кафенето

Новини и не само

В България репортерите са на мушката и на мафията, и на политиците, сочи доклад

В България репортерите са на мушката и на мафията, и на политиците, сочи доклад

© Цветелина Белутова, Капитал

България е непрестанно критикувана за ендемичната си корупция и неефективността на съдебната си система, а журналистите ѝ са цели както на организираната престъпност, така и на властите, които способстват насилието срещу тях, вместо да ги защитават.

Това показва новият годишен доклад на „Репортери без граници“, в който страната отново е на 111-о място (от 180 държави) по свобода на словото – най-ниско в ЕС и в целия регион. В световната класация точно преди България са Ангола и Етиопия, а веднага след нея – Мали, Никалагуа, Боливия и Габон.

Той сочи, че причината за нападенията са разследвания на корупция и международен трафик, връзките между политици и мафията и злоупотребата с европейско финансиране. За пример се дава арестът на Атила Биро и Димитър Стоянов през септември. (Повече за него четете тук.)

Убийствата на трима журналисти в Малта, Словакия и България в рамките на няколко месеца накараха света да осъзнае, че Европа вече не е безопасно убежище, особено за тези, които се интересуват от корупция, избягване на данъци и злоупотреба с фондове на ЕС, сочи още докладът. Има се предвид убийството на Виктория Маринова, макар прокуратурата да заяви, че мотивът за него не е бил свързан с работата ѝ.

„Може някой да е очаквал подобряване на свободата на медии в страната, тъй като България бе председател на Съвета на ЕС в първата половина на годината. Но се случи точно обратното“, пише още в доклада на „Репортери без граници“. Според организацията властите са направили брутална демонстрация за това, като са опитали да прикрият обстоятелствата около убийството на Маринова.

„Корупцията и съюзяването между медии, политици и олигарси в България са масово разпространени и най-яркото въплъщение е Делян Пеевски (…). Правителството продължава да раздава на медиите средства от еврофондовете при пълна непрозрачност и ефектът е, че са подкупвани получателите да не критикуват властите или изцяло да се въздържат от отразяване на определени проблемни сюжети. В същото време се увеличи натискът на правораздавателните органи върху независими медии като групата „Икономедиа“. Заплахите срещу репортери нараснаха през последните месеци до степен, че да си журналист в България вече е опасно“, заключават в „Репортери без граници“.

Сред европейските държави България отново е в компанията единствено на Русия, Беларус и Турция в годишната класация за свобода на медиите.
Сред европейските държави България отново е в компанията единствено на Русия, Беларус и Турция в годишната класация за свобода на медиите.

Все по-необходима полицейска защита

Упадъкът в свободата на словото в Европа върви успоредно с процеса на ерозиране на институциите, извършван от все по-авторитарни правителства, пише организацията. Европейските журналисти са обект на множество форми на натиск – убийства, опити за убийства, физически и вербални атаки, както и съдебен тормоз. Европа продължава да бъде континентът, който гарантира най-добре свободата на пресата, но работата на разследващите репортери става все по-трудна.

За пример е даден сицилианският журналист Паоло Боромети, когато италианската полиция спаси при опит за покушение от мафията. Запитан за причината да се планира убийството на Боромети, задържан мафиот отвърна: „Една малка смърт е добър урок за всички останали.“ Италия въпреки това се е покачила в индекса с три позиции до 43-о място.

Необходимостта от полицейска защита се усеща дори в държавите на върха на индекса, сочи изследването – в Холандия (3-то място) двама журналисти са охранявани 24/7, а в Швеция се е увеличил кибертормозът над репортери, които отразяват организирана престъпност или религиозни въпроси.

Тормоз, свързан с корупцията

Натискът над журналистите започва в момента, в който заговорят по деликатни теми, пише организацията, давайки за пример Румъния, където разследващият RISE Project бе притискан от властите с аргумента, че незаконно разпространява лични данни.

Понякога се стига и до физическо насилие – например в Сърбия, където домът на репортера Милан Йованович бе запален през декември по поръчка на кмет от партията на президентаАлександър Вучич.

