Вирусът продължава промяната, ние също

Драго Симеонов"Левите цели са налице. Сега очаквам и десните инструменти да видим."Снимка: БГНЕС „Левите цели са налице. Сега очаквам и десните инструменти да видим.“

Понеделник. На един приятел му хрумна страхотна идея. Предлага да се създаде Министерство на вината. Понеже ние винаги настояваме да знаем кой е виновен за нещо, но все не успяваме да отнесем искането си до съответната институция. Новата структура ще си сътрудничи тясно с МВР и Правосъдието, обаче ще е по-близо до културата и образованието. Смирено, смачкано министерство, но за сметка на това ще излъчва вицепремиер. Хората все ще са недоволни от него, но няма да искат оставки, защото това значи да освободят държавата от вината. Пък и администрацията ще си върши работата, като незабавно поема отговорност. Така или иначе до наказания рядко се стига.

Едва ли ще ги ненавиждат кой знае колко повече от останалите министерства. Пък от друга страна ще бъде предоставено на по-неприятните субекти в широките коалиционни споразумения. Какво пък, пак си е министерство. Та случи ли се нещо кофти, всички ще вдигат ръце и ще казват: не ни занимавайте нас, че имаме друга работа. Обърнете се към Министерство на вината. И ние веднага ще входираме жалба през фейсбук.

Вторник. Вие мислите ли за смъртта, приятели? Не, не питам пишете ли постове за нея, споделяте ли статистика и обвинявате ли министерства. Питам дали мислите. Не ми отговаряйте, и аз чак днес се замислих, понеже прочетох гневния изблик на една дама. Написала, милата, на стената си: писна ни да умираме. Дадох си сметка колко е права. От известно време ние друго не правим. Само умираме и броим. Всеки ден малко по малко. Как да не ни писне. Страната на морбидните математици. 45 повече ли е от 310? А от 276? Две брои ли се за двеста, ако е в новините? Жената единица ли е или половинка? Съвсем оплетохме сметките, върнете ни в училище!

А ето, в Европа вече никой не умира. Видях данни на някаква отговорна институция с цветничка графика. На Запад пак първи победиха смъртта, ние още сме в червеното от соца. Чудя се с какъв акъл Арктик Мънкис ще идват; ние само Соната №2 от Шопен заслужаваме. Това за по-културните го казвам. Вярна е оная приказка за българския казан в ада. И най-добрите сред нас, като видят, че някой се опитва да е безгрижен, го връщат обратно. От загриженост.

Сряда. Днес е ден на траур. Официален. Останалите са ни все неофициални. Чудя се би ли могъл да изпита някаква емоция човек, ако не гледа новини. В тях винаги всичко ни обясняват с отговорните си включвания. Възмущаваме се от безчувствието на репортерите, докато не спираме да ги гледаме. И после самите ние споделяме чернилка в информационните си канали. За чиста съвест и кило одобрение. Какви обществени медиатори се извъдихме само, всеки от нас вече сам си е медия. И не е виновен за нищо, за разлика от другите.

Ето затова идеята за Министерството на вината е гениална. Тия там оплитат всичко. Защо изобщо им даваме власт на подобни. Сетих се. За да ги обвиним после, че са некадърни и не ни заслужават. Как мислите, дали в самото Министерство на вината някой за нещо ще се самообвини, или ще чакат пак от нас да дойдат предложенията в сектора? Това наричам аз жива демокрация. Освен кръглата маса по проблемите на бъдещето ни, която от „Продължаваме промяната“ наричат „консултации“. Колко иновативно!

Пътищата са скапани, но ние сме тези, които карат безобразно по тях

Пътищата са скапани, но ние сме тези, които карат безобразно по тях

На опасен участък никой не е длъжен да кара с 200, нали?

Четвъртък. Събуждам се и разбирам, че пак са ни направили на маймуни. Сайтът за продажба на билети за Арктик Мънкис се сринал. Страхотна изненада. Вие сещате ли се някой сайт с отговорна обществена функция да не се е сривал? Нищо. Аз към несринали се сайтове доверие нямам, те тепърва ща са опасни и податливи на вируси. Хората негодуват с право. Такава тежка седмица, а те и на концерт няма да могат да идат.

Служебният кабинет няма ли да вземе отношение по казуса? Гешев да разследва незабавно! Поканете на кръглата маса специалисти от различни партии, да си стане нещо като брифнг. Измислете някакъв маймунджилък овреме, докато още няма Министерство на вината. После всичко ще се оправи, като го структурираме организационно.

Иначе дочувам, че се обсъждало да имаме чип в личните карти. С който да гласуваме евентуално. Или да си отваряме входната врата на блока, не разбрах съвсем. Бил Гейтс не може ли да даде едно рамо, като измисли как директно да си инжектираме личната карта в организма и да ни се издаде сертификат после, че сме добродетелни. Трябваше да помоля Цитиридис да пита това Херо Мустафа, като му гостува в шоуто. Или той беше в нейното, викате. Не знам, пропуснах и тая забава.

Петък. Черен петък. Но черен по хубавия начин; пазарен. Че не едно и две неща вече са ни черни. Особено мислите. Магазините работят днес повече и от лаборатории за тестване. Всичко е обезценено, след като е струвало майка си и баща си. Мода, какво да се прави. От гледна точка на десена, много девалвираха цветовете напоследък, така ми се струва. Прекалихме не само с черната краска. Съсипахме и червената. Нямам предвид БСП и Корнелия Нинова. Червеното е вече зона, в която една идея по-често се проверява червено ли ти е гърлото. Много актуално за сезона.

Но нищо не може да се сравни с издевателствата над зеленото. Зелена карта, зелен коридор, зелен сертификат, зелена зона, зелена икономика, зелен хайвер. Толкова зеленина навсякъде, все едно къмпингуваме на плажа Алепу, преди да го укрепят със стена. Тая строителна защита, апропо, втора доза получи ли, че вече ѝ изпуснах здравната история? Ако няма да го дострояват, нека поне го боядисат. В бяло. Пък ако държат, да добавят зелено и червено по избор.

Събота. Държа да отбележа, че категорично осъждам домашното насилие, дори жената да е антиваксърка с фалшив сертификат. А сме постигнали обществен консенсус тия да не подлежат на морално оправдание. Така или иначе напоследък всички сме в токсични отношения. Самият ковид се държи като съпруг-насилник. Удря, после обещава да се промени, за да продължи да е с нас. Напредничав вирус, с всяка мутация продължава промяната.

Новата му версия се нарича Омикрон и за нея нищо не се знае, но въпреки това я казаха по новините. Омикрон. Твърде лично стана вече с тия имена. Да не говорим, че покрай пустия ковид цялата гръцка адбука научихме, да му се не види.

Иначе поне преговорите за правителство са успешни. Днес се разбраха каквото прави-струва, но армията ни да имала нулев въглероден отпечатък. Все едно има какъвто и да е друг отпечатък. Това го разбирам така: ще продължим да купуваме бойни самолети, но няма да летим с тях, да не замърсяваме околната среда. Зелена сделка със зелени пари за зелени дни. Левите цели са налице. Сега очаквам и десните инструменти да видим.

За да бъде чудото пълно

Те изглеждат така, сякаш са пристигнали от друго измерение, от някаква по-добра версия на света: възпитани, уважителни, уравновесени. Хора, олицетворяващи приветливостта. Тези дни в България се случва чудо.

Коментар от проф. Евгений Дайнов:

Бях на около 10, когато си дадох сметка, че чудеса се случват. Наближавах 30, когато разбрах, че в плановете си – особено политическите – човек задължително трябва да включва фактора „чудо”. Защото, макар да са непредсказуеми, чудесата все пак се случват. И когато чудото внезапно се стовари от нищото, ще си готов да влезеш във вратата, която то ти отваря.

Добре дошли в 21 век

Тия дни наблюдавахме „на живо” именно случването на чудо. Иде реч, разбира се, за преговорите на „Продължаваме промяната“ за съставяне на правителство. Тези преговори отварят врата към едно бъдеще, желано от три десетилетия, но изглеждало недостижимо: „България да стане нормална западна страна” – фраза, която за пръв път е произнесена още на Кръглата маса от 1990 година.

В последните над три десетилетия в българската политика наблюдаваме няколко основни, базисни типажи. Имаме тарикати, тоже простаци, които се отнасят към политиката така, както Остап Бендер се отнася към чуждата собственост. Имаме предводители на крепостни селяни, имаме клоуни, които искат да са известни, за да ги разпознават на улицата. Имаме и безкористни революционери, които се борят срещу всички горепосочени. Но сравнително рано прегарят и така стават безполезни за общото благо. А в крайна сметка основният режим на взаимодействие между всички тях е скандалът.

