„Голямото самоизключване“: Ниската избирателна активност заплашва парламентаризма

• Лора Филева

Избирателната активност на изборите на 9-юни е най-ниската за последните повече от 20 години

Отминалите току що избори изглежда потвърдиха доверието на българските гласоподаватели в онзи дълго стоял на фасадата на столичното кино „Одеон“ надпис, че ако изборите променяха нещо, щяха да бъдат забранени. След като пет пъти в последните три години ходиха с умерен ентусиазъм до секциите за гласуване, този път повечето хора просто не си направиха този труд.

На 9-и юни 2024 г. избирателната активност стигна невиждано след демократичните промени дъно, като бюлетини пуснаха една трета (34.41 %) от българите с право на глас. По данни на Централната избирателна комисия от 6 593 275 избиратели по избирателни списъци, гласувалите са 2 268 849. Дори в областта с най-много участници – Смолян, активността беше 39.83%. Най-незаинтересовани бяха в Сливен 24.20 %. Резултатът беше драстичен срив в гласовете за повечето парламентарни партии, а единствените, които добавиха гласове бяха борещата се за второто място ДПС и „Има такъв народ“, чиято роля в съставяне на правителство може да се окаже ключова.

https://e.infogram.com/6657042a-2b93-4581-9

За последните три години партиите и техните обещания са загубили над 1.2 млн. души, показват данни на социолога Добромир Живков от „Маркет линкс“. Сметките пък показват, че партиите, които влязоха в 50-ия парламент, на практика не представляват 70 % от хората в България. Партиите вече многократно декларираха, че са разбрали дадения от избирателите знак, но не е известно дали няма да се наложи да го доказват само след няколко месеца и какво ще се случи тогава.

Тенденцията за ниска избирателна активност води до нестабилност и омагьосан кръг от избори след избори. Подобни явления отварят път за повече популистки партии, които бързо ще набират скорост, без да могат да предложат дългосрочни решения, коментират анализатори. Според тях най-големият риск е, че се поставян в опасност съществуващият политически модел.

Причините за постоянно спадащия интерес към изборите обикновено се свеждат до умората от честото гласуване и липсата на минимален напредък по основни проблеми за обществото. Според специалистите обаче той се корени и в изчерпаните послания на партиите, както и в липсата на видима реформа и осмисляне на политическите грешки. Затова и смятат, че бъдещето е неясно и съвсем не е сигурно, че дори да бъде изпълнен цял управленски мандат, това ще е достатъчно за обръщане на тенденцията и овладяване на кризата на представителността.

Как се мери избирателната активност

Въпросът как се измерва избирателната активност е бил повдиган неколкократно през годините и нерядко е бил повод за обвинения в манипулиране на резултатите.

Активността се отчита като дял от формално имащите право на глас български граждани – т.е. хората, които имат постоянен адрес в България и не са ограничени да гласуват заради действаща присъда. Официално в списъците за гласуване има над 6.5 млн. души. По публично посочвани оценки на социолозите българите с избирателни права са с около милион по-малко – около 5.5 млн., и затова изчисляването на активността често се смята за нереално.

От години изборни експерти призовават за актуализиране на списъците, включително заради емигриралите над един милион българи след 1989 г., но държавата отказва да направи това. Политическа подкрепа не среща и другата възможна идея – за активна регистрация на избирателите преди всеки вот.

Причините за „мижавия интерес“

Марио Русинов, анализатор от неправителствената организацията, която следи данните в рисковите секции, „Антикорупционния фонд“, откроява пред „Дневник“ три фактора за ниското електорално участие в отминалия вот. Според него те са:

• Изчерпаната реторика на партиите: „Вече всеки е казал всичко срещу всеки и естествени партньори няма, тоест гласоподавателят е длъжен да гласува за коалиция с партии, които не харесва“.
• Лошата партийна стратегия: „Коалицията за конституционно мнозинство беше направена преди местните избори и доведе до загуба на кметове и места в общинските съвети, което доведе до допълнително разочарование у избирателите“.
• Факторите, идващи от международната сцена: „Те накараха мейнстрийм партиите да заемат позиции, които не са популярни сред по-крайно настроения електорат, който се разля в крайнодесни партии и в негласуване.

За политолога Милен Любенов основната причина за отлив на гласове е формата на предишното управлението и коалицията между ГЕРБ и „Продължаваме промяната Демократична България“, която е накарала избирателите и на двете партии да се почувстват предадени.

„От една страна ГЕРБ търпят щети, защото Бойко Борисов даде да се прави правителство с втория мандат, а преди това не можеше да излъчи правителство, въпреки че печелеше изборите. Това е причината за голяма част от разочарованите, които не са гласували за ГЕРБ“, казва Любенов пред „Дневник“.

По думите му при „Продължаваме промяната Демократична България“ разочарованието идва от заявката на двете партии, че ще се борят с мафията и корупцията, “ а в същото време се обединяват с тях“. „Причини могат да се търсят и в комуникационната стратегия, пиарите, но не може да е само това. Всяка партия има своя идентичност и когато със собствените си действия я поставяш под съмнение, няма как да привлечеш повече хора, а напротив“, смята още Любенов.

„Неслучилата се ротация през пролетта отказа 230 хил. избиратели от ГЕРБ и 330 хил. бивши гласоподаватели на „Продължаваме промяната Демократична България“, коментира пред „Дневник“ Добромир Живков от „Маркет линкс“. Според него това е „много сериозна част от икономически активното и образовано население в градовете на страната и мащабна промяна само за година“.

Данните за отлива за двете водещи партии в доскоро управлявала коалиция показват, че сумарната загуба на ГЕРБ и „Продължаваме промяната Демократична България“ е равна по тежест на тези 6% по-ниска избирателна активност, получена на 9-ти юни.

Живков определя случващото се като „голямото самоизключване“. Отбелязва, че за три години има 1 250 000 избиратели по-малко, което се дължи не само на умората от многобройните избори, но и на трайното разочарование от политическата класа. Живков подчертава, че „обществото настоява и очаква базисни неща за демократична страна в 21 век в Европейския съюз – справедливост, европейски доходи, здравеопазване и образование, но получава малко и на парче“.

Бъдещето: задълбочаване на кризата до опасни размери

Според политолога Огнян Минчев, основната причина за ниската избирателна активност е „липсата на реални основания за избор в политическите предложения, а гражданите не виждат връзката между политическите платформи и собствения си живот, разглеждайки всички партии като еднакви.

Минчев посочва, че „политическата система е в криза, а парламентът е в пълна стерилност и крехкост, неспособен да осигури дългосрочно управление“.

Това води до загуба на доверие в парламентарната система и повишава риска от задълбочаване на кризата на парламентаризма до опасни размери.

---

Огнян Минчев

По думите му „в криза е не просто моделът на представителството, а и политическата система, която е изградена като съвкупност от институции, които работят в рамките на парламентарна република.

„Излъчваните парламенти с тяхната пълна стерилност и крехкост са неспособни да осигурят дългосрочно управление, а това води до загуба на доверие и на подкрепа в парламентарната система“, казва Минчев. Той уточнява, че подобна тенденция работи много добре за заинтересованите страни, които искат да променят тази система в президентска или полупрезидентска република и активно работят в тази насока..

„Ако тези процеси не бъдат спрени и няма ефективно противопоставяне и активната амбиция на Румен Радев и президентството има много сериозна опасност, от това кризата на парламентаризма да се задълбочи до твърдо опасни размери“, казва политологът.

