Русия няма да излезе от сегашната ситуация по-богата, с повече приятели и по-малко врагове

"Боли ме сърцето за хилядите добри хора, хванати в капана на путинската пропаганда"

„Дневник“ публикува без претенция за изчерпателност няколко мнения от фейсбук по повод пропагандата на Русия за нападението й в Украйна и хората, които й вярват, действията на българското правителство и санкциите на ЕС.

Анна Стоева:

Боли ме сърцето за Киев и цяла Украйна. Боли ме сърцето за всички нормални честни хора, които познавам, които са ходили по митинги, които никога не са гласували за Путин, които сега седят в ужас в Москва и виждат как авиолиния след авиолиния затваря изходите от този кръвопролитен авторитарен капан, как спират доставките на жизненоважни за децата им лекарства, как остават в клопка, в която предстои само тъма, бедност и разруха.

Боли ме сърцето и за стотиците хиляди нормални добри хора, хванати в капана на путинската пропаганда, които, обхванати от същия ужас и безпомощност на войната, от сутрин до вечер гледат видеа с умрели деца от фалшивия „геноцид в ДНР“ и вярват на тези непроизносими зверства и сърцата им се късат на части по същия начин, по който се разкъсва моето, когато гледам снимки от родилното отделение и спешната неонатология в бомбоубежището в Киев.

Да, тресе ме безсилие и ярост, че не мога да откъсна любимите си хора от клопката на дезинформацията и пропагандата – независимо, че съм документалист, журналист, говоря и разбирам в нюанси 5 езика и чета на още 2-3 и в последните 10 години професионално работя с информация и комуникация, лошо прикритите путински и конспиративни сайтове, та какво те, даже руският Гьобелс – буквалната Маргарита Симонян при Соловьев с бруталните си безочливи лъжи, са хората, на които моите родители избират да вярват.

Но тук идва причината да пиша този пост на български. Защото колкото и да ми се разкъсва сърцето от болка и безсилие всеки път, когато майка ми постне жестоки и манипулативни лъжи, към нея и хората, заблудени като нея аз нямам претенции. Стотици хиляди хора нямат информационната свобода, бекграунда, умението да проверяват източници, образованието, средствата, знанието на езици, силата да понесат отговорността за едно демократично общество, за да се изкопчат от само себе си от клопката на пропагандата. 

Бясна съм всеки път, когато майка ми гледа снимка на поредния фейк на зверско убийство и го преживява до дълбините на душата си, гледайки като герои и защитници тези, които реално извършват такива зверства, докато целият свят се опитва да ги спре.

Но причината да пиша този текст на български е, че емоционално към хората в клопката на пропагандата аз нямам претенции. Те са излъгани, но на много от тях сърцата са на правилното място и аз вярвам, че, когато се окажат в ситуация, която виждат с очите си, те ще вземат правилното решение и могат да се окажат и много по-смели, решителни и всеотдайни от много от нас.

Моите претенции са към хората – образовани, гордо демонстриращи информиранността си и дълбинното знание по въпроса, което всички ние нямаме – хората, които с надменна усмивчица защитават позицията, че всичко това е геополитика, че който заема страна е просто неук, късоглед и хиперемоционален.


Има една дума на английски – bothsiding – под предлог на обективност да приравниш по тежест и меродавност две противоположни гледни точки, абсолютно несравними по морална позиция, източници и контекст. Путинските медии и New York Times. Истинските пропагандисти с яхти и дворци и „опозиционните пропагандисти, които са същите“. Ане Франк и Гьобелс.

Хората, които с авторитетен вид постват видеа, където с часове се разсъждава за Украина като „стратегическо парче политическа недвижимост“. Които се подиграват на „всички моделки и хипстъри, които сега решиха да си сложат украинското знаме“. Те не се впечатляват от видеа на снаряд, влитащ в хола на жилищен блок , заснети с домашна камера, на която пише „Детска стая“. Те са над нещата. Те разбират, че всичко има две страни и те виждат и двете. Само че да не избереш ничия страна е равно да застанеш на страната на агресора.

