Трябва ли Кирил Петков да се оттегли от политиката?

Ако Кирил Петков трябва да се оттегли заради двойното си гражданство, какво да кажем за тези трима политици? Едно е да си нарушил административни правила, съвсем друго е да си се оплел до шия в корупционни афери.

Коментар от Даниел Смилов:

Решението на КС по казуса “Кирил Петков” повдига най-вече политически въпроси. Един от тези въпроси е дали Петков не трябва да се оттегли от предизборната кампания, тъй като е заемал поста министър в нарушение на конституцията.

Всъщност смисълът на решението на КС, което излиза в разгара на кампанията, е точно да повдигне този въпрос. Всички останали приказки за “правните последици” за “нищожния министър” са само драматизация по основната тема – евентуалното отстраняване на Петков от политиката.

Красимир Каракачанов пръв излезе с аргумента, че е необходимо да се мери с един и същ аршин за всички. Представете си, каза той, ако аз (тоест, Каракачанов) бях извършил нарушението, какъв вой щеше да се вдигне. Тук той несъмнено е прав, макар че аналогията му е непълна, защото някои хора когато и по какъвто и повод да си тръгнат от политиката, все ще закъснеят.

Ако Петков се оттегли, България ще се окаже в абсурдна ситуация

Ако се извади един и същ аршин на политическата маса и ако в резултат от това Петков се оттегли, България ще попадне в следната абсурдна ситуация: млад и талантлив политик се оттегля заради гръмко оповестено нарушение на конституцията, докато един куп не толкова млади и талантливи политици, чиято корупционна слава се носи по света, си остават в политиката като съвсем конституционни и дори законосъобразни. Може би наистина най-силният ход на Петков би бил да се оттегли – за да лъсне цялото лицемерие на „конституционносъобразната” корупция в политическата ни система.

И наистина: ако Петков трябва да се оттегли заради двойното си гражданство, какво да кажат следните политически лица в България:

– Бойко Борисов: Списъкът му с “конституционносъобразни”, но скандални истории е наистина впечатляващ – ще свърши статията, докато го преполовим. Затова ще се ограничим с един-два примера. Докато прокуратурата допуска, че Петков умишлено е скрил информация за двойното си гражданство (и така е извършил престъпление), на нея и през ум не ѝ минава, че Борисов може да е знаел за схемата, по която Васил Божков е ощетил хазната със стотици милиони левове от хазартни такси. Къде ли се е заврял еднаквият аршин в този случай? Този аршин го няма и за Мата Хари: така и не разбрахме коя е тя и как е внесла 1 милион в злато и банкноти в покоите на иначе конституционносъобразния ни бивш премиер;

– ДП: Имаше едно лице ДП, за което излязоха компрометиращи информации в тефтерчето на Златанов – тогава шеф на една от бухалките на властта, предшественица на КПКОНПИ. По случая от прокуратурата най-напред казаха, че ставало дума не за ДП, а за някого, който се нарича 10. Но след като тази камуфлажна версия не хвана дикиш, въпросното тефтерче беше „откраднато” от вещо лице, докато то (лицето) се облекчавало в храстите. Ако от тази истинска история следва нещо, то е, че срещу ДП няма и не може да има доказателства, дори когато в даден момент такива са налични. А за същото лице Конституционният съд постанови, че то си е останало депутат въпреки че за определен момент беше назначено за шеф на ДАНС и дори известна журналистка успя да му вземе интервю в това качество. Но въпреки тази несъвместимост, изразяваща се в принадлежност едновременно и към законодателната, и към изпълнителната власт, ДП си остана напълно конституционносъбразен. Вярно е, че заради тези, а и много други проблеми, Бойко Борисов в един момент заяви, че това лице се е оттеглило не само от политиката, ами направо в Дубай. Но Борисов и много други неща е казвал. Изглежда вече и Вашингтон не вярва на подобни сълзливи разкази, защото наскоро вкара човек с инициали ДП в списъка „Магнитски”;

– Ахмед Доган: Освен горд собственик на електроцентрала, удълбано с държавни пари частно пристанище, студен резерв, частично незаконни сараи и яхтен кей, регистриран като земеделски имот, Ахмед Доган е и прочут хидроинженер, получил милионен хонорар за язовирна дейност. В хонорара даже от ВАС не бе открит конфликт на интереси, защото той бил взет, след като е влязъл в сила законът за конфликт на интереси, но е бил получен по договор, сключен преди влизането на закона в сила. (Ако не разбирате логиката на този аргумент, причината може да не е у вас, а у ВАС.)

Истинската цел на „конституционния хор“ срещу Кирил Петков

С две думи: ако се мери с един и същ аршин и Кирил Пеков се оттегли заради “противоконституционността” си като министър, изброените по-горе лица какво трябва да направят? Принципът на пропорционалността би изисквал харакири или поне отъркалване в катран и перушина. Но, слава Богу, все още (и въпреки Конституционния ни съд) сме в Европейския съюз, в който подобни диващини са недопустими.

Принципът на пропорционалността в европейски контекст би изисквал само оттегляне на лидерите на ГЕРБ и ДПС, както и доброволното саморазпускане на тези организации. Едно чисто начало изглежда и разумен изход за страната от сегашната политическа каша.

Истинската цел на “конституционния хор” срещу Кирил Петков не е да се прилага някакъв еднакъв аршин за всички. И при най-лежерно и несъсредоточено прилагане този аршин би сложил край на политическите кариери на много бивши народни любимци и ноторни политически фигури. Това, на което тези фигури се надяват, е Кирил Петков да си остане в политиката, а те да могат да казват: ние сме безспорно маскари, но и новите не са стока. Ето, „Демократична България“ не спазва закона и иска да се регистрира с електронен подпис, а Кирил Петков излезе направо „противоконституционен”.

Това, разбира се, е лицемерие на квадрат. Все пак едно е да си нарушил административни правила (пък било то и конституционно закрепени), друго е да си се оплел в корупционни афери, чиято миризма се носи чак зад Атлантическия океан. И с какъвто и съд да захлупваме смърдящата купчина – било то конституционен, административен или дори с голям меден казан – тази миризма няма да изчезне. Именно тя е големият проблем на България, а не гражданството на този или онзи.

Президентът стъпка конституцията, всички се разсейват

Пламен Асенов, специално за Faktor – https://faktor.bg/

Онзи ден насред центъра на София бе разигран такъв неморален и незаконен политически цирк, граждани, че ако бяхме нормална държава, всички участници в него вече щяха да са изритани на улицата от самата улица, а срещу главния организатор – президентът Румен Радев, щеше да е започнала процедура по импийчмънт. 

Ето защо, дори да бях най-силен и искрен привърженик на Радев, готов да гласува за него с две ръце, щях вече сериозно да съм се замислил дали да остана такъв, след публичната спявка с министрите, която той свика, по темата за вируса и ваксините. Уж по тази тема, де, а всъщност цялата работа си беше един изключително некадърен опит за предизборен ПР във все по-тежката за сегашния президент ситуация, когато некадърността на назначеното от него служебно правителство рефлектира пряко и силно негативно върху личния му рейтинг.

Не мисля, че Радев си представяше колко кошмарен ефект на бумеранга ще се получи, когато преди време назначаваше служебните министри. По-скоро обратно, повече от година той политически работеше да се стигне точно до такъв удобен за него сценарий – по време на изборите практически да няма реална власт в държавата и да бъде в ролята на сам юнак на коня. Но не би, в случая имаме точно обратното – прекрасна илюстрация на поговорката за вола, дето рие, а на гърба му пада.

