На поредните предсрочни избори ще се решава не само и не толкова коя партия да управлява България, а по-скоро къде се намира България на геополитическата карта на света.
Те са свързани. Ако някой не го разбира, е просто „полезен идиот“, чието невежество обслужва руските интереси. Защитата на тези интереси е от голямо значение за Русия именно днес, когато вече е повече от ясно, че всички планове за успех на тъй наречената „военна операция“ са отишли на кино.
И затова именно днес, а не утре или вдругиден, когато вече ще е късно, е времето да теглим чертата и да видим къде сме, къде е светът около нас и какъв е залогът от нашия избор. Не този на политиците, а на всеки от нас – защото от нашите гласове зависи дали България ще намери сили да се изправи и приеме бъдещето с достойнството на моралния избор, или ще продължи да затъва в блатото на днешната политическа и нравствена безпътица.
Първо за войната в Украйна. Няколко важни извода, които са толкова очевидни, че не може да ги види само слепият, но уви – под пелената на невежеството и в измисления свят на хибридното войнство слепците са много:
1. Тази война вече не може да бъде спечелена от Русия. Не защото липсват ресурси в жива сила и техника, а защото наглостта и подлостта на руската инвазия извършиха една трансформация, която никой не си е представял: консолидираха украинската нация около направения още по време на Евромайдана избор – не на евразийската диващина, да на европейската цивилизация.
Този избор е вече подпечатан с кръв и няма как да бъде ревизиран – а ако не бъде ревизиран, дори и да бъде превзета, цялата тази огромна страна просто не може да бъде удържана – тя ще продължи да се съпротивлява, докато не изтика и последния руски орк отвъд своите граници.
2. Тази война консолидира и Европейския съюз и го превърна в жизнеспособен организъм. Въпреки всички усилия на режима на Путин да бъде вбит клин между европейските народи чрез политически и енергиен рекет, съюзът остана единен в подкрепата си за Украйна и санкциите срещу Русия – и ще излезе от това изпитание по-сплотен и по-силен.
3. Тази война показа повече от ясно, че Русия вече не е световна сила, за каквато дълго (и погрешно) я мислеха световните лидери, въз основа на притежаваното от нея ядрено оръжие. Стана ясно и че руската армия няма нищо общо с градената от годините на Втората световна война митология, а е такава, каквато е и държавата: калпава, старомодна и дълбинно корумпирана.
4. Тази война е плод на стратегическа грешка и/или малоумни преценки персонално от страна на Путин. Представата, че украинците ще посрещнат руските войски с хляб и сол, е исторически недостоверна, като се има предвид Голодомора, който е всъщност най-драматичния геноцид на територията на Европа, съизмерим само с Холокоста. Както е недостоверна и илюзията, че можеш да спечелиш война срещу „колективния Запад“, когато БВП на икономиката ти е колкото този на щата Тексас.
5. Тази война се води не само за свободата и независимостта на Украйна, но и за основните ценности в цивилизования свят.От нея няма никакъв друг разумен изход освен поражението на Русия – и то окончателното и безвъзвратно поражение. Защото ако Русия си извоюва дори и някакво жалко подобие на победа, това би окуражило тоталитарните режими по цял свят да решават проблемите си по пътя на силата, а не по пътя на мирното съвместно съществуване. Тогава Китай примерно не би имал задръжки да нападне Тайван, или Сърбия – да „си вземе“ Косово.
6. Тази война е опасна, тъй като е агресорът в нея е ядрена сила. И тъй като едноличният диктатор, който я започна, няма никакъв реален изход от нея: той трябва да спечели, или да загуби всичко, включително и живота си. Прочее, имаме си работа не просто с опасен луд, но и с плъх, натикан в ъгъла.
7. Тази война предполага радикални промени в глобален мащаб, след нея светът вече няма да бъде същият. Възстановяването на Украйна, удържането на практически неизбежния разпад на Руската федерация и създаването на принципно различни от досегашните гаранции за световния мир ще бъдат световните предизвикателства през следващите няколко години. Тези промени ще засегнат всички страни, включително и нашата – и от позиционирането им по време на войната ще зависи тяхното геополитическо бъдеще.
Със своя глобален мащаб, с поставените от нея морални проблеми и с вложения в нея геополитически залог войната създава ситуация, в която тъй любимото на българските политици снишаване вече е невъзможно. Няма как да чакаме да ни отмине бурята – тя вече е около нас и нещо повече: тя бушува и в нас. Затова:
1. Българската външна политика трябва да бъде градена в съгласие с НАТО и ЕС, тъй като изобщо не съществуват други гаранции за националната ни сигурност. В очите на света заравянето на главата в пясъка е равносилно на заставане на страната на агресора, който в случая застрашава не само европейския, но и световния мир, и руши доверието в България като партньор в съюзите, в които участваме. Това доверие е скъпо – и насъщно в кризисните години, които ни очакват.
2. Опазването на националните интереси не означава някаква позиция на неутралитет, каквато изобщо е невъзможна пред лицето на агресия с мащабите на руската. Ако видиш как пред теб бият някого и не предприемеш нищо, за да приключи побоят по-бързо, ще бъдеш подлец. Точно същото е да пазиш неутралитет пред агресията в Украйна и „да не наливаш бензин в огъня“, отказвайки военна помощ, каквато интерпретация направи българския президент Румен Радев.
3. Да не отстояваш свободата на една европейска страна при непредизвикана и наситена с военни престъпления агресия не е защита на мира. Защита на мира е да обуздаеш агресора – с всички възможни средства, включително и с военна помощ.
4. В сегашния глобален конфликт защитата на руските интереси от българска страна е национално предателство. Това трябва да бъде казано публично и достатъчно ясно от всяка политическа сила, която има претенции да участва в управлението на страната – и всички трябва да положим усилия тези, които не могат да го кажат или го казват само за камуфлаж, да бъдат трайно отстранени от политическата сцена.
5. В ситуацията на война близо до нашите граници има само един основен политически приоритет: да бъде постигнато стабилно управление с ясен евроатлантически ангажимент. Всичко друго може да е важно, може да е дори условие за политическа идентификация на тази и онази партия, но не е от първостепенно значение. Оставянето на държавното управление в ръцете на един очевидно проруски настроен президент е политически безотговорен акт, който освен всичко друго изчерпва и кредита на доверие в съществуващата политическа система.
6. Крайно време е всички да разберем, че политиците управляват чрез кредита но доверие, който им даваме всички ние – чрез своите гласове. Ако ви се струва, че всички са маскари, то причината за това е собственият ви маскарлък и склонността ви към странни политически избори – за да правите напук или за да гледате сеир. Само че този път не просто вие, но и целият свят прави своя драматичен избор – между Европа и Евразия.
Гледайте да не го пропуснете, за да не се озовете в държава, която прилича на Белорус. А ако ви се живее в такава – направо вървете там, не стойте тук, за да задръствате въздуха.
7. Ако и този път се затруднявате в своя избор, опитвайте се да съдите за същността на политиците не по думите, а по делата им. Тъй като на поредните предсрочни избори ще се решава не само и не толкова коя партия да управлява България, а по-скоро къде се намира България на геополитическата карта на света, то може би, преди да решите примерно, че ГЕРБ е евроатлатическия авангард на страната ни, да се запитате кой построи „Турски поток“ – с парите на данъкоплатците и в интерес на Русия.
Или преди да решите, че Румен Радев е политикът, защитаващ българските интереси, да си отговорите на въпроса дали огромните усилия, хвърлени от неговите правителства в името на това България да остане в сферата на руските енергийни зависимости, са в съгласие с тези интереси, или са точната им противоположност.
Мислете върху това, докато се точат дните до втори април. И бъдете сигурни, че е добре да се мисли. Обратното – да оставяш друг да мисли вместо теб, е основната характеристика на режима на Путин и основния принцип на евразийското битие – една антиутопия, по-мрачна от тази на Оруел.
Вместо да рукнат реки от мед и мляко из Острова, дойде махмурлукът от най-скъпото и разрушително пиянство на един народ (и едно тежко оглупяло и неграмотно поколение консервативни политици) в съвременната история на западния свят.
Да припомним сюжета:
Брекзит, вкратце, е резултат от желанието на част от хората във Великобритания да се отърват от гадните поляци и презряните румънци… Понеже им беше внушено от правителството на Дейвид Камерън, че именно тези дрипави изедници от горите тилилейски са в основата на всеки обществен проблем на Осторва. А, не примерно, вампирския остеритет, наложен от това същото правителство. Нейсе.
На практика обаче към днешна дата Великобритания „се отърва“ от 460 000 ефективни и способни работници в ключови сектори като социалните грижи, селското стопанство и здравеопазването и срина жизненоважната си система за публични услуги.
Нещо повече, правителството с учудване откри, че единственият начин да възстанови поне малка част от работната сила е… пак да внесе имигранти. Този път гадни индийци и презряни африканци. Като миналия път. Защото една нервна криза, съпроводена с истерично трошене на мебели на тема „Британия вече не владее моретата“ в рамките на един век просто не е достатъчна.
Само че, докато оргията на скръбта по умрялата Империя се вихри из Уестминстър, поляците продължават да си отиват, а индийците продължават да не идват. Мистерия…
Все пак, възможно е да са били отблъснати от трескавата психоза, лъснала по лицата на две поредни министърки на вътрешните работи, които толкова очевидно мразят своя собствен имигрантски произход и всеки човек, който им напомня за него, че ти се дощява не толкова да им поискаш виза, колкото да им дадеш 10 капки мента, глог и валериан на бучка захар.
Вместо да се изпълни бълнуването на Борис Джонсън и прочутия червен автобус, нали се сещате, как Националната здравна служба щяла да получава 350 милиона паунда седмично, само и само да излезем от ваджишката Европа и нейните чуждоземни закони и регулацийки, по изчисления на Бюрото за национална статистика (ONS) Великобритания губи един милион паунда ЕЖЕЧАСНО, т.е. около 173 милиона паунда седмично от съсипания чрез Брекзит износ към най-големия си търговски партньор – гореспоменатата ваджишка Европа.
