Харвард за силна България

Александър ПетровНовият политически проект на Кирил Петков и Асен Василев е факт, но покрай него има твърде много неизвестниСнимка: БГНЕС Новият политически проект на Кирил Петков и Асен Василев е факт, но покрай него има твърде много неизвестни

След около месец трепети и вълнения вече нещата са ясни. Или що-годе ясни, поне в основните си части. Кирил Петков и Асен Василев ще правят свой собствен политически проект, с който да се явят на следващите предсрочни парламентарни избори с дата 14 ноември.

Разбира се, това е информация, която лесно можеше да се предвиди с малко следене на новини и политически коментари в интернет. Това, което в началото беше само слух и спекулации, се превърна в неизменно повтарящата се мантра, която нямаше как накрая да не се трансформира в реалност.

Въпросът е какво знаем за този нов проект? На практика – все още малко.

Къде ще стои той идеологически (ако въобще стои някъде), какви хора ще има в него, за какви цели ще се бори… Това са все неща, които малко или много останаха на заден план.

Все пак някакви общи знаци бяха дадени, докато Кирил Петков и Асен Василев сдаваха министерските си постове на наследниците си в обновения служебен кабинет. Според Петков те са получили покана от президента да останат в правителството, но в крайна сметка плановете им за явяване на изборите сега са надделели.

Пределно ясно е, че това е само началото и двамата бивши министри тепърва ще разсейват различните съмнения и тъмни моменти около новото им политическо начинание.

Засега се знае, че възнамеряват да се явят на изборите с партия мандатоносител, върху която да изградят посланието си, платформата си, депутатските си листи и т.н. Но макар Кирил Петков да отговаря на въпроси за новата формация, която тепърва ще се заражда, повечето неща, които той каза, звучат твърде общо и твърде неконкретно.

Един от спорните моменти е този с идеологията, каквато според него във формацията нямало да има, а щяло да се разчита на „почтени хора“, които да са изградили кариера извън политиката и които да могат да докажат произхода на парите си.

Няма лошо. Открай време новите политически проекти, възникващи от година на година, обясняват как старите идеологически рамки и разпределения на политиката вече не са актуални и едва ли не не важат. Може много да се спори по този въпрос, но старата истина е, че ако не се определиш сам, други ще свършат това вместо теб.

И ето, не минаха и няколко часа от официалното обявяване на проекта на Петков и Василев, и редица медии и анализатори вече говорят за нещо с ляво-центристка ориентировка, за възползване от освободената от БСП ниша вляво и за позициониране спрямо близостта до президента.

Истината е, че лафове като този, че с десни политики щяло да се отговаря на леви цели, не помагат особено. Нито опитите за разграничаване от Радев, които колкото и логични да са по ред причини, едва ли ще са успешни.

Все пак много е възможно тази нова формация наистина да се ориентира някъде около центъра, но тепърва ще се вижда това. Да не бързаме, те сами ще си покажат.

За момента обаче може да се прогнозира, че водещи теми ще са вдигане на жизнения стандарт на българите, борба с корупцията, привличане на инвеститори към България – общо взето това, което беше лайтмотивът на двамата министри в служебния кабинет.

Ако има нещо по-притеснително обаче, това са коментарите на Петков, че тепърва ще събират екип, с който да работят.

Частта с мандатоносителя е ясна – такъв все ще се намери. С три имена вече се спекулираше, като едното от тях – „Екогласност“ на Емил Георгиев – разгласи, че е имало разговори, но исканията на двамата бивши министри за пълен контрол са били твърде неприемливи.

Останалите две потенциални формации, за които се споменава, са МИР на Симеон Славчев – бившият №2 на Татяна Дончева в „Движение 21“, и паневропейската партия ВОЛТ, която доскоро беше оглавявана от бившия депутат на Реформаторския блок Настимир Ананиев.

Но да заявиш, че два месеца пред избори ти нямаш вече ясно обкръжение от хора, които да са ти разписали платформата и да са ти подготвили политиките в ключовите сектори… това е несериозно.

Ясно е, че тази нова формация ще разчита най-вече на високия личен рейтинг на Кирил Петков и Асен Василев, за да се окаже в парламента. Много други преди тях са правили абсолютно същото и дори са успявали.

Но за само два месеца… Разбира се, може да пренебрегнем думите на бившия служебен министър на икономиката и да предположим, че все пак има водени разговори, има принципни договорки и т.н., но истината е, че два месеца е адски кратък срок в политиката. Нищожен даже, когато става въпрос за строителство на нещо смислено.

Да не говорим, че сроковете за събиране на подписи, регистриране на партии и регистриране на листи са дори по-кратки. Чисто организационно в тези приказки на Петков няма смисъл.

И двамата с Василев или не казват съвсем всичко, или подхождат към цялото това начинание крайно оптимистично и без необходимата сериозност.

Ако все пак се окаже, че тази нова формация просъществува и на практика, а не само като блян в очите на двама служебни министри, пред нея ще се покаже и последното голямо изпитание – избирателите.

Месианската мантра за Спасител на България отново е свободна и като нищо Петков ще се опита да влезе в нея поне за тези избори. Така или иначе групата с възхваляващи го граждани във Facebook достигна вече над 100 хил. души – цифра, която при една малко по-слаба избирателна активност може да се окаже достатъчна за преминаване на 4-процентната бариера за влизане в парламента.

Но ще ли да е достатъчно това за новия политически проект? От думите на двамата министри по-скоро можем да съдим, че те се целят в нещо по-голямо – да се превърнат в балансьор, в решаващото парченце, благодарение на което да може да се състави управляваща коалиция.

За целта обаче на тях ще им трябва много работа и добре прицелени послания, както и доволно количество късмет. 

Към момента чисто идейно техният профил е най-близък до този на „Демократична България“. Най-малкото Петков е един от основателите на „Да, България“, макар впоследствие да се оттегля оттам. 

Но е факт, че тази нова формация би се разположила най-удобно в полето на градската десница, стига то да не се окаже твърде тясно за две политически сили, от което и двете да загубят.

Алтернативни източници на гласове Петков и Василев могат да търсят сред електоратите на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и на „Има такъв народ“. Именно това е може би надеждата на двамата министри – да привлекат точно онези гласове срещу ГЕРБ, които са отблъснати и разочаровани от поведението на протестните сили.

И ако загубата на такъв вот за ДБ и за ИТН ще е удар, който ще ги върне няколко крачки назад, то за ИБГНИ това може да е реална опасност, способна да ги изтика до под 4% подкрепа.

Тук първите социологически проучвания, които ще оценят тежестта на проекта на Петков и Василев, ще имат голяма роля, тъй като ще дадат стартовата им позиция – къде се намират, с каква подкрепа се ползват и най-вече кой губи най-много от тяхното съществуване. Така ако в един момент се окаже, че двамата министри изблъскват коалицията около Мая Манолова извън НС, това може да прелее още повече гласове към тях.

