Човекът, който спечели първата студена война

Николай Флоров

Запознайте се с Джордж Кенан, създателят на теорията за «възпиране на Съветския съюз (the theory of containment) и един от архитектите на плана «Маршал» за възстановяване на континента след Втората световна война като противодействие на съветската агресивност.

Термина «желязна завеса» влиза в обръщение след известната реч на Сър Уинстън Чърчил в колежа Уестминстър във Фултън, щата Мисури, през март 1946 година. Ето конкретно и цитата: 

«От Щетин на Балтийско море до Триест на Адриатика желязна завеса пресича континента. Зад тая линия са столиците на старите държави в Централна и Източна Европа: Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София… Те са обект на засилен контрол от Москва. Комунистическите партии, които във всички тези държави в Източна Европа бяха незначителни, сега са издигнати на ниво и власт далеч над тяхната популярност и всички се стремят да установят тоталитарен контрол».

Така започва така-наречената «студена война». Сега вече знаем, че в Кремъл раздава заповеди един КаГеБист, човек с демонстративно горещо желание за отмъщение за провала на Съветския съюз и за провала на комунизма изобщо. Неговата очевидна носталгия по сталинските времена и тактиките му на безскрупулно ченге извикват отново на сцената човека, който спечели първата студена война. 

Цялото отношение на западния свят към Съветския съюз след Втората Световна война е доминирано от две  статии на Джордж Кенан, писани в 1946 и 1947 година – «Дългата телеграма» и «Основи на Съветското поведение».

Това са идеите, които президента на САЩ Труман определя като основни за новата си политика  към Съветския съюз. Изключителното значение на тия две статии се състои главно в прозрението на Джордж Кенан за същността на Съветския съюз като система, икономика и общество, които буквално определят световните събития за следващите 40 години, тоест до края на студената война. Най-важните моменти в тях са следните: в основата на невротичното виждане за света на Кремъл лежи традиционното и инстинктивно за Русия чувство за несигурност.

След Октомврийската революция това чувство за несигурност се смесва с комунистическа идеология и «ориенталска секретност и конспиративност». За съветското поведение на международната сцена Кенан казва, че то зависи от вътрешните нужди на Сталинския режим, тоест Сталин има нужда от враждебен свят за да оправдае диктаторския си режим. Той (Сталин) използва Марксизма-Ленинизма като оправдание за диктатурата, без която той не знае как да управлява, както и за жертвите които изисква да бъдат направени от хората. Сталин вади на преден план «капиталистическото обкръжение» на СССР, което му служи като смокинов лист, закриващ жестокостта на режима в усилията му за заздравяване на съветската власт.

На международната сцена неговия режим действа като проповядва революции срещу капиталистическите сили, основани на Марксистко-Ленинска комбинация от идеи. Следователно, заключава Кенан, главната насока на усилията на САЩ  към СССР трябва да е една продължителна, търпелива и бдителна политика на възпиране на руските завоевателни планове.

Съветският натиск върху институциите на Западния свят може да се контролира чрез пресметнато и внимателно използване на противопоставяне със сила в поредица от променящи се географски и политически точки, съответстващи на промените и маневрите на съветската политика… 

За Кенан, САЩ трябва да се заемат сами с политиката на възпиране, но ако успеят да го направят без да подкопаят собствената си икономика и политическа стабилност, съветската партийна структура ще мине през период на огромни изпитания, чийто резултат ще бъде или разпадането, или постепенното смекчаване на съветската власт.  

Талантът на Кенан да прозре механизмите, които поддържат съветската политика, не свършва с това. Той предполага че с време в комунистическия свят може да се развият два блока – един доминиран от СССР, а друг от страни отхвърлящи ръководната роля на Москва.

Политическото ясновидство на Кенан не е случайно. Той е служил като дипломат в Съветския съюз през тридесетте години и е наблюдавал методите на сталинския режим, а преди войната е бил и дипломат в нацистка Германия. В основата на предвижданията му лежи една проста, но неоспорима  истина: няма страна, която да издържи военизирана икономика за дълго време без да предизвика икономически срив с непредвидими последици. Съветския съюз е точно такъв пример – войната го заварва с 5-милионна армия, за чиято издръжка са нужни свръхчовешки усилия.

В края на войната обаче, тая армия е вече 10 милиона с още два пъти повече ангажирани във военната промишленост. По начало, никога в историята на Съветска Русия тя не е развивала гражданска икономика. Сталин няма никакво намерение да развива такава и след войната.  Неговата военна промишленост веднага влиза в действие за подпомагане на национално-освободителни, антиколониални, анти-империалистически и социалистически  движения по целия свят.

Тогавашното ниво на международни комуникации позволява цели страни и райони (например Източна Европа) да бъдат напълно контролирани, затворени и изолирани от света. Това става и с България. На пръв поглед Марксистко-Ленинската доктрина печели последователи в страни като Корея, Китай и Индонезия, следвани от Египет, Сирия, Алжир и Йемен. В Африка това са Конго, Гана, Южна Африка и Намибия, а в Латинска Америка Куба, Чили, Аржентина и Централна Америка.

Западния свят и преди всичко Съединените щати практикуват теорията на Джордж Кенан навсякъде в тия конфликтни точки. В някои от тях, като Виетнам и Корея, това са продължителни войни с над три милиона жертви във всяка от тях.

За обикновения човек, незапознат с теорията на Кенан, някои събития остават незабелязани като част от неговата дълговременна теория, но показват недвусмислени признаци за разпадането на военното чудовище на Съветския съюз. Това са първите движения за либерализиране на съветския вид социализъм в Унгария, Полша и Чехословакия. Египет прави пълен завой и преориентира политиката си на запад, а Китай открива дипломатически отношения със САЩ.

Още по-показателен е и най-важния признак – по времето на Брежнев в седемдесетте години и Китай, и СССР са вече принудени да купуват всеки по един милион тона жито срещу депозирано злато на пазарни цени от…САЩ и Канада. Този факт е невероятен – страните с  най-прогресивната и обещаваща социално-икономическа  доктрина не могат да изхранват населенията си. Това е не само една от причините тези гиганти на пясъчни крака да търсят подобрение в отношенията си със САЩ, но това продължава и до днес, когато икономиката на Китай и Русия зависи 40 процента от вноса на хранителни продукти от развитите западни икономики. 

Афганистан се оказа последното камъче, което обърна колата.

 Кенан беше прав.

