В спора между русофилите Нинова и Станишев печели третият

Помага ли БСП и нейното сегашно ръководство на ГЕРБ, взирайки се в своя пъп, докато Борисов изглежда се вглежда в своя балкански хъб и прочее напъпили приоритети по магистралата на трудната любов с Русия в условията на мъчната за наваксване българска евроатлантическа интеграция?

Ще се върна на отговора на този “животрептящ въпрос” (любим израз на Тодор Живков от неговите речи, сглобени от текстописците му, но заприходени след това в томове като негови лични прозрения, донесли на “автора” умопомрачителни и по днешните стандарти хонорари).

Размяната на (все по-ожесточени) реплики между лидера на европейските социалисти Сергей Станишев и неговата наследница на ветровития връх на БСП Корнелия Нинова придоби загадъчен характер. Той я обвини, че тя действа еднолично и партията им няма да спечели избори, докато тя е начело. Тя му отвърна в частта за едноличните решения с реторичния въпрос дали е искал разрешение от Партията да се целува с Лютви Местан на Орлов мост в София.

На пръв поглед това е просто поредният “приятелски огън” между бивш и настоящ лидер на този партиен организъм, който бодро си свирка в гората, че може да оцелее като премине през всякакви изпитания.

Не ми е удобно да напомня за аналогията с хлебарките, които по мнението на учените щели да бъдат единствените оцелели на планетата земя същества след евентуална тотална ядрена война. Неприлично е хората и техните партии, колкото и да са опониращи, да бъдат оприличавани на хлебарки.

Това е запазена марка на БСП от зората на оцелялата като по чудо след съветския ядрен възход на НРБ демокрация в България, когато официозът “Дума”, начело с канонизирания за светец в социалистически кръгове покойник Стефан Продев, определяше противниците си именно като хлебарки, изпълзели от миналото.

При по-внимателно вглеждане в рикошета на Нинова срещу изстрела на Станишев обаче се откроява като по криминалните филми  и втори план на мотивацията. Днешният шеф на Европейската социалистическа партия Сергей Станишев може да е роден в СССР и да е бил гражданин на покойната империя по независещи от него обстоятелства, но това би трябвало да е голям плюс все пак за русолюбието на проруското статукво у нас. Част от него са Нинова и компания(та й).

Работата е там, че Станишев се разцелува не просто с един лидер на ДПС. Ако това беше Доган, щеше ли Нинова да употреби фактът като компромат срещу високопоставения си съпартиец в Европейския парламент?

Лютви Местан се оказа “русофоб”. Позволи си не просто да критикува руската политика, но дори да си направи самокритика, че не е бил прав, когато поиска от “Ню Йорк таймс” да му се извини заради твърдението, че ДПС е проруска партия.

Местан светкавично беше прогонен не просто от лидерския пост на партията, не само от ДПС, но направо от българската политика (за секналия внезапно интерес  на медиите към най-гладко говорещия български политик, да не говорим…).

Ето с този най-голям грешник в съвременната българската политика, ако го мерим  по скалата на любовта и омразата към Кремъл, се разцелува Сергей Станишев на Орлов мост в София. Дали тогавашният шеф на БСП и днешен любимец на европейските социалисти е знаел по онова време що за предател на споделената любов между БСП и ДПС към Путин е Местан, това вероятно никога няма да узнаем. Освен, ако не настъпят времена, когато ще бъде престижно да споделиш, че си борил тайно срещу руското влияние в България. Макар и с една необяснима за времето си пророческа целувка с “русофоб”, доказал се като такъв с по-късна дата.

Възниква обаче (отговорът на) въпроса: добре ли е за ГЕРБ да има за боксова круша БСП, която носи на изборен бой до безкрай, в лицето  на Нинова, (контра)атакуваща своя вътрешновидов враг в партията по линия на целувката му с един “русофоб”, произхождащ от турския етнос в България, зачислен вкупом сред русофилите от техния Сокол?

Банално е да се каже, но кавгата между двама дефинирани в политиката дейци на русофилщината, без която не биха заемали на национално ниво лидерските си позиции, е изцяло от полза за третия субект в това състезание. Нека Станишев и Нинова се карат, а през това време тук потече руският газов поток , претърпял “възродителен процес”  в названието в диапазона от южен, през турски до балкански – в зависимост от гледната точка на неговите протагонисти. Това се случва в реалния свят покрай яловото джавкане между Нинова и Станишев.

