Оди сей

Иво Инджев

Продължава у нас Одисеята с идеята за дясно обединение в търсене на златното руно срещу съпротивата на задкулисието, доминирано от наследници на РУМНО (Разузнавателно управление на министерството на народната отбрана, както се наричаше в НРБ един от клонингите на КГБ у нас). 

Според някои анализатори именно този продукт на съветската окупация, туземен еквивалент на съветского ГРУ у нас, е надделял през последните години в задку(ма)лисието, видно от генералския марш в българската политика. 

При тях на Запад – в истинските натовски държави сред европейските колонии на Москва, побеждават на изборите истинските натовските генерали. 

Справка: Петър Павел в Чехия, бивш комунист, но също така и първи източноевропеец на много висок ръководен пост в НАТО, който срази току-що московската пета колона и замени разкаялия се за своето русофилство след руската агресия срещу Украйна предшественик на този пост Милош Земан. Дори той, бившият заклет русофил, отказа стане рашист. Заяви следното след нахлуването на путлеристите в Украйна:

“Русия извърши престъпление срещу човечеството. По-рано казвах, че “руснаците не са луди”, че да нахлуят в Украйна. Сега виждам, че съм сгрешил. Лудите трябва да бъдат изолирани. Русия я чака изолация и самота”.

Междувременно, междинните резултати от съпротивата срещу рашизма у нас, даде преднина на все така проруската Унгария на Орбан да ни задмине в класацията по европейска корупция (с руски корени).

И така, положението в Итака, родината на Одисей, тук е: оди сей, за да жънеш победа. Това го разбраха най-сетне онези, за които мнозина от нас гласуваме и гладуваме за обединение.

Много пъти съм предлагал тази идея и направо ме посиниха до тъмно синьо шамарите на шаманите сред моите опоненти. Не съм бил прав, твърдяха те. Отделно десните щели да вземат повече.

Аз, разбира се, съм глупак. Каза ми го къде, къде (как къде, в една телевизия) по-умна от мен политоложка. Повтори ми го към 8 пъти, за да запомня. Щото съм глупак, нали така.

Обаче “глупаци” се оказват всички онези, които от години ме спират по улиците и ме питат защо “нашите хора не се обединят”. 

Нямам нищо против политолозите, освен спрямо носорозите (между тях). С единствения рог вървят напред и държат всички да ги следват. Обобщаващата им претенция, че те са върхът на разбирането и познанието за политиката, щото са политолози, е като евентуалната претенция на правистите, че са винаги прави. Защото са прависти.

От тази (о)позиция си позволявам да споря с политолозите за залозите. 

За предстоящите избори, става дума. Не всички политолози са ма(с)кари, натежали със скърцане ( на зъбите) от пачки в усилието си да повдигат рейтинги.  

Не си мисля, че  непременно получават пари в брой или са сключили договори за обслужване на ГЕРБ и ДПС. Но ги има доста. Да не кажа нещо повече, че не мога да го докажа. Само го наблюдавам като феноМЕN и феноWомаn, след което споделям резултата от наблюдението си тук.

Няма как да знам със сигурност, но – понеже ми е позволено да правя прогнози, тъй като не съм политолог – правя обосновано предположение за победа на обединение около ПП и ДБ на изборите на 2 април.

Не мисля, че това ще им позволи непременно да съставят правителство, но победата над р(ев)а(н)шистите е важна стъпка от прехода към тяхното последващо отстраняване от ключовите позиции в държавата, в които са се окопали, докато прокопаваха разни потоци: турски, парични, корупционни.  

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Сбогом и благодарим за законите

Капитал

Сбогом и благодарим за законите

В журналистическите среди като анекдот се разказва една стара случка, когато в комисия един депутат възкликва: „Колеги, моля ви, подкрепете ми поправката, че тоя парламент скоро свършва, а аз все още съм на минус.“ И те взели, че го съжалили.

Отбелязването на точки в настоящия парламент обаче може да струва много на обществото.

За три месеца депутатите не можаха да придвижат изключително важни за цялото общество закони, но само за две седмици в дневния им ред се появиха куп видимо лобистки поправки.

Министерството на финансите например предложи промени в Кодекса за застраховането с идея да се бетонира основният принцип в системата „Зелена карта“ – „първо плащаш, после оспорваш“. Те са важни, тъй като са свързани с поет от България ангажимент за влизането й в еврозоната.

Между двете четения на проекта обаче депутати от ГЕРБ и от „Български възход“ внесоха своя добавка, която обезсмисля идеята. Текстовете им са еднакви, включително и правописните грешки в тях, и реално са в полза най-вече на лидера при застраховка „Гражданска застраховка“ – „Лев инс“.

Така или иначе проевропейската партия ГЕРБ е напът на спъне България за еврото.

„Свеж“ пример са и внесените в последния момент скандални поправки в Закона за горите от депутати от ДПС и „Български възход“, които за щастие не получиха одобрение. Те целяха да разхлабят правилата за сечи в горите и връщаха отново стария казус с улесняването на строителството на ски писти и влекове в горите.

Измененията всъщност са почти същите като поправките „Витоша ски“ от 2012 г., които тогава бяха правени по мярка на концесионера на зоната в Банско – „Юлен“. И които отпаднаха след масови протести.

Връщането им на дневен ред отново впряга публична енергия в казус, по който обществото отдавна и категорично вече е показало мнението си. А това носи тъжно усещане за въртене в омагьосан кръг.

А законите, които са ключови за еврото, реформите в съдебната система или за плащанията по Плана за възстановяване – тях да ги мисли следващият парламент.

Още по темата четете тук:

Срам ме е заради русофилите

Александър Андреев

Срам ме е заради русофилите в България. Заради онези „русофили“, от чието име говори Николай Малинов. Той беше гост в руско предаване, в което бяха изречени умопомрачителни лъжи и пропагандни клишета. От А. Андреев.

Срам ме е заради русофилите в България. И по-точно: срам ме е заради онези „русофили“, от чието име говори Николай Малинов.

Защото знам, че има и други, има ги. Хора, които са привързани към добрата Русия с нейната велика култура, с учените и мислителите, с чудесния руски език и прословутата руска душа. Хора, които – за добро или зло – са подвластни на „загадката, обвита в мистерия във вътрешността на енигма“, както Чърчил определя Русия.

Българският народ подкрепял Русия, но не случил на политици

Лидерът на ПП „Русофили за възраждане на отечеството“ Николай Малинов преди няколко дни беше гост в популярното тв-предаване на руския Първи канал „Голямата игра“ (всъщност не беше гост – беше си у дома, защото е официален представител на въпросната телевизия в България).

Г-н Малинов добре говори руски, но с това списъкът на комплиментите ми за него се изчерпва. Доколкото разбрах, бившият депутат от БСП се включи в предаването със самочувствието, че може да даде важни оръжейно-стратегически и политически приноси за успеха на „специалната операция“, както той нарича завоевателната война на Русия срещу Украйна.

Принос първи: американските танкове „Абрамс“ са по-слаби от руските. Това г-н Малинов го знаел от военната си служба в България през 1987-1988 година.

Принос втори: След като Германия достави на Украйна своите танкове „Леопард-2“, в Европа ще бъдат разположени американски „Абрамс“, в резултат от което САЩ ще овладеят европейския пазар.

Принос трети: Русия и без ядрено оръжие може само за часове да унищожи военната инфраструктура на цяла Европа.

Принос четвърти: Българският народ подкрепя Русия, но е попаднал на лоши политици, които го лъжат и играят по свирката на Вашингтон.

