„Партийно си ги организирахме“. Как ДПС се събра с проруски националисти на площада

Част от антиправителствените протестиращи, докарани в София с организиран от структурите на ДПС транспорт.
Част от антиправителствените протестиращи, докарани в София с организиран от структурите на ДПС транспорт.

Проевропейска либерална партия подкрепя евроинтеграцията на Северна Македония, но протестира срещу правителството с проруски националисти, които искат казусът да остане блокиран. Протестът уж е спонтанен, но зад него личи стройна партийна организация. Между уж враждуващи партии.

22 юни 2022 г., около 20.00 часа. Антиправителственият протест между Народното събрание и храм-паметника “Св. Александър Невски” е приключил преди малко и участниците в него са се разотишли. На площада се забелязва млад мъж, който събира в черни чували стотиците пластмасови бутилки, опаковки от сандвичи и други боклуци, останали след демонстрантите.

Той се казва Алекбер Абил и е член на ръководството на младежкото ДПС. Не крие, че масовият протест, за който в София пристигнаха десетки автобуси и микробуси от райони, са организирани от партията. В районите движението по традиция има силни изборни резултати.

“Самоорганизирахме се нашите областни организации”, споделя Абил, потвърждавайки множеството съмнения, че става въпрос за изцяло партийно мероприятие.

В този момент стотици мъже се качват на “случайния превоз”, който е спрял в дълги редици от двете страни на платното на бул. “Княз Александър Дондуков”. Сред тях е и кметът на разградската община Лозница Севгин Шукри, също от ДПС. И той признава, че зад масовото участие в антиправителствения протест стои партийна организация: “Ние партийно си ги организирахме”.

Техните думи нагледно бяха потвърдени от появата на санкционирания от САЩ за корупция депутат на ДПС Делян Пеевски сред демонстрантите. Освен с разнопосочните си бизнес интереси, той е известен с това, че ходи много рядко в парламента, а публичните му прояви са сведени до предизборни митинги и срещи.

Привърженик на ДПС си прави слефи с Делян Певски до храм-паметника "Св. Александър Невски".
Привърженик на ДПС си прави слефи с Делян Певски до храм-паметника „Св. Александър Невски“.

На този фон никой от ръководството на движението в София досега не е потвърдил официално, че то е организирало основната част от присъстващите на антиправителствените протести. Напротив, от пресцентъра на ДПС заявиха пред Свободна Европа, че нямат информация по този въпрос.

Протестите бяха проведени по повод дебата за вота на недоверие на 21 юнии гласуването на вота, с което на 22 юни беше свалено правителството на Кирил Петков.

Една от възможните причини за това е фактът, че през тези два дни членовете и симпатизантите на проевропейската либерална партия на Ахмед Доган, подкрепяща евроинтеграцията на Северна Македония, всъщност протестираха с крайни националистически организации ипартии, повечето от които проруски. Противно на хората от ДПС, те не носеха европейски знамена и настояваха българското вето над преговорите между Брюксел и Скопие да не бъде вдигано.

Кметове на ДПС 

Това на пръв поглед странно протестно сътрудничество между откровено враждуващи политически лагери започна още около обяд във вторник. Тогава пред парламента една до друга се озоваха две компактни групи.

Първата формално представляваше общинското сдружение “Толерантност”, ръководено от кметове на ДПС. Втората пък беше съставена от привърженици на Национално движение “Хан Кубрат”, сред които имаше и хора с неонацистки татуировки. Първите държаха европейски и български флагчета, а вторите – само български.

Членове на общинското сдружение "Толерантност" протестират пред парламента, 21 юни 2022 г.
Членове на общинското сдружение „Толерантност“ протестират пред парламента, 21 юни 2022 г.

Сдружение “Толерантност” е регистрирано през юни 2001 г. и основната му цел е да запознава обществото с проблемите в “средни и малки общини в планински, полупланински, икономически слаби и изостанали райони”, както и в тези със смесено население.

Управителният съвет на неправителствената организация е съставен само от кметове на ДПС, които спечелиха мандатите си още на първи тур на последните местни избори през 2019 г. Адресът за кореспонденция на сдружението пък е същият като на централата на ДПС в София – бул. “Александър Стамболийски” 45А.

Представителите на “Толерантност” на антиправителствения протест във вторник бяха предвождани от друг кмет на движението, известен с близостта си до Пеевски – Радослав Ревански, който оглавява община Белица. По време на последната предизборна кампания на ДПС двамата обикаляха заедно различни райони на България, за да се срещат с местната власт.

Фенове на Гешев и „Нощните вълци“

Националистите от “Хан Кубрат” пък са известни с няколко конкретни неща в последните години. Лидерът на движението Веселин Костов беше сред посрещачите на пропутинския рокерски клуб “Нощните вълци” при пристигането му в България през 2017 г.

Членове на проруското националистическо движение "Хан Кубрат" стоят на метри от кметовете на ДПС пред парламента, 21 юни 2022 г.
Членове на проруското националистическо движение „Хан Кубрат“ стоят на метри от кметовете на ДПС пред парламента, 21 юни 2022 г.

Две години по-късно Костов беше активен участник в демонстрациите в подкрепа на избор на Иван Гешев за главен прокурор, организирани от таблоидния сайт “ПИК”.

През юни 2021 г. “Хан Кубрат” пък се съюзи с две други патриотични движения – “Велика България” и “Православна зора”. Тогава трите националистически организации обявиха, че ще подкрепят на предстоящите парламентарни избори “Възраждане”.

На пресконференцията присъстваше и лидерът на партията Костадин Костадинов, който тогава призова прокуратурата да разследва ДПС заради изказването на председателя му Мустафа Карадайъ, че “Турция е нашата майка родина”. Година по-късно подкрепящото “Възраждане” движение “Хан Кубрат” се озова рамо до рамо с кметовете на ДПС.

„Не предавай Македония“

Наред с исканията за намаляване на цените на горивата и стоките от първа необходимост, една от основните позиции на “Хан Кубрат” на протеста във вторник беше “против влизането на Република Северна Македония в Европейския съюз, защото Македония е българска”.

Подобно беше посланието и на представителите на извънпарламентарната партия и бивш коалиционен партньор на ГЕРБ – ВМРО. Те бяха предвождани от двамата си съпредседатели Ангел Джамбазки и Александър Сиди.

Ангел Джамбазки (вляво) и Александър Сиди обсъждат оттеглянето на ВМРО то площада след появата на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, 21 юни 2021 г.
Ангел Джамбазки (вляво) и Александър Сиди обсъждат оттеглянето на ВМРО то площада след появата на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, 21 юни 2021 г.

Групата от ВМРО се присъедини към кметовете на ДПС и членовете на “Хан Кубрат”, разпъвайки трансперант “Не предавай Македония”.

След малко на площада обаче се появиха лидерът на ДПС Мустафа Карадайъи зам.-председателят на движението Йордан Цонев, за да разговарят със съпартийците си от “Толерантност”. Тогава Джамбазки каза пред медиите, че с колегите му не могат да стоят на едно място с ДПС, защото то защитава руски и труски интереси и групата от ВМРО си тръгна.

„България е наша“

Няколко часа по-късно същото място беше заявено за протест на “Възраждане”, на който присъстваха няколко десетки симпатизанти на проруската опозиционна партия. На въпрос на Свободна Европа дали не ги притеснява фактът, че на същото място имаше и демонстрация на ДПС, няколко от тях отговориха, че всеки има правото да протестира.

Сред присъстващите се забелязваше лидерът на движението “Русофили” Николай Малиновкойто все още е обвиняем за шпионаж.

Поглед към протеста на "Възраждане" пред парламента около 18.00 часа на 21 юни 2022 г.
Поглед към протеста на „Възраждане“ пред парламента около 18.00 часа на 21 юни 2022 г.

