Какво знаем за новия вариант на COVID-19

На коледен базар в Германия Дядо Коледа е изобразен с предпазна маска.
На коледен базар в Германия Дядо Коледа е изобразен с предпазна маска.

Определят го като „ужасен“ или „плашещ“, но за него все още се знае твърде малко. Новият вариант на COVID-19 беше открит в една от провинциите на Южна Африка и притесни учените с това, че много се отличава от първоначалния коронавирус, открит през 2019 г. в Ухан, Китай.

Вариантът все още няма име. То ще му бъде дадено от Световната здравна организация (СЗО), която свиква днес извънредно заседание, посветено на случая. Засега за него се говори като за B.1.1.529.

Бъдещото му име най-вероятно ще е взето от буква в гръцката азбука, както стана с предишните варианти, кръстени Бета или Делта.

Какво е сигурно до този момент

Досега има 82 напълно доказани случая на новия вариант.

  • 77 от тях са открити в провинция Гаутенг в Южна Африка, където се намира и столицата Претория;
  • 4 са открити в Ботсвана;
  • 1 е открит в Хонгконг.

Огнището на варианта е в Южна Африка. Единственият доказан случай в далечния Хонгконг всъщност е на пътник, летял със самолет именно от Претория.

В Южна Африка са ваксинирани едва 24% от населението.

Учените предполагат, че много повече от случаите на коронавирус в южноафриканската провинция може да са били от този вариант, без това да е било изследвано. Те допускат, че B.1.1.529 може да е разпространен и в други провинции на страната.

Новият вариант има необичайно голям брой мутации. До този момент учените са установили общо 50, като 30 или повече се отнасят до спайк протеина.

Спайк протеинът се смята за проводник на вируса в клетките на човешкото тяло. Повечето съществуващи ваксини срещу COVID-19 са изградени така, че да се преборят именно с него.

Новият вариант идва с твърде много мутации, каза професор Тулио де Оливейра, който ръководи Центъра за противодействие на епидемиите в Южна Африка. По думите му B.1.1.529 показва голям скок в еволюцията на вируса и с това поражда притеснения за ефективността на разработените ваксини.

Какво не е известно

Все още учените нямат отговор на двата основни въпроса, които тревожат хората по света: дали този вариант се предава по-лесно и дали ваксините предпазват от него. За да се установи това, е нужно време.

Тревожният брой на мутациите не означава непременно лоша новина, пише Би Би Си. Първо трябва да се разбере как точно действат те.

Освен това изследователите смятат, че има надежда големият брой мутации да работят срещу самия вирус и да го направят нестабилен.

Дотук учените са установили, че сред мутациите на новия вариант има и някои, които са познати. Сред тях е N501Y, която улеснява разпространението на вируса. Има и други, за които е известно, че отслабват действието на антитела. Но голямата част от мутациите са все още неизследвани и действието им е непознато, пише Би Би Си.

Досега е имало и други варианти на коронавируса, които са плашили изследователите, но в крайна сметка не са се оказвали чак толкова различни от първоначалния коронавирус, казва професор Ричард Лесълс от университета КваЗулу-Натал в Южна Африка.

В началото на тази година се смяташе, че вариантът Бета ще „превземе света“, а накрая се оказа, че в света се разпространи най-бързо вариантът Делта.

Имаше и много страхове, че ваксините няма да предпазват изобщо от варианти на коронавируса, а това не се оказа вярно.

Реакцията в света

Израел, Великобритания, Италия и Сингапур незабавно спряха полетите от и до Република Южна Африка, Ботсвана, Мозамбик, Намибия, Лесото и Зимбабве. Забранено е и транзитното преминаване на пътници от тези страни.

Индия и Япония въведоха засилено тестване на летищата.

Някои държави отправиха призив към гражданите си в Южна Африка да напуснат страната, други въведоха задължителна 14-дневна карантина за хора, вече пристигнали оттам.

Южна Африка за втори път е огнище на разпространение на вариант на коронавируса. През миналата година оттам тръгна вариантът Бета.

Който построи АЕЦ “Белене”, той и ще ни пороби отново

Иво Инджев

Проектът АЕЦ “Белене” е като 3 март за руското влияние у нас, но не е толкова успешно внедрен в дневния ред на България. Москва обаче, не се отказва да постигне същия успех, както с пренасочването на българския национален празник  от 9 септември към 3 март, за да е отново свързан с “решаващата роля” на империята относно българските съдбини.

Също като съветският ни “национален празник” 9 септември, така и съветската атомна база в България загуби актуалност с разпада на СССР. Тогава и Монументът на окупационната червена армия МОЧА осъмваше и мръкваше с нови и нови цветни мнения срещу съветската окупация без това да предизвиква каквато и да било реакция от страна Москва и резоньорите на нейните приоритети в България.

НА СНИМКАТА (личен архив, правена за германското списания “Бригите” с трите ми деца по онова време): Така изглеждаше МОЧА в края на 1992 година, 4 месеца  преди правителството на руската корпорация на Мултигруп да откликне на искането на Москва като спря напредналия процес по демонтирането, а кметът Софиянски нареди да бъде почистен и охраняван денонощно от полицейски патрули. 

Съветските специалисти буквално погребаха рожбата си край дунавския български остров с печалната слава на най-известния концлагер от времето на съветската окупация. Той стана изведнъж политически неудобен за споменаване като рожба на “българо-съветската дружба” (каквато концлагерът в Белене именно беше).  

Не е ли ясна политическата връзка в зачеването, живота, кончината и възкръсването на съветския проект от факта, че съветските специалисти се осмелиха да кажат едва след разпада на СССР истината със закъснялото, но вярно прозрение от постсъветския период в началото на 90-те години на миналия век, че строежът се намира твърде близо до най – опасната земетръсна зона в региона, буквално на хвърлей място от “столицата” на тектоничния разлом край Вранча в съседна Румъния?

Тогава никой не предполагаше, че предстоят сериозни опити за реинкарнация на поставения на трупчета труп на съветския мастодонт без оглед на опасностите, за които предупреждаваха съветските другари. Както не се предполагаше, че един полковник от КГБ ще оглави реставрирането на СССР стъпка по-стъпка и ще се върне към геополитически напъни на империята на злото да си налага влиянието чрез енергетиката в “близката чужбина”. 

Натискът на Москва подклажда лакомията на ядреното й лоби у нас. Той възроди публично усилията да бъде вдъхнат нов живот на най-едрия покойник в гробището на “дружбата” от времето на българския васалитет под скиптъра на Брежнев. Възраждането му се състоя през 2003 г. на политически форум на НДСВ, където  Симеон, самият самодържец на успешната по онова време чисто нова формация НДСВ, оповести чудото: АЕЦ “Белене” не е умрял и трябва да му бъде направено изкуствено дишане за милиарди.

Днешните “възрожденци” вървят след своя вожд по монархо-социалистическите стъпки и не само искат възраждане на съветската инициатива за ядрено окопаване в центъра на полуострова ни, но и заплашват с разправа всеки, който е против.  “Възрожденецът” Копейкин ръси обиди, закани и фашизоидни заклеймявания от болшевишки тип срещу “националните предатели”, дръзнали да отричат необходимостта да угодим на Кремъл със стратегически пробив чрез построяване на втора съветско-руска атомна база, която да държи в шах Балканите. Защото такава база се строи относително лесно и бързо, но след това много, много трудно се демонтира (подобно на МОЧА и подобията му у нас) – за разлика от всяка чисто военна база, която с политическо решение може да бъде закрита за една нощ.  

Дребният фактор “Възраждане” в българската политика се опитва да играе на едро. Мери ръст с баба си БСП, чийто митинг “възрожденецът” Костя Копейкин посети веднъж демонстративно, а след това  това арогантно “отрече”, заявявайки, че всъщност столетната му баба се е присламчила към негов митинг- точно като във вица за Гарабед, който поискал от шивача да пришие балтон на неговото копче.

Баба му БСП не се беше сетила да заплашва с изпращане на несъгласните в Белене, но той вече се бори да надскочи болшевизма на социализма. Засега заплашва “само” в медиите, където нарича българите олигофрени, майкопродавци и подчовеци – за радост на руското посолство, което приюти екстремизма му в своя сайт при една от неговите фашизоидни публикации. Утре ще ревне и от висотата на парламентарния си имунитет.

И не ми казвайте, че партийката му е малка. Така ми казвахте и когато отказвахте да го забелязвате и даже ми се карахте, че се “занимавам” с него, а днес ви се налага вече да го търпите в парламентарната зала. Болшевиките и националсоциалистите също са били смешно, пренебрежимо малобройни в зората на техния поход към узурпирането на властта. Техните днешни подобия ги имитират, дебнат и се надяват ситуацията да се влоши толкова, че да я яхнат и да се размножат, паразитирайки върху нещастието на масите.

