кафенето

Новини и не само

Руски агенти ли?! Глупости, помисли си Щирлиц…

ДС обича мириса на напалм от ранно утро. Трескава мобилизация на всички живи кадри от старите служби тече в националния ТВ-ефир от сутрин до вечер.

Новичок

Снимка: © Getty Images

Клик-клик-клик и… отново е понеделник

Мнозина смятат, че България е една сравнително опасна държава и не са далеч от истината – трябва само да си пуснеш новините, за да се убедиш. Катастрофи, инциденти, болести, антиваксъри…

Доста от българите намират утеха в ракията и салатката, но се оказа, че и последното не е особено безопасно. Салатата имаме предвид, ракията никой не смее да я закача, че ще стане гражданска война.

Според прокуратурата през 2015-а бизнесменът Емилиян Гебрев е бил отровен с хлорпирифос – инсектицид за борба с вредителите.

Въпросният хлорпирифос бил открит в кафето и, забележете, в салатата от рукола, които Гебрев е консумирал.

Затова да знаете – повече никаква рукола. И без това е гадна и горчива. И никакво кафе.

Само ракия, кебапчета, кюфтета и пържоли, не сме чули за някого, отровен с пържоли. За всеки случай спрете и киноата, годжи берито, чиата. Яйца не се консумират от миналата година, защото тогава стана ясно, че в тях има фипронил, нали помните?

Гебрев видя прилика между новичок и хлорпирифос, а главният прокурор Сотир Цацаров призна, че агент Федотов с истинско име Сергеев е бил три пъти в България.

Федотов/ Сергеев е заподозрян, че е съучастник в аферата „Скрипал“, само че информацията, че е бил у нас, не впечатли почти никого, освен пряко намесените в събитията лица. Руснак в България е традиция, не новост.

Руски агенти ли?! Глупости, помисли си Щирлиц…

Като заговорихме за агенти, тази седмица и Българската православна църква също регистрира повишено внимание към себе си, уви, не с нещо положително.

Позицията на Светия синод относно Националната стратегия за детето накара мнозина да разсъждават полезни ли са шамарите, възпитателни ли са ритниците, убийство ли е абортът, грях ли са детските градини и т.н. После се оказа, че мнението не било на Синода, а било на ловчанския митрополит Гавраил. Искрено и лично. Неадекватно, но все пак искрено и лично.

Всяко чудо за три дни, са казали хората. Тази максима не се отнася единствено за ремонтните дейности в София като например строежа на столичното метро. Влакове вече има, линия – няма. Пускането на третия метродиаметър и то само в отсечката ул. „Граф Игнатиев“ – ж.к. „Красно село“ се очаква през октомври.

Предвид, че в момента всичко около бъдещата спирка в „Красно село“ повече напомня на военна Кербала, най-вероятно жителите на иначе китния квартал ще очакват първия влак с бъклица, дрян и дюнери от „Фантазията“.

Докато центърът на София копае връзката си с южните квартали, скрепихме топъл съюз с братска Венецуела, уютно подплатен с пачки.

Не държавен, разбира се, президентът настоява за пълен неутралитет. Което и негово интервю да си пуснете от последните дни, все това ще чуете. Българийо, моя малка Швейцария!

И докато папата отговаряше на писмото на Мадуро със „Seen“, в една българска банка се намериха едни 60 млн. евро. „Скромните“ средства са с произход от Петролната компания на Венецуела.

От банката, приютила парите, отрекоха да имат преки отношения с трезори в Латинска Америка. Това е изненадващо, очаквахме някой да излезе и да каже „Е, въртим едни пари, нищо сериозно, просто бизнес…“. Щеше да е забележително!

И като говорим за банки, в Деня на майстора маскиран мъж ограбил банков клон в София. Явно са му отказали потребителски кредит, та човекът решил да се самообслужи.

За целта нахлул рано сутринта около първото за деня кафе и заплашил с оръжие. За по-красноречиво имал и лютив спрей.