В Полша Томаш Пиятек бе изправен пред военен съд, след като разкри връзките на тогавашния министър на отбраната с руската мафия, а сега журналисти от „Газета виборча“ са заплашени със затвор, задето са свързали лидера на управляващата партия Ярослав Качински със спорен строителен проект.

От думи към дела

Това е още един притеснителен феномен – дори в демокрациите журналистите са очерняни, обиждани и заплашвани от високопоставени политици. Крайнолевият Жак-Люк Меланшон във Франция заяви, че е „честно и здравословно“ журналистите да бъдат мразени, управляващите в Унгария отказват да отговарят на въпросите на журналисти, които не са от „приятелски“ медии.

Вербалните атаки окуржават насилието срещу репортери в цяла Европа – като най-тревожният пример е отношението на „Жълтите жилетки“ във Франция, където от началото на протестите са регистрирани няколко десетки сериозни инцидента, включително случая на репортерка от La Dépêche du Midi, която бе обиждана и заплашвана с изнасилване от група демонстранти в Тулуза.

Реклами

Борисов и „пълзящата диктатура“. Какво се крие зад тези думи?

„Апартаментгейт“ и други скандали развалят блажения сън на г-н Борисов. А изборите за ЕП наближават. На този фон премиерът заговори за „пълзяща диктатура“, която се опитвали да наложат опонентите на ГЕРБ.

Бойко Борисов пред журналистиПремиерът Бойко Борисов

Коментар на Петър Чолаков:

„Трябва да обединим всички сили срещу пълзящата диктатура, която се опитват да ни наложат нашите опоненти“ – така премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов коментира подписаното споразумение за съвместна работа на евроизборите с партия „Никола Петков“. Това е поредната стъпка, предприета от ГЕРБ, която е насочена към привличане на съмишленици. Или по-точно – към събиране на „патерички“ за предстоящия на 26 май вот. Партията на Борисов вече има подписано споразумение с „Обединени земеделци“, както и със СДС. Последните получиха и избираемо място в евролистата, щедро предоставено на г-н Александър Йорданов. Шефът на предизборния щаб на ГЕРБ г-н Цветанов посочи, че предстои и подписването на споразумения за европейските избори с „Гергьовден“, „Съюза на репресираните“ и „Български демократичен форум“.

Какво цели ГЕРБ с тези стъпки?

Първо: партията на Бойко Борисов се опитва да спечели легитимност и подкрепа за своите каузи в средите на демократите антикомунисти. Те бяха гръбнакът на алтернативата на социалистите, която се оформи след рухването на комунистическия режим. Особено апетитна и ценна тук е „историческата марка“ СДС.

Второ: Борисов и Цветанов остават верни на класическия римски принцип: Разделяй и владей. Част от представителите на традиционната десница (ДСБ), както и другите формации в „Демократична България“ вече изтъкнаха категорично, че няма да работят с ГЕРБ. Изглежда, че те (по-специално ДСБ) си взеха поука от второто правителство на г-н Борисов (ноември 2014 – януари 2017), когато той успя да изкуши някои от лидерите на Реформаторския блок (РБ) с постове в кабинета. Въпросните „колаборационисти“ – министри от РБ – бяха използвани от Борисов като жив щит. Те бяха поставени на невралгични постове, фокусиращи големи обществени очаквания (икономика, здравеопазване, образование, правосъдие и т.н.).

От една страна, партньорството с ГЕРБ разочарова много от избирателите на реформаторите и обезкърви традиционната десница. От друга, след предсрочния край на „Борисов 2“ съдебната система, жадна да демонстрира успехи в борбата с „корупцията по високите етажи“, подхвана „живия щит“. Даниел Митов, Петър Москов, Николай Ненчев, Христо Ангеличин и др. станаха обект на дела; някои получиха и осъдителни присъди. Пита се дали Борисов и неговата партия, за които се твърди, че контролират ключови лостове в палатите на Темида, не се „отплатиха“ по този начин за вярната служба на своите „патерички“ във властта?

