Лъжи и нападки от всички посоки. България търпи.

Заливат ни с лъжи, а не познавам друга страна, в която да са толкова търпими към лъжата – заради комунизма, заради богомилството или нещо друго – бог знае. Но положението е просто нетърпимо. Иначе казано – предизборно. Коментар на проф. Ивайло Дичев.

Български флаг

Залозите, че няма да има правителство май отиват към 90-те процента. И не само защото г-н Борисов опитва да „натопи“ един хирург без връзка с политиката, белким прехвърли вината за провала си върху опонентите.

Просто предизборната кампания вече две години наместо да стихва, продължава да се ожесточава.

Нараства градусът на самохвалството. Шампион тук е от години Борисов, който отново пусна в обръщение знаменит лаф – бил като аржентинския нападател Меси в политиката. Едни се подиграваха, други одобряваха, но всички го цитираха. А както знаем, няма лоша реклама.

На партийно ниво БСП си приписаха всички социални заслуги на осеммесечния кабинет, ДБ бяха моралният коректив на нацията, ДПС – най-диалогичните (макар че, пусто, никой не разговаря публично с тях!). Нинова създала Радев, Радев пък – сътворил от нищото неблагодарните Петков и Василев.

Агресивни нападки срещу опонента

В новата медийна констелация обаче партиите по-малко разчитат на саморекламата, повече на агресивните нападки срещу опонента. Не знам защо стана така, но феноменът е виден навсякъде – пропагандата на Тръмп, Путин или Орбан е много по ефикасна, когато громи уж агонизиращата Гей-ропа, отколкото когато рекламира собствените си постижения.

Може би хората днес по-рано се затварят в балона на собствените възгледи, а това, което искат от медиите, е просто да подхранват предубежденията им. Или пък вече не очакваме истинската промяна да дойде от политиците и колкото повече се ругаят те, толкова повече злорадстваме.

Преди две години блокът на реформите, а и подготвящият се за втори мандат президент обвиняваха ГЕРБ в това, че са мафия и разкриваха многобройни злоупотреби – от къщата в Барселона, през признанията на Божков за огромни подкупи, дадени на нейни лидери, и се стигне до парите от магистралите, изнасяни в чували.

При една завладяна съдебна система едва ли скоро ще научим истината – обръщам внимание на крайните тоналности, в които взе да тече политическият дебат у нас вече без паузи.

Към него пригласят от „Възраждане“, които не се колебаят да обвинят мейнстрийм-партиите в национално предателство; десните пък виждат президента като руски агент.

Не знам в какво повече могат да се обвинят българските политици: още не са се сетили за педофилските оргии, в каквито американските републиканци заподозряха демократите по време на президентските избори през 2016. Но знае ли човек?

Лъжите, с които ни заливат

Днес т. нар. статукво не спира да ни залива с лъжи. Според Борисов по негово време бензинът бил 1,20 лева, а правителството на Петков купувало газ от посредници срещу комисиони.

Когато темата се поизтърка, дойдоха невнятните обвинения за подготвяното отдаване на българската енергийна система на Джемкорп – не е ясно какво значи това, по тона разбираме, че е нещо страшно.

После дойде договорът за един милион, платен от Банката за развитие – за какво, как, абе явно пак нещо страшно…

После безумните подозрения около машините, които уж бяха мадуровки, после се оказа, че са борисовки, но така или иначе – и те нещо страшно (пригласят от БСП с глупостите за това, че Кирил Петков държал кода в джоба си и им го предлагал).

Да не говорим за най-гнусните сюжети, произведени от верни медии, като пицата с кристали наркотик, уж носена в Министерски съвет от онзи полицай, дето уби две момичета с колата си (убиец, наркотици, оргии, задкулисие – страшно!). Или предполагаемата любовна история около парапета…

Не веднъж тия лъжи бяха разобличавани. Вземете историята за преференцията – отиват майка, баща и син да гласуват за сина и се оказало, че той има само две преференции. Майката и бащата „ще се избият“ кой не е гласувал за детето. Само че при проверка се оказва, че всъщност детето има десет преференции, но живописната история, измислена от Борисов, се забива в съзнанието.

Разбира се основен похват тук е да разбъркаш кашата – лъжат и другите, всички лъжат на лов и на избори.

Асен Василев например беше обвинен в лъжа за това, че президентът се срещал с Борисов, което вероятно не е вярно в буквалния смисъл, защото щеше да се забележи, но пък изглежда, че някак ГЕРБ и служебното правителство синхронизират действията си.

Така или иначе, лъжата си е лъжа и веднага медийният гранд-оркестър ни вкарва в жанра „всинца са маскари“.

Политически проект на Радев?

Самият Радев мина в кресчендо, нападайки неблагодарните „шарлатани“ (разбирай: лъжци) от ПП. Впрочем, защо този човек се конфронтира така яростно с всички остава загадка.

След като размаха юмрук на ГЕРБ и после им прости, след като обиди ДПС с въпроса коя им е истинската родина, той се нахвърли върху БСП, които го бяха издигнали, сега пък невъздържана атаки срещу ПП.

Оставаш с впечатление, че (въпреки уж надеждите му да се състави правителство) и той е в предизборна кампания, макар че му е втори мандат и няма вече за къде. Вероятно е да готви свой политически проект, но защо толкова отрано, не е ясно.

Във всеки случай служебното му правителство се включи в нестихващата предизборна кампания с яростни нападки срещу Петков-Василев. Тук лъжите са от друг порядък – не като това, че Борисов бил построил половин милиард километра магистрали. Или че, според дейци на „Възраждане“, се умирало от ваксини срещу Ковид.

Да ги наречем лъжливи интерпретации. Били заварили хаос и разруха в енергетиката. И я оправили героически, та даже свалили цената на енергоизточниците на световните пазари. Или предвиждането, че догодина държавата ще фалира и ще трябва да се вземат много милиарди заеми, а то, пусто, никой не ни ги дава. За ГЕРБ ли играят, за хипотетичния президентски проект ли – можем само да гадаем.

Вижте, демокрацията няма как да се отърве от лъжите – те са част от битката за спечелване на избирателя. Въпросът е как да разделим мненията от фактите според девиза на „Гардиън“: „фактите са свещени, коментарът е свободен“.

Значи на една страна растежът на икономиката, инфлацията, приходите за бюджета, на друга – какво си представяме, че ще стане догодина според нашите идеологии и интуиции.

Струва ми се, че е крайно време медиите ни да влязат по-твърдо в тази битка. След всяко агресивно изказване на политик трябва да има проверка: може ли Лукойл да изнася преработени продукти, какво отговори Комисията? Вдигна ли телефона Газпром на служебното правителство? Наистина ли нула бежанци са минавали през страната по времето на Борисов?

Сега са оставени само социалните мрежи да коригират традиционните медии, като проверяват фактите, а както знаем там днес е джунгла и горко ни, ако разчитаме само на тях.

Защо сме толкова търпими към лъжите

Не ми е известна друга страна, в която да са толкова търпими към лъжата – дали заради комунизма, дали заради богомилството, бог знае.