Само набързо ще минем през няколко основни глупости, които изръси Румен Радев и на които вероятно могат да се хванат само умници като него. Не, че това е малка аудитория в България, но все пак…..

На първо място е твърдението му, че всички други кандидат-президенти истеризират темата Ковид и преувеличават обвиненията към сегашното управление, за да спечелят гласове, само той единствен е истински загрижен за хората в тази страна и е готов да се жертва в името на реалните мерки срещу болестта.

Всъщност истината е, че всички виждаме как некадърните министри от радевото котило могат да окепазят една наистина добра и реалистична мярка като зелените сертификати, само като я въведат прекалено късно и по неправилен начин. Самият Радев отчита това и уж ги критикува.

Но ако не търси политическа печалба с действията си, защо изобщо направи спявката с министрите публична? А и защо я направи след дъжд качулка? След като лично той има толкова добри идеи за справяне с кризата, защо проспа всички предишни месеци, когато управляваха предишните негови служебни кабинети и скромно не им прошепна какво да правят?

Ама и аз съм един наивник – що ли толкова се замарям да питам, след като всичко е ясно.

После идва твърдението на Румен Радев, че децата и техните родители сега са останали затворени поради анти-Ковид мерките. Ами не е вярно, бе, г-н президент, не казвам, че съзнателно лъжете, ама просто не е вярно. Децата само от няколко области, където пикът на Ковид-вълната отиде прекалено високо, преминаха към дистанционно обучение.

Това не значи, че те са насила затворени в къщи и не могат да излизат оттам. А още по-малко пък значи, че родителите им са затворени. Напротив, когато не са пред компютъра, за да карат час, малките ангелчета се събират на тумби по градинките, пият бира и щипят момичетата по начин най-непукистки спрямо въргалящата се наоколо смърт.

Родителите им като цяло пък ходят по демонстрации или просто злословят по кафенетата срещу зеления сертификат, въпреки че никой никъде реално не им го иска. Тъй като съм доброволно и напълно убедено ваксиниран още преди месеци, през последните дни нарочно минах през доста кръчми, като си разхождах сертификата в джоба – уви, никъде дори не си помислиха да го поискат. Почувствах се лично засегнат и ми стана много мъчно, че тази полезна иначе за обществото мярка, не работи. И аз, горкият, бях принуден да давя мъката в алкохол…..

Радев иска също от министрите тестовете, става дума, доколкото разбирам, за антигенните тестове, да бъдат наистина безплатни. Ами да, ама аз не съм съгласен по няколко причини. Първо, както знаем, такова нещо като безплатен обяд няма. Това означава, че аз и вие, ваксинирани граждани, ще плащаме от джоба си тестовете на онези кретени, които не искат да се ваксинират, а са готови да губят ценно време, пари и обществени усилия, за да се тестват през два дни. Ми не съм съгласен, бе, г-н президент. 

Още по-малко съм съгласен вие да си развявате популизма и да си правите предизборен ПР с парите от моите данъци.

В края на краищата, който не иска да се ваксинира, трябва да си плаща за гяволъка, не ли? Я да видим какво направиха в доста по-демократични страни от нас като Щатите, Франция и други – направиха ваксините задължителни за лекари, учители, държавни чиновници и други, а на всичкото отгоре съблюдават ефективно спазването на това изискване и който не желае – навън, да си търси хляба там, където му позволяват свободно да заразява и убива колкото си хора иска.

И накрая – президентът изисква правителството да разреши сертификати да получат и хората, които просто имат много антитела. Извинявайте, ваше сиятелство, поне се допитайте до наистина сведущи специалисти, а не до онези, които очевидно ви съветват според мъдростите на доцент Тирбушонов и професор Пиячков.

Първо, многото антитела не са доказателство за нищо, защото сред тях може да има, но може и да няма такива, които се справят специално с коронавируса. И второ, много антитела мога да имам и заради обикновен грип или нещо друго. От личен опит – преди години ми бяха отчетени страшно много антитела, защото няколко дни поред бях пил аналгин срещу зъбобола, който ме мъчеше.

Така че – айде да не играем политическата игра по каруцарски.

Всичко, казано дотук обаче бледнее пред самия факт, че такава среща бе проведена по такъв начин и предавана публично посред предизборната кампания. Да, всичко бледнее, защото моделът на срещата е не просто копиран от примитивния, антидемократичен начин, по който от Кремъл руският самодържец Путин управлява престъпната си мафиотска империя, а защото тя е антиконституционна от гледна точка на българския Основен закон.

Не знам къде блеят юридическите съветници на Румен Радев и не ме интересува. Но много искам да попитам служебния правосъден министър и виден конституционалист Янаки Стоилов защо не възрази. Защо не предупреди колегите си министри да не ходят при старшината публично да им набива канчето по такъв срамен за тях начин? Защо не излезе пред медиите и не каза, че в случая не само царят е /юридически/ гол и бос, а и присъстващите министри. Което на нормален език би трябвало да се преведе така – в българското президентство се проведе безсрамна политическа оргия. 

Не си спомням през последните 30 години някой държавен глава да се е държал по този нагъл и безобразен начин с кое да е правителство, включително служебно. Не и след Тодор Живков.

Но защо, бе, другарю Стоилов мълчахте и мълчите? Не беше ви ясно, че по Конституция не може да има такова смесване на властите, на каквото станахме свидетели на живо в ефир, така ли? Не знаете, че президентът е институция, която няма преки функции в изпълнителната власт, а правителството е напълно еманципирано от него и взима самостоятелни решения, за които носи отговорност пред Парламента и пред избирателите, не пред президента.

Не разбирате тънкия момент, че принципът за разделение на властите важи дори за служебните кабинети, нищо, че те са назначени от президента, а?

Да, у българина някак здраво е закрепено мнението, че, който плаща, той поръчва музиката. И в чалгарниците наистина изглежда да е така – но това е привидност. Като се замислиш, онзи, който плаща, поръчва само коя музика да му изпълнят, обаче не може да диктува на композитора какво точно да композира и как. Ако можеше, щеше сам да си композира.

В политическия аналог, все едно да кажем, че, тъй като президентът формално се подписва за назначението на главния прокурор, оттам нататък главният прокурор – който и да е той – трябва да му е вечно благодарен и да пренебрегва закона, само и само да изпълни президентската воля. Ами не става така и няма как да стане, тъй като и съдебната власт е независима от президента точно толкова, колкото и правителството.

Но не е само Янаки Стоилов виновен, че антиконституционната постъпка на Румен Радев не получи достойно разгласяване. Чудя се например къде ли спят основните негови опоненти в президентската надпревара – чакат Луна да ги изпревари с критиките ли? Или великодушно му прощават дребното нарушение на Конституцията?

Чудя се също къде спят медиите. Ами, колеги, ако не виждате гредата в окото на президента, как ще видите собствените си трески за дялане?

А най-накрая се чудя и на моя акъл – чавка ли го изпи, та продължавам с опитите да отварям очите на слепите.

Защо кметове от различни партии се срещат с Делян Пеевски

Кметът на Велико Търново Даниел Панов в кабинета си с Радослав Ревански, Делян Пеевски, Мустафа Карадайъ и Камен Костадинов.
Кметът на Велико Търново Даниел Панов в кабинета си с Радослав Ревански, Делян Пеевски, Мустафа Карадайъ и Камен Костадинов.

