Пламен Николов се явил на кастинг за политик в шоу и явно го е спечелил. Да сме знаели да го гледаме това шоу, за да сме по-подготвени за политическата ситуация сега. Коментар на Биляна Михайлова.
„Познаваш ли го?“ – „Ми не, не го познавам“. Друг вид реакции след оповестяването на последната премиерска кандидатура на „Има такъв народ“ нямаше. Може би поради цайтнот – тъкмо се разчу за юриста и почетен консул на Барбадос Петър Илиев и се оказа, че не той е козът на Слави Трифонов, а специалистът по философия на правото, политиката и икономиката от Шумен, Клагенфурт и Сан Франциско Пламен Николов.
Биографията му е толкова впечатляваща, че просто странно защо не е в служебния кабинет. Но от ИТН вадят козовете си един подир друг – Антоанета Стефанова, Николай Василев, Петър Илиев, Пламен Николов.
„България търси политик“
При проверка в Гугъл името Пламен Николов насочва само и единствено към виден футболист от близкото минало. Но не, ИТН не са прибягнали и този път към спортист, както в случая с Антоанета Стефанова – заложили са на много по-проверения подход… кастинг.
Пламен Николов се явил в „Шоуто на Слави“ като кандидат-политик, представил се добре и ето – сбъднал е американската мечта и е станал кандидат-премиер. Да сме знаели да го гледаме това шоу тогава, щяхме да сме по-добре подготвени за актуалната българска политическа действителност, в която определящо е шоуто.
ИТН бяха пришпорени – да не протакат твърде с кандидатурата. Цял ден се спрягаше друго име, което обаче спечели „симпатии“ с принадлежностите си към Барбадос и БСП. Но пак ни изненадаха с новия избор, вероятно съвсем лесен, след като човекът е участвал в кастинг.
Не е участвал като име в преговорите с потенциалните коалиционни партньори, за които вече беше казано, че щом не подкрепят пазения до последно в тайна кандидат-премиер, пращат страната към нови избори. Въпреки че все още не са имали честта да чуят имена от бъдещото правителство.
И все пак: Кой е той?
Какво научихме за Пламен Николов, който е напълно неизвестен и на политическите играчи? Че е бизнесмен – вероятно заради това не го знаем, че участва на 67 международни пазара – както пише на сайта на ИТН, че може да цитира Хегел, както бе демонстрирано в първото му телевизионно интервю след връчването на мандата, както и че има пет приоритета, за които обаче е необходимо преди всичко съгласие в парламента.
Хладнокръвието му определено е впечатляващо, макар надали някой вярва, че още преди две седмици са го уговорили за поста. Може и да има потенциал, но поредната игричка на ИТН с неговите собствени избиратели и с целокупния български народ навежда единствено и само на мисълта, че тази политическа сила разглежда дебюта си на политическата сцена точно като шоу, подхождайки със съответните изразни средства.
Посоката е неизвестна, но вървим в нея уверено
От потенциалните коалиции остана май само пух и прах, или посоката им доста се измести. „Споразумения няма да подписваме“, както заяви Филип Станев. Президентът, който дава мандатите, се постара да създаде мобилизация по уикенда, вероятно пресмятайки, че като ускори нещата, работи за своята кауза.
Определени политически сили, които проявяват очевидната склонност да се съгласят с всичко, което им се предлага, само и само да участват в управлението, вече възприеха Пламен Николов. И защо не – мениджър, с европейско образование, лидер на пазара на шнорхели, плавници и друго плувно оборудване.
Може и да ни се наложи да го опознаем по-добре, ако стане премиер трайно. Както казва: „Аз съм човек с биография, зад мен стоят много успешни проекти – мултинационални, мултиконтинентални.“ Цитира и Хегел, и изобщо не изглежда като някой, който се притеснява от телевизионни кастинги или от правителствени такива.
Вероятно това е свидетелство и, че ако отпадне, пак няма да се притеснява особено – нали имал преуспешен бизнес и излаз на цели 67 международни пазара. Кой от сценаристите ги изчисли и как го изчисли, няма да разберем дори и да се стигне до представянето на пети кандидат-премиер от страна на ИТН.
Не знам нищо за непознатия Пламен Николов, номиниран за премиер очевидно в последния миг (ще се върна към темата по-късно) преди церемонията по връчването на мандат за управление на ИТН от президента Радев, но следя изявите и помня екстремизма на остриетата на гербаджийската пропаганда.
Те много бързо ще го изпържат и поднесат на тепсията на своите разкрития за слабите му страни. Вече го сложиха в тигана.
Сред тези остриета по вече утвърдена традиция е ПИК. Толкова са яростни на своя връх в тази мръсна дейност и в старанието си да услужат на падналата власт, че явно разчитат на късата ни памет да даде накъсо поради поддържаното от тях непрекъснато високо напрежение по тяхната специалност – скандалите. Измислени или реални, но винаги раздути като черен дроб на руски пияница.
Не бих се връщал към скандала с Филип Станев от ИТН, който наистина грозно се присмя на външността на върха на острието на ПИК Ива Николова, която иначе си плаче за разсъждение по философския въпрос колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Бесовете са й толкова много, че отговорът в нейния случай е ясен: много са.
Не реагирах, когато Станев си изпусна нервите (а може би си показа просто истинското лице), иронизирайки външността на Николова. Винаги съм бил принципно против прекрачването на границата на допустимото с подобен род подигравки. А и в защита на Николова се изказаха толкова гръмко от собствения й сайт, както и други възмутени, че някак си не ми се пееше в хора на оплаквач(к)ите.
Обаче…
Къде беше този хор да попее съща песен, когато на 13 август миналата година Николова в типичния си стил стана център на внимание на протестиращите пред Народното събрание, а тя зае (зад гърбовете на жандармерията) позата на защитник на властта?
Питам, защото без някой да я пита да коментира (външността на) свои колеги, тя оплю махленски външността на Канна Рачева от БТВ и Полина Паунова от “Свободна Европа”. Давам само линк, без да я цитирам, за да не повтарям просташката й изява.
Не правя класация чия постъпка е по-грозна, но не мога да пренебрегна факта, че Станев се подигра с Николова в нейно присъствие и тя имаше възможност да отвърне, както и направи – макар и доста беззъбо за една акула, явно изненадана към нея да подходят със собствените й средства за омаскаряване. За разлика от това при нейния монолог на ръба на делириума от 13 август миналата година, който беше излъчван на живо от ПИК, тя раздаваше обиди за външността на други жени в тяхно отсъствие и без конкретна провокация от тяхна страна.