Сегашните преговори, с малки изключения, разкриват наличието на един друг типаж, различен от изброените. Повечето участници, макар някои от тях да познаваме от години, нямат поведението, очаквано от обитателите на тези земи. Те изглеждат така, сякаш са пристигнали от другаде, от някаква по-добра версия на света.

Последните избори показаха, че на българския народ са му писнали обичайните политически типажи. Дори след сериозен флирт с революционерите народът отсъди, че и от тях му е писнало. И сложи на челното място други хора – именно онези, които изглеждат като пристигнали от по-добрата версия на света: възпитани, уважителни, уравновесени. И може би най-важното – хора, олицетворяващи приветливостта. Онази добродетел, която Джейн Остин поставя на върха на добродетелите.

Гласувайки за приветливи хора, българите най-сетне дадоха сигнал, че искат да напуснат 19 век (в момента олицетворяван от БСП и „Възраждане“), в който традиционното семейство отрежда на жената живот в кухнята, а мъжът задължително трябва да е намръщен, за да бъде взиман насериозно. Българите очевидно искат да напуснат и онзи 20 век (в момента олицетворяван от ГЕРБ и ДПС), в който силните мачкат слабите. Накратко: българите ни съобщиха, че вече искат да живеят в 21 век.

Дори само следенето в интернет на експертните преговори за правителство илюстрира това случващо се в момента чудо. Къде са обичайните крясъци, подскоци и плезене? Къде са идиотските „червени линии”? Къде е опитът да унизиш другарчето или да го обявиш за предател?

Тези неща останаха затворени във вътрешнопартийните разправии. Навън, на голямата арена, виждаме някакви прилично изглеждащи хора да обсъждат общото благо с приличен тон и разумни аргументи – тоест, да правят онази истинска политика, която е описана още от Аристотел преди около 2300 години. Не минаха и две хилядолетия и половина – и влязохме в крак с времето…

Случващото се чудо има две страни. Едната е, че се намери група българи, която да приложи на родна почва онзи тип организация на преговорите, който отдавна се прилага в „нормалните западни страни”. Не си казаха като мнозина преди тях: „Тия неща работят ТАМ. Тук, в родината на Бай Ганьо, Андрешко и Големанов – тука е друго”. Те демонстрират онова устойчиво („западно”) поведение, което по принцип липсва по нашите земи и което изисквам (с променлив успех) и от моите студенти: научил си нещо – прилагай го, не се повличай по другите около теб, които не са го учили.

Втората част от чудото е, че този подход засега сработва. Родната почва не се оказа чак толкова негостоприемна за семена, донесени от по-цивилизовани земи. В масата си събраните за преговори експерти, макар излъчени от партии, поеха топката, вдигната от Кирил Петков и Асен Василев и заиграха с нея по правилата.

Пророкуванията за бърз провал пред камерите не се сбъднаха, тъй като участниците в тази игра се отказаха от обичайното за тези земи поведение. Експертите се оказаха устойчиви. Не се преродиха в обичайните политически типажи, а удържаха поведението си: да спорят по проблем, за да стигнат до неговото решение, както са свикнали на стотици конференции, кръгли маси и семинари.

За да бъде чудото пълно

За да бъде пълно обаче, чудото трябва да има и трета част: когато дойде фазата на политически разговори между партийни лидери, те да продължат да следват вече зададения стил и начин на работа. Ако някой реши да превърне в „червена линия” някой свой варварски блян – борба с „джендъра”, да речем, или съкращаване на народните представители наполовина – чудото може да се разсърди и да си тръгне. Да тръшне вратата след себе си и като се огледаме, да видим, че не сме на кон, а на магаре. И че не се носим с лекота напред, а сме затънали в калта.

Съвет към всички преговарящи: чудеса се случват, но не често. Ако пропуснеш едно, после не се знае кога ще дойде друго. Радвайте се, драги, на случващото се чудо, докато е тук. Ползвайте го. То пари не иска.

Въпреки заученото си черногледство, в последните три десетилетия българите няколко пъти са влизали във врата, отваряна от някое чудо. И винаги са печелили. Именно това приемане на чудото е основната причина в момента България да не е Беларус или Молдова.

Промяната. Иде ли?

Емилия Милчева

… А през 2025 г. покривите на 18 900 панелни сгради в България ще са покрити с фотоволтаици, Северозападът ще стане нов индустриален център – заради специална инвестиционна програма, в болниците няма да се доплаща, а благодарение на ваучерите за култура обществото ще е културно стимулирано и естетически задоволено. 

Ако реалността се строеше на база политически обещания, горната картинка можеше и да се получи след четири години управление на бъдещия коалиционен кабинет, за което преговарят от „Продължаваме промяната“ заедно с „Има такъв народ“, „Демократична България“ и БСП.

Но българската реалност е плод на политически компромиси и политически услуги.

В коалиционен кабинет от четири формации те няма как да бъдат избегнати, затова е по-добре преговарящите да се фокусират върху цели, за които има реални измерители.

Например в края на мандата средната пенсия в България да не е 35% заместващ доход (и най-ниската в ЕС), както е сега, а поне 50% – в западноевропейските държави е 70%, а в някои скандинавски страни надминава 80%. За това целеполагане стъпките са ангажимент на управляващите – как ще растат осигурителните вноски, как ще работят фондовете, които сега управляват средствата по втория стълб, какви ще са политиките за заетостта и за насърчаване на производства с по-висока добавена стойност, от които зависят средствата в пенсионната система.

Или в края на мандата да няма доплащане в болниците, което сега е от най-високите в ЕС – 50%. Да се намали детската смъртност, показател, по който България е трета в ЕС. Също да се намали делът на децата в риск от бедност и на работещите бедни. Или…

В действителност бедността в най-бедната държава от ЕС изобщо не беше дефинирана като генерален проблем.

Може да се продължи с целеполагането. Все пак в зората на политическия си проект Кирил Петков и Асен Василев (предполагаеми премиер и министър на финансите) обещаха „леви цели с десни средства“, но засега първата част на слогана, изглежда, ще бъде уплътнена с бъдещи назначения на личности, свързани с „Позитано“ 20. Така председателката на БСП Корнелия Нинова ще потуши бунта и опитите за свалянето ѝ от поста, раздавайки порции. А Петков и Василев изглеждат повече като скръм мастъри, макар че за българското дередже ползата ще е от проджект мениджъри.

Вместо преговори ангро, които гледаме тази седмица благодарение на излъчването им на живо, в условията на няколко кризи и липсата на бюджет за 2022 г. партиите трябваше да се споразумеят за пакет краткосрочни мерки с прогнозен ефект, като ги приоритизират.

Сега по отношение на пандемията от COVID-19 получаваме добро намерение, че ваксинацията трябва да се ускори и да се направи разяснителна кампания с фокус върху хората с хронични заболявания, малцинствата и възрастните в отдалечени места. Но ще се запази доброволният принцип, твърдото изискване за зелен сертификат ще бъде разхлабено и отново ще има национален кризисен щаб.

Предвид факта, че проектобюджетът е полуподготвен от служебното правителство,

няма как това да е израз на каквито и да било сериозни реформи и нови политики.

Вероятно ще се отразят някои или всички административни промени, свързани с разширяване на обхвата на Министерството на икономиката, като към него се придадат нови структури и финансови инструменти (като иновациите); с изваждане на Изпълнителната агенция по горите и Агенцията по безопасност на храните от Министерството на земеделието; със създаване на ново Министерство на енергетиката, преместване на АПИ от МРРБ към Министерството на транспорта, изваждане на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ от МВР и други такива. Тези промени бяха и сред шумно обсъжданите.

Бездруго големите реформи бяха оставени за след анализ, оценка и/или изобщо без срок, както и за „прецизиране“ от лидерите. А големият лозунг на победителя на изборите претърпя радикална редакция:

от „Нулева корупция“ стана „Нулева търпимост към корупция“.

Публичните преговори за коалиционно споразумение, инициирани от „Продължаваме промяната“, позволиха на всички представени да повторят още веднъж пред камерите предизборните си програми и обещания. Последната част от преговорите – по темите финанси и международни отношения – едва ли ще излезе от тренда. Програмата на бъдещия коалиционен кабинет за 4-годишно управление ще бъде екстракт от изговореното пред камерите и одобреното от лидерите, но вече при закрити врата и след двустранни, тристранни и четиристранни срещи.

Четирите политически сили са единни в лозунгите и разделени в конкретните действия. Всички искат по-ниска корупция, всички искат смяна на главния прокурор (но дали и дълбока съдебна реформа с промени в Конституцията?), всички искат да се помогне на домакинствата и бизнеса заради високите енергийни цени, всички искат държавата да пречи по-малко на бизнеса.

