Още един “русофоб” напуска обкръжението на Борисов

Делян Добрев, един от многобройните висши управленски кадри на ГЕРБ, замесен в скандали с корупционни обвинения, подаде (отново) оставка. Напуска парламентарната група на ГЕРБ. https://news.bg/politics/delyan-dobrev-otnovo-podade-ostavka.html

Както вече съм отбелязвал, отличителна черта на Добрев е, че като заместник министър на икономиката и енергетиката, наследил на този пост уволнения от премиера Борисов през март 2012 г. Трайчо Трайков, е активното му участие в подготовката за спирането на проекта АЕЦ “Белене”.

Това е толкова рядко качество за приближен на Борисов политик, че оцеляването му до днес беше крайно необичайно на фона на масовия мор по “русофобите” в обкръжението на властелина.

Още по-рано, през май 2011 г. , заместник-министърът на икономиката и енергетиката Марий Косев беше изгонен от премиера Борисов за наказание, че е “издал” участието на президента на „Лукойл” България Валентин Златев в преговорите за АЕЦ „Белене” в Москва на страната на Русия (видно от снимката по-долу).

Косев, който в качеството на ръководител на финансовата група на преговорите с “Росатом” за АЕЦ “Белене”, участваше и в преговорите с “Газпром”, но си беше позволил да се изкаже срещу дългосрочното договаряне с руския монополист. 

Докато Борисов буквално направи изключение за предано загрижената за броя и комфорта на руските туристи у нас туристическа министърка Ангелкова, за която днес той обяви готовността си да изчака проверка във връзка с твърденията за закупен от нея апартамент по занижени цени, то явно за Добрев “няма прошка”.

Както се вижда “зачистката на елита” (залитащ по Запада), препоръчана от надзираващия от името на Кремъл България генерал Решетников, продължава.

Матушката е отмъстителна и не забравя онези, които са й заставали на пътя. Борисов козирува и изпълнява, като истински генерал от резерва (на петата колона на Москва)! https://dnes.dir.bg/gallery/valentin-zlatev-pregovori-aetz-belene-golemi-energijni-proekti-8380389 https://dnes.dir.bg/gallery/valentin-zlatev-pregovori-aetz-belene-golemi-energijni-proekti-8380389

Реклами

Алгоритъм за омразата. Кога Facebook трие постове и страници?

На 15 март потребител, представящ се като Брентън Тарант, излъчва на живо във Facebook едно видео, разтърсило света. Вижда се как той пътува към джамия в Крайстчърч, Нова Зеландия, и как влиза в храма въоръжен с автоматично оръжие под звуците на сръбска песен, възхваляваща лидера на босненските сърби Радован Караджич.

Кадрите остават достъпни за потребителите на платформата в продължение на часове след като става ясно, че Тарант е открил огън в джамията и е убил 50 души.

Тогава Facebook понесе остри критики заради самото видео, а и заради факта, че коментари, съдържащи реч на омразата и призиви към насилие, не са блокирани. Австралия и Великобритания обявиха, че ще въведат регулации на съдържанието в социалните мрежи.

По-малко от две седмици по-късно американската компания въведе нови правила срещу съдържание, което възхвалява, подкрепя и разпространява идеите на т.нар. бял национализъм (идеология, според която белите хора трябва да развиват и отстояват своя културна и политическа идентичност, различна и превъзхождаща тази на останалите раси).

Новите правила влязоха в сила на 1 април и масово бяха критикувани като ограничаващи свободата на изразяване.

Какво се променя?

Досега в социалната мрежа бяха блокирани публикации, които дискриминират по раса, етническа принадлежнист, религия или сексуална ориентация, включително такива, възхваляващи белия супремасизъм (превъзходство на белите хора).

Новите правила се отнасят до публикации, в които се твърди, че културата на белите хора е по-висша и които призовават към разделение между расите. Политическият и етническият (например баският) сепаратизъм обаче остават разрешени. Няма да бъдат блокирани и постове, които призовават за разделение между малцинствена група (например афроамериканците в САЩ) и останалите хора, когато те идват от представители на тази група.

Това е причината новите правила да станат обект на критики. Американският интернет гигант оправдава решението си с характера на белия национализъм в историческа перспектива като унижаващ цветнокожите.

От Facebook обаче изтъкват, че алгоритмите на социалната мрежа не могат да идентифицират прояви на т.нар. бял национализъм. Затова компанията ще разчита на потребители да докладват такова съдържание, след което то ще бъде премахвано ръчно от нейни служители.

Кои публикации се трият от Facebook?

Такава е политиката на Facebook за повечето случаи на забранено съдържание. Най-често публикациите биват автоматично блокирани, когато алгоритмите на социалната мрежа разпознаят определени ключови думи или кадри. Важно е да се отбележи, че по този начин контекстът, в който е използван даден израз или кадър, не се взима под внимание.