Днес ГЕРБ отново успешно съблазняват част от десните. По този начин пречат на изграждането на единен фронт срещу себе си. Що се отнася до това дали ГЕРБ би могъл да спечели от новите си протези или придатъци: не е изключено, но е малко вероятно. „Марката“ СДС отдавна загуби своята привлекателност; електоралната тежест на партията е около процент. Тя изглежда се превърна в заложник на клиентелистки и корпоративни интереси. Макар и да не се е споминал, явно понастоящем синият лъв води мизерен пенсионерски живот. (Последното го прави особено податлив на изкушения.)

Да хвърлим поглед и върху партия „Никола Петков“. В дигиталната ера не е нужно да видиш обувките и дланите на човека, за да си изградиш бърза представа за него; достатъчно е да погледнеш отпечатъка му в интернет. Един бърз поглед върху блога на партията, показва, че той не е обновяван от 2010 година (!), откогато е в процес на разработка (партията има и някакъв рудиментарен сайт, който дори няма да коментирам).

Петър ЧолаковПетър Чолаков

Ще помогне ли този ход?

Ако нестихващият скандал „Апартаментгейт“ доведе до тежка ерозия за ГЕРБ, „патеричките“ няма да могат да спасят партията на г-н Борисов. Напротив, може да се окаже, че малките платноходки, които опортюнистично се привързаха за политическия „Титаник“, ще потънат героично заедно с него.

И така стигаме до интифадата срещу „пълзящата диктатура“, която според премиера е в основата на инициативата за търсене на партньори на ГЕРБ. През призмата на обвиненията в корупционни схеми, шуробаджанащина и търговия с влияние въпросната инициатива обаче може да бъде описана най-добре в стил „обява за работа“:

„Спешно! Фирма „Али Баба и 40-те калинки“ набира хора по специалността кумсерватизъм. Отлично възнаграждение: Акт 16, магистрали, суджук и др. Гъвкаво работно време. Неограничена безотговорност. За справки и записвания: гр. София, МС, бул. „Дондуков 1“.

Комично е лидерът на партия, която с малки прекъсвания управлява вече близо 10 години, да говори за „пълзящата диктатура“, която я заплашвала. На практика почти всички разклонения на единната държавна власт са в ръцете на ГЕРБ (да оставим настрана президента Радев, който дойде на крилете на БСП): законодателната, изпълнителната, съдебната („ти си го избра“; „ако не слушаш – КПКОНПИ и ще светнеш като елха“), както и медийната, макар и с малки изключения (България е на последно място по свобода на медиите не само в ЕС, а и на Балканите, по данни за 2018).

Ясно е защо изненадващата „пукнатина в матрицата“, породена от разследванията на сделките на властта, публикувани през последните седмици, разваля блажения сън на премиера Борисов. И докато говори за „пълзящата диктатура“, в главата му вероятно се върти следният напрегнат монолог:

„Бре! Някакви си журналисти и досадни анализатори не ни оставят на мира – нас, добричките държавници и родолюбци… Пречат ни на обзавеждането с апартаменти, тераси, барбекюта… Не щат да вдигнем небостъргачи… Ей, как не ги е срам!“.

Каква „пълзяща диктатура“, г-н Борисов, какви пет апартамента?

 

Не, не се опитвам да защитя Делян Добрев. Друго казвам.

Вероятно някой ще си помисли, че с този текст се опитвам да защитя Делян Добрев. Не, просто казвам, че бих предпочел да се разделим с него заради спорни политики, а не заради кумове и баджанаци, пише проф. Ивайло Дичев.

Делян Добрев; архивна снимкаДелян Добрев

Аз пък разбирам Делян Добрев, когато казва, че му е писнало – ако щете, защото някак ми изглежда по-симпатичен от останалите забъркани, а това явно ми позволява да се поставя на негово място.

Представете си само: след десет години пребиваване в политиката единственото, за което трябва да се обяснявате на прощаване, е кой ви е кум и какво жилище е купила майка ви. Не обсъждат търсенето на газ в Черно море, на което сте заложили надежди, дори не критикуват санирането на жилища, представено от вас като алтернатива на новата атомна централа и покрило градовете ни със стиропор. Не, вас изобщо не ви третират като политик, който може да е сгрешил и потрошил милиарди – медиите просто ви „доубиват“ като дребен мошеник, уредил братовчедите си.

