кафенето

Новини и не само

Московски пръст беше размахан срещу президента Радев

655-402-rumen-radev-bil-klintyn-300x184Иво Инджев

Най-после имаме добра новина, свързана с президента на Радев (по време на посещението му в САЩ във връзка с 72-та сесия на Общото събрание на ООН): виден представител на московската пета колона у нас го наруга откровено в своя профил във Фейсбук и заяви, че президентът (ни), когото така горещо подкрепяше с надежда винаги да марширува в крак с московските указания, тотално го е разочаровал.

Става дума за Боян Чуков, (неуспял) кандидат за евродепутат от БСП ( и като такъв разкрит като бивш сътрудник на ДС- от онези , които хем са горди с разкрития факт, хем го крият до последно), пръв сред първите “тръмписти” у нас, външнополитически съветник на злополучния премиер Орешарски , един от любимите коментатори на организаторите на телевизионната публицистика у нас, но най вече: верен страж на руското влияние у нас.

Именно в качеството си на откровен путинофил Боян Чуков сипе огън и жупел срещу решението на Румен Радев да покани президента Бил Клинтън (1993-2001 г.) да посети България (за втори път и в ново качество, след като беше посрещнат в София с голям ентусиазъм като действащ президент през ноември 1999 -та и с жестта си направи възможно ускоряването на българското членство в НАТО – за ужас на смълчаните по онова време промосковци).

Няма да преразказвам “аргументите”, а ще се спра само на “сентиментите”, изразени от Чуков във връзка със съжденията му, че Клинтън излиза виновен не само за бомбардирането на православните ни братя сърби (сякаш не Милошевич ги изпроси с началото на първия държавно организаран геноцид в Европа – в Косово- след края на нацизма), но и за факта, че е женен за Хилари Клинтън. А Хилари, с нейната десетилетна шеметна биограия на един от най-влиятелните политици в САЩ, може да е направила каквото и да било (друго), но си е запазила водещото място на най-мразен политически лидер в света от кремълска гледна точка с нежеланието си да приеме Путин за нещо по-малко от опасен агресор начело на ядрена Русия.

Чуков стискаше палци за победата на Тръмп. Нещо повече, той обвързваше победата на Радев с победата на Тръмп, а пък при победа на Хилари Клинтън в САЩ вещаеше лоши времена за американско-руските отношения и големи проблеми за България по този повод (защото твърдостта на Хилари спрямо Путин се вижда кошмарна на путинистите у нас при перспективата на техния кремълски вожд да му се стъжни живота в сблъсък с амеркански президент, заставащ открито срещу политиката на Кремъл да бие по-малките си съседи)

Като верен (все още) тръмпист, макар да не е изключено да си “оттегли доверието” и от него, както сега прави спрямо Румен Радев, др. коментатор се е загрижил как ще погледне американският му кумир на идеята Бил Клинтън да посети България в качеството на лобист за българските интереси (пред американския бизнес, който не зависи от фобиите на управляващото семейство в САЩ – за сведение на др. коментатор, претендиращ за компетентност по международните въпроси).

Искрен ли е обаче др. коментатор , анатемосвайки сем. Клинтън от позициите на сем.Тръмп? Вероятно да, вечно начумереният Чуков се взима насериозно и като бранител на Тръмп, и на тръмпизма от вътрешнтите му противници в САЩ, без да разбира, че смешните муцунки, които изобразява в това качество го правят да изглежда още по – жалък.

По-важното е обаче, че Чуков е говорител на една тенденция – явно е вбесен от нещо, което не признава гласно. Защото каквото и да (не) е направил в САЩ Румен Радев по време на работното си посещение, той преди всичко не е дал засега очаквания от Москва публичен знак, че “лобира” за Путин.

В речта си в ООН Радев не изпълни експлицитно поставената му и изпълнявана досега от него задача винаги да посочва необходимостта от отпадането на санциите срещу Русия. А това е наистина грижа номер едно за обслужващия персованал на Путин, промъкнал се на държавния връх в България. За сравнение, послушният Бойко Борисов компенсира по същото време в свое изявление тук това провинение с най-явната си заявка до момента, че ще изпълнява ангажимент. И руските медии не спират да го хвалят, че обещава да постави въпроса за санкциите по време на българското председателство на Европейския съвет.