Във връзка с този принос в студиото на „Голямата игра“ възникна радостно оживление, защото се оказа, че не само многочисленият български народ, но цяла Азия, Африка, Латинска Америка и изобщо две трети от света подкрепят Владимир Путин и неговата война.

И на Румен Радев бяха отделени няколко минути

Нужно ли е да добавям, че предаването беше напомпано с войнолюбива реторика, а в обектива на камерите гледаха мрачни мъже с кръвожадни изражения, които навярно от сърце рецитираха умопомрачителни лъжи и пропагандни клишета?

Едва ли е нужно да се споменава и още нещо: на този конвейер неслучайно попадна и българският президент Румен Радев, на чиято „последователна“ позиция срещу военната помощ за Украйна уважително бяха отделени няколко минути.

И понеже стана дума за лъжи: водещият на предаването без да му мигне окото съобщи на зрителите, че интервюто с Радев по „Дарик“ било вече заличено. Разбирай: изтрито от архивите по нареждане на евроатлантическите нагаждачи в София. Пък въпросното интервю си е в отлично здраве и пълна дължина, на един клик разстояние – но публиката на Първи канал не го знае…

За да се върнем към лидера на ПП „Русофили за възраждане на отечеството“, който е подсъдим за шпионаж в полза на Руската федерация: нима Путин, закичил го със славен орден, нима ГРУ-ФСБ-СВР, нима цялата руска историческа претенция не са успели да си намерят нещо по-убедително, нещо по-талантливо и интелигентно от този усмихнат Малинов в костюм, който говори добре руски?

Та затова ме е срам заради русофилите в България. Защото който си е избрал такива приятели в България, на него врагове не му трябват.

Поне научете как изглежда Мадарския конник

Мануела ГереноваВсеки може да извади стотинка, за да установи, че и на нея лъвът е "стъпкан"

Снимка: iStock Всеки може да извади стотинка, за да установи, че и на нея лъвът е „стъпкан“

България е велика страна, която обаче все някой някъде се стреми да унищожи.

Подобно схващане се таи у немалко сънародници и периодично избухва на гръмки талази. По тяхно мнение това унищожение винаги, ама винаги идва от запад, а не от изток.

На запад, някъде в митичния Брюксел или дваж по-митичния Вашингтон, сън не спят, а кроят планове да ни забранят я шкембе чорбата, я розовите домати, я Мъжкото хоро.

А напоследък атаките срещу нашата мила рòдина даже зачестиха.

Тъкмо да се успокоим, че няма да ядем насекоми, защото са твърде солени (на цена, не на вкус), и дойде нова тревога – на еврото, което още не сме приели, българският лъв бил стъпкан.

https://platform.twitter.com/em

Вестта, че на гърба на монетата от 2 евро ще бъде изобразен Мадарският конник, но със „стъпкан лъв“, от няколко дена пъпли из социалните мрежи топло и уютно като „Лада Нива“ по стръмен наклон и точно като руския джип мята кал, откъдето и да мине.

Уж скандалният макет всъщност е „претоплена манджа“, защото е от 2014 г. И няма как да не изникне питането защо се припомня точно в момента, когато се събират подписи за референдум срещу еврото.

Едно друго питане обаче започва да пулсира още по-силно и осезаемо в главата на онези с още действаща мрежа от неврони – защо хора, които определят себе си като родолюбци, пламенно загрижени за родния лев и чест, не знаят как изглежда Мадарският конник?

Барем него да бяха запомнили, учи се в първи клас.

Снимка: iStock

Пък ако спомените за госпожа класната и учебниците по родинознание са поизветрели, всеки може да бръкне в портфейла си и да извади стотинка. Която и да е – от 1 до 50 стотинки, и да установи, че и на нея лъвът е „стъпкан“. Ами сега?

Сега е време за малко история, като за целта ще цитираме историка д-р Александър Стоянов, който обяснява, че лъвът под Мадарския конник не символизира България, а сломените врагове на владетеля. 

Стоянов припомня още, че на барелефът е изобразена класическа ловна сцена. Персийските шахове също избиват лъвове, а месопотамските царе даже ги душели с голи ръце. С други думи, Мадарският конник е образец на античното изкуство, който се изучава с любопитство и до днес.

Именно по тази причина конникът краси гърбът на монетите ни от разпадането на Народна република България до ден-днешен.

Точно затова, съвсем логично, от Българската народна банка си го представят и на гърба на еврото, когато то бъде прието. По този начин обликът на българското евро няма да се различава драстично от този на българския лев.

В едно зряло и образовано общество това щеше да е прекрасна новина – какво по-хубаво от това да съхраним Мадарския конник? В такова общество обаче опорката за „стъпкания лъв“ нямаше да мине.

Накратко - не, няма

Ще ни принуди ли Европейският съюз да ядем насекоми и то – без да знаем

Накратко – не, няма

Всеки щеше да се сети я за класната и урока по родинознание, я да извади една монета и да я разгледа внимателно, след което да се подсмихне и да си продължи живота.

Вместо нормалност и зряло поведение имаме поредната истерия. Ще ни вземат децата, ще ни забранят да си бием жените, ще ни спрат кръщенетата… ще ядем задължително буболечки, които ще плащаме със „стъпкан лъв“…

Лъжлива информация за откраднати деца се сменя с такава за ваксини, тази за ваксините – с кемтрейлс и „пръскане“ от небето. Фалшивите новини нямаше да са такъв проблем, ако не си намираха крайно плодородна почва, където избуяват, процъфтяват и дават изобилен плод.

Неспокойните сънародници не вярват и не вярват, че никой не иска да ни унищожава, унижава и претопява.

Поне не никой, освен мъгливият изток, от който долита цялата лавина от дезинформация. 

Стъпканият лъв в релефа Мадарски конник – историята трябва да се учи, очевидно е полезна

Стъпканият лъв в релефа Мадарски конник – историята трябва да се учи, очевидно е полезна

ПП и ДБ – думите са лесни, адекватните действия – трудни

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg

ПП и ДБ се канят да се явят заедно и на извънредните парламентарни, и на местните избори през тази година.

Много зряло, похвално начинание, на фона на всички простотии, които се вихрят в България през последните години, най-вече – на очевидната неспособност партиите да мислят за каквото и да било друго, освен за своите лични кукли и парцали.

Умението не просто да проведеш диалог с друга партия и да намериш общите допирни точки, а и да работиш съвместно с нея в реална политическа ситуация, на избори, е дефицитна стока в българската политика изобщо. И ако ПП и ДБ успеят да изработят тази стока и да я извадят на политическия пазар, той наистина ще се обогати.

В цялата ситуация обаче има много неща, които смущават и водят – поне мен ме водят – до лесни въпроси с трудни отговори.

Като начало – темата за политическата форма, която ще има това „обединение“. Имам предвид факта, че двете партии /за по-прегледно спестявам постоянното напомняне, че ДБ сама по себе си е коалиция и я приемам за единен политически субект – б.а./ не са еднакви по характер.

Ако трябва да ги класифицирам политически, макар с цялата условност на тези характеристики, ще кажа, че ДБ са нещо като либерален ляво-центристки проект, а ПП е всеядна популистка формация, готова  – с оглед на конкретната ситуация и в името на властта – да сподели и практикува от левичарски социални политики, през либерални обществени визии, до понякога внезапно избликващи десни думи и дела.

Впрочем, доколкото знам, то такъв е и съставът на тази партия – карашък от сталинисти и путинисти, до нормални десни хора. Как живеят заедно не ми е ясно, но го правят.

