Ковид-трагедията, „политиците“ и „народът“

Калин Янакиев, Култура

В настоящата предизборна кампания, трагичната – трябва откровено да се признае – ситуация с пандемичната обстановка у нас обилно се използва от кого ли не.

Най-често звучащата версия напоследък е, че „политиците (или „политическата ни класа“) се провалиха в задължението си да убедят българите да се ваксинират; да им разяснят необходимостта и ползата от това“.

Без да смятам, че мерките, взимани на чисто политическо равнище от настоящото служебно правителство, са особено последователни и адекватни, този път обаче няма да се съглася с тиражирания „топос“.

Най-вече не мога да се сетя какво точно трябваше (и още трябва) да направят „политиците“, за да убедят в необходимостта от ваксина нашите сънародници. Че това не могат да ни кажат и всички онези, които гръмко – и разбира се с користна цел – ни повтарят тази „мантра“, става ясно когато те самите решат да ни предложат свои варианти за „убеждаване“.

Един от кандидат-президентите например ни казва, че ако бъде избран, щял да събере – може би на нещо като публична конференция – всички медицински специалисти, за да ни „информират експертно по въпроса“.

Други двама – околополитически „визионери“ (както ни ги представя публикувалата „възванието“ им медия) – ни обещават общо взето същото, с допълнението, че ще популяризират и мнението на „световните специалисти“, ще създадат специализиран сайт и т. н.

На мен обаче ми се струва, че всичко това е абсолютно безпомощно. Никакво обилие от факти и експертизи, с които от поне две години насам народонаселението ни бива запознавано, а в ситуацията на съвременната глобална информационна откритост и само би могло да се запознае, не доведе, както видяхме до неговото „убеждаване“. Не виждам основание това да се случи и от предлаганите от кандидат-президента и „визионерите“ конференции.

Уви, ще го кажа с огорчение, аз виждам причините да сме на последно място по брой на ваксинираните сред държавите от ЕС в едни по-дълбоки девиантности на самия ни народ. Не – не говоря за склонността му да дава доверие на малоумни конспиративни теории. Въпреки обезпокоително високото количество на хора, склонни да ги споделят и разпространяват, не те са най-големият проблем. По-съществени и по-дълбоки (по-отдавна заложени в народностния ни манталитет) са други две „парадигми“.

Първата е много стара и в последните поне четири години бе усилено „съживена“ от коалиционните партньори на Бойко Борисов в управлението на държавата – от т. нар. „патриоти“ и разроилите се разнообразни „консерватори“. Бих я нарекъл „парадигмата“ на по дефиниция злонамерените към нас „Велики сили“. Както е известно те от край време желаят да ни „подчинят“, да ни „поробят“ и даже да ни „унищожат“.

Правят го още от възникването на Третата българска държава. Опитаха се да го сторят след Първата световна война, след Втората световна война (когато именно тени предадоха в ръцете на Москва), а след падането на комунизма, както, уви, късно ни „отвориха очите“ въпросните нашенски „патриоти“ и „консерватори“ – са намислили да го извършат чрез инфилтрирането на „либералната“ (си) развала.

Да, тази над едновековна „парадигма“ в последните години претърпя лека „редакция“, при която „Великите сили“ се превърнаха в „глобалните елити“ и „транснационалните корпорации“, а тяхната цел от „унищожаването“ на просто нашия „славен народ“ се трансформира в поставянето „под контрол на народите изобщо“ (и в частност на малките народи).

В този смисъл пандемията – дори сред онези, които не твърдят, че тя е измислена или съзнателно разпространена – се възприема като чудесен повод налагането на „глобален контрол“ най-сетне да се осъществи. И значи – карат ни да се ваксинираме не за друго, а за да могат вече… „да ни карат“ да вършим нещо не по наша воля.

Карат ни да се ваксинираме, за да ни подчинят на глобални  „експерти“, резонността на чиито виждания не можем да проверим; да се ваксинираме, за да ни накарат да им отдаваме сляпо доверие – днес на тях, утре на други и така, докато се научим да им го отдаваме за всичко. Разбира се, карат ни да се ваксинираме и „за да си продадат ваксините“, за да „забогатеят международните фармацевтични компании“, за да станат те „диригенти“ на световната икономика. Всичко това в изобилие четем из социалните мрежи.

Само че ние, българите, отдавна живеещи по историческата „парадигма“ на „злонамерените Велики сили“ базисно „разбираме всичко това“ и никакви „експерти и политици“ няма да ни убедят, че всъщност става дума за нашия живот и здраве. Не! Става дума за „световна игра“, в която ние – изстрадалият български народ – сме посветени още от края на ХІХ в.

Втората „парадигма“, по която разсъждават сънародниците ни е с по-скорошен произход, но също е „произведение“ на доскоро господствалия в страната ни популизъм, „патриотизъм“ и „консерваторство“. Става дума за съзнателното разграждане на естествените за всяко общество йерархии, за стигматизирането на понятието за „елит“ изобщо. И тук аз съвсем нямам предвид някакъв съсловен или политически елит.