Screenshot-2019-10-21-at-10.47.23НА СНИМКАТА: Докато Станишев и Нинова се карат, третият се прегръща и целува с руския посланик

Като става дума за потока, съветската пропаганда имаше устойчиви клишета срещу идеологическите си врагове. Те по правило “дрънкаха оръжие” и не къде да е, а “край водите на Потомак”. Сред спорните за превеждане на български беше стандартното и нищо не означаващото само по себе си заглавие на руски език “Не унимаются”. Но беше ясно за тренираното ухо и око на съветско-българските поданици. “Не мирясват” беше смисълът и само за лошите американци можеше да се отнася.

Край водите на Потомак днес мирясват. Засега. Дрънкат си, докато руският поток през Турция и България е на път да забълбука. Ще видим какви съображения по въпроса ще изтъкне премиерът Борисов, победител до момента като трети човек, печеливш пред Москва от междуособиците между Нинова и Станишев.

Едно е да се извинява на Путин, че не е направил всичко възможно да му се хареса по въпроса за Южен поток, друго е да обясни нещо подобно на Тръмп и неговата амбицирана да се разграничи от обвиненията в пристрастия към същия Путин администрация.

Предстои да видим как ще потече този поток на мисли край водите на Потомак на 25 ноември, когато премиерът Борисов ще бъде приет в Белия дом за снимка, но не само пред знамето на САЩ, но и на моментното състояние на отношенията  между САЩ и България – първа по род си пре(о)ценка на фактите между заподозрения в проруски нагласи президент Тръмп и госта от държавата, наречена два пъти от руския посланик в ЕС Владимир Чижов  “троянски кон на Русия” в ЕС и НАТО.

СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ: Магистралата на трудната любов с Русия и нашенските партии

„Да възкресим свободата“. Три открития, разтърсили София през 1989


Актьорът Петър Слабаков е едно от най-разпознаваемите лица на "Екогласност" през 1989 г. Тук е заснет в разговор с участници в първия митинг на опозицията на 18.11.1989 г.
Актьорът Петър Слабаков е едно от най-разпознаваемите лица на „Екогласност“ през 1989 г. Тук е заснет в разговор с участници в първия митинг на опозицията на 18.11.1989 г.

Само няколко седмици, но те необратимо променят България. Става дума за краткото календарно време между свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 и Нова година. Тогава са открити трите основни двигателя на политическата промяна: че силните опоненти се преборват с единство, че демокрация се строи с партии и че улицата е работещ инструмент за натиск. Ето как става това.

Откритие номер 1: улицата

„Ние сме с голи ръце!“ „Ние не сме екстремисти!“ Това е скандиране от втората половина на декември 1989 г. Улиците около единствената телевизия – днешната БНТ – са пълни с хора, по „Цар Освободител“ няма проходимост от народ, иска се оставката на директора на телевизията и на журналист, представил митингуващите хора като екстремисти.

Звучи познато, но тогава всичко е за първи път. За първи път е да видиш как телевизията умее да лъже и за първи път се усеща, че можеш да изразиш недоволство заедно с други, ядосани като теб.

Минал е един единствен месец от първия свободен митинг на опозицията. През този месец са извървяни три невидими стъпала към една нова свобода на изразяването: първо е установено, че може да се говори на площада, без да последва някаква санкция (18 ноември 1989), а после е установено, че ако много хора настояват само за едно нещо, те ще бъдат чути. Това „едно нещо“ е искането за отпадането на член 1 ал. 2 на Живковата конституция, в която пише, че ръководната роля в обществото и държавата има БКП. „Долу член първи!“ е скандиране, което оглася площад „Народно събрание“ на 14 декември 1989 г. и води до готовността на тогавашния държавен ръководител Петър Младенов да прати срещу хората танкове.

Третото стъпало е преодоляно дни по-късно – митингуващите откриват, че колективният гняв може да се пренасочва в движение. Доскоро е бил насочен срещу Народното събрание, но сега закратко се е отместил към телевизията, за да се върне по-късно обратно.

Тези прояви дават следния резултат: член 1 е отменен месец по-късно – на 15 януари 1990 г. Директорът на телевизията е свален малко след това.