“Днес ние сме тук, за да кажем, че България е наша, на нас българите. България е наша”, заяви от импровизираната трибуна Костадин Костадинов, който излезе от парламента малко преди 18.00 часа.

През това време до храм-паметника “Св. Александър Невски” се провеждаше демонстрация в подкрепа на правителството. В сряда, когато беше гласуван вота на недоверие, местата на поддръжниците и противниците на кабинета вече бяха разменени. Така нямаше възможност служебният вход на парламента да бъде блокиран от демонстранти срещу опозицията от ГЕРБ, ДПС, “Има такъв народ” и “Възраждане”.

Автобуси, сандвичи, знамена 

Сценарият за антиправителствения протест в сряда беше подобен, но с някои разлики. Присъствието вече беше значително по-масово благодарение на десетките автобуси и миркобуси, които пристигнаха области като КърджалиРазградШуменХасковоСмолянЛовечБургас и други.

Слизащите от тях хора бяха предимно мъже, които предварително бяха снабдени с еднакви знамена на Европейския съюз и България, малки бутилки с минерална вода и опаковани сандвичи. След като докараните със “случаен превоз” няколкостотин души се събраха на площада между парламента и катедралата, при тях дойдоха Пеевски, Карадайъ и още депутати от ДПС.

КОстадин Костадинов разговаря с протестиращи зад парламента, 22 юни 2022 г.
КОстадин Костадинов разговаря с протестиращи зад парламента, 22 юни 2022 г.

Междувременно на същото място бяха започнали да се събират и хора със знамена и тениски на “Възраждане”. Лидерът на партията Костадинов също се появи откъм задната страна на Народното събрание, за да разговаря с протестиращи. Малко след появата на депутатите от ДПС обаче, от пресцентъра на “Възраждане” съобщиха, че техният протест е бил отменен.

„Да подкрепим депутатите от ДПС“

Минути след гласуването на първия успешен вот на недоверие в съвременната история на България, антиправителствените протестиращи постепенно започнаха да се разотиват. Сред тях беше и кметът на Лозница Севгин Шукри.

Севгин Шукри, кмет на Лозница
Севгин Шукри, кмет на Лозница

Подобно на други участници в протеста, той беше сред симпатизантите на ДПС, които през лятото на 2020 г. отидоха пред лятната резиденция на Ахмед Доган в бургаския парк Росенец, за да я защитят от протестиращите срещу незаконно ограничения достъп до местния плаж.

На въпрос дали е участвал в организацията по транспортирането на участниците в антиправителствения протест в сряда, Шукри отрече, добавяйки кратко пред Свободна Европа: “Ние партийно си ги организирахме”.

Алекбер Абил
Алекбер Абил

“Ние сме винаги там, където трябва да се защитава демокрацията”, каза още кметът на Лозница, потвърждавайки, че лично е участвал и събирането на членове на ДПС пред летния сарай в Росенец преди две години.

Там е бил и Алекбер Абил от младежкото ДПС, който събираше боклуци след края на демонстрацията на съпартийците му зад парламента.

На въпроса дали партията стои зад организацията на събитието, той отговаря по сходен начин: “Самоорганизирахме се нашите областни организации. Отделно имаше активисти от общински администрации, общински съветници, кметове, симпатизанти.”

Мъжете, подкрепящи "депутатите от ДПС".
Мъжете, подкрепящи „депутатите от ДПС“.

Сред оттеглящите се от площада са и няколко мъже от Луковит. Те също са дошли с организиран транспорт.

На въпрос на Свободна Европа дали зад организацията стои кмета, те потвърждават. И добавят: “Дойдохме да подкрепим депутатите от ДПС.”

Кмет на Луковит от 2011 г. насам е Иван Грънчаров, който е издиган за всеки от трите си мандата от ГЕРБ.

Ще се върнат ли ГЕРБ и ДПС във властта?

Ще се върнат ли ГЕРБ и ДПС във властта? Само ако младите, образованите, проевропейски настроените си кажат: нямаме сили, трябва да избираме по-малкото зло. А пред путинизма корупцията е по-приемлива. От Даниел Смилов.

Временното мнозинство между ГЕРБ, ИТН, ДПС и „Възраждане“, което свали правителството, не става за нищо (друго). Оттук нататък това мнозинство нито може да приеме бюджет, нито да избере председател на НС, нито да кове нужните закони за европейското финансиране, нито да прави приемливи назначения.

Да не говорим пък да води смислена или каквато и да е външна политика, било то за Северна Македония или Тимбукту. 

До какво води вотът от 22 юни?

Ясно е, че вотът на недоверие не целеше създаването на това абсурдно мнозинство – то е просто инструмент за постигането на някаква друга цел, далечно и проблематично свързана с добруването на народа. Тази цел всъщност е връщането на ГЕРБ и ДПС на власт след едногодишна изолация. Нетърпението за това завръщане беше толкова голямо, че всъщност вкара страната в наистина трудна ситуация – отведе я на ръба на управляемостта:

– актуализацията на бюджета е под въпрос и едва ли ще се приемат смислени промени. Най-вероятно ще минат популистки вдигания на пенсии и големи пари за пътностроителните клиенти на ГЕРБ-ДПС;

– европейските пари могат да бъдат загубени заради неприемане на законодателни промени;

– вероятно страната ще се върне в предишната си зависимост от руски газ и други енергоносители;

– всички реформи – от правосъдната до електронното управление – на практика се замразяват.

ГЕРБ и ДПС отново във властта: няколко варианта

И всичко това се прави с цел да се легитимира ново преформатиране на властта, така че ГЕРБ и ДПС да излязат от изолацията си. За целта те задействаха и делегитимираха ИТН като тяхно прокси и подизпълнител.

Партията на Трифонов, която сама беше формулирала задачата си като „изчегъртване“ на ГЕРБ, на практика обслужи целите на Борисов. Това диаметрално разминаване между мандат за управление и реална политическа дейност ще остане в историята като негативен пример, но въпросът е какъв ще е неговият ефект. Дали наистина ГЕРБ и ДПС ще излязат от изолацията си?

Отговорът е негативен по следните причини:

1) Обръщането на ИТН към ГЕРБ и ДПС не легитимира тях, а по-скоро дискредитира окончателно Трифонов и неговата дружина. Тяхното поведение така или иначе беше отблъснало голяма част от електората им, но с откровеното приставане на уж опонентите си, те едва ли имат сериозно политическо бъдеще;

2) В този парламент е малко вероятно правителство с управляващо мнозинство, което да включва ГЕРБ и ДПС. Ясно е, че коалиция ГЕРБ, ИТН, ДПС и „Възраждане“ е невъзможна по безброй причини. Всяка от партиите би понесла тежки негативи от такова сдружаване. Същото се отнася и за коалиция ГЕРБ, ДПС, БСП, ИТН. Такава коалиция би просъществувала от ден до пладне и би вдигнала много сериозна вълна на подкрепа към партии като ПП и ДБ.

3) Технократично правителство в това НС – с участие на партии като ПП и ДБ от една страна и ГЕРБ и ДПС от друга – е теоретично възможно. Но червената линия – антикорупционни реформи – би го препънала. ГЕРБ и ДПС сигурно ще се борят до последно за Иван Гешев, ще искат удобен човек в КПКОНПИ и ще подължат да си пазят лидерите, които голяма част от обществото вижда като компрометирани (съвсем не безоснователно). Една тяхна безкомпромисна позиция по тези въпроси би направила преговорите за подобно правителство обречени на неуспех.

4) След евентуални нови избори ГЕРБ и ДПС може да се надяват да управляват с партии като „Възход“ на Стефан Янев. По този начин легитимацията им би дошла по линия на президента Радев, който спечели втория си мандат като борец с коупцията на модела „Борисов“. Както Слави Трифонов се обърна от главен изчегъртач в редови лъскач на кухненската посуда на Борисов и Доган, същото би се случило и с президента Радев при коалиране на ГЕБ-ДПС с про-президентска партия.