От това гигантско сриване на една идеология с амбиции към целия свят България излезе с късмет – тя успя да се залепи за НАТО и Европа преди Русия да осъзнае станалото. Сега обаче сме свидетели на недвусмислените усилия на едно остатъчно КГБистче- Владимир Путин,който не може да преглътне тоя провал. Неговите открито заявени амбиции досега са военни, политически, икономически и империалистически.

Ако българите си мислят, че тоя класически наследник на царизма няма апетити към България, то те са неспасяеми хора. Негови наблюдатели и съветници отдавна действат на Балканите, а той открито заявява възхищението си от шизо-цинизма на чудовище като Сталин. Той отново действа по стария трик на Сталин за «капиталистическо обкръжение». За него всички източно-европейски страни са напуснали империята му не защото не я бива, а защото някой е успял да му ги отнеме.

Амбициите му обаче са познати и банални – да върне Съветския съюз. Как това ще стане когато той не е нито съветски, нито съюз не е ясно, особено когато бюджета на Русия вече се изчислява в долари и той няма друга финансова алтернатива.

За нас остава по ходовете му да съдим за размерите на неговата неграмотност, която, поне досега, го води към втора студена война. Изглежда, че Джордж Кенан е отново актуален. 

Адвокат Михаил Екимджиев: Прокуратурата осъществи погром над конституцията

Лора Филева

Адвокат Михаил Екимджиев: "След като прокуратурата ни демонстрира, че ще използва ежегодно този монопол на държавната принуда не в интерес на общество, а срещу своите противници, смятам, че е време да се вземат по-крайни мерки от страна на гражданското общество и суверена"
Адвокат Михаил Екимджиев: „След като прокуратурата ни демонстрира, че ще използва ежегодно този монопол на държавната принуда не в интерес на общество, а срещу своите противници, смятам, че е време да се вземат по-крайни мерки от страна на гражданското общество и суверена“

„Дневник“ потърси мнението на юристи и правозащитници във връзка с акцията на прокуратурата в президентството. Публикуваме отговорите на адвокат Михаил Екимджиев.

Как ще коментирате акцията на прокуратурата в президентството днес?

– До момента критиците на прокуратурата използвахме думата преврат в един метафоричен, алегоричен смисъл. След този погром на президентството, при това погром, който откровено демонстрира институционалната отмъстителност на прокуратурата заради изказването на президента Румен Радев, който изобличи Пеевски и Доган, че са охранявани за наша сметка от НСО, вече може да се говори, че е налице наистина погром срещу конституцията и прокурорски преврат срещу президентската институция.

Принципът на разделението на властите, който главният прокурор Иван Гешев още преди избирането му показа, че не зачита, повелява да има хигиенна дистанция между институциите, разбирана не само като ненамеса, но и като имунитет от наказателно преследване, защото най-бруталното вмешателство в една суверенна институция е тогава, когато тя бъде подложена на измислени, самоцелни, безсмислени прокурорски проверки.

Очевидно господин Гешев, за разлика от господин Цацаров, който е юрист, не изпитва дори необходимост да демонстрира някакво приличие, някакво поне привидно зачитане на принципите на правото и на конституцията. Която за съжаление му дава възможност безнаказано да прави каквото си иска, да проверява когото си иска, да повдига обвинение срещу когото иска и за каквото поиска. Но неговите предшественици, визирам главно Цацаров, все пак бидейки възпитаници на юридически факултети на истински университети, изпитваха някакъв респект към правото и се мъчеха да завоалират безобразията си по начин, че да имат привидна юридическа форма. Дори когато господин Гешев и неговите подопечни прокурори пак в разрез с конституцията публикуват чатове и кореспонденция между публични личности и представители на институциите, Гешев не казва, че законът позволява това, а казва, че това е решение на наблюдаващия прокурор.

Очевидно в неговите представи наблюдаващите прокурори не трябва да се съобразяват със закона и конституцията и това, което се случва днес, е поредно доказателство за този погром над правопорядъка, над държавността, над българската конституция и понеже нарушенията на конституцията добива системен характер, ежедневно сме заливани от такъв тип прояви на прокуратурата, която показва, че има намерение и готовност да злоупотребява с монопола на институционалната сила, който ние сме й дали да използва в наш интерес, от името на хората и за хората.

След като прокуратурата ни демонстрира, че ще използва ежегодно този монопол на държавната принуда не в интерес на общество, а срещу своите противници, срещу набелязаните от нея врагове, смятам, че е време да се вземат по-крайни мерки от страна на гражданското общество и суверена, мерки, подобни на тези, които бяха взети в Минеаполис – смятам, че българската прокуратура в момента до такава степен е извън закона и правопорядъка, че тя не може да бъде санирана, а трябва да бъде разформирована и преучредена с нови хора и нови правомощия. Понеже това не може да стане по пътя на институционален диалог, ние, гражданското общество, трябва да дадем отпор и да принудим властите, за да се съхрани този правопорядък, който сме учредили преди 30 години в конституцията.

Вярвате ли, че това може да се случи?

– Няма нищо невъзможно. Другото означава да изберем примирението, да се държим като рая, наблюдавайки сараите на един съвременен султан, който също беше защитен от главния прокурор. В днешното изявление на Гешев има нещо вярно, той казва, че прокуратурата няма да се занимава с дребни политически игри. В последно време прокуратурата се занимава само с големи, значими политически, икономически далавери – Костинброд, КТБ. Той е кукла марионетка на своите стопани, които са истинските играчи в голямата и нечиста политическа игра в България.

Как ще коментирате участието на Бюрото за защита на свидетели в тази акция?

– Според мен това бюро няма никакви полицейски разследващи функции, доколкото знам, то е създадено за охрана на магистрати и да защитава тяхната индивидуална сигурност и това е едно намерение, защото много магистрати бяха заплашвани, включително и през жълтокафявите медии. Но използването на тази служба за погрома в президентството показва тезата, че Гешев прави каквото му харесва въпреки закона и въпреки конституцията, защото абсолютно пълноценно се възползва от своята недосегаемост, от това, че няма кой да му потърси наказателна отговорност, че няма кой да му повдигне обвинение и да го арестува.

Какви други нарушения виждате в акцията от днес?

– Не знам какво точно търсят там, но е очевидно, че част от проверката е свързана с това разследване, в което беше замесен президентът, във връзка с което беше сезиран Конституционният съд – да се установи дали срещу президента могат да бъдат образувани досъдебни производства. Конституционният съд не се е произнесъл и въпреки това прокуратурата по този остър и демонстративен начин атакува президентската институция, което означава, че за нея няма значение какво ще каже КС. А това става 15-16 часа след изявлението на президента, който най-сетне имаше доблестта да признае, че НСО охранява едни мутри, които са господари и стопани на прокуратурата.

