кафенето

Новини и не само

АЕЦ „Белене“ – поредната схема за ограбване на България

alyosha1_cr

Георги Георгиев, Фейсбук

Забележете цирка, който ще разиграят, за да могат да откраднат още няколко милиарда покрай АЕЦ Белене.

Първо ще обявят, че ще се строи от чуждестранен инвеститор, после ще прикачат дъжавно финансиране, за да точат от бюджета фирмите на руските мекерета.

Междувременно ще подпишат и договор, с който ще гарантират висока изкупна цена, но някак извън контекста, че кажат, че е необходимо отново да се повиши цената на тока, за да може да комулират средствата, които да крадат.

Накрая ще се получи следния резултат – ще имаме безсмислен АЕЦ, който ще продава скъп ток, 10 милиарда нови задължения, които ще изплащаме с надвишени сметки плюс постоянен риск от изтичане на радиация.

Да припомня, че руснаците си имат техни мекерета в екипите, които подготвят договорите от наша страна.

По същия начин тези мекерета заложиха и клаузите за реакторите, без дори да е подписан договор.

Да припомня и факта, че правителството на Борисов премести делото от арбитража в Париж в арбитраж в Швейцария, където го загуби, без дори да обжалва пред Швейцарския федерален съд, като укри от обществеността този факт до последния момент.

Да припомня и факта, че наеха адвокатска кантора, която се оказа, че е наета и от Русия по друго дело за 50 милиарда долара.

Ха, сетете се сами, как са ни защитавали и защо дори не обжалваха.

Преди време Борисов заяви, че няма защо да се притесняваме, защото щели да продадат реакторите.

Да де, ама няма балъци, които да искат руски реактори.

Що ли?!

Е, питам ви – ще допуснем ли всичко това и ще се превърнем ли за пореден път в безропотно стадо, което цедят от поредната схема за ограбване на България.

Да ни ви казвам в какво състояние е самата АЕЦ в момента, след 27 години изоставяне, и да не ви казвам как се строеше, защото бях участник в този процес.

Там се учих да заварявам.

На кота 16, на металните листове, покриващи плочата на реактора, които трябва да предпазят от изтичането на радиация.

Е, колко да съм ги заварил, при положение, че за първи път пипах електрожен?!

Друг е въпроса какъв е бил контролът, та изобщо ме допуснаха да заварявам. Но това е друга тема.

Сещам се и сега какъв ще бъде контрола и каква е вероятността половин България да се окаже радиационна пустиня.

Advertisements

Радев блокира смяната на „руския посланик в Русия“ Бойко Коцев

Преди няколко дни президентът Румен Радев в интервю за Euroactiv коментира основната критика към него, че е “про-руски настроен”.

“Това е модна медийна дамга в цяла Европа и не само. Аз се ръководя от интереса на България и на Европа”, отговори държавният глава.

Интересно защо след като смята, че е бил грешно набеден за връзките си с Кремъл, именно Румен Радев блокира предложението на правителството за смяна на сегашния посланик на България в Русия – Бойко Коцев. Вече два пъти. Това научи Терминал 3 от свои източници.

Бойко Коцев е определян като “руския посланик в Русия” (думи на политолога Огнян Минчев) и мандатът му вече веднъж е удължен, след като е избран на тази позиция през 2012 г.

Обикновено мандатът на посланици, особено в ключови държави е четири години, за да не развият привързаност към приемащата страна. Към днешна дата тече шестата година от мандата на Коцев и президентът възпира всеки опит той да бъде сменен.

Делата на Бойко Коцев в Москва, както и биографията му, показват и причината той да бъде определян като “руския посланик в Русия”.

Той раздава частни ордени на русофилски организации. Президентът на руската република Чувашия Михаил Игнатиев е бил награден с почетния знак „Самарски кръст” именно от Бойко Коцев. Само че това не е държавно отличие, а медал на организация под председателството на проф. Андрей Пантев, включваща в себе си повечето известни русофилски организации в България.

Първият носител на „Самарски кръст“ е Владимир Путин, а сред наградените е и „Русийският институт за стратегически изследвания“ към Владимир Путин, ръководен доскоро от ген. Леонид Решетников.

Бойко Коцев награждава Института за стратегически изследвания на Решетников

Именно този руски генерал бе предоставил на лидера на БСП Корнелия Нинова план за идеалния профил на кандидат за изборите в България, както първи разкри „Терминал 3“ на 2 декември 2016 г.