Този план обаче също е нефелен и почива на множество неизвестности. Първо, Радев беше активен участник в свалянето на правителството „Петков“. С това той загуби доверието на градските среди, за които борбата с корупцията е важна. Точно тази градска средна класа е реалната причина за изолацията на ГЕРБ и ДПС. Сдружаването им с Радев или негови проксита с нищо няма да промени отношението на тази средна класа към тях.

Второ, партията на Янев е (прикрито) путинистка и коалиране с нея само би уронило евроатлантическия имидж на политически изолираните към момента партии. И трето, не се знае каква би била електоралната тежест на „Възход“, за да се правят подобни сметки.

5) На последно място, ГЕРБ и ДПС могат да се надяват да станат неизбежен партньор на ПП и ДБ, за да се предотврати путинистко управление от рода на Възраждане – „Възход“ (и части от БСП). Борисов вече заяви тази своя оферта в обръщение към потенциални партньори. По особено перверзна логика, колкото по-силни стават путинистите, толкова по-неизбежни стават партиите с корупционни репутационни проблеми. Това също е възможен сценарий, но големият риск при него е България да получи едновременно и путинистко, и корумпирано управление.

Има едно важно условие

Този кратък обзор на пътищата на връщането на ГЕРБ и ДПС във властта, показва, че всички те изискват една специфична група – младите, образованите, проевропейски настроените – да се примирят и да си кажат: нямаме достатъчно сили, трябва да избираме по-малкото зло. Пред путинизма корупцията е по-приемлива.

Всеки, видял лицата на хората, събрани на 22 юни пред НС в подкрепа на правителството „Петков“, едва ли би стигнал до извода, че те, София и България са готови на подобно примирение.

Пировата победа на пируващата банда на четиримата

Иво Инджев

Новата четворна коалиция на ГЕРБ, ДПС, “Възраждане” и ИТН не се признава за такава. Точно както Путлер не признава неговата война да е война. Гербаджиите и аркадашите им в новото парламентарно мнозинство се наслаждават на резултата от своето сдружаване в ролята на победоносна за момента коалиция, но отричат, че я има, защото не са подписвали споразумение за общи действия.

Повтарям: “тука има” де факто нова четворна коалиция, “но тука нема” такава де юре. Казват го същите победители на вчерашния колективен вот, спечелен от новата четворна коалиция, които подритват падналите от власт с подигравката, че не са имали дори коалиционно споразумение помежду си. Ха, ха, вярно е. Така е, нямаха. Само че и тази нова четворна коалиция няма такова, но това не й попречи да използва съюзените си гласове в гласуванията в пленарната зала и в комисиите. Редовно и все по-често гласува монолитно! 

Към това бягство от истината се прибавят и твърденията на победителите, според които досегашната четворна коалиция се е свалила сама. Тази опорна точка развиват днес от телевизионните екрани  видни гербаджии. Явно са се договорили да се оправдават по този начин за факта, че са гласували заедно с отцепниците от вчерашната четворната коалиция от партията на Трифонов, който е автор на спояващата бившата власт формулировка като  обща цел: ГЕРБ, Пеевски и техният Гешев да бъдат “изчегъртани” от властта.

Сега им я предлага угоднически на тепсия в съюз с аркадашите от ДПС и с любимеца на руското посолство Копейкин (няма аналог на казуса, при който друг български автор да е бил публикуван с антибългарската му филипика на сайта на руското посолство в София).  https://www.mediapool.bg/protest-na-dps-i-vazrazhdane-privetstva-s-ovatsii-poyavata-na-peevski-v-parlamenta-news336964.html

Сред обясненията защо управляващите се били свалили сами се изтъква и ходът с арестуването на бившия премиер в Банкя. Една репортерка вчера дори направи преглед на събитията от прехода по аналогия и заяви, че това бил първият арест на бивш премиер в най-новата ни история. Нищо, че Андрей Луканов беше не просто арестуван, но и лежа месеци в ареста. Съпартиецът му Георги Атанасов, бивш премиер от последните години на комунизма (1986-1990), дори получи присъда от 10 години, но беше помилван от президента Желев. От студиото на телевизията обаче не възразиха на фалшивата новина и така позволиха зрителите да продължават да бъдат мамени с подменена фактология относно небивалото страдание на Методиевич.

Най-голямата лъжа, разбира се, си остават мотивите за свалянето на правителството. Не стигаше лъготенето в аванс по подозрения за някакво неродено предателство по въпроса за “Македония”, но вече и за празните хладилници заговориха днес гузните победители.

Този дежурен реверанс към бедните е приложим от десетилетия спрямо всяко управление в най-бедната държава в ЕС, а изваждането му пред скоби в момента само подчертава отчайващата липса на логика в това да застрашиш задаващите се европейски милиарди с безотговорното организиране на хаос в управлението. 

ДПС вчера играха хоро на победата, а трябваше да друснат казачок пред Народното събрание, ако не бяха лицемери. На него трябваше да подскача не само Йордан Цонев, но и цялата “банда на четиримата” ( както в Китай наричаха заподозрените в заговор за сваляне на властта след смъртта на Мао).

Радост голяма “да е.. нихната мама”, както псуват мнозинството българи, които не не щат скорошни избори. Иначе казано, “бандата на четиримата” от новото мнозинство победи очакванията на мнозинството българи.

Нищо добро не очаква пируващите за своята Пирова победа.

България може да падне в Третия евразийски свят на покъртителна бедност, невежество и диктатура

Ognyan Minchev

Свалянето от власт на кабинета „Петков“ предизвика разнопосочни емоции, но не и изненада.

Работата на това правителство бе изпълнена с голямо вътрешно напрежение, което ставаше все по-очевидно с натрупването на поредицата от кризи, с които българската държава трябва да се справя.

В крайна сметка, непосредственият повод за разпада на четворната коалиция бе банален и лесно предвидим – един политически брокер с право на глас в коалицията не получи едни пари. Менторите му се разгневиха и заповядаха – „Вдигай!“ (Гълъбите…?)

Останалото са лакърдии – в 7/8 и в други неравноделни тактове. Но не можем да бъдем толкова наивни, че да объркаме повода за разпада с истинските му причини. А те са разположени на няколко нива под очевидната повърхност.

Първата причина е свързана със самия формат на коалицията. Тя бе формирана на принципа „против“ и се определяше като сбор на „реформистките партии“ срещу „партиите на статуквото“ – ГЕРБ и ДПС. Доколко бяха тези партии „реформистки“ можем да разсъждаваме дълго и подробно, но и на пръв поглед бе очевидно, че каквито и „реформи“ те да имат предвид, представата им за тях бе различна – драматично различна. На партията ИТН, на БСП, че дори и на двете естествено партниращи си по идентичност формации в мнозинството – Продължаваме промяната и ДБ.

Именно заради това водещите фигури в най-голямата партия ПП започнаха процеса на сглобяване на управляващо мнозинство с публичен дебат за приоритети и програмни цели – и между другото, го проведоха успешно. Но България никога не се е управлявала от приоритети и програмни цели. Затова от ден първи на четворната коалиция най-важната роля на премиера бе на политически брокер, призван да обяснява, да договаря, да отпуска „бонуси“, да балансира… Къде успешно, къде – не…

„Реформистите“ в собствената му коалиция знаеха, че са незаменими, затова поставяха ултимативни „червени линии“ – публични и скрити. Публичните – Македония, Украйна – са известни на всички ни. Скритите се показаха онзи ден на дебатите по вота – общо взето споровете за „едни пари“, всеки ден и по всеки повод.

Втората причина е свързана с неспособността на премиера и вътрешния му кръг да осъзнаят факта, че коалиция „против“ може да съществува само в процеса на своето създаване. Държавната власт е непрекъснат сложен избор между цели, приоритети и решения, които изискват гъвкавост и компромис – без да е необходимо той да бъде безпринципен.