Как ще коментирате участието на военната прокуратура?

– Нещата или са законни, или не са. Когато се атакува президентството, това е противоконституционно, когато в тази атака като някаква преторианска гвардия участва тази служба по защита, значи остава да видим как президентът ще мобилизира военновъздушните сили и вече ще стане сюрреалистичен сюжет. Гешев показва, че правомощията на различните служби нямат значение – НСО ще охранява Доган и Пеевски, службата по охрана ще нахлува в президентството, защо пък не един военен съдия да даде разрешение за претърсване и изземване извън компетентността си.

Влизаме в юридически джаз и недопустима ентропия в която и да било правова държава. Но когато Гешев разпорежда, а никой не може да разпореди наказателно преследване за това, че той превишава правата си, че извършва очевидни престъпления срещу конституцията, защо да не прави още от същото, след като може и никой не може да му потърси отговорност.

Отворено писмо до Султана

Малина Петрова, Култура

През 90-те години, когато още не бяха избуяли апетитите за притежание на крайбрежието, че и на морето, бях една от малкото, за които се разбра, че има наследствен имот на първа линия на Силистар, недалече от Резово, граничното село с Турция. Започнаха да ме търсят и да ми предлагат да го продам, дори  високопоставени другари от братския Съветски съюз.

Не помня дали вече се беше разпаднал, или не, но това едва ли има значение за голямата тайна, в която ме бяха посветили – имало инструкция или негласно указание, не знам, да се изкупуват от руснаци имоти по Черноморието. Имаше ли логика? Имаше, стига да познаваш имперския манталитет, с който бяха заразени дори обикновени, а иначе симпатични съветски граждани и гражданки.

Представях си как ще дойдат, ще оградят, та пиле да не може да прехвръкне и ще го обявят за неприкосновена руска територия, че ако пристъпиш, може и да те застрелят. А с каква сервилност и готовност щяха да разпродадат и Странджа, без да им мигне окото! Обикновените българи имаше да цъкат от шосето без достъп до брега.

Отказах на посредника категорично – това е българска територия и правото да посещава свободно крайбрежието е на суверена на тази страна. Така това малко местенце на залива Силистар не стана руско. Но това съвсем не означава, че на други места не се е случило. Отиваш например в центъра на Поморие и отвсякъде чуваш руска реч, на изненадата ти отговарят, че това било „Малката Москва”.

Запазих имота за радост на безимотните по морето българи, но затова пък нашенци ми разказаха играта от „а” до „я”, докато не го опустошаха и не ме прогониха. Пак добре, че останах жива, защото там не си поплюват – ще те заровят в пясъка и никой няма да те открие.

Поучителната сага „Резово-Силистар”, публикувана в блога ми, е тридесетгодишен модел на беззаконието в страната, в която обикновените граждани нямат права. Тя е печална предистория на позорното видео с бившия министър на правосъдието Христо Иванов, когото държавните гавази на един псевдонационален герой и псевдофилософ не допускат до брега, обявен според закона за „общодържавна собственост”.

Аз съм бургазлийка. Научих буквите в същото онова училище „Кирил и Методий” в центъра на Бургас, на което директорка е станала майката на настоящия кмет, след като заснех в него филма си „Пантеон”. Станала е директорка на мястото на предишния достоен директор Марчо Друмев, наказан заради невъзпитаните синове на високопоставените партийни другари. Но години преди това, в началното на социализма, градът беше предимно рибарски, с много шкембеджийници.

Сега пред най-голямата се кипри кукла на „Макдоналдс” и от онзи град няма и помен. Като деца редовно ни извеждаха на екскурзии в околностите на Бургас. Най-често до местността „Отманли”, известна днес като „Росенец” и летния сарай на Доган. В торбички или мрежички си носехме храна за цял ден. Бяхме почти равни. Ех, в някои торбички имаше салам, а в други само сиренце, но на когото каквото са му сложили родителите. Семето на завистта все още не беше посято и нямахме представа за отровните му плодове.

На тази местност имаше само една хижа и една каменна чешма със студена вода, около която обикновено играехме. Тази местност беше и за отмора на работниците от многото фабрики и заводи на Бургас – правеха си пикници, палеха огньове, печаха риби и кебапчета, пееха странджански песни, пълни с мъка и страдание. Колко поколения са минали през тази прочута местност, сегашните владетели на Бургас нямат представа! Колко деца са израснали! После предприятията си построиха почивни станции и „Отманли” се превърна в китно летовище.

Дойдоха промените и всичко беше разграбено и присвоено. Струва си да се направи разследване кой и как е приватизирал имотите. Така например почивната станция на Нефтохима стана собственост на руската фирма „Лукойл”, дори през 2012 година председателят на Управителния съвет на „Лукойл Бургас” АД Сергей Михайлович Андронов става почетен гражданин на Бургас, а после продават завода за панели „Хермес Солар”, свързан по медийни публикации с ДПС, чрез подставена собственичка от Якоруда, Благоевградско, замитат се кредитите от КТБ и собствеността на „Лукойл” в „Отманли” преминава в други ръце. В чии точно, някога може и да се разбере.

В близост до сегашната т.нар. „Марина” се намира рибарското селище „Ченгене скеле”. Това място някога беше отпуснато на бургаските рибари, за да не загрозяват с лодките си Бургас! Пази боже, селянин да стане гражданин! И така някогашният рибарски град Бургас изгони рибарите от Бургас.

Рибарите си направиха канали с артистични къщи и колиби от всевъзможни вехтории и „Ченгене скеле” заприлича на Венеция. Там щях да снимам „Малката Венеция” през 90-те години, ако не бяха се нароили „дисиденти”, които и сега проглушават ефира със закъснелите си прозрения. Но и това място беше постепенно обсебено, за да се радваме днес на архитектурния „шедьовър” на Доган. 

Чудя се дали родителите на настоящия кмет и многопочитаем член на ГЕРБ са имали подобни на моите спомени, какво самият той е съхранил от детството си и дали нещо му трепва, когато и с неговата благословия се осъществява безобразието „Росенец”?

Че това е безобразие, едва ли има съмнение, но то е само следствие от цяла серия нарушения, които са направени все с нечие разпореждане, по силата на поста и големановското правило: „Над мене – небе!”. Това не би могло да се случи, ако отговорните по веригата не са давали съгласието си, не са се споразумявали и не са поставяли подписите си.

Нарушения, за които те си знаят най-добре, и от които треска ги тресе, защото тези, които са ги заставили да сложат подписите си със заплаха, с принуда, с изнудване, ще излязат невредими, а ако един ден се разбере какъв компромис са направили със съвестта си, никакво оправдание с близки, деца и внуци няма да има стойност. Те първи ще се отрекат от тях.

