![Избирателната активност на изборите на 9-юни е най-ниската за последните повече от 20 години](https://img.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4639975.jpg?v=1718716907)
Отминалите току що избори изглежда потвърдиха доверието на българските гласоподаватели в онзи дълго стоял на фасадата на столичното кино „Одеон“ надпис, че ако изборите променяха нещо, щяха да бъдат забранени. След като пет пъти в последните три години ходиха с умерен ентусиазъм до секциите за гласуване, този път повечето хора просто не си направиха този труд.
На 9-и юни 2024 г. избирателната активност стигна невиждано след демократичните промени дъно, като бюлетини пуснаха една трета (34.41 %) от българите с право на глас. По данни на Централната избирателна комисия от 6 593 275 избиратели по избирателни списъци, гласувалите са 2 268 849. Дори в областта с най-много участници – Смолян, активността беше 39.83%. Най-незаинтересовани бяха в Сливен 24.20 %. Резултатът беше драстичен срив в гласовете за повечето парламентарни партии, а единствените, които добавиха гласове бяха борещата се за второто място ДПС и „Има такъв народ“, чиято роля в съставяне на правителство може да се окаже ключова.
https://e.infogram.com/6657042a-2b93-4581-9
За последните три години партиите и техните обещания са загубили над 1.2 млн. души, показват данни на социолога Добромир Живков от „Маркет линкс“. Сметките пък показват, че партиите, които влязоха в 50-ия парламент, на практика не представляват 70 % от хората в България. Партиите вече многократно декларираха, че са разбрали дадения от избирателите знак, но не е известно дали няма да се наложи да го доказват само след няколко месеца и какво ще се случи тогава.
Тенденцията за ниска избирателна активност води до нестабилност и омагьосан кръг от избори след избори. Подобни явления отварят път за повече популистки партии, които бързо ще набират скорост, без да могат да предложат дългосрочни решения, коментират анализатори. Според тях най-големият риск е, че се поставян в опасност съществуващият политически модел.
Причините за постоянно спадащия интерес към изборите обикновено се свеждат до умората от честото гласуване и липсата на минимален напредък по основни проблеми за обществото. Според специалистите обаче той се корени и в изчерпаните послания на партиите, както и в липсата на видима реформа и осмисляне на политическите грешки. Затова и смятат, че бъдещето е неясно и съвсем не е сигурно, че дори да бъде изпълнен цял управленски мандат, това ще е достатъчно за обръщане на тенденцията и овладяване на кризата на представителността.
Как се мери избирателната активност
Въпросът как се измерва избирателната активност е бил повдиган неколкократно през годините и нерядко е бил повод за обвинения в манипулиране на резултатите.
Активността се отчита като дял от формално имащите право на глас български граждани – т.е. хората, които имат постоянен адрес в България и не са ограничени да гласуват заради действаща присъда. Официално в списъците за гласуване има над 6.5 млн. души. По публично посочвани оценки на социолозите българите с избирателни права са с около милион по-малко – около 5.5 млн., и затова изчисляването на активността често се смята за нереално.
От години изборни експерти призовават за актуализиране на списъците, включително заради емигриралите над един милион българи след 1989 г., но държавата отказва да направи това. Политическа подкрепа не среща и другата възможна идея – за активна регистрация на избирателите преди всеки вот.
Причините за „мижавия интерес“
Марио Русинов, анализатор от неправителствената организацията, която следи данните в рисковите секции, „Антикорупционния фонд“, откроява пред „Дневник“ три фактора за ниското електорално участие в отминалия вот. Според него те са:
- Изчерпаната реторика на партиите: „Вече всеки е казал всичко срещу всеки и естествени партньори няма, тоест гласоподавателят е длъжен да гласува за коалиция с партии, които не харесва“.
- Лошата партийна стратегия: „Коалицията за конституционно мнозинство беше направена преди местните избори и доведе до загуба на кметове и места в общинските съвети, което доведе до допълнително разочарование у избирателите“.
- Факторите, идващи от международната сцена: „Те накараха мейнстрийм партиите да заемат позиции, които не са популярни сред по-крайно настроения електорат, който се разля в крайнодесни партии и в негласуване.
За политолога Милен Любенов основната причина за отлив на гласове е формата на предишното управлението и коалицията между ГЕРБ и „Продължаваме промяната Демократична България“, която е накарала избирателите и на двете партии да се почувстват предадени.
„От една страна ГЕРБ търпят щети, защото Бойко Борисов даде да се прави правителство с втория мандат, а преди това не можеше да излъчи правителство, въпреки че печелеше изборите. Това е причината за голяма част от разочарованите, които не са гласували за ГЕРБ“, казва Любенов пред „Дневник“.
По думите му при „Продължаваме промяната Демократична България“ разочарованието идва от заявката на двете партии, че ще се борят с мафията и корупцията, “ а в същото време се обединяват с тях“. „Причини могат да се търсят и в комуникационната стратегия, пиарите, но не може да е само това. Всяка партия има своя идентичност и когато със собствените си действия я поставяш под съмнение, няма как да привлечеш повече хора, а напротив“, смята още Любенов.
„Неслучилата се ротация през пролетта отказа 230 хил. избиратели от ГЕРБ и 330 хил. бивши гласоподаватели на „Продължаваме промяната Демократична България“, коментира пред „Дневник“ Добромир Живков от „Маркет линкс“. Според него това е „много сериозна част от икономически активното и образовано население в градовете на страната и мащабна промяна само за година“.