Предимството на двамата е, че в момента техният проект все още е подходящо неопределен, за да може да посрещне всякакви идеи и електорати и да ги обедини в себе си, за да влезе в парламента и да започне да работи.

Дотогава можем да очакваме от тях една кампания, фокусирана повече върху конкретните личности и техните големи планове, колкото върху самата организация. Дали това ще е достатъчно? Ако не се издънят свирепо в кампанията и се опазят от скандали – възможно е.

Служебният министър на икономиката и неговите колеги Василев и Денков обаче трябва да помнят, че кратък е пътят на славата в политиката, а краят, изниква неочаквано и грубо

Потенциал за „Спасител“: Какъв е пътят пред Кирил Петков в политиката

Служебните министри трябва да помнят, че кратък е пътят на славата в политиката

Какво не харесах от изявлението на харесвания от мнозинството президент Радев

Иво Инджев

Две политически чудеса се случват днес у нас. Едното беше очаквано – Кирил Петков обяви навлизането си в политиката.

Другото, по-малко, но забележимо, беше първото важно публично изказване на президента с елементи на анализ, в което той видимо импровизираше на моменти. Дали е нарочно или е плод на развитието му, но това не беше вече новобранецът, който декламираше или четеше гладко от листче. И този път надничаше в него, но си личеше, че търси точните думи в паузите между четенето и заучените фрази. Внимаваше да не засегне прекалено дори враговете си.

И все пак най-големите си гафове Радев допусна, загледан през очилата си в опорните точки. Нямам предвид лапсуса, при който обяви един министър (Гълъб Донев) за “служебен министър-председател”.

Гаф номер едно, според мен, той допусна като приписа на изпълнителната власт заслугата за новите плащания за пенсионерите, гласувани от парламента и то по предизборна инициатива на партиите на старото статукво.  

Предстои да видим дали инициаторите на реверанса към пенсионерите от БСП ще използват възможността да се разграничат от Радев и така да прикрият истинската причина: създаването на проекта на Кирил Петков, който уж нямало да ги засегне много според едни (в БСП), но иначе щял да “къса живо месо” от партията, според … същите.

За мен е гаф също Радев да застава в позата на критик на партиите с обобщаващото определение за тях като “политическа класа”, която не е била на висотата на действията на правителството му.  Така дава хляб на тезата, че се държи като цар, за когото партиите са непослушни и дори непотребни деца на демокрацията, олицетворявана от него.

Може да ги критикува и има защо, но без да дава за пример и единица мярка собственото си политическо творение. Защото по този показател постъпва като главозамаяната от себе си Ива Митева след две кратки царувания в парламента, казвайки за себе си, че усещала как хората я харесват.

Като стана дума за хляб, има още една чужда пита – при това доста клисава, с която Радев направи помен в днешното си изявление при (пре)назначаването на служебния кабинет. Обяви, че се е състояло възстановяване на държавността, което би могло да е истина само в случай, че критикуваните от него партии бяха постигнали такъв успех в парламента. Така че двете му тези се изключват взаимно. 

Истината е, че при цялото епизодично безумство в поведението на някои от депутатите, в последните два парламента се случи нещо важно и рекреативно за българската демокрация, смачкано от слонските крака та ГЕРБ под едноличната тежест на  водача на “стадото”.

В тези два парламента се завърна Н.В. политическия спор и неговата навиквана, но неизбежна за демокрацията “слугиня” – непредсказуемостта, изключваща диктата и авторитаризма на  предходните десетина години. Тя говори за автентичност, макар да се изразява в невъзможност за постигане на съгласие на правителство, но поне оборва предположения на мнозина гласоподаватели, че всичко е предрешено и гласуването е не променя нищо. 

Повече коментатори вероятно ще посочат като главен недостатък на Радевото правителство чисто фактологическата истина (подмината в изказването му) , че кабинетът на назчаниия от него Стефан Янев не успя да овладее наследството от катастрофално мудната ваксинационна кампания.

Щеше да е плюс за Радев да каже нещо повече за това тежко наследство, вместо да го споменава само бегло на бегом от темата, съзнавайки явно уязвимостта на аргументацията си. Защото по своето изоставане спрямо Европа и много страни в света в това отношение България гони световния шампион по смъртност Русия. И колкото повече време минава в режим на продължаваща подобна тенденция, толкова по-трудно ще бъде да бъде обосновавано това изоставане с управлението на бившия режим. 

Възстановяването на държавността също няма как да се е случило с участието на партиите на статуквото от близкото минало, които показаха способност да натриват носа на протестните партии, вкл. като не им позволиха да осъществят съдебната реформа. И въпреки това Радев прокламира такова възстановяване като заслуга на своите хора в правителството, макар и с уговорката, че това е трудна работа, каквато още предстои.

Възстановяването беше споменато от Радев и в друг контекст, но също на бегом от темата. Той съобщи, че Планът за възстановява, изискван от Брюксел като основание за отпускане на средства, е готов, но …не е изпратен там. Защо? По-добре щеше е да отговори на този въпрос с риск да не се хареса на публиката, отколкото да го замита под президентския килим със строените на него стари-нови избраници. 

А сега за финал: парадоксалният извод от (гафовете ли въпреки тях) в изявлението на Радев е, че то ще се възприеме положително от преобладаващата част от аудиторията на медиите, които го излъчваха пряко. Но ще се хареса не заради конкретното съдържание на казаното от него, а поради инерцията на харесването, на което се радва служебният му кабинет.

Предстои да видим дали тази инерция ще продължи нагоре или ще дръпне надолу второто издание на неговата политическа проекция в управлението на държавата.

Посочих кривиците с пълното съзнание, че мога да бъда оприличен на бесните реваншисти от все по-старото статукво, на което Радев се домогва до статута на едноличен противник и антагонист, постигайки успех засега на това поприще не без помощта на хиперболизиране на ролята му от страна на въпросните реваншисти.

Правата линия на Партията, оставям да изправят правоверните й агитатори.

Трите коза на Кирил Петков и Асен Василев

Кирил Петков и Асен Василев държат поне три коза: те са компетентни и успешни, залагат на една скрита карта и са се прицелили в пространство, в което единственият сериозен претендент беше партията на Слави Трифонов.

Кирил Петков и Асен Василев в Народното събрание

Коментар от Даниел Смилов:

Служебният кабинет се раздели на две: по-голямата част остана в новото-старо служебно правителство, а Кирил Петков и Асен Василев очаквано тръгнаха да правят свой собствен политически проект. Той ще постига леви резултати с десни политики и за него много се говори из медиите. Това е, което знаем засега.