Политик, анализатор, психо-социолог изказва опашати лъжи в предаване. И пак го канят. И пак. Заради прословутите „всички гледни точки“ – или по-точно, защото политическите формации имат някакъв тип феодални права и над публичното пространство.

Единствената тема, заради която бих поканил втори път такъв говорител, би било да обясни защо ни е излъгал и да се извини. Защото положението наистина е нетърпимо. Или казано иначе – положението е хронично предизборно.

А след самохвалството и агресивните лъжи логично идва ред на протестите. Те вече започнаха и очевидно плашат онези, които биха се заели да управляват. Моралните протести срещу просташките лъжи и корупцията.

Но също корпоративните протести за един или друг сектор, ударен от инфлацията. Протести, докарани с автобуси и платени от партийните субсидии. А също лъже-патриотични протести срещу ЕС, Македония или Украйна.

Не знам колко сили останаха за протестиране, но начинът, по който беше посрещната хартиената коалиция, не предвещава спокойствие.

Аз си мисля, че ще е най-добре политическата енергия да се насочи към контрола на приближаващите напролет избори. Към комисиите, броенето, застъпничеството, видеонаблюдението и всичко останало.

Ако всички тези образовани, морално омерзени граждани, които мръзнат на жълтите павета, се пръснат по хилядите секции из страната и помогнат на често пъти съвсем случайните хора, които се хващат с изборна работа, ще успеем да задържим поне малкото доверие, което е останало в легитимността на държавата ни.

Дали сме успели ще разберем по това, че започват да намаляват предизборните самохвалства и лъжи.

Като съветски паметник, почти

Radoslav Bimbalov

Вчера нашият президент, с румени от доволство бузи, неискрено и безлично заяви, че бил жертва.

Бил измамен, обезчестен, поруган. Като съветски паметник, почти.

Всички се фокусирахте върху използваните от него грозни определения към младите, независими от мафията политици.

И така пропуснахте друг важен момент от тази радева “реч”.

“Както надживяхме автократичния модел…” – така започна изречението с “шарлатанията”.

Искам да попитам г-н президента – кога точно надживяхме “автократичния модел”? Когато разбрахме кой е пълнил онова нощно шкафче? Когато научихме коя е Мата Хари? Когато чухме истината за къщата в Барселона? Когато привлякохме Пеевски по обвиняем за КТБ? Когато арестувахме някое от “осемте джуджета”? Когато отнехме божествения жезъл на Гешев?

КОГА ТОЧНО НАДЖИВЯХМЕ АВТОКРАТИЧНИЯ МОДЕЛ, че аз нещо съм усетил…

Или всъщност Вие, господин президент, го надживяхте лично тоя модел? Толкова катарзисно го надживяхте, че лично срутихте правителството, което започна да руши мафиотските пясъчни кули, които наричаме държава?

Лично се заехте да браните космите по тиквата на Борисов и тия дни, напълно лично, подписахте новоприетия изборен кодекс, който ще върне стария модел за дълго?

Господин президент, Вие не сте надживял автократичния модел. Напротив, живее ви се този модел. Но няма как да стане.

Никога няма да станете това, което Ви се иска. Ще си останете просто една малко по-щръкнала пионка на задкулисието.

Защо украинците напускат България

Десислава Димитрова

Държавата за пореден път спря финансирането на програмата, която им осигуряваше подслон, и пак започна да ги изпраща на различни места, включително фургони, без да им осигурява храна и вода.
Държавата за пореден път спря финансирането на програмата, която им осигуряваше подслон, и пак започна да ги изпраща на различни места, включително фургони, без да им осигурява храна и вода.

Текст от „Свободна Европа“.

На 27 ноември повечето украинци, настанени в центъра за мигранти в Елхово – 21 души, напуснаха и заминаха с автобус за Румъния на свои разноски. Доброволци казват, че те са си тръгнали заради лошите условия, липсата на храна и вода и неяснотата какво им предстои.

Според областния управител на Ямбол Георги Чалъков обаче условията са били съвсем прилични като за такова място, украинците са имали всичко необходимо, а БЧК е осигурявал храна. Червеният кръст по принцип няма такъв ангажимент и е помогнал на добра воля.

В началото на ноември властите за втори път настаниха украинци във фургоните в Елхово, след като на 31 октомври за втори път спряха финансираето на правителствената програма за подслоняване на бежанци от Украйна.

Тогава от МВР казаха, че тези, които са били в хотели и не могат сами да поемат разноските си, ще бъдат настанени в държавни почивни бази. Така 35 души – предимно жени, 10 деца, сред които бебе, и 4-ма възрастни мъже, бяха изпратени във фургоните, с обещанието, че ще останат там само няколко дни.

Те обаче останаха почти месец, тъй като държавата стриктно спази „условието за пребиваването на украински граждани в центъра в Елхово да е до 30 дни“.

Един ден повече са останали почти всички други – 12 души, които в крайна сметка са преместени в държавна база на БДЖ в Приморско. Последните двама са транспортирани в сряда от техни приятели във Варна, съобщи Чалъков.

Буферният или транзитен център в Елхово всъщност беше изграден през 2019 г. за задържане на нелегални мигранти, влезли незаконно през границата с Турция. Затова фургоните не са подходящи за нормален живот.

„Това ли са условията, които би уредил за майка си?“

Наталия Елис – украинка доброволка, която живее в Пловдив, но помага на бежанци в цялата страна, разказа пред „Свободна Европа“ от първо лице какво е заварила в Елхово. Наложило ѝ се е да ходи три пъти там – първия път за раздаване на одеяла и постелки, втория за печки и храна, третия – за храна и вода.

Това се случва, след като първия ден БЧК са дали на украинците по един пакет суха храна, а на другия ден те получили един топъл обяд от социалния патронаж.

„Попитайте областния управител това ли са условията, които би уредил за майка си? Къпеха се със студена вода, докато не вдигнах шум в социалните мрежи. Сега казват, че всички били нахранени и имало вода за пиене. Имаше, но се оказа заключена. Когато за втори път занесох храна, пазачите отвориха ремарке и там имаше вода, която никой не беше дал на хората“, каза Елис.

След като тази помощ свършва, Червеният кръст се заема изцяло с грижата за украинците, защото вече няма кой. След запитване оттам уточниха, че те са предоставяли помощ в периода 18-28 ноември, тъй като не е имало осигурено финансиране от Областната администрация, която се грижи за функционирането на центъра. БЧК-Ямбол е подготвял и предоставял храна и хигиенни материали. Общо количество е: храна от кетъринг – 1890 опаковки; вода – 900 л., консерви – 240 бр., хигиенни материали – 93 бр., адаптирано мляко – 1 к., бебешко пюре – 20 бр.

Всеки ден, по график, служители и доброволци, бяха на разположение на гражданите на Украйна, като представяха и психологическа помощ и бяха организирани забавления за децата, уточниха от БЧК.

