„Шпигел“: Ако приеме България в еврозоната, ЕС ще си създаде още един проблем

Дневник

"Шпигел": Ако приеме България в еврозоната, ЕС ще си създаде още един проблем

„Изглежда, че Европейският съюз е в опасност да си създаде още един проблем, сякаш нищо не е научил от кризата на еврото.“

Това пише германското списание „Шпигел“ в коментар под заглавие „Спорно приемане в еврозоната: Нарастват притесненията, докато България се подготвя за присъединяване към еврото“.

„България има значителни проблеми с корупцията и прането на пари. Въпреки това ЕС се подготвя за приеме страната като следващ член на еврозоната. Мнозина се опасяват, че това е лоша идея“, пишат авторите Ралф Нойкирх и Михаел Зауга. Статията им, публикувана в днешния брой на германския седмичник, е илюстрирана с плакат от протестите от миналото лято, на който тогавашният премиер Бойко Борисов е изобразен с маска за лице във формата на банкнота от 500 евро.

Двамата журналисти са разговаряли повече от час с доскорошния служебен финансов министър Асен Василев и коментират, че след това „човек на първо място започва да се чуди дали е толкова добра идея България да се присъедини към единната валута“. В текста не се разкрива повече от този разговор.

С едно изключение – когато се разказва какво се е случило след санкционирането на Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков:

„Новото правителство на България притества хода на Вашингтон. Но реформаторите не очакват ЕС да използва същия подход. Когато поискал от американците помощ в битката с корупцята, тя пристигнала след 2 дни, разказва Василев. Европа в същото време пише кухи доклади и бездейства, допълва министърът. Той казва също, че не е получил никаква помощ от Германия.“

Не е ясно и кога журналистите са разговаряли с Асен Василев, но цитират думите на Борисов „Ако не можете, потърсете ме, ще ви свърша работата“, които той произнесе на 29 август, както и че през ноември България отива за трети път на парламентарни избори през тази година.

„Напълно е възможно ГЕРБ (…) да се завърне на власт. И това ще е катастрофа за Европа. Дългогодишният премиер лично подкопа демокрацията в собствената си страна. Той отслаби независимостта на правораздаването и раздаваше обществени поръчки на местни олигарси. Понеже бе по-дискретен от правителствата в Унгария и Полша, Борисов общо взето избягна остри критики от Брюссел и Берлин. Наследството му ще се усеща в България дълго.“

Нойкирх и Зауга илюстрират това си заключение още в началото, като описват, че министър Василев ги е приел в просторна зала за пресконференци “ доста интересна история“. „Смята се, че тук предшественикът му е полуавал торбички с пари вероятно за замяна на политически услуги“ [не се уточнява дали става дума за Владислав Горанов или Кирил Ананиев – бел.ред.].

„Василев описва брутално откровен окризата в политическата класа на страната си. Договори за обществени поръчки, раздавани години наред без конкурси и търгове. Значителен пробем са отсъствието на ефективен контрол и прането на пари.“

Но може ли ЕС да стори да спре илил забави приемането на България в еврозоната, питат авторите.

Те припомнят, че в началото на юни София е представила подробен план от мерки за подготовка за приемане на еврото от 1 януари 2021 г. Това е направил Василев, който „е чудесна отправна точка, ако някой се интересува да разбере дали страната му е готова да се присъедини към еврозоната“.

Шансовете този план да се превърне в реалност изобщо не са лоши, пише от „Шпигел“. България е покрила всички формални критерии, на които отговарят бюджетният дефицит, държавните дългове и инфлацията, а обменният курс на лева вече е обвързан с еврото. „Миналата година заедно с Хрватия страната стана част от ERM II и банковия съюз, което означава, че придвижванет окъм еврото е необратимо. Дори ЕЦБ повече няма право на вето. Единствено точният момент може да се подбере подходящо. (…) Но наистина ли има смисъл да се приема държава с продължителни проблеми с корупцията, прането на пари и финансовия надзор“.

Цитирани са евродепутатите от групата на „Зелените“ Свен Гайголд и Даниел Фройнд, които са посетили България, както и Христо Иванов от „Да, България“. Гайголд казва, че страната е добре дошла в еврозоната, н ослед като си оправи проблемите с корупцията и прането на пари, за да исе избегне повторение на ситуацията с Кипър и балтийските страни – член да се превръща в център на голямо пране на пари. Фройнд гледа на процеса като на възможност за България с помощта на Еврокомисията и ЕЦБ да подобри финансовия си сектор.

„България има няколко сектора с комбинация на корупция, лошо управление и пряк или косвен държавен контрол, която предизвика натрупване на загуби и фактори на нестабилност“, обяснява Иванов. Както той, така и други припомнят проблемите за еврозоната, които създаде приемането на Гърция, допълва „Шпигел“. Според изданието водещ иполитици в България вярват, че Еврогрупата трябва да преразгледа намерението си скоро да приеме България взоната на общата валута.

Тук изниква и името на главния прокурор Иван Гешев, посочван от представители на гражданския сектор и инициативи за борба с корупцията като една от най-големи пречки. „Многото проблеми пред България не могат да се решат бързо, дори да има мотивация“ (у политиците). Адела Качанова от Българския Хелзинкски комитет е цитирана д аказва, че докато той продължава да блокира корупционни разследвания и да защитава политици и олигарси, нищо фундаментално няма да се промени.

След цитиране на предпуреждения за несигурност в прогнозите на различни международни институции за запазването на ниска инфлация, структурни проблеми на икономиката, много регулаторни пречки и банков сектор с относително висок дял на лоши кредити.

Евродепутатът от баварския Християнсоциален съюз Маркус Фебер казва: „Аз съм за това да се изчака по-дълго. Иначе България бързо ще се превърна в поредната Гърция“.

Ханс-Вернер Зин, бивш ръководител на мюнхенския икономически институт Ifo, е още по-критичен: „България видя от Гърция колко е яко, когато ти позволяват да си печаташ пари, признавани и в други държави“, което според него е привилегия, която „ще предизвика инлфационен бум“ в България, „който в крайна сметка ще я лиши он конкурентоспосоност и ще я превърне в поредния чист получател на пари в един Европейски трансферен съюз“ [така в Европа наричат неприемливата за мнозина идея богати страни като Германия да поемат финансовото бреме от лошо управление в по-бедните страни от еврозоната – бел.ред.].

Президентска жажда за власт

На президента не му е работа да прави собствена политика, а да играе символна роля, да е лице-символ на нацията, като герба и знамето. Но досегашните президенти на прехода не спазват това условие, особено Румен Радев.