Прочее, поради взривеното си финансиране и остър недостиг на медициски сестри, Националната здравна служба в момента се разпада толкова зрелищно, че ако ти дотрябва спешна помощ в Лондон, най-бързият и лесен начин да я получиш е да се метнеш на малкото останали влакове на Евростар, да стигнеш до парижка болница, да си изчакаш реда там и после да се върнеш в Лондон пеша и с платноходка през Ламанша. И пак ще изпревариш линейната, която си извикал на местопроизшествието край Пикадили Съркъс.
Поуката от тази история е, че, дори за богато общество като британското, злоупотребата с долнокачествен национализъм е прекалено скъп лукс.
Когато допуснем манипулативни, безскрупулни лъжци в парламента и министерствата, в сърцето на държавата, с политиката е свършено. Тя бива превърната в дръзка игра на комар, в който залогът са обикновените граждани.
И най-мрезкото е, че гражданите не осъзнават това, защото са ловко излъгани, че те са играчите, че те решават. Че това е най-вълнуващата игра в живота им, че сега могат да покажат колко струват и да си отмъстят, да прецакат, да надиграят и натикат в миша дупка онези, срещу които години наред са били насъсквани – дали изтопноевропейски инигранти, роми или някакъв друг имагинерен враг, няма значение.
Пропагандата винаги е една и съща – животът е пълен с ужасни злини и ВСИЧКИ те ще се разрешат с магическа пръчка, вие само гласувайте на ей този дата по ей този начин.
Сложността на света се замества от едно простичко решения, от един ерзац Видовден, след който „правилните хора“ отново ще контролират света. Необходимостта от размисъл и съзнаване на собствените слабости бива заглушена от тръбния зов на една единствена мисия.
Нужна е една единствена победа над демоничния враг – който до оня ден ти е сменял тръбите в банята или ти е давал субсидии за научни изледвания в провинциален университет, който собственото ти правителство би предпочело да подпали с кибрит…
Огромната, разрушителна крайна цена на една на пръв поглед евтина съблазън като националпипулизма не може да бъде предвидена и изчислена докрай, защото я плащаме безкрайно: с разбитото качество на животите си, с отнетите си права и съсипаните си житейски планове.
Брекзит е димящият кратер, останал след ексползията на пожароопасен коктейл от партийно-спонсорирана кампания от лъжи, кремълска онлайн дезинформация, медийна всеядност и дълбока обществена фрустрация от неизбежния природен закон, че нищо в този свят не може и няма да остане същото за дълго.
Колкото и фалшиво спокойствие да ни носи мисълта, че можем да спрем времето с две разходки до урните, вече знаем, че от лъжата не става истина нито с пламенно скандиране, нито с тържествени ритуали, нито с бюлетина, нито с подкуп, нито с рев и тропане с крака.
Реалността винаги побеждава, неумолимо, независимо колко дълго и упорито развяваме в лицето й дрипавото знаме на заблудата си.
Снимка: БГНЕС Какви са хоризонтите пред една коалиция между ПП, ДБ и граждански организации сега
„Днес ще видите първата стъпка на един процес, който се казва обединението на добрите сили.“
С тези думи бившият премиер Кирил Петков анонсира потенциалното обединение на неговата партия „Продължаваме промяната“ (ПП) с формациите от „Демократична България“ (ДБ) и други граждански организации.
Малко преди това на заседания на висшите си партийни органи ДСБ и „Да, България“ гласуваха мандат за преговори с ПП за общо явяване на следващите избори.
В интервюто си пред Nova Петков разпалено говори за обединение на „демократични общности, партии, хора с каузи, с идея България да бъде просперираща държава“.
Ако това ви звучи по някакъв начин познато, причината е, че преди последните предсрочни парламентарни избори лидерът на „Да, България“ и съпредседател на „Демократична България“ Христо Иванов се опитваше да убеди ПП, че общото явяване с участието на широка коалиция от граждански организации е в интерес на всички.
Тогава обаче Кирил Петков и Асен Василев повярваха, че и сами могат да победят ГЕРБ. Затова и идеята беше изоставена. Досега.
Задават се нови избори и с оглед на политическата ситуация очевидно за всички общите кандидатски листи и още повече – изграждането на общ фронт за местния вот през есента, вече изглеждат като най-добрата опция за действие.
Въпросът е дали подобно обединение не е закъсняло?
Според Кирил Петков сега общото явяване на предсрочните избори ще гарантира и класирането като първа политическа сила.
Дали подобно нещо е възможно – всъщност да, има предпоставки да се случи, особено ако ПП и ДБ успеят да привлекат към себе си разнообразни граждански организации от цялата страна. Самият Петков намекна за подобна цел, споделяйки имената на отделни регионални каузи, в които той вижда потенциални партньори.
Това би дало на подобна коалиция сила в редица региони извън столицата и би подпомогнало каузата ѝ за местните избори през есента.
Този ефект би бил още по-силен, ако коалицията на ПП и ДБ заложи на активна кампания, в която се позиционира като единствената опозиция срещу връщането на ГЕРБ на власт и потенциалното им коалиране с ДПС. Рисувайки подобен сценарий, формацията ще може да се опита да създаде идеята за голямо и широко противопоставяне на „добрите сили“ срещу „модела Борисов“, „корупцията“ и предишното статукво.
По този начин обединението на Петков, Василев, Иванов и компания ще може да се възползва максимално от останалата протестна сила, която беше активна през лятото на 2020 г. – хората, които смятат, че завръщането на ГЕРБ във властта би било пагубно за страната.
И все пак пролетта на 2023 г. е съвсем различно време от лятото на 2020 г.
Оттогава насам страната мина през 4 вота за Народно събрание и я очаква пети, като досега само в един парламент беше излъчено редовно правителство. То, на свой ред, успя да издържи малко над половин година, преди да се разпадне със скандал.
На практика България не е излизала от предизборна обстановка от няколко години насам, а това логично изморява хората. Избирателите бяха уморени от избори още през ноември 2021 г., когато „Продължаваме промяната“ спечелиха вота с малка преднина пред ГЕРБ.
Тогава успехът им се дължеше най-вече на негласното обещание, че те са тези, които биха могли да извадят България от изборната спирала и да произведат работещо управление.
Около година и половина по-късно нещата не изглеждат по този начин. Напротив – отношенията между ПП и ДБ, от една страна, и бившите им коалиционни партньори от БСП, от друга, изглеждат непреодолимо студени заради темата за войната в Украйна, сближаване с ГЕРБ изглежда невъзможно, а самата идея за коалиция с ДПС или с „Възраждане“ звучи повече от нелепо.
С други думи, освен ако новото обединение между тези две формации и гражданските организации не успее по някакъв начин да произведе 121 депутати, те почти по всяка вероятност ще останат в опозиция. Дори и да се класират като първа политическа сила.
А първото място, макар и възможно, не е напълно сигурно. В рамките на 48-ото Народно събрание и двете политически сили загубиха част от инерцията си. Липсата на перспектива да произведат правителство също може да откаже някои избиратели да гласуват за тях.
Така като мотивиращ фактор остава само теоретичната възможност да заемат първото място – символична победа, която след това да бъде използвана имиджово. Дали това ще е достатъчно? Едва ли някой може да каже със стопроцентова сигурност.
Ако обединението на ПП и ДБ се беше случило за изборите миналата година, то щеше да се ползва с много по-голяма сила и подкрепа. По онова време те все още имаха инерцията от общото управление, а гражданите не бяха станали свидетели на цялата грозна каша, която представляваше 48-ото Народно събрание.
Общото явяване тогава щеше да им даде възможност да поставят основния си опонент ГЕРБ за трети пореден път на мястото на втора политическа сила – чисто символичен успех, който можеше да бъде използван пропагандно.
Но това е вече в миналото. ПП и ДБ пропуснаха да се възползват от възможността миналата година, а сега ще опитат да изстискат каквото е останало от нея.
Истинският потенциал на едно подобно обединение обаче не гледа към предсрочните парламентарни избори, където за двете формации ролята на втора сила може да се окаже дори по-ценна, а към вота за местна власт наесен.
Както Кирил Петков сам каза, тогава е голямата битка за тази година. Общото явяване ще им позволи да елиминират до голяма степен конкуренцията помежду си, да работят с обща стратегия за вдигане на цялостния резултат и за максимално блокиране на „големия противник“ – ГЕРБ.
Рискът в случая е дали „Продължаваме промяната“, партиите, които съставляват „Демократична България“, и различните граждански организации ще успеят да се разберат за най-тривиалния аспект – местата в листи и кандидатите за позиции.
Един немалък проблем, който не трябва да бъде подценяван, тъй като може да доведе до драматични напускания, особено на по-малки участници. Със сигурност ще трябва много егота да бъдат преглътнати и много компромиси да бъдат направени, за да сработи подобен модел.
Дори и това да не се превърне в реална пречка пред потенциалната бъдеща коалиция, тя ще трябва все пак да се изправи пред друго ключово предизвикателство.
За да постигне какъвто и да е успех, бъдещата политическа сила трябва да върне на дневен ред недоволството срещу Борисов и ГЕРБ, снимките на чекмеджета и приказките за „Мата Хари“ и къщата в Барселона, докато мнозинството от гражданите искат политиката да ги остави на мира и най-сетне да има редовно правителство, което да не се разпадне от първия повей на вятъра.
А това вече може да се окаже истински Гордиев възел, който не може току-така да бъде разсечен с меч.
България отново е на дъното в ЕС в годишния индекс за корупция. „Имаме неразрешен системен проблем с корупцията“, казва Калин Славов от българското представителство на „Трансперънси интеренешънъл“.
Изследването „Международен индекс за възприятие на корупцията“ се публикува ежегодно от 1995 година и отразява анализи, оценки и възприятия относно нивото на корупция според представителите на бизнеса, местните и чуждестранните анализатори в съответните страни.
