ФАЦ за България: „Необезпокоявано измиране“

Всеки месец изчезва по едно село: никъде населението не се топи толкова бързо, колкото в България. Въпреки това повечето българи отхвърлят притока на чужденци, пише ФАЦ в статия под заглавие „Необезпокоявано измиране“.

България на картата на Европа

„Необезпокоявано измиране“ – така е озаглавена обширната статия за България в последния брой на германския „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“, неделното издание на ФАЦ.

Неин автор е балканският наблюдател на вестника и отличен познавач на България Михаел Мартенс, който поставя в центъра демографските проблеми на страната, но „надстроява“ тази тема с различни аспекти от развитието на българското общество и актуалната българска политика. Тук обобщаваме някои от акцентите в статията.

България се топи с рекордна бързина

В началото Мартенс припомня, че към края на НРБ населението на България е достигнало почти 9 милиона, но през последните десетилетия се топи с рекордна бързина. Според автора два фактора допринасят за тази тенденция: относително ниската раждаемост и високата емиграция, като само в Германия вече официално са се заселили 390 000 българи. Той добавя, че докато западните държави компенсират топенето на населението си, приемайки повече мигранти, в България – най-бедната страна от ЕС – почти никой не се заселва.

Мартенс отбелязва, че в София обезлюдяването не се усеща, напротив – населението на града расте, също както и населението на Пловдив, Бургас и Варна. Но успоредно с това в България има повече от 180 села-призраци, където не живее никой или поне не постоянно.

„Статистически всеки месец изчезва по едно село, а 800 училища в провинцията бяха закрити, защото няма достатъчно деца. Когато пътувате из България, бързо ще се натъкнете на такива села-призраци. Останките от едновремешната инфраструктура, като запусната пощенска станция, осиротяло начално училище или затворен селски магазин, напомнят за едни други времена“, пише Мартенс.

По-нататък авторът сравнява демографските тенденции в България в зависимост от етническата принадлежност и отбелязва, че раждаемостта спада и в групите на българските турци и на ромите, които иначе по традиция са по-многодетни.

Има паникьори, според които през 2100 година в България ще живеят 8 милиона роми, 1,5 милиона турци и само 300 000 българи, пише Мартенс и продължава: „Но един поглед назад към миналото показва колко несериозно е да се предсказват демографските процеси за 90 години напред. Ако през 1910 година някой беше решил, че до 2000 година в България ще продължи тогавашната тенденция, прогнозата щеше да гласи, че страната е заплашена от драматично пренаселване. Вместо това раждаемостта започна да спада още през 50-те години на 20 век – по-рано, отколкото в редица западни държави. Една от причините е безскрупулната кампания по урбанизиране, водена от комунистическия режим, която разкъса социални и семейни връзки“.

Вина със сигурност не носят противозачатъчните хапчета, добавя Мартенс, цитирайки техния изобретател Карл Джераси, който е син на български евреин. Мартенс цитира и съвета на Джераси към България: да приема повече мигранти, особено от Турция. Защото държави с топящо се население трябва да са наясно, че отхвърлянето на имиграцията е равносилно на самоубийство – това са думи на Джераси от интервю за български вестник.

„Но препоръките на Джераси не са популярни в България. Нито едно правителство досега не се е заело сериозно с тяхното осъществяване. Хората се боят от мигрантите и сякаш искат да останат само сред своите си – докато измрат. Така поне изглеждат нещата“, обобщава Мартенс.

Нова надежда

Но може би положението не е чак толкова мрачно, колкото изглежда, пише по-нататък авторът. Според него има признаци, че топенето на населението ще се забави, а един ден може и да спре.

„Особено след смяната на правителството, която издигна на власт харвардския възпитаник и реформатор Кирил Петков, много млади българи са окрилени от надежда. От надеждата, че родината им може да се превърне в страна, която няма нужда да напускаш, за да водиш добър живот и да създадеш семейство. Петков убедително олицетворява желанието на младото поколение за решителна битка срещу корупцията. За изграждане на едно общество, в което решаващи са не връзките и подкупите, а талантът и волята за високи постижения“, пише Михаел Мартенс.

Той цитира българския икономист Стефан Колев, който преподава в германския град Цвикау, с наблюдението, че през последните години младите българи са променили нагласите си към емигрирането. Ако през 90-те години на миналия век много млади хора напускаха страната с твърдото решение да не се завърнат никога, днес те искат да се изучат в чужбина, но съвсем нормално е после да се върнат в България, казва Колев.

Пред германския вестник той отбелязва още, че днес в България е удобно да се практикуват високо платените професии, които могат да се работят от вкъщи. И че животът в страната е привлекателен не само заради ниските данъци, но и заради природата, морето, планините, градовете.

Икономистът твърди, че стопанският ръст в България през последните 20 години е сензационен: големите чуждестранни инвестиции водят до възраждане на индустрията, безработицата е ниска, има недостиг на квалифицирани кадри, а техническият прогрес е в състояние да компенсира топящото се население в трудоспособна възраст, смята Колев. Но и той има известни резерви, пише Михаел Мартенс и цитира икономиста с наблюдението, че обезлюдяването на българската провинция е „опустошително“.

Според Колев една от възможните терапии би било интегрирането на ромите, които досега се подвизават в периферията на обществото. „Ако заплатите в България продължат да растат, а данъците останат ниски, тогава за ромите, пък и за цяла България може да се окаже, че вече не е толкова привлекателно да се живее за сметка на социалните системи в северозападната част на Европа“, четем към края на обширната статия от Михаел Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“.

Двама се караме, третият Рим печели

Иво Инджев

След като се нагледахме и наслушахме от всевъзможни държавни и частни медийни трибуни (БНР и БНТ миналата седмица и Нова тв този уикенд) на вездесъщия червен пропагандатор Волгин да повтаря като съветска развалена плоча как изобщо не бързаме Северна Македония да стане член на ЕС, днес тази московска теза бе озвучена и от бившия външен министър от БСП Кристиян Вигенин.

Не може да има “елементи на бързане” в този процес, заяви той от екрана на държавната телевизия.

Стана ясно и на най-бавно загряващите, че под прикритието на внезапен порив на патриотизъм червените у нас хич не бързат системно сърбизираната и дебългаризираната наша западна съседка да стане част от Запада.

Защо да бързат нашите съседи да се поевропейчват, като могат да си останат балкански остров на сръбското влияние под влиянието на Москва!