Но при проблем със съгласието се съгласяваха за анализи, оценки и стратегии за проблема.

Преговорите родиха идеи за много такива. Например по парливи теми, които биха разсърдили големи бизнеси (като субсидиите за зърнопроизводителите, които са най-малката част от земеделските производители, но получават лъвския пай – 80% от субсидиите отиват при 2% от производителите) съгласие няма. Но има идея за анализ. Консенсус липсва и по темата за комасацията на земята, има неясно съгласие за таван за директните плащания. Както написа Деница Ватева в „Капитал“, и сега има таван, но няма контрол. За затягане на контрола обаче никой не говореше.

Реформата на здравната система, свързана с промяна на механизма на финансиране, също е неясен обект на желанието – и на анализ. До края на 2022 г. трябва да бъде намален броят на болничните легла в България до 5,3 на 1000 души, какъвто е европейският показател. В България той е 7,5 на 1000 (по данни от 2017 г.), което означава, че трябва да се закриват болнични легла в някои от над 340-те лечебни заведения, повече от една трета от които са частни. Няма правителство досега, което да го е правило – точно обратното, остави безконтролно да расте броят им, довело до концентрация в няколко града, а националните здравни карти се правеха… за сведение.

Но все пак някаква конкретика се появи –

до средата на 2022 г. трябва да заработи националната информационна система, за да се контролира потокът от публични средства. По много причини, свързани именно с блокирането на контрола, тя се „работи“ вече двайсетина години. Смяната на финансирането от клинични пътеки към диагностично свързани групи, за което слушаме от десетина години, се отпраща за в бъдеще. Първо ще има пилотни проекти, после – ще видим. За вдигане на здравната вноска никой не говори пред камерите, но и да говорят при закрити врата, за 2022 г. няма да има ръст.

Енергетиката е другата спорна тема. Ще има нова енергийна стратегия, а БЕХ засега няма да се пипа (въпреки обявеното от Петков и Василев в предизборната кампания, че може и без него), нито пък от холдинга ще се вадят мрежовите оператори, като ЕСО и „Булгартрансгаз“. Преговарящите се съгласиха да се изясни финансовото състояние на държавните фирми, което от само себе си се разбира, че трябва да направи всяка нова власт.

Как ще стане подпомагането на домакинствата и бизнеса за високите енергийни цени и за чия сметка,

е въпрос на бъдеща калкулация и механизми. Одобреното поемане на осигуровки от държавата за бизнеси, ограничени заради пандемията или отварящи нови работни места, също е въпрос на пресмятане и пари в бюджета за догодина. Темповете на растеж се забавят, новите безработни от края на декември 2020 г. до 21 ноември 2021 г. надхвърлиха 250 000, инфлацията се ускорява до 6% през октомври на годишна база. Ако се вдигнат разходите на държавата, ще нараснат дългът и дефицитът.

По време на дебатите обаче се изясни нещо съществено – ПП категорично подкрепя запазването на България като държава с ядрена енергетика, тоест ще има нови мощности, вероятно на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Освен това Асен Василев изрази увереност, че предложението на Франция ядрената енергетика да бъде призната за „зелена“, подкрепено от България и няколко държави, ще бъде прието от ЕК. Следователно изграждането на бъдещи ядрени мощности в България може да бъде частично финансирано със средства по Зелената сделка.

Отпаднаха няколко важни предложения.

Няма да има анализ на конструктивното укрепване на панелките, в т.ч. и на асансьорните шахти, както направиха в Германия преди санирането им (може би някакъв пилотен проект). Но независимо от това колко са годни за обитаване, проект за фотоволтаици ще има и „пудренето“, както беше наречено санирането от един от преговарящите, ще продължи. И жилищна стратегия ще има, също и премахване на незаконни обекти. ДНСК ще бъде задължена да направи преглед на построеното в защитените територии и да установи дали има нарушение на строителните книжа (забавно ще бъде Дирекцията да проверява сама себе си за евентуални нарушения).

Належащата нужда от ново административно деление на България заради намалялото население – по-малко общини и областни управи, остана дискусионна. Не се хареса главно на БСП. Появи се добрата идея за нов Закон за устройството на територията – настоящият е променян над 130 пъти. Записано бе конкретното предложение на Асен Василев, че общини без одобрен Общ устройствен план до края на 2022 г. няма да получат средства за капиталови разходи за 2023 г. Записано бе и поредното предложение за специална инвестиционна програма за Северозапада, както и за сближаване на регионите.

Политиката спрямо държавните предприятия и фирми ще се промени,

обещаха си преговарящите. Властта на ГЕРБ заобиколи изисквания на ОИСР и еврозоната в тази посока, особено при пререгистрацията на част от тях в акционерни дружества, но бъдещите коалиционни партньори се разбраха да поправят пропуските, както и конкурсите за управление на тези държавни фирми да станат прозрачни, а не уредени от властта.

Обещаха си и грижи за малки, средни и микропредприятия (ако не са загинали от високите енергийни цени, докато се погрижат за тях…). Обещаха и да променят концесионните такси, така че да догонят средноевропейските – според Кирил Петков сега приходите от всички тях на година са над 90 млн. лв. Това означава обаче промяна на договори и не е сигурно дали ще се получи.

Останалото си го знаем от толкова други предизборни платформи.

Икономика на високата добавена стойност, е-управление, „eдно гише“, намаляване на административната тежест, такса „смет“ на база „замърсителят плаща“, качество на образованието, специалисти според нуждите на бизнеса…

Голямото предизвикателство обаче ще бъде новите управляващи да се опазят от наплива на кариеристи, „калинки“ и обикновени лапачи, които ще ги налазят, за да получат постове. Административният капацитет на бъдещите управляващи не е висок, а ресурс трябва да намерят. Докато лидерите се разбират за компромисите, изглаждат несъгласията и разпределят креслата, желаещите напират като за шоу на талантите.

Има една библиотека само със стратегии в Министерството на икономиката, каза на една от дискусиите съпредседателят на ПП Кирил Петков. Дано коалиционното споразумение не уплътни някой от рафтовете.

А фотоволтаиците вероятно ще блеснат. Ако не за всичките 2,7 милиона българи, обитаващи панелки – за част от тях.

„Където видим, ще хващаме“. Как бъдещото правителство ще се бори с корупцията

Кирил Петков
Кирил Петков

 

“Думичката “корупция” е бранд, който е свързан с България. Искам накрая да ни изучават като пример за бързо справяне с този бич”.

Думите са на един от лидерите на “Продължаваме промяната” Кирил Петков. И напълно се вписват в заявката на победителите на изборите от 14 ноември, които поставят за своя основна цел справянето с корупцията в страната.

България от години е приемана за “най-корумпираната” страна в Европейския съюз заради най-лошите си показатели в индекса за възприятие на корупцията на Трансперънси интернешънъл.

Справянето с корупцията беше основната тема в предизборната кампания на бившите служебни министри Асен Василев и Кирил Петков. А след 14 ноември, когато се оказаха първа политическа сила, двамата казаха, че възнамеряват да въведат нов политически стил в България: коалиционни преговори „по германски модел“ за постигане на парламентарно мнозинство, което да извърши такива промени, че да измъкне страната от „корупционното блато“.

Седмица след това започнаха и преговорите, които продължиха от вторник до събота миналата седмица. Работните групи на “Продължаваме промяната”, БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България” заседаваха по 18 сектора.

Обсъдени бяха приоритетите от икономика до образование, през здравеопазване и вътрешна сигурност, до околна среда и отбрана. На практика всички 18 сфери, които ще включва и бъдещото коалиционно споразумение. Серията от разговори завърши в събота с приоритетите в областта на финансите и международните отношения.

Червената нишка във всички срещи беше борбата с корупцията. В почти всяка сфера бяха обсъдени и антикорупционни стъпки.

В различните сектори те минават през изсветляване на непрозрачни практики, търсене на досегашните грешки, намиране на виновниците и налагането на наказания. За целта е необходима също независима съдебна власт и преосмиляне на начина на работа на антикорупционната комисия КПКОНПИ.

Посочените по време на преговорите мерки започват от заявката за смяна на главния прокурор и стигат до детайли за инхаус поръчките и следене на държавните харчове.

„Ще следим за нула откраднати пари. Където видим, ще хващаме. Където хващаме, ще обявяваме. Надяваме се скоро да имаме и друга прокуратура“, каза по време на преговорите в събота Кирил Петков. С думите си той обедини всички засегнати до момента теми.

Засега в разговорите не са посочени ясни срокове, но според първоначалните обяснения на партиите хоризонтът, в който мислят е пълен управленски мандат. Т.е. четири години.

