Изглежда, че завършеността, усета за истинност е типична за дясно мислещите личности.
Това странно усещане гарантира мигновенно разпознаване на фалшивото, насилено и дисонантно звучене, което, ако щете, предизвиква чисто физиологично неудобство и дискомфорт. Усещане, което изпитвате от нелепо театралничене в провинциален театър или разиграли се български комици.
Всъщност левите агитатори принадлежат на тълпите. Чуйте Сидеров, Копейкин, Манолова, Корнелия, Радев, ако ви си струва, че тези хора казват истини, вие сте стопроцентово олевял човек.
Този тест е безгрешен. Работи и на интернационален терен. Ако слушате Путин и Ким Чен Ун и си мислите, право казва човекът, вие сте кръгъл идиот, който никога няма да проумее истинските проблеми на съвременния свят.
Предизвикателствата пред седемте милиарда хора, как да решат енергийните си проблеми, миграционните вълни, половата идентичност, религиозният фанатизъм, въобще конфликтите между модерният развиващ се свят и светът на безпросветните тълпи.
Когато обраха една вила, в която нямаше нищо за обиране, някакъв революционно настроен малоумник, се беше из-рал в епицентъра на хола в една фруктиера, след това беше опикал радиално всичките ъгли и оставил портрета на Ернесто Гевара де ла Серна /оригинално на испански/ или просто Че.
Фланелки, които може да видите на пилешките гърди на Станишев и Волгин; тлъстият торс на Карбовски, докато се вмиришат нетърпимо, подменяни циклично щамповани с брадата на Маркс или брадичка катеначо на Ленин.
Не знам защо, точно това, исках да споделя предизборно. Беше по-силно от топящия се естет в мен, заслушан в ромона на плисналото от екраните, нахално ляво дрънкане.
От Карибската криза през 1962 светът не е бил под реална атомна заплаха – а нашият Съвет по сигурността преживя дребнотемия.
Днес имаше две събития от реалната българска политика. Има опасност, обаче, те да останат недовидени от много хора, загледани във въображаемата реалност на нашата предизборна псевдополитика.
Сега, ако г-н Донев, ex officio председател на въпросния съвет, беше мъж на място, той щеше да каже на военния си министър примерно следното:
• Ти си заявил, че докато ти си министър, няма да даваме оръжие. Но ние трябва да дадем на Украйна всичко за Победата над руския агресор и окупатор. От този момент ти не си министър, така че хем ние ще дадем тежкото оръжие, хем ти ще си изпълнил обещанието си. Разумен компромис!
Явно г-н Донев не е мъж – политически мъж – на място. (Дали е мъж изобщо, изобщо не ни влиза в работата, разбира се.) Явно и Съветът по сигурността не е Съвет на място, зер иначе щеше да постави на мястото му своя неадекватен председател. Затова нека да обуздаем въображението си и да не им приписваме разумна политическа мисъл – а да я формулираме сами.
Негативна част (реална):
Доводът на военния министър, че не можел „да погази“ едно решение на Народното събрание е политическо безумие. Защото
• Главният аргумент за това решение – а именно, да се помага, но без да се дава оръжие – е бил, че украинският посланик тогава не е искал оръжие и „не можем да дедем нещо, което не ни искат“. Но нали сега искат!
• Дори да допуснем, че решението България да помага, но без да дава оръжие, е било правилно на времето си (Не беше, но това е друга тема.) – това не е гаранция, че е правилно сега. Иначе нямаше нужда да имаме правителство, което да управлява оперативно, и парламентът щеше да стане и Министерски съвет, и щяхме да слеем две от трите власти – зоконодателната и изпълнителната, и да направим мощна крачка към диктатура. Но нашият военен министър очевидно се държи, сякаш това е факт, и той е нищо, Народното събрание – всичо – само и само да се измъкне от отговорност като министър и българин.
Обективна част (още по-реална):
В началото на май т.г. войната бе стигнала до относителна позиционност. От началото на септември, войната стана свръхдинамична, с настъпления на Украйна и отстъпления на Русия.
Русия вече направи една неадекватна реакция, реакция на човек, мятащ се от една дезориентация към друга: злополучната мобилизация. Но Путин реши да подсили тази неадекватност с още по-голяма, защото поставя на карта не само съществуването на Русия, но и на Земята: заплаши с ядрена война (в случай, че продължи да губи конвенционалната война.)
Ядрената опаснаст е най-важният компонент в това адово уравнение, защото ще убие най-много хора. Мненията на специалистите се колебаят в диапазона стотици хиляди – няколко милиарда, консенсус няма, което е белег, че не им достигат знанията за това – немислимото Световната ядрена война е най важното възможно нещо за нас, земните хора – но все още вероятността тя да стане наше скорошно бъдеще не е много голяма. Защо ли! Защото Не-Русия се противопостави на Русия. И напомни за силата си, включително и за собствената си ядрена сила.
А на какво разчитат политмижитурките от цял свят, обединени от стремежа да помагат на Путин? Че той ще ги припознае за свои и ще хвърли бомби само върху не-своите, останалите? Или че като говори за ядрен удар, прави го за да плаши гаргите, а всъщност Русия никога няма да започне да хвърля бомбите, защото Русия, значи, е добричка и християнска и не желае зло никому?
Или че дори Путин в умопомрачение да посегне към Копчето, непосредствените изпълнители на заповедта, тези честни руски сърца, няма да я изпълнят? Може. Колкото тези честни руски сърца се противопоставиха преди седем месеца на братоубийствената агресия.
Пък нашият военен министър на какво ли разчита? Че ще управлява в безкрайни служебни правителства и все ще служи на Москва? Но и да погледна под мозъчния му похлупак, сигурно нищо няма да разбера. Затова няма и да поглеждам, отвращава ме.
Позитивна част (въображаема)
Какво да се прави ли? Да се борим с Путин. Всички знаем как, затова тук – само няколко пункта, наслуки:
• Да не му купуваме горивата – те са кръв, руска и украинска, а може да станат и българска.
• Да приемем спешно законодателство против пропутинската пропаганда у нас.
• Да погнем нашите съотечественици – Путинови шпиони. Не, г-жи и г-да, не „лов на вещици“ – лов на действителни шпиони. Или у нас такива няма, само Тръмп в Америка?
