Кризата с коронавируса ще ни промени – ама друг път

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au

В България вече са отменени повечето ограничения, свързани с коронавируса и може би е време да се попитаме – станахме ли, както някои смятаха, по-умни, по-добри, по-човечни или поне по-различни в някакъв смисъл, след това наистина извънредно преживяване. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, ти поумня ли в периода на принудителна социална изолация?

– Аз не съм добър пример, Фили, за мен особена разлика няма, защото начинът ми на живот, в съответствие и с работата ми, и без това е доста изолиран. Това, което виждам около себе си обаче, малко ме стряска.

– Какво имаш предвид?

– Първо – огромното нетърпение, с което хората искаха отмяна на мерките, то започна да се превръща в агресия. Визирам хора, които сега дори съжалявам, че познавам. Те продължават да проповядват безумните конспиративни теории, появили се покрай вируса – че вирус изобщо няма, а ако има – той е измислен от американците, за да завладеят света, че Бил Гейтс, Джордж Сорос или Илон Мъск ще ни вкарат с бъдещата ваксина микрочипове, с които ще продължат да ни контролират…..такива умни неща. И ако някой при подобна проповед прояви частица здрав разум, веднага бива обявяван за страхливец, глупак, американски агент и други от сорта.

– Това са неща, които се разпространяваха по електронните форуми по време на изолацията…..

– Да, но явно преляха и започнаха да тровят пряко реалността и човешките отношения. Самата отмяна на мерките пък, която май стана доста по-бързо от очакваното, явно подейства на мнозина като камшик, те веднага напълниха кафенетата и подновиха ориенталската традиция да се пие кафе и да се дрънкат празни приказки часове наред. Да, в България още от комунистическо време съществува резонният въпрос – кога и как всъщност работят хората, след като половината дни в годината са почивни, а в другите всички са по кафенетата или висят с колите в задръствания. Честно казано, Фили, като социален наивник и непоправим оптимист, смятах, че тези неща ще се променят, поне малко. Дори да е само в първите месец-два, докато хората закърпят пораженията от кризата върху бизнеса си. Два месеца всички толкова се оплакваха от жестокия удар по джоба си, но в момента не ми се вижда тези оплаквания да са били съвсем истински.

– А има ли промяна в медиите в България, по време на изолацията всъщност те подеха темата за възможна промяна на хората и обществото?

– Българските медии напълно покриха идеята да са огледало на общественото мнение, Фили. Но го казвам не в добрия смисъл – също като повечето българи, те веднага се върнаха към старите навици. Не, че по време на кризата покориха професионални върхове, но в някои от тях все пак имаше известни отблясъци на нормалност. Сега изведнъж се върнаха към познатия непрофесионализъм, продажност, търсене на сензацията, предпочитание към жълтия оттенък дори в сериозните новини. Толкова могат, ще махне с ръка някой. Не е вярно, могат повече. Защо, например, повечето български медии цитират ТАСС и други руски източници, дори когато става дума за изявление на Тръмп, направено в Белия дом или на Меркел от Берлин.

Не разбирам – във всички медии назначават хора с добра езикова подготовка, значи не това е проблемът. И повечето медии уж са проевропейски настроени. Или това важи само за моментите, когато има европейски пари за получаване? Не знам, но знам, че новините си взимаме от руски източници, независимо дали става дума за уличните безчинства в САЩ или за управленските безчинства в Русия.

– Пламен, стана дума за възстановяване на бизнеса на микро ниво, но как стоят нещата в национален мащаб, адекватни ли са мерките, които правителството взима?

– Отговорите тук са многопосoчни, Фили. Всъщност май именно идеята, че бизнесът ще рухне заради ограниченията, беше в основата на бързата им отмяна и някои спорни решения, например намаляването на ДДС за отделни сектори. Доколко направеното в това отношение ще даде плодове, предстои да видим скоро – например с отварянето на границите и практически пълните възможности за разгръщане на туристическия сезон. Тук обаче забелязвам същата липса на гъвкавост и добри идеи за промяна, както и във всички останали отношения.