Още по време на предизнорната кампания Кирил Петков каза, че „Продължаваме промяната“ ще настоява „всеки да си понесе последствията“ за извършеното.

Прокуратура, регулатори, български „Магнитски“

А веднага след изборите Асен Василев каза, че правораздавателната система в България трябва да бъде реформирана и то „пред скоба“. Целта на тази заявка двамата лидери на „Продължаваме промяната“ са заявявали нееднократно – без независима съдебна власт е невъзможно да има последствия за стореното до момента.

Ето защо темата „правосъдие“ беше една от първите обсъдени от четирите партии в началния кръг преговори.

През седмицата по време на дискусията между работните групи на четирите партии стана ясно, че всички те са “близо до постигането на пълно съгласие” относно идеите за реформа в съдебната власт.

Основните проблеми за бъдещите коалиционни партньори са политическото влияние и безконтролността на главния прокурор, който може да решава сам дали да разследва или да не разследва дадено престъпление. Според бъдещите управляващи, това води до политически чадър за едни и неоснователно преследване за други.

Бъдещото управление си поставя за цел цялостна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), който отговаря за назначенията в съдебната система, включително и за избирането на главния прокурор. След това амбицията на четирите партии е да променят начина на функциониране на прокуратурата.

Като част от антикорупционната стратегия е и промяна в начина на работа на регулаторните органи, за да не продължават да бъдат „бухалка на властта“.

Начинът на работа на регулаторите в България отдавна е обект на критика от различни неправителствени организации. Сред основите аргументи срещу сегашния начин на функциониране на независимите органи, които контролират цели сфери от обществения живот, е, че членовете им често са политически зависими, което е път за прокарване на лични интереси, а оттам и корупция.

Темата се изследва отдавна, а един от основните доклади за състоянието на регулаторите у нас беше публикуван през 2015 г. За изтеклите шест години обаче конкретни стъпки не бяха предприети. На различни правителства през това време са предлагани поредица от мерки за подобряване на работата на регулаторните органи, но те не бяха реализирани.

Друга стъпка, която обмислят бъдещите управляващи, е преосмисляне на начина на работа на антикорупционната комисия КПКОНПИ. Засега по тази тема няма изчистен план заради различия във вижданията на четирите партии. Общото им мнение обаче е, че КПКОНПИ не може да продължи да функционира по този начин.

Като бъдеща безспорна мярка изглежда и приемането на български закон “Магнитски”, който да ограничава работата на държавата с компрометирани компании, за чиито собственици има съмнение, че са замесени в корупционни схеми.

В качеството си на служебен финансов министър Асен Василев беше човекът, измислил създаването на българския “черен списък”, след санкциите на САЩ по закона “Магнитски”, които засегнаха бившия депутат от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски.

“Където видим, ще хващаме”

Антикорупционните мерки бяха фокус в изказването на Кирил Петков и в събота, когато евнтуалните бъдещи партньори обсъждаха политиките си в сектор “Финанси”.

Според данните, с които Петков разполага и огласи, към момента България харчи “три пъти повече държавни пари, в сравнение с това, което е необходимо”.

Според примера, който Петков даде „в сферата на околната среда е най-голямото безхаберие, корупцията е безумна – крадяло се е 1 към 3, тоест една част от трите е отивала за корупция”.

Ето защо “Продължаваме промяната” казват, че трябва коренно да се промени философията на харчене на държавни средства. 

През харченето на пари ще хванем и схемите, казва Петков. Ето защо най-вероятно ще бъде приета идеята на „Демократична България“ за одит на дейността на Българската банка за развитие (ББР) за поне пет години назад. Банката се прочу с това, че е раздала повечето пари на малко на брой фирми, които са свързани с политически лица.

Като антикорупционна мярка занапред от “Продължаваме промяната” предлагат при банково теглене на суми над 10 хил. лв. в брой да се докладва на ДАНС.

ПП настоява регистрираните по ДДС фирми всеки месец да подават информация към НАП за касовите си наличности и да съобщават за платените фактури по ДДС.

Друга съществена мярка е както ограничаването на инхаус поръчките, така и публичното огласяване, ако се стига до такива договорености между държавата и бизнеса.

Практиката на инхаус (вътрешни) поръчки – директно възлагане на държавна фирма без обявяване на обществена поръчка – е позната в цяла Европа. Тя се ползва за наемане на подизпълнители, но най-вече при ниво на определена неотложност, когато трябва да се изпълняват определен вид дейности за кратки срокове.

По време на служебното правителство обаче стана ясно, че в България голяма част от държавните форми са получавали финансиране за изпълняване на големи обекти, след което са сключвали поредица малки договори с частни подизпълнители. Темата нашумя след разкритията как държавното дружество „Автомагистрали“ е разпределяло средства в големи размери именно с инхаус поръчки, без да бъдат зачитани процедурите по Закона за обществените поръчки.

Край на политическия контрол през земеделието 

По време на преговорите през изминалата седмица бъдещите партньори разпознаха и като основен инструмент за политически контрол слуващото се в Министерството на земеделието.

“Министерството на земеделието и агенциите към него, в т.ч. и Агенцията по горите, се използват като политически инструменти за контролиране на голяма част от населението под някаква форма. Този контрол трябва да си го възстановим”, каза Кирил Петков.

„Министерство на земеделието е единственото място в света, в което данни за субсидиите няма дори и финансовият министър. Това е пълно безумие. Време е да премахнем политическите инвеститори от сектора, чрез които се контролират групи от населението. Това министерство трябва да е основен фокус на новата антикорупционна агенция“, каза още Петков.

Горският експерт на „Продължаваме промяната“ Александър Дунчев, който беше и шеф на Агенцията по горите в служебното правителство посочи с какво се е сблъскал в предходните месеци, заемайки този пост.

„Голяма част от назначенията в горите се правят по политическа линия и отзад винаги стърчеше ръката на ДПС и частично на ГЕРБ, което трябваше да променим“, каза той.

По тази причина в сектора се обмисля пакет от антикорупционни мерки.

Сред тях са създаване на системи по отношение на прозрачността на управлението на горите и горските територии и разваляне на сделките за замяна като механизъм.

Дясното консервативно левичарство – уникален български принос

Иво Инджев

Да се спори дали левият популизъм е по-вреден от десния е като да има значение дали покойникът е щял да оцелее ако товарният влак го беше блъснал отляво, вместо отдясно.

Левият популизъм у нас обаче все пак е уникален с едно нещо: той е десен по своя консерватизъм. 

Не е от вчера. Спомнете си онзи десен по своята философия данък, който левите въведоха, когато управляваше техният лидер Станишев. Няма как да не го помните, защото той и днес се прилага от всички управления без оглед на идеологическите им претенции.

Поводът за тези констатации е поредното телевизионно интервю на лидера на БСП Корнелия Нинова, която не е съвсем лидер, защото е подала оставка, но щяло да се реши дали ще остане лидер на конгрес догодина. Така е и с партията й – лява, ама не съвсем. Щеше да бъде за добро да е изпитала положителното влияние на дясното и да се е попримъкнала към центъра, но случаят не е такъв.

Вижда се от “червените” линии на червените. Нинова отново ги повтори: Истанбулската конвенция и упоритият отказ на македонците да се съобразят с българските изисквания, за да бъдат допуснати да станат съюзни европейци като нас.

Честно казано, направо съм учуден от скромността на Нинова. На нейно място любимият й враг Бойко щеше сто пъти да се похвали, че е изиграл главна роля за отхвърлянето на Истанбулската конвенция. Но Нинова не е такъв човек. Тя скромно премълчава факта, че тъкмо БСП и лично тя превърнаха отхвърлянето на документа в своя кауза, към която ГЕРБ се присламчи, след като вече се беше направила на партия за европейско развитие и беше приела конвенцията на правителствено ниво.

Сега Нинова не само препотвърждава антиевропейския характер на лявото у нас, но и с гордост го размахва като интригантства срещу очертаващия се основен опонент за лидерското място в партията им. В телевизионно интервю тя натопи другарчето си Крум Зарков, че е привърженик на Истанбулската конвенция. Този грях за БСП се превърна в компромат от рода на това да открият в “Демократична България” смятан преди за свой човек, който се е притаил и не си е признал за досието.

Не мога да твърдя, че тази тежка слабост на Зарков е публично неизвестна. Може би само аз съм пропуснал ужасното му залитане към “джендър идеологията”, както се изразява на руски жаргон Нинова. Но е очевидно, че Нинова доносничи за нещо, което се предполага да е новина за широката публика с цел да навреди на репутацията на Зарков – в случай, че е припознаван досега за правилен червен мачо.