Какъв хибрид обаче ще се роди от годежа между ПП и ДБ? Дали той ще е достатъчно жизнен и политически адекватен, та да привлече допълнителна обществена подкрепа за новия проект или ще е хаос от добри и лоши стъпки, които ще оставят у публиката представата за нестроен хор, в който единият глас пее против другия, не заедно с него.

Това наистина ми се струва най-важният въпрос и неслучайно Кирил Петков побърза с опита да му отговори, преди нещата дори да започнат да се случват. Онзи ден той недвусмислено заяви: „Започва дясното обединение на добрите сили, процесът ще е като лавина!“

Добър отговор в пропаганден план, но отвсякъде сух. Е, не съвсем отвсякъде. Ако това е утеха, в изречението има една вярна дума – „процес“. Факт е, че предстоящото сътрудничество ще бъде „процес“, но всички други думи в изказването на Петков са повече или по-малко изсмукани от пръстите.

Да започнем с думата „започва“. Ами нищо още не започва, налице имаме изложени намерения, вероятно в главите на лидерите от двете страни има някакви планове за това как намеренията ще се реализират, но всичко още е само на думи.

Ставащото в момента повече прилича на сондиране на общественото мнение, отколкото на реални стъпки. Докато започне процесът, има да се случат още доста формални и неформални неща, които ще откроят и неговото бъдеще. А времето до 2 април не е много.

Думата „дясното“. Както казах по-горе, най-многото, което може да се приеме като адекватна политическа ориентация на двете формации е нещо ляво-центристко. Ако те бяха истински десни партии, досега много неща през последните години в България щяха да се случат доста по-различно, отколкото реално се случиха.

Да започнем оттам, че никоя от тях дори нямаше да помисли да има каквото и да било общо с вдигнатото партизанско юмруче на Румен Радев. И нямаше да си позволи да влиза в коалиция с БСП, която винаги е била, е, и ще бъде проблем за България, не решение. И нямаше изобщо да се чудим дали и как да дадем оръжие на Украйна, без да дадем оръжие на Украйна.

Да не изброявам повече, че ще натежи. Така че десни в този случай са само десните уши на партийните лидери, които трябва да са зачервени от срам, че сътвориха разни такива недесни неща. Но като продължават да не са наясно със себе си, със собствената си политическа ориентация, те заблуждават и публиката.

Друга тема е, че на общия ултралевичарски фон в страната, дори нещо ляво-центристко като тях може да звучи дясно – просто защото по-дясно от него няма.

Третата дума от изявлението на Петков е „обединение“. Доколкото разбирам, в случая все пак не се предвижда обединение между формациите, а коалиционен формат за съвместно явяване на изборите. Нека бъдем максимално прецизни – коалиция и обединение не са едно и също.

Следващите думи обаче са още по-интересни, Петков говори за „добрите сили“, които се обединяват. Ами, честно казано, това ми прилича на самохвалството на Сидеров, ВМРО и другите тути-кванти, дето наричат себе си „патриоти“. И ние ги оставихме да ни вкарат в капана – те са патриоти, а ние, останалите, защото не гласуваме за тях и не сме съгласни с тъпата им политика, не сме патриоти, а идиоти. Предатели сме даже, ако питате Дребнорублев.

Та и в този случай прозира подобно внушение – ПП и ДБ са добрите сили, а ако аз не гласувам за тях или дори леко не съм съгласен с политиката им, значи по презумпция съм от „лошите“.  

Айде по-полека с етикетите, така не става – затова и няма да стане!

А ако тези момчета продължат да се хвалят сами, и аз ще продължа винаги да им припомням,  че не те, а само политическата публика може да отсъди дали са добрите, лошите или никой на квадрат. Иначе думите им са като халосни патрони – гърмят, но само стряскат дивеча и ловецът след време става за смях на зайците.

След това в изявлението си Кирил Петков вече съвсем се развихря с твърдението, че процесът на обединение ще бъде като лавина. Тук вече зинах.

Добре, „процес“ ще бъде, но идеята за лавината направо изби скиорите. Първо, нищо не е започнало, за да слагаме толкова голям тиган на печката.

Второ, ако Петков, Иванов и Ко сами се надъхват по този начин, бъркат. Трето, ако пък някои пишман-социолози ги лъжат за предстоящата лавина, а те им вярват, бъркат още повече. Защото това ще бъде не толкова умно политическо поведение, колкото история за телефонни измамници и наивни бабички, дето ги замерят с хилядарки от терасата.

И четвърто – стои важният въпрос дали самият факт на „обединение“ на ПП и ДБ ще им донесе наистина сериозни политически дивиденти, отвъд механичния сбор на гласовете, които ги подкрепят.

Честно казано, съмнявам се, че онези гласоподаватели, които се смятат или минават за десни, но досега не са гласували за нито една от двете формации, ще посегнат този път, само защото са се обединили. Къде е новото качество в това обединение, което да ги привлече.

Да, важен въпрос е откъде ПП и ДБ ще привлекат допълнителна подкрепа, за да се стигне до истинска „лавина“, извън действието „събиране на пръсти“. Още повече, струва ми се, че в случая дори механичният сбор е под въпрос. Защото сред хората, които са гласували досега за някоя от двете партии, вероятно ще има такива, които са против обединението и ще се отдръпнат. 

Да, нищо чудно да излезе истина казаното от Атанас Атанасов: „Обединени, ще сме първа политическа сила.“ Но какво от това, след като конфигурацията в Парламента най-вероятно ще е много подобна на днешната. Казват също – ще получим първия мандат. Но пак – какво от това.

Да не би да се е появил на терена нов политически играч, с когото е реалистично ПП и ДБ да си партнират, независимо с кой мандат? Да не би отсега до април ГЕРБ, ДПС, БСП или някой от другите да станат по-приемливи като партньори? Или ако се набутат в Парламента зомбитата от НДСВ и „новото ляво обединение“ около старите леви муцуни, те ще са подходящи за коалиция?

Защото не вярвам лидерите на ПП и ДБ наистина да вярват, че ще имат мнозинство за самостоятелно управление. Това би било огромна самозаблуда. А ако наистина си фантазират нещо подобно – да спрат навреме. Такава фантазия е вредна, тя е плод на наивност, породена е от прекален егоцентризъм и популистки волунтаризъм. В реалната политика подобни неща се наказват сурово.

Другото, което в момента сякаш не отчитат лидерите на ПП и ДБ в желанието си за обединение, е новото ниво на противопоставяне, с което ще се сблъскат. Това също трябва да се има предвид, когато се кроят планове за „лавина“. Всички останали партии, къде координирано, къде поотделно, ще започнат да играят срещу тях много по-активно, а вероятно и ще гракнат по-грубо, отколкото досега.

Нещо повече, пак много по-активно, отколкото досега, ще се включи и президентът Румен Радев. Да, можем да оценяваме политиката му като некадърна и дори вредна за България, но истината е, че той още има достатъчно влияние сред онази полумъртва маса от полупразни мозъци, която оформя голямото електорално мнозинство.

С други думи, „обединените“ ПП и ДБ ще трябва да се бият едновременно на няколко фронта, а те, за съжаление, нямат достатъчно политически опит и медийно влияние, за да го правят адекватно.

С тези думи обаче не искам да кажа, че те не трябва да се обединяват. Напротив – трябва. Само че трябва емоционално да са по-трезви и да имат предвид поне някои от тези препъни камъни, за да не кажат после – ами не бяхме наясно с тежестта на проблемите и дълбочината на бездната, срещу която ще се изправим.

