кафенето

Новини и не само

Българите си кротуват. Открай време.

В България само шепа хора се бунтуват през 1876 или срещу Тодор Живков. Малко са и протестиращите срещу Иван Гешев. Така е, защото българите не се обединяват около национални каузи, пише проф. Ивайло Дичев.

Протести в България

Тия дни си спомних онзи соц-виц, дето един другар провежда събрание в предприятие: „Партията реши, че трябва по самоинициатива да удвоите трудовите си норми“. Мълчание. „А в съботите да садите дръвчета пред завода“. Мълчание. „И повече никакви десерти в стола“. Мълчание. Чуди се другарят защо няма реакция, решава да провери дали  чуват: „Ало, утре всички тук в осем часа, защото ще ви бесим“. Чак тогава една плаха ръка се надига от последния ред. „А въженцата ние ли да носим или ще ги осигурят от профсъюза?“

Защо България е на опашката и в тази класация?

Сещате се, че асоциацията ми дойде от последните събития. От необяснимото безразличие, с което жителите на Перник дълго време не реагираха на режим. (Е, днес най-после излязоха.) От бърборенето, което предизвика предложението да не се плаща първият ден от болничните. В други страни по улиците вече щяха да летят павета и да горят автомобили.

В България експерти се чудят кой предложил глупавата мярка и има ли легитимност коалиционният съвет. Да добавим и протеста срещу избора на г-н Гешев за главен прокурор – протест, който си остава доста елитарен, макар че недоволството ни от правосъдната система (и по-специално от прокуратурата, която май целенасочено проваля обвинителни дела) е повече от масово.

Още по-странен изглежда националният ни стоицизъм на фона на вълната от недоволства, заляла планетата през последните месеци. Понякога поводите са смешно дребни. В Ливан всичко пламна, защото властите решиха да обложат с такса телефонирането по WhatsApp, в Сантяго де Чили – защото щяха да вдигнат цената на обществения транспорт с 4%. Ирак и Египет се надигнаха срещу корупцията, Гърция отново гори заради правителствените отстъпки пред частния бизнес, а Франция си е на стенд-бай.

В Боливия се вбесиха заради фалшифицирани избори, в Барселона се бият за освобождаване на сепаратистките си лидери, а в Хонконг буквално ври и кипи. Да не забравяме и климатичната стачка, поведена от Грета Тунберг из най-различни точки на света.

Няма да се заигравам със сравнения. С това, че ние тук, в София, не се помръднахме при 60-процентово увеличение на билетите. Че за фалшифицирани избори протестират само изгубилите. Че никакви лидери никога не сме готови да подкрепим, а по-скоро ще се радваме всичките да идат в затвора. Че на климатичните промени гледаме да не вярваме, белким да не ни бръкне  някой в джоба.

Добре де, защо сме на опашката не само на икономическата, но и на протестната активност?

Професор Ивайло ДичевПрофесор Ивайло Дичев

В перспективата назад към далечната история населяващите нашите земи май не са се отличавали с особено бунтарство. Вероятно причината е, че векове наред, според османското разделение на труда, християните по тези земи не са имали право да носят оръжие и са развили миролюбивост и трудолюбие.

В априлските бунтове, станали впоследствие „въстание“, а накрая въздигнати в „национална революция“, с оръжие в ръка едва ли са участвали повече от няколко стотин човека. Горе-долу колкото бяха дисидентите, дръзнали да застанат открито срещу режима на Живков. Колкото излизат и днес против Гешев, в защита на природата или срещу общинските ремонти.

Обяснявайте го както искате – покорство, недоверие, предпазливост –  това е положението. По-близо сме до пацифизма на една Индия или до прагматизма на една Германия, отколкото до лесно възбудимите и настъпателни народи на Франция и Гърция. В този национален характер има и нещо хубаво – особено ако съумеем да погледнем с ирония на бронзовата патетика, чрез която се самозалъгваме, че сме бунтари, смелчаци и милитаристи.

В по-близък исторически план българите се опариха поне на два пъти от своето голямо политическо протестиране. Необикновеният изблик на недоволство срещу катастрофата „Виденов“ доведе до реформите на Костов – по моему неизбежни и дори закъснели, но изключително болезнени за голяма част от гражданите, които едва много по-късно взеха да усещат позитивните им ефекти и вече не ги свързват с конкретния министър-председател.

Вторият – това бяха протестите от 2013, започнали вляво срещу цените на тока и преминали вдясно срещу издигането на Пеевски за шеф на ДАНС. Как завършиха те? Благодарение на тях г-н Борисов се върна на власт и до сега управлява, поддържан от същия този Пеевски и ДПС.

Нацията се сплотява около носиите, а хората – около малки каузи

Песимизмът по отношение на общото е в рязък контраст с многобройните мобилизации по частни теми, които нерядко носят победи за гражданите. Грандиозната учителска стачка, отчаяната битка за децата с увреждания, смелостта на медицинските сестри – подобни корпоративни акции изглеждат на нашите съграждани по-разумни, защото нерядко постигат реални резултати благодарение на свойството г-н Борисов бързо да отстъпва (както направи и сега с болничните).

Няма общонационални цели – има засегнати съсловия, има ощетени професии, има села, които блокират национални пътища. И все пак, защо от частния проблем в България не пламват големи пожари канто в Чили и Гърция? Вероятно песимизмът по отношение на партиите, лидерите и изобщо на политическото е стигнал толкова далеч, че подкопава самата идея за обща съдба на нацията.

Българското се преживява в бутафорни етнографски ритуали, в исторически възстановки и патетични чествания, в обиждане от поредно изказване на Путин или Макрон – но не в обща борба за по-добър живот тук и сега.

