„Продължаваме промяната“ е конкурент на ДБ. Христо Иванов пред Свободна Европа

Проектът на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“ е конкурент на „Демократична България“ (ДБ). Това каза в студиото на Свободна Европа съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

Той коментира, че ДБ все още няма решение дали да издигне своя кандидат-президентска двойка. Причините за това са две: едновременното провеждане на парламентарните и президентските избори, както и намерението на „Продължаваме промяната“ да се яви с отделни кандидат-депутатски листи от тези на „Демократична България“.

„Това означава, че ние ще трябва да убеждаваме един кръг от избиратели, които спрямо нашето ядро са по-скоро периферия. Тези хора едновременно биха гласували за нас, но биха гласували и за Румен Радев“, каза Иванов.

От думите му се разбра, че ДБ няма да обяви до последния възможен законов момент (12 октомври) дали ще има номинация за държавен глава. Иванов обаче не допуска „Демократична България“ да подкрепи настоящия президент Румен Радев за втори мандат.

Той допълни, че усилията му са насочени в посока да бъде проведен честен разговор между ДБ и „Продължаваме промяната“, „а не просто да пръскаме райски газ наоколо“. Като фундаментален въпрос за „Демократична България“ съпредседателят на коалицията посочи отношението на „Продължаваме промяната“ към ГЕРБ и ДПС.

Иванов допълни, че ДБ ще търси „максимален ефект“ на парламентарните избори, като целта й е „да възстанови републиканския парламентаризъм“. https://www.youtube.com/embed/tPncmGfDIUQ?&&&fs=1&enablejsapi=1&rel=0

Ето пълния текст на интервюто: 

– Господин Иванов, къде е кандидат-президентската двойка на Демократична България (ДБ)? Остават две седмици до крайния срок за регистрация. 

– Редно е да погледнем малко по-широко контекста, в който се намираме, защото съм съгласен, че ако погледнем нещата само през призмата на кандидат-президентската надпревара нещата изглеждат прости: Демократична България трябваше да има кандидат-президент и той трябваше да бъде обявен колкото се може по-рано. Впрочем, ние имахме готовност. Само че се оказа, че имаме безпрецедентна ситуация, в която се съвместяват президентски и парламентарни избори.

Това означава, че ние ще трябва да убеждаваме един кръг от избиратели, които спрямо нашето ядро са по-скоро периферия. Тези хора едновременно биха гласували за нас, но биха гласували и за Румен Радев.

– И вие не искате да ги дадете на Кирил Петков и Асен Василев? 

– Ние не искаме… Какво значи да ги дадем? Те не са наши, за да ги даваме.

– Добре, да ги тласнете. 

– Не искаме да ги тласкаме наникъде, но просто искаме да ги убедим да могат да гласуват за ДБ и нейната парламентарна листа. И тук е сложната ситуация. Освен, че се появи съвместяването между двата типа избори – президентски и парламентарни, се появи и „Продължаваме промяната“. [„Продължаваме промяната“], независимо от това какво си говорим и какво някои хора предпочитат да казват с розови очила, е в най-хубавия смисъл на думата наш конкурент за определени електорални територии. Това е нещо, което ние приемаме като реалност.

Този контекст задава въпроса дали ние си поставяме като приоритет парламентарните или президентските избори. Дали си поставяме като приоритет едно твърдо ядро от нашите съмишленици, които имат силно чувство за идентичност и политическа представителност – с уважение и респект казвам това. Или в контекста на парламентарната надпревара си поставяме за приоритет част от периферията, която може би гледа на Радев като на силен изразител на общата протестна кауза в България.

Това ни поставя в изключително сложна ситуация, много по-просто би било ако имахме само президентски избори. Обяснявам го защото това е сложната система от уравнения, която нашите органи се опитват да решават в момента. Трябваше да изчакаме да се изяснят нещата.

– Те отдавна са ясни нещата. 

– От една седмица, да речем.

– Не. Още от началото на месец август. Което означава, че вече два месеца е ясно, че партиите ще трябва да решават това сложно уравнение, за което говорите, тъй като ставаше все по-ясно, че предишният парламент няма да произведе управление. Вие защо чакахте до последния момент? И това означава ли, че нямате кандидатура за президент?

