Кой (не) може да казва какво да става в медиите?

Национални телевизии прекъсват програмата си за партийни изявления с нападки към политически опоненти, а политици се опитват да кадруват в тях: два сюжета от последните дни. Защо се случва и редно ли е това? 

Bulgarien Gebäude des staatlichen Fernsehens

Първият демократичен тест, на който е подложена всяка власт, са отношенията ѝ с медиите – най-малкото защото се виждат от обществото с „просто око“. Към настоящата власт вниманието е допълнително изострено заради очакването след управлението на ГЕРБ България най-после да започне да се изкачва в класациите за свободата на словото. А тя зависи от независимостта на медиите. Двама министри от служебния кабинет обаче – на вътрешните работи и на културата, вече като че ли я подцениха.

Надвишени правомощия

Вътрешният министър, недоволен от начина, по който го интервюират водещите на сутрешния блок в бТВ, доста недвусмислено намекна, че трябва да бъдат свалени от ефир. Нещо недопустимо за министър, както потвърди и собственият му шеф – генерал Янев, защото каквито и претенции да има към работата на журналистите, те не са основание да прави изявления извън правомощията си и да пренебрегне разделението на властите.

Негативната реакция на културния министър към „извънредното прекъсване на обществената БНТ и частните бТВ и Нова телевизия“, за да бъде излъчена пресконференция на ГЕРБ, има повече фактически основания. Насочва към наистина спорен казус и не е лично мотивирана, а търси аргументи в медийния закон.

Той в случая дава предписания единствено за БНТ. Законодателят е оставил бТВ и НТВ като търговски телевизии сами да преценяват кое политическо съдържание представлява интерес за обществото (без непременно да е в обществен интерес) и как да го включат в предаванията си.

Къде е алтернативната гледна точка?

Предписанията към БНТ не са в разпоредбите за „прекъсване“ на програмата по искане на държавните институции и при бедствия, където със скрита ирония министърът ги търси, а в задължението на обществената телевизия за плурализъм на гледните точки във всяко едно предаване на политическа или икономическа тематика. В разменената кореспонденция с министъра от БНТ настояват, че не става дума са „прекъсване“, а за извънредно включване на партийни изявления, каквото неведнъж е имало и е въпрос на редакционна независимост.

Това е вярно, макар че нямаше да е излишно обществената телевизия да обясни на обществото какви са редакционните мотиви за такава спешност при включването на пресконференцията на ГЕРБ по средата на разговор с рапърите Павел и Венци Венц за летния им хит. Но далеч по-важно е друго – фрагментът от пресконференцията е изцяло на политическа тематика по актуалния въпрос за подслушванията с остри нападки към членове на служения кабинет и е задължително в същото предаване (добре би било и със същата спешност) да се чуе и алтернативната гледна точка.

Ако това не е било технически осъществимо, темата трябваше да се разработи в предаване, където би било. Защото сега БНТ подлежи на санкция за липса на плурализъм в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ от 22 май, което е работа на СЕМ. Логично е регулаторът да бъде сезиран от правителството или от конкретно засегнатите негови членове, между които министърът на културата не е. Но това, че той го е направил, още не е проблем.

Проблемът идва, когато подобно на колегата си вътрешен министър, прави публични подмятания за оставката на генералния директор на БНТ, които звучат като опит министърът да каже какво да става в обществената медиа (без нито да е началник, нито надзорник на БНТ).

„Това не е работа на министъра“

Юли 2020: протестиращи пред сградата на БНТ в София

Последователният критик на управлението на ГЕРБ и специалистът по европейско медийно право проф. Нели Огнянова пише: „Кошлуков или не – не е работа на министъра Минеков. Докато е министър. Министри и депутати трябва да забравят кадруването в медиите. Не им е работа. Няма значение дали не харесват Гавазова и партньор, или Кошлуков, или другиго“.

Проф. Огнянова възразява и срещу нехигиеничната тенденция представители на политическите институции да се правят на граждани и да говорят от тяхно име: „Някой би казал: но министърът действа като гражданин. Всъщност не. С  встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка вече не е гражданско действие, а е искане на член на правителството…

Служебният министър на културата е известен критик на един предходен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър-гражданин, гледаше на независимата журналистика като на ПР отдел на правителството, обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на БНТ, защото “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус” и видимо подкрепя Кошлуков, включително чрез лично предложената от него в регулатора Галина Георгиева. 

Не е работата да се влияе, макар и с обратен знак. Работата е тази практика да бъде прекратена.

Инструменти има

Предполагам, че вече има силно изнервени читатели: защото говорите общи приказки като добре знаете, че и Кошлуков, и СЕМ, и националните телевизии са зависими от бившите управляващи. Зависимостите обаче се поправят не със солови акции в опозиционен стил, а с компетентна институционална работа, съобразена с демократичните процедури.

Дали най-после ще се появи законодател, който да извади финансирането на обществените медии от разпореждането на изпълнителната власт, за да не може тя да го намали например за БНР, ако я критикува повече от БНТ. Или да предвиди гражданска квота в СЕМ, за да може представителите на управляващите да нямат мнозинство в него.

Или да създаде механизъм средствата по комуникативните стратегии на министерствата да се разпределят извън тях от независим орган. Или да въведе специализирани прагове на концентрация в медийната собственост, така че да не се създават видими или невидими монополни позиции и регулаторът по конкуренцията да не може да взима взаимно противоречащи си решения. И така нататък. 

Тези нормативни инструменти, за които така и не се появи политическа воля да бъдат приети, са добре известни – сам съм ги предлагал неведнъж. Но има смисъл да подновим разговора за тях, когато бъде избран действащ парламент. В момента онова, което може да направи новата власт, е само да даде пример за нов тип отношения с медиите. И да помни, че когато волята за възмездие предхожда волята за промяна, обикновено не се случва нито едното, нито другото.

В Капана на печалбарството и агресията

Webcafe"Парите водят парада: хората са първо ходещи банкомати, а едва след това хора. А ако не си потенциален клиент, нищо не си."Снимка: Кадър: YouTube“ Парите водят парада: хората са първо ходещи банкомати, а едва след това хора. А ако не си потенциален клиент, нищо не си.“

Грозно е.

Мъж, който се прехранва като продава чорапи по улиците на Пловдив, получава удар с глава от друг мъж, според местни медии – собственик на заведение – който преди това е разхвърлял стоката на първия по паважа.

Всичко това се случва посред бял ден, в Капана, уловено от охранителни камери и от погледите на други хора, които, чест им прави, поне се намесват след като спорът става физически.

Кой крив, кой прав, има ли престъпление, няма ли – прокуратурата ще прецени. Но изводите от проверката няма да изтрият въздействието от кадрите, запечатани от охранителната камера.

