За края на Би Ай Ти, или как всичко завърши „както обикновено“

От няколко месеца телевизия Би Ай Ти върви бавно и почти безшумно към своя окончателен край. А единственото обобщение, което може да се направи за медията, е „тръгна както трябва, но в крайна сметка завърши както обикновено“. И не, не става дума за намеренията на новия собственик Мирослав Янев, които прозираха от самото начало. 

Би Ай Ти започна добре, премина през няколко етапа, а накрая последва съдбата на няколко други медии, чийто алтернативен глас беше заглушен с промяна в собствеността.

След днешното отворено писмо на малкото останали журналисти в телевизията, в което казват, че от месеци не са си получавали заплатите, а собственикът се е покрил, един въпрос виси със страшна сила: защо купуваш телевизия, ако нямаш достатъчно пари, за да я поддържаш?

Отговорът изглежда все по-ясен и не е свързан с желанието да си спасител на медии, както той го представяше пред екипа, а точно обратното. Намеренията му прозираха и от решението му в първия ден след публичното обявяване на смяната на собствеността на телевизията (но преди сделката да е финализирана), а именно – да спре безцеремонно всички предавания без спорта и новините. Последните отскоро също не се излъчват в ефира.

Така от месеци в Би Ай Ти е настъпило пълно безвремие, а тишината е оглушителна, което е окончателният и тъжен край на една добра идея. Тук обаче ситуацията е малко по-различна от тази на други медии, чийто глас беше заглушен. Причината – няколкото интензивни етапа, през които мина медията за краткото си съществуване.

В началото телевизията тръгна силно заради желанието да създава качествено съдържание. Тя беше алтернатива в телевизионния ефир, а концепцията ѝ беше да е мост между българите в чужбина и тези в страната. Началната идея обаче беше забравена, след като Сашо Диков стана програмен директор и промени концепцията и съдържанието на предаванията, но критичните дискусии в ефира все пак не изчезнаха. А оглушителното мълчание в телевизията след продажбата е пореден тревожен сигнал за медийната среда в България.

Какво става в Би Ай Ти през последните месеци? 

От покупката на телевизията през февруари тази година журналистите и служителите в медията не си получават заплатите редовно, а и досега не са им изплатени възнагражденията за юни и юли. От месеци журналистите напускат медията, а тези, които още са в нея, очакват окончателното ѝ закриване. Очакванията са, че обещаният проект за „рестарт“ и мащабни промени в телевизия никога няма да бъде изпълнен.

Преди новият собственик Мирослав Янев да се „покрие“, той е имал няколко спорадични срещи с екипа и то по тяхно настояване. На тях се повтарял един и същи рефрен – че чака пари и нов проект ще има. Казал, че „скоро“ ще се разбере каква е съдбата на телевизията, но това все още не е станало официално.

Първоначалната идея за нова програмна схема трябваше да е факт още през март, но вероятно въобще няма да види бял свят и телевизията ще бъде закрита.

В края на юни Янев все пак е разкрил състоянието на телевизията пред хората, които тогава били в нея – около 30 души. Обяснил, че има проблем с финансирането и медията може да бъде закрита. Обявил обаче, че от повече от месец насам се опитва да намери ново финансиране.

През май пък собственикът казал пред екипа, че е имал уговорка да продаде проекта „на зелено“ през септември, а евентуалният купувач е български телеком. Договорката обаче се провалила, защото медията от месеци е без програмна схема и „интерактивният проект“, който Янев лансира, така и не тръгна. Според неофициална информация телевизията, която трябваше да започне да излъчва новата си програма преди месеци, е трябвало да бъде продадена на bTV като онлайн проект.

Скоро след продажбата в телевизията се появили нови хора, трескаво се подготвяла нова програмна схема. Всеки ден Янев събирал на срещи част от екипа, за да обсъждат новия облик на медията. Това продължило до първата среща през май, на която собственикът признал, че има проблеми с финансирането.

През последните месеци той променял идеите си за развитие на медията. Първо признал, че вероятно промяната няма да е толкова мащабна, а после дори представил идея телевизията да се превърне в телешоп.

Как се стигна до тук?

Мирослав Янев е собственик на Би Ай Ти от февруари 2018-а и още тогава се появиха съмнения, че телевизията ще бъде закрита. Тогава братята Павел и Румен Вълневи продадоха медията на създадената през ноември 2017 година компания „Интерактив ТВ Системс България“ АД, която е собственост на Янев. Стойността на сделката така и не беше обявена.

„Пазарът в България е особен – телевизионният е съсредоточен в мейнстрийма, а рекламата е насочена натам. Ако съдя по ситуацията в САЩ, където живея, а и в Европа, за кратко време и тук ще се установи, че малките медии са задължителна част от избора на гражданите. Те дават глас на хората извън статуквото, носят плурализъм и демокрация. Но вече не съм в позиция да раздавам съвети“, каза в писмото си по повод продажбата предишният собственик Павел Вълнев и добави, че новият собственик няма да сгреши, ако уважи и съхрани свободата и независимостта, които екипът е имал досега.