Впоследствие Нинова се среща с генерала, за да обсъдят кандидатурата на Румен Радев, след което Решетников и неговият Институт за стратегически изследвания изготвят план за победа на българските избори, както разказа Wall Street Journal на 23 март 2017 г.

Внезапно, в началото на тази година Решетников се оттегли от своята позиция, след като американските служби оповестиха, че Русия се е намесила в президентските избори в САЩ, а по-късно се появи информация, че именно институтът на Решетников е изготвил и план за намеса в американските избори, съобщи Ройтерс.

За топлите връзки между Бойко Коцев, Леонид Решетников и външният министър на Русия Сергей Лавров свидетелства и наш източник, който по-скоро смята, че Коцев е техен, а не български посланик.

След оттеглянето тази година на Решетников, Бойко Коцев се среща и с новия директор на института Михаил Фрадков, за което свидетелства и съобщението на руския институт.

Бойко Коцев и министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров

Биографията на Бойко Коцев е не по-малко показателна за неговите професионални качества. За това свидетелства и изтеклата грама на американския посланик Байърли в Wikileaks по повод предишното назначаване на Коцев като представител на България в ЕС.

Посланик Байърли изрежда ключовите моменти в биографията на Коцев, чиито връх тогава е зам.-министър на вътрешните работи в кабинета на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, както и образованието му по международно право от Московския държавен институт по международни отношения през 1980 г.

Но Байърли дава много по-остра оценка за него, като представя и другата му биография. Публикуваме тази част от грамата, в нейната цялост – акцентите са на редакцията:

“Въпреки впечатляващата му професионална автобиография, назначението на Коцев като посланик в Брюксел предизвика критики в България. Уважаваното седмично бизнес издание Капитал критично отбелязва, че служители на ЕС, които са работили с Коцев имат смесени чувства за качеството на работата му. Екипът по преговори за ЕС в Брюксел направи паралелна оценка, симетрична на тази за не така бляскавата работа на Министерствата на вътрешните работи на правосъдието, широко критикувана в последните два мониторингови доклада на Европейската комисия за България през септември 2006 г. и през юни 2007 г.. Експерти на ЕС, които подготвят докладите се оплакват от липса на сътрудничество от страна на служители на МВР, които са им отказали достъп до информация. По това време зам.-министър Коцев отговоря за въпросите на интеграцията в ЕС. Според един високопоставен служител на ЕК, цитиран от Капитал, Коцев е в състояние да прави „византийски номера“ и се очаква, че навикът му да избягва ясни отговори ще му спечели много врагове в Брюксел.

5. (C) Вътрешните критики към назначаването на Коцев са свързани най-вече с фигурата на покойния му баща, най-дълго управлявалият шеф на комунистическото външно разузнаване на България. Има твърдения, че Васил Коцев е участвал в една от най-известните операции на комунистическата Държавна сигурност, скандалното „убийство с чадър“ на дисидента-писател Георги Марков, убит с връх на чадър напоен с отрова през 1978 г. в Лондон. Опозиционната дясноцентристка партия на бившия премиер Иван Костов твърди, че Бойко Коцев едва ли е най-добрият избор за лицето на България в ЕС. Братът на Коцев, Емил Коцев, заема поста директор на Техноекспортстрой,мощна строителна компания, която е участвала в редица големи инфраструктурни проекти през последните години. Фирмата е собственост на българския концесионер на проекта за магистрала „Тракия“, проект, който беше опетнен заради обвинения в корупция. Въпреки твърденията за неправомерно влияние, няма доказателства, че Емил Коцев се е облагодетелствал от поста на брат си в правителството. Според опозиционния депутат Атанас Атанасов, бивш ръководител на българското контраразузнаване, Бойко Коцев е служил като неофициален юридически съветник на покойния Стоил Славов. Славов, който бе убит при бомбен взрив през 2004 г., е съосновател на една от най-големите организирани престъпни групи в България, СИК. Независими източници не потвърждават това твърдение, нито е излязло в медиите.

6. (C) КОМЕНТАР: Освен опитен дипломат, Коцев е и истински бюрократичен кариерист. Той изглежда приятен и с желание да се хареса, но е представил повече обещания и оправдания, отколкото реални резултати. Забележителен пример за това е как, когато преди няколко години, представители на правоприлагащите органи на САЩ и посолството обединиха усилията си да предложат на МВР споразумение за сътрудничество между правоприлагащите органи, Коцев, който беше начело на проекта в МВР, направи обещания, но документът така и не беше подписан.