Българският президент Румен Радев

Добре известно е, че президентът като институция е странна птица в българския политически пейзаж – с дълъг клюн и къси крила. Прекият му персонален избор разпалва жаждата за власт, а Конституцията го държи на сухо.

Тя е направила от него нещо като монарх без корона със спорадични административно-представителни функции и споделено участие в отделни кадрови решения. Като специално му напомня да не се включва в борбите за власт и не му дава властови инструменти. Освен евентуално по време на война като главнокомандващ на армията или при парламентарни кризи, когато разпуска НС и за кратко застава начело на държавата, назначавайки „свой“ кабинет. Но в тези случаи той е само „резервна гума“ на институционалната власт, предвидена за малки политически разстояния.

Президентът трябва да е символ

Борбата за власт е присъща на политическите партии, които представляват интересите на различни групи в обществото, докато за президента Конституцията предвижда точно обратното – да олицетворява единството на нацията. На практика това означава да стои равно отдалечен от партиите и да не се намесва в разпределението на властта помежду им.

В този смисъл всяка президентска партия би била противоконституционна, дори да не го заявява, ако по същество е такава. Защото на президента не му е работа да прави собствена политика, а да олицетворява, т.е. да играе символна роля, да е лице-символ на нацията, подобно на герба и знамето.

Българските президенти през прехода (засега шестима) по правило не спазват властовата аскеза – тя сякаш дори ги обижда. Разбира се, мотивите за това могат да са различни, като не е задължително да са резултат от властолюбие и корист, а от убеденост в собствената им правота. Но така или иначе поради липсата на предварително даден властови ресурс, президентът може да го придобие само ако го вземе от друг (правителство, парламент, партия), независимо дали в единодействие или съпротива срещу него.

От Петър Младенов до Росен Плевнелиев

Още първият председател-президент Петър Младенов натрупа тъжна слава с репликата си „Да дойдат танковете!“, произнесена в стремежа му да пази властта на „своите“, като проточи максимално отпадането на член 1 от тогавашната Конституция, гарантиращ хегемонията на комунистическата партия.

Следващите трима президенти – д-р Желю Желев (1990-1997), Петър Стоянов (1997-2002) и Георги Първанов (2002-2012), участваха в „играта на тронове“ вече не толкова в подкрепа, колкото в конфликт със „своите“.

На пресконференцията, влязла в историята като „Боянските ливади“, д-р Желев отправи изненадващо остра критика към правителството на СДС, която стана част от причините то скоро да падне. Въпреки че той бе един от най-невластолюбивите лидери на прехода, по-късно в аргументирането на критиката си посочи: „Зачестиха изявленията от рода на това, че България е република с парламентарно управление и следователно парламентът управлява, а не президентът“. 

Явно, че първият демократично избран президент е бил с нагласата, че ще управлява държавата.

Прословутата реплика на Петър Стоянов „Иване, кажи си“ не без основание бе приета за израз на усложнените му отношения с Иван Костов, тогава министър-председател и  председател на партията, издигнала кандидатурата му за президент. Разминаванията помежду им не бяха ценностни, нито политически, а по-скоро в стила на управление по линията диалогично-еднолично.

В БСП всичко е по-потайно и напрежението между президента Първанов и партията му под ръководството на Сергей Станишев излезе наяве едва когато след мандата си Първанов не се върна в БСП, а учреди конкурентната партия „АБВ“. Впрочем, с незавиден успех, който е доказателство, че властта на президента не може да се капитализира за после, защото няма как да капитализираш нещо, което нямаш. Потвърждение за същото бе и опитът на Петър Стоянов да възроди СДС, като го оглави през 2005-а година.

Очакваше се в създадената традиция на съпротива към „своите“ президентът Росен Плевнелиев да се противопостави на Бойко Борисов. Още повече, че той беше свързан с кръга „Капитал“, откъдето вече се чуваха остри критически гласове към управлението на ГЕРБ. Не стана така, което даде повод Плевнелиев да бъде обвиняван в компромисно политическо поведение. Но за сметка на това пък той държеше далеч по-безкомпромисна антикремълска позиция от тази на правителството.

Как ще действа Радев?

Съпротивата към „своите“ може да бъде оценена полюсно – и като политическа намеса извън конституционните правомощия на президента, и като начин той да постигне равна отдалеченост от партиите чрез дистанциране от тази, която го е издигнала. Очевидно е въпрос на тънък баланс, така че да е коректив на властта без да е „крадец на власт“.

Георги Лозанов

За настоящия президент Румен Радев подобен баланс не важи. Той несъмнено е президентът, акумулирал най-много власт през целия преход.

Това, разбира се, се дължи на персоналната воля за власт, но и на две обективни обстоятелства. Първото е нахлуването на прокуратурата в президентството, което вдигна на червено градуса на съществуващото напрежение между Радев и управлението на Борисов и го накара да се защити като слезе на терен и се опита по някакъв начин сам да вземе властта.

Второто е, че парламентът за втори път му я предоставя доброволно. Хипотезите защо го прави са различни, като най-невинната е от неопитност на първата политическа сила. Ситуацията обаче започна да става трудно обратима и оттук нататък много зависи от това как ще действа Радев.

Дали ще се примири с ролята си на „резервна гума“, която спешно трябва да бъде сменена, или ще иска да задържи акумулираната власт, например с помощта на задаващия се от Харвард нов политически играч.

Казано с други думи, въпросът е дали на 14-и ноември ще се гласува за президент или за началник на държавата, какъвто, впрочем, вече сме имали.

Софтуерът за преброяването няма удостоворение за мрежова и информационна сигурност

Добромир Видев

Софтуерът за преброяването не е минавал през удостоверяване за мрежовата и информационна сигурност, обясни Красимир Симонски от Държавната агенция „Електронно управление“.

Като причина за затрудненията по електронното преброяване НСИ посочи хакерски атаки.

Красимир Симонски обясни, че още при изграждането на системата НСИ са поискали становище дали трябва да бъде направен одит за мрежова сигурност. Но Държавната агенция „Електронно управление“ е обяснила, че това не е нужно, защото „когато системата е лицензна, не се проверява“. Проверява се само, когато е собствена разработка.

Два и половина милиона лева без ДДС струва на държавата обществената поръчка за системата. Затова депутатите от парламентарната комисия по дигитализация бяха изумени от факта, че проверки не са правени.