А първото нещо, което направи новият собственик, беше да спре всички предавания без новините и спорта. Обяснил действията си пред тогава значително по-големия екип по два начина – първо, че е ядосан на старите собственици братя Вълневи, защото са съобщили за сделката преди тя да е финализирана, а после, че не иска екипът да губи време за досегашните предавания, защото иска цялостна промяна в концепцията на медията и предпочита хората да се концентрират върху това. След това той изнесе цялата техника от студиото в София под претекст, че ще има изцяло нов виртуален сет, но ремонт така и не започна.

Действията му предизвикаха притеснения, че целта е критичните и свободните дискусии в ефира да спрат.Оттогава досега телевизията продължава да излъчва повторения на стари предавания и така и не започнаха нови.

Малко след продажбата стана ясно, че в управлението на телевизията влиза Веселин Иванов. Преди това Иванов беше главен редактор на сайта „Правен свят“, който след промяната в собствеността промени и редакционната си политика – медията спря да е критична към проблемите в съдебната система. Иванов е бил медиен съветник на вицепремиера по правосъдните въпроси в правителството „Орешарски“. Опасенията на част от тогавашния екип бяха, че именно Иванов ще определя темите в телевизията занапред.

След смяната на собствеността е започнало бавенето на парите, като дори се стигна до проверка от Инспекцията по труда. А междувременно Миро Янев е обявил, че пред всеки в телевизията има три пътя – да продължи да върши работата си, да започне да се занимава с друго в телевизията или да бъде освободен. По информация на OFFNews обаче по време на срещите с хората от предаванията той казвал на всеки екип, че харесва работата му и иска да продължат да са част от телевизията.

За последните месеци обаче работещите в телевизията значително намаляха. От февруари досега много от журналистите, които бяха в медията преди продажбата, си тръгнаха и продължават да напускат. Някои по собствено желание, а други бяха уволнени или съкратени.

Кога Би Ай Ти спря да е това, за което беше създадена?

Телевизия Би Ай Ти започна да излъчва на 14 септември 2015 г. Проектът обаче съществува от по-рано. През юли 2013 година медията беше създадена като онлайн телевизия. Тя беше насочена към българската емигрантска общност. Доскоро медията имаше студиа в София и в Чикаго. До окончателното затваряне на нюзрума в САЩ, което стана в началото на март, шеф на екипа там беше звездата от CNN Ралица Василева. От 2015 година основен консултант на проекта беше бившият директор на Ефир2 на БНТ и прессекретар на президента Петър Стоянов Нери Терзиева.

Бързо след създаването си Би Ай Ти успя да се наложи като сериозна, макар и малка медия. Година и половина след създаването си, за президентските избори през 2016 година, тя направи предизборни студиа с кандидатите на всички основни партии. Въпреки това телевизията не привличаше достатъчно рекламодатели и се издържаше от братя Вълневи.

За това, че те искат да продадат Би Ай Ти, се заговори много преди да го направят. Първите слухове се появиха още през март 2017 година. Тогава те официално отрекоха информацията. Месец по-късно обаче последва промяна в ръководството и насочеността на телевизията. Като нов програмен директор беше представен Сашо Диков. Тогава собствениците обяснили пред екипа, че целта е да се даде възможност на Диков да вдигне рейтинга на телевизията, за да може да има рекламодатели и да не е на такава загуба.

Той обаче не пое поста официално веднага. Преди това по време на „пробния си период“ представи на собствениците своя програмна схема, която залага силно на живи излъчвания на пресконференции и предвижда създаването на нови лайфстайл предавания. Темата за българите в чужбина почти изцяло изчезна от ефира на телевизията. Обяснението е било, че рейтингите се мерят в България, а хората в страната не се вълнуват от проблемите извън нея.

Предаването „еМисия България“, което първоначално имаше за цел да представя проблемите на българите у нас и в чужбина и сериозни вътрешнополитически разговори, започна да се пълни само с теми от страната, а новото ръководство е настоявало да се включват повече лайфстайл теми като конкурса „Мис Силикон“. Хора от тогавашния екип на „еМисия България“ разказаха пред OFFNews, че е имало и случаи на спрени гости и теми. От екипа на новините обаче подчертават, че не е имало намеса в съдържанието на емисиите.

Сутрешният блок на телевизията „Жива връзка“, който се излъчваше едновременно от София и Чикаго и съществуваше около половин година, беше спрян. По това време Нери Терзиева се отдръпна от телевизията.

Диков официално пое поста, когато Ралица Ковачева – програмен директор на Би Ай Ти от 2015 година, си тръгна през май 2017 година. След смяната на ръководството много от журналистите в медията напуснаха. Тогава по Би Ай Ти започнаха предаванията „Без задръжки“ на Наталия Кобилкина, „Карамел“ и „Шоуто на играчите“.

Това вече не е телевизията, в чието създаване участвах и от която можех да съм част с чисто сърце и съвест.Време е за нови идеи и нови предизвикателства“, написа тогава Ковачева във Фейсбук.

През ноември 2017 година Люба Кулезич беше уволнена от телевизията. Обяснението на собствениците беше, че тя е направила в ефир неуместни и неверни коментари за промяна в редакционната политика на телевизията. Въпреки че беше близка с Диков, той остана програмен директор и след това – до продажбата на телевизията.

