Българското ляво – орел, рак и щука

Иво Инджов

"На 11 юли то ще се провали, но това няма да е голяма беда, ако скоро прати в музея един от мастодонтите на прехода."
„На 11 юли то ще се провали, но това няма да е голяма беда, ако скоро прати в музея един от мастодонтите на прехода.“

Крилатият лозунг на Ленин: „Преди да се обединим, трябва да се разграничим“ разкрива драмата на руската социалдемокрация в предреволюционните години. Парадоксално е, че повече от век по-късно българската левица, скъсала още преди три десетилетия с наследството на „ленинизма“, се намира в предписаното от Владимир Илич състояние на разединение. Ако до неотдавна то беше резултат предимно от междуличностни битки, днес отразява по-пълно обективните процеси в лявото пространство.

В краткия промеждутък след парламентарните избори на 4 април и предсрочния вот на 11 юли се появиха три много различни заявки за бъдещето на лявото и на България. Изборните резултати ще имат голямо значение за бъдещето на тези „проекти“.

В центъра на вниманието е инициативата на Корнелия Нинова за „широка лява коалиция“.

Въпреки пиар офанзивата около нея, коалиция няма. На бял свят се пръкна нещо, което не е „широко“, а левият му характер е силно под въпрос.

Столетницата се опита да се ребрандира с помощта на знакови лица от близкото й минало чрез подписване на двустранни споразумения. Старата коалиция „БСП за България“ вече е в съюз с произлязлото от нея АБВ на Първанов и Румен Петков, с бившия си кадър Георги Кадиев и с Движението на непартийните кандидати на бившия ляв атакист Минчо Христов. Не стана съвсем ясно дали по вина на Нинова или на Татяна Дончева „Движение 21“ няма да е част от начинанието.

То може да бъде разглеждано като отчаян ход на Нинова да отклони вниманието от своята вина и неподадена оставка след скандално слабото представяне на партията на 4 април. Тогава уж с претенции за най-сериозната алтернатива на ГЕРБ и със статута на най-голямата опозиционна партия БСП загуби почти половин милион гласа и финишира трета. Очевидно калкулациите на „Позитано 20“ не са аритметически, а по-скоро имиджови тип „Съединението прави силата“. И как би могло да бъде другояче, след като неотдавна АБВ взе под 15 хил. гласа, с 2 хил. по-малко от движението на Минчо Христов. Общият им резултат прави един процент.

„Не знам дали тази тъй наречена широка и лява коалиция ще донесе допълнителни гласове. По-скоро може да отблъсне гласове именно заради отношението – съществува нетърпимост към хората, които са предали идеята, партията“, анализира Велислава Дърева в интервю за пловдивското издание „Марица“. Това вещае краткосрочен живот на новото „обединение“. На всичкото отгоре последните дни в БСП върви истинско брожение. В Пловдив, Видин, Враца, Добрич и други градове социалистите масово си правят отводи от листите в знак на протест срещу спуснатите от Нинова водачи и едноличните решения в партията.

Задругата около лидера на БСП няма как да претендира и за укрепване, камо ли за възраждане на лявото,

защото политици като Първанов и Дончева са автори на българския вариант на тезата, че „няма ляво, няма дясно“. Тя нанесе пагубни щети на европейската социалдемокрация в условията на ускорена неолиберална глобализация и финансови кризи. А под ръководството на Нинова БСП направи рязък завой към консервативните ценности, без да направи сериозен опит да върне социалдемократическия облик на партията като преодолее неолибералното наследство от Станишев (плоския данък от 10%).

Преди изборите левият активист и анализатор Станислав Додов критикува БСП, че „не изглежда да признават на хората друго право, освен на труд“. В анализ за сайта „Барикада“, базиран на проучване на честотата на няколко ключови думи в предизборните програми, той установява видими дефицити в платформата на БСП. „Въпреки профила им на хипотетично социалистическа партия“, социалната справедливост е тема, която е слабо представена в нея.“

Според анализа единствено при „Изправи се! Мутри вън!“ „социалната справедливост може да бъде очертана като някаква тема“. Лидерът на тази формация – Мая Манолова, бивше знаково червено острие, не получи покана за коалиране от Нинова, защото отказва сътрудничество с БСП като „партия на статуквото“.

Коалицията на Манолова, въпреки умерено десния сегмент в нея в лицето на „Отровното трио“, вече има изграден имидж на бореща се за социална справедливост и граждански права.