България е включена в изследването за двадесет и пети пореден път. За Индекса за 2022 година Александър Андреев разговаря с Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“, българското представителство на международната организация за борба срещу корупцията „Трансперънси интернешънъл“.
ДВ: Има ли промяна в позицията на България в новия Индекс за възприятие на корупцията?
Калин Славов: И да, и не. Индексът на България се е повишил мъничко, с един пункт в скалата от 1 до 100…
Това означава, че ние имаме неразрешен системен проблем с корупцията. За да регистрираме положително развитие, трябва да има тенденция, графика, която сочи трайно нагоре, а за България графиката прилича на това, което имаме на екрана при мъртвец.
ДВ: Хоризонтална черта. Г-н Славов, накратко: кой е на първо място, на последно място, къде са съседите на България?
Славов: На първо място са скандинавските държави: Дания с 90 точки, Финландия, Норвегия, Швеция. Те са традиционните лидери, държавите с най-добри демократични традиции, най-прозрачни общества, най-отчетни институции. А дъното са България, Румъния и Унгария…
ДВ: На дъното в Европа?
Славов: Да, на дъното в европейски мащаб. България се намира на минусовия полюс в ЕС – наред с държава като Унгария, която има много тежки проблеми с демокрацията и върховенството на закона. Знаете, че дори се стигна до поставяне на европейските средства под условие. Компанията е много смущаваща.
ДВ: Г-н Славов, корупцията не е нещо, което може да се премери на килограм или на метър, така че: откъде произтича този Индекс?
Славов: Индексът е резултат от изследванията на 10 световни организации в различни сектори – и в обществения, и в икономическия. Те са съвместени по определена методика, така че дават една много пълна и пъстра картина на обществения, икономическия и политическия живот в страната.
ДВ: Сред тези организации са Световната банка, Световният икономически форум, Економист интелиджънс юнит, Фрийдъм хаус, Световният проект за правосъдие, Фондация „Бертелсман“…
Славов: Да. Разбира се, много сериозна роля има и оценката на бизнеса.
Можем ли отсега да определим, кои са политиците, които знаят разликата между пороци и добродетели и се опитват да следват добродетелите? Най-сетне можем.
Приключва един четвъртвековен цикъл в човешките дела. Започва друг. За да не се окажем изхвърлени от света и кротко да потъваме в някое миризливо крайпътно блато, докато обвиняваме всички наоколо, важно е да разберем в какви времена се намираме.
Когато спокойните времена продължат прекалено дълго и не се случва нищо, което да заплашва всекидневието, хората престават да виждат важните неща. Те започват да им изглеждат скучни, вехти или прекалено семпли.
Хората отвръщат поглед от важното и, като онези клетници от пещерата в притчата на Платон, започват да гледат само отсенките на света, които се оплитат в хипнотичния си танц на стената в дъното на пещерата.
С това се занимавахме, в цивилизования свят, през последните има-няма 25 години. Приемахме за даденост, че всички големи спорове от последните хилядолетия са приключили. Мирът, мислихме си, е станал норма и вече няма нужда той да бъде поддържан с постоянни усилия.
Недоимъкът, бяхме убедени, е минало, което никога няма да се върне – и затова няма нужда от онази неотстъпчива работа, която да държи недоимъка по-далеч. Управлението, убедихме себе си, вече не опира до политика, а до поддържането на установената система и до справянето с дребни технически проблеми, когато те възникнат.
И най-важното: оставихме се да бъдем убедени, че добро и зло, истина и лъжа, порок и добродетел вече не съществуват. „Всеки сам си преценя“ в един свят, станал толкова безопасен, че дори да решиш да направиш някоя смайваща глупост, вече няма да се налага да плащаш цената.
Вперили погледи в отсенките, играещи своя танц в дъното на пещерата, заместихме действителността с „риалити“. Започнахме да си търсим поводи за спорове именно в рамките на това „риалити“: селяни срещу граждани; либерали срещу радетели на „традицията“; „истински българи / унгарци / американци“ срещу „джендъри“.
С отмирането на страха от глад, болести и война започнахме да си измисляме „риалити“ страхове: македонци, които ще ни откраднат българщината; норвежци, които ще ни откраднат децата, за да ги дадат за осиновяване от ирански травестити; европейци, които ще ни откраднат шкембе чорбата; американци, чиито войници ще ни откраднат зимнината от мазите.
На Запад ставаха същите глупости, макар не на чак толкова примитивно ниво. За гушите се хващаха черни и бели, местни и мигранти, жени и мъже, феминистки и куиъри. Русия и Китай щяха да бъдат „приобщени“ чрез включване в световната търговия с мантрата „който търгува – той не воюва“ – нищо, че тази мантра даде фира още през 1914 година и не е спирала да се проваля от тогава и до днес.
Да не говорим за популистите, които съобщаваха из целия свят: „Няма нужда да полагаш усилия, за да станеш някой. Ти си вече някой, бидейки българин / унгарец / американец и ние ще се грижим за теб“.
Всъщност онова, което бе загърбено при вторачването в играта на сенки, бе хилядолетното убеждение, че е необходимо да бъдат полагани усилия; и заместването на това убеждение с идеологията, че полагането на усилия вече не е необходимо. Никога повече няма да има глад, болести или войни. И всеки сам си избира пещерата, в която да влезе, за да обърне гръб на света и да се вторачи в неговите отсенки на стената в дъното.
Без усилия, обаче, може да поддържа себе си единствено светът на природата, на дивото. Светът на човека не е част от природата. Той е изкуствен свят; и, като всяко изкуствено нещо (покрив, например) той изисква постоянни усилия, за да не се разпадне.
Мирът, липсата на глад, липсата на епидемии – това не са естествени състояние, които да се възпроизвеждат от само себе си. Това са изкуствени състояния, постигнати и поддържани благодарение на човешките усилия. Когато тези усилия биват прекратени, нещата се връщат в естественото си състояние. Насилието, гладът и болестите се настаняват отново в нашия живот, защото те са естествената норма на човешкото живеене.
Времето, в което бяхме убеждавани, че може да се живее бе усилия – свърши. Епидемиите се върнаха. След тях дотича войната и нахлу в Украйна, а с нея дойде и призракът от глад в Африка, лишена от украинско зърно. Единствено подновяването на усилията може да върне условията за нормално живеене.
Откъде да започне това подновяване?
Усилията, създаващи и поддържащи приличния начин на живот произтичат от нашата способност да различаваме добро от зло, истина от лъжа, порок от добродетел. Докато смятаме, че „всички котки са сиви“, ще живеем в сумрака на диващината и насилието.
Добро – това е да не убиваш, да не биеш, да не крадеш, да не лъжеш. Зло е да се хвалиш пред публиката, че синът ти бие съученици. Истина е, че на 24 февруари 2022 година руската армия нахлу в Украйна. Лъжа е казаното от руския външен министър Лавров, няколко месеца по-късно, че „ние не сме влизали в Украйна“.
Въпросът с пороците и добродетелите е малко по-сложен, защото е свързан с политиката, т.е. с начина, по който хората организират помежду си отношенията на власт.
В най-фундаменталния си смисъл, изработен още от Платон и Аристотел, политиката е служене на общото благо. Служене на собственото благо чрез властта е „девиантен модел“ на политика – нещо като да биеш съучениците си, а баща ти да се хвали с това пред публика.
Ползването на властта за собствена изгода поражда пороците. Ползването на властта за общото благо поражда добродетелите.
Според най-авторитетния автор по въпроса, римският оратор и юрист Цицерон, основните добродетели са четири.
Първата е привързаността към истината. Втората е справедливостта – всекиму своето – която единствена може да предпази обществото от разпадане и от война на всеки срещу всеки. Третата е онази възвишеност на духа, която те тласка да следваш общи каузи, а не – собствени интереси. Четвъртата основна добродетел е скромността и умереността.
Придържането към тези (има и допълнителни) добродетели прави цивилизования начин на живот възможен. Придържането към обратното, т.е. към пороци, го унищожава: връща състоянието на глад, мизерия, болести и войни.
Лесно можем да назовем тези пороци, следвайки горния списък на добродетелите: да лъжеш, вместо да говориш истината; да тормозиш и дискриминираш, вместо да следваш справедливостта; да следваш собствените си нагони, вместо да следваш каузи; да си разпищолен и нагъл, вместо да си скромен и уважителен.
Разликите между добродетели и пороци бе размивана за цяло едно поколение време. Днес яснотата се връща – до степен политиците, следващи пороците и политиците, следващи добродетелите ясно да се групират на публичната арена.
Идват избори. Можем ли отсега да определим, кои са политиците, които следват пороци? Можем. Това са онези, които лъжат, тормозят, крадат, ругаят и имат разпищолено поведение. Можем ли да назовем партиите, в които те се подвизават? Можем.
Това са партиите, които лъжат поне по три пъти дневно, които откраднаха парите за магистрала „Хемус“, провалиха съдебната реформа, влизането в Шенген, въвеждането на еврото, стартирането на Плана за възстановяване и развитие, и които всячески се опитват да възстановят васалитета на България спрямо Русия.
Това са политиците на стария корумпиран „ред“, които вече се разбраха да управляват заедно след като откраднат изборите с помощта на върнатата от тях хартиена бюлетина.
Можем ли отсега да определим, кои са политиците, които поне знаят разликата между пороци и добродетели и се опитват да следват добродетелите? И това, най-сетне, можем. Те са в партиите и организациите, които представляват новия, цивилизован ред и постепенно се групират на другия политически полюс.
Най-сетне имаме яснота. Знаем, кои са добрите и кои – лошите.
Пиша всичко това по повод срамните провинциални подигравки, които тия дни събира Кирил Петков с формулировката си „обединение на добрите“. Няма нищо смешно в тази формулировка.
Сериозните политически мислители, както и тежките моралните философи, се занимават с доброто и злото, с добродетелите и пороците, от има-няма 2 300 години. И те ли са някакви смешници? Присмехулството в този случай разкрива единствено бездната на самодоволното невежество, която кънти в главите на самите присмиващи се.
