Долу ръцете от Мис Бикини

Стоян Николов – Торлака 

Тома Биков казва, че промени в Конституцията щяло да има, ако се млъкне по Барселонагейт. Забележете, че господин Биков не прави епохалното си излияние по Севда ТВ или от зайчарника на многоуважаемия от ГЕРБ лелки бивш наш премиер. Не. Биков го казва в прав текст от трибуната на Народното събрание.

Добре, добре, правим уточнението, че по времето на управлението на ГЕРБ Народното събрание, тази най-висша институция на българския парламентаризъм, срина доверието към себе си до немислими мариански падини. Но, все пак, не бива да отклоняваме фокуса си от простичкия факт, че институциите са създадени, за да бъдат стожери на демокрацията. А не, за да бъдат използвани трибуните им за мафиотски сделки. Дори самото понятие „трибун“ изключва подобно поведение.

Няма да фъфля и да го овъртам, та ако ще целият ГЕРБ-ерски електорат да ме съди. Стоя с името си зад думите си. ГЕРБ е мафия, Тома Биков е част от нея, а изказването му е като в италиански ресторант в Чикаго през трийсетте години на миналия век.

Както и да се опитва да завоалира посланието на вожда си, господин Биков заяви от трибуната на Народното събрание едно. Ние ще подкрепим разни „исторически компромиси“, освежителни ремонти или други балалайки в Конституцията. Но ще го направим само, ако вие зарежете Барселонагейт, оставите тия пет изпрани милиона и Мис Бикини на мира и не ни занимавате с разни ДКН тестове за бащинство на Пожарникаря – Слънце. Капиши? Deal?Имаме ли сделка?

За щастие, поне засега сделка няма. И оня с магнолиите е в стресова ситуация. Не е само от доклада на испанската полиция, който Гешев ще превежда, докогато може да замита под килима с последни сили. Не са и единствено кражбите по магистралите, Мата Хари, „ало, Ваньо“, осемте джуджета, руский пАток, КТБ и повсеместните тераси. Край и брой нямат издевателствата му спрямо хора, бизнес, институции и самите устои на една дори и съмнително правова държава.

Оня с магнолиите и зайчарника го е закъсал истински. Това си личи дори и само от фалцета му. В паника е. Знае, че ако кълбото почне да се разплита само от едно място, кълчищата ще щръкнат отвсякъде. Бойко истерясва и крещи, за да насочи вниманието в друга посока. Не помага дори и това, че все още да има за верни съюзници почти всички „национални“ медии, социологически агенции, политолози и всякакви други буфери. Докато свършат кюлчетата от чекмеджето, дотогава. Не мислете, че не го осъзнава.

Но, въпреки всичко, хората просто вече не обръщатдостатъчно внимание на крясъците му за внимание. А той сега има нужда от повече внимание дори и оттогава, когато нарцистично даваше на мисирките да му пипат бицепса. Прожекторите да са насочени към него си му трябва, не се шегувам. И за поддръжка на личното му его, и за да отклонява фокуса от хилядите пладнешки обири, в които се е забъркал или в които е съпричастен с любезното си съдействие, подобно на всяка българска реплика на Ал Капоне, доставена от алиекспрес.

Бойко обаче е нещо повече, не можем да му го отречем. Толкова отявлен мафиот скоро не е заставал на премиерски пост в никоя европейска държава. Обаче, рано или късно, всеки андрешковец го закъсва.

С Жипката вече не става. Пиар Севда също е „ни навам, ни натам“. Ива Николова, Беновска… Никакви „видими резултати“ и плъховете първи напускат кораба. Ама на тумби. А Бойко не е свикнал така. Той заслужава по право да му се целува ръка, като в светлите времена, когато Цветан Цветанов му въртеше „пиара“. Со кротце, со благо, со бая множко кютек.

И, когато сме „аз съм прост и вие сте прости“ и нямаме друг начин да се изплъзнем от европейското правосъдие, изпращаме Тома (не)Верни да преговаря със сикаджийските ни методи от трибуната на Народното събрание. Защото мафиотите така правят, когато се почувстват застрашени. Те нямат аргументи, каквито би извадил един истински политик, за да опита да се надиграва на дела и думи с опонентите си. Мафиотите разбират живота като „Или ти, или аз“. Щом е опрял ножа до Барселоната, ще направим контраатака.

Бойко е в ъгъла. И, като всеки опасен звяр, е готов да ръфа жива плът, спор няма. Нищо не доказва това по-ясно от думите на Тома Биков от „високата“ трибуна на Народното събрание.

Всяка прокуратура в нормална в законова държава би се самосезирала моментално от подобен публичен опит за склоняване към престъпление. Ние все още не сме законова държава, а и не се вижда ще станем ли такава в близко бъдеще. Но става все по-очевидно, че мафиотът с Жипката място не може да си намери. Не е много, но все пак е добра новина.

Путин воюва в България – с какво стрелят матрьошките в социалните мрежи

Спас Спасов

Сувенири от събора на русофилите край язовир "Копринка".
Сувенири от събора на русофилите край язовир „Копринка“.

И след началото на войната, която Владимир Путин започна срещу Украйна, руската правителствена пропаганда, насочена към България, залива „Фейсбук“ в буквалния смисъл на думата. Статистиката за най-четени, споделяни и най-коментирани публикации води към групи в социалната мрежа, които споделят информация от десетки сайтове, които разпространяват микс от фалшиви новини и радикално антиукраинско, антиевропейско и антиатлантическо съдържание.

Печалният извод от подобен анализ е, че според статистиката на „Фейсбук“ пропутинската пропаганда в България ангажира вниманието на несравнимо по-широка аудитория от тази в други балкански, централно и западноевропейски страни, членки на НАТО и Европейския съюз.

На този фон без изненада за първите 24 часа след нападението, най-голям брой лайкове е събрало обръщението на руския президент Владимир Путин, с което бе обявена война на Украйна. Но важна подробност в случая е, че става дума за публикацията в открито пропагандната страница „Златна България“. На второ място се нарежда видеоклип на който българи в Испания играят хоро. Той е публикуван в групата „Поп-фолк хитовете са тук“. Третата публикация, която затваря

пропагандно-патриотичния „сандвич“

на най-харесаните у нас публикации в социалната мрежа, е пак от четвъртък (24 февруари). Тя гласи: „Тази сутрин в 5 часа, така желаната от САЩ и Запада операция на Русия срещу Украйна, започна“. Автор е лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов в официалния си профил във „Фейсбук“.

Само до 17 ч. в четвъртък, анонсираното от „Златна България“ обявяване на война от руския президент, вече беше топ пост за последните 24 часа с над 900 хил. показвания.