Друг вариант е потребители да докладват за нередност при дадена публикация и тя да бъде изтрита автоматично при определен брой оплаквания. В трети случаи служители на Facebook преглеждат публикациите и ги изтриват ръчно. Според специализирани издания, работещите за компанията имат не повече от 30 секунди, за да вземат решение дали една публикация да бъде изтрита или не.

Facebook забранява пуликации, които показват или насърчават насилие, такива които възхваляват извършители на тежки престъпления (например серийни убийци) или подтикват към извършване на престъпления. Забранява се също речта на омразата, особено когато е използвана срещу групи, определяни като уязвими – най-често малцинства.

Към тази категория забранено съдържание се отнасят постове, дискриминиращи по раса, етническа принадлежност, миграционен статус, пол и сексуална ориентация. Забранява се групи от хора, дефинирани по някоя от тези характеристики, да бъдат сравнявани с животни, престъпници, да им бъдат приписвани унижаващи физически, умствени и морални характеристики.

Грешка в алгоритъма?

Не са изключение случаите, когато Facebook трие публикации, които всъщност не нарушават правилата на социалната мрежа. Това може да се дължи на факта, че алгоритмите на платформата не разпознават контекста, в който е употребен израз или кадър – те не правят разлика между иронизирането и възхваляването на дадено явление, например.

Друга възможност за грешка е, когато докладването на нередности в дадена публикация е организирано. Подобен метод се използва и за заглушаване на политически и идейни опоненти.

В такива случаи най-добрият вариант е поребителят да се свърже с екипа по поддръжката на социалната мрежа.

Имат ли връзка новите правила с изтрити Facebook страници в България?

В последните седмици бяха изтрити няколко популярни страници във Facebook в България, включително четири страници на журналиста Мартин Карбовски и такива на футболни отбори.

Няма яснота дали те са премахнати по новите правила, въведени от компанията. Ако е така, от изявленията на говорители на Facebook става ясно, че те не са изтрити автоматично, а ръчно от служители на компанията след като потребители са докладвали за нередности.

Кой си отива и на кого му се разминава?

оставки в герб

Снимка: © Webcafe.bg

Бойко Борисов обяви ден на отворените врати във властта. Трима души се принудиха да ги затворят от външната страна.

За няколко часа бяха подадени оставките на Панайот Рейзи (без негово съгласие), на Томи Николов като зам.-областен управител на София, и на Делян Добрев като депутат от ГЕРБ.

Ако тази чистка имаше общ знаменател, той се крие в страховете от необратим срив на партията, управлявала с кратки прекъсвания в продължение на почти 10 години.

Опасенията не са свързани с вота за Европарламент на 26 май – той е оставен на отговорността на Цветанов и отбора на действащите евродепутати – а с местните избори през есента. Опасенията са свързани с въпроса ще го бъде ли ГЕРБ в следващото десетилетие, или уроците на старата десница отново ще останат ненаучени.

За първи път от началото на скандала „Апартаментгейт“ Борисов прави опит да спре свободното падане и да действа, вместо да се оправдава.

Каквито и щети да претърпи текущата изборна кампания за ЕП, те няма да са толкова опасни, колкото би било парализирането на партията в режим „глуха защита“. Резултатът от втория сценарий е известен – спомнете си късната Тройна коалиция.

Селективният подход в късането на „опашките“ в ГЕРБ обаче поставя под съмнение и изхода от новата стратегия на Бойко Борисов.

Достатъчно е да погледнем кой си отива и на кого му се разминава.

Делян Добрев беше поразен от шрапнелите на скандала „Кумгейт“, от който съпартийците му в ПГ на ГЕРБ уж го спасиха със сетни сили преди година и половина с аргументи „Хората те обичат, нямаш право да подаваш оставка“.

Проблемът е, че когато на човек му е писано да се удави, ще се удави и с чаша вода. Имотните сделки на кумците, братовчедите и майката на депутата, изтекли в „Биволъ“, доведоха до повторен предсрочен край на мандата му.

Предисторията на казуса „Добрев“ все пак е много показателна за причините за срива на доверието, който Борисов се опитва да компенсира в последните седмици.

Вътрешният бунт на депутатите от ГЕРБ през 2017 г. беше първата смела, публична и непредсказуема проява на неподчинение от страна на актива, лоялен на Цветан Цветанов, срещу волята на премиера. Това беше моментът, в който Борисов сякаш изпусна юздите над „това, което имаме като партия“.

Съображението на апарата „Власт не се дава без бой“ надделя над предчувствието на създателя му, че в подножието на същата тази власт къкри бавен огън, от който няма да има спасение, стане ли твърде късно. Оказа се, че залогът на Цветанов е бил грешен.