Според него стандартното решение в подобни кризи е да се появи политическа сила, в която да се припознаят недоволните и разочарованите. Но Минчев не дава категоричен отговор дали това би бил изходът от настоящата ситуация. Той отбелязва, че колкото повече се задълбочава кризата на представителност, толкова по-трудно ще става в рамките на съществуващата политическа система да се появи такъв субект.

Процесите по „разбиване на модела на политическата система“ едва ли ще бъдат спрени и ако партиите победители от вота от 9-и юни изпълнят заявката да формират стабилно правителство с хоризонт четири години.

Едва ли ще спрат този процес, ще формират правителство, което отново ще ни върне във времето, когато управляваше една партия и половина

---

Огнян Минчев

С този израз той описва годините на управление на ГЕРБ, когато поради липсата на силна опозиция, партията на Бойко Борисов управлява във връзка с ДПС. „Тази корпоративната пирамида беше партньор и във връзка с ГЕРБ с дълбоките сили на олигархичното задкулисие. Именно тази връзка на корпоративната пирамида – ДПС и хегемонно управляващата партия ГЕРБ създаде системата на една партия и половина, управление на мек олигархичен авторитаризъм“, казва Минчев. Политологът дава за пример за такива системи властите в Сърбия, Унгария, Македония.

Изходът: Активно гражданско общество и партийни реформи

Дори и при стабилно правителство и връщане на познатия модел на управление, не е сигурно доколко може да се върне доверието в парламентарната система и доколкото устойчиво ще е то. Според Огнян Минчев е необходимо отново, както по време на управлението на ГЕРБ, гражданското общество да се събуди и да бъде активен коректив на властта

На въпроса дали именно данните за активността не показват, че гражданското общество е изморено, Минчев отговаря: „Измори се от собственото си лекомислие, нарцисизъм и безотговорност да поема контрол и да направи необходимите стъпки в посоки на промяна“. Според него част от лидерите на демократичната общност в България страдат от „неконструктивен радикализъм“, които искат да приключат с олигархията наведнъж и завинаги.

„Необходима е много по-прецизна стратегия, с поредица на стъпки за еволюционна промяна, вместо да се пеним и да правим показни мероприятия за революция“, коментира Минчев. По думите му демократичната общност няма потенциал за „радикална промяна, а за премерена, уравновесена, осмислена и добре проведена практически реформа“.

Марио Русинов вижда друг проблем – в последните години подклаждането на поляризация в публичното пространство чрез всевъзможни средства от всички страни на политическия спектър, е довело до неустойчивост на партийната система. По думите му оттук насетне, нови избори могат да бъдат смислени, „само ако партиите се реформират отвътре, тъй като към момента те са делигитимирани по силата на това, че всеки досега е бил в коалиция с естествения си враг“.

Нови избори могат да бъдат смислени само ако партиите се реформират отвътре, тъй като към момента те са делигитимирани по силата на това, че всеки досега е бил в коалиция с естествения си враг

---

Марио Русинов

За да се ограничи „голямото самоизключване“, според Добромир Живков е ключово партиите и техните лидери да не обещават гръмки революции или още от същото, представено като стабилност, а да се даде желаната посока за развитие. „Затова 50-ото Народно събрание може да се окаже ключово в значително по-дългосрочна перспектива. Развитието много зависи от политическите сили и готовността на техните лидери да поемат своята отговорност, но и от обществените реакции, на които ще станем свидетели“, смята той.

„Живеят като барони“: българите, участващи в измамни схеми

Емилия Милчева

След Великобритания, в Белгия също беше разкрита схема с участието и на българи за източване на социалната система на страната. Какво прави възможно такива злоупотреби? Емилия Милчева се спира на причините:

Има нещо дълбоко иронично във факта, че българите, които крадат от западните социални системи, инвестират в имоти в България, а корумпираните българи изнасят присвоеното в офшорки, криптовалута и луксозни имоти в чужбина. Но ако последните се измъкват безнаказано, благодарение на политически и прокурорски “чадъри”, крадците на социални помощи ги хващат и осъждат в държавите с правосъдие.

След Великобритания, където петима български граждани бяха осъдени заради източени близо 54 милиона паунда, и в Белгия разкриха схема с участие и на българи, по която са задържани общо 17 лица. Белгийската прокуратура разследва кражби на самоличност, чрез които измамниците са получавали статут на самоосигуряващи се лица с право на обезщетения в моменти на кризи. 

Въпрос на време е да бъдат разкрити злоупотреби със социални помощи и средства за подпомагане и в други европейски държави, в които също да са замесени българи.

Слабите места

Случаят в Белгия, предшестван от този във Великобритания разкрива сходни уязвимости на социалните системи. Според експерти те са свързани с твърде голяма бюрокрация, занижени проверки за верификация на самоличността и повишена зависимост от цифрови платформи без достатъчно мерки за киберзащита и сигурност.

Например във Великобритания е установено, че липсата на интегрирани системи за обмен на данни между различните правителствени агенции е позволила измамниците да изфабрикуват фалшиви договори за наем, фалшиви бележки от личния лекар и др. Използвали са и много фалшиви документи за самоличност, което, според британски медии, показва системна уязвимост при проверките за автентичност.

Резултатът е, че в продължение на четири години и половина към британската държавна служба за изплащане на помощи Universal Credit са подадени над 6000  фалшиви искове.

Къщи в квартал Столипиново Снимка: DW/V. Bojilova

Но един от най-сериозните проблеми е слабата трансгранична комуникация, слаба координация и споделяне на информация между системите за социално подпомагане на различните държави. От тези слабости се възползват измамници, като искат обезщетения в няколко европейски държави едновременно.

И не само измамници – отдавна е известна схемата, чрез която български граждани получават средно по 1800-2000 лева на месец, при това цяла година, само след седмица работа във Франция. Причината е, че там помощта за безработица е процент от последната заплата и в резултат българските данъкоплатци плащат тези суми, а продължителността зависи от трудовия стаж. Но има начини документи с цел високо обезщетение в България да се извадят и без човек да е работил в чужбина – НОИ установява десетки случаи на мними безработни.

Български заплати vs британски помощи

Заради осветяването на схемата за 54 млн. паунда, инспектор Васил Панайотов беше награден с лично оръжие от министъра на вътрешните работи. Панайотов подал информация на британските власти преди 3 години, след като в ромския квартал “Надежда” в Сливен започнали да парадират кой е най-богат и “да живеят като барони” – луксозни къщи, коли за над 100 000 лева и банкети. В действителност схемата e действала в периода 2016-2021 г.

Големият мащаб и продължителността на измамата показват, че механизмите за превенция и откриване на пробиви от такъв калибър във Великобритания не са били ефективни.

Заплатата на инспектора от “Борба с организираната престъпност” (БОП)- Сливен, сигнализирал за най-големия случай на измама със социални помощи в Англия и Уелс, е над два пъти по-ниска от социалните помощи, които незаконно са получавали всеки месец хиляди българи. Според различни източници те са разполагали с 2000 до 2500 паунда месечно, което прави между 4631 и 5799 лева.

Директорът на ГДБОП, съгласно наредбата за основните възнаграждения в МВР, получава основна заплата от 3569 лева. Самият Панайотов е повече от 15 години в системата на МВР, бил е началник група в сектор „Противодействие на икономическата престъпност”.

Големите въпроси

Но докато във Великобритания въпросите са свързани с дефицитите на системата, в България същественият въпрос е как така се проспива необяснимото забогатяване, за което липсват убедителни доказателства. Големи нови къщи в многолюдния ромски квартал, където допреди шест години нямаше и детска градина, а ВиК-мрежата е отпреди 1980-а, веднага се набиват на очи.