Вигенин  вече знае, че не бива да бърза по европейски причини. Очевидно си е взел поука от инфарктното преживяване, което си причини през 2014 г., когато се направи на европееец с европейците и почете с цветя жертвите на киевския майдан по кървавите следи на бунта. Направо предизвика вътрешновидовия канибализъм в партията и в редиците на московската пета колона у нас. Искаха да го изядат жив.  

Как е оцелял след това прегрешение към Кремъл, че и да изкласи отново на върха с важен пост по партийна линия в днешния парламент, той си знае. Онова, което се вижда е, че тактиката му да се държи здраво в обкръжението на шефа, Корнелия Нинова в случая, е печеливша. Не и за България, но кой ти гледа такива подробности! 

Понеже е малко вероятно БСП да си сверява позицията с Волгин, колкото и да е любим на споменатите по-горе медии, остават една версия да си обясним еднаквото му говорене с Вигенин. Журналист просто участва от “независими” позиции в съгласувана пропагандна кампания, която зависи от московския интерес да се караме със съседите си, докато Третият Рим печели. 

България влиза в пика на вълна от Омикрон

В Европа вече заговориха за четвърта доза ваксина. А в България и първата си остава проблем. Макар че това е страната с най-висока смъртност от Ковид-19, мнозинството явно смята, че българинът не се нуждае от ваксина. 

Сто дни спокойствие за новата власт? Не, пандемията не търпи толеранс. Ето, че пет области в България влизат в третия етап на заетост на интензивните легла – София-град, Благоевград, Перник, Стара Загора и Бургас. Това показва картата, която следи този показател. Тези области са и с най-висока заболеваемост от Ковид-19 и тази седмица ще стане ясно какви мерки ще се вземат на областно ниво.

В столицата обаче, където живее близо една четвърт от населението, те вече са известни. Децата от първи до четвърти клас ще учат присъствено – за което настоява МОН, както и 7-и, 10-и и 12-и клас, останалите преминават на онлайн обучение.

От 27 януари се въвеждат ограничения в работата на заведенията – работно време до 22 часа, до 50% запълнен капацитет и посетители със зелен сертификат, каквито са изискванията при третия етап на заетост на интензивните легла. Сред собствениците на заведения в София зрее напрежение и днес ще обсъждат дали да протестират заради мерките.

В други от засегнатите области местните кризисни щабове са решили да спрат масовите мероприятия (спортни, конгресни събития и др.), защото това зависи само от тях. Новият план за справяне с пандемията на коалиционното правителство е доста смекчен по отношение на ограниченията – решенията за тях се взимат от местните власти.

Критериите за налагане на допълнителни противоепидемични мерки са следните: най-важна роля играе броят новозаразени на 100 000 население за период от 14 дни, както и заетите болнични легла (вкл. и за пациенти в неусложнено състояние).

Къде остана разяснителната кампания?

И макар че картината не е обнадеждаваща, а пикът на петата вълна от Ковид-19 да се очаква съвсем скоро – през февруари, кампанията за ваксинация върви трудно. Към 24 януари данните показват следното – общо 4 097 359 ваксинирани от началото на кампанията, но със завършен ваксинационен цикъл са 1 976 308 души (което прави 30% от 6.5 милиона население, колкото установи последното преброяване), а с бустерна доза са не повече от 570 000.

Здравните министри на ЕС вече са уведомени да се подготвят за четвърта доза ваксини срещу Ковид-19 заради бързото разпространение на варианта Омикрон, а същевременно България бавно крета към удвояване на ваксинираните. Впрочем, премиерът Кирил Петков в рамките на дни смени целта.

На 7 януари в кулоарите на парламента заяви, че при достигане на 70% ваксинирани (с две дози), зелените сертификати отпадат. Във видео, разпространено през Фейсбук страницата на „Продължаваме промяната“, ден по-късно той дори призова за ниво от 75% ваксинирани, за да запазим икономиката, да гарантираме нормално образование на децата си и да не сме свидетели на пациенти по стълбите на болниците. Две седмици по-късно Петков смъкна летвата на 60%.

Отпадането на зелените сертификати може да се случи и ако заетостта на интензивните легла от Ковид-пациенти падне на 5%. С тези темпове може да е догодина – в най-оптимистичния вариант.

И докато в области като Ловеч заболеваемостта надмина 1000 на 100 000 население, мащабната информационна кампания за ваксиниране, договорена на преговорите за коалиционно споразумение в края на ноември и обещана от правителството, така и не е стартирала. А и да е стартирала – никой не е разбрал.

От графиките за ваксинация в различните възрастови групи, представени от Единния информационен портал, се вижда, че при три възрастови групи – 40-49 г., 50-59 г. и 60-69 г., нивата на ваксинация са най-високи и сходни като брой, варират между 350 000 до 370 000. Сред по-младите и по-възрастните обаче активността намалява.

Притъпена изглежда и обещаната още в първите дни на новата година от премиера Петков „остра“ кампания срещу фалшивите сертификати. Ако наистина е имало проверки на МВР на сертификатите на починалите в болница от Ковид-19, в края на месеца би трябвало да очакваме първи резултати. За януари броят на починалите до момента надхвърля 1650 души.

Данните на Единния информационен портал показват, че средно 85% от починалите не са ваксинирани. Излиза, че МВР трябва да провери сертификатите на не повече от 250-300 човека, чийто живот е отнел коронавирусът. В ръководеното от Бойко Рашков министерство обаче не кипи ентусиазъм за такива проверки. 

Пред Нова телевизия здравната министърка Асена Сербезова съобщи, че валидността на зелените сертификати ще бъде в рамките на 270 дни от 1 февруари, каквито са препоръките на Европейската комисия. Но България засега запазва и „патента“ си за вътрешна употреба – удостоверението за антитела, което до известна степен шиканира кампанията за ваксинация.

В парламента вече само със зелен сертификат

Впрочем, от днес, 24 януари, в парламента ще може да се влиза само със зелен сертификат, както решиха депутатите. Това със сигурност ще предизвика ново напрежение от инициаторите на януарския протест – партия „Възраждане“, чийто лидер заплаши и с нахлуване в Министерски съвет.

Как Костадин Костадинов ще изпълнява конституционните си задължения като народен представител от понеделник е предстояща новина. Но входът на парламента трябва да остане затворен за тези, които не уважават решенията на парламентарната демокрация.  

Защо думата „фашистки“ предизвика спорове в София и Скопие

Кирил Петков в Северна Македония, 18 януари 2022 г.
Кирил Петков в Северна Македония, 18 януари 2022 г.

Премиерът Кирил Петков каза много неща по време на първото си посещение в Скопие, но едно изречение, което не влезе в новините, предизвика много повече реакции от всички останали. То беше в отговор на въпрос на пресконференция и засегна един от въпросите за историята, по които София и Скопие имат несъгласия.