• И да дадем и тежко, и леко оръжие на Украйна – заради собствената си безопасност. И да питаме искат ли и друго, не да се потайваме. И т. н.
В закона пише, че Съветът по сигурността към Министерския съвет, наред с други неща, “ предлага конкретни мерки за защита на националната сигурност, както и за управление при кризи. (Курсивът мой.)
От Карибската криза през 1962 светът не е бил под реална атомна заплаха – а нашият Съвет по сигурността преживя дребнотемия. При това, сегашната криза е по-опасна, защото тогавашното ръководство на СССР не беше лишено от политически разум – вярно, комунистически, но все пак.
Днешното ръководство на Русия политически разум няма – доказа го и войната, и мобилизацията. Можем само да кажем – дано не дойде третото доказателство!
Анексията на Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон е „безсмислен опит да се прикрие нова кражба на чужди земи“ и тя никога няма да бъде призната за легитимна. Международните реакции от действията на Путин са крайно остри.
Формалната церемония в Кремъл по анексията на Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон е още днес.
Псевдореферендумите, проведени от Кремъл, не могат да прикрият факта, че става дума за „безсмислен нов опит да се прикрие кражбата на чужди земи“, заяви американският външен министър Антъни Блинкън и добави, че Вашингтон никога няма да признае подобна стъпка.
САЩ ще оказват помощ, докато е необходимо
Според него въпросните референдуми не отразяват волята на народа, а са чисто и просто един нелегитимен спектакъл, режисиран от руските представители в нарушение на международното право.
Блинкън потвърди обещанието на американския президент Байдън, че САЩ ще подкрепят Украйна дотогава, докато е необходимо.
Генералният секретар на ООН Гутериш на свой ред заяви, че анексията на украински земи, организирана от Путин, няма никаква правна стойност.
Правителството в Киев нарече последните действия на Русия безсрамно заграбване на земя, а президентът Володимир Зеленски свиква днес извънредно заседание на Съвета за национална сигурност.
Германската външна министърка Аналена Бербок нарече гласуването на организираните от Русия псевдореферендуми „обратното на свободни и честни избори“.
Хората са били „извеждани от домовете и работните им места“ със заплахи, а понякога дори и под дулото на оръжие, за да гласуват и да пускат бюлетини в стъклена урна – каза Бербок.
Резолюция на ООН, която няма шанс
Днес Съветът за сигурност на ООН в Ню Йорк ще гласува резолюция, осъждаща фалшивите референдуми. Това съобщи френското председателство.
Резолюцията, внесена от САЩ и Албания, няма шанс да бъде приета, тъй като Русия, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, може да наложи вето.
Въпреки това текстът вероятно ще бъде представен на Общото събрание на ООН по-късно.
„Възраждане“ напращя от властови амбиции, след като видя врага на нацията в лицето на Запада. А сега трупа подкрепа сред поразените от руската пропаганда у нас, която трябва да изкара Путин жертва. Как се стигна дотук?
Какво става с българските националисти на прага на новите избори? Защо едни се умориха и отидоха в запаса, а други трупат електорална подкрепа, устремени към властта? Най-малкото, защото в тяхната ниша е твърде населено и падат жертва на естествен „вътрешновидов“ подбор.
Налага им се, докато влизат в схватки с опонентите си, да се борят и помежду си. Това не им пречи, когато се наложи, да стискат зъби и да се прегръщат във временни коалиции.
Не просто любов към родината, а и омраза към всичко чуждо
През новия век по-разпознаваемите националистически партии са ВМРО-БНД, „Атака“, НФСБ (преименувала се през 2021 година на „Силна България“) и „Възраждане“. Към тях на известно идейно разстояние гравитира „Български възход“.
Отличителният им белег са, разбира се, патриотичните декларации, но те не казват много, тъй като всички го правят, дори ДПС, което е таргетирано към турското малцинство. Затова патриотизмът в случая задължително трябва да надрасне общоприетото си значение на любов към родината и се втвърдява до ксенофобия – не е достатъчно да милееш за своето, трябва и да си срещу чуждото.
Идеологията на национализма по същество е конспиративна теория, според която България е велика европейска държава, но след отминалата слава е несправедливо исторически ощетена.
По матрицата на национално-освободителните борби в Османската империя се конструира враг, от който националният ни интерес трябва да бъде защитен, като отново можем да разчитаме единствено на Русия. Доколкото има разлики между тези партии, те са в оценката кой собствено е днешния ни враг и частично в отношението им към днешна Русия.
Как „Възраждане“ се качи на „руския влак“
Младокът в нишата – „Възраждане“, напращял от властови амбиции, успя да изхвърли старите ѝ обитатели, защото отиде докрай в конспирацията. Видя врага на нацията в нашите евроатлантически партньори и самоотвержено застана на страната на Путин. И по двете линии се възползва от ресурса на колективния страх – първо от коронавируса и после от самия Путин.
В парламента го вкара реториката на антиваксърството. То беше политически феномен, маскиран като медицински, който трябваше да създаде сърдито недоверие към ваксините и да го пренесе въобще към Запада, откъде ваксините идваха. Сега „Възраждане“ трупа подкрепата на поразените от руската пропаганда у нас, която трябва да изкара Путин жертва на Запада, който не зачитал исканията му.
Остава неясно на какво основание трябва да зачитаме исканията на един авторитарен режим, освен че Путин има ядрено оръжие и е достатъчно луд да го употреби. Тук за втори път се намесва страхът, който те подтиква, вместо да си навлечеш гнева на агресора, като му се противопоставяш, да го омилостивиш, като си дадеш гласа за Костадин Костадинов.
Стефан Янев също се опитва „в движение“ да се качи на този влак, но едва ли ще успее, защото не може да надмине Костадинов в готовността му да отъждествява нашите национални интереси с руските.
БСП пък безвъзвратно изпусна руския влак, след като се оказа в правителство, проявило дързостта да изгони 70 шпиони на работа в руското посолство. На тези избори няма хем така, хем инак. Путин дотолкова изостри международните отношения, че вече или си срещу, или си за него, междинните позиции отпаднаха. И Костадинов и съратниците му убедиха избирателя, че най-добрият начин да гласуваш за Путин в България е гласуваш за тях.