Някой може ли да гарантира, че всичко ще върви по мед и масло и че няма опасност от такова влошаване?

Проектът “Възраждане” и възраждането на АЕЦ “Белене”, който е абсолютният руски приоритет в България, вървят ръка за ръка. Шахматистите от Кремъл, които жертваха на игралната дъска бившия си (троянски) амортизиран кон Сидеров (изпратиха му юмручно публично послание като за онези, които не разбират от други намеци – точно както ковачите убиват  болен кон с чук), тикат напред неговото подобие от Варна, регионът, към който стратезите от Червения площад гледат с кримски апетит. Шпиковаха пред широко затворените очи на “евроатлантика” от Банкя с незнайно колко (като за българските “специални” служби) хиляди свои агенти със зелени чорапи, ако не и със същия цвят униформи в куфарите. 

Подготвят “Възраждане” за евентуално продължаващо смаляване на баба им БСП и съответното й заместване с израстването на нейно място на още по-радикалните стражи на московския интерес, които да компенсират с набъбване на черноризото си влияние залеза на червените. Социолозите, колкото и да не им вярваме на прогнозите, констатираха силно преливане на разочаровани социалисти във “Възраждане”. Нямаме основание да се съмняваме в резултата от броенето на тези гласове след края на изборите.

Прокопаването на руския “Турски поток” в угода на Путин у нас беше само репетиция. Предстои разкопаването на трупа на АЕЦ “Белене” – ако допуснем повтаряне на националното предателство, което да прилича на безобразието с руския газопровод по още един показател: вече сме си платили ( май не се знае толко колко) милиарди за поредицата от погребения и реанимации на съветския труп край Дунава, но искат да ни принудят да платим още повече ( също толкова неизвестни като параметри, но със сигурност многократно повече от вече похарчените за руския кеф ) милиарди.

Бях член на комитета, изправил се срещу  реваншисткото искане за дострояване на АЕЦ “Белене”. “Допуснаха” ни да спорим с ядреното лоби в медиите, когато промосковските ни управници – уж закрили АЕЦ “Белене”- организираха в угода на Путин и ядрените му лакомници у нас референдум “за” и “против” съоръжението, отречено , както отбелязах вече и от съветските му родители. Ето защо приемам лично заплахите на Копейкин да прати в затворнически дрехи такива като мен да работят на строежа в Белене. 

Ясно е, че докато не се смени политиката на агресивните обитатели на Кремъл, както стана след разпадането на СССР, няма да ни бъде позволено да се разпореждаме суверенно нито с монументалната символика на съветската окупация в централните части на най-големите ни градове, нито с постоянно подновяваната заплаха от повторение на руската колонизация в и без това зависимата ни в енергетиката от бившите ни владетели държава.  

Ясно е също, че проводниците на руската стратегия няма да бъдат деактивирани, а ще бъдат поощрявани да търсят къс път към постигане на дългосрочните руски цели у нас, чиято най-важна задача тук е изграждането на АЕЦ “Белене” на всяка цена.  Наистина е ясно, защото те не се крият ни най-малко. Вече преминават към закани за разправа с несъгласните.

Не ми е ясно само защо българските политици, които разбират замисъла и също вече са прицел на фашизоидните закани на рекламните агенти на руското намерение, не говорят открито по тема, а мрънкат дефанзивно. Поправете ме ако греша, но не съм чул нито веднъж някой от тях да се е изправил с името и физиономията си и да е разобличил стратегическия замисъл на Москва да стъпи с втори атомен ботуш на българска територия. Някои от тях се аргументират отлично в икономическата част от обяснението за неадекватността на ядреното начинание, но мълчат единодушно по-най-важния въпрос: националната сигурност и предателството към съюзните ни ангажименти в случай, че местната ядрена лакомия успее на вълната на руския натиск да постигне целта да бъдем впримчени още повече в руската стратегическа колесница. 

Руската тройка троянски коне в това състезание в България се състои от три породи: пръхтящи от лакомия, цвилещи на руски директно от оборите на Червения площад и местните мълчаливци, които не смеят да възразят по същество, но позволяват да бъдат впрягани де факто. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Бъдещият министър на икономиката на Германия Робърт Хабек от Партията на зелените нарече “Северен поток 2” политически проект, който е заплаха за Украйна и НЕЗАВИСИМОСТТА  на германската политика.

https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-sarbiya-shte-izgrazhda-ruska-yadrena-tsentrala-za-da-ima-vliyanie-varhu-sasedite

Позволявам си да припомня лозунга, с който участвах на 6 юни 2018 година в протест срещу  намерението на властта да угоди на Кремъл с довършване на АЕЦ “Белене”:

Който я построи, той и ще ни пороби

Цацаров преди Гешев

Мирела Веселинова, Капитал

Смяна на Гешев и Цацаров. Това са безусловни приоритети, две червени линии, от които „Продължаваме промяната“ няма да се откаже при преговорите за правителство, заяви миналата седмица един от лидерите на партията, Кирил Петков. В първия ден от преговорите за правителство той изрази надежда, че главният прокурор сам ще си подаде оставката, за да им се махне като проблем. „КПКОНПИ трябва да заработи като една много силна антикорупционна комисия, ще говорим и за лидерска промяна. Сотир Цацаров не трябва да я оглавява, това е ясно за нас“, каза Петков седмица по-рано в интервю за „Нова телевизия“.

Разликата между проблема „Гешев“ и проблема „Цацаров“ е, че докато съдебната реформа, и в частност тази на прокуратурата, до голяма степен зависи от възможността да се постигне конституционно мнозинство, то реформата на антикорупционната комисия, чийто председател е Цацаров, е изцяло възможна със законови промени. КПКОНПИ като институция не е уредена в конституцията, затова решенията за нея могат да минат с обикновено мнозинство в парламента. А стигне ли се до нов закон, той няма да засегне само Цацаров, а и цялата комисия. Тя ще бъде прекратена и основана наново, доколкото всички лансирани проекти досега предвиждат разделянето й на две или повече части, т.е. нов избор в нови органи.

Но идеята далеч не е самоцелна смяна на Цацаров (или на Гешев), който е не само лицето на тази институция, събрала толкова обществени негативи. Цацаров от дълго време пое ролята на идеолог и организатор на системата от институции, които действат синхронизирано за целенасочена репресия на политически конкуренти и бизнес опоненти.

Цацаров беше основен фронтмен на идеята за създаване на спецправосъдието, това го изстреля на поста главен прокурор, където за един мандат превърна прокуратурата в политически играч, от който всички партии и всички останали институции треперят. След този подвиг той трябваше да отиде на заслужена почивка в Конституционния съд (според слуховете от това време), но след издънката на предишния председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев, прецакал кариерата си за мезонет с тераса, Цацаров бе пратен начело на антикорупционната комисия да държи юздите.

Проблемът обаче не бива да се персонализира, той е системен и накратко може да се обобщи така: в България има антикорупционна комисия, но няма борба с корупцията. А няма борба с корупцията, защото тези, които владеят корупцията, назначават и органите, които трябва да я борят и определят политиките за това. Инхаус поръчките са законни, защото ги пише в закона, обяснява например бившият регионален министър Николай Нанков. Но никой не проверява дали няма корупционна нишка в договорите, сключени от бившия шеф на „Автомагистрали“ Стоян Беличев, с огромните аванси. Никой от КПКОНПИ не проверява дали, като са получили парите, за да купят предварително строителните материали, могат ли да покажат, че са ги купили и кога.

Дълги години от Брюксел ни питат защо няма осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта, а нашите власти отговарят, че няма синхрон между отделните институции и трябва да се създаде единен антикорупционен орган. Точно десет са докладите по МСП, които апелират за създаването на такъв единен орган чрез обединяване на различните звена в тази област, именно защото българските власти са им казали, че така ще се стигне до осъдителни присъди, коментира пред „Капитал“ експерт по темата.Но присъди отново няма, защото този орган не се занимава с корупцията във властта, а стана институция-бухалка, както сега се налага да обясняваме пак на Брюксел.

А причината е, че дълги години властите се опитват да укриват същинския проблем – корупцията по висшите етажи на властта се преследва и наказва с водещата роля на прокуратурата, която в България е овладяна от същите, които владеят корупцията.

„Дългосрочната мярка за борба с корупцията е работеща прокуратура. Корупцията е престъпление, сложно за разследване. Така че превенцията, разбира се, е важна, но корупцията по висшите етажи се бори с методите на наказателното право“, коментира Крум Зарков във вторник при преговорите за сектор правосъдие.

Тези, които практикуват корупция, няма да тръгнат да я борят, но ще се опитат да създадат привидност. Цацаров е специалист по създаването на „потьомкински селища“. Зад декорите се крие институционализиран механизъм за тормоз, в който действат съгласувано прокуратурата, КПКОНПИ, НАП, ДАНС, спецправосъдието, БАБХ, ако се налага, и т.н.