За 20 дни бизнесменът Делян Пеевски имаше повече публични прояви, отколкото за престоя си в четири състава на Народното събрание. Той беше сниман от журналисти пред ДАНС, кандидатира се отново за депутат от ДПС, даде интервю за предаване в социална мрежа и отделно от това се срещна с кметове на най-малко четири града, като позволи всичко това да бъде документирано със снимки и цитати.

За последния пълен мандат на Народно събрание, в което Пеевски беше депутат, той не е имал толкова изяви.

Сегашната му активност е непосредствено предшествана от едно събитие от голяма обществена важност: през юни Пеевски стана един от тримата българи, санкционирани от САЩ за тяхната причастност към корупция.

Затова и въпросът не е само в това, че Пеевски е сменил стратегията си за обществени прояви, но и в това, че кметовете, които се виждат с него след налагането на санкциите, нямат нищо против срещите с него. А тези кметове са от различни партии.

Свободна Европа говори с тях, за да разбере мотивацията им. Аргументите, които те изказаха, бяха най-разнообразни. От това, че “Пеевски не е санкциониран според българската конституция” до това, че “много кандидати са наказани по “Магнитски“. Второто не е вярно, но за това по-късно.

Как Пеевски обеща публичност и спази обещанието

Делян Пеевски беше депутат от ДПС в четири поредни Народни събрания, но не се кандидатира за парламентарните избори на 4 април 2021 г. Два месеца по-късно Вашингтон обяви санкциите. Впоследствие Пеевски не беше в листите на ДПС и на последвалите парламентарни избори на 11 юли.

За предстоящите – трети за годината парламентарни избори на 14 ноември бизнесменът се завърна в листите на движението. Пеевски поведе две листи на ДПС – във Велико Търново и Благоевград.

Известен с това, че докато беше депутат не се появяваше на работното си място – в парламента, нито пък в медиите, непосредствено преди началото на настоящата предизборна кампания, Пеевски обеща, че ще бъде видим и ще говори.

Първият пример за това спазено обещание се оказа интервю на кандидата на ДПС за рубриката “Шибанистан” във Фейсбук. Това е онлайн предаване на Симон Милков, свързван с партията на Николай Бареков, а впоследствие познат на публиката и от демонстрациите в подкрепа на главния прокурор Иван Гешев.

ВИЖТЕ СЪЩО: “Не е нагласено”. Как Пеевски успя да даде интервю и да отрече, че го засягат санкциите на САЩ

Паралелно с това през страницата на ДПС във Фейсбук започнаха да се разпространяват кадри от срещи на Пеевски с различни представители на местната власт. Първо с кмета на Велико Търново Даниел Панов, а впоследствие и с кметовете на Свищов Генчо Генчев, на Банско – Иван Кадев и на Сатовча – д-р Арбен Мименов.

Впечатление прави, че всички те са излъчени за постовете си от различни политически партии. Даниел Панов (Велико Търново) и Генчо Генчев (Свищов) са от ГЕРБ, Иван Кадев (Банско) е излъчен от БСП и “Демократична България”, а Мименов (Сатовча) е кадър на ДПС.

Велико Търново и още „много“ санкционирани по “Магнитски”

Първата публикувана снимка от поредицата срещи на Пеевски с кметовете беше от Велико Търново. За нея се разбра от пост на пресцентъра на ДПС във Фейсбук. Кадърът показва представители на ДПС в кабинета на кмета Даниел Панов.

Панов е кмет на Велико Търново от 2011 г. досега. В тези 10 години той е избиран винаги от ГЕРБ. Освен това Панов е председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Заедно с Панов и Пеевски на срещата са били още поне трима души – председателят на ДПС и кандидат-президент от партията Мустафа Карадайъ, кметът на Белица Радослав Ревански (член на ръководството на НСОРБ), който в настоящата кампания придружава Пеевски почти навсякъде, и Камен Костадинов.

Костадинов е бивш депутат и член на Централното оперативно бюро на ДПС. Той и Даниел Панов са членове на Изпълкома на БФС, който беше избран на спорния конгрес, преизбрал Боби Михайлов.

Поводът за срещата така и не е уточнен от пресцентъра на ДПС, който разпространи снимките. Впоследствие партията не отговори и на официално отправените запитвания от Свободна Европа.

Панов обаче коментира случая. По думите му той е получил предложение за среща с кандидат-президента на ДПС Мустафа Карадайъ. “Бях уведомен, че той иска [да се видим] и дойдоха всички”, каза кметът на Велико Търново.

Панов твърди, че не се е притеснил от присъстващите. “Какво да се притеснявам – Пеевски е водач на листата на ДПС за региона”, каза Панов в отговор на въпрос дали санкциите по закона “Магнитски” не го тревожат.

“Не отказвам среща на никого. И с други водачи [на листи] съм се виждал – разговаряме за местната политика, за проблемите на общините”, каза Панов. А на уточняваща реплика, че други кандидати не са санкционирани по глобалния акт “Магнитски” за свързаност с корупция, кметът опонира.

“Не, напротив“, каза той. И продължи: „общо взето има и други водачи, които са санкционирани по “Магнитски”, каза той и прекъсна разговора.

Всъщност на предстоящите избори не се явява нито един друг кандидат, срещу когото са наложени санкции по закона „Магнитски“. Бизнесменът Васил Божков и неговата партия „Българско лято“ не бяха допуснати до регистрация, а името на третия санкциониран Илко Желязков не се засича в листите, регистрирани в ЦИК.

Свищов и “не бива да служим на чужди интереси”

Санкциите на Вашингтон не тревожат и кмета на Свищов Генчо Генчев. Той обаче ползва друг аргумент.

“Аз винаги съм смятал, че ние не бива да служим на чужди интереси. Ние си служим на конституцията, затова сме се борили за Независимост и за всички тия ценности, които са постигнати”, каза кметът на Свищов в телефонен разговор за санкциите по глобалния закон „Магнитски“.

Делян Пеевски и представители на ДПС в кабинета на Генчо Генчев.
Делян Пеевски и представители на ДПС в кабинета на Генчо Генчев.

За организацията на самата среща с Пеевски, Генчев уточни, че е била по инициатива на кандидат-депутата. На разговора са обсъждани “всякакви теми за региона”, както и необходимостта от децентрализация на общините.

“Нямам причина да отказвам подобни разговори, приемам да се виждам с всички кандидати, хората знаят – няма значение от коя партия са те, от коя партия съм аз”, коментира той. И допълни: “Това, че аз съм от ГЕРБ не означава, че деля хората по цвят – всеки е добре дошъл да разговаря с мен”.

Кметът на Свищов допълни, че винаги е бил диалогичен и политическата му кариера показва това.

А биографията му наистина е любопитна. Генчев стана кмет на Свищов през 2015 г. Тогава беше подкрепен от БСП. Четири години по-късно (2019 г.) получи подкрепата на накуп от БСП, ГЕРБДПС и ВМРО. Пред Свободна Европа Генчев уточни, че от миналата година пък официално е станал партиен член на ГЕРБ.

Борисов: „Така са преценили“

Нито той, нито колегата му кмет на Велико Търново са се допитвали на централно ниво до ГЕРБ за срещите си с Пеевски, нито пък от София някой им е търсил обяснение по темата.

Във вторник лидерът на партията Бойко Борисов коментира пред журналисти разговорите между кметове, които са партийни членове на ГЕРБ, и Делян Пеевски. „Така са преценили”, гласеше краткият коментар на бившият премиер.

През лятото самият Борисов призна, че като министър-председател се е срещал неведнъж с Пеевски. Борисов тогава уточни, че вижданията им са били “само политически” и посветени на смесените региони – такива, в които живеят християни и мюсюлмани.