Само че това с резултата е оценка, направена от висотата на днешния ден. Тогава улицата негодува, че промените не се извършват на мига. Омаловажава успехите, ако ги постига със закъснение. Към времето, в което директорът и член 1 са вече отстранени, улицата вече е с нов дневен ред – иска свободен печат, например. Или скорошно провеждане на избори. „Свобода“ е ключовата дума на митингите и водещата мотивация за участие в тях. Както пише на един от плакатите: „Да възкресим свободата – този велик покойник!“

Откритие номер 2: партиите и организациите

Още първият митинг на опозицията съдържа 15 плаката, призоваващи към въвеждане на многопартийна система. Десетки други им противоречат, защото призовават към реформиране на единствената БКП, но онези 15 си остават недооценени и до днес. Уникалното в тях е разбираемо само в контекста на времето.

Тогава в СССР вече от няколко години протича така нареченото „преустройство“ – опит да се облагороди еднопартийният живот чрез свобода на словото и частична свобода на сдружаването, но без да са разрешени партиите и частната собственост. Тогавашната визия за добро политическо бъдеще се свежда горе-долу до това как единствената партия да се озове в ръцете на свестни хора, като „свестни“ е дума, която всеки интерпретира по своему. Понятията за автентична свобода и работеща демокрация са заместени с какви ли не думи от типа на „плурализъм“, „демонтаж на командно-административната система“ и пр.

Софийският митинг на 18 ноември 1989 г. отговаря на това със следния плакат: „Многопартийност, а не плурализъм!“ Някъде там са и два плаката, на които са имената на най-силните партии на 40-те години – на земеделците и на социалдемократите, които са разтурени от БКП (тези партии ще бъдат възстановени броени дни след първия митинг). Пълно е и с емблеми на опозиционни сдружения, създадени през 1988 и пролетта на 1989 г.

В следващите дни са създадени буквално десетки нови организации. Месеци по-късно те са вече стотици. Основните сред тях се отличават с ясна вътрешна структура и разпределение на функциите, става ясно от спомените и документите, публикувани в последвалите години. Партийният живот тогава е виждан като един от двигателите на промяната.

Откритие номер 3: единството

Ако днес трябваше да напишем учебник по създаване на демокрация от нищото, щяхме да посочим в него точно това, което опозицията на 1989 г. прави: обединява се. СДС, като коалиция от 10 организации, възниква 27 дни след свалянето на Тодор Живков.

Изброяването на всички хора и организации, които се озовават на едно място, днес буди усмивки, а у някои дори и гняв: все пак много от основателите впоследствие преминаха към БСП, други се оказаха агенти на ДС, а трети просто не се представиха на висота. Но истината е, че онова, в което най-често обвиняват „първата вълна“ на СДС е всъщност най-големият й плюс: нейната способност за обединение.

На едно място се озовават софийските интелектуалци и доскорошните затворници, студентите и белокосите земеделци, светските социалдемократи и един религиозен комитет, организация, защитаваща преустройството и няколко други формации, които говорят за многопартийност. Компанията е разнолика, но без обединение не би могла да се бори с комунистическата партия. Както показват трите десетилетия, изминали оттогава, ключът към какъвто и да било шанс за промяна в страната е бил в единната оценка на опозицията за нейния политически опонент. Всичко друго е било следващо по значимост.

Сергейчо, изпий си, мама, млякото…

aleksaqnder-simov-25Николай Флоров

В сравнение с английския, немския и френския, в България турския език заема първо място по разпространение и влияние върху българския. Руският език, слава богу, е вече на бунището на историята.  И понеже става дума за господин Станишев, да попитаме на чист българо-турски език тоя мастит комуняга-обърнат-на-социалист за будали ли ни взима, или той самия е баш-будала. От десетина години съществуването му като политик е демонстрирано с всички признаци на политическо хаймане, тоест «безделник». 

Защо, ще запитате,  се занимавам с тоя руско-съветски парашутист? Ами защото в своята бездънна мъдрост той реши, че публично може да заяви, че БСП се превръща в авторитарна партия!!!

