Невежеството е новото нормално

Ралица Ковачева

Струва ли ви се, че в работата си се сблъсквате с все по-некомпетентни хора? Че колкото по-невеж е някой, толкова по-гласовит и напорист е? Че знанията и експертизата се ценят по-малко от всякога? Че в политиката, медиите, обществения живот, културата и пр. има все повече случайни хора, които не притежават необходимата компетентност, умения и качества?

Е, напълно сте прави. Имаме проблем, при това системен и глобален.

Това, че хората не знаят много неща, не е новина. Но вече живеем в свят, в който невежеството се приема за достойнство. Да отхвърлиш експертното мение е равносилно на това да демонстрираш независимостта си от дискредитираните елити, пише професорът по национална сигурност Том Никълс в статия за списание „Форин афеърс“ (Никълс е автор на книгата „Смъртта на експертизата“).

Принципните и информирани аргументи са знак за интелектуално здраве и жизнеспособна демокрация, но те вече са заменени от гневни крясъци, отбелязва професор Никълс. Проблемът вече се осъзнава от мнозина изследователи в глобален мащаб. Учените вече алармираха, че наблюдаваме тревожна липса на критично мислене, която образователните системи не просто не запълват, а възпитават.

Въпреки общоприетото мнение, че виновници за тази огромна промяна са новите технологии, в частност новите медии и социалните мрежи, те не са причината, а само катализатор и амплификатор на по-дълбоки и по-отдавнашни процеси – възможността всеки да се информира за секунди и да се изкаже публично за още толкова създава илюзията за заличаване на границата между тези, които наистина знаят и тези, които си мислят, че знаят.

Със сигурност, сред причините за бума на невежеството е главоломно нарастващата комплексност на съвременния живот, с която хората не могат да се справят и това им създава чувство на несигурност, тревожност, объркване и гняв. А хората не обичат подобни чувства и правят всичко възможно, за да ги отхвърлят.

Известен е ефектъкт на Дънинг-Крюгер в психологията, според който некомпетентността сама по себе си пречи на човек да я осъзвае. Т.е. глупавият няма как да разбере, че е глупав. Доказано е, че повечето хора оценяват самите себе си по-високо, отколкото биха ги оценили останалите. 

На повечето хора им липсва качество, наречено „метазнание“ (по Том Никълс), т.е. знанието за собственото знание, сбособността да оцениш реалистично спсобностите си и да познаваш собствените си граници. В крайна сметка, доказано е, че най-малко компетентните хора най- малко осъзнават, че не са прави, най-малко способни са да научат каквото и да било, за да компенсират невежеството си, но за сметка на това са готови на всичко, за да го прикрият.

Отгоре на всичко, психологията отдавна е установила, че хората са склонни да отхвърлят информацията, която противоречи на мненията и нагласите им. В комбинация с невежеството, склонността на хората да подбират информацията, която потвърждава мненията им и това ги кара да се чувстват прави, е благодатна почва за бума на фалшиви новини и конспиративни теории. Които са необорими, защото който се опита да ги оспори с рационални аргументи, напрактика ги легитимира и влиза в схемата им, отбелязва професор Никълс.

В оправдание на нарастващото недоверие към „експертите“ (разбирани като хора със специализирани знания и умения в определена област) трябва да признаем, че да минаваш експерт днес е далеч по-лесно отпреди 30, че дори 20 години, например. Широкият достъп до образование (което принципно не е лошо нещо) даде възможност на мнозина да се сдобият с дипломи, зад които не винаги стои реално знание. А в медиатизирания свят е по-важно не какво е всъщност, а как изглежда и колко се харесва.

Медиите бълват псевдоексперти по всякакви въпроси и по този начин едновременно компрометират експертността и удовлетворяват желанието на зрителя да потвърди собствените си убеждения във всички случаи – щом те дават по телевизора, значи знаеш и значи си прав, а щом и аз, зрителят, мисля по същия начин, значи и аз съм прав. А ако не мисля така – това ме прави независимо мислещ, значи още по-прав.

Тънката разлика между правото на мнение като гражданин и правото на експертно мнение, от гледна точка на специализираното знание в определена област, е ключова, но уви – отдавна премината. Но както отбелязва професор Никълс, демокрацията означава равенство пред закона и равни политически права, а не означава равенство на мненията, независимо от аргументите, които ги подкрепят.

Неговата тревога, както и на всички, алармирали за проблема, не е просто академичен плач по изгубения престиж на знаещите. Критичното мислене и рационалните дебати са кръвоносната система на демокрацията – без тях да е просто куха форма, процедура. Която може лесно да се корумпира и да се обърне срещу собствената си същност.

Как граждани, които не знаят, не искат да знаят и отказват да чуят, правят информиран избор? Как изобщо информираният избор е възможен, когато в публичните дебати рационални аргументи са заменени с „гневни крясъци“? Как сме сигурни, че така избраните представители имат знанията и компетентностите, които се очакват от тях, за да взимат решения?

Възможно ли е те, въпреки собствената си некомпетентност, да чуят съветите на експертите и да вземат отговорни решения? Как гарантираме, че експертите не злоупотребяват със знанията си, за да се възползват от некомпетентността на взимащите решения и да прокарват решения в услуга на частни интереси, вместо в името на общото благо?

Отговорът е – няма как. А по-лошото е, че няма лесен отговор на въпроса какво да се прави. Разбира се, знанието е ключът, но как изведнъж милиарди хора да станат информирани и знаещи? Едва ли по метода на Артър Кларк с падналия от небето камък, който маймуните докосват и се превръщат в разумни човешки същества.

Най-вероятно ще преживеем сериозни катаклизми, които ще ни принудят отново да потърсим начини да открием тези, които знаят и да им гласуваме доверие да ни извадят от кашата. И ако първото вероятно ще се случи още в рамките на нашия живот, второто няма да дойде нито скоро, нито лесно. За нас, вярващите в знанието, остава само надеждата, че усилията ни днес ще послужат на децата ни да направят каквото трябва утре.

„Кризата“ като предизборна кампания

Калин Янакиев, Култура

Не съм политически журналист и не се чувствам компетентен да анализирам започналата само преди броени дни (поредна) предизборна кампания.

Като гражданин обаче – ако щете и като интелигент – съм особено чувствителен към всеки опит хората да бъдат довеждани дотам да не мислят със собствените си глави, да не виждат със собствените си очи, но в главите им да мислят медийни манипулатори, а през очите им да гледат „инженери“ на общественото мнение.