Наталия Елис разказа и какви са условията – тоалетните, които са общи, както и баните, са непригодни за възрастни хора, тъй като са с клекало, а няма никакви дръжки, за които те да се хванат и да се изправят.

„Бабите буквално падаха в тоалетните!“, каза Елис, която е публикувала във Фейсбук страницата си видео от друг доброволец. На 20 ноември той пише: „Елхово – лагер за бежанци. Бих го нарекъл филтрационен лагер. Пристигащите нямат миещи средства, до скоро нямаха топла вода. Нямат и храна“.

Една от настанените там украинки – майка на две деца, разказа още преди две седмици:

„Тоалетните текат, мястото е малко. Няма къде децата да учат“.

Според областния управител обаче условията са съвсем прилични за такова място.

„Е, не е като в хотел. Наистина е доста тясно, но има отопление, вода за къпане и за пиене, БЧК осигуряваше храна, даже пуснахме интернет, за да могат децата да учат онлайн“, коментира Чалъков и допълни, че областната управа е в готовност да настани всеки, който има нужда от подслон.

„Придвижването на територията на ЕС на украинските граждани с временна закрила е свободно. Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет не разполага и не поддържа данни за самоволното напускане и избор за престой в друга държава от гражданите на Украйна“, отговориха на свой ред от институцията след официално запитване.

Според Агенцията целта на престоя на украинците в Елхово е „да се идентифицират техните нужди и степен на уязвимост“. Като „на този принцип и местонахождението на базите, в които се настаняват украинците, се определя профилът и потребностите на хората“.

По повод настанените в Приморско оттам уточниха, че „всички предвидени места покриват минималните задължителни изисквания за прием, съгласно общоприетите нормативни документи“.

Друга доброволка – Светлозара Колева от Варна, обаче разказа, че те са стояли в Елхово до последно, а се е оказало, че държавната база има места.

„Наталия Елис звъня по телефони, писа, докато нещата се уредят чисто административно, защото ние можем само да закараме бежанците, но няма как да ги настаним“, добави тя.

Самата Елис каза:

„Всички водихме преговори, но може би аз вдигнах най-много шум“.

Областният управител обаче коментира, че не знае какво са правили доброволците, но институциите са организирали това. Формално няма как друг, освен те, да го го направят.

„Eдин месец там е много, особено за деца. Другият проблем е, че сега очакваме нова вълна бежанци заради липсата на електричество в Украйна след руските удари и не е ясно какво точно ще се случи с тези хора“, предупреди Колева.

„Затвор“, в който се очаква украинците да отидат сами

„Елхово е контейнерно, строено с европейски пари, отпуснати целево за разширяване на капацитета от места за задържане на незаконно влезли мигранти. Оборудвано с тази цел – мястото е затвор, това, че вратата е отворена не променя факта, че това е един плац с контейнери и кльон“, коментира Илияна Савова от Българския хелзински комитет (БХК), която работи по проблема.

Тя добави, че там няма никаква комуникация, услуги, инфраструктура, но въпреки това в момента управляващите се опитват да го използват като буферен разпределителен център. И то при положение, че се намира на другия край на България и не там откъдето хората влизат от Украйна.

„Каква е идеята да го правим там? Просто защото МВР разполага с контейнери и свободни места, това е откровена глупост – да се направи заради удобството на полицията“, каза Савова.

Тя разказа, че още на първата среща към щаба на служебния кабинет за бежанците всички неправителствени организации са били категорични, че не трябва това място да се използва като разпределителен център за нововлезли украински бежанци.

„По принцип идеята е след регистрация да бъдат настанени някъде, докато се ориентират, бъдат профилактирани и някой прецени те уязвима група ли са – ще бъдат ли настанени в държавна или общинска база, или ще се оправят сами. Това не може да става там“, допълни юристката от БХК.

По думите ѝ правният статус на центъра е абсолютно неясен и не е сигурно дали е въведен в експлоатация.

„Никой не знае, твърди се, че е въведен, но аз не вярвам, досега чухме много неверни твърдения, не знаем с какъв акт е прехвърлен – в собственост или в управление, на областния управител“, каза още Савова.

И уточни, че според плана за временна закрила не могат да се създават такива места за настаняване на хора.

Тя допълни, че според щаба украинците трябва сами да се доберат по някакъв начин до Елхово, за да бъдат настанени там и евентуално профилактирани от неясно кого. Вероятно се разчита на неправителствените организации, защото Агенцията за социално подпомагане отказва, не било тяхна работа, каза още Савова.

„Болни, куци, ранени трябва да се занесат до Елхово на собствени разноски, като не е ясно кой ще ги храни, и където няма медицински услуги, за да чакат един месец да бъдат разпределени в някакви бази“, коментира юристката.

Живот в статистика

Към 29.11.2022 г. украинските граждани, които са останали на територията на България, са 51 516. Напусналите страната за последното денонощие са 1982 лица, съобщиха след питане от Агенцията за бежанците.

Според статистика в официалния сайт ukraine.gov.bg 910,594+ украинци са влезли в България, като от тях децата са 51,905+. Общо 146,493+ са подавали заявление за временна закрила от началото на войната, като не е ясно колко от тях са преминали транзитно. В момента настанените са 12,954+.

По официални данни мигрантският център в двора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово разполага с 221 жилищни фургона и е с капацитет за 1768 души.

В края на май там бяха настанени временно над 650 украински бежанци, които до този момент бяха отседнали в хотели по Черноморието, когато за първи път програмата за субсидии спря. Те останаха там 72 часа, преди да бъдат настанени в държавните бази. Бежанци бяха пратени и в буферния център в Сарафово. Стигна се до решение някои хотели все пак да приемат бежанци, като обаче сумата на човек на ден беше намалена от 40 на 15 лева.

През октомври обаче управляващите отново решиха, че ще прекратят програмата и ще преместят всички около 16 000 настанени в хотели в държавни почивни бази. През следващите 2 седмици имаше протести на украинските бежанци, както и на хотелиери.

На 16 ноември кабинетът взе решение все пак да не прекратява програмата до 24 февруари 2023 г., когато се навършва 1 година от началото на войната. Занапред обаче 15-те лева на ден за бежанец да са само за нощувка, но с тях да не плаща вече за храна. Преди това 5 лева от сумата отиваха за изхранване на украинците.

Според новото решение хората, които са били подслонени в хотели до 31 октомври, ще имат право да останат на същите места. Украинците, които са влезли в България след 1 ноември обаче, вече ще се настаняват в държавни почивни бази. Според плана на властите новопристигналите първо ще трябва да минават през буферни центрове като този в Елхово.

Средствата за помощ на украинците идват от Европейски фонд, а не от българския държавен бюджет.

Накъде с този кърпен Изборен кодекс

Стоил Цицелков

Следващите избори се задават много различни. Освен връщането на преодолени вече проблеми, ще се отворят и нови.
Следващите избори се задават много различни. Освен връщането на преодолени вече проблеми, ще се отворят и нови.