И все пак кой, кой, питаш се, извърши тези безобразия? Как могат да бъдат осъществени толкова мащабни престъпления, в които здравият разум не може да повярва, без активното съдействие на цялата държавна администрация, без управляващия елит и политическата паплач, която се движи след победителите?

Писателят Върбан Стаматов разказва в книгата си „Българинът и морето” за един боцман, по прякор Шопа, който пътувал цял живот по морета и океани и всеки път, като виждал безбрежната морска шир, въздишал: „Ех, да беше нива морето! Че да я разора…”

Селянинът си остава селянин, дори и мореплавател. Ето така можем да си обясним как морето се е превърнало в нива в главата на шефката на Агенцията по кадастъра и нейните подчинени и в главата на кмета и кметската администрация, и в главата на министър-председателя и на пригласящата му свита, и на архитекти-наглеци, и на началници по опазване на околната среда, и на надзора по строителството, и на следователи, прокурори, полицаи, служби за охрана и прочие слуги на един селянин от Делиормана, взел се насериозно за философ и изживяващ се като султан.

А ако не вярвате на твърдението ми, поровете се из архивите и ще откриете това, което открих и аз, че биографията му е пълна с нескопосани измислици на Държавна сигурност, с подмяна на фактите, които срещу заплащане един летописец тиражира в книгите си с надеждата, че няма да се намери поне един да прочете търпеливо архивите и да открие фалшификациите.

Какво му остава на народа в мое лице, освен да напише писмо до Султана с надеждата той да отвори вселенското си око, да се взре в огледалото и да се засрами от себе си!

Малина Петрова е родена в Бургас през 1950 г. През 1978 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност кинорежисура. Авторка на филмите: Виновни няма (1986), Пантеон (1987), Сърцето умира последно (1991), Балкански уроци по история (1999), Духът и камъните (2006), Приключено по давност (2009), Заличаване (2012) и др.

България е в хаос, олигархията се разпада. Предстои развръзка?

Сътресенията в олигархията тресат и държавата. Настъпва хаос. Гражданите са жертва на всекидневен произвол. И накрая грабват тоягите, за да прогонят олигарсите. Според Евгений Дайнов, точно това предстои в България.

С опита си да застане на българска държавна земя около „сарая” на Доган, Христо Иванов постави началото на третата, заключителна фаза на разпадане на властта на олигархията. Как се случва това е описано още от Аристотел, когото по този повод цитирам от началото на управлението на „Борисов-3”. Дотук всичко върви точно според неговото описание.

Да си припомним онова, което преподавам на студенти от първи курс, но което българските властимащи така и не разбраха.

Българската олигархия не знае как да прикрие кражбите си

Олигархия – това е управление на група могъщи мъже (жени никога не се допускат), които действат единствено в своя полза. Това е най-крехката и нетрайна форма на управление, пише Аристотел. Днес, близо 2300 години след смъртта му, ние можем да го допълним така: олигархията е особено крехка в онези държави, в които не е успяла да се прикрие зад популистка идеология. Българският случай е точно такъв. Олигархиите в страни като Унгария, Полша, Русия или Турция успяха да развият идеология, с която да скрият от очите своите кражби. Това не се случи в България. И когато погледнат към българската управляваща олигархия, гражданите не виждат някаква величава идеология. Виждат само краденето.

За да се върнем към Аристотел: според него разпадането на олигархичните управления преминава, общо взето, през три основни етапа.

Олигарсите първо грабят, после се сбиват. Накрая народът ги изхвърля.

Първият етап е появата на конфликти вътре в олигархията. Тъй като живее от крадене на общи ресурси, на олигархията никога не ѝ стига присвоеното. Винаги трябва още. А ресурсите не са безгранични. Рано или късно се стига до момента, в който олигарсите започват да се ритат по кокалчетата заради недостига на ресурси за всички. Настъпват вътрешни раздори. Едни се съюзяват, за да изгонят други и да им вземат богатството. На мястото на изгонените се поставя някой по-сговорчив. В България този етап започна в момента, в който се сблъскаха Валентин Златев и Кирил Домусчиев. Златев изхвръкна от олигархията, а Домусчиев влезе на негово място. Последва вял опит за изгонване на Ковачки, който не успя. Изгонен беше обаче Васил Божков. През последните години сътресения вървят и в редица местни олигархични групи.

Вторият етап започва тогава, когато сътресенията вътре в олигархията станат видими. Тогава по-млади, по-гладни и по-зли кандидат-олигарси, държани вън от същинската олигархия, започват да опипват почвата дали имат силите да разритат старата олигархия и да се наместят на нейно място. В България тази роля играе Иван Гешев, който нахлува в установената олигархия със своите претенции и със своите хора. На местно и на секторно равнище нещата се случват в по-класически вид: старата олигархия се подменя от новите собственици на бизнеси, конфискувани (чрез държавните институции) от предишните собственици.

Историята учи, че сътресенията в и около олигархията започват да тресат и властта. В държавата настъпва хаос, всеки прави, каквото си иска – обикновено защото маневрира, за да стане или остане олигарх. Разпада се елементарният всекидневен ред. Трусовете започват да усложняват живота на обикновените граждани. Тогава идва третият етап на разпад на олигархичния модел на управление: на гражданите им писва, грабват тоягите и прогонват всички олигарси.

Христо Иванов даде окончателния тласък на разпадането на олигархията

Началото точно на този етап постави Христо Иванов по обяд на 7 юли 2020 година, когато се опита да се настани на българска държавна земя, но бе изгонен от мутрите на най-стария и най-мощен олигарх, Ахмед Доган.

С този си акт Иванов нагледно показа на гражданите, че всеки от тях, във всеки даден момент, може да бъде лишен от права и от собственост от гавазите на всеки олигарх, колкото и този гражданин да „не се занимава с политика”, колкото и да „не прави нищо”, колкото и да му е преклонена прословутата главица. Редът е изчезнал, демонстрира Иванов. Всеки гражданин, без изключение, както си ходи по своите дела, без да пречи никому, внезапно може да се окаже нападнат и набит.

Налице са условията, „по Аристотел”, за стартиране на третия етап на разпад на олигархията – изгонването й от надигналите се граждани. Стартът бе даден от Христо Иванов. Някакво продължение ще видим в събота, 11 юли, когато от 11 часа стотици български граждани ще упражнят конституционното си право да застанат на публичната държавна собственост – плажа край „сараите” на най-стария олигарх в Република България.