В тази и в други ситуации, Коцев не би признал дали той е оторизиран или овластен да реализира това, което е обещал.

Коцев е стриктно лоялен към министъра на вътрешните работи Петков, барон на социалистическата партия, който сега се бори с министър-председателя за реформата във вътрешното министерство и разузнаването. Назначаването на Коцев в Брюксел се дължи повече на вътрешнопартийни механизми и политики, отколкото на чиста квалификация. Той е повече тактик отколкото стратег и е малко вероятно да внесе положителни щрихи в реномето на България в ЕС.

Накратко, България пропусна един шанс да направи впечатление.

Нашият съвет за тези, които работят с него е „довери се, но провери.”

Така Радев доказва себе си като отявлен прозападен демократ – отказвайки два пъти съгласувателната процедура за смяната на човека на Решетников и Лавров в Москва Бойко Коцев от посланическия пост.

Който разбра за радиацията, да помаха с третата си ръка

31 години след Чернобил нещата не са се променили особено. Радиоактивен облак минава над Европа, а всички вдигат рамене
Внимание радиация

Снимка: © Getty

„Радиация! В паника е цяла нация!

Радиация! Каква нелепа ситуация!“

(текст на песента „Радиация“ на Нови цветя)

Десетилетията минават, а сякаш нищо не се променя. Няма как човек да не се замисли за това след като отново се заговори за радиационен облак, който идва от териториите на бившия СССР и спокойно прелита над Европа. А отново разбираме за това постфактум.

На 10 ноември стана ясно, че френският Институт за ядрена безопасност IRSN е засякъл облак от радиоактивно замърсяване над Стария континент. Според френските учени инцидентът вероятно е станал между 27 септември и 13 октомври в района на Русия или Казахстан.

Повече от седмица по-късно (и около месец след събитието) руската метеорологична служба все пак призна, че в края на септември в страната наистина е имало завишена радиоактивност.

Данните са за региона на Южен Урал. Там се намира комплексът „Маяк“, където се преработва отработено ядрено гориво. Засега по стара социалистическа традиция „виновни няма“, ама и „опасност няма“.

Миналият месец обаче властите там въобще отрекоха да има повишени нива на рутений-106.

Тази игра на скрито-покрито е пример за това, че за 31 години някои неща „в руско“ са си все същите.

По света може и да хрупат моркови и чия в търсенето на вечен живот, но в Русия информацията за масово ползване не е особено на почит.

При аварията в „Чернобил“ през 1986 г. не Съветският съюз, а Швеция първа съобщава за радиоактивно замърсяване в атмосферата. 36 часа са нужни на властимащите в СССР да наредят евакуация на жителите на намиращия се до централата град Припят.

Призрачен град, който две десетилетия по-късно ни напомня за глупавата гордост на човечеството и способността ни да се унищожаваме, играейки си със сили, които трудно можем да контролираме. И какво се случва, когато не си подготвен за най-лошото и не реагираш достатъчно бързо.

У нас по това време за радиация не се говори. Пет дни по-късно се чества 1 май, хората крачат по улиците на София и другите населени места в страната, дъжд сваля радиоактивните частици на земята, а властта крие най-сериозната ядрена катастрофа в историята. О, времена, о, нрави.

Нормално е да помислим, че за повече от 30 години всички ще са си научили урока. Все пак при аварията в японската ядрена централа „Фукушима“ разбрахме почти веднага.

Но не – за радиационния фон над Европа новините идват от западни медии, а от там и в нашите. Поне ни успокоиха, че засечените в началото на ноември завишени нива на рутений-106 в атмосферата не били опасни за живота и здравето на жителите на Европа.

Хубаво успокоение, но дори опасност да имаше, какво точно щяхме да направим? Имаме ли идея какво да предприемем, къде и дали да се скрием, какви мерки могат да ни предпазят?

Такава информация липсва. Няма я в училищата, няма я и по медиите. След края на Студената война темата „ядрен риск“ не е на мода, защото в новия век „всички сме приятели“.

Решението е да потърсиш нещо в интернет, но нищо чудно да попаднеш на напътствия за това как трябва да „добавиш морска храна“ в диетата си и „да пиеш повече витамини“.

А радиоактивните заплахи не идват само от възможните аварии в АЕЦ в бивша съветска република, Япония или другаде. Живеем в една абсурдна епоха, в която вманиачен по Twitter бизнесмен контролира най-големия ядрен арсенал в света, а с един друг карикатурен диктатор редовно си разменят заплахи за „огън и жупел“. А ние стоим и чакаме шоуто, все едно са фойерверки за Нова година.