На въпрос дали със срещите си с Пеевски кметовете на ГЕРБ не легитимират санкционирания от САЩ кандидат-депутат, председателят на партията каза, че въпросът не е към него.

Според кмета на Свищов и член на ГЕРБ Генчо Генчев пък такъв въпрос не е уместен, тъй като “няма влязъл съдебен акт по нашата конституция”. “Има си български правораздавателни органи, докато няма санкции от български органи какво да говорим?” – коментира той.

Един “непринуден разговор” в Банско

От публикациите на ДПС във Фейсбук се вижда, че след срещите във Велико Търново и Свищов Пеевски се е насочил към другия си избирателен район – Благоевград.

Там той се е срещнал с кметовете на Сатовча и Банско. И ако разговорът с Арбен Мименов (избран за кмет на Сатовча от ДПС) е лесно обясним, заради политическото решение на ДПС на централно ниво, то другояче стоят нещата в Банско. Там Иван Кадев застана начело на града с подкрепата на БСП и “Демократична България”.

Делян Пеевски с кмета на Банско Иван Кадев.
Делян Пеевски с кмета на Банско Иван Кадев.

Пред Свободна Европа той обясни, че се е видял с Делян Пеевски по инициатива на кандидат-депутата. “Имаха обиколка в региона и завършиха с Банско. Получи се един много непринуден разговор”, обясни Кадев.

На въпрос не го ли смущават обвиненията в корупция към Делян Пеевски от САЩ Кадев каза: “По принцип всичко ни притеснява, но не можем да откажем разговор на никого, който идва при нас”.

Междувременно “Демократична България”, която подкрепи Кадев на местните избори през 2019 г. излезе във вторник с официална позиция. В нея съпредседателят на коалицията Христо Иванов призовава гражданите да не дават нито един глас за Пеевски.

Иванов, който е водач на ДБ във Велико Търново, призова останалите кандидати и партии в града да се разграничат от водача на листата на ДПС. Иванов подчерта, че призивът му за разграничаване не включва ГЕРБ заради явната подкрепа на кмета на града Даниел Панов към ДПС и Пеевски.

Според Иванов, ако партиите се обединят срещу Пеевски, така ще може да се гарантира, че следващото управление ще постави ГЕРБ и ДПС „в карантина, защото те са носителите на корупционния вирус”.

Свободна Европа отправи поредица въпроси към пресцентъра на ДПС за срещите на Делян Пеевски с различни кметове, за да разбере как и защо са организирани.

Попитахме и кои други кандидат-депутати на движението организират разговори с кметове. Както и къде да намерим информация за тях, тъй като в официалната страница на движението във Фейсбук се публикуват предимно срещите на Пеевски и на кандидат-президента Мустафа Карадайъ. До редакционното приключване на текста отговори не бяха получени.

ВИЖТЕ СЪЩО: „Той размахва пръст на Америка“. Какво означава връщането на Пеевски в политиката

България пое в страшна посока. В нейния край такива като мен ще бъдат гонени и арестувани.

В България Конституционният съд дописа конституцията в посока, в края на която такива като мен ще бъдат гонени и арестувани, тъй като не се вписваме в „българската народностна, духовна и културна традиция“. От Е. Дайнов.

default

Бесен бях в часовете, след като Конституционният съд (КС) прие, че в конституцията понятието „пол“ има само биологичен смисъл.

Чак се чудех на себе си защо съм толкова разярен. Все пак това решение е смехория. Конституцията не се занимава с въпроси на биологията. КС можеше да обяви понятието „пол“ за принадлежащо не към биологията, а към космологията. Защото конституцията не се занимава и с космоса. Със същия (не)успех КС може някой ден да се произнесе по въпроси на физиката (например за формата на Земята), на химията (за формулата на етиловия алкохол) или на астрологията (за въздействието на ретроградния Меркурий).

Разярих се, защото под смешното се крие страшното. Защото в мотивите за смешното решение е заровена ясно определена и отдавна известна антирепубликанска и антиконституционна идеология. 

Искат да изтребят индивидуалните права и свободи

Да видим отначало по какви причини изобщо имаме конституция и конституционно управление.

Конституционният ред е измислен с цел да предпази хората от произвола на властта, както и от произвола на мнозинството. Конституционният – т.е. ограничаващ произвола – ред е моята гаранция, че дори „суверенът“ утре целокупно да гласува, че всички трябва да ходим със зелени гащи, аз зелени гащи няма да обуя. Тази именно моя свобода, т.е. да не се подчинявам на произвол, нарушаващ правата ми, е онова, което върши една конституция.

Така е в съвременните, модерни общества. В тях правата и свободите на индивида са в основата на правовия ред. В традиционните общества не е така. Там права и свободи на индивида няма, защото няма индивиди. Има участници в общности – тип „кошер“, чието поведение се регулира не от тях самите, а от „традицията“, задължаваща ги да вършат едно, а не друго.

Оттук следва, че всеки, който си позволява да взема задължителни решения по повод конституцията, би следвало да основава своята аргументация върху индивидуалните права и свободи (заради чиято защита конституцията е създадена), а не върху правилата на кошера.

Да видим аргументацията на нашите конституционни съдии: „В Основния закон понятието „пол“ има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със семейните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството, за които е характерно, че отразяват българската народностна, духовна и културна традиция…“

В тези размисли отсъствието на елементарна формална логика е само по себе си умилително. Твърди се, че полът нямал нищо общо със социалната сфера (т.е. с отношенията между хората) и бил част от биологията, защото тъй повелявала… социалната сфера (традицията, която не е част от биологията, защото е арена на отношения между хората).

Дотук – двойка по формална логика. Конституционните измерения на решението на Конституционния съд обаче са много по-важни, тъй като утре могат да определят самите основания на нашия живот като общество.

Проблемите тук са няколко. Първо: Конституционният съд най-нахално дописва – и то на коляно – конституцията, като вкарва в нея неща, които тя не съдържа: биология, традиция и подобни. В друг пасаж от своята обосновка, конституционните съдии внезапно вкарват в оборот „националната идентичност“, демографската криза и „самото оцеляване на нацията“ – пак неща, които в конституцията ги няма.

Второ: проблемът не е дори само в това, че КС си позволява да дописва конституцията; а че прави това с ясна идеологическа насоченост.

След като конституцията (както отбелязва и Филип Димитров в своята отделна обосновка) се занимава с отстояване на свободата на индивида, всяко нейно дописване би следвало да отива в тази посока, т.е. да укрепва гаранциите за тази свобода. Конституционните съдии, обаче, дописват конституцията в съвсем друга посока – в посоката не на свободния индивид, а на кошера, на племенното живеене, в което индивиди, повтарям, няма. А ако се появят, биват остракирани или направо изтребвани. В името на онова, което мнозинството смята за „традиция“.

Третият проблем е чисто конституционен. КС се позовава на „българската народностна, духовна и културна традиция“ (не на правата и свободите, да потретя). Къде, пита се, можем да узнаем какво точно ни нарежда да правим тази народностна, духовна и културна традиция? Кой е онзи общоприет и легитимен документ, от който можем да научим това?

Няма такъв документ. И не може да има. Затова хората пишат, приемат и живеят по правилата на конституции, а не – на наръчници по културно наследство. Там, където някой императивно налага върху обществото задължително разбиране на „народностна традиция“, обикновено говорим за диктатура, а не за конституционно управление.

