Красотата ще…коя точно красота?

Веселина Седларска, Култура

И през ум не ми е минавало, че парче асфалт може да ми даде отговор на едно тъй дълго чудене. Помня, че като студенти една вечер се изпокарахме какво е искал да каже Достоевски с това, че красотата ще спаси света. Първо, по въпроса дали това е мнение на самия Фьодор Михайлович, след като фразата излиза от устата на княз Мишкин.

Второ, по въпроса задължително ли е Достоевски, който се възприема като прототип на княз Мишкин, да се олицетворява с всяка негова фраза. Трето, трябва ли да се приема сериозно всяка фраза, която излиза от герой толкова наивен, че чак непригодно добър? Имало е и четвърто, и пето, така се спореше по онова време поради липса на по-лекомислени занимания.

Тия дни, покрай годишнината на Достоевски, попаднах на същия спор в пенсионерска компания. Разгадаването на фразата не беше напреднало от ония младежки години, само дето участниците се затрудняваха да си спомнят „този княз Мишкин от „Идиот“ ли беше?“. Една от участничките вметна, че внукът ѝ викал на княз Мишкин принц Мишкин и покрай това забравихме за какво беше спорът. И малко след това видях парчето асфалт.

В интерес на истината то имаше необичайната форма на бретцел и това задържа погледа. Колкото повече го гледах, толкова по-величествено ми се виждаше – от онази величествена грозота, която поразява с размерите си и ти приковава погледа като катастрофа на пътя. Оказа се, че това е еко велоалея в село Дреновец, община Ружинци, Видинска област.

Селото го посочвам само за да не си мислите, че е фотошоп и лъжлива новина, иначе това изделие на родната инфраструктурна мисъл би могло да е във всяко селище. Тук децата от селото, а те през лятото стигали 250, ще могат да карат ролери, тротинетки и велосипеди, което означава, че майки и баби няма да треперят да не би нещо да ги сгази. С това се изчерпва всичкото добро, което може да се каже за това съоръжение.

И както се случва (не)обикновено, когато ти е дошло времето да получиш отговор на някакъв въпрос, синхроничността помага. Малко след това погледът ми се спря на друга велоалея в малък градец в Англия край Екзитър. Тя е красива. Но не това даваше отговор на въпроса коя красота е имал предвид Достоевски.

Това, което осъзнах при вида на двете снимки, е, че разликата между двете неща, които виждаме на снимките – тя ще спаси света. Разликата! Не красотата сама по себе си, а включващата толкова много неща разлика между грозотата и красотата. И тъй като думата „разлика“ ме върна в час по смятане във втори клас, реших да извадя грозната велоалея от красивата велоалея и да видя какво съдържа разликата.

За да се появи на терен велоалеята, тя първо трябва да е в главите на много хора. Как ще си я представят зависи колко знания за ергономия, екология и естетика имат. Строителните и инженерните знания са отделно и задължително. После работата трябва да се повери на хора, които с ръцете си ще пресъздадат картинката от главите на работилите преди тях.

Дотук имаме какво? – знания и опит, стандарти, ергономични, екологични, естетически критерии. Освен това: визия и неспестени в никакъв етап усилия. Но няма как да се мине без: контрол за качеството на работата от самото начало до края, гаранция за безопасност на ползващите алеята.

Предполагам, че разликата съдържа и други елементи, свързани с техническата страна, но и тези са достатъчни за една голяма, много голяма разлика. Тази разлика ще спаси света. Това полагане на усилия. Това отличаване от нехайното, небрежното, работата през пръсти, утехата карай да върви, примирението по-добре-нещо-отколкото-нищо.

Стремежът за постигането на възможното най-добро, а не отмятането на задачката – тази разлика е спасителна за света. Не самата красота, която е неин продукт. Продуктите идват и си отиват. Положените усилия, най-простичко казано старанието, даването на всичко от себе си – това крепи света.

Всичко останало, което се усъвършенства във времето – технологиите, инструментите, материалите, е само в услуга на надгражданите от едно поколение върху друго старания за постигане на възможната красота. Как се надграждат тези усилия? Надграждат се от деца, които ще карат ролерите си на велоалеята край Екзитър. Нейният вид ще ги дисциплинира да я пазят и ако им се падне да участват в строеж на каквото и да било, да го направят също толкова добре.

И сега идва моментът на основното несъгласие (чувам ви, чувам ви!). Велоалеята в село Дреновец струва 10 000 лева, а английската – 95 000 паунда. И тази разлика не е за пренебрегване. Но дали е оправдание? Вероятно е оправдание в очите на хора, за които написаното по-горе няма значение, значение има само „да усвоим тук едни пари“.

С тази мантра доста места у нас вече са обезобразени, няма нужда от нови. Когато парите не стигат, когато не можеш да привлечеш спонсори, когато не можеш да си осигуриш доброволен труд от близките на тези 250 деца, за които се прави алеята, тогава просто се отказваш. Защото приоритет е нещата да се правят със знания, с усилия, с критерии, а не просто да ги има отметнати в някакъв доклад.

Това не знам кога ще го разберем: колкото по-малко са парите ни, толкова повече само за смислени неща те трябва да отиват. Вече имаме гигантски празни стадиони в други села и десетки сухи чешмички, построени в името на едни проекти. Тази смисленост е разликата, която може да спаси света.

Това ми каза нашенското парче асфалт, но вече не се наемам да споря дали точно това е искал да каже Достоевски чрез княз Мишкин. То е моята истина за фразата, сигурно има и други. А за всички замесени в омесването на този недъгав асфалтов бретцел: „О, как ще се срамувате от тази своя постъпка“ – княз Мишкин, разбира се.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s