кафенето

Новини и не само

„12+3“ и съдбата на българската журналистика

Първите водещи в студиото на „12+3“: седнали, от ляво надясно: Георги Папакочев, Йордан Лозанов; прави: Петко Георгиев, Чавдар Стефанов

Преди 30 години в България за първи път прозвучава сигналът на превърналото се впоследствие знаково за промените в страната радиопредаване „12+3“ (повече за този забележителен момент може да прочетете на специално подготвения сайт за случая.

Днес, във времето на фалшивите новини и драстичния спад на авторитета на журналистическата професия, тази годишнина ни дава повод да си поговорим със създателите и първите водещи на предаването – Йордан Лозанов, Чавдар Стефанов, Георги Папакочев, Петко Георгиев, Галина Спасова, Гита Минкова, за съдбата на журналистиката не само в България, за причините и проблемите, довели до сегашното ѝ състояние, но заедно с това и за онова време на ентусиазъм и надежди, когато дори пушекът от кремиковските комини ни се струваше свободен.

Въпросите, които зададохме към всекиго, са еднакви: идеята е не само да видим дали в мисленето си бившите вече колеги са се раздалечили един от друг, но и да се срещнем с различни гледни точки спрямо въпиющи за журналистиката въпроси. Като защо все повече колеги се съгласяват да обслужват партийни централи и политически доктрини, защо усещането за свобода на медиите в България е толкова далеч от желаното, защо все повече предавания се подвеждат по фалшиви новини и конспиративни спекулации…

„12+3“ беше добър пример за това как в качествената журналистика подобни неща не се допускат, питането днес е защо вече се допускат, а актьорите на журналистическата професия правят така, че тя вече не е чак дотам качествена. Първият разговор, който публикуваме, е с Георги Папакочев. Въпросите зададе Митко Новков.

ОЩЕ „12+3“ ЗАПОЧНА БИТКА С ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ. ЗАПОЧНА Я, НО…

Георги Папакочев (9.І.1950 г., София). Възпитаник на Първа английска езикова гимназия. Завършва „Международни икономически отношения“ във ВИИ „Карл Маркс“ и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1987 г. след конкурс става новинар в програма „Хоризонт“ на БНР. Един от създателите на радиопредаването „12+3“. През 1993 г. започва работа в софийското бюро на радио „Свободна Европа“, а от 1995 до 2004 г. е щатен журналист в централата на РСЕ в Прага. От 2004 до 2017 г. година е кореспондент и политически коментатор на „Дойче веле“ в България. Син на фотограф-художника Петър Папакочев. Един от основателите на специалността „Художествена фотография“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1991 г.) Преподава „Фотожурналистика“ до 2017 г. Носител е на редица награди за радиожурналистика, сред които европейската награда „Робер Шуман“ за изключителни постижения в радиожурналистиката през 2005 г. и на званието „фотограф-художник“ (1978 г.). Има 4 самостоятелни фотоизложби.

От нещата, които разказвате за предаването „12+3“ в началните му години, излиза, че то по някакъв начин е инкубатор на свободната журналистика в България. Инкубатор обаче, появил се преди 10 ноември. Как всъщност е било възможно това?

Концепцията за програмен „пълнеж“ на рехавите откъм информация ранни следобедни часове по „Хоризонт“ е била лансирана още в средата на 1988 г., за да може новинарската радиопрограма на БНР („Хоризонт“ тогава се водеше като орган на ЦК на БКП, подобно на БНТ, БТА, в. „Работническо дело“, в. „Йени яшък“ и дори в. „Стършел“) да засили пропагандното си въздействие на фона на ставащите страховити за режима процеси в т.нар. „социалистически лагер“. „Перестройката“ в бившия СССР, събитията в Унгария, Полша, тогавашна Чехословакия вече бяха започнали да генерират сеизмични идеологически трусове, заради които АОНСУ е препоръчало монополните медии на Тодор-Живковия режим да преминат към активна „контрапропаганда“. Задачата е била да се запълни всяка празнина в програмите на двете единствени тогава електронни медии – БНР и БНТ.

Така по държавната телевизия започват да се появяват първите т.нар. „дискусионни публицистични предавания“, в които загрижени за съдбата на комунистическия строй икономисти, ветерани комунисти и граждани дават отчаяни съвети как да бъде спасен той (един от тях, например, беше Иван Костов ). По БНР и най-вече по „Хоризонт“, в наблюдаваните зорко от ЦК и ДС информационни блокове и публицистични предавания все по-често започва да звучи т.нар. „градивна критика“ към стопански ръководители (но само до определено равнище на стопанско-партийната йерархия!), а за по-голяма слушаемост на тази псевдо-перестроечна политика в ефир зачестяват не само персоналните музикални поздрави от типа: „А сега песента „Полегнала е Тодора“ за всички, които я пожелаха!“, но и политически неутралните западни шлагери и изпълнители, които дотогава можеха да се чуят единствено по чуждите радиостанции.

Междувременно тъкмо в този период тихомълком изчезна заглушаването на предаванията на ББС на български език, а посланията на радио „Свободна Европа“ от Мюнхен и „Гласът на Америка“ от Вашингтон все по-често успяваха да „пробият“ местния късовълнов радиоефир през шума на заглушителните устройства, известни като „вършачките“.

И още нещо: комунистическият режим в България беше допуснал един фатален пропуск. От десетилетия езиковите гимназии в София и страната всяка година „произвеждаха“ стотици „идеологически обременени“ с ползването на чужди езици млади хора. Наистина приемът в тези гимназии се осъществяваше основно по различни параграфи за предимство на учениците уж с „правилен работническо-селски комунистически произход“, но всички те в крайна сметка напускаха „елитните езикови училища“ с естествената привилегия да разбират новините на чуждите радиостанции на съответния език. Да не забравяме, че любим сюжет в доносите на агентите на ДС е било обвинението „слушане на западни радиостанции“. Ръководителят и двама от първоначалните водещи на „12+3“ бяха възпитаници тъкмо на известната софийска Английска гимназия.