Доклад за хакерските атаки тепърва се изготвял. Но в отчета на НСИ се посочва, че при атаките са били уведомени МВР и ГДБОП. Твърди се, че преди пускането на системата тестове са показали, че за денонощие можело да бъдат преброени 883 хиляди души със забавяне на връзката от 1 до 10 секунди. Неуспешните заявки при теста са били под процент.

Заради затруднения достъп вече има сигнали и при омбудсмана Диана Ковачева. Те са свързани с влизането в сайта, липсата на имейл, ограниченият от чужбина достъп до сайта, задължението да се подава „на хартия“ кодът след преброяването и разтегленото време, в което ще се чакат преброителите, които да получат кода.

Срокът за електронното преброяване беше удължен до края на септември. Цялостният процес на преброяване няма да бъде удължен. Крайният срок е трети октомври.

Председателят на НСИ Сергей Цветарски твърди, че всички проблеми се решават от техните специалисти. Посочва, че глоби при електронното преброяване няма да има. Но санкцията от 160 лева остава, ако не го направим.

„Тези санкции не са, за да глобяваме 7 милиона човека. Те са когато има целенасочено злонамерено действие срещу преброяването. Не е целта да събираме пари“, каза Сергей Цветарски.

Кофти нещата, които ни правят истински софиянци

Антония РуменоваСофиянецът не се познава само по адресната регистрацияСнимка: БГНЕС Софиянецът не се познава само по адресната регистрация

Всеки, който е срещал кореняк софиянец, знае как изглежда този плам в очите, тази гордост от факта, че във вените им тече софийска кръв, примесена с прах от жълтите павета и щедра доза фини прахови частици. И това не се дължи само на адресната регистрация, а и на обиграните хватки, които се развиват в китната ни столица. 

Да си жител на София не е поле в личната карта или регистрация CA и CB. 

Да си софиянец говори за наличието на цял арсенал от умения за приспособяване и оцеляване в градска среда и навици, които се създават, когато делиш пространството с над един милион души с все панелките, автомобилите и навиците им.

Някои са с номер от волната програма, други – с цял цирк, но пък всичко това свидетелства, че си гражданин на столицата, дори и да не си роден в нея. 

Ето 5 не особено приятни неща, които показват, че сте истински софиянци, даже и гражданството ви да не е признато на хартия.

Софиянецът е софиянец, когато е на път

Никой не трябва да се хвали, че е истински софиянец, ако поне веднъж не се е возил в пиков час в градския транспорт. „Веднъж“ е малко скромно, защото не може да се усети цялата палитра от преживявания, затова нека кажем – минимум два-три пъти.

Под пиков час разбираме делничен ден, в който половин София се е насочила към центъра или Бизнес парка, учениците по чудо са на присъствено обучение и цели орди (щяхме да напишем орки) са се втурнали по задачи. За капак именно тогава в приключението се впускат и немалко пенсионери, които са решили да се разтъпчат точно в 8-9 сутринта.

Емоцията от тълпите е трудна да се опише думи прости, но ще се опитаме. Тя варира от страх, че ще забременееш между няколко спирки от случаен човек, до колебание дали странната миризма, която усещаш, е от някой пътник или от сандвич с кейл и кълнове, който се разпада безпощадно в нечия раница. 

За Бога, братя, къпете се!

„Карти и билети за проверка“

Всеки обича адреналина и живота на ръба, затова мнозина се возят в градския транспорт без превозни документи и изпитват неповторимата тръпка да дебнат за контрольори, заради които си държат очите на четири, докато не слязат на своята спирка. 

Истинското приключение започва, когато човек с телефон за 1000 лева започне стръвно да се оглежда за зарязани билетчета, мигва за секунда и отнякъде като нинджи вече са изскочили контрольорите с „Карти и билети за проверка, моля!“. Често без „моля“. 

Няма по-добър начин за каляването на софийския дух и тяло от бягането от контролата. Започва се от шмугване между пътниците и молби до Господ да не ви забележат и се стига до драматични превъплъщения, в които сте екзотичен турист, който не знае откъде да си купи билет и никога през живота не е виждал перфоратор.

А ако нищо друго не мине, нито „Ама аз съм само за една спирка“ или „Нямам точни, а шофьорът не продаваше“, остава само едно – да слезете на първата спирка и само да се надявате, че тичате по-бързо от хората с устройствата за проверка.

В идеята за обезлюдени градове няма нищо красиво

В празната София няма нищо красиво

Не ни ли писна вече от превземанията по празните градове

Маркиране на територията

Обиграният софиянец притежава кола, с която ходи дори и до близкия магазин за две вафли, затова развива ловни инстинкти на животно в джунглата, защото в София е по-вероятно да намериш пари на пътя и спунк – в гардероба, отколкото свободно паркомясто. 

Ако досега не сте измислил някакъв хитър и изобретателен начин да си маркирате територия за паркиране – откраднат знак Stop, туба с вода или стара тоалетна чиния, то още не сте се окопитили напълно, за да се хвалите на роднините в провинцията, че сте софиянец. Но сте с крачка по-близо, ако сте се карали или сте били на косъм от сбиване за място на обществен паркинг.

Да ти свирнат на светофар – безценно

Човек, който е живял доволно количество години в София, се научава да не блее като овца на светофара и да не лети в облаците, особено когато кара, защото трафикът е натоварен и няма време за броене на звездите. Или тръгваш още на жълто и с мръсна газ, или чак до вкъщи те преследва хор от клаксони и споменавания на роднини от женски пол. 

„Како, имаш ли 10 стотинки?“

Култова реплика из улиците на София, която всеки мастит столичанин е чувал, независимо дали си върви по „Витоша“ (булеварда, в планината още не сме чучвали тази фраза), или е седнал в ново модерно хипстър заведение, където пие цветни био коктейлчета със сламка от макарон.

И ако досега никой непознат не ви е предлагал личната си карта, китка здравец или да погледне в бъдещето ви и да каже коя банка ще одобри ипотечния ви кредит срещу дребни стотинки за баничка или за билет до провинцията, трябва да скъсате свидетелството си за гражданство и да забравите, че сте жител на София.

Обиждал си на „селяни“

Не си истински софиянец, ако досега не си обиждал хората на „селяни“, макар и да си родом от провинцията, и тайничко не си мечтал да върнат всички приходящи обратно по родните им места, защото ти е дошло до гуша от слушане на различна от шопската реч. 

Айде дай един хлеб и едно млеко, че изгладнехме…

Селото се оказа тъкмо във града...

