кафенето

Новини и не само

След операция “въздух под налягане” в Сирия Тръмп наистина вади моркова за Путин

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-sled-operatsiata-vazduh-pod-nalyagane-v-siria-tramp-naistina-izvadi-morkova-za-putin/

Знаете ли по какво се различава президентът Румен Радев от президента Доналд Тръмп? Ок, по много показатели, но по едно двамата си приличат: петимни са да се срещнат с президента Путин.

За разлика от Тръмп, на Румен Радев не му се налага да бомбардира обекти в Сирия, за да опровергава очевидните си пристрастия към главния противник на НАТО и да се прави на ужасно ядосан на Русия с цел да не бъде заподозрян, че всъщност е готов да обслужи Кремъл в най-важната му задача: разбиването на международната изолация, в която изпадна (в задънена улица) по своя вина.

Не е добре човек да цитира собствените си прогнози и да ядосва с това на свой ред читателите. Но какво да се прави, когато в две поредни статии си заложих скромния авторитет на коментатор и анализатор, че много скоро ще последва покана на Тръмп към Путин за среща. http://ivo.bg/2018/04/14/тръмп-размаха-въздушната-тояга-и-вече/

Днес Ройтерс разпространи новината, че двамата са разговаряли по телефона и Тръмп е изразил силно желание да се види с Путин. При това американският президент бил много настоятелен, като дори се самопоканил след първата официалната среща с колегата си Путин самият той да му върне визитата в Кремъл. 

Е, източникът на информацията е руското външно министерство, но чак такава голяма лъжа дори и то не може да си позволи. Особено след като тази седмица външният министър Лавров беше хванат във фактологическа лъжа относно една швейцарска лаборатория от самата лаборатория и му се наложи да преглътне мълчаливо факта, че беше изобличен да лъготи пред целия свят. Така че това е случаят, в който (по изключение) можем да вярваме на новина, разпространена от руското ведомство.

MOSCOW (Reuters) – U.S. President Donald Trump invited his Russian counterpart Vladimir Putin to the United States during a phone call, and said he would be glad to see Putin in the White House, RIA Novosti reported on Friday, citing the Russian Foreign Ministry.

“He returned to this topic a couple of times, so we let our American colleagues know that we do not want to impose, but we also do not want to be impolite, and that considering that President Trump made this proposal, we proceed from the position that he will make it concrete.”

След като “познах” как Тръмп ще размаха въздушна тояга в Сирия, за да може после да извади големия си морков и най-после да осъществи злополучните си обещания за подобряване на отношенията с Путин, ще си позволя още една дързост: не вярвам в твърденията, че срещата не е била договорена преди и във връзка с удобно забавените за целта акетни удари по обекти в Сирия. 

Сделката е на цената на едно малко унижение за Путин, обещал да храносмели факта, че не може да гарантира неуязвимостта над главата на своя клиент Башар Асад, гарнирано с едно голямо самохвалство на Тръмп с неговата въздушна тояга, оказала се “въздух под налягане”. 

Във всеки случай българските тръмписти вече могат да изпълзят от мишите дупки и да зацвърчат отново радостно. Техният герой не ги подведе, само малко ги поизплаши, че наистина не обича никак Путин.

А президентът Радев, помнете ми думата, при първа възможност ще се сравни с Тръмп, както досега се сравняваше с Макрон, приел междувременно Путин в Елисейския дворец. Защото има навика да вдига жабешки крак когато вижда, че подковават коня (нямам предвид в случая Лавров, когото опозиционно настроените руснаци наричат в интернет “унилия кон”). 

В този смисъл услугата на Тръмп за путинистите всъщност е далеч по-голяма, отколкото онази, която Путин направи на Тръмп, като игнорира няколкото безкръвни шамара в Сирия. 

НА СНИМКАТА: Тази снимка е забележителна с последиците от нея. Правена е вероломно от човек, присъствал от руска страна с измама, оказал се представител на руската пропаганда, разпространила след това доказателство как Тръмп, Лавров и руският посланик Сергей Кисляк се кискат в разгара на уж големи караници между Русия и САЩ. Заради измамата Тръмп беше нападнат от негови опоненти в САЩ и Путин му направи услугата да си оттегли посланика, дискредитиран и без това от изтеклата пред това информация за негови нерегламентирани срещи, повлияли предполгаемо на предизборната кампания в САЩ в полза на Тръмп.

zx620y349_3004015

 

Advertisements

Случаят „Иванчева“: да преведем думите на Цацаров

Случаят „Иванчева“ може да бъде изтълкуван като потвърждение на хипотезата, че от „артерия на властта“ прокуратурата постепенно се превърна в самата власт. Как се стигна дотук? Коментар от Полина Паунова:

Десислава Иванчева

Планът на властта да впечатли публиката с нетърпимост към корупцията очевидно не сработи. Вече трети ден от медиите не слизат кадрите на районната кметица на “Младост” Десислава Иванчева, линчувана от прокуратура, служби и антикорупционна комисия.