Така след всички етапи, през които мина телевизията, дори да не бъде закрита, тя няма да има нищо общо с идеята „Би Ай Ти“.

Advertisements

Кой и защо иска да скара България и Македония

Опитите за създаване на напрежение между България и Македония целят да блокират пътя на Скопие към НАТО, което ще обслужи Русия. А помагачи са обичайните заподозрени, пише Иван Бедров.

default

Ако човек е следил българските медии в последно време, навярно е останал с впечатлението, че между България и Македония отново има напрежение. Исторически спорове, страх от териториални претенции, остри реакции – целият познат от миналото арсенал е впрегнат, за да убеждава публиката от двете страни на границата, че нещо не е наред.

Това се случва точно преди насрочения за 30 септември референдум, на който македонците трябва да кажат дали са съгласни с новото компромисно име на своята държава – Северна Македония – а положителният отговор ще им отвори пътя към НАТО и Европейския съюз.

Всичко започна от цитирани думи на македонския премиер Зоран Заев, че “Илинденското въстание е македонско”. В архивите на медиите обаче трудно ще откриете такива заглавия, защото репликата не е направила особено впечатление. Затова по-вярно е да се каже, че всичко започна от лидерката на Българската социалистическа партия Корнелия Нинова, която видя в изказването голям скандал, призова за остра реакция българското правителство, а накрая дори изпрати писмо до Европейския парламент.

Топката поеха други проруски политици и така сюжетът зае своето място и в македонските медии, чиито читатели ще гласуват в края на септември. А цялата акция се подреди в дългата редица от усилия, целящи провал на референдума и блокиране на пътя на Македония към НАТО и ЕС.

От нищо – нещо

Много пъти политици в Македония са казвали, че Илинденското въстание е македонско. Този път Заев е цитиран да го казва броени дни след като заедно с българския си колега Бойко Борисов честваха заедно 115-тата годишнина от въстанието, което в България се нарича Илинденско-Преображенско. Корнелия Нинова реагира първа и призова премиера Бойко Борисов “да се откаже от политиката на мълчаливо съгласие с такива изявления, защото по-късно това може да се върне като бумеранг срещу България”.

Тази позиция на БСП е продължение на позицията  ѝ отпреди два месеца по повод подписването на договора между Гърция и Македония. Тогава социалистите призоваха България да обвърже позицията си за начало на преговори на Скопие с ЕС “с гаранции, че промяната на името няма да доведе до териториални претенции”.

Тези позиции излъчват неприкрита заплаха – гръцкото вето да бъде заменено от българско. И тогава, и сега БСП получи очаквана подкрепа. Лидерът на извънпарламентарната АБВ Румен Петков директно нарече Заев “лъжец”, а президентът Румен Радев направо заговори за ново отваряне на договора между България и Македония, изготвяне на допълнителен анекс и включване на тези нови клаузи “в глава 35 от преговорния процес на Република Македония за членство в ЕС”.

Управляващите в София реагираха умерено – външният министър Екатерина Захариева иронизира Нинова, като ѝ припомни ролята на БКП (чийто правоприемник е БСП) в подкрепата на интересите на Русия и Сърбия в Титова Югославия и допълни: “Политиката на противопоставяне е демоде. С това говорене вече само може да се губят избори. Питайте Груевски!“

Борисов пък каза, че България ще си спомни тези думи, “когато дойде време да изкаже своето становище за присъединяване на Македония към ЕС”. Ден по-късно дойдоха думите на Заев, че “заедно ще го славим и честваме нашето минало… Заедно ще бъдем като едно семейство в единство със съюзниците от ЕС и НАТО”. С това всичко трябваше да приключи. Но явно не е трябвало да приключи.

Интересът на Москва

Ако има някой, който има интерес от разпалване на напрежение между България и Македония и с това да попречи на присъединяването на Скопие към НАТО и да отложи началото на преговори с ЕС, това е Русия. Преди седмици Гърция изгони руски дипломати заради опитите им да подкопаят споразумението с Македония и да провокират протести срещу него.

Заев съобщи за разкрита схема за финансово подпомагане на футболни агитки в Македония, които да организират размирици срещу договора с Атина, а парите идвали от руско-гръцкия милионер Иван Савидис. От България пък идват опитите за разпалване на напрежение, изпълнявани от точно същите политици, които ден през ден призовават за сваляне на санкциите на ЕС срещу приближени на Путин заради незаконното анексиране на Крим.

Иван БедровИван Бедров

Опитът за затягане на примката около Македония е очевиден. Изпълнителите са обичайните заподозрени. И точно затова Корнелия Нинова не спира да говори по темата.

След като евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки отново припомни историческата роля на БКП за днешните проблеми между България и Македония и си позволи израза, че “всичките до един са за разстрел”, лидерката на БСП прие това като заплаха и изпрати писмо до председателя на Европейския парламент Антонио Таяни с настояване да се разграничи. Така “скандалът” изглежда вече международен.

Целта е, явно, това да бъде забелязано от македонците, които в дните преди референдума да се почешат по главите и да си кажат: “Че за какво е целият този зор, като съседите и без това няма да ни пуснат в ЕС?”.