5 кофти неща, които преживяваш, когато дойдеш в София

Селото се оказа тъкмо в града…

Осем прогнози за преброяването

Адриан Николов

Осем прогнози за преброяването

Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Преброяването на населението води със себе си както събирането на много уникални данни, които се събират веднъж на десетилетие единствено чрез него, така и подобрения в качеството на онези, които статистиката създава чрез своите извадкови проучвания. В настоящия текст ще разгледаме няколко интересни примера и прогнози за последствията от преброяване ‘2021. Важно е да се знае и също така, че резултатите от преброяването ще можем да очакваме чак след месеци заради времето за обработка.

Ето и няколко спекулации за възможни резултати след преброяването и обработката на данните:

1. Населението ще бъде коригирано надолу. Имайки предвид динамиката на основните дългосрочни демографски процеси у нас, преброяванията неизбежно водят до корекция на населението, тъй като оценките на база на естествения прираст и миграцията никога не са напълно точни. Между 2010 и 2011 г. разликата е почти 178 хиляди души, и най-вероятно новото преброяване ще регистрира сходен, ако не и по-силен, спад. Ефектът върху населението на някои по-малки и по-слабо икономически развити области и общини също ще е значителен, като ще разберем истинските измерения на обезлюдяването на тези региони. Трябва обаче да отчетем и ефекта на пандемията, която обърна обичайните демографски тенденции и може да доведе до изненади в преброяването за някои население места.

2. БВП на човек от населението ще нарасне.
Тази промяна е до голяма степен следствие от намаляването на знаменателя на съотношението – доколкото брутният вътрешен продукт не се влияе от резултатите от преброяването, то свиването на населението ще тласне нагоре относителното му изражение, често ползвано за сравнения между равнищата на икономическото развитие и стандарта на живот на отделните държави. Това важи и за всички други индикатори, които се изчисляват като средна стойност „на човек от населението“.

3. Данните за пазара на труда ще се нормализират.
Заради отдалечаването от предишното преброяване, данните от Наблюдението на работната сила (LFS) на НСИ страдат от неточности, като този проблем е особено видим на областно ниво. През 2020 г., да речем, при оценката на безработицата има ниска точност в Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Стара Загора, Ямбол, Кюстендил, София (област), Кърджали, Хасково, като в много от тези области коефициентът е очевидно подценен. И докато при безработицата е възможна корекция с изчерпателните данни на бюрата по труда, публикувани от Агенция по заетостта (и съответно виждаме отклонения от цели пет процентни пункта при някои области), то при заетостта данните на НСИ нямат алтернатива. Благодарение на концентрирането на все повече население в градовете – което преброяването вероятно ще отчете – пък е възможно да видим и спад в коефициентите на заетост на по-урбанизираните области.

4. Ще има пренареждане в данните за бедността.
Казаното за Наблюдение на работната сила важи с пълна сила и за Изследването на доходите и условията на живот (SILC). Докато делът на бедните под областната линия на бедност е известен, то при доходите на домакинствата данни липсват за 8 области, а при други 17 те са с над 10% статистическа грешка. Имаме основания да очакваме, че ще има значителни размествания в областните данни за бедността и материалните лишения.

5. Въпросът „Кой е вторият град“ ще намери своя отговор. Въпреки че обичайното знание сочи, че втора по размер на населението е община Пловдив, то Варна топи разстоянието значително през последните три десетилетия дотолкова, че разлика през 2020 г. е едва 500 души. Доколкото и двете общини са магнит за население заради силните си икономики и добра траектория в периода на икономически подем, единствено изчерпателното преброяване може да разреши въпроса кой е вторият по население град в страната.

6. Перифериите на икономическите центрове ще се разширят.
Изследването на ИПИ „Икономическите центрове в България“ дефинира периферията на водещите местни икономики през ежедневната трудовата миграция. Подобренията в инфраструктурата от последното десетилетие позволява на центровете да привличат работна сила от по-далеч, а последните данни за миграцията сочат към отлив на населението от големите градове към по-малки, но близки общини. В резултат най-вероятно ще видим разширяване на перифериите на по-големите икономически центрове и засилване на ежедневната трудова миграция.

7. Броят на общините, които не отговарят на минималния брой население, ще нарасне. Трайна тенденция е миграцията от малките общини към големите градове на страната и техните периферии. През 2020 г. броят на общините, които не отговарят на минималния брой население за създаване на община от 6 хиляди души, заложен в ЗАТУРБ достига 74, а в „граничната“ зона с до 7 хиляди души са други 14. По тази причина преброяването е и добър момент за подновяването на дебата за провеждането на териториално-административна реформа, която да сведе броя на общините до тези, които наистина могат да се самоуправляват и да водят самостоятелна политика.

8. Оценката на качеството на жилищния фонд ще намалее значително.
Подробните данни за състоянието на жилищата ще демонстрират лошото им състояние навсякъде, и особено извън големите градове и перифериите им. Тук важна роля играе и постепенното остаряване на панелните жилища, чиито „срок на годност“ идва все по-близко. Изчерпателните данни от преброяването ще представляват и своеобразна оценка на програмите за саниране на сгради, които са в центъра на националната жилищна политика от известно време.
Това, разбира се, са само малка част от информацията, която ще бъде разкрита от преброяването.

Дори и само част от тези предположения да се окажат верни, то цели държавни политики ще трябва да се рекалибрират спрямо „новите“ реалности. Резултатите ще имат отношение към политиките в сферата на здравето, социалните политики, инфраструктурата – списъкът е дълъг, и по тази причина е ключово правилното провеждане на преброяването и анализиране на резултатите.

Русия – амбиции и възможности

Николай Флоров

Доколко географията на една страна предопределя националното мислене и съдбата й?

Въпросът е повече за тези, които обичат да си чешат езиците. За Русия, такава каквато я познават всички, е по-важен въпросът за нейните необятни земи и тяхното естествено разпадане.

Всеизвестен факт е, че Русия е една от най-скучните страни в света, страна без природни забележителности. Всеки човек, който е пътувал през нея знае, че нейните безкрайни и еднообразни степи развалят настроението и убиват самочувствието. Още откак в Русия има писатели, тоест от Гогол, те ни описват страна, навяваща тъга и униние.

Същото са изпитвали и немците на Хитлер, за някои от които тия безкрайни равнини с редуващи се ниски възвишения са карали някои от тях да халюцинират по време на похода им на изток. Не, това не ти е България с нейното късче от рая. Самият размер на страната по времето на Съветския съюз излизаше доста извън възможностите на човешкото въображение – три пъти по-голяма от САЩ и два пъти по-голяма от Китай.