Затова пък не правят впечатление хотели на Черноморието, имоти в луксозни комплекси, яхти и офшорни сметки в чужбина на магистрати и лица на висши публични длъжности. Проверки на съответствието в имуществените декларации, които подават, в действителност липсват – или ако се правят, са формални.

Сега белгийската прокуратура иска да установи къде е тази част от присвоените по предварителни данни 1,7 млн. евро, която е била изпратена в България. Обаче василпанайотовците май свършиха.

ПУП

Hristo Slavi Ratchev 

Колебая се. Кои са по-досадни, народните избраници или студийните тълмачи. Състезанието по нищонеказване е толкова невротично, че вбесеният зрител отказва да гледа, избирателят да гласува. Тази пуста българска неспособност да се говори конкретно. Искрено.

Какво по дяволите става в България. Веднъж избрани, народните представители попадат в някакви тайни общества със строга субординация. Сбогом чиста съвест. Ще слушаш глупако! Всеки подлежи на жигосване с нажежено желязо, за бързо разпознаване. Какво си обещавал щедро на някаква трибуна, вече няма никакво значение.

Тайните общества, всъщност няколко корпорации, строго бдят за лоялност, как се разпределят приходите, порциите власт. Ценят се типове с остър слух за шумолене на нови банкноти.

Колкото по-надолу слиза нивото на парламента, налягането на простаците се покачва, толкова по-екзотични екземпляри се мяркат. Риба попче със сини очи и скъсани пагони на подполковник! Някакъв смахнат хидалго Етиен?!

Там са и маниакалните копейкини…между тях един с мечтателен поглед, досущ Берия. Парламентът и цялата държава потъва като Титаник. Стърчи само кола на който имаше пътеводна петолъчка. И румънските циганите проумяха, че Русия е враждебна страна.

Само защото имат президент Клаус Йоханис, смразиха корупционерите и техните мрежи.

Защо изостава България?

Защото корупцията расте и руското влияние се е загнездило в българските институции и кухите глави на стълпеното население.

За малоумните да повторим и допълним:

Защото имаме президент Румен Радев и вице заложили на червено. Корупцията е под капелите и тогите на съда. Руското влияние е умопомрачило българското общество. Всеки нов изборен тласък вкарва в парламента, нова руска трупа. Това е най-опасната политическа меланома. Дава метастази по целия държавен организъм.

Следват кошмарни години. Евтаназията като спасение. Склонните към мелодрама могат да избират: ефектен скок дъга от висок етаж, самоподпалване или изборът на населението – дим да го няма на избори. Мълчанието на глупците.

Над милион с инстинкт за самосъхранение вече напуснаха заразената територия. Само подпиинали наивници могат да очакват някакъв обрат. Да вярват, че гангстери могат да стабилизират държавата. Гангстерите могат само да разширят международната мрежа от гангстери.

Съществува ли някъде във всемира демокрация построена от гангстери!!! Оставам, за да наблюдавам катастрофата. И в това има красота и поезия. Симфония на разрухата.

Малка утеха е, че полезните идиоти ще бъдат избесени, разстреляни до крак, от вербувалите ги задгранични офицери. Класика, която гарантирано пронизва всяка революция и военен конфликт.

Никой не обича подлеците, предателите и лишените от достойнство. Опасни са за всяка власт. Превърнахме се в народ, който лази и вярва на екзекуторите си.

Световни и регионални миротворци принудиха Украйна да предаде атомните си оръжия – и получи война. Когато българското ляво начело с президента блее “ние сме за мира”, “клоуните” и “копейкините” искат референдуми, хищниците втренчват алчен поглед към българската земя.

Вече е ясно, народът е толкова увреден и изостанал, че докато хленчи за мир, всъщност вика поробители. Изправени сме пред въпрос за повече от 100 милиарда.

Мир или война! Няма как лесния отговор да бъде верен. Напуснем ли НАТО потъваме в преизподнята на руската империалистическа държава. Така Румъния отряза ластиците на руското притегляне и вече дишаме дима от ауспусите ѝ.

И все пак решение има. Exodus.

Настаняваме мощни бази на НАТО обзаведени с най-модерни атомни оръжия, плюс няколко ескадрили разположени на наша територия. Парламентът приема, значи промените в конституцията са били правилни.

Мат на президента и “подробния устройствен план” – ПУП на руските тайни служби. Прокажените “миротворци” ще увехнат на мига. От БСП и клонираните мръсници няма да остане и следа.

Какво постигна Пу Тин с прегръдките с др. Ким

Иво Инджев

Путлер направи държавно посещение в Историческия парк на победилия болшевизъм.

Там визуално е построен военният комунизъм в неговото съвършенство. Наричат го благозвучно Корейска народна демократична република.

Прескачам оценката на значимостта на събитието за световната политика. Царят на “великата” московия отива на поклонение в държавата-джудже (въоръжена с маниакалната идея за собствено величие, идеята “чучхе”), специализирана в производството на съветски боеприпаси и оръжия, от които Путлер отчаяно се нуждае за своята война срещу Украйна. 

КНДР е най-милитаризираната държава света. Заделя четвърт от своя бюджет за военни цели. Богатата все пак на природни изкопаеми) московия я доближава вече по този показател. Истински братя по оръжие по еднакви стандарти!

В гладни години населението на този  огромен концлагер яде(ше) трева. Фактът беше регистриран от ООН през 90-те (най-гладни години за режима). Прехраната на населението на най-големия концлагер в света е постоянна главна задача там. Критично важен е за режима и той е готов на сделка “оръжие срещу храни”.

С какво нахраниха буквално Путлер неговите домакини в държавата, в която масовият глад е характерен за живота (и оцеляването) в Северна Корея?

Признавам, че не разбирам мотивацията на руzката пропаганда да разпространява менюто на вечерята, с която посрещат Путлер в Пхенян.  Но менюто съдържа следните предложения към скъпите другари на гладуващата държава:

Печен гъши дроб със сос от трюфели

Салата от лангусти

Солени риби с дъхави подправки ( следва описание на екзотичните риби)

Зеленчукова салата със сирене.

Печено агнешко

Варени морски продукти

…

Спирам преди десертите заради безсилието си да преведа специфична част от това меню на разточителното изобилие, за каквото народът на гладуващата Северна Корея не е чувал и не може да си представи. Няма и да чуе в държавата, в която се чува единствено пропагандата на режима.

Чувам само, че повече от 30 на сто от населението на свръхбогатата на природни ресурси московия също живее на ръба на глада. Но имперската лакомия храни рожбите си със самочувствие. Помпа го на крилете на двуглав орел, символ на “величие” на държава, в която една трета от населението се изхожда на двора. Независимо от температурата навън.  

Изхождайки от тази фактология, базирана на официална статистика на режима,  се връщам към темата.

Путлер беше посрещнат в Пхенян както Хитлер с неговия учител по фашизъм Мусолини през 1938 г.

Диктаторите Ким и Владимир се скъсаха да се  прегръщат и целуват. Пяха им хиляди гърла, още повече крака им маршируваха, а за аплодисментите по 30 километровия  маршрут от летището до резиденцията на местния диктатор със строени клакьори по него, да не говорим.

Дори запознатите лично със съветските корени на това безумие, бидейки част от гостуващата делегация, като шефът на т.н. парламент в москва Володин,бяха изумени. Вижда се от разпространено от него видео с панорамна гледка на картинката, отразяваща “всенародната любов” към двамата вождове.

Двете фашистки държави  сключиха пакт за идеологическо нападение срещу общия им западен враг. Наричат този пакт, мотивиран от състезанието по милитаризация между двата режима, “споразумение за стратегическо сътрудничество”. 