Естествено, много още други фактори тогава култивираха „инкубаторната“ среда за появата на новата по-разкрепостена, по-нормална и по онова време вече опитваща се да заобикаля догмите на режима журналистика. А и времената се променяха бързо. Тихо презираните мрачни хора с каскети и тежки сиви балтони бяха започнали безнадеждно да остаряват. И – което е парадоксално, същите тези фанатизирани крепители на режима все по-често се затваряха тайно вкъщи със съветските си „ВЕФ“-чета и „Селени“ и започваха да премятат тихичко нощем скалата на „късите вълни“. Дори и те вече искаха да чуят какво се случва не само по света, но и около тях, на собствената им тоталитарна територия.

Идеите за гласност, за перестройка доколко повлияха върху концепцията и направата на предаването? Имаше ли въздействие от тогавашния СССР например – спомням си колко беше популярно предаването „Взгляд“ – телевизионно, но сякаш с доста сходни нагласи като българското „12+3“?

В по-голямата си част първоначалният състав на „12+3“ включваше журналисти, които свободно владееха и най-вече ползваха западни езици. Такива бяха и повечето новинари в „Хоризонт“, откъдето всъщност беше подбран и авторският състав на обедното предаване. От друга страна, към информационната програма на БНР функционираше 24-часовата „Прослушвателна служба“, която осъществяваше мониторинг не само на основните глобални радиостанции (ВВС, VOA, RFE, DW, московското радио „Маяк“), но и на световни агенции като Ройтерс, Асошиейтед прес, Агенция „Франс прес“, германската ДПА, ТАСС).

След появата на американския информационен тв-феномен CNN през 1980 г. и създаването на неговата глобална новинарска мрежа към края на 80-те, в редакционните стаи на „Хоризонт“ вече можеше да се следи на живо CNN с емисии новини на всеки половин час. Поради това едва ли ретранслираните единствено в петък по БНТ съветски тв-програми са оказвали особено влияние върху водещите на „12+3“ или на техните професионални нагласи. Да, перестройката в бившия Съветски съюз несъмнено беше впечатляващо явление в местния обществен застой, но погледите на „медийно зрящите“ хора, особено на младите тогава журналисти, отдавна вече бяха насочени далеч отвъд столичния булевард „Константин Величков“…

Зная, че на този въпрос може да се отговори и дълго и кратко, но: дали пък не точно политическото – бих казал, главните сюжети на „12+3“, не направи така, че предаването да се превърне в журналистическия феномен, който е? И в този смисъл разбиването му, разнебитването му, ако щете, да е било неминуемо, бидейки толкова тясно свързано тъкмо с политическото?

Макар и създадено като информационно-музикален блок, чиято основна задача бяха новините и блиц-репортажите на събития, свързани с тях, „12+3“ едва ли можеше да се размине с политиката. През бурните времена в края на 80-те и началото на 90-те в България всичко вече беше станало политика, включително и трамвайните билетчета по 6 стотинки! Затова новото обедно предаване, чиято аудитория още след първата година беше надхвърлила немислимите и рекордни над милион слушатели, съвсем естествено „задълба“ в хаотичната през тези години политическа ситуация в страната.

Естествено, че пристрастията на хората от предаването тогава бяха на страната на промените, на новото, на опитите за възстановяване на многопартийната система. Отстояването на демократичните принципи за плурализъм и прозрачност в журналистиката обаче съвсем не бяха лесна работа. През тези години на ентусиазъм така изглеждаха и настроенията в цялата програма „Хоризонт“, дори в цялото БНР. Впоследствие обаче се оказа, че хората от миналото, повечето зависими от ДС, със стиснати зъби само са се „снишавали“ пред ветровете на промяната. След като се опомниха от внезапните промени, те бързичко започнаха да вършат онова, което винаги са знаели най-добре. А именно да налагат отново „реда и контрола“ в Старата къща, да уволняват масово най-активните журналисти и да репресират перфидно техните предавания.

Резултатите от този първи опит за реставрация в БНР тогава се оказаха жалки – все пак Радиото винаги е следвало своите професионални традиции. От друга страна обаче, въпросните фигури усетиха, че не всичко е загубено за тях. Не всичко и не все още. И просто промениха тактиката.

Продължавам в тази посока и ще ме извините за неудобния въпрос: не се ли оказа в някакъв момент, че вместо да търчиш след политическото и неговите мимолетни персонални проявления, без да не знаеш какви ще са реакциите на тези персонални мимолетности – понякога доброжелателни, но сякаш по-скоро зловредни, е по-удобно, по-престижно и дори по-лесно и финансово осигурено да се напусне журналистиката за сметка на други позиции – експертни, но отново въртящи се около властовото?

Естествено, че се оказа тъкмо така! Голям брой журналисти, водещи и редактори от „Хоризонт“, а и от цялото БНР бързо забелязаха, че частният бизнес е много по-доходен и независим през онези години, затова изтупаха от праха университетските си дипломи и заработиха по своите специалности – юристи, инженери, икономисти-бизнесмени. Други потърсиха професионална реализация в българските редакции на чуждестранните медии и агенции. Тежката финансова криза в средата на 90-те прогони и много радиожурналисти от Старата къща към частните медии, но въпреки всичко в нея все пак останаха млади и талантливи журналисти. Повечето от тях днес са познатите гласове на „Хоризонт“ и БНР.

А не е ли тъкмо това – прехвърлянето от едното поле в другото (примери много, да не се спирам на тях, че много пространство ще отнеме) в основата на днешното лесно съгласие за служене на една или друга политическа сила, на една или друга идеологическа доктрина? Прочее, Бурдийо говори, че всъщност журналисти, социолози, политолози и политици са все актьори от едно и също поле, съвсем не действащи лица от различни сцени на обществената реалност. Струва ми се вярно на мен, а на вас?

Всъщност прелъстяването на журналистите от политиката е двустранен процес. Привлечени от възможността за докосване до заможните слоеве на властта, много хора на микрофона, камерата и перото станаха политически ПР-и (сиреч платени партийни рекламисти), говорители на политически формации или на държавни ведомства, прес-секретари (разбирай писачи на речите и статиите на прекалено заетите партийни функционери и министри). Някои дори осъществиха детските си мечти, като станаха водещи в многобройните тв-кабеларки, а по-късно и онлайн менажери на всякакви сайтове. След като се поопариха от „благините“ на властта, част от тези хора се върнаха към първоначалната си професия, но повечето от тях се оказаха изгубени за журналистиката. За добро или лошо.