Къде са се прицелили Петков и Василев

Новите политически проекти са най-успешни, когато се наместват в пространство с ниска политическа плътност – там те лесно може да се разгърнат и да изместят предходните обитатели. Такова пространство в нашата партийна система е център-лявото. След като БСП под лидерството на Корнелия Нинова зави в национал-популистка посока, център-лявото от европейски тип на практика остана празно: БСП взе да води битки в “патриотичните” ниши. (И то не съвсем успешни битки, ако се съди по повишената подкрепа за “Възраждане”.)

Единственият сериозен претендент за център-лявото остана Слави Трифонов и той наистина успя здраво да притисне БСП. Първо я измести от второто място, а след това тя дори започна да се бори с ДБ за третото. След появата на формацията Петков-Василев е много вероятно БСП да загуби и третото място.

По-интересна обаче е историята с ИТН. В 46-ия парламент партията на Слави Трифонов се разкри като емоционална и антагонистична, но с много ниска степен на политическо съдържание. Малцина в крайна сметка разбраха защо ИТН се скараха така жестоко с ДБ и ИБГНИ, нито пък стана ясно искат ли хората на Слави съдебна реформа или не. По въпроса с пенсиите и бюджета те също общо взето се ориентираха по вятъра и не създадоха впечатление, че имат някаква сериозна програма.

Липсата на програмност стана всъщност най-видима в процеса на съставяне на правителство: ИТН хем смятаха БСП за твърде леви, хем постигнаха с тях най-голямо припокриване на политики – каквото и да значи това “припокриване”. А в един предходен момент пък предложиха уж ултра десен премиер в лицето на Николай Василев.

На този фон може да се каже, че макар ИТН да влязоха в център-лявото и да взеха много гласове от малки градове, които преди бяха бастиони на БСП, те оставиха това политическо пространство с много ниска съдържателна и идеологическа плътност.

Промяната продължава с битка за център-лявото

Именно затова Петков и Василев са се прицелили в него и с прагматизма и по-ясната си визия искат да направят свой собствен проект, който да го натовари със съдържание. За това им помагат две неща. Първо, опитът им на министри в служебното правителство, където и двамата направиха важни стъпки по посока реална, конкретна промяна.

Това е силен контраст с ИТН, които общо взето изхабиха още един парламент заради липсата на ориентация (в добронамерената интерпретация на поведението им). Второ, Петков и Василев разчитат на скрит коз за център-лявото – одобрението, макар и без изрична подкрепа, на Румен Радев за тях. Разбира се, президентът няма да се ангажира открито с този политически проект, но генеалогичната връзка между него и президенството е ясна за всички.

Това обяснява защо проектът Петков-Василев се посрещна “на нож” от Корнелия Нинова и нейното оредяло войнство: именно за тях опасността е най-директна. Но този проект има потенциал да размести картите в цялата партийна система и представлява нова, сериозна крачка към нейната трансформация. Тази трансформация тече в няколко посоки. От една страна старите партии на статуквото губят подкрепа и са подложени на натиск да се реформират – най-малкото да се разделят с лидерите си, част от които не са за показване, а други направо си стоят скрити.

От друга страна на хората изглежда им писна от мачо-харизматици с мания за “спасяване” на нацията. И изглежда расте търсенето на нормални партии, съставени от психично здрави, образовани и компетентни хора. В това отношение „Демократична България“ и новата формация на Петков и Василев ще са естествени съюзници и заедно биха могли да наложат нов, по-цивилизован стил на правене на политика.

И накрая: част от новите партии, които се появиха, промениха лицето си в 46-ия парламент. ИТН, в частност, имаха в началото силен центристки заряд, но все повече започнаха да се проявяват като радикална антисистемна партия. Поведението им в парламента – тоест, несъобразяването с елементарни правила на парламентаризма, сигурно се харесва на радикални избиратели. Но пък ще доведе ИТН до загуби на центристки гласове, които са се уплашили от непродуктивността и конфронтационността на хората на Слави.

ГЕРБ сигурно стоят и потриват ръце, че каквото и да става, новият проект на Петков и Василев няма да вземе гласове от тях. Дори напротив: те се надяват той да отслаби традиционните им опоненти в дясното – ДБ. В крайна сметка Петков и Василев имат биографична връзка с „Да, България“ и като стил на поведение приличат на ДБ. Тоест, такъв сценарий на конкуренция с ДБ със сигурност има, но той би могъл сравнително лесно да се избегне при минимална координация и добронамереност между тях и “Промяната продължава” (ако това ще е името на новата формация).

Същевременно ГЕРБ имат причина за сериозно опасение от център-лява формация от европейски тип. Една такава формация би могла да привлече много от по-центристките избиратели на ГЕРБ: например голямата кохорта бивши членове на БКП, които са били отблъснати от БСП и са намерили мястото си в ГЕРБ. Самият Борисов биографично е в тази кохорта. Както и много от ключовите лица около него (едва ли е нужно да се изброяват). Това съотношение е валидно и за избирателите на ГЕРБ.

Добрият и лошият сценарий

Като цяло всяка нова политическа партия, на която социолозите дават по-сериозна подкрепа, носи и шансове, и рискове. Доброто, което може да излезе от проекта Петков-Василев, е вдъхване на увереност на избирателя, че смислена промяна е възможна, че има критична маса от партии, които да реализират идеите за по-добро управление на България.

Друг позитив от създаването на новия проект би било уплътняването на център-лявото с реално политическо съдържание. България има нужда от смислена европейска левица: щом Корнелия Нинова не иска или не може да я реализира, Петков, Василев и Радев имат и право, и потенциал да опитат.

Има обаче и негативни сценарии, при които пространството на “партиите на промяната” просто се сдобива с още един играч, който се впуска във “войната на всеки срещу всеки”, характеризирала отминалия парламент. Както е казал Томас Хобс, в тази война животът, включително животът на новите партии, е “solitary, poor, nasty, brutish and short” (самотен, беден, отвратителен, брутален и кратък).

Кирил Петков ще участва в парламентарните избори

Кирил Петков обяви, че ще участва в парламентарните избори на 14 ноември
Кирил Петков обяви, че ще участва в парламентарните избори на 14 ноември
  • Кирил Петков и Асен Василев са отказали участие в новото служебно правителство на Румен Радев и започват свой политически проект. Това съобщи Петков по време на предаването на поста си на новия служебен министър на икономиката Даниела Везиева.

„Ние влизаме в политиката. Ще бъдем част от политическия живот и ще участваме на следващите избори“, каза Петков. Той подчерта, че в момента с Василев обмислят всички варианти за потенциално участие в следващите избори, тъй като нямат време за основаване на собствена партия.

По думите му във формацията, с която изберат да участват на вота, ще бъдат допускани само „почтени“ хора, които могат да докажат произхода на всичките си средства.

„Няма да има идеология. Ще работим с всички почтени хора“, каза Петков и уточни, че той вярва в използване на „десни инструменти за леви цели“.

