За всички е ясно, че новата сглобка на редовно управление не е застрашена нито от парламентарното малцинство, нито от заклинанията на ядосания сладовластник Радев. Още по-малко има обществени нагласи за бързо отстраняване на изпълнителната власт.
Иначе казано, копейкин, Нинова, Тошко, Недялко и техният неформален вожд Радев в борбата срещу възстановяването на някаква нормалност в управлението е обречена на жалостив лай покрай тръгналия керван.
Поне за момента и в близко бъдеще могат да си веят партийните знамена и по площадите, но няма да ги огрее пожарът на собствения безсилен гняв. С него не могат да подпалят на този етап темелите на невижданото отдавна управленско мнозинство.
Видя се, че и Митрофанова, покровителката на горните съмишленици по линия на заклеймяването на ново управление, може само да приласкае отломките от рашисткия си антураж в България, да ги почерпи и да ги инструктира още веднъж да лъжат, че България може да бъде въвлечена с жива сила във войната в Украйна. Притихнала е в очакване. Има защо да се безпокои.
По-различно стоят нещата в лагера на “победилата революция”. Нейните вождове тепърва трябва да доказват, че си е струвало да бъдат подкрепени, за да си рискуват опозиционния кеф и политическото бъдеще. Опасността за оцеляването на толкова трудно постигнатото им сближаване в името на управлението идва от техните среди.
Коалицията “Митрофанова” разбира това отлично и сипва с лопата пропагандна сол в старите рани на новото управление. Желаещите да ги разчовъркат никак не са малко-някои с искреното убеждение, че защитават морала от “предателството”.
Неблагодарна задача е да им се опонира-все едно да спориш с отшелник от позицията на грешник. Прави са да припомнят какво е било, пък какво е станало днес. Тон за тази песен непрекъснато подхваща Радев. Пригласящите му, макари и без всички те да го харесват, неволно попадат в неговия хор.
Същевременно чрез примери от световната и нашата история “отшелниците” могат да бъдат оборени относно това кой, кого и защо е “препрал” и що е то непоклатим морал (пред лицето на смъртна опасност).
Чърчил препра Сталин, съюзявайки се него срещу Хитлер. За Рузвелт, който споделял със Сталин неприязънта към Британската империя от републикански позиции и направо си харесвал диктатора в Кремъл, да не говорим.
Във Великобритания, а още повече в САЩ, в онзи период на съюзничество с Москва за Съветския съюз и Сталин се възцарява период на “само добро или нищо”.
Рейгън, Тачър и Хелмут Кол вкупом препраха Горбачов, който възприе доста от техните либерални позиции, но си остана дълго след това комунист, който се бори за “истинския комунизъм” под знамето на Ленин.
Желев и СДС препраха БКП чрез правителството на Димитър Попов (а и на вицепрезидент от БКП се съгласиха, препирайки също личния образ на един червен до края на дните си комунистически генерал).
А колко дълго лидери на демократичния свят перяха с потупвания, поощрения и прочее комплименти образа на един български премиер, какъвто в техните държави никога не биха допуснали до цялата власт?
Сега със същия дългогодишно препиран през европейската пералня политик се наложи да говорят тъкмо онези, които говореха у нас най-много срещу него ( направо като в случая с антикомунист Номер едно на света Чърчил спрямо комунист Номер едно Сталин преди войната).
Никой не знае какъв ще е крайният резултат от това “пране”. Не може да се изключи (военно)временният съюз с него да прерасне в някаква желязна завеса и студена война. Но в тактическо отношение е видно, че главният губещ на български терен е Путлер, новият Сталин.
Опасностите остават за самите “перачи” и “предатели”. Тях ще ги съдят по делата избирателите им. Ще ги съди и историята, която, знаем, се пише от победителите. Възможно е те да се (д)окажат в тази роля, но въпреки това да бъдат отхвърлени от избирателите.
На Чърчил му се е случило точно това, след като е изпълнил най-важната си мисия (за себе си, британците, съюзниците и света). Те да не са нещо повече от него?
Епилогът на главния прокурор предстои, все едно дали ще е с парашут или без. Слънцето обаче залязва и за други политически кариери. Кои? Коментар на Емилия Милчева.
Бързо или бавно ще е падането на Иван Гешев от поста главен прокурор зависи от това дали ВСС ще успее да гласува освобождаването му следващата седмица и за колко време президентът ще подпише указа. В този промеждутък – ако вече не го е направил – Гешев ще трябва да договори своето бъдеще в или извън прокуратурата.
Дипломатически пост изглежда абсурден, преназначаването му като прокурор във Върховна административна или Върховна касационна прокуратура зависи от Висшия съдебен съвет – а ВСС ще направи каквото кажат заповедниците му.
Със сигурност Гешев ще се бори да остане в системата на правораздаването. Предвид искането за освобождаването му не би било трудно. Първоначално исканията бяха две, впоследствие редуцирани до едно, относително по-леко от първото и по-удобно за доказване.
Според част от членовете на ВСС Гешев е уронил престижа на съдебната власт, наричайки политици „политически боклук“.
В очакване на епилога
Главният прокурор отложи планираното вчера обръщение към нацията по БНТ, а съобщението, че безпрецедентното изявление няма да се състои, дойде след 15-часовото заседание на Висшия съдебен съвет.
На него членовете на ВСС отложиха дебатите и гласуването по отстраняването на Гешев за понеделник, 12 юни. Тогава кадровиците на съдебната система продължават, но главният прокурор заминава за Брюксел, тъй като във вторник ще бъде изслушан от Мониторинговата група към LIBE – Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, която организира извънредно обсъждане на ситуацията в България.
Ако българският главен прокурор изнесе скандална информация за трикратен премиер от редиците на Европейската народна партия (ЕНП), това едва ли ще остане затворено в рамките на изслушването. Да не забравяме, че догодина предстоят и евроизбори.
Обръщение от ефира на обществената телевизия все пак ще има – като епилог на един главен прокурор следващия четвъртък, когато ВСС може да гласува за освобождаването му. Може би дори не просто на един, а на последния, ако радетелите за конституционна реформа реализират идеята си институтът на главния прокурор въобще да се заличи.