Не е ли журналистиката – въпреки биенето ѝ в гърдите, идеологически обагрена, независимо в каква посока ще е тази идеология – дали лайфстал, дали путинизация, дали либерална, или националистическа? И тази да е причината (по-скоро осъзнаването на това като истина) за толкова нароилите са напоследък (че и отпреди) партийни телевизии?

Партийните медии винаги са привличали като магнит своите съмишленици, нещо, което не може да се каже за т.нар. обществени медии, където все пак се изискват баланс, неутралност и свързания с това професионализъм. Впрочем какво по-добро за една партийна медия от това да използва пропагандния ентусиазъм на своите единомишленици за идеологическите си цели, а те, единомишлениците, от своя страна, да имат възможността да изливат партийните си емоции и пристрастия в ефир! В това просто няма никаква изненада.

По-опасното е друго. Неслучайно в популярни и комерсиални електронни медии, често оцветени ярко партийно, журналистическите „звезди“ се оказват фигури с още по-ярко минало в агентурата и системата на някогашната Държавна сигурност. Тези фигури, които в страните, извършили лустрация в своите общества, отдавна са забравено минало, в България днес продължават да вършат онова, което са правили с тайните си псевдоними, и то открито в ефира! Тези несменяеми някогашни ДС „рицари на плаща и кинжала“ продължават да са любимци на аудиторията, а за младите журналисти са едва ли не пример за професионално подражание. Защо? Ами защото политици, политолози, анализатори и всякакви други мераклии за медийни изяви търпеливо чакат ред да им гостуват в студиото, за да получат своите 15-ина минути слава. Напълно забравили или преструващи се на забравили кой всъщност се възползва от техните участия.

Накрая: традиционните електронни (и всякакви още медии) не се ли превърнаха точно поради необходимостта от един, нека го наречем, „амвонен“ глас в нещо, на което широката публика не вярва и съответно търси алтернативата му в социалните мрежи? И тъкмо тази предпоставка на „глас от олтара“ да е дълбоката – може би скрита, може би не докрай видима, а за някои дори невидима, база на т.нар. „фалшиви новини“?

Вярно е, че фалшиви новини заливат онлайн пространството днес, но по-тревожен е фактът, че те често бликат и от другите медии, умело камуфлирани зад привидно убедителния изказ на авторитетни водещи, на талантливи „пера“ в печата, на високообразовани събеседници, експерти и естествено на неизбежните политици. Всъщност едва ли има някакво значение дали ще погълнеш невярната информация през социалните мрежи, от тв-екрана или радиостудиото. Вирусът на фалшивата новина прониква бързо и подобно на грипа върши своите поразии.

Така „болният“ може бързичко да се озове в някоя партийна централа, на безумен митинг или глуповат протест, да издига безсмислени лозунги или да е готов сляпо да следва новия си идол или водач. И когато „оздравяването“ евентуално настъпи, обикновено е доста късно. Затова битката срещу вирусите на фалшивата информация е важна. Битка, която преди 30 години „12+3“ също започна, но…

Реклами

Руски агенти ли?! Глупости, помисли си Щирлиц…

ДС обича мириса на напалм от ранно утро. Трескава мобилизация на всички живи кадри от старите служби тече в националния ТВ-ефир от сутрин до вечер.

Новичок

Снимка: © Getty Images

Клик-клик-клик и… отново е понеделник

Мнозина смятат, че България е една сравнително опасна държава и не са далеч от истината – трябва само да си пуснеш новините, за да се убедиш. Катастрофи, инциденти, болести, антиваксъри…

Доста от българите намират утеха в ракията и салатката, но се оказа, че и последното не е особено безопасно. Салатата имаме предвид, ракията никой не смее да я закача, че ще стане гражданска война.

Според прокуратурата през 2015-а бизнесменът Емилиян Гебрев е бил отровен с хлорпирифос – инсектицид за борба с вредителите.

Въпросният хлорпирифос бил открит в кафето и, забележете, в салатата от рукола, които Гебрев е консумирал.

Затова да знаете – повече никаква рукола. И без това е гадна и горчива. И никакво кафе.

Само ракия, кебапчета, кюфтета и пържоли, не сме чули за някого, отровен с пържоли. За всеки случай спрете и киноата, годжи берито, чиата. Яйца не се консумират от миналата година, защото тогава стана ясно, че в тях има фипронил, нали помните?

Гебрев видя прилика между новичок и хлорпирифос, а главният прокурор Сотир Цацаров призна, че агент Федотов с истинско име Сергеев е бил три пъти в България.

Федотов/ Сергеев е заподозрян, че е съучастник в аферата „Скрипал“, само че информацията, че е бил у нас, не впечатли почти никого, освен пряко намесените в събитията лица. Руснак в България е традиция, не новост.

Руски агенти ли?! Глупости, помисли си Щирлиц…

Като заговорихме за агенти, тази седмица и Българската православна църква също регистрира повишено внимание към себе си, уви, не с нещо положително.

Позицията на Светия синод относно Националната стратегия за детето накара мнозина да разсъждават полезни ли са шамарите, възпитателни ли са ритниците, убийство ли е абортът, грях ли са детските градини и т.н. После се оказа, че мнението не било на Синода, а било на ловчанския митрополит Гавраил. Искрено и лично. Неадекватно, но все пак искрено и лично.

Всяко чудо за три дни, са казали хората. Тази максима не се отнася единствено за ремонтните дейности в София като например строежа на столичното метро. Влакове вече има, линия – няма. Пускането на третия метродиаметър и то само в отсечката ул. „Граф Игнатиев“ – ж.к. „Красно село“ се очаква през октомври.

Предвид, че в момента всичко около бъдещата спирка в „Красно село“ повече напомня на военна Кербала, най-вероятно жителите на иначе китния квартал ще очакват първия влак с бъклица, дрян и дюнери от „Фантазията“.