Началото бе сложено през 2012 г., но лежи на славни традиции

По наказателното дело за източването на КТБ прокуратурата няма искане за конфискация на средствата и облагите от престъпления, както те са квалифицирани в обвинителния акт, изготвен от Гешев. Искането за конфискация е направено от КПКОНПИ пред гражданския съд. Възниква въпросът защо българските власти подмениха наказателната конфискация с гражданска? Краткият (и непълен) отговор гласи – защото в наказателния процес трябва да се докаже с влязла в сила присъда: 

  • извършено престъпление, което е в състояние да генерира облаги
  • връзка между конкретното имущество, чиято конфискация се иска, с това конкретно престъпление
  • прецизна оценка на цените на имущества, приходи, разходи по ясна методика, която подсъдимият може да оспорва и съдът е длъжен да провери, а не е обвързан със заключенията на прокуратурата
  • цялата доказателствена тежест лежи на прокуратурата.

При гражданската конфискация в нейния български модел: 

  • Не се иска доказване на престъпление/нарушение, достатъчно е някой да бъде обвинен в престъпление, ако и после да е оправдан. Достатъчно е държавният служител да закъснее с подаването на данъчната си декларация, за да започне проверка. Достатъчно е КПКОНПИ да постанови наличие на конфликт на интереси, т.е. само да си създаде основание за проверка.
  • Не се доказва връзка между престъпление/нарушение и имуществото, чието конфискуване се иска. Няма как да се докаже така връзка, когато няма яснота по повод на какво нарушение се иска конфискация, след като тя е възможна и при оправдателна присъда. Затова се стига до абсурда да се иска отнемане на наследени имущества или придобити много години преди извършването на деянието, по повод на което е стартирала проверката, както и имущества на трети лица, които обаче нямат никаква възможност за защита в процеса.
  • Единственото основание на КПКОНПИ да иска конфискация е констатираното от самата нея несъответствие между доходи и разходи над определен размер (150 хил. лв. в момента) по оценка, която самата КПКОНПИ прави на базата на измислена от нея методика, която не е публична. Най-любопитното е, че тази методика е неизвестна и на съда, а оценката на КПКОНПИ е обвързваща за съда, т.е. той не може да прави свои сметки за имуществото на заинтересования.
  • Разместена е доказателствената тежест и гражданинът, който е обект на проверка, трябва да докаже законен източник на имуществото си за 10 години назад, без да е имал такова задължение, когато е придобивал имуществото.
  • Съдът е обвързан с необоримата презумпция, че всичко, за което не е доказан ясен източник на придобиването, е незаконно придобито, без да има ясна нормативна дефиниция що е законен/незаконен източник.
  • Обезпеченията се налагат напълно автоматично, когато дойдат исканията от КПКОНПИ, без да се преценяват нито нужда, нито основателност. Нашите съдилища твърдят, че законът не им позволява при наложена обезпечителна мярка те да се произнасят по нея отново. Включително и когато наложената мярка е незаконна, защото например е възбранено имущество на трети лица, върху чието имущество не може да се налагат такива мерки.

В момента обвинените за престъпления имат повече права от тези в производството по отнемане на имущество, коментира Атанас Славов от ДБ при дискусиите във вторник.

Гражданска конфискация има в различни държави в Европа, нейната цел е да се бори тежката организирана престъпност с международен елемент и да се отнемат облаги от престъпления там, където това не може да стане в рамките на наказателен процес. Гражданската конфискация в България беше въведена за първи път през 2012 г., за да не се налага прокуратурата да доказателства при отнемането на средствата и облагите от престъпления.

Проектът на закон, изготвен от екипа на бившия правосъден министър Маргарита Попова, бивш прокурор, беше много пъти за експертиза във Венецианската комисия, която всеки път изрично подчертава, че ключовият елемент при едно такова законодателство за гражданската конфискация е доказването на престъпния произход на имуществото, макар и това да не става по наказателноправния стандарт на безспорно доказване, а при занижения стандарт на доказване в гражданското производство.

При всяко от тези становища българските власти обясняваха, че ще се съобразят с тези критерии, накрая пак го внесоха по своя модел. (Година по-рано в една стенограма от заседание на МС Бойко Борисов обяснява на Маргарита Попова, че нея прокурорите са я излъчили като министър, за да могат да се направят съответните законови промени, макар и в конкретния случай да не става въпрос точно за гражданската конфискация. „Не искам да ми се цитират европейски конвенции“, заявява Борисов.)

Промените

Реформа на КПКОНПИ, и специално на гражданската конфискация, като основна нейна дейност е крайно необходима. Показват го вече няколко тълкувателни дела пред ВКС, две дела в Съда на ЕС в Люксембург и прясно осъдително решение на Съда по правата на човека в Страсбург, постановено по седем български жалби. И това е само началото, в Страсбург има още много такива жалби.

Това на свой ред дава насоки за предлаганите промени, които най-общо включват, на първо място, разделяне на комисията на две – комисия за предотвратяване на корупцията и конфликта на интереси и комисия за възстановяване на активи на държавата (отнемане на незаконно имущество). Като гаранция, че членовете на двете комисии са независими те да се конструират от три квоти – членове, избрани от парламента, членове, назначавани от президента, и представители на съдебната власт. От ИТН предлагат също така и връщане обратно в ДАНС на звеното, което разследва корупцията.

На второ място, гражданската конфискация трябва да се приведе в пълно съответствие с европейската правна рамка, да са защитени правата на гражданите, които да могат да упражняват правото си на защита в този процес. Юристката на „Продължаваме промяната“ Лена Бориславова заяви, че трябва да се спрат висящите производства и да се извърши преценка на заведените до момента дела с наложени по тях обезпечения за около 3.6 млрд. лева, по повод на които самите работещи в КПКОНПИ признават, че държавата в скоро време ще бъде обект на много дела за обезщетения.

Политическият контекст

Необходимостта от спешна реформа на КПКОНПИ е всъщност може би най-обединяващата тема на бъдещата управленска коалиция във формàта, в който тя се задава – на практика всички политически сили, които участват в дискусиите за бъдещо коалиционно управление, заявяват категорично този приоритет. Нещо повече – ако спазят ангажиментите си, това ще е една от първите реформи, с които новото коалиционно управление ще трябва да се захване, защото при дискусията във вторник беше определен тримесечен срок за създаване на проект на съвсем нов антикорупционен закон.

Същевременно успешното лансиране на една такава реформа ще е лакмус за желанието и способността на евентуалната бъдеща управленска коалиция наистина да разгради това, което условно наричаме „модела ГЕРБ – ДПС“. Част от този модел на управление е последователното изграждане през годините на система от органи за целенасочен институционален рекет.

Много симптоматично ще е как тази реформа ще започне предвид доста сдържаната презентация по тази тема от БСП и ИТН във вторник, на фона на ясните параметри, изложени от ПП и ДБ. Наблюдателите имат едно наум, че в БСП има страх от Цацаров, като припомнят как през декември 2019 г. половината парламентарна група на левицата гласува за избора му начело на КПКОНПИ, въперки официалното решение на групата да не го подкрепят. Дали има зависимости в ИТН също е без яснота.

„Всичко е въпрос на политическа конюнктура – ако коалицията се сглоби и е стабилна, тя ще получи самочувствие за такива неща. Ако е паянтова – този въпрос има потенциала да я разпадне“, коментира за „Капитал“ депутат със стаж. Един от първите знаци в тази насока ще е дали реформата ще бъде заявена с общ законопроект от името на цялата коалиция или вяка партия ще се маркира поотделно. Това ще покаже и накъде върви управлението.

„И тогава моят лъчезарен мъж започна да ме бие“: историята на Ели

„Мислех си, че съм голяма късметлийка с този мъж – умен, лъчезарен, любящ. Но един ден загорих яденето и тогава той започна да ме бие.“ Това е историята на Ели – една от многото българки, преживели брутално насилие.

Kадър от протеста „Нито една повече“

„Как само се променят очите му, преди ръката му да полети към лицето ми. Изпълват се с малки зелени точици, кафявото се превръща в лед, зениците му се стесняват като на кобра. Всичко става за секунди. Мина време, преди да започна да разпознавам тези мигновени промени, за да слагам ръце пред лицето си. Но това не помагаше кой знае колко. А някога бях влюбена точно в тези очи“, разказва ни Ели, която срещнахме малко преди провелия в София протест срещу насилието над жени, преминал под надслов „Нито една повече“.