Когато момчетата от софийската хардкор банда Vendetta направиха песента „Кръв по паважа“ и изпяха „град на завист и омраза, от всеки трябва да се пазиш, недосегаеми няма, не живееш, а оцеляваш!“, имаха предвид София, но безсмислената, куха агресия традиционно има своите проявления и из други градове.

Изкушението да се демонстрира мъжество, мачизъм и първобитна сила на гърба на беззащитните, оперирани от агресия хора, не е географски обусловено. На първо четене, това изкушение изглежда по-присъщо на хората във възрастовата група между 9 и 13 години, но изглежда не е и възрастово обусловено.

Просто е прекалено яко да набиеш една здрава бръсната глава на някой, който е с две такива по-нисък от теб и вместо върха на търговската йерархия в Капана обитава дъното ѝ. Просто за да му напомниш да си знае мястото.

Отвъд агресията обаче, в този случай има и друго – през последното десетилетие Капана се промени драматично.

В някогашния занаятчийски квартал занаятите отдавна отстъпват на заведенията, чудещи се как да сгъчкат повече столове на по-малко място. По-високият наем, който собствениците им могат да платят с оглед на ежедневните си приходи от туристи, подсигурява бъдещето на тази инвазия.

Творческият дух там, за който някои романтици все още говорят, от доста време се бори за място с печалбарството и желанието да пробуташ още 2 латета с 2 минерални води и нещо по-така, не народняшко за хапване на поредната двойка туристи.

А с печалбарството традиционно вървят и алчността, борбата за територия, агресията. Парите водят парада: хората са първо ходещи банкомати, а едва след това хора. А ако не си потенциален клиент, нищо не си.

И това явление не е присъщо само за (части от) Капана. Има го навсякъде, просто жалкото е, че намери почва и на това красиво място в центъра на един от най-посещаваните от туристи градове у нас.

И не е учудващо, че точно там, сред туристите, мъж, продаващ чорапи на улицата, ще опита да изкара някой лев.

Всички сме избягвали погледите на подобни сиромаси с тежка съдба, смущаващи ни във времето за напитки и приятели с молбата да си купим нещо от асортимента им от понякога ненужни стоки. Някои, но много по-малко, дори са си купували от тези стоки. За да помогнат, не защото даденият предмет им трябва.

Всъщност, това, което най-много ни трябва, е човечност.

Тя обаче не се намира нито по улиците, нито в менютата. Може би из Капана все още я има. Не, не – със сигурност из Капана все още я има.

По време на този инцидент поне не станахме свидетели на безучастното наблюдаване на тормоза от страна на околните, което показва, че хората може би малко са се отдалечили от извечния копнеж по „хляб и зрелища“ и са се доближили до осъзнаването, че обществото трябва да е реактивно спрямо агресията и активно да маргинализира насилниците. Да ги изтика отвъд ръба на социума, за да се пребият на дъното на пропастта, която сами са си изкопали.

Да, човечността все още я има в Капана. Има ги и местенцата, съхранили творческия дух на това място. При малко по-внимателно вглеждане, те могат да бъдат открити. „Митко с чорапите“ е един от живите символи на автентичността на занаятчийския квартал, който бавно бива поглъщан от диктатурата на материализма.

Надяваме се, че въпреки инцидента, той ще се върне по павираните улици на Капана и отново ще предлага на хората да си купят от неговите чорапи. Ако някои от тях смятат присъствието му за обидно и несъвместимо с яденето на салата с патешка пастърма, райска ябълка и джинджифилов дресинг за 15 лв., са свободни да напуснат. Въпреки името на квартала, от Капана може да се излезе.

От друг капан обаче не може да се избяга. Този на печалбарството. 

Прокуратурата се самосезира за насилие над уличен продавач

Прокуратурата се самосезира за насилие над уличен продавач

Митко от „Капана“ в Пловдив е бил нападнат и бит

Борисов не е единственият, който отказва да се оттегли с достойнство

Как се оттегли Борисов от властта? Вместо да се изправи с достойнство пред парламента и да връчи оставката си, той реши да оперира менискуса си. Но Борисов не е единственият, който отказва да слезе смирено от сцената.

Бойко Борисов

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Повод за тези размишления са странните отпуски до септември, които си пуснаха ръководителите на службите, очевидно ужасени от Радевото служебно правителство. Възможно ли е възрастни хора, на които сме поверили държавата, да бранят топлите си кресла по този нелеп начин?

Отделно приказките на г-н Георгиев, бивш шеф на ДАНС, че го махали заради разкритите руски шпиони, от което следва, че президентът на България е руски агент. Не трябва ли човек на такъв пост да се оттегля някак по-мълчаливо, в интерес именно на националната сигурност?

Как се оттегли Борисов. И още примери.

Най-видим е проблемът, за който говоря, в сферата на политиката. Как се оттегли от властта г-н Борисов след единайсет години управление? Отказа да се изправи с достойнство пред парламента, да отчете какво е направил и какво оставя, да връчи оставката си гордо изправен пред опонентите си. Да, ама не. Стана жалък с внезапната операция на менискус, която нито е спешна, нито животоспасяваща. 

Не мога да си представя, че този иначе инстинктивен политик не разбира, че е дошъл краят на политическата му кариера. И  въпреки това отказва да направи големия жест – да се поклони и да слезе тържествено от сцената. Изглежда се кани да хапе и да се мята, докато го изтикат оттам, а в това време последователите му потъват в земята от срам.

Ще кажете: при него водещ е страхът от съдебно разследване – кюлчета, Барселона, прокурорски бухалки. Е добре, но не забелязвате ли, че подобна трудност да се оттеглят имат повечето ни политици? Г-н Костов се обиди на  народа и разцепи партията си. С това вероятно спаси самочувствието си, но май не помогна много на дясната кауза. Подобно нещо направи и г-н Първанов, който наместо да отстъпи и да се отдаде на спомени, създаде партия АБВ, която влезе в братоубийствена война със социалистите.

Да се върнем ли до президента Желев? Ами и той не успя да се примири с края на президентстването си и създаде „Либерална алтернатива“, която привлече едни 0,32% от вота, но пък изигра психотерапевтичната си роля. Мислехме, че се е оттеглил и г-н Виденов, но ето нá – и той реши да се върне на ринга, малко като привидение, според карикатурата на Комарницки.

Така обитаваха пространството и политическите духове на Жорж Ганчев, Бареков, сега Москов. А най-безумният пример за политик, който отказва да приеме края на кариерата си, идва от Америка, където Тръмп не просто не си тръгва, каквато е практиката в тамошната политика, а дори упорито отрича, че изобщо е загубил. Дали ще стигнем дотам и ние – предстои да видим.