Ултра шовинистът Дугин определи това сближаване като руско придвижване в севернокорейска посока. Не било срамно големият да отиде при малкия (успокоява той своята публика, известна с руzкия расизъм и ксенофобия). Не било важно колко малка е КНДР, а идеите имали значение. В случая ставало дума за прегръщането на (налудната) севернокорейска идея “чучхе” в …руски вариант.  

Пак топло, но къде по-сдържано посрещане организираха след това във Виетнам на Пу Тин ( както иронично го наричат опозиционни гласове в мрежата).

Припомниха си плакатно съветско-виетнамска дружба, но не отидоха по севернокорейски почин до общи закани срещу Запада. В края на краищата прагматичните днешни виетнамци имат в лицето на САЩ най-големия си пазар на стоки, отличаващи се при това с високо технологичен профил. И обратно: След Китай, САЩ са най-големият вносител във Виетнам. Московията крета в тази класация извън десетката. 

Създадената от СССР военна индустрия на Виетнам днес се оказва производител на продукция, която по своето количество и съвместимост е от голямо значение за изпразнените складове на руzките агресори в Украйна. Но под строгия поглед на американските си търговски партньори, ключови за икономиката им, виетнамците не изглеждат ентусиазирани да предоставят пряко значима военна помощ на своя висок ( 165 см. ) гост.

Остава си забавният парадокс обаче: днес огромната по територия московия е просител спрямо Виетнам, макар и да продължава да е голям износител на оръжие за бившия съветски клиент.

В крайна сметка най-големият “успех” от поклонението на Путлер в света на оцеляващия комунизъм резонира в Сеул. Южнокорейците дадоха да се разбере, че обмислят да преразгледат политиката си на отказ от снабдяване с оръжие в зони, обхванати от война. 

Южна Корея е една от най-големите производителки на всякакви оръжия в света. Отприщи ли бента за снабдяване на Украйна ще се види, че заиграването на Путлер със севернокорейските другари може да има тежки, ако не фатални последици за неговата специална военна излагация в Украйна. Включително и при развитие на южнокорейския бойкот върху снабдяването на московията с танкери, в което Южна Корея е водеща световна сила.

Сценарият е твърде вероятен, като се има предвид, че и досега Сеул снабдяваше тайно чрез тройни схеми с други държави Киев с военна продукция.  По западни източници миналогодишната контраофанзива на украинските сили е била решаващо подпомогната с 300 000 снаряда за 155 милиметрови гаубици, доставени по море и по въздуха. Е, сега вече Сеул ще се окаже мотивиран да продължи с “още веднъж от същото”, но пряко, без посредници. И в мащаби, които ще накарат Пу Тин да съжалява много за поклонението си в Пхенян.

“Огромно постижение” на кремълския стратег, няма що!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Тъгата на Борисов. И кашата, която забърка.

Бойко Борисов е тъжен. Загрижен е, че България може да остане без евроатлантическо правителство и да се отклони от верния си път. А би трябвало да го гризе съвестта. Не е ли време вече да се спре с това лицемерие и фалш?

Коментар от Даниел Смилов:

Бойко Борисов е тъжен. Загрижен е, че страната може да остане без евроатлантическо правителство и да се отклони от верния си път. Би трябвало да го гризе съвестта, че сам развали правителството „Денков“ и провали ротацията с Мария Габриел, за да бъде в по-добра преговорна позиция след едни нови избори. По-вероятно е обаче да не го гризе точно това.

Проблемът е, че „най-много сълзи се проливат по сбъднатите мечти“, както е казал Труман Капоти. В театрото на Борисов сега със сигурност следва сълзлива сцена за бъдещето на България, примесена със „справедлив“ гняв на протагониста срещу ПП–ДБ, които не искат да влязат в правителството му.

Но не е ли време вече да се спре с това лицемерие и фалш? Не е прилично да критикуваш някого за какво ли не, да водиш цялата си кампания срещу него, а накрая пак да искаш той да управлява с теб, че и да се хвалиш с постигнатото при съвместното управление.

Как Борисов обмисля да се спаси от кашата, която сам забърка

По принцип в този парламент ПП-ДБ нито могат, нито има смисъл да управляват с ГЕРБ и ДПС. Първо, ГЕРБ-ДПС си имат мнозинство с ИТН или други партии по всички важни въпроси. Присъствието на ПП-ДБ в управлението би било просто формалност – те ще са пето колело в една паянтова, но все пак действаща конструкция.

Второ, участието им няма да „изпере“ Борисов и Пеевски, въпреки приказките в тази посока, но може да изцапа допълнително ПП-ДБ. Те ще са значка на ревера на едно управление, което има тежък корупционен багаж.

Последният обемист денк от този багаж дойде под формата на 150 млн. лева необслужван кредит от ББР за Румен Гайтански-Вълка (другар на Борисов, Пеевски и Доган). Държавата ще си получи обратно около 7 милиона от тези пари при добро стечение на обстоятелствата. Ако е бенефициер на такива кредити, как човек да не подкрепи управление на ГЕРБ-ДПС!

Тъжният Борисов обмисля да се спаси от кашата, която забърка, с още по-нови избори. Пак ще тръгне по страната да обяснява как ПП-ДБ не могат да управляват. И как само той с ДПС, но без официално да е с тях, може да оправи нещата. Ако подобна кампания отново привлече избиратели, тя ще може да се патентова като сигурен тест за мозъчна атрофия.

Вместо да тъгува и да крои хитроумни схеми за прехвърляне на отговорността за управлението на някой друг, Борисов би трябвало да започне сериозно да мисли за правителство. Вече бяха проведени някакви консултации с ДПС и ИТН, от които стана ясно, че ИТН не искат да подкрепят правителство, освен ако не е „експертно“ и с техен мандат.

Не стана ясно обаче има ли някакви противоречия по политики между ИТН и ГЕРБ-ДПС. Промъкна се нещо за забавяне на членството в еврозоната, но без това да е официално искане на ИТН. Поне на базата на досегашното им участие в парламенти и правителства, не се вижда някаква област, в която трите партии да имат съществени различия. Разбира се, ако ИТН просто си търсят повод да не участват в правителство, винаги могат да измислят нещо. Но дотук поне не са успели да го измислят.

(Трябва да се дадат точки за креативност на ИТН и специално на Слави Трифонов за твърдението му, че отказва да участва в правителство с ГЕРБ и ДПС, за да обори политолози и анализатори, които го виждали като най-логичен участник в него. Ако този аргумент надделее, България ще е първата страна в света, която ще отиде на избори, за да направи напук на политолозите с техните прогнози.)

Поведението на ИТН: три прочита

Съществуват три прочита на поведението на ИТН в момента.

Преговорно-транзакционен: ИТН виждат, че са естествен участник в мнозинство с ГЕРБ и ДПС, знаят, че без тях на Борисов ще му е трудно да състави мнозинство и затова си вдигат цената в преговорите. Нещо повече: колкото по-независими изглеждат ИТН, колкото по-твърди са в исканията, толкова по-полезни са за Борисов и Пеевски – двамата ще могат да кажат, че не управляват само те в тандем, а има и трети независим играч, който при това е много своенравен.

Хората ще започнат да съжаляват Борисов и Пеевски, че им се е паднал такъв невъзможен партньор, в сравнение с когото дори ПП-ДБ са за предпочитане. „Многострадалният Бойко“ ще си тече по екраните, ИТН ще трупат антипатии (а те това го могат), което ще повишава симпатиите към „системните партии“ ГЕРБ и ДПС и техните още по-системни лидери.