А ето ви и голата мъдрост: ПРИВЪРЖЕНИЦИ И ИЗБИРАТЕЛИ. САМО ТАКА СЕ ПЕЧЕЛЯТ ИЗБОРИ. СЕГА НИЕ ВИЖДАМЕ, ЧЕ БСП ГУБИ ОСНОВНИ СВОИ ХАРАКТЕРИСТИКИ В РЕЗУЛТАТ НА ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ. ПЪРВО, ОТ ИДЕЙНА И ПРОГРАМНА ПАРТИЯ, В КОЯТО ХОРАТА СА ЗАЕДНО ЗАРАДИ ОПРЕДЕЛЕН КРЪГ ИДЕИ, , С КОИТО СА СЪГЛАСНИ, БСП СЕ ПРЕВРЪЩА В ЛИДЕРСКА ПАРТИЯ, В КОЯТО ДЕМОКРАТИЧНОТО НАЧАЛО Е ПОДТИСНАТО. ОТ ТАЗИ ГЛЕДНА ТОЧКА БСП ОТ ДЕМОКРАТИЧНА СЕ ПРЕВРЪЩА В АВТОРИТАРНА ПАРТИЯ, КОГАТО ВСЯКО РАЗЛИЧНО МНЕНИЕ, ВСЯКА КРИТИКА, СЕ ВЪЗПРИЕМА КАТО АКТ НА ВОЙНА.

А аз си мислех, че партията е права дори и когато греши! Дали – казвам си – тоя копелдак си е давал сметка за русняшко-съветското  блато, в което се давеха българите, докато са го возели на училище в чайката на комунистическия гаулайтер Дмитрий Станишев – баща му?

Днес това организъмче говори за ИДЕЙНА И ПРОГРАМНА ПАРТИЯ. Господи, боже мой, колко тъпотия може да има на тоя свят! Дали в Европа не са му набили в кратуната, че неговата партия, макар и преименувана, си е все същия тероричстично-диктаторски сбиртък, чиято най-явна характеристика е идолизацията на Русия, безразлично каква е тя – путинска, брежневска или ленинско-сталинска?

От горната мъдрост се вижда може би и друго – мечтата му да мине за нещо от сорта на социал-демократ. Затова и в миналото е правел такива забежки около скандинавския вид социализъм. А такъв социализъм е невъзможен в България, тъй като е базиран на индустриализирана икономика и огромни данъци.

Неведнъж той е подкачал тая тема. Спира го обаче партийния башибозук, който е възпитан в кръвнишка омраза още от ленински времена, когато най-големия партиен враг са били капиталистическите «ревизионисти», «опортюнисти» и «социал-демократи». Така неговите мечти влизат в смисъла на българската поговорка: «Къде иде врана – все посрана».

И макар че партията му е махнала от речника си думи като «пролетарска диктатура», «работническа класа», «пролетариат», «революция», «класова борба», «трудово селячество», тя не знае с какво да ги замести. Програма тази партия няма и не може да има, тъй като тя живее в Русия, диша Русия и спи с Русия. С други думи, тя не живее в България.

De Profundis: Някои либерали са по-лоша порода от кремълските лъжци

72915501305740320Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg

Става ми все по-трудно, граждани, да понасям онези типове, дето ти идват на гости и ти изпиват всичката водка, докато ти обясняват предимствата на строгото въздържание. А на другия ден звънят да те информират, че водката ти е менте – иначе махмурлукът им със сигурност нямаше да е така зловещ.

Те адски много приличат на онези чутовни херои, дето по време на виетнамската война храбро протестираха на ливадата пред Белия дом, заплашени от опасността да изядат някоя палка по задника. Но нито веднъж не протестираха в Ханой пред резиденцията на Хо Ши Мин – истинския подпалвач на войната. И никой колега от либералните медии май никога не попита въпросните типове „що така, бе, майна”.

Е, и да ги беше попитал, те нямаше да отговорят. Иначе трябваше да признаят, че в Ханой ги чака съдбата на руските дисиденти, които спорадично излизаха със скромни лозунги на Червения площад в Москва – куршум, пребиване до смърт, сибирски лагер, психиатрия.

Но ако мислите, че въпросните западни херои са поумнели и са се променили във времето на рухналия комунизъм, стъписани от онова, което излезе наяве за неговия истински характер, дълбоко се лъжете. Не им помогна дори демонстрацията, която става пред очите им – на какво са способни днешните наследници на вчерашния Кремъл. Така че храбреците са пак тук и са пак същите, само приказките им се реят в нови хоризонти. Ако мине номерът, разбира се.