Няма публична сфера, а инфлуенсърите се занимават с „Хари Потър“

Възможно е и друго. Може би националният песимизъм, залегнал в основата на покорството, възниква в резултат от ловки политики на управляващите елити, които благодарение на подръчните си медии успяват да пренасочват протестите народни към несъществуващи мигранти, шумна ромска музика, норвежци, които отвличат децата ни и други такива забележителни политически битки.

В тази страна на практика няма публична сфера, тя е засипана от планини медиен боклук, който буди разнопосочни страсти и не позволява изкристализирането на сериозни дебати по важните теми на нацията. Успоредно с болничните, кризата в БСП и оплакванията от съмнителни изборни резултати, Фейсбук беше разтърсен от грандиозно възмущение срещу кориците на „Хари Потър“, в които инфлуенсърите видяха спомен за тоталитарното си детство, когато са ги мъчили да ядат мляко с ориз в детската градина.

На всеки протест се противопоставя контра-протест. В демократичния свят това става само при някакви крайни, фашистки прояви, а при нас е всекидневие. Всяко мнение задължително поражда контра-мнение. Върви, че се ориентирай. Удивителен беше дебатът по БНТ между представители на профсъюзите и на работодателите в понеделник – едната казва едно, другият точно обратното, а медията не се чувства длъжна веднага, с няколко клика да провери и съобщи как точно стоят фактите (например какъв точно е броят на болничните листове за годината).

Това не е изолиран случай, а системна медийна политика, която се представя за демократична. Изказани бяха различни мнения, стана хубаво шоу, макар че не разбрахме нищо.

У нас вече отдавна няма авторитети, няма и безспорни лидери, но това не ни прави по-свободни, тъкмо напротив. Днес хаосът е ключът към съвременното господство: той пречи на гражданите да се организират за съпротива отвъд непосредствения си корпоративен интерес. Така те се разпадат на групички, подозират всекиго, който се опита да ги поведе и в последна сметка… абе стабилност.

Не, Цацаров не оставя прокуратурата с „огромен авторитет“


Сотир Цацаров
Сотир Цацаров

„Той оставя институцията с един огромен авторитет. Говоря за институцията прокуратура“. Думите са на депутата Явор Нотев от „Атака“. Той и негови колеги от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ обявиха кандидатурата на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров за председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

Това не е единственото публично твърдение, че прокуратурата има висок авторитет. Веднага след издигането на кандидатурата му за главен прокурор през юли, избраният вече от Висшия съдебен съвет (ВСС) Иван Гешев каза, че „прокуратурата е в най-добрата си кондиция, от който и да е предишен мандат“.

Подобни оценки могат да бъдат плод на субективно виждане. Но в същото време авторитетът, одобрението и доверието могат да бъдат и обективно измерени. Затова решихме да проверим.

Резултатът е, че данните не потвърждават тези оценки. Поредица от социологически проучвания в последните години показват, че значително мнозинство от българите нито са доволни от работата на прокуратурата, нито имат доверие в нейното ръководство.

Добро начало и рязък обрат

„Алфа рисърч“ публикува редовно свои представителни изследвания за оценката на българските граждани към работата на институциите. На сайта на агенцията има данни от юни 2013 г. насам – т.е. за почти целия мандат на Сотир Цацаров, който беше избран в самия край на 2012 г. Въпросът е прост – анкетираните трябва да дадат „Оценка за дейността на главния прокурор“, а възможните отговори са три – „положителна“, „отрицателна“ и „нито положителна, нито отрицателна“.

През първата година от мандата си Сотир Цацаров се радва на повече одобрение, отколкото неодобрение. През август 2013 г. положителните оценки са 35%, докато отрицателните са 21%. В края на мандата му обаче резултатът е много по-различен. Последните данни са от септември 2019 г., когато 49% от българите споделят отрицателна оценка за работата на главния прокурор, а само 10% – положителна.

Обратът в отношението на обществото към Цацаров настъпва през 2014 г., особено през втората половина на годината. В средата на тази година прокуратурата започна акцията срещу КТБ, а в последвалите месеци обвини бившия мажоритарен собственик Цветан Василев и отказа да се интересува от неговия партньор (по думите на Василев и на разкрити по-късно документи) Делян Пеевски.

До края на годината положителните оценки за главния прокурор спадат до 11%, а отрицателните „скачат“ на 42%. След това тенденцията се засилва, макар и с по-бавни темпове.

Нито една положителна оценка​

„Алфа рисърч“ не е единствената агенция, която измерва одобрението към главния прокурор и управляваната от него институция. „Галъп интернешънъл“ също е публикувала такива изследвания. През юли 2016 г. агенцията задава въпроса „Как оценявате дейността на прокуратурата?“ Отрицателните отговори са два пъти повече от положителните – 61% срещу 32%.

През март 2019 г. е публикувано национално представително социологическо проучване за работата на главния прокурор. Проведено е от „Глобал метрикс“ по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Въпросът е един: „Как оценявате работата на досегашния главен прокурор?“. Добра оценка дават 18,88% от анкетираните, средна – 42,66%, слаба – 24,28%.

Проучването включва и въпроса дали хората са съгласни с твърдението, че „главният прокурор направи много за справяне с битовата престъпност“ – само 5,6% са съгласни, а 64% са несъгласни. По отношение на борбата с корупцията по високите етажи – само 5,2% са съгласни, че главният прокурор е направил много, а 61,2% не са съгласни.