Разбира се, има и политици, които намират сили да приемат края. Филип Димитров, Петър Стоянов или Сакскобургготски се оттеглиха спокойно и с достойнство. Станишев оглави европейските социалисти, което вероятно му е помогнало, но май реши да се завърне и той под формата на идейна платформа.

Има и такива като г-н Плевнелиев и няколко служебни премиери, които надживяват политическия си край, като продължават борбата в медиите – не като осмислят големите процеси от дистанцията на времето, а като политиканстват яростно, сякаш все още лежат на позицията.

Да споменем и политици като г-жа Нинова или г-н Каракачанов, които упорито отказват да дадат път на нови лидери, въпреки тежките загуби и грешки, които са допуснали. Тя разгони ръководството на партията си, той пък измисли формула, при която си остава лидер, но пуска в парламента човешкия щит на граждански кандидати. Няма да напуснат никога, ще умрат на позицията, pereat mundus.

Тази особеност на българския политически живот е в противоречие с практиките на демократичния свят, където (като изключим аномалията Тръмп) политическите кариери имат ясен и еднозначен завършек: изпълнен мандат, загубени избори, а понякога скандал, присъди. Изключение е да бъде издигнат втори път загубил доверието политик и това ми се вижда някак близко до ума.

Защо е това упорство? Няколко причини.

Нямам обяснение за упорството на нашите политици. Сякаш някой ги окуражава: ти си известен, „имаш“ еди колко си процента. Кой – ами много интереси има, все някой вижда полза от това съответният лидер да остане на сцената. Дето се казва: познаваш го, белот играете, братовчеди сте. Колкото и процента да отвлече от противниците, все е кяр. Пък и журналистите му имат телефонния номер, „вдига им“.

Вероятно проблем има и във вътрешнопартийните механизми, които не позволяват бързо и еднозначно да се сменя загубилият с нов лидер. Трудно е да си представим например как ГЕРБ може да свали станалия „токсичен“ Борисов и да издигне примерно Дончев. Същото е положението и в БСП, а как се сменят лидерите в ДПС можем само да гадаем.

Проблемът има и психологическо измерение, отвъд интересите и страха от разследване. Представете си го: излизаш от политиката и изведнъж престават да те питат, около теб вече не пърхат журналистки с микрофони, дори не те освиркват като вървиш по улицата. Дето се казва: едно обикновено пенсиониране е тежко, камо ли напускане на политиката. Осъзнаването, че е дошъл краят, че е време да осмислиш какво си направил, да оставиш нещо на следващите поколения.

Какво правиш по цял ден? Ще кажете: пишеш спомени. Ами ако не си много по книгите? Поне да имаше някакъв ритуал за излизане от политиката, който да те уважи, а то само ругаене и злорадство. И си казваш: дай да направя една партийка, дават ми 4,2 процента…

Частният комунизъм

Радослав Бимбалов

Лицето на предприемачеството в България са "фирмаджии", които разчитат изцяло на държавата - на нейните щедри ръце или затворени очи.
Лицето на предприемачеството в България са „фирмаджии“, които разчитат изцяло на държавата – на нейните щедри ръце или затворени очи.

Коментарът е от профила на автора във „Фейсбук“. Поводът е несъстоялата се среща на осемте компании, получили най-големи кредити от Българската банка за развитие (ББР), със служебния министър на икономиката Кирил Петков в петък.

Големите фирми, получили преференциални кредити от държавната банка, вързаха тенекия на своя кредитор – в лицето на служебния министър на икономиката. Това не е просто липса на възпитание, а е проява на откровена, очаквана арогантност.

Чували сте термина „фирмаджия“, нали? Измислихме го още в края на соца, но го въведохме в активна употреба след началото на прехода. Много медии продължават да го ползват и днес.

Защо и как предприемачеството в България се превърна в мръснишка работа?

Отговорът се крие назад във времето.

Ако има нещо, което никога няма да простя социализма – това е съсипването на частната инициатива в България. Разказвал съм и друг път историята на моя дядо. Той е бил „фирмаджия“.

Внасял цели влакови композиции с продукти от съседна Гърция и Турция, продавал в собствения си голям магазин в центъра на Пловдив. Комунистите отнемат бизнеса и магазина в полза на държавата и помилват дядо ми с държавна службица – с думите „Стояне, понеже си добър търговец, те правим магазинер в Халите“.

Десетилетия по-късно и аз станах „фирмаджия“. С моят бизнес партньор започнахме с кредит, естествено. Само че на млада фирма никой не дава кредити. Отсвириха ни отвсякъде и се наложи да ипотекираме моя апартамент и да стартираме бизнес с личен заем, в доста трудни времена.

13 години по-късно все още сме „фирмаджии“, но не дължим нищо никому, плащаме изрядни данъци и не разчитаме нито на кредити, нито на държавна милостиня.

Само че лицето на бизнеса в България не сме ние.

Отпред са онези „фирмаджии“, които са получили близо 16 милиарда под формата на държавни поръчки само за 2020. При това 3.4 милиарда от тези пари са отишли в СЕДЕМ фирми.

Отпред са онези „фирмаджии“, които са получили кредити от държавната банка с прекрасни условия при неясни обезпечения. Милиард от тези пари – в ОСЕМ фирми.

Отпред са онези „фирмаджии“, които дължат на НАП 10 милиарда, но данъчните се отказват да си ги търсят.

Лицето на предприемачеството в България са „фирмаджии“, които разчитат изцяло на държавата – на нейните щедри ръце или затворени очи.

Истината е, че бизнесът в България не се учи да се бори за пазари, а да усвоява общите блага, да отклонява средства. Това е ужасяващо познат приом на социалистическата икономика. Фалш, кражби и пропагандни хвалби с пътища, заводи и индустриални постижения.

77 години след началото на социализма ние продължаваме да доубиваме частната инициатива.

Правим я все по-зависима, некадърна, неконкурентно способна. Недъгава.

А моят дядо, там горе, сигурно все още псува комунистите, които така и не си тръгнаха.

Най-големите кредитополучатели от Банката за развитие бойкотираха среща с властта

Георги Пауновски

Най-големите кредитополучатели от Банката за развитие бойкотираха срещата с властта

Нито един ръководител на компания, получила най-големи кредити от Българската банка за развитие (ББР), не се яви на насрочената за днес среща със служебния министър на икономиката Кирил Петков.

От осем фирми обаче само две – „Благоевград БТ“ и „Транспект“, не са изпратили писмен отговор до него.

По-късно през деня от „Транспект“ изпратиха в съобщение до медиите своето писмо до министъра на икономиката. В него има нападки към Кирил Петков, че прави внушения, за злоупотреба с обществен ресурс от страна на компанията и че създава тревожност и дискомфорт за работещите в „Транспект“ близо 1000 души. Казва се също, че кредитът е с по-висока лихва от тази на търговските банки, обслужва се редовно и е преобезпечен.