Бившият служебен министър призова гражданите и медиите да не се подвеждат по хора, които обявяват политическите цели на новото формирование или събират пари от негово име. Той отхвърли обвиненията, че участието му в политиката е „някакъв инженеринг проект“.

Петков каза още, че партията по никакъв начин няма да бъде свързана с президента Радев, както и че началото на политически проект е било изненада дори за самия него.

По време на предаването на властта в министерството на икономиката Асен Василев също потвърди участието си в новия политически проект. Той подчерта, че от опита му като министър е установил, че България не е бедна, „а много крадена държава“, а ситуацията може да бъде подобрена чрез по-стриктен контрол от страна на институциите.

ВИЖТЕ СЪЩО: Какви са шансовете за успех на партия на Кирил Петков

Ясен е съставът на новия служебен кабинет: Кои са новите министри

WebcafeАсен Василев и Кирил Петков се разделят с постовете си в кабинетаСнимка: БГНЕС Асен Василев и Кирил Петков се разделят с постовете си в кабинета

Ясни са имената на министрите в новия служебен кабинет. Те бяха публикувани в днешния брой на „Държавен вестник“, а по-късно президентът Румен Радев сам представи министрите в Министерски съвет.

Стефан Янев остава служебен премиер.

В списъка със служебните министри президентът нанася само три промени в сравнение с предходния кабинет на Янев. Сменят се министрите на финансите, на икономиката и транспорта.

Кирил Петков и Асен Василев не са част от новото служебно правителство, като се очаква да обявят създаването на нов политически проект. На тяхно място като министри на икономиката и финансите в новия служебен кабинет влизат Даниела Безиева и Валери Белчев.

Везиева е била заместник-министър на икономиката в кабинета „Борисов 2“, когато министерският пост се заемаше от Божидар Лукарски. Влиза в министерството от квотата на Реформаторския блок. Завършила е финанси и кредит в Стопанска академия „Д.А. Ценов“ в Свищов. Работила е и в проекти, свързани с децентрализацията и въвеждането на нови модели на управление.

Белчев е заемал поста изпълнителен директор на „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД. Завършил е публична администрация в Харвард, след това има и магистъраска степен по Финансови и банкови техники. Независим член е на борда на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК), като там беше назначен от Кирил Петков. Има опит в редица международни търговски банки.

Транспортното министерство се поема от Христо Алексиев, който заемаше същата позиция и в първия служебен каибнет, назначен от Румен Радев през 2017 г. – този, оглавен от Огнян Герджиков. Алексиев беше предложението за транспортен министър и в проектокабинета на „Има такъв народ“, оглавяван от Николай Василев, но този проектокабинет така и не стигна до гласуване, след като беше отеглен от партията.

Ръководството на останалите ведомства в новия служебен кабинет се запазва, като д-р Стойчо Кацаров остава начело на Министерството на здравеопазването, Бойко Рашков – на министерството на вътрешните работи, а Велислав Минеков – на културното министерство.

Вицепремиерите на Янев са трима – Рашков, Атанас Пеканов и Гълъб Донев, който е и служебен министър на труда и социалната политика.

За първи път в историята на страната служебен кабинет поема властта от служебен кабинет, макар промените да са само в три – но важни – министерства. Основната задача пред това служебно правителство е да организира изборите 2 в 1 през ноември – за президент и парламент.

Ето и пълният списък на служебните министри:

Стефан Динчев Янев за служебен министър-председател на Република България;

Гълъб Спасов Донев за служебен заместник министър-председател по икономическите и социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика;

Бойко Илиев Рашков за служебен заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи;

Атанас Ангелов Пеканов за служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;

Валери Иванов Белчев за служебен министър на финансите;

Георги Великов Панайотов за служебен министър на отбраната;

Стойчо Тодоров Кацаров за служебен министър на здравеопазването;

Виолета Колева Комитова за служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;

Николай Денков Денков за служебен министър на образованието и науката;

Светлан Христов Стоев за служебен министър на външните работи;

Янаки Боянов Стоилов за служебен министър на правосъдието;

Велислав Величков Минеков за служебен министър на културата;

Асен Петров Личев за служебен министър на околната среда и водите;

Христо Георгиев Бозуков за служебен министър на земеделието, храните и горите;

Христо Владимиров Алексиев за служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

Даниела Тодорова Везиева за служебен министър на икономиката;

Андрей Стефанов Живков за служебен министър на енергетиката;

Стела Иванова Балтова за служебен министър на туризма;

Андрей Георгиев Кузманов за служебен министър на младежта и спорта.

С какво се похвалиха служебните министри в работата си

Служебният кабинет даде отчет за работата си за 4-те месеца на власт

С какво се похвалиха служебните министри в работата си

На представянето на новите министри в Министерски съвет президентът Румен Радев посочи, че първото служебно правителство на Стефан Янев е провело честни избори, при това за пръв път с машинен вот. Освен това по думите на държавния глава е било разкрито „тежкото наследство, разруха в социалните системи, беззаконието в големите инфраструктурни проекти“, което е довело до сигнали в прокуратурата.

Според Радев правителството е постигнало „рекорден икономически ръст и исторически ниска безработица“, защитило е последните девствени плажове по Черноморието, спряло е изгарянето на вредни боклуци и е овладяло кризата в енергетиката и хаоса, около кризата с коронавируса.

„За съжаление, политическата класа не възприе модела на служебното правителство и посланието на обществото“, коментира Радев за неуспеха на 46-ото Народно събрание да излъчи редовен кабинет.

На новите стари министри президентът каза, че очаква от тях да продължат с разумни стъпки до следващите избори.

Стефан Янев коментира, че новия служебен кабинет трябва да се фокусира върху организацията на „честни и прозрачни избори“. По думите му държавата не може да си позволи да функционира в перманентна политическа криза.

След речите министрите положиха клетва, а първото им заседание ще се проведе още днес от 11 часа.

Какво се очакваше от 46-ия парламент и какво стана всъщност

Председателката на 46-ото Народно събрание Ива Митева, ИТН
Председателката на 46-ото Народно събрание Ива Митева, ИТН

Малко новини, много думи. Това произведе 46-ият парламент, който в сряда приключи с последното си заседаниe.

Той одобри преизчисляване на пенсиите, отне на главния прокурор Бюрото за защита и предостави на други държави ваксините, които България не успя да използва за себе си. Отвори и една врата, която доскоро изглеждаше залостена – тази на взаимните обиди сред партии, които изглеждаха с обща цел. Всичко това – за 27 пленарни заседания.

Какво се очакваше в началото

За 30 години свобода този парламент е първият, който се обрече на кратък живот още преди да е създаден. Само ден след изборите на 11 юли водещата политическа сила „Има такъв народ“ (ИТН) обяви свой проект за правителство без консултации с потенциалните си партньори.