Остава утехата, че ако наистина има проблем, то „всемогъщата“ Държава ще ни предпази.

Същата държава, която едва се справя с бедствия като наводненията, например, и последствията от тях. Питайте жителите на Мизия, ако изобщо им се говори за това все още.

Какво тогава ще се случи при истинска радиоактивна катастрофа? По-добре да не питаме.

Край нова руска ядрена база у нас ще има епитафия: „От бившия български народ с благодарност за пищното колективно погребение“

Крайно време е спорът около погребването и ексхумацията на АЕЦ край острова със зловещата слава на масов гроб на жертвите на съветския строй в България да се пренесе на терена на геополитиката.

Ясно е, че “тарикатите”, които искат да услужат на руските началници и корупционери (открийте разликите между едните и другите), ще увъртат с рециклирани “икономически” аргументи и кръжат около кацата с рубли с надежда да продължат да ги черпят. За целта вадят от девет кладенеца мътна вода и я представят за чиста и ненапита – сякаш няма предистория на замърсяването на този бездънен кладенец на корупцията у нас.

За съжаление трябва да призная (безадресно, не ми се иска да споменавам имена на хора, които смятам за съратници и съмишленици по тази и други теми), че дори в комитета против АЕЦ “Белене”, който беше допуснат като страна в обществения спор преди наложения от съглашателя Борисов референдум за ядрената централа от 27 януари 2013 г. се чуваха гласове от рода на “дайте да не акцентираме върху руския характер на централата”.

Намекът беше, че по-ефективно е да оборваме опонентите с икономически аргументи, но подтекстът всъщност беше да не дразним излишно русофилите – ако има начин да ги убедим по друг начин, а не с факта, че Русия се домогва до ново, още по-голямо привързване на България към своето туловище.

Честната позиция е да се изправим и да заявим: не желаем да изграждаме нова, още по-голяма и дългосрочна руска ядрена база за влияние в България. Дори и да ни я подарят не им искаме данайските дарове, които водят след себе си нови десетилетия на обвързаности с държавата, която вече веднъж съветизира България до пълното й обезличаване, към което се стреми и нейният приемник Русия- ако позволим да се случи.

Няма друг символ на безцеремонното разиграване на руската карта в България, който да блести повече с отразената светлина на московските прожектори, от проекта за нова руска ядрена база АЕЦ в Белене. Имаме една от съветско време в Козлодуй, но на Русия това й е малко в толкова дащна държава.

Съответно Москва иска да  си осъвремени и да удвои влиянието си на благодатната българска корупционна площадка с още една подобна, с руска ядрена база. Тази трансформация е замислена точно като операцията с преминаването на съветското влияние в руско чрез смяната на 9 септември с 3 март, наложени като български национални празници по съветско-руски причини.IMG_E6267

Онези, които казват, че АЕЦ край Белене има нещо с икономиката, трябва да си припомнят, че проектът беше погребан за първи път от правителството на Андрей Луканов, когато съветската икономика се срина и лъсна на дъното й невъзможността за износ на съветско влияние в България под фопрмата на нов ядрен обект.

Аргументацията в полза на закриването на идеята се основаваше на заключение на 12 доклада от съветско-руска страна, които обявяваха строежа на нова ядрена централа край Белене за абсолютно нерентабилен и невъзможен (и опасен по подразбиране след неотдавнашната ядрена катастрофа в Чернобил).

После на власт в Русия дойде възродителят на имперските амбиции Путин и преродената съветска пета колона в България, посърнала в годините на руския колапс, получи конска (троянска) доза ядреналин като на (хибридна) война със заповедта по гарнизона: “Москва е зад вас, нито крачка назад”.

И вие ми казвате, че става дума за български проект, който “само” използва руска експертиза, а не за геостратегически опит за окопаване на руското вляние в България, региона и Европа, зависещ изцяло от “здравето” на руския имперски шовинизъм?

Не беше случайно, че руската ядрена идея България да бъде впримчена в руската ядрена орбита още повече беше възродена именно от Симеон Сакскобургготски, доведен в България като наказание за предишното българско управление, попречило българското въздушно пространство да бъде използвано от Русия при опита за провал на мисията на НАТО в Косово през юни 1999 г.