В друга публикация, този път в профила на телевизионния водещ Мартин Карбовски, е споделен призива на бившия министър на вътрешните работи Богомил Бонев „всеки от приятелите, който е забравил масовите убийства на Майдана и в Одеса през 2014г. () незабавно да напусне списъка с приятелите ми незабавно“.

В страницата на Карбовски това също е топ линк от първия ден на войната. Той беше споделен над 1600 пъти до края на деня в четвъртък и имаше повече от 9 хил. лайка, което според алгоритмите на Фейсбук би трябвало да означава обхват, надхвърлящ 500 хил. души.

Според специалисти в комуникациите през социалните мрежи, при 5 хил. лайка, което е добро, но не и лесно постижение, предполагаемият обхват е около 250 – 300 хил. души. Някои

пропутински публикации в българоезични страници в социалната мрежа

трупат по 15 – 20 хил. лайка, което ги изстрелва към 3-4 пъти по-висок обхват.

Според изследване на платформата Factcheck.bg, дезинформационната война на Русия, която в момента се води по всички флангове в България, през последните два дни е обхванала публикации и статуси, разпространявани в стотици български фейсбук групи и десетки сайтове.

„Атаката с множество съобщения с невярна или подвеждаща информация, разпространени до милиони профили в социалните мрежи, е от няколко седмици, но се засили след изявлението на руския президент Владимир Путин от вечерта на 23 февруари за започване на „специална операция в Донбас““, показват данни от изследването.

Най-важните новини от третия ден на войната – тук
Ами ако Киев не падне – тук

Потребител във Фейсбук, цитиран от Factcheck.bg и получил над 100 споделяния е публикувал например коментар, който гласи:

Няма никаква руска агресия срещу Украйна

– всичко е една гигантска машинация на ЦРУ по дискредитиране на Русия, с цел завоюването на европейските пазари от САЩ“. Други цитирани съобщения, събиращи рекорден брой лайкове и споделяния във Фейсбук гласят дословно: „Не вярвайте на CNN, DW, BBC и на българските официални медии – всичко там е преекспонирано и изопачено, за да бъде представен Владимир Путин като безподобен злодей и агресор“.

В изследването попада и невярната информация за това, че Украйна на практика не съществува като държава, тъй като: „не е кандидатствала за регистрация на граници от 1991 г.“. Публикация с такова съдържание е поместена в сайта RNS („Ренесанс на истината“), след което по данни на онлайн инструмента CrowdTangle е споделена в групи и страници във „Фейсбук“ с 1.2 млн. последователи.

Част от тази

мрежа за скоростно размножаване на руската пропаганда

в българоезична среда е и група във Фейсбук, наречена „НАТО – вън! Искаме убежище и българско гражданство за българите в Украйна“.

На 20 февруари – 4 дни преди началото на войната на Путин в Европа там е поместен пост, който започва така: „Никой днес не гъква за готвената автономия на Южна България с насока Турция това е тема табу, а всички деца там се възпитават в духа на млади турци патриоти вече 33 години и единственото ни спасение в този момент е едно и не са нито САЩ нито Турция нито ЕС………“ (правописът е по оригинала). Този „увод“ само въвежда същинската публикация, озаглавена „Губернатор на Аляска: Българите са паразити, ще ги унищожим с атомна бомба!“.

Печален факт в този случай е, че през групата „НАТО – вън! Искаме убежище и българско гражданство за българите в Украйна“, категорично антиатлантическо съдържане разпространява и финансираната от БСП „Българска свободна телевизия“. Линк от 1 февруари т.г. например води към епизод от

предаването „Дискусионен клуб“, водено от агента на бившата Държавна сигурност Велизар Енчев

В него той дава гласност на „разследване“ за „биологични експерименти“ с български войници, осъществявани от НАТО в български болници.

Цялата тази картина, разбира се, не би била пълна без „Фен група на Костадин Костадинов, лидер на ПП Възраждане“ във Фейсбук. Съдържанието й се формира през 3-4 профила, очевидно създадени специално за тази цел, които препубликуват текстове от десетина сайта в интернет. Всички те от години попадат във фокуса на изследванията за

каналите на руската пропаганда в България

Страницата с 1.3 хил. последователи очевидно е регистрирана в началото на декември м.г., след влизането на „Възраждане“ в парламента. А последната публикация е от сайта „Паралел 42“ и носи заглавие „Путин разказа играта на САЩ: Американците са убийци, крадци и изнасилвачи“. Друго заглавие от сходен източник носи „братско“ послание директно от Путин: „България е велика страна. Русия ще я освободи от НАТО“.

„България е сред най-уязвимите на външно влияние държави в региона на Централна и Източна Европа поради широко разпространените проруски обществени нагласи и силно повлияната от Русия информационна среда, които играят важна роля във формирането на цялостните публични нагласи“, казва Горан Георгиев, анализатор в програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията.

Лошата новина е от анализа Индексът на уязвимостта за 2021 г. към външно влияние от авторитарни държави като Русия и Китай в осем страни от Централна и Източна Европа: България, Чехия, Унгария, Черна Гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словакия. Според този анализ политическата среда в България е оценена като най-силно проруска и най-малко eвроатлантическа сред страните-членки на ЕС.

А това очевидно отваря вратата за тоталитарна пропаганда у нас от всички посоки.

Ами ако Киев не падне?

Тази война е като никоя друга: вместо бърза победа и инсталиране на марионетно правителство, Путин се натъкна на безпрецедентна солидарност, прерастваща в съпротива. Ами ако Русия не спечели тази война, пита Е. Дайнов.

Украински войници са заели отбранителна позиция в центъра на Киев

Гледам новините от Киев. Сещам се за сценка от Матрицата. Morpheus обучава Neo да скача от един небостъргач на друг. Останалите гледат. Малкият Mouse: „Ами ако този път този не падне?”. Някой му отговаря: „Всички падат първия път”.  Mouse продължава: „Да, де… ами ако не падне?”.

Войната се превръща в отечествена за Украйна

Ами ако руснаците не спечелят тази война? В първия ден на войната в Украйна всички, аз включително, смятаха, че украинската армия ще бъде разбита много бързо и после, евентуално, ще започне някаква партизанска съпротива. Ами ако не стане така?

Тази война е като никоя друга досега, поне от 1945 година насам. Вместо бърза победа и инсталиране на марионетно правителство, Путин се натъкна на нещо, което уж отдавна не съществуваше: солидарност, прерастваща в съпротива.

Тази солидарност е, в Украйна, общонародна. Навън Путин се сблъсква с европейска и световна солидарност. Цивилизованият, и дори полу-цивилизованият, свят се изправя срещу насилника така, както не се е случвало от – е, пак от Втората световна война насам.