В промеждутъка на тези събития Иван Гешев е твърдо решен да постъпи като „българин, мъж и магистрат“ и иска да бъде изслушан на закрито заседание в парламента – във връзка с досъдебни производства за корупция по високите етажи на властта и търговия с влияние. Преди това изпрати в Народното събрание купища документи, свързани с „Барселонагейт“ и поиска имунитета на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
Атанас Чобанов от разследващия сайт BIRD разкри, че папките по делото „Барселонагейт“, което доскоро беше на трупчета, са пътували 2 години и два месеца от специализираната прокуратура до Софийска градска прокуратура.
Изпратени са били на 22 юли 2020, а приети – на 2 септември 2022 г. От „Биволъ“ и BIRD разкриха и част от съдържанието на документите, внесени в парламента.
В тях се вижда, че „разследването идентифицира като действителен източник на средствата за придобиване на имота (къщата в Барселона, в която живееше с детето си бившата манекенка Борислава Йовчева – б.а.) Бойко Методиев Борисов“.
Депутатите игнорират изпратеното от прокуратурата. Същото се случва и с искането за имунитета на Борисов, като народните представители бавят създаването на временна комисия, която да разглежда исканията за имунитети – идея на управляващото мнозинство от ГЕРБ и ПП-ДБ. Затова и главният прокурор иска да говори – и пред българските депутати, и пред евродепутатите, а накрая и на нацията.
Появиха се коментари като: „Ако вкара Борисов в затвора, няма значение другото“. Както и такива с обратен знак – „Ако Борисов махне Гешев, ще е свършил добра работа“. Така дори разчистването на сметки е посрещано с одобрение от общество, жадуващо за правосъдие, пък било то и като в уестърн.
Най-важните въпроси надали ще получат отговори
Елиминациите не са в обществeн интерес. На една част от гражданите обаче им е писнало от мафиотизираната държава и липса на правосъдие, друга са се примирили, а трети ги устройва напълно. Притиснат от обстоятелствата и интереси, които искат да го отстранят от поста, главният прокурор действа като наказател. Борисов пък е крепител на властта – и следователно се намира под закрила.
Но дори и да се потвърдят всички предположения за къщата и бутика в Барселона, купени за няколко милиона изпрани евро, на най-важните въпроси няма да се чуят отговорите. А те са много. Кой и как урежда назначенията в съдебната система например?
Вероятно същите хора, които посочвват кой да бъде ударен и се грижат за неслучайно разпределение на дела за уреждане на частни интереси. Преди време „Капитал“ написа, че „докато всички погледи са вперени в Иван Гешев, председателят на Върховния административен съд (Георги Чолаков – б.а.) е реалният диригент на събитията в съдебната система“.
Помнят се случаи като“семейната приятелка“, „шефе, ти си го избра“, но покрити в тъмнина остават всички съобщения за скрити в офшорни сметки мръсни пари на политици и магистрати.
Това е истинският път на корупцията, който остава тъмен и неосветен – къде са отишли част от милионите, предназначени за строителство на магистрала „Хемус“, защо делото „КТБ“ не приключва и Делян Пеевски е изключен от него, колко от стотиците милиони за язовири са изхарчени наистина за язовири.
Интегритетът на прокурорите и недосегаемият доскоро главен прокурор не са единствените проблеми на българската съдебна система.
Епилогът на наказателя обаче предстои, все едно дали ще е с парашут или без. Слънцето залязва и за други политически кариери. А българската Темида все така продължава да накланя везните.
Снимка: БГНЕС Защо Митрофанова и приходящите ѝ рупори толкова настояват, че страната ни ще праща войници в Украйна?
„Независимо от това, че възгледите на българските граждани за актуалния дневен ред далеч не са еднородни, официална София уверено се придържа към антируския наратив. Системното въвличане на страната в конфликта в Украйна – било то чрез снабдяване на киевския режим с боеприпаси, или например чрез евентуалното изпращане на национален контингент в зоната на военните действия, несъмнено ще има негативни последици за двустранния диалог.“
Думите са на руския посланик в България Елеонора Митрофанова по време на събитие в посолството на страната у нас, на което бяха поканени множество симпатизиращи на Кремъл политици и общественици.
Казаното от Митрофанова не звучи по никакъв начин изненадващо. Още от самото начало на руската инвазия в Украйна от посолството на Русия у нас идват съобщения, според които самият факт, че не сме скочили на страната на Кремъл в тази война, е опасен и ни въвлича във военните действия.
В последните два месеца обаче това послание става крайно натрапчиво, защото започва да се просмуква дълбоко в комуникацията на масата от проруските говорители.
Статуси, видеа, TikTok клипчета… групата от гласовитите почитатели на Путин говори за това как България е на ръба да изпрати войници в Украйна да се бият. Или как ще възникне военен конфликт в Косово и български момчета ще бъдат пратени на фронта.
Много от посланията продължават в една по-революционна посока с призиви за съпротива, която да попречи на формирането на прозападно правителство, тъй като, видиш ли, това щяло да бъде краят за България.
А сега и това изказване на Митрофанова – „евентуалното изпращане на национален контингент в зоната на военните действия“.
Подобни инсинуации, според които с новата власт България я очаква неминуема война и поставяне под чужда власт, зачестиха изключително много в социалните медии и в изказванията на проруски говорители, особено когато стана ясно, че редовно правителство може и да се случи.
Големият въпрос е наистина ли България е до такава степен на ръба да прати войници в Украйна?
Поне към момента няма абсолютно никаква информация за подобно нещо. Нито дори намек. Нито Украйна е отправяла подобно искане, нито някой български политик е повдигал въобще темата, нито която и да е държава в НАТО е пратила до момента свои войници.
Подобни твърдения не могат да се гледат сериозно и по простата причина, че правителството само не може да изпрати български войници да се бият зад граница. Подобно действие изисква решение от парламента.
