Децата ще платят за позата щраус, която заехме в пандемията

Янина ЗдравковаНай-лесно е да се затворят училищата, така и ставаСнимка: БГНЕС Най-лесно е да се затворят училищата, така и става

В сряда привечер София беше пълна с ошамотени родители, които се щураха в дълбок дистрес около училищата и псуваха яко.

Часове по-късно децата отново трябваше да преминат на дистанционно обучение от вкъщи, а минути по-рано нещастните родители и учители дори не го подозираха.

Новината беше сведена до знанието на родители и учители в 17:30 следобед, когато повечето деца са си вече вкъщи. Бащите хукнаха към училищата да събират учебници, помагала и пособия, майките започнаха организация по преминаване на работа от вкъщи, ангажиране на баби, лели и който там се отзове.

Хаос, сякаш за първи път се минава на онлайн обучение. Сякаш пандемията е обявена вчера по обед. Сякаш няма алгоритми, представени от Министерството на образованието още през август, които казват при каква заболеваемост как да се учи.

Сякаш броят на заразените не нараства от седмици, а от няколко случая сме скочили на 5000 в рамките на дни. Само преди 10 дни Софийският оперативен щаб реши да не затваря училищата, въпреки че заболеваемостта вече беше в тъмночервената зона, което според плана на правителството значи онлайн обучение.

Пак настана хаос, защото както обикновено всички – правителство, общини, училищни власти и родители кротко чакаха да се размине. И както обикновено не се размина.

Дискомфортът за родители и учители е огромен, но реално той е най-малкият проблем. Не е и хаосът, въпреки че той можеше да се избегне.

Основният, фундаментален проблем са децата – как гледат управляващите на тях и как всички ние ощетяваме бъдещето им. Те ще са тези, които ще платят най-високата цена за пандемията, която мнозинството в България се прави, че не съществува и не го засяга.

Училищата са развъдник на зарази и това е ясно откакто съществува тази институция. Най-пресният пример е миналата есен, когато броят на заразените от коронавирус отново скочи след началото на учебната година.

Но училищата са последните, които трябва да бъдат затваряни, въпреки всичко. Когато нормалните държави още налагаха локдауни, учениците биваха последните засегнати.

През лятото редица страни направиха ваксините задължителни за учителите или наложиха тестове за учениците при старта на учебната година. Протести имаше, но училищата им работят.

Защото нещата, които децата няма как да научат, докато висят пред компютъра вкъщи, не могат да бъдат наваксани. През Teams ще им бъде преподадена азбуката или Менделеевата таблица, но няма да са в училищна среда, няма да се учат как да общуват помежду си и с външния свят, да се социализират, няма да се движат достатъчно.

Няма нищо нормално и стимулиращо развитието на едно дете в това да е залостено по цял ден пред компютъра вкъщи и да е с връстниците си единствено онлайн. И в подобни условия няма да научи и Менделеевата таблица като хората.

Това е напълно известно на министерствата на образованието, здравеопазването и дори на целия Министерски съвет. Които, освен че приеха план за реакция при разрастване на епидемията, който не спазват, не направиха нищо. От страх от протести и недоволство не беше въведена нито една мярка, която да помогне децата да останат на училище.

В училищата е ваксиниран 36% от персонала и никой не стимулира или дори задължи педагозите да се имунизират. Няма и регулярни тестове за децата и учителите, така че да се откриват по-често и бързо заразените. Дори при настоящото въвеждане на зеления сертификат учителите все още са изключени от него.

Повечето родители също не искат нито да тестват децата им, нито те самите да се ваксинират. А колкото повече ваксинирани има, толкова по-малък е рискът от кризисна ситуация и претоварване на болниците и съответно – от затваряне и на училища. Но явно на почти никого не му пука.

Защото когато всичко пламне, най-лесно е да се затворят училищата. Нито деца, нито родители излизат на протести, не затварят Орлов мост и не посягат да бият просветния министър. Децата и не гласуват, тях никой и не ги пита.

Затова сега всичко е отворено, кръгът на хората, които имат право на зелен сертификат зорлем се разширява, и единствено децата са затворени. И така ще преборим вълната.

Възрастните почти не си дават сметка, че децата, особено по-малките, вече почти не помнят какво е било преди пандемията. За тях животът сега е нормалният живот, защото почти не знаят друг. Затова и го живеят и се нагаждат и към маски, и към дезинфеция, не чакат тая гадост да приключи и да си продължим постарому, а щом може – да си караме както знаем и без да е приключила. 

Само че именно децата ще платят цената на позата щраус, от която обществото не желае да помръдне. Българските ученици и без това отдавна са на последно място в Европейския съюз по функционална грамотност, просто в следващите оценки на PISA ще са с още по-лош резултат.

Цяло едно поколение не просто няма да е добре образовано и съответно ще е бедно, то няма да знае как да живее в реалния свят.

Единственото, което ще познават като взаимодействие със света и живота, ще е позата щраус.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s