Показността на акцията, както и фактът, че държаха жената пет часа на шосето за назидание, бяха изтълкувани почти еднозначно от редица медии, коментатори и експерти. Обясненията им бяха горе-долу в един и същи дух: каквото и да е направила кметицата, потъпкването на личното ѝ достойнство не внушава безкомпромисност, а отвращава.

Настървеността, с която ръководителят на специализираната прокуратура обиколи всички медии, също не постигна желания ефект. В думите му бяха намерени редица пробойни, а той от своя страна сам започна да избягва наказателно-правната терминология, обяснявайки, че Иванчева била изнудвала “бизнесмен с европейско мислене”, ама ей така – “в житейски смисъл”.

Абсурдността на ситуацията, най-вече заради показността, която чисто процесуално има всички предпоставки да попречи на по-нататъшното разследване, се превърна в главната нишка при коментирането на случая. Поради което е твърде висока вероятността търсеният пиар ефект да се превърне в основен недостатък на казуса.

Кадрите как Иванчева се опитва да поиска адвокат след няколкочасов престой на шосето, а униформен ѝ запушва устата, няма как да не предизвикат не просто тревога, а направо отвращение от тази сталинистка (както някой я нарече) наказателна репресия.

Отвращение, което е толкова силно, че позиция зае дори иначе мълчаливата вицепремиерка с ресор правосъдие Екатерина Захариева. Направи го, разбира се, плахо, но на фона на обичайното ѝ мълание думите ѝ нямаше как да не направят впечатление. „Мисля, че малко се прехвърлиха границите”, коментира Захариева. И напомни, че все пак има презумпция за невиновност.

Предупреждение към властта

Коментарът ѝ предизвика светкавична реакция от страна на главния прокурор. Сотир Цацаров се изказа по темата от Рим, а думите му прозвучаха като остра забележка както към Захариева, така и към цялото правителство. В типичния си стил шефът на държавното обвинение попита дали става дума за официална позиция на кабинета, защото ако е така, това би поставило под съмнение готовността на правителството за борба срещу корупцията.

Почти по същото време председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев изрази учудване от думите на вицепремиера и обяви, че прокуратурата си е свършила работата „по единствения възможен по закон начин“.

Кадър от протест в СофияКадър от протест в София

“Смущаващото в случая е, че думите – а точните думи бяха „прехвърлиха се границите“ – са изречени не от кой да е, а от вицепремиера, отговорен за съдебната реформа, и не къде да е, а на официален брифинг в Министерския съвет, непосредствено след приключване на редовното заседание на правителството.

Въпросът е какво послание, какъв сигнал излъчват тези думи към Специализираната прокуратура и особено към новосъздадената Комисия за противодействие на корупцията, при положение, че в случая става дума за първото им общо разследване за тежко корупционно престъпление“, възмути се главният прокурор. А след като продължи изказването си, в думите му сякаш прозвуча не само предупреждение, но и самочувствието, че той е над изпълнителната власт.

“Ако посланието, отправено към нас, е, че има граница, която ние не трябва да преминаваме, за мен очевидно има пълно разминаване между официалните декларации за борба с корупцията и действителните очаквания, които изпълнителната власт има“, добави той.

Затова може да се допусне, че светкавичната реакция на главния прокурор не е просто коментар на изявлението, направено от Екатерина Захариева, а предупреждение с ясен адресат. Намесването на “цялото правителство” в тълкуването на една лаконична реплика може да означава само едно – препратка към премиера с ясното послание, че на мястото на Иванчева може да бъде всеки.

Всеки може да престои пет часа на централно кръстовище с белезници. Ето защо от изпълнителната власт очевидно се очаква чинно да заеме мястото си. Място, което ѝ отрежда да е подчинена на Цацаров, тъй като той лесно може да я “разобличи”. Или поне да я окове и сценографски да разположи всеки един неин представил така, че ъгълът да е удобен за правене на снимки от случайните минувачи. А публиката, омерзена и затормозена от собствения си несретен живот, да се радва на разобличенията.

