В кратката си реч след гласувания вот на недоверие премиерът Кирил Петков заяви, че е имал честта да оглавява правителство, свалено от г-н Бойко Борисов, г-н Делян Пеевски, Слави Трифонов и г-жа Митрофанова. Списъкът не е изчерпателен, но това няма значение.
Дори и да се беше ограничил само с г-жа Митрофанова, премиерът би имал право, тъй като нейните пръсти са натиснали бутоните, активиращи останалите трима господа. Разбира се, тя също е изпълнител. Зад цялата тази превратаджийска шайка се провижда кагебистката сянка на Путин – и никакви заблуждаващи жестове не могат да я скрият.
Правило номер едно за криминалистите, когато разследват едно престъпление (а настоящият преврат е именно престъпление – престъпление срещу националните интереси на България!) е кой има интерес да го извърши. Кой има интерес България да бъде хвърлена в хаос – по време на война, която всеки момент може да ескалира в ядрена и световна, в ситуация на световна криза и пред прага на най-тежката зима в Европа от десетилетия насам?
Кой има интерес да бъде пробита една държава, член на НАТО и ЕС, като бъде поставена под въпрос нейната геополитическа ориентация? Кой има интерес да бъде блокирано разширението на ЕС на Балканите? Кой има интерес да бъде свалено едно правителство, изповядващо ценностите на цивилизования свят, което намери сили да скъса с политическата зависимост, произтичаща от тръбите на „Газпром“, и беше първото в цяла Европа, което успя да намери алтернативни източници на газ?
Кой има интерес от ескалацията на напрежението в страната, от разделението между българските граждани, от формирането на ново пропутиновско мнозинство в парламента, от орязването на възможностите България да получи помощта за възстановяване и развитие на ЕС, от запазването на корупционните модели и властта на задкулисието? Отговорът е само един: Путин и неговата (за съжаление персонално негова) Руска федерация.
Когато говоря за хората-бутони под пръстите на Митрофанова, нека все пак напомня: пръв беше задействан Слави Трифонов. Неговият интерес? Едва ли е бил свързан с това партията му да изчезне като политически субект, което сега без съмнение ще се случи: разпадът вече започна, никой не обича предателите – дори и в България, където виреят с особена сила.
И все пак: нали спойката на ИТН с останалите в коалицията беше „изчегъртването“ на ГЕРБ. В две поредни гласувания, съдбовни за България, Слави Трифонов беше рамо до рамо с ГЕРБ и ДПС. И ще продължи да бъде така – рамо до рамо, докато продължават да му натискат бутона.
След неговото оттегляне Бойко Борисов твърдеше, че няма да иска вот на недоверие, дни по-късно направи точно това – и е много интересно защо. Това да съвпада с неговия политически интерес? Не, точно обратното – той би имал интерес правителството на Кирил Петков да се изтощи докрай с наслагващите се кризи, с които му беше писано да се справя.
Да е провиждал себе си като политическа алтернатива? Не, защото публикува изискванията си към евентуалните бъдещи политически партньори, които автоматично изключват „Възраждане“. И накрая стигаме до особено комичния прецедент: трябвало да се направи коалиция на проевропейските сили в този парламент. С други думи – самопредлага се като коалиционен партньор на коалицията, чието правителство току-що свали.
Защо „Възраждане“ гласува против кабинета заедно с тези, срещу които доскоро протестираше, е повече от ясно. Тези хора искат да тричат, искат да се отворят отново някогашните социалистически концлагери, искат Народен съд, искат референдум за оттеглянето на България от ЕС и НАТО, искат да ги няма „краварите“, искат си Евразия. Само че как с фашизоидната си и ксенофобска идеология успяха да спретнат общ митинг с ДПС – това наистина не е ясно.
Как ли Костя Копийкин ще обясни това на своите избиратели? Как ли ще обясни не само защо е митингувал, но и гласувал заедно с ГЕРБ и ДПС – за запазване на тяхното задкулисие и тяхното корупционно статукво?
По-интересно обаче е друго: как участниците в новата четворна коалиция ще обяснят на своите избиратели, че са се съюзили с партия като „Възраждане“ , особено след откровено фашистката реч на нейния лидер българския парламент?. Това вече е петно, което не може да се изтрие. Това е позор.