Това силно ми напомня за комунистическите времена, когато на “джендърите” им викаха само пе…, абе знаете как. И досега така им викат в посткомунистическата ни държава. Тогава обаче нямаше глезотии като дискусии и разни неправителствени организации, които да ги защитават. Не само ги съдеха (както в нацистка Германия), а направи ги биеха по подозрение, че са “обратни”.

В София имаше “отрядници”, доброволци по поддържане на комунистическия ред, които душеха в мъжките градски тоалетни и се забавляваха да ги ловят и да ги бият. Доказано или не,  заради престъплението им да са “обратни”, ги хвърляха ги в езерото “Ариана” за публично опозоряване и са свой кеф. 

Нинова не е отишла много по-далеч от този начин на мислене, макар и да не пропагандира чак пък реставрирането на старите изпитани методи от времето на НРБ. Левичарката на думи е за силна десница в зъбите на тези врагове на “традиционно българско семейство”, в което мъжете традиционно си бият жените и никаква конвенция не им пречи да го правят и днес – вкл. с подкрепата на лидери на партии, от които се очаква съчувствие към т.н. слаб пол.

Виж, по отношение на македонците Нинова и компания от бившата компартия, е направо обратна на българската традиция от времето на комунизма. Или поне на неговия първоначален етап, наложен тук от СССР, който изискваше именно българите да се откажат от себе си в името на интернационализма, т.е. на македонизма, рожба на коминтерна в Москва. Само че за тази чудесна червена традиция Нинова предпочита да не говори. Пък и любезно не я питат. 

Ако я питаха можеха да стигнат и до въпроса как така левите в Европа са готови да се прегърнат с всякакви братя и сестри без оглед на тяхната националност (и сексуална ориентация), а у нас тъкмо левите са прегърнали национализма и консерватизма от средновековен тип като своя чисто нова кауза.

Това е направо принос в световната съкровищница на левичарството. Като се притури към него и уникалното в историята монархо-социалистическо управление на БСП със Симеон, можем да кажем, че и ний сме дали нещо на света. Уви. 

Хората решиха да детронират „Борисовщината“

Калин Янакиев, Култура

След приключилия изборен маратон на 2021 г. (три парламентарни вота и един президентски) бих могъл донякъде и да разбера потреса на мнозина от неговия финал: съкрушителната победа на Румен Радев над „генерала на духа“ проф. Герджиков.

Не мога да разбера обаче упоритото нежелание (пак на мнозина) най-сетне да признаят нещо, което стана напълно очевидно именно с този финал – което собствено го и предизвика. Защото колкото и необичайно и неочаквано за „политическите инженери“ да бе, волята на огромно количество хора да свалят ГЕРБ и „Борисовщината“ от власт не отшумя. Не отслабна от лятото на 2020 г., през каквито и политически перипетии да преминахме за повече от година оттогава.

Да, дежурните „говорещи глави“ в официалните медии лансираха какви ли не версии за ставащото от онова лято насетне, само и само да не нарекат с истинското му име този неотслабващ процес. То не бяха задкулисните машинации на Васил Божков от Дубай, отмъстителната воля на Румен Радев, „запалил протестите“ заради прокурорското нахлуване в президентството, „репресиите“ на служебните му правителства и на ужасния Бойко Рашков, аферите с „объркващия народа машинен вот“, „подлият“ ход със създаването на „президентската партия ПП“ и какво ли още не.

Всички тези версии трябваше да ни обяснят онова, което на никаква цена не искаха да признаят и което, повтарям, собствено резултира в изборите за президент миналата неделя. А то е, че хората решиха да детронират „Борисовщината“.

Че този път волята за това бе дълбока и трайна, „политическите инженери“ наистина не успяха да повярват. Все им се струваше, че тази воля постепенно ще отслабне, ще се дисперсира, ще се разочарова и „гербаджийското“ статукво отново ще се възстанови.

Е, не се случи. За последен път Борисов се похвали, че е „бил всички останали“ на 04.04. т.г., но вече бе ясно, че „първата му политическа сила“ е изолирана и няма никакви изгледи да доминира в 45-ото НС. Действително съотношението на силите в това НС беше такова, че и правителство „анти-ГЕРБ“ практически не можеше да се състави. Новите звезди – ИТН, бяха окуражавани, че могат да постигнат много повече и съвсем сами, поради което бързо-бързо ни изпратиха на нови избори.

„Сгрешиха!“ – обнадеждиха се „политическите инженери“. Сгрешиха, защото социологическите сондажи почти до края сочеха, че след преживения трус ГЕРБ отново се завръща на лидерското място и „протестърите“ – поради лакомията си – са пропуснали момента. Той е бил на предела си на 04.04. и сега хората отново са се насочили към преживялото кризата си „статукво“.

За всеобща изненада през юли т.г. се оказа, че съвсем, съвсем не било така. Авангардът на „протестърите“ – ДБ – повиши резултата си доста над предвижданото, „кресливата“ Мая Манолова също, а „хората на Слави“ за първи път от повече от десет години насам детронираха Борисов от първото място и задълбочиха парламентарната му изолация. Волята да се свали ГЕРБ от властта, оказа се, въобще не бе угаснала.

Не бе угаснала след един провален парламентарен цикъл и цяла година след като площадните протести бяха утихнали. Това би трябвало да впечатли „политическите инженери“. Тук ни се разкриваше някаква изненадваща – и от доста време ненаблюдавана – именно народна упоритост.

Понеже не съм привърженик на конспиративните теории, не бих се наел да твърдя със сигурност, че нелепото поведение на Слави Трифоновото ИТН в новото 46-о НС, в което тази партия бе първа (но с 65 депутати) и имаше възможност да състави правителство с още две от „протестните партии“, но по безумен начин я провали, е било дирижирано отвън. И все пак и до днес това ми се струва правдоподобно, защото идиотското държане на шоумена спрямо потенциалните му партньори трудно би могло да се обясни иначе.

Във всеки случай след двата абсолютно несъстоятелни и „диктаторски“ обявени проекта за кабинет ИТН започна да изглежда направо като „прокси“ на статуквото, имащо за цел най-сетне да внуши на електората, че „партиите на протеста“ са способни единствено на хаос и междуособни крамоли. Със старанията на казионните медии това, че тези последните непоправимо са се разделили и блокът им окончателно се е разпаднал, дори бе превърнато в неотрицаема истина. И ето: навлязохме в третия изборен цикъл, в който, щем или не щем, вече трябваше да приемем завръщането на ГЕРБ като „първа политическа сила“.

Поредните социологически сондажи отново (буквално до изборния ден на 14.11.) ни сочеха това, а че статуквото след дългия (и безплоден) „протестърски“ ексцес се завръща ни убеждаваше и обстоятелството, че същите социологически сондажи до последната седмица преди този 14.11. нареждаха на второ място след ГЕРБ БСП. „Продължаваме промяната“, ако си спомняте, излизаше ту трета, ту четвърта.

По-миналата неделя, уважаеми читатели, партията на Бойко Борисов за трети път бе поставена от избирателите в абсолютна невъзможност да участва в каквото и да било управляващо мнозинство. Казах го и в предишния си текст – една предимно млада генерация, донякъде (политически) инфантилно постави на първо място партията на Кирил Петков и Асен Василев, но с вота си показа нещо неподлежащо повече на отричане. Волята ГЕРБ да бъде оперативно отстранен от властта вече е доказано непреборима.

Щом досегашните анти-ГЕРБ партии, както вие – „говорещите глави“ – ни казвате, не успяват да се справят с него, ние пък ще гласуваме масово за новата, но… няма да допуснем Борисовщината да се завърне! Ето това бе знакът, даден от избирателите на „неочаквано“ спечелилата „харвардска гарнитура“. ГЕРБ, повтарям, за трети път – и изглежда непоправимо – се озова в тотална изолация. БСП пък се класира не втора, а четвърта и встъпва солидно унизена в преговорите за ново правителство.

Е, няма ли най-сетне да бъде признато именно това най-главно случило се през тази 2021 г.? Това най-главно, което не е нито „навлизането на несистемни играчи в българската политика“, нито „възлагането на надежди на свръхнови звезди“, нито „умората на обществото ни от разделението“, а… неотстъпното, непрекратяващо се от всякакви пертурбации и „прокси“-политически провокации усилие по отрязването на пъпната връв на ГЕРБ от властта.

Ограждането на „Борисовщината“ в буквално чумаво политическо „гето“. Няма как, повтарям, именно това да не е главното, което се извършваше през тази 2021 г., след като то продължи да се извършва въпреки толкова различните помежду си политически „пейзажи“ от лятото на 2020 г. насам. 