Но ще се изненадате колко често номерът минава.

Преди да стигна до някои примери от последните дни обаче, да кажа, че тези типове не разколебават личното ми отношение към принципите на либералната демокрация като такава, само потвърждават тезата, че ако един идиот се счита за умник, той не става по-умен, а по-глупав. А онези, които го считат за умник изначално, са глупави изначално.

Мислех да започна с българския либерал и любимец на Путин Иван Кръстев и неговата теза как най-големият проблем на всички източно-европейци в момента е страхът им, че скоро няма да ги има, защото мозъците им изтичат на Запад. Но това е толкова тъпа теория,  че реших да я оставя без коментар, просто не си струва.

Не знам защо, кой и как му плаща на Иван Кръстев в западната либерална преса, където напоследък е доста популярен, а и не ми пука – но съм сигурен, че от пробутването на подобни теории не печели нито демокрацията, нито либерализмът, нито Западът, нито Изтокът на Европа, най-малко пък – горката невинна публика.

Какво да кажем обаче за теорията на Андрей Басевич, професор в Бостън, историк и анализатор на външната политика на САЩ.  Във вестник „Лос Анджелис таймс” той извади версията, че Студената война не е онова, което е, като написа: „Митичната Студена война, дело на истерични или цинични политически, интелектуални и медийни елити, измести истинската ситуация”.

И към това добави: „Действителните залози на Студената война не бяха малки. Гарантирането, че отслабените демокрации на Западна Европа няма да бъдат погълнати в орбитата на Съветския съюз, беше необходимо и важно. И все пак предполагаемите залози на митичната Студена война бяха по-големи. Тя настройваше Запада срещу Изтока, ние срещу тях, свобода срещу робство, либерална демокрация срещу комунистически тоталитаризъм, богобоязливи срещу безбожни, като цяло всичко, което беше добро, срещу всичко, което беше зло”.

Да-а-а, много прилича на нещо умно – да кажеш, че действителните залози на Студената война са по-малки от нейните предполагаеми залози. И да наречеш Студената война „митична”. Сякаш говориш за историята на Хубавата Елена, отдавна обрасла с легенди и предания. А не знам как да определя твърдението му, че през Студената война Западът се настройва срещу Изтока – тоест, че демократичният свят е агресивен срещу горкото московско котенце, което мърка гальовно, пък мръсните западни елити го бият.

Може пред студентите по политика на Басевич тези приказки да минават, както явно минават пред студентите по журналистика от вестник „Лос Анджелис таймс”. Но на този тип май не му пука, че на света има живи и други хора, които помнят Студената война и вероятно знаят случилото се по-добре от него.

Ама той е цял професор! – ще каже някой. Да, но аз знам онова, което и той знае – писаната история на Студената война и погледа на Запада към нея, а той не знае онова, което аз знам за реалния живот отсам Желязната завеса. Още повече, той никога не е усетил и няма да усети най-важната добавка – стягането под лъжичката, което вечно ти напомня, че живееш в Империята на Злото. В истинската Империя, не в „съветската орбита”, както Басевич срамежливо я описва.

Е, ще се съглася с него, че след рухването на Империята, САЩ сгрешиха. Но не и с аргументите му за характера на тази грешка.

Според Басевич, след падането на Берлинската стена, Вашингтон се е надул и е решил, че това е „необратима присъда, предназначена да оформи бъдещето, в което САЩ са овластени да диктуват посоката”. И започват активно да диктуват, от което произлизат гадни неща като 11 септември, безумни войни и прочие, чак до Тръмп. Е, управлението на Обама бе по-катастрофално за света от това на Тръмп, но то не е споменато – може би някакъв принос на Басевич към принципа за свобода на словото и правилото за обективна, служеща на истината журналистика…..

Аз пък твърдя, че нещастията, дошли до главата на света след края на Студената война, се случиха точно защото САЩ до голяма степен изоставиха или не успяха пълноценно да поемат естествената си роля на глобален лидер.

Както ние, българите, някак решихме, че падането на комунизма неизбежно ни вкарва в демокрацията, затова няма нужда да полагаме големи усилия, така и американците явно решиха, че рухването на Стената ще донесе естествен мир и разбирателство по света, та се отдръпнаха да си починат.

