Политическата 2021 г. беше много по-дълга от календарната

Иво Инджов

„Дневник“ се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. Каква беше отиващата си година – година на изборите, година на промяната? Излезе ли от кризата, предизвикана от пандемията? Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди колко пъти ще ходим на избори? Четете равносметката за 2021 г. в дните до новата година, а очакванията за 2022 г. – след 1 януари. Започваме с отговорите на доц. Иво Инджов за отиващата си 2021.

Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?

– Много от очакванията ми се сбъднаха. Ще се опитам да илюстрирам това по-оригинално, със заглавия от мои прогнози, направени пред различни медии през годината: „2021 – ще продължим да наблюдаваме залеза на ГЕРБ“ (Dnevnik.bg, 2.01); „Очертават се нови избори през юли“ (Banker.bg, 9.04); „Нов кабинет ще има до Нова година“ (в Nova News, 19.11). Очаквано и от мен, президентът Румен Радев беше преизбран убедително за втори мандат.

Що се отнася до заблудите ми, мислех си, че след поредния електорален провал на БСП лидерът й Корнелия Нинова ще намери в себе си сили да се оттегли своевремено с достойнство. Това не се случи. Не само че оставката й ще се гледа чак на конгреса през януари, ами на всичкото отгоре Нинова влезе като вицепремиер в коалиционното правителство.

Как бихте обобщили тази трудна година?

– Всъщност политическата година беше много по-дълга от обичайната календарна. Антиправителственият и антикорупционен протест, започнал през юли 2020 г., победи окончателно на 13 декември т.г.! Квази авторитарният режим на Борисов отива в историята. Но процесът ще завърши окончателно, когато бъдат омаломощени корупционните мрежи на този модел, захранвани повече от 10 години с публични ресурси, и когато бъде пречупена хегемонията на ГЕРБ в местната власт през есента на 2023 г.

Промяната трябва да продължи, но с изпращането на суперизборната 2021 г. започва нов политически цикъл, чиято междинна равносметка ще можем да направим след две години.

Кои бяха важните уроци на 2021?

– Бих откроил поне три такива. Първият е, че политическият театър е легитимно средство за правене на политика, когато е част от политическата комуникация. Когато се превърне в самоцел, той отблъсква избирателите. И за да не бъда голословен – „Има такъв народ“, формацията, произлязла от „Шоуто на Слави“ и наследилата го 7/8 TV, на 11 юли въплъти надеждите на едно макар и крехко мнозинство от избирателите за радикален обрат и скъсване с бойковизма.

Веднага след това опитите на хората на Слави да направят правителство „на инат“, с компрометирани фигури, с извиване на ръце на партньорите и оскъдни, но силно режисирани публични изяви, показаха липсата на ясна политическа воля за поемане на правителствена отговорност. И всичко това на фона на неубедително опровергаваните подозрения за задкулисни зависимости. Така партията на шоуто катастрофира в политиката и резултатите са видими за всички.

Второ – и в България се прояви феноменът „Революцията изяжда своите деца“. Двете истински протестни формации – „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ и „Демократична България“ (ДБ), също пострадаха сериозно, „преливайки“ гласове в „Продължаваме промяната“. Първата коалиция, в която присъстваше и политическото тяло на „Отровното трио“ – може би най-мощният двигател на миналогодишните протести, дори не успя да прескочи изборната бариера. ДБ пък влезе с много нисък резултат в парламента.

Очевидно българите искат промяна и рестарт на системата, но същевременно не харесват „революционерите“. Те предпочитат политици с по-благо излъчване, които, освен че използват отрицанието за целите на политическата борба, са най-вече продавачи на надежда.

Третият поред урок, но може би най-значимият, е свързан с наследеното от близкото минало и задълбочило се в условията на прехода неверие на българина, че държавата може да работи за общото благо. То пролича в посредствените успехи на властта при противодействието на коронавирус кризата.

При второто служебно правителство беше въведен т.нар. зелен сертификат, което безспорно е крачка напред в сравнение със затварянето на цели сектори от икономиката или на цялата държава при „Борисов 3“. Зеленият сертификат обаче беше въведен хаотично, в 12 без 5, на всичкото отгоре беше силно българизиран, т.е. разводнен като стандарти, а контролът за спазването на противоепидемичните мерки си остана рехав.

Станахме свидетели на абсурдна пасивна съпротива на широки слоеве от обществото не само срещу зеления сертификат, но и срещу безобидните тестове за учениците. Серията от избори, ниският авторитет на държавата и медиите, широкото разпространение на фалшиви новини и анархистичният индивидуализъм на българина са причината страната да с печален антирекорд по най-ниска степен на ваксинация срещу коронавируса в ЕС.

Всички тези неудачи са в основата на много високата Ковид-19 смъртност, и причина за претоварването на здравната система за месеци, което става за сметка на хората с „традиционни“ заболявания.

Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?

– Най-голямата изненада за мен е поведението на ДПС, което очевидно играе „ва банк“, изтъпанчвайки отново в предните си редици Делян Пеевски, санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“. Това поведение би трябвало да се разчита в две посоки. Явно ДПС окончателно е отписала шансовете си за участие в управленска конфигурация пост-Борисов с т.нар. партии на промяната (Пеевски би бил основна пречка).