В Украйна, първоначалният отбранителен хаос пред очите ни прерасна в народна – „отечествена” – война. Целият народ застана против агресора. Формира се опълчение. Президентът Зеленски и кметовете на големите градове се превърнаха в пълководци на бойното поле.

В интернет вече има кадри как цивилни граждани засипват руски бойни машини с десетки коктейли „Молотов”. Всички са на фронта, по един или друг начин. Агресорите, в първия ден наричани „противникът”, на втория ден станаха „врагът”, а на третия – „вражеските орди”. Дори езикът започна да изразява характера на тази война като отечествена за Украйна.

Това е техният „Шипка момент”. Българите станахме народ, т.е. от етно-езикова маса се превърнахме в политически субект, на Шипка. С отбраната на Киев украинците демонстрират, че вече са народ.

Невиждана солидарност с Украйна

Европа е залята от безпрецедентна вълна на солидарност и решителност. Не иде реч само за санкциите, изработвани от политическия елит, които този път са истински и всеки ден стават все по-истински, бутайки Русия обратно към Средновековието.

Футболни отбори отказват да играят против руснаци на зеления терен. Няма да има Формула 1 в Русия. Фейсбук сваля пропагандни руски сайтове. Частни банки прекъсват работа с Русия и Беларус. Гражданите на околните на Украйна страни се мобилизират за посрещане и настаняване на бежанци. И още, и още, и още.

Никой не натиска хората, компаниите, футболните отбори да наказват Русия. Това е израз на солидарност с жертвата на агресията – и е съпротива срещу агресора.

Украински войници са блокирали ключов мост в Киев, готови да го отбраняват

В световен мащаб виждаме признаци на същото. Освен шепа дребни държавици, клиентелни на Русия, всички заклеймяват войната. Дори подопечният на Москва Казахстан изрично отказа руската молба да се включи в нахлуването със собствени войски. Държава след държава самостоятелно обявява санкции срещу Русия. Всеки час чуваме за още такива инициативи.

А България?

Храбростта е заразна. Именно храбростта на отделни защитници успя в първия ден да компенсира очевидния организационен хаос в украинските въоръжени сили. Това преля в масова храброст при защитата на Киев. Навън, дори инак малодушни страни като България също се заразиха от тази храброст и безапелационно затвориха въздушните си пространства за всичко руско, що може да лети.

Ако на, да речем 3 март, Киев още стои; и ако завзетата от руснаците територия продължава да се гуши покрай вътрешните граници на Украйна – това не само ще зареди украинците, европейците и света с още храброст да застанат срещу кремълския сатрап. Но и ще обърне играта срещу него. Вътре в Русия негодуванието ще расте, а в неговото обкръжение ще расте страхът от възмездие. До 8 март кремълският господар може да се окаже, че вече не е господар дори на собственото си тяло.

В Матрицата Neo все пак пада при първия си скок. Да, де… Ами ако Киев не падне?

Путин атакува демокрацията в името на мира – ами, да го умиротворим

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/

Свободният свят спешно трябва да приеме извънредно законодателство, посветено специално на отношенията с Русия.

То трябва да има временен, макар и, вероятно, дългосрочен характер – с хоризонт не просто до пълното изтегляне на Русия от Украйна и другите окупирани чужди територии – Молдова, Грузия и прочие, но и до времето, когато страната реално ще престане да бъде заплаха за мира и сигурността по света.

Подходът в случая трябва да е обратен на досегашния – не да се налагат меки санкции и те уж да се втвърдяват с увеличаване безчинствата на путинския режим, а обратно. Тъй като е налице безкрайно нагло и опасно за света престъпление – разпалване на война срещу демокрацията в сърцето на Европа – да се наложат сега, веднага, най-силните, най-крайните възможни санкции и евентуално, с отстъпленията, направени от режима, да се отпускат те малко по малко.

Иначе работата няма да стане – нещо, което ясно се вижда, след като заканите на Запада за „страховити санкции“, ако Русия нахлуе в Украйна, се оказаха напълно неефективни приказки за наивници и само зарадваха Путин.

В това извънредно законодателство, на първо място, Владимир Путин, Сергей Лавров и другите бесни кучета от кремълската шайка, трябва да бъдат официално обвинени във военни престъпления и обявени за международно издирване. С тях лично не трябва да се преговаря занапред вече никога. Всички страни от Свободния свят трябва да прекратят дипломатическите си отношения с Москва и там да остане само едно малко общо представителство на Запада, с което руснаците да контактуват.

Същото се отнася и до визовия режим. Първо, трябва да се отнеме временния или постоянен статут на всички руснаци, които сега живеят на Запад – с необходимите хуманитарни и политически изключения – и те да бъдат върнати в Русия. Второ, визовият режим за излизане оттам трябва да бъде затегнат докрай, да се въведат строги правила, според които издаването на визи за пътуване в ЕС, САЩ, Япония или Австралия трябва да е крайно ограничено и да се реализира пак само чрез общо представителство на Запада.

Туризъм в България ли? Ами почивайте в Сибир, гълъбчета. Разглеждане на катедрали? Гледахте, каквото гледахте…

Е, да, за да има единно общо дипломатическо представителство, ще трябва всички ние да се откажем от още малко суверенитет по въпросите на външната политика, но в момента общата позиция и общият интерес са наистина по-важни от тези на отделните държави и това трябва да е нашият ръководен принцип – обратното вече сме го играли, Путин и досега ни разделяше, като ни влияеше поотделно.  

Всички руски авоари в западни банки трябва да бъдат блокирани, да се забранят руските инвестиции в какъвто и да било бизнес на Запад, а вече направените инвестиции да се замразят. Русия трябва да бъде извадена от системата за международни разплащания SWIFT. Членството на Русия в международни търговски и други организации трябва да бъде прекратено, да бъде спрян достъпът на руски стоки на международните борси, да се забрани транспортирането на каквито и да било руски стоки по суша, въздух и вода през границите на страните от демократичния свят.

На Русия трябва да могат да се продават само ограничен брой западни стоки и то на специални общи цени.

Навсякъде в Свободния свят трябва да се спре разпространението на официалните руски медии, които са рупор на кремълската пропаганда; да се спре работата на местни медии, финансирани, пряко или косвено, с руски пари; да се инкриминира руската пропаганда, тоест, да има наказателно преследване за тъй наречените „руски тролове“ или „анализатори“, които разпространяват руските „опорни точки“ и оказват друга – пряка или косвена – подкрепа на руския режим и подпомагат реализацията на неговите престъпни интереси.  