Как се стигна дотук

До това положение се стигна постепенно. Всичко започна с онази реплика “Ти си го избра”, после мина през съвместните посещения на Сотир Цацаров и Делян Пеевски в кабинета на Цветанов, докато той беше вътрешен министър, и накрая бе затвърдено с тоталния отказ на всички т.нар. “системни партии” от дълбинна съдебна реформа, от преосмисляне на системата, което трябваше да ограничи могъществото на главния прокурор.

След като ГЕРБ, БСП и ДПС отказаха да се вземат подобни мерки, съвсем логично се стигна до сегашното положение, в което всички тези формации очевидно се оказват подчинени на Цацаров, а отскоро и на друга тяхна креатура – Пламен Георгиев.

Атаката срещу Иванчева е услуга от страна на новия тандем, който ще прокламира борба срещу корупцията към същите тези партии: на нейно място можеше да е техен функционер. Но също така е предупреждение към тях. Ето защо от управляващи и опозиция се очаква да не критикуват действията на прокуратурата и на КПКОНПИ.

Ако пък го сторят, следва публично порицание, каквото вече видяхме. А след въпроса “Нима вие не искате битка срещу корупцията” сценарият е ясен – белезници на кръстовище.

Какво следва оттук нататък? Нищо по-различно от сегашното положение, но по-зрелищно. Доказали неведнъж своята лоялност към Делян Пеевски, главният прокурор и шефът на “Антикорупция” ще могат да уличават с вече отработена сценография всеки противник на статуквото. А вината ще бъде без значение, защото образът на “виновния” вече ще е публично сринат, както самият Борисов обясни преди години функцията на обвиненията.

Преди време адвокат Даниела Доковска определи прокуратурата като “артериите на властта”. Днес обаче нейният извод може би вече не отговаря на истината. Защото има голяма вероятност властта да е самата прокуратура. И който се противи, на първо време ще бъде предупреден. А за останалото – централни кръстовища има много. Услужливи медии – също.

България днес: цял един народ търка талончета

Не може цял народ да гледа по телевизията колко е лесно да тръкне талончето и да промени живота си. Не може децата от малки да бъдат учени, че пътят към успеха е лотарийният билет. В България обаче се случва точно това.

default

Коментар от Иван Бедров:

Това не стана изведнъж. Но днес България вече е казино и това изобщо даже не е метафора – хазартът буквално владее страната. Няма населено място, няма дори квартал без игрални зали. Няма град без казино. Накъдето и да се обърне човек, аптека може и да не види, но светещите букви на хазарта са неизменно пред очите му.

Големите телевизии също „светят“ примамливо – най-излъчваните реклами са на хазартни игри, най-лъскавите предавания са тиражите на тези игри. Лотарийни билети се продават навсякъде – в бакалии, книжарници, павилиони, а държавните пощи сякаш са подчинени на търговията с талончета: във всеки клон обикновено има специални гишета за колети, телеграми и т.н., но шарените хартийки за търкане се продават на всички гишета.

Възрастни хора се редят на опашки за пенсиите си, след което оставят част от тях на същото място и се прибират с няколко хартийки „надежда“. В магазините за храна по-бедните хора броят стотинките си и купуват най-евтиното. Но също се прибират вкъщи с няколко хартийки „надежда“.

Родители подаряват за рождения ден на детето си талончета вместо книжка или играчка, а продавачите в почти всички търговски обекти са инструктирани да предлагат активно хазарта. Вече от няколко места чувам, че когато човек поиска да си купи билет за градски транспорт, който се нарича талон, редовно чува уточняващия въпрос: „Талон за късмет или за пътуване?“.

Как стигнахме дотук?

Отговорът е очевиден – с премахване на преградите пред хазарта и с масирана телевизионна реклама. Цивилизованите общества отдавна са стигнали до извода, че хазартът е порок, а пристрастяването към него – заболяване. Затова навсякъде има ограничения – не може на всяка улица да има игрална зала, в която отчаяните да стават още по-отчаяни и да завличат близките си в дългове.

Не може целият народ да гледа по телевизията колко е лесно да тръкне хартийката и да промени живота си. Не може децата от малки да бъдат учени, че пътят към щастието е талончето за търкане, а не собствените им усилия. Всичко това води до деградация и разпад. И точно по тези причини нормалните държави ограничават хазарта със закон.

Да, всеки е свободен да харчи както иска парите си, но почти всички цивилизовани държави не позволяват хазартът да е толкова лесно достъпен и толкова масово рекламиран.