Значи Бойко може, а Румен не може да си спазва обещанията, така ли? – беснеят май от петата колона в София. Поне докато Радев е още в САЩ и не се е завърнал на гостоприемния путинофилски терен в София- да, така изглежда за момента.

В очите на Чуков това е “тих”, но непростим бунт, проява на пасивна съпротива срещу безпрекословното подчинение, изисквано от генерала от резерва от онези, които безрезервно го мотивираха от позициите на неполитик да омае с униформа, мъжкарска визия и русофилство омерзените от политиката българи и от това да се възползва любимата партия на др. Коментатор (припомнящ назидателно на Радев в антрефилето си в мрежата, че картата на България е почервеняла на президентските избори).

Кой знае, за самия Радев може да не е късно да засвидетелства при появята си тук изискваната от него лоялност към кремълския приоритет по въпроса за санкциите. Но демаршът на маршируваващ в челото на московската пета колона виден представител на прокремълското статукво в България е толкова категоричен (и истеричен), че говори по-скоро за опит чрез изпреварващ ход да прекъсната пъпната връв, чрез която майката кърмилница спира да захранва своето отроче Радев .

Така постъпват честолибивите любовници, които държат винаги да са отгоре и бързат да заявят първи, че се разделят със своя партньор, за да не му позволят да си присвои заслугите за това.

Advertisements

Като крещим, мафията мре от страх

Какъв ще бъде ефектът върху качеството на работа на бъдещия ВСС от този избор предстои да видим.

Със сигурност знам, че процедура, базирана не на общи за кандидатите критерии, а на договорка за бройка, е порочна. Казано с думи прости, ако една политическа сила има квота от две бройки, то тя може да предложи каквито си поиска „звезди“ и те ще бъдат одобрени. Критерият е да не са повече от двама!

Такъв подход говори за желание формално да се премине през иначе смислено разписаните при промяната на конституцията процедури. Говори и за липса на политическа воля за промяна на системата.

Какво следва от това:

Очаквам до 16 00 ч. (за да може да се хванат централните информационни емисии 🙂 ) двуцифрен брой партии, НПО-та, отделни граждани и цели трудови колективи да публикуват гневни позиции, в които да има градация. Който сколаса първи, ще каже, че е против, вторите ще са КАТЕГОРИЧНО против, за най-неоправните остава опцията да сезират ЕК, ООН и Вселенския разум и да призоват за протест.

Протест може и да има утре в 9 30 ч.Това ще отговори на двете основни изисквания за организиране на протести, а именно – организаторите да са се събудили и нормалните хора да са на работа. Ще има 7 и 1/2 участници (щото Йоло Денев не го броя за цял такъв). Фактът, че такива случки бламират самия смисъл на понятието „граждански протест“, няма значение, важното е, че ще сме се отчели, а и по телевизора може да ни дават, а може да дойдат и момичета… След тези събития животът ще си продължи точно по същия начин. По формулата.

Как биха могли да се случат нещата в един по-различен свят:

1. В предишния парламент представителите на градската реформаторска десница не са се избили взаимно в опит да оглавят „бащина дружина“ или най-малкото да си присвоят част от нея за собствени нужди.

2. Градската реформаторска десница се е явила единна на избори и е трета политическа сила в парламента.

3. Градската реформаторска десница е незаобиколима част от управленско десноцентристко мнозинство, защото е пълнолетна и знае, че промяна може да се постигне само при контол над лостовете на управление.

4. В коалиционнто споразумение за управление наред с други важни неща е разписана и процедура за избор на членове на ВСС от НС. Тя включва задължителни за всички кандидати обективни критерии като: оценка на кариерното развитие (парашутист или човек, минал по стъпалата на професията), оценка на резултатите от работата му (гледа ли си делата, издържат ли обвинителните му актове…), пълна проверка на имотния и финансовия статус на кандидата и свързаните с него лица и още и още… Не на последно място – пълна яснота за това отговарят ли представите на кандидата за работата му на целите на парламентарното мнозинство (тоест на целите на мнозинството български граждани) за развитие на съдебната система.

Само отговорилите на всички критерии са допуснати до изслушване и гласуване и вече не е важно кой ги е предложил.

Резултат: никакви съмнения за качеството на парламентарната квота във ВСС. Ако и професионалната квота е подбрана по сходни критерии, имаме стабилен и неподвластен на медийни атаки или скрити влияния съдебен съвет, който да управлява системата с професионализъм и почтенност.