Логично е също, че трябва да се забранят всички местни партии, които се финансират пряко или косвено от Русия и които се застъпват за руските интереси по един или друг начин, в една или друга сфера. Някакви санкции трябва да има и лично срещу западни политици, бизнесмени или културни дейци, които се поставят в услуга на Русия – такива като бившия германски канцлер Шрьодер, актьора Жерар Депардийо, режисьора Емир Кустурица, обвиненият в шпионаж Малинов и прочие типове.  

С други думи – трябва напълно и еднозначно да бъдат прекратени всички дипломатически, търговски, транспортни, културни и всякакви връзки с Русия, каквото и да ни струва това в икономически, политически или личен план. Кремъл трябва да бъде поставен буквално под карантина, да остане максимално изолиран от останалия свят, а на Путин и шайката му да бъде обяснено еднозначно, че всеки опит за нова военна атака срещу когото и да било този път ще срещне пряк и силен военен отговор.

Много ми се иска, разбира се, да не се налагаше да използвам думи като „забрана“, а тези и още много необходими стъпки – не мога да изброя всички – да се случат при единомислие у хората от Свободния свят, поради общата трезва преценка на опасностите, свързани с безумния кремълски режим – който заплашва не само Украйна, не само Европа, а и самите устои на демокрацията.

За съжаление – няма го този здрав разум и това единомислие. Дори днес, в най-горещата фаза на конфликта, взривен от престъпната власт на Путин и кликата му, германски политици се оправдават, че е „много трудно“ да се изключи Русия от системата SWIFT, защото, видите ли, ще им закъса бизнеса с Русия. За италианци и французи също било трудно. Ами те са големи икономики, ще го преглътнат – да са мислили навреме и да са научили простичкият урок – който прави бизнес с Дявола, в един момент задължително гори, включително в Геената огнена.

Да, естествено, всички тези предложения са свързани с ограничения на човешки права – имам предвид нашите собствени права, на хората от Свободния свят. Например няма да можем в Ермитажа и Пушкинския музей да се наслаждаваме на разни картини, откраднати от руснаците по едно или друго време. Но това ще го преглътнем, макар трудно, нали.  

На пръв поглед, ще бъдат нарушени и някои от водещите за нас демократични принципи, особено по отношение на Русия и руснаците.

Но очевидно такова време е дошло – с цената на известни жертви, трябва да спасим демокрацията, защото иначе утре може да нямаме какво да спасяваме и къде да прилагаме тези свои принципи. Достатъчно е да прочетете лъжливите и нагли изказвания на Путин от последните дни, за да разберете, че за него демокрацията е основният враг, когото той иска да унищожи. Достатъчно е само дори да чуете думите му, казани пред представители на руския бизнес, че войната в Украйна се води в името на мира, за да разберете какво става и в какво състояние се намираме.

Да, за това състояние не ни е виновен само Путин, виновни сме и самите ние, че не взехме необходимите мерки навреме – затова сега ще трябва да плащаме двойна и тройна цена. Но все пак – по добре да я платим и да решим рязко проблема, отколкото да продължим да шикалкавим, сами да се мъчим, а и да го завещаем на децата си.

Защото Русия не само няма да спре с агресията срещу света. Дори да не е Путин на власт, Русия е особен вид империя, тя ще си роди нов Путин – и той ще продължи да тормози всички от нейно име.

И още нещо, което чувам като възражение – защо заради путинския режим да обричаме на страдания обикновените руснаци, които са невинни.

Ами да помислим. Първо, за да поддържа и развива армията си, не Западът, а Кремъл харчи щедро парите на руските данъкоплатци, вместо да ги използва в тяхна полза. Второ, като води престъпните си войни, Кремъл обрича на страдание не само обикновените руснаци, като ги праща да мрат в името на лъжливи, напълно безумни и безсмислени каузи, а и хората, които атакува и които „обикновените“, а също и „невинните“ руснаци избиват по негова заповед.

Трето, както царският и болшевишкият режим, така и Путинският съзнателно държи тъй наречените обикновени руснаци в материална и духовна нищета, за да може по-лесно да ги баламосва и управлява. Четвърто, Кремъл, заедно с назначените от него „бизнесмени“, присвоява огромната част от печалбите от разпродажбата на руски активи и обрича идните поколения на бедност.

И пето, според експресно проучване на Всероссийский центр изучения общественного мнения (ВЦИОМ), 73 на сто от руснаците подкрепят признаването на Донецк и Луганск. Това да ви звучи като невинност? Дори да лъжат руските социолози, изглежда не лъжат чак толкова много, защото резултатът съответства напълно на подкрепата, която режимът получи за присвояването на Крим и в други подобни случаи.  

Да, в Русия има някакви съпротивителни сили и една част от тях трябва да бъдат подкрепени с всички средства отвън в борбата им срещу престъпния режим на Путин. Да не забравяме, обаче, голяма част от опозицията в Русия са комунисти-динозаври и други видове левичари, плюс ултранационалисти, които критикуват Путин, че е прекалено мек със Запада. Така че сътрудничеството с руската опозиция е трудно по същата причина, по която е трудна интеграцията на ромите – ние работим с тях като с единна общност, а те не са такава и затова голяма част от парата отива в свирката.

Така или иначе обаче, като цяло аз съм сигурно последният човек, който би искал да ограничава права и да нарушава принципи – затова казвам, че всичко описано трябва да стане с приемане на извънредно законодателство, което да има временен характер, да е ориентирано и да засяга само и единствено отношенията с Русия и да ни е обица на ухото, за да не стигаме дотук и в други подобни случаи.

Украйна отказва да се подчини, а това е най-големият проблем на руските завоевателите

Иво Инджев

Трети ден руските войски се опитват да покорят Украйна, но тя си остава непокорна. Съпротивата й вбеси Путлер дотолкова, че той призова военните в Украйна да вземат властта. А уж щеше сам я сваля с главорезите си!

Да, това е все пак най-вероятния сценарий, но че той не върви по нотите на завоевателите, които се надяваха да сломят психически врага и да го накарат бързо да се предаде, очевидно се провалят поради една причина: врагът е украинският народ.

Разединен е по много теми и въпроси, но е очевидно обединен в нежеланието си да се подчини на бруталната руска агресия.

Това не са общи приказки. Това е нещото, от което в щаба на нашествениците със сигурност са се страхували най-много, ако не броим вероятността от деморализацията в собствения им военен лагер. 

Гледам и слушам обясненията на дежурния обяснител на всичко в България от десетилетия насам Андрей Райчев. Макар да произведе фалшива новина със задна дата, приписвайки на Наполеон мисълта на Талейран, че с щикове може да се постигнат много неща, но на тях не можеш да се опреш (т.е. да седиш, да управляваш) – неудобно е. 