На хартия България също е такава държава. Законът за хазарта поставя редица ограничения. Забранено е например организирането на хазартни игри в държавни и общински сгради. Но тази забрана удобно се заобикаля с продажбата на талончета в държавни сгради – нали самата игра не е организирана там. Законът забранява и пряката реклама на хазартни игри.

Защо тогава (според доклад на MediaClub) най-големият телевизионен рекламодател за 2017 година е Национална лотария? Ами защото в закона са оставили отворена врата и защото контролните институции се правят на заспали.

Законът допуска показване на „резултатите от игрите и спечелените печалби“. И това „показване на резултатите“ се превръща в лъскаво едночасово шоу, излъчвано в праймтайма. Превръща се в подробни репортажи, в които атрактивни дами с микрофон в ръка обикалят градове и села, срещат се с печеливши, с техните роднини, показват ни населеното място…

Държавната комисия по хазарта редовно отговаря, че следи за спазването на закона и не вижда нарушение – та нали просто обявяват резултатите. Медийният регулатор признава, че има редица сигнали, които обаче препращал към Комисията по хазарта – и така всички са с измити ръце.

Иван БедровИван Бедров

Защо това не се промени?

И тук отговорът е очевиден – защото никой не иска. Вицепремиерът Валери Симеонов е единственият представител на властта, който повдигна темата (преди година Радан Кънев от ДСБ също обещаваше забрана на рекламата на хазарт, но остана извън парламента): „По този начин възпитаваме децата, а и българите като цяло, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят, търкайки картончета. Това ли трябва да е формулата за успех на нашия народ? Според мен – не. Това е деморализация на нацията“, заяви Симеонов и се ангажира с промени в закона, които да затворят широко отворената врата.

Заяви го в телевизионен ефир, но никой не забеляза темата. След това го написа и в профила си във Фейсбук, но пак нищо. И тук идва най-интересното – когато Симеонов предложи нещо популистко, то веднага намира място в медиите. Поиска връщане на пушенето в заведенията – телевизионните студия жужат по темата. Подгони шумните дискотеки по морето – новините предават на живо. Този път Валери Симеонов посочи изключително тежък проблем, но последва тишина.

Омертата има своите числови измерения. Само най-голямата лотария е похарчила миналата година цели 23 милиона евро за телевизионна реклама. Всички търговци по веригата имат интерес от по-висок оборот, защото получават дял от цената на талончето.

Според Комисията по хазарта, приходите от хазарт са в рамките на няколкостотин милиона годишно, но според Симеонов „хазартът в България вече е с размер на пандемия – 3% от БВП“ (3 милиарда лева). Това число съвпада и с цитираното от Центъра за изследване на демокрацията. С две думи – огромни пари. А където има огромни пари, политиците са склонни да виждат не проблем, а „приятел“.

Хибридният дует Борисов – Сидеров пее в хора на Путин

Хибридното управление на България, което иска да суче от две майки, днес се изяви в класически безсрамно разкрачен вид пред света.IMG_8444

Премиерът Борисов дефилира с интервю за швейцарския вестник “Нойер цюрихе цайтунг” (обявен за германски от “агенция” ПИК, която харесва аншлуса  на Крим с Русия и по инерция присъединява Щвейцария към Германия).

В широко цитираното от българските медии интервю Борисов се изявява като твърд привърженик на западната ориентация на България, макар да не забравя да изрази благодарност на Русия, заявявайки в множествено число “ние сме благодарни” и от името на не толкова благодарните на Русия днешни граждани на на европейска България.

В същото време коалиционният съуправляващ с Борисов “патриот” Сидеров е на разрушително за имиджа на европейска и атлантическа България посещение в Крим, заради чиито аншлус с Русия настъпи най-големият разрив между евроатлантическия свят и евразийските агресори на Путин, наказани със западни санкции.

Като голям патриот, но на Русия, Сидеров раздава интервюта за руските медии, които не могат да се наситят на неговата проруска любвеобилност. В изявление по главния телевизионен руски пропаганден Първи канал Сидеров обявил за хибридна лъжа западните обвинения, че Русия е анексирала Крим.

Швейцарският вестник поискал да разбере как такъв твърд привърженик на западната ориентация на България като Борисов управлява без проблем с твърдите противници на същата тази прозападна насоченост (като Сидеров). Борисов се измъкнал с репликата, че в такива случай в България казваме “Глас народен, глас божи”.