В крайна сметка акцията му се е оказала сравнително успешна – тръгнал си с десетина хиляди лева да се почерпи и, най-вероятно, да си плати бързите кредити, които е натрупал покрай и след празниците. Клик-клик-клик и отново е в играта.

И ние така посрещаме почивните дни на стари години. Не с бързи кредити. С клик-клик-клик и… то станало понеделник…

Реклами

Кой посланик следва днес…

Посланикът на САЩ Негово Превъзходителство Ерик Рубин пристигна в МС да информира премиера Бойко Борисов за банкови преводи от Венецуела.

© Правителствена Информационна Служба

Посланикът на САЩ Негово Превъзходителство Ерик Рубин пристигна в МС да информира премиера Бойко Борисов за банкови преводи от Венецуела.

Според Българския тълковен речник, издание на БАН, държава е политическа организация на обществото на определена територия, в която действа публична власт под формата на правителство с основни органи армия и полиция, и съдебна власт.

Според Уикипедия държава е политически организирана общност, заемаща определена територия, имаща система за управление под формата на правителство с неговите органи и притежаваща вътрешен и външен суверенитет. 
И двете определения съдържат условието „правителство и неговите органи“, за да има държава. За отбелязване е, че в дефиницията на академиците, за разлика от тази на свободните от оковите на високата наука граждани, са посочени основните органи на публичната власт – армия, полиция и съд. За да бъде изпълнено условието за държава.
Само в рамките на три дни тази седмица бяхме залети от сътресни новини, чиито източници са чужди медии и органи на публичната власт на други държави. От понеделник до сряда два пъти главният прокурор, вътрешният министър и началникът на ДАНС (припомням, че ДАНС означава Държавна агенция за национална сигурност) застават до чуждестранен посланик,
за да научат от него съществена за националната сигурност информация 
В понеделник след среща с посланика на Обединеното кралство при премиера Борисов с участието на главния прокурор, вътрешния министър, председателя на ДАНС и главния секретар на МВР Сотир Цацаров направи изявление по случая „Емилиян Гебрев„.
Това стана, след като посланик Ема Хопкинс определи срещата като ползотворна и заяви, че британските и българските служби работят в сътрудничество по случая „Гебрев“ и заедно с европейските партньорски служби вземат под сериозно внимание предположенията за намеса на руски служби.
Не е ясно какво точно са свършили българските компетентни органи за три години – досега не бяха разкрили пребиваването на офицер на чужда служба за сигурност на своята територия през 2015, нито атентат над бизнесмен, владеещ значим дял от българското оръжейно производство.
Британският посланик не може да не си дава сметка за това, но в тона на дипломатичните отношения ни убеждаваше пред камерите, че вярва на нашите органи. Докато началниците им стояха от двете й страни с комична сериозност и загрижено кимаха. А в напоителното изявление на главния прокурор, което последва изявлението на посланика, трябваше да потъне същественият въпрос: защо престъплението не бе разкрито.

Впрочем вчера медиите предадоха, че главният прокурор отхвърлил версията за хранително отравяне (руколата, кафето…) и прехвърля на британските служби отговорността да установят с каква отрова е направен опит да бъде умъртвен Гебрев (на българска територия). Всъщност официална версия за хранително отравяне на Гебрев не е и имало: следствието е образувано за опит за убийство и това не е променяно.

Посланик Рубин даде думата на председателя на ДАНС Димитър Георгиев..

© Правителствена Информационна Служба

Посланик Рубин даде думата на председателя на ДАНС Димитър Георгиев..