Така е. Казал го е не случайно най-големият дипломат на всички времена, за какъвто се смята най-големият опортюнист на всички времена Талейран. Изхитрил се е да служи на всички антагонистични помежду си режими в Париж в края на 18 и началото на 19 век. Изкласил е до главен архитект на европейската сигурност след края на Наполеоновите войни. 

Наполеон е казал друго: Във вceки гoлям cлyчaй винaги тpябвa дa ocтaвятe чacт нa cлyчaйнocттa.

Мислите ли, че злият гений на Путлер е предвидил всичко, за да осъществи пъкления си план да заличи Украйна от картата и на практика да я присъедини към своята изнасилваческа империя? Няма как. Подценил е (отново) украинският народ и тепърва тази “случайност” ще има да обърква плановете му.

Достойнството се измерва с подкрепата за свободата – собствената и на другите

Ognyan Minchev

В пламъците на кремълската агресия пред очите ни се въздига една велика европейска нация – Украйна. Оставена е почти сама на себе си.

Всяка достойна нация се е въздигнала от саможертвата си да стане и да бъде – срещу насилието и потисничеството на някоя империя, целяща да я удържи в статут на подчинена поданическа маса.

Украйна повтаря до детайли тази безмилостна логика на историята, изправяйки се в неравен двубой с великодържавната имперска наглост на Кремъл.

Тази война ще бъде дълга. Тя ще има приливи и отливи.

Слугите на самозабравилия се кремълски император ще имат моменти на тържество. Така както имаха момент на тържество имперските влъхви на „великите сили“ на Европа когато разгромиха Пролетта на народите през 1848 г. Но от това поражение на Пролетта на народите се въздигнаха победите на европейските нации в борбата им за еманципация и независимост.

След Пролетта на народите дойде Европа на нациите.

Мнозина нищи духом доволно ви обясняват колко е разединена Украйна – на Изток и на Запад, на православни и унияти, на едни или други.

Вярно е – беше разделена Украйна в резултат на историческите превратности на своята съдба, Днес Украйна вече не е разделена – тя е изправена и обединена срещу велоикодържавната агресия. Тя иска подкрепа.

Ако имаме достойнство – ще дадем подкрепа на Украйна. Така както лорд Байрон даде подкрепа на Гърция в 1825-та. Така както Макгахан и Виктор Юго дадоха подкрепа на България през 1876 г.

Достойнството се измерва с човешкото благородство и с подкрепата за свободата – собствената и на другите.

Злото е банално, невинно почти

Веселина Седларска

Наистина ли си мислим, че телевизиите се правят за зрителите? Не, те се правят за рекламодателите, за даващите за реклама или за пропаганда пари.

Зрителите сме само числото, от което зависи сумата за реклама или пропаганда. Ние сме кукичката, парите са шараните. Целта винаги са шараните, кукичката е само средство.

Наистина ли си мислим, че представянето на двете гледни точки е непременно демократичният начин, задължителен за всяко събитие, без значение какво е то. Гледната точка, че Путин напада Украйна, за да защити Русия, гледна точка ли е или пледоария за възхвала на убийството?

Фашизмът мнение ли е или престъпление? Защо тогава незащитима позиция в причината за започването на тази война в телевизионно студио присъства като гледна точка? Целта е да бъде обслужена доктрина, която за някои хора се е превърнала в поминък. Подложени на пропагандата, ние сме само средството едни хора да продължават да получават едни пари.

Наистина ли мислим, че във Фейсбук всички сме равни? Равни сме до клавиатурата. Но над някои клавиатури има глави, през които са минали една влакова композиция книги. Има и глави, замотани в злоба по всякакви техни причини, които те не желаят да възприемат като техни. Има и глави, които рецитират опорни точки, срещу което получават по два, три, пет лева.

Фейсбук е онази яма, над която си дерем гърлата – едни, крещейки, че цар Траян има магарешки уши, друг пеейки възторжени химни в прослава на цар Траян. Социалната мрежа не е виновна за това. Тя е средство. Тя е инструмент. Тя е атомната енергия, с помощта на която можем да си изпържим омлет, но можем и да взривим живота си.

Много въпроси, които не изглеждаха спешни и важни, трябва да си зададем днес. Вече са важни и неотложимо спешни. Има такива времена, в които трябва да си спомниш през какво е преминало човечеството и да предвидиш какво го чака човечеството. Колко е важен този момент ли? Ето колко: представи си ракета, която пада над дома ти, представи си Европа като ядрено пепелище, представи си всички близки хора под развалините.

Какво ще искаш тогава? Ще искаш всичко това да е сънуван кошмар, ще искаш да се събудиш и да видиш на календара, че е февруари 2022 година, но ще осъзнаеш, че всичко това не се е случило и че може все още да бъде предотвратено. Това ще искаш, само това. Но времето никога не се връща. Ще ти остане единствената утеха, че ти си съвсем обикновен човек, че нищо не е зависило от теб, че е нямало какво да направиш.

Само че – не беше ли ти, който пускаше лъжливи новини в интернет? Не поместваше ли ти геройски снимки на диктатора Путин? Не беше ли сигурен, че война няма да има, защото вярваше на Путин? Не пускаше ли криви усмивки, когато ти напомняха за Хитлер? Беше ли забравил неща, които не бива да се забравят? Защото нещата се връщат и ако си ги забравил, няма да можеш да ги разпознаеш миг преди вече да си станал тяхна жертва. Може би си мислеше, че злото е толкова мащабно, че няма как да се укрие. Не, злото е добре маскирано.

Злото е банално. Невинно почти. Нещо като муха, която по нищо не личи, че ще се превърне в слон. Адолф Айхман, едно от чудовищата на нацизма, не изглежда като мащабен престъпник, по-скоро прилича на дребно посредствено човече. Така го описва Хана Аренд и заради тези ѝ заключения върху нея се излива възмущението на цялата еврейска общност. Обвиняват я в предателство, пращат ѝ закани, пожелават смъртта ѝ.

Хана Аренд, историк, политолог, философ, успява да избяга от Германия през 1933 година. Тя умее да вижда коя муха ще се изроди в чудовище. Застава лице в лице със злото едва през 1961 година, когато като пратеник на американското списание „Ню Йоркър“ отразява съдебния процес срещу Адолф Айхман в Израел. Описва как го вижда – обикновен човек, по-скоро банален и посредствен, отколкото звяр.

В съдебната зала той е поставен в клетка от съображения за сигурност. Това ѝ се вижда излишно, демонстративно, театрално. Докато го наблюдава по време на процеса, в нея се заражда убеждението, че преносителите на злото не са някакви мащабни гении и мрачни титани.