Май скоро няма да има желаещи да стават политици

Едно такова изпитание теоретически може да има два свършека. Ако политикът е имал някакви амбиции да свърши нещо за държавата си, да следва някаква своя мисия или поне да се прочуе, да начеше егото си, той ще остане горчиво разочарован. И обратно: ако наистина е използвач, влязъл във властта, за да се облажи, няма изобщо да бъде изненадан. И ще си вземе поука следващия път да е по-внимателен, да симулира управление и да вложи цялата си енергия в това да не оставя никакви улики за зулумите си.

Вече няколко коментатори казаха, че резервната скамейка на ГЕРБ започва да се скъсява, защото всеки нов кандидат си представя как ще започнат да ровят и в неговия частен свят. А едва ли има безгрешни хора, на които да не намериш поне една сбъркана данъчна декларация, поне един изобличаващ постинг във Фейсбук. И колкото по-образован и кадърен е човекът, толкова по-малко желание ще има да се гмурка в политическата кал.

Мисля, че е същото и при другите партии: все по-трудно ще става да набират верни войници чрез обещания за някакви привилегии, ако използваме този любим термин от 1990-те. Не, днес управниците не са по-корумпирани от преди, но е нараснала нашата нетърпимост и към най-малките нарушения. Разбира се, това само по себе си изобщо даже не е лошо. Само дето поражда неочаквано следствие: ние сме все по-недоволни. Властта става все по-прозрачна, но това съвсем не увеличава доверието ни в нея. Точно наопаки – колкото повече знаем, толкова по-силно подозираме, че отзад има нещо, което не ни казват.

За скъсяването на скамейките сме виновни и ние, гражданите. Мога да си представя политик, който да се съгласи да понесе атаките в стил shitstorm, обидите, майтапите, ровенето в любовните афери и депутатските кюфтета – но само ако зад него има хора, които вярват в каузата, за която се бори. Ако обаче ги няма, всичко е безсмислено. И сега идва големият въпрос: защо вече не вярваме в каузи, защо не се идентифицираме с лидери?

Лесно е да кажем, че тези конкретни политици не струват и затова все чакаме отнякъде да се появят едни истински чисти хора. Но колкото по-големи са очакванията, толкова по-тежко е разочарованието. Някои казваха, че вече няма каузи, защото историята била свършила, ляво и дясно са се слели в един и същи истаблишмънт, политиците вече няма да ни водят напред, а ще предлагат управленски услуги, които скоро ще бъдат автоматизирани от изкуствения интелект.

А истината е, че обществата ни се самонасъскват срещу всяка една форма на управление, дори срещу най-демократичната. И начело на това са не само старите и нови медии, но и самите политици, преобразени в борци срещу политическата класа и системата. Никога не е имало такава нетърпимост към това, че някой е излъчен да решава от името на друг. Огледайте се: Нетаняху – обвинен в корупция, Макрон – яростно оплюван от жълтите, задето бил надменен, Мей – оплетена като пате в кълчища, Тръмп – ненавиждан до смърт от половин Америка.

Ивайло ДичевПроф. Ивайло Дичев

Предстои дълбока промяна?

Вероятно сме изправени пред дълбока промяна на демокрацията. Хората вече не се задоволяват да гласуват през четири години, искат непрекъснато да изказват мнения, които да насочват политиките.

„Давам оценка за всеки хотел, в който съм бил, а те не искат да ме попитат какво мисля за закон, който ще промени живота ми“. Да, опасен е този път на „всекидневния (дигитален) плебисцит“ (по Ренан), но много хора днес виждат в него изход от пълното делегитимиране на политическата власт, което прави обществата ни неуправляеми.

Въпросът е дали този „плебисцит“ ще може да тръгне в градивна посока. Или ще продължим все по-яростно да санкционираме политиците, както правят зрителите с несимпатичните в Биг Брадър. Възможно ли е непрекъснатият контрол отдолу да осъществява позитивен подбор, така че на гладиаторската арена, наречена политика, да излизат качествени, морални хора?

Вероятно някой ще си помисли, че с този текст се опитвам да защитя г-н Добрев. Не, просто казвам, че бих предпочел да се разделим с него заради санирането, обществените поръчки или някаква друга спорна политика, а не заради кумове и баджанаци.

