На журналистически въпрос какъв знак дава България на Европа с решението си да не подкрепя и да не е част от общата поръчка на повечето страни от Европейския съюз за доставката на снаряди за Украйна президентът Румен Радев отговори, че това е „знак на суверенно решение“ на страната ни.
Доколкото си спомням, парламентът беше взел друго решение за доставката на оръжия за Украйна. А България все пак е парламентарна, не президентска република. Освен това от времето на Джон Лок и Жан Жак Русо се смята, че суверен в държавата е народът, а не кралят (или президентът). Дали нашият президент не се връща към едно предпросвещенско разбиране за това кой е суверен?
От миналата пролет България се управлява от президентски правителства, назначавани от един човек, чиято воля изпълняват. Сбъднала ли се е вече мечтата на Слави Трифонов за президентска република, дори без нужда от референдум? Но и в президентските републики, които са демокрации, като САЩ, а не диктатури като Русия, президентът не може да взима важни решения сам без гласуване в Конгреса, където има реална и обикновено много силна опозиция. Нашият парламент вече се произнесе по въпроса за оръжията за Украйна. Но сега президентът взема „суверенно решение“ за България.
Освен това въпросът е морален. Ако видим един много по-силен човек да влиза в къщата на друг, да малтретира жена му и децата му, можем ли да кажем – този конфликт не е наш, ние трябва да пазим неутралитет, а конфликтът да се разреши с мирни преговори – преди агресорът да е напуснал дома на жертвата?
Всички партии, които бяха в предишния парламент и се очаква да намерят място и в следващия, а също и президентът, искат България да продължи да бъде член на Европейския съюз и на НАТО. Има едно изключение – т.нар. „Възраждане“ на Костадин Костадинов.
Какво е това възраждане? Изглежда, че това, за което Костадинов мечтае, е възраждане на онази България, която беше враг на НАТО и съответно член на Варшавския договор и враг на Европейската икономическа общност (предшественика на Европейския съюз), възраждане на Народна република България, в чийто химн се споменаваше Москва, но не и София и чиято политическа полиция, наричана Държавна сигурност, беше филиал на КГБ.
Костадин Костадинов казва: „Избери свободата!“ Този предизборен плакат идеално се вписва в „новоговора“ от „1984“ на Оруел, където Министерството на любовта се занимава с изтезания и промиване на мозъци, а Министерството на мира – с воденето на война. Имаме и друг, роден случай: Паметник на Съветската армия, окупирала България на 9 септември 1944 г., на който пише: „На съветската армия освободителка от признателния български народ.“ Тази свобода ли да изберем?
Знаем какво доведоха освободителите: убийства без съд и присъда на хиляди невинни хора, анти-Народен съд, концентрационни лагери, затваряне на границата към западния свят, директно управление на България от Москва. Този „новоговор“ е характерен за машината за промиване на мозъци на Путин. Чуваме путинските тролове: членството в ЕС е робство, европейските страни са колонии на САЩ (архиврагът, Сатаната), а членството в Евразийския съюз е свобода за България, а Путин е месия, който ще спаси фашизирания и морално разложен Запад.
(Впрочем въпросът с двойното освобождение опира и до насаждането на робско самочувствие у нас – българите са били роби, които веднъж са били освобождавани от Цар Освободител (освободил и крепостните селяни в Русия и затова всъщност наречен Освободител), а втори път от Сталин, който ни е „освободил“ от „фашистко робство“.)
Приказките за „морално разложение“ на Запада стават особено цинични на фона на убийствата, опитите за убийства и затвор за Политковская, Скрипал, Литвиненко, Навални – на практика всички критици на Путин. Но сега, когато Путин е обявен за военнопрестъпник заради отвличането на деца от Украйна, деца, които се „превъзпитават“, за да повярват, че родната им Украйна е фашистка страна, а Путин е месия и спасител, както и бомбардировките на жилищни квартали и болници в Украйна, приказките за „моралната Русия“ и „неморалния Запад“ стават съвсем абсурдни.
Моралната разделителна линия е вече ясна и категорична. Има безпощаден агресор, има и жертва. Има завоевателна война, има и героична съпротива на нападнатите, отбрана на тяхната родина. Всички български партии, които имат шанс да бъдат в парламента (с изключение на една), стоят от европейската страна на барикадата.
Дори и тези нормални наши политици, които са против подпомагане на Украйна с оръжие, признават, че Украйна е жертва, а Русия е завоевател. И приемат, че мястото на България е в ЕС и НАТО – защото без този мощен щит, който е за нас НАТО, ние ще бъдем следващите след Украйна в похода на Путин за „освобождение“ на Европа. Имахме вече едно такова „освобождение“ на 9 септември 1944 г.
