Преди три години – на 29 януари 2020г., ден след като прокуратурата огласи подслушани телефонни разговори на президента Румен Радев по скалъпено дело срещу началника на Военновъздушните сили ген. Цанко Стойков (времето показа, че да, такова е било делото), написах анализ със заглавие „Спрете Гешев“.
Час по-късно, след като двете думи блеснаха пред очите ми публикувани, помислих, че може да съм прекалила. Защото държавата се състои от институциите и тъй като главният прокурор е една от тях, държа да внимавам с думите – не от страх, а от елементарно гражданско възпитание.
Поводът за онзи текст беше искането на Гешев до Конституционния съд (КС) да му изтълкува конституцията така, че да може някак, ако не да разследва, поне да проверява президента, използвайки записите, тоест да извади държавния глава от компетенциите на парламента и да го придърпа в прокурорските правомощия.
Онази офанзива на Гешев срещу Радев – по същество опит за преврат над конституцията с привидна законност – чрез КС, не успя. Целта й беше да бъде накаран Радев да млъкне – президентът по онова време беше единствената институция, която си позволяваше да говори критично за управлението на държавата.
Само пет месеца по-късно – на 9 юли 2020 г., въоръжената гвардия на Гешев предприе радикален ход – влезе в президентството без процесуална наложителност, тоест просто нахлу, а няколко часа по-късно Радев поиска оставката на главния прокурор и площадът се изпълни с хора, които потвърдиха искането заедно с оставка на правителството на Бойко Бориков.
Припомням „Спрете Гешев“, защото и тогава заглавието нямаше институционален адресат. Кой може да го спре или отстрани? Никой (извън Висшия съдебен съвет, който е ясен). Но през 2020 г. президентът Радев реагира – с искането на оставката на главния прокурор катализира процес с радикални последствия – Борисов се прости с премиерството за години напред. Тогава въпросът беше само дали Гешев действаше сам или в съдружие и координация с Борисов.
Въпросът дали Гешев действа сам остава валиден и сега, но че е вабанк е видно
Какво всъщност направи главният прокурор на 16 март: На пресконференция заедно с шефа на Националното следствие Борислав Сарафов, на Софийската градска прокуратура Илияна Кирилова и говорителката си Сийка Милева обяви, че прокуратурата е установила схема за търговия с влияние, чиято цел е била смяна на полицейски началници и сваляне на главния прокурор. За доказателства бяха представени намерени при претърсване на имоти на обвиняеми за други престъпление лица писма и флашки със записи на разговори между тях, с участие на журналист.
В записите се чуват имена, инициали и прякори, които Гешев и Сарафов отказаха да коментират, приканвайки медиите „сами да си правят изводите“. От споменаваните – „човека с прякор Къро“, „Цецо от Белград“, „Бобока“, „Кирчо и Асенчо“, „Черепа“, „Кокорчо“, Владислав Горанов, разследващият сайт BIRD.bg – явно трябваше да се наложи изводът, че те са свързани. И, както обобщи Гешев, „става въпрос за това, което някои наричат овладяна държава, а други наричат мафия – срастване на всякакви институции, криминална престъпност, мутри и когото искате още“.
Неизбежният въпрос как е установено кои са говорещите лица и чия експертиза е констатирала автентичността на записите, получи забавни обяснения: те, заговорниците, са улеснили прокурорите, като отбелязвали на флашките кой с кого говори. И още – оставили са и писмена кореспонденция, в която описвали какви суми и от кого са осигурени за свалянето на полицейски началници и на самия Гешев.
Изпипана работа…Подсеща за прочутата реплика на детектива Марлоу от романите на Чандлър – „съмнително като безупречното алиби“.
Шестима юристи отказаха вчера да коментират изнесеното от Гешев с въпроса: щом като прокуратурата приема тези данни за достоверни, защо не ги разследва, а дава пресконференция.
Защо ли… Ами защото сред писмените находки от заговорниците има ето какви: „Къро – ПП-ДБ“ (заглавие на част от запис). И още – забележете: „„Хубавото е, че са казали на Бойко, че в другия „Магнитски“, ако не сменят Гешев, ще бъде той. Щото Влади Горанов ги е вземал тез пари от Черепа, ама къде ги е носил? Нали се сещаш.“
Изводите, към които ни прикани Гешев, са прозирни: да бъдат свързани бандитите заговорници с „ПП“ и „ДБ“. И да бъде предупреден Борисов да внимава дали ще подкрепи проектозакона на Крум Зарков за механизъм за разследване на главния прокурор. (Зарков впрочем бе споменат от Гешев в този контекст: „Дали някои закони са писани в Министерството на правосъдието или на друго място и дали не са предавани на задната седалка на някой джип пред Народното събрание“).
Главният прокурор предприе тази акция в средата на предизборната кампания
Въпросът е дали президентът ще реагира, както постъпи преди три години
след като сега има също сериозно основание – намеса в изборите от страна на Гешев, каквато роля обективно играе неговата пресконференция: пропагандна обработка на електората, изкарвайки се жертва на мафията, която се състои от срастване на подземния свят с определени политически сили, разбира се онези, които не го одобряват и искат законови промени за безконтролността на главния прокурор.
Защото, ако не одобряваш работата на Гешев, значи атакуваш държавността, усмихва се главният прокурор и се шегува, че се ласкае от записките, че средствата за отстраняването му са неограничени.
Защо визирам президента с призива: няма кого друг – след като никой не може да бъде институционален адресат, остава надеждата в неформалната власт на човека с най-високо обществено одобрение, основано на принципността на държавния глава. Принципност, която не му позволява да привиди конюнктурно тактически съюзник срещу опонентите си „Кирил и Асен“ в лицето на един главен прокурор, даващ многократно да се разбере, включително и седмици преди изборите, че може да гази през закони и право без някой да може да го спре.
И да постъпи отговорно граждански, щом не е възможно институционално, като отново поиска оставката му.
кафенето 