– Изясняването на всички елементи от тая ситуация беше малко по-сложен процес. Имаше един период, в който стана ясно, че има нарастващ шанс да няма управление. Истината е, че ние се отнасяхме много сериозно към усилието да има управление с третия мандат. След това имаше дълъг период, в който не беше ясно какво ще бъде съотношението между датите на изборите, имаше дълъг период, в който не беше ясно и какви са точните намерения на Асен и Кирил и как точно те ще се позиционират. Така че тази картина се оформяше доста бавно.

Що се отнася до това какво имаме и какво нямаме в момента – ние имаме най-различни варианти, които обсъждаме, водим доста оживена дискусия вътре в коалиционните си органи. И в момента, за съжаление, не би било коректно да анонсирам каквото и да било преди да има окончателни решения.

– Липсата на ясно послание към вашите избиратели, за които казахте, че не искате да ги тласкате в никаква посока, а искате да ги привлечете, не смятате ли, че ги обижда? Т.е. това, че не казвате какво ще правите, не смятате ли, че би имало по-скоро отблъскващ ефект? 

– Аз затова казвам, че ситуацията е сложна. Може би някой по-умен от мен човек би имал по-ясна стратегия от мен, но в моята глава, а и тя не е единствената, която мисли така, ситуацията е сложна. Затова и нямаме кой знае колко прости и еднозначно позитивни решения. И затова се опитвам съвсем честно да обясня цялата сложност на ситуацията, в която се намираме в момента на нашите зрители, с надеждата, че ще получим тяхното разбиране, че ситуацията не е просто сложна, тя е безпрецедентно сложна. От тази гледна точка кой знае колко отривисти и ясни решения не могат да се очакват.

Иначе аз имам очакването ДБ да излезе с много ясно послание на тези избори. И това ясно послание е, че България излиза от един дълъг период на еднолична власт, който започна с лични лидерски проекти и мина през концентрация на власт в оглавявани еднолично институции. И ние трябва да възстановим републиканския парламентарен модел на управление, което означава следното: партии с колективни органи, които стъпват на коалиции. Това пък означава силен парламент и силно присъствие на такива партии в парламента. Това е задачата, която си поставяме пред себе си на тези избори.

От тази гледна точка колкото и да е трудно уравнението, което трябва да решаваме, ние имаме много ясна задача, към която се стремим. Тя е силно представителство на ДБ като контрапункт на всички онези тенденции в парламента или в президентството. Тенденции към концентрация на власт: или през еднолични проекти, които да инсталират премиерски фигури, които да концентрират много власт или дори задкулисие, което да бъде извън парламентарния процес, или в президентството чрез засилено влияние върху части от бъдещия парламент.

Единственият начин да решим тази задача е ДБ да има максимално силно присъствие в следващия парламент, за да бъде инструмент за възстановяване на парламентарната република. Това още повече поставя въпроса за нашия фокус за съотношението между президентските избори, разглеждани сами по себе си, и парламентарните избори.

– Ще ви върна към президентските избори. Вашият колега и съпредседател на ДБ ген. Атанас Атанасов в две свои интервюта казва, че „Демократична България“ със сигурност ще има кандидат-президентска двойка. Вие не звучите така убедено като него. Това означава ли, че има противоборство или несъгласие по темата между партиите в коалицията? И също така това означава ли, че по-скоро „Да, България“ не иска коалицията да има кандидат за президент? 

– Не. В зависимост от това в кой период ме хванете в този дълъг период на номиниране и аз можех да кажа най-различни неща, защото ситуацията е такава, че няма някакво ясно, чисто решение, в което да има само позитиви. По-скоро става дума за много решения, които се отнасят до баланса на негативите, който трябва да направим.

-В рамките на един месец, ако имате различни периоди на виждането си, това всъщност не беше ли една от основните критики срещу г-н Борисов, че той през седмица имаше различно виждане по различни въпроси. Не следва ли политиката да е една предвидима игра с някакви ясни послания?

– Аз мисля, че критиката към Борисов не е, че той е имал колебания и че при промяна на обстоятелствата си е променял и гледните точки, а че той сам е взимал решения, и че практически не е имал никакви гаранции, че неговите решения се взимат с оглед на обществения интерес, а не на някакъв тесен корупционен кръг на хора около него и хора, от които той е зависим по един или друг начин, защото концентрира еднолична власт. Защото ако някой очаква ние – аз или генерал Атанас Атанасов – да кажем, че ние сме едни свръхчовешки същества, които нямаме колебания, не минаваме през различни размисли, които трябва да имаме, няма да лъжем за това.