Борбата с корупцията е процес на приемане и прилагане на закони в ефективно функциониращи институции, а не поредица от персонални двубои между „реформисти“ и „корупционери“. Когато водиш лична битка без да притежаваш институционалния ресурс на държавата увисваш в безтегловност – ходиш по студията да викаш „Арести искам, арести…“

Пращаш полицията да арестува шефа на опозицията при положение, че знаеш – можеш да го задържиш само 24 часа. Какви цели преследваш тогава? Да гърмиш фойерверки? Или да правиш необратими законови и институционални промени за изтласкване на корупцията?

Но да не бъдем толкова строги и взискателни. През тази четворна коалиция сериозни антикорупционни закони не можеха да минат. Спонсорите на редица (да не кажа всички) коалиционни партньори нямаше да ги допуснат. Всъщност – те не ги и допуснаха…

Третата причина за краха на четворната коалиция се проявява тогава, когато бръкнем по-дълбоко в същия принцип на политическо конструиране – принципа „против“, или „анти“. Още по време на протестите от 2020 г. повтаряме, че истинска промяна в България не може да се случи на нивото „анти ГЕРБ“, дори и на нивото „анти ДПС“, въпреки, че управлението на ГЕРБ със скрит коалиционен партньор ДПС прояви в максимална степен същността на българската олигархична система на „завладяната държава“. Но държавата бе завладяна не от политически партии и техните лидери – въпреки, че те охотно участваха в процеса.

Тя бе завладяна от поетапната трансформация на комунистическата номенклатура – партийна и (особено) милиционерска – в нова управляваща класа на българското посткомунистическо общество. Разграбването на българския национален ресурс, формирането на мутренско-милиционерския „ъндърграунд“, завладяването на държавата чрез входно-изходната икономика на грабежа, формирането на устойчивата пряка връзка на контрол от олигархичния блок върху цялостния политически процес в страната – това бе процес, започнал в началото на 90-те и „затворил кръга“ някъде в средата на второто десетилетие от нашия век.

Този процес – тази система на олигархично завладяване на държавата и обществото има свой двигател, има свое „гориво“. Това е структурната връзка на зависимост на българската олигархия от „съветските другари“, които осъществиха своята „велика криминална революция“ и отново хванаха за гърлото България чрез монопола в енергетиката, чрез системата на корупцията по високите етажи на властта. (Кажете ми кое правителство не е „подмазвано“ от Газпром и Лукоил? И само правителствата ли?)

Това са известни неща, но през протестната 2020 г. те нямаха чуваемост като сериозни аргументи. Фокусът на промяната бе повърхността на проблема – отстраняването на ГЕРБ и – донякъде – на ДПС. Господарите на олигархичната система зад сцената не бяха включени като „материал за замитане“ от страна на идеолозите на протеста. Може би защото някои от тези идеолози взимаха хубави „бонуси“ от някои от тези олигархични господари…

Принципният проблем, произлизащ от всичко това е факта, че промяната в България може да се осъществи само с поредица от добре фокусирани удари върху олигархичната система на „завладяната държава“, а не просто срещу един или друг нейн носител. Махнахте „човека от Банкя“ и инсталирахте „човека от Славяново“.

Вие си мислите, че той няма зависимости ли? А кой го сложи там, където е? Кой му дърпа конците за всяко негово политическо решение? Да, да, пак е КОЙ, колективният КОЙ… Същият кой, който потропва в такт 7/8 по партитурата на чалга партията. Същият кой, който спира оръжието за Украйна като публичен подарък и утроява бизнеса с оръжие в работен порядък.

Същият кой, който е бесен на спирането на договора с Газпром и ласкаво подкрепя реформаторите когато спасяват доставките на нефт през Лукоил. Кой, кой, кой… Имаше – и има твърде много заинтересовани високопоставени „протестъри“ – идеолози, политически брокери, задкулисни спонсори, които искаха да разчистят омръзналия им ГЕРБ начело на държавата, но и през ум не им минаваше да разчистват авгиевите обори на „завладяната държава“.

Те просто искаха – и успяха – да изключат „захранването“ от едни политически оператори и да го включат на други. Ама вторите били ненадеждни…? Няма проблем – дърпаме им шалтера и на тях. Я виж колко още чакат на опашка да бъдат назначени за оператори на олигархичния интерес в креслата на „завладяната държава“.

За да се освободи от задушаващата прегръдка на олигархичния контрол, България като държава и гражданска общност трябва да прояви сериозно и перспективно стратегическо мислене, сериозна политическа мобилизация на обществото и сериозно търпение за постигане на целите на една подобна промяна стъпка по стъпка във времето.

За съжаление, за тази цел е необходим един опитен и базисно почтен обществен – политически, интелектуален и бизнес елит – с който ние разполагаме в най-добрия случай отчасти, но във всеки случай – недостатъчно.

Стратегията за промяна на България отвъд примката на евразийския олигархичен – системен контрол върху държава и общество трябва да бъде гъвкава, компетентна, способна да вижда съдържателните процеси зад простите факти на сцената. Тази стратегия и нейните носители трябва да бъдат способни да правят компромиси и да извеждат – стъпка след стъпка, с гъвкави коалиции, България отвъд системата на олигархичния грабеж.

Днес е много подходящо време за това. Войната в Украйна разкри до блясък истинския образ на варварската евразийска империя. Тази империя се опитва да компенсира срива на своята международна легитимност като печели нови периферии на своя имперски контрол. България и Балканите са една такава периферия.

Може да се окаже, че след 20 години реална принадлежност към клуба на цивилизования свят – НАТО и ЕС, България ще се подхлъзне и ще падне в Третия евразийски свят, в свят на покъртителна бедност, невежество и диктатура.

Сами ще си бъдем виновни – 30 години търпим ненаситните търтеи на посткомунистическата олигархия да ни лъжат, да се подиграват с живота ни, да ни държат извън смисъла и посоката на съществуване като част от цивилизования свят.

Хаос: какво ни чака сега?

Правителството на Петков беше свалено. Сега ПП и ДБ трябва да убедят българския избирател, че не само няма да допуснат Борисов, Пеевски и Костадинов на власт, а че ще осигурят стабилно управление. 

Асен Василев и Кирил Петков след вота

Най-вероятното развитие на политическата криза след свалянето на кабинета „Петков“ са предсрочните избори наесен. Защото от „Продължаваме промяната“ заявиха, че ще предложат почти същия състав на правителството, със същия премиер и е почти невероятно той да бъде избран, след като в същия си вид загуби парламентарно мнозинство. ГЕРБ, които ще получат втория мандат, обявиха, че веднага ще го върнат.

Президентът Радев, след като на практика се превърна в опозиция на коалицията, на която бе патрон, няма как да даде третия мандат на някоя от другите останали две партии в нея след мандатоносителя – БСП или „Демократична България“. Те няма как да съставят правителство без участието на досегашния си партньор ПП, а тя, след като в нейния мандат е наложила същия премиер и министри, няма как да каже „да“.

Теории за няколко партийни самоубийства

Ако Румен Радев даде третия мандат на разцепилата се ИТН, окончателно ще се причилси към коалицията на старото статукво, срещу което той вдигаше юмрук по-миналото лято. Но и дори такъв кабинет да бъде избран, ще предизвика още по-голяма протестна вълна и ще управлява под обсада.

Мандат на „Възраждане“ пък би бил пълно самоубийство за президента и за ГЕРБ и ДПС, които единствени биха го подкрепили (ИТН така или иначе е в клинична смърт и за нея е без значение). Както и мандат на ДПС – това ще е самоубийство за „Възраждане“, която така би се самоубила като ИТН. Двата последни варианта биха изправили България пред гражданска война – дори и ДПС и „Възраждане“ открито да се прегърнат, както вече потренираха с общ протест на „Александър Невски“ в деня на вота на недоверие.