Тя просто си изля злобата по техен адрес, дразнейки нарочно зад полицейския кордон протестиращите, на които обясняваше за себе си колко е…красива. Имала хубави крака, сметна за необходимо тя да им съобщи, както и на мазохистите пред екраните на компютрите, гледайки това позорно изпълнение.
От тази (досадна) муха не бих правил слон, но ми омръзна да наблюдавам как крадците викат “дръжте крадеца”. Това се отнася и за т.н. журналистика, когато тя се превърне в слугиня на силните на деня, какъвто беше случаят с Николова и злобната й тирада от 13 август 2020 година.
Фактът, че бившите силни се оказаха в слаба позиция в днешно време, но в тяхна защита все така френетично застават остриетата им в някои медии, не е въпрос на последователност и принципност, а на интерес, чиято спойка ние не знаем в конкретни параметри. Но знаем, че при промяна на условията се променя и тонът на тази пропаганда.
Спомнете си само с каква неистова злоба преследваха президента Плевнелиев и семейството му, но когато в днешно време той се оказа сред най-лоялните защитници на своя бивш началник от Банкя, изведнъж езикът на същата тази пропаганда омекна спрямо него като октопод, удрян от готвача да омекне преди го изпържи.
В този контекст имам опасения, че пропагандистите на Методиевич могат неволно да направят симпатичен на състрадателните хора поредния обект на тяхното обругаване, превръщайки го светкавично в жертва на своята злъч.
Още е рано за преценка на този ранен етап, но и катапултираният в орбитата на политиката Пламен Николов вече е “приземен” с първите стрели на специалистите по стрелбата срещу вързани хора. Вързал се е Николов на ласкателно предложение да става премиер с мандата на ИТН и веднага го обявиха на нищожество.
Улеснява ги фактът, че приоритет за авторитета на партията Трифонов явно е да … избегне точно това. Като някакво огромно предимство, направо със злорадство, от ИТН изтъкват неизвестността на Николов.
Бедните продукти на кастинга на Трифонов, бедна им е фантазията какво ги чака!
Понеже от ИТН мълчат по темата за отношението си към Русия, ключов показател за позиционирането в политиката, бизнеса, журналистиката и прочее публична дейност в България, искам да им припомня обявяваната като велика мисъл една реплика на Петър Велики.
След претърпения разгром от шведите в първата му война край река Нарва през 1700 година за излаз на Балтийско море московският цар обърнал логика в своя полза с възклицанието, че отсега нататък дава един бит свои войник за двама небити. С други думи, ядохме бой, но това е полезен опит – факт, който се потвърждава от следващата му успешна война 4 години по-късно срещу шведския крал Карл ХII, когато най-сетне побеждава в Северната война със своите бити от същия този юноша войници.
Слави мери ръст с онзи Петър в сантиметри, но не е достатъчно брутален, за да бъде толкова велик, че да спечели войната на този чужд за него политически терен. Това не му е по силите.
Изкарването пред строя на тотален новобранец, когото хвърля в боя с нулев личен боен опит, ще има всички предвидими последици за неговия неминуем морален разстрел от наказателния отряд на “величието” от Банкя.
За пръв път виждам кадри с кандидат политик, кандидат за премиер да се явява на кастинг.
Момченцето стои пред дълга маса и отговаря на въпроси как вижда бъдещето на България. Начело на журито е навъсеният учиндолски гуру, изслушващ отговорите с тежка подозрителност, идваща от дълбините на неговата универсална компетентност. До него задава въпроси и Тошко, с прическа на току-що намерен и измъкнат от канавката алкохолик, погрешно обявен за общонационално издирване.
Всичко прилича на пиеса на Бекет – нещо средно между „О, щастливи дни” и в „Очакване на Годо“.
В целия този долнопробен спектакъл на сцената, от време на време се появява и восъчната фигура на назначеният от Решетников генерал, който така и не можа да стане президент на страната. Той периодично отваря уста, я тя се отваря мъчително трудно , сякаш с отварачка за консерви, за да просъска няколко клишета, свързани с конституцията, която той сам никога не е спазвал.
Сред абсурдните персонажи има и типични представители на милиционеросоциализма, като гордия собственик на голям брой имоти, надлежно обезпечени с внушителни количество тоалетни.
До него виждаме навеки маринованият и смъртоносно скучен лакей Янаки Стоилов.
Поради липса на лустрация, комунистическата партия в България се разпада като ядрото на атома на алфа-частици, на бета-частици, на Мая-частици, на Капон-частици на Дончева-частици, на всякакви частици, обединени в различни политически абревиатури , някой с кратък живот, други с време на разлагане сякаш хиляди години.
Те продължават да поддържат червения радиоактивен фон над страната. Готови са да ровят под жълтите павета, да прокопаят подземни коридори с ръце и нокти , за да се докопат и поставят задниците си пред парламентарните банки.
В целия този подгизнал от ненавист, параолимпийски, балкански, политически спектакъл, се появяват и персонажи като Митрофанова, представител на страна, чиито връзки се ограничават единствено до Мадуро, Ким Чен Ун и Лукашенко.
За да бъде спектакълът повече по Бекет, издирвани от правосъдието и забягнали в чужбина криминални типове, създават партии, финансират протести, висят по билбордове, участват в изборите. Всички обещават, че ако бъдат избрани, ще направят ненужен Големият андронен колайдер в Женева, защото всеки българин ще може сам да намери Хигс бозон частицата в микровълновата си фурна.
Киркегор разказва история за клоуна, който видял пламък някъде в дъното на цирковото шапито.
Циркът гори ! – викал клоунът и сочел пламъците с пръст.
Наивната публика смятала това за част от номера и се заливала от смях.
Хора , циркът гори ! – крещял все по-силно клоунът.
Тълпата още по гръмко се смеела и още по-силно ръкопляскала.
Въпреки абсурдното начало, на опита на ИТН да състави правителство трябва да му се даде шанс. По начина, по който този шанс ще бъде използван, ще стане ясно и какъв играч всъщност е ИТН, пише Даниел Смилов.