Той, милият, сигурно наистина си вярва, че това е някаква българска мъдрост. Кой да му е казал, докато е бил зает да рита топка, да се бие, да сади картофи и да върши прочее подобни неща, с които се хвали в интервютата като за нашата “Швейцария на Балканите”, че става дума стара латинска поговорка. 

“Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi”.

“Гласът на един човек е нищо, глас народен – глас божи”.

Простено му е на общуващия с простите като един от тях, че не знае такива подробности. Лошото е, че в ролята си на новоизлюпен дипломат, международен посредник, балкански помирител, европейска совалка, мост между Анадола и Европа, потенциален регулировчик на отношенията Изток-Запад (в мечтите на Сидеров) и все по-крупен геополитик излага България с глупостите, които ръси пред доста образованата европейска аудитория.

Още повече, че нашият случай е обратен на твърдението в латинската мъдрост.  Гласът на един човек у нас е всичко, стига да се казва Бойко Борисов.

Борисов пее първи глас в двугласието със Сидеров, който го хвали в Русия, че е отказал да експулсира руски дипломати. Синхронът е пълен, няма разногласие в това абсурдно двугласие, от което печели двуглавия руски орел. 

Президент или задунайски губернатор

Най-висшето място, на което държавниците се събират да обсъждат бъдещето на страната ни, е Консултативният съвет по национална сигурност към президента.

Това е мястото, където принципно политиците, лишени от нуждата да говорят пред камери, могат да търсят помирение или сблъскат инстинските си интереси и цели. 

Затова е още по-значимо случилото се на настоящия КСНС. Вторият човек в ГЕРБ и водач на най-голямата парламентарна група – Цветан Цветанов, обвини държавния глава, че на КСНС е искал да предприеме първи стъпки за излизане от ЕС и НАТО. 

От президентството отрекоха, като публикуваха чернова на предложеното становище от Румен Радев, в което има рязка смяна на държавната политика по казуса със Сирия и обвинения към САЩ, Франция и Великобритания за извършената ракетна атака. 

Напомняме, че атаката бе резултат на хуманитарна интервенция, съобразена с международното право, чиято цел бе да предотврати последваща употреба на химическо оръжие от страна на Асад към собствения му народ. 

Въпреки това Русия, която подкрепя режима на Асад, разпространява своята пропаганда как едва ли не това действие на Вашингтон, Париж и Лондон е щяло да доведе до “трета световна война”. 
Позицията, която е искал българският президент да бъде приета, щеше да потвърди именно тези нагласи. 

Без да имаме достъп до стенограмата от заседанието, на която се вижда последващата дискусия, е трудно да кажем дали това е било единственото разграничение от страна на Румен Радев от позицията на страната. 

Ако то е единствено, то само по себе си изглежда думите на Цветанов са преувеличение, но не са съвсем лишени от почва. 

В момента, в който България – която отказа да отзове руски дипломати, строи руски енергийни проекти – започне и да защитава и легитимира позициите на Москва и осъжда своите партньори, то за какво членство в НАТО може да се говори? 

Тази сцена явно показва какви са нагласите на президента и неговата свита – те очевидно се информират за случващото се в света от проруски издания и споделят техния светоглед. Те очевидно или не разбират изкуството на дипломацията и целите на външната политика, или умишлено се опитват да подронят тези на България. 

Последното изобщо не е изключено, след като разбрахме, че президентът се опитва да си уреди среща с Владимир Путин, която от Кремъл непрестанно изместват.

Първо визитата щеше да е на 11-12 май, след това 22-23, а после 21-22 и накрая стана ясно, че няма окончателна дата; от факта, че Радев непрестанно анонсира някакви дати, а след това те биват отменяни, излиза, че президентът се натиска да посети Москва, но за домакините тази среща не е особен приоритет. 

Тези “маневри” на Румен Радев със смяната на българската външна политика, лобирането за отпадане на руските санкции всеки път, когато президентът ни е на посещение в чужда страна, и реториката, която в която непрестанно се прокрадват руски опорни точки – изглежда именно като опит да изпълнява политиката на Русия.*

Какъв е изводът?

Да. Румен Радев системно и целенасочено се опитва да промени въшнополитическата ориентация на България към Русия. 

Да. В България се води мащабна пропагандна кампания, която, както научни изследвания потвърдиха, цели да подготви обществеността за излизане от Европейския съюз и НАТО.

Да. Все още времето за заключителния удар не е дошло, но всеки ден, с все по-остра реторика, все по-абсурдна пропагандна, с все по-голямо присъствие по медиите, с все повече сила сред политиците се налагат руските стратегически интереси – и тяхната кулминация в излизане от НАТО и ЕС изглежда да не е далеч.