ГЕРБ запази мандат, но изгуби лице. Изгуби и контрола върху местното самоуправление в Хасково, чийто кмет обяви независимост от партията, която му спечели изборите.

Първа черна точка.

Отива си и Панайот Рейзи – макар и насила, зачислявайки епичен PR-гаф в пасива на ГЕРБ. Малко след като пресцентърът на партията го „освободи“ от кметския пост, той се завърна с фундаментална корекция. Вместо оставка в името на „високия морален стандарт“, Рейзи предпочете да се отведе единствено от „високия“ си пост на партиен секретар на ГЕРБ-Созопол и да се яви на следващите избори като свободен агент

Така или иначе, той е с единия крак навън заради повдигнатото обвинение в присвояване на 2 милиона лева. Докато чака окончателното съдебно решение за отстраняване от длъжност, все пак Борисов му е направил предложение, на което уж да не може да откаже. Е, явно може. Оттук нататък – късмет в ръцете на „независимата и безпристрастна“ съдебна власт.

Без никаква изненада, Рейзи също се оказа дългосрочна грешка на ГЕРБ. Грешка на цялостната стратегия, която допусна съдружието с местни феодали на принципа „Ако не можем да ги победим, да ги направим част от отбора“. Тази стратегия позволяваше на партията да асимилира разработени модели на местно самоуправление, над които явно не държи пълен контрол.

Тя позволяваше на Цветан Цветанов да оцветява картата на България в светлосиньо като пример за тотална доминация на ГЕРБ. На каква цена? На цената на унизителната ситуация, в която провинциален партиен функционер не може да бъде убеден, че е време да се оттегли след 20 години буреносна кариера в политиката.

Созопол няма да е единствената община, в която ГЕРБ ще се конкурира сама със себе си на следващите местни избори.

Втора черна точка.

Третата оставка падна в Софийското поле, където зам.-областният управител Томи Николов и партньорката му Ивелина Джартова (общинска съветничка от ГЕРБ) са построили къща тип „преместваемо имение“ върху 4 дка земеделска площ, купена за 700 лв. Впрочем, ако останалите твърдения за имотни сделки на фамилията му са достоверни (вкл. препродажба на общинско жилище за крайно нуждаещи се и замяна на апартаменти срещу „петно“ за бъдеща бензиностанция), то последната схема ще се окаже най-невинната.

Интересният детайл: както Столична община, така и Министерството на земеделието са установили, че са налице нередности. Въпросът е защо чак сега? И защо зам.-областният управител напуска чак след подкана от министър-председателя?

Май не само Цветан Цветанов не е схванал намека в думите на Йорданка Фандъкова, че преходът от скандал в скандал е пагубно за доверието и във фигурите на властта, и в самите институции.

Трета черна точка, край на играта.

Това, което остава под чертата, е следният неясен казус: с какво сделката на Цецка Цачева е по-неприлична от тази на Вежди Рашидов? Защо разпродажбата на имоти в полза на роднини на Делян Добрев е по-различна от родителските дарения в полза на Николина Ангелкова?

Защо прокуратурата бе сезирана за имотното състояние на бившия зам.-министър на спорта Ваня Колева, но не и за бившия зам.-министър на енергетиката Красимир Първанов? Защо високият морален стандарт на ГЕБР с искането на оставки само „при съмнения за нарушения на закона“ не бе приложен спрямо финансовия министър Владислав Горанов?

Всеки един от тези случаи е показател за способността на контролните органи (и държавните, и вътрешнопартийните) да проспят видими политически недоразумения, които се възпроизвеждат пред очите на всички.

Нито един от тези скандали не се базира на нова тайна информация или на неочаквани инцидентни събития. Стихийна е само лавината, която ги оголва предизборно. Стихийна е и реакцията на ръководството на ГЕРБ, изправено в лицето на критична загуба на влияние.

Митът за „пълзящия преврат“, с която остриетата на ГЕРБ досега оправдаваха всяка своя грешна стъпка, вече не издържа. В противен случай, ще се окаже, че Бойко Борисов съучаства в собственото си сваляне от власт. За трети път.

Ояждане и безнаказаност: в България сякаш нищо не се е променило

БСП се кани да събори ГЕРБ така, както ГЕРБ събориха Тройната коалиция през 2009. А това създава усещането, че вече толкова години нищо не се е променило – ояждане, произвол, безнаказаност. Искаме ли повече от същото?

default

Коментар от Емилия Милчева:

Днес БСП се опитва да събори ГЕРБ така, както ГЕРБ събориха Тройната коалиция през 2009 година – с обвинения за безнаказана и нагла корупция и обещания за справедливи наказания. А след като това се случва отново, значи преяждането с власт очевидно е константна характеристика на българските управляващи. Константни изглеждат и други две величини – неефективното правораздаване и късата памет на обществото. Резултатът: справедливост така и няма.