Стотици се събраха в четвъртък в София на протеста срещу насилието над жени

„Когато преди седем години го запознах с майка ми, тя ми каза: Този човек не е това, за което се представя, не се събирай с него. Само че аз не я послушах. Той беше умен и знаещ, учеше в престижен университет. Говорехме за изкуство, за висша мода, за кино и музика. Ходехме на концерти и изложби, а след това, хванати за ръка, се прибирахме в дома му, където той готвеше нещо вкусно и после се любехме цяла нощ. Оженихме се, а като ни се роди детенце, грижата му за него беше толкова всеотдайна, че непрестанно си мислех каква късметлийка съм с този мъж“, споделя още Ели и разказва историята си докрай:

„Бях смачкана, бях роб на страха и срама“

„Един ден му казах, че искам да продължа образованието си в университета. Той се съгласи. Само че от този момент спря да ми помага с детето и домакинството.

Беше късен следобед, когато глупавото ядене загоря, защото четях за изпити, докато бебето се беше кротнало. Тичам в кухнята и си мисля, че ще се посмеем както преди, ще измием тенджерата и ще си поръчаме пица. Но той ме гледаше с очите на кобра. Скочи върху мен и ме удари с глава в носа. Рукна кръв. Въобще не се смути. Хвърли ме на дивана и започна да ме налага с юмруци по тялото. Цялата бях в синини.

Не казах на никого. Мислех, че е нещо моментно. Срамувах се. Всичките ни приятели знаеха колко сме щастливи, как да разруша този мит. Не казах и на майка ми. Мислех си, че ще ми натяква, че ме е предупредила още навремето.

Не смеех да изляза на улицата, нито да отида до магазина или да заведа детето на ясла. Каза ми: „Стой си вкъщи, аз ще поема всичко“. И внезапно пак стана най-любящият баща и съпруг. Но как да се любиш с някого, който разбива лицето ти.

Така се превърнах в роб. Години наред бях роб на страха и срама, защото всеки път, когато исках да променя нещо в живота си и да направя нещо за себе си, следваше побой – „защо ризата ми не е изгладена“, „защо има чинии в мивката“, „защо детето пак кашля“, „ти си мързелива лигла“.

Бях виновна, виновна, виновна. Търпях. Смачкана заради детето, заради срама, заради страха. Това са предразсъдъци, в които сякаш ни възпитават от малки. Да търпиш и да не казваш, защото някой щял нещо да си помисли, докато теб те малтретират. Каква представа за хармония и щастие на едно общество може да е това? Чувстваш се обречен заради грешен избор, направен в младостта. И търпиш, за да не те „убие“ обществото. Но че той те убива всеки ден – това било нормално. Здраво семейство… Боже, каква глупост. Не е трябвало да търпя и за миг, но късно го разбрах.

Един ден исках да се видя с приятелка, която се беше върнала от чужбина. Плахо го попитах дали може. Мъжът ми се засмя и каза: „Добре“. Само че докато се приготвях, той изпусна детето на пода и то си удари главата. Хукнахме към болницата. „Ти си виновна“, каза ми в колата.

Тогава ми „светна“. Нормално ли е да питам дали мога да изляза от дома си? Та аз съм затворник, когото ще накажат с бой, ако поиска да си купи парфюм или нови дънки. Аз съм затворник, когото ще пребият, ако поиска да учи, да се види с приятели или просто да се разходи в парка. И няма да пребият само мен. Детето ми също е в опасност. Тогава реших да го напусна. А толкова ме беше страх да му кажа, че искам да се разделим.

Нямах удостоверения от съдебна медицина за побоите, а е трябвало да си извадя, защото кой ще ми повярва, че този лъчезарен мъж може да се превръща в кобра и да бие като боксьор. В крайна сметка ми помогнаха от „Анимус“. Днес живея в друг град. Оставих всичко в дома му. Чак сега съм свободна в ума си и в тялото си.“

Това е историята на Ели – една от многото жени в България, станали жертва на брутално домашно насилие. Дошла е в София специално за протеста, защото иска да каже на всички жени: „Не чакайте, ако веднъж са ви посегнали – бягайте веднага. Няма надежда той да се промени, ще убие всичко у Вас, ще забравите коя сте. Кажете на целия свят какво Ви се случва, а ако светът не Ви повярва, търсете организации, които да Ви защитят“.

Ели държи да сподели и това: „Изумително е как може да има политици и партии, които яхват Истанбулската конвенция, за да спасят собствените си кожи в политическия живот. Не разбирам как хората им вярват и как това пълно с предразсъдъци общество гласува и праща в парламента агресивни националисти и хомофоби. Чии права ще защитават те – на такива като мен ли?

Колко политици осъдиха искрено нахлуването на един нацист в офиса на ЛГБТИ-организацията. Колко осъдиха това, че удари момиче. Колко политици осъдиха искрено мъжа, удушил със стреч фолио жена си. Голяма трагедия било – и толкоз. Не им вярвам на тези хора. Ако искаха нещо да се промени, щяха да са го направили през закони и истински работещи институции“, казва Ели и продължава:

„Всяка от нас се спасява сама. А някои не успяват да се спасят.“

Да не говорим, че нито една медия няма предавания, които да обясняват на жените как и от кого да потърсят помощ, ако са насилвани. Не когато има някаква случка, а регулярни предавания. Защото когато попаднеш в такава ситуация, ти спираш да мислиш рационално и само потъваш. Някой трябва да те подсети, да ти обясни, да ти покаже пътя, който ще те спаси. Медиите биха могли да правят това, вместо хищнически да отразяват поредната жертва и да ровят в живота на хората, когато той е приключил. Сега всяка от нас се спасява сама. А някои не успяват да се спасят“, казва Ели.

Още в началото на протеста, на който срещаме Ели, всички узнават, че в същия ден в София е било убито момиче на 21 години. Потресени от новината, присъстващите виждат и това: докато млада жена разказва историята си, на сцената нахлуват млади мъже. Посягат ѝ, блъскат микрофона.

Целият площад се огласява от писъци. Жандармеристите тръгват към мястото на сблъсъка, хващат мъжете и ги водят към патрулния микробус. Хората ограждат жандармеристите и ги питат защо не арестуват мъжете, след като пред очите им са нападнали жена. Отговор няма. „Нападнаха ни, докато говорим по микрофона срещу насилието над жени. И държаха българското знаме в ръце“, възмущава се едно момиче.

„Българката – биологична жена, майка на нашите деца“ – това пише на плаката, носен от младите мъже, смутили протеста

На протеста срещаме и издателя Виктор Лилов, който казва: „Време е не само да се променят законите, но и всички неправителствени организации срещу насилието трябва да се обединят и да търсят заедно правата на гражданите. Защото насилието над жени, хомофобията, агресията срещу ЛГБТИ общността – всичко това е една и съща тема“.

Не може да стане само с промени в законите – към това мнение се присъединява и Глория Филипова, една от организаторките на протеста. Според нея, „за да се премахне насилието над жени, трябва да се премахнат стереотипите, които битуват в обществото, че жената трябва да е винаги в подчинена позиция. Това няма как да стане само с промени в законите. Обществото може да се промени само ако по тези теми започне да се говори още от детската градина – че има различни хора, но че всеки човек сам по себе си е ценен, а насилието никога не е решение“.

Контрапротест на протеста срещу насилие? Тука е така…

Мануела ГереноваКонтрапротест на протеста срещу насилие? Тука е така...Снимка: БГНЕС

Мъдрият Толстой е казал, че всички щастливи семейства си приличат, но всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

В България обаче е обратното.

Във всички щастливи семейства най-вероятно се носи различно ухание – я на мусака, я на свинско със зеле, я на ароматни свещи, я на току-що изпрани бебешки дрешки. А във всички или поне почти всички нещастни семейства се носи една и съща миризма – на пот, сълзи и нерядко – на кръв.

Всяка трета жена в страната е подложена на домашно насилие, сочат данни „Зонта Интернешънъл“. 

С други думи, миризмата на пот, кръв и сълзи се носи в немалко български домове съвсем свободно и безнаказано.

И е съвсем логично в Международния ден за борба с насилието срещу жени в България да има демонстрация, която шумно и на висок глас настоява за по-строги закони и по-тежки наказания за извършителите.

Нелогичното в случая е да се направи контрапротест дори и на този протест.

При това с чаршаф с надпис „Българката – биологична жена и майка на нашите деца“. При това в ден, в който поредната млада жена беше пребита до смърт, преди да навърши и 22 години.

Това ли заслужава биологичната жена и майка на децата ти – бой до смърт, който на всичкото отгоре не трябва да наричаме с истинското му название, а именно убийство заради полова принадлежност?

Възможно е с лека ръка да отминем опита за провокация от шепа маргинали, но не можем да подминем друго – факта, че всеки опит за някаква промяна в законодателството с цел защита на по-уязвимите в обществото, били те хора с различна сексуалност, деца или жени, започва да се посреща на нож.

Първо беше Истанбулската конвенция, после – Стратегията за детето, сега – закон за насилието срещу жени.

