Групировки от 90-те ли бутат правителството

Светлана Георгиева

Сега е моментът да изберем кой път предпочитаме. Друг път такава възможност може и да нямаме.
Сега е моментът да изберем кой път предпочитаме. Друг път такава възможност може и да нямаме.

Който е живял през 90-те, не може да ги е забравил – ходеха с костюми от китайска коприна и бели чорапи, а антуражът им се беше въоръжил с бейзболни бухалки. Всяваха страх сред минувачи и собственици на магазинчета в трафопостове, където се правеше търговията тогава. Викахме им „борците“, макар че малцина бяха тренирали борба, бяха хората с прякорите.

Бяха взети бързо на подчинение от хитреците от Държавна сигурност – репресивният апарат на падналия авторитарен режим. Веднага ги внедриха във всички апетитни държавни сектори – от руския газ до микроязовирите. Краткото управление на демократичните правителства не им попречи, само леко ги забави в натрупването на първоначалния им капитал.

Почти никой от тях не беше осъден – отрано разбраха, че стига да имат свой главен прокурор, проблеми нямат.

Когато конкуренцията стана голяма, започнаха да се отстрелват и се разцепиха на две групировки. Едната сглоби успешен проект, стъпил на носталгията по бай Тошо и Царя. Докато избраникът им командваше полицията, труповете падаха като круши по централни улици и ресторанти, а той съветваше гражданите да си стоят вкъщи.

Така едната групировка доста осиротя, докато другата си присвояваше активи – обществени, разбира се. Журналистки и цели медии създадоха образ на мачо, който благодарение на безкритичното отношение, а и обзаведен с партия с европейско „заглавие“, лесно взе властта.

После тези с прякорите го подкараха юнашки, тъй като еврочленството докара „яките субсидии“, а туризмът, където оживелите от престрелките се кротнаха, изведнъж беше обявен за национален приоритет. Доматите изчезнаха, но бетонните хотели по държавните дюни се множаха.

Във властта настъпи паритет – на принципа „роднина, милиционер, роднина, милиционер“. И всички се прегърнаха, като заровиха томахавките. След като завардиха де що има „капещо кранче“, тези юнаци се сдушиха с излезлия на сцената „за вечни времена“ руски цар от КГБ и „бизнесът“ им съвсем заспа.

Направиха си още проекти – та кой рискува да слага всички яйца в една кошница.

Имат си европейски националисти, руски националисти, руски евроантлантици, руски сценаристи и откровени руски сепаратисти. Някои от тях изпаднаха от властта, други се наместиха. Ако едните загубят, другите ще спечелят – риск няма.

До оня ден, когато някакви „младоци Харварди“ (само в България може да бъде обиждано на образование) – самоуверени, суетни, неопитни, наивни, нахални, млади, горделиви, хвърлиха камък в „кочинката“. Още при първата паднала дъсчица воят на сламените човеци на хората с прякорите стигна до небето.

Самонадеяните съставиха трудна коалиция заедно с демократичните, левите и най-шумните-на-думи-срещу-предишния модел и опитаха да „затварят някои кранчета“:

1. За т.нар. магистрала „Хемус“ след подарените 3 млрд. лв. спря да капе.

2. На „солунската митница“ Капитан Андреево рекетьорът изглежда отстранен.

3. Руската мечта ЕС да не се разширява повече, особено пък към Западните Балкани, стана трудна за поддържане.

5. Една от „бухалките“ на властта – спецсъдът и прокуратурата – бяха закрити.

6. Главният прокурор беше изваден от равновесие със сигналите и процедурата срещу него и пишещия се законопроект за отговорността му и принуден да се кълне в евроатлантическите ценности, които не е и помирисвал.

7. Един недодялан във всяко отношение проект изтече публично и изплаши със съставянето на български списъци с корумпирани, а други два, макар и със закъснение, търсят реформа в антикорупционната комисия.

8.Има шансове за реално е-управление и в България, което също пречи на корупцията.

9. Зависимостта от руския газ започва да изглежда преодолима.

Върхът на айсберга. Бълха ги ухапала. И в същото време какъв залог –

дори само страхът от „разплитането на чорапа“ обедини целия „отбор“ на задкулисните и политическите им проекции и го хвърли в боя срещу това неорганизирано, бавно, допускащо грешки и трудно балансиращо правителство.

Ако атаката успее, за магистрала „Хемус“ милиардите отново ще потекат, а дупките по пътищата ще станат още по-големи. На Капитан Андреево рекетьорът ще се върне, само подкупите ще се вдигнат. Купувачите на гласове ще се настанят пред секциите, и там мизата сигурно ще скочи. Спецсъдът и прокуратурата ще възкръснат за часове и ще удрят с нова сила.

Главният прокурор ще даде банкет и никой няма да го спре да нахлуе където си ще. Бившият премиер и свитата му пак ще се качат на джипката необезпокоявани. Корумпираните ще си отдъхнат пак.

Само Македония има шанс да започне преговори за членство въпреки некадърната българска спирачка – вече и западняците ни научиха номерата.

И отново, изглежда, е моментът да изберем и заявим кой път и кои ценности предпочитаме. Друга такава възможност може и да нямаме с години. В следващия парламент играчите може да са 100% техни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s