Ходенето в неделя на избори стана напълно в реда на нещата за нас. Заставаме на опашка, търсят ни в списъци. Все по-малко се замисляме има ли и други начини да изразим волята си, какво точно избираме и колко е важно, че все повече от нас избират да не избират свои представители. „20+“ пакет от промени се обсъжда само в парламента, а журналистите едва успяват да следят фалшивите новини, разпространявани от трибуната.

Плашат ни с една или друга технология, но истината е, че не гласуваме, защото тези, които избираме, не работят по приоритетите ни. Първата работа и на този състав на парламента беше да промени Изборния кодекс, с ясно декларирана мотивация мнозинството да увеличи собствените си резултати на следващите избори.

Избраниците ни напълно игнорират факта, че изборните норми и промените в тях трябва да имат единствена цел да излъчат адекватно представителство на всички български граждани, а не да увеличат резултата на тези, които за последно са успели да преминат бариерата от 4%, в желанието си да се бетонират там.

Директен, обратен на декларираните намерения, резултат е загубата на доверие в изборния процес, още по-ниска избирателна активност, постепенно намаляване на гласовете, необходими за преминаване на този праг, и

вероятно сме много близо до момента, когато само твърдите ядра и силно мотивираните граждани ще имат депутати.

След поредните кръпки в кодекса, отново силово наложени в късните часове на денонощието, парламентът е готов да се саморазпусне и да отиде на нови избори, по своите правила.

Междувременно Комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа, известна като Венецианската комисия, организира в Страсбург 19-та годишна конференция на изборните администрации на тема новите технологии и изкуственият интелект и изборите.

Участваха най-високо ниво дипломати, експерти и шефове на изборни администрации от ЕС, Канада, САЩ, Мексико, Чили, Австралия. Партийно-квотната ЦИК няма интерес в такива форуми. От България бяхме трима от гражданския сектор.

В Стокхолм, междуправителствената организация International IDEA, отворена за правителства, които демонстрират, чрез пример в собствената си държава, своя ангажимент към върховенството на закона, правата на човека, основните принципи на демократичния плурализъм и укрепване на демокрацията, в годишния доклад за състоянието на демокрацията отбеляза риска от намаляване на гражданското участие в политическите процеси в България. 

Звучен шамар за всички нас е отсъствието на български интерес към организацията и дейността ѝ.

Изключени от дебата, привържениците на различните политически сили бяха напълно поляризирани в своето отношение към начина на гласуване. Сега вече никой не вярва на другия.

Твърденията на политиците, обявили война на технологиите, останаха неподкрепени с факти, резултат на независими и представителни проучвания. Чуваме, че на някой баба му се страхува от машини, и това е аргумент да се откажем от технология, в която сме инвестирали години експертен труд и десетки милиони обществени средства.

Все още, обаче, не знаем чия баба се страхува от Обществения съвет към ЦИК,

взет на прицел от хартиената коалиция. Без реални аргументи, граждански наблюдатели от целия политически спектър и доказани международни експерти бяха оприличени на айляци от квартално кафене. Даже вносителите се потресоха и спряха.

Ние също бихме могли да разгледаме Народното събрание като крайградска кръчма, където никой не изслушва различно от неговото мнение, а поради липса на демократична култура и липса на аргументи, прибягва до лични нападки и изкривени интерпретации на факти и събития.

Вместо опит за разбирателство и търсене на общи приоритети се дискредитира доверието в технологиите и науката. Ролята на обществото в процесите на управление е ликвидирана и уви, много успешно, рушат доверието в изборите, институциите и представителната демокрацията като успешна форма на управление.

Последните три извънредни избори бяха уникални за нас. Проведоха се по едни и същи правила! Именно това позволи системност в подготовката, а на социолозите безпогрешно да прогнозират резултатите на последните избори. Толкова точни предварителни данни сме имали единствено преди 1989, с една основна партия и друга, за цвят.

Следващите избори се задават много различни. Освен връщането на преодолени вече проблеми, ще се отворят и нови.

На 4 април 2021 г. в секциите с над 300 души можеше да се гласува с машини или с хартия. С решение на ЦИК, членовете на СИК събираха на ръка резултатите от машинно принтираните протоколи с резултатите от ръчното броене на хартиените бюлетини. Умората и лошото решение доведе до безпрецедентно висок процент сгрешени протоколи. 24 МИР София, например, има 90% сгрешени секционни протоколи.

Изборите бяха спасени чрез извличане на данните от електронните носители на машините и събирането им в РИК с данните от хартиените бюлетини. Преписването на машинно генерирани данни в хартиен протокол, смятане на крак и качване на данните обратно на машина е глупаво упражнение.

Затова депутатите решиха, че не само ще „джуркаме“ резултатите на ръка, но и ще броим разписките от машините (вместо машината), вписвайки на ръка и преференциите за кандидати. Очакваме както огромен брой сгрешени протоколи, така и множество неотчетени преференции.

Пренебрегвайки международния опит, ЦИК реши 100% преброяване на контролните разписки и очаквано СИК на много места официално отказаха да го извършат, а други, видно по времето в протокола, са преписали директно данните от машинния протокол. Направили са и грешки.

Добрата практика е да се извършва преброяване на малък процент контролни разписки и в случай на разминаване над заложената норма да се преминава поетапно към по-висок процент, като само в краен случай, и в отделни секции може да се стигне до преброяване на всички отрязъци.

Практика да се броят разписките и така да се определя резултатът не съществува, пионери сме.

Контролната (флаш) памет, която е основният носител на вота според техническото задание за тези конкретни машини и според решение на Конституционния съд, без никакви аргументи също беше зачеркната. След две денонощия препирни депутатите се съгласиха флаш паметта да бъде използвана, но само със съдебно решение, след обжалване.

Машинногенерираните протоколи, които улесняваха работата на СИК и елиминираха сгрешените протоколи от машинните секции, бяха премахнати. Тази неотменима характеристика на машинното гласуване я няма и машините ще принтират разписки, без да са произведени за това. Цената е няколко хиляди лева за принтер, като на касов апарат.

Депутатите пощадиха район „Извън страната“, но удобно за тях не решиха детайлите – мандатите и списъците. И в страната няма подходящи за избори списъци. Използват се бази данни администрирани от ГРАО, които включват всички граждани, дори и тези трайно живеещи в чужбина и данни, събирани на доброволен принцип от НСИ за съвсем различни цели. Къде гласуваме остава уредено от реквизити, наследени от тоталитарното време.

Странно, че на никого в Народното събрание не му хрумна одит на списъците за адекватната им уредба, без мъртви души и хора, трайно извън страната.

Дискурсът вървеше между това дали да се използват данните от НСИ или от ГРАО. В България се гласува по настоящ адрес, докато в чужбина можем да гласуваме в произволна секция. Това не само ограничава правото на много българи да гласуват в собствената си държава, но ги поставя в дискриминационна позиция спрямо Българите зад граница.

Активна регистрация, като пилотен проект, може да подскаже решения. Всеки, който има основания да гласува в различно от постоянната регистрация място, в страната и зад граница, ще трябва да се регистрира предварително, улеснявайки изборната администрацията и служителите на МВнР.

