Трите коза на Кирил Петков и Асен Василев

Кирил Петков и Асен Василев държат поне три коза: те са компетентни и успешни, залагат на една скрита карта и са се прицелили в пространство, в което единственият сериозен претендент беше партията на Слави Трифонов.

Кирил Петков и Асен Василев в Народното събрание

Коментар от Даниел Смилов:

Служебният кабинет се раздели на две: по-голямата част остана в новото-старо служебно правителство, а Кирил Петков и Асен Василев очаквано тръгнаха да правят свой собствен политически проект. Той ще постига леви резултати с десни политики и за него много се говори из медиите. Това е, което знаем засега.

Къде са се прицелили Петков и Василев

Новите политически проекти са най-успешни, когато се наместват в пространство с ниска политическа плътност – там те лесно може да се разгърнат и да изместят предходните обитатели. Такова пространство в нашата партийна система е център-лявото. След като БСП под лидерството на Корнелия Нинова зави в национал-популистка посока, център-лявото от европейски тип на практика остана празно: БСП взе да води битки в “патриотичните” ниши. (И то не съвсем успешни битки, ако се съди по повишената подкрепа за “Възраждане”.)

Единственият сериозен претендент за център-лявото остана Слави Трифонов и той наистина успя здраво да притисне БСП. Първо я измести от второто място, а след това тя дори започна да се бори с ДБ за третото. След появата на формацията Петков-Василев е много вероятно БСП да загуби и третото място.

По-интересна обаче е историята с ИТН. В 46-ия парламент партията на Слави Трифонов се разкри като емоционална и антагонистична, но с много ниска степен на политическо съдържание. Малцина в крайна сметка разбраха защо ИТН се скараха така жестоко с ДБ и ИБГНИ, нито пък стана ясно искат ли хората на Слави съдебна реформа или не. По въпроса с пенсиите и бюджета те също общо взето се ориентираха по вятъра и не създадоха впечатление, че имат някаква сериозна програма.

Липсата на програмност стана всъщност най-видима в процеса на съставяне на правителство: ИТН хем смятаха БСП за твърде леви, хем постигнаха с тях най-голямо припокриване на политики – каквото и да значи това “припокриване”. А в един предходен момент пък предложиха уж ултра десен премиер в лицето на Николай Василев.

На този фон може да се каже, че макар ИТН да влязоха в център-лявото и да взеха много гласове от малки градове, които преди бяха бастиони на БСП, те оставиха това политическо пространство с много ниска съдържателна и идеологическа плътност.

Промяната продължава с битка за център-лявото

Именно затова Петков и Василев са се прицелили в него и с прагматизма и по-ясната си визия искат да направят свой собствен проект, който да го натовари със съдържание. За това им помагат две неща. Първо, опитът им на министри в служебното правителство, където и двамата направиха важни стъпки по посока реална, конкретна промяна.

Това е силен контраст с ИТН, които общо взето изхабиха още един парламент заради липсата на ориентация (в добронамерената интерпретация на поведението им). Второ, Петков и Василев разчитат на скрит коз за център-лявото – одобрението, макар и без изрична подкрепа, на Румен Радев за тях. Разбира се, президентът няма да се ангажира открито с този политически проект, но генеалогичната връзка между него и президенството е ясна за всички.

Това обяснява защо проектът Петков-Василев се посрещна “на нож” от Корнелия Нинова и нейното оредяло войнство: именно за тях опасността е най-директна. Но този проект има потенциал да размести картите в цялата партийна система и представлява нова, сериозна крачка към нейната трансформация. Тази трансформация тече в няколко посоки. От една страна старите партии на статуквото губят подкрепа и са подложени на натиск да се реформират – най-малкото да се разделят с лидерите си, част от които не са за показване, а други направо си стоят скрити.

От друга страна на хората изглежда им писна от мачо-харизматици с мания за “спасяване” на нацията. И изглежда расте търсенето на нормални партии, съставени от психично здрави, образовани и компетентни хора. В това отношение „Демократична България“ и новата формация на Петков и Василев ще са естествени съюзници и заедно биха могли да наложат нов, по-цивилизован стил на правене на политика.

И накрая: част от новите партии, които се появиха, промениха лицето си в 46-ия парламент. ИТН, в частност, имаха в началото силен центристки заряд, но все повече започнаха да се проявяват като радикална антисистемна партия. Поведението им в парламента – тоест, несъобразяването с елементарни правила на парламентаризма, сигурно се харесва на радикални избиратели. Но пък ще доведе ИТН до загуби на центристки гласове, които са се уплашили от непродуктивността и конфронтационността на хората на Слави.

ГЕРБ сигурно стоят и потриват ръце, че каквото и да става, новият проект на Петков и Василев няма да вземе гласове от тях. Дори напротив: те се надяват той да отслаби традиционните им опоненти в дясното – ДБ. В крайна сметка Петков и Василев имат биографична връзка с „Да, България“ и като стил на поведение приличат на ДБ. Тоест, такъв сценарий на конкуренция с ДБ със сигурност има, но той би могъл сравнително лесно да се избегне при минимална координация и добронамереност между тях и “Промяната продължава” (ако това ще е името на новата формация).

Същевременно ГЕРБ имат причина за сериозно опасение от център-лява формация от европейски тип. Една такава формация би могла да привлече много от по-центристките избиратели на ГЕРБ: например голямата кохорта бивши членове на БКП, които са били отблъснати от БСП и са намерили мястото си в ГЕРБ. Самият Борисов биографично е в тази кохорта. Както и много от ключовите лица около него (едва ли е нужно да се изброяват). Това съотношение е валидно и за избирателите на ГЕРБ.

Добрият и лошият сценарий

Като цяло всяка нова политическа партия, на която социолозите дават по-сериозна подкрепа, носи и шансове, и рискове. Доброто, което може да излезе от проекта Петков-Василев, е вдъхване на увереност на избирателя, че смислена промяна е възможна, че има критична маса от партии, които да реализират идеите за по-добро управление на България.

Друг позитив от създаването на новия проект би било уплътняването на център-лявото с реално политическо съдържание. България има нужда от смислена европейска левица: щом Корнелия Нинова не иска или не може да я реализира, Петков, Василев и Радев имат и право, и потенциал да опитат.

Има обаче и негативни сценарии, при които пространството на “партиите на промяната” просто се сдобива с още един играч, който се впуска във “войната на всеки срещу всеки”, характеризирала отминалия парламент. Както е казал Томас Хобс, в тази война животът, включително животът на новите партии, е “solitary, poor, nasty, brutish and short” (самотен, беден, отвратителен, брутален и кратък).

One thought on “Трите коза на Кирил Петков и Асен Василев

  1. Смилов може да си, но Смислов не си. Поредните глупости, г-н Смилов. Моля избройте ни полезните неща, които тандемът Петков-Василев е свършил за държавата: казано накратко -нула. Всичките безсмислени рокади от типа „стани ти, да седна аз“ ли са в тази категория или разбиването на работещи държавни структури. „Риформи“ така не се правят др. неСмислов и може би го знаете, но по някаква причина каканижете своите глупости, впрочем може би добре платени от неизвестния засега „спонсор“ на въпросните поредни спасители наши. Не им пожелавам успех.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s