Големите септемврийски празници – независимост и окупация

Владимир Левчев

Кой точно е направил всенардното въстание и революцията на Девети септмеври? Червената армия ли?
Кой точно е направил всенардното въстание и революцията на Девети септмеври? Червената армия ли?

Едно време имаше един официален септемврийски празник – Девети септември. Tози ден, денят на окупацията на България от Съветската армия, ни беше Национален празник близо половин век.

На 9 септември 1944, въпреки че е имала дипломатически отношения с България през цялата война и въпреки че правителството на Муравиев е скъсало дипломатически отношенения с Германия, започнало е изтегляне на българските войски от Югославия и дори е обявило война на Германия на предишния ден, Червената армия превзема без бой Царство България.

В същия ден в София (отново без бой) Отечественият фронт прави преврат, като окупира няколко правителствените сгради.

Но по онова време, когато и в националния ни химн се споменаваше Москва, а не София („Дружно братя българи/ с нас Москва е в мир и бой!/Партия велика води/ нашия победен строй.“), Девети септември се наричаше ден на всенародно въстание или ден на социалистическа революция. 

Кой точно е направил всенардното въстание и революцията? Червената армия ли?

Колкото до партизаните, по-малобройни от горяните след 9 септември, имаше един виц в моята младост, по времето, когато Семинарията в София беше Дворец на пионерите. Питали радио Ереван: „Можеше ли България сама да се освободи от фашиско робство?“ Отговорът на радио Ереван бил: „Можеше, ако на 9 септември активните борци против фашизма и капитализма в България бяха толкова, колкото са сега.“

Времето, в което България е съюзник на Третия райх през войната, се наричаше „фашистко робство“. Царство България отказва да прати войски на Източния фронт и отказва да прати в лагерите на смъртта българските евреи (уви, само от старите територии, не от Македония и гръцка Тракия). Така че думата „робство“ в случая беше една следвоенна комунистическа метафора.

С доста по-голямо основание можем да наречем 45-те години, последвали окупацията на 9 септември 1944 г., Съветско робство. Освен че Москва се споменаваше в химна ни, дори и футболните ни отбори тогава се състезаваха за „Купата на Съветската армия“, а не на българската, навсякъде гледахме портретите на Брежнев и Живков, често в прегръдка и сладострастна целувка. А имало е както разбираме и опити буквално, и то по собствена молба!, да бъдем превърнати в Съветска република.

Да, бунтовниците не ходеха като каторжници в Диарбекир по време на Съветското робство, но бяха пращани, и убивани, в Белене и Ловеч.

Думата „робстово“ у нас (но не в Гърция и Сърбия например) се ползва още от Възрожденско време като метафора за Османското господство. Разбира се, през петте века Османска власт българите са нямали своя държава, били са подтискани, сегрегирани. Имало е моменти на голяма жестокост. Но все пак сме били данъкоплатци – със своя собственост, земя, добитък, и дори свои черкви.

Робът е окован във вериги, той се продава и купува на пазара като стока. Но ако ползваме думата „робство“ като метафора за Османското господство, със същото основание можем да я ползваме и за друг, макар и доста по-кратък период на загуба на свобода и национална незвисимост – времето, когато България беше НРБ.

Впрочем, дори и до днес, ако някой се осмели да докосне паметника на Съветската Армия в София, на който тя е наречена „освободителка“ на „благодарния българския народ“, бива арестуван. Това се случи в неделя, 26 септември, с една известна публична фигура – Мартин Заимов, който се е опитал да заличи лъжливия надпис върху този най-висок паметник в столицата.

Толкова за Девети септември,за окупацията на България от Червената армия и последстивията от тази окупация. (По онова време и вторият по важност официален български празник – 7 ноември – денят на Октомврийската комунистическа революция в Русия, нямаше общо с България. Освен с окупацията й от Червената армия.)

Колкото до Шести септември, Денят на Съединението, той не беше официален празник тогава. А 22 септември, Денят на независимостта, изобщо не се празнуваше. По понятни причини – Русия се противопоставя на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а на 22 септември Фердинанд става бългаpски цар.

На 22 септември 1908 г. в черквата „Св. 40 мъченици“ в старопрестолния град Велико Търново е обявена Независимостта на България и княз Фердинанд приема титлата Цар.

Ако трите „претендента“ за Национален празник на България са сегашният Национален празник 3 март (19 февруари по стар стил) – денят, в който през 1878 се подписва Санстефанския предварителен мирен договор между Руската и Османската империя, 6 септември – денят на Съединението на Княжеството и Източна Румелия през 1885г., и 22 септември – Денят на независимостта, аз съм съгласен с историка Стефен Дечев, който е на страната на 6 септември. Той се обосновава така:

„В Съединението участват и имат роля всички политически и обществени фактори: възкресилият възрожденските традиции Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), начело със Захари Стоянов, монархът Александър I, правителството начело с премиера Петко Каравелов, парламентът с председател Стефан Стамболов, успешната дипломация, начело с външния министър Илия Цанов, войската (източнорумелийската милиция начело с Данаил Николаев), четите и най-вече – голямоконарската начело с Продан Тишков-Чардафон.Не на последно място, актът се утвърждава след успешна война на българската армия и разчита на подкрепата на европейския свят. Съединението обединява бивши политически противници, за да сложат край на задкулисната власт в българската политика както в Княжеството, така и в Източна Руменлия.“

Има още една важна дата, която може да бъде претендент за български национален празник. На 16 април 1879 г. се подписва Търновската конституция. Това всъщност е рождения ден на Княжество България – Третата българска държава. Но Берлинският договор е създал, освен Княжеството също и отделна държава – Източна Румелия. И е върнал в пределите на Турция Македония, Южна Тракия и Родопите. Така че едва на 6 септември 1885 г. България почти в днешния си вид (само без Благоевградски окръг и Родопите) се явява на картата на Европа.

Все пак моето предпочитание за национален празник си остава 24 май, когато честваме създаването на славянската азбука. Tя е създадена в пределите на Първото Българско Царство, при княз Борис, най-вероятно от Св. Климент Охридски, или от друг от учениците на светите солунски братя, и е наречена кирилица в чест на Св. Константин-Кирил философ, първият от Светите Седмочисленици.

Св. св. Кирил и Методий създават глаголицата и тя се разпространява първо във Великоморавия. Но кирилицата е създадена в България. Един век по-късно тя е пренесена в Русия заедно със светите книги, преведени на черковнославянския ( т.е. старобългарския). Това определено е най-големият принос на България към световната култура и история.

Но при всяко положение 24 май е един от четирите големи български светски празници – 6 и 22 септември и 3 март. 24 май се честваше у нас и по комунистическо време, макар и не с такава тържественост, като първи май. Това беше един хубав и вековен български училищен празник, на който все пак се носеха цветя и портретите на светите солунски братя, а не на Живков и Брежнев.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s