Колко дълго София може да жонглира между Запада и Москва

Българският енергиен сектор е добър пример за тази двойна игра

Колко дълго София може да жонглира между Запада и Москва

© ERIC VIDAL
Никола Тонзе е директор на базирания в Париж Център за изследване на политическите решения , редактор на списание Le Banquet, автор на 21 книги.

Фотограф: Капитал

Докато България беше определила интеграцията на Западните Балкани като приоритет, опозицията в лицето на Франция и Холандия си гарантира, че преговорите с Македония и Албания за присъединяване ще се отложат с още една година.

Не би било справедливо да се държи България отговорна за това, че успя да постави разширяването със Западните Балкани начело на геополитическя дневен ред на ЕС; шестмесечната продължителност на ротационното председателство ограничава способността на държавите да наложат дадени теми. С Брекзит и миграцията в „менюто“ си е естествено ЕС да се плаши от по-нататъшно разширяване на блока.
Това, за което България може да бъде държана отговорна, е нейната непоследователна външна политика и затрудненито да спазва основните принципи на ЕС. Тактиката й е да демонстрира напредък, така че да избегне санкциите и обвиненията, които търпят други проблемни членове на ЕС като Полша или Унгария.
Но България все още е под специален надзор от Брюксел. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), предназначен да помогне за преодоляване на различията й с останалата част от европейския блок, остава в сила 11 години след присъединяването на страната към ЕС – по основателна причина.
Корупция и банкови сривове
България технически отговаря на формалните критерии за присъединяване към еврозоната и банковия съюз – с ниска инфлация и балансирани публични финанси. Нейният крехък банков сектор обаче (четвъртата по големина банка в България се срина през 2014 г.), липсата на прозрачност и необузданата корупция правят интеграцията й в еврозоната неприемливо висок риск.
Икономиката на България продължава да е изпълнена с проблеми: въпреки десетилетието на насърчаване на растежа – БВП на България нарасна с 3,4% през 2016 г. и 3,6% през 2017 г. – Световната банка отбеляза: „Производителността ще трябва да нарасне най-малко с 4% следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да даде тласък на споделеното благоденствие.“
България е най-бедната страна в ЕС по отношение на БВП на глава от населението, но също и най-корумпираната. Съдебната й власт далеч не е независима и неефективно преследва корумпираните служители и политици. Корупцията е проникнала дълбоко в българското общество: над един от всеки пет възрастни българи казва, че имат личен опит с подкуп. Мащабното незаконно забогатяване и неефективната съдебна система възпрепятстват растежа на страната и плашат чуждестранните инвеститори.
Но ако не се беше присъединила към ЕС, щеше да представлява по-голяма заплаха за сигурността на Европа.
София може да изгуби благоразположението на западните демокрации, опитвайки се да играе в две различни посоки – да иска по-тясна интеграция в Европа, докато угажда на Москва и Пекин, като твърди че работи за постигане на целите на ЕС. Българският енергиен сектор е добър пример за тази двойна игра.
София е поела ангажимент да либерализира енергийната си индустрия и да спазва целите на ЕС за чиста енергия и въпреки това продължава да субсидира централите, захранвани с въглища, които са основната пречка да изпълни критериите на ЕС.
Тя се опитва да развие силно противоречиви енергийни проекти с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестартиране на този за атомна централа в Белене, заплашвайки европейската енергийна сигурност в момент, когато други държави членки късат зависимостта си от Москва.
Неотдавнашните й опити да оспори споразуменията за закупуване на електроенергия от западните компании AES и ContourGlobal – произвеждащи 20% от електроенергията на България, срещу малка част от това, което би струвало „Белене“ – е още един тревожен знак, че погледът на София се пренасочва към Москва и Пекин.

Чуждестранните инвеститори посочват този враждебен бизнес климат, когато напускат българския енергиен пазар, като последният пример е чешката CEZ. Липсата на прозрачен регулатор на енергийния пазар в България, подобен на тези в други страни от ЕС, хвърля още една сянка върху способността й да поддържа свободен и честен енергиен пазар.
Сиви медии
Енергетиката не е единственият бранш в България, разкриващ корупционни проблеми. Парламентът неотдавна обсъди законопроект, изготвен от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски. Целта му формално е да направи медийната собственост по-прозрачна, но проектът не предвижда предоставяне на информация за заеми, приходи от реклама и косвени фондове на ЕС, въпреки че тъкмо тези видове финансиране са източник на корупция и влияние в медийния сектор.
Този непрозрачен медиен пейзаж е една от причините, поради които – за разлика от Румъния, Полша или Унгария – българските граждани рядко излизат на улицата, за да се противопоставят на провалената съдебна система, постоянната корупция или широкото чуждо влияние върху вътрешната им политика.
България определено не е единствената страна от ЕС, в която алчността на политиците позволява на чуждите сили да се възползват от стратегически сектори като енергетиката. Но в останалата част от Европа има по-силни възпиращи механизми и институции по отношение на това влияние, отколкото в България. Бойко Борисов се представя като кандидат за най-малко засегнатия от нарастващото влияние на Русия върху българската политика и внимателно избягва отчуждаването от останалите 27 държави членки.