Ясно е: ще има избори

При така създалата се политическа поляризация е практически невъзможно да се намери формула за съставяне на каквото и да е „национално отговорно“, „антикризисно“, „експертно“ и пр. правителство в рамките на сегашния парламент. Въпросът е дали изборите ще са само временна спирка в един вече двугодишен кризисен цикъл, или, независимо от поляризацията, все пак ще осигурят управленска стабилност и посока на развитие на държавата.

Тепърва социологическите агенции ще отчетат динамиките в електоралните нагласи след политическия трус на 22 юни – някаква адекватна снимка можем да видим едва при сондажите идния месец. Едва ли обаче можем да си представим, че след изборите в парламента ще разполагаме с много по-различна конфигурация от формиралите се вече коалиции – на промяната и на старото статукво.

Решаващо за вота наесен е кой ще успее да вдъхне усещане за сигурност и стабилност у избирателя. Защото ценностното и просто фенско разделение ще мобилизира до крайна степен само твърдите партийни ядра. От едната страна са избирателите срещу корупцията – градска средна класа,  традиционните левица и десница, и феновете на новата генерация политици на „Продължаваме промяната“ (ПП), които получиха нов заряд след свалянето им от власт.

От другата страна са вечно лоялните избиратели на ДПС и на най-дълго управлявалата ГЕРБ, за които стабилността е над всичко, а моралните задръжки са отвъд обръчите от фирми и пълните със златни кюлчета нощни шкафчета.

При растяща инфлация и несигурни социални плащания, за значителна част от хората, които не са по площадите, дневният ред не е борбата за отвоюване на държавата от мафията. Изследване на „Евробарометър“, огласено тези дни, сочи, че за 70 на сто от българите – почти два пъти повече от средното за ЕС – овладяването на цените е най-важно, дори да е за сметка на базисни ценности.

Какво трябва да направи кабинетът на Петков?

Правителството на четворната коалиция не успя да обясни, че войната, която Путин започна в Украйна, в значителна степен е причина за инфлацията. Лозунгът на ПП при свалянето им от власт, че пари има за всичко, когато не се краде, засега няма по-голям успех от обяснението на традиционната десница, че ако имаме независима съдебна власт не само ще живеем по-справедливо, но и по-богато.

На коалицията на старото статукво ѝ е много по-лесно да манипулира един по-слабо критичен електорат за цените на горивата и за общата инфлация. Борисов отдавна си приписва заслугите за по-евтиния хляб и бензин по негово време, сякаш България не е отворена икономика, зависеща от международните пазари, а цените се спускат от ЦК на БКП.

Затова пред партиите от досегашната управляваща коалиция на първо място стои задачата да убедят широката публика, че не са причина за кризата, а нейното трайно решение. И че ще осигурят стабилно и добро управление, а не просто няма да допуснат Борисов, Пеевски и Костадинов на власт.

Ако България не може да се справи сама?

Ако обаче в следващия парламент отново имаме патова ситуация, партиите от двете страни на фронта ще трябва да жертват лидерите си. Ако ПП пак е мандатоносител, то Кирил Петков да не е премиер. Ако ГЕРБ е първа сила, то Бойко Борисов да не е дори партиен лидер. А Пеевски и Копейкин да бъдат пратени в глух коловоз и да не влизат в ничии сметки за властта.

Така евентуално ще може да се състави някакво правителство, което поне да е обединено около ключови национални приоритети. Ако ли не, да мислим за някакъв вариант на управление отвън – да станем протекторат на ЕС или руска Задунайска губерния.

Еднорози на протест. Защо млади български предприемачи подкрепят правителството

Хиляди хора се събраха на демонстрацията в подкрепа на кабинета на Кирил Петков в сряда вечерта. По същото време в парламента депутатите от ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане" гласуваха за неговото падане.
Хиляди хора се събраха на демонстрацията в подкрепа на кабинета на Кирил Петков в сряда вечерта. По същото време в парламента депутатите от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ гласуваха за неговото падане.

Те са млади, успешни, създават бизнеси за милиони и осигуряват стотици работни места. Казват, че това се случва „въпреки“ държавата. В сряда те излязоха да подкрепят кабинета на Кирил Петков. Защо?

Всяка сутрин Христо Борисов се събужда около 7 часа. Първото нещо, което прави, е да прочете новините и да разбере какво се случва в България и по света. Малко след това започват работните му срещи.

Сряда, 22 юни, обаче беше различен ден. Всички срещи бяха отложени – защото денят беше неработен за Payhawk, компанията, на която Борисов е съосновател. Тя е първият български „еднорог“ – стартираща компания, постигнала оценка от 1 млрд. долара. А причината за почивния ѝ ден е не друго, а многото различни протести, случили се в страната.

„Пуснахме допитване до служителите, за да разберем каква част от тях биха искали да участват под една или друга форма, в който и да е от протестите. Ние сме демократична компания и за нас мнението на служителите е много важно“, казва Борисов.

По думите му 86% от хората са отговорили, че искат да участват в някоя от демонстрациите.

В този ден около Народното събрание в София се срещнаха няколко групи. Пред парламента имаше демонстранти в подкрепа на правителството. Зад него, на протест срещу кабинета, имаше симпатизанти на ДПС. Те бяха докарани с автобуси от цяла България. Рамо до рамо с тях бяха и протестиращи от проруската „Възраждане“.

Повод за митингите беше вотът на недоверие, при който кабинетът на Кирил Петков беше свален с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“.

ВИЖТЕ СЪЩО ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ свалиха правителството. Кирил Петков обеща „България без задкулисие“

Пред Свободна Европа Христо Борисов отбелязва, че няма информация кой от всичките протести са подкрепили българските служители на Payhawk, дали са се надявали вотът на недоверие да мине, или да се провали.

Самият той обаче е отишъл на площада в подкрепа на правителството – както, оказва се, и десетки други представители на младия бизнес в България. Техните причини са различни, но се откроява едно: желанието България да не се връща към реномето си на превзета от корупцията държава.

Хиляди хора се включиха в демонстрацията в подкрепа на правителството в сряда.
Хиляди хора се включиха в демонстрацията в подкрепа на правителството в сряда.

Как се става еднорог?

За компанията на Борисов това е от ключово значение. Той и Бойко Караджов създават Payhawk през 2018 г. Разработили са платформа, която да улеснява бизнеса в управлението на корпоративни разходи.

Оттогава досега този стартъп е привлякъл инвестиции от над 239 млн. долара от едни от най-успешните фондове за рисков капитал в света като Greenoaks, QED, Earlybird и отскоро – Lightspeed Ventures. През февруари дойде новината, че компанията е привлякла ново финансиране и вече е оценена на 1 млрд. долара. С това Payhawk се превърна в първия български „еднорог“.

Христо Борисов
Христо Борисов

По думите на Борисов обаче успешното създаване и развитие на компанията през годините се е случило не с помощта на българската държава, а „въпреки“ нея. Коментарът му дойде като реакция на спор, разразил се по време на дебата по вота на недоверие.

Тогава министърът на иновациите Даниел Лорер посочи появата на първия български „еднорог“ като пример за „фундаментална промяна“ в българската икономика в сравнение с времето на ГЕРБ. Радомир Чолаков от партията на бившите управляващи обаче му опонира.

„Въпросната фирма еднорог Payhawk е създадена 2018 г., тоест по времето на правителството на ГЕРБ, набирала е пари през 2018-а, 19-а, 20-а и 21-ва април месец, пак по време на правителството на ГЕРБ, и тя е станала еднорог благодарение на това“, каза Чолаков.

„Очевидно никой не ѝ е пречил“, добави той.

В своя публикация във Фейсбук съоснователят на компанията предложи друга гледна точка. Борисов написа, че през 2018 г. от Payhawk е трябвало да чакат с месеци, за да има търговски регистър и да получат първата си инвестиция. Повече от 60 инвеститори пък са отказали да инвестират в стартираща компания от България, защото не са вярвали, че в страната е възможно да се създаде успешна компания на пазарен принцип.