*Има сведения, че номинацията на българския президент е била оркестрирана от руските служби под ръководството на Института за стратегически изследвания, чийто директор през 2016 г. ген. Леонид Решетников се среща с Корнелия Нинова и ѝ връчва профил на кандидат и стратегия за неговото избиране, както разкри „Терминал 3“ на 2 декември 2016 г., а впоследствие информацията бе допълнена и потвърдена от Wall Street Journal.

Борисов: „Изобщо не става дума за избор между Русия и Запада“

Нормално е да сме благодарни на Русия, но не може да има и грам съмнение относно западната ни принадлежност: България е ЕС, България е НАТО, казва премиерът Бойко Борисов в обширно интервю за „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ). Ето цитати:

Бойко Борисов

В интервю за швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ) премиерът Бойко Борисов не оставя и грам съмнение относно западната принадлежност на България, но в същото време предупреждава, че не бива да се проявява прекалена твърдост спрямо Русия. Тук сме подбрали още акценти от това интервю:

„Аз съм човек, който иска да върши добро“

На провокативния въпрос на НЦЦ дали е популист, след като от десетилетие насам налага своя личен отпечатък на властта в България, но в същото време обича да се дистанцира от политическата класа, Борисов отговаря отрицателно и добавя: „Аз съм човек, който иска да върши добрини за обществото“.

По-нататък премиерът отбелязва, че е радостен от постигнатото  през последните години и споменава в тази връзка новите автомагистрали и метрото в София. „Българите няма да забравят солидарността на Европа“, с чиято помощ бяха изградени тези обекти, уверява Борисов в интервюто.

По-нататък премиерът обяснява, че опитът, придобит в бойните изкуства, му е бил от полза и в политиката. „При каратето не става дума за насилие, а за съобразителност и ценности. Това ме превърна в борец за мир и определи моя политически стил – постоянен диалог и компромиси, докато намерим правилното решение“, казва Борисов.

На въпрос на НЦЦ защо центрист като него управлява в съюз с отчасти дясноекстремистки сили, Борисов отговаря: „Такава беше волята на народа. А ние в България казваме: Глас народен – глас Божи“.

По-нататък Борисов пояснява, че естествените съюзници на ГЕРБ от десния спектър не са успели да влязат в парламента, а бившите комунисти и партията на турското малцинство са били напълно неприемливи като коалиционни партньори.

„През последната година показахме, че с „Обединените патриоти“ се допълваме добре“, отбелязва още премиерът и дава за пример защитата на границата с Турция и овладяването на миграционната криза, както и повишаването на пенсиите и на разходите за образование.

По-нататък в интервюто Борисов отговаря на въпрос за причините, довели до отказа на правителството да ратифицира Истанбулската конвенция. По думите на българския премиер, този отказ се дължи на неконструктивното поведение на социалистите, които изкривили дебата, насаждайки страх в обществото с твърдението, че става дума за въвеждане на „трети пол“.

По този въпрос Борисов е категоричен: „Основните виновници (за нератифицирането на Конвенцията – бел.ред.) са социалистите и близкият до тях президент Румен Радев. Те са длъжни да обяснят защо защитават домашното насилие“.

„България е ЕС, България е НАТО“

На въпрос къде позиционира България в конфликта между Запада и Русия, Борисов изтъква традиционните културни, исторически и религиозни връзки на страната с Русия. Според него е съвсем нормално да има чувство на благодарност за това, че хиляди руснаци са дали живота си за освобождаването на България от Османската империя.

В същото време премиерът подчертава, че не може да има и грам съмнение относно западната принадлежност на страната: „Изобщо не става дума за избор между Русия и Запада: България е ЕС, България е НАТО. Историята, културата, бизнесът и традициите са едно, но западната ориентация е решение, което ние сме взели категорично“, заявява Борисов.

На въпрос защо България, за разлика от повечето страни в ЕС, не експулсира руски дипломати във връзка с покушението срещу Сергей Скрипал, премиерът отговаря, че по-строги мерки срещу Русия би следвало да се приемат чак след като бъдат представени допълнителни доказателства за вината ѝ.

„Презумпцията за невиновност заема централно място в европейската ценностна система и в принципите на правовата държава“, казва Борисов и добавя, че никоя страна не бива да бъде осъждана, преди да се изясни дали наистина носи вина.