След реакциите на Данаил Кирилов и Иван Гешев: нима Доган управлява България?

Реакциите на Данаил Кирилов и Иван Гешев относно акцията на Христо Иванов бяха трагикомични. Нима правосъдният министър и главният прокурор са адвокати на ДПС? Нима Доган управлява България?

Коментар на Петър Чолаков:

Правосъдният министър Данаил Кирилов отново блесна. Вместо да отговори по същество и с аргументи на значимите въпроси, които постави опитът на Христо Иванов да посети т.нар. „лятна резиденция” на Ахмед Доган, г-н Кирилов заложи на една странна публикация в социалните мрежи. 

Един ненужен и несполучлив опит за оригиналничене и средношколски закачки по тема, която предполага сериозна дискусия. Трагикомична бе и реакцията на главния прокурор Иван Гешев. На него не му се занимавало „с Октомврийската революция“.

А темата, която отбягват и Кирилов, и Гешев, е крещяща: защо един полуостров на стабилността като че ли е взел на абордаж цялата държава.

Въпросите, които чакат отговор

Ето и въпросите, по които се мълчи: защо НСО продължава да охранява почетния председател на ДПС Ахмед Доган? Каква е реалната власт на този човек, който формално се оттегли от активна политическа дейност преди години?

Каква е и реалната власт на Делян Пеевски, който на теория е само един „обикновен“ депутат? Кой е разпоредил охраната на г-н Доган и г-н Пеевски, при положение че президентът Румен Радев заяви, че това е станало по настояване на Министерския съвет, а собствените му правомощия спрямо НСО са силно редуцирани след законодателните промени през 2015 година?

Чия, ако не държавна, е собствеността на бреговата ивица на нос Чукалята в парка „Росенец“, южно от Бургас? Кой и защо забранява достъпа на граждани до тази територия? Каква е връзката между Лукойл и г-н Доган/ДПС? Как се преплитат техните интереси? Има ли руски „анклави“ в България? С какви средства е построена „резиденцията“ на почетния председател на ДПС, верни ли са твърденията, че това са „лоши кредити от фалиралата КТБ, префинансирани в ПИБ“, както пише сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“?

Г-н Кирилов, и г-н Гешев – любими герои на колажи и карикатури в социалните мрежи (първият често е сравняван с Барни Ръбъл, а вторият – с мрачния сталински прокурор Андрей Вишински), явно не желаят да отговорят на тези неудобни питания. Вместо това г-н Кирилов засяга политическата тема на деня в статус в профила си във Фейсбук, в стил „вижте ме – след две големи ставам бая словоохотлив, развързва ми се езикът и си казвам какво ми е на душата“. Следват закачки с Христо Иванов. Вместо да се погледне леко смутен в огледалото, правосъдният министър припомня на смаяната публика други анимационни герои като Спондж Боб и инспектор Дюдю.

А какво да кажем за „продължението“, направено днес от Иван Гешев! Гумената лодка на Христо Иванов не била Аврора, резиденцията не била Зимният дворец, прокуратурата нямало да бъде „въвличана в дребни политически игрички“, не му се занимавало с Октомврийска революция. Нима сигналите за погазване на законите са „игрички“? Дали Кирилов и Гешев – както се казваше в „онзи запис“ – не се правят по навик на луди?

Не сте забавни, господа. Ще прощавате, но никой не желае да чете и слуша „вицовете“ Ви. Шегите Ви „увисват“ особено силно във въздуха, ако само си припомним контекста.

Като не издигнахте свой кандидат за поста главен прокурор, Вие г-н Кирилов, представител на ГЕРБ, практически дадохте зелена светлина на Иван Гешев. А за него отдавна упорито се твърди, че е близък тъкмо до ДПС.

Нещо повече. На заседанието на ВСС, на което бе прегласувана кандидатурата на г-н Гешев, след като президентът практически го изпрати на „поправителен“, Вие, господа, се държахте скандално. Тогава заформите ad hoc дует и отправихте остри нападки към Атанаска Дишева и Олга Керелска, представителки на съдийската квота във ВСС, които „дръзнаха“ да изразят съмнения в професионализма на г-н Гешев. Въпреки че повече от 170 съдии от цялата страна след това поискаха от Вас публично да се извините заради поведението си, Вие не го направихте.

Тезата за партньорство между ГЕРБ и ДПС

С опита си да неглижирате въпросите около „лятната резиденция“ на Ахмед Доган, Вие, господа – съзнателно или не – потвърждавате тезата за партньорство между ГЕРБ и ДПС.

Г-н Гешев, г-н Кирилов, да не би да сте адвокати на ДПС? Да не би Ахмед Доган да е същинският министър-председател на България?

Вие, господа, и управляващите изобщо трябва да вземат сериозно отношение по поставените въпроси колкото се може по-скоро. Не защото ги задава един опозиционен политик, а защото дължите отговорите на българските данъкоплатци и избиратели. Увъртанията само засилват усещането, че в България има пародия на държавност и карикатура на институции.

Двамата генерали от запаса командват солидарно разпасаната ни държава

Иво Инджев

Премиерът Борисов, цитиран от сайта “Дневник”, отрича чрез своята пресслужба да е посещавал владенията на Ахмед Доган на брега на Черно море и край София. Бившият министър на правосъдието в неговото правителства Христо Иванов заяви вчера, че има информация за такива срещи.

Борисов се възползва от възможността да отрече нещо, което трудно може да се докаже в рамките на една конспирация, от разкриването на която няма интерес никой от евентуалните участници в нея – същото като при даването на подкуп, за което и двете страни носят наказателна отговорност.

Това е класическа ситуация на “дума срещу дума”. Въпросът е обаче на кого ще повярват хората след сцената от морския бряг в подножието на Догансарай, видяна от хиляди, а вероятно и от стотици хиляди зрители след телевизионни излъчвания на репортажа.

Показателно е, че Борисов не коментира очевидните обстоятелства около разобличителната за закриляния от него Ахмед Доган (защото Борисов е авторитарното олицетворение на държавата у нас и без неговата санкция няма как Доган да упражнява паралелната си власт в страната).

Отказът му да отхвърли доста обоснованото предположение, че служители на Националната служба за охрана, бивши или действащи, участват в окупацията на една публична държавност като охранители на окупатора, има стойността на потвърждение на предположенията в тази посока.

Същото се отнася и до бягството на президента Радев от отговора на въпроса дали става дума за негови подчинени от НСО. 

Двамата генерали от запаса са отговорни за разпасаната ситуация в държавата. Уж били противници и конкуренти в политиката. Нищо подобно, солидарно командват парада на беззаконието. 