„Пет дни преди да фалираме през 2019-а, успяхме да привлечем един от най-успешните инвеститори в Европа, който учтиво ни обясни, че трябва да прехвърлим собствеността си в Лондон, където законите се спазват, иначе няма да инвестират“, написа Христов.

„Отне ни 8 месеца да си отворим фирмена банкова сметка в Лондон, защото сме от България. 550 млн. лева инвестиции не са в българската банкова система, защото тук банки фалират и наказани няма“, даде още примери той.

Пред Свободна Европа Борисов разказа, че през всичките тези години за българските компании е било изключително трудно да привлекат финансиране, тъй като на Запад страната е известна най-вече с две неща: много високи нива на корупция и много големи зависимости от Русия.

„Иновации се случват въпреки средата“, обобщава Борисов във Фейсбук поста си.

Държава на автопилот?

Васил Терзиев е съгласен с това обобщение. Той е един от десетките други млади предприемачи, които се включиха в демонстрациите в подкрепа на правителството и против вота на недоверие.

Васил Терзиев
Васил Терзиев

Терзиев е съосновател на една от най-успешните български софтуерни компании – Telerik, на образователния проект „Телерик Академия“, и също така е партньор във фонда за рисково дялово инвестиране Eleven.

Той се занимава с предприемачество в България вече повече от 20 години и е категоричен, че нещата в България се случват „въпреки политиците“.

„Това значи, че ти се налага да оперираш в една държава, която няма добър имидж навън, за която инвеститорите винаги имат едно наум какво точно да очакват, където откъм законодателство много неща не са така, както би трябвало да бъдат“, казва той пред Свободна Европа.

По думите му резултатът е, че през последните години модерната, иновативна икономика е вървяла, създавала се е, но „не благодарение на активното мислене и принос на държавата“.

Хиляди хора се събраха на демонстрацията в подкрепа на кабинета на Кирил Петков в сряда вечерта. По същото време в парламента депутатите от ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане" гласуваха за неговото падане.
Хиляди хора се събраха на демонстрацията в подкрепа на кабинета на Кирил Петков в сряда вечерта. По същото време в парламента депутатите от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ гласуваха за неговото падане.

Това е и една от основните причини Терзиев да излезе на площада по време на гласуването на вота на недоверие в сряда.

„Надеждата ми е нашите управляващи да се събудят. Защото ние нямаме усещане, че те слагат първо интереса на техните избиратели пред техните вътрешнополитически пасианси“, отбелязва той.

Притеснява го и перспективата държавата да бъде на автопилот и „отново да се продължават старите модели на хора, които не се вясват в парламента, седят някъде далече, взимат решения и го играят като кукловоди“.

„Това за нас не е начинът, по който демокрацията би трябвало да работи. Никой не е гласувал за хора извън парламента, които да си седят някъде далече във вилата, къщата и да решават какво трябва да направят натискачите на копчета вътре в парламента“, казва Терзиев.

Хора държат плакат с образа на Бойко Борисов и Слави Трифонов по време на демонстрацията в подкрепа на правителството на Кирил Петков.
Хора държат плакат с образа на Бойко Борисов и Слави Трифонов по време на демонстрацията в подкрепа на правителството на Кирил Петков.

„Вярваме, че могат повече“

През последните дни лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев отправиха подобни обвинения към представителите на (вече) четирите опозиционни партии, които в сряда гласуваха за падането на правителството.

Във вторник Василев каза, че държавата не трябва да се управлява „от диванчета и фотьойлчета“, „от сценаристи зад кулисите, от бивши премиери в джипки или почетни председатели в сараи“.

След като ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ“ и „Възраждане“ пък гласуваха за падането на кабинета, Кирил Петков посочи, че правителството според него е било свалено от разстояние от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, депутата от ДПС Делян Пеевски, лидера на ИТН Слави Трифонов и посланичката на Русия Елеонора Митрофанова.

Плакат по време на демонстрацията в подкрепа на правителството
Плакат по време на демонстрацията в подкрепа на правителството

Разговаряхме с Христо Борисов и Васил Терзиев няколко часа преди началото на протестите и преди да е ясен резултатът от вота на недоверие. Въпреки неизвестните, и двамата казаха, че ще продължат да мислят позитивно за бъдещето на страната – защото са избрали да живеят в България и да създадат бизнеса си тук с ясното съзнание за трудностите и рисковете.

„За мен най-важното нещо е ти да се опиташ да промениш средата, в която си“, каза Борисов.

А Терзиев допълва, че демонстрацията в сряда не е инцидентен случай, а част от дългогодишна борба за ценности.

„Всички ние много вярваме в потенциала на хората които живеят в България, вярваме, че могат повече и просто е въпрос да им се създадат такива предпоставки. Много от тези неща ние си ги правим – да, по-трудно е, по-предизвикателно, но показваме, че не е невъзможно“, казва Терзиев.

Той добавя, че е наясно, че демонстрацията в сряда няма да реши проблемите „от днес за утре“.

„[Тя] е знак, че това, което се случва, за нас не е приемливо. Че ние не искаме да продължаваме да толерираме подобен тип отношение. И че е много важно политиците да се научат, че те работят за нас – техните гласоподаватели, хората, които плащаме данъци“.

След вота: „Демокрацията е маратон, а не спринт“

Дневник

След вота на недоверие: "Демокрацията е маратон, а не спринт"

След гласуването на вота на недоверие, с който правителството беше свалено с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ“ и „Възраждане“, „Дневник“ публикува първите реакции в социалните мрежи.

Валдес Радев, киберкарикатурист:

Първата серия на „Властелина на пръстена“ също свърши така.

Стефан Левашки, адвокат:

Народе????

Теодор Ушев, аниматор:

Чувството на отчаяние е перманентно състояние в държавата.

Защото толкова години тези които могат и искат, са перманентно спирани от неможещите, неграмотните и мързеливите.

Трябва да има разрешение, трябва…

Радикално, ако трябва.

Иначе ни чакат още 30 г. несретност.

Димитър Бечев, политически наблюдател:

Пеевски има административен опит, стаж в бизнеса, името му звучи македонски, от евроатлантическа партия е. Идеален премиер!

проф. Ивайло Дичев, преподавател в СУ:

Какво ни чака ли?

Юли – върти се парламентарната „рулетка“, ПП+ДБ не иска да прави компромиси, ГЕРБ-ДПС се страхуват от растящи протести, третите просто се отказват.

Август – септември, служебно правителство без парламент,, т е пропада фондът за възстановяване, еврото, енергоносителите и пр.

Октомври – новите депутати си търсят местата в залата, ориентират се в коридорите, избират комисии.

Ноември – отново почват трудни договорки между този път 8 партии. Задълбочават се кризите, засилват се протестите, които плашат потенциалните управляващи.

Декември може би имаме правителство – качулка след много дъждове.

Николай Слатински, експерт по международна и национална сигурност:

Как беше някога:

1. Коалиционният партньор в управлението (ДПС) оттегля подкрепата си за правителството и то става де факто правителство на малцинството.

2. Свален от поста е председателят на парламента (Стефан Савов).

3. Започва унищожителна атака срещу правителството от новата широка опозиция и президента за т нар. „македонска афера“.

4. Правителството е свалено.

5. Избрано е Беровото правителство.

Как е сега:

1. Коалиционният партньор в уравлението (ИТН) оттегля подкрепата си за правителството и то става де факто правителство на малцинството.

2. Свален от поста е председателят на парламента (Николай Минчев).

3. Започва унищожителна атака срещу правителството от новата широка опозиция и президента за т.нар. „македонска сделка“.

4. Правителството е свалено.

5. …

Манол Пейков, издател, бивш депутат от „Демократична България“:

Да бъдем оптимисти. И да не забравяме думите на неподражаемия Кормак Маккарти:

„Човек никога не знае от какъв по-лош късмет го е спасил лошият му късмет.“

Демокрацията е маратон, а не спринт. Към средата на дистанцията неизбежно настъпва криза. Въпросът е да намерим сили да се изправим. И да продължим нататък.