Например министърът на туризма Ангелкова, която отдавна стана за смях с постоянното настояване да се дадат облекчения за руските туристи, нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила. Тя продължава с тази мантра, въпреки че самите туроператори преди дни казаха – тази година руски туристи в България практически няма да има. Пък и едва ли ние самите ги искаме толкова, тъй като кризата с коронавируса в Русия още е много силна, за разлика от балканските и европейските държави.

Другата основна идея за възстановяване на туризма – да се разчита на българските туристи, изглежда също пред провал, след като се оказа, че концесионерите на плажовете пак заложиха на лакомията и егоизма, като почти не се съобразиха с призивите на правителството да намалят чувствително цените на чадъри, шезлонги и други удобства по българските морски плажове.

Изобщо, Фили, гледаме сякаш някаква не особено смешна комедия, в която всеки лъже всекиго за всичко, но всеки се заблуждава, че точно на него всички му вярват. На този фон възникна и въпросът – дали България ще похарчи разумно онези около 15 милиарда евро, които  ще получи от 750-те милиарда, предвидени в новия европейски план за преодоляване на последствията от кризата с коронавируса. Едно от важните изисквания на Брюксел е тези пари да са не просто помощ, а да задвижат реформи в определени сектори. Като гледам наоколо обаче, по-вероятно ми изглежда да се реализира горчивата хипотеза от един редакционен анализ на Дойче веле – че страната ни може и да усвои въпросните пари, но от това едва ли ще произтекат някакви реални – и така необходими – промени.

Всъщност, Фили, единствената разумна идея за промяна, която чух напоследък, е тази на министъра на просветата, който каза, че започналото покрай коронавируса онлайн обучение на учениците няма да се захвърли в килера, а ще продължи да се развива, защото в него е бъдещето. Е, тази промяна не струва пари и от нея не могат да се откраднат пари, така че, като няма на какво друго, надявам се поне тя да се случи.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Борисов се закле, че не е взел „една стотинка, един лев, едно евро“ от Божков


Министър-председателят Бойко Борисов отрече да е получавал средства от бизнесмена и хазартен бос Васил Божков. Единственото, което ми е дал, е една пура, заяви Борисов пред БНТ в предаването „Панорама“ в петък. По-рано той коментира темата и пред бТВ, и Дневник. Там също отрече да е получавал от пари от бизнесмена. За да подкрепи думите си, пред „Дневник“ той се закле „във внуците и живота си“.

По-рано в петък стана известен сигналът, който Васил Божков е изпратил до прокуратурата, основни институции, партии и посолства. В него обвиненият в 18 престъпления бизнесмен твърди, че за период от три години е дал около 60 млн. лв. „по директно искане и разпореждане“ на финансовия министър Владислав Горанов и премиера Бойко Борисов. 

Пред БНТ Борисов заяви: “Аз се заклевам във всичко свято, не съм взел една стотинка, един лев, едно евро от този човек”.

Преди да направи заявлението, че не е получил пари от Божков, Борисов каза, че не иска да коментира хора с обвинения. „Няма как да те обича, ако е беглец с червена бюлетина и с 18 обвинения”, добави той. 

Борисов заяви, че ако може да му се вмени вина, тя е, че се е опитвал да помага на футболните клубове, включително на “Левски”, който доскоро беше собственост на Васил Божков. В сигнала си до прокуратурата бизнесменът твърди, че е бил принуден да стане собственик на футболния клуб.

Борисов отхвърли и друго обвинение на бизнесмена – че са били променяни закони в негов интерес. “Закони не са променяни в полза на когото и да е било”, каза премиерът и припомни, че началото на разследването срещу Божков е било по сигнал на негови съдружници за неплащане на милиони левове такси. 

Стената на Алепу – убежище за птици

Бойко Борисов коментира и съмненията, че четириетажният строеж на плажа Алепу край Созопол не е подпорна стена, а хотел.

Той увери, че строителството ще бъде спряно на етапа, на който е в момента. И реторично попита дали клетките, които приличат на стаи, всъщност не са построени за местообитания на птици.

По-рано в петък прокуратурата съобщи, че е наредила на дирекцията за строителен надзор да провери съоръжението на плажа, който е част от защитена зона по “Натура 2000”.