Не ми се ще после да чувам подобни оправдания, защото като се е хванал на това хоро, човек предварително трябва да знае, че думите са лесни, адекватните действия са трудни.

Как планирана промяна на Плана за възстановяване се представя за политическа смелост

Йовка Димитрова

Всички европейски държави трябва да предоговорят през 2023 г. плановете си за възстановяване с Европейската комисия, за да ги напаснат към преизчислените суми за финансиране
Всички европейски държави трябва да предоговорят през 2023 г. плановете си за възстановяване с Европейската комисия, за да ги напаснат към преизчислените суми за финансиране

Когато в средата на януари Народното събрание гласува правителството да предоговори Националния план за възстановяване и устойчивост, това беше представено като политическа дързост спрямо Брюксел в защита на националния интерес.

Въпреки пословичната си свадливост парламентарните партии – от имащите се за евроатлантици, през изработилите приетия само преди месеци план до проруските националисти, които агитират за излизане от ЕС, в един глас поискаха България да се откаже от модернизирането на енергетиката си, запазвайки въглищните централинезависимо от цената.

След трите му пренаписвания и шестмесечното закъснение, с което беше внесен, българският план беше един от последните, приети от Съвета на ЕС – едва през май 2022 г. Заради забавянето България загуби възможността да получи авансово плащане по него, а първото плащане от 1.37 млрд. евро дойде едва на 16 декември – една година, след като другите държави започнаха да използват европейските пари.

Кратките срокове за изпълнение на заложените проекти и реформи в плана – до края на 2026 г., правят все по-вероятно България да не успее да се възползва изцяло от готовите 5.7 млрд. евро, давани й от ЕС, за да се съвземе след COVID-19 пандемията и да се модернизира.

Въпреки това Народното събрание задължи правителството да договори промени в частта за енергетиката, като коригира ангажимента за 40% намаляване на парниковите газове до 2025 г. И макар, че почти веднага стана ясно, че в плана не е предвидено това да стане чрез затваряне на въглищните централи, правителството беше натоварено да преговаря за въглеродния отпечатък на България.

Политическа дързост ли е отварянето на плана

Преди всичко отварянето на българския план за възстановяване и устойчивост за предоговарянето му с Европейската комисия не е нещо изключително, а е планирано събитие, заложено в европейския регламент от влизането му в сила.

Нещо повече – това трябва да стане именно през 2023 г., за да се актуализира съдържанието му спрямо окончателния финансов размер на помощта, който беше изчислен едва в средата на 2022 г. – два месеца след одобряването на българския план.

Според правилата окончателният размер на парите по плановете на всички държави се изчислява по няколко формули, които са образувани от различни показатели. Първоначално огласените суми бяха изчислени въз основа на прогнозни очаквания и нямаха окончателен характер, тъй като към момента на приемане на регламента не всички нужни данни бяха налични.

Специално за безвъзмездното финансиране на плана, само каквото е поискала България, сумата се определя по две различни формули.

Две трети от сумата зависят от размера на икономиката (БВП на глава от населението), броя на населението и съотношението на националната безработица спрямо средните нива в за ЕС за 2015-2019 г. Останалата една трета се изчислява, като във формулата нивото на безработица се замества от реалната загуба на БВП за 2020-2021 г. – първите две най-тежки години от пандемията.

И тъй като за данните от Евростат трябваше да се изчака, още от самото начало беше известно, че ще се наложи промяна в първоначалните планове за актуализиране на окончателното финансиране. Срокът за това беше 30 юни 2022 г. и доведе до финансови корекции на всичките 27 плана – повечето надолу, тъй като европейската икономика се оказа по-устойчива на шокове, отколкото се очакваше. Така плановете на почти всички държави се оказаха намалени – българският с 578 млн. евро.

Но понеже обещаните реформи и проекти бяха направени с различен бюджет, евроинституциите бяха заложили отваряне и коригиране на плановете за напасване на сумите. Всяка държава сама трябва да прецени какви промени да предложи, но приемането им не става автоматично – одобряването им от Европейската комисия зависи от: 

  • дали те ще продължат да отговарят на 11-те критерия за оценка, включително целите за зелен и цифров преход
  • условието да не нанасят вреда на природата
  • изпълняването на препоръките на Европейския семестър към всяка държава.

Сметки, сметки, сметки

В конкретния случай на България, се очаква тя да предложи и да договори приспадането на тези 578 млн. евро от заложените в плана 47 реформи и 53 проекта, чиито първоначален бюджет беше 6.27 млрд. евро.

Това не означава непременно да отпаднат проекти, тъй като държавите могат да попълнят намалението като поискат полагаемите им се по плана за възстановяване евтини заеми (за България това са непоискани 4.5 млрд. евро) или да кандидатстват за нови грантове по плана за намаляване на енергийната зависимост RePowerEU с конкретни проекти.

Еврокомисията неколкократно насърчи националните власти да си вземат и заемите по плана, за да покрият с тях увеличените заради инфлацията разходи за изпълнението на проектите. Тези пари, както и RePowerEU грантовете, също са обвързани с условия. За кредитите те са същите като за безвъзмездните средства по плана за възстановяване, а за RePowerEU се изисква проектите да отговарят на три цели: 

  • да увеличават дела на чистата енергия
  • да подобряват енергийната ефективност
  • да диверсифицират енергийните източници.

Какво предоговарят другите

Промените в плановете трябва да се направят през 2023 г., като процесът започна още миналата година.

Първа беше Люксембург, която още през ноември изпрати в Брюксел предложение за корекции и актуализираният вариант на плана ѝ беше одобрен на 17 януари.

След преизчислението спрямо реалния спад на БВП по време пандемията, Люксембург трябваше да намали плана си от малко над 93 млн. на почти 83 млн. евро. За да отрази новия бюджет правителството реши да се откаже от програма за курсове за електронно обучение по цифрови технологии и умения, насочени към служители, назначени на схеми за краткосрочна работа.

В резултат на промените мерките, които допринасят за зеления преход се увеличиха от 60.9% на 68,8% от общото му разпределение, а делът на тези за цифровият преход спаднаха до 29.6% от първоначалните 31.6%, съобщи Съветът на ЕС.

В оценката си за поправения план Европейската комисия казва, че въпреки отпадането на проекта за компютърното обучение, в плана остават достатъчно мерки за повишаване на уменията и преквалификация на работната сила в Люксембург, които да позволят на страната да изпълни препоръката по Европейския семестър да подобри компютърните знания на работната си сила.

Плакат на европейската програма за възстановяване във финландската столица Хелзинки
Плакат на европейската програма за възстановяване във финландската столица Хелзинки

На 27 януари Финландия подаде искане до Комисията за изменение на своя план за възстановяване и устойчивост. В предложението за преговори се предлага промяна на 18 мерки за реформи от плана, за да се вмести той в намалението от 2.1 млрд. на 1.8 млрд. евро.

Предвижда се и изваждането на две инвестиции – за подмяна на отоплителни системи на изкопаеми горива в сгради с нисковъглеродни системи и за изграждане на зарядни станции за частни превозни средства, които Хелзинки смята да реализира, но със собствени средства.

Оценката на финландското предложение трябва да бъде направена от Европейската комисия в рамките на два месеца, като изходната позиция в първоначалния план е 50% от проектите свързани със зеления преход (37% изискване) и 27% с цифровизацията (20% задължителен минимум).

