“Репортери без граници“: системата Борисов беше вредна за медийната свобода

България се подобрява в класацията за медийна свобода, но са необходими реформи за укрепване на независимостта на обществените медии. Това казва за ДВ изпълнителният директор на „Репортери без граници“ Кристиан Мир:

Бившият премиер Бойко Борисов и главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков

С Кристиан Мир от „Репортери без граници“ разговаря Александър Детев:

България се изкачи с 21 позиции в индекса на „Репортери без граници“ за медийна свобода. Каква е причината – новата методология, която използвате, влошаването на положението в други държави или действително позитивни сигнали, които идват от България?

Новата методология ни позволява действително да очертаем по-добре състоянието на свободата на медиите в световен мащаб, а в бъдеще ще има и по-добра съпоставимост. Всъщност в новата категория “сигурност” България е в по-добро положение, отколкото през предходната година.

Все пак бяха отчетени и очакваните положителни ефекти от смяната на правителството през миналата година – системата на Борисов беше вредна за свободата на медиите. Въпреки това положението със свободата на печата в България все още е проблематично. Сред страните от ЕС само Гърция е в по-лошо положение.

Подобри ли се комуникацията между „Репортери без граници“ и институциите в България, откакто новото правителство дойде на власт?  

В диалог сме с новото правителство. “Репортери без граници” се срещна с министър-председателя Кирил Петков. Приветстваме някои от последните усилия, като например подобряването на достъпа до информация и опитите за ограничаване на отрицателното въздействие на законите срещу клеветите.

В краткото описание на България на уебсайта на организацията четем: „Държавата купува лоялно отразяване чрез държавни субсидии, финансирани основно от фондовете на ЕС“. Какво трябва да направи новото правителство, за да промени това? 

Необходими са задълбочени и систематични реформи за укрепване на независимостта на обществените медии. Българската държавна телевизия по-специално наруши законовите си задължения, когато отрази предизборната кампания по изключително едностранчив начин. През пролетта на 2021 г. вече публикувахме няколко препоръки, включително за утвърждаване на независимостта на обществените медии. Един пример: ръководителите трябва да се наемат прозрачно и по проследими критерии – без политически връзки.

Освен това е необходима по-голяма прозрачност по отношение на наказателните производства, собствеността и даренията от частни лица към медиите, за да се сложи край на съдебния тормоз над работещите в тях.

Дезинформацията и пропагандата на Кремъл от години създават сериозна заплаха за демократичните общества. Колко успешна е Европа в борбата с тях по време на войната в Украйна? Особено държавите в Източна Европа, които са едни от основните цели на фалшивите новини, манипулациите и руските тролове.

ЕС забрани руските канали RT и Sputnik в първите дни на руската война в Украйна. Абсолютно ясно е, че тези два канала са пропагандни инструменти на руския властови апарат. Забраната е политически разбираема, но е проблематична от гледна точка на правния аспект на санкциите. В края на краищата това беше решено в хода на икономическите санкции.

Според нас обаче е много по-важно да се борим с пропагандата като цяло по един много по-силен и по-самоуверен начин. Това изисква широко укрепване на медийната компетентност във всички общества. В много източноевропейски страни ситуацията е сложна, например в Сърбия: в много части на обществото руската пропаганда наистина се възприема много сериозно, но има и положителни промени, дори в Сърбия.

Фейсбук, Ютюб, Туитър, ТикТок – изглежда, че социалните мрежи не се справят с овладяването на фалшивите новини и дезинформацията, които се разпространяват в техните платформи. В този смисъл: какво трябва да предприемат европейските и национални институции, за да разрешат този проблем, и къде е границата между модерацията и цензурата?

На първо място, трябва да има повече прозрачност и независим надзор на мерките, които платформите са предприели досега за борба с дезинформацията. Често те ги прилагат твърде произволно и по-скоро в отговор на обществения натиск – било то по отношение на проверката на фактите или блокирането на публикации и акаунти.

В хода на преговорите по Закона за цифровите услуги, който трябва да създаде нови общоевропейски правила за онлайн платформите, “Репортери без граници” се застъпи за по-силно фокусиране върху съдържанието, което платформите популяризират чрез своите алгоритми, и за създаване на нови задължения за предаване на информация на науката, гражданското общество и независимите контролни органи.

Също така платформите трябва да направят медийното съдържание, което се счита за надеждно по независими стандарти, по-видимо, вместо да се съсредоточават единствено върху изтриването на вредно, но често законно съдържание.

Гърция е на последно място в класацията на „Репортери без граници“ сред държавите от Европейския съюз. Какви са причините?

В Гърция независимостта на медиите и сигурността на журналистите са системно застрашени. Критикуваме по-специално опасните условия на труд за репортерите, пречките пред разследвания на нарушенията на човешките права на бежанците и неправомерните съдебни процеси срещу работещите в медиите.

Проблемите, макар и да не са уникални, са по-сериозни, отколкото в повечето други държави членки на ЕС. Освен това през 2021 година полицейският репортер Йоргос Карайваз стана първият журналист, убит в Европа от почти четири години насам – пред дома му, посред бял ден.

One thought on ““Репортери без граници“: системата Борисов беше вредна за медийната свобода

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s