„Най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание“

Иво Джоков

Последните 10 години неведнъж съм чувал за себе си определението „русофоб“.

Никога не съм разбирал значението на тази дума. Би трябвало да означава, че ме е страх от Русия. Единственото, от което ме е страх, е тази страна да не унищожи цивилизацията, която останалата част от човечеството е изградила. А това е страх, който всеки нормален човек, познаващ същината на тая гнила империя, изпитва.

Отраснах с любов към всичко съветско. Гледах руски филми, четях книги на руски, възхищавах се на руските учени, изобретатели, които в последствие се оказа, че не точно те са открили или изобретили това, което се твърдеше. Попивах соц пропагандата денонощно, за тежкия живот на трудещите се на Запад, за войнстващите им експлоататори, за това какъв късмет имаме, че сме родени под крилото на Големия брат – СССР.

Някак си обаче не намразвах Запада, защото, четейки по 200-300 страници ежедневно, книгите ми показваха и друг начин на живот, който не беше трудно да си обясня защо беше скрит от нас. А когато падна комунизмът, животът ми беше прекалено тежък и ме вълнуваше всичко друго, но не и политика…

Интересът ми към Русия се зароди отново в началото на този век с потъването на подводницата „Курск“.

Никога няма да забравя как следях новините в един информационен свят, в който интернет едва прохождаше. Няма да забравя и как руските власти не допуснаха специалисти от НАТО да помогнат в спасяването на моряците, за да не се разберат невероятните тайни на подводницата. Всички моряци загинаха.

Следващият случай беше терористичният акт в Беслан, при който руските спецчасти от некадърност и тотално презрение към цената на човешкия живот убиха 300 заложника, от които почти 200 деца.

И въпреки всичко си останах фен на тази държава.

Руският хумор ми беше любим, а чувството за самоирония на руснаците ми беше за пример.

Всъщност, отношението ми започна да се променя не от самата Русия, а от нейната марионетка и тогавашен президент Първанов. Лобирането му за загробващи страната ни енергийни проекти, сканадалите, корупционните схеми, уволнението на Иво Инджев по негова поръчка, пребиването на друг журналист – Огнян Стефанов- всичко това ме накара да проумея, че основната причина държавата ни да е потънала до гуша в лай**ата са парите, с които Русия корумпира ключовите ни политици.

Че за Русия ние сме просто един териториален субект, който си плаща за това народът му да е беден и невеж. И пак продължих да харесвам хората в тази страна и да не обръщам внимание на все по-силното изостряне на тона на безличния за мен президент Путин.

Всичко това приключи 2013 г, когато цяла демократична България излезе на улицата против назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС и в последствие против омразната тройна коалиция. Заедно с нас по площадите бяха турците, а есента и украинците. И докато нашите съседски протести приключиха без особени резултати, то в Украйна проруските сили започнаха да стрелят по собствения си народ и бутнаха първата плочка от доминото довело до днешната война.

И най-фрапантното бяха рефрените, които поеха близките до нашата власт медии за нашите протести, а руската пропаганда – за украинските. И ние, и те бяхме платени от американците. И ние, и украинците бяхме лумпени и вандали, искащи да отстраним законно избраната власт.

Отвратих се от любимите си руски сайтове, които след анексията на Крим се политизираха и подеха тезите на Кремъл. Следях на живо случващото се в Одеса. Гледах възхода на руските терористи в Донбас. Стисках зъби от гняв, когато свалиха пътническия самолет и си представях как в миг е свършил животът на 300 човека, деца, цели семейства, заради имперските амбиции на един азиатски дивак.

Тогава почнах да чета колкото се може повече за тази страна. И всичко, което прочетох, хилядите страници, безкрайният брой ежедневни новини, хилядите свидетелства за намеси и зависимости в страната ни и по целия свят, формираха мнението ми.

Една от компаниите ми е вторият по големина в света агрегатор на новини и ежедневно преглеждам хиляди новини, свързани с конфликта, на английски, руски и български. Медии с всякаква ориентация, истинност и финансиране, включително пълният набор от руска пропаганда.

А това на снимката са част от книгите в библиотеката ми, които са ми помогнали да опозная историята и политиката на Империята на злото по-добре от историята на всяка друга страна. Тия в ляво все още чакат да намеря време и за тях. И когато поредният путинофил, гледал два клипа за „децата на Донбас“ и информиращ се от Карбовски и Дачков, ми каже, че има друга гледна точка знам, че каквото и да кажа няма да има смисъл, защото опонентът ми дори не осъзнава колко много знание има, което е тайна за него.

„Най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание“

Стивън Хокинг

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s