Най-гениалният похват на пропагандата във века на интернет е методът „всички са маскари“. Има стотици разнопосочни източници на информация и в този океан истината се размива и става много лесна за дискредитиране, ако не искаш да копаеш по-дълбоко. Което е сложно, изтощително, често изисква да приемаш когнитивни дисонанси и болезнени за теб факти. Но истината съществува. Трябва само да имаш силния морален компас, който да ти дава опора да застанеш на нейна страна.

Най-страшното и циничното за мен е, когато образовани хора смятат за cool да отричат това. Това наистина ме плаши. Не ме е страх от хората, които плачат за убитите от „украински фашисти“ несъществуващи деца. Хората, които се смятат над всичко това, които със снизходителни усмивки обясняват, че всичко е геополитика и руснаците и американците са едно и също – те вселяват в мен истински ужас. Защото те или са вътрешно толкова уплашени, че не могат да посмеят да свалят щита на безразличието и да заемат позиции, или наистина виждат цената на човешкия живот като абстрактна разменна монета в игрите на силните-които-не-са-ние. А това е първата стъпка към пропастта.

Цън Цон, генерален мениджър в Terraland Group:

Ясно е, че ще има различни мнения по въпроса и няма нищо лошо в това. Но по всичко си личи, че Русия няма как да излезе от сегашната ситуация по-богата, с по-добра репутация, с повече приятели и с по-малко врагове. Пред публиката след време могат да го представят, както си поискат, но това си е загуба, и то – сериозна.

Докато самите руснаци са много свестни хора, но от императори през генерални секретари до президенти така и не попаднаха на двама-трима, които да направят това, което се иска от един наистина далновиден лидер, мислещ за благополучието на народа си. Толкова години и пак ниски доходи, нисък стандарт, лоша репутация, малцина приятели и много врагове.

Много територия, но с малко население, генериращо още по-малък БВП. Две прекрасни витрини, Москва и Санкт Петербург, но всичко останало е под всякаква критика. Точно както беше Китай преди 40 години. Самите китайци казваха тогава, че Пекин бе като Европа, а всичко останало – като Африка. За разлика от Русия обаче картината в Китай днес е далеч по-различна. 18 км/ден е скоростта на пътническия влак от Москва до Владивосток. На ден. Затова бившият руски вицепремиер казва през 2014 г., че човек ще премине това разстояние по-бързо пеша, отколкото с влак.

Изнасят се предимно суровини и оръжия и се облагодетелстват шепа хора около вожда, но не и продукти с висока добавена стойност, за да се облагодетелстват всички останали.

Разпада се съветският блок и всичките европейки страни от него се радват, бързайки да влязат кой в НАТО, кой в ЕС, за да се откъснат от миналото. Верни остават единствено шепа авторитарни режими на изток, които са по-зле икономически и от нея. Ако спазваме принципа „съди го по приятелите му“, не ми се говори Русия като каква трябва да я възприемам.

Двама от ключовите й партньори имат две „вечни рани“ благодарение на нея. Едната е на китайците и се нарича днес „Владивосток“, другата е на немците и се нарича днес „Калининград“.

Наричат я „колектор на земи“, дори от най-близките й съюзници. Появява се криза и на нейна страна застават страни като Иран, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан, Беларус, Венецуела и т.н. Все страни, през които нормален човек не би минал и транзит, не че са масови дестинации за прекачвания, но и за това си има причина. От тях единствено Китай е развита страна, ама колко е с нея и колко не е, съвсем е под въпрос.

Самият Дън Сяопин навремето каза, че който е тръгнал с Русия, е обеднял, а който е тръгнал със САЩ – забогатял. Преориентира политиката на страната преди 40 години и се оказа прав.


Може да се изброява още много, но генералната идея е ясна. Не е лошо руските политици да разберат, че би било разумно да се погледне в друга посока, за да поеме страната по нов курс. Никога не съм харесвал нито хора, нито компании, нито държави, които не могат да се променят спрямо ситуацията. В противен случай до 40 години ще се появят дори африкански страни с по-голям БВП. По целия свят ще има вече разпознаваеми африкански марки електроника, високотехнологични компании, дрехи, автомобили, хранителни вериги, инвестиционни компании, спортни клубове и т.н.