Ако летящият цирк на „Монти Пайтън“ правеше правителство, резултатът едва ли щеше да е по-абсурден. Вчера малко преди пет часа ИТН се отказаха от втори свой потенциален кандидат за премиер и се спряха на Пламен Николов – човек, подбран от Слави Трифонов чрез телевизионен кастинг и представен като мениджър в международна фирма.
Мениджърът е и притежател на докторат в кажи речи всички сфери на познанието, но за сметка на това в българското публично пространство не е известен със заета и отстоявана позиция по нито един социално-политически въпрос.
Предишният кандидат-премиер на ИТН Петър Илиев – обявен в това качество от множество сериозни медии – пък изглежда бе отстранен в последния момент поради лош обществен отзвук, неодобрение от парньорите или дори съмнения за плагиатство. Слави Трифонов прокара друга версия – че Пламен Николов е бил избран за техен кандидат още преди две седмици. И така може да е, но нещата изглеждаха по съвсем друг начин и театърът с Петър Илиев не бе от полза за партията на Слави.
Колко абсурд може да понесе демокрацията
Всичко това може да попадне в графата „абсурд, който демокрацията може да понесе“. ИТН обаче са на път да предизвикат и абсурди, които демокрацията не може да понесе. Например откритият от тях модел на „правителство на малцинството“, за което само те „носят отговорността“, а то се носи на вълните на „плаваща парламентарна подкрепа“. Тази иновация е велосипед с квадратни колела: елегантен дизайн, но много труден за употреба. Слави, Тошко и компания натискат здраво педалите, но не са стигнали много далече. А и няма да стигнат.
Малко е срамно да се обяснява защо парламентарният велосипед с квадратни колела не се движи. Но явно това се налага. Проблемът е в концепцията за политическа отговорност, която в парламентарната демокрация се носи от мнозинството в НС. Това мнозинство излъчва правителство, крепи го и приема законодателните му предложения. И това мнозинство може да свали правителството.
Срещу това мнозинство трябва да има опозиция – която да го критикува и да се опитва да го разруши. И накрая: електоратът държи партиите, съставили управляващото мнозинство, отговорни чрез избори: ако те не се представят добре, хората не им дават гласа си.
ИТН твърдят, че със своите 65 депутата щели да „носят отговорността“ за правителството. Но това е само половината от нужната отговорност и със страшна сила виси въпросът кой ще носи останалите 50 процента? ИТН имат желание това да са ДБ и ИБГНИ – партиите на промяната – но без те да са в коалиция, без да са консултирани за състава на МС и без да имат сключено споразумение по политики и програма. Тук към квадратните колела на велосипеда ИТН добавят и рамка от дървено желязо. И я боядисват в цвета на червената херинга.
Програма няма
Пламен Николов – кандидат-премиерът, който има свежо и позитивно излъчване – изложи в „Панорама“ пет приоритета, заради които ДБ и ИБГНИ трябвало да го подкрепят. Един от тези приоритети – мажоритарната система – нито е обществен приоритет, нито пък е нещо, заради което г-н Николов ще получи подкрепа от партиите на промяната. В крайна сметка колко хора, подкрепящи протестите през 2020-а година, искаха някаква особена избирателна система?
Като оставим обсесиите на ИТН с референдума на Слави, остават четири общи приоритета: Ковид, съдебна реформа, пенсии и възстановителен план на ЕС. Това са истински теми на българското общество, но точно по тях трябва да се стигне до разбирателство какви политики ще се преследват. А въпреки разговорите между партиите, досега нищо като програма не е излязло пред обществеността.
Да вземем например проблема с ваксинацията. Ситуацията у нас е пълен провал и наесен може да имаме повторение на кризата с коронавируса. За една година извънредната смъртност в България е около 30 000 души, като официално от Ковид са починали около 20 000. Догодина може да загубим още толкова, ако няма спешна ваксинация на гражданите и други съпътстващи мерки.
Позитивното в развитието дотук е заявеното намерение от Пламен Николов да се сключи писмено споразумение по програма с ДБ и ИБГНИ (а и, предполага се, с БСП). Връщането към нормалната парламентарна логика би блокирало и съмненията, че ИТН ще конструира някакво правителство, което след това ще започне да зависи основно от гласовете на ГЕРБ и ДПС. За да не се стига дотам, писменото споразумение трябва да включва основните политики, които правителството ще провежда, но и основните политики, които няма да провежда.
В противен случай рискът е покрай договореното да минават и много законодателни пакети на другите партии и да се окаже, че „правителството на малцинството“ е отнесено от плаващите мнозинства, конструирани около ГЕРБ и ДПС.
От шоуто все още може да излезе нещо добро
Въпреки абсурдното начало, на опита на ИТН да състави правителство трябва да му се даде шанс. По начина, по който този шанс ще бъде използван, ще стане ясно и какъв играч всъщност е ИТН. Дали са добронамерени, но неопитни – което е и разбираемо, и в някаква степен симпатично, но при всички случаи предполага партньорско отношение от партии като ДБ, ИБГНИ и БСП. Или пък са амбициозни политически опортюнисти, които лесно могат да станат жертва на множеството политико-икономическите акули в нашата акватория.
Във философията – която е новата премиерска наука – има един принцип на благотворителността (the principle of charity). Той изисква всеки човек да бъде представян във възможно най-добрата му светлина, докато със самото си поведение не развенчае този образ.
От тази гледна точка все още ИТН изглеждат като добронамерени, но политически нови и наивни играчи, които създават леко абсурдно шоу в политиката. Все още от това шоу може да излезе нещо добро и на тях трябва да им се помага. Но и те трябва да слязат в някакъв момент от велосипеда с квадратните гуми.
Стана дума за фактите, затова ще ги припомня. На 11 юли 2021 г. да гласуват отидоха 2 775 754 или 42,2% от записаните в избирателните списъци – по-малко от половината. Но дори и да приемем, че избирателните списъци с 6 668 540 избиратели не са достоверни и те, по всяка вероятност, едва ли са повече от 6 млн., участието пак е ниско – 46,3%.
На първо място по брой на гласовете излезе партията „Има такъв народ“ с 657 829 или 24,1% от гласувалите. Спрямо всичките 6 млн. това прави 11%. В избраното народно събрание победилата партия спечели според правилата 65 мандата от 240 общо или 27,1% от местата.
Правителство може да бъде избрано с мнозинството на народните представители, стига да има кворум. В идеалния, а и най-разбираемия от публиката случай, това са 121 депутати – мнозинство от списъчния състав на парламента.