Дипломатите носят огромна тежест по провеждането на изборите, без да им се отменят останалите задължения. С малко служители и при три и повече избори на година, това става основна тяхна дейност.

В закона все още не е отредено адекватно място на българските общности зад граница, които са ангажирани с изборите по места освен организационно, но доста често и финансово, като има случаи, когато гражданите доплащат разликата между предвиденото от държавата и реалната цена за наем на изборните помещения.

Остава още един проблем, който на първо четене може да изглежда маловажен, но е показателен за принципите на мислене и работа на миналите 4% бариера на последните избори – достъпът до широкообсъждания изходен код на машините. Решиха си да бъде предоставен единствено и само на тези партии и коалиции преминали последния път бариерата.

Клубът на щастливците. За останалите – горещата супа с горчив привкус.

Лъжци, шарлатани, аматьори: каква роля играе Радев?

Конфронтацията между ПП и президента и между БСП и президента се задълбочава, докато помирението между ГЕРБ и Радев се затвърждава. Това е просто политически бизнес. Веселин Стойнев обяснява защо.

Румен Радев, Асен Василев и Кирил Петков

„Нищо лично, просто бизнес“, казват професионалните бандити. „Всичко е лично, просто политика“ е положението по нашите политически ширини.

Трудно човек може да различи кога актьорите играят себе си, кога преиграват в политически театър. Но вече започват да се уличават на сцената в аматьорство. 

Емоционални обвинения и контраобвинения

Президентът Радев е докачлив човек и не пропуска да отговори и на най-слабото кроше към неговия ъгъл. Радев нарече „аматьорски изпълнения“ предложенията на „Демократична България“ за даряване на съветско оръжие на Украйна и в замяна получаване на натовско.

Той заядливо чете постове на депутата Ивайло Мирчев по темата на иначе обявената като консултации за кабинет среща в президентството преди две седмици.

Сега пък съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев получи от президента обвинения в „шарлатания“, гарнирано със самосъжаление, че допуснал такива хора като него и Кирил Петков да откраднат надеждите на хората. За обвиненията си, че Радев постоянно се среща с Бойко Борисов пък Василев получи от лидера на ГЕРБ квалификациите „лъжец“ и „аматьори“.

Борисов дори по телефона не бил говорил с Радев – най-големия си опонент. А Корнелия Нинова нарече изказването на президента за шарлатаните, които са го провалили, „трогателно за наивници“. Това било и самопризнание, че президентът се занимава с партийно инженерство. 

Свръхемоционалните обвинения и контраобвинения всъщност се опитват да подчертаят или да размажат с актьорски грим изострили се политически разделения и съюзявания. Конфронтацията между ПП и президента и между БСП и президента се задълбочава, докато помирението между ГЕРБ и Радев се затвърждава. И на това може да се гледа съвсем безстрастно като на препозициониране с оглед на интересите и възможностите на всеки от играчите към властта – просто политически бизнес. 

За обвиненията към Радев си има основание

Иначе за сериозната, а не лична част от упреците към държавния глава от последните дни си има сериозни основания. Радев и неговото служебно правителство наистина носят своята вина за провала по темата Шенген, както ги обвини ПП.

Кабинетът „Донев“ се уповаваше на решенията на Еврокомисията и на Европарламента, че България е готова за Шенген, и проспа втвърдяването на отдавнашния противник – Нидерландия, както и на изневиделица сякаш появилия ѝ се съюзник Австрия. Постфактум кабинетът „Донев“ зае комичната позиция зад черешовото топче да плаши с „ответни мерки“.

Основателни са и обвиненията срещу президента, че връща старите кадри на ГЕРБ. Още с назначаването си служебното правителство започна мащабна реституция в средния властови ешелон, която продължава и сега.

Дали обаче това е достойно чак за обвинението на ПП, че човекът, който викаше „Мутри вън!“ сега връща мутрите във властта? Обобщението няма нужда от кой знае колко доказателства при символни демонстрации като връчването на орден „Стара планина“ на бившия вицепрезидент на „Мултигруп“.

Предизборни стратегии

Шенген е имиджова щета за страната ни, особено ако бъдем отделени от Румъния. Шенген не касае масовия българин или поне никой не му обясни как точно го касае, освен че ще пътува още по-лесно през граница, ако станем член на това пространство, но мнозинството българи не пътуват.

ПП обаче разшириха темата максимално – до възстановяването на корупцията, връщането на мутрите и дори до задълбочаването на социалните неравенства, продукт на целия преход. Защото стратегията им е на окрупняване на предизборния капитал, при която остават валидни големите разкази и двуполюсното разделение, а президентът също е в лагера на лошите. 

Тук особено трудно е положението на БСП, която с участието си в т.нар. хартиена коалиция също е в отсрещния лагер, ако и да е в остра конфронтация с президента и в същото време да не подкрепя първия мандат на ГЕРБ.

С драстичните промени в Изборния кодекс пък ГЕРБ демонстрира жаждата си за пълен реванш след 2 години извън властта. А сега депутатите на Борисов за пореден път ще заприличат на маймуни. След среднощните маратонски безчинства с Изборния кодекс, те ще трябва да ги отменят по негова заръка при евентуално президентско вето.

Разбира се, никой вече не вярва на заявките на Борисов, защото предпоследното му обещание бе кодексът да не се осакятява толкова брутално. А играта му изглежда е втори опит да изтъргува отстъпки по кодекса в замяна на подкрепа на правителство на ГЕРБ поне с третия мандат. Като не получи подкрепа в търговията с кодекса преди „опраскването“ му, сега ще търси такава с „реанимирането“ му.

За иначе избрания с машинен вот Румен Радев ще стане окончателно ясно дали е част от хартиената коалиция от самото му вето. Предстои да видим дали то ще зачеркне най-големите безобразия в кодекса, дали ще е козметично-частично и дали изобщо ще го наложи.

Професионалисти в политическия бизнес, както и във всеки друг бизнес, са онези, на които може да се има доверие. 

Как войната на Путин срещу Украйна разкри истинската същност на ГЕРБ-ДПС-БСП

Повечето българи и голямата част от политическия елит се държат така, сякаш в Европа не бушува война. А тя вилнее и вече оголва истинските намерения на ГЕРБ-ДПС-БСП, които досега оставаха скрити, пише Евгений Дайнов.

Кадър от антиправителствените протести през лятото на 2020 година

Не е лесно в днешния свят да останеш закътан от ветровете в някаква своя си уютна провинцийка. Именно това обаче се опитват да правят повечето българи и поне три-четвърти от техния т.нар. политически елит. Живеят и действат, усилено и напук, все едно в Европа не бушува война.

А тя бушува. И като всяка голяма война, нейните ветрове проникват навсякъде. Всичко обръщат, всичко разместват, издухват излишното и оголват дотогава скритото. Никой не остава необърнат и неоголен.

Това е причината българската политика да е вече изоморфна на войната в Украина. Ретроградите правят онова, което правят Путин и путинци. Нормалните правят онова, което правят украинците.