Как ВМРО и „Атака“ останаха в изолация
Другите герои от патриотичната ниша останаха назад във времето и техните версии на конспиративната теория на национализма с днешна дата вече звучат наивно-романтично. ВМРО, която се самопреживява като наследник на ВМРО от 1919 до 1934 година, вижда заплаха за националните ни интереси преди всичко в съседите с две трайни фиксации – Турция и Македония.
Откакто обаче започна миграционния натиск, Турция е търсен съюзник, а противоречията с македонците се загладиха с помощта на Макрон и ВМРО сякаш остана без идеология.
А бившият лидер на НФСБ Валери Симеонов беше склонен да застава на антикомунистически позиции и дори да критикува Путин, така че от само себе си отпадна от националистичната мода на хули срещу НАТО и ЕС и на лоялност към Кремъл.
Само Волен Сидеров настоява, че по-лоялен към руснаците и от Костадин Костадинов – „Атака“ е оригиналът, а „Възраждане“ е менте, казва той от екрана на собствената си телевизия. Но няма кой да го чуе, защото Сидеров беше свикнал да си връща вота с предизборни скандали в медиите и по улиците, а днешните привърженици на режима в Кремъл искат да гласуват за гладко избръснат фюрер, а не за политически комедиант. На война като на война…
Едно петно, което трудно ще бъде изтрито
Как стана така, че национализмът постепенно от автотерапевтична ретроутопия, изпълнена с царе и патриарси, възстановени крепости и военни маршове, вечерни проверки и разправии със съседите за всеки къс история, се превърна в банална политическа подкрепа на най-кървавата инвазия в Европа след Втората световна война. И то представена като защита на българския народ.
Колко ли време ще им трябва на следващите националисти да изтрият това петно от лицето на нацията.
„Ако Борисов ви беше дошъл изненадващо, щяхте ли да фокусирате целия разговор върху пристигането му, или щяхте да сте доволни, че е дошъл лидер?“
Заключителният предизборен дебат по bTV в сряда вечерта, започнал със скандал заради изненадващата поява на бившия премиер Кирил Петков и напускането на студиото от Томислав Дончев и Деница Сачева от ГЕРБ, днес е широко коментиран в социалните мрежи.
Сюжетът накратко: вместо лидерски, диспутът трябваше да се състои от експерти от партиите. Без предупреждение вместо Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ в последния момент отива Петков. Деница Сачева спонтанно бива подкрепена от Дончев, който по думите му бил наблизо и бил разбрал, че всеки, който има позиция, може да се яви в студиото. Естественият въпрос, който възникна, е къде са останалите лидери и защо от години избирателите не могат да ги видят заедно да дискутират горещите теми.
„Дневник“ публикува със съкращения няколко от мненията във фейсбук , без претенция за изчерпателност.
Полина Паунова: За „дебата“ и една истинска история с Бойко Борисов
По-важното не е, че един лидер отишъл изненадващо и „безпрецедентно“ в телевизия (ама колеги, верно ли такава безпрецедентност), а това че един друг лидер години наред (години!) дава интервюта само на СевдаТВ (както я нарича той). А и на онзи, дето набързо обслужи Пеевски без нито един въпрос по същество.
Деница Сачева и Томислав Дончев разпалено обясняват за спазване на правила в ефир, и щото правилата не се спазвали, те затова напущат оскърбено. Ама верно ли? Щото като изтечете записът, в който Борисов не възразява, че сам си е избрал Сотир Цацаров за главен прокурор (запис, чиято автентичност ББ никога не отрече) всичко си вървеше по правилата?
Преди година работих в „Свободна Европа“. Поисках от Бойко Борисов интервю. Два пъти се съгласи. И после се започна: „обади ми се другата седмица“, „да се чуем другия понеделник“ и прочие. Сега вече работя в „Капитал“. Е, поисках от Бойко Борисов интервю. Официално, на бланка. Обадих се по телефона на ПР-отдела. Започна се „май ще даде“, „утре ще ти кажа“, „да се чуем след два дни“. Последното, което беше казал беше „има време“.
Това „има време“ ми го казва от години. Като проблемът не, че Бойко Борисов не дава интервю конкретно на мен. А проблемът е, че Бойко Борисов не дава интервю на никой, който ще го пита въпроси. Дава понякога на някой, който любезно пита – любезен към Пеевски, значи ще е любезен и към него.
А интервюто с Борисов трябва да е именно за спазването на правилата – тема, която е толкова важна за ГЕРБ, че чак телевизии напускат. И понеже силно подозирам, че г-н Борисов няма нито един отговор по конспекта за спазването на правилата, когато му се задават конкретни въпроси, затова и никога не посмя да откаже в прав текст интервю. Защото отказът в прав текст е признание, че отговори липсват. Къде-къде по-лесно е да пратиш Деница Сачева и Томислав Дончев да се обясняват за правилата, докато заканите са за въвеждане на „ред в хаоса“.
Колкото до поведението на bTV и на моята състудентка и любима колега Мария Цънцарова: ако Борисов ви беше дошъл изненадващо, щяхте ли да фокусирате целия разговор върху пристигането му, или щяхте да сте доволни, че е дошъл лидер?
Колкото до всичко останало: хайде да приоритизираме темите за възмущение като зряло общество. Смешният пиар подход може би да е по-малък грях от откровените лъжи, нали?
Илиян Василев: Представете си Бойко Борисов на дебат. Край на вица
Тази история с правилата на bTV е смешна, защото основната отговорност е на медиите към зрителя, а не на участниците към медията. Става въпрос за избори за Народно събрание, не за ръководни длъжности в bTV.
В този смисъл всички партийни лидери имат първи дълг към зрителите да дебатират заедно, в условията на конкуренция, а не в памперсите на удобната им среда. Работа беше на bTV да посредничи между зрителя и кандидатите за неговия вот, а не да прави слон от правилата си.
Пълно безумие е да се набляга на това, че един представител на „Продължаваме промяната“ е заменен с друг, след като в изборите се състезават отбори/партии. И че не били предупредили? О, ужас, лидерът се явил, вместо по-ниск по партиен ранг от него?! Излезе, че ако заявеният кандидат не може, то за bTV е по-добре да няма участник от тази партия.