Точно обратното: най-добрата почва за злото са обикновените, посредствените, незабележимите хора, които до такава степен са обезличени от силата да поемат отговорност и от съвестта да изпитват чувство за вина, че вече са загубили ориентацията къде минава границата между добро и зло. (Помните ли първото изречение на Солженицин пред журналисти след насилственото му извеждане от СССР? „Аз идвам от страна, в която не се прави разлика между добро и зло.“)

Безличието им, посредствеността им, пълната липса на чувство за лична отговорност превръщат злото за тях в баналност. Изпълнявах заповед, така ми наредиха, така правят всички, такъв е редът, такова беше времето… Обикновени оправдания за необикновена жестокост.

Хана Аренд поема голяма отговорност с тази теория. Ако си изгубил близък в концентрационен лагер, не е лесно да се съгласиш, че причината за това са малки, посредствени и послушни човечета, всяко от които е въртяло дребно колелце в машина, която смазва живота.

По-естествено е да виждаш глутница от чудовища, така ти е по-лесно да си обясниш необяснимото, така е по-голямо и основанието да не изцедиш от сърцето си и капчица оправдание за олицетворяващите злото.

Хана Аренд поема риска да заяви, че няма огромно чудовище, има послушно строени редици от дребни некадърници, готови да направят всичко, щом заповедта за това се спуска от стоящия над тях посредственик.

Ако искате да прочетете повече за упадъка на човешкия морал, а и страници за България, от които няма да срамувате, че сте българин, потърсете книгата на Хана Аренд „Репортаж за баналността на злото“. Сега трябва да четем, да мислим, да не се страхуваме. Сега, през февруари 2022 година. Това време няма да се върне.

В името на народа: Да живее правителството

Емилия Милчева

Представете си, че трябва да отсъдим как се е справило правителството в първите два месеца и половина на власт. Знаете как се прави. Аргументите на обвинението срещу аргументите на защитата. Ние, гражданите на България, сме съдебните заседатели, пълни с предразсъдъци, суетни, разгорещени от войната на Путин в Украйна, гневни от инфлацията, продължаващата зима и несигурността, която глобалните сътресения предизвикват в живота ни.

Противно на обичайния съдебен процес, ще започнем с аргументите на защитата.

I. ЕС, НАТО, Русия. Нито едно правителство от времената на напъпващата ни демокрация не е работило в толкова турбулентна външна среда още в първите си сто дни. Тежкият конфликт със Северна Македония, която България възпря по пътя ѝ към преговори за членство в ЕС, не носи позитиви. София изгуби преднина пред Скопие и позицията ѝ така и остана неразбрана в Брюксел и Вашингтон, които по различни канали оказват натиск за промяната ѝ.

Руското нахлуване в Украйна хвърли най-зависимата от руски газ и петрол и най-бедна държава в ЕС на скарата на инфлацията. Поскъпването започна от миналото лято, но агресията на режима в Москва вдигна цените на газа и петрола до небесата. „Добре дошли в един нов свят, в който скоро европейците ще плащат 2000 евро за кубичен метър газ!“, заплаши бившият премиер на Путин Дмитрий Медведев в Twitter, като вероятно е имал предвид за 1000 куб.м.

На спотпазарите цената вече надскочи 1300 евро и доближи 1400. Петролът мина 100 долара за барел, инфлацията в България ще е двуцифрена, обедняването – сериозно. Същински коктейл „Молотов“, който взривява протести. Цялата щедрост на новия кабинет за пенсионерите, за социално подпомагане, компенсации за бизнеса и инвестиции, отива по дяволите.

II. Неопитност. Министрите с предишен опит в изпълнителната власт са твърде малко. Настоящата вицепремиерка Корнелия Нинова е била заместник-министър на икономиката; регионалният министър Гроздан Караджов – главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията; премиерът Кирил Петков, вицепремиерът Асен Василев и Бойко Рашков – служебни министри съответно на икономиката, на финансите и на вътрешните работи.

Едно е безспорно: повечето имат опит в частния бизнес, което предполага предприемчивост и мениджърски умения. И макар и без административен опит, в изпълнителната власт никога не е имало хора с толкова впечатляващи биографии – като образование, умения, владеене на езици.

III. Наследството. ГЕРБ остави България в чакалнята на еврозоната, на подстъпите към Шенген, с метро и една цяла магистрала. Но ГЕРБ и другите преди тях създадоха задкулисието, на което повериха правораздаването, разкаляха държавата от корупция, бетонираха зависимости. Развиха енергийна инфраструктура, която да обслужва „Газпром“ и руските интереси (и дори уредиха да е на входните и източни точки на тръбите) – и не допуснаха друга, която да наруши този монопол, като интерконектора с Гърция например. От тази кота нула трудно се вдига мироздание.

IV. Четирима в коалицията. Коалицията е твърде голяма – „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, „Демократична България“, „БСП за България“. В действителност три коалиции и една партия, обединени в управлението. Това е твърде сложна конфигурация, в която са преплетени различен тип подчинености и интереси. Необходимо е време, за да се изгради партньорство и доверие между участниците.

V. Президентът Радев. Държавният глава е менторът на това правителство и макар и да няма опасност той да го събори, евентуален провал ще засегне рейтинга му на най-харесван политик. Разбира се, в по-малка степен, отколкото на съпредседателите на проекта за Промяна – Кирил Петков и Асен Василев. Макар и критичен (в опит за надпартийност), президентът ще подкрепя управляващите заради предстоящата съдебна реформа и отстраняването на Гешев, както и заради местните избори догодина.

А сега – аргументите на обвинението.

I. ЕС, НАТО, Русия. Европейската комисия критикува българския План за възстановяване и устойчивост, с който не се справи нито служебният кабинет на Румен Радев, нито настоящият. Правителството на Кирил Петков и Асен Василев дори скри проектите и проведе обществено обсъждане, без да даде гласност на изпратената в Брюксел чернова.

За някои от тях има съмнения за нездрав лобизъм – например за закупуването на нови влакове и твърде много батерии за съхранение на електроенергия. Управляващите са загърбили обещанията си за публичност и откритост и към Плана, по който България очаква малко над 6 млрд. еврогрантове, и по други проекти, свързани с енергетиката.

София среща трудности да комуникира с Брюксел наложеното на Северна Македония вето. (А гафът с публикуваната от Кирил Петков снимка на премиера с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, от която бе изрязан македонският премиер Димитър Ковачевски, отне от ускорението на българо-македонските отношения, тон за което даде самият Петков.) Но кой всъщност е начело на този процес – премиерът или президентът, който не пропуска случай да напомни за червените линии, от които България няма да отстъпи по отношение на Северна Македония? Със сигурност обаче не е външната министърка Теодора Генчовска.

