Дали не идва сетният час за нашата парламентарна демокрация

Евгений Кънев

Дали вместо демокрация се е вкоренила изродената форма, която още Аристотел нарече "власт на тълпата вместо власт на народа"?
Дали вместо демокрация се е вкоренила изродената форма, която още Аристотел нарече „власт на тълпата вместо власт на народа“?

Коментарът е от „Фейсбук“.

„Защо преди 20 години партиите изтъкваха в първите си редове най-способните хора, а днес дават преднина на хора без никакви или без почти никакви качества?

Не означава ли всичко това, че днес нашите политически партии страдат от някакъв много голям недъг, който прокужда от техните редове издигнатите в интелектуално и в нравствено отношение и прибира само духовно и нравствено осакатени хора?“

Думите са не на някой наш загрижен днешен интелектуалец, а на юриста Николай Николаев през 1932 г., бъдещ министър на вътрешните работи през 1936 г. И продължава:

„Въпросът, който засягаме е много важен. Той се отнася до психологията на нашата политическа действителност и стои във връзка с тежкото заболяване на нашите политически партии от демагогия и партизанщина.

Ние мислим, че е дошло време да се признае, че у нас вместо демокрация се е вкоренила изродената форма, която още Аристотел беше нарекъл охлократия – власт на тълпата вместо власт на народа.“

Знаем, че само две години по-късно се случва превратът на 19 май 1934 г, с който Търновската конституция е суспендирана, партиите са разпуснати, а на изборите участват само физически лица като личности.

Това далеч не е единствената прилика между развитието на българската демокрация след Освобождението и след 10.11.1989 г.

Историческият процес като функция на геополитически и икономически процеси следва същата логика, а националните характер и манталитет предизвикват през дълги цикли събитията да се повтарят:

– И тогава, както след 1989 г., първите осем години са били пълен хаос, когато е възниквала третата българска държава, изцяло под руско влияние.

– И тогава, и сега на осмата година е станало драматично събитие – преврат, от изхода на който е зависело накъде ще тръгне България. И тогава се появява държавникът Стамболов, който се опълчва на Русия, ориентира страната на запад и започва смели реформи. Което се случва и през 1997-1999.

– И тогава, и сега след него става премиер човек с изцяло европейско образование и говорещ множество езици като Константин Стоилов и т.н. И десетки хиляди младежи отиват да се изучат на запад и да подготвят следвоенното поколение политици.

Както царят и юпитата.

– И тогавашните медии оставят чувство за разпад, поквара и безнадеждност. (Няма нищо общо с днешата приповдигнатост на историческите разкази за онази епоха.)

– И след Освобождението, както и в началото на Прехода се развихря нечуван грабеж и бандитизъм, но за разлика от днес Стамболов с крути мерки – екзекуция на място – успява да го прекърши. Може би защото е нямало наследници на турските тайни служби. И не е зависел от прокуратурата.

– И до края на XIX век, както по-късно до края на XX в., преобладаващото мнение сред търговците и занаятчиите е, че са живели по-добре в Османската империя, защото са имали пазари, киято свободата им е отнела. Както беше със загубата на съветския пазар.

– И тогава, и сега на 30 години България тогава става независима от Султана, а сега от (уж) от Русия – като член на ЕС. И тогава започват кризите, причинени от света – тогава войни, а днес финансови и здравни кризи.

Резултатът от това развитие е, че всяко следващо правителство става все по-популистко, обвиняващо предходните за несполуките, а народните избраници са все по-народняци, които трябва да изметат покварените елити.

Но докато дори и в народняшкото правителство на земеделци и демократи – през същата 1932 г. – начело като премиер е фигура като Никола Мушанов, а то е заменило правителство на не кои да е, а на Ляпчев и Буров, какво имаме днес?

„Народнякът“ Слави, който щеше да изчегъртва „народняка“ Бойко Борисов. А всъщност е искал да „изчегърта“ всички, които не уважават Суверена, т.е Него. И отказват да му се подчинят.

Общо между Слави и Борисов е именно тяхната непоносимост към хората от породата на Иван Костов, Христо Иванов, Кирил Петков. И когато този хейт се върти нон стоп по медиите, всъщност зад лидерите на най-големите партии не стои народът в цялото си разнообразие, а Тълпата, нахъсвана от евтините манипулации на най-медийните хора в тази държава – Борисов и Трифонов.

И тук забелязвате ли какво показва историческата логика?

Тогава идват военните, които заменят партийната с „национална“ власт с този манифест:

„Българи! Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последен изход от това състояние на днешната гавра на партийните хора с народ и държава.

Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични разпри не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт. Да живее България!“

Дали не идва сетният час за нашата парламентарна демокрация, ако пак не успее да състави правителство и в следващия парламент?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s