Но предстои предизборна кампания за европейските избори, едната страна отново е брандирана като „корумпирана“, а другата – като „борец срещу корупцията“. И пак се леят инициативи за нови закони, за нови проверки, за още публичност.

След вчерашното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента, посветено на същата тази борба срещу корупцията по високите етажи на властта, стана ясно, че кампанията се изостря още преди да е започнала. Но не защото премиерът Бойко Борисов и лидерката на БСП Корнелия Нинова имат различни преразкази за случилото се на „Дондуков“ 2.

За първи път КСНС приключи без обща декларация, тъй като с тезите на Румен Радев е била съгласна само Нинова, а Борисов определи президентската чернова за общо решение именно като „предизборен подарък за г-жа Нинова“.

Операция Измиване на ръцете

За да не излезе, че се боят, а и за да покажат политическа воля за противодействие на корупцията, управляващите ще приемат най-безполезното и безопасно предложение на БСП – създаване на анкетна комисия за проверка на т.нар. „Апартаментгейт“. ГЕРБ лесно биха контролирали такава комисия, защото, с изключение на БСП, се ползват от гласната и негласна подкрепа на останалите парламентарно представени политически сили.

Друго съществено предложение на социалистите бе подритнато под килима – за налагане на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата. Сега, както е известно, над обвинението е само Господ. За „тотален съдебен контрол върху дейността на прокуратурата“ призова още преди десетина години тогавашният главен прокурор Борис Велчев.

Идеята бе да се повиши доверието в работата на обвинението, разглеждано от мнозина като инструмент за разчистване на сметки както с политически противници, така и на бизнес територии. Но на заседанието на КСНС предложението е било отхвърлено с аргумента за прекомерна натовареност на съдиите. Случайно ли е това?

Къде е заровено кучето

Между изборите за евродепутати в края на май и тези за местна власт в края на октомври предстои друг твърде важен избор – на нов главен прокурор. А за управляващите, които и да са те, е много важно той да бъде контролиран от тях. Удълженият мандат на Сотир Цацаров изтича през септември и ако стабилността си беше все така стабилна, ГЕРБ можеха безпроблемно да наложат и следващия ръководител на държавното обвинение. Но ако евентуални предсрочни избори изпреварят процедурата за нов първи обвинител, това не изглежда така предопределено.

Разбира се, Висшият съдебен съвет (ВСС) избира, а президентът подписва указа. Но Цацаров беше известен като „фаворит на управляващите“ още преди да спечели от раз гласуването във ВСС – и преди онзи запис, в който един вече бивш прокурор казва на Бойко Борисов: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра“.

Изборна загуба на ГЕРБ може да доведе и до загуба на контрола върху обвинението – апарата, от който зависи кой да бъде „опраскан“ и кой – опазен. Това дори изглежда по-страшно за партията, управляваща вече трети мандат. Има вариант Цацаров да поиска да бъде освободен предсрочно от поста, но в настоящия момент такъв ход би предизвикал нови сътресения. Затова и управляващите се стремят да се задържат на власт още известно време, макар това да става все по-трудно заради каскадните ефекти от „Апартаментгейт“, поразили и потенциални кандидати за високия пост.

Докъде ще стигне Апартаментгейт

Резултатът от евроизборите несъмнено ще бъде повлиян от проверките на прокуратурата, която проучва как са придобили апартаментите си председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев, синът на директора на Националната следствена служба и заместник главен прокурор Борислав Сарафов и съпругата на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Самата КПКОНПИ пък ще проверява зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, който вече напусна парламента. Но доколко обществото може да се доверява на Антикорупционната комисия, след като нейното ръководство се компрометира по същата причина, заради която ще проверява Цветанов?

Вчера КПКОНПИ публикува съобщение, в което се твърди, че „атаката срещу Комисията е от двама олигарси и една политическа партия, за което има 2 млрд. и 200 млн. причини (на толкова възлизаше искът на КПКОНПИ за запор на имущество на банкера Цветан Василев – б.а.), които могат да мотивират не една политическа партия да направи това“.

Подобни писания уронват и последните остатъци от репутацията на органа. След като три месеца проверяваше министъра на финансите Владислав Горанов, който беше декларирал, че живее в луксозен апартамент, предоставен безвъзмездно от кръстника му, КПКОНПИ заключи, че няма конфликт на интереси. Как звучи този извод в светлината на новите обстоятелства?