Жалката картина на повторяемото асистентство, пред което

посланик информира българското подобие на държава…

И още ненагърмял се ефирът от коментарите около срещата с британския посланик, в сряда основната новина е… отново посланик и от двете му страни асистентството на нашите компетентни органи. Този път в Министерския съвет гостува Негово Превъзходителство посланикът на САЩ Ерик Рубин. Пари на венецуелската петролна компания открити в българска банка, съобщи … пак главният прокурор Сотир Цацаров; и пак след като посланик Ерик Рубин се срещна с премиера в същата компания.
Всъщност посланикът на САЩ се появи, за да опровергае българското външно министерство, което миналата седмица пък опроверга информацията от международния обмен на „Ройтерс“, че петролната компания на Венецуела е превела пари в българска банка. Коя е банката, тя информирала ли е БНБ и финансовото разузнаване в ДАНС за огромния размер на преводите, кой закон е нарушен … главният прокурор не каза, гражданите ще го научат от медиите (тук). Както не каза в понеделник кога и дали българската ДАНС е разбрала за присъствието на офицер от чуждо разузнаване на българска територия и дали въобще знаеше това, преди да го чуе от чужди и наши медии.
С две думи – както в понеделник след срещата с посланика на Великобритания, така и в сряда след срещата с посланика на САЩ – ние, българските граждани, сме принудени да вярваме на гостите. Нашите органи на публична власт може вчера да са твърдели едно, но днес са само жалки асистенти, застанали чинно до поредния посланик, за да потвърдят неговата истина.

Защо е така ли?

Ако публичните органи на власт в България си вършеха работата в името на националната сигурност, както се именуват, те щяха да знаят повече от посланика, който и да е той, и да участват в равностоен разговор. Но понеже години наред тези органи, които определят лицето на държавата /и конкретно полиция и прокуратура/ са превърнати в бюра за обслужване на частни интереси и наказателни изпълнения срещу неудобните на тези интереси, затова сега нямат избор. Освен да мълчат или мънкат и да асистират, изгубили тотално образ и подобие на държавни мъже.

Така че живеем в жалко подобие на държава. Което не се вмества нито в определението на академиците, нито на гражданите.

Забранете изборите!

У нас изборите вече не са средство за изразяване на волята на народа, а оръжие за поддържане на диктатурата на партиите. Това повеляват новите промени в Изборния кодекс! Гражданите сме просто пионки, които не трябва да имат права, още по-малко – мнение, различно от това на партийния и държавния елит. Лишени сме и от най-малкия начин да наложим волята си.

Не вярвате? Погледнете последните промени в Изборния кодекс, които най-арогантно управляващите от ГЕРБ, ДПС и ПФ приеха набързо, на тъмно и на килограм.

Първо. Според тях гражданите могат да не харесват издигнатите кандидати, могат дори да го покажат, като гласуват за личност на по-задна позиция в листата, но това вече няма да има никакво значение за резултата от изборите. Защото нищо не бива повече да нарушава партийния рахат! Никакви ярки и стойностни личности не бива да препречват взора на нашия “елит”. Той е единствен и неповторим! Естествено, оставили са прага за разместване на листата, но на практика е толкова непреодолим, че е просто прах в очите на хората.

Второ. С последните промени в ИК се реже лентата на цяла нова магистрала за всякакви изборни манипулации. Така например решенията на избирателните комисии няма да могат да бъдат ефективно оборвани. А от досегашния ни печален опит знаем, че точно там се вършат най-големите нарушения в удобна комбинация, че точно там управляващата коалиция навсякъде има мнозинство.

Част от тези решения вече изобщо няма да се обжалват във Върховния административен съд, както е досега, а в местните съдилища, които са подвластни на локалните партийни велможи.

Изборите престават да са национална ценност и най-важен акт на демокрацията и се превръщат в досаден риск за добруването на партийния елит. Нещо повече, дори съдът да уважи някоя жалба, тя, представете си, ще се връща в съответната избирателна комисия, която естествено ще препотвърди решението си, този път с обикновено мнозинство. Нали не очаквате представителите на управляващите да ревизират собственото си решение и да обърнат изборите?