Данните за отлива за двете водещи партии в доскоро управлявала коалиция показват, че сумарната загуба на ГЕРБ и „Продължаваме промяната Демократична България“ е равна по тежест на тези 6% по-ниска избирателна активност, получена на 9-ти юни.
Живков определя случващото се като „голямото самоизключване“. Отбелязва, че за три години има 1 250 000 избиратели по-малко, което се дължи не само на умората от многобройните избори, но и на трайното разочарование от политическата класа. Живков подчертава, че „обществото настоява и очаква базисни неща за демократична страна в 21 век в Европейския съюз – справедливост, европейски доходи, здравеопазване и образование, но получава малко и на парче“.
Бъдещето: задълбочаване на кризата до опасни размери
Според политолога Огнян Минчев, основната причина за ниската избирателна активност е „липсата на реални основания за избор в политическите предложения, а гражданите не виждат връзката между политическите платформи и собствения си живот, разглеждайки всички партии като еднакви.
Минчев посочва, че „политическата система е в криза, а парламентът е в пълна стерилност и крехкост, неспособен да осигури дългосрочно управление“.
Това води до загуба на доверие в парламентарната система и повишава риска от задълбочаване на кризата на парламентаризма до опасни размери.
Огнян Минчев
По думите му „в криза е не просто моделът на представителството, а и политическата система, която е изградена като съвкупност от институции, които работят в рамките на парламентарна република.
„Излъчваните парламенти с тяхната пълна стерилност и крехкост са неспособни да осигурят дългосрочно управление, а това води до загуба на доверие и на подкрепа в парламентарната система“, казва Минчев. Той уточнява, че подобна тенденция работи много добре за заинтересованите страни, които искат да променят тази система в президентска или полупрезидентска република и активно работят в тази насока..
„Ако тези процеси не бъдат спрени и няма ефективно противопоставяне и активната амбиция на Румен Радев и президентството има много сериозна опасност, от това кризата на парламентаризма да се задълбочи до твърдо опасни размери“, казва политологът.
Според него стандартното решение в подобни кризи е да се появи политическа сила, в която да се припознаят недоволните и разочарованите. Но Минчев не дава категоричен отговор дали това би бил изходът от настоящата ситуация. Той отбелязва, че колкото повече се задълбочава кризата на представителност, толкова по-трудно ще става в рамките на съществуващата политическа система да се появи такъв субект.
Процесите по „разбиване на модела на политическата система“ едва ли ще бъдат спрени и ако партиите победители от вота от 9-и юни изпълнят заявката да формират стабилно правителство с хоризонт четири години.
Едва ли ще спрат този процес, ще формират правителство, което отново ще ни върне във времето, когато управляваше една партия и половина
Огнян Минчев
С този израз той описва годините на управление на ГЕРБ, когато поради липсата на силна опозиция, партията на Бойко Борисов управлява във връзка с ДПС. „Тази корпоративната пирамида беше партньор и във връзка с ГЕРБ с дълбоките сили на олигархичното задкулисие. Именно тази връзка на корпоративната пирамида – ДПС и хегемонно управляващата партия ГЕРБ създаде системата на една партия и половина, управление на мек олигархичен авторитаризъм“, казва Минчев. Политологът дава за пример за такива системи властите в Сърбия, Унгария, Македония.
Изходът: Активно гражданско общество и партийни реформи
Дори и при стабилно правителство и връщане на познатия модел на управление, не е сигурно доколко може да се върне доверието в парламентарната система и доколкото устойчиво ще е то. Според Огнян Минчев е необходимо отново, както по време на управлението на ГЕРБ, гражданското общество да се събуди и да бъде активен коректив на властта
На въпроса дали именно данните за активността не показват, че гражданското общество е изморено, Минчев отговаря: „Измори се от собственото си лекомислие, нарцисизъм и безотговорност да поема контрол и да направи необходимите стъпки в посоки на промяна“. Според него част от лидерите на демократичната общност в България страдат от „неконструктивен радикализъм“, които искат да приключат с олигархията наведнъж и завинаги.
„Необходима е много по-прецизна стратегия, с поредица на стъпки за еволюционна промяна, вместо да се пеним и да правим показни мероприятия за революция“, коментира Минчев. По думите му демократичната общност няма потенциал за „радикална промяна, а за премерена, уравновесена, осмислена и добре проведена практически реформа“.
Марио Русинов вижда друг проблем – в последните години подклаждането на поляризация в публичното пространство чрез всевъзможни средства от всички страни на политическия спектър, е довело до неустойчивост на партийната система. По думите му оттук насетне, нови избори могат да бъдат смислени, „само ако партиите се реформират отвътре, тъй като към момента те са делигитимирани по силата на това, че всеки досега е бил в коалиция с естествения си враг“.
Нови избори могат да бъдат смислени само ако партиите се реформират отвътре, тъй като към момента те са делигитимирани по силата на това, че всеки досега е бил в коалиция с естествения си враг
Марио Русинов
За да се ограничи „голямото самоизключване“, според Добромир Живков е ключово партиите и техните лидери да не обещават гръмки революции или още от същото, представено като стабилност, а да се даде желаната посока за развитие. „Затова 50-ото Народно събрание може да се окаже ключово в значително по-дългосрочна перспектива. Развитието много зависи от политическите сили и готовността на техните лидери да поемат своята отговорност, но и от обществените реакции, на които ще станем свидетели“, смята той.