Преди да стане министър и да се заеме с политика, Христо Иванов е бил програмен директор на БИПИ. Това може да предизвика нечий скептицизъм към изследването. Затова потърсихме още изследвания.

Ниска оценка за дейността на главния прокурор е констатирана и в изследване на Института за модерна политика (ИМП), чийто основател Борислав Цеков оцени като „положителна“ новината за номинирането на Цацаров за председател на КПКОНПИ.

През 2016 г. ИМП публикува свое проучване с въпроса: „Каква е оценката ви за ефективността на прокуратурата?“ Само 9 на сто казват, че е ефективна, а 71,7 на сто – че е неефективна. В това изследване е включен и друг въпрос: „Одобрявате ли повдигането на обвинения от прокуратурата срещу бивши и настоящи министри?“. С „Да“ са отговорили 72,7 на сто, с „Не“ – 23,3 на сто.

Това дава основание на ИМП да озаглави публикацията си по тази тема така – „Повече от 70% одобряват действията на прокуратурата“.

De Profundis: БСП ще се разпадне, когато стане непотребна за Кремъл

kamchia1Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg

Добре, де, вече няма да ги наричам „идиоти”.

Аз обикновено използвам думата в класическия древногръцки политически смисъл, не в медицинския, но някои несведущи или по-деликатни читатели все пак се стряскат и ме набеждават за грубиян. Затова оттук насетне ще викам на идиотите „интелектуално вдлъбнати”. А може и „умствени недорасляци”. Или дори – „мозъчно невинни”.

Е, не, чак пък невинни не са, нали? Като говорим за принцовете, принцесите и малките принцчета от БСП, няма как да се поставят те в едно изречение с думата „невинни” и между двете да възникне положителна конотация.

Доказа го прекрасно и последният техен форум, на който българските леви комунисти, както може да се преведе изразът „тесни социалисти”, се изпокараха до смърт по повод поредната си изборна загуба, „задълбоченият анализ”, който трябва да се направи във връзка с нея и мерките, които трябва да се вземат, за да се обърнат утре, на следващите избори, нещата в тяхна полза.

Милите ми интелектуално вдлъбнати, те май наистина не си дават сметка, че от известно време насам на всички избори се бият не за сърцата и душите на електората, не срещу някакъв реален политически противник, не дори срещу собствените си простотии и предразсъдъци – а срещу самата история, която здраво ги дърпа към своето прочуто бунище. В директен, а не във философски смисъл. За пеша ги е хванала, сурка ги по земята и в един момент все пак ще ги довлачи до там, където им е мястото.

Трябва да признаем на българските червенотиквеничковчета едно единствено качество – че са упорити. Бих казал – упорити като магарета или дори – чугунени глави, но нека днес сме по-деликатни, те още са в траур след загубата, закономерно последвана и от скандалите на пленума.

Така или иначе, сродните им БКП-та от бившия източен блок постъпиха исторически правилно, като отдавна се разпаднаха. Част от тях напълно се маргинализира, а друга се трансформира в сравнително прилично подобие на европейски социал-демократически формации. Навсякъде, включително в България, се разпаднаха също и десните партии, които се появиха в началото на прехода.

Ако махнем ДПС, което е съвсем друга бира, в актуалната политика, като динозаври в Изгубения свят, останаха само нашенските тесни социалисти. И те са наистина толкова тесни, че през дупката им понякога се процеждат само явни политически недоразумения като Първанов, Станишев, Миков, Нинова, застават начело на Партията с гол в едната ръка нож, а в другата – с най-добрата визия за бъдещето и най-кадърния управленски екип, печелят избори и повеждат любимото БСП, заедно с целия български народ, към светли бъднини.

Да е живо и здраво развинтеното въображение на тези хора, защото ако се събудят от глупавия си сън, ще са много разочаровани да паднат от покрива, като видят жалката истина, на която стоят начело.

Прекрасно стана ясно всичко това и от последните пререкания в БСП, където един срещу друг застанаха двама от споменатите вождове – бившият Станишев и актуалната Нинова. Зад тях се оформиха и две крила – праволинейно и опозиционно. Така е според самите социалисти, де, иначе аз не бих се подписал под подобно твърдение, защото от опит знам, че опозицията в БСП е умна, докато заеме председателското място – после става също толкова глупава, колкото предишното ръководство, което е изместила. А то пък веднага се превръща в умна вътрешна опозиция.

Искате доказателство ли? Ами само си спомнете как Станишев наследи Първанов, Миков наследи Станишев, Нинова наследи Миков, а сега Станишев иска да наследи Нинова. Докато Първанов пък – макар скрит скромно зад широкия гръб на Румен Петков, който никога не е пикал в плевенския фонтан, както сам ни увери – вероятно иска да наследи отново Станишев, за да си го върне на всички и всичко.

„Големият въпрос, който стои пред нас, е защо трета поредна година, при три различни избора – национални, европейски и местни, при условия, когато ГЕРБ ерозират от времето, скандалите, корупцията и злоупотребата с власт, въпреки това българите не припознават БСП като по-добрата алтернатива” – тежко попита Станишев на пленума на БСП.

От една страна – съвършено правилен, закономерен и точен въпрос. От друга – въпрос, който показва колко наистина дълбоко самият Станишев е интелектуално вдлъбнат. Защото ако не беше, щеше да знае, че българите не припознават БСП като по-добрата алтернатива – на ГЕРБ или на каквото и да било друго, просто защото тя не е по-добрата алтернатива.

И не е по-добрата алтернатива не само с Корнелия Нинова начело, както иска да внуши Станишев чрез питането си. БСП е доказала своя престъпен характер, своята пълна некадърност и своята управленска немощ включително по време на управлението на самия Станишев, както и на марионетката му Пламен Орешарски.