Информиран избор в крайна сметка означава избор между ясни алтернативи. Имаме пред себе си представители на пороците. Гласувате за тях, ако искате да живеете в недоимък, мизерия и насилие.
Имаме и представители на добродетелите. Гласувате за тях, ако искате цивилизован начин на живот, т.е. мир, справедливост и (по Чърчил) „най-широки удобства за масите“.
За първи път от много години изборът е хем ясен, хем лесен. Не го правете объркан и труден, по български.
Политическите послания за промяна трябва да носят не само надежда, но и страх – това вероятно е формулата те да подействат
Коментар от профила на автора във фейсбук.
С колега унгарец обсъждаме на бизнес обяд културите на Балканите.
„Работил съм в почти всички страни в региона. Позитивно погледнато, вие сте много методични и добре организирани в бизнеса.“
„А как сме – питам го – спрямо румънците?“
„Ами те не са така толкова по детайлите като вас. Обаче ако един румънец смята, че нещо има 30% вероятност да стане, се хвърля да го прави. Сякаш ако българите не са убедени поне 95%, че нещо е сигурно, не биха рискували.“
Това наблюдение ми се стори вярно, защото то напълно покрива наблюденията на известния народопсихолог – нидерландеца Хофстеде. Бях писал за него преди време по повод отглеждането на деца – че в сравнение с европейците българите оставят най-малко свобода на своите деца да грешат и държат нещата да стават по техния начин, за да не изпуснат контрола върху развитието им.
Тази нужда от сигурност и избягването на риск са пагубни за предприемачеството. Но не само – българите не само не обичат да поемат риск, а и недолюбват тези, които все пак го правят. Дали това е от османски времена във връзка с оцеляването на рода и етноса – не се наемам да правя такива заключения.
Но струва ми се – страхът от промяната е очевиден. И че българите правят такава стъпка само когато е крайно наложителна и друга алтернатива няма.
Какви изводи биха могли да се направят в политически контекст?
На първо време, че реформи и промяна не са нещо, което бързо печели сърца и умове, а по-скоро плаши. В този контекст – вероятно политическите послания на партиите на промяната следва да отчитат този народопсихологичен феномен.
На второ място, трябва да се отчетат посланията на статуквото, които почти изцяло са насочени да събудят страх от промените чрез фалшиви новини и измислици. Паметливите ще си спомнят колко много страх трябваше да бъде преодоляван, когато:
– влизахме в ЕС (ще фалира икономиката); – затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ (ще останем на тъмно и студено); – членството в НАТО (как ще се нареже на скрап военната техника и обезглави армията); – влизането в СЕТА (как канадците ще ни завладеят икономиката) и пр.
Чрез страх бяха спрени Истанбулската конвенция, законите срещу насилието върху жените, стратегията за детето, важни промени на пазара на труда заради имигрантите, масовото използване на ковид ваксините с цената на огромни човешки жертви и т.н.
Сега върви нова истерична кампания срещу еврото и наистина може да бъде спряна нашата интеграция в Европа.
На трето място, изглежда, позитивните послания, които трябва да дават надежда, да събуждат любов, да обещават успех – не са достатъчни.
Ако чувството за страх от промяната е доминиращо, то вероятно посланията трябва да обясняват (без лъжи!) последствията и така възбуждат страх от НЕпромяната и запазване на статуквото.
Примерно, ако не влезем в еврозоната, ще продължаваме да плащаме милиарди за издръжка на борда за сметка на заплати, пенсии, здравеопазване и образование. А малките и средните предприятия ще имат все така затруднен достъп до кредит за своето развитие.
Ако излезем от ЕС – губим възможността да пътуваме, както сега, а нашите деца няма да имат безплатен достъп до западни университети. Много инвеститори ще се изтеглят от страната и хиляди хора ще загубят работата си.
Ако не направим съдебна реформа – губим перспектива да бъдем законова държава и оставаме все така и още по-бедни.
Ако не прекратим путинската пропаганда, която минава за свобода на словото – все повече хора ще бъдат обърквани и викани на референдуми срещу техните интереси, а България ще затъва.
С други думи, политическите послания за промяна трябва да носят не само надежда и любов, но и страх – това вероятно е формулата те да подействат.
В гордиевия възел на правосъдната ни система се преплитат множество корупционни сюжети и „малки мръсни тайни“. А понякога и по-големи и по-мръсни. В последните 10 години трима състуденти се оказват най-влиятелните личности във ВСС и в системата на правораздаването въобще.
Единият от тях е бившият главен прокурор и настоящ „сив кардинал“ на държавното обвинение Сотир Цацаров. Вторият е настоящият председател на Върховния административен съд Георги Чолаков.
Третата личност, за която съдебната система и най-вече ВАС действат като вълшебна лампа, изпълняваща всевъзможни желания, е осъжданият Веселин Петков Димитров, по-познат в средите, като Веско „Лютеничката“. Към момента той е адвокат, но преди присъдата е бил административен съдия, а преди това е правораздавал по търговски дела в Окръжния съд – Пловдив под началството на Цацаров.
Записите в Имотния регистър разкриват, че тримата състуденти имат усет към имотни сделки, изповядвани на нереално ниски цени. Сделки между тях си, както и с трети лица. Пословична стана овощната градина на Цацарови, купена на цена 120 пъти по-ниска от реалната.
Вече като главен прокурор Цацаров придоби вила в родопски курорт за половин цена. Нотариалният офис на Меглена Цацарова на пъпа на Пловдив също е купен на половин цена през 2003 г. Продавачи са родителите на Весkо „Лютеничката“, който тогава е съдия в Пловдив, а Цацаров му е началник. Чолаков пък се прослави с къща с басейн в балнеокурорт само за 10000 лв.
Този тип съмнителни сделки, миришещи на корупция и недекларирани доходи, получиха наукообразно име не от кой да е, а от самия Цацаров, който ги нарече в национален ефир “симулативни”. В следващите редове ще научите как задругата на “Симулативните” е овладяла правосъдието ни на най-високо ниво, а от симулацията на правораздаване, която се наблюдава по делата на Веско “Лютеничката”, той извлича многомилионни дивиденти.
Осъден магистрат – успешен бизнесмен и адвокат
За аферите на Веселин Петков Димитров може да бъде написана поне трилогия, а част от тях задължително трябва да попаднат в корупционния алманах на България, когато такъв бъде съставен. В последните над 22-23 години, било като съдия, било като адвокат или пък директор, той не пропуска възможност да се забърка в престъпни схеми и скандали.
След като напусна съдебната власт, вероятно поради застигнала го осъдителна присъда на първа инстанция, Димитров опитва да овладее софтуера за случайно разпределение на делата LawChoice в българското правораздаване. Това става чрез фирмата му „Стоун компютърс“. Могъщият адвокат изпъкна и във „войната на лютениците“ която разкрива класическа схема на рейдърство.
Свързаната с Димитров компания „Булконс Първомай“ практически опита да фалира конкурента си „Консервинвест” посредством нищожно географско наименование за произход. Със серия противоречащи на европейското право съдебни решения, различни състави във ВАС и САС направиха опит да обслужат икономическите интереси на Димитров в търговския спор. Така почти беше задействана наказателна процедура срещу България.
През 2018 г. срещу страната ни беше образувана преписка № 2017/4062 по описа на ЕК. Явно обаче това не е смутило магистрати във ВАС, защото и днес субектите на търговско право, свързани с Веско „Лютеничката“ са абонирани за решения в тяхна полза.
Компаниите печелят всяко известно ни дело след обжалвана процедура по обществени поръчки, например. Една от компаниите на „Лютеничката“ дори успя да осъди ДНСК за около 2 милиона лв. по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Подобни успехи са забележителни за един осъден бивш магистрат.
„Съдебни репортажи“ и „Параграф 22“ обстойно изследват кариерата на Веселин Димитров като магистрат. През август 1999 г., когато вече е бизнесмен администратор с богат опит и много лоша репутация, той става младши съдия в окръжния съд в Търговище.
По онова време кадруването в съдебната система е на стария ТКЗС-арски принцип „Дайте на тоя юнак един трактор.“ Или тръгваш по трудния път от помощник-съдия, помощник-следовател и т.н., или някой председател на окръжен съд те предлага на ВСС за назначение. А Веселин Димитров не е „чиракувал“. В годината, в която Веселин Димитров е назначен като младши съдия в окръжния съд Търговище, а именно през 1999, там има смяна на председателя.
В началото на годината председател на ОС Търговище е Димитър Тончев Петров, който към онзи момент е и част от ВСС. Излъчен е от парламентарната квота. По-късно през март 1999 г. Тончев става зам. министър на правосъдието. През юли 2014 г. пък е назначен за главен секретар на ВСС. През 2018 г. се пенсионира и се вписва, като адвокат. Той отрече да е предлагал Веселин Димитров за младши съдия. Така единствената възможност остава скандалният юрист да е бил предложен от неговия наследник, покойния бивш председател на ОС Търговище – Тихомир Пенков Петков.
С оглед на неговата кончина, няма как да разберем с какво е мотивирал предложението си за назначаването в съдебната власт на лице, обект на разследване. Защото Димитров преди да стане магистрат е директор в държавно предприятие – Търговски център “Илиенци”. Прокуратурата го разследва , заради обоснованото подозрение за източването на фирмата, но хоп, Димитров става съдия и придобива имунитет. И както скоро ще стане ясно, бърза писта за кариерно развитие.
Половин година след назначението си в Търговище, Веселин Димитров е назначен за районен съдия в Пловдив, а на 18 януари 2001 г. встъпва в длъжност съдия в Окръжен съд – Пловдив. Вероятно към шеметна му кариера има отношение факта, че Димитров и Сотир Цацаров, който е председател на Окръжния съд в Пловдив от 1999 г. до 2012 г., са състуденти.
