За естонците окупацията е окупация, за българите е „освобождение“

Николай Флоров

Естония е малка страна – територията й е по-малка от половината на България. Трагедията й започва след подялбата на Полша между Сталин и Хитлер в 1939. Тогава Хитлер, подсигурил непрекъснатия си поток от съветски суровини, хвърля армиите си на Запад и с растяща неприязън гледа как неговия съюзник Сталин започва да окупира зад гърба му балтийските републики една след друга. 

Основна разлика между България и Естония е че за естонците  окупацията е това, което е – окупация, а  българите наричат своята окупация… освобождение. В Естония няма мафиотски партийни формации от български тип, заквасени с комунистическа и съветска мая. Там няма илюзии какво е Русия на Путин и какво е била в миналото.

Такъв е и естонския президент Томас Хендрик Илвес, израсъл в щата Ню Джързи, завършил Колумбийския университет и завеждал естонската редакция на радио Свободна Европа по време на Студената война. Така звучат и думите му пред журналиста Джеймс Къркпатрик в статията му «Шибни руснаците там, където най-много ги боли», публикувана в US News на 26 март 2014. 

Илвес съветва да се ударят преди всичко банките на Кремъл, така както се удрят терористи, да се постави под въпрос законността на руските паспорти и никога да не се съмняваме в жаждата на Путин за нови територии. 

Томас Хендрик Илвес знае най-добре как Русия се отнася към съседите си. От години той предупреждава за реваншистките планове и агресивността на руския президент Владимир Путин. И най-после, след грубиянските и разюздани действия на Кремъл в Украйна, политиците във Вашингтон, Брюксел и други столици започват да обръщат внимание.

«Това, което е най-заплашително от Русия – казва той –  е че тя счита че старите правила не важат. Споразуменията от Хелзинки през 1975 потвърдиха териториалната цялост на европейските нации, но с нахлуването си в Грузия Путин показа, че за него тия правила не важат и той може да ги игнорира.»

Сегашните мерки на Запада срещу  него се свеждат до ограничения за визи срещу приятелите на Путин, но настроенията в Москва са такива, че повечето от тия хора гледат на ограниченията като едва ли не на комплименти.

И къде,според Илвес,  би трябвало да насочи ограниченията си Запада? Илвес произнася само една дума: «Банките!» Американските санкции досега са насочени главно срещу една финансова институция – Банка Русия, която САЩ описват като лична банка на целия путински елит.

Илвес повдига и още един въпрос, а именно доколко Европа признава руските паспорти като «законни документи за пътуване». Той казва, че основен елемент в триковете, които Москва разиграва в териториите, които иска да присвои, е т.н. «паспортизация», тоест циничното – да не кажем незаконно – раздаване на руски паспорти на гражданите на други страни. Точно това – казва той – Путин направи в териториите на Абхазия и Осетия преди войната с Грузия в 2008. Това същото стана и в Крим. 

Населението на Естония е 1.3 милиона, като тридесет процента (30%) от това са руснаци, които нарочно не искат да учат естонски език. В България това съотношение би било 2.5 милиона руснаци, което би имало смъртоносни последици за съществуването на страната. 

И Естония, и България са еднакво далечни във всяко отношение от руската култура, фолклор и традиции, а най-много в техния антропологичен типаж. Въпреки това, ако България беше на мястото на Естония, тя никога нямаше да удържи на асимилационния натиск на съветския окупатор.

Илвес описва естонските руснаци като живеещи по-добре от руснаците в Русия, но придържащи се към болен национализъм с чувство за превъзходство. И в двата случая, тоест България и Естония, стандартът на живот е много по-добър от този в Русия, а Естония е известна редовно в статистиките с развитата си инфраструктура и технологичен прогрес.

Примерът на Естония би трябвало да служи за пример на всяко българско правителство от некомунистически тип за специално отношение към пълзящата руска инвазия в страната и нейния възможно преднамерен характер. Нуждата от здравословна доза национализъм, преди всичко антируски, е повече от очевиден. 

Илвес говори като свободен човек, но той няма около себе си двулични комунистически политици от български тип, самото съществуване на които зависи от това дали Русия ги купува или не. Освен това нацията му има солидно чувство за свое собствено място в света и национални ценности.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s