Но май този път паметта на българите най-после проработи, ако се съди по факта, че от Орешарски насам те не са дали властта на БСП, независимо в какво се кълне другарката Нинова, докато води революцията като по картинка – с гола гръд напред. Интелектуално гола имам предвид, не си представяйте нещо еротично. Поне аз не мога, де, дори да се насиля, но знам, че в това отношение за българина предел няма.

Така или иначе, както се очакваше, другарката Корнелия не остана длъжна на другаря Станишев и го попита съвсем директно: „Кой колективен орган на партията реши да се целувате с Местан на „Орлов мост”?”

Един също много хубав въпрос, качествен и справедлив. Пък и чисто политически – без капка еротичен намек в него. Още по-хубав обаче бе следващият: „Кой колективен орган реши да подкрепим Пеевски и кой влезе в Парламентарната група и каза „или гласувате, или пада правителството”?”

Да-а-а, кадърна е тази жена, веднага направи двоен удар по конкуренцията – както по Станишев, така и по Мая Манолова, която преди време сама и доброволно призна, че е основната движеща сила зад кандидатурата на Пеевски. Добре, де, Мая е вече външна конкуренция с нейната „гражданска формация”, в която „няма ляво, няма дясно”, обаче това също е много опасно за БСП и Нинова – за тях то може да е като идването на царя, който със същото внушение помете СДС.

А Станишев е ясен, той е шеф на ПЕС, но докога ли, след като и в тази роля успя да спечели толкова европейски избори, колкото като шеф на БСП спечели в България – почти нула. Но като млад човек вероятно наистина мисли за продължението на политическата си кариера, а какво по-естествено от това да се върне начело на родната партия, която го дундурка още от бебе.

От друга страна, ще каже някой, скандали в БСП текат отдавна, а партията все не се разпада и не се разпада, колкото и искрено да ѝ го пожелаваме.

Наистина има такъв момент. И за това си има няколко основни причини.

Първо, електоратът на БСП, независимо стар или млад, е печално известен с това, че страда от болестта „умствена недостатъчност”.

Второ, самото партийно ръководство се състои от обиграни хитреци, които умеят да манипулират въпросния електорат в своя полза.

Трето, всички крилца и перца, чиито вълчи интереси се сблъскват вътре във въпросното ръководство, все пак успяват да се примирят временно и да заиграят заедно, когато партията е заплашена от истински разпад – защото прекрасно разбират, че иначе напълно ще изчезнат от досега с властта и парите.

И четвърто – всичко това е вярно, но нищо от това няма да има никакво значение, ако тотално рухнат нещата по оста БСП – Русия.

От точно сто години, когато в България се пръкват тъй наречените „тесни социалисти”, те и техните наследници, включително сегашната „европейска” БСП, винаги са основна маша на руските интереси. Да, напоследък Атака, да речем, са по-шумна проруска партия, а ГЕРБ по-тайна и тиха, но БСП продължава да е в центъра и, къде по-скрито, къде по-явно, да работи за руския интерес.

Така че мога да направя една прогноза, която май никой не си позволява – БСП ще се разпадне и ще ни освободи от присъствието си, когато цялата партия вкупом непотребна стане не само за нас, българите – нещо, което, впрочем, отдавна се е случило – а и когато непотребна стане за Кремъл.

Ама тогава какво ли чудовище ще изникне на нейното място? 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Какво да очакваме от Цацаров начело на КПКОНПИ? Отговорът е в изминалите 7 години


Бойко Борисов и Сотир Цацаров
Бойко Борисов и Сотир Цацаров

Главният прокурор отстъпва преждевременно поста на заместника си, за да оглави борбата с корупцията по високите етажи на властта по предложение на същите тези етажи. Така ще изглежда „екипът“ на Сотир Цацаров и Иван Гешев, когато в „обозрим срок“ единият бъде избран от парламента за председател на Комисията за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), а другият бъде назначен от президента Румен Радев като главен прокурор.

Представителите на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ не направиха подробен анализ на досегашната работа на Цацаров и не огласиха какво очакват от него като ръководител на КПКОНПИ. Досегашната му кариера обаче показва, че осъдени за корупция от „високите етажи“ няма, а отношенията му с изпълнителната власт винаги са били близки. Дори и след като привидно е демонстрирал воля да разследва най-висшите ѝ представители.

Депутатите от управляващото мнозинство се обосноваха така: „Г-н Цацаров е това, което всички останали не са“; „все ни е едно кой ще бъде друг, ако не той“; „Сотир Цацаров знае къде е границата между институциите и уважава разделението на властите“.

Тези твърдения, произнесени от Емил Димитров от „Обединени патриоти“ и Валентин Радев от ГЕРБ, обаче не бяха подкрепени с оценка на мандата на досегашния главен прокурор. Запитан дали номинирането му за председател на КПКОНПИ издава политическа обвързаност с управляващите, Радев отрече. Какво обаче показват фактите от последните 7 години, в които той ръководеше независимата прокуратура?

„Стабилен съдия“ от Пловдив

През 2012 г. окръжният съдия на Пловдив Сотир Цацаров недвусмислено бе отличен от премиера Бойко Борисов като „най-добрият“, с когото той е работил като главен секретар на МВР. Още преди кандидатурата му официално да бъде издигната от седмина членове на ВСС (петима от парламентарната квота­) Борисов заяви, че предпочита съдия да стане главен прокурор, а тогавашният вицепремиер и вътрешен министър в първото правителство на ГЕРБ Цветан Цветанов го определи като „стабилен“.