Наред с коментарите по другите теми Борисов засегна и темата за енергийния регулатор. От думите му стана ясно, че членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране ще бъдат сменени с нови, след като тази седмица беше обявено, че цената на парното в няколко големи града ще бъде бъде повишена заради очаквания за поскъпване на природния газ. Борисов се възмути, че въпреки намаляването на цената на руския газ с 42%, се правят изчисления за поскъпване на централното отопление и ги определи като “пълно малоумие”. Той каза, че тъй като мандатът на членовете на регулатора е изтекъл, на парламента ще бъдат предложени нови хора.

“Иван Иванов (председател на КЕВР – б.р.) свърши много работа, но не могат с топлофикациите да ми правят номера на всеки две седмици”, каза премиерът. 

Кризата с COVID-19

Борисов съобщи, че двете полеви болници в Арена “Армеец” в София и във Варна са демонтирани и отново подчерта, че мерките, предприети от България за справяне с пандемията, са били “първи, най-навременни и най-леки”.

“Сега трябва да се върнем отново на работа, да си укрепим държавата”, каза премиерът.

Борисов защити приоритетите за продължаване на строителството на българския участък от газопровода “Турски поток” и магистрала “Хемус”, като заяви, че държавата ще помага и на малкия бизнес да се възстанови от кризата, предизвикана от ограниченията за справяне с корона кризата.

Без да дава подробности, той заяви че “и „Белене“ ще стане фантастичен, огромен и много красив проект”. В момента продължава процедура на правителството за намиране на инвеститор за изграждане на втора атомна централа в България.

Борисов даде знак, че е възможно намалените ставки на ДДС за ресторантите, книгите и детските храни и консумативи да бъдат продължени и след планирания сега срок от 18 месеца.

Неуспехите на съдебната съветизация

Иван Брегов, Институт за пазарна икономика

Да отмениш законосъобразна процедура по свой почин е само по себе си незаконосъобразно действие.
Да отмениш законосъобразна процедура по свой почин е само по себе си незаконосъобразно действие.

Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).

През последната година правителството на Борисов положи неимоверно много усилия в сферата на правосъдието. Във вътрешен план, директно чрез правосъдния министър и опосредено през гласовете на политически зависимите членове на Висшия съдебен съвет, политическата линия е насочена към поставянето на съда под пълна зависимост, избор на удобен главен прокурор и непрестанни атаки към неудобните на властта лица.

Във външен план, и най-вече пред институциите на Европейския съюз, се прави опит тези действия да бъдат представени като съдебна реформа. А целта е ясна – да се отмести фокусът от проблемите на правосъдието в България, следователно да бъде прекратено наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM) както и по ред други показатели.

Като подготвителен етап, освен с дипломатически тарикатлък, се полагат и чисто правни елементи за това – например бе създаден Национален механизъм за наблюдение на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на закона (виж Постановление № 240 от 24 септември 2019 г.). Като цяло – един вид вътрешен CVM. Този механизъм следва да работи под формата на съвет за координация и сътрудничество като целта е „запазване на постигнатия напредък, продължаване на наблюдението на национално ниво и докладване пред обществеността“. Като оставим това, че

самохвалебствените представи на властта за себе си са закрепени в нормативен акт,

съветът има един основен проблем:

От осем члена само трима са излъчени от съдебната власт – председателите на върховните съдилища и главният прокурор. Останалите са представители на изпълнителната власт и административни органи, преимуществено попълвани от политиците чрез Народното събрание. В резултат на това се получава така щото политическата власт ще наблюдава и оценява сама себе си, а съдебната власт няма решаващ глас.

За да бъде укрепена фасадата на този инструмент за „запазване на постигнатия напредък“, се създава и втори, граждански съвет, който да бъде гласът на обществеността. В него членове са представители на съсловните организации на съдии, прокурори и следователи, един представител на организация с опит в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и един представител на представителните организации на работодателите. Проблем и на този втори обществен съвет, е че обществеността на практика има един представител.

