Новите управници настъпват руски мини, заложени от старите сапьори, а истинската крайна цел е атомната бомба АЕЦ ”Белене”

Иво Инджев

След като президентът Радев настъпи руската мина в навечерието на изборната си победа с изявлението за руския Крим, нова радост от новите инциденти с руски мини и минискандалите в изпълнителната власт обзе сапьорите в окопите, които дебнат с настървение как коалицията ще се провали.

Новонастанилият се в МНО (в случая – Министерството на отстъплението) бивш служебен премиер в качеството на военен министър реши  да имитира президента Радев и също настъпи руската мина. Сега ще бъде интересно да видим дали пак по неговите стъпки ще отстъпи.

Изпадналите в еуфория пророци на провала на новата власт вкупом обаче съгрешават в едно: Янев имитира не толкова Радев, колкото дезертиралия от битката с него бивш премиер. С изявлението си, че не желае подсилено присъствия на натовски части у нас, Янев буквално преразказва позицията на сикаджията, заявявана многократно в качеството му на министър-председател.

Толкова много си я харесваше тази позиция, че дори изигра онази сценка във въздуха по време на полета си до лелеяната от него среща с Тръмп през ноември 2019 година, съобщавайки пред журналистите на борда благата вест още преди да кацне на американска земя, че няма да допусне на българска земя американска база край Черно море.

Забравихте ли този сюжет с евтиния номер, според който трябваше да повярваме, че българският премиер е толкова велик, независим, национално отговорен (а и невероятно лукав да услужи пак на Путин без да си го признава), че поставя предварително условие за разговорите си в Белия дом, където най-после го поканиха след години умилкване?

Жалко, ако сте го забравили. Защото това е незабравим спомен от бъдещето, което сикаджията ни завеща като превърна България в държава, която настоящият военен министър на САЩ гнусливо заобикаля при совалката си в региона (случи се преди сформирането на сегашното правителство).

Питам, защото късата памет е предпоставка за дълго излагане на утвърдени ( в някои случаи съзнателно наложени от медиите) анализатори и коментатори, на които страшно много им личи, че са взели едни пари. Явно са подписали дългосрочни договори и няма как да се отметнат от ангажимента на обслужват старата власт. Късата им памет се дължи на късата каишка, на която ги държат.

Не беше толкова отдавна- само преди седмици, когато всички се кълняха, че трябва да има правителство. Като казвам всички, имам предвид ВСИЧКИ. Включително и онези на късата каишка, които не познаха хоризонта на властта, която ги е наела дългосрочно.

Посочете ми едно изключение, един мастит пророк от постоянно натрапваните на хората на телевизионните екрани, който да е пожелал провал на преговорите за коалиционно правителство. Няма такъв. До един, макар и със съответните театрално намусени муцки заради задаващата се неизбежност, вещаеха катастрофа в случай, че за трети път тази година парламентът не излъчи правителство.

Е, катастрофата беше избегната. Лошо (за тях). Но поне един път да познаят и весталките на Бойко, които през годините привиждаха фатално разцепление в ЕС, прогонване на Меркел с камъни от властта, неизбежен втори мандат на Тръмп, дълбочинно изчегъртване на изчерпания либеразилъм в световен мащаб, победно и масово завръщане на национална държава като противовес на мултикултурната, летален и окончателен край на социалдемокрацията в Европа, че дори и как Бойко ще размаже льотчика на президентските избори, а пък ГЕРБ няма как да не спечели отново най-много депутатски места.

А какво се получи?  Точно обратното.

ЕС си е жив и здрав, а вишеградските клинове в него, на които толкова се надяваха нашите гадачи (по Симеон) направиха отстъпки, за да си получат траншовете от Брюксел. Меркел беше изпратена с овации и цветя. Тръмп не просто се провали, а направо се опозори по начина, по който си тръгна с подстрекаването на тълпата да атакува самото сърце на американската демокрация.

Националната държава, каквато я мечтаеха нароилите дейци на левия консерватизъм (!) у нас си, не дава признаци да е завладяла нови територии на континента. А социалдемокрацията, дали някому се харесва или не, започна да си връща позиции и не къде да е, а в европейския германски локомотив, където вече кара влака.

