Данните за рашистките жертви в резултат на проточилите се вече 8 месеца денонощни опит за завладяването на градчето Бахмут в Украйна варират според различни източници (най-новите говорят за 30 000 трупа на окупаторите на този миниатюрен участък от дългия повече от 1000 километра фронт, без да се броят ранените).
Със сигурност броят на убитите агресори се измерва с ДЕСЕТКИ хиляди.
На снимката “Бамут е Украйна”
Знаете ли колко са пожертваните в блицкрига на Сталин червеноармейци в състезанието за превземането на Берлин през пролетта на 1945 година, за да не го окупират американците? Пожертвани са 80 000 (осемдесет хиляди). Това е цената, за която Сталин “не се пазари”, както се казва в онази песен на Окуджава (“за ценой не постоим”).
Маршалите Конев, настъпващ от юг и Жуков – от Изток, са били насъскани от Вожда и един срещу друг кой пръв да завладее германската столица. Вождът изисквал да не щадят никого и нищо за постигането на тази цел.
В резултат на това под огъня на дълго градената през годините германска отбрана, подсилена от фанатизма на обречените и шокираните от изгорената земя, останала в Германия зад гърба на на настъпващата Червена армия, загиват скоропостижно онези 80 000 хиляди червеноармейци. Хиляди от тях са били пратени, специално от Жуков, да разминират минните полета на подстъпите към огромния град.
Цинизмът да не жалиш своите и да ги “похарчиш” в огромни размери, за да постигнеш на всяка цена победа, счупи в наши дни дори съветските рекорди от времето на Втората световна война. Казано с езика на съветската доктрина, онези 80 000 загинали за бързото превземане на крепостта Берлин, са направо “нищо” в сравнение с изпратените на сигурна смърт днешни рашисти само в горещата точка край Бахмут.
Все пак Червената армия е атакувала Берлин с…два милиона и половина войници. Убитите “само” 80 000 от тях през април и началото на май 1945 г. край Берлин са “нищожна цена” по философията на болшевизма “бройка” спрямо пожертваните сега за Бахмут десетки хиляди московити, съпоставени спрямо поне десет пъти по-малката рашистка армия в цяла Украйна.
Повече от 8 месеца продължава налудният опит на рашистките орди да овладеят бившето миньорско градче Бахмут в Украйна, населявано преди от около …80 000 мирни жители. За превземането на този “нов Берлин” рашистите мрат като ирански самоубийци във войната с Ирак (1980-1988 г.), но с тази разлика, че иранците поне бяха в отбранителна позиция. Имаха в собствените очи морално предимство срещу иракските нападатели. Докато днешните руски шахиди ги гонят в атака в името на грозната лъжа, че са “освободители”.
Има няколко известни (на всеки от нас, който чете, гледа и анализира) отказа на Киев да се съобрази с обичайната логика, диктувана от (уж) незаобиколимите факти.
Първият се видя от самата форма на военна помощ за Украйна от страна на западните съюзници преди нахлуването на путлеристите. Готвеха украинците за партизанска война в случай, че “втората армия в света” ги нападне. И това не е малко. Както каза наскоро Урсула фон дер Лайен, “Канада спаси Украйна”- защото е положила най-много усилия в обучаването на украински военни след 2014 г. и това е помогнало много за отблъскване на руzкото нашествие (за изненада на нашествениците).
Западът беше временно победен на пропагадния фронт от московията. По стар съветски навик тя инвестира в дезинформация далеч, далеч повече от “загниващия капитализъм”, който си гледа кефа, уверен в своята привлекателност, доказана от лакомията на бившите противници в студената война да заживеят в лично качество като капиталисти (за сметка на крепостните граждани на уж променената московия). Западът беше повярвал в мита за “втората армия” в света и се държеше спрямо Украйна като към обречен пациент, чиито дни са преброени при евентуално масирано нападение от страна на мускулестия съсед. Грешка!
Вторият случай на украинско неподчинение на обичайната логика беше отказът на Зеленски и администрацията му да напуснат Киев след началото на руzкото нашествие.
Ако пропуснем в тази класация отказът на Киев да се примири с нежеланието на Запада да му бъдат предоставени западни самолети и далекобойни ракети, Бахмут се превръща в третия въпрос, по който Украйна прояви непримиримост въпреки съветите на някои съюзници да изостави града поради незначителната му стратегическа стойност. И каквото и да се случи вече на този участък от фронта, удържането на Бахмут направи за смях рашистките напъни да превърне градчето в нещо като подобие на Берлин от 1945 година.
Кървав смях, разбира се. Но украинците показаха за пореден път колко са били подценявани-не само от врага, но и от някои съюзници.
кафенето 