Колаж: Spiridon Perov
И се опитах да си представя, с какво това точно прецаква ГЕРБ, или ПП, или ИТН. Може би Трифонов щеше да се вдигне от дивана, или Бойко от Банкя? Исках да чуя ГЕРБ в състезателен режим. Да бяха дошли трима, четирима – самото явяване на двамата издава неувереност, дори страх. За bTV двамата от ГЕРБ не са проблем, а Петков е проблем?!
ГЕРБ все така ли ще бягат от конкуренция и ще търсят числено превъзходство с надежда да компенсират професионални дефицити? Представете си Бойко на дебат!? Край на вица.
Забележка към пиарите – не натягайте клиентите си прекалено, защото прегарят. Не виждам с какво Петков спечели от участието си, освен с това, че е напорист и заради него ГЕРБ си тръгнаха.
Момчил Петров: Скандално е, че лидер на партия никога не ходи на дебати
Не гледам телевизия, но разбрах, че е „огромен скандал“ лидер на партия да отиде на заключителен дебат по национална телевизия. Бих казал, че е скандално, че лидер на партия никога не ходи на дебат, защото знае, че е прост и че не може да говори с конкретни данни и граматически издържани изречения по нито един проблем.
Точно както в добрите си години Слави Трифонов не ходеше на интервюта сам, а водеше винаги със себе си Росен Петров. А, ама то и Слави Трифонов стана лидер на партия, и той не ходи по дебати.
След 12 години управление на Борисов имаме все по-странни представи за скандалност и нормалност.
Любомир Аламанов: Стана ясно защо избирателната активност продължава да пада
След „лидерския дебат“:
Не стана ясно защо Петков отиде в студиото на bTV.
Не стана ясно защо ГЕРБ пратиха подкрепления.
Не стана ясно защо след това ГЕРБ си тръгнаха.
Не стана ясно защо ИТН се държаха като аватар на ГЕРБ.
Не стана ясно защо ДБ не си изказваха тезите по-силно и уверено.
Не стана ясно защо избщо някой би гласувал за „Възраждане“.
Не стана ясно bTV толкова се стреснаха от ситуацията.
Не стана ясно кой толкова бързо се обади на bTV, да даде информация за „евентуални разговори“.
Не стана ясно ако това беше друг лидер, например лидерът на ГЕРБ ако беше дошъл на дебат, дали bTV така щяха да се опитат да го засекат.
Стана ясно защо ДПС не са отишли.
Стана ясно защо избирателната активност продължава да пада устремно. Ясно е и кой има полза от това.
Мартин Димитров: Аматьорщината нанася трайни вреди
Напоследък често ставам свидетел на това как изключителни недомислици, първосигнални хрумки и прочее „идеи“ бързо се превръщат в действителна глупост. И това е в резултат на владеещата ни аматьорщина. Това обаче повече нанася трайни вреди и ни демотивира в преследването на смисъл, а и в търсенето на логика, а и дълбочина.
Ако в щаба на „Продължаваме промяната“ е имало поне един човек, който с авторитет, знание, аргументация и репутация да се противопостави на очертаващата се дивотия, сигурно днес щеше да е друго. Само че, когато сме във време, когато експертизата, репутацията и знанието не могат да надвикат радикалната аматьорщина става това, което стана снощи.
bTV определиха всичко това като „безпрецедентна ситуация“, но това не е вярно и е пример за подмяна на смисъл. „Безпрецедентна ситуация“ би било, ако в студиото влезе Кристиан Амампур и каже: „Какво става бе, палячовци?“. Вчерашното просто беше пълна тъпотия.
Впечатляваща е и лекотата, с която се използва думата „дебат“. Употребата ѝ в този контекст създава абсолютно грешни представи сред зрителите. И отговорност на медията е да обясни, че това далеч не е нещото, което тя е искала да покаже на публиката си. Така се прави рейтинг: като се трупа доверие, а доверие се трупа на база истина.
Липса на култура на водене на диалог, липса на дълбочина в диалога, липса на умение да се обясняват на хората процеси. Липса на идеи.
Прокремълската пропаганда не е особено оригинална, и то не защото инфлацията и войната стопиха парите за платените пропагандатори и на троловете. Става дума за нейната парадигма. Тя разчита, че повторението утвърждава знанието, и затова набляга на няколко основни послания, които се повтарят като модели.
Това се казва в анализ на звеното за стратегически комуникации на европейската дипломатическа служба за ключовите послания на руската пропаганда.
Кремъл постига правдоподобност като се старае да не изненадва и да не напряга аудиторията си.
Водещият принцип е придържане към набор от повтарящи се разкази, които работят като шаблони за конкретни истории.
Разказът е цялостно послание, предавано чрез текст, изображение, метафори и други средства с цел превръщане на информацията в магнит за целевата им аудитория.
Европейското звено срещу дезинформацията установява пет доминиращи наратива, използвани от руски и прокремълски издания, служещи за разпространение на дезинформация. Те са обединени около няколко водещи теми, сред които намеса в избори, пандемията от COVID-19 и оправдаване на война в Украйна.
Теми са разказани по пет начина:
осмиване и омаловажаване, или т.нар. „ха-ха-ганда“
противопоставяне между елитите и обикновения човек
предизвикване на тревога, свързана с риск от застрашаване на „традиционни ценности“
загуба на суверенитет
предстоящ апокалипсис.
Как работи „ха-ха-гандата“
Терминът е сравнително нов и неговият автор е латвийката Солвита Дениса-Лиепниеце, която в доклад на НАТО обяснява как хуморът и сарказмът се използват като оръжия на дезинформацията.
Пропагандата чрез смях разчита с шеги и осмиване да обезценява доказателства или неопровержими аргументи. Тя се използва особено настойчиво за дискредитиране на „враговете“. Използват я както след отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му в Солзбъри през 2018 г., така и след това на най-известния критик на Кремъл Алексей Навални през 2020 г. в Русия.
„Руските и прокремълските медии за дезинформация продължиха опитите си да заглушат опита за убийство със сарказъм, за да превърнат цялата трагедия в един голям майтап. В случая с Навални прокремълските медии се състезаваха в предоставянето на „забавни“ истории за това как по-добре да бъде убит руски дисидент“, пише европейската служба.
Алексей Навални
Демокрацията, демократичните процедури и кандидати също са предпочитана цел на „ха-ха-гандата“, в която щедро се използват обидни думи.