Той е резултат не само от „наследството“ на Манолова като успешен омбудсман, но и в продължаващата й активна работа на терен из цялата страна за даване на гласност и в търсене на решения на конкретни остри проблеми на хората по места. Всъщност тя прави успешна авансова предизборна кампания в стил граждански активизъм. ИСМВ печели и от ореола на „партия на протеста“, докато БСП ще се запомни с противоречивото си отношение към антиправителствените демонстрации от миналата година.

В същото време в БСП вече никой не говори за „лява вълна“, както беше популярно в навечерието на вота през 2017 г. и каквито реплики се чуваха все още през тази зима. Думи като „демократичен социализъм“ пък, който все още присъстват в партийната програма, са табу за идеологически всеядното ръководство.

Ориентирът „демократичен социализъм“ е фундамент за новата идейно-политическа Платформа „Социализъм 21 век“, отворена и за леви симпатизанти. Тя е вик, засега доста самотен, за олевяване на партията. Групираните около Пирински, Дърева, Валери Жаблянов, Юри Асланов, Ана Пиринска и други вътрешнопартийни „опозиционери“ социалисти, обвиняват БСП, че през последните пет години „се е превърнала в част от компрометираното статукво“ и се стреми към „консервативен социализъм“ и „бизнес-ориентирана политика“.

Те искат БСП да започне реални действия срещу „социалната, икономическата и политическата криза на капитализма“. И констатират, че „партията не активизира широко демократично движение, което да се противопостави на систематичното и целенасочено рушене на демокрацията от неолибералните олигархични безчинства на антиконституционния модел „ГЕРБ-ДПС“.“

Обединението обаче е затапено. В листите няма негови представители.

Тепърва ще се види дали ще успее да създаде структури в страната. Успехът му зависи тъкмо от „отварянето“ на БСП към гражданското общество. Например към малките прогресивно леви НПО, издания и автономни групи извън партията, които имат добър експертен потенциал и реализират полезни инициативи, но критикуват остро или дори мразят сегашната соцпартия.

Вляво „млади и вече не толкова млади социалисти се сдружават в колективи извън БСП с ясната нагласа, че се борят срещу БСП като изразител на консервативни идеи и прокапиталистически политики“, пише в разясненията за „Компас за социалисти“. „Компасът“ е полезна съвместна инициатива на лявоалтернативното сп. dВерсия и сп. „Ново време“ – теоретичния орган на социалистите с главен редактор Георги Пирински. Това едно добро начало за евентуално по-дългосрочно сътрудничество, но нищо повече засега.

И докато новото ляво все още остава по-абстрактен идеен проект, на сцената неочаквано се заяви и дори ще участва на изборите носталгичното (или ретроградното – в зависимост от прочита) ляво.

Групираният около бившия премиер и лидер на БСП Жан Виденов „Ляв съюз за чиста и свята република“ е заявка за един вид комунистическа левица –

на фона на БСП, която все още претендира да е „социалистическа“, и твърде размитите контури на прогресивната левица.

Завръщането на политика четвърт век след като беше остракиран заради „Виденова зима“, не е чак толкова голяма изненада. Коалицията, на която той е обявен за „архитект“, ще се опита да запълни вакуума, оставен от БСП, отвърнала глава от най-пострадалите от прехода като експлоатира и носталгията по държавния социализъм. Да не забравяме, че „виденовистите“, както ги наричаха през 90-те години, мразят и перестроечния, и по-новия елит на БСП.

Първоначалните изказвания на бившия червен лидер звучат архаично и дори стряскащо. От малко публични изяви на коалицията правят впечатление силната антиолигархична и етатистка реторика, както и говоренето в стил „анти-Сорос“ и националистическия патос, характерен за късните години на живковизма. Виденов критикува „ролята на международния антидържавен капитал“ и онези, които „рушат класическата национална държава и средната класа“.

Той дори направи реверанс на диктатора Лукашенко, когото дава за пример как трябва да се борят цветните революции. „В изявлението си Жан изобщо не спомена думата социализъм“, алармира Дърева пред „Марица“. И обръща внимание на подценявания факт, че „в този т.нар. ляв съюз са милионер до милионера, капиталист до капиталиста!“.

Месец и половина преди изборите, българското ляво окончателно заприлича на орел, рак и щука. На 11 юли то ще се провали, но това няма да е голяма беда, ако скоро прати в музея един от мастодонтите на прехода – оная БСП, която получи от държавата квази монопола в лявото пространство. В противовес на предписанието на Ленин, то трябва да си остане разединено. И пречиствайки се, да търси своя образ и подобие в разнообразието и конкуренцията за гласовете на работниците, прекариата, пенсионерите, младите и малцинствените групи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s