В същото време обаче той направи множество отстъпки на Москва. Лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта „Южен поток“, като помага на Москва да планира негови. Борисов се отдели от европейските си съюзници, отказвайки да отзове руски дипломати от Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал. Колко дълго ЕС ще позволи на България това жонгльорство?

Европейската фасада ГЕРБ е спирачка на проевропейското обществено недоволство в България

Както е известно, мнението на ЕС и неговите институции е върховно спрямо бенефициента на европейските фондове България, дължаща своя напредък в инфраструктурата, селското стопанство и пр. именно на милиардите от Европа.

По тази причина, макар и с мъка на сърцето, на Борисов и компания им се наложи да подразнят Путин и колкото и да не им се искаше той спря своя проект “Южен поток” за наказание (на българските лакомници за руски подкупи и държавни поръчки с многомилионни отчисления за черните им каси), че София се съобразява с изискванията на Брюксел.

Има обаче две области, в които никакви европейски директиви, забележки, препоръки пр. интервенции не помагат да се отпушат ушите на българската администрация и лично на нейния властелин Борисов. Това е необходимостта от съдебна реформа и настояването да се направи “нещо” да се спре спадът на свободата на българските медии.

По тези два въпроса има институционална съпротива и в други бивши съветски колонии. Само че в Полша, Унгария и в Румъния има силна обществена реакция, която може да бъде определена като проевропейска. Докато у нас “проевропейското” е обсебен от онези, които го бойкотират тихомълком. Нарича се Партия на европейското развитие на България.

Как да се обявиш в България за борец за прилагане на европейски правила, когато не само управляващите партийци, но и мнозина заблудени от тяхната властова безалтернативност в “дясното пространство”, заплашено от (уж) лявата конкуренция, автоматично дават подкрепата си продължаващото вече близо 10 години безобразие на заиграването с европейската карта от страна на узурпаторите на европейската идея в България?! 

Политологът Боряна Димитрова заяви наскоро, че в България бунт не може да има защото българите са дълбоко разделени. Това е вярно, но и не съвсем. Има още една причина. Това е европейската фасада на властта, която обезсмисля в очите на мнозинството българи самата идея за противопоставяне на статуквото, представяно с фанфари като най-проевропейското в ЕС.

Факт е, че българите са европейски рекордьори по одобрение на членството ни в съюза и тази обществена нагласа е най-доброто властово оръжие за самозащита и имунизация срещу протести, подобни на онези в споменатите по-горе бивши съветски колонии, в които съдебната реформа и свободата на медиите също са проблем на европейското им развитие (т.е. изоставане или регрес).

Доказателства?

Днес това е например новината, която се опитват да произведат журналистите и изобщо работещите в продадената като “три синджира роби” телевизия Би Ай Ти с отворено писмо до премиера Борисов и останалите (за пълнеж, защото без неговата намеса нямат никаква тежест в държавата) институции, формално отговорни за нещо като съдействие на медиите в осигуряването на тяхното свободно функциониране. Информират Го, че от два месеца не получават заплати и че телевизията на практика е спряна. Сякаш той не знае…

За разлика от обикновено, когато долавя някаква заплаха за себе си от политическо естество, Борисов не се трогва от телевизионерите в неравностойно положение. Продадени са и да си гледат работата (т.е. другите телевизии). Позволяваха си да му мътят водата и сега да пият една студена вода. Пък и примерът е назидателен за всички, които гледат от своите медийни килии публичната екзекуция. 

Така е и така ще бъде, докато достатъчно много българи не проумеят, че малкият Путин, какъвто е Борисов, следва примера на своя руски колега по овладяване на държавата и че в тази схема на контрола над медиите се отдава ключове значение. Той е дори по-важен от блокирането на независимото правораздаване по простата причина. От послушните медии зависи дали до публиката изобщо ще достигне истината за несъстоялата се съдебна реформа и за това кой носи вина за нейното осуетяване.

Иначе пострадалите от покупко-продажбата на техния труд журналисти и служители в Би Ай Те са прави да пишат следното до:

МЕДИИТЕ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НС ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ БОЙКО БОРИСОВ

ПРЕЗИДЕНТА НА Р БЪЛГАРИЯ РУМЕН РАДЕВ

ОМБУДСМАНА МАЯ МАНОЛОВА

ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЕМ СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА

ИА „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми Госпожи и Господа,

В телевизия Би Ай Ти трайно се настани тишината. Мълчанието в медиите обаче не е злато. Там, за разлика от старата поговорка, мълчанието означава липса на въздух, а всички знаем какви са последствията от това. Водени от убеждението, че ролята на журналистите е да търсят истината и да говорят, когато тишината буди подозрения, ние, екипът на телевизия Би Ай Ти, се обръщаме към институциите, медиите и обществото, за да запознаем всички с проблема, с който се сблъскваме. Той, за съжаление, не е само наш.

След продажбата на телевизията в началото на годината новият собственик спря всички предавания с презумпцията, че предстоят промени и нова програмна схема. Много от служителите бяха освободени. До миналата седмица в ефир се излъчваха единствено новините. Поради възникнал технически проблем вече и това не е възможно.