Тук обаче се крие и най-обикновената заблуда за Русия, а именно че това е една единна страна. Някак неусетно мина радикалното орязване на бившия Съветски Съюз и оформянето на много нови държави в някакви поносими етнически граници. Сталинският модел за болшевишка империя свърши, така както преди него е свършил и царския имперски модел. И двата модела си приличат като близнаци в едно нещо – безкрайната им лакомия за територии. Така както руските царе са заграбвали територии една след друга, така и наследникът им Сталин се е мъчел да продължи достойно делото им. 

Степите на европейска Русия обаче са едно, а останалата част съвсем друго. Европейска Русия е там, където живеят открай време руските племена, но географски това е до планината Урал, тоест една трета от Съветския съюз. Останалата част е Сибир, незавоюваната, ненаселената и климатично забранената територия на Русия.

Самата европейска част на Русия е останала за много дълго време географски изолирана  и лишена от благоприятното влияние на по-развити култури. Основното влияние върху нейния живот се пада на Византия, която за съжаление прекратява съществуването си в късното средновековие без да остави забележителна следа в нейния икономически живот, пак главно заради размерите и недостъпността на тия нови територии. Русия обаче и досега носи  като жигосана, за добро или лошо,  духовния модел на Византия.  

До 18 век Сибир е в буквалния смисъл на думата неизвестна и некартографирана територия. Някои казват, че там в момента живеят  двадесетина милиона души, а други 7-8 милиона. Сибир е почти изцяло плосък, пословично студен и негостоприемен, пълен с постоянно разливащи се реки и безкрайни блата. Изграждането на пътища върху една дълбоко неустойчива почва със силно разводнен терен изисква огромен финансов и човешки потенциал.

Всеки индустриален проект и дори и една петролна сонда означават строежа на истински остров сред блатиста и безпощадна земя, която през зимата се превръща в хладилник за дълбоко замразяване. Главната връзка между европейска Русия и Далечния изток и досега си остава Транс-Сибирската железопътна линия в южната част на Сибир, чието функциониране се поддържа от огромни държавни субсидии, за да може да бъде достъпна за бедното и недостатъчно население.

Липсата на свободен пазар и свободен капитал, който би поел риска за развитието на Сибир, принуждаваше комунистическа Русия да прибягва до раздути идеологически кампании чрез комсомола и комунистическата партия за набиране на работна сила. Такива ударни соц-обекти не липсваха и в България, за които в българския език се появи ново определение – «доброзорлем».

Исконното население на Сибир обаче не е руско, а чисто азиатско. Това са племена, както и тези в Северна Америка, от корейски, монголски и тюркски произход, приспособени  успешно към местните условия за живот от хиляди години. Така в 1709 година в Сибир има само 230,000 руски заселници и то в западната част на Сибир, тоест близо до Русия.

В 19 век руските императори превръщат Сибир и Далечния изток в земя за заточеници, общо около 1.5 милиона души, главно от Полша и западните територии на Русия. Това е Полша, която руснаците са считали, че им принадлежи. Същата Полша която, за да съществува днес, е минала през три подялби на територията й през осемнайсти век, после две възстания през деветнайсти, още две през двайсти и разделянето й в 1939. Същата Полша, за която Пушкин е написал злобна поема срещу подкрепата на Запада за възстанието в 1831; в творбите на Толстой и Достоевски ще намерите изобилие от презрителни намеци за полското нахалство, полската повърхностност и полския католицизъм.

За тях Полша е западния Троянски кон – ключова дума за всичко, което руснаците мразят в Западна Европа и заплаха за тяхната «уникална цивилизация». Това, както виждаме,  е още един признак за техния комплекс за малоценност, маскиран зад шумен и нервозен национализъм, който и досега е втъкан в отношението на Русия към външния свят.

Следвайки примера на западно-европейския колониализъм, немските  императори на Русия също демонстрират огромните си амбиции за нови територии. Така се появяват Аляска и руски търговски поселения в Калифорния. В южните морета царете хвърлят безуспешен мерак и на Нова Гвинея. Фактът, че нито финансово, нито по каквито и да е други причини Русия не може да удържи тия нови и далечни земи, скоро си казва думата и тя ги губи, като Аляска е продадена на САЩ  още в 1867.

Кавказкият район и цялата негова мозайка от народности, където никога не са живели руснаци, е завоюван от царска Русия в началото на 19 век. От тогава е и строфата на Пушкин в едно негово стихотворение: «Злой чечен ножа точить…» Чеченците (както и други народности) и досега не приемат руското натрапничество. 

В Далечния изток особено интересна е историята на сегашния китайски град Харбин и тамошното руско пристанище Порт Артур, което след руската революция от 1918 става нещо като център за Бялата армия и развит град с голямо участие на западно-европейски индустриалци. Харбин по начало е изграден като руска колония извън територията на Русия и като по-къс път за Транс-Сибирската ЖП линия, продадена по-късно на Япония.

Освен огромните си напъни за нови територии, Русия развива и манията си за стратегическо световно господство чрез завоюване на достъп до «топли морета». Това става още при Александър Суворов (1729-1800), който опитва късмета си срещу Турция и дори опитва да се настани на някои гръцки острови. Званията «Граф на Свещената Римска империя» и «Принц на Италия», дадени му за заслуги в неговите военни кампании в Европа, свидетелстват за болните амбиции на руската империя. Особено целенасочено царска Русия работи за експанзия към Босфора и Дарданелите. Тогава Балканите стават арена на борба за влияние между Европа и Русия, която определя до голяма степен по-нататъшната съдба на балканските народи.

Друг район за излаз на топло море, към който насочва вниманието си Русия, е Иран и Персийския залив. Финансово банкрутиралата Персийска империя трябва да води две войни с постоянно агресивната руска армия и да подписва унизителни договори с нея. 

Цяла централна Азия, която доскоро беше част от Съветса Русия, е била всъщност част от Персия и нейна вековна зона на влияние. Аралско море е окупирано в 1849, Ташкент пада в 1864, Бухара в 1867, Самарканд в 1868, Амударя в 1873. Към края на 19 век Техеран е вече пълен послушник на английските и руски консули, без чието разрешение той не може да взима никакви решения. Това е времето, когато в Русия се оформя доктринерната мания за нейната роля на «освободител и спасител».