Това е ситуация, в която всички печелят: ИТН – материални отговорности под формата на министерства, а ГЕРБ-ДПС – впечатление, че са се сдобили с независим партньор, който ги ограничава в политическите им действия.

Президентско-кампаниен: ИТН може просто да водят кампания за нови избори. Ако са пристанали целокупно на президента Радев, което не е изключено, те могат да действат като детонатор на партийната система. При едни нови избори наесен никой не може да каже какво ще се случи. ДПС може да е първа партия при още по-ниска активност, ГЕРБ може да се стопят с още стотина хиляди и да се отвори гигантско пространство за нови и стари величия. Имплозията на партийната система би могла да е аргумент на президента Радев да иска президентска република.

ИТН – с постановките по съставяне на правителство – биха си гарантирали някакво място в следващия парламент и дори биха могли отново да използват аргумента, че работят срещу ГЕРБ и ДПС (а не само срещу ПП-ДБ, както досега).

Експертен кабинет: ИТН може да са преценили, че ГЕРБ и ДПС са в достатъчно тежка ситуация, за да приемат експертен кабинет (каквото и да значи това) с третия мандат. Това изглежда като подвариант на първия сценарий, но е по-амбициозен от него. Тук ИТН ще се целят не просто в място в управлението, а ще искат да диктуват и политиките му.

ИТН естествено няма да разкрият кой вариант са избрали, а може и още да не са направили избор. Но съществуването на тези три варианта ги поставя в добра преговорна позиция и е реално основание за тъга у Борисов. Пеевски обаче не вярва на сълзи и като нищо може да пробва и по-директни методи за убеждение на потенциалните партньори. Ако например прокуратурата се задейства неочаквано, това би било сигнал за сериозен напредък в преговорния процес.

Ако ГЕРБ, ДПС и ИТН не се разберат

Това е ситуацията към момента и в нея дори не става дума за това какво би правило едно ново правителство. Нито се говори за програма, нито за общи принципи на взимане на решение, да не говорим за коалиционно споразумение, което беше щедро обещавано от Борисов преди изборите.

Всъщност, между варианта на ГЕРБ – „правителство на споделената отговорност“ – и този на ИТН („експертно правителство“) няма особено противоречие. Важното е всъщност какво ще е мнозинството зад тези правителства. Голямата разлика би била между два варианта: плаващи мнозинства и договорени мнозинства между конкретни партии. Това е първият въпрос, който трябва да се изясни.

Фактът, че президентът Радев и премиерът Главчев ще ходят заедно на срещата на върха на НАТО, демонстрира, че някакви преговори между ГЕРБ и ИТН за съставяне на правителство вече протичат. Това е също така знак, че ако то бъде съставено, ще е евроатлантическо, но не чак дотам.

Като цяло, за съжаление на цялата страна, избори не са изключени. Но все пак има ясна отговорност за съставянето на управляващо мнозинство и тя пада върху партиите, които са имали сходни политики и поведение в досегашните парламенти. А това са ГЕРБ, ДПС и ИТН. Ако те не се разберат, добре е поне да стане ясно за какво не са се разбрали.

До какво води грозното говорене в България

Грозното говорене убива цивилизацията и окуражава варварството и диващината. То е голям проблем за обществото, защото подготвя почвата за победа на злото. Проф. Евгений Дайнов за грозното говорене в българския парламент:

Докопали се отново до трибуната на Народното събрание, депутатите от ИТН побързаха да демонстрират правотата на сентенцията на Елинор Рузвелт: „Големите умове обсъждат идеи. Обикновените умове обсъждат събития. Дребните умове обсъждат хора“.

Демонстрираното дребноумие нямаше да е проблем на обществото, ако депутатите от ИТН само обсъждаха други хора.

Те обаче, както правят от години, ги одумват, оклюкват, обиждат, клеветят и назовават с най-грозни епитети. А грозотата е вече огромен проблем за обществото, защото се родее с – и подготвя почвата за победа на – злото.

Вредите от грозното говорене

Най-видимата вреда бе посочена, пак от трибуната, от депутата от БСП Борислав Гуцанов. Макар самият той да не е известен с деликатен израз, Гуцанов помоли колегите си от ИТН да спрат да ръсят грозотии, защото така отвращават хората от парламента и от парламентаризма. Това, разбира се, е точно така.

Може би целта е и точно това: на следващите избори да гласуват само, да речем, един милион зависими хора, чиито гласове да бъдат поделени между ГЕРБ, ДПС, ИТН и някой и друг „фашист“, така щото да могат да си оформят авторитарен режим и да острижат населението до дъно.

Вредите от грозното говорене обаче надхвърлят текущата политика и навлизат в самата сърцевина на обществените отношения. Още през 1923 година дори болшевикът Лев Троцки – макар и радикал и екстремист до мозъка на костите си – публикува статия, в която посочва, че „обидният език и ругатните са наследство от крепостничеството, унижението и погазването на човешкото достойнство“. Съответно, грозното говорене е пряка пропаганда именно на крепостничество, унижение и погазване на човешкото достойнство.

Всяко грозно говорене на публичната арена убива цивилизацията и окуражава варварството и диващината. Защото – продължава Троцки – как можем да постигнем по-цивилизован живот „в атмосфера, отровена от крясък и от ругатни, които не жалят никого и не се спират пред нищо?“.

Грозното говорене разлага самата тъкан на обществото, тъй като в обществените дела грозотата и злото са двете страни на една и съща монета.

Още преди почти две и половина хилядолетия Платон е знаел това. За него няма как да има общество, което да не се гради върху добродетели – без добродетели пред себе си имаме дива тълпа, а не общество. Затова отглеждането на добродетели е главната задача на едно общество, а тя се постига с разбиране на красотата и на обичта.

Това, според Платон, се случва чрез процеса на образование, чиято главна цел е „да обърне умовете на младите към доброто“. От разбирането на доброто следва всичко останало, което ние, на свой ред, сме нарекли цивилизация.

Платоновият ученик Аристотел отхвърля голяма част от наследството на своя учител, но доразвива точно тази тема. В своята фундаментална книга „Никомахова етика“ Аристотел пише следното – все едно писано днес по повод Тошко Йорданов и Станислав Балабанов: „Добродетелният човек, в качеството си на добродетелен, намира чиста радост в действията на други хора, когато тези действия дават израз на морални добродетели; и е разстроен от действия, които са предизвикани от морална поквара – точно както един музикант се радва на прекрасната песен, но намира лошата за болезнена“.

На старта на Народното събрание Йорданов и Балабанов направиха точно обратното: наблюдавайки оставката на Христо Иванов, която е несъмнено израз на морална добродетел, те се вбесиха и го заляха с най-зловонна словесна („крепостническа“, по Троцки) помия. Което според тезата на Аристотел би трябвало да означава, че тези хора не са добродетелни.

Виж кой говори грозно

Публичните личности, които са наясно с връзката между грозното говорене и общественото зло, избягват грозното говорене дори тогава, когато са заливани с обиди. Не защото подобни личности не могат да говорят грозотии поради някакво свое „джендърство“. Могат. Те са прочели стотици пъти повече книги от грозно-говорещите и дори са писали такива. Следователно разполагат със словесен запас, който е неимоверно по-голям от този на, да речем, ИТН. И те могат, ако поискат, да залеят ИТН с океан от такива обиди, каквито Йорданов и Балабанов изобщо не могат да си представят.

Могат, но не го правят. Защото не искат да живеят в дива орда. Въпрос на избор, а не на слабост.