Заради дефицита от срещи, преговори, споразумения и компромиси, започна изчисление, което обикновено не се прави при току-що преминали избори: какво би могъл да свърши един парламент въпреки факта, че дните му са преброени, а раздорът расте.

ВИЖТЕ СЪЩО: „Оформя се консенсус“. Какво може да свърши парламентът, дори да не излъчи правителство

Общите цели, за които изглеждаше, че има мнозинство, съставено от ИТН, „Демократична България“ (ДБ), „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ (ИБГНИ) и БСП, се оказаха три:

  • Да се актуализира бюджетът
  • Да се извади Бюрото за защита на свидетели от контрола на главния прокурор
  • Да се закрие специализираното правосъдие

Първите две вече са факт, но третата възможност пропадна.

Какво стана и защо

От 27 пленарни заседания парламентът реално взе важни решения в последните 4. Причината е, че за да се разгледа един проектозакон, той трябва да е преминал през обсъждане в парламентарна комисия, а те бяха създадени твърде късно – на 18 август.

От този момент до закриването на парламента оставаха само 13 работни дни. Приоритетът в тях се падна на актуализацията на бюджета, предложена от служебното правителство.

Ето резултата: пенсиите ще бъдат увеличени средно с 12,5%, считано от Коледа. Минималната пенсия се повиши от 300 на 370 лева, с право на получаване на социална добавка за бедност. Това означава, че практически пенсионерите вече могат да получават най-малко 413 лева месечно.

Това е първото трайно преизчисляване на пенсиите от 11 години. То беше постигнато с усилията на служебното правителство и бюджетната комисия на парламента, председателствана от Любомир Каримански (ИТН).

Отделно от това се повиши обезщетението за гледане на дете през втората година от майчинството – от 380 на 650 лева месечно.

В последния ден от работата си парламентът успя да приеме и едно от решенията, които са част от реформата на прокуратурата – Бюрото за защита на свидетели се върна обратно под контрола на Министерството на правосъдието.

ВИЖТЕ СЪЩО: Кое е вярното: Въоръжени мъже са нахлули в президентството или цивилни мъже са „пристъпили“?

От 2014 г. то беше под ръководството на главния прокурор, без да е ясен съставът му, нито вътрешната му уредба. Бюрото служи за лична охрана и на самия главен прокурор, който се беше отказал от защитата на Националната служба за охрана.

Текстът беше приет с гласовете на ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП.

Какво не стана и защо

Специализираните съд и прокуратура не бяха закрити, ако не броим символичното гласуване на такова решение на първо четене. То мина с гласовете на ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП в последния работен ден на Народното събрание.

Това е втори опит за прокарване на точно това предложение – през тази пролет в 45-ия парламент то успя да бъде прието само на първо четене в правната комисия, без да стигне до пленарната зала.

В сегашното Народно събрание причината отново е в липсата на време, но някои депутати намират, че тази липса не е въпрос на случайност. Татяна Дончева от ИБГНИ смята, че става дума за саботаж, извършен от БСП.

Тя се позовава на работата на комисията, през която трябваше да мине проектът. Дейността й беше блокирана от липса на кворум, след като депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП не дойдоха за заседанието. Но ако поведението на първите две партии е очаквано, тъй като те са противници на идеята за закриване на институциите, то за БСП това не е така.

Социалистите твърдят, че по тази тема са на едно мнение с „партиите на протеста“ и бяха уверявали, че премахването на спецправосъдието е постижимо в сегашния парламент.

Според Дончева БСП само на думи подкрепя същинската част от съдебната реформа.

Изразът „бавят се нарочно“ е може би един от най-често употребяваните, когато се задава въпросът защо 46-ият парламент не свърши повече работа.

Депутати от ДБ и ИБГНИ обвиняват за бавенето ИТН и БСП.

Председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов, на свой ред, прехвърля отговорността върху Христо Иванов и „Демократична България“. Той дава пример: през пролетта Христо Иванов е „заложил“ текст в правилника на Народното събрание, който е предвиждал твърде бавна процедура за разглеждането на всеки проектозакон.

Това е трябвало да се поправи чрез нов правилник на 46-ия парламент, а приемането му през лятото е отнело време. През това време депутатите не са могли да съставят комисии, през които да минават законите.

Източници на Свободна Европа предлагат и трета версия за забавянето: БСП и ГЕРБ не са успявали да се разберат по това кой коя структура да оглави и това е забавило съставянето на комисии.

Кой какво има предвид под съдебна реформа

Макар че Бюрото по защита беше иззето от ръцете на Иван Гешев, това е само една крачка към целите, които си поставят ДБ и ИБГНИ – двете формации, за които съдебната реформа е приоритет.

В тяхното разбиране реформата е въпрос на цялостна промяна, която да се извърши в различни нормативни актове и да измени различни структури. Част от това са и идеите за разпускане на Висшия съдебен съвет и за промяна на антикорупционната комисия.

По тези два последни въпроса обаче те нямат изрична подкрепа от ИТН и БСП.

ВИЖТЕ СЪЩО: „ДПС е постоянният фактор“. Кои са възможните сценарии за освобождаване на Гешев

САЩ: Ще продължим с мерки срещу замесените в корупция

Петър Карабоев

Санкционираните Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков.
Санкционираните Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков.

Правителството на САЩ ще продължи да предприема мерки с осезаеми и значителни последствия срещу тези, които са замесени в корупция, и ще работи за защита на глобалната финансова система от злоупотреби.“

Така Посолството на САЩ в България отговори на запитване от „Дневник“ за коментар по повод насроченото за утре изслушване в Европейския парламент заради питане на евродепутати към Европейската комисия.

Въпросът ни към посолството е „Ще има ли още санкции срещу български граждани?“, а в отговора очаквано бе добавено „Не обсъждаме предварително евентуални санкции“.

Попитахме и какво е мнението на посолството за предстоящата дискусия в ЕП относно санкциите по закона „Магнитски“. Отговорът е:

„Радваме се, че санкциите предизвикаха оживени дискусии в България и сред лидерите на ЕС за това какво повече могат да направят хората в борбата си с корупцията в България и очакваме с нетърпение дискусията на Европейския парламент по тази тема на 16 септември. Съединените щати отдавна твърдят, че корупцията е глобален бич, който свива инвестициите, ограничава икономическите възможности и вреди на всички. Всички ние трябва да се съсредоточим върху начините за борба с корупцията и да насърчаваме върховенството на закона.“

На 2 септември – три месеца след най-мащабното санкциониране на граждани и фирми от друга държава по Глобалния закон „Магнитски“, сред които Делян Пеевски и Васил Божков – евродепутати от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи поискаха обяснение от Еврокомисията.