И макар в момента в Народното събрание да има прозападно мнозинство, което подкрепя Киев в борбата му срещу руските окупатори, е доста съмнително управляващите да решат да вкарат в този конфликт българска жива сила. Такова нещо ще е безкрайно непопулярно – ще предизвика протести и ще засили още повече несигурността у нас.
И именно защото едно такова потенциално решение е безкрайно непопулярно и удря тежко по вкоренения в българите още от Първата световна война насам пацифизъм, затова се разпространяват и тези твърдения.
Наречете го учебникарски пример за пропаганда, дезинформация или дори информационна война.
Разпространяването на такива тези носи след себе си страх, хаос и недоволство, които при правилно подтикване могат да доведат до безредици, несигурност и отслабване на държавата. А в нашия конкретен случай и до връщане към онова състояние на свободно падане, хлабаво управление и мислене в кратки хоризонти.
Истината е, че България се намира в състояние на тежък хаос, и по всичко личи, че има хора, на които им се иска това да си остане така.
Колкото и да изглежда грозно и изпълнено с неприятни за преглъщане компромиси, сегашното ново правителство поне дава някакъв шанс на страната ни да се стабилизира и да поеме по пътя към излизане от кризите и да вкара страната в Шенген и еврозоната.
Последните две са особен трън в очите на русофилите у нас, тъй като те биха засилили още повече интеграцията на България в Европейския съюз и биха я откъснали от сферата на влияние на Москва.
Затова и когато на власт идва едно управление, което е негативно настроено към Русия, фабриките за тролове започват да работят на пълни обороти, бълвайки лъжи, дезинформация и откровени глупости.
Колкото повече страх, недоверие и гняв предизвикат, толкова по-близо ще са до връщането на страната по пътя на хаоса.
Така че когато погледнете следващия път към някой от тези гласовити говорители на руската пропаганда и техните високопарни твърдения, за въвличане на България към войната, замислете се много добре какви са реалните интереси на България и кой всъщност ги предава в интереса на чужда държава.
От Мечо Пух българската политика взима много абсурдни идеи, които реализира по смешен начин. От българската политика Мечо Пух не взима нищо – и така си е съвършен. Но ако реши да кльофне в несъвършенството, ще му помогнем, като му подарим някои свои изконни принципи.
Първият е за противното Аз. Имам предвид противоположното, но и противното звучи добре. През 1990 българските комунисти заспаха като престъпната стогодишна руска курва БКП, а се събудиха като невинната европейска девица БСП. Девица – да не се бърка с левица. Само девиците могат с гордост да се хвалят, че са пак тук и пак същите. Е, и „бившите“ комунисти. Наистина, пак са същите – некадърни, крадливи, лъжливи. И любят Русия повече от себе дори.
После изневиделица дойде Симеон. Или го домъкна котката. Уж цар, той с охота стана премиер. Но пак настояваше да го царосват и придворните го царосваха – нали ръката, която храни, трябва да се целува. А Негово Нищожество, въпреки че борави с пет думи и никога не знае колко е часът, сътвори мантрата „няма ляво, няма дясно“, с която вкара българската политика в популизма, където тя продължава да затъва.
И третата голяма трансформация, свързана с противното Аз, е с Румен Радев. Той заспа президент, а се събуди президент и премиер едновременно. Заспа като човек, призван да спазва Конституцията, а се събуди като нарушител на основния демократичен принцип – разделение на властите. Е, за негова чест, запази автентична част от себе си – заспа като човек на руските интереси в България и се събуди пак като човек на руските интереси в България.
Вторият принцип, който ще подарим на Мечо Пух, е за величието на нищожеството. Велико е да си лидер на партия, но е нищожно да ти викат Копейкин. Велико е да си главен прокурор, но е нищожно да обвиняваш избирателно. Велико е да искаш съдебна реформа, но е нищожно да не знаеш как да я направиш. И прочие слабоумия.
Третият принцип е за ръководната роля на невежеството. Ако си Бойко Борисов и не знаеш кой политически ход е най-добър, не пробвай всичките в един и същи ден, докато уцелиш правилния.
Ако си Корнелия Нинова и не знаеш каквото и да било за каквото и да било, не се фукай, че можеш да управляваш най-добре от всички. Ако си Румен Радев и не знаеш как още да угодиш на Русия, не ходи в Южна Африка да търсиш отговора. Направи както обикновено – питай Елеонора Митрофанова, тя знае.
И четвъртият принцип е за двойния стандарт. Аз, дори когато греша, съм прав – всички други, дори когато са прави – грешат. Ченгетата са престъпници, но престъпниците не са ченгета. В Македония има българи, обаче в България няма македонци. Европа ни плаща, но ние обичаме Русия. Такива простички неща имам предвид.
Съмнявам се обаче, че Мечо Пух ще иска да вземе тези наши принципи. Той все пак е твърде умен и, ако ииска, винаги може да открие сам Северния полюс-колюс, а не да чака някой друг да му го открие.
Стотици украинци, които живеят в София, и българи, които ги подкрепят, се събраха пред сградата на руската дипломатическа мисия
Протест под наслов “Българите срещу руския геноцид – Каховка – това сме ние!” се проведе пред Руското посолство в София в петък вечерта.
Повод за протеста стана разрушаването на стената на язовир „Нова Каховка“, стана във вторник и предизвика големи наводнения, предизвиквайки евакуацията на хиляди хора и тежка екологична катастрофа. Съобщено беше и за няколко жертви и пострадали.
Москва обвини Киев за „саботаж“ във ВЕЦ „Нова Каховка“, който се намира в окупираната от руските сили територия, но украинските власти отвърнаха, че това е тяхна терористична атака.
В петък украинската служба за сигурност съобщи, че е прехванала телефонен разговор между руски военни, който „потвърждава“, че Русия стои зад това. В него се чуват гласове, които обсъждат, че става дума за действията на „група за саботажи“.
В протеста участваха и много деца, доведени от родителите си
Протестът в София беше организиран от Сдружението на украинските организации в България „Мати Украйна“.