За да попълнят заветната квота, чрез жребий през седмицата бяха излъчени Български институт за правни инициативи и Българската търговско промишлена палата. Веднага след това министърът на правосъдието Данаил Кирилов отмени избора, като според него за двете позиции са се конкурирали само двама кандидати. Да отмениш законосъобразна процедура по свой почин е само по себе си незаконосъобразно действие.

И от това идват няколко въпроса още:

– Да видим дали Върховната административна прокуратура ще се самосезира за това действие и ще има ли извънреден брифинг на главния прокурор?

– Защо този подход не беше приложен и за избора на главен прокурор – там имаше само един кандидат все пак?

– Допустимо ли е министър на правосъдието да погазва закона и ще има ли политическа отговорност за това? Не е ли това белега на безправова държава, който беше и причина за създаване на CVM, в която личността на едно лице на висок пост стои над закона?

Можем да припомним и друго – за да няма желаещи организации да попълнят

поредния безпредметен съвет, най-вероятно няма доверие във властта,

че тя има реалното желание да постигне нещо полезно в областта на правосъдието, което е различно от задоволяване на своите политически и икономически амбиции. Потвърждение за това са множеството анализи и становища, с подробно изложени аргументи, които служат единствено да се приемат закони и политики в обратен смисъл.

Как и да има желание от гражданския сектор, когато именно гражданските организации са заклеймявани като клеветящи държавата пред Брюксел, антибългарски и т.н. Ще припомним само, че всички критики са към властта, която не се упражнява в обществен интерес, съвсем не от липса на родолюбие.

„О, моля ви“. Вече 19 месеца прокуратурата проверява Владислав Горанов за апартамента без наем


Година и седем месеца продължава прокурорската проверка за престъпление по служба и търговия с влияние, образувана срещу финансовия министър Владислав Горанов. От ноември 2018 г. Горанов е проверяван заради луксозния апартамент на бизнесмена Иван Сариев, в който министърът от години живее, без да плаща наем.

След като оповести, че държавното обвинение работи по случая, тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров обеща проверката да приключи бързо. Оттогава изминаха 19 месеца, мандатът на Сотир Цацаров в прокуратурата приключи и той бе наследен от Иван Гешев. Нито единият, нито другият са коментирали случая.

От “работи се” до “приятен ден” 

Свободна Европа опита да провери развитието на случая. Преди две седмици от пресофиса на специализираната прокуратура обясниха, че ще проверят и ще отговарят. Това не се случи и оттам препратиха, преди повече от 10 дни, към говорителя на звеното. Потърсен по телефона, прокурор Кирил Пейчинов каза, че се работи по случая, но въпроси за “подробности” трябва да бъдат зададени по електронната поща. Питанията бяха изпратени, а отговор не дойде и седмица по-късно.

След поредно обаждане до прокурор Кирил Пейчинов в сряда следобед той първоначално заяви, че не може да разговоря. Впоследствие отново бе потърсен, но като разбра, че въпросът е същият като преди седмица, заяви, че може да отговори на въпросите “след санкция” от административния ръководител. На уточненията, че всичко е направено по указания от него начин – изпращане на мейл и изчакване, той заяви: “О, моля ви… Всичко добро ви желая” и затвори телефона.

Опитът да получим информация по случая с апартамента без наем на финансовия министър преповтори почти дословно ситуацията от края на миналата година. Тогава от пресцентъра на Специализираната прокуратура няколко дни поред обясняваха пред Свободна Европа, че ще дадат информация по случая „до 10 минути“. Това обаче така и не се случи по различни причини, изтъкнати в следната последователност: разместването по върховете на обвинението, обедната почивка на магистратите, предстоящите Коледни празници и др.

В крайна сметка единственото известно по официални източници е, че по проверката „се работи”. Защо обаче тя отнема толкова време, при положение, че фактите около случая са изяснени – остава загадка. Потърсен по телефона финансовият министър Владислав Горанов не отговори на повикванията.

Проверката 

Проверката започна по искане на държавното обвинение след като в. „Сега“ писа за случая. Вестникът цитира данни от имуществената декларация на Горанов за 2017 г. Министърът декларира за пръв път това обстоятелство през 2018 г. заради новите разширени законови изисквания, свързани с предотвратяването на конфликта на интереси.