Ключовият израз беше “фашистки режим”. Въпреки че от думите на Петков не стана ясно с кого спори той и какво твърдение се опитва да обори, дори само този израз беше достатъчен, за да предизвика остри реакции. Тук събрахме цялата история – какво каза премиерът, какво стои зад думите му и какво казва науката за този спор.

Какво каза Петков

Изказването на Кирил Петков беше в отговор на въпрос за историческите спорове между България и Северна Македония и работата на комисията, която беше създадена, за да го разреши. Сред всичко друго, което каза, премиерът посочи, че в историята има “негативни исторически факти, които не може да се игнорират”, но едновременно с това те не трябва да стават основа за “език на омразата”.

Петков даде и конкретен пример. Той обаче трудно може да бъде поставен в контекст, ако не се върнем малко назад.

За голяма част от македонското общество името на България върви ръка за ръка с израза “фашистки окупатор”. Фразата е свързана със събитията по време на Втората световна война. Тогава България става съюзник на нацистка Германия и в замяна получава съседни територии. Сред тях са земите на днешна Северна Гърция, част от Източна Сърбия, както и голяма част от днешната територия на Република Северна Македония.

Във връзка с този период в македонската историография за България се говори като за “фашистки окупатор”.

Според Кирил Петков обаче това не трябва да е така.

“Ние трябва да говорим примерно за фашистки режим, ако е имало такъв, но не трябва да говорим за български фашисти, защото комбинацията между двете… има голяма разлика”, каза Петков.

“Знаем, че фашисткият режим в много европейски страни е направил ужасни неща по времето на Втората световна война, но тези действия са свързани с фашистките режими, не са свързани с националността на тези режими толкова много.”

“Ще се опитаме ясно да разграничим между едното и другото, така че да постигнем да няма език на омразата, но едновременно с това нещата, които са исторически факти, да бъдат такива, каквито са”, добави той.

Това не е първият път през последните години, когато думата “фашизъм”, произнесена от министър-председател, води до буря поне от едната страна на границата между България и Северна Македония.

През ноември 2020 г. тогавашният премиер на Северна Македония Зоран Заев каза в интервю пред българската агенция БГНЕС, че “България не е фашизъм, България е наш приятел” и използва думата “администрация” за отношенията между България и днешните територии на Северна Македония. Думите на Заев предизвикаха искания за оставката му.

За какво всъщност става дума

Периодът, за който става дума, е по време на Втората световна война. На 1 март 1941 г. България става съюзник на нацистка Германия и получава в замяна територии, сред които е и голяма част от днешна Северна Македония. В Северна Македония за този период от историята се говори като за “българска фашистка окупация”, а в България това често предизвиква негативни реакции.

Историците днес използват термина “анексия”, за да опишат случилото се през този исторически период.

“Не бива да се омаловажава фактът на окупацията, но ние говорим и за анексия, защото фактът, че има и българска администрация, много влияе на това, което се случва”, коментира пред Свободна Европа историкът от Нов български университет Александър Везенков.

Кирил Петков обаче говори за двете прилагателни, използвани в това словосъчетание – “български” и “фашистки”. Според него двете трябва да се разграничават и че не трябва да се говори за “български фашисти”.

Александър Везенков смята, че определението “български” няма как да отпадне.

“Тук имаше опит да се избяга от определението “български” и да се говори само за “фашистки” окупатор. Мисля, че трябва да е точно в обратен ред”, каза той.

“Властта е българска, тоест определението “български” не може да отпадне.”

Имало ли е фашизъм в България

Така въпросът стига до това дали режимът в България по време на Втората световна война е бил фашистки или не. Отговорът зависи от това кого питате.

До 1989 г. тоталитарният режим се легитимира чрез “радикално оспорване на легитимността на “стария режим”, определяйки го като “фашистки” или “монархофашистки”, каза пред Свободна Европа историкът Стефан Дечев.

“Самото оспорване след 1989 г. на легитимността на комунистическия режим като тоталитарен и състояние на несвобода, автоматически възвръщаше част от легитимността на режима от преди 1944 г.”, обясни той как историците през различните периоди са разглеждали този режим.

“Най-много се говореше вече за авторитарен режим, за личен режим на монарха, който обаче не е бил фашистки и не е съумял да стане тоталитарен.”

Сега историците определят управлението преди 1944 г. като авторитарен режим, повлиян от фашистки идеи.

“Авторитаризмът и крайно дясното не са били разделени с “китайска стена” от фашизма”, каза Стефан Дечев. “В България е съществувал монархически авторитарен режим, който е възприел някои елементи от фашизма и нацизма.”

“Определението “фашистки” има своите основания – това е един режим, който е в съюз с нацистка Германия, повлиян е от италианския фашизъм и германския националсоциализъм”, каза Александър Везенков.

“В специализираните изследвания не наричаме режима “фашистки”, а “авторитарен”, но винаги с уговорката, че е повлиян от фашистки идеи. Не свеждаме дебата за фашизма до “има” или “няма”.

ВИЖТЕ СЪЩО: „Обща история“. Добре, но какво разбират под това самите македонци?

И двамата историци посочиха елементи, които дават основания за определянето на режима като повлиян от фашизма – антисемитското законодателство, отговорността му за депортирането на евреите от “новите земи” в нацистките лагери и проникването на отделни фашисти като Петър Габровски, Александър Сталийски, Александър Белев в управлението. В същото време е факт, че България не депортира евреите от своята територия.

Променят ли нещо думите на Петков

Но да се върнем на изказването на Кирил Петков в Скопие, което предизвика толкова много реакции. И двамата историци смятат, че то е не толкова опит за тълкуване на историческите факти, а за онагледяване на тезата, че тези факти не трябва да се премълчават, но и не трябва да тежат на днешните отношения.

“Tой казва, че има неудобни въпроси от миналото, които трябва да се приемат, трябва да се говори открито за тях, но това не бива да блокира по-нататъшните отношения”, коментира Александър Везенков. “Нещо, което е извършено преди 70 или 80 години, [не трябва] да тежи на днешните отношения и на представата на един народ за друг.”

“Изказването е опит на премиера Кирил Петков да онагледи как не трябва да се замитат или премълчават неприятните факти, но как на тях не бива да им се дава етническо оцветяване. Отговорността се носи от определени политически режими, от техните функционери и служители, но не и от цели народи”, смята Стефан Дечев.

“Не го разглеждам като някакво указание как точно трябва да се чете периода на Втората световна война.”