Докато центърът на София копае връзката си с южните квартали, скрепихме топъл съюз с братска Венецуела, уютно подплатен с пачки.

Не държавен, разбира се, президентът настоява за пълен неутралитет. Което и негово интервю да си пуснете от последните дни, все това ще чуете. Българийо, моя малка Швейцария!

И докато папата отговаряше на писмото на Мадуро със „Seen“, в една българска банка се намериха едни 60 млн. евро. „Скромните“ средства са с произход от Петролната компания на Венецуела.

От банката, приютила парите, отрекоха да имат преки отношения с трезори в Латинска Америка. Това е изненадващо, очаквахме някой да излезе и да каже „Е, въртим едни пари, нищо сериозно, просто бизнес…“. Щеше да е забележително!

И като говорим за банки, в Деня на майстора маскиран мъж ограбил банков клон в София. Явно са му отказали потребителски кредит, та човекът решил да се самообслужи.

За целта нахлул рано сутринта около първото за деня кафе и заплашил с оръжие. За по-красноречиво имал и лютив спрей.

В крайна сметка акцията му се е оказала сравнително успешна – тръгнал си с десетина хиляди лева да се почерпи и, най-вероятно, да си плати бързите кредити, които е натрупал покрай и след празниците. Клик-клик-клик и отново е в играта.

И ние така посрещаме почивните дни на стари години. Не с бързи кредити. С клик-клик-клик и… то станало понеделник…

Кой посланик следва днес…

Посланикът на САЩ Негово Превъзходителство Ерик Рубин пристигна в МС да информира премиера Бойко Борисов за банкови преводи от Венецуела.

© Правителствена Информационна Служба

Посланикът на САЩ Негово Превъзходителство Ерик Рубин пристигна в МС да информира премиера Бойко Борисов за банкови преводи от Венецуела.

Според Българския тълковен речник, издание на БАН, държава е политическа организация на обществото на определена територия, в която действа публична власт под формата на правителство с основни органи армия и полиция, и съдебна власт.

Според Уикипедия държава е политически организирана общност, заемаща определена територия, имаща система за управление под формата на правителство с неговите органи и притежаваща вътрешен и външен суверенитет. 
И двете определения съдържат условието „правителство и неговите органи“, за да има държава. За отбелязване е, че в дефиницията на академиците, за разлика от тази на свободните от оковите на високата наука граждани, са посочени основните органи на публичната власт – армия, полиция и съд. За да бъде изпълнено условието за държава.
Само в рамките на три дни тази седмица бяхме залети от сътресни новини, чиито източници са чужди медии и органи на публичната власт на други държави. От понеделник до сряда два пъти главният прокурор, вътрешният министър и началникът на ДАНС (припомням, че ДАНС означава Държавна агенция за национална сигурност) застават до чуждестранен посланик,
за да научат от него съществена за националната сигурност информация 
В понеделник след среща с посланика на Обединеното кралство при премиера Борисов с участието на главния прокурор, вътрешния министър, председателя на ДАНС и главния секретар на МВР Сотир Цацаров направи изявление по случая „Емилиян Гебрев„.
Това стана, след като посланик Ема Хопкинс определи срещата като ползотворна и заяви, че британските и българските служби работят в сътрудничество по случая „Гебрев“ и заедно с европейските партньорски служби вземат под сериозно внимание предположенията за намеса на руски служби.
Не е ясно какво точно са свършили българските компетентни органи за три години – досега не бяха разкрили пребиваването на офицер на чужда служба за сигурност на своята територия през 2015, нито атентат над бизнесмен, владеещ значим дял от българското оръжейно производство.
Британският посланик не може да не си дава сметка за това, но в тона на дипломатичните отношения ни убеждаваше пред камерите, че вярва на нашите органи. Докато началниците им стояха от двете й страни с комична сериозност и загрижено кимаха. А в напоителното изявление на главния прокурор, което последва изявлението на посланика, трябваше да потъне същественият въпрос: защо престъплението не бе разкрито.

Впрочем вчера медиите предадоха, че главният прокурор отхвърлил версията за хранително отравяне (руколата, кафето…) и прехвърля на британските служби отговорността да установят с каква отрова е направен опит да бъде умъртвен Гебрев (на българска територия). Всъщност официална версия за хранително отравяне на Гебрев не е и имало: следствието е образувано за опит за убийство и това не е променяно.

Посланик Рубин даде думата на председателя на ДАНС Димитър Георгиев..

© Правителствена Информационна Служба

Посланик Рубин даде думата на председателя на ДАНС Димитър Георгиев..

Жалката картина на повторяемото асистентство, пред което

посланик информира българското подобие на държава…

И още ненагърмял се ефирът от коментарите около срещата с британския посланик, в сряда основната новина е… отново посланик и от двете му страни асистентството на нашите компетентни органи. Този път в Министерския съвет гостува Негово Превъзходителство посланикът на САЩ Ерик Рубин. Пари на венецуелската петролна компания открити в българска банка, съобщи … пак главният прокурор Сотир Цацаров; и пак след като посланик Ерик Рубин се срещна с премиера в същата компания.
Всъщност посланикът на САЩ се появи, за да опровергае българското външно министерство, което миналата седмица пък опроверга информацията от международния обмен на „Ройтерс“, че петролната компания на Венецуела е превела пари в българска банка. Коя е банката, тя информирала ли е БНБ и финансовото разузнаване в ДАНС за огромния размер на преводите, кой закон е нарушен … главният прокурор не каза, гражданите ще го научат от медиите (тук). Както не каза в понеделник кога и дали българската ДАНС е разбрала за присъствието на офицер от чуждо разузнаване на българска територия и дали въобще знаеше това, преди да го чуе от чужди и наши медии.
С две думи – както в понеделник след срещата с посланика на Великобритания, така и в сряда след срещата с посланика на САЩ – ние, българските граждани, сме принудени да вярваме на гостите. Нашите органи на публична власт може вчера да са твърдели едно, но днес са само жалки асистенти, застанали чинно до поредния посланик, за да потвърдят неговата истина.