Става дума за елитът на образованите – за онези, които са професионалисти в своите области и които – това върви също естествено с образоваността – имат и по-широк, по-глобаленсветоглед. През последните години тези същите – дайте си сметка – бяха стигматизирани като „грантоеди“, агенти на всевъзможната „либерална развала“, като хора, почти по определение „отчуждени от своя народ“ и в противовес на които „народът“ трябваше да бъде агресивно реванширан. 

Той – „народът“ – а не „експертите“ разбираше далеч по-добре от международни правни документи (напр. от т. нар. Истанбулска конвенция), от наука, от национална история, от права и свободи, от какво ли не. Прочетохте ли например скорошно проучване, според което 33% от българите въобще нямат доверие на науката, а около 40% ѝ се доверяват „само отчасти“? Какво според вас означават тези числа?

Ами това, че над половината от нашето народонаселение се ориентира в обществената и екзистенциалната си ситуация върху основата на своите „интуиции“, на масовите си и нерефлектирани „умонастроения“, на своите предмодерни „традиции“ – тоест ориентира се по начин, аналогичен на онзи, по който са се ориентирали в жизнения си свят обикновените хора от ХVІІ и ХVІІІ в. Мислите ли, че при това положение хората у нас ще бъдат убедени в каквото и да било във връзка с пандемията от „конференциите“ на специалистите, които предвиждат да свикат „визионерите“?

Някъде през миналото лято имах следното преживяване: на връщане от морето се качихме с жена ми в препълнен микробус, в който три четвърти от пътниците нямаха предпазни маски на лицата си. На нашата подкана маски все пак да бъдат сложени последва обяснението, че изрична заповед за носенето им не е издавана. Последва кратка разправия, в която ние настояхме, че при само 20% ваксинирани тази предпазна мярка е необходима и без специална „заповед“.

Отговорът, който накрая ни бе даден, гласеше: „Нима 20% (сиреч ваксинирали се) сте по-умни от 80%!“ С две думи аритметическото – „народното“ – мнозинство за повечето наши сънародници гарантираше и квалифицираността (умността) на общественото поведение. Пак питам: при такова дълбинно-манталитетно „народничество“ с какво би могла „да убеди“ хората „политическата ни класа“?

Накрай, има и един особен обществен инфантилизъм у мнозина от сънародниците ни. „Щом ни карат да се ваксинираме, ние пък няма да го направим! Не ни пипайте свободата!“ Ще кажа, че въобще не съм забелязал някой „да кара“ някого да се ваксинира. Напротив, всички „политици“ особено държат ваксинирането да си остане доброволно. И въпреки това най-гръмък шум, че са „дискриминирани“, че ограничавали свободата им на избор и преценка вдигат именно отказващите да се ваксинират.

В духа на априорното подозрение към „експертите“, че ни мамят, се разпространяват на нищо (освен пак на „интуиции“) неосноваващи се твърдения, че „преболедувалите изработвали много по-силен имунитет от ваксинираните“ и т. н. И ето: стига се дотам, че „проваксърите“ се превръщат в репресори, в дискриминатори.

Техните права въобще не се нарушават – не се нарушават от това, че заради осемдесетте процента „нехващащи се на глобалния заговор на фармацевтичните компании“ и те – ваксиниралите се – трябва да влизат във всеки магазин с маска, да не могат – например вярващите като мен – да напълнят спокойно храмовете на неделна литургия; пак тези като мен, работещи в сферата на науката – да се събират на конференции на живо и т. н. Не! Те, сърдейки се на „народа“, че не се ваксинира „му нарушават правата“ и „му отнемат свободата“.

Ще повторя: не настоящите „политици“ са виновни за това, че не успяват „да ни убедят“ да минимизираме пандемичната трагедия. Ако има политици, които могат да бъдат обвинени за това, то те са онези, които с популизма си предизвикаха или задълбочиха девиациите, за които стана дума по-горе.

Да казвам ли поименно кои бяха те?

One thought on “Ковид-трагедията, „политиците“ и „народът“

  1. Хубаво изказване, но много завоалирано. Жалката истина е. че наистина 80% от българите са дебили.
    Каза го Иво Христов и макар да не съм му симпатизант, оценявам точността му. Какво да кажем за хора, които пият какви ли не лекарства, „хранителни добавки“, алкохолни ментета, но не се ваксинират срещу Ковид. А всички сме ваксинирани срещу дифтерит, коклюш , едра шарка, туберкулоза, тетанус и още много други болести – списъкът е огромен. Всеки може да го прочете с едно кликване в Интренет. Но има винаги една голяма група хейтъри, винаги ужасно шумна, които са против. Против всичко, И тъй като са най-шумни журналята им дават предимство в репортажите им.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s