Везенков смята, че реакциите на думите на Петков са породени и от това, че в дебата участват “идеологически мотивирани хора, които започват да рецитират едната или другата теза – за това, че има, или за това, че няма фашистки режим”.

Според Дечев причината изказването да предизвика такива реакции се корени във факта, че “липсва и откровен, и цялостен разказ за годините на българска власт в Македония от 1941 до 1944 г.” – както в България, така и в Северна Македония.

„Госпожа лъжа“: Последен валс в БСП

Корнелия Нинова можеше да си остане с оставката и да запази достойнството си. Вместо това предпочете да се капсулира зад кохорта верни васали, на които да раздава властови порциони. Така БСП я очаква единствено смъртта.

Корнелия Нинова

Подаването на оставка е особен залог – залагаш си достойнството. И е еднопосочен акт – веднъж направен, залогът не може да се оттегли, иначе не участваш в играта. Конгресът на БСП обаче патентова нов особен залог – хем залогът не е оттеглен, хем не е приет, хем залагащият продължава да играе.

Разбира се, тази игра е фарс, ако държим да останем с копринени ръкавици, но ако сме с гумени, си е пълна свинщина. Не може да подадеш оставка като партиен лидер с думите „поемам цялата отговорност, вината е само моя“ и пет седмици по-късно, когато висшият партиен орган я гласува, да се изсулиш от залата без да кажеш – абе хора, аз подадох оставка, точка.

Това значи, че си излъгал за това, че уж поемаш отговорност и че признаваш вина. При това лъжата е в условията на рецидив – през юни 2019 година Корнелия Нинова оттегли подадената си оставка.

Всяка прилика с Политбюро и Тодор Живков не е случайна 

За Госпожа Лъжа поемането на отговорност е някаква товаро-разтоварителна работа – сипваш в количката, после изсипваш, все с бодра песен. А конгресът е досущ Политбюро на БКП, до което през 1988 г. Тодор Живков подава оставка, но то я отхвърля, защото „не е актуална от всяка гледна точка, и особено сега, в този преломен за преустройството етап“.

Ама имало било противоречия в устава на БСП, понеже според него конгресът сам констатира прекратяването правомощията на председателя на партията. Да, но тази констатация е формално потвърждение на волеизявление или на фактическо положение.

Освен оставката, в устава има още четири случая на прекратяване на правомощията на лидера, сред които е и смъртта му. Ако някой ден някой председател на БСП умре на поста си, може ли конгресът да откаже да констатира смъртта му – не, другарю, вие нямате право да умрете, вие сте жив.

Сега, като не констатира прекратяването на правомощията на Корнелия Нинова, конгресът казва: другарко председател, Вие изобщо не сте подали оставка, такъв факт няма в партийно-правния мир. А другарката Нинова, за да не пречи на установяването на партийно-правната фактическа обстановка, толерантно излиза от залата при конструирането на този партийно-правен порядък.

А можеше другарката Нинова да си остане с оставката и да отиде на пряк вътрешно-партиен избор, който сама наложи в устава, да се пребори с конкуренцията и да спечели нов мандат. Тогава щеше да е запазила достойнството си и с презаредени батерии да грее с мека, но силна светлина над лявата идея.

Искаше ѝ се да е на рицарския кон, но има сърце само за каручката. Под вещото ѝ ръководство БСП се превърна във второстепенна политическа сила. На изборите през април 2021 г. партията се стопи наполовина спрямо предишния парламентарен вот от 2017 година и спечели 480 000 гласа. На следващите избори през юни падна на 366 000, а през ноември – на 268 000 избиратели.

Как се раздава власт срещу лоялност

Когато една партия стремглаво се топи, се превръща в тенджера под налягане: отдолу опозиционната пара напира да избие капака, отгоре се натяга винтът на апаратната преса. Нинова успя да изхвърли максимален брой опоненти и да „прекупи“ други като Борислав Гуцанов, когото преди 2 години искаше да изключи от партията. 

Веселин Стойнев

Лидерката се капсулира зад вярна кохорта от васали и симпатизанти, на които може да раздава властови порциони на социалистите в изпълнителната власт. Няколко министерства и областни управи с прилежащите им администрации гарантират най-обезпечената лоялност – слушкаш ли, ще папкаш.

В събота хвърли лукчета и към „дълбоката партия“ – догодина са местните избори, стягайте се, другарки и другари, знаете кой ще реди листите.

А тогава, дори партията да се срине още, след трикратния провал миналата година, ще е без значение. Както и след две оттеглени оставки, за трета на никого не му пука. Чакалото ще се е изчакало и на най-големите социалисти оптимисти, че промяна може да има.

Не им остава друго, освен и те да запеят както пееха някога седесарите за Столетницата „Последен валс, сбогом любима“ и да потърсят начисто новото ляво. Нищо че досега, който се е отцепил от БСП, не е прокопсал много. Все пак е по-добре да констатираш наближаващата ѝ смърт отвън, защото уставно отвътре и без това няма да има кой да го направи.

Накратко за Украйна и Русия

Александър СтояновВсичко, което има да се каже за геополитическия възел в Украйна, събрано в няколко изреченияСнимка: Getty Images Всичко, което има да се каже за геополитическия възел в Украйна, събрано в няколко изречения

Текстът е взет от фейсбук страницата на историка и наш автор д-р Александър Стоянов, описвайки накратко ситуацията с кризата в Украйна и потенциалното нападение на Русия, както и някои от заобикалящите ги аспекти. Публикуваме го с негово разрешение и със заглавие от редакцията.

Няколко бързи бележки за Русия и Украйна:

– НАТО няма да защити Украйна.

– Русия няма да рискува директна конфронтация с НАТО.

– Путин има нужда да изглежда твърд и могъщ пред родната си публика – Ковид и Навални разказаха играта на рейтинга му. Генщабът на Руската Федерация постоянно сънува вътрешни революции и диверсии в своите доктрини. Икономиката на страната още се бори със срива на горивата през 2020/21.

– Русия няма нито възможност да задържи, нито полза да наложи териториалното си разширение в Украйна. Това не означава, че Москва няма апетити към точно определени цели.

– Приказките за изтегляне на НАТО от Румъния и България са журналистически раздут балон. Целта е диалогът да се измести от Украйна към Балканите и последната да остане забравена.

– Позицията на Германия отразява принципния интерес на ЕС – Украйна няма какво да предложи на Съюза, което да си струва нова конфронтация с Русия.

– България има огромен късмет, че влезе в НАТО и ЕС, защото ако днес бяхме като Сърбия, Западът щеше да ни пише бегали.