Трето. Почти невъзможно ще стане да се докаже фалшификация на вота. Досега имаше по два протокола от гласуването – единият отива в ЦИК, другият остава в съответната секционна комисия. Ако те се различават, това е сигурен знак, че нещо не е наред и е основание за касиране на избора. Сега вече подобно сравнение няма да може да се направи, защото протоколът ще е един и ще отива в ЦИК.

Каквото и да му се случи по пътя, ще е без значение. Циничното в случая е, че депутатите изобщо не крият защо приемат подобен текст – защото имало твърде много разминавания в протоколите, които служели за обжалване на изборните резултати. С други думи: “Хора, стига сте ни пречили да фалшифицираме!”

Четвърто. Вече няма нищо чудно в това, че за пореден път депутатите погазват демонстративно закона – няма да изберат нова ЦИК, нито ще направят публичен регистър на избирателите. Нищо че сами ще погазят закона, в който са си записали подобни задължения. Те, законите, важат за нас, гражданите, не и за тия, дето ги пишат!

Пето. Няма новина и в това, че електронното гласуване за пореден път бе отложено – поне за времето, когато човек ще кацне на Марс. С трогателния аргумент, че така се защитава избирателят от всякаква принуда и изкушение да продаде вота си. Все едно сега сме слепи и не виждаме как по три синджира избиратели се водят под строй пред урните. Но изглежда няма проблем, когато рекетът е аналогов, възмутително е да е дигитален! Пък и току-виж се окаже невъзможно да “строяваш” цифрови избиратели!

Шесто! На този фон даже е за предпочитане членовете на избирателните комисии да са неграмотни – новите промени не изискват от тях да имат дори основно образование. Защо им е да могат да четат и да смятат? Те трябва просто да парафират сметката на елита – каквото и когато трябва.

Всичко това показва, че на теория може и да имаме демокрация, но на практика сме в чиста имитация. Гласуващите логично намаляват, доверието в политическата система – също. Защо тогава правим избори? Забранете ги!

Ще разкриваме ли руската намеса или ще си бъркаме в носа?

pla_dsc0753

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au

Великобритания разкри трети човек от руското ГРУ, замесен в покушението срещу Сергей Скрипал. Посланикът в София Ема Хопкинс информира за съвместно разследване на евентуалното негово участие и в отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, извършено през 2015 г. Случая коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, третият руснак, замесен в атаката с „Новичок” в Солзръби, се казва Сергей Федотов – ако това е истинското му име. Каква е ролята му в тази операция?

– Предполага се, че той е предал на двамата разкрити по-рано агенти на ГРУ оръжието на покушението – бойното вещество „Новичок”, произвеждано само в Русия. С други думи, той е човекът в сянка, координаторът на операцията, затова е разкрит по-късно.

– А каква е връзката на въпросния Федотов с България?

– Федотов пътува доста по света, но британците попадат на две интересни съвпадения. Първо, той идва три пъти в България през пролетта на 2015  и посещенията му съвпадат по време с отравянето на бизнесмена Емилиян Гебрев, неговия син и още един човек. И второ, установява се идентичен модел при пътуванията на Федотов както в случая Скрипал, така и в случая Гебрев.

Моделът е следният. Федотов пристига в съответната страна, като има резервиран билет за връщане на определена дата. В последния момент обаче отменя полета си, по земя отива в трета страна и оттам се връща в Русия. В британския случай това е през неназована европейска държава, в българския – през Турция. Поради тези съвпадения, британските служби вече търсят българските за повече информация и започват съвместно разследване.

– Пламен, но това не са ли елементи по-скоро от някаква Теория на конспирацията, не може ли всичко да е наистина съвпадение?

– Може, Фили, но нали точно това трябва да разбере разследването. А и явно Ми-5 и Ми-6 не смятат Теорията на конспирацията за фантастика, поне не и когато става дума за руските служби. Британците много внимават в тази посока още от Ким Филби насам. А след отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му насред Англия с бойно отровно вещество, те са изправени на върха на ноктите си. Впрочем, Сергей Скрипал е украинец, а това прави нещата там още по-интересни и заплетени.