„Взривяването на Каховската ВЕЦ и унищожаване на мирното население на Украйна, инфраструктурата ѝ е военно престъпление. Запорожката АЕЦ е също под заплаха! Замърсяване на Черно море е въпрос на дни! Мини, снаряди, фекалии, гробове и трупове…“, написаха в информацията за събитието във Фейсбук организаторите.
Дете държи рисунка на картата на Украйна с надпис „Долу ръцете!“
По време на протеста събралите се стотици представители на украинската общност и българи, които дойдоха да ги подкрепят, изливаха вода и поставяха детски играчки пред посолството, за да напомнят за пораженията от тежките наводнения.
Хората скандираха по адрес на Русия: „ТероРусия“.
Близки на украинци от градчето Нова Каховка разказаха, че всичко, което са градили цял живот – домовете и покъщината им, е унищожено.
Руски имигранти в България, протестиращи срещу войната на Русия в Украйна
От 24 февруари м.г., когато Русия нахлу в Украйна, до април т.г. в Държавната агенция за бежанците са били подадени повече от 200 заявления с искане за предоставяне на политическо убежище на граждани на Руската федерация. От тях одобрените са едва 8 сочат данни на емигрантската организация „Свободна Русия“, основана в България.
От държавната агенция мълчаливо отказват да потвърдят или да отрекат тези данни. А според Генадий Гудков – бивш опозиционен депутат в Руската дума, който сега живее във Варна, дейността на комисията демонстрира „безобразно отношение към съдбите на хората, заплашени от наказателно преследване в Русия заради заявеното си негативно отношение към войната на Путин в Украйна и репресивния му режим.“
Последният случай с отказ за предоставяне на хуманитарен и бежански статут в България на руски гражданин е от 30 май т.г. Тогава Върховният административен съд окончателно отхвърли молбата на руския гражданин Александър Стоцки.
Той пристига в България веднага след началото на войната в Украйна. В родината си Стоцки открито заявява опозиционните си убеждения и осъжда
агресиятаи репресиите на Путин
Бил е наблюдател на изборите за Дума на Руската федерация в щаба на московските опозиционни политици и поддръжник на платформата „Умно гласуване“, основана от опозиционния лидер Алексей Навални.
В България Стоцки е сред най-активните участници в антипутинските и антивоенни протести и член на „Свободна Русия“. От пристигането си у нас той работи като доброволец в центровете за оказване на помощ на бежанците от Украйна. Въпреки това молбата му за получаване на убежище в България е отхвърлена.
Според Държавната агенция за бежанците „молителят не обосновава необходимостта от предоставяне на закрила и не посочва причини за основателни опасения от преследване в държавата си на произход. Вероятността да е бил призован за мобилизация за предстоящата „военна операция“ в Украйна е несъществена, пише в мотивите за отказа на агенцията. Няма твърдения, от които да се направи обоснован извод, че чуждият гражданин може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание от официалните власти или някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира.“
„В Руските затвори
хората са изтезавани – морално, физически и сексуално,
коментира тези мотиви на агенцията Генадий Гудков. Вероятно всички свидетелства за тези издевателства, изнесени нелегално в Европа и публикувани в платформата „Гулагу.нет“, трябва да бъдат предоставени на Агенцията за бежанците и българския съд, за да променят най-сетне отношението си към руските граждани, търсещи политическо убежище в България“, казва Гудков в разговор за „Дневник“.
Протест на руски имигранти във Варна
Личните истории на руските граждани, потърсили хуманитарен и бежански статут в България са различни, но се срещат в една пресечна точка – всички те наричат „специалната военна операция“ на Русия в Украйна война, не желаят да участват в нея и активно се съпротивляват на репресивния режим, установен от Путин в страната им.
Данил Маурин е активен и последователен поддръжник на опозицията в Русия. Пред агенцията за бежанците той представя документи, с които доказва, че е преследван и политически репресиран единствено защото е сред противниците на войната в Украйна. Маурин твърди, че многократно е заплашван от полицията заради откритите си граждански позиции докато на 18 май м.г. той е осъден да плати глоба заради „публични действия, насочени към дискредитиране на въоръжените сили на Руската федерация“.
Скоро след това той е принуден да закрие търговското си дружество, тъй като голяма част от дейността му е свързана с договори за доставки към държавни компании, които внезапно спират. За да избегнат по-нататъшни репресии, Данил Маурин и съпругата му продават имуществото си в Екатеринбург, където живеели, и напускат Русия с полет през Истанбул. След това се установяват във Варна.
Ирина Дмитриева пристига в България веднага след началото на войната в Украйна заедно с дъщеря си, която страда от генетично заболяване. По време на интервюто си пред Държавната агенция за бежанците тя заявява, че е напуснала Русия заедно с дъщеря си, заради несъгласие с политиката на Путин и открито е изразявала недоволството си.
Тя е била задържана по време на антивоенен митинг, а след това по същия повод в дома й са провеждани огледи от полицията. Положението още повече се влошило след началото на войната в Украйна, когато всеки, изразил публично позиция против агресията, е бил заплашен с лишаване от свобода. Поради генетично заболяване дъщеря й имала нужда от ежедневни медицински грижи и скъпи лекарства, които в Русия ще й бъдат отказани заради заявената позиция на неодобрение към правителство на страната. Ирина Дмитриева е член на управителния съвет на „Свободна Русия“.
Павел Бочкарьов е музикант с български произход. Той отказва да служи в руската армия и пристига в България месец след началото на войната в Украйна. Пред агенцията за бежанците той мотивира молбата си за закрила именно с нежеланието си да бъде мобилизиран, да служи в армия, която осъществява геноцид над съседен народ, и да бъде заставян да извършва военни престъпления.
Преди няколко месеца Бочкарьов научава от свои роднини в Русия, че срещу неговия отказ от военна служба е заведено административно дело и му е отправено предупреждение, че то може да прерасне в наказателно като заради отказа му да се яви на военна служба го грози присъда от 10 г. лишаване от свобода. Павел Бочкарьов е член на организацията „Свободна Русия“.