Имам чисто фактическа лоша новина за конституционните съдии, обосноваващи своите решения не с конституционния ред, а с „народностната традиция“.

Всеки сериозен фолклорист (не са много, но ги има) ще ви каже, че в самото сърце на българската (и не само) фолклорна култура е заложена травестията, т.е. замъгляването на пола, символното преминаване от един пол към друг. Тази култура бе разнебитена по време на социализма и днес травестията личи, като мумифицирана отломка, предимно в кукерските игри. Конституционните съдии се позовават на една“народностна култура“, която е идеологическа травестия, окастрена, изкормена и сведена до нивото на спектакли тип „Балкантурист“ за пред чуждите туристи.

Фактическото непознаване на „народностната култура“ обаче не би трябвало да е проблем, ако КС не я ползваше, за да обоснове дописването на конституцията. Време е вече да видим: в каква политическа посока води точно това дописване?

Онази опасна шепа германци от 1920-те

През 1920-те години в Германия шепа хора решават да разработят политическа идеология, която да противостои на онова, което те заклеймяват като „цивилизация“.Те се опълчват на цивилизацията заради нейното свойство, след Просвещението, да разработва универсални права и свободи, т.е. права и свободи, отнасящи се в еднаква степен до всички хора, независимо от тяхната религия, националност, етнос и т.н. На тази основа възниква съвременното право, в чието сърце е именно това разбиране за универсалната ценност на хората като свободни индидиви. А от това разбиране израстват и конституциите на модерните държави, вкл. днешната българска.

Срещу идеята за равенство между свободните индивиди шепата германци, заели се със задачата да сринат „цивилизацията“, изправят идеята за неравенство между групи, в случая – народи и раси. На просвещенското „Свобода, равенство, братство“ тези германци отговарят с „Народ, култура, традиция“.

В началото на Втората световна война, радио-дуелът между Хитлер и Чърчил неслучайно е положен именно в този разлом. Докато Хитлер говори за народ, култура и традиция, Чърчил съвсем съзнателно натъртва, че целта на Британия във войната не е отстояването на някакъв собствен национален интерес, а защитата на „цивилизацията“, т.е. на всички хора в качеството им на хора.

Британският лидер е не само наясно, че с това си говорене вбесява Хитлер; той е наясно и с това, че титаничната световна битка е именно между цивилизацията, гарантираща права и свободи, и идеологията на „народ-култура-традиция“, имаща за цел връщането на човечеството във времената на кошера.

Хайде сега прочетете отново обосновката на решението на Конституционния съд за пола. Виждате ли из тази обосновка да шета свободният, независим индивид, чиито именно права конституцията пази? Или виждате онова, другото – „народ-култура-традиция“?

Ето затова се вбесих, след като прочетох решението на КС за пола. Конституционните съдии дописаха конституцията в посока, в края на която такива като мен ще бъдат гонени и арестувани, тъй като не се вписваме, според някой дребен сатрап, в „българската народностна, духовна и културна традиция“. По този път са минали много страни, минават и днес. Той винаги започва почти безобидно, с една малка, смешна крачица, която води до още малки крачици, докато накрая изведнъж се оказваш зад някаква телена ограда, чукайки камъни за просперитета на народа, неговата култура и традиция.

Кирил Петков пое от двамата бивши генерали настоящата щафета в състезанието по неадекватност

 Иво Инджев

Състезанието по неадекватно поведение между фалшивия милиционерски генерал Бойко Методиевич и конкурентния му също толкова “натовски” генерал от ВВС Румен Радев продължава с пълна пара (в свирката, а не в мотора на държавната машина).

Изричането на истината, че решенията на Конституционния не се коментират, не прави Радев прав да реагира по този начин във връзка с категоричното становище на съдиите, че Кирил Петков всъщност не е бил от юридическа гледна точка министър. Защото въпросът не е в това, дали съдът е взел правилно решение, а защо и как Радев е допуснал да се стигне до това положение. Ето на това трябва да отговори той, а не да се измъква сух от водата с констатации, че тя е мокра.

Верен на изградения си през дългите години на авторитарно управление образ на универсален “добряк” Бойко Методиевич реши да се изгаври със ситуацията със задна дата. Щял да помогне в предишния парламент да се реши въпросът с двойното гражданство ( изобщо, а не само за Кирил Радев), обаче не станало, защото депутатите се занимавали с НСО. С други думи, не са го помолили и той не помогнал. А е можел, но щом не са прибягнали до слугите му, нека сега страдат. Хак да им е (хак на арабски значи право, т.е. пада им се по право)!

И в Стара Загора беше готов милиционерският генерал да “помага” на “Демократична България” да си регистрира листата, когато възникна проблем с нея. Но и там не го помолиха за помощ неблагодарниците, които не оценяват неговото  аристократично благородство и вродена доброта. Явно след “реформаторския” опит с доближаването до неговата токсичност са си направили правилните изводи.

А как само обича да помага! На моя милост веднага предложи помощ (като на безработен от близо 6 години ) при онзи телефонен разговор по повод АЕЦ “Белене”. Първата му работа след фамилиарното “как си” беше да добави с въпросителна интонация “да помагам с нещо?”. Не се възползвах и ето ме сега –  продължавам с безплатното и безобидно (по думите на неговия ментор Георги Първанов) творчество, вместо да ме уреди я със службица, я с ново телевизионно предаване.

Като гледам на колко бивши сини, все още синеещи, червени (Мая Манолова), че и на самия Румен Радев помогна да се уредят с постове и заплати, не се учудвам, че този помагач продължава да се изживява като бащица на персоналното благоденствие на всеки що – годе значим фактор в държавата, която още дълго ще трябва да се чисти от намесата му във всевъзможни области на публичния и задкулисния живот. За което споделена вина, меко казано, имат и онези, които ядоха и продължават да дъвчат зелника му. 

Колкото до самия Кирил Петков, когото злополучно се опитваха да очернят в очите на завистливите българи като богат притежател на апартамент, той успя на попрището на (само) дискредитацията, потвърждавайки, че никой не може да ти причини това, което сам можеш да си сториш. Изключително трудно е да се приеме, че не е знаел какъв риск поема с впускането си в политиката със зареден пистолет в джоба, който при обиска на медиите – задължителен за всеки кандидат за т.н. голяма политика, е твърде вероятно да гръмне и да го рани нейде в слабините. 

Намериха му слабото място, а защитната му теза, според която не се страхува от този факт, не го оправдава. Ранен е и това тепърва ще се отразява на толкова усмихнатото му досега безоблачно нахлуване в политиката.  

Предстои ли поредното пренареждане на картите в българската политика? Не знам. Но знам, че в случая е валидна бандитската по своя цинизъм мъдрост, че кьорав карти не е играе. 

За ефекта от решението за гражданството на Петков и нивелирането с прокурорски прийоми

Цветомир Тодоров

Кирил Петков
Кирил Петков

„Дневник“ публикува текста на адвокат Цветомир Тодоров от Българския институт за правни инициативи по темата какво следва след решението на Конституционния съд, с което указът за назначаването на Кирил Петков за министър на икономиката в служебното правителство беше отменен.

Всеки коментар по конституционния казус „Кирил Петков“ е безвъзвратно закъснял, защото съгласно принципите на правото в България всичко по казаната конституционна тема вече е решено. Оттук насетне всяко разсъждение по казуса рискува да бъде възприето малко или много като политическо. И с право, все пак сме в навечерието на тежки генерални избори, съпътствани от институционална, здравна и стопанска кризи.