Това, което можем да кажем е, че ние, бидейки човешки същества, залагаме на изпитаните форми на колективно взимане на решение, което единствено може да гарантира, че решенията са в обществен интерес.

– Исках само да уточним това с колебанията. 

– И това е важно, благодаря ви, защото ме връща обратно към достатъчно сложната тема за това как е организиран българския политически живот, за да може да гарантира, че няма корупция.

Българският политически живот не бива да продължава да бъде ориентиран около едни лидери, които концентрират всичко в главата си и се опитват да излъчват монументалност, зад която всъщност се крие задкулисие, възможност за влияние и прехвърляне на тази власт към корупционни схеми. И това е нашата главна задача. Как я постигаме във всяка ситуация? Това минава през колебания, минава през спорове. Тези спорове обаче не са между партиите. Тези спорове са между съмишленици.

Има хора, които са в най-различни партии и трябва да ви кажа, че в „Демократична България“, много се радвам, че междупартийната подялба на мненията изобщо не доминира. Има го, разбира се, но не е това, което доминира. Тъй че ситуацията е сложна, ние имаме различни гледни точки, водим дебат, но няма вътрешнопартийно коалиционно противопоставяне. Това мога да ви уверя.

Всички сме абсолютно наясно, че най-добрият инструмент, който има „Демократична България“, не е „Да, България“ или някоя от другите партии. А именно най-добрият инструмент ни е да се опитаме да наложим в дневния ред възстановяването на републиканския парламентаризъм. И това е нашата цел.

Може да имаме в някакви моменти различни мнения как точно това трябва да бъде постигнато тактически, но това не променя нещата. И в този смисъл, за мен в политиката важна е предсказуемостта от гледна точка на принципи и на цели, които са поставени, а не толкова предсказуемост от това да очакваме от политиците някаква свръхчовешка способност да взимат еднократно решения.

Да, защото имаме принципи, да, защото тези принципи наистина ни водят всички, аз смятам, че наистина ценностно и целенасочено сме предсказуеми, и мога да успокоя всички. Може да спорим, може да имаме различия, но нямаме разделение.

– Това с принципите, което казвате, звучи красиво, но… 

– Напоследък доста красиви неща се казват в българския политически живот, нека и ние малко.

– Освен това, че твърдите, че имате принципи, дали имате и банка кадри, защото тази работа с подбора на парламентарни листи и с подбора на силна кандидат-президентска двойка всъщност това ли ви затруднява? Че нямате изявен, много харизматичен политик, който да поведе една предизборна кандидат-президентска кампания? Защото в момента се оказва така, че срещу г-н Радев се изправя Луна. Също така се изправя и Костадин Костадинов от „Възраждане“. 

– Забравяте Цвета Кирилова.

– Да, и Цвета Кирилова, но тя няма никакъв шанс да поведе след себе си антизападен проект в Народното събрание. Нали така? 

– Пак стигаме обаче до Народното събрание, нали?

– Пак стигаме до Народното събрание.

-Вижте, няма смисъл и аз не съм дошъл да строя някакви кули от облаци, в които живеем, в някаква друга реалност, в която в България е пълно с всякакви кадри. Всички ние знаем, че това не е така. И затова, колкото и да си говорим за нови брандове, те в крайна сметка винаги опират до един и същи кръг хора, които преразпределят. И трябва да сме наясно с тези реалности.

Аз си спомням деня, в който се опитвах да обяснявам на моите колеги от „Има такъв народ“, че Петър Илиев не може да бъде кандидат за премиер. И им казах, че в едно и също време годни хора да бъдат премиери на една страна вероятно са 10-15 души максимално. Тоест те са много редки.

В течение на тази дума „харизма“, която покрай Борисов я превърнахме по-скоро в „опасна заблуда“. Има такова нещо, разбира се, но когато се фокусираме само върху нея, като някакъв вълшебен отговор на всичките ни политически въпроси, това, което получаваме зад харизмата е самоизмами, масови самоизмами, които накрая водят до концентрация на лична власт и до корупция. Това сме го живели многократно.

– Аз не употребих обаче „харизма“ в този смисъл. Употребих „харизматичен“ в смисъл на достатъчно известен, увлекателен и консистентен кандидат, който да извадите срещу Радев. 