Обърнах внимание на тези техни опити преди седмица в текста си в Портала под заглавие „Целта: да мислим с техните мисли“. Днес се чувствам длъжен да продължа с тази тема, за да привлека вниманието на читателите към нещо, което те – ако държат да остават субекти на общественото си поведение и реакции – трябва непременно да забележат.

Да забележат, че вместо да следят и отразяват кампанията на партиите, които ще се състезават в предстоящите парламентарни избори, на кандидатите за президентския пост, официалните медии изведнъж започнаха да ни внушават усещане за предстояща (и даже вече настъпила) катастрофа.

Така, преди десетина дни социолог на име Димитър Ганев заяви (от разпростряно на две страници интервю във в. „24 часа“): „изборите през ноември ще бъдат решени не от изявите на участниците в състезанието, а от цените на тока, газа, развитието на пандемията“.

Забелязах, че почти тутакси след публикуването на тази „дълбока мисъл“ във въпросния вестник имената и изявите на кандидат-президентите почти изчезнаха, партийните лидери – дори „абонираните“ за вестникарското внимание като Слави Трифонов, Бойко Борисов, та дори и Кирил Петков и Асен Василев – отидоха някъде след седма-осма страница, но за сметка на това от първите страници загърмяха заглавия от типа на „ценовият шок…“, „нов черен рекорд по починали за денонощие…“ и т. н. Същински шедьовър в това отношение прочетох съвсем наскоро в същия вестник (пак на първа страница): „Горят всички на дърва и пелети: в складовете ги няма, а цените им златни“.

Заглавието, както се вижда, е така „подредено“, че от пръв поглед оставаме объркани – дали в България няма да започнат да горят самите хора, които имат намерение да се отопляват с дърва и пелети, или те ще „изгорят“, защото са заложили на дървата и пелетите, които „ги няма“, а цените им са „златни“.

Във всеки случай внушението за настъпваща катастрофа е еднозначно видно. Колко са хората у нас, които са „на дърва и пелети“ ние не научаваме, но разбираме, че изгаряли и даже – вече „горят“.

По-нататък: съобщават ни, че в края на тази година „инфлацията вече удари цели 4,3%“ (мисля, че процентите бяха тези). Не ни обясняват какво това означава, макар че повечето от хората не биха могли да се ориентират голямо или малко е това число, но формулировката „инфлацията удари цели…“ внушава катастрофа.

Вече започваща „революция“ пък ни предсказва – заради „шока с горивата“, заради налаганата ни от ЕС „зелена сделка“, журналистът-пророк Валери Найденов. Според него тя ще се разрази най-късно идната пролет и тогава горко на ония, които се готвят да спечелят предстоящите избори. Начеваща „революция“ започваме да помирисваме и от обилно „отразяваните“ протести на различни работници, медици, ресторантьори и пр. и пр.

И, разбира се, за разлика от миналата година, когато пандемията в почти тотално неваксинираната ни страна върлуваше със същата сила, но за умрели на стълбите пред определени болници научавахме само от социалните мрежи, през тази предизборна есен за нея ни осведомяват обилно и с най-подробни „черни“ статистики. „Катастрофата“ и в това отношение е „дълбока“ и направо плаче за „революция“ – и заради „мерките, които отнемат свободата ни“, и заради „невзимането на мерки, ограничаващи пандемията“.

„Кризата“, „катастрофата“, „шокът“ следователно напълно заемат мястото на отразяването на предизборните кампании и сякаш – видите ли – започват да потвърждават „дълбоката мисъл“ на споменатия по-горе социолог, че изборите ще се решат не от нещо друго, а именно от въпросните „криза“, „катастрофа“ и „шок“.

И да – моето притеснение е, че те може и наистина да се решат от тях, ако вместо с главите, успеят да ни накарат да мислим с медийните им „блокове“. Ако за „цените на газа“ (които ще ни „оставят на тъмно и студено“) не си направим труда да се осведомим, че виновен е не целокупно „полуделият“ Запад, а… онзи борд на „Булгаргаз“, назначен (още) от правителството на Бойко Борисов, който е взел решението за драстично намаление на доставките на азерски газ за сметка на увеличаването на (почти) седемкратно по-скъпия руски, както и умишленото забавяне на работата по гръцкия интерконектор. Ако по-нататък – за „протестите“ на тези или онези не си направим труда да се осведомим вместо „от телевизора“ със собствените си очи.

Ще споделя, че наскоро видях групи от тези „протестиращи“ (мисля, че работници от пътно строителство), които премръзнали влязоха в кафенето, където бях седнал. Бяха току-що „разпуснати“ от докаралите ги в София техни началници. Попитах ги дали са им платили за протеста, смятайки, че ще ми се разсърдят за този въпрос. За моя изненада те ни най-малко не го направиха, но съкрушено ми отвърнаха: „Ами! Така и нищо не платиха, само ни излъгаха!“. След което насядаха по масите и започнаха да ругаят… докаралите ги да протестират в София. Да протестират тоест срещу протеста си.

Що се отнася до „катастрофата“ с пандемията: ще позволим ли наистина да ни внушат, че тя е настъпила именно през тази предизборна есен и по вина на „политиците на протестърските партии, които не успяха да съставят правителство“, след като самите втълпяващи ни го медии ден през ден дават глас на „различните гледни точки“ на доц. Мангъров, д-р Чорбанов и т. под. и по този начин задълбочават хаоса от мнения в и без това почти параноидно настроеното ни общество.

Ще позволим ли по-нататък, слушайки наглите хвалби на бившия премиер, че „по негово време чудесно управлявали кризата“, да забравим, че именно „по негово време“ ваксините или неочаквано и за дълги периоди „свършваха“, или имаше само от „тази“, а след това само от „онази“, че например в Университета, където работя, ваксинирането започна с една от ваксините, след което се премина към друга, а за избор между тях не можеше и дума да става.

Не, аз въобще не твърдя, че настоящото управление на страната ни е успешно, а положението и в момента, и в обозримото бъдеще се очертава „розово“. Аз обаче призовавам читателите да се досетят защо този „катастрофизъм“ се отприщи върху нас именно сега. Ето моята скромна хипотеза. Дайте си сметка, уважаеми читатели, че политическата формация, за която социологическите сондажи ни показват сериозен ръст, се нарича „Продължаваме промяната“.

Политическата коалиция пък ДБ декларира като основни свои приоритети утвърждаване на върховенството на закона, радикална съдебна реформа, разграждане на олигархично-корупционния модел, по който се живееше у нас през последните десет години.