Емилия МилчеваЕмилия Милчева

Ако не искаме повече от същото

От годините на Тройната коалиция пазим избледняващите спомени за скандални заменки на ниви и пущинаци срещу терени край морето, за спрените предприсъединителни фондове по ФАР и ИСПА, за онази така и несъстояла се концесия за магистрала „Тракия“, преговорите за която продължиха половин мандат.

Но „шестте апартамента на Цветанов“ (или пет, или седем, кой знае) ще се помнят. Както ще се запомни и терасата със сауната и барбекюто на Пламен Георгиев. Причините са две – тези скандали имат лица, а на въпросните лица им липсва убедителния разказ за придобиването на имотите.

Независимо от констатациите на проверяващите, „Апартаментгейт“ вече отслаби управляващата партия. Защото вся силни колебания сред избирателите ѝ. В същото време не е никак сигурно дали БСП е реална алтернатива – или просто повече от същото.

Всяко следващо разкритие за имотна далавера, все едно от кого е извършена, само ще засили отвращението към политическите елити. Това от своя страна ще понижи още повече избирателната активност, която на евроизбори и бездруго е ниска, и ще тласне много избиратели в ръцете на отявлени популисти.

И така опираме до качествата на публичните личности – онези хора, на които възлагаме доверие, за да ни представляват и защитават интересите ни. Водачът на листата на „Демократична България“ Радан Кънев декларира публично както имущественото си състояние, така и начина, по който е придобито. Нека добросъвестно го направят и останалите. Иначе, като Диоген с фенера, ще търсим хора почтени, хора с достойнство, а не малодушни послушковци с рефлекси на соцапаратчици. Ако не искаме повече от същото.

Сякаш съм крепостен във феодална държава

Имаше време, живеехме в демокрация. Днес обаче пред нас е застанал друг модел на власт: феодализъм, пише проф. Евгений Дайнов в емоционално есе. Някои от оценките му звучат крайно, но си струва да се замислим над тях.

default

Имаше време, живеехме в демокрация. Днес обаче пред нас е застанал друг модел на власт: феодализъм. Управниците откровено живеят във феодална структура на властта. И искат да ни замъкнат и нас вътре, та да млъкнем веднъж завинаги.

В България същността на изградения от властта феодализъм ясно лъсна в сагата „Артекс”. Главният архитект на София казва, че май небостъргачът на Артекс „Златен век” не е законен. ДНСК контрира – всичко е наред. После се намесва Бойко Борисов: Спрете го, бре маскари! ДНСК веднага: Спираме го!

Защо е така

Къде тук е заровено кучето? Заровено е там, където никоя контролна институция в държавата не си върши работата – тоест, не контролира. Защо ли? Ами защото контрол можеш да упражняваш само в държава, населена от граждани, чийто инструмент си. И в държава, подвластна на върховенството на закона, който ще те погне, ако вместо да контролираш, покриваш далавери.

Във феодалната държава е друго. В нея няма граждани, от чието име да работят институциите, спазвайки законите. В нея властта не идва от демоса, та да бъде предавана нагоре по инстанциите. Във феодалната държава картината е обърната: властта се стича отгоре надолу – от главния тартор към подопечните му тартори. И, естествено, никоя властова инстанция не гледа надолу, към демоса-суверен. Гледа нагоре, към тартора, който ѝ е дал парче от властта си.

Подобна институция никого няма да проверява ей така. Защото какво правим, ако се окаже, че проверяваният е човек на някой тартор или, да не дава Господ, на баш тартора? До доказване на противното всички контролни институции действат на основата на допускането, че нарушителят е човек на тарторите. И едва когато главният тартор каже „Давайте!”, те тръгват. Защото щом самият главен им е позволил, значи в аферата няма замесени негови хора.

В този модел на управление властта е независима от гражданите – и обслужва себе си. Както го формулира големият германски философ Юрген Хабермас, тя е станала „отвързан от котви екзекутив”. Никой чиновник няма чувството, че дължи властта си на гражданите. И към днешна дата повечето чиновници биха се изсмели подигравателно на твърдението, че дължат на гражданите не само властта, но и заплатите си.

В техния свят и властта, и доходът идват отгоре – от тартора. И затова те са длъжни да вършат неговата, а не на гражданите работа. Затова чиновниците се отнасят с подигравка към претенциите на гражданите, не отговарят на писмата им, злорадо ги разиграват по гишета, не спазват никакви законови срокове.

В страни като България, с крехко – така да го кажем – демократично наследство, този процес е доста напреднал. Не се поддавайте обаче на мечтата, че спасение ще дойде от „Запад”. Не се подреждайте на Орлов мост да чакате освободителните армии от европейски чиновници.

