „Демократична България“, която също спечели позитиви от краткия живот на парламента (и дори не се разцепи). Въпросът тук е „Изправи се! Мутри вън“, за които не е ясно нито дали ще влязат в следващия парламент, нито дори ще се явят отново в тази конфигурация.

Тежестта на кризата може да бъде поета от служебен кабинет. Няма особен смисъл отговорността за една икономическа криза, която така или иначе се случва по здравословни, а не управленски причини, да бъде поета от новопоявила се партия – особено при положение, че тя може да бъде поета от адекватно служебно правителство. Този аргумент може да звучи цинично, но е истина. Ако „футболът е игра на голове“, то електоралната демокрация е „игра на гласове“.

Стратегията на „Има такъв народ“ работи.

Партията мълчи и въпреки това получава тонове медийно внимание. Бойко Борисов, който записва всяка секунда от живота си във Facebook, говори повече за противниците си, отколкото за собствената си партия. Същевременно, ако изключим едни „крумови закони“, истински гафове почти липсваха, донякъде именно заради мълчанието.

Този път истинска кампания. Нови избори биха дали възможност на „Има такъв народ“ да направят кампания по начина, по който трябваше да се случи и при първите избори – с няколко концерта в големите градове в страната, нещо, което никой друг не може да направи. Предвид доброто време и много по-добрата епидемична обстановка – Трифонов и компания ще могат да направят именно кампанията, която така или иначе се очакваше.

Разбира се, има нужда и от някои уточнения. Основен страх сред гласоподавателите на „Има такъв народ“ и „Демократична България“ е, че техният резултат от 4 април може да не се повтори, коалиция между ВМРО, НФСБ, ВОЛЯ и други партии може да влезе и пътят към нов кабинет на Борисов да се отвори.

Страховете са основателни, но само до някаква степен.

Трифонов на практика краде гласове директно от тези партии. По-ниска избирателна активност може да се окаже в плюс за „Демократична България“, а възможността ГЕРБ, с всичките си възможни коалиционни партньори, да стигне дори до 100 гласа, изглежда минимална.

Колкото до добрия резултат от 4 април за „партиите на протеста“ – да, те със сигурност надскочиха очакванията. Но добрият резултат не е достатъчен. Както показаха гласуванията в Народното събрание по истински важните въпроси, ГЕРБ, БСП и ДПС могат и ще блокират всичко, което не им изнася – докато проформа подкрепят „правителство на промяната“. А за да се случи такова, са нужни 120 гласа. Трифонов и екипът му са наясно с това.