И както казва един приятел, днешният ден щеше да е просто един красив есенен ден, в който хората си говорят за любов или си спомнят за любовта. 🙂

Това обаче е, както казах, в един по-различен свят. В нашия не е важно какво правим, а какво крещим, че искаме да направим, самоаконипадненеговатамама…

Щото като крещим, мафията мре от страх, а борбата с мафията е най-важната от всички борби! И само в Северна Корея са я преборили както трябва!

Коментарът е от профила на Петър Москов. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Бремерхафен: защо горят все сгради, обитавани от българи?

В един квартал на северногерманския град Бремерхафен редовно избухват пожари. Всички засегнати сгради са обитавани от мигранти, най-вече от български граждани. Случайност или умишлени палежи?

18890911_303

В квартал Лее в Бремерхафен пожарите нямат край. Последният е избухнал в неделя – в многоетажна жилищна сграда, обитавана от мигранти, много от които са български граждани. Пламъците са тръгнали от чували, пълни с боклук, оставени в общото стълбище. Според един от обитателите на блока, входната врата не е била заключена. Засега полицията не изключва версията „умишлен палеж“.

Това далеч не е единственият пожар в Лее. През последните месеци редовно се стига до подобни случаи: от ноември 2016 досега е имало най-малко 19 пожара, информира радио Бремен. Много от тях протичат по една и съща схема: пламъците избухват в стари сгради в не особено добро състояние, обитавани най-вече от български граждани.

Най-често пожарът тръгва от чували с боклук, от детски колички или ремаркета за велосипеди, които са се намирали в общите части на сградите. Нерядко пламъците са били животозастрашаващи, имало е дори жертви. Въпреки това засега полицията отхвърля категорично версията за „серия умишлени палежи“.

Защо?

Защо властите не искат да говорят за серия от палежи, след като схемата почти винаги е една и съща? Този въпрос си задават мнозина в северногерманския град. В интервю за радио Бремен социалдемократът Даниел Соарес от мигрантския съвет на Бремерхафен казва, че случващото се не е случайност. „Според мен, тук става дума за политически мотивирани престъпления. Защото почти всички жертви са мигранти. И почти всички са от една националност. Според нашите впечатления, в момента българската общност тук е поставена под огромен натиск“, изтъква Соарес и добавя, че българите изпитват огромен страх, защото осъзнават много добре, че точно те са на прицел.

Затова и Даниел Соарес настоява властите да започнат разследване в тази посока – умишлени палежи срещу българите. Криминалната полиция на Бремерхафен обаче засега няма такова намерение. От там не искат да говорят за връзка между отделните пожари – нищо, че си приличат толкова много. „Нашата цел е да съберем всички информации, да ги анализираме и евентуално да заловим извършителите“, гласи краткият коментар на местната полиция.

В телевизионен репортаж на журналисти от Бремерхафен за предаването „Buten un binnen“ се казва, че в бъдеще градът иска да предотврати подобни пожари. За тази цел от общината възнамеряват да раздават брошури на различни езици, в които се съдържат и следните съвети: не оставяйте предмети в общите части на жилищните сгради и заключвайте входните врати! От репортажа научаваме още, че при пожарите досега са пострадали общо 40 души. Преди няколко месеца при пожар в квартал Лее е починало едно тригодишно дете.
Българите и Бремерхафен

Бремерхафен е известен с високия брой български мигранти. Преди две години градът се прочу с огромна измама със социални помощи, в която бяха въвлечени над хиляда източноевропейци, по-голямата част от които българи. Между 2013 и 2016 те са получавали социални помощи, без да са имали право на тях, като по този начин на общината са били нанесени щети за около 6 милиона евро. Разследването по този случай още тече. Ние от Дойче Веле сме писали многократно по темата.

Какво ще направи Слави Трифонов в политиката

Slavi_Trifonov_06Елена Старидолска, Капитал

След няколко фалшиви новини, че Слави Трифонов прави политически проект, писмото му от миналия петък, с което намеква за това, се прие с подозрение. Първо – защото не беше ясно казано, и второ – защото в амплоата му на водещ на шоу по bTV това не му е разрешено. Но след разговори със социолози, политици – бивши и настоящи, и хора, донякъде запознати с намеренията на екипа около Трифонов, картината взе да се очертава.