Информация липсва, собственикът е неоткриваем, а служителите не са получавали заплатите си за последните два месеца. Продължаваме да идваме на работа в един нефункциониращ и обезкървен нюзрум. От два дни дори достъпът ни до него е спрян. Създалата се ситуация провокира редица въпроси: коя пазарна логика налага подобен развой само няколко месеца след продажбата; защо не получаваме адекватна информация за случващото се; защо телевизия, купена за милиони, няма пари за заплати и спря да работи?

Всяка частна компания, разбира се, има свободата да избира как да се развива и дали да продължи да съществува. Важно е това да не става за сметка на служителите и на фона на нарушени трудово-правни отношения.

Настояваме за адекватни действия от страна на ръководството на телевизията и компетентните органи в държавата. Само така ще докажем, че България е страна-член на ЕС, а не територия от Третия свят. Само фактът, че четете това отворено писмо, означава, че и обществото, и медиите имат много дълъг път пред себе си, преди да се нарекат истински свободни.

гр. София                                    С уважение,

15.08.2018 г.

Екипът на Би Ай Ти

Повярвайте ми, няма да стане само с пари!

Това, че учителите имат нужда от драстично увеличение на заплатите, е ясно за всички в страната, и то от години. Но нека изясним и друго: само с пари промяна няма да има, твърди Татяна Ваксберг. Ето аргументите ѝ.

default

Системата на образованието е срутвана на два пъти през последните 70 години и би било наивно да смятаме, че добрата заплата на учителите ще оправи нещата. Нека се върнем за малко назад.

Под знамето на 9 септември 1944 г.

Образованието е една от двете сфери, в които правителството на ОФ предприема радикални промени незабавно след като завзема властта (втората сфера е тази на вътрешните работи). До края на септември 1944 г. са уволнени всички директори на дирекции в Министерството на просвещението, след тях – главните инспектори, а накрая – от 135 гимназиални директори в страната са уволнени 128.

Още на 20 октомври 1944 е гласувана “Наредбата-закон за прочистване на учителския персонал…”, която отваря пътя за масово уволнение на учителите. Към ноември 1944 година, когато на много места вече буквално няма кой да преподава, възниква един съществен въпрос: откъде да вземем учители? Начинът, по който се отговаря на този въпрос, заслужава повече внимание, отколкото днес му отрежда едно онемяло от повсеместното невежество общество.

Свикнали сме да слушаме за насилие и уволнения около 9 септември 1944, но те са само част от големите щети, нанесени на българското образование тогава. Далеч по-същественият удар е нанесен с новите правила за упражняване на учителската професия. От тях отпадат основните изисквания, действали десетилетия наред. От декември 1944 за да станеш гимназиален учител вече може да не си полагал държавен изпит, може да нямаш стаж и дори може да си учил само 3 години, вместо дотогава изискваните 5.

Целият процес е известен като идеологизация на образованието, защото в училищата навлизат преподаватели, подбрани на принципа на партийната вярност, а не на професионалната подготовка. Тук обаче го цитираме по малко по-различна причина: за да илюстрираме светкавично осъществения императив за обезценяване на знанието, който впоследствие се превръща в трайна политика.

Нищо чудно, че българското средно образование се съвзема твърде бавно и твърде частично от този удар. И веднага понася нов.

С мутрите на 90-те

„9 септември може да е стихийно бедствие, но 90-те си бяха просто гробница“, казва столична начална учителка. Тя помни това, което нарича “властта на мутрите” – времето, в което държавата и общината са вдигнали ръце от образованието и на тяхно място са навлезли родителите-мутри. Те заплашват учителите с разправа за написана забележка или ниска оценка.

Лошото заплащане води до отлив на огромна част от качествените преподаватели, докато оставащите се сблъскват с един нов феномен, непознат в десетилетията назад: ученици, насърчавани да пренебрегват значението на знанието и да презират уважението в човешките отношения. Една омаломощена финансово, срината репутационно и изоставена политически професия, каквато е учителската, няма как да се пребори с това сама.

Татяна ВаксбергТатяна Ваксберг

На мястото на комунизма, убиващ образованието с идеологическо подчинение и нехайство към професионализма, идва нещо съвсем нечувано: демократични власти, които не искат да подчиняват образованието на абсолютно нищо, защото просто не знаят какво да го правят.

За 28 посткомунистически години всичко, което е известно за образователната система, се свежда до скандалите с обществените поръчки на учебници и скандално ниските нива на учителските заплати. Докато не отраснаха поне две поколения без нужните умения и знания, но заредени с настанилия се във вакуума национализъм.

Как се оправя това?

Това, че учителите имат нужда от драстично увеличение на заплатите, е ясно за всеки жител в страната, и то от години, но нека изясним и друго: само с пари промяна няма да има. Системата на средното образование се нуждае от подготвени професионалисти с широк кръгозор, които са положили специални усилия, за да заслужат правото да станат учители.