„Това повдига сериозни въпроси относно последиците от подобни санкции на САЩ за подходите на ЕС в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи проведе срещи и започна писмен обмен с националните органи и институциите на ЕС, като често констатира, че е налице липса на спешни мерки по отношение на справянето с предизвикателствата“, се казва в съобщението за утрешното събитие.

Поисканата информация е:

– Как Комисията възприема факта, че държава извън ЕС, която се счита за съюзник, предприема действия срещу корупцията в държава членка?

– По какъв начин това променя оценката на Комисията за сегашния ѝ подход, и по-специално оценката на досегашните ѝ действия по този въпрос?

– Какви действия предвижда Комисията за стабилен подход към корупцията на държавно равнище?

– Ще бъде ли Комисията по-активна при сигнализирането и предприемането на действия по отношение на корупцията и заплахите за принципите на правовата държава в държавите членки?

– По-специално, тъй като Комисията вече не публикува доклади за борба с корупцията, ще засили ли тя строгостта на мониторинга на корупцията и ще изготви ли заключения и ще включи ли препоръки в докладите си относно принципите на правовата държава?

– Как работата на Европейската прокуратура ще оказва съдействие в това отношение?

– Ще пристъпи ли Комисията към разработването на обща стратегия за борба с корупцията в ЕС?

Проф. Кьосев за българското образование: катастрофата не е само в училище

По света има образователни системи, които намаляват социалните различия. Българската прави обратното – увеличава образователните неравенства на изхода и не способства за равен старт в живота. Проф. Ал. Кьосев пред ДВ:

Първи учебен звънец: по традиция на 15 септември в България започва новата учебна година

ДВ: 15 септември, букетът за учителката, миризмата на прясно боядисани чинове, радостните деца, които отново се събират след ваканцията… Но тази година май е малко по-различно: учебната година започва стъпаловидно, открива се присъствено в различни дни, родителите, учителите и децата са напрегнати заради мерките срещу болестта. Болестта по хората, но дали самото училище е съвсем здраво, българското училище?

Кьосев: Болен въпрос в болна ситуация, когато сме в началото на четвъртата вълна на Ковид. Здравните политики, които постепенно стават всеобщ консенус, опазват здравето и живота на хората. Но биологичният живот на хората е беден сам по себе си. Той е интересен, ценен и важен, когато е социален живот, когато хората живеят заедно, когато общуват и се радват, правят неща заедно. И все повече хора се питат за цената на медицинските политики.

Обикновено под това се разбира, че губят ресторантьори, хотелиери и някои други бизнеси, които са твърде гръмогласни. А много малко внимание се отделя на това , че се губят други неща, не само пари. В случая: губи се част от фундаменталния опит на едно дете, неговата радост от първия учебен ден, усещането, че по някакъв начин пораства, участва в собственото си изграждане и има около себе си съученици, приятели, учители, които изпитват същото – т.е. има среда, която го поддържа. Това не може да бъде заменено с никакви виртуални средства – нито с „Тиймс“, нито със „Зуум“. Казвам това и от личен опит.

Аз имам син в 10 клас и виждам колко важно е за него това, за което говоря. И колко страда от начина, по който се провеждат учебните занятия. И не е само той. Ние не си даваме сметка, че от тези мерки ще произтекат неврози и депресии, а те всъщност вече са налице. Втренчването в здравето има цена. И няма как да си затворим очите пред тази загуба на символен и екзистенциален капитал. Аз изобщо не казвам, че не трябва да има карантина и мерки – говоря за баланси и за внимателно преценяване кое, как и къде.

ДВ: Освен това за децата в тази възраст всяка изгубена година се умножава многократно.

Кьосев: Точно така. Това са социализационни години, които са безценни и не могат да се наваксат по-късно. Не става дума за натрупването на знания, а за натрупване на опит, на социален опит – той е безценното. И какво ще произтече – ние все още не знаем.

ДВ: Нека да си представим, че училището излиза един ден от пандемията, отпадат всякакви мерки и всички са здрави. Но „здраво“ ли е самото училище? Само един пример: на последната матура по български език и литература за „Две хубави очи“ от Яворов половината абитуриенти получават двойки.

Кьосев: Това без съмнение има връзка с пандемията и с начина, по който се преподава и усвоява материалът. Аз самият като преподавател в Университета имам тъжен опит през последната година и половина. За първи път в своята преподавателска кариера се наложи да скъсам повече от половината курс, при това – четвърти курс. Което не ми е никак приятно.

Аз им казах: „Колеги, не си мислете, че ние искаме да ви го причиняваме. Не, ние искаме да научите това, което трябва.“ Чувам, че при много колеги е така, студентите също се оплакват.  Тоест, катастрофата не е само в училище, и в университета е така. Има преки последствия от карантината и от дигиталния начин на преподаване върху качеството на нашия образователен продукт.

От друга страна българското училище и без това има много проблеми. Следя внимателно моя син, който в 8 и 9 клас започна да учи по учебниците от новата програма. Моето впечатление е, че те са прекалено експертни, прекалено научни, пълни са с безсмислена, твърде „терминологизирана“ информация и са правени сякаш за студенти 3-4 курс – това създава проблеми на много деца.

Разбира се, има деца с таланти във физиката, в химията, в математиката, в географията – за тях тези учебници са полезни. Те са направени за най-добрите. Но за средните ученици и за учениците, които имат таланти в други области, подобни учебници са просто катастрофа. Ние имаме специалисти по отделни науки, но сякаш нямаме специалисти-педагози и методици, които да направят учебника лесен и четивен за ползване, така че на детето да му бъде приятно и интересно да го чете.

ДВ: А какви хора излизат от българското училище? Много често в обществената дискусия, в която се изказвате и Вие, става дума за голямата склонност на тези млади хора към консумация, че подражават на „мутрите“ и на „кифлите“, скъпи лимузини, но също така национализъм, татуират си Ботев и Левски по прасците…

Кьосев: Смятам, че някъде в средата на 1990-те години България преживя културна катастрофа. Тя беше видима в резултатите от „Пърлс“ и „Пиза“, двете големи изследвания за грамотността на учениците. Накратко казано ситуацията изглеждаше така: децата на 10-11 години имаха добри резултати, а юношите на 15-16 години бяха в ситуация на образователна катастрофа и минаваха все по-назад и по-назад в световните класации. Тоест, между 11 и 15 години се случва нещо. Кое е то?

Ние знаем кое е тогава: пубертетът. А той е възраст, в която се напуска сферата на твърдите авторитети, ценности и ориентири, които се предлагат от семейството и училището, и навлизането в една момчешка и момичешка среда, където те се изместват във външният свят. Вече той задава различни рамки на това кое е ценно и важно, а не семейството и училището. И ето, тъкмо в тази ключова възраст нашите ученици губят мотивация, защото външният свят им внушава друго. Той внушава, че социалният успех не зависи от твоите резултати в училище, а се дължи на други пътища към успеха. Юношата гледа как хора малко по-възрастни от него, на 19-20 години, вече карат ламборджинита и други скъпи коли, разполагат с пари и вещи, заобиколени са от девойки…

Това без съмнение бяха ролеви модели, които 1990-те години определяха какво значи „успех“  в българското общество и доведоха до цялостен културен спад и мутризация. Аз много се надявам, че този процес вече отминава и постепенно става ясно, че образованието е важно, определящо.  Надявам се, че възниква нова мотивация на българските ученици.