Престанаха да прикриват намеренията си

Прочетена от този ъгъл, политиката в България от последните седмици престава да бъде необяснима. Напротив – напълно обяснима е. Ветровете на войната са преподредили и обърнали всичко, издухали са излишното и оголили главното.

Едно от нещата, които руснаците правят напоследък, е да престанат да лъжат и да прикриват своите намерения. Свърши времето, когато за всеки открит в освободени територии труп на цивилен скачаха: „Боливудска постановка! Труповете мърдат!“. Приемат спокойно и дори с известна гордост новината за всеки новооткрит масов гроб или душегубка, специално оборудвана за мъчение и убиване на цивилни.

Престанаха да твърдят, че не били удряли цивилни обекти. Напротив – гордеят се, че с бомбардирането на трафопостове и жилищни блокове ще принудят украинците да се съгласят на преговори. Някои ТВ-пропагандатори се гордеят дори със самия факт на бомбардировките.

Както наскоро сподели една възторжена путинистка по руска телевизия: „Гледам, как падат нашите ракети и бомби върху украинските градове. Та това е прекрасна гледка! Прекрасна! Иска ми се да стана на крака и да ръкопляскам, като на добър спектакъл и да викам Бис! Още!“.

По аналогичен начин и горе-долу по същото време ГЕРБ-ДПС-БСП престанаха да прикриват своите намерения. В началото беше: „Ама бюджет да правим… Ама закони да гласуваме за Плана за устойчивост… Ама на хората да помагаме…“.

В рамките на няколко часа всичко това се оказа забравено, точно както руското „труповете мърдат“. И бе заместено с откровената заявка: „Премахваме всякакво машинно гласуване, защото искаме всичко да е на хартия и да се брои, както (ни) трябва!“. 

Могат да бъдат накарани да забуксуват

Разбира се, за да хващат подобни откровения дикиш, противникът трябва да бъде сведен до положението на не-човек. Руснаците плавно минаха от обявяването на украинците за „бандеровци“ и „нацисти“ към огласяването им като „сатанисти, седнали в Киев на трона адов“.

У нас, в дискурса на ГЕРБ-ДПС-БСП проевропейските политици преминаха от позицията „нищо не умеят“ към „крадци и прелюбодейци“, а тия дни – към „неизкъпани гей наркомани, малоумници и тук-там по един професор“.

Явно е, че след като според ГЕРБ-ДПС-БСП да си следвал в Харвард е позорящо обстоятелство, да си професор е също някакъв позор. 

По-нататък нещата се развиват подобно на войната в Украйна. Голямата сила ГЕРБ-ДПС-БСП трябваше да смачка по-малките ПП и ДБ за часове. Не се получи за часове, тъй като ПП и ДБ се опънаха и бяха, както случаят с правителството на Зеленски в Украйна, подкрепени от общественото мнение.

Оттук нататък са налице условията за продължаващо повторение на ситуацията в Украйна. Голямата сила, зле организирана и следваща тактики отпреди век, може да бъде накарана да забуксува. И да започне да отстъпва. Малката сила, ПП и ДБ, представляваща 21-ви век, би могла да планира и осъществява контраатаки, избутващи голямата сила от вече заети позиции.

Тресат се от страх

Очевидният вариант е при получаване на втория мандат малката, но жилава сила, ПП и ДБ, да каже на основния играч в голямата сила, ГЕРБ: „Нали искате да ви възприемат като евроатлантици, а не като балкански разбойници и слуги на Путин? Подкрепяйте сега в парламента нашето евроатлантическо правителство, без да искате нищо. И да не забравяме, че Западът – нашите хора – е във война и ще гони неотстъпно всички политици, които някога някак са помогнали на Путин да подготви нахлуването в Украйна. Като например – направили са му газов поток, със собствени пари, заобикалящ Украйна…“.

И на терена в Украйна, и тук у нас, подобни стратегии работят по една много проста причина. И там, и тук голямата сила е сътрисана както от страх, така и от неразбирането, защо номера, даващи резултат до оня ден, вече не дават такива. За да бъде превърнат този страх в мащабно отстъпление, онова, което е необходимо, е малката, но перспективна сила, да има достатъчно самочувствие да си отиграе ходовете.

Защо пътят на България към Шенген минава през борбата със „завладяната държава“

Колаж на Димитър Бечев на фона на снимка на Бойко Борисов с Виктор Орбан.
Колаж на Димитър Бечев на фона на снимка на Бойко Борисов с Виктор Орбан.

ЕС се опитва да укрепи правовата държава и да обуздае корупцията в страните членки. В Унгария това означава лишаване от средства. За България, засега, в блокиране на приемането ѝ в Шенген. Докъде може да стигне европейският натиск и може ли да се реформира „завладяната държава“?

Способен ли е Европейският съюз да укрепи правовата държава и да обуздае корупцията в своите страни членки?

Обичайният отговор е по-скоро отрицателен. Това показва опитът последните три десетилетия. Докато се стремяха към членство в ЕС, държавите в Централна и Източна Европа и най-вече техните елити демонстрираха воля за реформи – къде по-искрена, къде повече на декларативно равнище.

Веднъж вътре, усилията позамряха. Т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка, прилаган спрямо България и Румъния, се оказа бледо подобие на предприсъединителния натиск от Брюксел. Сагата със съдебната реформа у нас е показателна как в най-добрия случай тъпчем на едно място последните 15 години.

Някои страни членки, където наглед демократичните институции изглеждаха напълно консолидирани и безалтернативни, дадоха ход назад. Към момента Унгария е на практика полуавторитарна страна, в която цялата политическа и икономическа власт е в ръцете на Виктор Орбан и кръга от приближени.

Проблемите в България пък доведоха до поредното забавяне на влизането на страната в Шенгенското пространство.

ВИЖТЕ СЪЩО Защо Нидерландия не допуска България в Шенген

Примерът на Унгария

Към днешна дата обаче ЕС се опитва да влезе отново в ролята си на коректив. Миналата седмица Европейската комисия препоръча замразяването на 7.5 млрд. евро от кохезионните фондове, отпуснати на Будапеща в бюджета до 2021-27 г.

Причината е сериозни възражения от страна на Комисията по повод корупцията в Унгария и по-специално системата на държавни поръчки. Козметичните законодателни мерки за затягане на законодателството за борба със злоупотребата с обществени средства не смекчиха позицията на Брюксел.

Нещо повече, въпреки че Комисията е одобрила принципно унгарския План за възстановяване и устойчивост , сумата от 5.8 млрд. евро също е обвързана с реформи в 27 области, които унгарците трябва да реализират.

Въпреки че спечели тотална победа на изборите тази година Орбан е хванат натясно. Икономическата ситуация в Унгария се влошава – очертава се рецесия, инфлацията е над 20% на годишна база, стачкуват учители, социалното недоволство кипи. Европейските фондове са от жизнена необходимост – както бяха и след кризата през 2008 г., която доведе Орбан на власт две години по-късно. Затова и Будапеща волю-неволю ще търси компромис, вместо да се конфронтира с Евросъюза.