Тези послания звучат силно (и за мнозина зад кулисите, страшно обезпокоително). Само че ако бъдат поставени редом с внушенията за „криза“, „ценови шок“, „студено и тъмно“, „катастрофа“, те изведнъж – това е екзистенциален рефлекс – буквално изгарят.

„Каква промяна! Сега трябва да се спасяваме! Не е време за промяна! Не желаем да ви слушаме!“. „Разграждане на корупционната среда? Ние ще умрем от глад и студ, а вие ще разграждате! Я…“. „Съдебна реформа, върховенство на закона? Вие на кой свят живеете? Не виждате ли какво се задава на хоризонта? Утре ще стане революция!“

Та казвам: и този път целта е да започнем да мислим (и даже да чувстваме) с техните „инженерни проекти“. Не, предизборната кампания не е отишла на заден план заради „кризата“. „Кризата“ и е предизборната кампания на олигархията.

Американските президенти слизат от пиедестала си заради пандемията. Тук не е Америка

Иво Инджев

Мнозина анализатори вярват, че Тръмп загуби изборите от Байдън главно по вина на китайския вирус, както самият той го нарича (и поне в това отношение съм съгласен с него). Сега пък Байдън губи популярност по същата причина.

А с нашия президент как е в разгара на поредната вълна, довела до български световен рекорд по смъртност от китайския вирус?

Ами както с руския президент Путин, който също е в категорията на световните лидери на държави, състезаващи се за това първо място – нищо му няма на рейтинга, в отлично здраве е.

Радев се кани да спечели лесно изборите и дори му бабуват, че може постигне победа още на първи тур. 

Трудно, направо невъзможно е да се сравняваме по каквото и да било с Америка. Но с Русия сме си тандем ако не в живота, то в смрът(ност)а, “биз бизе” (дупе и гащи на чист български), както казва по старото поколение, възприело “мерси” на мястото на “благодаря”.

Ако е вярно твърдението му, че се е ваксинирал още миналото лято – и това не е грешка на езика по отношение на времето, когато още нямаше ваксини – Румен Радев дължи някои обяснения. Дали пък не искаше да каже “това лято” , когато на 19 октомври заяви в Перник: „Аз самият съм в безупречно здраве, но миналото лято се ваксинирах и не виках камери, защото не искам да правя спектакъл от това.”

Или Радев наистина се е ваксинирал с руската ваксина “Спутник V”, обявена триумфално от Путин като първата в света през август 2020 година, но по някаква причина е мълчал за това досега? Едва ли е защото е знаел преди британското разузнаване, че непризнатата от специалистите на ЕС руска ваксина се оказа създадена на базата на формулата на британската “Астра Зенека”, открадната от шпионите на Путин.

Но нека приемем щадящо, че Радев се е ваксинирал ТОВА, а не МИНАЛОТО лято, за да избегнем (в негова полза) заразяването на този текст с конска доза конспиративно подозрение за собствената му уж частично преболедувана русофилщина.

Дори и в този случай виси следният въпрос: само заради едната скромност от нежелание да “прави спектакъл” ли той е пропуснал да даде знак, че е дал пример, като се е ваксинирал? Хайде да не е за пред камерите, но за пред колебаещите се- не трябваше ли да ги мотивира, да ги подкани да изоставят вредните си съмнения? 

Излиза, че сега, месеци по-късно, излиза пред публиката с новината със задна дата, когато ножът опря до кокъла. Прави го по принуда точно както онези, които единствено принудата застави да се наредят тази седмица на опашките на центровете за ваксиниране.

А принудата да НЕ съобщи за приноса си към увеличаването на ваксинираното население с един човек- ще си позволя да се усъмня – не е в скромността му. Логиката на подобно въздържане може да бъде обяснена само с  желанието му да не дразни голямото мнозинство българи, т.е. избиратели, които бойкотират ваксинирането. За да не бойкотират кандидатурата му.  

Дали това може да застраши изборния му успех? Както вече казах тук не е Америка. Друго сочат прогнозите на епидемиолозите след политолозите и социолозите. 

Трябва ново име за „Вера Су“

Evgeni Todorov

ТЪРСИ СЕ НОВО ИМЕ НА „ВЕРА СУ”

Съгласно международните правила корабът „ВЕРА СУ” вече е български. Макар плаващ под панамски флаг, той си беше турски – до напускането на екипажа.

Сега трябва да му се даде ново име – българско, и нов регистрационен номер.

Специална комисия заседава трети ден и търси име с патриотично звучене, което да бъде свързано с героичните усилия за спасяването на кораба. В нея има представители на Министерството на транспорта, на „Морско корабоплаване”, историци от БАН и Софийския университет, представители на национални медии, на Община Каварна и др.

Проблемът е, че най-подходящите имена като „В.Левски”, „Ботев”, „Бенковски”, „Царевец” и т.н. са вече дадени на други кораби. Затова новите предложения са „Демонът на империята”, „Хвърковатата чета”, „Одринската епопея”, „Дръзки 2” и други подобни, но все още не е постигнато единомислие.

Комисията предължава да заседава. Възможно е да се организира национален референдум по темата.

65 години от въстанието в Унгария

Ognyan Minchev

Днес се навършват 65 години от избухването на въстанието срещу сталинисткия режим в Унгария.

Въстанието е разгромено от нахлулите съветски войски. В Будапеща постепенно се налага режим на „гулаш комунизъм“ – по-мек формат на тоталитарно комунистическо управление, начело с Янош Кадар като генсек на УСРП (Унгарска социалистическа работническа партия).

През същата година антикомунистически бунтове избухват в Познан – Полша. Три години по-рано 1953-та – -избухва въстанието на немските работници в Източна Германия.

През 1968 г. Чехословакия прави опит за мирна еволюция на комунистическия режим като един нов „социализъм с човешко лице“.

Москва отново нарежда агресия – този път на всички армии от Варшавския договор (само Чаушеску в Букурещ отказва). Пражката пролет е разгромена и е инсталиран неосталинистки режим.

През 1977 г. се създава Харта ’77 – демократично обществено движение за граждански права начело с Вацлав Хавел.

През 1980 г. в Полша работниците от корабостроителницата в Гданск излизат на протест. Създаден е първият масов независим профсъюз в окупирана от Съветския съюз Източна Европа – „Солидарност“. За броени месеци „Солидарност“ обединява 10 милиона членове.