Второ, движението се носи на крилете на стоплените отношения с Анкара и лично с автократа Ердоган, чиито отношения с американците никак не са добри. Каквито и да са мотивите за реактивирането на Пеевски, който известно време стоеше в сянка, то затвърждава впечатлението за свързаността на ръководството на партията с процесите на превземане на държавата от политико-олигархични интереси.

Не ме изненадаха неуспехите на т.нар. партии на промяната протеста поне да омаломощят властта на Иван Гешев, чиято оставка беше едно от основните искания на протеста. Правомощията на българския главен прокурор са толкова големи, че редуцирането им и смяната му изискват по-продължителна работа на парламента за промяна на Закона за съдебната власт и евентуално за конституционни промени.

Що се отнася до ефектите за политическата среда от случилото се през 2021 г., бих казал, колкото и парадоксално да звучи, че „слабите“ партии (вече ни управлява цяла четворна коалиция), са шанс за жизнена демокрация. Новата политическа конфигурация предполага много повече коалиционни усилия, изграждане на култура на консенсуса и взаимен контрол и баланс на интересите. Разликата с едноличната власт на Борисов е огромна.

Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?

– Една кратка дефиниция описва кризата като масивно разрушаване на социалната, политическата или икономическата система, което продължава за определен (по-дълъг) период. В същото време кризите крият и възможност за качествено подобрение (което трябва да се търси активно). Прилагайки дефиниция за случилото се в българската политика през годината, считам, че нямаше политическа криза, защото политическата система, въпреки че беше сериозно разклатена, не беше разрушена.

Вярно, през цялата 2021 г. имаше остри противоборства, но държавните институции не колабираха. Пророкуваното от „говорителите“ на ГЕРБ „счупване на държавата“ от избори не се състоя. Като контрапункт протежетата на стария режим се опитаха да наложат в публичното пространство разказа за държавно отговорната партия ГЕРБ, която ще въведе „ред в хаоса“, но без успех.

Не може наличието на две служебни правителства, които впрочем имат немалко правомощия според конституцията, да се привеждат като илюстрация за политическа криза. Назначените от президента Радев кабинети като цяло свършиха много добра работа, стартирайки разграждане на наследството на системата „Борисов – Пеевски“.

Да вземем само ефективните мерки срещу купения и контролирания вот, спирането на порочните практики на кредитиране от ББР, разкритията за мащабната корупция при строежа на магистрала „Хемус“ и много други. Активната роля на президента и назначените от него служебни правителства, които се явяват буфер за властовия вакуум в държавата при липсата на парламент, разкриват някои страни на българската конституция и конституционна практика в неподозирано добра светлина.

Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?

– Президентът влезе в надпреварата за втори мандат с ореола на борец срещу завладяването на държавата, който се ползва с подкрепа на политици и избиратели от много широк спектър. Цялостната му дейност и знаковия, вдигнат за съпротива юмрук в съчетание с култовия призив „Мутри вън!“ от 9 юли м.г. му донесоха безапелационната победа на втория тур на изборите. Радев изпълни с ново съдържание и авторитет президентската институция.

Той е и нещо като духовен баща на политическата кариера на премиера Кирил Петков и на финансовия министър Асен Василев, които назначи за министри. Но надали е предвиждал последвалия политически сюжет с „Продължаваме промяната“. Успехът й в никакъв случай не означава, че тя е „президентска“ партия, нито че Радев крои някакво президентско управление. Подобни замисли му приписват от безсилие политици от ГЕРБ и близки до нея коментатори.

Факт е, че занапред президентът ще си съжителства с едно приятелско настроено към него – поне в началото, правителство. Макар да звучи парадоксално, подобна конфигурация, която по принцип е добра за страната, ще лиши Радев от най-силната му роля – на основен опонент на Борисов и задкулисието.

Това съвсем не значи, че занапред отношенията президент – правителство трябва да бъдат обявени априори за безоблачни. Начело на изпълнителната власт имаме амбициозен министър-председател, четирите партии в коалицията ще преследват и собствените си интереси, а държавният глава е доказал, че когато се налага, може да бъде силен коректив на правителството. Така че интригата как ще се развие това съжителство също ще бъде елемент от него.

Коя е думата на 2021 според вас?

– „Изчегъртване“ (на модела „ГЕРБ“). Кръстник на думата е Слави Трифонов, но с истинско съдържание я изпълниха служебните министри Бойко Рашков, Кирил Петков, проф. Велислав Минеков, макар и кратко просъществувалите комисии „Манолова“ и „Хаджигенов“ в предишните два парламента, както и други политически актьори.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

– След впечатляващите граждански протести в София и някои други големи градове през 2020 г., подготвени от серия по-малки демонстрации, предимно с екологични и местни каузи, ниската избирателна активност през цялата 2021 г. ме разочарова. Но все пак считам, че веднъж пуснат от бутилката, духът на гражданското недоволство няма да се прибере обратно в нея.

Същевременно е крайно време на сцената да излязат и ясно артикулирани социални искания, които да заемат полагаемото им се място до либералния и екологичния спектър в гражданското общество. По този начин те ще стимулират появата от долу нагоре на нова, прогресивна левица.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s