Важат ли новите правила на Фейсбук срещу езика на омразата за българските фашизоиди?

Не мога да взема отношение по казуса с изтритите от администраторите на Фейсбук страници на Мартин Карбовски по простата причина, че не съм запознат със съдържанието им.

За мен той не съществува от онзи 12 октомври 2006 г., когато на третия ден след като бях принуден да напусна БТВ ми се обади по телефона да ми съобщи с плачлив глас, че му е наредено от началството в Дарик радио  да оттегли вчерашната си покана си за участие неделното му предаване.

Може би щях да впиша случая като “част от цялото”, ако други журналисти не бяха пренебрегнали забраната и ми дадоха думата същия уикенд, на фона на което стана ясно що за “журналист” е Карбовски. 

Въпросът обаче е наистина принципен в контекста на новите правила на Фейсбук срещу езика на омразата, въведени от началото на този месец след касапницата в една джамия в Нова Зеландия, демонстрирана в социалната мрежа. Те гласят в частност:

“Забранява се също речта на омразата, особено когато е използвана срещу групи, определяни като уязвими – най-често малцинства.

Към тази категория забранено съдържание се отнасят постове, дискриминиращи по раса, етническа принадлежност, миграционен статус, пол и сексуална ориентация. Забранява се групи от хора, дефинирани по някоя от тези характеристики, да бъдат сравнявани с животни, престъпници, да им бъдат приписвани унижаващи физически, умствени и морални характеристики”. https://www.svobodnaevropa.bg/a/29868746.html

По логиката на горния цитат в българското интернет пространство дефилират екстремисти, чиято пропаганда би трябвало да бъде спряна. Ето един пример, в който лидерът на партия “Възраждане” заплашва (както във всяка своя публикация) “подчовеците”:

Image_6751797_128-1В съзнанието на всички майкопродавци, американски мекерета, отродени еничари и обикновени жълтопаветни психодесни отрепки отстояването на българската независимост е ни повече, ни по-малко руска пропаганда. Само че ние българите няма да се повлияем от шепа платени подчовеци. Борбата за свободата и независимостта на Отечеството тепърва започва. А когато я спечелим, на всички национални предатели ще им се наложи да отговарят за престъпленията си срещу българския народ. Ние от Възраждане ще се погрижим за това”!

Особености на руската пропаганда

31.01.2019

Автор: Костадин Костадинов

Както вече съм отбелязвал нацисткият термин подчовек (Untermensch ) е висша форма на езика на омразата , употребяван от нискочели човекомразци, които пропагандират физическото унищожаване на расова основа на цели етноси и народи. За онези, които четат на други езици, давам характеристика на понятието на английски и руски език. 

Untermensch is a term that became infamous when the Nazis used it to describe non-Aryan “inferior people” often referred to as “the masses from the East”

Недочеловек (нем. Untermensch — Унтерменш) — философско-антропологический; впоследствии пропагандистский расистскоевгенический термин из идеологии немецких национал-социалистов. Немецкое слово «Mensch» буквально означает человек. Нацистская пропаганда использовала его производное с приставкой Unter-, чтобы описать согласно со своей концепцией «низших людей» — евреев, цыган, славян, финнов а также так называемых «Mischlinge» согласно нацистской терминологии Третьего рейха

protest_0Пита се в тази задача: важат ли наистина правилата на Фейсбук за откровените български фашизоиди или човек трябва лично да звънне на Зукърбъргър, за да му обърне внимание, че в европейска България, член на Съвета на Европа от 1992 г., на НАТО от 2004 -та и на ЕС  от 2007 г. свободно вирее и вилнее нацистката омраза, качена на платформата на неговата мрежа (за влияние). 

Чудя се също какво означава пасуването по този повод на левичарските антифашистки организации. Прилича на солидаризиране с тяхното момче на принципа на сродяването му с левицата, участвайки в общи митинги с нея (видно от снимките му редом с червените лидери и оратори), щом въпросният фашизоид громи с нацистка реторика омразните прозападни българи и ги нарича подчовеци.  