Във връзка с българското европредседателство и стратегията на Еврокомисията за прием на страните от Западните Балкани, Борисов обрисува следната визия: „Това е най-бедният и най-изостаналият регион в цяла Европа. И затова искам Балканите да се превърнат в строителна площадка за важни инфраструктурни проекти, за транспортни коридори, които да свързват Азия и Европа и да стимулират връзките между градове като София, Белград и Солун“, посочва Борисов и отчита като свой личен успех факта, че Западните Балкани отново са се превърнали в приоритетен регион.

De Profundis: Румен Радев в Русия – как да не унижиш някой, който се унижава сам

resultПламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg

Румен Радев ще ходи в Москва.

Но не се тормозете, граждани, цялата работа може да излезе по-забавна, отколкото изглежда.

Има нещо в трескавата подготовка на това посещение, което прилича на подготовката на Швейк за неговия знаменит поход към Ческе Будейовице – седи си той в кръчмата на гарата и трескаво пие една бира след друга. А накрая поема пеш в посока, обратна на въпросните Будейовице. В края на краищата, философски разсъждава героят на Хашек, след като Земята е кръгла, човек все ще стигне, закъдето е тръгнал.

Та и с нашенския Швейк – той изначално си е тръгнал от Москва за Москва, така че няма начин рано или късно да не стигне пак в Москва, колкото и да дава вид, че най-добре се чувства в Брюксел.

Въпросът е какво ще прави Румен Радев в Москва.

Първото, което ще направи, е, че със самото посещение, което се случва ни в клин, ни в ръкав, ще удари силен шамар на европейска и евро-атлантическа България. Признавам – мислиха, мислиха и накрая измислиха правилния начин.

Да, искаха да направят шамара още по-зрелищен, като насред българското председателство на Европейския съвет, в София се появи и даде инструкции самият император Путин. Но явно някой гений се сети, че обратният вариант също е ефективен – насред българското председателство, българският президент да отиде на коленопреклонна мисия в Москва.

Затова изведнъж толкова се разбързаха – просто късно се сетиха.

Иначе официалната версия, че Радев отива в Москва за празненства на българската култура, е като либрето за оперета. На Москва толкова ѝ пука за българската култура, колкото за културата на островите Зелени нос. Или Червени нос, все тая.

Всичко в това посещение е въпрос, разбира се, на срещи с три основни цели – говорене на глупости, политически инструктаж и набиване на канчето.

Говорене на глупости от страна на Радев със сигурност ще има. Очаквам да чуем нов негов бисер било за Крим и руското знаме, което се вее там, било против санкциите на демократичния свят срещу Русия. А може и нещо ново за вечната българо-руска дружба да ни споходи в добавка, знае ли човек.

Канчето на Румен Радев ще набие лично императорът Путин, той обича размахва пръст на имперските чиновници. Трябва обаче да се следят останалите срещи, които Радев ще проведе в Москва, за да разберем откъде идва политическият инструктаж.

Чудя се например дали спокойно да се обзаложа, че по някакъв начин българският президент, поне мимоходом, ще се отърка о Михаил Фрадков, човекът, който замени Решетников като директор на Руския институт за стратегически изследвания. Или няма да го допуснат чак на такова високо ниво, а ще му покажат треторазредната му позиция, като оставят инструктажа пак на Решетников, нищо, че той вече е пенсионер.

Имам обаче и няколко допълнителни предположения по темата за какво отива Румен Радев в Москва.

Първо, според мен той отива на разходка. Нали се сещате – като онова дребно, мило същество, дето сутрин седи пред вратата на задни лапи, свило молитвено предните и, с каишка в уста, неистово скимти и се моли да бъде заведено до парка навреме, че да не оцапа работата в къщи и да яде бой.

Подозирам, че точно това е една от позите, които нашият човек, по съвет на мъдрите си ПР-и, всяка сутрин тренира пред огледалото напоследък, преди сакралното посещение в Москва.

Второто ми предположение е, че Радев отива в Кремъл, защото е мазохист. Така де, какво да си помислиш за някого, който, веднъж оскърбен публично у дома си от слугата, отива на гости при господаря на слугата – освен, че сам си проси още по-голямо оскърбление.

Визирам, разбира се, срамната случка, когато гражданинът Гундяев навика българския президент в самото българско президентство, а този дори не гъкна. Как ли сега ще гъкне пред страховития политически началник на Гундяев, на име Путин?