Пак по това време, тоест от 1853 до 1856 се води Кримската война, чийто главен претекст е претенцията на Русия да контролира Божи гроб в Палестина.  Това са непрекъснати събития непосредствено предшестващи агресивните военни кампании на Русия на Балканите, а България е била само част от контекста на руските усилия за световно господство. С налагането на руска диктатура и след сръбско-българската война занесените от романтизма на новооткритата си свобода българи за пръв път осъзнават истинските цели на руския хищник.  

Персийската кампания на Русия продължава и след октомврийския  преврат в Русия в 1917, когато новата болшевишка власт успява да създаде кратко просъществувалата Персийска Съветска Социалистическа Република в 1920.

В 1941 година Русия е отново на сцената в Персия, където заедно с Англия двете предприемат превантивна въоръжена намеса с няколко дивизии, страхувайки се от намеренията на Хитлер да завземе петролните находища на страната. Това е същата сталинска Русия, вече нападната от Хитлер, която само допреди няколко месеца го е снабдявала щедро с всичките си ресурси и за която Англия е била най-коварния враг и на чиито предупреждения за нападение Сталин не е обръщал никакво внимание.

Нещо повече – в края на войната Англия оттегля веднага войските си от Персия, но съветските войски остават. Колко българи знаят, че това предизвиква доста солидна криза в ООН и става една от главните причини за започване на Студената война. Ролята на Сталин като продължител на царските териториални стремежи личи доста ясно от една прехваната телеграма от юли 1945 с инструкции от ЦК на КПСС до съветския главнокомандващ  в северен Азербайджан: «Да се започне подготвителна работа за превръщането на Азербайджан в автономен окръг с широки пълномощия в Иран и за едновременното създаване на сепаратистки движения в провинциите Гилан, Мазандаран, Горган и Хорасан».

Русия, съветска или царска, така и не успява да се докопа до Персийския залив. Липсата й на открит излаз до световния океан накара и външния министър на СССР Громико в осемдесетте години на миналия век да изрази доста безцеремонно съжаление за продадената на САЩ Аляска, на което тогавашния държавен секретар на САЩ Александър Хейг отвърна също така безцеремонно: «Русия знае, че в целия Сибир живеят само седем милиона и че само с блокирането на няколко пролива нейния достъп до открити води свършва.»

Не по-малко агресивна и завоевателна е руската политика и към самата природа. На нея болшевишка Русия за десетки години е гледала като на враг, който трябва да бъде победен и подчинен. Резултатът от  такъв мироглед са безогледно отровените с живак и химикали реки в Сибир, свързани с алуминиевата и златодобивната индустрия. Било е време, когато в главите на съветската върхушка са се въртели фантасмагорични идеи за обръщане на теченията на цели реки на юг, без оглед на последствията. Днес Аралско и Каспийско море – и двете неруски морета, са пресъхващи. Тия напъни обаче, особено по времето на Сталин, се поддържат с усилията на милиони роби в сибирските мини и гори, напълно в традициите на царската каторга.

Една от главните грижи на сегашните руски власти е как да се справят със съсипващия  алкохолизъм на руското население и неговите жалки трудови навици. Сибир и Далечният Изток и досега си остават  почти ненаселени, в който всяка бизнес инициатива зависи главно от набирането на китайски и корейски наемни работници, които са вече повече от един милион. Днес партийни юруш-кампании за велики комсомолски строежи не вървят и руснаците трябва да плащат за всичко с природните си богатства.

За да подхрани спадналите акции на руския национализъм и болката от подбитата мания за руско величие сегашният автократор на Русия Владимир Путин реши неотдавна да пробута една чисто пропагандна идея: да слезе на дъното на Ледовития океан и да забие там знамето на Русия с претенции за принадлежността му към Русия. Той едва ли е очаквал, че това ще разбуни духовете на още четири страни – Канада, САЩ, Дания и Норвегия, всички с директно отношение към икономическото бъдеще на района и неговите природни русурси. Канада веднага прие предизвикателството присърце и установи научна база зад полярния кръг. Предстоят и международни конференции за изясняване на начина, по който ще бъде разделен и разработван района. 

Силно бият на очи и едноличните решения на Путин за достъп на чуждестранни инвестиции в руската икономика. Този подход е особено контрастен в сравнение с икономическия модел на китайската компартия и нейния либерален подход към свободния пазар.

Един очевиден за всички  факт, който Русия не може да преглътне, е че в нито една завоювана територия или страна не е оставила развита икономика или просперитет. Путин очевидно още не е осъзнал, че неговата Русия днес е това, за което е мечтаел самия Хитлер:  неизчерпаем източник на ресурси и, кажи-речи, нищо повече, ако не считаме огромната й търговия с оръжие.

Украйна само заби последния пирон в ковчега на империята. По всичко изглежда натам върви и Белорусия. 

Как да се деблокира България. Няколко предложения.

Ясно е, че в България нещо трябва да се промени, за да се деблокира най-после ситуацията. Има няколко възможности, а голямата надежда за разбъркване на картите е свързана с новата формация на Кирил Петков и Асен Василев.

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

В сайтовете за рецепти има един такъв жанр: „различни резултати със същите продукти“. Останали са ви например брашно, яйца и мляко – имате избор между палачинки, кексчета, бисквити, дъч бейбита…

Не знам дали има подобни политологически рецепти за българския случай, особено пък след като вече един път пробвахме със същите продукти тази година. За здравия (не-идеологически) разум изглежда очевидно, че нещо трябва да се промени, за да се деблокира най-после ситуацията. Въпросът е какво.

Няколко възможности и предложения

Много хора в моя интернет балон се надяват, че на тези избори ИТН ще се сринат заради неспособността им на два пъти да съставят правителство, заради странните кандидатури за министри, хъшлашкото поведение, подозрителното отсъствие на лидера и тъй нататък. Експресният сондаж на „Алфа рисърч“ установи, че гласувалите за тях, които са склонни да повторят вота си, са само 60%, което е доста под вярността към старите партии.

Не знам само дали тази хипотеза отчита спецификата на техните избиратели, които изглеждат крайно аполитични и може би дори не са разбрали какво точно се случваше в 46-ото НС. Мотивира ги основно реваншът, рестартът на системата и, разбира се, „Облаче ле бяло“. А може би дори изпитват задоволство от провала на държавността ни. Но и да има отлив от ИТН, той най-вероятно ще отиде към други мега-протестни партии като „Възраждане“, което няма да улесни бъдещото управление.