– Двубоят София-Скопие служи на интересите на Москва и отвлича внимание от Украйна.

– Турция сама по себе си има интерес Украйна да се опре на Русия, но Анкара се е оплела с Москва като пиле в кълчища в Сирия и Либия и не може да мърда в Черно море, без да предизвика буря в Ориента. Още повече че руския туризъм крепи сериозно турската икономика последните две години.

– Една истински силна доза санкции на ЕС и САЩ ще уязвят икономиката на Русия много, но ще я пратят окончателно в обятията на Китай.

Претенциите на Кремъл за изтегляне на НАТО от България и Румъния са абсурдни и там осъзнават този факт

Какво се крие зад нелепите искания на Русия

Претенциите на Кремъл за изтегляне на НАТО от България и Румъния са абсурдни и там осъзнават този фа…

Преценям да (не) изчегъртам антиваксър

Веселина Седларска

"Всеки сам си преценя" е точно като провереното многократно в българския живот "всяка коза за свой крак".
„Всеки сам си преценя“ е точно като провереното многократно в българския живот „всяка коза за свой крак“.

Анализът е препубликуван от „Портал Култура“.

Така би изглеждало изречение, съставено от трите думи на годината: Преценям да (не) изчегъртам антиваксър. Възможно е да сме единственото общество, чиито три думи на годината компютърът подчертава като непознати. Не е за учудване – може и невинаги да сме точни, но винаги сме артистични.

Платформата „Как се пише“ застана зад първата организирана анкета за дума на годината в България. В последния етап на гласуването бяха откроени десет думи. С 42 процента спечели „преценям“, следват я „антиваксър“ – 34 процента, и изчегъртване – 30 на сто (процентите са над 100, защото се гласуваше за три думи). Останалите думи от печелившата десетка са ваксина, зелен сертификат, промяна, бустерна доза, избори, Харвард, чекмедже.

Дума „преценям“ в книжовния език няма. Има „преценявам“. Но несъществуващата дума премина като торнадо през социалните мрежи, медиите, разговорите и така превзе първото място за дума, без да е в речника на българските думи. Една част от хората я употребяваха с чиста съвест, просто защото не знаеха, че е неправилна. 

Това е нормално за сринатото равнище на езикова грамотност в страната. Друга част веднага я подеха с ироничен тон, присмивайки се на неграмотността. Дали неграмотните разбраха, че това е подигравка?

Май не. Дотук играта с „преценя“ отразява реално действителността у нас: разделени сме на две враждуващи групи, едната от които упорито държи на своето на инат, а другата високомерно ѝ се присмива.

Коя е по-голямата група – вие преценете. Засега единственото сигурно е, че от тези две вечно враждуващи части трудно ще стане една, която да застане зад една обща истина в името на едното добро решение на проблем. В случая – проблема с ваксинирането, на неговата територия се роди израза „Всеки сам си преценя.“

И ето я и другата българска причина за популярността на „преценя“. „Всеки сам си преценя“ е точно като провереното многократно в българския живот „всяка коза за свой крак“. В случая още по-парадоксалното е, че всеки реши да „преценя“ ползите и вредите от ваксините, въпрос, по който са компетентни една шепа хора.

Думичката „преценя“ събра в себе си толкова български кривици, че единствено тя можа да побере лудостта на ковидната 2021 година у нас. В много страни думата на годината е „ваксина“ – не и тук, ние, както вече казахме, не сме прозаични хора, нас не може да ни побере и отрази една семпла и делова дума, трябва ни нещо толкова уникално, че чак несъществуващо. И го намерихме – глагола „преценя“.

Не е случайно, че на трето място е „изчегъртвам“, в случая като метафора. Не трите проведени избори определяха политическата обстановка, а именно изчегъртването – от една страна, въодушевлението на едни хора да изчегъртват, от друга – възмущението на други хора от изчегъртването.

Да, има ги в десетката думите промяна, избори, Харвард – които са позитивни думи, но негативната „изчегъртвам“ си проби път към печелившата тройка с нюанса на отмъстителност. Основание за присъствието на „изчегъртвам“ най-добре си проличава от друга дума от десетката – „чекмедже“.

Не ни е достатъчно да има избори, които да доведат до промяна, важно ни е изчегъртването на едни за сметка на други. Наши срещу ваши – това е съдържанието на всяка политическа промяна тук. „Харвард“ поема по стъпките на „преценям“ – постепенно авторитетното ѝ споменаване започва да отстъпва на ироничната интонация.

Интересно е да направим сравнение със страна в другия край на континента – Испания, но иначе близка ни по темперамент. Ето кои 12 думи влизат в краткия списък, от който е избирана дума на годината в Испания. Кемпер – като символ на сравнително спокойно придвижване и почивка в година, в която транспортът беше опасно място за заразяване. 

Въглеродна неутралност – като грижа за климата, който продължаваме да сърдим с неразумното си консуматорско живеене. Криптовалута – като търсене на варианти за избягване на финансова криза. Дефицит – дума, зад която стоят всички неща, които не са достигали по време на пандемията, материални и духовни. Екотревожност – пак грижа за планетата, като че ли не им стигат на испанците грижите за самите себе си. Вулкан – заради екокатастрофата от избухването на вулкан в Ла Палма.

Мегават – ето това е прозата на живота, която нас не ни интересува. Макар че мегаватите и тук полудяха, ние твърдо държим на подигравките, иронията, обидите, победата над другия, а не на скучни неща като сметките за ток. Следващата дума е „отрицател“ – не били написали испанците антиваксър, за да не звучало твърде негативно, и тия, уж южняци, започнаха да се държат като скандинавци. 

Талибан – тази дума била избрана заради превземането на Кабул от талибаните на 15 август 2021, някой тук да помни и все още да се вълнува от тази много по-близо до нас, отколкото до Испания трагедия? И последно ваксина – тази дума всъщност е и крайният избор на испанците за дума на 2021 година, отново са поставили ударение на позитивното, върху това, което ще ги обедини и спаси.

В Испания вече тече дебат дали да продължава да се ползва думата пандемия или вече да се премине към епидемия. Аргумент за това е едно число – 80,72 процента от близо 50-милионното население са ваксинирани срещу Ковид-19. Другата причина е психологическа – думите отразяват действителността, но и я пораждат също така.

Смяната на пандемия с епидемия смъква степента на парализиращия страх и последствията върху човешката психика от него. Само че това може да се направи само на места, където човешката общност не е „преценяла“ сама, доверила се е на лекарите и науката, редила се е на опашки за ваксина и си е извоювала глътка повече свобода.