В писмата от другите фирми има извинения, че не могат да присъстват, а всички шест отговорили са уверили, че обслужват кредитите си, каза министърът.

„Щастлив съм като принципал, че въпреки критиките за кредитирането на големите компании от ББР поне първата индикация е, че кредитите се обслужват. Остава въпросът дали това е най-доброто харчене на 1 млрд. лева държавни пари“, каза Петков.

Министърът поясни, че има сигнали, че малките фирми не стигат до кредитите на ББР, и призова подобни сигнали да се пращат в Министерството на икономиката.

Вчера Кирил Петков покани за разговор тримата членове на надзора на ББР, но на срещата дойде само неговият председател Стамен Янев, който е в банката и най-отскоро.

Служебният министър на икономиката предложи за уволнение другите двама членове на надзорния съвет на Българската банка за развитие Митко Симеонов и Велина Бурска (какво обясниха те за кредитите вижте тук).

ББР е във фокуса на общественото внимание от няколко дни, след като министър Петков съобщи, че при 1.4 млрд. лв. капитал на държавната банка близо милиард са налети в 8 компании, от които четири може би са свързани индиректно с Делян Пеевски.

Вчера се разбра също, че надзорният съвет на финансовата институция не е получавал информация за отпусканите кредити от управителния съвет.

Поканените фирми и техните кредити:

Кредити с размер над 140 млн. лв.

„Слънчев ден“ АД
„Благоевград-БТ“ АД,
„Роудуей кънстракшън“ АД

Кредити с размер над 115 млн. лв.:

„Маркет инвестмънт“ АД (Техномаркет)
„Интернешънъл инвестмънтс“ ЕАД

Кредити с размер над 60 млн. лв.:

„Параходство“ БМФ АД
„Транспект“ АД
„Инса ойл“ ЕООД

Мафиоти „под прикритие“ перат пари на руското разузнаване у нас

Екип на Биволъ

Capture_decran_2010-11-25_a_15.18.59Сагата с руските мафиоти Циганов и Панпурин, обявени за заплаха за националната сигурност и въдворени в Бусманци продължава. Техни партньори по бизнес, цитирани в статия на руския журналист Роман Шлейнов твърдят, че руснаците са били безупречни спрямо властите и коректни бизнесмени “с много пари”. Сега българските предприемачи се притеснявали, че ще ги нарочат за партньори на “руската мафия”.

Остават открити въпросите за това откъде са парите на руснаците и защо в крайна сметка двама почтени бизнесмени са попаднали на мушката на нашето контраразузнаване?

Биволъ анализира причините, поради които Циганов и Панпурин са обявени за опасни за националната сигурност в началото на 2010. Това се случва малко след ареста на Алексей Петров – Трактора, поради което възниква предположение, че между тях и структурите на бившия съветник на ДАНС и настоящ арестант има някаква връзка.

Това се намеква и от източници в ДАНС, но при внимателна проверка не се откриват никакви следи от съвместна дейност на руснаците с Петров. За сметка на това има допирни точки на Циганов и Панпурин с Иван Драшков, който и в момента е шеф в агенцията.

Тази версия се потвърждава от два факта.

– Циганов по необясним начин получава българско гражданство през 2001 г. Тогава представител на службите в Съвета по гражданство е сегашният зам-председател на ДАНС Иван Драшков. Той твърди, че не можело да се провери истинността на твърдението на някакъв руснак, че имал “баба молдовка” с български произход. Само че Циганов не е кой да е руснак. За него има многобройни публикации в пресата. Името му се появява в доклад на Министерството на правосъдието на САЩ като член на особено опасна престъпна група.

– Циганов и Панпурин имат странно близки отношения с БОДК, чийто бивш управител е Петър Драшков, брат на Иван Драшков. Циганов има офис в блок на БОДК (бившето УБО) където е съсед на бившия министър на вътрешните работи Емануил Йорданов. Съседи са му и други полицейски шефове от тогавашната НСБОП. Освен това фирмата на Циганов и Панпурин купува от БОДК къща от 900 кв. м. разгърната площ в Бояна – около дипломатическите резиденции, като заплаща скромната за такъв имот цена от 328 хил. лв.

Друг интересен момент в историята е, че след ареста на руснаците с тях не се държат като с престъпници, а като с чужди шпиони, а и те реагират точно като чужди шпиони, отричайки самоличността си.

Според други източници на Биволъ обяснението е просто, но никой няма да го потвърди официално. Циганов и Панпурин трябва да се разглеждат като руски еквивалент на нашенските мутри с карти на секретни сътрудници.

Те се установяват в България с мисия, но не за да шпионират в полза на Русия, а за да перат пари с неясен произход, контролирани от високопоставени служители на руските служби. Докато е имало дял за българските контраразузнавачи, те са си затваряли очите. В един момент паричните потоци пресъхват и Циганов и Панпурин стават заплаха за българската национална сигурност.

В крайна сметка, както отбелязва руският журналист, съдбата на бившите “уралмашевци” не е за завиждане. Не поради спецификата на “задачите”, които са изпълнявали за руското разузнаване.

Както стана ясно от неотдавнашно разследване на Новая Газета, десетината руски шпиони заловени в САЩ това лято и експулсирани в Русия са се занимавали съвсем не с шпионаж, а с пране на пари на висши руски генерали и бизнесмени свързани с руското външно разузнаване СВР. Информацията от нашия източник за истинската роля на Циганов и Панпурин напълно се вписва в подобен сценарий.

Разликата с Ана Чапман и компания е, че заради криминалното си минало Циганов и Панпурин не могат да очакват в Русия нито почести, нито поява на кориците на гланцови списания. Както изглежда родината им не желае да им даде дори паспорти.

Интересно е също какво следва за българските контраразузнавачи, които са направили Циганов български гражданин и са му дали карт бланш да действа. Някой ще понесе ли отговорност?

Последният въпрос става особено актуален в контекста на кандидатурата на България за Шенген. След като службите ни не са могли или не са искали да спрат един прочут бандит като Циганов да получи българско гражданство, то колко ли други подобни нему ще се сдобият с шенгенски паспорти по линията на “молдовската баба”?

Колкото до кахърните български бизнес партньори на Циганов и Панпурин те могат да се утешат, че са работили не с “руската мафия” а с руското разузнаване. А може би и с двете едновременно?