Втората възможност е сегашните политически брашно-яйца-мляко да преосмислят червените си линии и да ни подготвят за неминуемия компромис. Всъщност това вече се случи с безпрецедентната готовност на десетилетните идеологически врагове БСП и ДБ да подкрепят заедно правителство.

Е добре, но представете си следната хипотеза: в следващия парламент не влизат „Изправи се БГ! Ние идваме“, а ГЕРБ повишават резултата си. Но въпреки това нямат достатъчно проценти, за да управляват заедно с ДПС. Аз не виждам как ще може да се намери компромис, ако останалите на вдигнат табуто, наложено върху взаимодействието с тези „токсични“ партии – в името не на коалиция, но поне на някакво технократско правителство.

Подобно „смирение“ (ако възприемем сериозно израза на г-н Трифонов) предполага и персонални промени. Стефан Софиянски стигна дотам да заяви, че отказва да гласува за партия, която ще му предложи същите депутати, провалили второ Народно събрание. Аз не бих стигнал толкова далеч, защото идеологията на новите лица е опасен популизъм. Но все пак ми се струва, че е добре да има някакво прегрупиране, обединяване, разединяване. И най-вече – формациите да извадят напред нови лидери.

Разбира се, че ГЕРБ ще станат по-приемливи без г-н Борисов, ИТН – без Тошко Йорданов и „сценаристите“, ДПС без Цонев, ИБГНИ – без Дончева. „Демократична България“ включва няколко формации, спокойно може да излезе напред и някой друг лидер. А при БСП и без това текат вътрешни борби срещу г-жа Нинова.

Не ме разбирайте погрешно, въпросът не е в търсенето на вина – някои от тези политици одобрявам, включително заради борбеността им. Но нали си даваме сметка, че ще е трудно същите тези хора да седнат утре да преговарят за компромиси?

Напред трябва да излязат хора, които са приемливи не само за своите, но и за чуждите. Знам, че у нас никой не отстъпва доброволно, но все пак да го кажа.

Голямата надежда

Най-голямата надежда за разбъркване на картите е свързана с новата формация на Кирил Петков и Асен Василев, която двамата вече официално обявиха. Нямаме още идея на каква електорална подкрепа могат да се надяват – 200 000 фенове във Фейсбук едва ли дават идея колко души са чували за тях в Горно Нанадолнище. Не знаем и с коя ракета-носител ще се явят на изборите.

Според мен ще е добре да се съюзят със залязващата (заради безславния провал на протестите) ИБГНИ, но и това е нож с две остриета. Г-н Петков е чудесен лидер, комуникативен и позитивен, Василев има по-скоро образа на експерт, но идеята за екипност и приятелство със сигурност им е плюс.

Популярността на двамата се дължи най-вече на контраста с агресивния дух на останалите политици – като служебни министри те се стараеха да гледат напред и да решават проблемите принципно, без да се занимават с персони от предишната власт. Вероятно значение има и възрастта – знак за смяна на поколенията, образованието, неизхабения публичен имидж.

Едва ли новата формация изненадващо ще получи 50+1% – кризата, в която се озовахме, все още не е чак толкова дълбока. Но дори със скромен резултат тя може да се окаже важен медиатор за консолидиране на бъдещи коалиции. Вземете идеологическата заявка на новата формация, която повтаря „третия път“ на Тони Блеър. „С десни средства искаме да постигнем леви цели“, казва Петков.

Не е ли подобна позиция възможен мост между левите и десните? Вярно, че ИТН подхванаха историята с канадското гражданство, но несравнимо по-агресивни бяха към уж партньора си Христо Иванов. Ако някой изобщо може да взаимодейства с тези – чудя се как да ги нарека – анархо-сценаристи, може би ще е именно новата партия.

Представям си Петков на маса с Дончев, с Бабикян, с Кючук. Е, няма да е лошо и президентът да даде едно рамо за успокояване на атмосферата, но знаем ли – може тази зима да бъде радикализирана от нови протести, този път съвсем не така интелектуални и цивилизовани като предните.

Hа работа в Италия само ако си ваксиниран или с негативен тест

От 15 октомври всички работещи в Италия – както в обществения, така и в частния сектор, са длъжни да имат „Зелен паспорт“ – т.е. или да са ваксинирани, или да са тествани негативно. В противен случай ще бъдат уволнени.

Рим в края на юли: протест срещу въвеждането на „Зеления паспорт“

Марио Драги настояваше за приемане на твърдата мярка и накрая получи подкрепата на всички коалиционни партньори: от 15 октомври всички работещи в Италия са длъжни да притежават т.нар. Зелен паспорт. Това означава: който иска да отиде на работа, трябва да предостави удостоверение за получена ваксина срещу Ковид-19 или отрицателен тест.

„Разширяваме задължението за притежание на „Зеления паспорт“ – то вече ще важи както за обществения, така и за частния сектор. Правим го поради две основни причини: за да направим работните места по-сигурни и за да подсилим ваксинационната кампания“, каза здравният министър Роберто Сперанца.

Т.нар. Зелен паспорт съдържа информацията за това дали притежателят е ваксиниран срещу Ковид-19, дали е прекарал скоро болестта, или дали през последните 48 часа е тестван негативно за коронавирус.

„Не можем да си позволим есен, в която вирусът отново да набере сила и да ни принуди отново да въведем ограничения. Защото те биха се отразили на икономическото развитие, т.е. на работните дейности във всяка сфера. Поради това смятам, че този декрет е и икономическа мярка“, каза министърът на труда Андреа Орландо.

Солени глоби за работодателите

Онези, които след 15 октомври нямат „Зелен паспорт“ и поради това не могат да отидат на работа, рискуват да бъдат уволнени – в обществения сектор след 5 дни, а в частния – веднага. Работодателите могат да предлагат и опцията работа от вкъщи, но това все пак не е възможно за всички сектори и всички видове трудова дейност.

Прието е също така, че работодателите, които не контролират статута на своите работници, ще бъдат глобявани – с до 1500 евро. Фактически след 15 октомври единствено пенсионерите, безработните и домакините няма да бъдат засегнати от новата мярка.

Към момента 75% от италианците над 12 години са напълно ваксинирани. А занапред тестовете за възрастни не трябва да струват повече от 15 евро, за деца – не повече от 8 евро, реши правителството в Рим. 

В момента „Зеленият паспорт“ е задължителен за посещението на ресторанти, кина, спортни мероприятия, пътуването с влакове, автобуси и вътрешни полети. Срещу въвеждането му на много места се проведоха протести. Що се отнася до професиите от здравния сектор – в Италия задължението за ваксинация срещу Ковид-19 е факт от известно време насам.