Евгений ДайновПроф. Евгений Дайнов

Оглушително мълчание

В последните месеци пиша официални писма до ключови институции в ЕС. Информирам ги, че в България вече има политически затворници (Десислава Иванчева). Че беше гласуван закон, според който гражданин, обявен за невинен от съда, не си получава обратно имуществото, предварително конфискувано от КПКОНПИ. Че се преследват инакомислещи и неудобни. И искам институциите на ЕС да проявят солидарност с българските граждани, подложени на увеличаващ се тормоз.

Отговори – никакви. Нито от ЕНП (чийто член е ГЕРБ), нито от ПЕС, които пък би трябвало да искат да се възползват от греховете на ЕНП в България. Два пъти им писах – две оглушителни мълчания в ответ. Дори няма доскоро приетото: „Благодарим за писмото, ще го разгледаме…”. Единствено от Комисията получих отговор, че за съжаление не могат да ми помогнат. Но чак след второ мое гневно писмо.

При това аз изобщо не искам да помогнат лично на мен. Нито съм арестуван, нито съм под запор. Проблемът не е лично мой. Проблемът е системен, защото удря по основата на ЕС – върховенството на закона. Днес това върховенство е отменено в една страна-членка, утре – в друга. Затова аз реагирам като гражданин, като универсална фигура, загрижена за универсалното добро на Европа. Не съм молител, търсещ нещо лично за себе си.

Сходни изживявания имах и с една чуждестранна фондация. Направили хората конференция за етиката в управлението. Хубаво. Похвално дори. Кой обаче е докладчик? Пламен Георгиев. Пиша възмутен до организаторите. Отговор – нула. Писали им обаче и от „Терминал 3″. И понеже са медия, те получават отговор: Дали обвиненията, отправени срещу Пламен Георгиев, са оправдани, по никакъв начин не е изяснено по време на събитието…

Тоест, по време на лекцията на човека с терасата в залата не е нахлул прокурор със заповед за арест. И това прави Георгиев квалифициран да лекторства за етика и управление?

Все пак написах и второ писмо, леко заплашително, на което този път получих отговор: „По време на събитието беше убедително демонстрирано колко важно е последователно да се подобряват правната уредба и етичните правила в тази област“. Този отговор изобщо няма да го коментирам.

Поуката

Поуката от цялата история: излиза май, че не съм гражданин, комуто се дължи уважение като към суверен. Молител съм. Крепостен селянин, паднал на колене пред господаря си. Ако изглеждам слаб – подминават ме като селска гара. Ако размахам тояга – получавам отговор. За всеки случай. Да не би да се окаже, че тоягата ми е достатъчно голяма, за да им причини неудобство…

Всъщност, всичко би било наред, ако аз наистина бях крепостен селянин, а те – аристократи с поне десет поколения зад себе си, възпитавани да управляват. В такива случаи, дори според Аристотел, аристократичната форма на управление е най-добра.

Само че нито аз съм крепостен, нито управляващите, комисарите, фондационерите и партийните генерални секретари са аристократи с десет поколения история. Те не са на върха благодарение на потеклото и възпитанието си, но не са и съвсем по поръчение на гражданите – именно това е демократичният проблем на Европа. И върху него паразитират неонацистите, искащи не „Европа на демоса”, т.е. на универсалния гражданин-суверен, а „Европа на отечествата”, т.е. на племената, подчинени на своите вождове.

Има лесен изход: всички длъжности в ЕС (както чиновнически, така и партийни) от определено ниво нагоре да бъдат подчинени на европейските граждани. Трябва да мога да гласувам за състава на Комисията. Трябва, на отворени вътрешни избори по американски модел, да мога да гласувам за генералните секретари и лидерите на „политическите семейства”. Защото е наложително европейските (ни) служители да чувстват всеки ден, че техният господар е европейското гражданство.

Нека да си припомним: Какъв е историческият отговор, който почтени, будни буржоа като нас дават на феодализма? Буржоазно-демократична революция, разбира се. Казано на по-академичен език: нов обществен договор, както в България, така и в ЕС, по силата на който гражданите отново да са суверен, а правителствата, комисиите, партиите, парламентите и пр. – инструменти, а не господари на суверена. Защото демосът търпи много неща. Не търпи обаче господари.

Чудо в ГЕРБ: рожба на Борисов, шутирана от него, се запъна на ръба на пропастта

Вицът за Гарабед, за който се понесъл слух, че си е купил волга, но се оказало, че всъщност се е удавил във Волга, се разигра днес в созополското поделение на управляващия картел ГЕРБ.

Партийният пресцентър  разпространи от името на кмета на Созопол Панайот Рейзи  (на снимката с началника си) съобщение, че напуска поста си и партията “ по морални съображения”.

После обаче той проговори със собствения си глас и се оказа, че въпросните съображения са му стигнали да прекрати само партийното си битие. Поради което е решил да си остане кмет. 