Шоуменът по-скоро ще опита да продуцира политически проект, без да замесва телевизията, за да запази мястото си в нея, и без лично да се ангажира с него. Може да се предполага, че посланията ще навлязат в свободната от Николай Бареков ниша на популизма и дори тази на националпопулизма, отчасти изоставена от „Атака“ и НФСБ, опитомени във властта.

Що се отнася до шансовете му за успех, социологът от „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов обобщава преобладаващото мнение: „Не знам дали Трифонов ще бъде големият популист от ранга на Бойко Борисов или Симеон Сакскобургготски, но има потенциал да е от ранга на Веселин Марешки например.“

Първата практическа стъпка на Слави Трифонов беше да направи личен профил в социалните мрежи, място за гражданската му позиция, различно от телевизионния ефир.

Тийзърът на Слави Трифонов

Писмото от 15 септември се появи ден след като изтекоха трите месеца от официалното обявяване на резултатите от инициирания от водещия референдум – за мажоритарни избори, задължително гласуване и драстично намаляване на субсидията за партиите. Въпреки очакванията на някои юристи Народното събрание да се произнесе по допитването, което, макар и незадължително, събра подкрепата на над 2 млн. души, това не се случи. Според Данаил Кирилов от ГЕРБ – защото вече парламентът отхвърли промени в Изборния кодекс в подобна посока (размерът на субсидията се гласува ежегодно в закона за бюджета наесен).

Затова и Трифонов написа „референдумът продължава“. „И в България, и по света със сигурност има талантливи, квалифицирани и морални българи, които могат да управляват нашата страна и да ни измъкнат от тази 27-годишна каша. И аз ви гарантирам, че ще направя всичко възможно и започвам от днес да търся такива българи. Ще ги намеря. Ще ви ги представя. И вие сами ще решите дали искате тези българи да заместят сегашната политическа класа“, са единствените конкретни обещания от него.


Слави Трифонов има двегодишен договор с bTV с клаузи, които не му позволяват да отправя политически послания, нито пряко да се обвързва с партии. Контрактът изтича в средата на 2018 г., когато най-вероятно ще му се наложи да предоговаря условията. Ограничения има и в Закона за радиото и телевизията, според който външните продукции не могат да се занимават с публицистика и политически коментари. На този етап Трифонов поема премерен риск, тъй като предаването продължава да е под наблюдение от страна на мениджмънта на телевизията.

Единствената реакция от конкурентите в политиката дойде от премиера Бойко Борисов: „Аз винаги пожелавам успех на всеки, който иска да направи политическа партия. Тогава става ясно колко е трудно. В ГЕРБ има 1200-1300 човека общински съветници, областни управители, министри, заместник-министри, депутати, шефове на агенции, заместник областни управители, кметове, заместник-кметове. От чужбина ли ще ги докараш? Откъде ще ги събереш? Един да те издъни, трябва да се обясняваш месеци наред. То на думи е лесно, но като видим хората, ще стане ясно.“

Място има, хора няма

Политическа ниша за нов проект има, твърдят социолози, но рисковете са именно в „мат’ряла“, от който веднъж в ранните години на собствената си политическа кариера Бойко Борисов се оплака на среща с българите в Чикаго. А пред bTV преди дни каза: „На господин Трифонов ще му дам една химикалка да ми напише имената на трима души, за които е сигурен, че няма да го издънят, а му трябват 3000.“

Днес неофициално различни коментатори признават, че е прав. „Коя цедка е това“, попита един политолог, според когото в страната вече вижда хора от „мръсната пяна“, които очакват новия проект. „Не бих се доверил на непроверени във властта и политиката лица“, казва депутат, според когото трябва да се търси смес между българи от чужбина и такива, които познават обстановката в страната. „Видяхме какво стана с идването на Симеон Сакскобургготски – успешни, морални българи от чужбина до първата по-голяма корупционна сделка.“

Все пак запознати с идеите на хората около Трифонов казват, че той по-скоро е планирал и втора, и трета стъпка. Най-вероятно би запазил предаването си, в което е част от силата му, а ще изтика напред някои от сценаристите, които имали политически амбиции. Трифонов ще бъде нещо като ментор, като Бойко Борисов в началото на проекта ГЕРБ.