Защо е така ли?

Ако публичните органи на власт в България си вършеха работата в името на националната сигурност, както се именуват, те щяха да знаят повече от посланика, който и да е той, и да участват в равностоен разговор. Но понеже години наред тези органи, които определят лицето на държавата /и конкретно полиция и прокуратура/ са превърнати в бюра за обслужване на частни интереси и наказателни изпълнения срещу неудобните на тези интереси, затова сега нямат избор. Освен да мълчат или мънкат и да асистират, изгубили тотално образ и подобие на държавни мъже.

Така че живеем в жалко подобие на държава. Което не се вмества нито в определението на академиците, нито на гражданите.

Забранете изборите!

У нас изборите вече не са средство за изразяване на волята на народа, а оръжие за поддържане на диктатурата на партиите. Това повеляват новите промени в Изборния кодекс! Гражданите сме просто пионки, които не трябва да имат права, още по-малко – мнение, различно от това на партийния и държавния елит. Лишени сме и от най-малкия начин да наложим волята си.

Не вярвате? Погледнете последните промени в Изборния кодекс, които най-арогантно управляващите от ГЕРБ, ДПС и ПФ приеха набързо, на тъмно и на килограм.

Първо. Според тях гражданите могат да не харесват издигнатите кандидати, могат дори да го покажат, като гласуват за личност на по-задна позиция в листата, но това вече няма да има никакво значение за резултата от изборите. Защото нищо не бива повече да нарушава партийния рахат! Никакви ярки и стойностни личности не бива да препречват взора на нашия “елит”. Той е единствен и неповторим! Естествено, оставили са прага за разместване на листата, но на практика е толкова непреодолим, че е просто прах в очите на хората.

Второ. С последните промени в ИК се реже лентата на цяла нова магистрала за всякакви изборни манипулации. Така например решенията на избирателните комисии няма да могат да бъдат ефективно оборвани. А от досегашния ни печален опит знаем, че точно там се вършат най-големите нарушения в удобна комбинация, че точно там управляващата коалиция навсякъде има мнозинство.

Част от тези решения вече изобщо няма да се обжалват във Върховния административен съд, както е досега, а в местните съдилища, които са подвластни на локалните партийни велможи.

Изборите престават да са национална ценност и най-важен акт на демокрацията и се превръщат в досаден риск за добруването на партийния елит. Нещо повече, дори съдът да уважи някоя жалба, тя, представете си, ще се връща в съответната избирателна комисия, която естествено ще препотвърди решението си, този път с обикновено мнозинство. Нали не очаквате представителите на управляващите да ревизират собственото си решение и да обърнат изборите?

Трето. Почти невъзможно ще стане да се докаже фалшификация на вота. Досега имаше по два протокола от гласуването – единият отива в ЦИК, другият остава в съответната секционна комисия. Ако те се различават, това е сигурен знак, че нещо не е наред и е основание за касиране на избора. Сега вече подобно сравнение няма да може да се направи, защото протоколът ще е един и ще отива в ЦИК.

Каквото и да му се случи по пътя, ще е без значение. Циничното в случая е, че депутатите изобщо не крият защо приемат подобен текст – защото имало твърде много разминавания в протоколите, които служели за обжалване на изборните резултати. С други думи: “Хора, стига сте ни пречили да фалшифицираме!”

Четвърто. Вече няма нищо чудно в това, че за пореден път депутатите погазват демонстративно закона – няма да изберат нова ЦИК, нито ще направят публичен регистър на избирателите. Нищо че сами ще погазят закона, в който са си записали подобни задължения. Те, законите, важат за нас, гражданите, не и за тия, дето ги пишат!

Пето. Няма новина и в това, че електронното гласуване за пореден път бе отложено – поне за времето, когато човек ще кацне на Марс. С трогателния аргумент, че така се защитава избирателят от всякаква принуда и изкушение да продаде вота си. Все едно сега сме слепи и не виждаме как по три синджира избиратели се водят под строй пред урните. Но изглежда няма проблем, когато рекетът е аналогов, възмутително е да е дигитален! Пък и току-виж се окаже невъзможно да “строяваш” цифрови избиратели!

Шесто! На този фон даже е за предпочитане членовете на избирателните комисии да са неграмотни – новите промени не изискват от тях да имат дори основно образование. Защо им е да могат да четат и да смятат? Те трябва просто да парафират сметката на елита – каквото и когато трябва.

Всичко това показва, че на теория може и да имаме демокрация, но на практика сме в чиста имитация. Гласуващите логично намаляват, доверието в политическата система – също. Защо тогава правим избори? Забранете ги!

Ще разкриваме ли руската намеса или ще си бъркаме в носа?

pla_dsc0753

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au

Великобритания разкри трети човек от руското ГРУ, замесен в покушението срещу Сергей Скрипал. Посланикът в София Ема Хопкинс информира за съвместно разследване на евентуалното негово участие и в отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, извършено през 2015 г. Случая коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, третият руснак, замесен в атаката с „Новичок” в Солзръби, се казва Сергей Федотов – ако това е истинското му име. Каква е ролята му в тази операция?

– Предполага се, че той е предал на двамата разкрити по-рано агенти на ГРУ оръжието на покушението – бойното вещество „Новичок”, произвеждано само в Русия. С други думи, той е човекът в сянка, координаторът на операцията, затова е разкрит по-късно.

– А каква е връзката на въпросния Федотов с България?

– Федотов пътува доста по света, но британците попадат на две интересни съвпадения. Първо, той идва три пъти в България през пролетта на 2015  и посещенията му съвпадат по време с отравянето на бизнесмена Емилиян Гебрев, неговия син и още един човек. И второ, установява се идентичен модел при пътуванията на Федотов както в случая Скрипал, така и в случая Гебрев.

Моделът е следният. Федотов пристига в съответната страна, като има резервиран билет за връщане на определена дата. В последния момент обаче отменя полета си, по земя отива в трета страна и оттам се връща в Русия. В британския случай това е през неназована европейска държава, в българския – през Турция. Поради тези съвпадения, британските служби вече търсят българските за повече информация и започват съвместно разследване.