Докато нашата реч се обогати с несъществуваща дума, в Англия въвеждат в речниците нови думи, родени от вируса. Английският език, този най-голям натрапник в другите езици, в които прониква с чуждици, всъщност е и език, който с всяка година разширява своя речник. Безконтактно пазаруване е една от новите думи.

Друга нова дума е doomscrolling – скролване в социалните мрежи с очакването новините да са лоши, дори съдбовно гибелни, ако се има предвид, че doom означава гибел, съдба.

Карантийн е новата дума за тийнейджър по време на Ковид-19, за да се отчетат специфичните проблеми на тийновете. Имаме вече и truthiness, което може да се преведе като истинност и се налага заради морето от фалшиви новини, в които, за да се намерят островите на фактите, трябва да има двойна застраховка, истина и истинност. 

„Несъзнавани предразсъдъци“ е нова устойчива фраза за несъзнателните предубеждения към групи и хора, въвежда се и от своя страна поражда друго ново устойчиво словосъчетание – несъзнавана дискриминация.

Пандемичната година роди и две нови абревиатури, които в Англия са широко ползвани. WFH – работа от вкъщи, PPE – лично защитно оборудване, включва маски, очила и пр. защити срещу вируса. Срещу думата жаден в речника вече има и второ определение освен желаещ да пие течност. И то е: търсещ внимание в социална медия.

Светът е променен. А с него и думите. Какво ли ни готви 2022 година?

Ако случайно Русия е забравила: България е независима и суверенна държава

Като част от исканите гаранции за своята сигурност Русия настоява да няма сили на НАТО в България и Румъния. Означава ли това, че Русия не смята България за независима и суверенна държава, пита Георги А. Ангелов.

Bulgarien Sofia russische Botschaft

Руските предложения за гаранции за сигурност предполагат изтегляне на силите на НАТО от България и Румъния. Това съобщи вчера на сайта си руското външно министерство като разяснение на журналистически въпрос, какво точно означава за двете държави искането на Русия, че НАТО трябва да се върне към конфигурацията си от преди 25 години.

Не е ясно защо Русия посочва точно 1997 година. Но е ясно, че има предвид страните от бившия Варшавски договор, защото бившите съветски сателити започнаха присъединяването си към НАТО през 1999 година.

Тогава членове на Алианса станаха  Полша, Унгария и Чехия, през 2004 г. се присъедини България заедно с Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, през 2009 г. ги последваха Албания и Хърватия, през 2017 г. – Черна гора, а през 2020 г. и Северна Македония.

Алиансът има решение от 2008 г. Украйна и Грузия да станат членове на блока, но няма срокове.

Как беше предизвикана кризата?

Самото руско искане за гаранции за сигурност от НАТО (всъщност от САЩ) се появи, меко казано, по странен начин в края на миналата година, след като огромно количество руски войски бяха струпани на границата с Украйна, което предизвика напрежение и опасения от нова война.

На традиционната си годишна пресконференция преди месец на въпрос дали може да гарантира, че Русия няма да нападне Украйна, или решението му ще зависи от хода на преговорите с американците, Путин отговори, че действията ще зависят не от хода на преговорите, а „от безусловното гарантиране на сигурността на Русия. В тази връзка ясно дадохме да се разбере, че по-нататъшното придвижване на НАТО на изток е неприемливо“.

Реакциите (и тяхната липса)

И в България, и в Румъния реакциите бяха еднозначни.„България е суверенна държава и отдавна сме направили своя избор, ставайки член на НАТО. Като такъв решаваме сами да организираме отбраната на страната си в координация с нашите партньори”, каза премиерът Кирил Петков. Страната ни не приема ултимативни искания от когото и да било, посочи президентът Румен Радев.

“Ако Руската Федерация има притеснения за собствената си сигурност, които имат отношение към България, те следва да бъдат представени включително и на двустранно ниво”, пък четем в реакцията на министъра на отбраната Стефан Янев.

Имаше реакция и на МВнР, в която се припомня, че Вашингтонският договор не предвижда „втора категория“ страни членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем. Неясно защо, въпреки очевидния гигантската дипломатическа криза, посланикът на Москва Елеонора Митрофанова все още не е получила протестна нота и не е извикана за  обяснение и остро предупреждение.

Какво всъщност ни казват изявленията?

На пръв поглед с изявленията си Янев и Радев не казват нещо важно, но може и да съдържат най-важното. А именно, че Русия не смята България за независима и равноправна страна, към която може и трябва да се обърне при евентуални притеснения за националната си сигурност. От факта, че преговорите се водят на ниво официални лица на САЩ и Русия, може да се заключи, че Путин не смята и НАТО за съюз на равноправни държави, а за еквивалент на Варшавския договор, но доминиран от САЩ.

С други думи, тази криза показва, че Русия не смята България и останалите държави членки за независими, а за пионки на САЩ. Или тактиката е “разделяй и владей”.

Какво всъщност иска Путин?

Много анализатори смятат, че с предизвикването на тази криза Путин иска да покаже, че той е Силният, но не желае война, тъй като тя ще му струва наистина скъпо.

Вземането на цяла една държава като Украйна за заложник, както и закъснелият с 25 години ултиматум към новите членки на НАТО, могат да означават, че Путин иска нещо, което може да бъде измерено.Картата показва присъствието на НАТО в Източна Европа

Картата показва присъствието на НАТО в Източна Европа

Димитър Бечев, анализатор в Oxford Analytica и Atlantic Council, смята, че като резултат от предизвикването на тази криза Русия всъщност иска премахването на елемента от противоракетния щит на НАТО, който се намира в Румъния.

“Просто ракетният щит им е трън в очите от времето на Буш, понеже смятат, че, първо – е насочен срещу тях, а не срещу Иран, и второ – че може да се използва и за нападателни действия, а не само за отбрана”, каза Бечев пред ДВ. Той припомни, че проблемът с Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег започна през 2007 г., когато започна и разполагането на елементи от щита в Източна Европа.

Договорът, сложил край на Студената война, беше подписан през 1987 г. от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Той беше прекратен през 2019 г. от Русия – не без любезното съдействие на Доналд Тръмп.

Нова Ялта или Рибентроп- Молотов

В социалните мрежи неизбежно се появиха и аналогии с пакта Рибентроп- Молотов и с предхождащите преговори за разделяне на сферите на влияние на Германия и СССР преди Втората световна война, както и със споразумението от Ялта между Сталин, Чърчил и Рузвелт в края ѝ.

Това не е добра аналогия, защото НАТО е отбранителен съюз на независими държави, в които решенията не се взимат от САЩ, както някои си мислят. 