Подслушвани са 82-ма политици и протестиращи, обяви Хаджигенов*

Схемата е: закачват 200 телефонни номера за телефона на отявлен бандит, обясни адвокатът

OFFNews

Хванали са трима пенсионери, които лежат в ареста, и това е шпионски сигнал. Откакто ГЕРБ са на власт, всички руски служби живеят у нас необезпокоявани по никакъв начин. Това е дребничка, примитивничка опорчица. Кои са руските шпиони – тримата български полковници ли? Смешна история. 

Така коментира Николай Хаджигенов отстраняването на шефа на ДАНС Димитър Георгиев и неговите думи, че това, което се случва, е „свързано с разкритите руски шпиони„, по Нова тв. 

Димитър Георгиев беше личната вълшебна пръчица на премиера Борисов: щраква с пръсти – подслушване, щраква с пръсти – шпиони. Нека да не забравяме, че независимият главен прокурор Цацаров беше всяка сряда на килимчето при Бойко на оперативка. Сегашният главен прокурор пък му говори на шефе. Тази лична вълшебна пръчица трябваше да си отиде, пък макар и с горно вдигната глава. Аз съм убеден, че главата му дълго време няма да бъде вдигната, заяви още съпредседателят на „Изправи се! Мутри вън!“. 

По моя информация са подслушвани 82-ма човека – политици и протестиращи. Работили са три служби – ГДБОП, ДАНС и „Вътрешна сигурност“. Схемата е следната – около телефона на един отявлен бандит, изберете си който искате, се закачат 200 телефонни номера, не имена, обясни още адвокат Хаджигенов. На подслушването е придадена формална законност – представили са списък с телефони на спецсъда и те не са осъществили контрол, допълни той. 

Подслушването е станало на два етапа. Единият е бил по време на протестите срещу управлението на Бойко Борисов, а другият е по време на предизборната кампания за парламентарните избори на 4 април, допълни Хаджигенов. 

100 процента съм сигурен, че и мен са ме подслушвали, допълни той и уточни, че 1/3 от подслушваните политици са от БСП. 

Малко съм изненадан от определението на Татяна Дончева за новия шеф на ДАНС, че е „селски началник“. Всички сме граждани, така ли? Не запомних името на новия началник, но прегледах служебната му биография – съдейки по нея, той е достатъчно компетентен“, каза още Николай Хаджигенов. 

*Николай Хаджигенов е роден на 30 юни 1971 година в град София. Завършва право в Нов български университет.

Адвокат Николай Хаджигенов става известен като съдебен защитник на бившата кметица на р-н „Младост“ в София, Десислава Иванчева.

Хаджигенов е един от организаторите на протестите в България през 2020 година. Народен представител в 45-тото Народно събрание. (Wikipedia)

#ПродължавамеНапред… към политиката

Доктор О’Боли

Така и така сме тръгнали в тази посока, какво ще кажете за Партия на българските плеймейтки

Така и така сме тръгнали в тази посока, какво ще кажете за Партия на българските плеймейтки

След интервюто на най-добрия боксьор на България в момента Кубрат Пулев за неговите амбиции в политиката можете да направите едно мисловно упражнение. Представете си как казвате думите „Президентът Кубрат Пулев“ или „Премиерът Кубрат Пулев“…

Опитайте се дори да го произнесете, но без да се смеете. Да усетите как звучи. Да свикнете, може би?

Нима ще е толкова странно? Братята Пулеви от години са активни и по социално-политически теми, показвайки един хубав и здрав паралел към украинските братя Кличко, по-големият от които стана средно лош кмет на столицата Киев.

Все пак сме в държава, в която Митьо Пищова е опитвал да стане президент, а Илиана Раева направи своя партия, с която участва на няколко вота. Андрей Слабаков в момента играе ролята на живота си като евродепутат. А май вече всички изгубихме броя на телевизионните водещи, превърнали се в политици.

Какво говорим, достатъчно е само да погледнем към листите с кандидати за депутати от миналия вот, за да видим там един цял сезон на VIP Brother.

В България сякаш политиката е просто поредното шоу, в което продуценти търсят известни личности, за да си вдигнат малко рейтинга. Да задоволят жаждата не за sms-и, а за бюлетини. Защо и Кубрат Пулев да не се пробва? Когато вече му дойде времето за пенсиониране от активния спорт, разбира се.

Най-малкото той поне има физическата възможност да сбъдне мокрия сън на много българи и да вземе да набие някой и друг политик.

И все пак – защо само Кобрата? България разполага със значима звездна мощ – хора с потенциал, но от време на време без достатъчно работа, които да бъдат впрегнати в решаването на националните проблеми и в активния политически живот.

Ако човек се е разходил обилно вече по телевизиите и физиономията му е позната на средния български Гошо, то той (или тя, да не бъдем сексисти) придобива автоматично много по-голяма експертиза.

Я сега си представете една партия на Асен Блатечки. Той ще знае минимум 50 души, които ще могат да се кривят по-добре на парламентарната трибуна отколкото Тома Биков или Крум Зарков. 

Нещо повече – така или иначе политиката у нас е предимно шоу, актьорът ще може да внесе сценичен вкус в цялото нещо, малко драматизъм и истински мъжки образи, пушещи напрегнато в барчето на парламента.

На българската политика ѝ трябва и повече стил! С толкова много плеймейтки и различни инфлуенсърски красавици, които на един или друг етап се пробват и като дизайнери, е срамно, че този силиконов сегмент от обществото все още не е представен в политиката.

Древна истина е, че привлекателните млади жени и политиката вървят ръка за ръка (последните изяви на Волен са още едно доказателство), така че наличието на някоя и друга коронована красавица в парламента ще подейства като така нужната смазка за добрата работа на законодателния орган.

Така че де що има Златки, Николети, Мата Хари в различните ѝ превъплъщения – парламентът има нужда от хубави, млади жени с телевизионен блясък по себе си. А защо не една цяла партия от плеймейтки, и без това имаме достатъчно от тях.

И като си говорим за красиви, млади българки, няма как да пропуснем и Мария Бакалова. У нас няма друг по-голям признак, че човек е успял, от това името му да се знае извън пределите на родината. А Бакалова беше номинирана за „Оскар“.

Нима има по-добра основа за бъдеща политическа кариера от тази? Да не говорим колко по-голям успех би имала от Ангелкова в това да привлича холивудски продукции в България. Няма какво да се маем, а направо още в следващия кабинет да поема министерството на туризма. А ако нещо се провали междувременно, ще виним пак Добчев.

Междувременно вече видяхме, че формулата на това да започнеш политическата си кариера със (не толкова) смешно шоу работи добре при Слави Трифонов. Той обаче и без това не показва намерения да продължава да се занимава активно със самата партийна и държавна работа, защо тогава да не помислим за негов наследник.

А тук има един набиващ се в очите отговор – Николаос Цитиридис. 