На публикувана в “Дневник” снимка от появата на Доган на публично място с охрана от НСО на миналогодишните избори за Европейския парламент ясно се виждат поне две от въоръжените лица, които употребиха вчера сила срещу тримата представители на партия “Демократична България” на брега на незаконно заграбения от Доган имот в съседство с руския анклав в пристанище “Росенец”.

Единият от тях, зад лявото рамо на Доган на общата им снимка, раздаваше заповеди на останалите гардове да “действат”, т.е. да избутат в морето тримата представители на “Демократична България”.

Дипломи за табла и такси

Студенти като салфетки, висше образование като дискотека – прием само с фейс контрол

Кирил Костадинов

Студенти като салфетки, висше образование като дискотека - прием само с фейс контролСнимка: Pixabay

„Класиран в специалност: Български език и гражданско образование“, гласи снимка на телефонен екран, споделена в групата на моя алма матер – група, за участието си в която напълно бях забравил. Но ето, че новата вълна студенти се възползват от нея, споделяйки там кой в каква специалност е приет. Всяка подобна снимка на кандидат-студентски триумф е придружена от краткия коментар „Някой?“ в търсене на себеподобни… късметлии, предполагам.

Разбирам ги тези бъдещи студенти. Радват се на постигнатия успех, който за мнозина е трети най-голям в живота им след раждането, за което нямат особени заслуги, и влизането в желаната гимназия, за което вече имат. Сигурно и аз съм се радвал на своя собствен прием, помня ли вече – работната и изпълнена с отговорности реалност на възрастните заличи безцеремонно много спомени… 

Разбираемо е и това, че новоприетите искат да осъществят предварителен контакт с бъдещите си колеги в специалността.

Само едно не разбирам: избраните специалности. И по-точно защо университетът изобщо предлага такива, чието съдържание и отговорът на това като какъв излиза завършилият ги са по-голяма загадка от дупката край Царичина.

„Български език и гражданско образование“ звучи като чудесен начин да се бъхтиш като за филолог, без да станеш такъв. Ама поне да си чел Конституцията – със закъснение, защото покрай „задължителната литература“ в гимназията много ученици така и не биват запознати с този тъй важен документ. Личи. И то не само покрай избори.

Иначе завършилите, оказва се, ще стават учители по български и по новия предмет „Гражданско образование“, който дано поне промени тенденцията с непознатата Конституция.

В името на специалността „География, технологии и предприемачество“ от друга страна има нещо… мащабно, да. На първо четене единствената допирна точка между трите са „картите“ – географски карти, видеокарти и карта за градския, ако не ти се получи с предприемачеството.

След малко ровене обаче разбираш, че тази специалност „произвежда“ учители по география и/или предприемачество. Нужно е да има повече такива, че да сме наясно кой бряг е държавна и кой – частна собственост, както и до колко пари могат да се изкарват в България, без да призовеш към себе си „заинтересовани страни“.

„Социология на правото, икономиката и иновациите“ е трета любопитна специалност, която според описанието в сайта на факултета дава възможност да работиш едва ли не навсякъде – от държавни институции до неправителствения сектор (за слава, не за пари). Само за овчици нищо не е споменато, но този резервен вариант за висшистите у нас си го знаем отдавна.

Това са само три случайни примера, които отново ни връщат на темата за това, че в България има 50 акредитирани висши учебни заведения. С все по-намаляващия брой на кандидатите борбата за нови студенти стига до измислянето на още и още специалности, докато същевременно изискванията за прием с всяка година копаят ново дъно.

Нищо чудно накрая да почнат да приемат с лична карта и усмивка на входа, но ще е трудничко, докато още носим маски.

При пандемия университетските специалности ли са ни най-големия проблем, ще кажете. Проблем са си, защото критичните ситуации в националната и световна история няма да свършат с намирането на ваксина за вие-знаете-кое.

А това как през тях ще преминават обществата – политически, икономически, социално – зависи от качеството на подготовка на кадри, които един ден ще взимат управленските решения – било то на държавно, административно или дори бизнес равнище. Грешките на малцина могат да доведат до глада на мнозина.

После файда, че си бил предупреден за задаваща се икономическа криза, когато не можеш да направиш нищо, освен да спуснеш кепенците на едва кретащия бизнес и/или да се наредиш пред Бюрото по труда.

Та с оглед на тези рискове пред нас като общество, хубаво щеше да е висшите учебни заведения да се фокусират върху качеството, а не количеството – било то на студенти или на държавни пари, които ще получат за тях.

Самите зрелостници не са виновни – на всеки от тях, без значение от интересите и желанието да продължи обучението си, му се иска да вкуси от легендарния „студентски живот“. Че по възможност да бъде издържан и от родителите си.

Но със специалности, сякаш сътворени „за бройката“, университетите не им правят добра услуга – обещават им „реализация“, а след това няколко години ги обливат с дисциплини, за които не е ясно дали са необходими, или просто с тях се запълва нечий хорариум.

Накрая идва диплома, която нерядко не може да изкара парите и за хартията, на която е отпечатана. С оглед на пословично слабите връзки на повечето университети у нас с бизнеса, отговорността за реализацията в крайна сметка остава изцяло на студента. Днес радващ се, че е приет, утре чудещ се „Защо ми е тази диплома и пропилях ли четири години от живота си?“.

Най-важен все пак е въпросът колко от студентите в тези специалности след това започват да работят нещо, което дори в минимална степен е свързано с онова, което са учили в университета. А може би заради това рекламираните възможности за реализация при някои франкенщайнови специалности са толкова много – че каквато и работа да захванеш след завършване, да се водиш „реализирал се по специалността“.

Другият вариант е на някой „бонус“ специалности да се сложат имена като „Български език и балансиране на табла на три пръста“ или „Социологически тънкости на таксиметровия занаят“. Няма да се случи, защото е твърде буквално и малко грозно.

Но това не означава, че не отразява реалността.

Смъкването на маската

Деян Енев, Култура

Изгледах видеорепортажа за опита на Христо Иванов да стъпи на брега на Росенец от вчера. И си зададох един малко страничен въпрос – заслужиха ли си аджеба надницата охранителите, все едно дали са от НСО, или са частни гардове, или пък гардове от НСО, чукащи частно?

Така е, те са там, за да пазят. И формално опазиха поверения им обект. И надницата им не би трябвало да хвръкне. Обаче вижте сега какво се получи – така опазиха охранителите поверения им обект, че видеорепортажът изпълни на сто процента задачата си. Аз дори бих казал – на хиляда процента. А тя, тази задача, беше много проста, пределно проста, свръхпроста – да покаже моментна снимка на „пленената държава”.