Опитът движението на полските работници да бъде разгромено с въвеждане на военно положение през декември 1981 г. води до трансформиране на тоталитарния комунистически режим във Варшава в обикновен авторитарен режим на военно управление – хунта.

Дните на комунистическия режим по съветски модел в Източна Европа и в самия Съветски съюз са преброени. https://conservative.bg/avanti-ragazzi-di-buda-prevod/…

Три пъти повече ваксинирани. Какъв е ефектът на една „твърде крайна мярка“

Във ваксинационния пункт на входа на метрото при станция "НДК" също имаше опашка на 21 октомври 2021 г.
Във ваксинационния пункт на входа на метрото при станция „НДК“ също имаше опашка на 21 октомври 2021 г.

През входа на ваксинационния център на Военномедицинска академия непрекъснато влизат и излизат хора. Повечето бързат, други пристъпват бавно и несигурно.

„Не съм много ориентиран, но предполагам, че е нещо добро“, казва Иван, който работи в сферата на услугите и се ваксинира по необходимост.

Той е един от многото, които през последното денонощие се насочиха към ваксинационните пунктове в страната. След като в четвъртък влязоха в сила т. нар. „зелени сертификати“, пред много от тези места се образуваха дълги опашки.

Общият брой дози, които бяха поставени до 17 ч. на 21 октомври, достигна 23 206. За сравнение числото за миналия четвъртък, 14 октомври, е 8 064. Това означава, че три пъти повече хора са решили да се ваксинират в сравнение с предишната седмица.

Опашка от желаещи да се ваксинират срещу COVID-19 се образува и в УМБАЛ „Света Анна”, София , 21 октомври 2021
Опашка от желаещи да се ваксинират срещу COVID-19 се образува и в УМБАЛ „Света Анна”, София , 21 октомври 2021

След Иван излиза усмихнат млад мъж на име Лито. „Приятелката ми вчера се ваксинира, реших да не я оставям сама“, казва той и добавя: „Не ми се налага за работа, но понеже се занимавам с доставка на мебели и се срещам с твърде много хора, затова предпочитам да предпазя и тях. Беше въпрос на личен избор“.

Въпреки че подкрепя ваксините обаче, Лито не е привърженик на „зелените сертификати“. „Според мен са твърде крайна мярка“, казва той. По негови думи тя идва след неуспешните опити на правителството да популяризира ваксините. „Да получиш смс от Министерството на здравеопазването, че може да спечелиш смарт часовник или бонус в казино не смятам, че е сериозно“, казва още той.

Повече Jansen

Все пак желаещите да се ваксинират видимо са се увеличили през последните дни според здравните власти. „От вчера определено се наблюдава ръст на желаещите да се ваксинират“, казват от пресцентъра на Столичната регионална здравна инспекция.

Какъв точно е ръстът на този етап не може да бъде обобщено, но по информация на Регионалната инспекция в момента няма опасност от изчерпване на наличностите от ваксини.

Ваксинационният пункт в станцията на метрото до НДК, София, 21.10.2021
Ваксинационният пункт в станцията на метрото до НДК, София, 21.10.2021

Има обаче засилен интерес към ваксината на Jansen, „най-вече защото е еднодозова“. Данните за сряда от Единния информационен портал също показват това – 1895 са поставените дози на Jansen в столицата, като на второ място е Pfizer с 1473, а тези на Moderna са 258.

Общественият спор и политическите кампании

Това се случва на фона на четвърта вълна на коронавируса, която силно засегна България вследствие на ниския процент ваксинирани.

В опит да ограничи смъртните случаи във вторник здравният министър Стойчо Кацаров издаде заповед за въвеждане на „зелен сертификат“. От четвъртък той вече е задължителен за заведенията, най-големите магазини, както и повечето дейности, които се осъществяват на закрито.

Това доведе както до струпванията за ваксини, така и до обществени спорове, които политическите партии вече превърнаха в част от предизборните си кампании. От началото на седмицата няколко партии, сред които БСП, ГЕРБ, „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ и ВМРО поискаха оставката на Кацаров, а други две националистически партии протестираха пред сградата на Здравното министерство.

ВИЖТЕ СЪЩО: Опит за побой, искане на оставка и опашка за ваксини. Какви са реакциите на „Зеления сертификат“

За момента това сякаш не отказва хората да се ваксинират. Те обаче остават дълбоко разделени както в мненията си за ваксините, така и в доверието си към мерките.

Желаещите да посетят столичния мол Сердика изчакват реда си, за да си направят платен тест за коронавирус, с който да им бъдат издадени "зелени сертификати".
Желаещите да посетят столичния мол Сердика изчакват реда си, за да си направят платен тест за коронавирус, с който да им бъдат издадени „зелени сертификати“.

Опашките за тест

Междувременно освен пред болниците опашки се трупат и пред моловете. Пред столичния „Сердика“ например от сряда е разположен фургон за тестове, където посетители и служители, които не искат да се ваксинират, могат да си направят тест за коронавирус и така да се сдобият със „зелен сертификат“. И въпреки че тестовете не са безплатни, опашките не намаляват вече два дни.

„Ужасно е“, казва Мария, която работи в търговския център. По нейни думи новите мерки влияят зле на бизнеса, тъй като много хора се отказват да чакат и клиентите са „меко казано малко“.

ВИЖТЕ СЪЩО: „Дори ни направиха отстъпка“. Безнаказаната продажба на фалшиви сертификати за ваксинация

България е на последно място по брой на ваксинираните в Европейския съюз. По данни на Единния инормационен портал от четвъртък следобяд в страната общо са поставени над 2,6 милиона дози. Със завършен курс на ваксинация са 1 401 299 души, от които близо една четвърта са в София.

“Предпочитам да умра, отколкото да се ваксинирам!“

В България всички политически сили са против мерките. В предизборна кампания сме и никой не иска да отговаря за неприятните неща, които се налага да правим. Сторихме най-лошото – политизирахме пандемията, пише И. Дичев.

Бяхме го виждали и в други страни, където популисти като Тръмп и Болсонаро превърнаха не-носенето на маски в политическа заявка, а за това платиха техните съграждани със стотиците хиляди жертви. Интересното у нас е, че всъщност всички политически сили са против мерките. Е да, не по един и същи начин: едни са против зеления сертификат, други – против тайминга, трети – против компенсациите, четвърти питат защо затваряте тези, а не онези, пети – продължават битката срещу „Ковид измамата“.