Още по-симптоматично беше впрягането на проруския троянски президент Първанов в тази ядрена колесница. Според конституцията на България на българския президент не му е работа нито да инициира, нито да финализира преговори от икономическо естество. Именно той обаче беше превърнат в трансмисия на руската енегийна експанзия у нас – сякаш на Русия й стигаше, че и без това си беше монополист в ядрената енергетика чрез захранването й с уран, както и в енегетиката изобщо чрез доставките на газ и петрол.

Превърнаха Първанов в главен търговски агент на руската енергийна експанзия и го въоръжиха с опорната точна, според която ставало дума за българския интерес – като по Оруел, нещо като “руският интерес е български и обратното”.

В един момент обаче на неговия приятел Борисов му стана по-важно да сложи на кантара еврофондовете, които крепят усещането за успех на неговото управление в България. Така везните в (про)европейска по неизбежност България се наклониха до прословутото прекратяване на руския ядрен проект АЕЦ в Белене на 28 март 2012 г., защото:

Защото при цена около 6 милиарда евро с кредитния ресурс, който ни се предлага – между 10 и 12% лихва, за 6 години строеж тази централа отива някъде от порядъка на 10 милиарда евро или приблизително 20 милиарда лева. Ние нямаме възможност да я платим, а и да задължим държавата поколения наред да плащат тези пари – няма как да стане. В същото време целият ядрен риск, ако нещо се случи там, на този земетръсен разлом, остава за сметка на България”, аргументира решението премиерът Борисов, цитиран от “Фокус”. http://dnes.dir.bg/news/aetz-belene-golemi-energijni-proekti-10840507

На следващия ден премиерът Борисов нарече в Народното събраниe АЕЦ “Белене“ “една лъжа” и “балкански трик”: АЕЦ „Белене” е една лъжа и балкански трик. Този трик не минава никъде, затова не може да се намери стратегически инвеститор, заяви премиерът Бойко Борисов от парламентарната трибуна на дебатите по проекторешението за спиране на АЕЦ “Белене”

С това решение Борисов обича да се отбранява, когато изобщо бъде “нападан” за сервилното му поведение спрямо Москва. Сега обаче е решил наново да разрови закопаната в “гьола” край Белене дружба и глашатаите на тази руска стратегическа задача подготвят реинкарнацията с приказки за заровените там пари – сякаш аз и вие сме ги заровили, а не престъпниците, налагащи тук руската политика на бетониране на съветското влияние и превръщането му в руско с нови средства (средствата, или жертвите, ако щете, никога не са били проблем за евразийската империя в преследването на манията й за величие – както се отбелязва с тъжна самоирония в песента по текст на Окуджава във филма “Белоруската гара” – “мы за ценой не постоим”, т.е. цената за нас няма значение).

Икономистите многократно са оборили смисъла от съществуването на АЕЦ край Белене. Но не икономистите, а лобистите на руското стратегическо проникване и откровените корупционери (открийте отново разликите между едните и другите) правят в момента изкуствено дишане на най-големия труп в икономиката, завещан ни по линия на съветизацията на България.

Трябвало само да се обърнем към …Росатом, каза открояващата се все повече като говорителка по темата за съживяването на уж погребания от нейния началник Борисов проект министър Теменужка Петкова.

“Само” Росатом ли трябва да повикаме на помощ? Няма проблем. Росатом веднага откликна. Преди ни препоръчваше да взимаме пример от Китай, по-късно Турция излезе на мода като образец за подражание, а сега вече ни тикат в очите Унгария като пример за добро сътрудничество с Русия в ядрената енергетиката.

Само че нито Китай, нито Турция, нито Унгария могат да бъдат заподозрени в традиционно боледуване от русофилство, докато в България осъществяването на втора ядрена база на Русия в България би ознававало да си сложим надгробен паметник върху новопридобитата европейска същност на България с епитафията:

“От бившия български народ с благодарност за пищното колективно погребение”.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: http://clubz.bg/60957-martin_dimitrov_dogovorihte_se_s_kremyl_za_belene_no_imate_problem

Какво издаде Валери Симеонов

Тези дни Валери Симеонов даде интервю, от което научихме много важни неща. Включително и за Борисов. А фактът, че въпросното интервю бе дадено за медия на Пеевски, още повече усилва думите на вицепремиера. Ето ги:

Валери Симеонов

Коментар от Татяна Ваксберг:

Благодарение на Валери Симеонов научихме нещо много важно: как точно се извършват уволненията на високопоставени политици. Досега знаехме, че Бойко Борисов ги уволнява когато си реши, независимо от поста, който заемат.