България се показва колеблив и несигурен партньор на НАТО (като Унгария) – и тон за това дава не кой да е, а министърът на отбраната Стефан Янев, избраник на президента. Някогашният бригаден генерал показва неотстъпчивост, когато става въпрос за американски войски в България, наричайки ги чужди, демонстрира боязливост да определи агресията в Украйна като война – и нежелание да назове Русия агресор.

„Нарочно не говорим с войнствена риторика и неслучайно цитирах президента Путин, че това е специална операция, защото по този начин нито той, нито НАТО затварят вратата за дипломацията“, заяви Янев след заседание в парламента. Все едно НАТО разчита на България за дипломацията с Русия…

II. Неопитност. Присъствието на толкова хора от частния бизнес неизбежно води до лобизъм и конфликт на интереси – примерът с отстранения зам.-министър на транспорта Илия Илиев е показателен, макар че мотивът е, че не тича в темпото на промяната. Управлението не е тренировъчна зала, така че се налага да се учат бързо и в движение поради отговорностите, които имат, и обещанията, които дадоха. Действията им издават, че нямат намерение да правят същински промени.

Тази година само ще раздават пари и ще поръчват одити и анализи. Догодина няма да се правят реформи заради местните избори. Ако стигнат до 2024-та – тогава пък е вотът за евродепутати и разбира се, също няма да ядосват избирателите. А 2025-та е последната година от редовния мандат – и по българска традиция пак не се правят реформи.

III. Наследството. Главният прокурор, както и цялата система от институции „бухалки“ е тежко наследство, но който се страхува от мечки, не ходи за гешевци в гората. Ако управляващите се провалят в битката си не просто за отстраняването на Иван Гешев, а за върховенство на правото, на следващи избори някои от коалицията няма да минат и 4%.

IV. Четирима в коалицията. Все още липсва синхрон между трите коалиции и партията на Слави Трифонов, които са обединили желанието си за власт. Липсват и сериозни опити да се постигне такъв. Договорените на преговорите за коалиционно споразумение експертни съвети, които да разрешават конфликтни въпроси, на практика не работят.

Прононсираната от БСП за пореден път АЕЦ „Белене“ (също и от президента Радев) е отхвърлена от останалите. А от общата декларация на парламентарните групи на ПП, ИТН и ДБ, която осъди нахлуването на Русия в Украйна, БСП отсъства. Лидерката на социалистите и вицепремиерка Корнелия Нинова прокарва свои назначения на ключови позиции в изпълнителната власт, бетонирайки така председателското си място в БСП. Останалите се правят, че не забелязват популистките уклони и действия на Нинова в името на коалиционния мир, а и главно заради властта.

V. Президентът Радев. Колкото и да е висок, рейтингът на държавния глава не може да е основание редовно да прескача оградата на своите правомощия. Президентството има ясно определени функции по Конституция и не може да е втори, пардон, първи център на властта.

Радев свика министри и спецслужби на „Дондуков“ 2 заради началото на войната в Украйна, но в изявлението си след срещата не осъжда действията на Русия, не заявява подкрепа за Украйна – само констатира пълномащабната операция и заявява, че е „абсолютно недопустимо“. На „Дондуков“ 1 премиерът обаче заявява, че „българското правителство остро осъжда агресията от Руската федерация към Украйна“.

А флиртът на Радев с едрия български бизнес при обиколките му из частни предприятия вече е съвсем видим. Същото правеше и Бойко Борисов. Но не и Кирил Петков, който пътува повече в чужбина, отколкото в България – било за участие в Мюнхенската конференция по сигурността, било за Европейския съвет. Докато визитите на президента навън съвсем оредяха.

В името на народа, тоест на нас, да гласуваме доверие на правителството да поживее още – за да му дадем шанс да изпълни някои от обещанията си. Но ако позицията срещу Русия е изпитание за единството в коалицията и в правителството, някои сили и министри от тази задруга трябва да си ходят. Иначе пак ще се окаже, че интерконекторът с Гърция не е готов, а НАТО разчита на полубатальон в България.

За какво му е на Путин Чернобил

Четвърти блок на ядрената централа в Чернобил и саркофагът, под който се намира взривилият се през 1986 г. реактор.
Четвърти блок на ядрената централа в Чернобил и саркофагът, под който се намира взривилият се през 1986 г. реактор

Опасна радиация, неработещи реактори, изоставени призрачни селища в радиус от повече от 30 км. Така изглежда районът около ядрената централа Чернобил днес.

Централата обаче се оказа една от първите украински цели, завзети от руската армия след нахлуването ѝ в Украйна. Късно вечерта в четвъртък стана ясно, че след тежки сражения, цялата забранена зона около АЕЦ Чернобил вече е под контрола на Москва.

ВИЖТЕ СЪЩО Украйна твърди, че нивото на радиация в Чернобил е повишено. „Не е опасно“, казва ООН

„Това е обявяване на война на цяла Европа“, написа президентът на Украйна Володимир Зеленски, а министерството на външните работи на страната предупреди, че е възможна „нова екологична катастрофа“.

Защо една от първите мишени на Русия се оказа именно Чернобил? И за какво ѝ е на Москва една радиоактивна пустош?

Отговорите са няколко, затова да започнем с официалния.

„Защитаваме Чернобил от терористи“

През 1986 г. експлозия в атомната електроцентрала в Чернобил доведе до най-голямата ядрена катастрофа в историята. Според различните изчисления тя директно или индиректно е причинила смъртта на до 93 000 души по света.

Централата отдавна не е активна, а взривилият се през 1986 г. реактор се намира под саркофаг, който не позволява изтичането на радиация. Районът в радиус от 32 км около АЕЦ-а е обявен за забранена зона, а за спазването на ограниченията и контрола върху нивата на радиация е отговорна Държавната инспекция за ядрена регулация на Украйна.

ВИЖТЕ СЪЩО Украинска хроника: Русия изстреля крилати ракети от Черно море. Тежки боеве около Киев

Първата информация, че руски войски се опитват да превземат централата, дойде само няколко часа след началото на руската инвазия в Украйна. Късно вечерта в четвъртък украинските власти съобщиха, че районът вече не е под техен контрол, а информацията беше потвърдена и от Москва в петък.

Няма жертви след сраженията, но Вашингтон съобщи, че Русия държи като заложници служителите на централата.

В своето изявление руското министерство на отбраната каза, че е поело контрола върху централата в Чернобил, за да я „защити“ от терористи.

Според официалната позиция на Москва нейните войски са там, за да гарантират, че „националистически групи и терористични организации няма да използват ситуацията в страната, за да оркестрират ядрена провокация„.