Има един въпрос обаче, върху който можем да поразсъждаваме по-свободно, и то най-вече с оглед на бъдещето, а имено: закъсня ли със своето решение Конституционния съд (КС)? Отправна точка за отговора ни е чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Съгласно него решенията на КС влизат в сила три дни след обнародването им, което пък трябва да се случи 15 дни след тяхното приемане (макар че има мнения, че конкретното решение влиза в сила от момента на неговото постановяване). Казано с други думи, решението на КС по делото за гражданството на бившия министър на икономиката влиза в сила веднага след изборите на 14 ноември. Т.е. от днес до тази дата

единствената отговорност, която може да понесе господин Петков е политическа и „репутационна“.

След тази дата нещата се променят.

През тази призма все по-неслучайно започва да изглежда изявлението на Специализираната прокуратура от 13 октомври, с което обяви, че е започнала проверка, свързана с декларираното гражданство от Кирил Петков, като обвърза резултатите от проверката с решението на КС. Получава се така, че

веднага след изборите прокуратурата ще бъде с отвързани ръце спрямо лидера

на една от парламентарните сили, за която социологическите проучвания сочат, че ще играе важна роля в бъдещото 47-о Народно събрание. Дали тогава декларираната многократно от г-н Петков позиция, че него „не го е страх“, ще издържи на евентуалните прокурорски прийоми за нивелация на политическото пространство, ще покаже само бъдещето.

Отделен въпрос е, че след изборите Кирил Петков най-вероятно ще придобие имунитет в качеството си на народен представител. Такъв обаче не би имал като министър или министър-председател. Всичко това допълнително ще усложни бъдещото развитие на казуса „Кирил Петков“ и ще стесни възможностите за политически маньоври пред бившия министър.

В казаното дотук

ключов се превръща въпросът дали действията по невярното деклариране на гражданството от Кирил Петков осъществяват състав на престъпление?

Добре познатият на всички, занимаващи се с документооборот, чл. 313 от Наказателния кодекс гласи, че всеки, който декларира неистина се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба. Важното уточнение, което прави чл. 313 НК обаче е, че налице е престъпление само ако декларацията се дължи по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет.

В случая не е известно задължение за деклариране на гражданство от кандидатите за министерски постове. Непряко такова задължение може да се търси чрез разширително тълкуване, което най-вероятно би породило много нови въпроси. Във всеки случай малко вероятно изглежда Кирил Петков да понесе наказателна отговорност за невярната си декларация, но това не значи, че всички неприятности, свързани с проверките около нея, ще му бъдат спестени.

Конституционният съд еднозначно „оневинява“ президента Румен Радев за издаването на порочния указ, като заявява, че „Декларирането на изискуемите от Конституцията обстоятелства е задължение на лицата, които са кандидати за заемането на висши публични длъжности“ като „при издаването на Указа за назначаване на служебното правителство не е предвидено извършване на проверка относно отразеното в нея“.

По отношение на това бил ли е министър Кирил Петков – трудно е да се направи еднозначна преценка за това от решение 16 от 2021 г. на КС. Самият КС казва „не би могло да има съмнение, че в периода, през който Кирил Петков Петков е действал като служебен министър на икономиката, е участвал в работата на Министерския съвет, както и е постановявал министерски актове в периода 12.05.2021 г. – 16.09.2021 г., т.е. издавал е редица актове с правно значение – правилници, наредби, инструкции и заповеди“.

Няма съмнение обаче, че всеки, който има правен интерес може да обжалва актовете на Кирил Петков, издадени в качеството му на министър.

Така че ще станем свидетели на такива административни дела, и то много скоро след изборите.

За да се уверим в това, е достатъчно да си припомним за уволненията в ръководствата на Държавната консолидационна компания, Военно-машиностроителните заводи и Българската банка за развитие, чиито принципал беше за кратко Кирил Петков в качеството си на министър.

Случайно или не, в сянката на решението по конституционното дело „Кирил Петков“ остана още един акт на КС от вчерашния ден (27 октомври), а именно определението, с което бе допуснато за разглеждане по същество искането на главния прокурор за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 25 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (обн., ДВ, бр. 80 от 24.09.2021 г.).

Именно с тази законова поправка Бюрото за защита на свидетелите преминава от контрола на главния прокурор под контрола на Министерството на правосъдието. Това беше и единствената реална мярка срещу свръхконцентрацията на власт, съсредоточена в ръцете на главния прокурор, която предприеха депутатите в предходните два парламента.

България: Рекорден ръст на инфекциите, болниците изнемогват

След въвеждането на изискването за „зелен сертификат“ българите започнаха да се ваксинират: броят на ваксинациите се е увеличил четворно, отбелязва агенция Ройтерс. Но скептицизмът на хората още не е преодолян.

През последните 24 часа в България има 6813 нови случая на заразени с коронавирус. Това е рекордно увеличение за едно денонощие в държавата от ЕС с най-малко ваксинирани, бореща се срещу четвъртата вълна на пандемията.

Официалните данни сочат още, че през последните 24 часа вирусът е убил 124 души, с което общият брой на починалите достига 23 440.

Повече от 7300 души са приети в болници в балканската страна. Самите болници изнемогват поради недостиг на персонал и много трудно се справят с наплива на пациенти с Ковид-19.

Ръст на ваксинираните

Служебното правителство въведе изискването за „зелен сертификат“ като условие за достъп до повечето обществени места на закрито. Целта е да се забави разпространяването на много заразния щам „Делта“ на коронавируса и да се даде тласък на ваксинациите в една страна, където само един от всеки четирима възрастни досега е получила поне една доза.

И наистина, констатира Ройтерс: броят на ваксинациите се увеличил четворно след въвеждането на задължителния „зелен сертификат“ миналия четвъртък. През последните 24 часа бяха инжектирани повече от 26 000 нови дози, с което броят на ваксинираните достигна 1,46 милиона души.

Много българи обаче си остават скептично настроени към инжекциите заради дълбоко вкорененото си недоверие към държавните институции. Хората, освен това, получават много фалшиви информации, както и противоречиви съобщения от страна на политиците и експертите в навечерието на третите за годината парламентарни избори на 14 ноември.

Противниците на ваксинациите през последните дни организираха демонстрации срещу „зеления сертификат“, а за четвъртък е планиран нов национален протест, свикан от ресторантьорите и хотелиерите.

В болниците положението е драматично

Снощи здравният министър в служебното правителство Стойчо Кацаров каза, че ситуацията в болниците е критична, и призова българите да спазват ограниченията. Той съобщи, че страната разполага общо със 700 легла в интензивните отделения, а 608 вече са заети.

„Ако мерките не сработят следващите 10-15 дни, единствената алтернатива на мерките е пълен локдаун”, заяви министър Кацаров. Според агенция Ройтерс, това ще доведе по парализа на икономическия живот.

Пол и джендър: Конституционният съд ли трябва да определя идентичността на хората?

Със странното решение на Конституционния съд относно понятието „пол“ страната ни прави още една крачка назад към Третия свят, смята професор Ивайло Дичев.

Bulgarien Verfassungsgericht in Sofia

Кoнституционният съд отново ни шашна с политическо решение: полът бил единствено и само биологически.

Помните как през 2018 година същият съд спаси коалицията ГЕРБ – Обединени патриоти с решението си да прокълне „Истанбулската конвенция“, където заподозря предателство към биологически елементи на половата идентичност. Корнелия Нинова досега привижда своя лична победа в аргумента на съда: „биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“.“ Доколкото помня определението не включваше „лидер на лява политическа партия“, но вероятно е преглътнала, защото ѝ е било по-удобно ГЕРБ да си остане на власт.