Съветникът на руския президент Владислав Сурков описва концепцията за демокрация като „битка на копелета“, която би трябвало да се замести с „просветеното управление“ на Владимир Путин като алтернатива за Европа.
Според руските държавни медии избори с няколко кандидати и без ясно изразен победител се считат за някакъв цирк, пише в доклада.
Украинският президент Володимир Зеленски е любима мишена, като сред някои от методите, използвани от „ха-ха-гандаторите“, е, че получава военни съвети от 9-годишния си син или че танцува на американска и на турска музика.
Използването на шеги и подигравки стана толкова популярно, че руската държавна информационна агенция РИА „Новости“ наема двама шегаджии да организират фалшиви телефонни разговори с политици, активисти и мениджъри. Представяйки се за сътрудници на Алексей Навални, на Грета Тунберг и дори на украинския премиер, те се опитват да изтръгнат от събеседниците си уличаващи ги признания, които биха разрушили кариерите им.
Няма смисъл да протестирате след скрояването на такъв номер, защото „това е просто шега“ и ви обвиняват, че или нямате чувство за хумор, или сте се вкочанили от политическа коректност.
Целта на ха-ха-гандата не е да бъде убедена публиката в истинността на конкретната история, а да бъде подкопано доверието към даден човек, институция или идея чрез постоянните им осмивания, подигравки и омаловажаване, се казва в европейския доклад.
Елитът срещу народа
Римската максима „Разделяй и владей“ има превод в руската пропагандна машина през разказите за „елитите срещу народа“.
Обикновено няколко политици и политически движения твърдят, че представляват „гласа на обикновения човек“, на „мълчаливото мнозинство“, изправило се срещу корумпирани и самодоволни политически партии, корпорации и медии.
Този разказ не е изобретение на Кремъл, но прокремълските издания често го използват. Той може да бъде много успешен, тъй като поднася на тепсия изкупителна жертва за целевата аудитория, която тя да обвинява за собствените си несполуки и страдания.
Руските медии експлоатираха този разказ по време на пандемията от COVID-19, твърдейки, че Бил Гейтс ту е създал коронавируса, ту ваксините срещу него с цел да имплантира „микрочипове“, с които да следи обикновените хора.
Разказът е силно свързан с различни конспиративни вярвания, обединени около съществуването на тайни общества, които дърпат конците на човечеството, заключават европейските експерти.
Найджъл Фараж, един от говорителите на Брекзит в Европейския парламент, нямаше проблем да плаши с еврочиновниците и да обижда евролидерите, защитавайки тезата си за излизане на Великобритания от ЕС
Отвъд пандемията този разказ е разгърнат успешно преди референдума за Брекзит, когато основната цел е да се противопоставят британският народ, страдащ от безконечните правила за „криви банани и прави краставици“, и брюкселският чиновник, който иска да му вземе наденичките, да му забрани казанчето на тоалетната или да му отнеме парите за здравно обслужване.
Същата история, облечена в „украинска роба“, звучи като „англосаксонският“ заговор срещу славяните – вариант на конспиративните теории за „сблъсък на цивилизации“, насаждайки образа на Русия като част от „различна цивилизация“ от западната.
Този разказ може да бъде адаптиран и приложен към безкраен брой проблеми, илюстрирани с няколко заглавия:
„Миграционната криза е причинена от големи корпорации, за да получат евтина работна ръка“
„Измамата с глобалното затопляне се използва от банкери, за да отклонят общественото внимание от проблемите в реалния свят“
„Глобални корпорации, главно производители на оръжие, са отговорни за войната в Украйна“.
Рядко се предоставят доказателства в подкрепа на направените твърдения и самата липса на доказателства понякога се използва като доказателство: „Вижте колко мощни са елитите, криейки всички следи от своя заговор!“, пишат европейските експерти в анализа си.
Заплашените ценности
Разказът за ценностите обикновено се използва за оспорване на нагласите на Запада към правата на жените, етническите и религиозните малцинства и LGBTQI+ групите. Според „ценностния наратив“ те създават „морално разложение“ или „поквара“ у Запада. За разлика от тях Русия и православното християнство се открояват като защитници на „традиционните ценности“.
Идеята за разлагащия се Запад, противопоставен на Русия, която била „пазител“ на благоприличието и морала“, произлиза от самия връх на Кремъл. Според анализ на Европейския съвет за външни отношения още през 2013 г. Путин е заел тази позиция, осъждайки „евроатлантическите“ страни за техния морален упадък и безнравственост.
Един пример е манипулираната и погрешно представена история „Европейският парламент забранява думите майка и баща„. Което не попречи тя да бъде препечатана в стотици издания, включително в България.
За разлика от западната концепция за ценности, която благоприятства индивидуалните права на лична неприкосновеност, безопасност и свобода на изразяване, руската ценностна система включва набор от колективни норми, с които всеки индивид се очаква да се съобразява, пише в анализа. Целевата публика е приканена да се присъедини към героичните редици под знамето на Кремъл, смело борейки се за семейните ценности, традиционното християнство и чистотата.
Изгубеният суверенитет
Когато през 2015 г. карикатурист на руската държавна информационна агенция РИА „Новости“ илюстрира идеята за загубения държавен суверенитет с изображението на Чичо Сам, който усилва пламъка на газова печка, принуждавайки европейците да подскачат, докато плачат за санкции срещу Русия, той едва ли си е представял иронията на настоящия момент.
Този разказ има множество измерения, като твърдението, че Украйна се управлява от чужденци, а украинската армия – от британски и американски офицери, или пък, че Финландия и Швеция под външен натиск са поискали да влязат в НАТО.
Разказът за „загубения суверенитет“ е разказ за лишаване от власт, насочен към подкопаване на самите основи на демокрацията.
Защо някой би се интересувал от демократичните процеси и избори, ако властни аутсайдери управляват страната им? За разлика от тях, твърдят прокремълски медии, истинският суверенитет е възможен само под руски контрол.
Разказът за „загубения суверенитет“ има за цел да подкопае доверието и да поквари основите на демократичните институции. Той придоби особено значение и в опитите на прокремълски медии да оправдаят военната агресия срещу Украйна. Тук е добре да се напомнят твърденията на Путин в началото на войната, че „Ленин е създал Украйна“ и че „държава Украйна никога преди не е съществувала“, които първоначално бяха използвани като оправдание за нахлуването, но вече отдавна са забравени.