– Пламен, но това не са ли елементи по-скоро от някаква Теория на конспирацията, не може ли всичко да е наистина съвпадение?

– Може, Фили, но нали точно това трябва да разбере разследването. А и явно Ми-5 и Ми-6 не смятат Теорията на конспирацията за фантастика, поне не и когато става дума за руските служби. Британците много внимават в тази посока още от Ким Филби насам. А след отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му насред Англия с бойно отровно вещество, те са изправени на върха на ноктите си. Впрочем, Сергей Скрипал е украинец, а това прави нещата там още по-интересни и заплетени.

– А що за човек е Емилиян Гебрев? С какво той е толкова интересен или толкова омразен за Русия, че да се стигне до евентуална мокра поръчка срещу него?

– В нашия свят търговците на оръжие имат много врагове, Фили. Със сигурност Гебрев не прави изключение. Той е бивш служител на печално известното от времето  на комунизма българско външно-търговско дружество „Кинтекс” – филиал на ДС, който се занимаваше с всякакви мръсни сделки и тъмни операции – от търговия с оръжие, та до наркотици и убийства. Така или иначе, още в началото на 90-те, Гебрев прави своята фирма „Емко” и, като използва опита и добрите си контакти, започва съвсем легално да продава оръжие и боеприпаси. Разбира се, името му няколко пъти се свързва с не съвсем чисти операции, разследван е, но никога нищо не е доказано и не е осъждан.

Едната версия в момента е, че става дума за отмъщение срещу него от руска страна по два повода. Първо, Гебрев е попаднал на руския мерник, защото търгува с Украйна и доставките му се използват от украинската армия срещу проруските сепаратисти в Донбас. Вторият възможен повод е, че руснаците не търпят конкуренция на оръжейни пазари като Индия, които считат за свои, но на които Гебрев е пробил. Другата версия е, че покушението срещу него е свързано със сложно оплетени конкурентни българо-руски интереси за придобиването на русенския завод за боеприпаси „Дунарит”.

– Но какво е общото в покушението срещу Гебрев със случая Скрипал и защо, след като то е станало през 2015 година, българите научават за него чак сега?

– Общото е, че Гебрев е отровен с бойно отровно вещество от рода на „Новичок”. Поне така казва специализираната финландска лаборатория, която анализира проба от урината на Гебрев. Но забележи, Фили – пробата не е изпратена от уж започналото тук следствие за отравянето на Гебрев, а от самия него, след като му става ясно, че българските служби изобщо не си мърдат пръста да разкрият каквото и да било по случая. Нещо повече – и след като Гебрев информира прокуратурата за лабораторния резултат, следва пълно мълчание. Така 4 години – докато нещата вътре в България не се задействат отвън, от Великобритания.

– А може ли да се очаква бърз резултат от разследването, което все пак вече тръгна?

– Ако британците разкрият нещо – да, Фили. Но ако се чака на нашите служби, те ще разкрият случая толкова, колкото за 6 години разкриха истината за атентата в Сарафово – истина, която при това всички знаят. В основата на този мой песимизъм са например версиите за отравянето на Гебрев, споделени публично от главния прокурор Сотир Цацаров. Първата – че бизнесменът е отровен с кафе, защото на домашната кафеварка са намерени следи от някакъв химикал. Опровержението дойде от бившия военен министър Бойко Ноев, свидетел по делото, който каза, че Гебрев от години не пие кафе.

Другата версия на Цацаров бе за отравяне от остатъчно количество химически тор в руколата, която Гебрев консумирал на салата. Обаче съответните специалисти заявиха, че количеството намерено вещество е толкова незначително, та човекът би трябвало да изяде тонове рукола, за да се отрови. Така или иначе обаче, в този случай дори въпросът пряко за действията на службите не е най-важният, по-важен е въпросът за политическата позиция, която ще заеме България.

Много гласове вече се чуват за необходимостта да се изгонят руски дипломати и да се направи всичко възможно, за да се пресече безнаказаната намеса на руските служби в страната, а и евентуалното използване на София като логистичен център за руски операции на Блканите. По тази тема онзи ден Иван Пенков, бивш зам.-шеф на българското военно разузнаване, заяви, че България не е някакво островче извън амбициите на Русия да разузнава и да провежда специални операции, като добави : „Не е важно в случая с Гебрев колко е вярна или не хипотезата за тази руска операция. Случаят трябва да е урок на всички компетентни субекти – президент, парламент, премиер, службите за сигурност, колко лесно е да се разстрои националната сигурност и как никой не е защитен от такова нещо”.

Една позиция, с която аз поне съм напълно съгласен, наистина е крайно време да се поставят нещата на мястото им. Друг е въпросът дали българската политическа класа има воля, желание и смелост да направи това.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Поправките в Изборния кодекс: няколко смущаващи факта

И този път беше спазена традицията преди избори да се ремонтира изборното право. Сегашните поправки убиват преференцията – един от най-демократичните инструменти в ръцете на българския избирател. Анализ на П. Чолаков.

Bulgarien - Parlamentarier bei einer Abstimmung (BGNES)

Те бяха приети на среднощно заседание на парламента – промените в Изборния кодекс. Окончателно. С една от поправките силно се редуцира ролята на преференциите: мажоритарният избор в рамките на листата (т.нар. преференция) вече ще се зачита само когато съответният кандидат е получил поне толкова предпочитания, колкото гласове са нужни за спечелването на мандат.

Два ефекта от решението 

Тежестта или „цената” на един мандат в гласове, разбира се, зависи от съответните избори. Ако вземем предстоящите на 26 май европейски избори, това означава най-малко 130 хиляди спечелени гласа. В резюме: ефектът има два аспекта.

Първо, вече ще бъде много по-трудно да се „зачете” преференцията. При досегашната система преференцията действаше при много по-нисък праг – ако кандидатът вземе поне 7% от гласовете за кандидатската листа. Така след последните „електорални игри”, преференцията остава само формално в закона, но на практика се обезсмисля. Пряко следствие от това е вторият ефект от това решение: подредбата в партийните листи се бетонира.

