Руската мечка няма вечни приятели, а вечни слуги у нас

Иво Инджев

Загадъчната руска дипломатическа душа изненадващо сведе до САЩ и Чехия дълго лансирания си (относително) дълъг списък с неприятелски държави.

Оставя ни да тънем в догадки защо го съкрати след като контролираните от властта медии разиграваха сценарий, според които и България попадаше в престижната категория на държавите, дръзнали да ядосат руската мечка, заедно със САЩ, Великобритания, Полша, балтийските страни и Чехия.

Да не би руската мечка да се е изплашила от нещо в гората на своята самоизолация, в която заплашваше да ни завлече? Не е много за вярване. Не защото е по дефиниция безстрашна, а защото е доказано лукава. Просто ни разиграва като мечка на синджир. Проверява чрез фалшиви миризми реакциите на фауната около себе си колко воня може да понесе.

Разбира се, както знаем, когато в Москва произведат звук, съпроводен с лоша миризма, в София обичайно следва изпускане. Ситуацията тук обаче не е за изпускане, от гледна точка на дългогодишните московски инвеститори в българското разделение между Изтока и Запада.

На терена се появи служебно правителство, назначено от президент, овреме засвидетелствал лоялност по критичния въпрос за отношението му към наследството на съветския колониализъм, приоритет номер едно при проверката за такава лоялност в България. 

Това е като тест за бременност е: или си бременна с лоялност, или не си. Радев го издържа. Няма причина да го наказват като непокорен на Кремъл натовски генерал и да му пречат на преизбирането от същата публика в България, която го докара на власт.

Основният крепител на руското влияние през последните 12 години, през които то избуя като бурен на занемарено бунище, също не бива да бъде тикан в ноктите на американския орел.

Методиевич толкова дълго и демонстративно се стара да се докаже като изключението на Балканите чрез “балансиране” в полза на Русия от позицията на “евроатлантик”, че заслугите му вечно ще се помнят и възнаграждават, когато в Москва преценят това за нужно. Защото Москва може да няма вечни приятели, но вечните си слуги не отхвърля.

Московците вече са награждавали своя Методиевич в качеството му на главен секретар на МВР за отлично сътрудничество с руските служби – по изричното настояване на всемогъщия номер две в Русия в тази област Патрушев ( спряган дори за наследник на Путин, ако по някаква причина се наложи рокада на върха в Кремъл). 

И библиотекарският филиал на московската пета колона у нас отличи методично отглеждания Методиевич с наградата на името на най-знаменития “русофоб” в българската история Стефан Стамболов. За да се знае, че няма свято нещо в България, което да не бъде профанизирано дори със задна дата от тях. Както и за назидание на непослушните българи, че ги чака гавра дори и посмъртно.  

Методиевич, за разлика от Радев засега, даде материални доказателства за верността си, чрез платени от България милиарди левове. Вложи ги транзитно в ударно прокопаното руско-турското трасе на дружбата с проруската Сърбия.

Апропо, да припомня, че по време на откровено мафиотското правителство на Любен Беров, назначено от проруския господар на икономиката и политиката в началото на края на миналия век, каквато беше корпорацията “Мултигруп”, дружбата по транзитното трасе Москва-София-Белград роди съвременната българска организирана престъпност.

Създадоха я тук отчисленията от огромните количества горива за попадналата под международно ембарго бивша Югославия, хвърлена в пламъците на гражданската война от режима на Милошевич.

Потокът от тази руска помощ за изпадналите в беда сръбски другари, потекъл обилно с българско мафиотско съучастие, нямаше официално название. Ето защо го кръстих “Течна дружба”.

Течната дружба има своето съвременно продължение под формата на “Турски поток”, фалшифициран на вербално ниво на “Балкански поток” от бореца номер едно за подземно руско влияние у нас – закопа го както никой друг преди него не беше успявал да го окопае.

Нали и самият той идва от подземния свят, как да не се отблагодари на онези, които го издигнаха и наградиха най-напред като охранител на бившия главен охранител на съветските интереси тук Тодор Живков, след това му повериха близостта до господин “Никога срещу Русия”.

След като издържа теста за вярност за вярната му служба беше възнаграден с шеметна популистка кариера на хиподрума на троянското конско препускане с руски юзди.  

Завидя ли му Румен Радев за руското господарско внимание или е просто неблагодарен за факта, че бе улеснен максимално от Методиевич чрез “куцата кобила”, която му изпрати да се състезава с него на изборите за президент?

Единствената причина наистина да съжалявам за несбъднатата закана България да бъде включена в списъка с неприятелските на Русия държави е тази: щеше да бъде интересно да се види дали все пак е преди всичко българин и европеец чрез неговата реакция.

Дали Радев щеше да последва примера на чешкия си колега по русофилство президента Милош Земан, който напусна дългогодишно и упорито обитаваната досега от него русофилска хралупа, наричайки глупост решението на Москва да посочи заклеймяващо Чехия като неприятелска страна?

Много въпроси ще получат отговор на изборите тази година, но не на извънредните за парламент, а на редовните за президент. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s