По това време Горанов обясни, че имотът му е бил предоставен през 2012 г. от неговия кръстник, когото познава от много години. „Декларирал съм и ползването на този имот с ясно съзнание, че по мои оценки не представлява конфликт на интереси“, заяви тогава той. „Разбрах, че главният прокурор е възложил проверка. Единственото нещо, което твърдя и с което не съм съгласен, са неверните факти, с които се спекулира, че това е собственост на Домусчиев“, допълни Горанов.

Апартаментът

Става дума за жилище в комплекса „Есте“, който е управляван от „Есте пропъртис“, дъщерно на „Адванс пропъртис“, в което съдружници са братята Кирил и Георги Домусчиеви.

Според обясненията на Горанов поводът той и семейството му да се преместят в скъпото и чуждо жилище е бил земетресението в Перник от 2012 година. Преди него те са живеели на 10-я етаж, но трусът така изплашил съпругата му, че те е нямало как да продължат да живеят на толкова висок етаж. Горанов е споделил това с кръстника си Иван Сариев и той му е предложил апартамент, който притежава, но не използва.

КПКОНПИ: Няма конфликт на интереси

След оповестяването на случая и разпоредената прокурорска проверка, започна и друга – за конфликт на интереси, водена от антикорупционната комисия КПКОНПИ. Резултатът от нея бе оповестен в началото на март тази година: министърът не е в конфликт на интереси.

Дни по-късно стана ясно, че преписката по другата проверка – тази на обвинението, е изпратена в спецзвеното му. Обяснението е, че именно спецпрокуратурата се занимава с корупционните престъпления на политици. Формално тя трябва да прекрати проверката или да образува разследване срещу Горанов. Когато обаче приключи продължаващата 19 месеца проверка.

  • Полина Паунова е политически журналист в Свободна Европа.  Тя е автор на седмичния подкаст „Превод в ефир“ и рубриката „Говори Полина“.
  • svobodnaevropa@rferl.org

Днес е Денят на околната среда. Как я опазваме

Вера Стаевскa

Една от гражданските победи: Проектът за ново строителство в община Царево беше спрян и ще се преработва. Той предвиждаше село Синеморец до устието на Велека да нарасне двойно.
Една от гражданските победи: Проектът за ново строителство в община Царево беше спрян и ще се преработва. Той предвиждаше село Синеморец до устието на Велека да нарасне двойно.

Днес е Денят на околната среда. Множество граждански организации канят на дебати (например за дивите божури) и празници с концерти за природата (онлайн с регистрация тук). Министерството на околната среда и водите отбелязва с кратко съобщение международното честване, инициирано от Организацията на обединените нации, като призовава да „се обединим в името на природата“.

Какво се случва с опазването на околната среда в България?

Граждански действия срещу бетона в планините и по Черноморието постигнаха окончателни успехи, като след дългогодишни саги и съдебни спорове стана ясно – устройствените планове за още застрояване на Пирин и черноморските общини са незаконни.

Окончателното съдебно решение в полза на природозащитниците за Пирин бе произнесено през април, за Приморско едва преди дни, а планът за Царево ще се преработва след масови протести със становища през март срещу предвижданите нови строежи.

Но докато съдът решава и гражданите протестират, околната ни среда се променя. Свлачището Алепу се укрепва със законен – и огромен – хотел и бъдещи съседни ваканционни селища – а попада в национална защитена територия и в две европейски защитени зони от „Натура 2000“. Имоти край Иракли в зони от „Натура 2000“ се ограждат и се излива бетон, въпреки че институциите не успяват да видят нарушение.

Край шабленското село Тюленово на емблематичното скалисто плато хоризонтът бе „разчупен“ от частна сграда – която се оказа построена в конфликт на интереси, установен отново след сигнали на граждани и природозащитни организации.

Бивш екоминистър и заместник-министър са разследвани за неспазване на законите за опазване на околната среда, с което се уврежда здравето на хората.

Срещу България има 34 процедури от ЕК в областта на околната среда

за неспазване на общностните директиви. Две от тях са за некачествени оценки и контрол при строежи.