Неизбежният крах
В Аристотеловата реторика концепцията за кайрос обозначава чувство за неотложност за действие. Повечето оратори използват тази концепция, когато твърдят: действайте сега, преди да е станало твърде късно! В контекста на прокремълската дезинформация разказът за „Предстоящия колапс“ изпълнява тази функция, пишат експертите на европейската дипломатическа служба.
Александър Дугин
В същата група са разказите за предстоящото разпадане на ЕС, САЩ или НАТО или дори как влизането на Украйна в ЕС би провокирало разтурянето на блока и на финансовата система.
Руските държавни медии подхранват местната публика с множество истории за това колко ужасен е животът в ЕС: безредици, насилие, бедност, политически екстремизъм и т.н. Всичко това, за да създаде усещане за комфорт за публиката, че живее в Русия, очевидно не на ръба на неизбежен колапс, в ясен контраст със ситуацията другаде.
„Предстоящият колапс“ е труден разказ, който обикновено резонира добре както с местната, така и с международната целева аудитория, въпреки факта, че в ЕС не е имало гражданска война, нито Европа се е сринала. Въпреки това историята продължава да бъде преповтаряна през последните сто години.
Целевата аудитория, която – основателно или не – се бои от политически и социални сътресения в своите страни, е особено податлива на този разказ, се казва в анализа. Затова и този наратив върви особено добре във времена на трудности като миграционната криза от 2015 г., Брекзит, пандемията или войната в Украйна.
В началото на епидемията от COVID-19, през март 2020 г., философът националист Александър Дугин се забавлява с възможността да бъде свидетел на краха на западните демокрации:
„Световната капиталистическа система се срина за една нощ… А това означава, че жизненоважният свят на либералната глобализация се е сринал – светът на офис служителите и блогърите, транссексуалните хора и активистите по климата, борците за правата на човека и хипстърите, мигрантите и феминистките.“
Въпреки неуспеха с прогнозите това говорене не е спирало да се тиражира, включително през войната в Украйна.
Мобилизацията, обявена от Путин, взриви съзнанието на руснаците. Имперската им гордост е смазана – хиляди бягат, за да се спасят от войната. И са принудени да се крият при народи, на които са гледали с пренебрежение.
Откакто Владимир Путин обяви „частична мобилизация“ в Русия вече измина седмица. Това решение взриви просто руското общество: стотици хиляди потенциални войници бягат през сухопътните граници, а съседните страни обсъждат ситуацията като хуманитарна катастрофа.
В Чечения, Дагестан и Якутия има протести, а федералните власти са принудени да се откажат от правото да набират там войници без съгласието на местните власти. Вече имаше убийство на военен комисар, както и случаи на самозапалване. Изглежда, че за първи път от десетилетия насам руското общество се раздвижи.
Половин милион бягащи от военна служба
Съседните държави вече не знаят какво да правят с руските мъже, които бягат от мобилизацията през сухопътните граници на Руската федерация. Според сведенията само в Казахстан са влезли повече от триста хиляди души. Президентът Касим-Жомарт Токаев нареди на правителството да помогне на тези хора, но той иска да обсъди проблема и с Русия.
Министерството на вътрешните работи на Казахстан обаче съобщи, че укриващите се от военна служба, обявени за издирване в родината си за извършване на криминални престъпления, ще бъдат екстрадирани. На границата с Грузия руските власти са решили проблема – там е открит мобилен пункт за набиране на запасняци.
Всичко това много прилича на масово бягство на мъже от Русия. Броят на напусналите за една седмица надхвърля половин милион, ако смятаме само официалните данни от Грузия, Казахстан, Монголия и Финландия. Но има и самолетни полети, и то не само до Ереван и Истанбул, билетите за които отдавна свършиха, а цените на които не спират да растат – има и дестинации в Централна Азия, за чието съществуване много от опитващите се да избягат от мобилизацията едва сега научават.
Имперската гордост на великите руснаци е смазана – те са принудени да се крият при народи, на които преди войната са гледали с пренебрежение. Смело можем да умножим броя на избягалите дотук руски мъже по пет, ако не и по десет. Защото има много хора, които се укриват в дачи, при приятели или познати в други градове. Това също е вид протест, но пасивен.
Жени против Путин
Ако съдим по новините, най-активно срещу мобилизацията сега протестират руските жени: в Чечения, Якутия, Дагестан. Но също и в районите с преобладаващо руско население настроенията сред жените бързо се променят. А именно те традиционно са основните избиратели на Путин.
В момента наблюдаваме разпадане на модела. Дълги години пропагандата им обещаваше „човек като Путин, който не пие“. Сега обаче този идеал за мъж принуждава техните собствени мъже – синове, съпрузи и бащи – да воюват, колкото и да не са идеални. Жените недоволстват, макар че не навсякъде са готови да излязат на улицата и да протестират.
Тази обща промяна в атмосферата в Русия води до трагедии като нападението в училището в Ижевск. С решението за мобилизация Путин събуди обществото. Събуди хората, които сега са объркани и изплашени от него. На послушните маси от миналото след 24 февруари сякаш им беше дадено това, което им липсваше – модел за колективни действия.
В разединеното руско общество внезапно се появи проста обща идея – да оцелееш. Тя обединява московски бизнесмени и трактористи от малки селца и създава невиждано в обществото единство. Това е първа стъпка към раждането на обществена съпротива. Никой обаче не знае дали ще бъде направена и втора стъпка или войната отново ще „нормализира“ всичко.
Бунтът на регионалните елити
Кремъл вече е принуден да прави отстъпки. Самите власти започнаха да говорят за „ексцесии по места“. Ясно е, че това е тактика, предназначена да успокои руснаците. Но някои отстъпки са от стратегически характер и е едва ли е възможно да бъдат върнати назад.
Говорим за отстъпки пред регионалните елити, които използват протестите, за да увеличат своето влияние. Добър пример за това е Магаданска област, където губернаторът Сергей Носов уволни местния военен комисар за такива „ексцеси“.