В някакъв възможен, но едва ли и приемлив сценарий, правителство може да бъде избрано от 61 депутати при 121 души кворум (присъстващи депутати). Но при малко по-висок кворум такова правителство лесно може да бъде свалено с вот на недоверие, ситуацията би била твърде нестабилна, а такъв сценарий – малко вероятен или нарочно изигран.
Веднага след изборите, по-точно още на 12 юли 2021 г. Слави Трифонов заяви: „Подкрепата, която получи „Има такъв народ“, е изумителна. Сега очакването към нас е начело на държавата да бъдат излъчени почтени и достойни хора, които да имат морал, да говорят езици и да са завършили престижни университети.“ И предложи кабинет от 18 души начело с Николай Василев.
След буря от критики, включително и заради липсата на каквито и да било разговори в още несвикания новоизбран парламент, лидерът на ИТН оттегли предложението си и обяви, че ще разговаря с партиите, от които очаква подкрепа.
Започнаха разговори с „Демократична България“, „Изправи се.БГ“, но също с БСП и ДПС. Беше демонстрирано желание за постигане на съгласие, което вдъхна оптимизъм и в обществото, защото очакването е най-сетне да има редовно правителство.
На разговорите да бяха направени поредица от декларации, че съставът на правителството ще бъде посочен само и единствено от ИТН, а другите партии нееднократно заявиха, че нямат претенции за министри. Но на всички Беше ясно, че персоналният състав на кабинета съвсем не е нещо, което няма връзка с договаряните принципи за политиките, които биха могли да срещнат одобрение от едно мнозинство в парламента.
И изведнъж, след изказано мнение на Христо Иванов, че двама от служебните министри (на финансите и на икономиката) са подходящи като профил на едно ново управление, от ИТН реагираха с изцяло неразбираеми персонални обвинения към министри, които само преди седмици бяха канили в един нов кабинет.
Непонятно! Извинението, че не са „били проверили“ нещата предварително, не изглежда достоверно. А обвинението, че „Демократична България“ и „Изправи се.БГ“ искали „да кадруват“ в новото правителство, фактически обезсмисли водените дотогава разговори.
Как всъщност ИТН си представят подкрепата за предложеното от тях правителство? Откъде очакват да дойде, след като предварително отхвърлят онова, което наричат „кадруване“ от страна на партиите, които се очаква да го подкрепят.
Кои са те? Отговорът е прост, ако искаме да останем в логиката на всичко казано публично преди 29 юли 2021 г. – „Демократична България“ и „Изправи се.БГ“. А как да стане това, ако ги обвиниш, че „искат постове“ и по този начин заговориш като бившия премиер Бойко Борисов, на чийто „модел“ на управление искаш (поне така изглежда) да сложиш край? Непонятно!
Да не говорим, че в това намерение на ИТН могат да се намерят и други съюзници, които да подкрепят евентуалното ново правителство – например БСП. Казват, никаква коалиция! Но как тогава да постигнат една по-трайна подкрепа? Защо изключват споразумение за политики?
Такова поведение подхранва съмненията, че ИТН ще разчита на различни „плаващи мнозинства“ в законодателната си дейност, и на липса на трайно мнозинство, което да иска непременно да свали предложеното правителство. Стратегията за „плаващи мнозинства“ е всъщност заявление, подобно на Николчо от „Мамино детенце“: „Мене се харесват всичките момичета“.
В ситуацията с предложения нов премиер (Пламен Николов) има едновременно изненада, нещо ново и нещо много старо и познато.
Изненадата е самата кандидатура, след като медиите няколко дни вече обсъждаха възможната кандидатура на адвокат Петър Илиев. Човек остава с впечатлението, че това е било съзнателно организирано, за да отклони вниманието на медиите от действителния кандидат, преди той да бъде обявен.
Защо обаче изненадата беше и за партиите, от които ИТН иска подкрепа? Дали тази кандидатура е била представена на конфиденциалните разговори? Едва ли, но ситуацията оставя тези партии в положението на изнудване или цуг-цванг – те нямат полезен ход. Непонятно!
Новото е, че този път имаме предложен кандидат за министър-председател, а не цяло правителство. Всъщност ще видим, далиПламен Николов ще има свободата да договори свой кабинет, включително с партиите, от които ИТН очаква подкрепа. Или обратното, ще получи списъка с министрите от лидера на партията.
Старото е, че отново имаме решение, което изглежда еднолично. Защото не става ясно, какъв партиен форум на ИТН е обсъждал кандидатурата. Лошо ще е, ако начинът на вземане на решения от страна на претендентите да бъдат новите управляващи, е същият, както при старите управляващи от ГЕРБ. А той ни е познат отдавна: „Аз реших!“, „Аз съм наредил!“, „Аз го/я срещнах на кръстопътя!“
Дано този път не стане „пак така“! Защото ако все пак ИТН не разговарят-договарят-привличат евентуална по-трайна подкрепа, новите избори са неизбежни (заради конституционната процедура). Но тогава виновни ще са единствено от ИТН и няма защо да вменяват вината на тези, които нито са питани, нито сериозно е искана подкрепата им. Ще видим…
Румен Радев връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство на Пламен Николов – номинацията за премиер на ИТН. До седмица правителството трябва да бъде гласувано, в противен случай на ход са ГЕРБ.
Президентът Румен Радев връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство на „Има такъв народ“. Пламен Николов, който е номинацията на ИТН за премиер, получи мандата от името на партията. Срокът за сформиране на правителство е седем дни.
Кой е Пламен Николов?
Пламен Николов е доктор по философия на правото, политиката и икономиката. Завършил е в Софийския университет и е специализирал в Австрия.
Николов е ново име за политиката. В сайта на ИТН четем, че той има над 15 години опит в бизнес развитието и управлението на проекти. Николов е роден през 1977 година в Горна Оряховица. Говори английски, немски и руски език.
„Имаме пет приоритета, с които трябва да се справим“, заяви Николов в първия си разговор с журналисти след получаването на мандата. Като приоритети той посочи Плана за възстановяване и устойчивост, справянето с Ковид кризата, преизчисляване на пенсиите, промяна на изборната системата и съдебна реформа. „Можаритарният вот остава на дневен ред“, каза още Николов.
Смениха ли ИТН номинацията за премиер в последния момент?