Сюжетът е на пръв поглед банален, но всъщност се различава от сценките с напусканията на Борисовия антураж. Както и останалите “самонапуснати” (нещо като “самоубити”) дейци на близкото и периферното обкръжение на вожда, обвинени за облагодетелстване с евтини имоти, злоупотреби и търговия с влияние, Рейзи също не признава вина (за присвояване на голяма сума общински средства чрез фалшифициране на документи). Но за разлика от всички паднали (в нозете на Бойко) жертви на началническата строгост към провинилите се, созополският кмет се запъна на изхода от кабинета си, изненадвайки явно най-голямото началство в държавата. 

Въпросът е в прецедента. Ще повлече ли той крак след себе си? Започва ли бунт на потъващия кораб на Борисов? Може би е твърде преувеличено за подобно обобщение, но все пак…

Примерите с оттеглилите се безмълвно и безропотно бивши “слуги на народа” (а всъщност изпаднали в слугинска зависимост от самия Борисов) са наистина много- както обича да се хвали самият той. Само един Валери Симеонов, след като напусна вицепремиерски пост в този кабинет, дръзко заяви, че премиерът хвърля с лекота в пропастта като ненужен баласт доскорошните си съратници.

Другото изключение беше Трайчо Трайков, който обясни отстраняването си от поста министър на икономиката през първия мандат на Борисов с тайна, която е “заровена в сибирските снегове”. 

Може и да пропускам някое име в рамките на тази заупокойна статистика, но правилото в ГЕРБ е натирените от Борисов да си мълчат и да си ближат раните далеч от публичността. Ето че сега се намери един деец на гербаджилъка, който демонстрира, че партията му е по-малко мила от поста, който е получил с нейна подкрепа. 

Да оставим тази пиеса да се развие и да не гадаем за нейния финал. Не пречи обаче да се запитаме още колко шамари за неправилно поведение могат да понесат рожбите на Борисовата власт без някой ден да му се опълчат. Той ги пляска все по-масово, заповядва им например на предизборния митинг в НДК да не използват “езика на омразата”, но омразата в самите редици на партията му рано или късно ще се обърне срещу него. Защото да маршируваш в тях е като участие в експеримент колко унижения можеш да понесеш от върховния робовладелец в рамките на един живот.

Не става дума за това дали Панайот Рейзи е прав да се разбунтува (половинчато). По-скоро дори е странно защо изобщо напуска председателския пост на ГЕРБ в поверения му град, щом е толкова убеден, че нищо лошо не е направил.

Въпросът е, че машината на Борисов за лично оцеляване, захранвана с “трупове” на съпартийци, за пръв път дава дефект поради лоша преценка на мат’ряла. 

Един вожд колкото и дълго да “пуска в бездната” своите, накрая сам пада в нея. Няма нужда да си владетелят Омуртаг, за да издълбаеш това “откритие” на колоната на изхода на властта.

1000 думи за особеностите на националното ни всекидневие

400px-1-Sofia-parliament-square-ifbВасил Пекунов, Блог

Опитвам се да осмисля онова, което видях и чух последните около две седмици. Онова„скандалното”. Продължавам да гледам и да слушам. Интересуват ме „скандалните” факти, инсинуации и измислици, които виждам и чувам. Интересува ме още повече и най-вече какво опитва да скрие зад тях злото. Престъпните, подлите, несръчните, бездарните му опити. Споделям „на глас” част от осмисленото.

1. Нищо скандално няма в тези „скандали”. Скандалното е другаде. И думата изобщо не е тая. Чудовищно е най-слабата дума.

2. Държавата ни съвсем гибердяса. Страната ни уж е малко по-добре, ала с такава държавна власт и тя скоро ще легне на смъртно легло. Родината ни някак си се крепи все още, но и тя крее, линее, пустее.

3. Ценностната ни система е все така обърната с краката нагоре. Писал съм сто пъти за това, няма какво да добавя. Все същото е отдавна-отдавна: първо материалното, при това ако може така да е повечко и постоянно; духовното – то ще почака, понеже нали е „вторично”, понеже нали е едно безформено такова, пък и е свикнало да чака. (Ще почака, почака, ала е възможно и да не дочака.)

4. Приоритетите ни като съвременна европейска нация изцяло произтичат, следствие са на т.3. Най-отпред пари, квадратни метри, конски сили, по-масивни бюра и кресла, повече плюш и кадифе, повече приятели и другари с възможности, повече от всичко, което може яко и задълго да се пипне (сграбчи), да се яде с устата, да се консумира с каквото успеем да го докопаме… Най-отзад – абстрактни, отвлечени понятия: демография, законност, здравеопазване, образование, култура. Някои от понятията често-често престават да бъдат отвлечени, а ни повличат съвсем осезаемо, но какво да направим, като „нищо не зависи от нас”! Пък и е временно (освен когато не е). Пък и ние лично се оправяме някак си (освен когато не се оправяме). Пък и веднъж се живее, а какъв живот е със законност, образование и култура без пари, без квадратни метри, конски сили и ядене с пиене, разбира се!