Теодора Димова: Разговорът за комунистическото минало става наложителен

Диана Цанкова, БНР

Теодора Димова беше специален гост на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в бившия концлагер „Белене“

Разговорът е от „Радио България“.

България продължава да бъде единствената европейска страна, която няма мемориал за жертвите на тоталитаризма. Този срамен факт, белязал като дълго нелекувана язва съвременния статус на обществото ни, за поредна година беше припомнен на 1 юни, когато стотици хора се стекоха на остров Персин, за да отдадат почит на страдалците в комунистическия концлагер „Белене“, отказали да заличат себе си в името на оцеляването.

Писателката Теодора Димова, чиито романи „Поразените“ и „Не ви познавам“ изследват недалечното ни минало и раните, които то нанася и до днес заради неосъдените престъпления и изопачената истина, призова в словото си в деня за почит да прочетем най-сетне тази страница, за да се справим с избухващите бесове на омраза, агресия, алчност, цинизъм, равнодушие, апатия.

„Почти 30 години се правят постъпки сградите (полувкопани землянки – бел. ред.) във Втори обект – основният в лагера „Белене“, да бъдат превърнати в мемориал и там да се ходи на поклонение по всяко време като в Германия, Полша и други страни – разказва Теодора Димова. Но има административни спънки, които се преодоляват главно с личните усилия на съмишленици и фондации, желаещи да запазят паметта.

Не се съмнявам, че един ден те ще постигнат своите цели, но, от друга страна, ми е болно, когато виждам телевизионните репортажи за реставрациите на мозайките, картините на Бузлуджа. И си казвам, как паметниците на палачите се увековечават, а за сградите, в които са страдали и са били унизявани толкова много хора, се създават препятствия. Ако не са усилията на тези фондации и отделни личности да организират поклоненията, случилото се на това място ще бъде изцяло забравено.“

Според Теодора Димова не това е почитта, която заслужават мъчениците на комунистическия режим в специално отредения за преклонение ден. На остров Персин за последен път е стъпвал действащ президент през 2016 г. в лицето на Росен Плевнелиев, а през настоящата година – единствено представители на някои десни партии и един служебен министър. Неглижирането на почитта към жертвите писателката обяснява с цялостната политика по време на прехода.

„България е единствената държава от социалистическия лагер, която не беше декомунизирана – продължава тя. Пропуснахме да направим декомунизацията на всички нива и всички ние сме виновни това да не се случи. Махалото отиде в другата крайност – в носталгията и във възвеличаването на миналото.“

Защо обаче страната ни избра по-различен път – да открехне съвсем леко вратата към това минало? Защо нямаше достатъчно гражданска енергия, която да доведе до разобличаване и осъждане на престъпленията и на виновниците за тях и да разчисти пътя към едно по-различно бъдеще? И ако това се беше случило, дали днес щяхме да отминаваме с безразличие поредната порция доносници в изборните листи и с умиление да разказваме небивалици от времето на комунизма?

„Гражданската енергия, консенсусът в обществото от ранните 90 г. на миналия век бяха пропилени и изчезнаха – отговаря писателката. Може би пропуснахме по правилния начин да разказваме за миналото. Всички тези изброени неща, за съжаление, намериха добра почва у нас, защото фалшивите новини много лесно се разпространяват и приемат от хората. И тъй като е общоизвестно, че ние сме център на руската пропаганда и тя много силно влияе върху обществения ни живот, особено откакто започна войната в Украйна, всички сме свидетели на дезинформация.

Във фалшивите сайтове прочетох дори и това кощунство по повод честването в Белене, че жертвите на тоталитарния режим са били криминални престъпници. Това е такава гавра, такова издевателство над техните близки и потомци, че ако някой може да си представи болката им, едва ли би си позволил да каже такива думи.“

Пасивното поведение на интелектуалците, на хората с обществено влияние и авторитет също подхранва почвата за посяване на пропаганда и на фалшиви новини у нас. Теодора Димова дава пример с лондонския Royal Court Theatre, където е специализирала:

„Там реагират на най-малкото сътресение в обществото чрез театъра, литературата, които помагат на хората да проумеят за какво става дума. Докато у нас имаме т.нар. възродителен процес, имаме тежко наследство, но много малко са книгите и филмите, разказващи за този период. Като че ли съществува някакъв страх – нека не говорим за миналото, а да гледаме бъдещето. Само че миналото е пряко свързано с бъдещето и ако не излекуваме тази обществена рана, ние не можем да продължаваме напред със скорост, с която ни се иска, към Европа. Така че разговорът за миналото става все по-наложителен, защото по този начин предпазваме децата си. И ако няма памет, те са обречени да станат лесни жертви на същото зло, но със сменен външен облик.“

За съжаление, тоталитарното ни минало е засегнато бегло и недостатъчно в учебниците, твърди Теодора Димова. „Общо взето, се следва политиката на неговорене за травмите и издевателствата, извършени особено в първите години след деветосептемврийския преврат“, добавя тя. Има обаче и други начини за запълване на „тези кухини от знание“ – например поклоненията на цели класове в Белене и разказите на учителите по история сред декорите на времето.

Писателката е убедена, че по темата за миналото е необходим спешен разговор за преодоляване на разлома в обществото, особено сега, когато войната се води толкова близо до нас. Но на какъв език да бъде проведен този диалог, за да „надвика“ агресията, невежеството, просташкия жаргон, който ни залива?

„Нямаме никакви други средства освен думите – категорична е Теодора Димова. Знаем силата им, надяваме се на спокоен разговор без обиди, без злост, без отмъстителност. Ние искаме да разкажем за тези съдби, за тези хора, за това зло, защото, оставяйки затулена паметта, като че ли извършваме повторно предателство, някакъв вид духовно убийство над жертвите. Така че сме длъжни да говорим, за да може истината да победи мимикрията, а не обратното, както се случва в момента. Това е пътят – злото се побеждава чрез добро и чрез нищо друго, злото, отхвърлено чрез зло, предизвиква нова вълна от злини.“

Въпреки пропуснатото време Теодора Димова казва, че трябва да имаме надежда. Макар самите ние да се наложи някой ден да платим цената за пропилените възможности.

„Може дори следващите поколения да плащат за пропуска, за който ние сме отговорни и виновни – добавя тя. Длъжни сме обаче да говорим и да не се поддаваме на тази коварна пропаганда „Нека да гледаме напред, а не назад“ – едно от коварствата и дългосрочните последици от този режим. Длъжни сме просто да си вършим работата.“

За да не съживим миналото днес, утре, някой следващ ден. „Да, да не го допускаме“, съгласява се Теодора Димова.

Ползата от вредата

Каква бе ползата от тези предсрочни парламентарни избори? Конфигурацията в парламента е почти същата, безизходицата за създаване на правителство – и тя.

Това, заедно с ниската избирателна активност, може да се определи като  „тотал щета” (застрахователен термин) за политическата система.

Но в „щетата” има и ползи.

Например: някои политици разбраха, че  вече не са за политици – пример даде Христо Иванов с оставката си. От немай къде го последва Корнелия Нинова, но тя неведнъж е правила фалшиви движения  с оставки – нищо чудно утре на някой пленум така да извърти гласуването, че да излезе много желана от нейните партийни членове.

Демократът за силна България Атанас Атанасов отбягна оставката, като намери печеливша  формула: „вот на доверие” – щял да го иска от съпартийците си. А всъщност целта му е да се докопа до някой по-висок пост в парламента, на който да се пенсионира и да си гледа живота на добре платен пенсионер.

И двамата лидери на ПП си направиха оглушки за оставки – изборния си резултат Кирил и  Асен отчетоха като победа. Защо? Че благодарение на тях Бойко Борисов няма да е премиер. Страхотен успех, няма що!