„Хората, които го харесват, го харесват в едно качество, но като смени амплоато си, ще блесне и ще угасне за един сезон“, прогнозира социологът Юрий Асланов. Той твърди: „Ако Слави Трифонов е умен, ще опита да влияе дистанционно, ако не, ще получи само още пет минути слава, ще се топне в соса и ще пострада.“ Все пак Асланов казва: „Нишата на популизма в политиката, опразнена от Николай Бареков, стои незаета, въпреки че понякога Трифонов стига до границата на националпопулизма.“ За разлика от журналиста Бареков, чийто проект беше щедро финансиран – пряко или косвено, от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, Трифонов няма как да разполага с такъв ресурс, твърди социологът.

„Трябва да се притесняват популистки протестните партии от тази на Веселин Марешки до БСП. Градската десница да се притеснява за себе си“, коментира анонса на Трифонов и социологът Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл“. Според него „националсоциалната БСП ще види конкурент, но ако е хитра, може да търси и друг подход – като към потенциален партньор в центъра“.

Най-интересната част от писмото на водещия всъщност е времето, в което го пусна. Освен че съвпада със срокове по допитването, то е далече от всякакви избори. Най-близките са през 2019 г. – за местна власт и Европейски парламент. Според Първан Симеонов обаче моментът е логичен: „ГЕРБ превзе говоренето за мажоритарните избори и така идеята умря. Още малко управляващите да продължат да спорят с БСП за всичко, в обществото ще се настани усещането, че социалистическата партия е единствената опозиция.

А и за две години до следващите избори Трифонов има време да променя неща в движение, ако не сработят.“ В същото време още през юни 2017 г. „Галъп интернешънъл“ отчете сериозен спад в подкрепата за мажоритарни избори, а тази промяна би могла да бъде в основата на посланията на Трифонов, например: „Исках вот за личности, но не ми го позволиха. Нека сега да опитаме с други хора.“

Според запознати с вижданията на екипа му шоуменът няма да чака две години, а най-вероятно ще тръгне на атака срещу ГЕРБ. Трябват му пет-шест месеца за подготовка, даже вече имал няколко имена на българи от чужбина, съгласни да се включат в проекта. „Влезеш ли в политиката, обратното броене започва. Постепенно хората те намразват. Едно е да питаш защо минималната заплата е 300 лева, друго е да създадеш условия тя да стане 1000 лева“, предупреди обаче бившият депутат Росен Петров пред Bulgaria ON AIR, сам извървял този път – от най-доверен човек на Слави Трифонов до бивш политик.

10 неща, които още ни навяват спомени за комунизма

Теодор Спасов
618x464

През комунизма масово се строят панелки, тъй като отделните едри панели просто се сглобяват чрез заварки и процесът е бърз.

По време на социализма не можеше да си купуваш автомобил просто ей така – трябваше да влезеш в списък на чакащите за съответния модел и да тръпнеш дали и кога ще ти се обадят, че номерът ти е излязъл. На нас номерът ни излезе осем години по-късно, ама за шкода. И татко реши все пак да си чака за Лада.

28 години след демократичните промени все още в домовете ни има вещи, които рядко използваме, както и сгради, чиято външност напомнят за духа на онова време. Ето кои са 10-те неща, които най-често ни връщат в миналото. С тях ни най-малко не целим да възбуждаме носталгия към комунизма, а просто да си припомним какво от онова време все още използваме.

1. Чушкопекът
Първият чушкопек е произведен в частен гараж във Велико Търново от инж. Николай Пиперков. Той може да се използва за печене още на картофи, патладжани и каквото ни скимне. Уредът е бил един от най-ценните в миналото, като е изкупуван от щандовете буквално за минути. Прототипът на чушкопека – една от основните емблеми на тоталитаризма, е създаден през 1974 г. При нормални условия, печенето на чушките отнема не повече от 5 минути. Заради огромното търсене на чушкопеци в страната и чужбина тогавашната власт легализирала уреда, който преди това се е произвеждал нелегално във Велико Търново.

2.Термометрите с живак
Почти няма семейство в България, което да не съхранява като реликва поне един живачен термометър за измерване на телесната температура. И когато новите термометри без живак, отговарящи на стандартите за безопасност на Европейския съюз сдадат багажа или изчезнат измежду възглавници, матраци и одеяла, термометърът с надпис „Сделано в СССР“ спасява положението.