След официалната номинация на Цацаров преди седем години, Борисов каза: „Сотир Цацаров има безупречна репутация в Пловдив и това мисля, че е достатъчно, за да бъде избран за главен прокурор“.

Тогава управляващите пренебрегнаха факта, че пловдивският съдебен район бе станал известен с най-високия брой констатирани нарушения на човешките права от Европейски съд за правата на човека (ЕСПЧ). Цацаров пък бързо игнорира засвидетелстваната му от върховете на ГЕРБ подкрепа и малко след като първият кабинет „Борисов“ подаде оставка през февруари 2013 г., прокуратурата се активизира тъкмо срещу негови представители.

„Ти си го избира…“

Междувременно в медиите се появиха тайни записи на бившия градски прокурор на София Николай Кокинов, който казва на Бойко Борисов по адрес на Цацаров: „Не ми се подсмихвай, ти си го избира…“ Този разговор обаче така и не стана обект на прокурорско разследване под претекст, че е бил записан незаконно.

Държавното обвинение обаче възобнови проверките си срещу Борисов по случаите за предпологаемо осуетяване на митническа проверка в пивоварна („Ало, Ваньо“) и употреба на гранатомет срещу барикадирал се заподозрян, който в крайна сметка загина („Чакъра“). Освен това прокуратурата внесе в съда три обвинителни акта срещу Цветанов. И трите бяха резултат от сигнала на бившия премиер Сергей Станишев за незаконно подслушване в МВР.

Всички те обаче завършиха точно както приключи и делото срещу Станишев за загубени секретни документи по сигнал на Борисов (със съдействието на Алексей Петров) – без осъдителна присъда.

В деня преди изборите през 2013 г. дойде аферата „Костинброд“, когато БСП, ДПС и контролираните от Цветан Василев и Делян Пеевски медии обвиниха ГЕРБ в подготвена фалшификация на изборите. Цацаров реагира още в деня за размисъл. Образувано бе разследване за евентуално престъпление срещу политическите права на гражданите, което завърши с оправдаването на настоящия транспортен министър Росен Желязков за това, че не е проконтролирал бракуването на 350 000 бюлетини.

Докато ГЕРБ беше в опозиция на кабинета „Орешарски“, прокуратурата образува дори противоконституционна проверка срещу действащия тогава президент Росен Плевнелиев, която в крайна сметка бе прекратена. Образувани бяха и други проверки и дела срещу представители на ГЕРБ, но всичките завършиха без успех за прокуратурата, а някои и с нейното осъждане (Мирослав Найденов, Божидар Нанев, Искра Фидосова, Емил Димитров).

За сметка на това условно бе осъден бившият шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, който бе записал в тефтерчето си емблематичната формула за „удряне“ на неудобни „ИФ→ЦЦ→ББ“. Отбелязването на въпрсните инициали така и не бе разследвано по същество от прокуратурата, също както не бяха изяснени и буквите „ДП“, които се оказаха коригирани на числото 10. Причината бе, че въпросният бележник изчезна от колата на вещо лице, който беше спрял, за да се облекчи по малка нужда.

Никога повече срещу Борисов

В края на 2014 г. Бойко Борисов отново е премиер на второто правителство на ГЕРБ в коалиция с Реформаторския блок. В този мандат подчинените на Сотир Цацаров се фокусираха единствено върху коалиционните партньори на Борисов. Обвинения получиха военният министър Николай Ненчев, колегата му от Външно министерство Даниел Митов и заместникът му Христо Ангеличин, както и здравният министър Петър Москов.

Към тази група беше прибавено делото срещу бившите финансов и икономически министър – Симеон Дянков и Трайчо Трайков, както и бизнесмена и издател Иво Прокопиев. Става дума за делото за приватизация на държавния дял от електроразпределителното дружество, притежавано от „ЕВН“. Към днешна дата няма нито един окончателно осъден по тези казуси.

Тенденцията прокуратурата да не отчита успешни разследвания срещу висши представители на изпълнителната власт се запази и в третия мандат на ГЕРБ, който се отличи само с прекратеното разследване за катастрофата с моторна шейна, при която загина синът на бившия транспортен министър Ивайло Московски.

Освен представители на ГЕРБ, разследващите под ръководството на Цацаров погнаха и зам.-председателя на парламента от ДПС Христо Бисеров, който в края на 2013 г. бе принуден да напусне всички политически постове заради няколко обвинения. Три години по-късно той бе напълно оправдан.

Междувременно прокуратурата бе принудена да се занимае с доклад на турската служба за борба с контрабандата и организираната престъпност (КОМ), сочещ тютюневия холдинг „Булгартабак“ за основен източник на контрабандни цигари в южната ни съседка.

След като първоначално изрази съмнения, че такъв документ изобщо съществува, Цацаров в крайна сметка разпореди проверка, която наред с твърденията в него, се фокусира и върху въпроса – кой е авторът и каква е целта на констатациите му. Не е известно прокуратурата да е постигнала нещо повече в работата си по този случай.

Взаимодействие с парламента

На фона на липсата на присъди по високите етажи на властта, ГЕРБ и ДПС осигуряваха през годините подкрепа в парламента за редица законодателни предложения на главния прокурор. Цацаров се радваше и на благоразположението на парламентарното мнозинство по случаи като „Яневагейт“ и „ЦУМ-гейт“, по които той бе обект на съмнения за търговия с влияние, но те така и не бяха проверени.

В първия става дума за записи от разговори между съдийки, които описват с имена ролите в съдебната система. Вторият случай бе огласен от бизнесмена и издател Сашо Дончев, който се оплака от натиск от страна на Цацаров, по време на среща в офиса на бизнесмена Георги Гергов.