Внимавай какво си пожелаваш: Как се оценяват българските амбиции

Правителството няма голям избор освен да се опита да осъществи задачата, възложена му от парламента, но шансовете за успех изглеждат по-скоро незначителни, тъй като засягат ключова реформа в плана, която е много по-скъпа от 589-те млн., които България трябва да компенсира.

Още повече, че Европейската комисия категорично не хареса постановката и даде знак, че България е тази, която има какво да губи.

Урсула фон дер Лайен донесе одобрения български план от Еврокомисията през април 2022 г. в София и го нарече "забележителен" заради амбициозността на заложените в него зелени реформи
Урсула фон дер Лайен донесе одобрения български план от Еврокомисията през април 2022 г. в София и го нарече „забележителен“ заради амбициозността на заложените в него зелени реформи

Когато през април 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дойде в София с одобрения български план, тя го нарече „забележителен“ тъкмо заради зелената амбиция за преход към чиста енергия, за чиято реализация са предвидени почти 58.9% от инвестициите.

Веднага след поръчението на Народното събрание за отпадане на ангажимента за 40% намаление на СО2 Комисията направи рядко, почти безпрецедентно заявление, засягащо политическия настрой на големите партии в България.

„Предвид, че българският план беше приет едва през май, фокусът трябва да е върху изпълнението му“, заяви говорител на Европейската комисия.

Тя добави, че:

„Енергийната реформа в сегашния план е в съответствие с целите на RePowerEU за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива и с Плана за възстановяване и устойчивост и ще представлява значителен принос за постигането им“.

Говорителят изрично подчерта, че и след актуализирането българският план, трябва да отговаря на критериите за оценка, включително за поне 37% зелени проекти и за изпълнение на препоръките към България по Европейския семестър, които включват „постепенна декарбонизация на българската икономика“.

Тя припомни, че България има най-енергоемката икономика в ЕС и че „съгласието за поемане на ангажимент за намаляване на карбонизацията бяха решаващ елемент за одобряване на плана“.

Комисията даде ясно да се разбере, че правителството в София ще трябва да докаже, „че повече не може да изпълни части или целия план в резултат на обективни обстоятелства“.

„Това ще изисква много внимателна и подробна оценка от Европейската комисия“, казва говорителят й, давайки да се разбере, че преговорите могат да се проточат и така да стане невъзможно изпълнението на останалите реформи и получаването на финансирането по тях.

По изчисление на Еврокомисията България може да загуби до 2 милиарда евро финансова помощ за енергийния сектор, заложена в плана за възстановяване.

Какво точно е обещала България

Планът на България за възстановяване и устойчивост съдържа амбициозни реформи, включително приемането на ясна рамка за постепенното премахване на въглищата и обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове от производството на електроенергия с 40% до 2025 г., като взаимосвързаност между двата ангажимента в плана няма. Т

Предвиждат се законодателни промени за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници, либерализация на пазара на електроенергия на едро и дребно, реформи в управлението, както и премахване на финансовите и регулаторните пречки пред инвестициите в енергийна ефективност.

ТЕЦ Брикел
ТЕЦ Брикел

В плана са заложени инвестиции в размер на 1.7 млрд. евро във възобновяеми енергийни източници, капацитет за съхранение на електроенергия и междусистемни връзки, както и над 1 млрд. евро за саниране на сградния фонд с цел повишаване на енергийната ефективност.

В областта на транспорта планът включва мерки за 666 милиона евр за декарбонизация, като например въвеждането на нов електрически подвижен състав за крайградския и междурегионалния железопътен транспорт; изграждане на нов участък от софийското метро; пилотна схема за устойчива градска мобилност, включваща закупуване на превозни средства с нулеви емисии за обществения транспорт и инфраструктура за зарядни станции.

Мерки за 48 млн. евро в областта на биологичното разнообразие имат за цел опазване и възстановяване на екосистемите и естествените местообитания и видове.

Дава ли Брюксел достатъчно за мините

По време на дебатите в парламента различни оратори защитиха отказа от декарбонизация, обяснявайки, че България би спечелила повече от износа на енергия от въглищните централи, отколкото би загубила, практически отказвайки се от парите за възстановяване.

Планът за възстановяване и устойчивост обаче не е единственият инструмент, който да компенсира затварянето на въглищните централи. Стара Загора, Кюстендил и Перник бяха включени във Фонда за справедлив преход – компенсаторният механизъм на Европейския зелен пакт.

Този фонд с бюджет от 17.5 млрд. евро предлага финансиране за развитие на други икономически дейности, преквалификация и създаване на алтернативна заетост за 18 европейски региона, които са най-зависими от минното дело и производството на електроенергия от въглища.

Въпреки, че фондът беше приет още през лятото на 2021 г., парите от него още не са стигнали до България. Причината е, че за отключване на финансирането е необходимо да бъдат изготвени териториални планове за тяхното икономическо и социално преобразяване. Българските планове все още не са внесени за одобрение от Европейската комисия, след като през август бяха публикувани проектите им за обществено обсъждане.

По данни на Министерството на енергетиката, което е отговорно за приемането им, България би могла да получи за трите въглищни региона общо 1.178 млрд. евро до 2027 г. – 505 млн. евро чрез еврофондовете и 673 млн. евро през плана за възстановяване.

Европейската комисия изчислява, че по различни програми до 2027 г. в българската енергетика могат да бъдат инвестирани 5 млрд. евро за модернизиране, подобряване на енергийната ефективност и намаляване на зависимостта от внос на суровини.

Какво ще стане, ако България не намали емисиите

Според регламента, определящ функционирането на Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез който се финансират плановете, пари не се получават за неизпълнени ангажименти.

Преди всяко искане за плащане държавите трябва да изпълнят предварително договорени с Комисията показатели. След подаването на заявка за плащане, тя оценява дали показателите са изпълнени и в каква степен.

Европейската комисия може на всеки етап да прекрати изплащането на дължимите по националния план суми, ако анализът на изпълнението на показателите, покаже, че ангажиментът не е изпълнен. Тогава се прави частично плащане – само за извършената работа.

Правителството няма право да оттегля вече направени обещания за показателите, чрез които се контролира изпълнението на плана, макар проекти да могат да се коригират, ако се докажат обективни причини те да не могат да се постигнат.

Войната в Украйна и бъдещето на България

Едвин Сугарев

На поредните предсрочни избори ще се решава не само и не толкова коя партия да управлява България, а по-скоро къде се намира България на геополитическата карта на света.
На поредните предсрочни избори ще се решава не само и не толкова коя партия да управлява България, а по-скоро къде се намира България на геополитическата карта на света.

Те са свързани. Ако някой не го разбира, е просто „полезен идиот“, чието невежество обслужва руските интереси. Защитата на тези интереси е от голямо значение за Русия именно днес, когато вече е повече от ясно, че всички планове за успех на тъй наречената „военна операция“ са отишли на кино.

И затова именно днес, а не утре или вдругиден, когато вече ще е късно, е времето да теглим чертата и да видим къде сме, къде е светът около нас и какъв е залогът от нашия избор. Не този на политиците, а на всеки от нас – защото от нашите гласове зависи дали България ще намери сили да се изправи и приеме бъдещето с достойнството на моралния избор, или ще продължи да затъва в блатото на днешната политическа и нравствена безпътица.

Първо за войната в Украйна. Няколко важни извода, които са толкова очевидни, че не може да ги види само слепият, но уви – под пелената на невежеството и в измисления свят на хибридното войнство слепците са много:

1. Тази война вече не може да бъде спечелена от Русия. Не защото липсват ресурси в жива сила и техника, а защото наглостта и подлостта на руската инвазия извършиха една трансформация, която никой не си е представял: консолидираха украинската нация около направения още по време на Евромайдана избор – не на евразийската диващина, да на европейската цивилизация.