Видяхме една от най-големите мистерии

Cлучи ce нещо сензационно: видяхме невидимото. Учени показаха снимка на една от най-големите мистерии – черната дупка. И така де факто доказаха теорията на Айнщайн. Какво представляват черните дупки и как възникват?

Първата в света снимка на черна дупкаТова е първата в света снимка на черна дупка

„Оттук нататък историята на човечеството ще се дели на времето преди и след тази снимка“, заяви еврокомисарят за наука, изследвания и иновации Карлос Моедас, след като учените от международния изследователски проект Event Horizon Telescope (EHT) показаха, че действително са успели да заснемат черна дупка.

Това е нещо наистина сензационно. Единствено по рода си. Достойно за Нобелова награда. Защото черните дупки са точно такива, каквито ги описва името им – черни, тъмни, невидими. Те имат толкова огромна маса, че поглъщат всичко, което се приближи до тях. Нищо не може да напусне черната дупка, дори светлината. Гравитационното поле на черните дупки е невъобразимо силно.

Откъде знаем за съществуването на черни дупки?

За разлика от планетите и звездите, черните дупки нямат форма и повърхност. Те са по-скоро гигантски пространства, поглъщащи всичко, което се намира в тяхна близост. Черните дупки отклоняват светлината и звездите от техните орбити, притискат ги, смазват ги, придърпват всякаква материя и я поглъщат като водовъртеж в тъмната си бездна. Учените могат да измерят тези отклонения. И знаят, че става дума за гигантски обекти с неизмерима сила.

Как възникват черните дупки?

Черните дупки възникват по много различни начини. Например при звездни експлозии, наричани от учените Свръхнова. Черни дупки могат да възникнат и при сблъсъка и последвалото сливане на две звезди. Ако масата е особено голяма, тази нова звезда може да колабира и да се превърне в черна дупка. Освен това съществуват и т.нар. свръхмасивни черни дупки.

Те са най-големият вид черни дупки и тежат между стотици хиляди и милиарди слънчеви маси. Предполага се, че повечето галактики, в това число и Млечният път, имат в центъра си свръхмасивна черна дупка. Учените все още не знаят как точно са възникнали свръхмасивните черни дупки. Предположенията са, че се образуват в резултат от сливането на няколко черни дупки.

Илюстрация на черна дупкаБез тях Вселената щеше да е друга

Защо са толкова важни?

Без черните дупки нашата Вселена щеше да е навярно съвсем друга. Възможно е дори възникването на галактиките да се дължи именно на черните дупки.

Кои черни дупки са от значение за нас?

Две черни дупки са особено важни за нас. Именно тях наблюдават от 2017 насам учените от международния изследователски проект EHT. Едната се казва Sagittarus A – свръхмасивна черна дупка, която се намира в центъра на Млечния път.

Отдалечена е на 26 000 светлинни години от Земята и тежи над 4 милиона слънчеви маси. Другата наблюдавана черна дупка е свръхмасивната черна дупка в гигантската галактика М87 в съзвездието Дева. Отдалечена е на 55 милиона светлинни години от Земята и тежи 6,6 милиарда слънчеви маси. Именно тя се вижда на първата в историята снимка на черна дупка.

Контрол над онлайн медиите заради евродиректива? Краткият отговор е „не“


Вежди Рашидов, Даниела Дариткова
Вежди Рашидов, Даниела Дариткова

В България протича журналистически линч над политици, а медиите са безотговорни. Такива констатации направиха в сряда народните представители от ГЕРБ по време на приемането на годишния отчет на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Председателят на ресорната комисия в парламента Вежди Рашидов от ГЕРБ обяви, че чака предложения от съвета за законови промени, тъй като нормативната база не е променяна 20 години.

Колегата му Тома Биков добави, че вече не се чуват коментари, че България е на 111-о място по свобода на словото според „Репортери без граници“.

„Беше ми много интересно какво щях да чуя отляво в този момент, в този контекст, когато всички български медии са ангажирани с проверки и разследвания, а понякога и с линч на политици“, заяви депутатът от ГЕРБ.

По думите му медиите подлагали на линч само политици, но не и други публични фигури. Макар и да не уточни за какъв контекст става въпрос, Биков даде да се разбере, че говори за тръгналия от журналистически разследвания скандал с купените на цени под пазарните апартаменти на управляващите.