А Русия… тя все още ще дрънка с оръжия, елитът й ще все още ще пращат децата си да следват в западни университети, ще купуват имоти в западни страни и ще крият парите си в западни банки. А народът й… той финансово няма да е мръднал и сантиметър.

Евгений Кънев, икономист:

Много хора се оплакват от слабата реакция на САЩ и ЕС – на всички ни се иска да бъде още по-категорична. Наивно обаче е очакването НАТО да се включи активно във войната – просто това няма как да стане, без да постави под риск световния мир.

Наивно е и да се очаква цялата финансова система на Русия да бъде изключена от SWIFT веднага. Това на практика означава автоматично да спрат доставките на газ за Европа, защото няма как да се плаща за тях. Така ще скочат силно цените на газовите запаси и ще предизвика силна инфлация, която да доведе до социални брожения и политически сътресения.

Затова подходът е стъпка по стъпка. Изключените руски банки от системата още в понеделник ще предизвикат тълпи от хора, които да си теглят депозитите, т.е вероятно фалити, които ще предизвикат стопански фалити, които пък ще предизвикват социални и политически сътресения в Русия. (…)

Напълно вероятно е руските анклави по нашето Черноморие ( Росенец, Камчия) и руската пета колона у нас да бъдат причина за следващата цел на Путин, ако не дай Боже успее в Украйна. 


Тогава ще видим как ще го посрещнем с платноходките на Бойко Борисов. И „българският батальон“. Който седи на два стола.

Андрей Янкулов, адвокат:

Винаги когато едни се борят за живота си, други се борят да могат да се погледнат в огледалото.

Дилемата, пред която сме изправени ние, не е трудна. Че дори можем да си водим нашата настояща вътрешна борба и от кревата.

В много конфликти има нюанси. Но в сегашния, колкото и човек да се опитва да погледне „от другата гледна точка“, такива няма.

Русия не защитава никакво свое преследвано малцинство в част от Украйна, защото води мащабна война срещу цяла Украйна. Война, която не е подкрепена от никого вън от Донбас – никой не минава на руска страна, дори и рускоезичните украинци.

Това е подготвяна и обмисляна война, като подготовката й вървеше успоредно с откритото присмиване на предупрежденията какво всъщност се готви и представянето им за алармизъм на прогнилия Запад, за пореден път упрекващ незаслужено Русия във всички земни грехове. Целта е очевидна – самото население на Украйна да не знае до последно какво го чака, за да може при първата атака да настане уплаха и смут, което да доведе до светкавичен успех във войната. Вечерта си извел кучето, не очаквайки нищо, през нощта започват да вият сирените за въздушна атака. Можем ли дори да си го представим?

Не можем да се оправдаваме с някаква висша трудност на моралния избор. Няма окупирали ни чужди войски или такива в непосредствена близост, които могат да ни сгазят за един ден, ако не подкрепим ръководещия ги; никой не ни обещава, че ще ни върне това, което смятаме, че ни е отнето и ни се полага, ако го подкрепим.

Никога изборът за нас не е бил толкова лесен. Но въпреки това виждаме, че борбата продължава с пълни сили в нашето общество.


А се иска толкова малко – само да видим очевидното. Няма нищо скрито величаво, има само един самозабравил се агресор. Подкрепата и извиненията за него нямат никакво морално обяснение.

Елисавета Белобрадова, депутат:

С ясното съзнание, че се намираме в изключителни времена, носим огромна отговорност и сме подложени на непоносим стрес, искам да се обърна към всички лица, които ще дават интервюта и въобще ще се изявяват публично в идните дни и да помогна със съвети.

1. Не казваме при никакви обстоятелства, че Украйна ще падне до дни. Първо, че не е вярно. Второ, че не е наша работа да го казваме. Трето, че Украйна вече са победители, а ние сме тяхна опора в тези тежки времена.