Бунтът срещу последните мерки на служебното правителство обедини БСП и ГЕРБ, окрили динайърите на „Атака“ и „Възраждане“, разцепи „Изправи се БГ“ по линията Дончева-Манолова. Дори уж по-рационалната по тази тема „Демократична България“ призова президента да спре мерките и да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Нямали са късмет и всички онези, които ще умрат през идните месеци – четвъртата вълна ни удари в момент на предизборна кампания и никой не иска да отговаря за неприятните неща, които ще се налага да правим. Или както казваше вече легендарният проф. Мутафчийски – „Яко ще се мре“.

Трябваше много по-рано да се случи

Разбира се, безброй са критиките, които могат да се отправят към мерките. Да вляза ли в жанра „ако бях аз“? Ами проста работа: щях да обявя още преди 6 месеца, че зелените сертификати стават задължителни, и щях да напомням периодически колко време остава до това. Още тогава щях да предупредя, че преболедували Ковид ще се признават само ако отидат на лекар и се подложат на карантина, не и ако се крият.

Щях да наказвам медии, а и медици за дезинформация по повод на епидемията и впрочем щях да задължа ЦИК да забранят дискусии по темата Ковид в предизборните дебати. И колко още други хубави неща ми хрумват! Е да, ама знаеше ли преди шест месеца служебното правителство, че ще кара втори мандат? С каква подкрепа щях да прокарам всичко това в настоящата политическа какофония?

Така или иначе, държавицата е каквато е и първият позитивен импулс за ваксиниране, последвал наредбата за зелени сертификати, беше попарен от срив на компютърната система. Извиха се опашки, започнаха караници дали да се плащат тестовете и къде биха емигрирали медиците, които отказват да се ваксинират (в ЕС със сигурност ще ги накарат да го направят, за другаде не знам). Много неща могат да се подобрят, но да се командва „кръгом-марш“, както правеше Борисов, днес би било катастрофално. А точно това искат много от политиците в желанието си да заемат разпознаваема позиция при общата суша откъм идеи.

От гледище на някакъв нормален човешки морал здравната тема в никакъв случай не бива да се политизира, защото ценността на човешкия живот не може да е въпрос на различни гледни точки. Но в нашата разнебитена публичност вече няма консенсус дори за какво точно говорим, камо ли за морал. Атаката срещу здравия разум започна с Истанбулската конвенция, която безотговорни политици преиначиха до неузнаваемост.

Последва лудостта с норвежките крадци на деца. Последва уж измислената чума по свинете. Последва ветото за Северна Македония по причина, че имало реч на омразата срещу министър Захариева. Последва странната идея, че сме фронтова държава, защото НАТО се канели да нападат Русия. Че ако приемем еврото ще загубим финансовия суверенитет, който сме имали с привързания към него лев… Да се чудим ли, че само 20% българи са ваксинирани? Прочутите 80% на проф. Христов май се оказаха не констатация, а политическа програма, и то не само на неговата партия.

Що за геройство е това? 

Бих разбрал този отказ, ако ни го представяха като обикновен човешки страх. Всеки би разбрал! Страх ни е от боцкането, страх ни е, че може да сме неразположени цял един ден, че може да ни се схване ръката. Странното е, че ни играят театъра на някакво геройство. „Предпочитам да умра, отколкото да се ваксинирам!“ прочетох някъде из мрежата.

В други страни този антиваксърски екстаз обикновено е присъщ на религиозни фундаменталисти; у нас като че ли той е един вид граждански бунт срещу властта, независимо коя, защо, какво. Постоянно повтарят, че зелените сертификати били дискриминация и всеки трябвало да си „преценя“, защото това била демокрацията.

Брей, да му се не види, откъде дойде тази изострена чувствителност за права? Ще речеш, че не сме живели до скоро в най-покорния сателит на СССР, че браним до смърт правата на малцинствата, че всичките тези хора излизат на стачки, когато работодателят ги притесни, и се втурват към площада, колчем усетят безобразие в правосъдието!

Може пък да е компенсация за липсата на гражданска смелост. Бунтът срещу ваксините е доста по-безопасен отколкото други социални битки, а удовлетворението е голямо.

Щом с друго не става

Принудата идва, защото никакъв здрав разум не успя да подейства – щяхме да сме по-щастливи да стане като в Дания, ама явно тук е Южна Европа – по-близо сме до Гърция, до Италия, където действаха тъкмо така. Министър Кацаров и президентът зад него днес са сами срещу всички. Дали ще издържат – ето ви още веднъж тест за това дали пък служебните правителства на България не са по-ефикасни от редовните. Само да не му подшушне някой социолог на г-н Радев, че печелившият кон е другият.

“Свръхчовеци” искат да имат свободата да се заразяват и да заразяват околните

Иво Инджев

Партийците със знамето, на което веят лъв с контурите на френска автомобилна фирма, имат свободата да си издигнат вожда с вълчия поглед за президент, да ме тормозят в Добрич с обиди и опити да ми отнемат с крясъци свободата да говоря на представянето на книгата ми и да скандират “свобода” по площадите. От всички нелепици на скандиранията им тази е най-абсурдната.

Ако има днешен кандидат за власт, който да е надминал своя учител по екстремизъм Сидеров, това е тъкмо този кандидат за президент в поробената, според него (от американците, най-големите противници на свободата, че как иначе) България.

Не е чудно, че преследвачът на българи със свободни, различни от неговите възгледи, се оплаква от липса на свобода. До неотдавна той чувстваше свободен да се радва на Радев, сега го ругае като негов конкурент за президентския пост. Стоеше до Нинова на митинг (видно от снимката), а след това имаше свободата да отрече, настоявайки (най-сериозно), че всъщност тя е стояла до него.

Налага се да припомня разбирането му за правото на свобода чрез закани да отнеме свободата на онези, които не му харесват. Ето какво ми посвети при една от заплахите си  в мрежата срещу мен на 28 март 2019 година.

А скоро, много скоро, ще въздадем и справедливо възмездие на всички национални предатели и майкопродавци. Списъкът им е дълъг, но в него има място за всеки. Никого няма да забравим и на никого няма да простим”.

Звучи обобщаващо, но е финал на негова публикация по мой адрес с претенция да разобличава “лъжите” ми, лъжейки самохвално още в началото на текста си, че “граждани от Добрич” били провалили представянето на книгата ми “Измамата Сан Стефано”.

Явно така са му докладвали за уж успешното изпълнение на задачата “гражданите”, имитиращи руските “нощни вълци” , изпратени от него на 7 март 2019 година от Варна да ме линчуват в Градската библиотека на Добрич. Опитаха се, но не можаха да ми отнемат свободата.