Те недооцениха характера на Руската империя, която, независимо от формата на властта там, никога не изневерява на двата си основни рефлекса – лакомия и агресия. Те не притиснаха Кремъл докрай за промени, а оставиха Русия в лапите на организираните престъпници от КГБ. Те повярваха в мимикрията на комунистическата система и дори заработиха с откровени комунисти и ченгета за преминаване към свободен пазар и либерална демокрация.

Те решиха да се погрижат за проблемите в Афганистан повече, отколкото за проблемите пред нас, източно-европейците. И така нататък. Но основното е проблемът с Русия, де, както се вижда с просто око.

И точно във връзка с това да припомня, че статия в друго американско издание – The National Interest, твърди, че омразата на Хитлер към Русия и войната срещу нея, са я превърнали в свръхдържава.

Тия типове, дето се наричат журналисти на Запад вече съвсем я удариха през просото, казвам ви, граждани. Не ги спират ни голи факти, ни свидетелства на очевидци, ни мнения на сведущи историци. Както в случая, те си измислят теория и я хвърлят на горката публика – да се оправя. Тя, разбира се, не се оправя, но те пък викат – да живеят печалбите. Иначе какво друго да викат – ако викаха да живее професионализма и почтеността, щяха да са умрели от срам.

Първо, Хитлер не мрази Русия, той се възхищава на Сталин, копира го в много отношения, а хората от най-близката му свита, като д-р Гьобелс например, са убедени социалисти. Хитлер тръгва срещу Русия най-вече по една логична причина, която няма нищо общо с любовта или омразата – той знае, че, независимо от тайния протокол, Сталин се готви да го атакува. И го изпреварва.

Четете Виктор Сувров, бе ахмаци! А ако някой марксист каже, че Хитлер го прави заради нужда суровини, да ме прощава – той получава от Сталин влакови композиции с всичко, включително последният влак със зърно минава границата, след като войната е вече факт.

Второ, Русия никога не е била, не е и няма да бъде свръхдържава. Някои я наричаха така по времето на Студената война, но тя тогава беше Съветски съюз плюс още ресурса на маса страни от съветския блок. И пак определението „свръхдържава” се използваше само за удобство, а не защото отговаря докрай на истината.

Да, Русия е агресивна империя, която има ядрено и космическо оръжие, плюс никакви скрупули да го използва, ако се наложи. Но за да бъде една държава „свръх”, тя трябва да има и много други неща.

Например – разум, принципи, закони. Или – доверие от страна на другите. А може би – авторитет, базиран не на калъчката, а на толерантност, готовност за взаимно изгодно сътрудничество, спазване на правилата. Защо да не добавим, че собственият ти народ не трябва да гладува и да страда без тоалетна хартия, само за да се фукаш ти като „свръх”.

Така или иначе обаче, след като слагат въпросните две опашати глупости още в заглавието си, идеолозите-новатори от списание The National Interest намират най-безумното продължение на статията, което е практически забранено и в историческото, и в политическото мислене. Какво щеше да стане, ако тогава Хитлер не беше нападнал Русия – спекулират здраво и тъпо те.

Като бях дете, за подобни спекулиращи типове имахме два отговора. Единият гласеше: „не ми викай „ако”, че ако-то е в клозета и мирише”. А другият: „Ако баба ми беше мъжка, щеше да има дръжка”.

Горките американци, дано не ме чуят отнякъде, че ще ме обвинят в политическа некоректност, защото с грубия си уличен език ранявам крехката им психика. А те като засягат моята крехка психика с тъпите си твърдения – това може, така ли?