Ето колко зависима е България

Българската енергийна зависимост от Русия и отсъствието на всякакви действия срещу провокациите на руските служби – на и от българска територия – показват, че България е зависима по няколко линии. И това се знае и от партньорите ни в НАТО. Те са наясно, че един от най-опасните инструменти, които използва Русия в комбинация с други, е корупцията.

Резултатите от това  е зависимост, която може да се види в различни сектори на икономиката, в политическата сфера, в държавната икономика, но също така и при частните компании. Надали е случайно, че най-влиятелните Ковид скептици гравитират около русофилските партии в България, а ЕС ясно посочи Русия като главен източник на дезинформация за ваксините.

Примери за това е липсата на противодействие на руските хибридни операции около отравянето на Скрипал и Емилиян Гебрев, дезинформациите, заливащи България около анексирането на Крим, покрай заминаването на българи да се бият в Донбас и създаването на паравоенни групи.

Въпреки че България е член на НАТО, голяма част от разходите за отбрана, милиони на година, отиваха в Русия – уж за поддръжка на техника и технологии от миналия век.

Апропо Крим – нека си припомним, че и тогава, и сега, всичко започна с предизвикана от монополиста Русия газова криза в Европа. Тогава беше спрян газът, минаващ през Украйна.

Същият този газопровод трябваше да бъде заместен от „Южен поток“, който умря, за да възкръсне като „Балкански поток“. Така правителството на Борисов уж диверсифицира доставките на руски газ с доставки на руски газ, а всъщност Путин “шунтира” Украйна в доставките на газ за Европа.

Да добавим също, че за уж отхвърления проект АЕЦ „Белене“ българските данъкоплатци платиха 1,3 млрд. лева, а опитите за довършването му с руско участие продължават.  И така нататък, и така нататък…

Кои сме ние, къде сме и какво искаме

Ognyan Minchev

Пропагандата за Русия, която диктува дневния ред на народите срещу „разкапания и гнил Запад“ е може би най-стария мит на кремълската идеологическа манипулация – от стари съветски времена.

В България този мит се подкрепя силно не само от разпространяващата го пета колона, но и от голямо мнозинство управляващи политически лидери, които го утвърждават не чрез пропаганда, а чрез поведението си.

Поредица български правителства функционират на две различни нива – официално и полускрито. На официално ниво България се определя от тях като страна – член на НАТО и ЕС, изпълняваща съюзническите си задължения, лоялна и категорична. На неформално ниво нещата са различни, често – обратни.

Първо, за 18 години членство в НАТО ние не сме си мръднали дори и пръста за да превъоръжим нашата малка, но все пак армия по стандартите на Атлантическия съюз. Едва преди две години кабинетът на ГЕРБ закупи осем изтребителя Ф-16 като част от евентуална сделка „да не ни се карат“ за Турско-Балканския поток…

Две белгийски стари фрегати бяха докарани във Варна – едната май още няма двигател. Нещо друго? Няма друго. Има редовни договори с Москва за „ремонт“ на МИГ-29 и друга руска техника от съветските времена, както и съдебно дело срещу бившия министър на отбраната Н. Ненчев, че се е опитал да ремонтира самолетите в Полша – все пак НАТО-вска страна.

Поддържането на българската армия в подобно състояние е в резултат на силен натиск от Москва. Програмата минимум на Кремъл е в България да не влизат американски оръжейни системи (помните ли как едно служебно правителство за две седмици пробута сделка за Грипен?).

Програмата максимум на Москва – системна, целенасочена деморализация на българската държава, общество и въоръжени сили чрез поредица от хибридни кампании, създаващи комплексна представа за неадекватност, уязвимост на българската отбрана в НАТО, както и за неизбежно сурово наказание за пребиваването на „братушките“ в Атлантическия съюз – като акт на предателство към Москва.

Оттук – жалкото и унизително поведение на български политици, непрекъснато блъскащи главата си над въпроса – как най-малко да участваме в общата отбрана на НАТО, за да не дразним „руснаците“… Как да държим в Черно море само „чайки и платноходки“, когато Москва и Анкара държат огромни военни флотилии в относително ограничената акватория на нашето море…

Следват гениалните „атлантически“ изказвания – „Крим е руски“, „санкциите срещу Русия да бъдат премахнати“ … и т.н. Тези „атлантически“ български политици срамежливо поддържат едно номинално членство на България в НАТО по различни причини.

Някои от тях просто си обичат Русия – по селски романтично – и с неудобство произнасят фразите на принадлежност към институциите на Запада. Тази „обич“ е всъщност примитивен израз на покорство, инерция на образование по военни училища и милиционерски школи и т.н.

Някои сред тях са поемали и поемат ангажименти към политически и корпоративни субекти, представляващи руски държавен интерес в България и на Балканите.

Трети се страхуват, че ако защитят българския стратегически избор категорично, ще ядосат властелина на Кремъл и той ще им изпрати зелени човечета с прашец от плутоний или новичок… Не е като да не се е случвало – включително в България.

Съществен проблем на българската стратегическа потиснатост и самоунижение пред Москва са ангажиментите за подпомагане на де-факто руски стратегически интереси не само в България, но и в региона на Балканите. Над България летят самолети, пренасящи оръжие за ключовия руски съюзник в региона – Белград.

Ако това ни се съобщава, лъготят ни за „граждански полети“. Прокарахме коскоджамити газопровод от Турция за Сърбия, отказвайки се дори от транзитните такси, дължими по неизпълнения все още договор на Газпром с България от 2006 г. Платихме го от джоба си този газопровод. Направихме Сърбия регионален хъб за газ за Западните Балкани. Срещу какво?

Дали поне от Москва и Белград ни казаха едно „благодаря“? Отношенията между София и Скопие са все още на точката на замръзването от две години насам, а Белград изпраща своята телекомуникационна компания да закупи повечето кабеларки в Скопие – и да ги управлява със сръбско пропагандно съдържание…

Какво се случва зад кулисите на българската регионална политика?

Вчера се развълнувахме от изявление на руското МВнР, че НАТО трябва да прекрати присъствието си в България и Румъния. А кога ще се развълнуваме от неформалните ултиматуми на Москва България да поддържа едно чисто номинално присъствие в НАТО, докато я изкомандват да направи пореден геополитически „кръгом“ на североизток?

Държавите около нас се състезават за получаване на максимални отбранителни ресурси по линия на НАТО – оръжие, организация, инфраструктура, контингенти. Гърция – един много неохотен член на НАТО през Студената война – днес активно привлича атлантическо присъствие на своя територия – бази, оръжие, международна инфраструктура.