Това знание водеше до тревожното предположение, че страната се управлява с авторитарни жестове, размиващи границите между отделните власти. Не знаехме обаче как точно се извършват тези уволнения и защо почти никога не водят до протести на отстранените.

„Хора, които имат съвест“

Сега обаче научихме как: Борисов просто им намеква, че ги лишава от подкрепата си, след което изчаква страхът от отхвърлянето да се задейства сам и да доведе до оставка. Вижте какво казва вицепремиерът Валери Симеонов: високопоставените политици, “които имат съвест”, търсят подкрепа от Бойко Борисов и ако вместо подкрепа получат репликата “както решиш”, просто си тръгват.

Ако нещата действително се случват така, съвсем естествено е, че хора, отстранени по този начин, не биха тръгнали да шумят по медиите, не биха негодували срещу партийния бос и не биха писали статии в защита на разделението на властите.

Не би го направил и уволненият по този начин председател на парламента Главчев, защото и той е не жертва, а участник в цялата история: Главчев е този, който е потърсил подкрепа от Борисов и така на практика е показал, че законодателната власт е в подчинено положение спрямо изпълнителната. Той е този, който накрая е взел решение, изгодно за изпълнителната власт, а не съобразено с ръководения от него парламент.

Описанието, предоставено от Валери Симеонов, не е някаква пикантна подробност, а същината на управлението в наши дни. То разкрива и другата половина на явлението “пирамидална власт” – раболепието. Фактор, без който нито един самодържец не би оцелял и минута на върха на пирамидата.

Интервюто е дадено от един видимо ядосан човек, чийто гняв обаче е насочен не срещу нарушаването на демократични принципи за разделението на властите, а единствено срещу факта, че това нарушаване се извършва еднолично от премиера. По всичко личи, че Симеонов би желал нарушението да се извършва с негово участие.

„Изключително некоректно е!

Вижте от какво е недоволен: “Изключително некоректно е аз да научавам от медиите за поредното освобождаване на човек, и то на председател на Народното събрание”. И още: “Когато трябва да се отстраняват хора, Борисов го решава еднолично. Повтарям, че това е еднолично поведение, което е недопустимо в коалиционен формат. (…) “Ние сме пренебрегнати (…) обърнаха ни на безгласни букви в коалицията”.

Татяна ВаксбергТатяна Ваксберг

Когато коментира намесата на изпълнителната власт в работата на законодателната, Симеонов е възмутен не от факта, че такава намеса се е състояла, а от обстоятелството, че намесата не е била потулена: “можеше да се видят с Главчев вечерта, а не в парламента”.

Недоволен е и от това, че Борисов е дал повод коалицията да бъде атакувана от БСП. По същността на проблема – нито дума. Но няма и смисъл.

Единственият терен, на който Борисов и Симеонов могат да се чуят един друг, е този на силата. “Още утре мога да те сваля от власт, нали знаеш?” – това казва Симеонов на Борисов и неслучайно го прави чрез интервю за медия на Пеевски. Само заради този факт би следвало да качим на степен всички тежки думи, с които Симеонов коментира поведението на премиера.

Мнозина наблюдатели вече обявиха предсрочните избори за неизбежни, защото виждат края на сегашната управляваща коалиция. Коментира се най-вече ролята на Пеевски – фигура, известна с това, че поглъща властите, а не просто размива границите между тях, за да постави една по-високо от друга.

Може и да е така. Въпросът е има ли реален избор между Борисов и Пеевски и как да кръстим страната, ако отговорът е “не”.

Защо имаме нужда от Григор Димитров

Напълно излишен въпрос, тъй като отговорът е повече от ясен. Както се оказа – не е точно така. Не и в България. Намират се хора, които казват, че захласването по “някакъв спортист” е признак за примитивизъм и нисък интелект.

Какъв е пък толкова тоя Гришо? Хайде стига сте ни заливали с него! Има къде-къде по-важни неща. Паднал, бил – все тая. Какво като е трети в света, голям праз! Та той даже не живее в България и не си плаща данъците тук, говори лошо родния си език. Защо да го харесвам?

Нека започна от един от последните “доводи”. Да, не живее в България, а в Монте Карло (като постоянна регистрация, иначе живее от континент в континент, град в град, корт в корт и полет в полет) просто защото Монако е данъчен рай. Неслучайно там пребивават и други тенисисти, пилоти от Формула 1, голф играчи, асове от колективни спортове след края на кариерата си, звезди на шоубизнеса…

Давид Гофен, с когото Григор снощи игра епичен финал, също живее в Монте Карло. Дали белгийците са му обидени по тая причина? Борис Бекер пък от много години не е в Германия. Той има дом в Лондон, където даже успя да банкрутира.