– Искам пак да кажа – може би това е малко скучно, но ние се интересуваме от политиката като сериозно професионално занятие. В този смисъл за мен, говорейки за кандидати за едно или други, винаги е било много по-важно да видя хора, които са доказали своя стремеж към това да са честни хора. Защото много лесно се злоупотребява с тези морални категории. Всички ние знаем, че това е много по-трудно, отколкото просто ето така да го кажем.

Хора, които са показали професионален капацитет и капацитет за някаква обществена дейност, хора, които са показали характер и характерът ме интересува много повече, отколкото харизмата. И смятам, че в крайна сметка политиката не е въпрос на победа на всяка цена, ако ние гледаме на политиката наистина като на усилие да променим нещата в страната си, трябва да сме готови да убеждаваме хората да гласуват не просто за поредния харизматичен месия, а за сериозни хора, които наистина имат кауза.

– Характерът се съдържа в това. 

– Това искам да кажа, че нашият проблем не е, че ние търсим поредния магьосник от Оз, който да изтикаме напред и да спечели едни или други избори. Не ни е кадрови проблема. Имаме много хора, които може би не биха били очевидни победители от самото начало, не биха вдигнали вълна от масов ентусиазъм.

– Тоест не биха победили? 

– Не, напротив. Ние имаме много хора, които биха могли да влязат във всяка надпревара със сериозно отношение, към това, което правят и именно на база на тази аргументация биха могли да се надяват на победа и тогава тази победа няма да е просто един резултат от някакви оптически ефекти и моментна конюнктура. А ще бъде стъпка напред за страната, защото е време да мислим не как да побеждава един или друг. Време е да мислим, как България трябва да печели.

И от тази гледна точка – за това как България трябва да печели – нашата цел е да печели републиканският парламентаризъм, нашата цел е да печелят хора, които наистина имат място в политиката, защото са доказали това. И бихме се фокусирали върху това. Питате ме, защо не ги номинираме и ви отговарям с това, което казах в началото на нашия разговор.

Просто ситуацията е изключително сложна и ние трябва да намерим най-доброто решение за това как коалицията да участва в този много сложен предизборен контекст, състоящ се от засилена конкуренция, именно в нашия електорален сегмент и двата типа избори. Не е проблемът кадрови.

– Има ли опция да подкрепите Румен Радев? 

-Не.

– Няма такава опция? 

– Такава опция не виждам към момента.

– Защо, вчера той обяви кандидатурата си? 

– Може ли да коригирам това, което казах? Аз лично не виждам такава опция, не сме я обсъждали сериозно в колективните органи, но нямаме окончателно решение и в този смисъл аз не знам какво ще стане. Това е много важно, това не е просто някакво отбягване на въпрос.

Ние наистина държим и акцентираме на колективния процес на вземане на решения. По доктринален въпрос. Но аз мога да Ви кажа как си обяснявам, че никой не поставя тази тема и защо не го виждам като ход. Румен Радев в момента е човек, който е поставен пред огромно изкушение. На свръхконцентрация на власти, на проект, който се явява, по един или друг начин, който няма аз да характеризирам, но той трябва да бъде изяснен, и се явява…

– За „Продължаваме промяната“ ли говорите? 

– Да. Той се явява като продължение и, в някакъв смисъл, екстензия на служебното правителство. В този смисъл изкушението, рискът е да получим една концентрация на власт – между президентския екип и хора, които са в генезис от него, в парламента. Аз не съм сигурен, че тя е най-добрият заместител на борисовия модел на концентрация на власт.

В този смисъл, по този наистина идеен въпрос и тази идейна база, аз мисля, че ние трябва да останем встрани на този процес, да се погрижим да имаме силно присъствие в парламента именно като контрапункт на тази концентрация.

Защото именно с този тип концентрация, през който българската демокрация минава вече 30 години, а преди това я имаше в чист вид в лицето на режима на Тодор Живков, в нея се крият дълбоките причини за корупцията, безправието и несвободата.

В този смисъл, ако ние се борим реално с корупцията, с дълбоките ѝ причини, а не просто с един или друг, който, така да се каже, трябва да бъде порицан, се изисква силна „Демократична България“ в парламента като силен контрапункт на всякакви процеси на свръхконцентрация на власт.

– Г-н Иванов, оставяйки встрани в процеса, както Вие казахте… 

-Встрани от тази коаголация около Радев, не от процеса, напротив.