ДВ: А какви други проблеми има българската образователна система? Вие сте специалист в тази област.

Кьосев: Да, ние правим такива изследвания. Образователната система във Финландия, в Швеция или в Норвегия, в Северна Европа намалява социалните различия. Ако ученикът е встъпил в образователната система с определен тип социални характеристики от доходите и статута на своето семейство, тоест ако на входа на образователната система има някакви неравенства, на изхода те намаляват и децата получават повече шансове за равен старт в живота. Има други образователни системи, между тях българската, унгарската и германската, които за съжаление увеличават образователните неравенства на изхода. В България това е особено видно.

Ако си в добро училище, престижна гимназия, имаш огромни шансове. Но ако си в някое забутано училище, недай боже в ромски район, то тогава шансовете ти са много по-малки. Това е тъжно, но е факт, трябва да си го признаем. Известно е, че родителите са склонни да дадат мило и драго и огромни пари, за да попадне тяхното дете в добро училище. Това е огромен проблем на българската образователна система, който трябва да бъде изкоренен.

ДВ: Вие наблюдавате растящата популярност на национализма сред младите хора и пишете за нея. На какво се дължи тя?

Професор Александър Кьосев

Кьосев: Национализмът не е рожба само и единствено на образователната система. Обаче българската образователна система повтаря определени националистически митове, а опитите преподаването по история и по литература да бъде реформирано в тези точки се натъкват на остра съпротива в обществото.

Колкото и да е странно, влизането на България в ЕС отприщи мощна национал-популистка вълна и днес хората не желаят техните патриотични символи да бъдат оспорвани по какъвто и да било начин. Това превръща патриотизма в повърхностна нагласа, макар че българската култура е сложна и исторична, има своите собствени интелектуални дебати и диализи между автори и произведения, които създават дълбочина и драматизъм на патриотичните символи.

Всичко това се губи, символите стават плоски, героите се превръщат в емблеми и татуировки – и може да се каже, че патриотичната култура придобива визуален статут, тя става „очевидна“, никой вече не се пита с дълбочина и драматизъм „а какво значи да си българин?“ И хората я защитават не с идеите и произведенията, а с образите на Ботев и на Левски, с пояси, навуща и развети 80-метрови трибагреници. Те наричат това традиция и смятат, че то е най-важното. А то не е никаква традиция – и патриотизмът става плосък, гръмогласен, щастлив и агресивен, често пъти и ксенофобски.

Това, което е най-ценно в българската културна традиции, изчезва, губи се интелектуалният ключ към него, децата и юношите не винаги разбират за какво става дума. Разбира се, това се дължи и на още много други неща. Преживяваме дигитална и визуална революция, която подменя Гутенберговата галактика, а класическите навици за четене се променят: четенето става бързо, на кванти, с ниска и „скачаща“ концентрация на вниманието, комбинира източници на информация, а не чете текстове докрай, не се опитва да прониква в неочевидни нива на смисъла, смесва се с други канали на информация – аудио и визуални.

С две думи, класическото четене като основна културна компетентност на модерната епоха до известна степен деградира. А това, което се случва с българското публично пространство, този национал-популизъм, е ефект от горното – както от спадането на основи културни компетентности, така и от комбинацията между ненужна експертност (по химия, физика, биология, география и пр.) и преподаването на навични националистически митологии (по история и литература) в училище.

ДВ: Нека накрая да пожелаем на българските ученици за 15 септември нещо хубаво. Какво може да бъде то?

Кьосев: Да им пожелаем да са основно на живо в училище, да общуват повече, да се радват и да изпитват любопитство към света. Да изпитват истински трепет, когато научават нещо ново и интересно. А доброто българско училище, добрите български учители (има такива без съмнение) могат да направят престоя в училище вълнуващ и интересен, така че да не е „престой“, а приключение в интелектуалния смисъл на думата. Ето, това да им пожелаем.

Втори мандат за Радев – път към пълно политическо пропадане

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/

В България да станеш президент е лесно, има не един, а няколко начина – ако Москва те одобри, ако ДПС те подкрепи, ако простият народ масово те признае за достатъчно прост или ако си доказан от небесата светец.

Не, това последното май няма да сработи. То не само не е доказано от практиката, но и явно изисква много повече морал, отколкото е допустимо за президентите по наше време. И по нашите географски ширини. Изисква също и крилца, с които да пърхаш при необходимост.

Така или иначе, два месеца преди предстоящия президентски вот, ние, българите, пак сме в особена ситуация – не бихме искали да знаем имената на вече известните кандидати за президентския пост, а онези, които бихме искали да знаем, не ни ги казват.

И веднага чувам обвинения в необективност, придружени с възражения – ако наистина е по-добре да не знаем имената на ММА-боеца Стъки или на азбукарската поетеса Цвета Кирилова, то защо пък да не щем да знаем името на кандидата Румен Радев, най-големият мераклия за втори мандат в света.

С Радев нещата са малко по-особени, граждани. Преди пет години той, вероятно за по-сигурно, бе избран чрез комбиниране на трите гореописани начина – и Москва го одобри, и ДПС го подкрепи, и простият народ го призна за достатъчно прост. А за всеки случай и ГЕРБ издигнаха срещу него напълно неизбираемата Цецка Цачева – нарочно, както стана ясно от признанията на Бойко Борисов.

Може би той и до днес се хапе по гъза за тази проява на политическа щедрост. Но може и да не се хапе, а вътрешно да се радва, че не скърши хатъра на руснаците и им поднесе победата на тепсия, защото иначе щяха да го изритат от властта не през 2021, а доста по-рано.

Не знам, пък и не ме интересува, Борисов да си бере гайлето за тази постъпка пред Свети Петър, ние нашето гайле вече предостатъчно го набрахме, дори само като гледаме през ден физиономията на Радев, която все по-безпощадно се обръща във физиономията на Живков, да цъфти по телевизора и да ни поучава – било с думи прости, било със заканително вдигнато по партизански юмруче.

Така или иначе, факт е, че Радев вече има доста подкрепа. Първо – от Москва. Даден бе ясен знак за това под формата на дружно посещение на опера със съветския посланик, другарката Митрофанова. Тя, операта, е занимание интимно, там може човек да позадреме, ако му стане скучно, да попръцне, ако на обед се е натъпкал с бобец. И, особено ако си президент, трябва да си наистина дупе и гащи с даден човек, за да го допуснеш в ложата си, отвъд линията на междудържавния протокол. 