Решенията на Държавната агенция за бежанците за отказ от предоставяне на бежански статут във всеки един от тези случаи са пълни с противоречия а цели параграфи от съдържанието им са
сякашписани под индиго
В тях от една страна се признава, че: „Авторитарният президент на Русия доминира политическата система заедно със мощни съюзници в службите за сигурност и бизнес сектора. Тези групи ефективно контролират парламента, който не е свободно избран. Конституционните поправки от 2020 г. формализират властта на президента над законодателната власт и позволяват на Путин да запази президентския си пост до 2036 г., демонстрирайки способността си да манипулира системата.“
Но още в следващото изречение от заключенията си експертите на агенцията за бежанците правят изненадващ извод: „От цитираната информация става ясно, че макар Русия да изпитва проблеми с утвърждаване на върховенството на закона и налагане на демократични порядки,
страната не е в състояние на въоръжен конфликт
() Следователно не следва да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на страната си на произход чужденецът би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантен на предоставяне на хуманитарен статут“.
Според Генадий Гудков агенцията за бежанците в България отказва да работи и да се съобразява със ситуацията, в която руските граждани са се оказали след началото на войната в Украйна.
„Те просто са привикнали да работят по шаблон, както с бежанците от Сирия или Афганистан, каза Гудков. Служителите в агенцията нямат никакво отношение към това, което се случва в Русия. Какви могат да са основанията да откажеш на някого статут на бежанец, след като Русия е призната за агресор, за спонсор на тероризма, изключена е от парламентарната асамблея на Съвета на Европа! Русия сама излезе от системата на Международния съд по правата на човека, денонсира всички договори, засягащи човешките права, по които беше страна.“
Бившия депутат в руската Дума твърди, че в своите решения българският съд просто копира становищата на Агенцията за бежанците. „Няма никаква логика и последователност в мотивите, с които съдът най-напред признава, че
в Русия се нарушават правата на човека
а след това приема, че там всичко е нормално.“, казва Гудков.
Протест на руски граждани в София
Още в средата на януари т.г. „Дневник“ изпрати до Държавната агенция за бежанците въпроси по Закона за достъп до информация. Отговорите трябваше да изяснят колко молби са подадени от началото на 2022 г. до 31 декември м.г. от граждани на Руската федерация за предоставяне на убежище в България, по колко от тях са били постановени откази и кои са били най-често констатираните причини за това.
Според съдържанието на Годишния доклад за дейността на комисията за предоставяне на убежище към президента и вицепрезидента на България, през 2022 г. тя е получила 10 молби за предоставяне на убежище. Само две от тях са били подадени от руски граждани. Девет от чуждестранните граждани не са получили убежище по различни причини, а от съдържанието на доклада не става ясно дали сред тях са и тези от Руската федерация.
В отговор на уточняващи въпроси по тази информация от президентството отговориха, че „президентът или вицепрезидентът не е длъжен да посочва основанията на свое решение“ за предоставяне или отказ за предоставяне на убежище на чужди граждани.
Какво ще се случи оттук нататък, когато делата на трупчета вече започват да тежат като воденични камъни, а Иван Гешев няма никакво намерение да се даде без бой? Анализ на Емилия Милчева.
Главният прокурор Иван Гешев остана сам на бала на чудовищата. Онези, които го поставиха на поста, напътстваха и използваха като щит, бухалка и чадър, станаха управляващи партньори и реформатори на Конституцията. А съюзниците, както и парите, не миришат.
Гешев и неговата безконтролност (и база данни) се превърнаха в бреме за новия политически съюз между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Щетите от запазването му, освен имиджови, биха били и финансови – стотици милиони по Плана за възстановяване и устойчивост щяха да бъдат блокирани, тъй като Европейската комисия обвърза траншовете с върховенството на правото и механизмът за разследване на главния прокурор е част от правната стабилност.
Иван Гешев, както е известно, се съпротивлява и тази седмица внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, свързани с отказите за образуване на досъдебни производства, механизма за независимо разследване на главния прокурор и избора на членове на Висшия съдебен съвет. С промените се намали от 17 на 13 гласа изискващото се мнозинство за отстраняване от поста му.
Делата на трупчета – камъни за удавници
За отмъщение Иван Гешев реши да покаже какво значи главният прокурор в България да „заработи“, и маските паднаха. Обществото потвърди всичките си обосновани предположения за прокуратурата – за бездействието ѝ относно корупцията по високите етажи, рекета с делата на трупчета и събрания по тях доказателствен материал, но също и за политиците, изплашени от онова, което се крие между папките.
Затова е лесно да се обясни защо парламентът прие толкова бързо механизма за разследване на главния прокурор, за който се настоява повече от десетилетие. Членове на ВСС пък внесоха две искания за освобождаване на Гешев, но от тях остана само едното – задето нарече депутатите „политически боклук“, с което е нарушил благоприличието и етичните правила и е уронил престижа на магистратите.
Той се защити с аргумента, че бил под въздействие на емоциите след опита за покушение на 1 май и заплашителното писмо, получено две седмици по-късно. След продължило 14-часово заседание ВСС реши да продължи в понеделник, когато се очаква и да се произнесе окончателно.
А главният прокурор реши да удави лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, окачвайки му на шията „Барселонагейт“, за да потъне по-бързо, а с него и съглашението за правителство. Разследването започна, след като испанско издание публикува през февруари 2020 г. информация, че властите в Испания проучват свързан ли е Борисов с международна схема за пране на пари, когато е бил премиер. С парите били купени луксозна къща и бутик в Барселона, ползвани от бившата манекенка Борислава Йовчева, за която се твърди, че има дете от Борисов.
В продължение на близо три години българската прокуратура се постара да потули, доколкото е възможно, „Барселонагейт“. През 2022 г. от Испания бяха получени 219 страници материали по разследването, чийто превод се точи месеци. Но сега за по-малко от седмица от внесеното на 2 юни искане за сваляне имунитета на Борисов бяха преведени последните материали.