Как например ще изложи Румен Радев пред Путин българската европейска и атлантическа позиция, че Кремъл не бива да трови хора с химически оръжия където и да било по света, че не бива да се меси в чужди избори, че не бива да заплашва с оръжие близки и далечни страни, че не бива да нарушава безогледно принципите на международното право, като в същото време неистово пищи, че всички останали ги нарушават…..

Шегувам се, естествено…..Вие сериозно ли очаквате Румен Радев да отива в Москва, за да говори подобни простотии на Путин.

Но, така или иначе, срамът от унижението няма да ни се размине на нас, българите, доколкото българският президент все пак официално ни представя като народ. А онези, които твърдят, че този път Радев няма да бъде унизен в Русия, защото си е истински руски човек, ще попитам само – не помните ли как не по-малко истинският руски човек Сергей Станишев чакаше с часове и дни пред портите на Кремъл, а когато най-после го пуснаха вътре, нахокаха го до зачервяване на ушите.

Обаче какво да ви кажа, граждани – такава е политическата природа на Кремъл. И аз до голяма степен ги разбирам, хората – как да не унижиш допълнително някой, който и без това се унижава сам непрекъснато.

Като говоря за самоунижение, имам предвид дори не всичките, а само някои изцепки на Румен Радев от последните дни. Те вероятно са плод на засилената му активност преди посещението в Москва, активност, с която той иска да покаже на руснаците, че е по-важен фактор в българската политика, отколкото е в действителност.

Например, една брилянтна идея, която президентът Радев лансира съвсем скоро, е, че ако целокупният български народ иска да направи нов политически проект специално за него и да го постави начело на някаква новосформирана чета, той, Радев, няма да се дърпа прекалено много.

Тоя човек май наистина се изживява като пророк на Бога на политиката, а? Нищо, че никой никога не го е чувал да устоява каквито и да било политически принципи и не знае да той има реални политически визии, извън защитата на руските интереси. Нищо, важното е, че Румен Радев явно се чувства вътрешно готов да оглави нов политически проект. Чудя се само дали знамето на новата президентска партия няма да се състои от мръсен потник и виснали гащи, преплетени със стари домашни чехли. Само безплатна идея давам, не че нещо.

Същият този новообразуван български политически гений, в опит да направи шоу пред студенти от УНСС онзи ден фактически се разграничи от позицията на България по въпроса за предупредителните удари в Сирия. Нашите съюзници от САЩ, Франция и Великобритания ги предприеха, за да убедят „животното Асад”, че така повече не може. И че ако не се озапти сам в избиването на невинни хора с химически оръжия, на този свят има сила, която да го озапти. Радев обаче се направи на голям миролюбец, като призова за „по-малко оръжия, повече диалог в Сирия”.

Ами настоявай за това в Кремъл, г-н президент! И посъветвай на живо Лвров и Путин да не саботират работата на ООН, за което си така силно загрижен. Може също да им припомниш онази история с Вацлав Хавел, достойният чешки президент, който навремето подкрепи ударите срещу Милошевич и Саддам. Когато журналисти го попитаха защо, след като винаги е бил против каквато и да е война, той отговори: „Не можем да оставим диктаторите да определят живота ни!”.

Та толкоз по „миролюбието” на Радев.

Не му пука на него за мира, пука му, защото съюзническите удари в Сирия унижиха Русия и показаха на света, макар символично, че има кой да озапти руската агресия. И също – че във военно отношение Путин не е способен на нищо повече от празни приказки.

Но какво друго да очакваме от човек като Румен Радев?

Самият негов предшественик, президентът Росен Плевнелиев, онзи ден го призова „да не стои разкрачен между Русия и Европейския съюз”, а да се определи най-после.

Плевнелиев заяви също, че „не един или двама /европейски – б.а./ президенти са му звънели, за да му кажат, че „Румен Радев се опитва да сее разделения в ЕС”. И допълни, че става въпрос най-вече за теми, свързани със санкциите срещу Русия.

Ама как става това, бе, граждани? Как така един български президент казва нещо наистина важно за друг български президент и от това не следва силна обществена реакция. Нещо повече – май пак  на никого не му пука? Ами ако информацията беше, че Радев се е залюбил с някоя певачка – пак ли щяхте да мълчите?

Ако аз бях депутат, щях да настоявам за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да разнищи казаното от Плевнелиев до точка „истина”. В края на краищата, както всяко нормално, демократично общество, и българското има право да знае на какви точно позиции е неговият действащ президент по важните общоевропейски въпроси. Така ще може да си направи сметка дали да го преизбере на следващите избори или тутакси да излезе на улицата с искане за импийчмънт.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com