България трябва да транспонира до септември 2020 г. изискванията на европейска директива, според която всеки един новинарски сайт, който има аудио и визуална информация, подлежи на регулация.

Става въпрос за регулация на съдържанието на аудио- и видеоматериалите, а не на публикациите, обясни Бетина Жотева от СЕМ. От думите й пред депутатите се разбра, че към Министерството на културата е сформирана работна група, която да напише законови поправки.

„Нужен е реален контрол“

На този фон веднага започнаха официални и неофициални коментари за нуждата от нов медиен закон – тема, която често се дискутира около отчетите на СЕМ, какъвто бе и този случай.

Вежди Рашидов веднага заговори какво трябва да гарантират промените. Според неговото разбиране трябва новите законови текстове да доведат до „реален контрол“, с който, от една страна, да се гарантира истинска свобода на словото, а от друга – „да се контролира докъде може да стига тази свобода“, тъй като понякога ставало въпрос за човешки съдби.

От ГЕРБ неофициално коментираха, че е крайно време интернет сайтовете да отговарят на стандарти и ако начинът да бъде постигнат „контрол“ се дава от транспонирането на евродирективата, то това трябва да бъде използвано.

От партията обясниха, че ще изчакат да видят предложенията на работната група и ще мислят дали е нужнен изцяло нов закон за медиите или всичко „може да се реши с поправки в ЗРТ“.

За какво става дума?

Всъщност работната група към Министерството на културата е създадена с цел само да въведе директивата.

Самият европейски документ изобщо не се занимава с това, което твърди председателят на медийната комисия в парламента, или най-малкото не си поставя за цел, както казва Рашидов, да „контролира докъде може да стига медийната свобода“.

Освен това документът е насочен почти изцяло към видео платформите в интернет. В малка част от него се говори за видео и аудио материали в оналйн медии. Попадането в обхвата обаче е строго определено.

Става дума за „аудиовизуално съдържание и форма, които могат да бъдат обособени от основната дейност на доставчика на услугата, като например самостоятелни части от онлайн вестници, включващи аудиовизуални предавания или генерирани от потребители видеоклипове, когато тези части могат да се считат за обособими от тяхната основна дейност“.

Всъщност по темата вече има практика на Съда на Европейския съюз. От нея става ясно, че директивата засяга само видео архивите в интернет.

„Ако някоя партия иска да пише медиен закон, за да контролира онлайн изданията и прочие, просто не може да ползва директивата за това, а ще трябва да аргументира сама подобни идеи“, коментираха пред Свободна Европа юристи.

Според тях текстовете в европейския регламент категорично не могат да се смятат за прокарващи каквато и да е било форма на контрол върху медийното съдържание онлайн.

Да поговорим за доброто име на Цветанов

Цветан Цветанов иска да съди хората, които в изказванията си по негов адрес в хода на аферата с апартаментите са преминали „границата на нормалното“. Но каква точно е „границата на нормалното“ в случая с г-н Цветанов?

Цветан Цветанов

Коментар от Петър Чолаков:

Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че има готовност да заведе дела срещу хората, които в изказванията си по негов адрес са „преминали границата на нормалното”. Каква точно е „границата на нормалното” в случая – това ще обсъдим по-долу.

Що е то клевета

Преди това все пак да попитаме за какви дела става дума. Както можем да предположим от контекста, г-н Цветанов вероятно обмисля да заведе дела за клевета (възможно е да се подготвят и такива за обида) срещу тези, които замесиха името му в „Апартаментгейт”. Ясно е също, че истинският проблем за зам.-председателя на ГЕРБ не е в разкритията, че е „напазарувал” евтин имот, а в твърденията, че като висш политик от управляващата партия е замесен в търговия с влияние.

Според чл. 147 от Наказателния кодекс (НК):

(1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Глобата е по-висока (от 5 хиляди до 15 хиляди лева): ако клеветата е направена публично и е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; ако оклеветеният е длъжностно лице и клеветата е по повод работата му; ако отправилият накърняващите думи е длъжностно лице или ако заради клеветата са настъпили тежки последици (чл. 148). Клеветата е умишлено престъпление от частен характер и цялата доказателствена тежест пада върху оклеветения.