Живачните термометри обаче не са съвсем безопасни, именно заради това са забранени. Проблемът възниква, когато се счупят и изпаренията от живака се вдишат. Но от един път нищо няма да ви стане.

Форумите са пълни с обяви за живачни термометри, които се продават и скъпо, поради причината, че хората вярват, че мерят по-точно от електронните термометри.

3. Чугунените радиатори
Днес радиаторите за отопление се правят предимно от алуминий и съдържащи алуминий сплави. Но най-разпространените отоплителни уреди по време на „соца“-а, особено в неговите първи години, бяха тежките чугунени радиатори.Освен че са по-тежки, чугунените радиатори оскъпяват отоплението в дома, те се нагряват по-бавно и по-бавно изстиват.

Въпреки всичко обаче, все още много домакинства ги предпочитат поради факта, че са практически „вечни“ и издържат повече от 50 години. Съвременните алуминиеви радиатори обикновено имат гаранция от около 10 години.

4. Панелните блокове
През комунизма масово се строят панелки, тъй като отделните едри панели просто се сглобяват чрез заварки и процесът е бърз. Наличието на сериозна жилищна криза тогава налага бързото построяване на цели панелни жилищни комплекси, особено в столицата София и големите градове като Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Русе и Стара Загора.

Днес в панелни жилища в България живеят близо 2 милиона души. Почти всички тези сгради са характерни с ниската си енергийна ефективност, което прави разходите за отопление доста по-големи за обитателите им, отколкото биха могли да бъдат в тухлена сграда.

Макар да сме свикнали толкова много с гледката на едропанелното строителство в нашите градове, което от поне 20 години не се прилага изобщо, то без съмнение е най-яркият архитектурен символ на така наречения „соц“.

5. Съветските хладилници
Съветските хладилници от едно време, макар и да са неикономични и шумни, все още се използват от много домакинства. Ако влезете в жилище на възрастно семейство – без значение в голямо или в малко населено място – голяма е вероятността да видите такъв уред. Причината тези хладилници да са толкова издръжливи е, че поддръжката им е лесна и са правени така, че  да работят максимално дълго време.

6. Печките – „чудо“
И до днес в много български домове, особено в малките градове и селските райони, печката тип „чудо“ се използва за отопление.

В миналото това е била най-разпространената печка за огрев чрез дърва и въглища. Недостатъците са като при всяка печка – огънят понякога се пали трудно, а в помещението макар и малко, на моменти винаги има пушек.

7. Електрическа възглавница
И днес се продават електрически възглавници. Но почти няма домакинство в страната, което да няма такъв престижен електроуред от времето преди 1989 г. При болки в корема, кръста и врата, електрическата възглавница е незаменима.
Внимавайте обаче да няма някой оголен кабел, за да не ви хване ток. Изобщо с всеки стар електроуред човек е добре да внимава извънредно много.

8. Лимоновите резенки
Десертът-връх на социалистическата кулинария са лимоновите резенки. Ако никога не сте яли лимонови резенки, може да ги опитате и днес, има ги във всеки супермаркет. Лимоновите резенки са прекрасен вариант за подарък на дядо и баба за рождения ден.

9. Табелите „Образцов дом“
Табелите „Образцов дом“, останали от времето преди 1989 г., все още може да се забележат на фасадите на много къщи и или окачени на дворните порти. Макар и те на практика да не означават нищо днес, в миналото са били символ на престиж, защото са били поставяни само на наистина добре поддържани за времето си къщи. Някои ги използват и като майтапчийско украшение.

10. Холните секции
Масивните холни секции със скучен дизайн също са част от символите на „соц“-а, които често забелязваме и днес в много български домове, макар и тази епоха да я няма отдавна.

Липсата на стоки е принуждавала хората да съхраняват всякакви предмети, често и абсолютно ненужни. Затова тези секции за съхранение са били неизменна част от всеки хол

Новата петица: „Без Борисов“

В България се оформя обликът на нова група, която има за цел да се противопостави на статуквото в държавата. Този (засега неофициален) съюз си поставя и достатъчно различим етикет: „Без Борисов“. Иван Бедров коментира:

Христо Иванов Христо Иванов

Точно половин година. Толкова трябваше да мине от последните избори, за да могат по-малките демократични партии, останали извън парламента, да намерят пътя към партньорството.