Точно към онзи момент Цацаров е най-влиятелната личност сред председателите на окръжни съдилища. Запознати разказват, че той и съдия Ванухи Аракелян от ОС Варна активно организират и провеждат срещи между административните ръководители на окръжните съдилища, по време на които се координирали позициите по предложенията и действията на ВСС.
През 1999 г. Цацаров вероятно без проблем би кадрувал в системата когото пожелае. Трудно някой председател би му отказал да предложи пред ВСС посочен от него кандидат. Отделно от това, градските легенди в Асеновград разказват, той лично е „способствал“ да бъде „заличена“ от деловодството на съда молбата за развод на виден политик от ОДС. С тази мълва се обясняват добрите му позиции пред управляващите тогава. Така че той е можел да разчита и на значителна подкрепа от парламентарната квота във ВСС.
Потулен конфликт на интереси в съда под тепетата
Дълго време Веселин Димитров е единственият търговски съдия, който разглежда дела за несъстоятелност в Окръжния съд в Пловдив, твърдят няколко медийни публикации. И в този факт се корени завръзката на „войната на лютениците“, на която е отделено внимание по-долу в текста. Но към момента, в който Димитров правораздава в Пловдив се натъкваме на едно крайно смущаващо, симулативно обстоятелство.
Бившите съпрузи Меглена и Сотир Цацарови
На 20 март 2003 г. нотариус Меглена Илиева Ангелова – Цацарова, сега бивша съпруга на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, но към 2003 г. негова спътница в живота, имаща съпружеска имуществена общност с него, придобива имот на бул. „Шести септември“ в Пловдив.
Продавачи на жилището са Еленка Енчева Петкова и Петко Димитров Петков. Те се явяват родители на Веселин Димитров. На практика родителите на съдията продават жилище на съпругата на административния му ръководител и на самия му административен ръководител. Това безспорно е тежък конфликт на интереси. Но всъщност ситуацията е още по-скандална.
Родителите на съдия Веселин Димитров продават имота на Цацарова през 2003 г. само за 34 359.70 лв. Пет години по-рано оценката му при апорта в дружество на Димитров е 72 000 лв. Имотът странно се е обезценил. Цената от 190 евро на кв.м. е далеч от реалните цени на пъпа на Пловдив, които според статистиката на специализираните сайтове за недвижими имоти тогава са по 4-500 евро на кв.м.
Цацарова купува имота от родителите на съдия Веселин Димитров
Преди родителите на съдия Веселин Димитров да придобият жилището то е собственост на компанията „Консултинг“. В нея Веселин Димитров си партнира с Коста Алексиев Костов. Двамата си партнират и в още няколко фирми. От дружествения договор на „Консултинг“ научаваме, че имота е апортиран в активите на дружеството през 1998 г. от съдружника Веселин Димитров.
Той го е придобил през 1997 г. Имотната му справка сочи, че той има само една сделка в Пловдив през въпросната 1997 година. Имотът се намира точно срещу съдебната палата в Пловдив – много подходящ за адвокатска или нотариална кантора. В дружествения договор е посочено, че според оценка от 1998 г. жилището е на стойност от 72 000 000 неденоминирани лева или 72 000 лв.
Само можем да гадаем дали Сотир Цацаров е получил имота като „насрещна престация“ през майката на съдията Димитров, на когото той към онзи момент е административен ръководител. От днешна гледна точка определено изглежда, че Димитров има за какво да е благодарен на Цацаров.
Дори след напускането на Веселин Димитров от съдебната власт има множество свидетелства, че той остава изключително близък с бившия си началник. Любопитен факт е, че до заличаването на компанията на 17 януари 2014 г., седалището на „Консултинг“ ООД си остава в нотариалната кантора на Меглена Цацарова – на бул. Шести септември 154, ет. 1, ап. 15 в Пловдив. От документите излиза, че докато Цацарова е правила нотариални заверки, Коста Костов е развивал търговска дейност край нея, като управител на „Консултинг“.
Последен магистратски пристан за Веселин Димитров
През ноември 2006 г. след създаване на административните съдилища Веселин Димитров е назначен от ВСС в Административния съд София-област. Решението за назначението на Веселин Димитров е безпрецедентно дори с оглед порочната кадрова политика на родния ВСС.
Към момента на назначението си Димитров е отстранен от длъжност, а в медиите са изнесени данни, че няколко месеца по-рано срещу него е внесено обвинение в Софийския градски съд, за източването на Търговския център „Илиянци“, разказват „Съдебни репортажи“.
Още през май 2006 г. от във вестник Сега са скептични за качеството на обвинителния акт. От изданието изтъкват, че разследването е започнало през 1998 г. и многократно е спирано и прекратявано. Възобновено е през 2004 година. По обвинителния акт работят двамата следователи, разказва „Параграф 22“, Румен Василев и Николай Дешев. Те към днешна дата са пенсионери.
Наблюдаващият прокурор от Софийската градска прокуратура е Албена Костова. Обвинителният акт бил завършен само ден преди главният прокурор Борис Велчев да замине за Брюксел за последни срещи преди решаващия доклад за членството ни в ЕС.
Разследването срещу съдия Димитров попада в отчета на прокуратурата, в графата с дела по сигналите за корупция на магистрати, за периода 1999 – 2005 г. Първоначално то се води за незаконната приватизация на Търговския център „Илиянци“. Според обвинителния акт за периода 1994 – 1997 г. Веселин Димитров и съучастниците му – Петър Долдуров и Стефан Фачев, са източили от “Търговски център – Илиянци” общо 36,7 млн. неденоминирани лева и 517 713 долара.
Срещу тях са повдигнати обвинения за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Но както казахме, тези обвинения не пречат на ВСС да кадрува Веселин Димитров в АССО. А обвиненията остават недоказани, преди да влезе в съдебната фаза делото е върнато за доразследване и в последствие прекратено с акт на съдия Владимира Янева.
Присъдата
Въпреки провала на делото „Илиянци“, Веселин Димитров е все пак осъден с влязла в сила присъда. Именно заради осъдителна присъда по това дело на първа инстанция Димитров напуска съдебната система през 2008 г. Обвинението е повдигнато и внесено срещу Веселин Димитров, перманентния му съдружник, а според слуховете и не само съдружник, Стефан Фачев и друг, трети подсъдим. По форумите все още се коментират аспектите на отношенията между Фачев и Димитров.
От изложената в присъдите фактология става ясно, че Фачев дал заем на гражданин, а той от своя страна прехвърлил като обезпечение жилището си, но на Веселин Димитров с опция за обратно изкупуване. Според договора за заем, при забавяне на погасителните вноски, тоест когато задължението ставало изискуемо, жилището оставало за кредитодателя.
Пострадалият се забавил с погасяването на задължението си, но Фачев го въвел в заблуждение, а Димитров поддържал заблудата, че, ако си изплати задълженията, ще си върне жилището. Това обаче не се случило. Според обвинението през периода от март 2000 г. до 20 януари 2003 г. в съучастие с двамата подсъдими, с цел да набави за себе си и за Фачев имотна облага, Димитров е поддържал у пострадалия заблуждение във връзка с облигационните му отношения с Фачев и така му причинил имотна вреда в размер на 27 823.79 лева, представляваща равностойността на 14 330.00 щ.д, като причинената вреда е в големи размери.
След дълго обикаляне по инстанциите и връщане за ново разглеждане, на 30 август 2012 г. бившият съдия е признат за виновен от ВКС. В Софийският апелативен съд го намира за виновен съдията Красимир Шекерждиев, а във ВКС председател на състава, който го осъжда е Цветинка Пашкунова. Двамата съдии, като членове на ВСС са сред опозицията на статуквото, олицетворявано от Иван Гешев, Сотир Цараров, Георги Чолаков, а по-рано и Георги Колев. Те са сред онези, които гласуват срещу избора на Гешев.
Топла минерална връзка с Георги Чолаков
Запознати твърдят, че след като е кадруван в АССО и преди първата осъдителна присъда на СГС, за няколко месеца подсъдимият магистрат Димитров и съдия Георги Чолаков делят един кабинет. „Лютеничката“ встъпва в административния съд през февруари 2007 г., а бившият му състудент Чолаков, който е зам. председател на АС Сливен, е командирован малко по-късно в АССО.
Това се случва със Заповед №1640 от 9 октомври 2007 г. на председателя на Върховен административен съд Константин Пенчев. На Георги Чолаков е възложено да замества титуляра, която излиза в майчинство, за периода от 15 октомври 2007 г. до 15 април 2008 г. Впоследствие командироването му продължава до 31 декември 2008 г. На 01 октомври 2008 г. ВСС освобождава от длъжност съдията Димитров. Последният подава оставка, след като е осъден на първа инстанция от СГС по дело за измама.
На практика Чолаков и Димитров са имали поне около 12 месеца, в които са правораздавали едновременно в АССО и според запознати в това време са ползвали един кабинет. Твърдение, което самият Чолаков отрича. По думите му, те са работили в различни кабинети. Днес, без значение кой къде е работил, има обективни данни, които обосновават предположението, че двамата продължават да поддържат близки отношения.
Съседи в Пчелин
Преди месеци ви разказахме за къщата за гости с басейн на Георги Чолаков, в село Пчелин, която той придобива при много странни обстоятелства и на смущаващо ниска цена. В същия район на курорта с минерални бани и извор с топла минерална вода има и друга къща за гости с най-големия минерален басейн – Вила Пчелин Гардън е собственост на юридически лица, притежавани от Веско „Лютеничката“. Тя се намира на около 3 км от имота на Чолаков.
Вила Пчелин Гардън – басейн
На 24 август 2001 г., когато е съдия в Пловдив, Веселин Димитров купува поземлен имот 740 кв.м. с двуетажна вила в Пчелински бани. През 2006 г. той купува и съседен участък с 2.9 дка иглолистна гора, която днес попада в поземления имот на къщата за гости.