Вероятно по тази причина медиите у нас се почувстваха свободни да не съобщят за събитието, което се състоя въпреки опита на хулиганите да го  провалят (и полицаите в Добрич много държаха да се подпиша под протокол, че все пак съм си представител книгата, обяснявайки ми, че са търпели дълго гаврата с мен защото не се е стигнало до “меле”).

По-важни, разбира се, са обобщенията в заканите на Копейкин – мен (руски) вълци ме яли…

Ето още едно от януари 2019 година, за което се сетих след негово вчерашно възмущение във Фейсбук, че някой нарекъл т.н антиваксъри отрепки.

“В съзнанието на всички майкопродавци, американски мекерета, отродени еничари и обикновени жълтопаветни психодесни отрепки отстояването на българската независимост е ни повече, ни по-малко руска пропаганда. Само че ние българите няма да се повлияем от шепа платени ПОДЧОВЕЦИ (курсивът мой – ИИ). Борбата за свободата и независимостта на Отечеството тепърва започва. А когато я спечелим, на всички национални предатели ще им се наложи да отговарят за престъпленията си срещу българския народ. Ние от Възраждане ще се погрижим за това”!

Преброихте ли обидните квалификации на екзалтирания човекомразец? Няма нужда. Достатъчно е да вникнем в смисъла на употребявания от него термин от нацистката терминология “подчовек”, употребяван от любимеца на руското посолство, което публикува в своя сайт негови нападки срещу българските “олигофрени” през декември 2018 година. 

По̀дчовек (на немскиUntermensch) е определение, придобило гражданственост с разпростирането на нацистката и расистка идеология, използвано за окачествяване на „низшите хора“, особено на „пълчищата от Изтока“, към които нацистите причисляват етнически групи (евреиславяницигани и други религиозни или социални общности като комунистисъветски политкомисарихомосексуални, включително т.нар. Mischlinge (немци от смесен произход) и всеки друг, който не е „ариец“ според тогавашната нацистка расова антропологична терминология”.

Нацистката пропагандна илюстрира по следния начин внушенията си срещу “подчовеците”, срещу които на местна почва днес Костадинов заплашва да се  “погрижи да отговарят за престъпленията си”. https://germanpropaganda.org/der-untermensch/

НА СНИМКАТА: Нацистка илюстрация към термина “подчовеци” 

Децата ще платят за позата щраус, която заехме в пандемията

Янина ЗдравковаНай-лесно е да се затворят училищата, така и ставаСнимка: БГНЕС Най-лесно е да се затворят училищата, така и става

В сряда привечер София беше пълна с ошамотени родители, които се щураха в дълбок дистрес около училищата и псуваха яко.

Часове по-късно децата отново трябваше да преминат на дистанционно обучение от вкъщи, а минути по-рано нещастните родители и учители дори не го подозираха.

Новината беше сведена до знанието на родители и учители в 17:30 следобед, когато повечето деца са си вече вкъщи. Бащите хукнаха към училищата да събират учебници, помагала и пособия, майките започнаха организация по преминаване на работа от вкъщи, ангажиране на баби, лели и който там се отзове.

Хаос, сякаш за първи път се минава на онлайн обучение. Сякаш пандемията е обявена вчера по обед. Сякаш няма алгоритми, представени от Министерството на образованието още през август, които казват при каква заболеваемост как да се учи.

Сякаш броят на заразените не нараства от седмици, а от няколко случая сме скочили на 5000 в рамките на дни. Само преди 10 дни Софийският оперативен щаб реши да не затваря училищата, въпреки че заболеваемостта вече беше в тъмночервената зона, което според плана на правителството значи онлайн обучение.

Пак настана хаос, защото както обикновено всички – правителство, общини, училищни власти и родители кротко чакаха да се размине. И както обикновено не се размина.

Дискомфортът за родители и учители е огромен, но реално той е най-малкият проблем. Не е и хаосът, въпреки че той можеше да се избегне.

Основният, фундаментален проблем са децата – как гледат управляващите на тях и как всички ние ощетяваме бъдещето им. Те ще са тези, които ще платят най-високата цена за пандемията, която мнозинството в България се прави, че не съществува и не го засяга.

Училищата са развъдник на зарази и това е ясно откакто съществува тази институция. Най-пресният пример е миналата есен, когато броят на заразените от коронавирус отново скочи след началото на учебната година.

Но училищата са последните, които трябва да бъдат затваряни, въпреки всичко. Когато нормалните държави още налагаха локдауни, учениците биваха последните засегнати.

През лятото редица страни направиха ваксините задължителни за учителите или наложиха тестове за учениците при старта на учебната година. Протести имаше, но училищата им работят.

Защото нещата, които децата няма как да научат, докато висят пред компютъра вкъщи, не могат да бъдат наваксани. През Teams ще им бъде преподадена азбуката или Менделеевата таблица, но няма да са в училищна среда, няма да се учат как да общуват помежду си и с външния свят, да се социализират, няма да се движат достатъчно.

Няма нищо нормално и стимулиращо развитието на едно дете в това да е залостено по цял ден пред компютъра вкъщи и да е с връстниците си единствено онлайн. И в подобни условия няма да научи и Менделеевата таблица като хората.

Това е напълно известно на министерствата на образованието, здравеопазването и дори на целия Министерски съвет. Които, освен че приеха план за реакция при разрастване на епидемията, който не спазват, не направиха нищо. От страх от протести и недоволство не беше въведена нито една мярка, която да помогне децата да останат на училище.

В училищата е ваксиниран 36% от персонала и никой не стимулира или дори задължи педагозите да се имунизират. Няма и регулярни тестове за децата и учителите, така че да се откриват по-често и бързо заразените. Дори при настоящото въвеждане на зеления сертификат учителите все още са изключени от него.

Повечето родители също не искат нито да тестват децата им, нито те самите да се ваксинират. А колкото повече ваксинирани има, толкова по-малък е рискът от кризисна ситуация и претоварване на болниците и съответно – от затваряне и на училища. Но явно на почти никого не му пука.

Защото когато всичко пламне, най-лесно е да се затворят училищата. Нито деца, нито родители излизат на протести, не затварят Орлов мост и не посягат да бият просветния министър. Децата и не гласуват, тях никой и не ги пита.

Затова сега всичко е отворено, кръгът на хората, които имат право на зелен сертификат зорлем се разширява, и единствено децата са затворени. И така ще преборим вълната.