Започнати са промени в Закона за биологичното разнообразие, което дава право на екоминистъра да се разпорежда със зоните от „Натура 2000“, без да се съобразява с научните данни. Чрез законови врътки Законът за отпадъците отваря вратички за промени в Закона за опазване на околната среда и ограничаване на протестите на граждани срещу проекти за застрояване на природата.

Независимо от медийни разследвания и граждански протести строителният контрол не спира строежите на Алепу – и не само. Да напомним: строителният контрол не само трябва да спре незаконни строежи, той трябва и да ги разруши – напълно, без да остави следа от бетона. Затова и всичко се оказва „законно“ – по документи. Досега в България строителният контрол е разпоредил да се разрушат само два доказани незаконни строежа – в парк „Странджа“ в община Царево и в резерват „Яйлата“ в община Каварна.

Денят е подходящ да си припомним, че

когато сме принудени да се лишим от разходки в природата – страдаме,

както се случи по време на пандемията, която ни връхлетя тази година. Влошава се здравето и качеството ни на живот. Затова нека наистина да се обединим в името на природата.

Още повече че с решението на Върховния административен съд за спиране на общия устройствен план на Приморско съдът се потвърждава, че „защитата на природата и осигуряването на възможността за нейното общо ползване от всички граждани на държавата по правило имат приоритет над правото на собственост върху отделните компоненти на околната среда“. Дали „частен интерес“ включва и оспорвани решения на отделни институции, чиято функция е да служат на гражданите?

Именно гражданските действия засега спасиха Пирин, Приморско и Царево от още бетон. А за в бъдеще? Може би ще могат да спасят Алепу, Иракли. Особено ако екоминистерството и строителният контрол „в името на природата“ изпълнят задълженията си по закон.

Разкритията на Божков: тъжна диагноза за България

Васил Божков се превърна в нещо като Шехерезада на българската политика. Какво ни казва неговата популярност за нас самите? Дали тя не е един вид диагноза за българското общество? Коментар на Петър Чолаков.

Васил Божков

Васил Божков, известен с прякора Черепа, е антигероят на деня в социалните мрежи в България. Олигархът-беглец, който се превърна в нещо като Шехерезада на българската политика, напомня за колоритните образи от филмите на Копола и Тарантино. Вероятно затова не е и изненадващо, че Божков мълниеносно набра популярност в „новите“ медии. Монтекристовска дързост и авантюристичен чар – изглежда мнозина съзират в профилите му в социалните мрежи именно това.

Фактите говорят сами: страницата на г-н Божков във Фейсбук има над 60 000 харесвания, а последователите му са над 70 000. В Туитър, където предприемачът се подвизава едва от май 2020, профилът му натрупа за броени дни над 3000 последователи. 

Анализатори, гастролиращи из телевизионните студия, не пропускат да подчертаят интелигентността на хазартния бос, внезапно загубил „съпорт“. Та нима има още някой неразбрал, че г-н Божков – освен че е познавач на изкуството (това би трябвало да е самоочевидно от богатата му колекция от артефакти, или?), има две висши образования? Той е завършил „Приложна математика“ в СУ и „Икономика на труда“ в УНСС.

Едно провокативно сравнение

На 2 юни, когато честваме гибелта на може би най-забележителния антигерой в българската история, наричан от някои „пройдоха“ и „разпасан бохем“, неволно започвам да правя сравнения между времената и личностите. Подчертавам: това е лично мое сравнение, което, разбира се, е провокация. В очите ми се оглежда портретът на брадатия мъж с изгарящ поглед, който ме е посрещал и изпращал всеки ден още от класната стая. До него застава автокарикатурата на модния супермен с прилепналата черна тениска от комикса, на когото явно му харесва да бъде Али Баба от приказката.

От една страна е титаничният поет-революционер, вдигнал пестник срещу Империята; от другата – комбинаторът, когото рулетката най-накрая е „надиграла“. Единият – идеалист без пукната пара, заложил на карта живота си за свободата на България, другият – предприемач-милионер, в продължение на години обирал каймака на системата.