– Добре, но оставяйки встрани, всъщност Вие не подкрепяте ли Радев индиректно. До последния момент, в който можете да регистрирате кандидат за президент, има точно две седмици. Тази липса на определеност от Ваша страна, защото не казвате със сигурност, че ще номинирате, не казвате и че няма да номинирате, та това не играе ли в полза на този модел на концентрация на власт, за който говорите? 

– Няма да споря с това, че различните стратегии на нашето поведение могат да имат такъв моментен ефект. Това, което за мен е важно, е, че ние се готвим в кампанията си да поставим тази тема в центъра.

Да кажем на нашите съграждани не просто „харесайте си някой“, не просто „подайте се на една или друга емоция“. Искаме да проведем сериозен разговор и няма да го започваме сега. Това е сериозен разговор, който ние водим най-малко откакто има „Демократична България“ и всички формации, които са в нея, го водят назад във времето.

Разговорът е за това как се управлява България. Как се упражнява властта, така че да очакваме от нея да имаме добро управление. Защото вчера чух това като един от акцентите от анонсираното в началото на кампанията на Румен Радев – доброто управление. Само че моята теза е, че доброто управление означава институции.

Означава разделение на властите, което означава непозволяване на власт да се концентрира на едно място. Това означава изграждане на систематично-обществена резистентност срещу концентрацията на власт.

– Да, но Вие засега не сте заявили, че ще участвате в битката за една от институциите – президентската.

– Защото има съображения. Какво ще направим ще решат нашите колективни органи. Включително колебанията са ни за това, че живеем в свят с ограничени ресурси, няма спор в това. Въпросът е дали нашите ресурси, не говоря само за финансови, а обществен капитал и т.н., дали ще ги насочим към битка за съживяване на парламента.

Защото в парламентарната република мястото, където се ребалансират властите, мястото, откъдето най-ефективно може да се оказва противодействие на концентрацията на власт, дали в премиерския кабинет, или президентския кабинет, е парламентът.

– Това е безспорно. 

– И от тази гледна точка тези от нас, които гледат с малко по-сериозен фокус към парламентарните избори, го правят именно от гледна точка да постигнем максимален ефект от всичките си усилия с оглед на това в българския парламент да има силен двигател, какъвто „Демократична България“ е доказала, че може да бъде, против всякаква форма на концентрация на безконтролна власт.

– Връщам Ви в началото на разговора, Вие за пръв път нарекохте „Продължаваме промяната“ „конкурент“. Досега ги определяхте като Ваши съмишленици, Ваши партньори, а аз днес за пръв път Ви чувам да казвате, че са Ваши конкуренти. 

– Употребих го в много ясен контекст и това е част от моя опит да проведем сериозен и честен разговор, не да пръскаме просто райски газ наоколо. Няма никакво съмнение, надяваме се, че както досега сме виждали, персонално, в лицето на Асен и Кирил съмишленици и това, което те са започнали да изграждат като колективна конструкция, като екип, защото още не е заявено като партия, по същия начин ще бъдат наши съмишленици. Искам да кажа, че ние гледаме на това с надежда, защото ще работим с тях, ако това е така, както се надяваме, в следващия парламент.

– Вие ще водите ли разговори? 

– Ще ви отговоря. Това са реалностите на политическия живот. Ние именно заради това поставихме въпроса за съвместно явяване, за да можем факта за това, че сме съмишленици, да го превърнем в една честна и добре структурирана възможност за един кръг избиратели от демократичната общност да не бъдат поставени пред избор. Те избраха друго.

– Тоест оставят избирателите пред избор, така ли? Избирателите, които смятате, че са Ви подкрепили при предишен вот. 

– Те поставят избирателите, които подкрепят тези каузи и които ние наричаме демократичната общност, пред конкурентен избор. Това в някакъв смисъл е добре, защото конкуренцията винаги е добре дошла и в този смисъл не търсете в моите думи някакъв негативизъм и ние сме готови за това. Но искахме да го избегнем, след като то, така или иначе няма да се случи, както ние си го представяхме, че ще се случва. На тези избори ние ще сме конкуренти и го казвам напълно спокойно, без никакъв негативизъм и драма в това.

– Всъщност това не подкрепя ли тезата, че би следвало „Демократична България“ да има кандидат за президент, който да дърпа напред. Ето, Първан Симеонов преди дни пред „Свободна Европа“ каза, че кандидатът за президент се явява един вид като локомотив за издърпване на парламентарните листи. 