5. Способността ни да различаваме доброто от злото все още не е закърняла напълно, което е изцяло заслуга на Господ. Той дълбоко ни е заложил въпросната способност, така че е извънредно трудно да я изличим от себе си. Дори ние. Вървим обаче в „правилната” изличителна посока. И с Господните заложби ще се справим. При много и много хора по тия балкански ширини т.3 и т.4 са по-силни от Божиите дарове. Понеже тези хора са извън Бога и промисъла му.

6. Инерцията, която ни носи, е убийствена за бъдещето на нацията ни. Свикваме с кочината, която сами си спретнахме. Някои не успяват да свикнат, но те неумолимо оредяват – и поради отворените ни граници, и поради възрастови причини. Най-кошмарна е инерцията на бездействието. Понеже „нищо не можем да променим”, потъваме в битовизъм, във вещомания, в повсеместна лакомия от „горе” до „долу”. „Горе” – много пари, жени, коли, апартаменти, асансьори, тераси, овощни градини… „Долу” – предимно мечти да имаш онова, което имат „горе”. И радост от трохите, които падат от „горната” трапеза. Безспорно, падат и едри трохи. „Горе” – логично – е много по-гнусно от „долу”. У властимащите липсва всякаква духовност, каквото и да е визионерско мислене, те не са способни дори да артикулират някакво що-годе адекватно на съвременната епоха послание към „паството” си. Държавата ни е окупирана, завладяна, превзета от прости хора, повечето от тях и простаци, които никога не са търсели смисъла на живота, никога не са се замисляли за предназначението на човека на тази земя. Нито пък се интересуват от такива въпроси. С какви способности да потърсят смисъла? С кой орган да се замислят?

(Вметка: докато пиша тези редове, свърши и „седенката” на Консултативният съвет по национална сигурност. Какъвто съвета, такава и сигурността. Вълците се събрали да обсъждат как да се борят с лакомията за агнешко сред глутницата. Отчели някои залитания в поведението на вълка с джакузито и на вълка партиен единак с асансьора. Не се споразумели има ли, няма ли лакомия. Дори присъствието на истеричната вълчица с нахлупената върху косматите 128-годишни уши червена шапчица не довело до консенсус. Сериозно: просто не е за вярване какви проблеми според тях следва да са предмет на националната ни сигурност.)

7. Мнозина от тукашните българи се надяват на оттатъшните българи. Малцина от тукашните дори разчитат мнозина от оттатъшните да се върнат и да оправят нещата. Бива. Да си представим идеалния случай на наши емигранти, които биха искали евентуално да се приберат за постоянно тук и да поработят здраво за родината си. Те имат добра работа, семейства с деца, които учат оттатък, перспективи да заживеят още по-смислено въпреки всички трудности там, въпреки и болката заради дереджето на родината си. Какво ще е това родолюбие, какъв ще е този непокътнат страстен патриотизъм, който ще ги надигне да се връщат тук, докато „тука е така”? Като не забравяме, че те ще трябва да са тъкмо тези, които първо ще се запретнат да разчистят авгиевите ни обори (бих могъл да кажа и кочината), а после вместо нас и заради любовта си към нас ще ни построят и светлото бъдеще. И по-възможност – по-бързичко, че (помним) веднъж се живее.

Надайте се, братя, разчитайте.

Все пак по-разумно ми се струва да разчитаме на себе си. Добре, поправям се – на онази част от нас, които не желаят да живеят в кочина. Кочината, в която превърнаха родината ни червените шапчици, мутрите, пишманолигарсите, всякакви апартаментаджии, терасаджии и овощни „градинари”. Все пак по-разумно ми се струва да разчитаме на „волята и моралната смелост на свободните хора” у нас. Цитирам крилатите думи от речта на президента Роналд Рейгън при встъпването му в длъжност през януари 1981 г.

„Преди всичко трябва да осъзнаем, че никой арсенал и никое оръжие в арсеналите не е така страховито както волята и моралната смелост на свободните хора.”

Питането е: има ли достатъчно свободни хора в съвременна България? Оцеляла ли е критичната необходима маса свободни хора у нас? И ако е оцеляла – притежават ли тези свободни хора волята и моралната смелост да отвоюват обратно родината си от злото, което я почерня?

Това наистина е основният въпрос, това е дълбинният проблем на националната ни сигурност. Както и на националното ни бъдеще сред цивилизованите европейски народи.