Парламентът обаче не бърза да посяга към тях, за да научат депутатите, а също и обществото, дали бившият премиер е финансирал къщата в Барселона и покупка на луксозен бутик, има ли изнесени 300 милиона в Турция от Бейзат Яхя, свързан с ДПС и управител на ловно стопанство „Паламара“, с част от които била купена къща на Йовчева в Истанбул. (След медийните разкрития бившата манекенка продаде къщата и бутика в Барселона и по непотвърдена информация е в Турция.)
Дали обаче народните представители няма да изчакат най-напред освобождаването на главния прокурор? А междувременно е формирано съгласие между ПП–ДБ и ГЕРБ да се създаде временна комисия, която да разглежда исканията за имунитет и да оценява основанията им. Само че Гешев е с няколко изпреварващи хода.
Най-вероятно ще представи „Барселонагейт“ идната седмица, когато е поканен на изслушване по ключовата за България тема върховенство на правото и неговото прилагане, организирано от мониторинговата група към LIBE – Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европарламента.
Със сигурност онова, което се кани да огласи, може да се използва от противниците на най-голямата политическа сила в ЕП – Европейската народна партия, към която се числи и ГЕРБ.
Догодина през май предстоят евроизбори и всеки скандал ще бъде пуснат в употреба, а и в ЕНП с Борисов комай остана само председателят ѝ Манфред Вебер, самият той компрометиран от разкрития за допълнителни възнаграждения за ръководството на ЕНП.
Бледият конник на Апокалипсиса
Искането за имунитета на Борисов заради „Барселонагейт“ не е правосъдие, а разплата. Вижда се с просто око. Но то е същото, което вършеше главният прокурор и до момента, само че с обратен знак – сега ГЕРБ и лидерът му крепят правителството, второто редовно в рамките на близо три години и пет парламентарни избори. Нима обществото няма право да узнае истината за този „гейт“, макар да е наясно, че главният прокурор се прави на четвъртия конник на Апокалипсиса?
След всички афери през трите мандата на Борисов – „Ало, Ваньо“, инхаус договорите, изнесените пари за магистрала „Хемус“, телефонни разговори, разкриващи корупционни схеми и кадрувания на тъмно в съдебната власт – „Барселонагейт“ е единственото, което пробива омертата – заради предателството на Дона.
Същата мъст е и искането за освобождаването на Гешев, внесено от хора, бранили доскоро без срам и свян не лицето Гешев, а овладяната от задкулисието институция. Братя по оръжие с главния прокурор сега му посягат по заповед на ония, на които всички те служеха, но Гешев вече е непотребен.
В отворено писмо до пленума на ВСС бившият председател на Върховния касационен съд Лозан Панов – магистратът, който се възпротиви при избора на Гешев за главен прокурор, заяви: „Не допускам, че ВСС би се превърнал в „банка за услуги“ по искане за освобождаване на Иван Гешев.“
Πpичинa дa ви пpипoмня, дpaги ĸoлeги, вcичĸи тeзи фaĸти и oбcтoятeлcтвa, ca oпaceниятa ми, чe пopoцитe, ĸoитo cъпътcтвaxa избopa нa г-н Гeшeв зa глaвeн пpoĸypop, имa гoлямa вepoятнocт дa ce възпpoизвeдaт и пpи нeгoвoтo eвeнтyaлнo ocвoбoждaвaнe. Зa дa бъдa paзбpaн пo-дoбpe, щe изтъĸнa, чe пpи пpeдcтoящoтo глacyвaнe в ниĸaĸъв cлyчaй нe дoпycĸaм, чe ĸлючoвa poля зa вoтa биxa мoгли дa изигpaят дoбpyвaнeтo нa дeцa, cъпpyзи, poднини, „близĸи дaми нa мъжĸитe cъpцa“. Hиĸoгa нe cъм и дoпycĸaл, чe BCC би мoгъл дa ce пpeвъpнe в „бaнĸa зa ycлyги“. He дoпycĸaм и чe зaд дaдeн вoт мoжe дa ce ĸpият минaли гpexoвe. He дoпycĸaм и чe няĸoй би мoгъл дa ce „cпaзapи“ зa бъдeщo ĸapиepнo изpacтвaнe cлeд пpиĸлючвaнeтo нa дeйнocттa нa тoзи BCC. И нaй-нaĸpaя, ниĸoгa нe биx дoпycнaл, чe пpoблeмитe c г-н Гeшeв ca caмo cимптoм, a иcтинcĸaтa пpичинa ca зaвиcимocтитe нa члeнoвeтe нa cъдeбния пapлaмeнт.
Благоразумие в името на целостта на правителството и закрилата на Борисов или честност в името на декларираните принципи, оценявани от привържениците на ПП–ДБ? Изглежда, че в парламента ще постъпят разумно.
Руzкото посолство в София даде прием за най-верните си хора от предполагаемия рашистки елит от списъка си за гости.
Това е добър повод да се видят останките му.
Вече и другарите от ГЕРБ от групата за дружба с Русия в предишните ни народни събрания не са на терена на почерпката с чер хайвер.
Телеграфната агенция на Съветския съюз (ТАСС) разпространи новината за присъствие на лидери “политической партии “Возрождение”. https://tass.ru/politika/17965919
Акцентира в заглавието си:
“В мероприятии в том числе приняли участие лидеры политической партии “Возрождение”
От разпространеното от самото посолство видео се вижда, че фюрерът копейкин действително е бил на приема. Доста далеч е застанал от първите редици. Наднича като лалугер отзад.
Други “лидери” бандата му няма. В това отношение ТАСС послъгва по дефиниция (и по навик) – в случая с множественото число.
Напоследък фюрерът страни от камерите при акции, които го изобличават като върховен рашист. Той си знае защо. Нали е “историк”, чувал е за Нюрнберг.
Телеграфната агенция на Съветския Съюз откроява в заглавието си неговото участие, а той се крие в миманса.
Руzката хватка е безпощадна. Щом си паднал в капана й, тя те употребява безмилостно, колкото и да мишкуваш като “български патриот”. Изкарва те в заглавие – няма мърдане и снишаване.
Открийте “крайнодесния” в крайнолевия ъгъл на картинката.