– А що за човек е Емилиян Гебрев? С какво той е толкова интересен или толкова омразен за Русия, че да се стигне до евентуална мокра поръчка срещу него?

– В нашия свят търговците на оръжие имат много врагове, Фили. Със сигурност Гебрев не прави изключение. Той е бивш служител на печално известното от времето  на комунизма българско външно-търговско дружество „Кинтекс” – филиал на ДС, който се занимаваше с всякакви мръсни сделки и тъмни операции – от търговия с оръжие, та до наркотици и убийства. Така или иначе, още в началото на 90-те, Гебрев прави своята фирма „Емко” и, като използва опита и добрите си контакти, започва съвсем легално да продава оръжие и боеприпаси. Разбира се, името му няколко пъти се свързва с не съвсем чисти операции, разследван е, но никога нищо не е доказано и не е осъждан.

Едната версия в момента е, че става дума за отмъщение срещу него от руска страна по два повода. Първо, Гебрев е попаднал на руския мерник, защото търгува с Украйна и доставките му се използват от украинската армия срещу проруските сепаратисти в Донбас. Вторият възможен повод е, че руснаците не търпят конкуренция на оръжейни пазари като Индия, които считат за свои, но на които Гебрев е пробил. Другата версия е, че покушението срещу него е свързано със сложно оплетени конкурентни българо-руски интереси за придобиването на русенския завод за боеприпаси „Дунарит”.

– Но какво е общото в покушението срещу Гебрев със случая Скрипал и защо, след като то е станало през 2015 година, българите научават за него чак сега?

– Общото е, че Гебрев е отровен с бойно отровно вещество от рода на „Новичок”. Поне така казва специализираната финландска лаборатория, която анализира проба от урината на Гебрев. Но забележи, Фили – пробата не е изпратена от уж започналото тук следствие за отравянето на Гебрев, а от самия него, след като му става ясно, че българските служби изобщо не си мърдат пръста да разкрият каквото и да било по случая. Нещо повече – и след като Гебрев информира прокуратурата за лабораторния резултат, следва пълно мълчание. Така 4 години – докато нещата вътре в България не се задействат отвън, от Великобритания.

– А може ли да се очаква бърз резултат от разследването, което все пак вече тръгна?

– Ако британците разкрият нещо – да, Фили. Но ако се чака на нашите служби, те ще разкрият случая толкова, колкото за 6 години разкриха истината за атентата в Сарафово – истина, която при това всички знаят. В основата на този мой песимизъм са например версиите за отравянето на Гебрев, споделени публично от главния прокурор Сотир Цацаров. Първата – че бизнесменът е отровен с кафе, защото на домашната кафеварка са намерени следи от някакъв химикал. Опровержението дойде от бившия военен министър Бойко Ноев, свидетел по делото, който каза, че Гебрев от години не пие кафе.

Другата версия на Цацаров бе за отравяне от остатъчно количество химически тор в руколата, която Гебрев консумирал на салата. Обаче съответните специалисти заявиха, че количеството намерено вещество е толкова незначително, та човекът би трябвало да изяде тонове рукола, за да се отрови. Така или иначе обаче, в този случай дори въпросът пряко за действията на службите не е най-важният, по-важен е въпросът за политическата позиция, която ще заеме България.

Много гласове вече се чуват за необходимостта да се изгонят руски дипломати и да се направи всичко възможно, за да се пресече безнаказаната намеса на руските служби в страната, а и евентуалното използване на София като логистичен център за руски операции на Блканите. По тази тема онзи ден Иван Пенков, бивш зам.-шеф на българското военно разузнаване, заяви, че България не е някакво островче извън амбициите на Русия да разузнава и да провежда специални операции, като добави : „Не е важно в случая с Гебрев колко е вярна или не хипотезата за тази руска операция. Случаят трябва да е урок на всички компетентни субекти – президент, парламент, премиер, службите за сигурност, колко лесно е да се разстрои националната сигурност и как никой не е защитен от такова нещо”.