Така и така вече замени Дългия в bTV, младият водещ може с още една крачка да продължи да следва пътя на своя предшественик. Пък и вече е бил политически журналист, което му дава една идея по-приличен опит от този, който сценаристите на Слави имат. 

Истината обаче е, че управлението на България изисква твърда и сигурна ръка, както и много крещене по министри, несериозни държавни служители и т.н. Ако има в телевизията човек, който е показал наистина такива заложби, то това е шеф Манчев.

Той така или иначе вече си идва с титлата шеф, а от „Кошмари в Кухнята“ знаем, че раздаването на заповеди му идва отръки. А и щом може да сложи ред в тия мръсни и разхвърляни кухни, все ще се справи някак и с държавната мръсотия.

Когато все пак говорим за звездна сила, която да привлича фенове и да ги превръща в гласоподаватели, има точно един субект на българския публичен живот, който изпъква на преден план – Фики Стораро.

Можеш да не харесваш човека (без това да те прави долен хейтър), но можеш да уважаваш труда му

В страната на силното любене и мразене

Можеш да не харесваш човека (без това да те прави долен хейтър), но можеш да уважаваш труда му

Идва от аристократично семейство (баща му все пак е крал на поп-фолка), показва се като достатъчно скромен, но все пак талантлив човек в „Капките“, направи музикалния хит на 2021 г. Просто сега е моментът за него да влети в политиката като летен хит в дискотека в „Студентски град“.

Липсват му само годините, за да бъде идеален кандидат за президент на република, в която известните лица от екрана атакуват политиката.

Не, честно, у нас така и така разбирането за политика все още е голяма каша от мераци за алъш-вериш и онова популярно объркване, че държавата може да се управлява като фирма. И тук не говорим за звездния капацитет на партиите, а за голяма част от активно действащите лица.

На политическата сцена вече сме видели и без това достатъчно хора с прекомерно голямо его, скромни разбирания за това какво въобще е политиката и как се прави тя, но склонни да веят байраци и да говорят разпалено.

Тогава какво би пречило да дойде и един боксьор с мнение по актуалните политически въпроси и да си организира партия… Отговорът е „Нищо“. 

Има ли поне един верен факт в беларуската версия за отвлечения самолет

Александър Лукашенко
Александър Лукашенко

Хиляди пилоти по света сигурно са следили в напрежение историята със самолета на Ryanair, отвлечен от Беларус. Това, което му се случи, може да се повтори във всеки момент и другаде по света.

На 23 май редовен полет от Атина до Вилнюс беше отклонен, докато самолетът се намира във въздушното пространство на Беларус. Той кацна в Минск. Единственият сигурен резултат от това отклоняване е арестът на политически опонент на беларуския режим, който беше на борда.

В Европа, САЩ и от засегнатата авиокомпания коментираха случая като държавен тероризъм или отвличане на самолет.

Обърнахме се към специалисти в материята на въздухоплаването, за да проследим онези 15 минути от полета, в които пилотът е взел решение – или е бил принуден да го вземе – да направи завой и да кацне в Минск.

Проверката доведе до четири извода:

  • беларуските наземни власти са излъгали пилота, че на борда на самолета му има бомба;
  • те не са му осигурили връзка с компанията Ryanair, когато е помолил за това няколко пъти;
  • няма доказателства, че самолетът е бил ескортиран от беларуски изтребител, както твърди беларуският лидер Лукашенко;
  • Беларус може да отговаря съдебно за нарушаване на различни норми от международното публично право.

Уточнение, без което не може

Единствен източник на информация за това, което е станало във въздуха, засега е Беларус и това е основният проблем за всеки, който се опитва да възстанови събитията. Само тази страна публикува стенограма от разговора, воден между пилота и наземните власти, макар че диалогът им трябва да е записан и от Ryanair.

Радио Свободна Европа многократно се опита да получи коментар на тази стенограма от компанията, но това се оказа невъзможно. Оттам отговориха с лаконичното уверение, че си сътрудничат със специализираните европейски институции и с НАТО. Обясниха, че не могат да кажат повече „от съображения за сигурност“.

Запис от разговорите с пилота трябва да имат не само властите в Минск, но и компанията Ryanair, потвърди за Свободна Европа българският пилот Александър Богоявленски. Това е така нареченият CVR (Cockpit Voice Recorder), който записва разговорите и комуникацията в кабината по време на полет.

Мълчанието на Ryanair засега не позволява да се провери беларуската версия на разговора. А тя, на свой ред, съдържа граматически неточности и изпуснати думи, и не посочва винаги точните минути и секунди, в които са разменени съответните реплики.

ВИЖТЕ СЪЩО: Човекът, принудил държава да отвлече самолет. Кой е Раман Пратасевич

В последните години беларуските власти са давали основания за недоверие към официалните им твърдения, което поставя под въпрос и цялостната автентичност на сега публикуваната стенограма. Но други данни засега просто няма.

Имало ли е сигнал за бомба в самолета

Към 12.30 часа беларуско време на 23 май самолетът на Ryanair навлиза във въздушното пространство на Беларус, след като вече е прекосил Гърция, България, Румъния и Украйна. В същия момент наземните власти в Минск съобщават на пилота:

„За ваша информация имаме информация от специалните служби, че имате бомба на борда и че тя може да бъде активирана над Вилнюс“.

След въпрос на пилота откъде е информацията за бомба, версията се променя – на третата минута от разговора вече не става дума за „специални служби“, а за това: „Служителите по летищна сигурност са информирали, че са получили имейл“.

На четвъртия ден след инцидента Шпигел, Дейли Бийст и руският сайт „Досие“ съобщиха, че такъв имейл действително е бил изпратен до летището в Минск, но той е пристигнал 27 минути по-късно – много след като на пилота вече му е било казано, че такъв имейл съществува.

На петия ден от инцидента компанията провайдър, в която е регистриран имейлът, съдържащ съобщението за бомбена заплаха, потвърди информацията. Писмото е било изпратено едва след като самолетът е направил завой и се е насочил към Минск, казаха от Proton Technologies AG, цитирани от Ройтерс.

Подаването на фалшив сигнал за заплаха се санкционира от конвенцията от Монреал, третираща сигурността на гражданската авиация, каза за Свободна Европа Димитър Гочев, който е преподавател по международно публично право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Той обаче добави, че макар Беларус да е страна по тази конвенция, тя е подписала с резерви именно най-важната „оперативна“ част от нея – тази, в която се казва, че спорът между страни по конвенцията ще се решава от Международния съд на ООН.

Имал ли е пилотът връзка с Ryanair

Ако един пилот поиска честота, за да се свърже с компанията си по време на полет, наземните власти са в състояние да му я осигурят в рамките на около две минути, казва Александър Богоявленски.