Или ако се изразим още по-ясно – на разминаването по върховете между думи и дела. И да смъкне маската. Тоест охранителите с поведението си, изпълнявайки буквата на задълженията си, за което им се плаща, срутиха много зрелищно цялата привидност на думите, с които живеят и се хранят вече толкова години абонираните за големите телевизии политици, онези, които, дето се вика, гостуват в домовете ни всеки ден от големия екран и които, когато си помислим за тях, поради тази близост ги наричаме не другояче, а с малкото им име.

Охранителите с един замах „нокаутираха” всички онези приказки за евроценностите, за прозрачността, за спазването на конституцията, пък и за свободата на словото, защото комай повечето телевизии не се избиха да включат кадри от видеорепортажа в централните си новини. Приказки, които съм слушал да се леят толкова красиво и напоително от устата на един Йордан Цонев, да речем, висш кадър в ръководството на ДПС, при многобройните му гостувания в предаването „Панорама”.

Една скоба. Лично съм виждал неколкократно Йордан Цонев да се черкува като ревностен християнин в храма „Св. Александър Невски” и да стои на тричасови служби, без да мигне дори с клепач. И сега си задавам въпроса: дали той си мисли, че Бог не вижда разминаването между думи и дела? Или си мисли, че Бог ще зачете неговата християнска ревност и ще му прости разминаването между думи и дела? Ето това ми се ще да го попита Бойко Василев при следващото му участие в „Панорама”.

Затваряме скобата.

Далеч съм от мисълта да омаловажавам с лека ръка естеството на работата на охранителите и да си мисля, че уменията им, когато няма екшън, включват единствено способността да носят елегантно черни очила. Ни най-малко. Но във видеорепортажа те се провалиха с гръм и трясък. Пристига политик, съпредседател на партия, бивш божем правосъден министър. Не можеш пред камерата хем да го уговаряш да не ти създава проблеми, хем да го буташ. Това издава страховита липса на монолитност в квалификацията, която, силно се надявам, би трябвало да включва не само физзарядка, а и четене на книжки по психология и комуникация.

Какво да кажа още? А, да. Мисля, че господин Ахмед Доган изпусна един от звездните мигове както лично за себе си, така и за ДПС. Разбира се, мога да предполагам, че по-младият Христо Иванов според много вероятната представа на свирепо охранявания като източен хан господин Доган се намира на светлинни години от собственото му историческо величие, но кешки все пак също е, така да се каже, политик, тоест сходен някак си по ранг.

И ако господин Доган се беше сетил да спре да наднича иззад завесите на замъка, ами да излезе и да го посрещне, пък дори и, дето се вика, по чехли, това щеше до голяма степен да „нулира” ядрената сила на видеорепортажа. Щеше да е тактическа загуба, слизане от пиедестала, но голяма стратегическа победа.

А сега какво стана? Маските паднаха! И то насред тази страшна политическа пандемия, населена със записи, джуджета и прочие злокобни вируси.

Язък! Направо язък!

„Черна дупка“ в правовата държава България – Христо Иванов на „Росенец“

Разговор с продължение: непосредствено след интервюто си за ДВ съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов предприе „дебаркиране“, което привлече голямо внимание – срещу черната законова дупка „Росенец“.

Съпредседателят на Демократична България Христо Иванов

ДВ: Г-н Иванов, законна ли беше акцията ви?

Христо Иванов: Ние упражнихме правото си на свободно движение да посетим терен, който е публична собственост. Установили сме това обстоятелство внимателно, защото уважаваме закона и частната собственост, дори когато имаме силни съмнения как е придобита.

Но освен, че бяха законни, действията ни бяха част от усилията ни за възстановяване на законността и суверенитета на страната. „Росенец“ е черна дупка в българския законов ред – терен, на който държавата в лицето на своите институции се е отказала от своя суверенитет и права, за да обслужи няколко лица. Това е физическо изражение на факта, че в днешна България за някои хора законите не важат, а публичните институции са превърнати в лична прислуга. Нос Чукалята, както е името на тази част от комплекса „Росенец“, отдавна е нещо като български „Нос страх“: хората са свикнали, че цялото това дерибейство е свършен факт, срещу който не се рита.

ДВ: Каква беше крайната цел?

Христо Иванов: Непосредствената ни цел беше да заявим публично, че тази земя е държавна, и че до нея трябва да бъде осигурен достъп на всеки български гражданин. Това е част от нашите правни действия за оспорване на премахването на общинския път и придаването му към имението на Доган. Но по-голямата ни цел е да започнем систематично, чрез правни и политически действия, да разграждаме извънредния и надзаконов статут на този комплекс, да започнем да го връщаме в обхвата на държавния суверенитет и нормалността в републиката.

Затова искаме от министър Горанов НАП да ни предостави заключенията от ревизиите на „Лукойл“ и така да разберем дали е имало затваряне на очи и отказ от митнически суверенитет на нефтобаза „Росенец“. Затова атакуваме ликвидирането на общинския път към брега. Затова задаваме въпроси за статута на яхтеното пристанище и на двореца. Междувременно, установихме по снимки, че до 2016-а година на брега е имало пясъчен плаж, а ние заварихме само камък. Имаме съмнение, че пясъкът е премахнат, за да се избегне квалификацията на мястото като плаж, което предполага допълнителни гаранции за достъп.

ДВ: Чия собственост е този имот, с какво решение, откога?

Христо Иванов: Теренът, които искахме да посетим, е държавна публична собственост, както личи от кадастралната карта. Това беше потвърдено и от областния управител. 

ДВ: Установихте ли вече дали охраната на имението е била от НСО?

Христо Иванов: Хората, които ни атакуваха, са документирани многократно като охрана на Доган от страна на НСО. Известно е, че той продължава да ползва охрана на НСО и днес. Самото НСО не отрича еднозначно, че това са техни служители, а увърта със странни формулировки. Вероятно те са наясно, че ако признаят очевидното, а именно – че това са техни служители, ще трябва да ги уволнят за поредица нарушения, включително за неизпълнение на задължението им да се легитимират, за надвишаване на правомощия и противоправно използване на сила, съставляващо самоуправни действия, които заплашват сигурността на мирни граждани, неуважително отношение към трикольора. А НСО не може да уволни тези мъже, защото те са личната охрана на Доган. Затова шикалкавят.

ДВ: Ако е така – защо НСО охранява Ахмед Доган? Очаквате ли реакция от Румен Радев?