Първо си измислихме ново модерно чудовище на име Джендър, после сатанизирахме норвежците, които ще ни взимат децата от гара Искър, сега какво излиза – че не си даваме побоя над жени, сякаш той е традиция, редом до сармите за Бъдни вечер, и от подобна регулация ще изскочи някоя конспирация, която ще посегне на „истинското българско семейство“.

Разбира се, веднага ще се надигнат гласове, които ще призоват да не преувеличаваме всяка една хулиганска проява и да не ѝ придаваме колосални размери. И ще са напълно прави.

Само че бас държим, че ако утре се прокара нещо с кодово название Стратегия за защита на семейството, например, още в същата вечер на площада ще са не няколко, а десет пъти по няколко хиляди протестиращи с шарени плакати, които ще крещят никой да не пипа българското семейство.

А след това демонстрантите ще се приберат у дома, ще седнат пред телевизора и ще цъкат с език колко е хубаво някъде там, на Запад.

Какво прави държавата за жертвите на домашно насилие: Параграф 22

Какво прави държавата за жертвите на домашно насилие: Параграф 22

Къде се счупи защитата от домашно насилие в България

Само че „на Запад“ има закони, които защитават по-слабите, и никой не възприема въпросните закони за заплаха за семейството си, идентичността си и децата си. 

През това време ние упорито вървим към смяна на девиза над Народното събрание – от „Съединението прави силата“ на „Тука е така“. Улисани в притеснения, че ще ни направят джендъри, ще ни вземат децата и ще ни забранят да бием жените си, крайно непатриотично забравяме, че още по времето на Крум е имало писани закони срещу насилието.

Затова и вече има протестиращи и недоволни дори и от най-малкия опит да се наложат някакви нови правила, тъй като зад тях подозрително ни се привиждат нечии подмолни цели и опасност за „изконно българското“.

Пък и на нас изконно никой не може да ни каже ни какво да правим, ни как да си гледаме децата, ни как да се държим с жените си.

Е, да, с този волски инат срещу закони и регулации започваме да приличаме на република, само че не от западен, а от бананов тип. Тука е така…

В България корупцията убива. Съвсем буквално

В България корупцията убива. Защото когато целта на един пътен проект е да се откраднат възможно най-много пари, безопасността на пътя едва ли е приоритет. Коментар от Георги А. Ангелов:

Две са към момента водещите версии за причината за катастрофата с автобуса на магистрала „Струма“, при която загинаха 45 македонски граждани – техническа неизправност или човешка грешка. Това се разбра от изявление на главния прокурор на Северна Македония Любомир Йовески пред бТВ.

По техни данни обаче автобусът е бил почти нов и с редовен технически преглед. Така по-вероятната версия за катастрофата, по която работят разследващите, е човешката грешка.

Не е нужно да си експерт, за да видиш какви са пътищата в България

От видео, публикувано от експерта по пътна безопасност Димитър Илиев, се вижда обаче, че няма предупредителен знак за отбивката, в която става катастрофата. Самата отбивка се намира в крива – тоест, радиусът на завоя крие нейното присъствие там и има възможност човек да се подведе накъде точно да поеме. А маркировката преди самата отбивка е износена и объркана. Затова, според експерта, е твърде вероятно шофьорът да се е подвел, че пътят продължава надясно, а когато е видял, че това е отбивка за място за почивка, да се е опитал да се върне на магистралата и да е минал през мантинелата. От видеото на Илиев става още ясно, че знакът, предупреждаващ за отбивката, е паднал още през май.

Това не означава задължително, че липсващата и объркана маркировка е причината за тежката катастрофа. Шофьорът може да се е разсеял, може да е заспал, може да е станало и нещо друго. И България, и Северна Македония се надяват истинската причина да излезе наяве.

Не е нужно човек да е експерт като Илиев, за да види, че като цяло състоянието на пътищата в България е лошо, а пътната маркировка често или липсва, или е объркана, или дори си противоречи. Както каза пред ДВ председателят на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка инж. Йонко Иванов, по скалата на европейските одитори ние сме на последно място по сигурност на пътищата.

Световната статистика сочи, че 90% от катастрофите са причинени от човешкия фактор. С други думи: когато има жертви и щети, почти винаги вината е на човека зад волана. Но и най-успешният модел за намаляване на смъртността на пътя – шведската концепция Vision Zero – не залага на създаването на някакво перфектно човешко създание, което винаги постъпва правилно.

Швеция се фокусира върху моделирането на пътна система, която не позволява на шофьора да сгреши, а ако сгреши, нараняванията да не са тежки. И успехът е налице: смъртните случаи в Швеция за миналата година са 20 на милион.

За сравнение: статистиката за България сочи 66,6 смъртни случаи на милион. Макар че в интерес на истината трябва да кажем и това: за последните 20 години смъртността на пътя в България е намаляла почти двойно, а държавната агенция за пътна безопасност започна процес по провеждането на одити за безопасност по пътищата.

Опитът на Швеция показва, че в сферата на пътната безопасност няма нещо, което да е най-важно. Трябва да се работи с всички аспекти за спасяването на човешки животи – по-ниска скорост, по-добри пътища, по-добре обучени шофьори, повече безопасност на самите превозни средства.

Заради човек или заради системата?

Само че системата на пътната безопасност е част от системата на държавата. А в България тя сякаш почти липсва, защото изглежда превзета от частни и партийни интереси. Разбрахме го от разкритията на служебния кабинет – най-вече за схемите за строителство на пътища и чудовищната корупция при тях. Когато целта на един пътен проект е да се откраднат възможно най-големи суми, безопасността на пътя едва ли е приоритет.

И още нещо: скоро не е имало репортажи за схеми за купуване на шофьорски книжки, но данните сочат, че през първото полугодие на миналата година 96 водачи, взели книжка през последните две години, са предизвикали катастрофи с 24 загинали.

И така няма нищо учудващо, че България е мястото, където се случи този трагичен пътен инцидент. Има още много опасни участъци в цялата страна, а лошите пътища, зле подготвените шофьори, подкупните полицаи и счупената система за безопасност са резултат от корупцията и безхаберието. Корупцията убива. Съвсем буквално.

Румен Радев ни води към НАТО и кримското му изявление било само трик, според цитат на Георги Марков в ПИК

Иво Инджев

Принуден съм да следя криволиците на официозите на отстранената власт, за да видя като на скенер изкривяванията на логиката в мисленето на тази власт – наранена, но не и напълно отстранена, явно ментално раздвоена в търсенето на аргументи за собствената си непригодност.

Всякакви причудливи тези сервират на техните трапези. Стига да има кой да ги кльопа. От дреболията чрез глупавото заяждане със звездите на днешния политически хоризонт Кирил Петков и Асен Василев, до кримската линия на атаката, която така удобно им поднесе Румен Радев, за да я спрягат и да бягат от факта, че той все пак се “поправи пред строя” на евроатлантическата коректност относно нарушеното международно право от страна на Русия в конфронтацията й с Украйна.

По липса на други актуални поводи за имиджова офанзива въпросните пропагандни инструменти са изкопали от интернет стари снимки на Петков и Василев, маскирани преди няколко години за Хелуин. От автоиронията на маскираните пропагандистите извличат връзка с Америка, в чиято клоунада те участвали с костюмите си на Хелуин. Това трябва да се възприеме от четящите и зяпащите вероятно като знак, че има нещо вярно в твърденията, според които американците ни редят правителство в момента.

Още по-дребнаво е заяждането, че американците трябвало да се закичат с мартеници, за да имат право да очакват тук да участваме в хелуински карнавали. Горките автори на яловата закачка или не знаят, или не признават, че точно американците нямат никакъв проблем с отбелязването на безбройните традиции на разни народи, от чиито представители е формирана американската нация.

Дори и доста по-консервативните англичани нямат такъв проблем. Принц Чарлз многократно беше сниман от папараци да носи на китката си мартеничка едва ли не година след като му я бяха закичили на китката при посещение в България през 2003 година (когато и хорце нямаше против да тропне на ромска сватба в Столипиново). 

Само че кой да им (подс)каже на нашите комплексари да не пишат глупости. Изпълняват поръчката да се борят с врага и карат както си знаят и колкото си могат. Явно не разбират, че е проява на голяма комплексарщина да сравняваш Америка и Хелуин с България и нашите мартеници. 

Никой не кара никого тук да празнува западния вариант на Вси светии, както се е наричал маскарадът по същото време в нашата (право)славна България, преди да бъде заличен от забраните на комунизма като “буржоазна отживелица”. Както никой никого не кара да пие уиски, кока-кола, да носи дънки или да ползва цялата гама от вносни западни стоки. Но да искаш от Америка да ти отвърне с любов към мартеничките ни е голям проблем за самите нас като проява на тежък комплекс. Защото първо ще трябва да заинтригуваме и привлечем американците (самодостатъчни до голяма степен в тяхната далечна вселена) с нещо повече от Стоичков или “българския чадър”.