Възрастните почти не си дават сметка, че децата, особено по-малките, вече почти не помнят какво е било преди пандемията. За тях животът сега е нормалният живот, защото почти не знаят друг. Затова и го живеят и се нагаждат и към маски, и към дезинфеция, не чакат тая гадост да приключи и да си продължим постарому, а щом може – да си караме както знаем и без да е приключила. 

Само че именно децата ще платят цената на позата щраус, от която обществото не желае да помръдне. Българските ученици и без това отдавна са на последно място в Европейския съюз по функционална грамотност, просто в следващите оценки на PISA ще са с още по-лош резултат.

Цяло едно поколение не просто няма да е добре образовано и съответно ще е бедно, то няма да знае как да живее в реалния свят.

Единственото, което ще познават като взаимодействие със света и живота, ще е позата щраус.

Как „партиите на промяната“ пак започнаха с ултиматумите

Лидерите на различните партии и коалиции отправят ултимативни послания към евентуалните си бъдещи партньори.
Лидерите на различните партии и коалиции отправят ултимативни послания към евентуалните си бъдещи партньори.

„Партиите на промяната“ отново имат ултимативни условия за влизане в бъдещи коалиции. Това означава, че след изборите историята може да се повтори почти по същия начин, по който това стана след изборите на 11 юли.

В 46-то Народно събрание партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН) опита да предложи изцяло собствен кабинет, при все че имаше едва 65 депутати. Тогава евентуалните ѝ партньори не откликнаха.

„Демократична България“ (ДБ), „Изправи се.БГ! Ние идваме“ (ИБГНИ) и БСП поставиха различни условия, при които биха подкрепили състав на кабинет. От всички тях се разбираше, че и трите парламентарни групи, способни да сформират управление с ИТН, не са склонни да гласуват за ултимативни предложения.

След като преговорите им се провалиха, стана ясно едно: ако партиите продължат да поставят условия, по които не са склонни да преговарят, е много вероятно и следващият парламент да не състави редовно управление.

Но такива условия има и сега, в навечерието на третите поредни избори, които ще се проведат в рамките на 8 месеца.

  • ИТН казва, че ще се коалира само с тези, които приемат за свой основен ангажимент дистанционното електронно гласуване;
  • БСП казва, че не трябва да се „прокарва“ това, което тя нарича „джендър идеология“;
  • ДБ няма да влиза в коалиции, които не карантинират ГЕРБ и ДПС; те все така настояват и на коалиция, провеждаща съдебна реформа;
  • ИБГНИ също отхвърля участие на ГЕРБ и ДПС, също настоява на съдебна реформа, но Мая Манолова добавя и искането за ревизия на пенсиите;
  • Новата формация „Продължаваме промната“ казва, че търси съмишленици за реализиране на своята програма и не би се отказала от нито един приоритет в името на друг.

Какво стана след провала на предишните преговори

Провалът на преговорите през юли и август беше обяснен от социолози и политолози – тръгнат ли едни политици към преговори с ултимативни искания в стил „или / или“, подходът им обрича разговорите на провал. Без значение дали говорят за персонален състав на кабинета или за политиките, които правителството трябва да провежда.

ВИЖТЕ СЪЩО: Какво се очакваше от 46-ия парламент и какво стана всъщност

В първите седмици след разпускането на предишното Народно събрание всички партии, участвали в него, отчетоха основната си грешка: липса на диалог. И се зарекоха да я поправят.

С навлизането в предизборната кампания различните формации обаче започнаха да поставят условия към останалите. Някои ги наричат “разделителни линии”, други “яснота”. Повечето от изискванията обаче са “странни, реанимирани или ненавременни тези”, смята социологът от “Галъп Интернешънъл” Първан Симеонов. “Издигат се плакатни тези, а това беше провалът на предишния парламент”, казва той.

“Всички си спомняме диагнозата „липса на диалог“. Не е забравено какво говориха партиите след края на парламента. Сега виждаме, че се измислят проблеми, измислят се спорни теми”, допълва социологът.

Той обаче обяснява прокарването на „разделителни линии“ и като опит партиите да се отличат в очите на избирателите.

“Политическите формации знаят, че трябва да се съберат и да направят кабинет. Ето защо си измислят отлики в кампанията”, коментира той. Симеонов допълни, че това често се прави неумело и в доста случаи с “измислени проблеми”.

“Може би са забравили какво твърдяха след края на 46-я парламемт”, предполага социологът.

Какво твърдяха партиите

Веднага след провала на предишното Народно събрание участниците в него диагностицираха грешките си.

Според съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов страната няма нужда „да измисля топлата вода“. Той призова в следващия парламент да се водят „нормални коалиционни преговори, като в държавите с доказана, демократична традиция“.

Към този призив се присъедини и председателката на ИБГНИ Мая Манолова.

Впоследствие темата беше подета и от БСП, чиято лидерка Корнелия Нинова каза, че правителство не бива да се излъчва еднолично, а след преговори между формациите.

„Има такъв народ“ декларира пред медиите, че ще промени поведението си в следващия парламент, зам.-председателката на партията Виктория Василева каза в интервю за “Дневник”, че ИТН ще се застъпи за ”прозрачни разговори с ясни ангажименти“.

На този фон се появи и нов политически играч, за който социолозите твърдят, че има потенциал да бъде дори втора политическа сила. Става въпрос за коалиция „Продължаваме промяната“ на двамата бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.

Те от своя страна доразвиха тезата за политическия диалог и обявиха, че биха подписали предизборно споразумение, което да доведе до следизборна коалиция. Инициативата обаче замря. Както „Продължаваме промяната“, така и двете други коалиции, с които щеше да се сключва споразумението – ДБ и ИБГНИ, спряха да повдигат темата.

ВИЖТЕ СЪЩО: „Вярваме, че ще управляваме заедно“. Как ще изглежда следващото правителство

Така, ако се вярва на направените заявки до началото на новата предизборна кампания, избирателите смятаха, че кандидатите за техни представители в следващия парламент възнамеряват да подобрят диалога помежду си. Което в последна сметка да доведе до съставяне на редовно правителство след изборите на 14 ноември.

С навлизането в активната кампания започна да става ясно, че въпреки обещания диалог партиите и коалициите ще поставят нови условия към останалите играчи на терена. Според Първан Симеонов това са “съзнателно търсени ефекти”.

“Задължително въвеждане на електронното гласуване”

Темата с условията за бъдеща коалиция беше повдигната в средата на октомври от Слави Трифонов.