По-рано през деня се появи информация, че кандидатът за премиер на ИТН ще е юристът Пламен Илиев. Илиев е главен асистент по Конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е получил магистърската си степен по право. След това е специализирал във Великобритания и Ню Йорк.
Кантората на Петър Илиев е била консултант на парламентарната група на БСП в 44-ото Народно събрание. Илиев е бил и адвокат на настоящия депутат от БСП Иван Иванов. Според медийни публикации той е зет на Пламен Червеняков – бивш член на ръководството на БСП Пловдив и настоящ отговорник по организационните въпроси в Националния съвет на БСП. След връчването на мандата, Николай Хаджигенов от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ коментира пред bTV, че при среща с „Има такъв народ“ те са заявили, че няма да подкрепят кандидатурата на Илиев.
Във Фейсбук Борислав Сандов от „Демократична България“ написа: „Барбадос е офшорна зона, включена дълги години в „черния списък“ на ЕС. Адвокатска кантора с двама юристи и един куп счетоводители ясно показва с какво се занимава тази кантора. Години наред се боря с офшорките и категорично не бих подкрепил офшоркаджия за Премиер. Нека е ясно отсега“. Петър Илиев е почетен консул на Барбадос в България.
Ще има ли правителство?
Предстои в следващите дни „Има такъв народ“ да предложи състав на Министерския съвет и да продължи преговорите с останалите политически сили в търсене на подкрепа за него. Правителството трябва да бъде подкрепено от обикновено мнозинство, това означава 50% + 1 от присъстващите. Това теоретично дава възможността, ако по време на гласуване се регистрират 121 депутати, т.е. има кворум, кабинетът да бъде приет и само с гласовете на депутатите на ИТН, които са 65. За стабилно мнозинство обаче са необходими поне 121 депутати.
За целта от партията на Слави Трифонов водят преговори с БСП, “Демократична България” и “Изправи се БГ! Ние идваме!”. Среща се проведе и с ръководството на ДПС. В последните дни напрежението между ИТН и декларираните от тях като потенциални партньори „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ ескалира, след като от партиите на Христо Иванов и Мая Манолова поискаха гаранции, че ГЕРБ и ДПС ще бъдат изолирани от бъдещата власт.
Иванов и Манолова също така разкритикуваха пазенето в тайна на състава на кабинета, който ИТН ще предложи. От партията на Трифонов от своя страна обвиниха двете останалите партии, че тласкат страната към избори и нападнаха служебните министри Асен Василев и Кирил Петков, които бяха посочени и от ДБ, и от ИСБНИ като подходящи за един бъдещ кабинет. Остри критики към Василев и Петков отправиха и от ДПС.
Дали ще бъде постигнато споразумение за подкрепа на кабинет на ИТН и кои партии ще застанат зад него, предстои да стане ясно в следващите дни. Ако това не се случи, следващият проучвателен мандат за съставяне на правителство ще бъде връчен на ГЕРБ.
Вицът става живот или животът ни става виц: Всеки българин е потенциален министър-председател или старши треньор.
Има такъв народ!
Между другото, обърнете внимание на правописа в представянето на последния кандидат за министър-председател на сайта на ИТН (копирам без редакция за тези, които са учили българска граматика в началния курс):
„Пламен Николов отговаря за цялостното бизнес представяне на компанията в 67 международни пазара със 600+ търговски B2B партньора“.
Ако тази грамотност ще ни управлява, да му мисят управляваните.
Тези дни не мога да се отърва от спомени за ранните 90 години на миналия век. Тогава един човечец (вече покойник) влезе в правителството и каза: „Егати държавата, щом аз мога да ѝ бъда министър“. У него все беше останал някакъв реализъм.
На фона на дългото пребиваване на „калинки“ във властта днес всеки с добра диплома и прилична биография може да се мисли за потенциален министър-председател. А който знае и правописа, е готов я за министър на образованието, я – на културата.
Представете си правителство на ИТН, в което антиваксърството стане държавна политика: катастрофата за туризма и отношенията ни със света ще е неизмерима.
След сянката, хвърлена върху бъдещата управляваща коалиция в България от царската партия, все по-сериозна ми се вижда заплахата от една друга корона – тази на вируса.
Отричането на вируса и ваксините е част от политическия дебат
Голяма част от протестната енергия през миналата година беше насочена срещу антипандемичните мерки: като водач на листа проф. Андрей Чорбанов успя да влезе в парламента с цели 80% преференции, доц. Мангъров се задоволи със статута на медийна мегазвезда, а партията ИТН онзи ден съвсем открито застана зад някои конспиративни теории, ако съдим по изказването на Тошко Йорданов в парламента.
Нямало смисъл от ваксините, защото случаите нараствали дори там, където над половината от населението било имунизирано, докато ето на – България, макар последна по ваксинирани, все още е в зелената зона.
Само мимоходом да споделя лаишкото си обяснение на този феномен. Всеки, който е ходил в чужбина, знае колко рядко населени са българските градове, забелязал е, че ние по-малко общуваме извън семейния кръг, не се целуваме и дори рядко подаваме ръка. А че наесен Делта вариантът ще дойде и тук и смъртността ни ще подскочи отново до първите места в света – в това няма никакво съмнение. Но разсъждението ми е само социологическо.
Реториката се променя, когато се сблъскаш с реалността и политическата отговорност
Какво става с динайърската енергия, когато се добере до властта? Видяхме как Стойчо Кацаров от скептик плавно премина към едни по-разумни позиции по темата с коронавируса и дори призовава да се ваксинираме. Дали защото прекара коварната болест, дали защото стана министър?
Можем да си представим едно правителство на ИТН, което превръща антиваксърството в държавна политика. Отказваме зелените европейски паспорти, оставяме вируса на самотек и всеки да се спасява поединично. Катастрофата за българския туризъм и изобщо за контактите ни със света ще бъде неизмерима.
И пред заплахата България да се превърне в здравно гето, най-вероятно г-н Чорбанов, или който поеме ресора, също като д-р Кацаров, ще намери начин елегантно да пренасочи критиките си от пандемията към конкретните мерки на предишните управляващи. С което ще разочарова онези предпочели го избиратели, които се боят от налагането на нов световен ред посредством ваксините, облъчването ни от 5G мрежите и пръскането ни с отрови от самолетите на НАТО.