„Коридор, по който да се придвижват руските войски“

Тази официална версия обаче силно се различава от обясненията на експертите. Първият мотив, който те виждат зад действията на Москва, е чисто географската стратегия.

Чернобил се намира само на 130 км от Киев, в началото на най-краткия път от Беларус до украинската столица.

Днепър, най-голямата река в Украйна, преминава от Беларус през Чернобил, Киев и след това се влива в Черно море. Според наблюдателите контролът над Чернобил осигурява на руската армия, нахлуваща от Беларус, важен транспортен коридор към столицата.

ВИЖТЕ СЪЩО Колко дълго украинската армия може да удържа руската инвазия

„За тях е важно да отварят различни коридори за придвижване на войски“, коментира специалистката по въпроси на сигурността Саманта Търнърпред Би Би Си.

„Предупреждение към НАТО да не се меси“

Освен това завземането на ядрената централа в Чернобил представлява важен сигнал към НАТО, смята източник, цитиран от Ройтерс. По този начин Русия предупреждава Запада да не се намесва с военни сили.

Джеймс Актън, физик и експерт към фондация „Карнеги“, е на мнение, че няма как действията на Русия да целят да защитят централата в Чернобил. По думите му не тя, а останалите четири действащи ядрени централи в страната представляват съществен риск.

За разлика от АЕЦ-а в Чернобил, техните реактори работят и съдържат ядрено гориво, което е много по-радиоактивно. Освен това те не се намират в ненаселени „забранени зони“.

„Рискът от сражения близо до тях би бил много по-голям“, отбелязва Актън.

„Символична победа за Путин“

Превземането на Чернобил обаче може да има и съвсем символично значение за руския президент Владимир Путин, смята Тарас Кузио, изследовател в института „Хенри Джексън“.

ВИЖТЕ СЪЩО Как Путин обясни нападението срещу Украйна с гняв срещу САЩ

Според него аварията в Чернобил през 1986 г. често се свързва с разпадането на Съветския съюз 5 години по-късно. Затова и превземането на централата от руски войски може да се разглежда като някакъв вид „символична победа“ за Путин.

„Путин мисли като човек, който не може да преглътне факта, че Съветският съюз се разпадна преди 30 години. А той започна да се разпада след Чернобил“, казва Кузио, цитиран от Би Би Си.

Кузио, който е от украински произход, се опасява, че въпреки че Путин може би използва ядрената заплаха само, за да държи западните сили на разстояние, руският президент всъщност действа като „социопат“. Затова и решенията му трябва да бъдат внимателно наблюдавани.

„Това, което той прави в Украйна, е без прецедент. Защо да приемаме, че няма да направи нищо друго?“

Нека МОЧА си върви „у дома“

Мануела ГереноваНека не говорим за премахване, а за преместване

Снимка: iStock

Нека не говорим за премахване, а за преместване

Той е висок почти 50 метра.

Едни му поднасят цветя, други рисуват върху него анимационни герои, а спорът за него ту утихва, ту се разгаря с пълна сила и стига до абсурдни крайности.

Сега, в светлината на военния конфликт в Украйна, въпросът за премахването на Паметника на съветската армия отново е на дневен ред.

Кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков предлага започването процедура по преместване на монумента и дискусиите отново се нагорещиха до червено и започнахме да се притесняваме, че сървърите на социалните платформи ще изгорят.

„Който не помни историята, е обречен да я повтаря“, припомнят съвсем на място някои крилатата фраза на Джордж Сантяна и смятат, че паметникът не бива да бъде пипан. „Вижте какво става в Украйна!“, пригласят също толкова резонно привърженици на идеята МОЧА да се премахне от Княжеската градина.

Тук някъде страстите трябва да отстъпят и да дадат път на трезвата мисъл. Да се премахват паметници от съветската ера не е нещо ново за държавите от бившия Източен блок. От 1993 г. насам Полша е демонтирала над 130 такива монумента.

Статуята на Ленин изчезва от Рига, след това – от Лвов, а после и от Будапеща.

В този ред на мисли, мястото на осемметров войник, който размахва заплашително Шпагин, със сигурност не е в центъра на демократична европейска столица.

Но дори и Трайков не говори за премахване, а за преместване – думи, които може и да звучат сходно, но имат съвсем различен смисъл.

Можем само да гадаем дали кметът на „Средец“ е взел пример от Унгария, но и да не е – София съвсем спокойно може да последва примера на Будапеща и да не заличава напълно паметта за социализма. И дори вече разполага с правилното място, за да го стори.

През 1993 г. в покрайнините на Будапеща отваря врати Memento Park – пространство, което приютява социалистическите монументи, независимо колко са мрачни, брутални и пропити с идеология от едно все по-далечно минало.

И всеки може да посети парка и да си припомни това минало, за да не го повтори.

От 2011 г. София си има своя Memento Park – Музея на социалистическото изкуство, подслонил червената петолъчка на Партийния дом, статуи на Димитър Благоев, Васил Коларов, Георги Димитров и Ленин, както и редица скулптури на знайни и незнайни труженици и ударници с чукове и сърпове в ръце.

Той е открил подкрепа за подобни действия в мнозинството в Столичния общински съвет

Трайчо Трайков започва процедура по преместването на МОЧА

Той е открил подкрепа за подобни действия в мнозинството в Столичния общински съвет

Време е Паметникът на съветската армия да се присъедини към този ансамбъл, защото там ще си е „у дома“. 

В Музея на социалистическото изкуство най-накрая МОЧА ще попадне в своя контекст – и времеви, и художествен.

Там монументът ще изглежда наистина адекватно, защото ще е заобиколен от изкуство със същата реторика и смисъл, от творби, сред които ще изглежда хармонично, защото всички те са създадени в унисон с времето си.

Те са изпълнявали определена задача, която обаче отдавна е приключила, и именно затова мястото им е в музей, а не из градските площади.

По този начин в сърцето на София ще се освободи място за паметник, около който ще витае единствено и само обществен консенсус. България разполага с достатъчно такива исторически личности, като тук ще споменем имената на хан Аспарух, княз Борис I, цар Симеон Велики и Васил Левски.

Едва ли има човек, който да се противи на идеята Апостола на свободата, например, да заеме мястото на Паметника на съветската армия, а за подобно начинание със сигурност ще се намерят и щедри меценати и дарители.

А колкото до монумента, който в момента се извисява в Княжеската градина – за него ще можем да кажем, че най-после си е у дома.

"Слава на Украйна" от Паметника на съветската армия

„Слава на Украйна“ от Паметника на съветската армия

Един каменен солдат с цветовете на Украйна