Системата е отдавна измислена не просто в Западна Европа, но и в самата България от началото на 20-и век: кандидатите за учители завършват специално висше образование, полагат (труден за взимане) държавен изпит за придобиване на учителски статут, преминават през пробен стаж, явяват се периодично на изпити и получават по-високи заплати, ако учениците им постигат по-високи резултати. И – разбира се – преподават по предварително начертани държавни стандарти, които имат за цел да изградят личности и да им дадат хоризонт.

Няма да спънете Македония за ЕС и НАТО

ninova-681x397От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Искам да се обърна към българските политици и към тези – като Радев – които отчаяно се опитват да станат такива: Престанете да упражнявате красноречието си срещу македонския премиер Заев.

Така, както вие приказвате всякакви неща, за да се харесате на потенциалните си избиратели, така и Заев не може да говори публично като игнорира почти един век пропаганда и социализация на своя народ в определени доктрини и вярвания.

Заев прави достатъчно за да подобри максимално отношенията мажду България и Македония. Престанете да се държите като обидени деца – „падна ви“ някой, който е по-уязвим от вас и сега капризничите и се опитвате да го командвате.

Командвайте Путин, Тръмп, поне Юнкер. Ама не ви стиска. Хайде по-кротко!

Македония, управлявана от Заев е наш приятел. Дори и да разтурите това ново приятелство, нито ще станете по-умни, нито по-успешни. И още нещо – за никого не е тайна, че пружината на българските политически марионетки се навива от Москва.

Затова най-вече ругаете Заев – за да провалите договора ни с Македония, за да осуетите членството й в ЕС и НАТО. Няма да ги провалите.

Колкото от по-високо викате, толкова повече червените ви подгърбия блестят на слънцето. Спрете, защото ще започнем поименно. Радев, ти си първия, нали знаеш? По ранг, имам предвид…

Ало Позитано, спри да слугуваш на Москва – догодина ще станат сто години. Сто години срамота!

БКП/БСП, Коминтерна, „македонският въпрос“ и националното предателство

БКП има безспорна и доказана историческа вина за националното предателство, извършено от нейните ръководители и функционери срещу българския народ, чрез т.нар. македонизация на Пиринския край.

Не ми е известно в световната история да има друг подобен пример, когато една партия взема решение да отроди, да отдели, да отхвърли част от собствената си нация и да предаде доброволно изконна своя територия на чужда и враждебна държава.

Не ми е известно в световната история една партия да „взема на въоръжение“ чужда, вража антинационална теза и да използва срещу собствения си народ.

Не ми е известно в световната история да има друга партия, която да бие, мачка, изселва, затваря, избива собствените си граждани, част от собствената си хилядолетна нация, за да ги накара да се самоопределят като други, като принадлежащи на някаква измислена нация.

Това е предателство. Това е срам. Това е позор.

БСП се обяви за приемник на БКП. БСП никога не се извини за това национално предателство. Никога. Нито за избиването на стотици български родолюбци, които отказаха да признаят това национално предателство и да се нарекат по друг начин освен българи.

Затова никой от ръководството на БСП няма никакво морално право да задава въпроси по темата „Македония“, камо ли да критикува или изисква поведение. Защото темата „Македония“ за нас, българите, е външнополитическа именно заради БКП/БСП и тяхната историческа вина. Защото тяхната загриженост е лицемерна, фалшива, лъжлива.

Те следваха антибългарската „македонистка“ линия на Коминтерна, те колаборираха с гръцката и сръбската комунистическа партия срещу България и българския национален интерес.

Всъщност днес ръководството на БКП/БСП прави абсолютно същото. Следва позорната антибългарска линия на Коминтерна по „македонския въпрос“. Ръководството на БКП/БСП в съюз със старите си дружки в Гърция и Сърбия прави всичко възможно, за да провали договора за добросъседство.

Да развали отново отношенията между България и Македония. Да скара отново България и Македония. Да издигне отново зида, построен от Груевски и разрушен от сегашните правителства на България и Македония. На ръководството на БСП е поставена задача, отново от Коминтерна, да провали този договор с всички сили и средства. Дежа вю. Вече видяно, вече живяно.

На ръководството на БСП/БКП е поставена задача. Да провокира, да измисля, да създава напрежение между България и Македония. Да пречи. Да истеризира. Да си измисля проблеми.

За тази цел, за провалянето на договора за добросъседство между България и Македония, освен ръководството на БСП са мобилизирани всички агенти, всички провокатори, всички негодници на Балканите, от пенсионирани бивши доносници – политически неудачници, през политически трупове и еднодневки, та до последния готов на всичко нечистоплътен ренегат – бъдещия им коалиционен партньор Костя Копейката.

Защо им е важно провалянето на този договор? Защото изпълняват чужд, външен, враждебен план. Същия план, начертан и осъществен още през 1912 година от съюзниците разбойници и техните покровители срещу България.

Затова и реакцията на ръководството на БСП/БКП е толкова истерична. Затова се опитват да се скрият зад измислицата за „разстрела на всички социалисти“. Прочее, това е стар техен навик. Когато ги уловят в беля, се крият зад гърбовете на „всички социалисти“*. Познато. И подло.