Да, това сравнение е провокация. Ала тя води стремглаво надолу и все по-надолу по стълбите към безброй въпроси.

Захласването по Божков: диагноза?

Питам се дали трепетът, с който коментатори, медии, а и голяма част от обществото следят разкритията на г-н Божков за „язвите на властта“, не е някакъв вид диагноза. Диагноза за демократичната незрялост, а и за бягството от отговорност на опозицията, на гражданите в България изобщо.

Защо ние, обществото, все чакаме някой друг да накаже „лошите“? Ослушваме се какво ще ни разкрие „мониторинговият доклад“ на ЕК, какво ще обявят „Репортери без граници“ за поредното падение на българската журналистика. Радваме се като малки деца, когато посланик Херо Мустафа смъмри енергийната ни зависимост от Русия и недъзите в съдебната система.

Защо все чакаме „батковците“ и „каките“ да излязат на терена и да ритат вместо нас топката в нашия мач? Защо опозицията продължава да бъде ялова, а г-н Борисов „чупи рекорди“ по продължителност във властта?

И какво ни казва – за нас самите – популярността на фигури като г-н Божков?

„Божков – той ще им даде да разберат… признава престъпленията си, но и тях ще ги повлече към дъното!“ – така разсъждават мнозина и потриват ръце, сякаш не става въпрос за собствения им живот. 

Да, високата интелигентност заслужава уважение, но, сама по себе си тя не казва нищо за личността; без другите „необходими атрибути“ тя не е билет за рая. А на тези, които „стискат палци“ на Божков, ще трябва да напомня, че той е може би едно от „най-лошите момчета“ в приказката на живота ни. Става дума за истинската история – тази за изтърбушената, постмутренска, застаряваща, ограбена и умираща България.

Ние сме „юзърите“, а г-н Божков е от бившите „администратори“, на които просто е отказан достъпът, защото е станал твърде едър за Матрицата.

Ад-мини-стратор. Колко хубаво звучи! 

Пази, Боже, да те управляват слепи!

Корупцията не само загрозява. Тя убива!

ГРОЗДАН КАРАДЖОВ 

Плажът Алепу

Някога Алеко предупреждаваше: „Пази, Боже, сляпо да прогледне!“. Какво ли би възкликнал днес, когато види как слепи ни управляват. За тях дюните са урегулиран терен за застрояване, хотелите са укрепителни съоръжения, а оранжево-кафевият цвят на морската вода е признак за кристална чистота.

Идеята за укрепването на свлачище чрез четириетажна сграда с асансьор и стълбища на Шофьорския плаж край Алепу може и да е уникално българска инвенция, но причината за тази нагла хрумка е универсална – корупция. Особеното е, че замесените лица дори вече не правят опит да прикриват действията си под някакъв благовиден предлог. Те съвсем нагло прегазват закона и пренебрегват общественото мнение. Защото могат. Защото знаят, че нищо не ги заплашва. И защото няма кой ги накаже!

И са прави! От какво да се страхуват? Нима всяко удивително красиво кътче у нас не е вече безмилостно обезобразено с бетон? Нима има плаж, който да не е даден на мутри? Нима има място, на което отпадъци да не се изливат директно в морето? …

Всичко това може да се случи само с користната помощ от държавата и контролните органи, които по закон би трябвало да спират безобразията. Но те не само си затварят очите, но и активно участват – продават или заменят апетитни земи на безценица, разрешават строежи току до морето, променят закони така, че максимално да улеснят апетитите на ония, които разчитат на връзки и подкупи. И този „инвестиционен“ интерес надделява над обществения.

В случая най-малкият проблем е, че мнозина отдавна са зачеркнали българското Черноморие като дестинация. И никакви ограничения или патриотарски призиви няма да ги върнат там. Или че хотелиерите се държат като щрауси, призовавайки медиите да не пишат за замърсяване и презастрояване, защото това им пречело на бизнеса. 

По-големият е, че подобни действия рушат тъканта на обществото ни, показват му нагледно как в живота се успява само с корупция и наглост. Подобни безобразия често застрашават здравето и дори живота на хората. Защото корупцията не само загрозява. 

Тя убива!