Но това е много по-очевидно в отделните републики. Разман Кадиров бе първият, който отказва участието на Чечения в кампанията за мобилизация. Последва го Айсен Николаев, който обяви, че мобилизацията в Якутия практически е приключила. Носят се слухове, че вече има заповед от военния командир на Дагестан, където протестите не са спирали.
Като цяло вероятно никога не е имало по-активен човек от Кадиров в набирането на доброволци за войната. Но той, както и много други регионални лидери, на които Кремъл е поверил отговорността, искат да контролират собствените си територии, без намеси от страна на руското Министерство на отбраната.
Сегашните протести разяждат като ръжда тялото на руската държава, която очевидно не е единна – макар все още да се подчинява на Владимир Путин.
*Иван Преображенский е политолог, експерт за Централна и Източна Европа и автор на седмична колонка в ДВ.
Основните разделителни линии между партиите преди изборите на 2 октомври са по две теми – отношението им към управлението на ГЕРБ и позициите им за войната на Русия срещу Украйна. Кой какви позиции заема и може ли при това положение да има управление?
Отношението към борбата с корупцията и наследството на ГЕРБ и отношението към Русия и нейната агресия срещу Украйна. Това са двете основни разделителни линии между партиите, които ще се явят на изборите в неделя.
Тези разделения са трудно преодолими и това ще затрудни съставянето на управленско мнозинство след изборите. Дори такова да има, то ще бъде резултат от компромис – или по отношение на борбата с корупцията, или по отношение на позициите на България спрямо Русия.
Това казаха пред Свободна Европа двама политолози – проф. Антоний Тодоров от Нов български университет и доц. Даниел Смилов от Софийския университет.
Според тях въпреки че основните партии имат различни позиции и по други теми, те няма да са решаващи при евентуален опит да се състави правителство.
Разделителните линии
Основните разделителни линии между партиите, които ще участват в изборите в неделя, са две – позициите им за борбата с корупцията и наследството на ГЕРБ и позициите им за войната на Русия в Украйна.
Борисов и управлението на ГЕРБ
Водещите според социологическите проучвания партии се разделят на първо място по своето отношение към продължилото повече от десетилетие управление на ГЕРБ. Основните послания на част от партиите са за борба с корупцията, която те виждат като наследство от управлението на ГЕРБ. От другата страна са формации, които не виждат проблем в това управление.
„Тази основна разделителна линия, която беляза цялата 2021 г. и трите поредни избора, остава в сила“, каза Антоний Тодоров. Това е така въпреки че ГЕРБ не е на власт от април 2021 г. Според политолога причината е, че ГЕРБ все още има силно влияние в местната власт и в регулаторите.
„И този модел, който мобилизира толкова много граждани срещу себе си, продължава да съществува“, добави Тодоров.
Кой къде е?
„Продължаваме промяната посочва като свой приоритет борбата с корупцията и се противопоставя на „модела ГЕРБ“. Лидерите на ПП казват, че не биха участвали в управление с ГЕРБ докато Бойко Борисов е лидер на партията и го призоваха „да се пенсионира“.
ГЕРБ отрича обвиненията в корупция. Лидерът на партията Бойко Борисов казва, че партията му проявява „нулева толерантност към корупцията“. Формацията на свой ред обвинява бившите управляващи от „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ в злоупотреби.
ДПС не е участвало коалиция с ГЕРБ, но критиците на двете партии говорят за скрито сътрудничество между тях и посочват като доказателство случаи, в които двете партии заедно са гласували за ключови закони и назначения. ДПС също атакува правителството на Кирил Петков и партиите в него с обвинения в корупция. Кандидат за депутат от ДПС и на тези избори е бизнесменът Делян Пеевски, който беше санкциониран от САЩ за корупция.
БСП определя управлението на ГЕРБ като „пагубно“ за България и посочва като свой приоритет борба с корупцията, която според социалистите е наследство от това управление.
„Демократична България“ посочва като приоритет „демонтаж на корупционния модел, чийто връх е бил при Бойко Борисов с империята на Пеевски“. Коалицията настоява и за реформа на прокуратурата и оставка на главния прокурор Иван Гешев, която според лидерите на формацията „охранява“ този модел.
„Възраждане“ е критикувала управлението на Борисов по повод външнополитическата му ориентация. Формацията гласува заедно с ГЕРБ, ДПС и ИТН срещу правителството на Кирил Петков при вота на недоверие, с който то беше свалено.
Русия и войната в Украйна
Войната на Русия срещу Украйна и решението на „Газпром“ да спре доставките на природен газ за България върнаха във центъра на вниманието друга линия на противопоставяне между водещите партии – отношението им към Русия и режима на руския президент Владимир Путин.
„Линията между тези партии, които заемат проруски, и тези, които заемат проевропейски позиции по отношение на войната в Украйна, е ясна“, каза Даниел Смилов.
„В двата лагера обаче има известна амбивалентност“, добави той и посочи като пример позициите на ГЕРБ и на БСП.
Кой къде е?
„Продължаваме промяната“ осъди войната на Русия срещу Украйна, но не подкрепи предоставянето на оръжия на Киев. Правителството на Кирил Петков отказа да се съобрази с ултиматума на „Газпром“ България да плаща за природен газ в рубли, който противоречеше на договора и обяви курс към диверсификация на доставките на газ.
ГЕРБ осъди агресията на Русия срещу Украйна. Но при управлението на партията беше построено продължението на „Турски поток“ през България, който дава възможност на Русия да доставя природен газ на Сърбия и Унгария като заобикаля Украйна. Партията на Борисов няколко пъти промени позицията си за доставките на природен газ от Русия, но през цялото време обвиняваше кабинета на Петков за спрените доставки, а не „Газпром“.
ДПС също осъди войната в Украйна. По отношение на енергийната зависимост на България от Русия обаче позицията на партията е близка до тази на ГЕРБ – че кабинетът на Петков е трябвало да изпълни ултиматума на „Газпром“ и да плаща по исканата от Москва схема.
БСП не подкрепя санкциите срещу Русия заради войната в Украйна, беше против предоставянето на военна помощ за Киев, а през последните седмици представителите на партията говорят за „мир“, без да посочват кой е агресора. В началото на кампанията БСП постави като условие за участието си в следващо мнозинство преговори с „Газпром“ за доставки на природен газ. В същото време тя беше част от правителство, което отказа да изпълни ултиматума на руския газов гигант.