От стенограмата се вижда, че пилотът на Ryanair е искал да му се предостави такава честота в продължение на 12 минути, преди да направи завой и да се насочи към Минск. И не я е получил.

Още 17 минути по-късно пилотът пита дали компанията му е уведомена за промяната в маршрута. От кулата отговарят, че ще я информират „в близките 5 минути“.

Стенограмата оставя впечатлението, че наземните власти не само не свързват пилота, но и правят всичко възможно, за да избегнат възможността екипажът да се свърже с авиокомпанията, казва Александър Богоявленски.

Той е учуден от това, че Минск препоръчва извънредно кацане, без това да е съгласувано с Ryanair, нито с когото и да било. И че властите не предоставят на пилота алтернативно решение, когато той ги моли за такова.

Според стенограмата пилотът е отправил искане за алтернативен маршрут още в първата минута на разговора с наземните власти, веднага, щом чува, че на борда му има бомба и че го съветват да кацне в Минск.

В стенограмата ясно личи учудването на пилота, че Беларус има каквото и да било общо със сигнал за бомбена заплаха в самолета му. В началото той пита дали заплахата е отправена до летището, от което е излетял (Атина) или до летището, към което се е насочил (Вилнюс). Не пита за трета възможност.

Поставен в неговата ситуация, един пилот най-вероятно би избрал да кацне във Вилнюс, смята Александър Богоявленски и обяснява защо смята така.

Отклоняването на полета на 23 май
Отклоняването на полета на 23 май

Първо, това летище е по-близо от това в Минск, второ, то съвпада с крайната дестинация на полета, но най-вече трето: във Вилнюс авиокомпанията има своя база и договор за обслужване.

Докато Минск няма нищо общо с маршрута и дори не е записан като резервно летище в полетния план. Ryanair не лети изобщо до Минск, Беларус е извън ЕС, няма адекватно техническо обслужване в случай на авария.

Имало ли е изтребител, който да ескортира самолета

Самият Александър Лукашенко на два пъти съобщи, че е „изпратил“ изтребител, който да ескортира самолета. Първия път той го каза чрез пресцентъра си веднага след инцидента, а втори път го каза лично пред депутатите в беларуския парламент три дни по-късно.

В стенограмата няма нито дума за изтребител или за друг ескорт.

Има обаче две минути, в които сякаш не е провеждан разговор, или поне в стенограмата не е отбелязан такъв. Тези две минути предхождат „решението на пилота“ да кацне в Минск, сякаш по свое усмотрение.

"Лукашенко го чака трибунал", пише на левия плакат. Демонстрацията беше проведена пред посолството на Беларус в Прага, след като стана ясно за отвлечения самолет.
„Лукашенко го чака трибунал“, пише на левия плакат. Демонстрацията беше проведена пред посолството на Беларус в Прага, след като стана ясно за отвлечения самолет.

В Чикагската конвенция, която е основен документ за гражданската авиация, пише, че държавите са длъжни да се въздържат от използване на оръжие към самолет, казва Димитър Гочев. Той добавя, че това схващане е разширено от Хартата на ООН, в която се посочва, че държавите трябва да се въздържат включително и от отправяне на заплахи към самолет.

Ако Минск е изпратил изтребител към самолета на Ryanair, за да го принуди да се отклони от курса си, това би попаднало точно в тези две правни хипотези и би анулирало твърдението, че пилотът е взел сам решението да се отклони от маршрута си.

Една техническа подробност

В прессъобщението на летищните власти в Минск има едно изречение, което е неразбираемо за обикновената публика. В него пише, че пилотът е въвел код 7700, „който свидетелства за извънредна ситуация“.

Всъщност кодовете за извънредна ситуация са три, обясни Александър Богоявленски. Те се въвеждат в транспондера от екипажа, за да може на земята да е ясно какъв точно е извънредният проблем и да се подготви екип за съответната помощ.

Сред тези кодове най-страшният е за отвличане, военен прехват и заплаха за сваляне на самолета (код 7500). Но пилотът не е въвел него. Въвел е числата, които отговарят на „аварийна ситуация или сериозна техническа повреда“.

Не, преврат в България няма

В момента ГЕРБ и Борисов се отбраняват на цели три фронта – идеологически, руски и деветосептемврийски. Но не, преврат няма. И на трите фронта позициите им са слаби и те ще трябва да отстъпят. Имат само една надежда.

Бойко Борисов

Коментар от Даниел Смилов:

Вече сме на прага на предизборната кампания, а разположението на силите, според социолозите, е в момента следното. ГЕРБ и „Има такъв народ“ (ИТН) са с малко над 20% и си оспорват лидерството, като по прогнози ГЕРБ има малка преднина. БСП е с около 15-18%, а четвърта сила вече е „Демократична България“ (ДБ) с около 12% – ДБ не само изпреварва ДПС с процент-два, но и е във възходящ тренд. „Изправи се! Мутри вън!“ вероятно влиза в следващия парламент, а “Патриотите” – наново обединени – по-скоро пак не влизат (за тях кампанията ще е от екзистенциално значение). Общо взето, големи размествания спрямо резултатите от 4 април няма.

Да поговорим за скандала с подслушването

Скандалът с подслушването, който е част от бавното разграждане на управленския модел “Борисов”, не само ще бъде важен елемент от кампанията, но и е способен да повлияе на крайния резултат. Все още няма окончателни доказателства и подробности по този скандал, но и изнесеното дотук е достатъчно притеснително. 

Генерал Атанасов от ДБ оповести, че 32-ма политици от опозицията са били подслушвани преди последните парламентарни избори. Вътрешният министър Рашков и премиерът Янев потвърдиха тази информация. Сега остава да се разбере дали става дума за незаконно подслушване или за законно и “случайно” прихващане на телефоните на опозиционерите през разговори с “оперативно интересни лица”, за които има съответните съдебни разрешения.

И в двата случая обаче политическият проблем е сериозен: имаме масово подслушване на политици от опозицията. Тезата, че службите работят за определени политически партии – бившите управляващи и техните патерици и неофициални партньори – получава солидно потвърждение.

Този скандал е в състояние да улови въображението на хората, защото не е изолиран случай, а идва на гърба на други разкрития за начина на управление на ГЕРБ – използване на държавата за частни и партийни цели.

Първо: бързо стана ясно, че ГЕРБ и ДПС са си направили банка, чрез която да раздават големи кредити на приближени бизнесмени – 1 милиард лева, което е около половината от портфейла на ББР, са отишли при осем фирми, зад които може да се окажат четири добре познати лица. Дали това е законно или незаконно е интересен въпрос, но политическият проблем е ясен – това е откровено правителствено фаворизиране и пример за структурна корупция, при която държавни институции се използват в частен интерес.