И стигам до извода, граждани, че породата на някои либерални мислители е по-лоша от тази на откровените кремълски лъжци – онези поне не се крият. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

30 години след първия свободен митинг

Фактор
На 18 ноември 1989 г. пред храма “Св. Александър Невски” в София се събраха над 150 000 души, които със сигурност бяха жадували години за този миг. Събитието ще остане в историята като един от най-многобройните политически митинги в годините на прехода.
Пристигат хора от цялата страна, носят плакати против Живков. Сред ораторите на първия свободен граждански протест са Желю Желев, Петър Берон, Блага Димитрова, Радой Ралин, Александър Каракачанов, които се обявиха за инакомислещи. Но все още никой не смее да изрече „Долу БКП“…

sds_miting_18.jpg
С бурни възгласи е прието изказването на поетесата Блага Димитрова. От трибуната тя обявява, че Тодор Живков е превърнал България

“от страна на розите в страна на склерозите”

Стряскащо обаче звучи тогава изказването на дългогодишния политически затворник Петър Гогов, който първи настоява кожите на комунистите да увиснат по стените. Многозначително са приети и думите на Румен Воденичаров, който години по-късно ще блесне кото едно от подставените лица на промяната. Той дава ограничен вот на доверие на новия комунистически водач Петър Младенов и за първи път го нарича „господин“.

Емоцията и надеждата са водещи на първия свободен митинг, но години по-късно става ясно, че много от ораторите са били инфилтрирани

агенти на ДС и БКП,

а целта – обсебване, контролиране и опорочаване на зараждащата се опозиция.

30 години по-късно много от лидерите и водачите на митинга не са между живите, други от тях смениха политическата си ориентация, или бяха изхвърлени от политиката. От тогавашното опиянение от настъпилата демокрация не е останала и следа.

Днес българинът е разочарован от прехода, а социологически изследвания ни убеждават, че над 50% от гражданите изпитван носталгия по времето на комунизма. Вероятно това е била целта на режисирания преход – да отврати и отчужди хората от демокрацията.

Чехия през 1989. И Чехия днес.

На 17 ноември 1989 в Чехия избухва Нежната революция. Следват многобройни протести и разпад на комунистическия режим. Днес, 30 години по-късно, чехите отново протестират – разгневени от управляващите.

Прага. Ноември 1989.Прага. Ноември 1989.

Нежната революция в Чехословакия избухва на 17 ноември 1989, когато полицията брутално атакува студенти, излезли на демонстрация, за която е имало официално разрешение. Безпрецедентната агресия и фалшивият слух, че студент е бил убит, разпалват страстите в страната. Така се ражда опозиционният „Граждански форум“, а студентите обявяват стачка.

Вит Поханка, тогава последна година студент в Оломоуц, е избран да координира окупацията на Палацкия университет в града. „Част от другите организатори бяха сигурни, че ще ни изключат и че някои от нас вероятно ще се озоват в затвора“, казва Поханка, който по това време планира да избяга на Запад веднага щом завърши.

Революцията обаче бързо се разраства: с всеки изминал ден протестите стават все по-многобройни, обявена е генерална стачка, а съвсем скоро Централният комитет на комунистическата партия е принуден да се оттегли. На 29 декември 1989 година Вацлав Хавел, писател и дисидент, който малко по-рано прекарва известно време в затвора, е избран за президент. Така се слага край на повече от четири десетилетия комунистическо управление в страната.

По това време Магдалена Платцова е ученичка. Тя е в първите редица по време на сблъсъците с полицията на 17 ноември. „През 1989 година икономиката тотално пропадаше. А околната среда беше в катастрофално състояние – това беше една отровена страна, буквално“, спомня си тя. „И изведнъж от тази тоталитарна изолирана държава ние се превърнахме в място, в което животът ти започна да придобива смисъл.“

Вит Поханка описва Нежната революция като най-вълнуващото време в живота му. „Бях на 23 години и всичко беше възможно“, казва той. „Еуфорията беше голяма.“

Чехите отново излизат на улицата

Днес от еуфорията не е останало кой знае колко. Чехите отново са на улицата. Този път не за да протестират срещу еднопартийното управление, а мотивирани от усещането, че политици, носещи белезите на старата система, отново са начело на страната.

„Ние все още се борим с наследството на комунистическото управление“, казва студентът Бенямин Рол, лидер на организацията „Милиони моменти за демокрация“. Той визира настоящия чешки премиер и бивш член на комунистическата партия Андрей Бабиш. „Милиони моменти за демокрация“ е създадено като опозиционно движение именно в знак на недоволство от политиката на Бабиш.

Бабиш е заподозрян в сътрудничество с тайната полиция по време на комунистическия режим. Към него се сипят и обвинения в корупция заради „Агроферт“ – конгломерата, който го превърна в един от най-богатите хора в страната.

Неговата партия „АНО 2011“ управлява като правителство на малцинството и получава подкрепа от съвременната Комунистическа партия в Чехия.