Така че по отношение на разделителната линия, фронтовата линия Европа – Русия, нещата са ясни. Но какви биха били възможните коалиции след парламентарния вот в неделя? Ясно е, че ако не е възможно да се сформира коалиция, която да има парламентарна подкрепа от 121 гласа, България ще продължи да бъде управлявана от президентски служебни правителства поне до местните избори наесен и тези избори могат да бъдат две в едно, парламентарни и местни. (Смятам, че ръководството на ГЕРБ всъщност мечтае именно за това.)
Едно възможно (макар и малко възможно) управление след изборите би могла да предложи хартиената коалиция (партиите ГЕРБ, БСП и ДПС, които искаха връщане на хартиената бюлетина, създаваща по-добри възможности за фалшификация, включително произвеждане с една драскотина върху бюлетината на огромно количество недействителни бюлетини).
Такава коалиция би могла да се нарече и коалиция „Магнитски“. Защото трима министри и партийни функционери, свързани именно с ГЕРБ, БСП и ДПС, станаха нежелани в САЩ по закона „Магнитски“ – заради корупция и пране на пари. Най-голяма готовност за такава тройна коалиция имат от ДПС. За ГЕРБ и БСП тя ще е идеологически трудно обяснима пред избирателите им. Така че тази коалиция е малко възможна.
Много по-логична би била една коалиция на трите силно проевропейски и пронатовски партии, които гласуваха и за подпомагане на Украйна с оръжие, и особено двете от тях, „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ, които явно ще си оспорват първенството, изборната победа. Една от тях първа ще има възможност да състави правителство. По-трудно обяснима за техните избиратели би била такава коалиция за „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ – заради „Магнитски“, обвиненията към ГЕРБ за корупция по високите етажи, саботирането на съдебната реформа.
Но ако Бойко Борисов се откаже да претендира за премиерска позиция, а той направи такива заявки, тази коалиция или подкрепа за правителство на една от двете формации от другата, с ясна и приемлива за двете страни програма, е възможна. Проблемът е, че именно ГЕРБ прави предизборна кампания с яростна реторика срещу партиите на промяната и за „връщане към стабилността“, т.е. към тяхно управление.
Във всеки предизборен клип Бойко Борисов яростно напада Петков и Василев (в последната „Панорама“ тази роля отново изигра Делян Добрев). Това агресивно и рязко противопоставяне би направило невъзможна такава коалиция между партиите на промяната и ГЕРБ. А ако те не могат някак да се споразумеят, едва ли ще е възможно каквото и да било правителство след изборите.
Ако ГЕРБ така категорично и агресивно воюва с партиите на промяната, гласуващите за ГЕРБ всъщност ще гласуват за ново президентско служебно правителство. Защото редовно правителство няма да има. Това ли иска ГЕРБ и защо? Ами много просто – заради изборите две в едно наесен, в които ГЕРБ, които имат силни позиции по места, имат повече шанс да се върнат като първа сила и да управляват пак сами – или в коалиция стил БКП-БЗНС (каквато е коалицията ГЕРБ-СДС).
Яростните критики на ГЕРБ към ПП-ДБ (и само към тях) са напълно безпочвени. Инфлацията е световен, а не само български проблем и тя в България е по-ниска, отколкото е в повечето други източноевропейски страни. Освен това много за кратко оцелялото правителство на Петков, в една почти невъзможна коалиция, успя да реши проблема с тоталната енергийна зависимост на България от Русия.
Изведнъж се оказа, че не сме тотално енергийно зависими – отвори се отлаганият десетилетия конектор с Гърция, не се сбъдна прогнозата за студ и глад през зимата, ако не клекнем пред „Газпром“, увеличиха се значително пенсии и заплати.
В неделя предстоят поредните парламентарни избори. Да мислим какво искаме: ново служебно правителство или проевропейско редовно правителство. (Не смятам, че проруската и антиевропейска партия „Възраждане“ би могла да спечели повече от 10% от гласовете. И това им е доста много.)
Да мислим каква България искаме да имаме. Но и да помним, че всеки, който не гласува, всъщност гласува за статуквото. И доброволно приема да няма свои представители в новия парламент. Гласувайте в неделя! Ние, народът, който се състои от 7 (и повече с тези в чужбина) милиона свободни индивиди, сме суверен в тази държава. Ако не гласуваме – не сме.
кафенето 