Следващият пример от неадекватното медийно обслужване на новопокръстената опозиция обаче е от доста по-сериозно естество защото произтича от цитирането на любимия на пропагандата бивш конституционен съдия от квотата на ГЕРБ Георги Марков. Толкова й е любим, че след провала на всичките им усилия да уверят аудиторията си как кандидатът на ГЕРБ А. Герджиков ще разгроми Румен Радев на президентските избори посърналите агитатори публикуваха тъжен помен за нещата, които същите тези предизвестени победители е трябвало да направят, но са пропуснали и поради това са загубили. Сред пропуските бяха посочили факта, че Георги Марков не е бил издигнат като кандидат на партията за държавен глава.

При толкова високо мнение за него си струва да се види какво мисли днес той след поражението, каквото той с пяна на уста предричаше за Радев, а преди това и за противниците на ГЕРБ на парламентарните избори. Няма да цитирам всички негови разсъждения, но ще спомена най-пиперливата тема около злополучното, макар и коригирано след това, изявление на Радев за Крим.

Според Георги Марков това изказване било предизборен трик. Всъщност Радев ни води към НАТО, твърди сега адвокатът.

Плачете путинофили и вие десни критици на Радев за непростимото му изявление, чиято корекция не признавате за автентична! Не просто звездите, а Звездата на  гербаджийската пропаганда, цитирана от съответната меродавна за нея медия, ви го казва! Измамил ви е Радев, че клони на Изток, докато ни води на Запад, според авторитетния източник на гербажийската пропаганда.

„Играеше си с детска книжка“. Как се гласува в мобилна избирателна секция

Теодора Върбанова
Теодора Върбанова

“Гледаше ме и се усмихваше, играеше си с детска книжка за баня – знаете ги, онези гументите илюстрации, с които се забавляват децата във ваната. Беше около 50-годишна, лежеше на легло, беше много спокойна и приветлива. Не разбираше нищо. Роднините ѝ гласуваха вместо нея, вотът ѝ е отчетен”.

Думите принадлежат на Теодора Върбанова, член на Подвижна секционна избирателна комисия №6 в Сърница.

В телефонния разговор гласът на Теодора трепери. “Не искам да казвам каква беше тази жена, не искам да я определям, но предполагам вие се сещате. Роднините ѝ гласуват от нейно име, нали ме разбирате? Ние [членовете на комисията] излизаме от стаята, за да има тайна на вота”, продължава Теодора.

Освен 50-годишната жена, която описва Върбанова, в подвижна секция №6 има още поне 20 души. “Някои бяха слепи, някои глухи, някои не разбираха какво им се случва – гледат в точка, нали разбиратре”, продължава Теодора. И повтаря непрестанно: нали разбиратре, гласът им е отчетен, те гласуват.

В подвижна секция №6 на изборите на 14 ноември в Сърница са вписани 147 трудно подвижни избиратели. Гласували са 146 души. От тях 143 са подкрепили Движението за права и свободи (ДПС).

По думите на Върбанова, която е влязла във всеки дом на хората, подали заявление за гласуване от вкъщи, в тази секция, в която е работила, “всички гласове са напълно реални”.

“Събух се пред 101 къщи, откъснах стотици бюлетини и за двата вида избори. Имаше всякакви хора – трудно подвижни, или пък възрастни, наистина всякакви”, каза Върбанова.

Къде е проблемът

Уточнението си Теодора прави след редица въпроси, свързани с процеса по гласуване в мобилна урна.

Темата стана актуална след разследване на Свободна Европа за област Разград, публикувано преди 14 ноември, базирано на достъпни данни от протоколите от изборите за парламент през април и юли тази година.

То разкри, че в разградския район сякаш е имало бум на болести, предизвикващи трайна неподвижност. Именно на такива диагнози се позовават над 2500 души от различни общини в областта преди изборите на 11 юли.

Тогава те са поискали властите да им осигурят подвижни избирателни урни, за да гласуват от вкъщи.

Полицията в Разград по-късно е установила, че сред тях има хора, които “дори не знаят, че са подали заявления за гласуване от дома си”.

В мобилните избирателни урни се гласува с хартиени бюлетини, а не с машини, както в по-голямата част от секциите, в които избирателят отива лично, за да подаде вота си.

Едно от обясненията за този начин на гласуване е в това, че някои избиратели са неграмотни и за тях е много трудно да гласуват на електронните устройства. Така осигуряването на мобилна урна, дори и да е на ръба на закона, дава възможност на тези избиратели да упражнят правото си на глас.

Друго обяснение гласи, че това е „схема“. Според сигналите, подадени в МВР, по този начин избирателите се държат в зависимост, тъй като са наблюдавани от мобилната секционна комисия докато гласуват.

Анализ на резултатите в мобилните секции в Разградско показва, че над 90% от гласувалите в тях са подкрепили ДПС. Резултатът на движението за областта е малко над 45%. Т.е. партията получава двойно повече в мобилните урни и „схемата в Разград“ очевидно е полезна за ДПС.

Контролът върху автентичността на медицинската документация, с която се заявява искане за мобилна секция, е отговорност на кметовете. В Разградско повечето от тях са избрани от ДПС.

„Схема“ в Сърница 

След публикуването на разследването стана ясно, че в Пазарджик (където се намира и община Сърница) е възможно да стане същото. За това предупреди преди изборите на 14 ноември кандидат-депутатът Антоанета Цонева(„Демократична България“) във Фейсбук. Седмица преди вота тя публикува части от свой разговор с кандидата на ДПС за Пазарджик Йордан Цонев. 

Според нейна публикация във Фейсбук тя е предупредила Цонев, че в Пазарджишко е забелязала същата схема като в Разград и ще даде “отпор” срещу този начин за държане на избиратели в зависимост.

Проверка на Свободна Европа показа, че бумът на избиратели с “трайна неподвижност”, които преимуществено гласуват за ДПС, е имало и в Сърница, и в Батак.

Освен гласуването “под строй” на изборите през пролетта и лятото в тези общини прави впечатление необяснимата скорост, при която огромен брой хора са обслужени от подвижната избирателна урна.

Такъв се оказа случаят със секция 13390006 (секция 6) на изборите през юли. Тогава тази секция е обслужила цели 198 души. 173 от тях са гласували за ДПС.

Голямата бройка гласуващи за твърде кратко време стана причина тази и още няколко мобилни секции в общините Сърница и Батак, област Пазарджик, да са обект на разследване от полицията.

Как избирателите намаляха

По стечение на обстоятелствата Теодора Върбанова е член на същата секция 6, само че няколко месеца по-късно – на вота през ноември.

“От формална гледна точка няма нарушение”, казва тя. “Наистина минахме през всички къщи. Откъсвахме бюлетини, подпечатвахме ги, събувахме се и влизахме, гласуването върви бързо, населеното място е малко”, обяснява тя.

При сравняване на резултатите от трите избора за настоящата година обаче се вижда тенденция – избирателите в секциите са намалели за изборите през ноември. Специално в секция 6, сега те са с около 50 души по-малко, отколкото на вота през юли.

Същото показва проверка и на другите секции както в селата край Батак и Сърница, така и в тези в разградските общини Исперих и Кубрат.

В Кубрат за изборите през ноември са разкрити 10 подвижни избирателни секции, а в в Исперих са шест.

Преглед на гласуването в тях сочи сочи запазване на тенденцията – въпреки че общият брой гласоподаватели са намалели, те масово гласуват за ДПС.

“Станаха по-прецизни”

Такова е и наблюдението на шефа на ОД МВР Разград комисар Диян Минков. Той коментира пред Свободна Европа, че разследванията, които са започнали в областта преди изборите, продължават.

“На последните избори обаче смятам, че е видимо – има спад в броя на трудно подвижните избиратели. Не знам как да си го обясня, но вероятно след нашите проверки, изземане на документи и прочие, са станали по-прецизни в подаването на документацията, удостоверяваща неподвижност”, каза той.

Освен в Разград, разследванията на полицията продължават и в Пазарджик, Кърджали, Хасково и други градове на страната, където МВР установи сходни схеми, казаха от пресцентъра на МВР пред Свободна Европа.

„Не го вярвам”

Като член на подвижна секционна комисия Теодора Върбанова не знае дали документацията на “трудно подвижните” избиратели е изрядна. Тя е проверена от кметовете, а секционните комисии трябва само да проведат гласуването. “Знам само, че наистина имаше хора, които не можеха да се движат, а искат да гласуват”, казва Върбанова.

И добавя: “помня обаче и лицето на онази жена, която си играеше с гумената детска книжка и няма как да гласува сама изобщо”.

По закон гласуването в България се случва само лично. Правото на вот не може да бъде преотстъпвано, или упражнявано от друго лице освен от титуляра.

“В такива случаи е ясно – роднините гласуват вместо такъв тип хора”, казва Теодора. И подчертава резултата на ДПС в секцията, в която е била тя: от 146 гласа 143 са за движението.