Вносители на предложените промени бяха депутатите Хамид Хамид и Йордан Цонев от ДПС. Освен от Движението, то беше подкрепено от ГЕРБ и части от Патриотите, а против гласуваха БСП, ВМРО и „Воля”.

Регресивни промени

Анализът на гласуваните промени изважда на показ още няколко факта. Първо: за пореден път се видя, че ДПС, определящо се формално като опозиционна формация, е интегрална част от управленската конструкция. Спомняме си, че през 2018 г. същите вносители (плюс Делян Пеевски) предложиха и промените в Закона за банковата несъстоятелност  – т.нар. „промени КТБ”. Тогава те отново бяха подкрепени от ГЕРБ, макар да бяха до голяма степен в интерес на депутата от ДПС Пеевски.

Второ: промените в изборното законодателство, замислени като спирачка пред феномена „15/15” (избора за евродепутат на Момчил Неков от БСП през 2014 г.) де факто убиват един от най-демократичните инструменти в ръцете на българските избиратели.

На предсрочните парламентарни избори от октомври 2014 над 35% от действителните гласове бяха с преференции, т.е. над 1,1 млн. граждани гласуваха така. А на европейските избори през същата година делът на преференциите достигна 26%. Този пример показва, че българските граждани ясно съзнават значението на това право и го упражняват активно. С промените сега се редуцира значително ролята на ключов демократичен инструмент, който рязко ограничава партийната дисциплина, олигархичните и авторитарни тенденции, демонстрирани от партийните босове и централи. В този смисъл промените са регресивни, атавистични.

Меко казано е странно ДПС – партията с „обръчи от фирми”, по Ахмед Доган – да твърди, че промените щели да попречат на „корпоративния вот”. В действителност най-много от измененията печелят лидерски формации като ДПС, които се „славят” с това, че в тях вътрешнопартийната демокрация е силно ограничена, дори фасадна. По този начин ДПС, а също ГЕРБ и част от ОП, се „застраховат” срещу това някой популярен кандидат-черна овца да обърка тънките сметки на партийната върхушка.

Щo се отнася до проблема 15/15, той бе решен с промените в номерацията на партиите и кандидатите – за евровота номерата на партиите в бюлетината ще започват от 1 и ще са толкова, колкото са кандидатите на тези избори. Номерата на преференциите ще започват от 100 нагоре. Така че и този „аргумент” е несъстоятелен.

Към машинен вот

Освен превръщането на преференцията във формалност, беше решено, че след кметските избори тази есен ще се гласува вече само машинно. На изборите за ЕП, както и на местните през есента, с машини ще се гласува само частично – съответно в 3 хиляди и в 6 хиляди секции или повече, но не и по-малко от това. Така на следващите избори за парламент през 2021 г. няма да има гласуване с хартиена бюлетина.

DW Korrespondent Peter Cholakov (Privat)Петър Чолаков

Аз съм привърженик на машинното гласуване, както и на гласуването по интернет. Но България продължава да бъде страна с изключително високи нива на корупция в публичния сектор. Много от обществените поръчки се печелят „на тъмно”. През 2015 експеримент в Холандия показа, че е възможно, чрез хакване, да се следи от разстояние работата на EVM (Electronic Voting Machine), както и да се упражнява „мониторинг” върху това кой как е гласувал.

В страни като Германия и САЩ също има опасения, свързани с технологията на машинното гласуване. Въпреки многобройните предимства на машиния вот, като напр. това, че е по-екологичен и резултатите излизат много по-бързо (в Бразилия на 75-та минута след края на изборния ден), машинното гласуване крие и своите рискове. Те са особено високи в страни с високи нива на корупция.

Сред другите по-съществени проблеми, които не бяха изчистени от изборното законодателство, е ограничението от 35 секции за страните извън ЕС, за което от ДПС безуспешно настояваха да отпадне. По този начин обаче, заради тъй наречения „етнически вот” в Турция, се ограничават възможностите на българите в страни като САЩ, Канада, ЮАР, Австралия и други, а много скоро и във Великобритания, да упражняват правото си на глас.

Стига ремонти на Изборния кодекс!

В заключение: Възможно е президентът Румен Радев да се опита да извлече капитал от обществените настроения в полза на гласуването с преференция и да наложи вето на закона. Но, отчитайки конфигурацията на интересите в парламента, то най-вероятно ще бъде отхвърлено от нормотворците.

Крайно време е да се поставят ограничения пред порочната практика всеки път, когато се зададат избори, спешно да се „ремонтира” изборния кодекс. Може да се намери правен способ, за да се спре тази злощастна традиция. В противен случай изборното законодателство ще остане клет заложник на непрестанните политически боричкания и партийните апетити.

Малка нощна коалиция и други стомашни вируси


На среднощно заседание на практика бе премахнат преференциалният вот.

На среднощно заседание на практика бе премахнат преференциалният вот.
Подкаст: Коалицията и вирусите

Избори идват, скъпи приятели, то е съвсем ясно: ГЕРБ и патриотите изпълняват предизборните прищевки на ДПС за ограничаване на избирателните права, а финансовият министър заговори за увеличаване на заплатите. Няма нужда от повече доказателства.

Иначе от седмицата разбрахме няколко неща: руколата се оказва проблем номер едно на републиката, а британските тайни служби много са загубили, само защото си нямат Десислав Чуколов. Хубавото е, че си го имаме ние. И още нещо чудесно: премиерът заръча да се бори контрабандата на горива с рецептата „до всеки човек – камера“. Главният прокурор даде безжалостна рецепта за борба с корупцията. Точно на Свети Валентин пък по едиповска ирония АБВ реши да се завръща в лоното на партията-майка.

За всичко това обаче едно по едно.