През 2007 г. Димитров и съпругата му Дона Димитрова прехвърлят имота на свързаната с тях „Еврофонд бутик”, тогава собственост на вече заличената „Еврофонд имоти”. През 2013 и 2017 последват нови прехвърляния на свързани фирми за да се стигне до последното прехвърляне – апортирането ѝ 29.12.2020 г. в капитала на „Ай Би Ен Асет Мениджмънт”, тогава собственост на „Еврофонд бутик”, а от 07.01.2021 еднолична собственост на Веселин Димитров.
Към днешна дата фирмата е с 2,9 милиона лв. капитал и е собственост на Димитров и друга негова фирма.
Вила Пчелин Гардън собственост на Веселин Димитров
Вила Пчелин Гардън е регистрирана в множество туристически сайтове (тук, тук, тук и др.) Присъства като къща за гости „Пчелин гардън“ в регистъра на Министерство на туризма. В същото време се открива общинска заповед за прекратяване на категоризацията.
Вилата, за разлика от тази на Чолаков, има разрешително за водовземане от минерални води № 31610067/26.05.2014 валидно до 26.05.2024 г. издадено на името на „Еврофонд бутик” ЕООД.
След като е осъден, макар и условно, Димитров се отдава на частен бизнес. В търговския регистър името му е свързано с 14 регистрации на юридически лица еднолични търговци. Най-сериозно впечатление в неговото портфолио правят две компании – „Стоун Компютърс“ и „Булконс“ гр. Първомай.
Аферата с лютеницата
Търговският спор между „Консервинвест„ и “Булконс Първомай” е едно от доказателствата, че ЕС и ЕК са в състояние да принудят българския съд и българските институции да спазват законите и да се произнасят справедливо.
Още през 2014 г., докато екипът ни беше част от този на Биволъ, сме разказвали тази история. Тогава достигнахме до много смущаващи изводи в нашето видео разследване, обосноваващи предположението за тежка корупция в Окръжния съд в Пловдив, докато там административен ръководител е Цацаров.
В материал изработен съвместно с AGRO.TV стана ясно, че като съдия в търговското отделение на ОС Пловдив Веселин Петков Димитров обявява в несъстоятелност приватизирания завод “Партизани” в Първомай. Към онзи момент предприятието се управлява от Работническо-мениджърско дружество /РМД/ и е в прекрасно икономическо състояние.
От никъде обаче се появяват претенциите на печално известното дружество “Булгарлизинг” на Димитър Тадаръков към “Булконс”. Той ги излага в рамките на две отделни дела пред различни състави в различни съдилища. Спорът между “Булконс” и Тадаръков е заради претенция от 4 млн. марки. В първият съдебен спор пред СГС Тадаръков се проваля в опита си да докаже, че предприятието има задължение и то е дължимо към него.
В Пловдив обаче делото е възложено на съдия Веселин Димитров, който приоритетно гледа делата за несъстоятелност там. Той назначава на свой ред за синдик на дружеството Сийка Петрова. Освен бивш следовател от Столичното следствие, тя е и съпруга на Петьо Петров – Петьо Еврото. Съдия Димитров често назначава Сийка Петрова по дела за несъстоятелност, докато тя е в добри отношения с вече бившия си съпруг. Това поражда съмнения за особена близост между „Лютеничката“ и „Еврото“.
През 2001 г., съдията има изключителните правомощия субективно да реши дали Тадаръков има реално вземане към от бившето държавно предприятие, или всичко това е опит за заграбване. Веселин Димитров решава, че вземането е напълно истинско, а на 10-я ден синдикът Сийка иска заповед за отстраняването на ръководството на завода. В последствие Пловдивският апелативен съд и ВКС отменят решението на Димитров, но в това време Сийка Петрова вече е разпродала активите на дружеството. Заводът първоначално е придобит от офшорка – Euro Atlantic projects LLC.
Офшорката управлява активите си през българската компания Жарава 77, на която е едноличен собственик. В управлението на Жарава 77 пък участва сестрата на Стефан Фачев – Светослава Христова Петрова, с моминско име Фачева, както и Стефан Христов Фачев. А той, както отбелязахме е съдружник, съпроцесник и кой знае още какво на Веселин Димитров.
Впоследствие през 2017 г. Веселин Димитров влиза пряко, като собственик на „Булконс Първомай”. Припомняме, че като съдия той се е произнасял по несъстоятелността на дружеството. Преди това, през 2013 г. от „Булконс” регистрират „Лютеница Първомай” като географско указание в Патентно ведомство. Това се случва в нарушение на европейското, а вероятно и на действащото тогава национално законодателство, което е било в колизия с европейското.
Чрез географско указание от Булконс започват да притискат конкурентите си и им пречат да търгуват стоката си. Любопитен факт е, че без да спазва европейското право, „Булконс Първомай” успешно печели милиони европейско финансиране – три проекта, чийто мониторинг е изтекъл през 2013 и 2020 г.
Географското указание е нищожно по смисъла на общностното право, но това остава „незабелязано“ за българските чиновници и съд. ВАС отказва да приложи европейското право и да заличи нищожното географско указание. Съдия Красимира Милачкова от АССГ посочва, че в писмо от компетентната относно селскостопанската политика дирекция на Европейската комисия (DG A. В.3) изрично е посочена възможността да бъде предоставена защита на наименование на национално равнище.
Ето защо, според този състав на АССГ, не може да се приеме, че регистрацията на процесното географско указание е акт, противоречащ на императивни правила в степен, която да обуславя неговата недействителност. Днес съдия Милачкова е сред конкурентите на Добромир Андреев за председател на АССГ.
Решението не кореспондира по никакъв начин с факта, че през 2016 г. Европейската комисия започва процедура срещу България, по повод регистрирането на географски указания и означения за храни и напитки, регистрирани на национално ниво. След 01.01.2008 г., регистрирането на подобни означения е в нарушение на Европейски регламент.
В същият дух е и решението на 7 отделение на ВАС, председателствано от Иван Раденков Овчарски и с членове Мирослава Георгиева и Владимир Първанов.
Неслучайните съдии на „Лютеничката“
Съдия Раденков е с меко казано противоречива репутация и съмнения за корупция около името му не липсват. От санирането на назначението на Владимира Янева за председател на СГС през отнемането на лиценза на КТБ, произнасянията на съдията са съпътствани от скандали.
Съдия Владимир Иванов Първанов е бивш председател на АС Сливен, земляк на Чолаков и сочен за един от най-доверените му хора. Самият Чолаков стартира в административното правораздаване като зам. председател на въпросния съд.
Запознати твърдят, че Първанов се превръща във фаворит на председателя на ВАС, когато отношенията между Чолаков и заместника му Гайдов се обтегнали необратимо. Преди да бъде кадруван във ВАС, Първанов е командирован за дълго в съда. Назначен е след процедура, определяна, като фарс. Когато се произнася по казуса с географско указание, той е командирован във ВАС от няколко месеца. Явно с това произнасяне печели доверието на ръководството, защото командироването му е удължено.
Съдия Мирослава Георгиева Копчева също изпъква с множество решения „във верния коловоз“. Истинската изненада тук е, че името и присъства в декларацията за конфликт на интереси на екс депутата от ГЕРБ и екс главен секретар на ВАС Александър Богданов Николов. Сочена е за изключително близка на Чолаков и „Лютеничката“.
Твърди се, че Чолаков е лобирал сериозно пред Георги Колев, за да я направи съдия във ВАС, въпреки, че по това време тя има „смешен“ стаж в сравнение с другите участници в конкурса. Източници на bird.bg съобщиха, че от около 8 г. Копчева живее на съпружески начала с Александър Николов.
Екипът ни го потърси за коментар и той потвърди. Това поражда много въпроси извън тематиката на конкретната статия. Например имало ли конфликт на интереси, когато Николов се е явявал по казуси свързани със ЗУСЕСИФ, представлявайки МРРБ, при условие, че в отделението на съдия Мирослава Копчева се произнасят по казуси с изразходването на средствата от ЕС?
Санкцията на СЕС
В края на краищата по спора между „Булконс Първомай” и „Консервинвест” за ползването на търговски марки с географско указание „Лютеница Първомай” е изпратено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. Той постановява, че не е допустима регистрация на национално ниво на географско означение за селскостопански продукт или храна, а може единствено на европейско ниво.
Така Веселин Димитров и „Булконс Първомай” нямат полезен ход и губят търговската си война с „Консервинвест“. Вероятно в една по-обективна съдебна система Иван Раденков Овчарски, Владимир Иванов Първанов и Мирослава Георгиева Копчева щяха да бъдат изпратени на опреснителни курсове по Право на ЕС. В една по-нормална държава след подобно решение Владимир Иванов Първанов нямаше да бъде кадруван във ВАС, но живеем в България.
Председателят на ВАС не коментира има ли отказ на съдии в съда му да прилагат европейското право. Той заяви, че като административен ръководител не може да коментирапроизнасянията на съдии от Върховния административен съд по конкретни казуси.
Факт е обаче, че именно отказът на съдии от ВАС да прилагат нормите на европейското право почти вкараха България в наказателна процедура заради географските указания на национално ниво.
ВАС като „лампа на желанията“ за „Стоун Компютърс”
Друг ключов момент от професионалната биография на адвокат Веселин Димитров е софтуерната фирма „Стоун Компютърс“, на която е той създател и собственик още от 1995 г. Освен със създаване на софтуер фирмата се занимава и мащабно строителство. От компанията чрез преобразуване посредством отделяне е създадена „Стоун Недвижимости“. „Стоун Секюрити“ пък е 100% собственост на Стоун компютърс. Заедно с дъщерната си „Стоун Секюрити“ компаниите имат 1,6 милиона лв., платени като коронасубсидии.
Справка в регистъра на bird.bg показва, че Стоун компютърс е доставяла техника по европейски проекти за „Булконс Първомай“, финансирани по ПРСР. Този факт поражда опасения, че проектите са били източени през възлагане на дейности към свързани лица, защото обективните факти обосновават хипотезата, че към момента на реализация на проектите краен собственик в „Булконс Първомай“ и „Стоун Компютърс“ е… Веселин Петков Димитров.