Потърсихме по телефона водача на листата на партията за Пазарджик Йордан Цонев. “Не го вярвам това“, каза той. И добави: „не вярвам, че изобщо се е случило, няма такова нещо”.

А на въпрос дали ДПС има начин да държи в зависимот избиратели или техните семейства в малките общини на България Цонев отговори лаконичното: “Не. Няма такъв начин”, след което прекрати разговора.

Бумът на мобилните урни и още малко смущаващи данн

Проблемът с мобилните избирателни секции е обект на изследване и на изборните наблюдатели в България.

След въвеждането на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели за изборите от юли тази година, се открои тенденция да се откриват по-голям брой мобилни секции за хора с проблеми в двигателно-опорния апарат, обобщава Ива Лазарова от “Института за развитие на публичната среда” (ИРПС).

По данните, събрани от организацията, тези секции са концентрирани най-вече в областите Шумен, Пазарджик, Търговище, Кърджали, Благоевград, Разград. Във всички тези региони ДПС имат традиционно силни изборни резултати.

“По-смущаващо е например и, че има места, в които тези секции [мобилните] надвишават броя на “стационарните“ места за гласуване. Такъв пример е гр. Върбица, област Шумен. В града от 7 секции през юли, 4 са подвижни секции (докато през април са едва 2), като в тях са гласували общо 552 избиратели, от които 94% са подкрепили ДПС”, казва Лазарова.

И на 14 ноември секциите за тези избиратели са 4, като в тях са гласували 579 души, от които 545 (отново 94 %) за ДПС.

Показателни са и места като Белица и Якоруда, в избирателен район Благоевград, където в подвижните секции са гласували 216 и 118 избиратели, като подадените гласове за ДПС са съответно 200 и 118.

“Лесно е да се обясни подобно гласуване с т.нар. етнически вот. Такова гласуване в малките населени места може да се обясни и с пряка връзка с определени кандидати в партийните листи”, обяснява Лазарова.

По думите ѝ върху вота на избирателите обаче може да има и различни форми на натиск – административен; корпоративен; натиск над избирателите по линия на социалния статус на отделните общности и др.

“Всъщност изборните нарушения най-често се случват там, където населението е изпаднало в някаква форма на зависимост – било то икономическа, образователна, корупционна”, коментира още тя.

Ще я бъде ли тази коалиция

Даниел Смилов

Най-добрият кабинет би бил този, в който външните работи, енергетиката и финансите следват политиките на ПП, правосъдието и екологията - на ДБ, социалните грижи и регионалното развитие - на БСП, а спортът и транспортът - на ИТН.
Най-добрият кабинет би бил този, в който външните работи, енергетиката и финансите следват политиките на ПП, правосъдието и екологията – на ДБ, социалните грижи и регионалното развитие – на БСП, а спортът и транспортът – на ИТН.

Анализ от „Дойче веле“.

Изборите за парламент – трети за 2021 г. – завършиха с категоричен мандат за съставяне на правителство от четири партии: „Продължаваме промяната“ (ПП), БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ). Всяка една от тези партии е необходима, за да има управляващо мнозинство, защото заедно те разполагат с 134 места в Народното събрание.

От съдържателна гледна точка мандатът за управление е същият като на предходните два избора – да се състави правителство, което не само да ревизира „модела Борисов“, но и да модернизира България. Играчите обаче са по-различни и е ново съотношението на силите: доминацията на ПП прави всички по-оптимистично настроени за възможността България да има редовно правителство до края на годината.

Ще успее ли всяка партия да разкрие потенциала си?

Ситуацията е малко като в стар виц за радио „Ереван“. Най-добрият кабинет би бил този, в който външните работи, енергетиката и финансите следват политиките на ПП, правосъдието и екологията – на ДБ, социалните грижи и регионалното развитие – на БСП, а спортът и транспортът – на ИТН.

Най-лошото пък би било, ако идеите на БСП се наложат в енергетиката, външните работи и финансите, ИТН поеме културата, на ДБ се падне спорта и т.н. И наистина, както има смисъл италианците да готвят, германците да правят коли, а французите да са любовници, така има смисъл и разделението на труда в новото правителство да следва някакви базови компетентности на съставящите го елементи.

Дотук нещата със съставянето на кабинета вървят добре и участниците избягват най-голямата опасност – да мислят първо за министерските портфейли преди да са избистрили програмата. Позитивните елементи в процеса са следните:

– Коалиция: Целта е правилно зададена – постигането на коалиция, в която отговорността на всяка една от партиите е ясна и те колективно стоят зад приетата програма и персоналния състав на правителството. Това е сериозна крачка напред спрямо идеите за управление чрез „плаващи мнозинства“ в предходния парламент;

– Програма: България не е Германия и не може да си позволи месеци наред да изработва детайлна управленска програма. Конституционната процедура у нас изисква съставянето на правителство в сравнително кратки срокове. Президентът има известна гъвкавост да удължи този процес, но така или иначе той не може да отнеме повече от един, пряко сили два месеца. Затова идеята да се изработи скоростно достатъчно подробна програма е добра идея. Както и разбиването на работата на 18 групи, така че нещата да се случват по-бързо;

– Фокус върху съвпаденията: Работните групи бързо изведоха голям брой идеи, които са общи за четирите партии. По този начин вече е оформен гръбнакът на една управленска програма. Особено видими са съвпаденията в област като правосъдието, където има широк консенсус по теми като специализирания съд и прокуратура, отчетността и отговорността на главния прокурор и т.н. Подобни теми са и електронното управление, модернизацията на средното и висшето образование, реформите в сектора на държавните поръчки и много други;

– Четиригодишен хоризонт: За пръв път от много време сериозно се заговори за правителство с потенциал да изкара пълен мандат. И наистина, ако преговорите завършат успешно, конструкцията, която ще се получи ще може да разчита на сериозна легитимност, потвърдена на три парламентарни вота плюс един президентски. В крайна сметка и Румен Радев спечели втория си мандат на вълната на настроенията за управление без ГЕРБ и ДПС;

– Конструктивността на ПП: Трябва да бъде отбелязана и способността на ПП, като центристка формация, да удържи позитивния тон в отношенията между партии, които често са преплитали шпаги една с друга. Ролята на водещия преговорите не може да бъде подценявана – ако тя е неумела, процесът бързо би добил грозен характер и резултатът му би бил делегитимиран. Засега това не се случва не само заради ПП, но и заради общата добронамереност на четирите партии.

Големите рискове

Разбира се, в картината има доста подводни камъни под гладката морска повърхност, по която изглежда се носи коалиционната гемия. Някои от тях са от процедурен, а други от съдържателен характер:

– Фетишизиране на прозрачността: Идеята за публични договаряния на приоритети е полезна, доколкото тя разкрива добрата воля на партиите и желанието им за сътрудничество. Тази онлайн откритост е полезна в началните фази на преговорите, където се очертават общите акценти, но може да стане опасна, когато трябва да бъдат договорени сериозните компромиси.

Например, по въпроса за АЕЦ „Белене“ е добре лидерите на партиите да достигнат до някакво решение и едва тогава публично да го изложат, като заедно застанат зад аргументацията му. В противен случай някоя от партиите може да изпадне в трудна ситуация и да изглежда пред избирателите ѝ, че е изнудвана да отстъпи на живо. А това обикновено води до взаимно втвърдяване на позициите и блокиране на общите решения;

– Трудните въпроси: Успехът на преговорите ще зависи не от процента на съвпаденията между програмите, а от останалите нерешени въпроси. И 99% съвпадение да се постигне, пак може да останат три проблема, които да преобърнат коалиционната кола. В този смисъл нищо не е договорено, докато всичко важно не е договорено. Тепърва ще навлизаме в тази трудна част от преговорите, която ще предопредели изхода им;

– Невъзможните задачи: Новото управление не трябва да поема принципно невъзможни задачи, като промяна на конституцията, например. В това Народно събрание конституционно мнозинство за смислени промени като цяло няма и ще е загуба на време да се мъчат да убеждават ГЕРБ и ДПС за подкрепа за промени например в съдебната власт. Много неща в тази сфера могат да се постигнат със законови мерки, като например разписване на отговорността на главния прокурор за решения на отделни прокурори, разширяването на съдебния контрол върху актовете на прокуратурата и т.н.;

– Спешните въпроси: Хората ще съдят първоначално за правителството по политиката му в следните три сектора. На първо място ще е Ковид кризата. Добре е четирите партии да използват инерцията от изборите, за да заложат ефективни мерки по ваксинацията и налагането на зеления сертификат. Отказът от предприемане на решителни действия в тази сфера ще е пагубен – именно той свали високите нива на доверие в служебното правителство и ще е жалко, ако новото управление не си извлече поуките в това отношение.