Сряда и четвъртък: среднощна завера

На среднощно заседание народните представители от ГЕРБ, ДПС и Обединените патриоти решиха на практика да премахнат единствения мажоритарен елемент в изборния закон. Иде реч за т.нар. преференциално гласуване, чийто праг става толкова висок, че никой няма да може да го прескочи. Това е отколешна мечта на ДПС. А именно: никой да не смее да разбишка партийната подредба, защото знаете – да си водач на листа има цена. Няма някакви си граждани да го решават това. Съвсем предизборно, за да им е всичко готово и удобно един вид, в този хор запяха и патриотите, и ГЕРБ. Последните пък съвсем доскоро твърдяха, че са гарант за запазването на тази мярка. Сега обаче – избирателите късали ризи, ако не са съгласни с тях. Или поне така вика Данаил Кирилов: „Да, мисля че има пет човека ваши симпатизанти отвън, които горещо разкъсват ризи, без да знаят за какво“

Ама, разбира се – несъгласните винаги са пет човека. Едно време Фидосова и „промили“ ги наричаше. Въпросът очевидно се бетонира по волята на ДПС, в ущърб на гражданите. С така проведени избори нищо чудно и Пеевски официално министър-председател да направим. С гласовете на ГЕРБ, но при спазени демократични процедури.

Иначе президентът Румен Радев също влезе в тази тема – с преференциалното гласуване. „Управляващите вече дори не крият изкушението си да постигнат служебна победа“, каза той. Всичко това добре – досега знаем, че държавният глава понякога поставя верните диагнози. Но от това нищо не следва. Предстои да видим дали ще стори нещо по темата. И впрочем: кои са управляващите – ГЕРБ и Патриотите, или ДПС, чиито предложения минават?

Понеделник: обещания

Ако смятате обаче, че само това са белези за предстоящите избори – много се лъжете. Че кога, ако не преди вот финансовият министър ще каже: „Политиката по доходите например е тема, по която отдавна съм защитавал позицията, че при сегашния дефицит на добре подготвени и квалифицирани кадри – вдигането на заплатите е неизбежно и пазарът го изисква“.

И предизборната обстановка го изисква. Както изисква и строеж на магистрали.

Впрочем, въпросният строеж отново ще се извършва от Джи Пи Груп. Не може да не помните как фирмата се обиди, оскърби и обяви, че няма да участва в обществената поръчка за строежа на магистрала Струма. Е, оказа се, че това е било само за пред камерите. В крайна сметка стана ясно, че именно Джи Пи Груп ще изгражда тунела „Желенизница“. На печелившите – честито. На всички останали пожелавам по-краткосрочна памет, поне като ги правят на идиоти, да не се ядосват… защото помните ли, че Борисов и обществените поръчки на Пеевски щеше да взема преди години. Тия обществени поръчки, дето официално не са негови…

Разбира се, извън последните предизборни истерии – седмицата премина под знака на Новичок и рукола. След сигнал от спецслужбите във Великобритания, родната власт се загрижи имало ли е опит за покушение срещу оръжейния търговец Емилиян Гербев и то от агент от руското разузнаване. Нищо че веднъж пак нашите служби са се разсеяли по темата. Но дори и сега – след международно напрежение първоначално историята беше представена като гастрономическо произшествие. Дори главният прокурор се занима с руколата, която Гебрев и компания били яли: „Има следи от хлорпирифос. Съдържал се е в руколата, която са консумирали господин Гебрев и неговите партньори“.

Сряда: Гастровирус

После тая линия на разсъждения, макар и изоставена от прокуратурата, бе подета от депутата от Атака Десислав Чуколов, който вместо разследване поиска мерки в стандартите за храните: „Предложих, освен всички, които присъстват да поканим и шефа на БАБХ, защото става дума за отравяне. Всъщност тук въпросът е каква храна ядем, какво кафе консумираме и подобен тип отровни вещества“.

Всички тия, назовани като присъстващи от Чуколов, са главен прокурор, шефове на служби, депутати. И иначе си говорят за покушение. Всъщност, Великобритания много е загубила от това, че си няма Десислав Чуколов. Можеше случаят „Скрипал“ съвсем спокойно вече да е отшумял като гастро-вирус. Оставя малко лош вкус в устата, ама никакви международни скандали няма.

И още от седмицата: министър-председателят Бойко Борисов намери рецепта как да се преборим с контрабандата на горива: „До всеки човек – камера, това е рецептата“. Подозирам, че съдбата на тая мярка ще е като на друга подобна, пак инициирана от премиера. Помните ли прозрението му, че да се предотвратяват катастрофи заради разбитите пътища до всяка дупка ще има полицай. Реши ли се проблемът с дупките? Е, това ще бъде съдбата и на контрабандата…

Четвъртък: корупционни практики

Колкото до корупцията пък – главният прокурор се побяви, както обикновено, за борба с нея, но по екзотичен начин. „Казах личното си мнение за Държавната агенция за българите в чужбина. Тя е така конструирана, че тя генерира корупция“. Затова агенцията трябвало да се закрие.

Само се чудя дали същите тия заключения не могат да се направят и по адрес на прокуратурата, ако следваме логиката, че трябва да закриваме всичко, което генерира корупция?

А се чудя защото: през седмицата бе огласен доклад на германската фондация „Фридрих Науман“, според който България е на последно място по върховенство на закона в ЕС. „Формално погледнато правораздавателната система е независима, но също така е подложена на масиран политически натиск“, гласи документът.

Вместо да се занимаваме именно с този доклад обаче ние цяла седмица циклим върху становището на Светия Синод, което защитава шамарите като възпитателн метод и отрича аборта. Ма какво му е неясното на това становище – Синодът и против концерт на Мадона се обяви преди години.

Четвъртък: соц едипови страсти

Междувременно, точно на 14 февруари – тази символна дата, лидерът на АБВ – Румен Петков, поиска отново да се коалира с БСП. Трябвало да се се случи една силна лява коалиция. Единственото, което може да се каже тук, отново акцентирайки на 14 февруари, е, че БСП се явява партията – майка на АБВ. В този ред на мисли, вероятно – Корнелия Нинова ще му отговори като в стария виц: „Едипе, върни се, всичко ти е простено. Обичам те: мама“.

Иначе – вие си почивайте, гледайте да не помните какво ви обещава премиерът на обществените поръчки, хапвайте рукола и се радвайте, че си имаме политици като Десислав Чуколов, които, ако са водачи на листа, никога няма да може да пренаредите…