Отделно от това, самите „Стоун Компютърс“ са финансирани с около 1 милион лв., чрез два проекта по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
„Стоун Компютърс“ има спечелени стотици обществени поръчки на обща стойност от около 30 милиона лева. Сред обществените поръчки има и такава, възложенаот ВСС. Тя е от миналата година и е на стойност от почти 2 милиона лева.
В съдебните среди упорито се твърди, че компанията е била ангажирана с одит на софтуера за случайно разпределение на делата в съдилищата у нас. Георги Чолаковобаче подчерта, че откакто е член на ВСС по право (като председател на ВАС) „Стоун Компютърс“ не са имали договорни отношения с ВСС за одит на софтуера за случайно разпределение на делата в съдилищата на Република България.
Всъщност през 2014 г., когато текат поредните скандали във връзка със случайното разпределение на делата, „Стоун Компютърс“ прави предложение да осигури безвъзмездно на Висшия съдебен съвет техническо решение, което би позволило сигурна работа на досегашния софтуер за случайно разпределение на делата „LawChoice“.
На практика компанията предлага да дари техника за над 400 000 лв., за да не бъде променян софтуера за разпределение. Това обаче не се случва, защото според работната група от IT експерти нито една от използваните системи за случаен подбор не отговаряла дори на минималните изисквания за функционалност и сигурност.
Тогава на изслушването във ВСС се огласява факта, че при финалната среща между ИТ специалистите и фирмите, разработващи софтуер за съдебната система, изненадващо са се появили представители на фирма „Стоун Компютърс“.
Участници във въпросните събития си спомнят, че Сотир Цацаров и предишният председател на ВАС – Георги Колев са работили активно за предложението на „Стоун Компютърс“. Цацаров дори държал сметка на експертите защо предложението на фирмата не било прието.
Вероятно успехите, които „Стоун Компютърс“ има в усвояването на обществените поръчки са свързани с успехите, които компанията жъне във ВАС. От 2013 г. насам екипът ни достигна до 21 дела във ВАС, които „Стоун Компютърс“ води и има 100% успеваемост. Както видяхме и „Булконс Първомай“ също има забележителни успехи в противоречие с европейското право.
„Стоун Компютърс“ обичайно жали процедури по Закона за обществените поръчки и го прави повече от успешно с оглед на съдебните решения. Има обаче един впечатляващ казус. Компанията успява да осъди Дирекция за национален строителен контрол, към Министерство на регионалното развитие и благоустройството по Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.
Строителният контрол е осъден да плати на компанията сумата от 1 830 682.70 лв. и още 400 000 лв. лихви. Казусът се отнася към строителството на сграда в охранителната зона на Сердиките. Със серия съдебни искове „Стоун Компютърс“ успява да въведе сградата в експлоатация и осъжда институцията за вреди и пропуснати ползи.
На първа инстанция делото 2647/2018 се гледа от Зорница Юриева Кръстева-Дойчинова, която в момента е и.д. председател на АССГ. В конкретната ситуация няма да си позволим да коментираме влезли в сила съдебни актове, макар че вероятно има хипотеза за прекомерност на обезщетението.
В практиката на съдия Дойчинова не липсват скандални решения. По дело за достъп до обществена информация Дойчинова решава, че журналист няма правен интерес да получи исканата обществена информация от прокуратурата. Решението й е прецедент в съдебната практика.
Във ВАС делото срещу ДНСК се гледа от състав с председател Мариника Чернева и членове Светлана Борисова и Аглика Адамова. Те потвърждават решението на АССГ. Ние поне за друго такова решение срещу ДНСК не знаем. Тук е моментът да припомним, че буквално преди 2 месеца, съдия Борисова – заедно с Марио Димитров – реши ключово дело в полза на почетнияСвинар и руски консулГеорги Гергов и така го улесни сериозно в овладяването на Пловдивския панаир.
Вероятно всяко едно от посочените събития в този материал само по себе си би било би било показателно, но вкупом те са индикатор за корупция и непрозрачно правораздаване.
Оказва се, че дори и да си осъден престъпник, ако си състудент със Сотир Цацаров и Георги Чолаков си фактор във ВАС и ВСС.
Ако си обект на наказателно преследване, можеш да намериш „тих пристан“ и имунитет в съдебната система. Е вярно, после има някакви “симулативни” прехвърляния на имоти към семейната имуществена общност на Цацарови, при условия на конфликт на интереси, но това по нашите ширини не се счита за доказателство за корупционна сделка.
Феноменалният брой спечелени във ВАС дела също не е доказателство, че Чолаков е упражнил неправомерен натиск над съдии, в полза на състудента си и понастоящем “съселянин” Веселин Димитров. Или както се казва нямаме доказателства, че животното, което виждате е патка, само дето кряка, ходи и плува досущ като нея.
Водеща снимка (от ляво надясно): Сотир Цацаров, Георги Чолаков – Председател на ВАС, осъжданият съдия Веселин Димитров
*Към тази групичка на “Симулативните” някои наши източници причисляват и Петьо Петров – Пепи Еврото, но в частен разговор председателят на ВАС Георги Чолаков отрече да се познава с него.
Тактиката на Борисов е ясна – да направи на пух и прах всяко достижение на Кирил Петков и Асен Василев. И вече никой не говори за Мата Хари, за снимките от една премиерска спалня или пък за прословутата къща в Барселона.
„Посредници“, „комисиони“, „Асен Василев“, „Кирил Петков“. Тези няколко думи, навързани в едно изречение, са в политическия речник на ГЕРБ и на лидера им Бойко Борисов от миналото лято насам.
Тогава той обяви, че съпредседателите на „Продължаваме промяната“ (ПП) са „изсмукали стотици милиони“ от посредници за доставки на газ, след като Русия едностранно ги спря.
Тези дни отново хвърли обвинение – че са забогатели с между 800 млн. и 1 млрд. евро, но този път комисионите били за оръжейни доставки за Украйна.
Тактиката на Бойко Борисов е ясна – да направи на пух и прах всяко тяхно достижение, посявайки съмнения в добрите им намерения. Доставките на газ, макар и по-скъпи, бяха осигурени в ситуация на форсмажор, след като „Газпром“ прекрати през април м.г. дългосрочен договор без предупреждение.
Оръжейните сделки с краен получател Полша, а последен – Украйна, за чието осъществяване Петков и Василев имат заслуги, също станаха част от „арсенала“ на Борисов.
Сезонът на „борисовките“
Лидерът на ГЕРБ е ловък политик – няма човек, който да не е наясно, че в бизнеси за милиарди, каквито са енергетиката и търговията с оръжие, комисионите също са огромни. Толкова, че няма как да се поберат в нощно шкафче дори и в пачки по 500 евро, нито да бъдат изтеглени кеш на някое банково гише като авансови плащания за магистрала „Хемус“. Следователно няма начин управленците да не са „намазали“ – който повярвал, повярвал.
И Петков, и Василев ще си търсят правата в съда, но какво от това – докато минат делата, парламентарните избори ще са факт, а може и други предсрочни да се зададат.
ГЕРБ затова и задават въпросите – за да събудят съмнения и да обезценят в очите на избирателите стореното от „Промяната“ и нейните лидери. (Служби като ДАНС пък проверяват договорите за доставка на природен газ, сключени от назначения от правителството на ПП мениджмънт на „Булгаргаз“.)
Новите въпроси винаги са по-интересни от старите, които се превърнаха в многоточия, а не в присъди, тъй като вътрешното убеждение на прокуратурата очевидно съвпада с това на Борисов.
Поради тези съвпадения няма съдебни дела по нито една проверка, която прокуратурата извършва по сигнали и публични обвинения за корупция и търговия с влияние, в които е замесено името на лидера на ГЕРБ. Някои от натрупалите се към него въпроси си чакат отговорите вече повече от десетилетие – например за чадъра над Мишо Бирата.
Но съвсем забравени са и такива отпреди малко повече от година, когато през май 2021 един едър бизнесмен разказа пред парламентарна комисия, която трябваше да провери управлението на Борисов, как е бил рекетиран да продава на посочени от властта предприемачи.
Държавното обвинение съобщи тогава, че проверява. Не е необходимо човек да е Демонът на Лаплас, за да допусне, че нищо не произтече от проверките. С такъв печат за невинност ГЕРБ спокойно могат да твърдят, че каквито и обвинения в корупция да им отправят, те са все силно преувеличени и без доказателства.
Въпрос, който чака отговор
Но поне на някои въпроси Борисов може да отговори. Като например ще разреши ли депутатите от ГЕРБ да подкрепят промяна в Кодекса за застраховането, така че да бъде спазен принципът в системата „Зелена карта“ – първо плащаш, после оспорваш.
Промяната беше поискана от Министерството на финансите още в края на миналата година, тъй като проблемът с изплащане на полици за пътно-транспортни произшествия от български автомобили от българското бюро „Зелена карта“ е ескалирал. Както обясни преди време министърът на финансите Росица Велкова – до степен, „че ни е поставен в критериите за след присъединяването към ERM II“ (чакалнята за еврото.).
От 2018 г. българското бюро „Зелена карта“ е под мониторинг и проблемите с плащанията трябва да бъдат решени, ако България иска да се присъедини към еврозоната. Но ГЕРБ, заедно с „Български възход“, внесе поправка, която обезсмисля предложената от МФ.
„Част от депутатите са в дилема – да изпълнят една от стъпките за влизане в еврозоната или да обслужат един конкретен застраховател“, написа по-рано във Фейсбук депутатът от ДБ Иво Мирчев.
„България трябва да приеме изменение в Кодекса за застраховането, които да отговорят на очакването на нашите партньори в ЕС и не го прави заради интересите на Алексей Петров“, заяви в събота съпредседателят на ДБ Христо Иванов.
Така че въпросът към Борисов е: Какво ще позволи на ГЕРБ.
Eдин прост въпрос: какво би станало ако около Кремъл, около Смолни излязат на протест по един милион души?
Виталий Гинзбург, Каспаров.Ru
Последните дни са ознаменувани от два основни тренда по отношение на руската вътрешна политика.