Втори скандал от вчера, който мина малко незабелязано, е, че и последният арест на хората на президента по скандалите от юли миналата година падна в съда като незаконен. Както при Пламен Узунов, така и при Илия Милушев съдът не установи законови причини за техния арест. Законови причини може да няма, но политически причини за арестуването им определено имаше.

Неслучайно мнозинството от българите видяха в действията на прокуратурата политическа пристрастност и преднамереност и излязоха да протестират без разлика между ляво и дясно (което при нас рядко се случва). На такъв фон, когато човек може да бъде арестуван без правно основание, скандалът с подслушването не изглежда толкова извънреден – защо пък да не бъдат подслушвани хора, без да са извършили престъпления?

ГЕРБ добре разбират, че изходът от изборите на 11 юли зависи от интерпретацията на тези казуси – ако загубят обяснителната война за подслушването, електоралната им ерозия сигурно ще се ускори. И всички дружно, начело с Борисов, се втурнаха да се защитават на следните фронтове:

Първи идеологически фронт

Тук ГЕРБ поставиха под съмнение доказателствата за подслушването. Даниел Митов и Тома Биков излязоха с разпалени тиради срещу генерал Атанасов и Бойко Рашков – идеологически опоненти на ГЕРБ от различни краища на политическия спектър. Смисълът на тирадите беше, че на тези хора не може да се вярва.

Този аргумент има една скрита предпоставка – а именно, че на Митов и Биков може да се вярва. Тази предпоставка не беше добре обговорена, но дори да я оставим настрана, впечатление направи липсата на директно и категорично отрицание от страна на ГЕРБ, че подслушване е имало.

Напротив, патосът беше срещу липсата на доказателства за подслушването. С този фокус вратата се оставя отворена за отстъпление – подслушване е имало, но то е било законно. А дори и да е било незаконно, ГЕРБ и премиерът Борисов не са знаели за него.

Втори руски фронт

Най-куриозният аргумент извади самият Борисов, който заяви, че скандалите с подслушването са опит да се овладеят службите, които за пръв път хванали руски шпиони. И отсега нататък вече нямало да има хванати руски шпиони. Тоест, правителството (а незнайно защо и генерал Атанасов) действа в полза на Русия. Аргументът е куриозен по много причини, но най-вече поради това, че едва ли някой на мястото на Борисов би се хвалил с противодействието на българските служби спрямо Русия.

Все пак хората помнят, че по казуса “Скрипал” правителството зае руската позиция – и то при положение, че в България по това време вече сме имали подобно отравяне на бизнесмена Гебрев. Вместо нашите служби да съберат две и две, трябваше британците да скръцнат със зъби и неправителствени организации да установят руските шпиони, действали в България, за да има някакво раздвижване.

Този сюжет се повтори след разкритията в Чехия за взривове в складове с боеприпаси – едва тогава и нашите органи се сетиха, че в България също са се случвали такива неща (и то не веднъж). И пак неправителствени организации, а не съответните служби, откриха съвпадения между взривовете и влизането в страната на руски агенти.

Основната слабост на позицията на ГЕРБ на руския фронт е свързана с това, че руските интереси така или иначе бяха добре защитени при управлението на Борисов. За “Турски поток” дори Румен Радев (който стартира кариерата си като голям ентусиаст на тема Русия) каза, че загубите за България ще са за милиарди, които трудно ще се възстановят.

Истината е, че ние ударно и за кратко време дадохме пари на руската страна да си построи (и то на практика с нейни фирми) втора паралелна тръба на тази, която имаме. А за капак се отказахме от милиардна неустойка по валидни договори.

Сега ще чакаме десетилетия, за да си избием “инвестициите” чрез транзитните такси (ако камилата или камиларят доживеят заветния момент). На какво да противодействат нашите служби, ако официалните политически решения са такива?

Трети деветосептемврийски фронт

ГЕРБ твърди, че служебното правителство няма политическата легитимност да сменя шефовете на служби – трябва да се дочака редовно правителство, както самият Борисов развъртя метлата след 2009 година.

В по-драматичен вариант на този аргумент бившият премиер заяви, че едва ли не ГЕРБ са жертва на преврат от рода на този от 9 септември 1944. На този деветосептемврийски фронт ГЕРБ се държи като легитимния управляващ, който временно е излязъл в неплатен отпуск, но ще се върне на власт след 11 юли.

И тук обаче аргументите са кухи, а позицията – слаба. Първо: вече имаше редовен парламент, който даде ясно да се разбере, че срещу ГЕРБ има значително политическо мнозинство. Дори от това мнозинство по разбираеми причини да извадим ДПС, то пак си е около 60% от избирателите в страната и техните представители.

По последни проучвания това мнозинство дори се е увеличило. Така че: ако тезата е, че е необходимо политическо мнозинство за смяна на шефовете на службите, такова безспорно има в обществото, имаше го в 45-ия парламент и ще го има (най-вероятно) и в следващия. Преврат няма – такъв е демократичният резултат.

Ако пък аргументът е, че службите са деполитизирани и техните лидери трябва да си изкарат мандатите, ГЕРБ биха били лицемерни. Един от големите проблеми на тяхното управление беше именно назначаването на хора на ключови позиции, чиято основна характеристика е политическата лоялност.

Така те опорочиха и ВСС, и независимите регулатори, и службите. Та се стигна дотам шефовете на най-важните служби дружно и координирано да излязат в неплатен отпуск при съставянето на служебно правителство.

Посланието на този ход беше ясно – ние, началниците, не искаме да работим за новото правителство и ще чакаме “нашите” пак да се върнат. Само за това политизирано поведение шефовете на ДАНС и други служби би трябвало да си ходят.

Единствената им надежда

В обобщение: и на трите фронта позициите на ГЕРБ са слаби и те ще трябва да отстъпват. Единствената им надежда е служебното управление да допуска грешки от два вида.

Първо: да се увлече в кадруването и да започне да сменя професионалисти без достатъчно основания. Такава опасност винаги има във всяка една администрация, но сегашният момент е особено благоприятен за подобно самозабравяне.

Второ: новите назначения могат да се окажат спорни и с нелицеприятен багаж. Именно тук е голямото изпитание при смяната на модела. Да се назначават не нови лоялисти, а хора с интегритет и самостоятелно мислене. В България такива има достатъчно, но дали служебното правителство ще попадне точно на тях, предстои да видим.

Скандалът с подслушването и промените в службите по-скоро ще доведат до електорални негативи за ГЕРБ. Но и опонентите им трябва да са много внимателни – ако преиграят с персоналните промени и направят спорни назначения, в очите на хората те могат да превърнат ГЕРБ в “жертва”. Нещо, което хората на Борисов безспорно не са.