проф. Евгений Дайнов, политолог:

Мдааа… Тия страхливци все пак ни обявиха война. Ще трябва издържливост и неотстъпчивост.

Никакви договорки. Челен сблъсък.

Който мигне пръв.

Найо Тицин, журналист:

Голямата битка с мафията – ГЕРБ, ДПС, Възраждане, ИТН тепърва започва!

Татяна Кристи, журналист:

Това правителство ба свалено от партии, чиито лидери де юре не са във властта! Борисов, Доган, Трифонов! Не знам за друга дъpжава, чиито партии са с парламентарно представителство, но техните партийни лидери не са нито в парламента нито в изпълнителната власт и не носят персонална отговорност пред избирателите си и закона!

Това говори единствено за мутренски модел на политика! „Лидери“, които стоят на заден план в дупките си и дърпат конците, заедно с тези, които ги държат за топките! Отвратителна картина! Жалко за децата на България, те не заслужават това!

доц. Иво Инджов, политически наблюдател:

Шах и мат – може би това си е помислил Борисов, който освен че е футболист аматьор, поназнайва нещо и от шаха , при падането на правителството на Кирил Петков/тройната коалиция.

То стана възможно след като ИТН на Слави Трифонов удобно разчисти терена за атаката на ГЕРБ, изтегляйки еднолично своите министри от правителството. Но веднага след победата на новата, поне засега, ситуативна коалиция – ГЕРБ, ДПС, ИТН – минала „на другия бряг“, и „Възраждане“, започна нова партия шах с много неизвестни.

Сега положението и за „Продължаваме промяната“, която е на ход, защото ще получи нов мандат от президента за съставяне на правителство, но и за ГЕРБ, която ще е втора в процедурата с мандатите, е цугцванг (играчът няма полезен ход, а е длъжен да играе ). 

Дори Петков да намери още няколко депутати от ИТН, които в добавка към петимата досега отцепници да напуснат потъващия кораб на Слави, за да се закрепи коалицията ПП – БСП – ДБ, това ще е успех ден до пладне.

Такова правителство, на ръба на малцинството, трудно ще издържи до местните избори, каквито анонси се чуват, трудно ще му е до края на годината дори. Защото предстоят поне няколко национално отговорни решения – за РСМ, бюджета за 2023 г., по искането на ГЕРБ, ДПС, но и на БСП за връщане на хартиените бюлетини, евентуално за промяна на Закона за съдебната власт с цел ускоряване на съдебната реформа и др. За тяхната легитимност ще се изисква подкрепа, доста по-голяма от 121 гласа.

Същевременно вече отпадна вариантът програмно правителство на новата четворна коалиция, което изглеждаше една от двете алтернативи за изход от заплетената ситуация (наред с предсрочните избори) поне до днес.

След като ГЕРБ и ДПС подкрепиха каегорично т. нар. френско предложение за разблокиране на спора ни с Македония и вдигане на българското вето за преговорите й за членство в ЕС, е трудно да си представим, че националистите на Костадин Костадинов и популистите на Трифонов ще подкрепят дори експертен кабинет, подпиран от нови „национални предатели“ за Македония. А и надали президентът Радев ще връчи третия, „компромисен“ мандат на компрометираната ИТН.

И така – на хоризонта се задават поредните предсрочни избори. Колкото по-рано се случат – толкова по-добре, за да може България да започне на чисто новата година. За да бъдат успешни те за страната и „Промяната“ да продължи, трябва да има силно предизборна взаимодействие, дори коалиция между ПП, ДБ, но също така и формации като „Ние идваме“ на Хаджигетнов и Бабикян – колко много липсва сега в парламента една автентична протестна партия, която да ускорява съдебната и други реформи!

Най-вероятно либерално-демократичните сили ще трябва да се коалират отново с БСП на Нинова. Въпреки че не е реформирана, соцпартията досега се оказва надежден коалиционен партньор.

Хубавото е, че ако минем по-бързо в режим на предизборната кампания, тя ще се проведе в условията на нова протестна вълна. Която има всички шансове да съдейства на силите на промяната, защото колкото и да е странно, си има добре познат, ранен, но непобеден враг – модела „Борисов – Пеевски – Гешев“.

Важна ще е и ролята на президента Радев. Той вече разочарова много граждани, демонстрирали активно срещу завладяната държава, вкл. в подкрепа на президентската институция и на самия него през 2020 г. Радев продължава да критикува с повод и без повод правителството, зае блокираща позиция за вдигане на ветото срещу Македония и постави на равна нога „едните“, които искат връщане на старото корупционно статукво, което търси реванш, с „другите“, които пазарували депутати – без да разполага с доказателства за последното си търдение.

В следващите месеци, когато най-вероятно ще му се наложи да състави ново служебно правителство, той все пак ще има възможност да докаже, че съвпаденията на критиките му към правителството на промяната с позициите на ГЕРБ и ДПС са по-скоро въпрос на случайност.

Владо Руменов, художник:

Тази година българската политическа зима започна на 22 юни.

И ще е дълга…

Емил А. Георгиев, адвокат:

Коалиция „Газпром“ се официализира. 123 гласа стигат за нов кабинет, за газ-мас и Таки-Маки.

Гербокопачите на Украйна, депесевски и прочее друзя свалиха маските и правителството

Иво Инджев

Свалиха маските и правителството на Кирил Петков.

1.То(й) си позволи да отхвърли военния министър Стефан Янев, козирувал по руска заповед да отрече руската война в Украйна.

2.  Набра смелост да не плаща (данък подчинение на Русия) в рубли.

3. Ядоса рашизма с американска (!) алтернатива на руския газов шантаж. 

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/06/22/4360944_gerb_dps_itn_i_vuzrajdane

Кои го свалиха? 

1. Гербокопачите на гроба ( предполагаемия) на Украйна. Те прокопаха в угода на Путлер “Турски поток” за свързване на Москва с Белград и Орбанова Будапеща . Стегнаха примката за задушаване на Украйна чрез руско газово заобикаляне. То стана фатално важен стимул за началото на руската агресия, фактор за обогатяването на путлеристката военна машина с алтернативен канал за гарантиран поток от стотици милиони евро за захранването на специалната му гадост в Украйна. Подтикна Путлер да започне войната си в центъра на Европа.

2. Депесевски. Да обяснявам ли  фалшивото пеевско пеене в хора на “евроатлантизма” в отчаян опит за заблуда на американците или поне на лековерните избиратели на ДПС относно оксиморона на прозападния евразийски профил на партията ?

3. Слави Трифонов. Фанатичен фен на миража за “България на три морета”, създаден от Русия на 3 март 1878 г. с цел никога да не бъде осъществен – възможен за постигане днес само върху пепелищата на ядрената война (когато границите вече няма да имат значение), предизвикана от неговия Путлер. 

4. Копейкин. Без коментар за този продукт на новия Коминтерн на фашизоидността, промотиран от рашизма сред крайнобесните в Европа.

Две от трите партии в торпилираната от руската бомбардировка коалиция ясно заявиха убеждението си, че съзнават доколко кракът на Москва ги е препънал ( това като алтернатива на клишето за “дългата ръка”). 

Препъни камъкът в тази логическа конструкция е позицията на третата партия от п(р)овалената коалиция. 

Как БСП, която така предано обслужва(ше) приоритета на Путлер да не даваме оръжие на Украйна, ще обясни на собствените си друзя в България, че е жертвана на олтара на висшия интерес на Москва в България да няма правителство, провинило се пред Путлер? За да седне на мястото на нейния проруски за(д)ник др. Копейкин?

Тази интрига е сред основните въпросителни, на които ще чакаме отговор в идните дни.   