Първият, разбира се, са плановете на Путин-Шойгу за преобразуване на “втората армия в света“ в
първа армия на войната
Формирането на нови дивизии, корпуси, окръзи, увеличаването на числеността на въоръжените сили и, разбира се, обявяването на неограничени финансови възможности за това. Във всеки случай, от името на Путин.
Но има и втори тренд, който беше очертан по време на форума в Давос. Западните санкции може да доведат руснаците до невероятна бедност. Каза го професорът от Харвард Кенет Рогоф.
Във всяка нормална страна нормалните хора просто никога не биха позволили да се формират подобни противоречия. Но не и в Русия!
Британското разузнаване вече се усъмни в това доколко е реалистично осъществяването на путиновите планове за увепичаване на армията.
Какво представляват плановете му? Разгръщане на седем мотострелкови дивизии. Цената за разгръщането на една мотострелкова дивизия струва около три милиарда долара. Може да се пресметне и без калкулатор.
260 танка на стойност около 5 милиона долара – 1,3 милиарда. 140 бронирани машини по 1,5 милиона долара – 210 милиона. 200 бронетранспортьора – 200 милиона. Общо 1,7 милиарда долара за нещо, което е само по себе безсмислено.
Към това трябва да добавим стойността на 180 оръдия и миномети, между 4 и 6 зенитно-ракетни комплекса, хеликоптерна ескадрила, ракетен дивизион, средства за бойно, техническо и тилово обезпечаване и 4000 тона боеприпаси.
Екипирането на дивизиите от въздушно-десантните войски и морската пехота също е скъпо. Там освен разходите за въоръжения са необходими и огромни бюджети за производство на средствата, с помощта на които се извършват десанти.
Това са транспортни самолети и хеликоптери, десантни кораби. Що се отнася за последните, практически всички подлежат на бракуване поради възрастта си.
И това се отнася не само за дивизиите. А се огласяват още по-безумни и скъпо струващи планове. При това по време на осъществяването им те поскъпват още повече, пропорционално на апетитите на хората около Путин.
Едва ли за всички ще има пентхауси с площ по 5000 квадратни метра като този на Сергей Чемезов (генерален директор на корпорацията „Ростех“, бивш офицер от КГБ – б.р.) Вече дори не говоря за това, че въпреки неограничените възможности на
Путин се налага мобилизираните да си купуват снаряжението и средствата за защита,
а безумното население събира пари, за да им купи бельо.
Средствата, които бесноватият нереализиран фюрер от петербургския ъндърграунд смята да харчи за армията и за войната, не биха били излишни за руските пенсионери, образованието и здравеопазването. Но явно в Русия няма кой да пресметне това, нито да го разбере.
Спомняме си изказването на един от ръководителите на организацията „Мемориал“ пред Форума за свободна Русия. Човекът, който е с безупречна морална репутация, каза, че няма моралното право да призовава хората на протести, ако самият той не се намира в Русия. И това наистина е така.
Когато виждаш, че (в Москва) броени хора оставят цветя в памет на жертвите на руския удар срещу жилищна сграда в Днипро, правиш сравнение колко киевчани през март 2018 г. носеха цветя при руското посолство в памет на загиналите в „Зимняя вишня“*.
Малкото руснаци, рискуващи да правят такова нещо пред очите на полицейските мутри, само потвърждават мащаба на
интелектуалната и морална катастрофа
на тази страна и този народ.
Както и стотиците политически затворници, които можеха да са свободни, след един забележим мащабен протест.
Та нали протестиращите в Техеран или в Хавана рискуват и дори загиват, но се борят за своите човешки права и достойнството си. Кубинците не са изправени пред перспективата да загинат във война, в която да ги хвърли тяхната тоталитарна власт. Но в Русия народът не иска нито да смята, нито да протестира в защита на своето право на живот.
Вече много хора си задават един прост въпрос. Какво би станало ако около Кремъл, около Смолни излязат на протест по един милион души?
Какви биха били рисковете при сваляне на путиновата банда по такъв начин, като се има предвид, че тази банда вече унищожи над сто хиляди руснаци? Съзнателно не коментирам качеството на тези руснаци. Просто смятам.
В тази връзка, сега е моментът да си спомним какво се смята за класическа русофобия според разбиранията на руската власт и безумния ѝ народ.
„Често си повтарям: тук всичко трябва да се разруши и отново да се създаде народ.“ – Астолф дьо Кюстин.
Междувременно САЩ трябва да направят така, че
руснаците да се сблъскат с ужасяваща бедност
Каза го съшият този Кенет Рогоф.
И санкциите, както първичните, така и вторичните трябва да сведат до минимум възможността тази власт да заплашва света и да събудят стремеж у този народ, ако не да стане НАРОД, то във всеки случай да се научи да СМЯТА. А още по-добре – да мисли.
*Тогава при пожар в мола „Зимняя вишня“ в руския град Кемерово загинаха 60 души, 37 от които бяха деца.
В Блъсковия “Труд” се появи трудна за преглъщане от рашистите и тяхната дългогодишна разновидност бойковистите информация за скок във финансовото благосъстояние на българите. Именно на българите, а не на олигарсите, както обобщено биват наричани у нас забогателите.
Вярно, в цитираната по-долу статия старателно е избегнато споменаването на “българите”, за сметка на “гражданите” и “хората” (щото селяните не са хора, така ли?). Но въпреки това информацията на БНБ говори сама за себе си:
“За една година депозитите са нараснали с над 14,5 млрд. лв.
Жилищните кредити за домакинствата продължават бързо да се увеличават
Гражданите имат над 72 млрд. лв.
Хората и фирмите спестиха рекорди суми през миналата година. В края на декември общата сума на депозитите в банките е 116,46 млрд. лв., обявиха от БНБ. Това е рекорден ръст с 14,5 млрд. лв., или с 14,3% спрямо същия месец на предходната година”.
А кой управляваше, да попитам в популисткия стил на бойковистите, които вече редят листите и се канят пак да печелят избори с лъжи за “катастрофалното” управление на “харвардите”?
Ако “канадеца” и неговия финансов министър Асен Василев бяха като банкянеца и неговия Влади Горанов (или още по-агресивния в нападките Делян Добрев) трябваше на базата на тази обективна информация за случилото се забогатяване на българите при управлението на кабинета “Петков” двамата лидери на ПП да направят платформа, върху която да стъпят предизборно и да се изокат като благодетели.
Така щеше на тяхно място да постъпи банкянеца, който властва автократично три мандата, но не можа да измъкне България ни най-малко от дъното на европейските негативни класации, нито от близо вековната зависимост от Русия/СССР в енергетиката (което има пряко отношение към просперитета на европейска българия и нейните граждани).
Не че подсказвам на “кирчовците”, както наричат Кирил Петков и Асен Василев презрително в лагера на завистниците. Но фактът, че най-големите врагове на ГЕРБ, каквито се оказаха дишащите в дебелия електорален врат на мутрата “харварди”, не се изкушават да паднат на нейното мутренско ниво в пропагандата, е обстоятелство на което все пак трябва да се обърне внимание.
И аз няма да се плъзгам по това нанадолнище, за да не цопна в жълтата помия. Замогването на българите не е свързано само и единствено с конкретното управление на кабинета “Петков”.
Въпреки течовете и вредите от корупционните практики и голямото гербаджийско крадене преди него, в България все пак бяха налети европейски милиарди не само в пребоядисването на жилищни фасади, но и в подкрепа на бизнеса в града и селото. Това се изплаща и ще се усеща все повече, ако не бъде допуснат реванш на познатата ни дълголетна лакомия на отстранените от копанята ненаситници от кръга на вожда на простите.
Не е случайно, че специалистите по разгербване на тези милиарди се умилкват сега на Запада както никога преди. Вече са “първи евроатлантици” в ситуацията, при която очакваният от Москва разпад на ЕС не само не се състоя, но и се случи обратното.
Консолидацията на уж “прогнилия” Запад се случи благодарение на руската заплаха не просто за Украйна, но и за световния международен ред – с елементи на разпалване на апокалиптични страхове от Трета световна война, произтичащи от поведението на непредсказуемия руски цар.
Обединението на доказаните евроатлантици, заявка за което вече направиха ПП и ДБ, трябва да направи дегерберизацията необратима. Всяко отклонение от тази цел е смърт за България.
По обратна аналогия с “всеки триумф на България е смърт за Русия”, както е възкликнал водачът на московските славянофили Иван Аксаков от злоба срещу еманципирането на българите от руската имперска “освободителна” хватка в края на 19 век век.
След големи прекъсвания тази еманципация отново е в ход. Резултатът е илюстриран от горната статистика (в цифри, публикувани дори в рашисткия “Труд”). Най-видимото прекъсване беше инициирано от (само)уверената империя, която реши да спре газа най-напред на най-покорната на Москва (до неотдавна) страна от ЕС.
В резултат тук дойдоха танкерите с американски газ, вместо танковете със съветски произход под днешен руски флаг – за ужас на туземните рашисти.
Ето това не могат да простят на харДвардите простите поданици на властелина на простите у нас. Много хард им се видя на простите простото решение на харДвардите да се обърнат за подкрепа към САЩ. Симеоновеца от милиционерската школа беснее и клепа най-лютите си врагове, че били забогатели (от продажбата на оръжие за Украйна, осъществена от частния военнопромишлен комплекс).
Оказа се вярно за забогатяването, но обобщаващо за българите. По-голям кошмар от тази истина за загербените от избирателите гербаджии няма.
А харДвардите успяха да овардят България от отмъстителния нагон на руската мечка. Платиха си за това с прогонването им от властта. Бяха обкръжени посред бял ден от глутницата нощни руски вълци в парламента.
Въпросът сега е как тази услуга за руската мечка да бъде превърната в мечешка, а глутницата да бъде пратена при руския крайцер “Москва” – ако не чак на дъното на Черно море, то поне да не бъде допускана отново да се покатери на върха на горда Стара планина.
кафенето 