В новия казус има и нов абсурдистки момент. Може ли да се смени административно полът на човек, който е претърпял медицинска операция? Ако наистина полът е само биологически, то следва да може – нали биологията е променена?

България: примитивна, но екзотична?

Само че задачата на съдът явно е да противостои на „вредните западни влияния“. В мотивите се казва, че ние сме изключение в ЕС, но имаме право на своята особеност заради принципа „единство в многообразието“. Можем да го преведем така: примитивни, но екзотични! И тъй, събран е грандиозен консилиум от всевъзможни специалисти, които да дадат мненията си по темата. Разбира се, отсъстват социалните учени, защото нали трябва да се громи „социалният пол“. Не са поканени и заинтересуваните ЛГБТИ и правозащитни организация, но пък – от тях да мине – изслушани са и те, макар и да не са послушани.

Основната ударна сила в разгрома на джендър идеологията (каквото и да значи това), това са генетиците. Хромозомите са „първичното“, както материята беше първична, духът – вторичен. Х-У, всичко е ясно. Е, в онези редки случаи, когато има някакво природно объркване, се очаквало правото да еволюира, да взима решение Народното събрание. Който следи темата помни, че преди десетина-петнайсет години генетиката се беше превърнала в нещо като историческия материализъм в миналото – смяташе се, че ще открием гена на всяка болест, ще можем да поръчваме бебета със сини очи и 180 IQ.

У нас генетици патриоти доказваха, че има неповторим български ген, над 80% автохтонен, който, разбира се, няма нищо общо с турския. Слава богу, тази фантасмагория попремина, разбра се, че гените са много сложно нещо, а още по-сложно става при взаимодействието им със средата. Но науката е най-добрата пропаганда.

Защо съдиите започнаха да се занимават с демография?

Другият тип аргументи са наталистки. Половете да били бинарни, защото трябвало да се раждат деца, а „страната е изгубила повече от два милиона или над ¼ от населението си след 1989 г.“, поставено е „под въпрос самото оцеляване на нацията“. Какво правим с пола на хора, които не могат или не искат да имат деца? Престава ли да е жена жената след менопаузата? 

Цитирано е по моему скандално мнение на някакъв учен, според който „половата идентичност, различна от биологичния пол, се явява заболяване, което възпрепятства адекватното възпроизводство“. Има нещо странно, когато съдии се занимават с демография: хора от по-старото поколение като мен ще си спомнят криминалното преследването на абортите през соца. Но пък на кой не му се свива сърцето като види масово побелелите коси в трамвая? Хайде, бинарните, хващайте се за работа!

Третият и най-смешен момент, това е традицията. В консилиума са включени всичките религиозни групи, като на православната църква е отделено особено внимание като исторически стожер на нацията, което кара човек с ужас да се запита дали все още сме светска държава. Съдиите са се усетили за това и обясняват, че наистина подобно следване на религиозни предписания не е типично за европейска държава, но при нас ставало дума за идентичност.

Тук се изливат разнообразни мисли за българската „народопсихология“ (това любимо на журналистите псевдопонятие), която се основавала върху „вечното и неизменно“ разбиране за пол. Каквато е била жената на коня при древните българи, такава е и сега зад волана на джипа (добавката е моя). И тази ни идентичност „подлежи на зачитане от ЕС“, защото добре разбираме, че цялата операция има за цел да ни предпази от лавина съдебни процеси по незачитане на права, която ни грози. Надеждата е, че ще ни бранят Орбан и Качински. Защото „правилата за определяне на семейните връзки са от първостепенно значение за функционирането на държавността като цяло“.

Поредната крачка назад

Аз не бих се наел да разсъждавам дали административното понятие за пол трябва да се променя точно сега – но нека кажат онези, които имат проблем с идентичността си. Не съдиите, не поповете, не генетиците. В коя европейската страна има 36 пола, каквито фантазии раздухват дейци на ВМРО и БСП? 

Слава богу тези теми не се обсъждат от съда, но странното решение на КС няма да помогне с нищо на страната ни, която така прави още една крачка назад към Третия свят. Очевидно има случаи на хора, които трябва – не по прищявка, а по сериозна необходимост – да променят пола си. Очевидно е, че едно модерно европейско общество следва да се грижи за всички свои членове. Как да стане, нека решим всички заедно.

Категорията „пол“ наистина следва да закрепи определени практики, но дали у нас е дошъл моментът да я променим едва ли трябва да решава конституционен съд. Казва ни се, че той изразявал „волята на българския народ“, но как точно изразяват воля съдии, аз не разбирам.

Впрочем самите те в един параграф май са усетили, че не им е в правомощията да взимат подобни съдържателни решения за националната идентичност, за биологията и вечните неща. Аз бих очаквал подобни теми да се обсъждат в народното събрание, в идеалния случай – от горна камара на парламента, каквато за жалост нямаме. Но при всички положения от народни избраници.

Докъде може да стигне Конституционният съд?

Представете си докъде може да стигне един конституционен съд утре с подобни съдържателни търкувания? Конституцията казва, че България е социална държава, ерго – да се закрият частните университети. Продажбата на презервативи противоречи на националната демография – да се криминализира. Ваксини – няма ги в българската традиция, нали бабите и дядовците ни са пазили идентичността си, боледувайки гордо. Антиваксърските партии тържествуват! Или такава предизборна акция: свикват консилиум от генетици, които проверяват ДНК-то на Кирил Петков и постановяват, че то е под 26% българско.

И постепенно държавата ще почне да се управлява от едни хора, които не дължат отчет никому.

Кирил Петков е станал министър с двойно гражданство

Конституционният съд (КС) обяви в сряда президентския указ за назначаването на Кирил Петков за служебен министър на икономиката за противоконституционен. Решението е взето с мнозинство от 11 гласа, като единствено Георги Ангелов е с особено мнение.

Делото беше образувано по искане на депутати от ГЕРБ във връзка със съмненията, че при назначаването си в служебния кабинет на Стефан Янев на 10 май Петков все още е бил и български, и канадски гражданин. Конституцията забранява на президента, вицепрезидента, депутатите и министрите да имат двойно гражданство.

Самият Петков твърди, че не е извършил нарушение, тъй като писмено е декларирал отказа си от канадско гражданство още на 21 април. Документът, с който канадските власти признават, че той вече не е техен гражданин обаче носи датата 20 август.

Мотивите на конституционалистите

Няколко часа по-късно в сряда Конституционният съд публикува цялото решение на сайта си. т мотивите към него става ясно, че от основно значение за преценката на конституционалистите по казуса е обстоятелството дали към встъпването в длъжност на Петков процедурата по отказ от канадското му гражданство само е бла започнала или вече е приключила.

Според цитирано решение на КС от 13 април 1995 г. „не е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за освобождаване от чуждо гражданство, а е необходимо да е осъществена предвидената със закон процедура, която приключва с издаване на съответен държавен акт“.

По този повод конституционните съдии цитират и декларацията на Петков, с която на 21 април той се отказва от канадското си гражданство, в която е посочил, че разбира важността на този свой акт, „както и това, че ако той бъде одобрен, ще загубя всички права и привилегии на канадски гражданин и вече няма да имам статут в Канада“.

