Мина Девети септември, а е още януари

Андрей Анастасов

Вече говорим за президент, поел по наклонената плоскост на "Възраждане" с удобната опора на руския закон за "чуждестранен агент".
Вече говорим за президент, поел по наклонената плоскост на „Възраждане“ с удобната опора на руския закон за „чуждестранен агент“.

В един военен конфликт от мащаб, какъвто Европа не е виждала от Втората световна война насам, няма да има победители. Най-малкото, защото дори агресиращата страна да отстъпи и да разгради престъпният си режим, вече ще е платена цената на огромните човешки загуби и от Украйна и от Русия.

На фона и на икономическите последици и уязвимостта на България, за нашата страна положително може да е само едно: маските падат. Целият йезуитски витиеват навик на метастазите на комунистическата агентура в службите ни да градят геополитиката ни на принципа „и тако, и вако“, се срива под напора на реалността.

И идва моментът, в който най-накрая трябва да поемеш отговорност и да артикулираш ясно къде заставаш спрямо световната история. Свършва луксът на „скучното“ време. Когато може да подписваш с охота всички европейски и натовски документи, а зад гърба на съюзниците си, да ги уязвяваш с нови зависимости от Русия. Най-малкото, защото зависимостите от Русия очевидно стават част от вече открит военен конфликт.

Като тръбата, която Бойко Борисов построи за „Газпром“ с милиарди български левове през нашата територия непосредствено преди началото на войната. Или всички останали услуги, които се навързват много по-ясно като парченца от пъзела на руската агресия, целяща уязвяване. Един български президент я нарече с истинското ѝ име още в началото на руските безобразия в Украйна: хибридна война. И не се кандидатира за втори мандат.

За сметка на това в събота президентът Румен Радев успя да се изрази в ефира на Дарик радио толкова изчерпателно в подкрепа на руския, да го наречем, „светоглед“, за да не е „мироглед“ или направо „мир“. Че е време да се стреснем.

Маската на нашия президент, пореден „лидер“ на пост-комунистическата ни агентура падна и светкавично се озовахме някъде между 9-и септември и 10-и ноември. А е още януари. И получи грамота в края на интервюто. Но това е друга тема. Надявам се.

Президентът ни по агентурски спазваше добре очертани линии и опорни точки, освен когато, по популистки, в негов стил, хвърляше по някое по-разчупено становище. И щеше, както обикновено, да е трагикомично, ако вече не става зловещо.

Какво е счупено в българската политическа система?- го пита програмният директор Константин Вълков. Като първи проблем на политическата криза, президентът посочи „ерозиращото доверие на нашето общество към парламентарната република“ и че партиите не искат да поемат отговорност.

А на въпроса какво загуби България от година и половина без парламентарно управление, президентът контрира с въпрос, „а защо не видим какво спечели“.

Последва тирада срещу партиите и приписване на заслуги. За законопроекти, за твърдостта му на Европейски съвет, където „агресивно“ взимал думата и питал „какво още е необходимо“, че да ни приемат в Шенген. Като сме били изпълнили всички критерии. Да оставим настрана каква безпомощност лъха от последното.

Важното тук е, че ясно се внушава недоверие в парламентарната демокрация, прехвърляйки отговорността върху лошите партии, а на себе си като главен секретар, пардон, президент, се приписва бащинско чувство за грижа и национална отговорност.

„Има политици, медии и анализатори, които се захранват с грантове. И трябва да се запитаме не е ли време за законодателни промени, които да урегулират поне финансовите потоци на това влияние,“ каза Радев. Това изречение беше дадено след ключово „обаче“. Президентът осъди „агресията на Кремъл“.

Обаче дай да видим нашите грантаджии. По това може да се съди, че вече си говорим за президент, поел по наклонената плоскост на „Възраждане“ с удобната опора на руския закон за „чуждестранен агент“. Защото, както вече Factcheck ясно обясни, българските медии, получаващи пари от западно-ориентирани донори, не са чуждестранни агенти в американския смисъл, а в руския.

А в президентското „обаче“ прозира атака именно срещу тях. Не ми се мисли какво се крие зад думата „поне“.

И щеше да е чудесно да го научим, особено след като малко след това нарече статията в „Ди Велт“ поръчкова. Да повторим. Българският президент, който иска да следи западните медии за „чуждо влияние“, нарича статия в „Ди Велт“ поръчкова. В тази статия, в която разбрахме, че в началото на конфликта сме били ключов доставчик на гориво и въоръжение за Украйна.

Обаче президентът, удобно застанал в позицията си на военен (демек, разбира ги тия работи) и още по-удобно забравил как уверяваше всички, че Русия бързо ще победи, плаши, че ако днес не достигат оръжията, то утре нямало да достигат хората и тогава какво сме щели да правим?

Както винаги с агентурници (имам предвид хора, израснали и обучени по калъп в школовка на тоталитарните ни служби и такива, които са под влиянието им и в момента), трябва да разбираме внушенията. А внушението тук е: продажниците на Запада още малко и ще започнат да ви пращат вас на фронта.

Интервюто приключва с акцент върху престорения агентурнически патос, в който трябва да ни стане ясно, че обичаният ни президент милее за българските деца, които трябва да се възпитат в родолюбие, но българските автори отпадали и се маргинализирали в учебниците.

И забележете: България винаги е била отворена икономика, но без да губим национален суверенитет! Да живей – 45 години верен на Москва сателит, сам предложил себе си за съветска република, явно влиза в понятието на настоящия ни президент за национален суверенитет.

За по-наблюдателните всичко това приключи с нещо като политически лозунг от предизборна кампания: „за да я има България силна, уверена и с достойно място на европейската и световна сцена.“ Както и със спомената в началото грамота за „политик на годината“, ръкостискания, „честито“ и така.

Много усилия и битки отне да извоюваме крехката си принадлежност към развития и свободен свят. Това, което се случва пред очите ни трябва да ни накара да се разтревожим колко крехка е тази принадлежност и докъде сме стигнали в разгръщането на нейните врагове.

По всичко личи, че притежават президента ни. А той притежава желанието и инструментите да я атакува и на идеологическо, и на практическо ниво. Маската му падна, от коя страна на историята ще застанем ние?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s