Никой от двата обаче не предизвика интерес нито в парламента, нито във Висшия съдебен съвет (ВСС). Никой не пожела да изясни и най-скорошното признание на Цацаров – че последните няколко избора на тримата големи в съдебната власт са се случили „в две други сгради“.

Нещо повече – управляващите вече 10 години упорито отбягват категоричните препоръки на ЕСПЧ, Европейската комисия, Съвета на Европа и Венецианската комисия България да въведе законови промени, ограничаващи фактическата безконтролност на главния прокурор. И така запазват ситуацията, описана красноречиво от първия главен прокурор, избран след 10 ноември 1989 г. – Иван Татарчев: „Над мен е само Господ“.

„Българинът мами държавата.“ А държавата не го ли мами?

Ако българинът наистина гледа на държавата като на чуждо тяло, както обясни един министър, причината трябва да се търси тук: прави го, защото разбира, че управляващите гледат на нея като на своя бащиния. Два примера:

Графити

Коментар от Ясен Бояджиев:

Заради отделни българи, които понякога взимат болнични, за да си слеят празниците в малка отпуска, тези дни министърът на финансите стигна до обобщението, че „българинът не е готов на солидарност, защото гледа на държавата като на чуждо тяло“ и има „желание да я измами“.

Чувствата са взаимни

Министърът е сведущ по въпросите на солидарността – както се разбра неотдавна, години наред живее безплатно в луксозен апартамент на своите кръстници бизнесмени, проявили солидарност със семейството му след пернишкото земетресение. Но за другото не е съвсем прав.

Да, мнозина българи наистина не възприемат държавата като своя и при случай са склонни да я мамят – явлението е старо и добре описано в класическата литература. Но не се дължи само на народопсихологията (която, според министъра, не се е променила през годините). Дължи се и на дълбока взаимност – държавата (или по-точно онези, които по стечение на обстоятелствата я олицетворяват) често гледа на населението като на досаден натрапник. И ако се налага, не се колебае да го лъже и мами. (В това отношение и тя не се е променила кой знае колко.) Примерите са изобилни. Ето два от последните дни.

Болничните

За първия вече стана дума. За да реши проблема с (предполагаемо) мнимите болни по празниците, държавата се закани да спре плащането на първия ден от болничните. Тоест, да накаже целогодишно и „солидарно“ всички. Включително мнозинството съвестни граждани, които чинно си плащат съответните осигуровки, без да мамят никого.

Проблемът си има предистория, която започва с измама. Преди повече от 10 години държавата, която иначе прибира парите от осигуровките, наложи на работодателите да плащат вместо нея първите три дни от болничните. Уж само за една година – за да помогнат за преодоляване на кризата. Кризата отдавна мина, но тази „антикризисна“ мярка продължава да действа и до днес.

Предлаганото сега „решение на проблема“ също е измамно. Не само защото е несправедливо, но и защото не би решило нищо. Освен да позакърпи коалиционните отношения в управлението и да позапуши устата на бизнеса, като му спести няколко десетки милиона лева годишно. За да намалеят фалшивите болнични, има нужда от други решения – например най-после да бъде въведен ред в здравеопазването.

Впрочем, и в много други сфери държавата мами по същия начин, като се прави, че „решава проблемите“. А всъщност само поддържа батака в тях.

Прокуратурата

Вторият пример е с така наречения избор на главен прокурор. Разиграно бе всъщност поредното представление за заблуда на публиката. Целта е тя да повярва, че за високите постове в държавата, по един честен и прозрачен начин, се избират хора с „високи професионални и нравствени качества“.

Драматургията обаче е слаба, а режисьорите (убедени в своето всесилие) отдавна не си дават много-много зор. И затова театрото се получава доста посредствено и грозно (с мутренски агитки, ругатни и заплахи по сцената). Тъй че накрая публиката остава с впечатлението за дирижирано иззад кулисите инсталиране на лица, които блестят с всичко друго, но не и с „високи професионални и нравствени качества“.

Въобще, ако „българинът гледа на държавата като на чуждо тяло“, то е защото разбира, че управляващите гледат на нея като на своя бащиния. И че вместо да работят в негов интерес, възловите държавни институции са впрегнати да изпълняват желанията на своите видими и невидими повелители.

Ясен БояджиевЯсен Бояджиев

Парадоксът

Парадоксалното в тази ситуация е, че мнозинството българи силно се възмущават в случаи като първия, когато държавата им бръкне в джоба за някой и друг лев. Но си мълчат и кротуват, когато им отмъква правата и свободите и ги замества с произвол. Въпреки че цената във втория случай е несравнимо по-висока.

При държавата приоритетите са точно наобратно. Само заради шума, който се вдигна, тя по всяка вероятност ще се откаже от предложението за болничните. Каквото и да става обаче, новият главен прокурор ще поеме 7-годишния си мандат. Междувременно бе намерена подходяща работа и за стария – тези дни предстои поредният спектакъл.

А българинът ще си отмъщава, като си пуска фалшиви болнични…

Как гимнастичката Кабаева се сдоби с имоти за десетки милиони


Алина Кабаева. Снимката е от 2017 г.
Алина Кабаева. Снимката е от 2017 г.

Бившата руска гимнастичка и настояща директорка на държавната Национална медийна група Алина Кабаева се е сдобила заедно със семейството си с имущество, което се оценява на почти 1 милиард и половина рубли (над 40 млн. лева), съобщи разследващият сайт „Отворени медии“.