„Това писмено потвърждение до съответните компетентни власти на Канада с дата 21.04.2021 г. насочва към еднозначния извод, че кандидатът за служебен министър Кирил Петков Петков е бил наясно към посочената дата, че заявяването от него на отказ от канадско гражданство не поражда автоматично действие – освобождаване от това гражданство, а следва да бъде одобрен от съответните власти на Канада, което логически изисква определен от съответната държава период от време“, посочва Конституционният съд.

По-нататък в решението се подчертава, че „от официалния документ, издаден от компетентния орган на Канада е видно, че освобождаването от гражданство на Канада е настъпило едва на 20 август 2021 г.“. Затова и конституционните съдии стигат до „категоричен и еднозначен извод, че освобождаването на Кирил Петков Петков от друго гражданство – в случая от гражданство на Канада, е настъпило след назначаването му за служебен министър“.

Позицията на Кирил Петков

Междувременно бившият служебен министър публикува в профила си във Фейсбук позиция по повод решението на КС. В нея той припомня, че още на 21 април е подписал пред нотариус отказа си от канадско гражданство и затова през цялото време е бил сигурен, че е изпълнил конституционното изискване да бъде само български гражданин при встъпването си в длъжност.

Освен това посочва, че е било негов дълг да се включи в служебния кабинет, и заявява, че Конституционният съд се е произнесъл по казуса „три седмици преди изборите, осъзнавайки, че това решение ще повлияе не само на мен, но и на кампанията на Президента на Републиката, и го направи бързайки, без да ми даде дори право на писмена защита“.

„Въпреки, че нито Конституцията, нито друг закон в България определят кой точно е моментът на признаване на отказа от чуждо гражданство, днес най-висшият съд на Родината подчини България и нейната Конституция и волята на нейните граждани на административните актове на чуждите държави“, добавя Петков, декларирайки, че ще продължи да работи за България и „да рискувам всичко в името на едно по-добро бъдеще за нашите деца“.

Какво следва оттук нататък

Краят на това дело означава, че частта от указа на Румен Радев, с който Петков е станал министър, става недействителна още към 10 май. Това обаче не прави автоматично актовете му като министър нищожни. Те биха могли да се атакуват пред съда.

Това става ясно от тълкувателно решение на конституционалистите от 2020 г., в което те приемат, че в тези случаи „КС не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони“.

Първите съмнения, че Петков е станал член на служебния кабинет с двойно гражданство, се появиха през август. Информация в тази посока беше изнесена от парламентарната група на „Има такъв народ“. Това стана причина колегите им от ГЕРБ да сезират Конституционния съд.

В края на август Петков публично обяви, че е получил официално потвърждение от Канадат, че вече не е гражданин на страната. Тогава той заяви, че „смята за приключени всички спекулации“.

Конституционните съдии на два пъти отказаха да изслушат бившия служебен министър по казуса и го решиха само на базата на съществуващите писмени доказателства. Междувременно Петков основа заедно с бившия служебен финансов министър Асен Василев политическия проект „Продължаваме промяната“, с който ще участват на предстоящите парламентарни избори.

Преди две седмици Специализираната прокуратура пък съобщи, че е образувала проверка за гражданството на Петков по сигнал, описващ подробно статия във в. „Труд“ от 22 август. В нея се развиваше тезата, че Петков носи наказателна отговорност, ако е посочил невярна информация в декларацията си за липса на несъвместимост, която е подписал преди встъпването си в длъжност като министър.

Русофилът Андрей Пантев не е съгласен да имаме “руски цар” за патрон на патриаршеския храм

Иво Инджев

Руският газов шантаж, довел до невиждан скок в цената на природния газ, предизвиква възмущение в зависимата от суровината Европа, но не и в България, която е монополно обвързана с вноса на този енергиен източник от Русия. Нещо повече, дори и политиците, които си позволяваха у нас някоя неприятна за Кремъл оценка за руската политика, абдикираха предпазливо от темата тъкмо в рамките на предизборната кампания.

Ето това е наистина русофобия – фобия, страх от Русия!

Дори и да има някакво изключение, каквото не съм забелязал, отново се потвърждава правилото, издигнато в култ от бившия ни премиер Бойко Методиевич: “нека не дразним Путин”. 

Припомням, че го чух лично от него през пролетта на 2012 година, когато ми се обади по телефона с изпреварващата информация за прекратяването на проекта АЕЦ “Белене” и се възползвах от уникалната възможност да му задам въпроса, който стотиците интервюиращи го през годините журналисти му спестяват: кога ще премахнем монументите на червената армия. Не искам да дразня Путин докато водим преговори за газа, отвърна ми тогава той.

Преговорите, както знаем, никога не са спирали. За разлика от строителството на алтернативното газово трасе  през Гърция, за което повече от 10 години безконтролна власт не му стигнаха на Методиевич да построи. Говорим при това за същия премиер, който ударно прокопа за две години руския “Турски поток” в угода на Пути и без никаква изгода за България, платила със свои милиарди поръчката на Москва.

До тук- нищо ново, ще рече някой. Но за моя лична изненада нещичко все пак ми привлече вниманието на фронта на русофобията у нас…

Става дума за интервю на един от водачите на русофилите в днешна България, историка Андрей Пантев. Многократно съм коментирал негови проруски изказвания и писания. Паметно за мен беше негово интервю в деня, когато президентът на САЩ Бил Клинтън пристигна в София. Пантев ехидно подхвърли пред БНТ, че на Клинтън му предстои да мине по булевард “Руски”, да стигне до паметника на “Цар Освободител” и да говори на митинга край катедралата “Александър Невски”.

Днес обаче Андрей Пантев, без да бъде питан по темата, заявява следното в интервю за в. “Труд”:https://trud.bg/професор-андрей-пантев-историк-и-бивш-депутат-пред-труд-българинът-трябва-да-се-поправи-а-/

Нашата огромна и прекрасна катедрала се казва „Св. Александър Невски“. Не е вярно, че той бил мюсюлманин. Но сърбите си кръстиха своята катедрала, която е малко по-голяма от „Св. Александър Невски“, „Свети Сава“, не „Руски цар“.

В самата Русия историци отбелязват, че Александър Невски е приел исляма като главен събирач на данъци за ислямизираната монголска Златна орда от руската рая (с огън и меч). За доказателство тези историци сочат шлема с текстовете от корана на арабски език, който неговият суверен от Златната рода хан Бату му подарява във връзка с помохамеданчването му. Съхранява се като голяма ценност в музея в Кремъл.

Но може би Пантев е по-голям специалист от въпросните руски историци, които също така признават, че житието на Александър Невски, както и канонизирането му за светец от руската православна църква (заради противопоставянето на западното християнство, а не заради хиперболизираната му битка с тевтонците), датира векове след неговата смърт.

Подправено е в героичен дух по времето на Петър Първи, а при Сталин е извадено на показ за целите на патриотичната пропаганда по време на войната, когато вождът изведнъж започва да нарича безправните другари и другарки в своето царство “братя и сестри”.

Е, както се казва в такива случаи, нека оставим историците да спорят. Пантев обаче този път обръща внимание на безспорното: че дори и в смятаната за още по-русофилска Сърбия нашите съседи си кръщават катедралата на собствен светец, докато у нас патриаршеският храм носи името на руснак. 

Катарзис? Като онзи, който Иван Вазов преживява на същата възраст, на която е сега Пантев, подкрепяйки преименуването на столичния патриаршески храм на “Св.св. Кирил и Методий”?

Не знам. Но е парадоксално тъкмо от Пантев да чуем такъв неудобен за русофилите упрек, докато храбрите ни политици, кой от кой по-голям евроатлантик, мълчат като едни истински русофоби поради фобията си от Русия.