За приземяването на страхливия Бойко от льотчика няма да задълбавам, че да не ми се вменява някаква радост от този факт. Но за битите на парламентарните избори “биткаджии” от ГЕРБ няма как да пропусна да отбележа, че ядоха бой и бяха поставени в политическия изолатор не без помощта на платените натегачи, които им вещаеха победа и амбицираха отвратеното избирателно тяло да удара на всяка цена шамар на нахалството им – да на всяка цена, колкото и да не могат да преглътнат оплаквачките факта на разнородното обединение срещу ББ (Бойко Беглеца от персоналния сблъсък с Радев). 

Ето с такива мошеници си имаме работа. Да бяха лекари, които предсказват дълъг живот на близкия ти човек, а той умира от погрешната диагноза за броени дни, щяха да срещнат справедливия гняв на опечалените и измамените. Но за професионалните лъжци и манипулатори, които пълнят с фалшивите си предсказания телевизионните предавания, възмездие няма. 

Напротив. Сега са надигнали глава и тропат с крак “казах ли ви”? Ето, щом непрежалимият Бойко не е на власт, гърмят руските мини (нищо, че тъкмо той ги заложи и позволи България да се превърне в регионален център на руския шпионаж, а след това взе да замита следите си с лов на маргинални шпионски пионки за камуфлаж).   

Същата е картинката с рефрена за завръщането на ченгетата. Малее, какво радване падна от неадекватната заявка на външната министърка по тази линия! Направо гръмнаха шампанското като руски депутати при избирането на  – защото са предрекли (този път) правилно, че това ще се случи.

Малка подробност от пейзажа е, че шампанското още не беше изветряло, когато грешката (или лошото й намерение, както искате го наречете) беше коригирана. Важното е, че се е издънила на този фронт и това сгря душите на страстно желаещите провала на лошите нови управляващи – за много кратко, но пак е нещо за тях.

И накрая – нещо за лидерството, което липсва. Оплакват го все по-силно. Колкото повече се отдалечаваме от времето, когато държавата си имаше лидер та дрънка(ше), толкова повече се вижда, че неговият следовник на поста не е като него. Не говори за депутатите като за своя собственост. Не си навиква (засега) министрите, нито ги унижава да се изтъпанят пред камерите (барабар с президента Му) като наакани деца поради подозрението, че са съгласили да пречат с нещо на Русия като приемат предложението на румънския гостуващ президент за общ флот на черноморските натовски държави. Да си пратят синовете да служат на тези кораби, нахока ги Лидера. Помните ли?

Ей такъв лидер явно им липсва на оплаквачките, наслаждаващи се на трудното прохождане на новородената власт. Не могат да прежалят лидероманските монолози от джипката и потоците на мисълта му, нито едноличното му решение да прокопае руския “Турски поток” в угода на Путин без никакво обсъждане от някакъв си парламент, какво остава за нещото, което все още наричаме за благозвучие общество (за да не признаем за стадо при такъв овчар, управлявал с автократичната си гега). Газено беше с джипката и беше наказвано с гегата му това общество, поради което не му ще повече повече и моркова. Това е положението.

Весели празници и знайте, че битката за новото не беше напразна – каквото и да ви говорят едни кратуни, които никак не са празни. Пълни са с идеи как да се възползват от вашето евентуално празноглавие, каквото бихте проявили, ако им повярвате на призивите да настъпвате старата мотика отново и отново.

И не изпускайте фокуса: абсолютният приоритет на руския интерес днес и тук отново е да бъде съживена приспаната руска ядрена бомба АЕЦ “Белене”. Постигнат ли от Кремъл този стратегически приоритет да пробият отбраната на НАТО с построяването на нова руска ядрена база в центъра на Балканите, смятайте, че сме се самоизключили от процеса на интеграция със Запада, която толкова трудно постигаме и без това.

Всичко останало, вкл. и написаното по-горе в този текст, е второстепенно по своето значение.

3 thoughts on “Новите управници настъпват руски мини, заложени от старите сапьори, а истинската крайна цел е атомната бомба АЕЦ ”Белене”

    1. От кога показването на истината е къканижане? Г-н Инджев защитава позициите си с аргументи, а Вие с простотии.

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s