Разбира се, последната дума за финансовите санкции имат икономическите министри на ЕС, които заседават във вторник и сряда. Унгария държи и някои козове. Например тя едностранно е блокирала пакет от 18 млрд. евро за Украйна, а както и законодателство за установяване на минимален долен праг от 15% за корпоративния данък в ЕС , свързан с глобалната инициатива за това. Но Орбан едва ли ще успее да отблокира еврофондовете току-тъй.

България и спирането ѝ за Шенген

От 2012 г. насам България не е допусната да се присъедини към Шенгенското пространство. Това се случва, въпреки че София и Букурещ изпълняваха техническите критерии в ключови области като сигурност по границите, българското и румънското членство беше обвързано с Механизма за сътрудничество и проверка. Това стана по почин на Франция и Нидерландия.

Към днешна дата единствено холандците са против и то, както разбрахме миналата седмица, само за присъединяването на България. Румъния и Хърватия най-вероятно ще са в Шенген, въпреки че Европейската комисия след техническа проверка препоръча и София да е в пакета, а Европарламентът изказа одобрение.

Да речем, че Марк Рюте действа конюнктурно, решава вътрешнополитически проблеми и използва България за изкупителна жертва – критики, които чухме многократно, включително от президента Румен Радев. Това не отменя факта, че доводите и възраженията на Хага как в България не е постигнат кой знае какъв напредък по отношение на борбата с корупцията са валидни.

Началните опити на правителството на Кирил Петков да осветли знакови случаи като лабораторията на ГКПП „Капитан Андреево“, скандала около магистрала „Хемус“ и най-вече подозренията срещу Бойко Борисов за изнудване на бизнесмени или удариха на камък, или не надживяха кабинета.

Много български коментатори всъщност подкрепиха твърдата позиция на Марк Рюте, вместо да освиркат холандците по патриотичному.

Дотук добре, но проблемът е, че влизането в Шенген и съответно изключването ни няма да повлияе по никакъв начин – положителен или негативен – върху борбата със завладяната държава у нас. Нито ще мотивира служебното правителство или пък бъдещ редовен кабинет да предприеме някакви реални усилия. Нито пък ще разгневи и мобилизира достатъчно на брой граждани, които да обърнат следващите избори в полза на реформаторските партии.

Унгарската рецепта 

Ако Рюте и съответно ЕС наистина желаят нещо да се случи в България, то те трябва да използват унгарската рецепта. Единствено блокирането на мащабно финансиране, обвързано с натиск от Брюксел за реформи, може да даде тласък на нещо по-значимо у нас.

Благодарение на споразумението, постигнато преди две години във връзка с икономическите мерки в отговор на Ковид, Евросъюзът разполага с много по-мощно средство от общо-взето беззъбия Механизъм за проверка и сътрудничество, прилаган към румънци и българи.

Да припомним – сделката през 2020 г. се състоеше в това, че общият дълг, който поемат 27 страни-членки, се съпътства и с по-строг контрол върху разходването на средствата. Включително и възможност за замразяване на фондове. Между радетелите на подобно решение беше впрочем и Нидерландия.

ЕС е използвал „тежката артилерия“ и преди спрямо България. Европейската комисия блокира финансиране през 2009 г. и 2014 г. (във връзка с газопровода „Южен поток“). И двата случая последваха сътресения – идването на власт на ГЕРБ, колапса на КТБ и кабинета „Орешарски“ във втория случай. Замразяването на средства в този момент – в условията за забавен икономически ръст – ще има огромен ефект върху вътрешната политика.

Разбира се, подобен радикален сценарий едва ли се очаква. По-вероятно е след известно отлагане все пак България да се озове в Шенген. Така и Рюте ще може да каже, че е отстоявал принципите на нетърпимост към корупцията, и нашите управляващи (които и да са), че имат благословията на Европа. Това е в природата на ЕС и европейската интеграция – търсенето на някакъв компромис.

От това следва един извод. В крайна сметка борбата срещу завладяната държава трябва да стане кауза на българските граждани, за да постигне някакъв успех. Въпреки наличието на добро желание в Брюксел, въпреки сериозните инструменти в ръцете на ЕС, външният фактор не може от само себе си да реши проблеми, чийто корен е у нас.

Радев и Борисов са единни в битката срещу губещата партия на изборите-много я(р)ко като комплимент за ПП

Иво Инджев

“Разбира се, че не се срещам РЕДОВНО (курсивът мой – ИИ) с Бойко Борисов. Това не е първата лъжа на г-н Василев”, твърди президентът Румен Радев в отговор на казаното от Асен Василев от ПП, че държавният ни глава се среща напоследък редовно с Бойко Борисов.

Съгласен съм с Радев. Приемам, че милиционерският и армейският генерал не си пият пиЯрската ракия. Не и видимо, не и буквално. В този смисъл Асен Василев не е прав, вероятно. Освен ако не (ме) опровергае с доказателства.

В същото време Румен Радев със сигурност си среща позициите с бившия си враг с милиционерските генералски лампази както никога досега.

Направо се прегръща с него на принципа на общия враг, който ги обединява. За тази цел изобщо не му се налага да си общува тайно и персонално с бившия треньор по карате на милиционерите от ерата на залязващия комунизъм. 

Комплимент е за ПП, че е пресечната точка на това обединение. Да те мразят едновременно и солидарно РУ и ББ си е руб…ладжийско ласкателсво. Сертификат е за качество. Дано ПП да докажат, че са го заслужили. 

Много е я(р)ко!

За съмняващите се кой кой е в тази координатна система припомням, че разривът между Радев и ПП изплува като руска подводна мина срещу Крим(иналната) по натовски стандарти обвинителна позиция на Василев срещу  Радев за Крим. Вицепремиерът от ПП я нарече на 27 април позорна.  

Това беше началото на (к)рая в техните отношения. Сега наблюдаваме края на съмненията, че разривът е бил истински. 

Това е чист делириум

Мария Спирова

С домашното насилие е като с корупцията. Докато жертвата фалшифицира реалността и си повтаря, че можеше да е и по-лошо, ще става все по-лошо.
С домашното насилие е като с корупцията. Докато жертвата фалшифицира реалността и си повтаря, че можеше да е и по-лошо, ще става все по-лошо.

Коментарът е от профила на автора във фейсбук.

Защо горещи теми в общественото ни пространство са заслужава ли България да влезе в Шенген и заслужава ли една актриса да я ритат в лицето?

Защото заживяхме в абсолютно, страстно нарочно отрицание на реалността, в която пребиваваме.

В старателно фалшифицираната и вече дълбоко извратена наша представа за реалността няма основателни причини един холандски политик да нарече България корумпирана държава, но има основателни причини един мъж да рита една жена в лицето.

Да спрем за миг и да помислим над това куриозно състояние на нещата.

Та това си е чист делириум.