Кабаева е бивша шампионка по художествена гимнастика и бивш депутат от управляващата партия „Единна Русия“. Поредица от публикации свързват личния й живот с Владимир Путин, някои медии им приписват три общи деца. Нито една от тези информации обаче не е потвърдена.

Разследването на „Отворени медии“ описва шест апартамента, две къщи и парцели с обща площ от 70 декара. Имотите са на четири различни места.

Сбъдната мечта

„Много е трудно за един работещ човек да се премести да живее извън града, въпреки че си мечтая да живея сред природата, на чист въздух, до гора, до река…“, разказва Кабаева в свое интервю през 2012 г.

Скоро нейната мечта е осъществена, припомня „Отворени медии“. На 20 км след околовръстния път на Москва, във вилната зона „Успенское“, точно до един от притоците на река Москва – там се намира едно от елитните места за богатите московчани. Комплексът се прочува през 2015 г., когато областната прокуратура прави безуспешен опит да върне част от продадените по-рано земи под управлението на администрацията на президента.

Първа към района се ориентира бабата на Кабаева, Анна Зацепилина. През 2013 г. тя купува парцел от 45 декара с две къщи. През 2018 г. Алина Кабаева купува лично съседния парцел от 25 декара. Трудно се намират обяви за продажби на такива имоти в този район. „Отворени медии“ откриват само една подобна обява. По същите цени имотите на Кабаева и нейната баба би трябвало да струват около 655 милиона рубли (около 18 млн. лева).

И бабата, и майката

Това не е единствената сделка на бабата на Кабаева. През 2016 г. телевизионният канал „Дожд“ съобщава, че Анна Зацепилина и Лейсан Кабаева, сестра на Алина, са купили в Москва четири апартамента за близо 740 милиона рубли (над 20 млн. лева). Апартаментите са купени от хора от близкото обкръжение на Путин, като Генадий Тимченко, Петр Колбин, Григорий Баевски.

Майката на олимпийската шампионка, Любов Кабаева, пък е наела за срок от 49 години вила с изглед към Черно море, с площ от 334 кв. м, намираща се в планината на 20 км над Сочи. Тя всъщност е сънаемател заедно с още 11 човека, сред които има ръководители в „Газпром“. Всички те плащат по 278 рубли на ден наем (по-малко от 8 лева).

Една стая в съседния хотел се отдава за 6800 рубли на вечер. Близо до същото село е резиденцията, която посещава често министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев, показа разследване на Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални.

Още връзки с „Газпром“

Сделките в „Успенское“ не са първият опит на семейството да се премести извън града. Още през 2012 г. „Собеседник“ съобщава, че Кабаева е купила от „Газпром социнвест“ земя в село Городище в Подмосковието. Тези парцели присъстват в имотната й декларация като депутат от Държавната дума. Селото е известно с това, че голяма част от собствениците на имоти там са на високи позиции в „Газпром“.

Когато майката на Кабаева сключва договора за наем на вилата край Сочи през 2010 г., „Газпром социнвест“ е основният участник в строителството и подготовката за предстоящите през 2014 г. Олимпийски игри.

Последната публикувана имотна декларация на Алина Кабаева като депутат е от 2013 г. Тогава нейният доход е 10,7 млн. рубли и притежава три апартамента и три парцела, два от които в Городище. Средният й годишен доход след 2009 г. е по 11,8 млн. рубли (малко над 320 хил. лева). Преди изборите през 2011 г. тя декларира и спестявания от 124 млн. рубли (малко под 3,5 млн. лева).

Днес тя и семейството и притежават шест апартамента в Москва и Санкт Петербург, две вили и парцели от общо 70 декара.

Държавната Национална медийна група е най-големият медиен конгломерат в Русия, който има дялове в Първи канал, РЕН ТВ, „СТС медиа“ и вестник „Известия“. Групата обаче не публикува възнагражденията на ръководителите си. Те не са отговорили на запитванията на „Отворени медии“.

През 2008 г. вестник „Московски кореспондент“ обяви, че президентът на Русия Владимир Путин се е развел и планира да се ожени за Алина Кабаева. Веднага след това вестникът затвори, а по-късно бе официално закрит.

Иван Гешев сред баналността на злото

Иван Гешев сред баналността на злото

© Георги Кожухаров

Избраният за главен прокурор Иван Гешев казал в понеделник в Русе, че няма да се извинява на члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) Атанаска Дишева, на която беше заявил в кулоарите на съвета, че й предстояла блестяща политическа кариера на общински съветник. Над 100 съдии поискаха освен извинение и дисциплинарна процедура срещу Гешев заради поведението му спрямо опонент на процедурата, по която той като единствен кандидат бе повторно избран.

Ако се спирам на най-новия детайл от публичното поведение на Гешев, то е защото той потвърждава неговото колосално себеусещане за непогрешимост, което го кара да вижда враговете – и своите, и на държавата, само в опонентите и да отвръща на техните доводи с агресивно-грубиянска словесност и без никакви аргументи по същество.

Гешев е предварително разделил обществото на два лагера – обвиняеми и необвиняеми, в чието определяне той лично до голяма степен е участвал и въз основа на това е определил кой има право дори да му задава въпроси. И всеки, който му опонира, е вкарван автоматично в лагера на лошите, които заслужават ако не директно употребата на Наказателния кодекс, то заклеймяване чрез медиите на необвиняемия Делян Пеевски.

„Човек, който е готов да води всяка битка, в която бъде въвлечен, да отговори реципрочно на всяко нападение, на което бъде подложен“ – така го описа членът на ВСС, съдия Красимир Шекерджиев, в мотивите си да не го подкрепи. И предупреди, че „ако изберем главен прокурор, който отговаря реципрочно на всяко едно нападение, то тогава ние по-скоро ще произведем много войни, отколкото да доведем до работеща ситуация“.