Големият въпрос е има ли право едно управление да налага задължителни мерки на населението си? От безобидните маски и дезинфекцията на ръцете през осигурените безплатни ваксини до карантината и пълния локдаун. Новите популисти ги наричат „биофашизъм“, отричайки правото на политическата власт да налага извънредни мерки по какъвто и да било повод, тъй като отделният индивид за тях е по-важен от групата.
Впрочем същия дебат, макар в по-мека форма, помним, когато налагаха задължителните колани в автомобилите и когато забраняваха пушенето в затворени пространства.
Да продължавам ли нататък? Дебати за наркотиците, за секса с малолетни, за допинга в спорта, за търговията с органи… С една дума – всеки път, когато общественият интерес влезе в противоречие с личните желания на индивида. Енергията, генерирана от подобни раздразнения, има сериозен разрушителен потенциал.
Какъв е профилът на Ковид скептиците и антиваксърите?
Интересното в случая на Ковид кризата е, че именно либерално настроените хора по-скоро приемат мерките срещу епидемията. В Америка например около 90 на сто от демократите са се ваксинирали, срещу само 50 и нещо републиканци. Как става така, че либералите са на страната на обществения интерес, а консерваторите – на индивидуалните свободи?
В САЩ сред Ковид скептиците и последователите на конспиративни теории доминират привърженици на Републиканската партия.
Вероятно трябва да разграничим два типа либерали – едните светски, вярващи в науката, другите – подозрителни не само към политиците и медиите, но и към модерната рационалност като такава. Тия вторите са контингентът на антиваксърското войнство.
В тях се преплита политическото и нещо, което напомня сектантство. В английския възникна думата conspirituality – от „коспирация“ + „духовност“. От една страна, те подозират всеки авторитет в злонамерени конспиративни действия, от друга, развиват своеобразен личен култ към тялото, природността, някакви нови и древни религии, алтернативна медицина и т. н.
Наместо като източник на сигурност, тези парадоксални консерватори индивидуалисти виждат общността като заплаха за най-скъпото: здравето, децата, сексуалността. Остава само недоверието да се облече в подходяща форма – заговор на илюминатите или пък ваксини срещу Ковид-19.
Подхранването на това недоверие е свързано с дигиталната джунгла, където се чува само онзи, който вика най-силно и за всяка хипотеза можете да намерите доказателства, качени кой знае кога от кой знае кого.
Немалка роля играе и злонамерената пропаганда, например на руските тролове, на които се плаща да внушават, че всичко е много по-лошо отколкото изглежда (впрочем собственото им население се оказа жертва на тази пропаганда, защото недоверието към ваксините в Русия е дори по-високо от това в България).
Докога ще разчитаме на индивидуалната съзнателност и отговорност?
Трудно е да се спори с подобна нагласа, защото срещу аргументи за това, че над този тип ваксини се работи от 20 години или че те предпазват над 90% от ваксинираните, винаги се намира контрааргументът на някаква случка, изровена от мрежата, където някой се разболял или му пораснали рога. Защото, ако перифразирам: смъртта на един е трагедия, а спасяването на милиони – статистика.
Голяма грешка допусна нашето както българско, така и европейско общество с това говорене за доброволно ваксиниране. Създаде се очакване, че с тази беда наистина може да се справим като разчитаме на индивидуалната съзнателност. Утре, не дай боже, ще почне война – ще ни повтарят – ако обичате, моля, вървете на фронта, ще дават награди за който се запише в армията, ще разиграват лотарии.
Надявам се, че започва да става ясно, че либералното търпение към пандемията почва да се изчерпва. Който не се ваксинира, няма да може да пътува в чужбина. Той ще има правото да продължи да си вярва в своя личен параноичен култ, но вкъщи. Няма да може да работи в сферата на медицината, образованието, туризма.
Във Франция решиха да връщат неваксинираните деца за обучение онлайн вкъщи, ако има установена зараза в класа. Фейсбук, Гугъл и Нетфликс вече обявиха, че ще назначават в офисите си само ваксинирани служители.
Заговориха дори за това да се лишават от грижи хора, отказали да се лекуват, което може би е прекалено. Но пък аз бих добавил още една нелиберална мярка – нашата държава да почне сериозно да санкционира медии, които канят отричащи опасността от вируса и им позволяват публично да развиват безотговорните си тези за „грипчето“ и „чайчетата“, с които то се лекува.
Дали Ковид темата ще се окаже проблем за едно бъдещо управление, ако то е подкрепено както от Ковид скептиците в ИТН, така и от по-отговорните им партньори – остава да видим.
Александър ПетровСнимка: БГНЕС НЕкоалиционни неволи и накърнено политическо его
Политически преговори за осигуряване на мнозинство за кабинет на малцинството на една съвсем нова партия, която има радикални идеи за промяна в самия начин, по който се прави политика… Какво може да се обърка тук?!
Както всички бяха готови на компромиси и да преглътнат его и гордост в името на това да се състави кабинет, който да има мнозинство по важните обществени теми, така само с няколко изказвания вероятността да отидем на нови парламентарни избори след няколко месеца изплува отново плашещо реална.
Истината е, че никои политически преговори не са лесни. Всяка една формация отива с определени цели за прокарване на своите собствени линии, които смята за важни, а по възможност и с хората, които смята за правилни.
При тези конкретни преговори последната част се смята за отхвърлена. От „Има такъв народ“ няколко пъти наблегнаха солидно на това, че те сами, без чужда помощ и без чужди съвети ще излъчат правителство, което да си е само тяхно. Това, което искат от останалите партии, е подкрепа по ключови политики.
Разбира се, кауза максимум за партията на Слави Трифонов и Тошко Йорданов ще е подкрепата да е твърда, категорична и постоянна, в името на това, че те ще се борят за изчегъртването на ГЕРБ от властта. Нещо, което си звучи като искане за празен чек.
От „Демократична България“ (ДБ) и „Изправи се БГ! Ние идваме“ (ИБНИ) трудно обаче биха се съгласили на подобен сценарий.
Когато ИТН не им предложи роля в изграждането на правителството, двете формации останаха в трудно положение пред избирателите си. От една страна, те трябва да заемат отговорна позиция, която да не допуска приоритетите от програмите им да останат пренебрегнати, но от друга отказът от подкрепа за ИТН би означавал нови избори, което ще е лошо за всички по ред причини.
Затова не беше дадена подкрепа и за първия проект за кабинет на Слави Трифонов, затова се стигна и до тези принципни разговори за целеви политики. Които уж до момента вървяха добре и плавно, а партиите откриваха помежду си неподозирани до момента общи точки.