Съветската телеграфна агенция е упълномощена да заяви също, че приемът на дипломатушката Митрофанова е бил уважен от социалисти.
Вижда се др. Александър Симов, близо до бившия(?) младежки лидер на БСП Борис Цветков, зад гърба на др. Петър Курумбашев, който забогатя милионерски и стана червен депутат след като от щаба на синия Петър Стоянов през 2001 г. прескочи в редиците на БСП (и явно пребивава поради своите зависимости в тази рашистка компания и до днес).
Сред разпознаваемите ращистки муцуни е и Румен Петков. Също и др. Снежана, която от десетилетия го играе върховна жрица на българската журналистика (шеф на СБЖ).
Такаа…Обаче…
Това ли е “представителността” на руzкия прием по върховен рашистки повод на национален празник?
По-ясна визуализация за рашистката изолация дори и в толкова гостоприемната за рашизма нашенска дестинация не може да се измисли.
П.С. Не познавам по физиономия дипломатическия елит от посолствата, уважили дипломатушката Митрофанова, но мога да декларирам, че на приема няма нито един представител на уважаваща себе си демократична държава, която поддържа дипломатически отношения с България и си прави труда да изпрати посланик у нас.
Репутацията на Пеевски бе „избелена“ от същия този политически елит, който преди това публично го заклеймяваше. Дали част от сделката между ГЕРБ и ПП-ДБ не стои в основата на оцеляването на кабинета „Денков“?
През последните няколко дни депутатът от ДПС Делян Пеевски говори пред медиите повече, отколкото през последните десет години. След масовите протести при избора му за шеф на ДАНС през 2013 той рядко ходеше на работа, бягаше от репортерите и телевизионните камери.
Тази сряда обаче г-н Пеевски бе избран за член на Конституционната комисия в 49-то НС. Макар той да не е в ръководството на ПГ на ДПС, с него за конституционната реформа разговаря Христо Иванов. Не е изключено конституционният проект на г-н Пеевски да стане носещата греда на очакваните промени в основния закон.
Реабилитиран ли е Пеевски
Конституционалистът Пеевски, за когото от години се твърди, че кадрува в съдебната система, и че главният прокурор Гешев е негово протеже, ще работи върху въпросните промени рамо до рамо с ПП-ДБ. Със същите, които воюваха срещу модела ГЕРБ-ДПС.
Въпросът дали Пеевски е реабилитиран не стои на дневен ред. Отговорът, очевидно, е „да”.
През последните дни неговата репутация бе „избелена“ от същия този политически елит, който преди това публично го заклеймяваше. Евроатлантиците от ГЕРБ, партньор в изпълнителната власт на евроатлантиците от ПП-ДБ, подкрепиха почти единодушно предложението санкционирания по „Магнитски” Пеевски да стане част от тези, които ще прекрояват българската Конституция.
Какво означава изборът на Пеевски в Конституционната комисия
Ако промените „Пеевски” бъдат приети, те ще отменят приетия преди седмица механизъм за разследването на главния прокурор от съдия; ще бъде пренебрегната препоръката на Венецианската комисия във ВСС да преобладават съдиите, избирани от съдии; ще се приравнят статутите на „тримата големи” (главният прокурор, председателите на ВАС и ВКС) и др.
Вотът на ГЕРБ в подкрепа на Пеевски не е изненада.
Да, техните хора протестираха през 2013 срещу кабинета „Орешарски” и срещу това Пеевски да оглави националната сигурност. Но изненада няма, защото партньорството между партията на Борисов и ДПС по-късно бе възстановено. През всички тези години то обаче не само не бе публично, а упорито и пламенно се отричаше от ГЕРБ. Днес те, най-малкото, не се срамуват да подкрепят Пеевски.
Стожер на изпълнителната власт?
Вотът на лидера на ДПС Карадайъ и особено на Пеевски за кабинета „Денков” е провокация към избирателите. Дали обаче ролята им на стожер на изпълнителната власт е фикция? Разбира се, в публичните си обяснения двамата казаха, че всъщност не подкрепяли кабинета, а само давали знак, че се готови да осигурят мнозинство за конституционни промени, каквото е необходимо на ГЕРБ и ПП-ДБ.
Изглежда ДПС и ГЕРБ искат да дискредитират ПП-ДБ, намигайки едни на други. Тук участват и ИТН, които гласуваха против кабинета „Денков”, но вкупом подкрепиха избирането на Пеевски за член на споменатата комисия. Решаваща обаче бе ролята на „Възраждане”, които не участваха в избора и така облекчиха задачата на Пеевски и ДПС.
Според Тошко Йорданов с вота си ИТН искали да позволят на ПП-ДБ и Пеевски свободно да си общуват в комисията. Освен че този хлапашки хумор не е подходящ за парламента, той вече спечели на ИТН, заслужено или не, прозвището „малкото ДПС”.
Не е изключено „същинското” ДПС да е част от сделката между ГЕРБ и ПП-ДБ, която стои в основата, ако не на избора, то на оцеляването на кабинета „Денков”.
Каква е сделката?
Тя, може би, изглежда така: ПП-ДБ получават подкрепа от ДПС и водещия им юрист Пеевски за конституционни промени; Борисов спи спокойно, защото считаният за човек на Пеевски главен прокурор Гешев е освободен предсрочно (драмата във ВСС обаче показва, че плановете май „не са това, което са”).
ДПС се легитимира публично като подпорна стена на кабинета, а може и да получават директно власт – има непотвърдени спекулации за главна роля в Министерството на икономиката.
Подобна сделка може да обясни осемте гласа „въздържал се”, в това число на лидерите на ПП-ДБ Петков, Иванов, Атанасов и Панев, при избора на Пеевски. Закъснелите плахи възражения на Иванов срещу новоизпечения конституционалист Пеевски не звучат особено убедително.
Защо всички от ПП-ДБ не гласуваха „против”? Защо нямаше протести като през 2013?
Промяната като че ли се е свила боязливо в ъгъла, а всички ще трябва да свикнем често да слушаме г-н Пеевски.