Кой е задължен да се ваксинира във Франция и Гърция

Задължение за ваксиниране на персонала в здравния сектор има вече и във Франция. Само ден след влизането му в сила, са били съкратени 3000 здравни работници – тъй като не са били ваксинирани. А много други сами са напуснали, обяви здравният министър Оливие Веран пред германската частна телевизия RTL. Според него, няма да се стигне до липси в обслужването на пациентите в болниците.

Засегнати от нововъведеното задължение за ваксинация са около 2,7 милиона души – става дума за персонала в болниците, старческите домове и пожарникарите. 70% от французите са напълно ваксинирани. Но напоследък се забелязва забавяне на имунизационната кампания.

И в Гърция здравните работници са задължени да се ваксинират – правилото влезе в сила на 1 септември. В почти всички болници неваксинираният медицински персонал е бил освободен от работа. Само два дни след изтичането на срока здравният министър Танос Плеврис съобщи, че около 7000 здравни работници са били освободени от системата поради тази причина.

Освен здравните работници, в Гърция на задължителна ваксинация подлежат и военните. От средата на септември неваксинираните трябва да плащат сами тестовете за Ковид-19. Работодателите пък имат право да изискват от своите работници и служители до два теста седмично.

Както във Франция, така и в Гърция имаше масови протести срещу задължителните ваксинации.

Препоръки за кандидат-депутати

Иван Сариев, Стършел

Предстои ни да гледаме трети сезон на новата българска комична  оперета „Депутат за един ден”. И най-добронамереният зрител обаче не би си изкривил душата да каже, че досегашните представления са му харесали. Сбъркани реплики, фалшив хор, слаб сценарий, бездарни изпълнители на главните роли и много, много посредственост, особено сред дебютантите на сцената.

Сега отново ще има тълпи от желаещи да участват в кастинга за новата трупа за ролите на министри, депутати, шефове на агенции, ръководители на крупни държавни фирми и десетки други постове и постчета. Тези хора обаче трябва да бъдат подпомогнати да се подготвят много добре и да се научат какво да говорят на прослушването, за да се избегне нов провал и отдръпване на публиката.

Това не е толкова сложно, защото имат да запаметят само три неща – какво са завършили, какви езици знаят и как си вадят хляба. Тук излагаме конспективно най-важните препоръки към тях.

И така – образованието. Задължително сте учили на запад, и то в най-престижен университет – Принстън, Харвард, Масачузетс. Не използвайте думата „следвал”, а „бил”. Като кажете, че сте бил в Йейл, това не значи непременно, че сте следвали там, защото може да сте били на екскурзия и да сте ползвали тоалетната  им.  Но така после няма как да ви обвинят в измама.

В изброените висши учебни заведения се обучават и са преминали десетки хиляди души от цял свят и никой няма да обърне внимание на въпрос на някакъв наш журналист дали еди-кой си изобщо е стъпвал там, или само е посещавал летния едномесечен курс.

Забравете за малките университети като тези в Тренто, Клагенфурт, Фрайбург и така нататък. Нека случаят с Клагенфурт ви бъде като обица на ухото, защото видяхте какво се случи, когато те отговориха, поласкани от вниманието към тях.

По отношение на чуждоезиковите познания ключовата дума е „ползвам”. Може да се види колко обтекаемо звучи: „Освен английски, немски и суахили ПОЛЗВАМ и испански”.

От конструкцията на изречението се подразбира, че ползвате испански, а първите три ги владеете, но това не е казано изрично, така че винаги можете да се измъкнете, ако някой журналист ви попита на английски колко е часът.

Голям плюс ще бъде, ако споменете, че воден от състрадание към хората с говорно-слухови недъзи, сега учите езика на глухонемите, за да може директно да комуникирате жестомимично с тях при срещите с избиратели. А техният брой хич не е по-малък от този на майките на децата с увреждания.

Добре ще е да се похвалите, че напредвате бързо, понеже като гледате по телевизията жената, която кърши пръсти в малкото прозорче  долу, разбирате всичко, което казва говорителят.

И трето – как и къде си вадите хляба. Може да продавате в Илиянци китайски дънки, но запомнете, че сте маркетингов консултант. По-рано сте  били мениджър в крупни компании – от рода на Майкрософт, Боинг, НАСА. Там всичко е толкова секретно, че никой няма и да си помисли дори да отговаря на някакво си запитване.

Важно е също да изтъкнете, че сте били мажоритарен съдружник в голяма западна фирма. Измислете име. С болка сте научили, че малко след като сте продали акциите си, тя е фалирала, оставена без вашето умело ръководство, и вече не съществува. Няма как да я намерят. А вие сте жертвали бизнеса и благосъстоянието си, за да се върнете у дома и отдадете силите си за благото на майка България.

Спазвате ли тези препоръки, сто процента сте вътре. И накрая нещо дребно, но важно. Имаме тесни връзки с наши приятели в Нигерия. Те могат да ви издадат всякакви дипломи и документи на разумни цени. Обадете ни се! Не се стискайте, а инвестирайте във вашето бъдеще.

Ако искате и вие да прокопсате.

Медийни сервитьори хранят предизборно путинофилите със задаване на отговори

Иво Инджев

Идват парламентарни избори за трети път за годината.

Фашизоидите се пробват  в тройния скок след неуспеха им на два пъти в дисциплината висок скок над бариерата от 4 процента. 

Пробват за пореден път да повторят успеха на батко им Сидеров, който нахлу  в Народното събрание върху путинофилската си платформа преди близо три петилетки. След като го употребиха и изхабиха, го скриха.

Вадят сега негово копие, подострено с актуализирана московска мотивация.

Фашизоидите си имат сервитьори на медийната трапеза. Канят ги да похапнат от пропагадната манджа заедно в руския медиен ресторант.

Сервитьорите задават сервилни отговори, на които получат поръчаните доволни уригвания. 

Давам си сметка, че нормалните хора не биха прочели менюто  с безкрайните излияния на тази путинофилска говорилня, но все пак публикувам за най-търпеливите и най-малко гнусливи читатели фактологията. 

Извинявайте!

http://www.focus-news.net/opinion/2021/09/16/55706/kostadin-kostadinov-nie-ne-otivame-na-14-noemvri-na-izbori-nie-otivame-na-referendum-za-badeshteto-na-balgariya.html