2. Не казваме при никакви обстоятелства, че бежанците са различно качество. Едните – бели и хубави, а другите – с каквито сме свикнали. Ние не сме свикнали с никакви бежанци. Не ги познаваме, обикновено някъде по границата им хвърляме един бой или ги набутваме в центрове, докато не избягат в Германия. Аз, като човек, запознат с малка част от бежанците, мога само да мълча и да се извинявам на всички тях, независимо откъде идат.

3. Не се позоваваме на риториката на агресора, особено като сме заети с ръководство на отбраната на България, която е член на НАТО. Използваме ясни и точни думи като „война“ например. Не обясняваме постоянно как ни е страх и как ще си налягаме парцалите. Слагаме знаменцето на България до останалите знаменца в туита на NATO и се държим достойно.

4. Не казваме в никакъв случай, че ще имаме търговски интерес от бежанците. В никакъв случай. Това подклажда мисленето на някои хора, че сега отнейде ще се появи притисната до стената, безропотна работна ръка. Че и бяла. Всеки човек заслужава справедливост, подкрепа и възможност да работи, ако личността му отговаря на изискванията на българските закони и нормите на международното право, защото така е морално и редно.

5. Не арестуваме деца, написали с маркер save Ukraine на паметника на Съветската армия, не държим дете цяла нощ в ареста, защото на другия ден на този паметник се появяват стотици хора, които драскат и никой не е арестуван. Защото аз, като гражданин, днес бях там и утре като народен представител ще отправя писмено запитване до МВР какви са точно причините да се приложат тези несъизмерими мерки към деца.

И въобще, във всеки един момент, в който не знаем какво да кажем или направим, се питаме какво би направил/казал някой, който е победил. Някой голям генерал. Някой лидер. Например генерал Де Гол. Всеки път, когато говорим, се питаме „Какво би казал генерал Де Гол?“ А генерал Де Гол е казал, че мълчанието е най-силното оръжие на властта.

Калоян Тодоров:

От седмици следя с тревога войната в Украйна и ужасите, които причинява на украинския и руския народ и не само. Сърцето ми е редом с хората, които бранят с живота си земята си от окупатора.

За диктатора знам, че рано или късно ще бъде наказан – историята ни дава доста примери за това. Дълбоко съчувствам за хората, които бягат от войната и искам да помогна. Имам възможност и го правя безкористно. Семейството ми стои зад мен и ми дава вяра, че действията ми са оправдани.

От позицията си на физическо лице – човек, аз и семейството ми сме готови да осигурим подслон на 5-6-членно семейство украинци, бягащи от войната, в жилище в София. Жилището разполага с всичко необходимо за живеене, включително телевизия и интернет. Ще се погрижим да осигурим и стоки от първа необходимост, храна и дрехи.

От позицията си на физическо лице – човек, ще се опитам да организирам и други мои близки, приятели, колеги, служители, като подсигурим допълнителна помощ за нуждаещите се в момента хора.

От позицията си на физическо лице – гражданин на Република България, призовавам правителството, за което съм дал гласа си, да бъде по-категорично и твърдо в посоката си към Руската федерация и най-накрая да покаже, че няма как да сме разкрачени с двата крака в тази ситуация. Ние вече сме избрали страна и трябва да бъдем активни. Украйна има нужда от помощ от всякакво естество.

От позицията си на управител на група фирми в сферата на услугите, оперираща в България, но и в Европа, се ангажирам да НЕ обслужвам бизнес, свързан с Руската федерация, независимо дали това ще доведе до загуби или не.

От позицията си на управител на група фирми съм готов да предоставя работа и обучение на украински бежанци (аудиовизуални техници, складови работници, майстори, сервитьори, флористи, с краткосрочен или дългосрочен ангажимент, с която да подпомогна по-лесната им интеграция в България, ако решат да останат у нас след края на войната).

От позицията си на управител на група фирми призовавам собственото си правителство да предприеме спешни мерки за изграждане на законова рамка, която би дала възможност на тези хора да работят легално в страната.


Още веднъж изразявам подкрепата си за украинския народ. Съчувствам дълбоко и на руския народ, който прекалено дълго живее, поробен от собствените си управници. Жал ми е за хилядите войници, които ще оставят костите си по полетата в една абсолютно неоправдана и безсмислена война.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s