Никой не иска да разстрелва всички социалисти. Никой няма да разстреля всички социалисти. Много интересен рефлекс на ръководството на БСП/БКП – посочваш им историческата им вина и те веднага привиждат стадиони, бесилки и масови екзекуции. Може би защото имат гузна съвест. Може би защото са гузни. Може би защото имат в гардероба си скелетите на масови екзекуции и избиване на невинни учители, търговци, свещеници, офицери, общественици, избити само защото са българи.

Вина, която ръководството на БСП/БКП още не е признало.

Искаме от тях, от ръководството на БСП/БКП, да спрат да се крият, да излязат, да признаят историческата вина на БКП за „македонизацията“ и да замълчат.

Ето малко история. Факти и недвусмислени исторически доказателства за твърденията ми:

На втория пленум на ЦК на БКП, състоял се през 1929 г., се говори за национално освобождение на „поробените от България македонски и тракийски области“. Затова БКП трябва да се бори за самоопределение на македонците и тракийците, включително до тяхното отделяне от България.

„Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос“ е официален политически документ на Коминтерна от януари 1934 година, с който за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език.

На 25 септември 1944 г. БРП(к) преговарят с ЮКП по македонския въпрос. Българската държава се задължава да популяризира създаването на македонска държава в Югославия, а в Пиринска Македония да се провежда разяснителна работа за развитието на „македонско национално съзнание“. Освен това българските комунисти в лицето на ЦК признават правото на населението от този край да се присъедини към НР Македония.

През 1945 г. правителството взема решение около 17 000 български бежанци от Егейска Македония да бъдат изпратени от България във Вардарска Македония.

На 5 юни 1946 г. Сталин критикува Георги Димитров в лична среща и смята, че трябва да се даде културна автономия на Пиринския край в рамките на България.

На 7 срещу 8 юни 1946 г. по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов, като изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев. През същата тази нощ близо 200 родолюбиви македонски българи от цяла България – ръководители, членове или привърженици на организацията, потънаха в неизвестността.

Сред тях са Жоро Настев, Страхил Развигоров, Владо Куртев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Михаил Карайорданов, Евтим Орлето, Атанас Пашков и др. Съпругите и децата им бяха изселени, интернирани или просто изхвърлени от домовете им и оставени на произвола на съдбата. И днес още може да питате техните деца – живи свидетели на тази злокобна нощ.

На X пленум на БРП(к) е подготвена резолюция лично от Вълко Червенков, в която се изтъква, че „македонците“ се третират като отделна националност.
Едва след X пленум областните функционери на БРП(к) разбрали, че трябва по всички линии да се разширява македонизацията, т.е. най-напред да се промени етническата принадлежност на българското население в Пиринския край и след това да му се създават изкуствени културни, образователни и други институции.

На конференцията в Блед на 30 юли – 1 август 1946 г. българската страна се задължава да организира и реализира редица културно-просветни инициативи като македонски театър, македонска книжарница, а също така изучаването на македонски език и история на македонския народ в българските училища.

През декември 1946 г. в Горна Джумая пристигат македонски театър и македонски хор. Посетителите на събитията са българи, отбелязани в списък, а присъствието им е било задължително. Произнесени са речи от Кр. Стойчев, инж. Г. Мадолев, които възхваляват културното сближаване на македонския народ от двете страни на границата и предстоящото обединение.

На 7 октомври 1946 г. Централното ръководство на БРП(к) разрешава костите на Гоце Делчев да бъдат преместени от София в Скопие.

Населението е задължено да се абонира за скопски вестници и списания.

В края на 1946 г. е извършено преброяването. На 21 декември 1946 г.  Областният комитет на БРП(к) провежда специално заседание, на което Кр. Стойчев изказва партийната позиция, че Централният комитет на партията е съгласен населението в Пиринския край да се запише по националност „македонско“.

След XVI пленум на партията Вл. Поптомов заявява, че е „допуснато известно увлечение“. „Преброяването на населението от този край не бе доброволно, а преброяването се ръководеше от нашата партия, от наши местни деятели. Не може да се получат 98 процента македонци в Петричко, ако нямаше насилие.“

Областното и партийното ръководство приемат с охота идеята в Пиринския край да дойдат учители от Скопие и това се случва на 1 декември 1947 г.

Председателят на Областния комитет на ОФ критикува ЦК на БРП(к), че трябва да променят учебниците по история и география, защото там се твърди, че Пиринският край е български.

През 1950 г. Политбюро решава в Пиринския край да се издава вестник „Пиринско дело“, като неговата задача е: „да се бори енергично за изграждането на македонска национална култура със социалистическо съдържание и за издигане на националното самосъзнание на македонското население в Пиринския край“.

Промяна в българските позиции настъпва едва сред разрива между Сталин и Тито.

Така че – да, ръководството на БКП/БСП дължи извинение на българите. Изобщо не разбирам защо пишат на ЕП Антонио Таяни. Та той е председател на „лошия ЕП“ на „лошия ЕС“.

Защо не пишат на Коминтерна?

*Под „разстрела на социалистите“ авторът визира свое скорошно интервю, в което отново говори за „македонския въпрос“ и което възмути лидера на левицата Корнелия Нинова. Нинова писа до Таяни с искане да осъди думите и поведението на евродепутата Джамбазки.