Въпреки неуспелите площадни протести миналата година, въпреки „прокси“-операцията с партията „на Слави“, въпреки разпадането на блока на „партиите на протеста“, въпреки всичко това българските избиратели, пръснали предпочитанията си към различни и често несъвместими помежду си „проекти“, не престанаха да преследват (и постепенно да постигат) една постоянна и неизменяща се цел: изтласкването на „епохата Борисов“ в миналото.

И ето: за да се върна към началото на този текст – потреслата различни („десни“, „консервативни“, „староседесарски“ и пр.) среди победа на „комуниста“ Радев не е – ако я погледнем по-хладнокръвно и в дълбочина – победа на „лявото“, на „русофилското“, на „предателско-либералното“, а всъщност… финален епизод от ето това обществено усилие.

Финал, ще кажа сега, до голяма степен предизвестен и предизвикан и от глупавата съпротива срещу това усилие на самата „Борисовщина“ и на обслужващите я „политически инженери“.

На тази обречена съпротива обаче очевидно ще трябва да посветя един следващ текст, за да сложа своята точка на изминаващата 2021 г.

Как ковидното чудо замести коледнотo

ВучетоТази Коледа възкресихме мъртвите си души с надеждата, че всичко ще бъде "както преди"Снимка: iStock Тази Коледа възкресихме мъртвите си души с надеждата, че всичко ще бъде „както преди“

Искаш ли да ти разкажа приказка?

Ето, почвам. Имало едно време едно сърдито, черногледо, по Рамщайновски зловещо и злорадо Момиченце. То живеело сам-само в къща на един кокоши крак на края на гората. Компания ѝ правили единствено катериците и таралежите, понеже били достатъчно безмълвни, че да може да ги търпи около себе си.

Както вече се досещате, Момиченцето не харесвало много-много останалите хора, за да не кажем изобщо даже, не толкова защото били прекалено шумни, а защото били прекалено празнословни и празноглави. Не харесвало и празниците им, понеже тогава хората ставали особено неприятни, макар че, мислило си Момиченцето, би трябвало да е точно обратното.

От всички празници обаче най не харесвало Коледа, понеже много преди да дойде, хората щурмували гората ѝ, изпотъпквайки в набеза си де що сварят – гъби, дренки и гадинки. Изпо*ирали храстите и полянките, изсичали едва стигналите човешки бой елхови дръвчета, а на тръгване оставяли след себе си камари боклуци, но и ведри пожелания за „светли празници“.

След като тупурдията отминела, Момиченцето изпълзявало от къщата на кокоши крак и, както си било намусено и в много лошо настроение, си сипвало едно канче домашна ракия, сядало на стъпалата пред входната врата и започвало да прави това, което обичало най-много: да мрази Коледата.

Не е необходимо читателят да е мозъчен хирург, за да се досети, че Момиченцето не е Червената шапчица, която е объркала приказката си, а алтер егото на авторката. Тоест, аз съм момиченцето. (Е, момичешката фаза отдавна е минала и заминала, но алтер егото си е мое и затова мога да си го измислям, както си искам.) Представяте ли си обаче как се учудих и даже изпаднах в лека паника, когато в началото на този ноември в моловете накачулиха с лампички и златни топки първите изкуствени елхи и наредиха около тях фигурки на хора и животни в нереални размери и… Момиченцето остана безучастно!

За първи път от години насам то не прояви желание да подпали този нелеп коледен мизансцен по примера на своите кумири от „Рамщайн“, които, ако сте запознати с творчеството им, знаете, че си падат пиромани. Момиченцето не само че не изпита желание да пропълзи обратно в къщата си на кокоши крак и да не излезе оттам до първи януари, но дори се разчувства. Леко и едва доловимо, но се разчувства!

Коледно чудо, ще кажете вие.

Нееее, по-скоро ковидно чудо, ще кажа аз.

Не си мислете, че съм се събудила една сутрин и съм установила, че вече харесвам празника – о не, сър, няма такова нещо. И сега все още не одобрявам превръщането на един ден в годината в двумесечна маркетингова кампания, която целѝ да ти продаде от пералня и домашни пантофи до идеализирана, лигава картинка на задружно семейство от пет поколения, всичките облечени с еднакви пуловери на еленчета и снежинки! И сега ми идва да метна чинията с фъстъци по барманката, която си позволява да смени Judas Priest с Марая Кери. И сега ми идва да оставя под елхата за хлапето на приятелското семейство вместо LEGO с Хогуортс пакет Marlboro.

И сега ми идва да мина покрай някой Дядо Коледа и да смъкна с един замах цялата му дегизировка, разкривайки пред ревящите деца от детската градина и техните ужасени мами лицето на не по-малко стъписания чистач, охрана и отявлен алкохолик бай Андон.

А ми идва да безчинствам така, защото ме е яд на този празник, който, в модерния си прочит, кара бедните хора да осъзнаят, че са още по-бедни, нещастните – още по-нещастни, а самотните – още по-самотни.

Разликата тази година обаче е в това, че поривът за саботаж някак отстъпи пред възторга от това, че има изобщо какво да саботирам. 

Знаете ли, оказа се, че и върху мен работи старият психологически трик „отнеми нещо на някого, за да започне да му липсва“. Без значение дали става въпрос за развалена кафе машина, абонамент за Netfliх или любим човек, който си е тръгнал и те оставил сам да се оправяш със сметките, почистването на тоалетната чиния и живота изобщо.

Когато миналата зима правителствата по света „забраниха“ Коледата заради строгите пандемични мерки и гирляндите от искрящи лампички омърлушено увиснаха между уличните лампи над притихналите, безлюдни улици, се стъписах. Сърцето ми спря. Една предателска сълза замръзна на ледената ми буза. Сякаш някой беше натиснал погрешното копче на някаква адска машина и изведнъж човечеството се беше озовало в паралелна реалност, където Коледата е ден, в който се чества не раждането, а гибелта.

Минавах покрай кафенета и ресторанти с черни витрини, возех се в призрачни влакове, от високоговорителите на които безизразен женски глас призоваваше да спазвам дистанция, макар и да нямаше от кого, а когато се уморявах, присядах с подложени длани под задника на каменните стъпала пред някое затворено кино или сладоледаджийница и си мислех колко съм загубила като не съм си позволявала да се радвам на Коледата, докато я е имало. Дали от високомерие, арогантност или чист инат вече нямаше значение. Защото и Коледата я нямаше.

Това всъщност е приказка за конвертирането. И не става въпрос за конвертиране на PDF файл в Word. Нито пък на религиозното такова – на невярващ във вярващ, на атеист в християнин, на християнин в будист, на будист – в марсианец… Става въпрос за друг вид конвертиране – за превръщането на жабата в принц или, погледнато в по-обобщен план, на животното в човек. Какъвто е случая на Момиченцето. На мен.

Не го излъчват за нас, 20+ годишните мрънкачи

„Сам вкъщи“ трябва да е по телевизията всяка Коледа

Не го излъчват за нас, 20+ годишните мрънкачи

12 месеца след забранената Коледа днес отново има коледни базари, във въздуха се носи стимулиращ сетивата аромат на греяно вино с билки и наденички на скара, а зле маскирани Дядо Коледи на всеки ъгъл хохохват и подрънкват с чанове, подканвайки към празнична благотворителност.

Има татковци, повели дъщерите си за ръка към пързалката за кънки на площада, има продавачи на печени кестени и канелени сладки, има момичета с разпуснати червени коси и ръкавици с един пръст, подкарали велосипедите си към поредното коледното тържество у лелини. Има нетърпение, радост, вълнение. Защото я има Коледата.

Едно време възръсявали мъртвите с песен. Тази Коледа възкресихме мъртвите си души с надеждата, че всичко ще бъде „както преди“.

И ще бъде. Каза Момиченцето.

От изчегъртване към промяна

Филип Гунев

Основната задача е МВР да се деполитизира.
Основната задача е МВР да се деполитизира.

Победителите в изборите ни обещават нулева корупция, но липсата на допирни точки и обща визия на четирите партии в частта си за МВР, наблюдавани по време на преговорите по тема вътрешна сигурност дават повод за скептицизъм.

За разлика от дебатите и работните групи от сектори, като съдебна реформа или електронно управление, където едни млади хора предлагаха смели идеи за радикални реформи, дебатът за вътрешна сигурност се доминираше от хора на преклонна възраст, лансиращи идеи за връщане към „добри стари практики“ или изброявайки безкраен низ от всякакви мерки.

Липсата на обща визия и ясен приоритет за настройване на МВР системата за ефективна борба с корупцията поставят под въпрос кога и дали обещаната промяна към нулева корупция ще се случи.