„Около Андрей Бабиш има сериозен конфликт на интереси. Той държи твърде много власт в ръцете си“, казва Бенямин Рол. „Настояваме за оставката на Бабиш и на министърката на правосъдието Мари Бенешова“. Бенешова бе назначена от премиера само дни след като полицията заяви, че той трябва да бъде изправен на съд за предполагаема злоупотреба с еврофондове.

Духът на революцията

През юни „Милиони моменти за демокрация“ привлече над 250 000 души на демонстрация срещу Бабиш. Това беше най-големият протест в страната от времето на Нежната революция.

Рол, който е на 24 години и смята да стане пастор, казва, че много от участниците в днешните шествия са вдъхновени от духа на Нежната революция. „Ситуацията около премиера Бабиш и президента Земан кара много хора да си спомнят за какво са се борили през 1989 година“, казва той. Президентът Милош Земан се смята за съюзник на Бабиш и за подкрепящ опитите за по-близки отношения с Русия и Китай.

Рол казва, че много чехи са разочаровани от събитията през последните 30 години. Според скорошно проучване, 38% от населението на възраст над 40 години вярва, че преди промените е живяло по-добре. При хората с ниско образование процентът достига до 52%. Социолози обясняват този феномен с липсата на отговорност по време на комунизма. Навремето нямаше много възможности, но нямаше и задължения, казват експерти.

Според Вит Поханка в резултатите прозира носталгията по младостта: „Моето поколение израсна в комунизъм, но тогава бяхме млади“, казва той. „Ако днес си спомняш само хубавите неща, които са ти се случвали тогава – като излизането по срещи и слушането на музика, то разбирам защо някои си мислят, че животът е бил по-добър.“

Годишнина от протеста

Този уикенд се навършват 30 години от протеста, дал ход на Нежната революция. В събота (16.11.) „Милиони моменти за демокрация“ са организирали пореден протест срещу Бабиш. В неделя (17.11.) на самата годишнина ще се проведат около 150 по-малки демонстрации из цялата страна.

„Искаме хората да си спомнят за Нежната революция“, казва Рол. „Ние не готвим нова революция или нещо подобно. Ние се опитваме да защитим това, което постигнахме през 1989“.

Гражданите на ЕС във Великобритания ще загубят привилегиите си от 2021 г.


Борис Джонсън
Борис Джонсън

Европейските граждани в Обединеното кралство ще загубят привилегиите си спрямо останалите чужденци в края на 2021 г. Това заяви британският премиер Борис Джонсън, представяйки плановете си за миграционна политика в неделя.

Тогава изтича преходният период, договорен между британското правителство и ЕС за условията за излизането на Кралството от Общността.

От 1 януари 2021 г. гражданите на ЕС и тези извън него, живеещи във Великобритания ще се ползват с еднакви права и задължения, обясни Джонсън.

Това включва повишени такси за достъп до здравната система, както и петгодишен изчаквателен период, в който може да се получи разрешение за достъп до социални плащания.

Медицинската такса ще поскъпне от 400 на 625 британски лири, отварянето на социалната система ще се удължи за тях от 3 месеца на 5 години.

„ Излизайки от ЕС ние ще имаме нова възможност за честност и да направим така, че всички, които идват тук, да бъдат третирани по един и същи начин. Ние ще направим нашата миграционна система равнопоставена“, заяви премиерът.

Джонсън прокара през парламента искане за предсрочни избори на 12 декември, което да му осигури мнозинство, нужно за ратифициране на сделката му за напускане с ЕС. Той вече обяви, че няма да се възползва от възможността за двукратно удължение на преходния период, уреден в нея, през който европейското право продължава да действа на територията на Обединеното кралство.

Според социологически проучвания, публикувани в събота, в момента неговата Консервативна партия има 10-17 процента предимство пред Либералната.

Вестник „Дейли мейл“ съобщава, че Джонсън планира дебата за Брекзит в Камарата на общините да се проведе на Бъдни вечер, ако спечели изборите.

За вторник вечер е насрочен телевизионен дебат между Борис Джонсън и Джереми Корбин, съобщава Ройтерс. Засега опозицията не дава подробности за миграционната политика, която ще води по отношение на гражданите на ЕС.