„Демократична България“ осъди руската агресия срещу Украйна. Коалицията посочи като условие за своето участие в бъдещо управление „последователна и ясна позиция по отношение на войната в Украйна, която е и агресия спрямо Източна Европа“. Тя посочи като приоритет премахването на зависимостта на България от руски енергийни източници и се противопостави на подновяването на преговорите с „Газпром“.
„Възраждане“ настоява за „неутралитет“ на България по отношение на войната в Украйна. Партията на Костадин Костадинов разпространява неверни твърдения за репресии срещу рускоезичното население в Украйна, което съвпада с риториката на Владимир Путин. По отношение на доставките на газ от Русия, „Възраждане“ настоява за преговори с „Газпром“.
Основна тема в кампанията е инфлациятаи партиите посочват като свой приоритет управлението на последствията от нея. Партиите предлагат решения, които според политолозите не се различават фундаментално и различията не биха станали повод да не се състави управление.
По отношение на поскъпването на енергийните източници основните партии предлагат компенсации за различни групи потребители. Поскъпването обаче се използва от противниците на бившите управляващи като повод да ги атакуват. Според Даниел Смилов целта е да се мобилизира „наказателен вот“ срещу тях.
(Не)възможните компромиси
Различията в позициите на партиите за борбата с корупцията и за войната в Украйна ще направят съставянето на управленско мнозинство трудно, казват политолозите, с които Свободна Европа говори. Дори да има такова, то вероятно ще бъде резултат от компромис по една от двете теми.
„България е изправена пред тежка дилема. Ще трябва да бъде направен един от два избора. Единият е да се приеме управление с участие на ГЕРБ и ДПС, което е компромис по отношение на борбата с корупцията и при което поне временно се суспендира всичко смислено в тази сфера“, коментира Даниел Смилов.
„Другият вариант, ако е математически възможно, е да се прави опит за формиране на управление с БСП около „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, каза Смилов и добави, че позициите на БСП за войната в Украйна и Русия „прави този компромис все по-труден“.
Според Антоний Тодоров вторият вариант е по-вероятен, при условие че след изборите трите партии имат достатъчно депутати.
„Мисля, че партиите ще оставят тези различия на заден план. Видя се, че и в четворната коалиция на Кирил Петков, която управляваше, ги имаше, но те не попречиха, не това доведе до падане на правителството”, каза той.
Партиите сами очертаха невъзможни коалиции в следващия парламент.
„Продължаваме промяната“ каза, че няма да участва в управление с ГЕРБ, ако Бойко Борисов е лидер на партията. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов няколко пъти промени позицията си по въпроса с кои партии ГЕРБ не би участвала в мнозинство – през последните месеци той е посочвал в различни ситуации ДПС, БСП, „Възраждане” и е казвал, че “без Кирил и Асен ПП става много приятна партия”.
БСП посочиха като условие за участието си в коалиция преговори с „Газпром”, а „Демократична България” каза, че нейните условия да подкрепи управление е то да осъжда категорично руската агресия в Украйна и да се бори срещу руското влияние в България и да проведе съдебна реформа и борба с корупционния модел.
„Възраждане” каза, че би преговаряла само с партии, които споделят позициите ѝ срещу въвеждането на еврото, за вдигането на санкциите срещу Русия, за „предоговаряне” на членството на България в ЕС и за референдум за излизане от НАТО. Никоя от партиите в парламента не споделя такива позиции.
И друг път съм отбелязвал, че сред изречените от Путлер тъпотии по въпроса за руската агресия срещу Украйна първото място твърдо заема твърдението му, че “всичко върви по плана” за т.н. специална операция.
Да кажеш, че си планирал да погубиш десетки хиляди млади сънародници, да загробиш с хиляди унищожени свои железа украинските простори, да разрушаваш цели градове, някои от които след това да опразниш с бягство, да сринеш уважението и доверието в своята държава на небивало ниско ниво в нейната история, да подгониш в съседна чужбина за броени дни приблизително толкова бягащи от мобилизация руски граждани, колкото планираш официално да заловиш с повиквателни и да изпратиш на фронта в Украйна. И т.н.
Сред икономическите “постижения” на този план има неизброими подобни малоумни рекорди. Един от тях е да отрежеш главния си финансов германски клон, на който седиш, превръщайки най-големия си донор на милиарди евро от продажба на енергоносители в беглец от твоя експорт.
Това е процес, който тепърва предстои да се развива, но в неговите рамки днешният ден ще остана паметен с прекъсването газопровода “Северен поток”.
И този акт ли е част от плана? Москва се опитва да прехвърли вината другиму по липса на логичен мотив от руска страна, както твърди говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. Тя намеква за САЩ заради изказване на президента Байдън от 7 февруари тази година, че при нахлуване на Русия в Украйна САЩ ще унищожат “Северен поток”.
Първо, липсата на логика в действията на РаZия отдавна е престанала да оправдава нелогичните й престъпления. Нима беше логично да напада съседната европейска държава Украйна и то след като многократно отричаше до последно, че ще го направи?
Второ и не по-малко важно е да се отбележи по този повод, че говорим за “плана” на Путлер да шантажира Европа и да се опитва да я постави на колене чрез газов глад. Да, екстремистко е да си го причинява, заколвайки кокошката, която му носи златните яйца. Но със своя “план” за войната в Украйна Путлер успя да убеди доста неотдавнашни скептици, че от него може да се очаква всякакво самоубийство.
Отмъстителността, злобата и неспособността да се наложи иначе, освен чрез терор и заплахи, прави от Путлер легитимен заподозрян във всякакви безумия.
Случайно или не, но “Северен поток” умря в момент, в който възкръсва българската енергийна еманципация от “Газпром” с оповестяването на раждането на дълго бавената от властта на ГЕРБ гръцка газова алтернатива.
Който и да е взривил “Северен поток”, той е извършил убийството на стотици километри газови тръби и по двете тръби, в които е нахлула солена морска вода. Това е неговият безвъзвратен край по тази причина, казват германски специалисти.
Обратното: с включването на интерконектора с Гърция започва нова ера в развитието на България. По план, който този път със сигурност не е писан в Москва.
кафенето 