У нас е напълно закономерно Румен Радев да излезе и да хленчи като ущипана игуменка колко „обидно и недопустимо“ трябва да е за нас изказването на Рюте и ние се връзваме, вместо да забележим, че е обидно и недопустимо Румен Радев да ни е президент.

Това, че ни приеха в ЕС много преди да сме готови, ни остави с впечатлението, че западняците от кумова срама ще ни влачат към цивилизацията, докато ние ехидно им се присмиваме от сенчестите механи. И за известно време бяхме рахат, обаче всяка учтивост е до време в лицето на разпищоленост като нашата.

Хеле пък когато българската гранична полиция е известна с това, че или пребива и обира мигрантите, преди да ги захвърли в Гърция, или саморъчно ги прекарва до Сърбия или Румъния като част от каналджийската система.

И като не сме осъдили ефективно ни един злоупотребил с власт.

Та така – можеш да извадиш жабата от гьола, но не и гьола от жабата.

Да се преструваме на ущипани, защото на някакъв холандец му е удобно точно сега да ни каже истината, е някак неблагодарно. Можеше – и трябваше – да ни я кажат отдавна, но ни търпяха.

Така е и с жената, ритана в лицето.

Търпяла е. Спряла да търпи, ако и късно.

Понеже с домашното насилие е като с корупцията.

Докато жертвата фалшифицира реалността и си повтаря, че всичко е в реда на нещата и можеше да е и по-лошо, ще става все по-лошо. И все някой накрая ребром ще й посочи наситеното око под тъмните очила.

„Изненадата“ Шенген. Най-възмутени са най-виновните.

Изненадани и възмутени от решението на Нидерландия за Шенген са най-вече виновниците за този отказ. И не схващат, че задачата на България не е да влезе в Шенген, а да стане правова държава и да се пребори с корупцията. Коментар на Иво Беров.

Границата на България към Турция

Ах, каква изненада. Като сняг по Коледа. Не сме били действаща правова държава. И не сме се били справили с корупцията – причините Нидерландия да ни откаже достъп до Шенген.

Всички са учудени, огорчени и възмутени. И най-вече виновниците за този отказ. Главният прокурор Иван Гешев също учуден и възмутен. А във връзка с неговите действия и най-вече бездействия, той заявява: „Няма причини да не бъдем приети в Шенген“.

Сякаш хората не знаят или са забравили колко пъти Главната прокуратура е действала като политическа бухалка. Срещу колко политици от опозицията е повдигала безсмислени и необосновани обвинения. Колко пъти е притеснявала и изнудвала делови хора и бизнеси.

Едно сравнение с румънската прокуратура

Според данни на БТА от 28 септември тази година: „За 20 години румънската Антикорупционна агенция е отпратила на съд над 15 000 души за корупция, включително двама премиери и десетки министри, както и 100 парламентаристи – нанесли щети на обща стойност 5,4 милиарда евро; 30 милиона евро е бил най-големият подкуп по дело за корупция; 22 милиона евро – най-голямата конфискувана сума; 15 години и 8 месеца – най-голямата присъда.

Сред тях: Адриан Нъстасе – първият бивш премиер, изпратен в затвора за корупция, Виктор Понта – първият действащ премиер, разследван за корупция, Ливиу Драгня – лидерът на най-голямата партия, изпратен в затвора.

Самото избиране на Кьовеши за Главен прокурор на Европейския Съюз вече беше признание за успехите на Румъния за установяване на правова държава и в борбата с корупцията.

Срещу Кьовеши бяха отправени всякакви клевети и заплахи, включително и от български политици, но тя не отстъпи – под нейно ръководство бяха започнати съдебни разследвания срещу 14 бивши министри, 43-ма депутати и сенатори и 260 комунални политици. Но казват, нашенските политици, Европа отделяла България от Румъния, защото имала двойни стандарати.

Нека тогава отново да сравним. При „високите етажи на властта“ българската прокуратура има едно обвинение срещу забравения нещастен министър на екологията Нено Димов, но не за корупция, както и присъда срещу назависимата кметица на квартал „Младост“ Десислава Иванчева. Която при ареста беше унижавана с часове, с надянати на ръцете белезници, докато главният прокурор Гешев, обявил, че е в Русия, обикаляше наоколо.

Грозно, срамно, позорно представление. Като позорът на е за Иванчева, а за българското правосъдие.

Изненадани, огорчени и възмутени, са значи, повечето нашенски политици от решението на Нидерландия. И ето какви ги приказват: Вицепрезидентката Илияна Йотова заявява, че това решение показва „двойни стандарти, които противоречат на европейските ценности“. Министърът на вътрешните работи съобщава, че трима български полицаи загинали в защита на европейските граници и затова трябвало да бъдем приети в Шенген.

И най-нелепата заплаха

Може би най-нелепа беше заплахата на Стефан Янев – водач на партия „Български възход“, който заяви, че: „Парламентарната група ще внесе на първото заседание на Народното събрание предложение за решение, което задължава министър-председателя на България да гласува против всички предложени инициативи и назначения на Нидерландия, като реципрочна мярка на политиката на сегрегация, методически прилагана към родината и сънародниците ни“.

Страшна заплаха. След която Марк Рюте ще падне от колелото си.

Президентът Румен Радев пише във Фейсбук, че „Марк Рюте недопустимо е внушил, че границата ни би могла да бъде премината срещу 50 евро“. Ами може и да е прав. Хората около границата говорят за 1000 лева, или 500 евро. Зависи от броя преминаващи.

Нинова пък заявява: „Шенген е една от малкото теми, която ни обединява. Нека всички заедно и категорично да защитим националния си интерес“.

Като всички мнения се свеждат предимно до следното: „Не е честно, България е изпълнила всички критерии за влизане в Шенген.“

И никой от изказалите се сякаш не се сеща какви са основните критерии за влизане – правовата държава и борбата срещу корупцията.

И никой не осмисля думите на нидерландският министър на външните работи Вопке Хукстра: „Нидерландия може да преразгледа въпроса едва когато стане ясно, че в България има действаща правова държава, способна да се справи с корупцията и организираната престъпност„.

А цяла година протестите в България искаха точно това

И сякаш забравиха „учудените, огорчени и възмутени“ политици, че цяла година протестиращи граждани искаха точно това – съдебна реформа, която да направи от България правова държава, способна да се справи с корупцията и организираната престъпност.

  • От четвъртък насам всяка вечер хиляди протестират срещу правителството в София.ГНЕВЪТ ПО УЛИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ“Искам да живея в България“От четвъртък насам всяка вечер хиляди протестират срещу правителството в София.

И сякаш не помнят препоръките на Венецианската Комисия и докладите на Европейския съюз. И всички те – сякаш следвайки призива на Корнелия Нинова – „се обединяват в защита на  националния интерес“.

И не могат да осъзнаят милите защитници на националните интереси, че основната задача на България не е да влезе в Шенген, а да се превърне в действаща правова държава и да се пребори с корупцията.

Нещо, което няма как да стане, ако избирателите пак заложат на онзи, който преди 11 години самоуверено рече: „остава една сграда да измажем и сме в Шенген“.