Други ползи: отпаднаха някои депутати от предишни парламенти, които мислеха, че са абонирани за депутатските банки. С удоволствие повече няма да виждаме в пленарната зала Румен Гечев и да му слушаме икономическите анализи – нали тия негови анализи преди четвърт век ни докараха до пет долара месечна заплата. Отдясно отпадат също Ивайло Мирчев и Антоанета Цонева – отдавна трябваше, липсата им едва ли ще се забележи.

Няма да виждаме и Настимир Ананиев – след като обиколи толкова партии, е време да си почине извън парламента. И на Бойко Рашков, милиционер от живко­визма, му беше време за почивка. Но Кирил Петков направи личен реверанс към Рашков и го набута пак в парламента от пернишката листа. С милиционера Бойко щели да борят корупцията.

Точно Рашков със своите 19 имота ли ще е борецът срещу корупцията? Редно е Кирил Петков да обясни на обществото  хода с този избор, както и своята лична зависимост от бившия милиционер Бойко Рашков.

И в листата на избраните ни евродепутати се виждат положителни тенденции. Чудесно е, че Петър Волгин, наречен от народа „Петьо Еврото 2”, вече няма да ни облъчва с путинска пропаганда от микрофона на БНР. Нека да го прави в Брюксел – българският радиослушател само ще спечели, а европеецът няма да го забележи.

Разбрахме и какво представлява „принципната” Елена Йончева – тя без свян пристана в скута на Пеевски, за да є осигури място в Европарламента. И лесно ще си смени политическото семейство – от социалистите ще се премести при либералите. Няма леви, няма десни, няма либерали и консерви, има само пет години сигурна еврозаплата.

За еврозаплата се класира и рапърът Ицо Хазарта, като измести с преференции в листата на ПП-ДБ Стефан Тафров, истинския професионалист в международните отношения, който щеше да бъде доста по-полезен за България в Брюксел. Но такова е партньорството в коалицията ПП-ДБ – партньорство по нашенски: да уредим преди всичко нашите хора. То затова и няма да го бъде…

Накрая: дали „тотал щетата” от проведените избори е сравнима с щетите от градушката, предстои да видим.

Но че политическата класа я бие градушка, това е очевидно. И ще има пренареждане на керемидите.

М. Вешим

Манипулации и опровержения

Атанас Ждребев

Обективният анализатор прави оценките си sine ira et studio. Следизборната ситуация обаче става твърде напрегната и личните мнения, които в последните дни заливат денонощно електронните медии, все повече отстъпват от този принцип. Анализът неизбежно трябва да почива върху известната фактология.

За съжаление, чашата на манипулацията преля. Затова този текст категорично се разграничава от менторството на оперативната политология, макар че в създалата се среда няма как да се пренебрегне и индивидуалната субективност на личното мнение. Той не е закъснял, беше необходимо известно време, за да се изяснят позициите на парламентарно представените политически сили.

Нека да започнем с опровержение на няколко медийни внушения. За тази цел ще отбележим фактите, които вече станаха известни, тъй като те са противоположни на това, което се тиражираше и все още продължава да се тиражира:

Първо, временното ръководство на БСП, назначено след оставката на Корнелия Нинова, няма да подкрепи правителство на ГЕРБ и ДПС и председател на НС, предложен от ГЕРБ.

Второ, Бойко Борисов няма да подкрепи кабинет с мандата на ДПС или на трета парламентарна сила; няма да влезе и в коалиция само с ДПС, ако не се подпише споразумение за подкрепа на първия мандат с една или с повече от останалите парламентарни групи.

Трето, към участие в коалиция между ГЕРБ и ДПС е абсурдно да бъде привлечена партия ИТН, тъй като Слави Трифонов винаги е декларирал, че иска да „изчегърта“ именно тези две партии. ИТН увеличи леко парламентарното си представителство благодарение на дистанцирането си от предишната сглобка и няма как да се присъедини към нова.

Постът на Трифонов във Фейсбук от 19 юни е опровержение на манипулацията, че ще има тройна коалиция: „Всякакви социолози, политолози, журналисти и дори едни шарлатани убедено обясняват, как аз съм сключил сделка с ГЕРБ и ДПС, това се разбира от само себе си, и те са абсолютно сигурни, че бъдещото правителство ще е нещо такова. Съжалявам за клишето, но наистина щеше да ми е смешно, ако не беше толкова тъжно“.

Повечето анализатори не успяват да разберат популистката стратегия на Трифонов. Тя не е насочена към участие във властта на всяка цена. Целта на лидера на ИТН е да остане в бяло, представяйки всяко коалиционно споразумение като компромис, който е част от мръсната страна на политиката.

Това е стратегия на извиване на ръце, базирана върху тоталното отрицание на елита. Основната сюжетна нишка в разказа на партията за свалянето на кабинета на Кирил Петков се върти около пагубната финансова политика на Асен Василев и разбира се, „Македонияяя…“. По същия начин „сглобката“ между ГЕРБ и ПП се представя от ИТН като пример за предателство и колаборационизъм.

Четвърто, на базата на казаното дотук е лесно да се опровергаят и внушенията за експертно правителство, излъчено с трети мандат и подкрепено от ГЕРБ и ДПС.

Пето, „Възраждане“ увеличава електоралната си подкрепа, дистанцирайки се от целия политически елит, и не са реалистични очакванията да се превърне в „златния пръст“ на „евроатлантици“ като Борисов и Пеевски. Тук би било полезно да си припомним прогнозата на Асен Василев, направена пред една телевизия след миналогодишните парламентарни избори, защото бившият финансов министър често пъти демонстрира отлични способности в сферата на политическия анализ.

Шесто, не е вярно, че ГЕРБ и ДПС са свалили кабинета на акад. Николай Денков, манипулативно е внушението, че сега само на тях принадлежи отговорността за съставянето на ново правителство.

Тук наистина е необходимо да припомним малко фактология. Без да са уточнени техническите подробности за ротацията с Мария Габриел, акад. Денков форсира процеса и внесе своята оставка в НС на 5 март (вторник), тоест ден преди уговорената дата. Този акт е посрещнат с недоволство от Борисов и е разкритикуван пред медиите.

На 6 март ПГ на ПП-ДБ прави всичко възможно оставката да влезе в дневния ред на парламента и да бъде гласувана веднага, въпреки че евентуалното ѝ депозиране на 6 март щеше да позволи тя да се разгледа следващата пленарна седмица и да се удължи времето за преговори. Обикновеният човек не познава парламентарните процедури и за него тези детайли са скучни. Но именно детайлите, които бяха разгледани и в предишен анализ, показват, че оставката на кабинета на акад. Николай Денков беше приета по настояване на ПГ на ПП-ДБ.

Нека в контекста на тази фактология да цитираме и изказването на Кирил Петков по адрес на Бойко Борисов от 19 юни: „Той е първа политическа сила в момента. Заявяваше през цялата кампания, че ще бъде водеща, стабилна партия за управлението на България. Сега трябва да демонстрира, че зад тези думи е имало някакъв смисъл…. Следващия път, когато събори поредното правителство и не си спази уговорката, да има предвид, че съставянето на правителство е много по-трудно, отколкото неговото разрушаване“. Поставяме в курсив най-важната част от думите на Петков, с която няма как да не се съгласим.

Седмо, до началото на учредителното заседание на 50-ото НС всички поддържаха тезата, че ще има редовно правителство. Сега нещата не изглеждат чак толкова сигурни.