НА СНИМКАТА (“Капитал”): Ако някой не вярва, че правителството е свалено по външнополитически причини, вгледайте се в илюстрацията на казуса чрез демонстративната поза на външния министър Генчовска, която торпилира на международната арена  това правителство много преди днешния вот в българския парламент.

Гордеете ли се?

Milena Kirilova 

Гордеете ли се, народе?!? Гордеете ли се, когато изпращате децата си на летищата?!?

Гордеете ли се, когато внуците ви говорят на чужд език?

Гордеете ли се, че бабите, дядовците ви получиха за 12 години 100 лева увеличение на пенсиите?

Гордеете ли се, че образователната ни сиcтема е на 49-то място на света? Гордеете ли се, че нашите деца са най-неграмотните в Европа?!?

Гордеете ли се, че ни бият докторите и учителите?!? Гордеете ли се, че ви наричат тулупи и за вас това е приемливо и нормално?!?

Когато погледнете децата си в очите, родителите, приятелите, тулупи ли виждате? Тулупи ли възпитавате или личности?

Гордеете ли се, че сме наричани най-бедната държава в ЕС? Бедни сме, да, но на размисъл….

Гордеете ли се, че няма достатъчно лекари в страната, защото за тях няма почва за развитие тук?!?

Гордеете ли се, че ви тъпчат с пестициди и убиха животновъдната индустрия в България, за да си поддържат мафиотските структури, да си карат скъпите коли, живеят в палатите си, а децата им убиват със скъпите си коли хората по пътя?!?

И когато утре, защото това утре ще дойде, ви се наложи да обяснявате на поколението след нас защо сме последни във всички положителни показатели, а сме първи по всички отрицателни показатели, обяснете им го простичко – защото сме “тулупи” и сме безсилни да докажем противното, защото “мирна главичка, сабя не я сече”…

Спахме 30 години, охранихме мутрите, тази вечер можем да продължим да спим…

Защото единственото правителство, което се бореше против всичко казано дотук, беше изтикано от същите тези мутри, които ви се усмихват от екраните 30 години, държат ви нискообразовани и бедни в държава на беззаконие и медийна слепота!

Да поспим, защото събудени сме ”вредни” и “опасни”!

България застрашена да се върне обратно в олигархичния модел

България е застрашена да се върне обратно в олигархичния модел на Бойко Борисов, ГЕРБ и ДПС. А с „Възраждане“ България върви към антиевропейско бъдеще, от което Москва доволно ще потрива ръце. Анализ на Йохана Даймел.

Слави Трифонов

Защо точно сега, когато страната се бори с няколко кризи едновременно, се стига до този вот на недоверие? Какво по-точно се случи сега?

Йохана Даймел: Първо да кажа, че Слави Трифонов и партията му “Има такъв народ“ (ИТН) здравата сбъркаха, защото ми е трудно да си представя, че след целия този политически фарс Трифонов и хората му ще влязат отново в парламента след едни нови избори. Допускам, че други хора са дърпали конците, а ИТН просто са изпълнили „мисията“ – а именно да съборят едно правителство, което тръгна срещу мафиотските структури в страната и стоеше уверено на проевропейски позиции.

Слави Трифонов, който оправда политическата си кариера именно с протестите срещу правителството на Борисов, сега показа на всички истинското си лице на суетен шоумен-популист, който използва медийната си популярност, за да влезе в политиката, като остави след себе си много счупен порцелан.

За съжаление, в България постоянно наблюдаваме този феномен – на сцената се появява някакъв спасител, който за известно време има влияние върху политическия живот в страната. Всеки път това е водело до нова огромна загуба на доверие в политиката и политическите институции и до завъртане с нова сила на дяволския кръговрат на популизма.

Тревожно е, че българите, чиято страна, като членка на ЕС от 2007 година, трябва да споделя общите ценности като свобода, върховенство на закона и демокрация, в най–малка степен свързва този европейски ценностен модел тъкмо с ЕС, както показват общоевропейски проучвания. Твърде много българи смятат, че войната на Русия срещу Украйна не заплашва ЕС, и че той не се нуждае от обща външна политика и политика по сигурността.

При подобно обществено мнение, стигнало дотам благодарение на руската пропаганда, както и на медийната ситуация в България, обществото изобщо не разбира колко важно за общата европейска сигурност е да бъде вдигнато ветото срещу Северна Македония. Въпроси за националната идентичност и нейното историческо тълкуване нямат място в предприсъединителния процес. Въпроси, свързани с човешките права и тези на малцинствата са част от общото законодателство на ЕС, което е условие за членство в Общността и задължение на всеки кандидат е да го изпълнява.

Освен това тук става въпрос и за общоевропейската солидарност и отговорността на България като членка на ЕС и НАТО. Правителството на Кирил Петков взе правилните решения и се присъедини към санкциите срещу Русия, например. Във времена на огромни геополитически изпитания, включително свързани със сигурността, които бяха породени от войната на Русия срещу Украйна и срещу целия европейски и западен либерално-демократичен модел, България затвори европейските и трансатлантически редици. А това никак не се хареса на определени кръгове вътре в България, както и в Кремъл.

След като ИТН изтегли своите министри от кабинета, на практика се стигна до съставяне на ново мнозинство от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ в парламента. Какво мислите за него?

Йохана Даймел: Целият театър в парламента, когато новото мнозинство от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ показа визитната си картичка, като провали редовното заседание поради липса на кворум, вече показва какво може да очаква България… Депутатите от ИТН, които не преминаха под чуждо знаме, разполагат с далеч по-малък политически опит от колегите си от ГЕРБ и ДПС.

Ветото на България срещу Северна Македония си е истински шпагат. С това вето, въведено от Бойко Борисов, началото на преговорите за прием в ЕС на Скопие е блокиран от години. Опитите на някои европейски държави да помогнат за вдигането на това вето, свързано с исторически въпроси, все повече преобръщаха настроенията в България срещу ЕС.

Точно по класическия образец и с помощта на обиграна медийна пропаганда въпроси на националната идентичност послужиха чудесно за отвличане на вниманието от вътрешнополитически кризи и корупция. Наранената национална гордост стана мобилизираща сила за радикални партии – например „Възраждане“.

А ето че сега същият този Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ щели да подкрепят в парламента вдигането на ветото за преговорите със Северна Македония. Една от причините за тази внезапна промяна на позицията навярно е фактът, че ако се стигне до предсрочни избори, тъкмо проруската партия „Възраждане“ може да се окаже със засилени позиции. А Борисов явно не желае съвсем да се скара със своето европейско партийно семейство – ЕНП, нито пък да бъде поставен редом до Виктор Орбан, прочул се с деструктивното си поведение.

Та нали става дума и за много пари от ЕС, които предстои да бъдат отпуснати и разпределени измежду приближените на ГЕРБ и ДПС. Затова се опасявам, че гарантирането на мнозинство между ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ по много от решенията вероятно ще става чрез корупция и купуване на постове. А решаващата сега фаза за новото попълване на местата във ВСС също не предвещава за тях нищо добро.

В зависимост от резултата от вота на недоверие – за какво трябва да се готви България? 

Йохана Даймел: Във всеки случай за връщане назад: Ако вотът на недоверие е успешен, както в играта „Монополи“, България ще се върне назад до „старт“ – обратно към олигархичния модел на Бойко Борисов, ГЕРБ и ДПС. Сега обаче в играта участва и нов играч – проруската партия „Възраждане“. С нея България върви към едно антиевропейско бъдеще, а Москва ще потрива доволно ръце, защото ще може да разширява своите мрежи и дейности в България, Северна Македония и Сърбия.

Такава правителствена конструкция ще бъде лоша новина за европейската солидарност с Украйна, и най-вече във военно отношение. Тоест, ще има връщане обратно към статуквото. Но също и Гешев ще може да си отдъхне малко…

*Йохана Даймел е член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и независим политически анализатор по теми, свързани с югоизточноевропейските страни.