Във всяка война настъпва времето на обръщането, което не е край на войната, а начало на нов неин етап.
След първата голяма вълна от смърт и сълзи идва времето на болезнената равносметка на започналия войната; „време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни“ (Екл. 3:5).
На този фон в лоното на руския агресор започват да се долавят вътрешни трусове, които разтърсват територията на Путиновата държава, подобна на земетръси или изблици на вулканична лава.
Част от тези „протуберанси“ се долавят и далеч навън, дори в българската политика – с внезапното „дерайлиране“ на Румен Радев или на Иван Гешев, със заплахите на една проруска партия да организира нахлуване в българския парламент и да вземе властта чрез насилие.
Явно тези „вторични трусове“ са част от синдрома „да раздираш или да съшиваш, да мълчиш или да говориш“ (виж Екл. 3:7), който в български контекст е отделна и много голяма тема. Затова в следващите редове ще се опитам да очертая част от тенденциите на случващото се в Путинова Русия.
1. Катастрофите в руската история винаги са били прориви не в утопичното бъдеще, а в скръбното настояще, като нито едно от „времената“ не тече нормално. Те са катастрофи, отприщващи други катастрофи. Имаме самовластие, но и огромна по размерите си корупция, подяждаща тялото на империята, „руски бандитски бунт срещу руски бандитски бунт“ (Деян Кюранов).
Всичко това едновременно. В резултат на което много от нещата, за които носи отговорност Путинова Русия, трудно намират своето обяснение.
Как и защо язовирната стена на „Нова Каховка“ бе унищожена? Нали това излага под заплаха стотици хиляди хора, в опасна близост е Запорожката АЕЦ?
Изправени сме пред огромна по размерите си екологична катастрофа, която може тежко да порази Черно море. Нещо, което не е само проблем за Украйна, но и за Русия и за останалите черноморски държави. Затова все още се спори кой е „виновен“.
Планирана акция на Кремъл, преминаване към „ековойна“, или „бандитска случайност“? Щом Украйна не се предава, явно тогава ще бъде „ничия“.
2. Руското настояще е винаги митологично, откъдето се пръкват и толкова много беди. Приказният богатир на Русия Иля Муромец трийсет и три години събирал сили, докато спал на зиданата печка. Бил толкова корпулентен, че не можел да се повдигне, но внезапно и неясно как се активизирал.
Ала подвизите му са толкова реални, колкото и тези на нашенския Крали Марко – компенсаторни приказки, идващи да скрият руските зависимости от татарите и „Златната орда“. В тази връзка се налагат паралелите как Китай ще осребри развоя на войната в Украйна.
3. Когато авторитарната утопия съумее да се слее с властта, настъпва времето на митингите за вярност към вожда, на патетичните клетви и ударните лозунги, на покорната глъч на тълпата. И отново колона след колона военни части набиват крак.
Във време на пълно корупционно разтление и на фона на продължаващата война това започва да изглежда като някакъв несекващ парад-фестивал. И с усилията на тоталната пропаганда на мнозина в Русия започва да им се струва, че на хоризонта ги чака победата (както някога „светлото бъдеще“). Че всичко е на една ръка разстояние, че предстои „хармонията на славата“. Въпреки всичко. Въпреки цялата пролята кръв в Украйна.
4. А на хоризонта надвисват облаци. В утрото на 5 юни в радиоефира на Ростовска, Воронежка и Белгородска област е прочетен текст, че в Русия е въведено военно положение и всеобща мобилизация.
Можем да си представим паниката, дори в една „дирижираната демокрация“. Какво е обяснението на това? Пробив на украински служби? Действия на руски съпротивителни сили. Засега няма отговор.
Но „фейкът“ е факт. С гласа на Путин било отправено следното „важно съобщение“:
Руски граждани, братя и сестри. Днес в 4 часа сутринта украинските войски, въоръжени до зъби от блока на НАТО, със съгласието и с подкрепата на Вашингтон нахлуха на територията на Курска, Белгородска и Брянска област. На териториите на тези области е въведено военно положение, а жителите трябва да се евакуират. Издаден е указ за всеобща мобилизация.
Досега никой не поема отговорност за „фейка“, а той вече е част от обрата във войната.
5. Войната няма да спре, дори руските окупационни части бъдат изтласкани извън пределите на Украйна. Изходът на войната зависи от евентуалния успех на украинското контранастъпление, но в логиката на Путин войната не може да бъде прекратена. Нейният край би бил негов личен край, крах на неговия режим. Затова руските военни заводи продължават да бълват оръжия.
Все нови и нови са попълненията от мобилизационните списъци на РФ, на които е предначертано да положат костите си в украинския чернозем. Докато не се стигне до „нещо особено, което не наподобява нито на война, нито на мир“ (Ян Паточка). До някаква трайна „палестинизация“ на руско-украинския конфликт.
6. Проблемът на Путин е, че властта му, по думите на руския политолог Игор Яковенко, все повече заприличва на „шагренова кожа“, силно намалява зоната на неговия личен контрол. Политическото устройство на днешна Русия се крепи на вертикалната власт, на начина, по който Путин решава всички основни въпроси. Но във военно време нещата са по-различни, доказателство за което е и вътрешната битка между частната армия „Вагнер“ и редовната руска армия.
Излиза, че Путин вече няма стопроцентов контрол над армията, нито над Думата, в която депутати от проправителствената партия си позволяват да твърдят, че целите на „военната операция“ не са изпълнени, за което „навън“ дават присъда от пет години.
Но Путин все още контролира силовите структури и държи под контрол населението на своята огромна страна. Напоследък „вертикалът“ се е дистанцирал от „военната операция“ и нейните цели. Задава ли се „обрат – в една или друга посока – предстои да видим.
Прогнозите за случващото се в една авторитарна държава са трудна работа, доколкото там границата между „власт“ и „народ“ се размива; и ако я търсим, тя би трябвало да минава в дълбочина – през всеки дом и всяко семейство. Без да изключваме, разбира се, случайността.
кафенето 