На второ място следва кризата с цените на енергията – това ще е важен тест в началото на мандата. И не на последно място, българите имат нужда от някаква степен на оптимизъм, че ситуацията в страната ще се подобри. Новата програма за управление трябва да се възприеме не само като корекция на очевидните отклонения от нормата при предишното управление, а като сериозен тласък на страната напред.

Фондовете на ЕС могат да са финансовата основа, върху която подобен оптимизъм да се развие, но те не са панацея. По този проблем ПП и ДБ трябва да имат водеща, креативна роля, защото ИТН и БСП са по-скоро антикорупционен и социален коректив на властта;

– Символната политика: Преговорите могат да затънат в символна политика като въпросът със Северна Македония и антиджендърските обсесии на някои политически лидери. Патриотарската мобилизация по отношение на съседната страна е време да се охлади, особено на фона на пътната трагедия, която направи очевидни необходимостта от човешко отношение и базова доброта.

Добре ще е да осъзнаем най-накрая абсурдността на това, че сме стигнали дотам да блокираме нашия съсед, а и Албания покрай него, от започване на преговори за еврочленство. Тази позиция не е оправдана не само от морално-човешка, но дори и от тясно егоистична национална позиция – всъщност работим против интересите си като държава, за която е изключително важно да има сериозна европейска интеграция на Балканите;

– Персоналният състав: В крайна сметка накрая политиките трябва да бъдат реализирани чрез хора, чрез екип. Добре е, ако се цели трайно управление, партиите да се ангажират с политически лица в кабинета. Това ще подчертае ангажимента им и отговорността, която носят за управлението. А и идеята да си измият ръцете с независими експерти няма да проработи този път – хората вече очакват по-стабилно и трайно управление и са дали мандат за това.

Хората очакват тази лодка да достигне целта

Коалиционната лодка не е обречена на успех, но не се е запътила и като „Вера Су“ към скалите. Предпоставките са добри, времето като цяло е добро и с нормални навигаторски умения и доза благоразположеност подводните скали могат да бъдат заобиколени.

Това е нещото, което хората очакват и искат да видят. Всеки друг резултат би бил много тревожен не само за конкретната коалиционна гемия, а и за демокрацията в страната.

Ден за помен на Истанбулската конвенция

Радослав Стоянов

null

Дойде поредният 25 ноември – Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените на ООН. Това не е „празник“, а ден за повдигане на обществена дискусия по тема, която засяга тъканта на самото общество. Ден за помен за Истанбулската конвенция.

Ето защо не мога да скрия, че с вълнение очаквам много от най-страстните борци срещу насилието над жени – онези, които пламенно обясняваха, че нямаме нужда от конвенцията, защото законодателството ни е отлично и така, както си е – да почетат този ден, ако не с публично изявление, то поне с такова в социалните мрежи. Но надали.

Тяхното осъждане на насилието над жени беше само за измиване на ръцете, след като пред очите на всички ни с чук строшиха черепа на жертвите на това насилие. Образно казано.

Докато държавите, страни по Истанбулската конвенция отдавна започнаха да изпълняват задълженията си по нея, България на практика сама е разрешила този проблем и у нас основано на пола и домашно насилие вече няма!

Такъв поне може да е изводът, ако се съди по каменното мълчание на гореспоменатите страстни борци срещу Истанбулската конвенция, които дума не обелиха за медийните публикации по темата от последните дни. Какво имам предвид?

Само през последните два месеца, докато кандидат за народен представител от Бургас, издирван от Нидерландия по подозрение в убийство на партньорката си, бе намерен самоубил се, в град Цар Калоян мъж изнасили и запали братовчедка си, край Перник откриха тялото на изчезнала жена в куфар, за което бе арестуван съпругът ѝ, а пък в село Медковец жена бе намушкана от семейния си партньор в гърба.

Трябва да помним добре, че ратификацията на Истанбулската конвенция бе отхвърляна с доводите, че или законодателството ни в момента е предостатъчно, или ако не е, то поне можем да го оправим сами и без да поемаме отговорност за това пред наднационални органи.

След като масова кампания от лъжи срещу конвенцията, финансово подкрепена от международна консервативна лобистка мрежа, обърна общественото мнение в България относно ратифицирането ѝ буквално за първите четири месеца на 2018 г., управляващото тогава правителство на ГЕРБ положи максимални усилия да не се противопоставя на дезинформацията и след едно основаното на неистини решение на Конституционния съд по въпроса реши да приеме собствени мерки по въпроса, като измени Наказателния кодекс.

Въпрос на време е обаче този прах в очите да падне.

Защото приетите в началото на 2019 г. изменения в Наказателния кодекс са всичко друго, но не и достатъчни или заместващи мерките, които страната ни трябваше да предприеме като задължения по конвенцията.

С приетите изменения у нас се въздигнаха в престъпления някои случаи на домашно насилие, но не и основаното на пола насилие. Нито последното правителство на ГЕРБ, нито опонентите на Истанбулската конвенция разбраха, че още в заглавието ѝ освен домашно насилие присъства и изразът „насилие над жени“. Опитите на експертите на гражданския сектор да обяснят, че основаното на пола насилие е отделно и по-общо понятие, което не е засегнато в българското законодателство, останаха без желаещи да слушат, а камо ли да чуват.

Обхватните мерки за привеждане на вътрешното ни право в съответствие с конвенцията бяха изхвърлени в кофата съвсем съзнателно от правителството на ГЕРБ и Обединени „патриоти“. От два подготвени законопроекта, очакващи ратификацията на конвенцията, в крайна сметка бяха приети силно орязани мерки само в сферата на наказателното право.

А първоначално законопроектите планираха криминализиране също така на насилието, основано на пола въобще, планираха да се укрепят гражданскоправната защита на жертвите, правата на пострадалите в наказателния процес, ресурсите за предоставянето им на правна и психологическа помощ и сигурно убежище, както и да се въведе обхватна превенция чрез образование. Всичко това беше стъпкано, удавено в лъжи за мнима „джендър идеология“, а трупът му бе оставен да потъне дълбоко в блатото на патриархалното лицемерие.

В същото време пострадалите от домашно насилие жени и мъже са изправени пред редица предизвикателства и пълно институционално безхаберие.

Ефективна защита след промените в Наказателния кодекс те могат да получат само при системно домашно насилие, тоест след поне три подавани сигнала за такова; гражданскоправната защита все така се осъществява с жалба, подадена само в едномесечен срок; под въпрос е дали биха получили формално полагащата им се по закон безплатна правна помощ, каквато не е осигурена почти никъде в страната; под въпрос е дали би имало къде да бъдат настанени, ако трябва да напуснат спешно дома си; под въпрос е доколко адекватно са подготвени разследващите органи, прокурори, съдии и дори адвокати, които трябва да ги защитят и да изправят извършителя пред съда; под въпрос е дали въобще ще получат защита в редица случаи, които попадат извън определението за „домашно насилие“.

За прост пример ще посоча, че към България най-малко от 2017 г.

насам са отправяни напразно препоръки от редица международни институции да реформира правната уредба

на изнасилването в Наказателния кодекс, тъй като настоящата е силно стеснителна и допуска изключването на широк кръг пострадали от сексуално насилие. И не само препоръки – България е осъждана от жертви на такова сексуално насилие пред Европейския съд по правата на човека, чиито решения държавата ни е задължена да изпълнява, като премахва законодателство, което води до нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Последното такова осъждане е през октомври 2020 г. по делото З срещу България (жалба №39257/17).

Ефектът от препоръките обаче е нулев. Ефектът от решенията на Европейския съд – също. Дебат по тези въпроси не се води дори в професионалната юридическа общност, а ние, данъкоплатците, вече сме платили парично обезщетение на жертвата на нарушението от страна на държавата ни в лицето на прокуратура и съд. Готови сме за следващите жертви.

Същото е положението и с актуалните събития. Тези дни текат преговори за ново правителство на фона на жестоко насилие над жени, което обаче остава незабелязано и неспоменавано от усмихнатите хералди на промяната, участващи в преговорите. На това отгоре

стари гласове на идеологическото реакционерство, в лицето на номинално социалистката Корнелия Нинова и верните ѝ апаратчици, опитват да поставят съпротивата

срещу несъществуващата „джендър идеология“ – понятие, което е просто консервативен код за реакция против равноправието на жените и ЛГБТИ хората – като условие за политическата стабилност на републиката.

И ако полубудният гражданин е готов да роптае и протестира, ако бъде ударен в джоба, то основаното на пола и домашното насилие нямат капацитета да генерират такова обществено недоволство. За повечето от нас те са далечни абстракции, които могат да се случват само на другите, но не и на нас самите. Това, което не се разбира обаче, е, че когато това насилие се случва, пътят между безметежността и куфара в реката или пък клечката кибрит може да е неочаквано кратък.

Не търсете оръдието на убийството. То е апатията и е пред очите на всички ни.