ДПС? Какъв би бил интересът на ДПС от сваляне на правителството и предсрочни избори? Да, те не биха загубили много, тъй като имат гарантиран етнически електорат. Но дали биха спечелили? Едва ли.
ДПС е още във фризера, като токсична партия, чиято прегръдка убива – от времето на Орешарски, когато теглеха всички конци в управлението, и поне официално никой не иска да се коалира с тях. Неофициално – да, видяхме го в две от правителствата на ГЕРБ. Но дали са толкова глупави да вярват, че ГЕРБ ще има с кого да се съюзи и да управлява в следващия парламент? По-скоро някой им натисна бутона – и този някой няма нищо общо с евроатлантическите ценности.
Може би президентът? Да, той се вживя в ролята, която Желю Желев изигра на Боянските ливади. Но не изглежда особено ентусиазиран от перспективата отново да реди служебни правителства – неясно колко на брой. Човек не трябва да е политолог, за да прозре, че следващия парламент ще бъде по-фрагментиран от сегашния, че в него всички ще са дотолкова омерзени един от друг (и от собствените си подлости също), че съставянето на правителство ще бъде кауза пердута.
След това следва зимата, а благодарение и на настоящите превратаджии тя ще е особено тежка – и ще изхаби не само поредния служебен кабинет, но и президента, който го е назначил.
След като никой освен „Възражадне“ няма интерес от предсрочни избори, то какъв е мотивът, с който четирите напълно несъвместими партии ги предизвикват? Логиката? Логика няма. Освен една: да се предизвика хаос. България да тъпче на място, да се върне години назад, да бъде раздирана от вътрешни борби, докато се стигне до марионетно правителство, което да скача според моркова и тоягата на Москва. Кой има интерес от това? Отговорете си сами.
И накрая един постскриптум. Какво губи България благодарение на превратаджиите? Ами ето какво:
– Дванадестете милиарда евро по плана за възстановяване и развитие. За да ги получим, трябва да се гласуват 22 закона. Няма да има парламент, който да ги гласува. Дори и сега – докато има парламент, новата четирикрака коалиция го бойкотира.
– Съдебната реформа, блокирана между, впрочем тъкмо от ИТН с абсурдното изискване да има партиен борд над дейността на КПКОМПИ. В момента Иван Гешев сигурно хвърля каскета си до небето. А когато се избере нов ВСС, бъдете сигурни, че няма да е по-различен от досегашния.
– Едно от големите постижения на досегашния кабинет беше в това, че отби България от енергийната зависимост от Москва, като отказа да плаща в рубли и да подписва нов договор с „Газпром“.
Това от гледна точка на Путин е лош пример – и вероятно е причина за активизирането на всички тролове и превратаджии на родна почва. Бойко Борисов построи за една година Южен поток, едно съоръжение, което е от изключителен интерес за Русия, и бави повече от десетилетие интерконекторната връзка с Гърция, която е от изключителен интерес за България – и последното негово правителство завърши своя мандат.
Кирил Петков отби България от руската газова зависимост, намери алтернативни доставки от втечнен газ, и беше тръгнал да сключва дългосрочен договор за азерски газ, но го спря генералната репетиция за вота на недоверие – свалянето на председателя на парламента. След което беше свален – след като неговото правителство работи само шест месеца. Сега вече е късно. Никой не сключва дългосрочни договори с премиери в оставка.
– Бяха запушени пробойните на ГКПП „Капитан Андреево“ и в договорите с пътни фирми за големи обществени поръчки – два от основните източници на средства за задкулисието и мафията. Сега вероятно ще бъдат отпушени – и дето е текло, там пак ще тече.
И прочее, и тъй нататък – списъкът е твърде дълъг. Над всичко това обаче стои една сянка – сянката на путиновска Русия. Както е било много пъти в българската история. Спомнете си Батенберг. Спомнете си Стамболов. Хора, които са жертвали себе си, за да се противопоставят. За да бъде България свободна и достойна за уважение страна, а не Задунайска губерния.
Можем ли и ние да го направим? Изборът е пред всеки от нас.
кафенето 