Електорално богомилство

Maria Spirova

Понеже адреналинът ми не спада в прилични темпове и не мога да заспя, макар че след 30 часа на крак може това би било най-мъдро, реших да ви споделя кратки впечатления от изборната вакханалия, която преживяхме.

Да, ИТН помете вота в чужбина, хеле пък във Великобритания. Ако има изненадани, не мога да им помогна. Да се огледат, където са, и ще видят, че не са на екзотичен остров, залят от цунамито на „простолюдието“ и „чалгарите“ зад граница. Слави Трифонов е идол навсякъде – според ЦИК в момента партията му е втора сила изобщо на изборите. Изобщо. На изборите. Та, успокойте топката с българите в чужбина, да не си мешаме шапките.

За тези от нас, които наблюдаваха динамиката на изборната активност във Великобритания с години, стана ясно, че Слави Трифонов ще успее отвъд най-смелите си предвиждания в политиката – неговият референдум изкара пред урните на Острова хора, които по принцип не гласуват. Сега стана същото, в увеличен обем. А каквото става в диаспората във Великобритания, това става и вътре в България – пъпната връв е здрава. 

Ако се чудите защо така стана, можете да мислите за носталгичен патриотизъм, или за нуждата на емигрантите да се завърнат в безгрижното си минало в родината. Но можете и да мислите за нещо друго – че в България политиката е мъртва. 

Няма и как да не е. Когато от десетки години политика в България правят БСП, ДПС и ГЕРБ, то понятието се изпразва от всякакво принципно, морално или дори утилитарно за мнозинството съдържание. Гражданите се оттеглят от общественото пространство в идеологии, които обещават спасение от цялата тази разкапана, тупна гнилоч.

Идеологии на очистването и възмездието. Месиански култове. 

Електорално богомилство, ако щете.

И, за да си стоя в паничката, няма да спекулирам как и защо хората в България гласуваха за ИТН. Но мога да кажа, че на опашката в Оксфорд и по сцените, които видях от Лондон, ние не виждахме хора, които гласуват от казионен интерес към политиката. 

Виждахме хора, готови да чакат по пет часа и да се бият, ако трябва, за да жертвопринесат на своето божество на възмездието. Възмездието изобщо срещу политиката в България, която провали живота на тези хора и ги запрати в чужбина (не е случайно, че поддръжниците на ИТН са обсебени от идеята за мажоритарна избирателна система – приемат я като единствен начин да пресекат изборните машинации на статуквото и да „очистят“ системата). 

Тези хора не искат да живеят зад граница. Те искат да си бъдат у дома. Феодалната държава ги смля и изплю и те сега се завръщат – по единствения начин, който разпознават като автентичен. С очите си видях, че това, че могат да гласуват за Слави Трифонов ги направи щастливи. Защото им даде за миг поне усещането, което всеки гражданин иска – усещането за сила. За убеденост, че може нещо да промени с гласа си.

И това е тяхно право.

Както беше право на хората, които в екстаз гласуваха за царя, а после за Борисов – пак и пак, и пак. Както е мое право да чувствам, че променям нещо, че наистина увеличавам шансовете ни да се докопаме до работеща държавност, като гласувам за Демократична България. И за хора като мен съм чувала да казват, че имаме култ към личността, та няма лесно за никого в нашия мътен гьол.

В края на краищата, каквото посееш, това ще пожънеш. Затова би било добре да почнем да сеем нещо в тези урни – вчера беше само началото на дългото разораване на една отдавна занемарена нива. 

Нивата на политическия живот у нас. Защото Слави Трифонов може и да спечели този път, понеже не е политик, но този бонус е еднократен. Оттук нататък той е политик, колкото е и Христо Иванов. Ще видим дали си дава сметка за това.

Инак, българите ще гласуват с отчаяна страст за всеки следващ отмъстител, докато държавата продължава да е техен враг и на битово, и на морално ниво. (Борисов изгря със същата аура – на каратист, тръшкащ лошите мафиоти. Шоуто на Слави помогна много за изграждането на този негов имидж.) 

Кой има акъла, опита и образованието да поправи счупената държава, е въпрос, на който отговаряме различно, защото разпознаваме себе си в различни кандидати. В битката на разпознавания, която представляват изборите у нас (и, да, тук включвам нас в пустата чужбина, колкото и да ви докривее) победителите днес са ясни. 

И не, не е само Слави Трифонов. 

Гледайте си резултатите, не ги изопачвайте, за да уйдисате на предразсъдъците и страховете си, препасвайте коланите за вдигане на тежко и давайте да къртим, чистим и извозваме. Ще е голям зор, но това, по дяволите, е положението.

One thought on “Електорално богомилство

  1. Да ама не искат да се приберат в България – факт.
    Зад граница всеки е лесно да е патриот.
    Иначе всеки народ заслужава управниците си. Както и съдбата си.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s