Този избор е вече подпечатан с кръв и няма как да бъде ревизиран – а ако не бъде ревизиран, дори и да бъде превзета, цялата тази огромна страна просто не може да бъде удържана – тя ще продължи да се съпротивлява, докато не изтика и последния руски орк отвъд своите граници.

2. Тази война консолидира и Европейския съюз и го превърна в жизнеспособен организъм. Въпреки всички усилия на режима на Путин да бъде вбит клин между европейските народи чрез политически и енергиен рекет, съюзът остана единен в подкрепата си за Украйна и санкциите срещу Русия – и ще излезе от това изпитание по-сплотен и по-силен.

3. Тази война показа повече от ясно, че Русия вече не е световна сила, за каквато дълго (и погрешно) я мислеха световните лидери, въз основа на притежаваното от нея ядрено оръжие. Стана ясно и че руската армия няма нищо общо с градената от годините на Втората световна война митология, а е такава, каквато е и държавата: калпава, старомодна и дълбинно корумпирана.

4. Тази война е плод на стратегическа грешка и/или малоумни преценки персонално от страна на Путин. Представата, че украинците ще посрещнат руските войски с хляб и сол, е исторически недостоверна, като се има предвид Голодомора, който е всъщност най-драматичния геноцид на територията на Европа, съизмерим само с Холокоста. Както е недостоверна и илюзията, че можеш да спечелиш война срещу „колективния Запад“, когато БВП на икономиката ти е колкото този на щата Тексас.

5. Тази война се води не само за свободата и независимостта на Украйна, но и за основните ценности в цивилизования свят.От нея няма никакъв друг разумен изход освен поражението на Русия – и то окончателното и безвъзвратно поражение. Защото ако Русия си извоюва дори и някакво жалко подобие на победа, това би окуражило тоталитарните режими по цял свят да решават проблемите си по пътя на силата, а не по пътя на мирното съвместно съществуване. Тогава Китай примерно не би имал задръжки да нападне Тайван, или Сърбия – да „си вземе“ Косово.

6. Тази война е опасна, тъй като е агресорът в нея е ядрена сила. И тъй като едноличният диктатор, който я започна, няма никакъв реален изход от нея: той трябва да спечели, или да загуби всичко, включително и живота си. Прочее, имаме си работа не просто с опасен луд, но и с плъх, натикан в ъгъла.

7. Тази война предполага радикални промени в глобален мащаб, след нея светът вече няма да бъде същият. Възстановяването на Украйна, удържането на практически неизбежния разпад на Руската федерация и създаването на принципно различни от досегашните гаранции за световния мир ще бъдат световните предизвикателства през следващите няколко години. Тези промени ще засегнат всички страни, включително и нашата – и от позиционирането им по време на войната ще зависи тяхното геополитическо бъдеще.

Със своя глобален мащаб, с поставените от нея морални проблеми и с вложения в нея геополитически залог войната създава ситуация, в която тъй любимото на българските политици снишаване вече е невъзможно. Няма как да чакаме да ни отмине бурята – тя вече е около нас и нещо повече: тя бушува и в нас. Затова:

1. Българската външна политика трябва да бъде градена в съгласие с НАТО и ЕС, тъй като изобщо не съществуват други гаранции за националната ни сигурност. В очите на света заравянето на главата в пясъка е равносилно на заставане на страната на агресора, който в случая застрашава не само европейския, но и световния мир, и руши доверието в България като партньор в съюзите, в които участваме. Това доверие е скъпо – и насъщно в кризисните години, които ни очакват.

2. Опазването на националните интереси не означава някаква позиция на неутралитет, каквато изобщо е невъзможна пред лицето на агресия с мащабите на руската. Ако видиш как пред теб бият някого и не предприемеш нищо, за да приключи побоят по-бързо, ще бъдеш подлец. Точно същото е да пазиш неутралитет пред агресията в Украйна и „да не наливаш бензин в огъня“, отказвайки военна помощ, каквато интерпретация направи българския президент Румен Радев.

3. Да не отстояваш свободата на една европейска страна при непредизвикана и наситена с военни престъпления агресия не е защита на мира. Защита на мира е да обуздаеш агресора – с всички възможни средства, включително и с военна помощ.

4. В сегашния глобален конфликт защитата на руските интереси от българска страна е национално предателство. Това трябва да бъде казано публично и достатъчно ясно от всяка политическа сила, която има претенции да участва в управлението на страната – и всички трябва да положим усилия тези, които не могат да го кажат или го казват само за камуфлаж, да бъдат трайно отстранени от политическата сцена.

5. В ситуацията на война близо до нашите граници има само един основен политически приоритет: да бъде постигнато стабилно управление с ясен евроатлантически ангажимент. Всичко друго може да е важно, може да е дори условие за политическа идентификация на тази и онази партия, но не е от първостепенно значение. Оставянето на държавното управление в ръцете на един очевидно проруски настроен президент е политически безотговорен акт, който освен всичко друго изчерпва и кредита на доверие в съществуващата политическа система.

6. Крайно време е всички да разберем, че политиците управляват чрез кредита но доверие, който им даваме всички ние – чрез своите гласове. Ако ви се струва, че всички са маскари, то причината за това е собственият ви маскарлък и склонността ви към странни политически избори – за да правите напук или за да гледате сеир. Само че този път не просто вие, но и целият свят прави своя драматичен избор – между Европа и Евразия.

Гледайте да не го пропуснете, за да не се озовете в държава, която прилича на Белорус. А ако ви се живее в такава – направо вървете там, не стойте тук, за да задръствате въздуха.

7. Ако и този път се затруднявате в своя избор, опитвайте се да съдите за същността на политиците не по думите, а по делата им. Тъй като на поредните предсрочни избори ще се решава не само и не толкова коя партия да управлява България, а по-скоро къде се намира България на геополитическата карта на света, то може би, преди да решите примерно, че ГЕРБ е евроатлатическия авангард на страната ни, да се запитате кой построи „Турски поток“ – с парите на данъкоплатците и в интерес на Русия.

Или преди да решите, че Румен Радев е политикът, защитаващ българските интереси, да си отговорите на въпроса дали огромните усилия, хвърлени от неговите правителства в името на това България да остане в сферата на руските енергийни зависимости, са в съгласие с тези интереси, или са точната им противоположност.

Мислете върху това, докато се точат дните до втори април. И бъдете сигурни, че е добре да се мисли. Обратното – да оставяш друг да мисли вместо теб, е основната характеристика на режима на Путин и основния принцип на евразийското битие – една антиутопия, по-мрачна от тази на Оруел.

Брекзит: Беше адски вълнуващо, завърши гръмотевично зле

Maria Spirova

Честита годишнина от Брекзит.

Беше адски вълнуващо и завърши гръмотевично зле.

Вместо да рукнат реки от мед и мляко из Острова, дойде махмурлукът от най-скъпото и разрушително пиянство на един народ (и едно тежко оглупяло и неграмотно поколение консервативни политици) в съвременната история на западния свят.

Да припомним сюжета:

Брекзит, вкратце, е резултат от желанието на част от хората във Великобритания да се отърват от гадните поляци и презряните румънци… Понеже им беше внушено от правителството на Дейвид Камерън, че именно тези дрипави изедници от горите тилилейски са в основата на всеки обществен проблем на Осторва. А, не примерно, вампирския остеритет, наложен от това същото правителство. Нейсе.