В публикация в официалния си фейсбук профил Трифонов анализира резултатите от проведеното национално преброяване и припомни проблема с т.нар. „мъртви души“ в избирателните списъци.

В края на постинга си той отправи следното предупреждение: „Затова, отсега да е ясно – “Има такъв народ” може да участва само в такава управленска коалиция, която приеме за свой основен ангажимент задължителното въвеждане на електронно дистанционно гласуване“.

Досега за въвеждане на електронно дистанционно гласуване са се обявявали само от ДБ и частично от ИБГНИ. И двете коалиции обаче говорят по темата най-вече в контекста на българите в чужбина. БСП, ГЕРБ и ДПС засега винаги са били против въвеждането на електронното гласуване.

Ако оттук нататък партията на Трифонов се придържа към заявката, че ще участва в управление само ако то поеме ангажимент за въвеждане на електронно гласуване, евентуалните ѝ партньори драстично ще намалеят.

Докато ИТН се насочи към електронното гласуване като условие за коалиция, БСП реанимира темата с ратифицирането на Истанбулската конвенция.

“Джендър идеологията”

В средата на октомври лидерката на социалистите Корнелия Нинова публикува в официалния си профил във Фейсбук “7 конкретни решения за най-важните проблеми в държавата”.

Един от проблемите, очертан от нея, е насилието над жени. Тя казва, че на това явление трябва да се противодейства с всички средства, но не и с “джендър идеология”. “Джендър идеология и политики срещу семейните ценности – не. Това противоречи на българската конституция, на българската народопсихология и българските традиции”, пише Нинова.

Малко по-късно социалистът Георги Свиленски, който доскоро беше заместник на Нинова, доразви тезата и отправи въпроси към партиите, които ще попаднат в следващия парламент. „Съгласни ли са, че Истанбулската конвенция не трябва да бъде ратифицирана, че „джендър идеологията“ не трябва да бъде вкарвана”, попита той пред Нова телевизия.

Не е ясно защо левицата повдига темата за Истанбулската конвенция при положение, че ратифицирането на докумемнта вече е невъзможно. Конституционният съд го обяви за противоречащ на основния закон.

Сред партиите и коалициите с шанс за следващото Народно събрание няма такива, които да са обявили в програмите си нещо като “джендър идеология”. В тази графа обаче може да мине всичко, защото това е израз, който не е научна дефиниция.

“Съдебна реформа и без ГЕРБ и ДПС във властта”

Друг ултиматум, който твърдо се поставя в предизборната кампания, е участието на ДПС и ГЕРБ в следващото управление. Съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов твърди, че коалицията няма да влезе в никакви политически отношения, които не гарантират “карантинирането на ГЕРБ и ДПС”.

Също толкова са твърди в тази позиция и в “Изправи се.БГ! Ние идваме!”.

ДБ и ИБГНИ обявяват и друга червена линия, която казват, че няма да пресекат. Условието, което поставят, е реформа на съдебната система.

Според Мая Манолова (ИБГНИ) без ревизия на пенсиите, оглавяваната от нея коалиция няма да се съгласи на подкрепа за следващо правителство.

Новият политически проект “Продължаваме промяната” на Кирил Петков и Асен Василев поставят като задължително условие пред следващото управление “отстраняването от длъжност на главния прокурор Иван Гешев”.

Коалицията също твърди, че има “червени линии, които няма да прекрачи”.

“Няма да правим сделки”

На въпрос с кого ще преговарят за реализация на програмара си кандидат-депутатът от “Продължаваме промяната” Николай Събев каза пред бТВ, че “сделки няма да се правят”. “Ние търсим съмишленици за реализацията ѝ [на програмата]”, добави Събев.

Потърсен по-късно за коментар с въпроса какво наричат “сделки” и дали това означава, че “Продължаваме промяната” не са склонни на преговори, единият от лидерите на формацията Кирил Петков каза пред Свободна Европа, че не иска това да звучи като ултиматум.

“Продължаваме промяната” ще преговаря по реализацията на приоритетите, които са залегнали в създаването ѝ“, коментира той. “Сделки обаче няма да правим. Т.е. не бихме се отказали от нито един приоритет в името на друг”

Приоритетите на „Продължаваме промяната“ са 17 и са публикувани на страницата на обединението. Това са общо формулирани послания: за нулева корупция, честни хора в управлението и други.

На този фон в различни свои публични прояви Кирил Петков неведнъж е казвал, че “би се радвал” да види един или друг от своите съпартийци като министър.

“Предварителното раздаване на постове не е добра идея в политиката”, обобщава по този въпрос Първан Симеонов.

Какво става с ГЕРБ и ДПС

В контекста на разговорите за следващи парламент и управление “Продължаваме промяната” не изключват възможността да разговарят и с ГЕРБ по темата. Според Кирил Петков това може да се случи само ако и двете партии признаят грешките си и понесат отговорност за тях. “Почти невъзможни са тези изисквания”, обобщава той.

Засега от “Продължаваме промяната” казват, че не виждат подобни действия от ГЕРБ и ДПС.

Двете партии, които изглеждат изолирани, понякога категорично, а понякога и по-колебливо от останалите също дават заявки за следващо управление.

ГЕРБ акцентират във всяка своя публична проява на това, че са първи в социологическите прочувания.

Пред Свободна Европа Томислав Дончев допусна, че ако формацията е с над 5% преднина на изборите, тя ще има легитимност да се опита да състави кабинет.

Представителите на ДПС твърдят, че вече не искат да са балансьор в политиката, а пълноправен участник във властта.

“Смятат, че имат легитимност да правят правителство и че грешките на ГЕРБ са забравени”, обобщава Първан Симеонов. “Дори и сега да има напрежения в обществото, това не означава, че предишните 10 години са изтрити от паметта на избирателите”, допълва той.

“Хубавият прочит: измислени проблеми”

Симеонов смята, че “както т.нар. партии на статуквото, така и т.нар. партии на промяната не винаги се ориентират правилно къде стоят към даден момент”. Социологът има предвид както заявките за управление от страна на ГЕРБ и ДПС, така и ултиматумите, които другите партии поставят към евентуалните си бъдещи партньори.

Според Симеонов в започналото предизборно противопоставяне има и добра новина. “Хубавият прочит е, че проблемите са измислени”, казва той.

“България е в спирала от кризи, а ние си говорим за Истанбулска конвенция, за електронно гласуване. Да се надяваме, че това значи, че наистина си търсят начин как да се отличават само в предизборната камапния”, заключи социологът.