Реформите в правосъдието, заявени от партиите на промяната, ще са само частично успешни, ако на входа на наказателния процес, се остави една политизирана МВР система, в която

политическото ръководства влияе върху това кой корумпиран се разследва и кой не.

Действията на служебното правителство по разграждане на дълбоката държава на ГЕРБ и ДПС бяха посрещнати с еуфория и одобрение от мнозинството от хората, включително и от лидерите на Продължаваме Промяната. Въпреки че, в не малко случаи през последните месеци се налагаше да се затворят очите пред някои от действията на МВР и министъра, с оправданието че ‘целите оправдават средствата’, в крайна сметка бързото премахване на калинки, политически назначения и публично излагане на корупционни схеми се възприе като действия в полза на обществото.

Процесът на успешно и скоростно изчегъртване на всички ръководни служители в МВР с мотива, че те са политизирани, обаче е юридически и практически възможен именно, защото МВР остава политизирано и нерефеормирано. Едно нереформирано МВР оставя възможността, при смяна на властта, да станем свидетели на поредното изчегъртване в обратната посока.

Смяната на едни с други хора през последните месеци (независимо дали ни убеждават, че новоназначените са много компетентни и почтени), не е промяна, а по-скоро замяна. Затова в след-изборната еуфория не бива да забравяме, че крайната цел – изграждането на нещо по-добро и различно е съвсем друга работа.

Как точно става политизацията в МВР? Именно чрез вменените в закона правомощия или липсата на ограничения Министърът на вътрешните работи директно да може да влияе на работа на полицията по конкретни разследвания, да премахва и назначава полицейски началници или обикновени полицаи на всички нива. През годините, тази власт на министъра е била постепенно ограничавана – първо с изваждането на контраразуване от директното му подчинение (ДАНС), а по-късно и службата за проследяване и подслушване (ДАТО).

Бойко Рашков просто направи това, което повечето министри са правили през последните десетилетия – използват полицията за постигане на политически цели и укрепване на политическата власт на управляващите (в случая тази на президента Радев). Може би основната разлика е, че г-н Рашков го правеше, без да се крие, а ясно назовавайки политическите си противници и насочвайки усилията на полицията срещу тези противници. В предни години министрите винаги (но тихомълком) са правили точно същото.

Как практически може да се деполитизира МВР?

Когато говорим за реформи в МВР (а и в другите служби – ДАНС, ДАТО), е нужно да се уточни, че те могат да бъдат най-различни – да стане МВР по-ефективно, да се оптимизира структурата му, или пък щата, да се превърна някои дирекции в изпълнителни агенции, или направо министерство. Всички тези реформи разбира се имат смисъл, но всяка една от тях е сложна, бавна, и сама по себе си няма да има директен ефект върху борбата с корупцията или престъпността. Във вчерашните преговори темата за деполитизация отсъстваше изцяло (въпреки че е залегнала поне в програмата на ДБ).

Вместо това, се постигна съгласие за бързото изработването „функционални анализ“ – за каквито редовно се харчат милиони от държавата, без да следват реални реформи – по скоро в заключение резултат от преговорите беше „разбрахме се да се разберем“. Останалите точки, по които бе постигнато съгласие е дълъг списък от различни мерки, някои със спорен ефект, но без ясни приоритети. Натоварването на бъдещия министър с множество дребни реформи и ‘мерки’, без ясни приоритети – ще доведе до мудно протакване без резултат за гражданите.

Обществото очаква бързи реформи и резултати, а хоризонтът на това правителството със сложна коалиционна формула, едва ли е четиригодишен. Извеждането на по-малко, но фокусирани промени, които да гарантират че МВР е безпристрастна институция, където политиците имат по-малко влияние, отколкото днес, а полицаите могат да бъдат обективни без да трябва да се самоцензурират и да се опасяват да разследват силните на деня, или пък тези, които се очаква да спечелят изборите.

Какво обаче може да се направи, за да се деполитизира МВР? Първото е да има ясен приоритет и политически консенсус в новата коалиция, че това е основна задача.

Доброволното отказване от лесното използване на политически инструмент като полицията е трудно решение.

На пръв поглед невъзможността Министърът да замени и уволни, когото полицай си поиска, изглежда като рецепта за безконтролна полиция. В развитите демокрации, обаче, това е именно така. Тази невъзможност от политическа намеса е заменена с добре-развити системи за външен (включително и парламентарен) и вътрешен контрол и управление на полицията, с добре изработени системи за кариерно развитие и управление за човешките ресурси. Т.е. политическото ръководство следва да остане на ‘една ръка разстояние’ и да определя политиките и контролира изпълнението им, а не да се меси в оперативната работа на полицията.

Такава реформа би била контра-интуитивна за някои политици, включително и сегашният министър, който видимо обича да прави бързи назначения, да коментира детайли от разследвания, да развива публично хипотези или да публикува събрани доказателства, да упражнява натиск да се „съобразяват“ хода на разследванията с политическите събития, както стана с акциите за магистрала „Хемус“ и в Софийския университет.

Дали в рамките оставащите дни до формиране на правителство партиите ще припознаят деполитизацията като приоритет и ще намерят „А отборът“, който да свърши работа, предстои да разберем.

Докато европейските правоохранителни органи, като Фронтекс или Европол, заимстват модели за управление от водещи мултинационални корпорации за постигане на ясно дефинирани стратегически цели, прилагайки технологични иновации от най-ново поколение, българските им партньори остават някъде в 80-те почти във всеки един аспект на управление на системата. Петъчната дискусия за бъдещето на МВР обаче е по-близка до миналото, отколкото до европейското бъдеще.

Колко скучни преговори за правителство. Но успешни


Ивайло Дичев

Успехът им се състои най-вече в това, че четири разнородни формации, две от тях в десетилетен конфликт, все още не са се скарали.
Успехът им се състои най-вече в това, че четири разнородни формации, две от тях в десетилетен конфликт, все още не са се скарали.

Анализ от „Дойче веле“.

И аз, както много други хора, бях стреснат от преговорите за бъдещо правителство, предавани на живо. Някак нелепо звучи това да се преговаря пред публика – освен ако става дума за някаква шоу програма, където публиката подкрепя своите: давай, забий му едно ляво кроше!

БСП, които се чувстват най-неловко в новата дясно-либерална констелация, изрично настояваха всички преговори да се правят пред камери и от това, което виждам дотук, тъкмо те са най-активни в отстояването на идеологическите си червени линии – оправдание за пред избирателите, които ги гледат.

Съмненията ми са свързани с цялата тази идеология на прозрачното и ясното, която донесе със себе си интернет-светът. Да разкриваш тайните си не произвежда непременно повече доверие – вижте само лудостта около Ковид-ваксините, за които телевизионният зрител вече може да вземе един изпит в първи курс медицина. Резултатът от свръх-информираността ни беше тъкмо обратният: абе защо така усърдно ми обясняват? Дали пък няма някакъв заден план?

Те умеят да направляват преговори

Но ето, че преминалите дотук експертни дискусии на бъдещата управленска програма започнаха да ме обнадеждават, че този път работата ще стане – ще има не само правителство, но и реформи. Очевидно четирите партии около масата са се простили с предизборните настроения и не ни агитират чрез взаимно оплюване. Сякаш е точно обратното: сдържат се, понеже знаят, че който отново предаде четата, този път ще бъде видян и наказан от зрителите още по-жестоко. Никой не разбра какво точно са си казали адвокатите Дончева и Василев, но ако сега някой оклевети някого пред камерите, ще понесе цялата отговорност за един възможен провал на преговорите.

И все пак тези неща не зависят само от добрата воля на експертите. Главна роля тук играе умението на водещите от „Продължаваме промяната“ да направляват преговори. Щях да кажа, че то идва от бизнеса, но пък и проф. Денков се справи добре в дискусията за образованието.

Да не си помислите, че ми е било интересно да слушам или че съм разбрал нещо съществено. Успехът на преговорите дотук е в това, че четири разнородни формации – две от тях в десетилетен конфликт! – все още не са се скарали и приемат почти консенсусно разнообразни точки. А една от причините за това е определено скуката.

Едва ли някой без професионални интереси в сферата на здравеопазването например би слушал пет часа и нещо изказвания по безброй конкретни теми, стигащи до това дали да се прави национален Т-клетъчен скрийнинг, или какво точно значи „добро училищно хранене“. Самото добавяне на ненужни за една управленска програма детайли беше начин да се избягват конфликти: „Ако има спорни неща, нека ги запишем, макар че са детайли“, каза по едно време чистосърдечно Асен Василев.