За да стигнем до сряда и изнесената декларация на ДБ и ИБНИ, в която посочват „червена лампа“ за ИТН и призовават да не се допускат ГЕРБ и ДПС до властта. Според коалицията на Мая Манолова самата среща на ИТН с ДПС била лош сигнал и проблем.
По-важна в случая обаче е другата част от позицията на двете формации – споменаването на служебни министри като пример за това в каква посока трябва да гледа правителството на „Има такъв народ“. Макар да посочват конкретни имена, който пример си звучи като директен намек, от ДБ си измиват ръцете, като казват, че на практика това не са кадрови предложения, а очаквания за надграждане върху работата на служебния Министерски съвет.
Именно тук се къса нишката – от ИТН видимо се палят всеки път, когато някой започне да прави коментари по кадровата им политика.
Все пак видяхме как предния път оттам отделиха 2-3 часа за мащабна пресконференция, само защото Христо Иванов беше споменал ДПС в едно и също изречение с проектокабинета с Николай Василев начело.
Сега Иванов опасно много се приближава до това да предложи за министри в кабинета хора, които вече са отказвали веднъж на поканата. Още на онази същата пресконференция си личеше колко подразнен е Йорданов от отказа на Асен Василев и двамата му колеги от служебния кабинет да се включат в новото правителство на ИТН.
Със сегашното си изказване зам.-председателят на „Има такъв народ“ показа, че няма никакво намерение да се обръща отново към хора от служебното правителство, но още по-кардинално няма намерение да приема съвети за редене на хората в кабинета.
Нещо повече – всеки опит за влияние в тази посока ще означава цялостно застрашаване на усилията за сформиране на правителство.
Донякъде разбираеми са усилията на ДБ и ИБНИ да вкарат хора от служебния кабинет и в новото правителство. Колкото и да се говори за политики, политиките и реформите се изпълняват от хора, а един неподходящ човек начело може да означава крах на всички усилия в конкретната област.
Тук вече стои и въпросът дали двете формации имат информация за това кои хора се предвижда да влязат в новото правителство и съответно затова да настояват толкова за гаранции срещу участие на ГЕРБ и ДПС във властта, или просто не знаят нищо за проекта за кабинет на ИТН и именно това ги притеснява и ги кара да вдигат шум.
Едно нещо обаче трябва да разберат тези три политически сили – ако не преглътнат тези дребни дрязги помежду си и не оставят нападателния тон и накърненото политическо его, действително ще идем на нови парламентарни избори, а там по-добре няма да стане.
Разбира се, всичко това може да са само някакви маневри за придобиване на по-добра позиция в преговорите, но пък тук изскача друг въпрос – ако действително не става въпрос за конкретни постове и това кой да ги заеме, кому е нужна всичката тази драма?
И макар нови избори да са един наистина неприятен за цялата държава сценарий и път към още по-дълбока политическа криза, най-лошото в случая е друго. Ако тези три формации продължат с това си поведение, те ще допуснат един от основните грехове в политиката – ще оставят впечатлението за едни пълни аматьори, които се ръководят не толкова от трезва мисъл, колкото от емоции.
Представители на ДПС по време на консултациите с ИТН.
Петък, 30 юли – очакваше се това да бъде денят, до който партията победител от изборите, “Има такъв народ” (ИТН) на Слави Трифонов, да представи проекто-състава си на правителство. Нагласите бяха, че това ще бъде вторият, този път успешен опит, след фалстарта на ИТН с кабинет, начело на който беше предложен бившият министър от НДСВ Николай Василев. Очакванията обаче се оказаха неоправдани.
„Има такъв народ“ спечелиха на изборите на 11 юли 65 места в парламента, а заедно с т.нар. партии на протеста „Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ имат 112 депута. За да имат мнозинство, на тях им трябват поне 121 от общо 240 гласа в Народното събрание. Затова започнаха разговори с БСП (36 депутата), а среща беше проведена и с ДПС (29). Никой не иска да преговаря с бившите управляващи на Бойко Борисов ГЕРБ (63).
Към момента шансовете за съставяне на редовен кабинет или за отиване на трети парламентарни избори в рамките на година, изглеждат поравно. В основата на тази политическа криза се оказва партията ДПС.
От една страна, Движението за права и свободи (ДПС) дава ясни сигнали на “Има такъв народ”, че би било благоразположено към правителство на Трифонов, ако то не продължи линията на служебния кабинет и се разграничи от министри като Асен Василев и Кирил Петков, които опитаха да ограничат влиянието на ДПС. От друга страна, “Демократична България” и “Изправи се.БГ! Ние идваме” настояват точно тази линия да бъде продължена в следващото правителство, дори персонално от Петков и Василев.
На този фон “Има такъв народ” поеха курс на разграничаване от Асен Василев, въпреки че той беше поканен за министър в първия им вариант на правителство. Атаката срещу него се случи с декларация от името на ИТНпод аплодисментите на депутатите от ГЕРБ и ДПС.
Все пак от партията на Трифонов оставиха отворени вратите за разговори с лидерите на „Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ Христо Иванов и Мая Манолова. Не е ясно обаче нито кой ще направи първата крачка, нито каква ще бъде тя след като през седмицата Иванов и Манолова видяха заплаха от “дългата ръка на ДПС”, а “Има такъв народ” прехвърли отговорността за това дали ще има правителство или не върху двете коалиции.
В четвъртък надвечер Слави Трифонов дори обвини Христо Иванов, че тласка страната към нови избори и попита „Кой тогава е ДПС“.
Големият въпрос: Кой?
Вербалните престрелки обаче скриха най-големия въпрос – персоналният състав на бъдещото правителство. Имената на бъдещите министри не са известни, а именно от тях може да се направи извод дали в правителството ще има влияние на ДПС или не.
„Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ настоятелно задават въпроса кой ще носи персонална отговорност.
Встрани от прехвърчащите искри остава БСП. От левицата декларират сходства с партията на Трифонов и от думите на Корнелия Нинова се разбира, че крачката до официална подкрепа е съвсем малка.
Обвинението “ДПС”
Ходът на разговорите за съставяне на правителство се промени от сряда, когато първоначално “Демократична България” (ДБ), а след това и “Изправи се.БГ! Ние идваме!” (ИБГНИ), поискаха гаранции от “Има такъв народ”, че ДПС ще бъде далеч от властта.
