Дясното консервативно левичарство – уникален български принос

Иво Инджев

Да се спори дали левият популизъм е по-вреден от десния е като да има значение дали покойникът е щял да оцелее ако товарният влак го беше блъснал отляво, вместо отдясно.

Левият популизъм у нас обаче все пак е уникален с едно нещо: той е десен по своя консерватизъм. 

Не е от вчера. Спомнете си онзи десен по своята философия данък, който левите въведоха, когато управляваше техният лидер Станишев. Няма как да не го помните, защото той и днес се прилага от всички управления без оглед на идеологическите им претенции.

Поводът за тези констатации е поредното телевизионно интервю на лидера на БСП Корнелия Нинова, която не е съвсем лидер, защото е подала оставка, но щяло да се реши дали ще остане лидер на конгрес догодина. Така е и с партията й – лява, ама не съвсем. Щеше да бъде за добро да е изпитала положителното влияние на дясното и да се е попримъкнала към центъра, но случаят не е такъв.

Вижда се от “червените” линии на червените. Нинова отново ги повтори: Истанбулската конвенция и упоритият отказ на македонците да се съобразят с българските изисквания, за да бъдат допуснати да станат съюзни европейци като нас.

Честно казано, направо съм учуден от скромността на Нинова. На нейно място любимият й враг Бойко щеше сто пъти да се похвали, че е изиграл главна роля за отхвърлянето на Истанбулската конвенция. Но Нинова не е такъв човек. Тя скромно премълчава факта, че тъкмо БСП и лично тя превърнаха отхвърлянето на документа в своя кауза, към която ГЕРБ се присламчи, след като вече се беше направила на партия за европейско развитие и беше приела конвенцията на правителствено ниво.

Сега Нинова не само препотвърждава антиевропейския характер на лявото у нас, но и с гордост го размахва като интригантства срещу очертаващия се основен опонент за лидерското място в партията им. В телевизионно интервю тя натопи другарчето си Крум Зарков, че е привърженик на Истанбулската конвенция. Този грях за БСП се превърна в компромат от рода на това да открият в “Демократична България” смятан преди за свой човек, който се е притаил и не си е признал за досието.

Не мога да твърдя, че тази тежка слабост на Зарков е публично неизвестна. Може би само аз съм пропуснал ужасното му залитане към “джендър идеологията”, както се изразява на руски жаргон Нинова. Но е очевидно, че Нинова доносничи за нещо, което се предполага да е новина за широката публика с цел да навреди на репутацията на Зарков – в случай, че е припознаван досега за правилен червен мачо.

Това силно ми напомня за комунистическите времена, когато на “джендърите” им викаха само пе…, абе знаете как. И досега така им викат в посткомунистическата ни държава. Тогава обаче нямаше глезотии като дискусии и разни неправителствени организации, които да ги защитават. Не само ги съдеха (както в нацистка Германия), а направи ги биеха по подозрение, че са “обратни”.

В София имаше “отрядници”, доброволци по поддържане на комунистическия ред, които душеха в мъжките градски тоалетни и се забавляваха да ги ловят и да ги бият. Доказано или не,  заради престъплението им да са “обратни”, ги хвърляха ги в езерото “Ариана” за публично опозоряване и са свой кеф. 

Нинова не е отишла много по-далеч от този начин на мислене, макар и да не пропагандира чак пък реставрирането на старите изпитани методи от времето на НРБ. Левичарката на думи е за силна десница в зъбите на тези врагове на “традиционно българско семейство”, в което мъжете традиционно си бият жените и никаква конвенция не им пречи да го правят и днес – вкл. с подкрепата на лидери на партии, от които се очаква съчувствие към т.н. слаб пол.

Виж, по отношение на македонците Нинова и компания от бившата компартия, е направо обратна на българската традиция от времето на комунизма. Или поне на неговия първоначален етап, наложен тук от СССР, който изискваше именно българите да се откажат от себе си в името на интернационализма, т.е. на македонизма, рожба на коминтерна в Москва. Само че за тази чудесна червена традиция Нинова предпочита да не говори. Пък и любезно не я питат. 

Ако я питаха можеха да стигнат и до въпроса как така левите в Европа са готови да се прегърнат с всякакви братя и сестри без оглед на тяхната националност (и сексуална ориентация), а у нас тъкмо левите са прегърнали национализма и консерватизма от средновековен тип като своя чисто нова кауза.

Това е направо принос в световната съкровищница на левичарството. Като се притури към него и уникалното в историята монархо-социалистическо управление на БСП със Симеон, можем да кажем, че и ний сме дали нещо на света. Уви. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s