На практика обаче към днешна дата Великобритания „се отърва“ от 460 000 ефективни и способни работници в ключови сектори като социалните грижи, селското стопанство и здравеопазването и срина жизненоважната си система за публични услуги.

Нещо повече, правителството с учудване откри, че единственият начин да възстанови поне малка част от работната сила е… пак да внесе имигранти. Този път гадни индийци и презряни африканци. Като миналия път. Защото една нервна криза, съпроводена с истерично трошене на мебели на тема „Британия вече не владее моретата“ в рамките на един век просто не е достатъчна.

Само че, докато оргията на скръбта по умрялата Империя се вихри из Уестминстър, поляците продължават да си отиват, а индийците продължават да не идват. Мистерия…

Все пак, възможно е да са били отблъснати от трескавата психоза, лъснала по лицата на две поредни министърки на вътрешните работи, които толкова очевидно мразят своя собствен имигрантски произход и всеки човек, който им напомня за него, че ти се дощява не толкова да им поискаш виза, колкото да им дадеш 10 капки мента, глог и валериан на бучка захар.

Вместо да се изпълни бълнуването на Борис Джонсън и прочутия червен автобус, нали се сещате, как Националната здравна служба щяла да получава 350 милиона паунда седмично, само и само да излезем от ваджишката Европа и нейните чуждоземни закони и регулацийки, по изчисления на Бюрото за национална статистика (ONS) Великобритания губи един милион паунда ЕЖЕЧАСНО, т.е. около 173 милиона паунда седмично от съсипания чрез Брекзит износ към най-големия си търговски партньор – гореспоменатата ваджишка Европа.

Прочее, поради взривеното си финансиране и остър недостиг на медициски сестри, Националната здравна служба в момента се разпада толкова зрелищно, че ако ти дотрябва спешна помощ в Лондон, най-бързият и лесен начин да я получиш е да се метнеш на малкото останали влакове на Евростар, да стигнеш до парижка болница, да си изчакаш реда там и после да се върнеш в Лондон пеша и с платноходка през Ламанша. И пак ще изпревариш линейната, която си извикал на местопроизшествието край Пикадили Съркъс.

Поуката от тази история е, че, дори за богато общество като британското, злоупотребата с долнокачествен национализъм е прекалено скъп лукс.

Когато допуснем манипулативни, безскрупулни лъжци в парламента и министерствата, в сърцето на държавата, с политиката е свършено. Тя бива превърната в дръзка игра на комар, в който залогът са обикновените граждани.

И най-мрезкото е, че гражданите не осъзнават това, защото са ловко излъгани, че те са играчите, че те решават. Че това е най-вълнуващата игра в живота им, че сега могат да покажат колко струват и да си отмъстят, да прецакат, да надиграят и натикат в миша дупка онези, срещу които години наред са били насъсквани – дали изтопноевропейски инигранти, роми или някакъв друг имагинерен враг, няма значение.

Пропагандата винаги е една и съща – животът е пълен с ужасни злини и ВСИЧКИ те ще се разрешат с магическа пръчка, вие само гласувайте на ей този дата по ей този начин.

Сложността на света се замества от едно простичко решения, от един ерзац Видовден, след който „правилните хора“ отново ще контролират света. Необходимостта от размисъл и съзнаване на собствените слабости бива заглушена от тръбния зов на една единствена мисия.

Нужна е една единствена победа над демоничния враг – който до оня ден ти е сменял тръбите в банята или ти е давал субсидии за научни изледвания в провинциален университет, който собственото ти правителство би предпочело да подпали с кибрит…

Огромната, разрушителна крайна цена на една на пръв поглед евтина съблазън като националпипулизма не може да бъде предвидена и изчислена докрай, защото я плащаме безкрайно: с разбитото качество на животите си, с отнетите си права и съсипаните си житейски планове.

Брекзит е димящият кратер, останал след ексползията на пожароопасен коктейл от партийно-спонсорирана кампания от лъжи, кремълска онлайн дезинформация, медийна всеядност и дълбока обществена фрустрация от неизбежния природен закон, че нищо в този свят не може и няма да остане същото за дълго.

Колкото и фалшиво спокойствие да ни носи мисълта, че можем да спрем времето с две разходки до урните, вече знаем, че от лъжата не става истина нито с пламенно скандиране, нито с тържествени ритуали, нито с бюлетина, нито с подкуп, нито с рев и тропане с крака.

Реалността винаги побеждава, неумолимо, независимо колко дълго и упорито развяваме в лицето й дрипавото знаме на заблудата си.

Обединението на „добрите сили“ закъсня с едни избори

Александър ПетровКакви са хоризонтите пред една коалиция между ПП, ДБ и граждански организации сега

Снимка: БГНЕС Какви са хоризонтите пред една коалиция между ПП, ДБ и граждански организации сега

„Днес ще видите първата стъпка на един процес, който се казва обединението на добрите сили.“

С тези думи бившият премиер Кирил Петков анонсира потенциалното обединение на неговата партия „Продължаваме промяната“ (ПП) с формациите от „Демократична България“ (ДБ) и други граждански организации.

Малко преди това на заседания на висшите си партийни органи ДСБ и „Да, България“ гласуваха мандат за преговори с ПП за общо явяване на следващите избори.

В интервюто си пред Nova Петков разпалено говори за обединение на „демократични общности, партии, хора с каузи, с идея България да бъде просперираща държава“.

Ако това ви звучи по някакъв начин познато, причината е, че преди последните предсрочни парламентарни избори лидерът на „Да, България“ и съпредседател на „Демократична България“ Христо Иванов се опитваше да убеди ПП, че общото явяване с участието на широка коалиция от граждански организации е в интерес на всички.

Тогава обаче Кирил Петков и Асен Василев повярваха, че и сами могат да победят ГЕРБ. Затова и идеята беше изоставена. Досега.

Задават се нови избори и с оглед на политическата ситуация очевидно за всички общите кандидатски листи и още повече – изграждането на общ фронт за местния вот през есента, вече изглеждат като най-добрата опция за действие.

Въпросът е дали подобно обединение не е закъсняло?

Според Кирил Петков сега общото явяване на предсрочните избори ще гарантира и класирането като първа политическа сила.

Дали подобно нещо е възможно – всъщност да, има предпоставки да се случи, особено ако ПП и ДБ успеят да привлекат към себе си разнообразни граждански организации от цялата страна. Самият Петков намекна за подобна цел, споделяйки имената на отделни регионални каузи, в които той вижда потенциални партньори.

Това би дало на подобна коалиция сила в редица региони извън столицата и би подпомогнало каузата ѝ за местните избори през есента.

Този ефект би бил още по-силен, ако коалицията на ПП и ДБ заложи на активна кампания, в която се позиционира като единствената опозиция срещу връщането на ГЕРБ на власт и потенциалното им коалиране с ДПС. Рисувайки подобен сценарий, формацията ще може да се опита да създаде идеята за голямо и широко противопоставяне на „добрите сили“ срещу „модела Борисов“, „корупцията“ и предишното статукво.

По този начин обединението на Петков, Василев, Иванов и компания ще може да се възползва максимално от останалата протестна сила, която беше активна през лятото на 2020 г. – хората, които смятат, че завръщането на ГЕРБ във властта би било пагубно за страната.

Какви са плюсовете и какви са минусите от подобна възможност за широка "антикорупционна" коалиция

ДБ и ПП заедно на избори – заслужава ли си?