Второ, подкрепа има Радев от БСП, ИТН и ИБНИ. От БСП – разбираемо, той се доказа през годините като борец за няколко важни техни каузи: че Крим е руски, че трябва да паднат европейските санкции срещу Москва, че в никакъв случай не трябва България да заменя руските изтребители с американски, че Бойко Борисов трябва да бъде публично бит с тояги, защото е грабнал кокала и не дава малко да гризнем и ние, горките, че, независимо от всичко, ще ни даде третият мандат, за да си направим политически ПР, такива ми ти работи.

ИБНИ не е ясно защо подкрепят Румен Радев. Може би защото изглежда красавец в очите на някои „лидери“ там, може би защото той ги създаде направо от мъгливото нищо на протеста, може би защото са слепи и глухи. Не знам, бе, граждани, честно.

За разлика от подкрепата на ИТН, чиито основания бяха ясно формулирани от самия Вожд и Учител. Той каза, че Румен Радев най-добре пасва на фигурата, която ИТН си представят за български президент. Разбира се, бат Слави забрави да уточни с кого го сравнява, за да разбере, че най-много пасва, след като не е известно името на нито един друг по-сериозен кандидат. Но това са дребни парадокси за ИТН в сравнение с другите чудеса, които натвориха само за няколко месеца.

Много се говори и за евентуалното включване на служебните министри Кирил Петков и  Асен Василев в политиката. Очаква се сега те да подкрепят Радев на президентските избори, а после Радев да подкрепи тях – било като база за бъдещия си политически проект, било направо като водещо присъствие в утрешната редовна власт.

Тези сметки са малко без кръчмар. Първо, Петков и Василев се представят за десни хора, но доказателство за обратното е дори само фактът, че са служебни министри на Радев. Той безсрамно призна неотдавна, че се интересува само от левия избирател – а истински десни хора не биха преглътнали да са пионки в ръцете на такъв тип.

Второ, в БСП вече зрее недоволство, че евентуалният проект на Петков ще отклони техни избиратели от правия път, а това е повод за напрежения, включително с президента.

И трето, не е сигурно, че след парламентарните избори през есента ще има редовно правителство, сигурно е по-скоро обратното. Орелът, ракът и щуката, които видяхме да теглят политическата каруца на всички възможни посоки, ще потретят упражнението, защото нравите им са такива. И интересите. И противоречията между тях.

Така че – толкова за Румен Радев, той има шансове да повтори мандата, но може и да бъде бит, ако срещу него се появи читав човек, който изведнъж събуди спящите хора с десни нагласи. Въпросът е откъде ще се вземе той и кой ще го издигне.

Доволен съм от факта, че Петър Стоянов, чието име се завъртя вече в руската рулетка, отказа да има нещо общо, само щяха да се размият нещата. Да, той е фигура с голям политически багаж, но както положителен, така и отрицателен. Стоянов е човекът, който изрече знаменитата фраза за НАТО и ЕС като „цивилизационен избор на България“, който докара в София Бил Клинтън, който направи много, за да се приемат Европейската рамкова конвенция за малцинствата и други важни документи.

В същото време той носи и големи грехове – не направи нищо за истинското реформиране на спецслужбите и за разчистване на проруския, тъмно червен армейски генералитет, влезе в открита конфронтация с правителството на СДС и лично с премиера Иван Костов, показа се слаб политически играч, като застана начело на вече разпадналото се СДС, а така нанесе последен удар върху и без това трудното за сглобяване дясно пространство и отвори портата пред популизма на Борисов и ГЕРБ. Така че старата харизма на Петър Стоянов отдавна вече не съществува и ако наистина искат да спечелят, ГЕРБ трябва да изберат кандидат с нова харизма.

Някои смятат за грешка възможността ДПС да издигнат свой кандидат за президент, но всъщност не е. Те вече заявиха, че ще направят всичко възможно Румен Радев да не бъде избран и като цяло това е добра новина. Със собствен кандидат, който така или иначе няма как да стигне дори до втори тур, ДПС ще мобилизират електората си, а на балотажа това може да се окаже много полезно за съперника на Радев.

Дали този съперник ще бъде издигнат от ГЕРБ или от ДБ – това са двете опции, които остават. Само че аз в момента не бих се обзаложил, че ДБ са толкова дълбоко настроени срещу Румен Радев, та да предприемат ефективна стъпка срещу него. Подозирам, че, за да умият очите на електората си, те ще издигнат собствен кандидат, но ще подберат някой неизбираем, тоест, ще изиграят нещо като номера на Борисов с Цачева или на Костов с Неделчо Беронов през 2006.

Подозирам, казвам, дано не стане така. Защото иначе може да се окаже, че на евентуалния балотаж ще отиде човекът на ГЕРБ, а това, при сегашната ситуация, дава допълнителни шансове на Румен Радев да бъде преизбран и България да продължи ентусиазирано по пътя на пълното политическо пропадане.

139 жертви на Ковид-19 в България само за денонощие. В Германия – 68.

Само през последното денонощие в България Ковид-19 е взел 139 жертви. За сравнение: в 83-милионна Германия броят на смъртните случаи е двойно по-нисък: 68. Там напълно ваксинирани са над 62%, а в България около 18%.

default

В България коронавирусът отново взима повече жертви. 139 са смъртните случаи за последното денонощие – този брой се доближава до пиковете по време на втората и третата вълна през ноември/декември 2020 и април 2021.

Засега мрачният рекорд – денят с най-много починали от Ковид-19 в България – остава 1 декември 2020, когато е имало 221 смъртни случая. Общият брой на починалите в страната от усложнения, свързани с Ковид-19, вече е 19 661. 

Сравнение: България и Германия

За сравнение: в Германия, чието население е близо 12 пъти по-голямо от това на България, смъртните случаи за последните 24 часа са по-малко – 68, според данни на германския институт „Роберт Кох“.

А средно за последните 7 дни в Германия е имало по 39 жертви на Ковид-19 на ден. За България този показател е по-висок: през последната седмица в България е имало по 73 жертви на ден. Това става ясно от данните на github.com.

В България общият брой на заразените с коронавирус от началото на пандемията досега е 473 270. От тях 415 246 са излекувани.

За последните 24 часа новозаразените са 1998. В Германия новозаразените за последното денонщие са 6287. А общият брой на инфекциите от началото на пандемията надхвърля 4 милиона.

Колко са ваксинираните?

Общо в България са поставени над 2,41 милиона дози от ваксини срещу коронавируса, от които 8050 – за последното денонощие.

Над 1,24 милиона са хората със завършен ваксинационен цикъл или около 18% от населението. В 83-милионна Германия напълно ваксинирани са вече 62,3% от населението на страната или 51,7 милиона души.