Доста спекулации се натрупаха и при отговорите на въпроса защо не трябва да ходим на избори сега и какво точно да се направи, за да се постави край на политическата криза. Ниската избирателна активност се обяснява с разочарованието на електората от формирането на сглобка.

Безспорно, това е един от факторите, но тези, които свеждат интерпретацията само до него, профанизират твърде много политическия дебат. Именно на тази ниска активност се дължи фрагментацията на партийната система. Става дума за две съвсем различни неща, които трябва да бъдат ясно разграничени:

Първо, фрагментираният парламент налага да се формира коалиция. Тъй като се натрупаха твърде много спекулативни твърдения от типа на това, че ГЕРБ „трябва да направи голяма широка коалиция с тези, с които свалиха правителството на ПП-ДБ“, тук е необходим малко по-задълбочен анализ.

В коалиционната теория не съществува понятието „голяма широка коалиция“. Най-общо има три вида коалиции: „голямата“ е само между първата и втората парламентарна сила; „минимално печеливша“ е коалицията между минималния брой партии, които са необходими за формиране на парламентарно мнозинство; „широката коалиция“ може да бъде с максимален обхват, тя е по-голяма от минимално печелившата, но в дефинитивен смисъл това обстоятелство не я прави голяма.

От изборните резултати и от изявленията на Бойко Борисов е очевидно, че в момента не съществува нито аритметична възможност, нито политическа воля за голяма коалиция. Така поне на теоретично равнище остават две опции – широка коалиция, евентуално завоалирана във формулата „експертен кабинет“, или предсрочни избори.

Ако не настъпи промяна в позициите на седемте парламентарни групи, широката коалиция изглежда неосъществима, а предсрочните избори са неизбежни.

Вторият момент, на който следва да обърнем внимание, е свързан с разпада на сглобката и ниската активност. Тук отново се спекулира доста, защото се налагат като тези непроверени твърдения, а коректният подход би бил първо да се формулират хипотези, а след това те да се подложат на емпирична проверка чрез изследване на общественото мнение.

Доминиращата теза е, че ниската активност и драстичният спад на електоралната подкрепа за ПП-ДБ се дължи на участието на дясната формация в сглобката. Това е логична хипотеза и нейната верификация би била резонна, но е манипулативно все по-упоритото ѝ налагане като единствената публично релевантна теза.

Бихме могли да формулираме и редица други хипотези: ниската активност се дължи на умората на избирателите от честото ходене на избори и от неспособността на партиите да формират стабилно правителство; ниската активност се дължи на неизпълнението на основни обещания като усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, пълноправното влизане в Шенген и еврозоната, неосъществената съдебна реформа, която доведе до замяната на Гешев със Сарафов; компроматната война, корупционните скандали и постоянните медийни атаки увеличиха общественото недоверие към партиите като цяло и към ПП-ДБ в частност, тъй като в преобладаващата част от времето именно тази коалиция попадаше във фокуса на вниманието; за негативния резултат на ПП-ДБ способства перманентният огън, разпалван от техния партньор ГЕРБ и особено от остриета на партията като Делян Добрев и Тома Биков.

За успеха на „Възраждане“ също могат да се формулират различни хипотези, но ниската активност релативизира този успех, тъй като на практика имаме спад в абсолютния брой на подадените гласове за партията. Така с по-малко гласове тя получава повече мандати и въпреки това не променя съществено представителството си спрямо предходния парламент.

Високият процентен резултат би могъл да се дължи на твърдото позициониране на формацията като противник на войната в Украйна и на твърденията на Костадин Костадинов, че само той може да спре въвличането на България в тази война.

Втора възможна хипотеза е, че радикалната позиция на Костадинов, според която партия „Възраждане“ би подкрепила само свое собствено правителство, привлича протестния вот, който е насочен срещу останалите формации.

Трето, кандидатурата на Петър Волгин беше до голяма степен мажоритарна, привлече огромен брой преференции и така способства за механично добавяне на гласове и за двете листи – за националния и за Европейския парламент. (Логично е този, който гласува за евродепутат от „Възраждане“, да подкрепи и листата на същата партия за народни представители.)

Ако при евентуална проверка последните три хипотези се окажат верни, то е логично поне част от припозналите себе си като противници на войната и на целокупния политически елит да преориентират своите предпочитания от управляващите партии към „Възраждане“. Не бива да забравяме, че лидери като Костадин Костадинов и Цончо Ганев бяха особено остри в атаките си към ПП-ДБ и наричаха ДБ „Доносническа България“ и „Демократична Украйна“. Не е за подценяване и трибуната в БНР, с която разполагаше Волгин.

Състоянието на криза предполага, че трябва да се преосмислят приоритетите на дебата. Борисов и Петков говорят за реванш и не отправят поглед към бъдещето. Това идеално устройва основния печеливш от ниската активност – Пеевски.

Тук критично мислещият човек няма как да остане на позицията на безпристрастен наблюдател на процесите. В съзнанието изниква споменът от площадите през лятото на 2020 г., когато ПП изобщо не съществуваше като политически субект. Както е известно, общата воля на протеста беше да се демонтира моделът „Кой?“.

Големият парадокс сега е, че ехидни призиви от рода на цитираните по-горе думи на Кирил Петков тласкат ГЕРБ и ДПС именно към реставрацията на модела „Кой?“. Когато битката за отстояване на политически идеи и ценности се премести на терена на реваншизма и отмъщението, е съвсем резонно да се чуе и гласът на свободната гражданска съвест, който не е съзвучен нито с езика на черния PR на манипулаторите, нито с езика на политкоректността.

Всъщност това е личният глас, гласът на този, който не служи на партийни интереси и на манипулативни щабове, гласът на Аза, гласът, който отстоява собствената си позиция. И този глас съвсем естествено се пита кому е нужно да се вдигат изкуствено акциите на Пеевски пред Борисов, кому е нужно да пришива ИТН към имагинерна коалиция с ГЕРБ и ДПС, кому е нужно да налива още вода в мелницата на „Възраждане“, тласкайки страната към поредните безсмислени избори? Все въпроси, които нямат рационален отговор…

Има такова недоразумение (ИТН) избра Рая, за да раздава порциите по учебника на Доган

Иво Инджев

Слави Трифонов, който щеше да изчегъртва своя банкянски временен враг, днес го изчетка от прахта, натрупана върху него като залежала стока (някогашно първо качество) и заедно с него избра Рая (Назарян). 

Има такова недоразумение (ИТН). Очакваме да видим как ще отиграе и следващият договорен ход с (не)подкрепата на правителство на изчеткания.

Според ревнуващия Рашидов, това ще стане по следния начин: на шоумена ще бъде връчен третия мандат за управление. Очаквал такъв ход, защото Слави се е учил на политика не от друг, а от Доган, информира от екрана на БТВ Рашидов. И в прав текст обяви ИТН за проект на Доган.

Не се и съмнявам(е), че авторитарният нов политик, когото съм виждал многократно как командори раята в студията, е подкрепил Рая от желание да си запази възможността да раздава порциите по учебника на Доган.

Това е случаят, когато ревността и завистта могат да окажат услуга на обществото. Защото досега мнозина казваха същото, но друго си е до го рече толкова приближен някога и толкова отритнат и обиден днес фактор, дългогодишно лице на модела “Борисов”, употребяван за фасада и на възможно най-високо ниво на председателското място в Народното събрание.

От тази позиция ревнивецът предрече на Рая Назарян, че ще бъде смляна от машината на политиката, в която влезнала заради кариера ( за разлика от него, разбира се, нали!). Друго нещо си е да имаш личен опит…

И т.н.

Продължаваме назад.