Много е нахално от страна на рашистите да маршируват с лозунги за мир, извадени от прахта на времето, когато техният международен химн (интернационала) зовеше да бъде унищожен света (стария) в името на комунизма.
Сякаш мирът не беше прегазен от танковете на московията, а “бандеровците” са нахлули в раzия, та рашистите искят нападнатите, а не нападателите да носят отговорността, че няма мир.
Какъв мир, при положение, че няма дори война! Нали така продължават да твърдят от Кремъл от самото начало на войната, която стовариха върху главите на украинците.
Онези, които издигат лозунги за мир в самата раzия, биват арестувани. Системно. Без изключение. Искането за мир се наказва там като “дискредитиране на въоръжените сили” .
Поводът да се върна към темата е декларираната от говорителя на Кремъл Песков откровена теза, че руските цели в Украйна могат да бъдат постигнати само с военни средства.
Как в тази декларация се вмества толкова любимата на нашите рашисти думичка “мир”? Мустакатият (както го наричат опозиционерите в мрежата) ясно заявява, че московията не иска мир, а война.
А туземните рушисти у нас тропат с крак и продължават – мир, та мир…
Обикновено за мир моли по-слабата, отстъпващата, обречената на поражение страна в една война. Такава е логиката.
Но каква логика можем да търсим сред хора, които обвиняват жертвите за това, че ги избиват на собствената им земя, че унищожават целенасочено градовете и селата им, грабят ги, изнасилват ги и съзнателно им рушат инфраструктурата.
За всичко това, според нашите “миролюбци”, извършителите на зверствата и варварствата нямат вина. Те, видите ли, просто се …защитават.
Тази абсурдна теза беше озвучена преди три дни лично от Путлер при посещението му в един военен завод в Бурятия. От онзи край на света той осведоми поданиците си, че Русия се бори за оцеляването си. Ни повече, ни по-малко.
Помните ли за какво се бореше тя по неговите думи преди година? Лично той направи обръщение след нахлуването на войските му в Украйна, че украинските военни трябва незабавно да се предадат и да арестуват правителството и президента Зеленски. Ултиматумът включваше още искане за денацификация и демилитаризация на Украйна, от която московията искаше на практика деукраинизация.
Получи се обратното: рязко ускоряване на украинската декомунизация, десъветизация и дерусификация пред лицето на заплахата милитаризъма на агресорите, нацистки по споята практика и мотивация.
Наперените условия от путлеритския ултиматум от февруари 2022 г. днес се помнят, но изглеждат все по-нелепи на фона на реалностите. А те са такива, че Путлер вече се жалва, че от унищожение е застрашена държавата му, а не държавата, която нападна вероломно след многократното повторената лъжа на руzкия елит, че няма да има такова нападение.
Стратегията на агресора е да се прави на жертва, както заявява пред Съвета за сигурност на ООН историкът Тимъти Снайдър, един от най-задълбочените западни познавачи на отношенията между Империята на злото и нейните европейски жертви.
кафенето 