Зачестилите общи декларации на „Да, България“, ДСБ и още няколко формации оформят вече и облика на новата група – те се противопоставят на всички в настоящия парламент, определят статуквото като олигархично, единствени забелязват превзетото правосъдие, а доколкото Бойко Борисов е властелин на политическото настояще, тези формации си слагат достатъчно различимия етикет „Без Борисов“.

Така в момента се появява нова извънпарламентарна опозиция, в която, разбира се, има и познати лица. Предстои още път, преди Христо Иванов, Атанас Атанасов и компания да могат да предложат алтернатива, за която гражданите, които останаха непредставени, да могат да гласуват на следващи избори. Този процес е и закономерен, и очакван. И все пак е новина – на фона на острото противопоставяне между лидерите на т.нар. демократична общност.

Новата петица

Поредицата остри политически позиции от последния месец са подписани от „Да, България“, ДСБ, БЗНС, „Зелените“ и малката либерална формация ДЕОС. Последните две създадоха коалицията, с която „Да, България“ се наложи да участва на изборите поради липсващата към онзи момент съдебна регистрация. БЗНС все още е формално в Реформаторския блок, от който обаче не се чува звук. А несъстоялата се коалиция между „Да, България“ и ДСБ в началото на годината често се използва като обяснение за изборния неуспех поотделно. Сложните отношения вървят заедно с натрупано недоверие и подозрение.

И все пак: новата петица започва да оформя своя облик – те говорят за всички онези пороци, които парламентарните партии се правят, че не забелязват. Управлението на ГЕРБ с „Обединените патриоти“ на практика няма опозиция – БСП гали носталгията по миналото на част от избирателите си, ДПС винаги е част от играта по някакъв начин, а партията на Марешки все още е в графата „явление“. Така единственото противопоставяне идва от новата петица извън парламента.

„Да, България“, ДСБ, БЗНС, „Зелените“ и ДЕОС протестираха срещу избора на Стоян Мавродиев за директор на държавната Българска банка за развитие – заради провала му като председател на Комисията за финансов надзор, „която трябваше да се задейства и предотврати престъпната схема КТБ“. Само тези партии поискаха оставката на министъра на икономиката Емил Караниколов заради „зависимостта му от тандема Пеевски-Василев“ и необяснимите му действия срещу оръжейната фирма „Дунарит“, с които взима страна в спора между двамата споменати.

Отново само тези партии призоваха председателя на парламента да обърне необходимото внимание, а съответните комисии да се занимаят с докладите на директора на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков, който говори за масово незаконно подслушване, извършвано под контрола на ДАНС и пред затворените очи на прокуратурата.

Същата петица призова и президента Радев да не подписва назначаването на Георги Чолаков за председател на ВАС заради съмненията около имотното му състояние и заради силовия му избор от бетонното мнозинство във ВСС. Факт е, че нито една от парламентарните партии не изглежда притеснена – и не обелва нито дума за тези проявления на превзетата държава.

Иван Бедров Иван Бедров

Ясното и неясното

Обликът на новата извънпарламентарна опозиция се оформя. Ясно е кой влиза вътре – ядрото е около партиите на Христо Иванов и Атанас Атанасов, подкрепени от по-малки организации.

Те говорят за алтернатива на Борисов и го причисляват към модела, олицетворяван, според тях, от Пеевски, Цацаров и сие. Ясно е и кой няма да влезе вътре – СДС с председател Божидар Лукарски държи на идеологическата близост с ГЕРБ и не приема противопоставяне с Борисов. Партията на Меглена Кунева изглежда във всеобща изолация, а и в отпуск. С това яснотата приключва – виждаме кой и срещу какво се обявява.

Неясното е засега повече. „Няма да се борим да бъдем част от модела “Борисов”, а да представим алтернатива“, казва Атанасов. „Целта ни не е само да минем 4% и да влезем в парламента“, казва често Христо Иванов. Следващата им задача е да определят ясно своята цел – дали ще са вечна опозиция, дали отново се виждат като част от общо управление с ГЕРБ, дали имат смелостта да работят за по-голяма цел. Техните избиратели очакват това, защото още помнят чистосърдечното признание на Лукарски, че думите „Никога с Борисов“ били просто предизборен трик.

Кандидат за съдийски шеф купил много изгодно апартамент в Париж