– Тази теза съществува. Тя има своята логика. Въпросът е до каква степен ние смятаме, че поставянето на избиратели, които така или иначе са поставени в парламентарен контекст пред избор, са поставени и пред още един избор. Ние не знаем как ще сработи изправянето на една голяма група от тях, повече от 50%, които имат склонност да гласуват за президента Радев, пред още един избор. Никой не може да отговори.

Пак искам да съм напълно честен и с Вас и с нашите избиратели. Всеки, който се появи и каже това ще работи като локомотив и този локомотив ще се движи напред или назад, се заблуждава. Никой не може да предскаже как точно ще работи такъв избор в рамките на едно поле с четири точки. Двама кандидат-президенти и две парламентарни листи. Точно това е изключителната сложност на ситуацията, в която ние се намираме. Така че има тази логика, има и друга логика. Опитваме се да преценим на базата на колективна мъдрост какъв е най-добрият подход в това отношение.

– С появата на „Продължаваме промяната“ 47-ото Народно събрание има ли шанс да бъде по-различно от 45-ото и 46-ото, или, ако трябва да Ви цитирам, и то ще изгасне като „мокър фас“, както бяхте казали преди време? 

– Първо аз и други неща съм казвал като това, че не обичам да се фокусирам върху прогнози за шансове, а върху това какво можем да направим. Затова ние очакваме партньорство с „Продължаваме промяната“ с надеждата, че това наистина ще промени възможностите за формиране на едно стабилно мнозинство на дълбоката промяна, каквото ние винаги сме очаквали, че трябва да се направи. Но трябва да си даваме сметка и за това какво се случва.

България излиза от един модел на 12 години концентрация на власт и твърде много от играчите, които участват в този макро-процес, надявам се, че няма да стане микро, просто се опитват да заменят Борисов. Да кажат Борисов беше един харизматик, който си направи личен проект, концентрира много власти и си правеше каквото си иска, често пъти, под една или друга форма на плаващи мнозинства, т.е. мнозинства, които не са структурирани ясно на база на коалиционно споразумение и „дайте и аз да направя това нещо“.

В този смисъл нашата борба не е просто срещу Борисов персонално. Тя е срещу опитите същото нещо под друга форма, с друга опаковка, да бъде възобновено. Това е трудността. Да убедим достатъчно участници в бъдещото Народно събрание, не просто да съберем 121 гласа, особено ако всеки ден ще събираме различни 121 гласа, защото това е рецептата за търговия.

– Тоест класическа коалиция за управление? 

– Класическа коалиция с изключително ясно и подробно разписани задачи. Но не една декларация, която се прочита от трибуната на парламента без да е съгласувана, а един обемен и амбициозен документ с конкретика, срокове, задължения и лица.

– Ще можете ли обаче да заобиколите ГЕРБ, господин Иванов, защото според социологическите изследвания те отново излизат като първа политическа сила? И въобще, какво смятате, ето, миналата седмица господин Йордан Цонев от ДПС каза, че ГЕРБ, ДПС и БСП ще имат 121 гласа. Тоест ако се стъпва на социологията и на неговия анализ, партиите на промяната пак остават в малцинство. Защо все не могат да Ви повярват избирателите?

– Сигурно не могат да ни повярват по много причини. И така, пак ще бягам от някакви прости отговори в наша полза. Със сигурност не могат да ни повярват, защото не излизаме от самото начало с една конструкция, която да обявим, да договорим и която хората да виждат като конкретна възможност.

– А беше ли възможно вие, Мая Манолова, „Продължаваме промяната“ да подпишете предизборно споразумение?

– Аз не виждам никакъв проблем за това.

– А все още възможно ли е?

– Технологично е възможно в интерес на истината.

– А ще го предложите ли?

– Ние го предложихме и очакваме разговор за това.

– Има ли насрочени дати? Вие разговаряхте ли с „Продължаваме промяната“, а с Мая Манолова по тази тема?

-Вижте, нашата логика е, че трябва да разговарят така да се каже по-големите субекти, за да тръгне процесът. С госпожа Мая Манолова ние сме имали добро взаимодействие. И не само с нея, с всичките ѝ колеги в интерес на истината, дори в моменти, когато отношенията между тях са били малко по-напрегнати. Ние имаме добро взаимодействие и добър опит, така че тук по-скоро ключовият елемент е да постигнем това единомислие по отношение на това какво да предложим на избирателите.