Двете коалиции предупредиха, че няма да толерират заигравания с ДПС и ГЕРБ. Те настояха да бъде подписан документ с основните приоритети на бъдещото правителство – нещо, което до момента от „Има такъв народ“ не са предлагали по време на разговорите с нито една от групите в парламента.
Христо Иванов поиска да бъдат съобщени имената на хората в бъдещата изпълнителна власт и предложи министрите от служебния кабинет Асен Василев (финанси), Кирил Петков (икономика) и Николай Денков (образование) да запазят постовете си.
Новият курс свари неподготвени ИТН, които в сряда казаха само, че не са мислили още за споразумение.
Контраатаката
Ден по-късно, вместо да обявят имена или да продължат разговорите по конкретни теми, от ИТН решиха да отговорят на Христо Иванов и Мая Манолова с декларация в парламента.
В четвъртък председателят на парламентарната група на “Има такъв народ” Тошко Йорданов не коментира критиката на ДБ и ИБГНИ за “дългата ръка на ДПС”, която според тях заплашва бъдещото правителство. Вместо това той обясни защо ИТН не иска Асен Василев да остане министър и го обвини в кражба на интелектуална собственост. Става дума за стар търговски спор с участието на Василев, който отдавна е приключил в негова полза, както припомни той по-късно.
След това Йорданов обвини Иванов и Манолова, че искат да кадруват в кабинет на ИТН и каза, че ако правителство не се състави, за това ще носят отговорност “Демократична България” и “Изправи се.БГ! Ние идваме”.
Декларацията на “Има такъв народ” беше посрещната с бурни аплодисменти от депутатите от ГЕРБ и ДПС, а лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ специално влезе в пленарната зала за нея.
Няколко часа по-късно лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов продължи конфликта с коментар във Фейсбук, с който обвини Христо Иванов, че е решил „да взриви обстановката“ и „да засили страната към нови избори“.
Петков и Василев vs. ДПС
Така волно или не служебните министри Асен Василев и Кирил Петков се превърнаха в лакмус за това дали “дългата ръка на ДПС” прозира зад мълчанието на “Има такъв народ” относно персоналния състав на кабинета.
Още в четвъртък сутрин стана ясно, че отношението към Асен Василев и Кирил Петков ще бъде определящо. Пред Нова телевизия зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев каза, че партията му няма да подкрепи кабинет с участието на министри от служебното правителство. Според него зад служебните министри Асен Василев и Кирил Петков се вижда „дългата ръка“ на бизнесмена Иво Прокопиев.
„Като зрители на процеса по избор на кабинет, това което виждаме, ни отдалечава от съставянето на правителство. Защото политическата немощ на преговарящите се крие зад мантри „Далеч ДПС“, каза Цонев.
“Нашето решение е да изчакаме края на преговорите и да видим състава на правителството. Ако трябва да дадем нашия принос, без да участваме, бихме го направили. Огромно значение има обаче и персоналният състав“, каза Йордан Цонев.
Василев и Петков ядосаха ДПС, защото говорят конкретно за задкулисното влияние на бившия депутат от Движението Делян Пеевски. Финансовият министър разшири списъка на свързаните лица със санкционираните от САЩ Делян Пеевски и Васил Божков. Икономическият министър пък разкри, че огромна част от парите на Българската банка за развитие са отпуснати на фирми, които са близки до политически обвързани бизнесмени, сред които и Пеевски.
Как изобщо темата за ДПС стана централна?
В телевизионното си участие Йордан Цонев коментира още, че ДПС не участва в преговорния процес по съставяне на ново правителство от партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, въпреки срещата която имаха на 25 юли.
„ДПС не е участник в преговорния процес. Получихме една куртоазна покана, срещата продължи 30-40 минути“, каза Цонев.
Хората на Слави Трифонов казват, че не искат да са зависими от ДПС, а срещата са провели от любезност. Партията обаче не е отговорила на публично задавания въпрос защо се срещат с ДПС, след като не искат подкрепата им.
Точно тази среща използват като пример представителите на “Демократична България” и “Изправи се.БГ! Ние идваме”, когато изказват съмненията си за влияние на ДПС върху сформирането на ново управление.
С такова задкулисно влияние те свързват и атаката от страна на “Има такъв народ” към Асен Василев с факти, известни в публичното пространство от преди 8 години. Христо Иванов коментира, че Асен Василев и Кирил Петков са получили подкрепа, защото “атакуваха схемите на ДПС”.
“Видяхме една доста съмнителна персонална атака, която смесва факти от търговски спор с квалификации от Наказателния кодекс. Надявам се, че това е просто въпрос на неумение от колегите да си формулират тезите“, каза Иванов.
Самият Асен Василев пък коментира, че зад атаката вижда единодействие между Тошко Йорданов и ДПС.
Къде е БСП?
В три последователни дни от БСП твърдят, че постигат съгласие с “Има такъв народ” по всички теми, които поставят на масата за преговори. Нито един представител на левицата не е коментирал официално пререканията между останалите потенциални партньори за правителство.
Пред журналисти в четвъртък лидерката на социалистите Корнелия Нинова даде ясно да се разбере, че няма да влезе в този разговор. “Какво се случва между другите потенциални партньори за подкрепа на едно правителство не е наша работа. Нека се разберат помежду си, нека седнат и да разговарят“, каза тя.
Именно това поведение на левицата и неуспялата номинация на Николай Василев за премиер преди две седмици са в основата на публично изказваните съмнения, че зад новата управленска формула могат да бъдат открити интереси, свързани с бившата Тройна коалиция. Между 2005 и 2009 България се управляваше от коалиция между БСП, ДПС и партията на бившия цар Симеон Сакскобургготски, НДСВ, чийто представител е Николай Василев.
Гласовете на “Има такъв народ” и БСП общо са 101. За съставянето на правителство е необходима подкрепата или на “Демократична България” и “Изправи се.БГ! Ние идваме”, или на ДПС.
В края на седмицата все още не знаем дали и кога ще се състави правителство. От президентството коментираха, че президентът Румен Радев няма да връчи проучвателен мандат докато няма ясно мнозинство.
Рано сутринта в петък обаче Радев съобщи, че ще връчи мандата още същия ден в 17 часа следобед.
Снимка: БГНЕС НЕкоалиционни неволи и накърнено политическо его
кафенето 