Какви са плюсовете и какви са минусите от подобна възможност за широка „антикорупционна“ коалиция

И все пак пролетта на 2023 г. е съвсем различно време от лятото на 2020 г.

Оттогава насам страната мина през 4 вота за Народно събрание и я очаква пети, като досега само в един парламент беше излъчено редовно правителство. То, на свой ред, успя да издържи малко над половин година, преди да се разпадне със скандал.

На практика България не е излизала от предизборна обстановка от няколко години насам, а това логично изморява хората. Избирателите бяха уморени от избори още през ноември 2021 г., когато „Продължаваме промяната“ спечелиха вота с малка преднина пред ГЕРБ.

Тогава успехът им се дължеше най-вече на негласното обещание, че те са тези, които биха могли да извадят България от изборната спирала и да произведат работещо управление.

Около година и половина по-късно нещата не изглеждат по този начин. Напротив – отношенията между ПП и ДБ, от една страна, и бившите им коалиционни партньори от БСП, от друга, изглеждат непреодолимо студени заради темата за войната в Украйна, сближаване с ГЕРБ изглежда невъзможно, а самата идея за коалиция с ДПС или с „Възраждане“ звучи повече от нелепо.

С други думи, освен ако новото обединение между тези две формации и гражданските организации не успее по някакъв начин да произведе 121 депутати, те почти по всяка вероятност ще останат в опозиция. Дори и да се класират като първа политическа сила.

А първото място, макар и възможно, не е напълно сигурно. В рамките на 48-ото Народно събрание и двете политически сили загубиха част от инерцията си. Липсата на перспектива да произведат правителство също може да откаже някои избиратели да гласуват за тях.

Предстоящите местни избори имат голямо влияние и нито една партия не иска да ядоса електората си. Затова и всички предпочитат да останат в окопна война, докато служебното правителство управлява.

Не се учудвайте, ако видим редовно правителство чак през ноември

Предстоящите местни избори имат голямо влияние и нито една партия не иска да ядоса електората си

Така като мотивиращ фактор остава само теоретичната възможност да заемат първото място – символична победа, която след това да бъде използвана имиджово. Дали това ще е достатъчно? Едва ли някой може да каже със стопроцентова сигурност.

Ако обединението на ПП и ДБ се беше случило за изборите миналата година, то щеше да се ползва с много по-голяма сила и подкрепа. По онова време те все още имаха инерцията от общото управление, а гражданите не бяха станали свидетели на цялата грозна каша, която представляваше 48-ото Народно събрание.

Общото явяване тогава щеше да им даде възможност да поставят основния си опонент ГЕРБ за трети пореден път на мястото на втора политическа сила – чисто символичен успех, който можеше да бъде използван пропагандно.

Но това е вече в миналото. ПП и ДБ пропуснаха да се възползват от възможността миналата година, а сега ще опитат да изстискат каквото е останало от нея.

Истинският потенциал на едно подобно обединение обаче не гледа към предсрочните парламентарни избори, където за двете формации ролята на втора сила може да се окаже дори по-ценна, а към вота за местна власт наесен.

Както Кирил Петков сам каза, тогава е голямата битка за тази година. Общото явяване ще им позволи да елиминират до голяма степен конкуренцията помежду си, да работят с обща стратегия за вдигане на цялостния резултат и за максимално блокиране на „големия противник“ – ГЕРБ.

Рискът в случая е дали „Продължаваме промяната“, партиите, които съставляват „Демократична България“, и различните граждански организации ще успеят да се разберат за най-тривиалния аспект – местата в листи и кандидатите за позиции.

Един немалък проблем, който не трябва да бъде подценяван, тъй като може да доведе до драматични напускания, особено на по-малки участници. Със сигурност ще трябва много егота да бъдат преглътнати и много компромиси да бъдат направени, за да сработи подобен модел.

Предизборната кампания вече започна и не трябва да тълкуваме изказванията на ГЕРБ твърде буквално

Думите, с които Борисов се подготви да се върне на власт

Предизборната кампания вече започна и не трябва да тълкуваме изказванията на ГЕРБ твърде буквално

Дори и това да не се превърне в реална пречка пред потенциалната бъдеща коалиция, тя ще трябва все пак да се изправи пред друго ключово предизвикателство.

За да постигне какъвто и да е успех, бъдещата политическа сила трябва да върне на дневен ред недоволството срещу Борисов и ГЕРБ, снимките на чекмеджета и приказките за „Мата Хари“ и къщата в Барселона, докато мнозинството от гражданите искат политиката да ги остави на мира и най-сетне да има редовно правителство, което да не се разпадне от първия повей на вятъра. 

А това вече може да се окаже истински Гордиев възел, който не може току-така да бъде разсечен с меч. 

„България е в много смущаваща компания“

Александър Андреев

България отново е на дъното в ЕС в годишния индекс за корупция. „Имаме неразрешен системен проблем с корупцията“, казва Калин Славов от българското представителство на „Трансперънси интеренешънъл“.

Изследването „Международен индекс за възприятие на корупцията“ се публикува ежегодно от 1995 година и отразява анализи, оценки и възприятия относно нивото на корупция според представителите на бизнеса, местните и чуждестранните анализатори в съответните страни. 

България е включена в изследването за двадесет и пети пореден път. За Индекса за 2022 година Александър Андреев разговаря с Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“, българското представителство на международната организация за борба срещу корупцията „Трансперънси интернешънъл“.

ДВ: Има ли промяна в позицията на България в новия Индекс за възприятие на корупцията?

Калин Славов: И да, и не. Индексът на България се е повишил мъничко, с един пункт в скалата от 1 до 100…

ДВ: Подобрил се е, така ли?

Калин Славов: Не бих казал… За да може да се говори за подобрение, трябва да има изменение от поне 3 точки, иначе се намираме в зоната на статистическата грешка. През последните десетина години България се движи в един много тесен коридор между 40 и 44 точки от общо 100 като максимум.

Това означава, че ние имаме неразрешен системен проблем с корупцията. За да регистрираме положително развитие, трябва да има тенденция, графика, която сочи трайно нагоре, а за България графиката прилича на това, което имаме на екрана при мъртвец.

ДВ: Хоризонтална черта. Г-н Славов, накратко: кой е на първо място, на последно място, къде са съседите на България?

Славов: На първо място са скандинавските държави: Дания с 90 точки, Финландия, Норвегия, Швеция. Те са традиционните лидери, държавите с най-добри демократични традиции, най-прозрачни общества, най-отчетни институции. А дъното са България, Румъния и Унгария…

ДВ: На дъното в Европа?

Славов: Да, на дъното в европейски мащаб. България се намира на минусовия полюс в ЕС – наред с държава като Унгария, която има много тежки проблеми с демокрацията и върховенството на закона. Знаете, че дори се стигна до поставяне на европейските средства под условие. Компанията е много смущаваща.

ДВ: Г-н Славов, корупцията не е нещо, което може да се премери на килограм или на метър, така че: откъде произтича този Индекс?

Славов: Индексът е резултат от изследванията на 10 световни организации в различни сектори – и в обществения, и в икономическия. Те са съвместени по определена методика, така че дават една много пълна и пъстра картина на обществения, икономическия и политическия живот в страната.

ДВ: Сред тези организации са Световната банка, Световният икономически форум, Економист интелиджънс юнит, Фрийдъм хаус, Световният проект за правосъдие, Фондация „Бертелсман“…

Славов: Да. Разбира се, много сериозна роля има и оценката на бизнеса.