Защо точно Гешев и никой друг

Поне по две причини. Основната е, че трябва

да изтече давност за престъпленията на паралелната власт през мандата на Цацаров

в чиито условия рушенето на държавност, на представите за законност и справедливост станаха банална очевидност и престанаха да впечатляват.

Баналността на злото обаче може да притъпи сетивата на хората и да ги демотивира за действие, но не може да отмени търсенето на отговорност за извършени престъпления от върховете на преплетените власти. Тоест престъпленията ще трябва да бъдат прикрити, поне докато изтече давността им, тъй като пазителят и всъщност главният участник в упражняването на паралелната власт е именно прокуратурата поради специфичната недосегаемост на главния прокурор.

Доказателствата ли?

Запитвал ли се е някой как се отнема банка след 9 септември 1944 г.? Какво означава закриване на Корпоративна търговска банка чрез вкарване на баретите вътре от прокуратурата, и то (а в това e ключът) след разрива на Цветан Василев и Делян Пеевски? Как, мислите, че делото КТБ, водено от Гешев, което остави недокоснати отговорните регулатори, щом наистина банката е за закриване – шефа на БНБ, и този на финансовия надзор, който за заслуги дари оглави държавната Българска банка за развитие, че и онези от ДАНС – ще се размине ей така само защото бившият собственик е вече заклеймен и съдът ще бъде натиснат да не допусне разпита му ли?

Не е достатъчно. Как ще се размине, без да бъде разплетена войната за активите на КТБ, която стигна дори до отравяне на Емилиян Гебрев, за да бъде заграбен оръжейният му завод от когото трябва, и не се стигна до разкритие на този драстичен опит за убийство?

„КТБ“ е грандиозно престъпление и да бъде приписано само на Цветан Василев може по един единствен начин: ако държавното обвинение се поеме от проверен и усъвършенстван вече в правилното „търсене на отговорност“. И този проверен човек е Иван Гешев. Затова тъй упорито и безалтернативно беше налаган той от сегашния главен прокурор.

Втората причина:

нужен е главен прокурор, който да узаконява бухалките на КПКОНПИ срещу критиците на паралелната власт

Гешев беше отгледан от Цацаров за тази цел и изкаран на авансцената още с ликвидирането, да повторя, на КТБ.

А подготовката за поемане на антикорупционната комисия от също толкова сигурен и проверен човек, като например самия сегашен главен прокурор Сотир Цацаров (дори и да не се потвърди финална номинация, само споменаването е показателно), си личеше още от времето, когато цялата управляваща котерия се нахвърляше устремно срещу всяка идея на президента Радев за промени във функциите и начина на формиране на антикорупционната комисия, които държавният глава представяше на всеки свикан от него Консултативен съвет по национална сигурност /КСНС/ за борба с корупцията по високите етажи. И всеки път целенасочено и организирано беше бламиран.

КПКОНПИ е вече превърната в посмешище след апартаментгейта на нейните началници

Но опонентите на паралелната власт на Пеевски ще трябва да бъдат още бити – ако не е Цацаров, друг проверен/посочен ще размахва бухалката, а неговият човек Гешев като главен прокурор ще узаконява разправата.

Банализираното зло владее държавата, обществото и ефира

Но защо няма масова гражданска съпротива като в Прага например, където четвърт милион души излязоха на протест срещу техния премиер? Ами например защото чешкият премиер се видя принуден да покаже срам от своето минало, а нашият избраник за най-овластения пост в държавата Иван Гешев не се срамува да заяви, че и той можел да събере 120 роднини и приятели на площада.

Гражданското общество в България, доколкото го има, е обезверено и обезсилено от погазването на закони и морал, което се вихри пред очите им, и от нагло демонстрираната безнаказаност, представяна пропагандно за воля за борба с престъпността. Гражданите виждат произвола и не виждат какво да направят, когато той е безнаказано демонстриран.

Пример ли?

Как се нарича изкарването на човек от затвора при действащ съдебен акт за условното му свобождаване, вързан и вкаран от цивилни мъже в автомобил без знаци на Дирекция „Миграция“ и откаран нанякъде, без писмен документ от наредителя, пред камерите на всички телевизии, за да бъде показано в централните новини?

Върховенство на закона ли е или газене на законност и демонстриране на мракобесно всесилие и безнаказаност, за да бъде погубена в зародиш всяка мисъл за гражданската съпротива? И това ставаше, забележете, докато течеше процедурата и предстоеше изборът на Гешев за главен прокурор… За да се уверим колко безкомпромисен е той към престъпниците.

На паралелната власт пречи само президентът, с него няма как да се справи главният прокурор

Когато създаваха Конституцията, политическите партии се погрижиха да не оставят нито едно самостоятелно правомощие на българския президент. Но пропуснаха недогледани две празнини, които връзват ръцете дори на безграничната репресивна власт:

– Не е посочен срок за издаване на указ за главен прокурор /за тримата големи/

– И другата празнина: президентът не може да бъде задържан и срещу него не може да се предприема наказателно преследване.

Затова така внимателно призовават Радев към благоразумие – да подпише бързо указа за Гешев. Правят му комплименти. Данаил Кирилов му подсказва срок „от 3 до 7 дни“ според неговото тълкуване на Конституцията, но толкоз.

Не смеят да се заядат. Защото – ако президентът реши да си сложи главата в торбата и да поеме отговорност, каквато гражданите все още не поемат масово, ще им създаде главоболия, които трудно ще неутрализират.