Христо Иванов: Защо НСО охранява Доган, както и Пеевски, колко ни струва тази охрана, трябва да отговорят както президентът, който контролира НСО, така и премиерът, който контролира службите, които вземат решенията кои лица и по какви причини подлежат на охрана. За мен охраната на Доган и изключителното пренебрежение към нормативните изисквания, което тези охранители демонстрираха, е израз на това, че в днешна България има хора, които са над закона и над институциите. Подозирам, че това вече е въпрос и на символ. Докато Доган продължава да се ползва с този статут, той остава в сила и за много други в България. Един вид тотем или почетен председател на задкулисието.

ДВ: Как се разигра ситуацията след края на видеото? Какво ви казаха полицаите?

Христо Иванов: Бяха внимателни и видимо смутени. Не личеше да имат съмнения, че охранителите са от НСО.

ДВ: В социалните мрежи се организира масово посещение на „Росенец“ в събота. Каква ще е неговата цел? Какво ще търсите там?

Христо Иванов: Мисля, че хората искат да изразят несъгласието си с цялата тази свръхзаконовост на „Росенец“, да заявят свободата си от режима на страхуване, който все повече ни се налага. А аз, освен това, искам да си взема и знамето, защото то е символ на нашата република и гражданското ни достойнство.

ДВ: Каква е политическата подплата на вашата акция? Очаквате ли „да събудите“ обществото срещу корупцията и беззаконието е да съберете голяма подкрепа на изборите догодина?

Христо Иванов: Общественото възмущение е факт, над милион души са гледали видеото. Ние знаем обаче, че борбата за установяване на равенство пред закона за всички в България изисква дългосрочни усилия и сме готови за тях. Надявам се, че този казус ще подпомогне изграждането на по-широко споделен консенсус, че ни трябва върховенство на правото и силни и независими институции.

Как прокуратурата претърси къщата на Илия Златанов

Екип на Дневник

Скрийншот от видеото от претърсването
Скрийншот от видеото от претърсването

Специализираната прокуратура и МВР са извършили претърсване в къщата на Илия Златанов – бизнесмена, който е основен свидетел по разследването на „Антикорупционния фонд“ – „Осемте джуджета“, във вторник (7 юли) вечерта в квартал „Симеоново“. За това няма официална информация, но за акцията съобщиха от неправителствената организация, които разпространиха и видео как маскирани мъже влизат в къщата.

Пред „Дневник“ за действията на разследващите разказа и дъщерята на Златанов – Пролетина Златанова. Тя живее там със семейството си. Акцията продължава до след полунощ, като разследващите изземват златни монети, които намират, след като претърсват за втори път един шкаф, разказва Златанова.

Нейното основно опасение е, че „те искаха да направят нещо, за да покажат, че баща ми лъже и че е човек, на чиито твърдения не може да се вярва“.

От видеото, разпространено от „Антикорупционния фонд“ и предоставено от Пролетина Златанова, се виждат въоръжени и маскирани полицаи, които обикалят къщата в началото на акцията. „Дневник“ не откри никой от прокуратурата за коментар.

Във вторник вечерта Пролетина Златанова получава обаждане от СОТ, че в дома се е включила аларма. Служители на охранителната фирма пристигат на място и виждат разбита врата, като служителите на реда не ги допускат да влязат

Когато Пролетина Златанова пристига, на вратата се засича с човек, който й се струва познат. „Това беше прокурор Димитър Франтишек, който, като си показах личната карта и разбра коя съм, си тръгна“, разказва Златанова. Франтишек беше шеф на специализираната прокуратура, но преди месец изненадващо напусна поста. Бащата на Пролетина – Илия Златанов, твърди, че го е виждал в ресторанта „Осемте джуджета“, където той се е срещал с бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров.

Полицаите пред къщата на Илия Златанов във вторник вечерта.
Полицаите пред къщата на Илия Златанов във вторник вечерта.

Цяла вечер до късно през нощта разследващите извършват претърсване, включително и с металотърсачи в двора и в къщата на Златанов. „Прокараха ги по всички стени, взеха документи, лаптопи – моят и на съпруга ми, откриха монети“, разказва жената. Тя получава малко информация какво точно се случва, като единственият и най-чест отговор, който чува, е че всичко е свързано с делото 128 от 2019 година.

„Най-фрапиращото беше – вече бяха минали всички стаи, бяха прегледали всички чекмеджета и протоколите бяха написани, когато на един от разследващите му звънна телефонът. Започна да описва какви монети са намерени. След като затвори, извика едно от двете поемни лица и заедно се качиха в спалнята на втория етаж. Аз ги последвах след малко. Видях ги как излизат от стаята и ми съобщиха, че са забравили да проверят един скрин. Това е един шкаф, който те огледаха много внимателно, аз го бях подреждала буквално преди няколко дни. Във второто чекмедже, където имаше само две блузи и в който преди това нямаше този плик, те откриха плик със златни монети и фактури, издадени от Германия на името на баща ми“, разказа Пролетина Златанова.

Малко след 02 ч. разследващите си тръгват.

Претърсването е било във връзка с дело номер 128 от 2019 година – най-вероятно делото, започнало след среща на Илия Златанов с бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров, известен с прякора си Петьо Еврото. При него той отива за съдействие да спаси бизнеса си, за който имат конфликт със сина му Явор. При ареста му през юли 2019 година прокуратурата изземва голямо количество злато. То впоследствие изчезва, като на Илия Златанов са показани документи от прокуратурата, според които златото е купено от Виена. За това той разказа във втората част на разследването „Осемте джуджета“.

„В прокуратурата си имат механизъм за съставяне на фалшиви документи. Откъде намериха фактури на мен, намериха на мое име, че съм купувал златото от австрийски дилър? Ха, кажете? Значи те си ги фабрикуват“, казва Златанов в клипа на „Антикорупционния фонд“. В него е цитиран синът на Златанов – Явор, който твърди, че иззетото злато е негово и той има документи за него, които засега няма да показва.

След излъчването на първата част на разследването прокуратурата привика автора му Николай Стайков на разпит, но не са известни други действия на разследващите.

Разрешението за претърсване е подписано от съдия Андон Миталов от Специализирания наказателен съд. На 5 февруари тази година държавният секретар на САЩ включи съдия Миталов и семейството му в списъка на лицата със забрана за влизане в САЩ поради негово участие в значителни корупционни дейности. На извънредно заседание на 6 февруари съдийската колегия на ВСС взе решение да поиска от главния прокурор, КПКОНПИ и Държавния департамент всички възможни данни по случая. Няма публично известни факти или обстоятелства, които уличават съдията в корупционни действия, като съдийската колегия отказа да го отстрани от длъжност.