-А „Има такъв народ“ къде са в тази сметка? Те ви разпознаха като партньор преди няколко дни.

– Вижте, „Има такъв народ“ са труден партньор. Което не означава, че не ги наричам и че не очаквам да си партнираме с тях. Но истината е, че тъй като там имаме дълга история на опити да се преоткрива колелото в политиката, да се измислят някакви нови форми, които винаги, от наша гледна точка, водеха до риска от възобновяване на модела на свръхконцентрация на власт и плаващите мнозинства…

– И плаващите мнозинства, за които говорехте. 

– Това изглежда като някакви абстракции. Но искам да кажа твърдо, че аз много вярвам, че това са ключови предпоставки за корупцията. Та от тази гледна точка ми се струваше най-лесно ние първо да постигнем единомислие по този въпрос с „Продължаваме промяната“. След което от гледна точка на такова едно, така да се каже, централно ядро да може да се добавят други партньори. Защото съм сигурен, че ако ние се бяхме разбрали с тях по това да се явим с общи листи, да предложим на избирателите изначално яснота какво ще правим, как ще си разпределим отговорностите, какви задачи поемаме и какво се разбираме, това даваше …

-Д обре, но това няма да се случи, защото те ви казаха не.

– Но да си спомним откъде тръгна този разговор – Вие ме попитахте защо партиите извън ГЕРБ, ДПС и БСП не могат да получат мнозинство.

– Тоест Вие смятате, че „Продължаваме промяната“ са отговорни за това?

– Не. Вижте, много е лесно да го кажа това нещо и в рамките на една кампания човек често е изкушен това нещо да го направи. Аз мога да разбера тяхната гледна точка и в този смисъл не очаквайте от мене да ги укорявам. Но Ви казвам от наша гледна точка какъв беше ходът, който можеше да отговори на въпроса, който Вие ми поставихте.

– Добре, два кратки въпроса. Първо, тази седмица ще проведете ли разговори с тях евентуално за действия след изборите, ако не тази седмица, то следващата? Такъв разговор ще има ли?

– Нас ни интересуваше на първи етап, търсихме възможност за разговори, свързани със съвместно явяване на изборите. Получихме отговор. От тази гледна точка следващият разговор, който нас ни интересува, е разговор за коалиционно споразумение за управление. Този разговор има смисъл да се води, след като са се изяснили няколко важни компонента. Първото нещо, което за нас ще бъде важно да се изясни по някакъв стабилен начин, е отношението на колегите от „Продължаваме промяната“ към ГЕРБ и ДПС. За нас това е фундаментален въпрос.

– Този въпрос Асен Василев го изясни пред Нова телевизия. Каза, че с тях не би колаборирал.

– Чуваме и други неща и затова казвам, че е хубаво да се изясни. Нашата теза е, че независимо от това какви клетви, самопризнания, самобичувания можем да получаваме от тях и гласуване по определени неща, те трябва да останат извън властта на всяка цена и със сигурност няма как ние да бъдем в някаква властова комбинация с тях в обозримо бъдеще. Това е единият въпрос. Другият въпрос е да видим програмата, защото сравнението на програмите е началото на всеки разговор за съвместно управление. И, разбира се, да видим резултата от изборите.

Така че ние сме отворени за разговор, включително бихме разговаряли с тях за това да им помогнем да си гарантират вота, защото те нямат представители в секционните комисии, и разговори ще има, но аз лично ще избягвам да ги превръщам в някакви публични събития.

– Доколкото разбрах, краткият отговор на въпроса, който Ви зададох, е, че тази седмица разговори няма да има.

– Не са насрочени такива. Дали ще има, може вече някой да се обади ей сега.

– Докога ще кажете ще имате ли президент и с това приключваме?

– Имаме ясни законови срокове и това е…

– Тоест два дни преди началото на предизборната кампания?

– Прави ли Ви впечатление, че ГЕРБ казват, че ще го обявят в последния момент?

– Заради хейта, Вие не използвате такъв аргумент.

– Хейт има всеки път, не е това причината. Така че нека това кратко време, което имаме, да го използваме по най-добрия начин, без да слагаме някакви ясни крайни срокове. Крайният срок е сложен от закона, в рамките на този срок ще се произнесем.

  • Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. svobodnaevropa@rferl.org

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s