Тази свръх-прозрачност е характерен обрат в съвременната политическа комуникация: на нас, гражданите, наистина се предоставя информация, но тя е толкова изобилна, че губим ориентир и в последна сметка преставаме да следим сюжета. За първи пък си дадох сметка за този похват във времето на първата война в Залива, когато американската армия заливаше света с подробности за всеки изстрелян снаряд и в крайна сметка големите дебати за смисъла на войната и перспективите пред региона не се състояха.

В случая с нашите преговори за правителство най-важното е да не се радикализират електоратите, защото партията им е отстъпила по едно или друго обещание.

В този смисъл умерената скука на ставащото е достойнство. Половината време дискутиращите се занимават с редакционни бележки, както става на тежко административните събрания. Електронно досие: „веднага“ или „приоритетно“? Мариците: „удължаване“ или „продължаване“?

Тези неща сигурно са много важни за бъдещото коалиционно споразумение, но със сигурност не възпламеняват масите. Имаме прозрачност, хайде вече да си гледаме нашата работа. Нека добавя и мъчителното качество на записите в ютюб, което не за първи път хвърля сянка върху дигиталните умения на партията-победителка. Дали пък пропаданията на канала не целят да ни създадат чувство за автентичност, за предаване live?

Майсторството на водещите е най-вече в отлагането на конфликти. За някои неща има съгласие (1), за други трябва да говорят допълнително експерти (1.2), за трети следва да се допитат до други министерства (1.3). И вижте как функционира тази система. По най-тежката тема, а именно строежа на „Белене“, където очаквахме челен сблъсък между БСП и „Демократична България“, проблемът се реши като се добави едно междинно звено – „първо анализ“.

Значи може да се строи, може и да не се строи, за момента отлагаме решението докато направим анализ. Или да вземем другата червена линия на БСП, подкрепена и от ИТН – болниците да не са търговски дружества. Ама какви да са тогава? Нон-профит като в Америка (БСП)? Да се гласува нов закон за лечебните заведения („Има такъв народ“)? Компромисът отново е разсрочване във времето – ще се решава „след анализ“.

Като търсене на консенсус възприемам откровените безсмислици като „Да се направи регистър на българските писатели“ и „Да се приеме Закон за българския език“ в дискусията за културата. Толкова нелепо, че дори няма как да възразиш.

Посланието: посоката е ясна и всичко е под контрол

Ако на тази квадратна маса се приемаше наистина управленска програма, вероятно щеше да има сериозни идеологически сблъсъци, а преговорите щяха да траят с месеци. Но дискусията умело беше насочена от една страна към най-абстрактното, от друга към свръх-конкретното. Вземете дискусията за образованието, водена виртуозно от министър Денков, очевидно по-информиран от всичките останали участници, взети заедно.

Ловко бяха избегнати разделящи теми по оста ляво-дясно от типа на ваучерите, с които учениците да плащат на частни училища и занимални. Затова пък всички се съгласиха, че трябва да се финансира качество. Само дето така и не се разбра как ще се определи кое е качество и кое не. Добре де, качество, съгласни са всички.

На другата страна – супер-конкретни теми като това дали да има един, два или много учебници и дали директорите на училищата да имат право на два мандата, или пък не. Дали това са сериозни теми за управленска програма? Май пак сме в жанра „прозрачност“ live.

С всички тези цинични наблюдения не искам да подценя усилията на „Продължаваме промяната“, които не само успяват засега да удържат единството на четирите разнородни партии, но и да успокоят българските граждани, които вече повече от година живеят в политически тремор. Трябва да им се внуши, че посоката е ясна и всичко е под контрол.

Надявам се само тези преговори пред камерите да свършат навреме, защото журналистите ще дебнат за „събития“. Проф. Михайлов (БСП) нападнал д-р Маджаров, че лекарският съюз нямал място на преговорите… Ау, започна се…

Съвременни роби: превръща ли се Сърбия в „Бангладеш на Балканите“

Те строят в Сърбия първия в Европа китайски завод за автомобилни гуми. Стотици виетнамски работници се трудят при нечовешки условия – без топла вода, без пари и без паспорти. Властите в Белград отричат. 

Виетнамски работници на път за строителния обект в Зренянин

„Нямаме нито храна, нито ток“, успява да каже един виетнамски работник на английски. Толкова английски знае и няма как да говори с дошлите на обекта журналисти. Мъжът и още около 500 други виетнамци не могат да повярват, че медиите в Сърбия от дни се занимават със съдбата им, а въпросът е на път да се превърне в политически.

От месеци насам виетнамците работят на строителен обект край град Зренянин, в северната част на Сърбия. Там се изгражда огромен завод на китайската компания за автомобилни гуми Linglong Tyre. Компанията възнамерява да инвестира в проекта 900 милиона щатски долара – рекордна сума за Сърбия. Предвижда се един ден във фабриката да работят над 1000 души.

Търговия с хора?

Само че приказките за „здравото приятелство“ между Китай и Сърбия и щедрите перспективи, които биха се открили чрез новия Път на коприната, бяха помрачени от информациите за робските условия на трудна обекта.

„Ужасно е. Хората са оставени дори без медицинска помощ“, разказва разследващата журналистка Ивана Гордич, информирала първа за тежките условия на живот и труд на виетнамците. Кадрите на кабелната телевизия N1 на свой ред показват порутени бараки в покрайнините на града, с легла като в препълнени затвори и само две стари бани за стотици строителни работници. „Отопление няма, а топлата вода от бойлера стига най-много за петима“, обяснява Гордич.

Заради съмнения за робски труд и търговия с хора сръбски активисти са завели жалба. Гастарбайтерите били получили досега само една месечна заплата, независимо че се трудят в Сърбия от пролетта на 2021 година. Работодателят е задържал паспортите им, твърдят още правозащитниците.

Миналата седмица активистите извели един работник от бараките, който бил уволнен, защото говорил с медиите. Стигнало се до сблъсък със служителите по сигурността, полицията и инспекторите по труда се появили едва след това.

Президентът „проси“ пари от Китай

„Всичко това е само една медийна и политическа кампания срещу китайския капитал“, казва по този повод сръбският президент Александър Вучич. „Покрай обществения натиск изпратихме инспектори. Условията не са добри, но се подобряват“, допълни Вучич, след което попита критиците: „Трябва ли да провалим инвестиции в размер на 900 милиона? Искаме да помогнем и на виетнамските работници, но аз няма да прогоня инвеститорите“.

Вучич управлява страната фактически еднолично – опозиция практически няма, а големите медии се държат изкъсо. Макар Вучич да е привърженик на членството на Сърбия в ЕС, често споменава съвсем открито как „проси“ инвестиции от Китай.

Междувременно китайските фирми контролират едно голямо стоманодобивно предприятие и една медна мина в Сърбия. Строят железопътни мрежи и автомагистрали.

„Бангладеш на Балканите“

„Проблемът не е в това, че Linglong е китайска фирма – проблемът е, че тази ситуация е логично следствие от ерозията на трудовите права и на надпреварата за привличане на чуждестранни инвестиции“, казва Данило Чурчич, адвокат по човешките права на неправителствената организация „А11″.

Той има предвид значителните суми, които инвеститорите получават за всяко създадено работно място. Тези суми могат да достигнат до 50 000 евро за работно място – при положение, че обикновените работници получават 400-500 евро нето месечно. „Сърбия все повече се превръща в Бангладеш на Балканите“, казват по този повод критиците.

Пред ДВ Чурчич отправя тежки обвинения към случая Linglong. „В тази ситуация Сърбия не се проявява като добронамерена държава, а по-скоро като съучастник на инвеститора. По друг начин няма как да се обясни това сериозно игнориране на местните и на международните закони и конвенции.

Работниците са заплашвани

Германската евродепутатка Виола фон Крамон от Зелената партия също нарече условията „неприемливи“. Тя написа в Туитър: „Нормалните условия на труд и човешките права трябва да се зачитат и да са достъпни за всички“. Реакцията на сръбския външен министър бе, че това бил нов опит на евродепутатката да „демонизира“ Сърбия.

Междувременно 500-те виетнамски работници са настанени в три други сгради при по-добри условия. Но парите, които са спечелили, все още не са им изплатени.

Според източници на ДВ, китайският мениджмънт е провел „интензивни разговори“ с виетнамските строителни работници. Участници в тях твърдят, че работниците са били предупредени да не разговарят повече с критично настроени журналисти. Но ако искали, можели да говорят пред проправителствени медии, каквато възможност наскоро са имали, когато екип на популярната в Сърбия телевизия „Пинк“ посети виетнамците от Зренянин. Тази телевизия не спира да хвали президента Вучич. В репортажа от строителния обект виетнамските работници казват, че всичко е прекрасно.