Pадикални приятели, това е съдбата на България!

Evgeni Kanev

Медиите и форумите жужат с “екстравагантната” ротация на ПМ в съвместен кабинет на ПП и ГЕРБ.

С презумпцията – че това все още не е факт, нека първо кажа, че това е по-скоро обичайна, отколкото екстравагантна практика в демокрациите. Вярно, не винаги успешна.

Тя е въведена през 1984 г в Израел (Шимон Перес – Ицхак Рабин) и е типична за коалиции между първите две партии, които поотделно не могат да съберат мнозинство.

След това е пробвана многократно – в Турция през 90те (Ербакан – Чилер); във Великобритания (Блеър – Браун), макар и в една партия; в С.Македония (Заев – албански лидер, неуспешно).

B момента тече този експеримент в Румъния, където след 1.5 години през следващите месеци премиерът Чука трябва да отстъпи властта на шефа на социалдемократите.

Така или иначе, пред ПП-ДБ има следния избор:

(1) правителство във втори мандат с някаква форма на подкрепа от ГЕРБ.

(2) нови избори с подобна или по-лоша тежест в следващия парламент и същия избор.

Дотогава РР, Възраждане и Русия ще продължат да се вихрят.

За предпочитане за България е първият вариант, който ще отпуши политическия процес и ще размърда балансите. Няма да имаме радикален резултат към правова държава, защото няма как да стане това с 64 депутати.

Но ще е първият път в нашата история, когато 64 депутати излъчват премиер в пакет с финанси и МВР (вероятно).

В края на краищата, радикални приятели – това е съдбата на България – политически възможното при това геополитическо разположение.

Както през 1991 г. (кабинетът Попов след Луканов) и 1997 г (закриване на комунистическия парламент предсрочно след Виденов) – ще се наложи трети исторически компромис, за да съхраним България и обърнем тенденциите. (Онзи през 2015 г реално не съществуваше).

Аз ще съм първият, който ще почне да критикува ПП-ДБ, ако не са на висотата на историческия момент.

А именно – изтласкване на руското влияние от България.