А дали германците имат зъб на Михаел Шумахер, 7-кратният световен шампион във Ф1, заради това че много отдавна, още на върха на славата си, избра идилията на Швейцария?

Примерите са безброй.

И не знам как говори и къде живее, но навсякъде, където играе, той представя България. Името на страната и флага ни стоят веднага след неговото. Може да е имал възможности да играе под чуждо знаме – срещу много пари. Не го e направил. За разлика от други, които се върнаха с подвити опашки от Казахстан, да речем.

Григор Димитров е първият българин, влязал в световния елит на аристократичен и богаташки спорт като тениса, най-популярният индивидуален спорт. Преди него имаме едно епизодично влизане в топ 100 на Орлин Станойчев.

Новак Джокович, например, имаше стъпки, по които да върви. Не и Григор, който тръгна от Хасково като най-обикновено момче.

Сега е всеобщ любимец в “белия спорт”, всички го харесват и уважават. Не се забърква в скандали като Ник Кириос, например, друг голям талант.

Не само пее с Роджър Федерер. Мениджърската агенция на Маестрото на тениса се грижи за интересите му. Анди Мъри кани българина на демонстративни мачове, на които се играе с шотландски полички. Новак Джокович помагаше на първата ни ракета със съвети в началото на пътя му.

А Рафа Надал отвори дома и корта си за Григор. За да потренират заедно. Дни наред. Днес Димитров признава колко много му е помогнало това.

ОК, нека остави настрана блясъка и аристокрацията на тениса. Че Дейвид Бекъм плаща кой знае колко пари за ложа, за да могат той и един от синовете му да гледат Григор. Че е трети в света, че вече е много популярен. Че мери ранг с изредените по-горе световни величия.

Григор Димитров е безупречен до момента на корта и извън него и пример за подражание в една страна, която има отчаяна нужда от такива хора. Добри примери. Не казвам герои, не само защото звучи изтъркано. Самият Григор не изглежда да се мисли за такъв, той се държи земно, не се изтъква.

Покрай психозата и Гришоманията тези дни дали се заслушахте в думите му след победите в Лондон? Димитров все говори за това колко много работи, как тренира, как иска да постига целите си стъпка по стъпка, мач по мач…

Той говореше как се е “преборил с демоните си”. Как след грешка или загуба вече гледа напред – в следващата точка.  Остава фокусиран, а не се връща постоянно и саморазрушително назад към провала си.

И показа това с ракетата си. От ефектен играч, който редуваше атрактивни успехи с чести поражения (красиви) демонстрира, че вече може да печели и когато не му върви.  Да проявава харектер, да се променя на корта спрямо обстоятелствата. Да измъква нервни мачове с много психологически пикове и спадове.

Не е ли това житейски урок?

На този фон България е на едно от първите места по затлъстяване и затъпяване сред подрастващите. Те не искат да учат, все повече имат трудности да четат и смятат, не искат и да спортуват.

Онзи ден говорих с един треньор от футболната школа на “Славия”, в която тренират няколкостотин деца.

Той ми каза следното:

“Моето наблюдение е, че децата вече са много слабохарактерни. Това е проблем на цялата нация, не само на футбола и спорта. Отказват се от първото нанагорнище. Няма го хъсът. После, целта е много ниска. Те искат да играят футбол в Първа лига. Не в чужбина, а в мъжкия отбор на клуба си. Трябва да имат много голяма амбиция. Аз искам да ги карам да се целят много високо, а къде ще стигнат е друг въпрос. Има много фактори, които оказват влияние. Но когато целта ти е ниска, няма как да стигнеш високото ниво. И не да гледат охолния живот на Кристиано Роналдо, а да си дадат сметка, че за да стигне там, той е платил цена.”

Някои се оглеждат и в охолния живот на Григор Димитров. Но дали си дават сметка и за неговата цена. Че личният му живот е изцяло на заден план, че има няколко седмици почивка в годината. Че останалото са тренировки, полети, кортове, поредния турнир и хотелска стая… Спор няма – той сам си е избрал това и си харесва живота.

Сигурно има родители на млади тенисисти, на които вече се привиждат 2,5 милиона от наградния фонд в Лондон. Не, смисълът не е в това.