Защо? Защото вижда, че при отслабване притегателната сила на Анкара към Атлантическия съюз на югоизточния фланг на Алианса се създава вакуум на сигурността – и някой трябва да го попълни в своя полза. Защо това да не е Атина? София през това време се е скрила в килера и рисува платноходки да не би да я заподозрат в агресивни действия спрямо Русия.

Кои сме ние, къде сме и какво искаме.

Заемайки предпазливи неутралистки позиции на какво разчитаме за гарантиране на своята отбрана? Да ни съжалят и да ни простят от Москва? Че кога се е случвало нещо подобно? Да ни разберат, че ни е страх и сме гузни пред Москва и да ни носят на гърба си другите страни-членки на Алианса? Че НАТО да не е благотворителна организация…?

Никой не говори и дори не допуска мисълта за една възможна България, която да е агресивна или свръхентусиазирана във военно или стратегическо отношение.

Всеки трябва да си знае капацитета и да си мери мястото. Но докога ще служим на абсурдния мит, че с неутрализъм ще успеем да се скрием толкова добре в някой ъгъл, че никой да не ни забележи и никой да не ни шамароса.

Неутралитетът е фикция – говорихме това още преди 20-25 години. До нас на Балканите са мощни и амбициозни в проектирането на сила нации.

Турция е все по-амбициозна и със защитими претенции за самостоятелност в проектиране на регионална хегемония. Сърбия се въоръжава до зъби с руско оръжие защото винаги е била предпочитания и привилегирования съюзник на Москва на Балканите. Румъния е все по-мощен атлантически фактор в региона – заедно с Полша.

Ние кои сме? И защо, по дяволите сме такива?

Какво се крие зад нелепите искания на Русия

Александър ПетровПретенциите на Кремъл за изтегляне на НАТО от България и Румъния са абсурдни и там осъзнават този фактСнимка: БГНЕС Претенциите на Кремъл за изтегляне на НАТО от България и Румъния са абсурдни и там осъзнават този факт

Ескалацията на напрежение около казуса с Източна Украйна сякаш развърза ръцете на Кремъл да изкаже всичките си блянове и мечти за връщането на света към времената на СССР и Желязната завеса.

В продължение на вече около два месеца стратезите в Москва поставят на масата едно след друго тотално неизпълними искания, включващи радикално отдръпване на НАТО от Източна Европа, изтегляне на оръжия и сили, забрана Алиансът да се доближава до Русия и т.н.

А сега външното министерство на страната пряко засегна темата за отдръпване на НАТО от България и Румъния, просто за да могат в Кремъл да се чувстват спокойни и сигурни и да не вземат от уплах да нахлуят мощно в Украйна.

Да започнем с това, че вероятността НАТО действително да се изтегли от страните от Източна Европа, без те сами да са го поискали много ясно и много изрично, клони към нулата. 

Въпросът в конкретния случай обаче е, че реалната възможност да се стигне до инвазия в Източна Украйна е наистина малка. Подобно нещо може да се приеме за смел и едва ли не патриотичен ход в Русия, но ще коства твърде скъпо за руската икономика, да не говорим цената на човешките животи, които ще се изгубят. 

Абсолютен факт е, че Русия е една от най-могъщите във военно отношение държави в света, но не може по никакъв начин да се каже, че днешната Украйна е беззъба, след като вече седем години нейните войски се каляват в този къкрещ конфликт със сепаратистките сили в Донбаса армията мина през един безцпрецедентен етап на модернизация на всяко едно ниво.

Сякаш осъзнавайки това, Москва изкарва на преден план своята кауза максимум – всички мечти и мокри фантазии от главата на военното ръководство в Кремъл се излагат като едва ли не задължително условие, за да седнат руснаците на масата за преговори със Запада.

Това обаче е просто поредната хитрост, която Путин и хората му използват в случая. От една страна, те изхвърлиха въобще участието на европейските сили и на самата Украйна от уравнението, обръщайки се директно към САЩ като единствен фактор на влияние.

От друга пък идва тази голяма кошница с желания и тук максимата е проста – ако искаш да постигнеш нещо конкретно, поискай петорно повече от опонента си. Така, когато преговорите стигнат до финалната права, ще имаш възможност да постигнеш желаната цел. Ако преговарящите ти са особено умели, току-виж вземеш и още нещо.

В момента основното желание на Русия е НАТО да не стъпва на украинска територия, тъй като това поставя напрежение твърде близо до собствените граници на Русия. Ако Киев влезе в Алианса, това ще означава, че украинските власти ще разполагат с възможност да разполагат на своя територия войски и оръжия от НАТО, за да гарантират своята сигурност, а това е неприемливо за президента Путин и военния елит около него.

В момента се наблюдава едно вдигане на залозите с цел да бъдат извлечени дипломатически отстъпки от Запада и да се окаже натиск върху НАТО

За какво му е на Путин да нахлува в Украйна

В момента се наблюдава едно силно вдигане на залозите

Общата политика на Русия от вече десетилетие насам е проста – всички съседи на страната трябва да са слаби, разкъсвани от вътрешни проблеми и съответно лесно контролируеми.

Беларус продължава да е перфектен пример за това, а ако си спомним как изглеждаше Украйна преди 2013 г., това също ще даде ясна представа как би изглеждала перфектната държава съседка за тях.

Истината е, че за Русия самата идея, че по-малки държави могат да имат някаква собствена политика, е чужда. Самото хрумване, че страни като Беларус, Украйна, Естония, България или който и да е друг бивш сателит на СССР, може да прокарва своите собствени интереси, не звучи правдоподобно.

Напротив – в руската пропаганда такива страни задължително се контролират от чужбина – Запада или в частност САЩ решават какво да се случва с тях, а единственият им момент на свобода е, когато изберат да бъдат контролирани от Москва… което по някаква причина така и не се случва.

Напрежението е в най-високата си точка от края на Студената война насам

Преговорите САЩ-Русия и бъдещето на Източна Европа

Напрежението е в най-високата си точка от края на Студената война насам

Защото действително досега не сме виждали държава, която да е била поставена наистина пред избор между обвързване с Русия или обвързване със САЩ, която да си е казала, че с Големия брат на Изток ѝ е по-добре. 

И на нас ни остава да си припомняме този урок и да игнорираме подобни шумни претенции. Тяхната цел е именно такава – да създават вълнения и да „вдигат мизата“ в надигрването с НАТО. 

Макар и крайно обидни, подобни подмятания от висшите лица в Кремъл не представляват истинска заплаха. Те са лаят на едно куче, което осъзнава колко лошо ще стане, ако действително тръгне да хапе.