В средновековното българско право понятието „клевета” не се използва в същия смисъл, както в сегашния НК. Според тогавашните разбирания, клеветата отговаря на днешното „набедяване” (престъпление от общ характер, чл. 286, НК). Това е тежко престъпление, споменато още в Крумовите закони. Субект на престъплението е „всеки, който лъже пред властта”, а предвиденото наказание е смърт. По-късно Еклогата и Законът за съдене на людете (чл.2) предвиждат на клеветника да бъде наложено същото наказание, което влече деянието, в което той е обвинил другиго.

А каква е съвременната европейска практика? Парламентарната асамблея на Съвета на Европа подчертава, че е необходимо съдът много внимателно да разглежда делата за клевета, тъй като могат да бъдат използвани като инструмент за ограничаване на свободата на словото. А според Европейския съд по правата на човека, политиците трябва да проявяват по-голяма търпимост към критика, отколкото обикновените хора.

Цветан Цветанов„Няма кой да ме накаже“

През последните години в новоизлюпената демокрация България има редица дела за обида и клевета, заведени от честолюбиви политици. Те дори станаха истински юридически „хит”. В началото на тази година например кметът на Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ) реши да съди заради пост във Фейсбук група, в който се говореше за кражби по време на неговото управление и в който самият той беше наречен „смешник”. Делото беше за 5 хиляди лева. Но след като темата предизвика куп подигравки по негов адрес, градоначалникът се отказа от съдебните действия.

Коментарът му беше, че е оттеглил претенциите си, „за да не смятат хората, че аз съм някакъв нагъл човек, който едва ли не се опитва да злоупотребява с властта”. Според Фейсбук групата, „обидила и оклеветила” Георгиев, той бил завел общо 7 дела срещу лица, дръзнали да петнят репутацията му.

В редица случаи престъплението „клевета“ не е лесно за доказване. (Но има и такива, в които е: депутатката Елена Йончева например осъди лидера на ГЕРБ Борисов заради думите му, че държавата ѝ плащала милиони за интервюта). И, което е далеч по-важно, спечеленото дело рядко може да изчисти репутацията на опетнения.

Репутацията на Цветанов отдавна е накърнена

Така стигаме до „границата на нормалното” в сюжета с Цветанов. Не оспорвам фундаменталния правен принцип, че всеки е невинен до доказване на противното. Но се осмелявам да твърдя, че в случая с г-н Цветанов понятията „граница” и „нормално” имат особено значение. Защото репутацията на зам.-председателя на ГЕРБ отдавна е накърнена.

От години името му не само се спряга в редица скандали (доходи с неясен произход, чрез които са закупени имоти, подслушване на опоненти и пр.), но и той самият е бил, както е популярният израз, „клиент на съда и прокуратурата”. А от 2014 година Борисов практически не се възползва от услугите му в изпълнителната власт.

Това не е ли, макар и само частично, един вид признание за накърненото реноме на г-н Цветанов? Борисов също така не скри раздразнението си от знаменателната реплика на Цветанов в хода на „Апартаментгейт” – „няма кой да ме накаже”. „Може да го накаже Господ, могат да го накажат хората, мога да го накажа и аз”, беше коментарът на премиера. За съд обаче не чухме нищо.

Пределно ясно е, разбира се, че когато доброто име на даден политик е под въпрос, това далеч не означава, че той трябва да се превръща в боксова круша или изкупителна жертва. Но в случая с „Апартаментгейт” изглежда, че заплахата, отправена от г-н Цветанов, цели да стресне не само „клеветниците”, а изобщо всички, които дръзват публично да се усъмнят в неговата почтеност.

Мисля обаче, че надеждите на г-н Цветанов ще бъдат попарени. Малко вероятно е „змиите” да прехапят езиците си и да млъкнат завинаги. Струва ми се, че г-н Цветанов е доста закъснял в опита си да озапти и обезкуражи критиците си. Те, както красноречиво показаха изказванията на Томислав Дончев, на Йорданка Фандъкова и на самия Бойко Борисов, вече надигат глас дори в собствената му партия.