Ясно е, че до това ниво стигат малцина. Смисълът е такива като Григор да подтикнат детето ви да тренира нещо, да мечтае и да се цели високо. Утре може да стане какъвто поиска (дай Боже) – лекар, инженер, компютърен специалист, адвокат, нещо в рекламата, туризма или пиара… Спортът ще му даде качества и навици, каквито другаде не може да придобие.

И безценни уроци. Че каквото и да правиш много трябва да бачкаш и учиш, че трябва да се променяш, да се изправяш след паданията и да опиташ да опровергаваш околните и самия себе си понякога. Че всичко е възможно.

Сега славим Григор Димитров. Но не беше толкова отдавна, когато сложихме кръст и на неговата кариера. През 2015 г. той имаше спад и побързахме да отсъдим, че вече е стигнал тавана си. Ще си останем само с големите очаквания и надежди. Ами безумното прозвище “бейби Федерер”? Какво ли е от тийнейджър да бъдеш сравняван с най-великия в тениса?

Ето ви един от “демоните” на Григор Димитров, с който той вече се справя.

2018 г. се очертава като много интересна и важна за Григор. Но сърцето ми е свито отсега. Ами ако не стигне пак поне до полуфинал в Австралия и не спечели турнира в София?

Нека опитаме и ние да преборим един демон и да подкрепяме Григор, независимо дали, колко и какви титли ще спечели още в тениса.

Нито икономиката ни е пазарна, нито държавата е правова

zx860_3044442От интервю на адвокат Георги Атанасов за Mediapool.bg

Законодателната инициатива да се „извърши проверка чрез отпадане на давността за престъпления по приватизационни сделки“ дефинира безспорно кой ще извършва проверката – прокуратурата и МВР.

При този проверяващ единственото реалистично нещо, което ще се случи, е… екологична катастрофа. Тя ще е резултат на масовото изсичане на гори, за да се направят копия на хартиен носител на документите по няколкото десетки хиляди приватизационни процедури.

Като се прибавят към тях и практически същото количество документи по съдебните процедури за оспорване на решенията на приватизиращите органи за избор на купувач и като се умножи по две – за прокуратурата и разследващите органи, а може би и по три, защото ще има и някой, който да координира, съответно четири, пет или десет, когато се създадат специализирани групи за проверка от прокуратурата, разследващите и оперативните от МВР…

Най-вероятно ще се наложи да закрием Изпълнителната агенция по горите, или както там се нарича сега този държавен орган, който отговаря за държавния горски фонд.

Другото напълно реалистично нещо е, че пак ще задръстим МВР, разследващи и прокуратура с напълно безсмислена работа, при това работа, от която те не разбират, няма да разберат и същевременно ще им дадем алиби или оправдание да не вършат онова, от което разбират и трябва да правят по закон.

В същото време „възстановяването“ на давността за наказателни дела обективно не е годно да произведе правен ефект по отношение на онези, чиито деяния вече са покрити от изтекли давностни срокове, а за тези, които не са, нищо не им пречи да ги разследват сега или чрез изменение на Наказателния кодекс да продължат конкретните давностни срокове за евентуалните приватизационни престъпления.

Милиционерската държава се отличава от правовата по това, че дори когато се прави опит всяко хрумване на управляващите да бъде облечено в закон, в правовата държава това става при спазване на определени принципи. Наричат ги принципи на правовата държава и всяка правна норма, създадена от българските нормотворчески органи, трябва да може да издържи тест за съответствие, ако искаме да се кичим с това определение.

В действителност нито икономиката ни е пазарна, нито държавата е правова. Това се казва пряко даже в доклада на ЕК, в който за законодателната дейност се констатира пряко, че нарушава първия основен принцип на правовата държава – този на законността.

В доклада на ЕК се казва изрично „последните събития в Народното събрание отново привлякоха вниманието към въздействието от непредвидимия процес на вземане на законодателни решения“ и се отчита противоречив и нелогичен подход към преразглеждане на законодателни разрешения от предходна или дори от същата година на същия законодателен орган.

Нарушава се още принципът на правната сигурност със създаване на норми от „най-общ характер“, в смисъл на норми без еднозначно тълкуване. Едни и същи действия ще се тълкуват от едни прокурори като действия „при приватизацията“, други ще ги тълкуват „по повод приватизацията“, трети ще ги комбинират или пряко ще ги съчетават, за да не пропуснат нещо.

Всичко това ще се изсипе в съда, който отново ще бъде принуден да вади „горещия картоф“ и да доказва на света, че е независим съд в правова държава.