Една позиция, с която аз поне съм напълно съгласен, наистина е крайно време да се поставят нещата на мястото им. Друг е въпросът дали българската политическа класа има воля, желание и смелост да направи това.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Поправките в Изборния кодекс: няколко смущаващи факта

И този път беше спазена традицията преди избори да се ремонтира изборното право. Сегашните поправки убиват преференцията – един от най-демократичните инструменти в ръцете на българския избирател. Анализ на П. Чолаков.

Bulgarien - Parlamentarier bei einer Abstimmung (BGNES)

Те бяха приети на среднощно заседание на парламента – промените в Изборния кодекс. Окончателно. С една от поправките силно се редуцира ролята на преференциите: мажоритарният избор в рамките на листата (т.нар. преференция) вече ще се зачита само когато съответният кандидат е получил поне толкова предпочитания, колкото гласове са нужни за спечелването на мандат.

Два ефекта от решението 

Тежестта или „цената” на един мандат в гласове, разбира се, зависи от съответните избори. Ако вземем предстоящите на 26 май европейски избори, това означава най-малко 130 хиляди спечелени гласа. В резюме: ефектът има два аспекта.

Първо, вече ще бъде много по-трудно да се „зачете” преференцията. При досегашната система преференцията действаше при много по-нисък праг – ако кандидатът вземе поне 7% от гласовете за кандидатската листа. Така след последните „електорални игри”, преференцията остава само формално в закона, но на практика се обезсмисля. Пряко следствие от това е вторият ефект от това решение: подредбата в партийните листи се бетонира.

Вносители на предложените промени бяха депутатите Хамид Хамид и Йордан Цонев от ДПС. Освен от Движението, то беше подкрепено от ГЕРБ и части от Патриотите, а против гласуваха БСП, ВМРО и „Воля”.

Регресивни промени

Анализът на гласуваните промени изважда на показ още няколко факта. Първо: за пореден път се видя, че ДПС, определящо се формално като опозиционна формация, е интегрална част от управленската конструкция. Спомняме си, че през 2018 г. същите вносители (плюс Делян Пеевски) предложиха и промените в Закона за банковата несъстоятелност  – т.нар. „промени КТБ”. Тогава те отново бяха подкрепени от ГЕРБ, макар да бяха до голяма степен в интерес на депутата от ДПС Пеевски.

Второ: промените в изборното законодателство, замислени като спирачка пред феномена „15/15” (избора за евродепутат на Момчил Неков от БСП през 2014 г.) де факто убиват един от най-демократичните инструменти в ръцете на българските избиратели.

На предсрочните парламентарни избори от октомври 2014 над 35% от действителните гласове бяха с преференции, т.е. над 1,1 млн. граждани гласуваха така. А на европейските избори през същата година делът на преференциите достигна 26%. Този пример показва, че българските граждани ясно съзнават значението на това право и го упражняват активно. С промените сега се редуцира значително ролята на ключов демократичен инструмент, който рязко ограничава партийната дисциплина, олигархичните и авторитарни тенденции, демонстрирани от партийните босове и централи. В този смисъл промените са регресивни, атавистични.

Меко казано е странно ДПС – партията с „обръчи от фирми”, по Ахмед Доган – да твърди, че промените щели да попречат на „корпоративния вот”. В действителност най-много от измененията печелят лидерски формации като ДПС, които се „славят” с това, че в тях вътрешнопартийната демокрация е силно ограничена, дори фасадна. По този начин ДПС, а също ГЕРБ и част от ОП, се „застраховат” срещу това някой популярен кандидат-черна овца да обърка тънките сметки на партийната върхушка.

Щo се отнася до проблема 15/15, той бе решен с промените в номерацията на партиите и кандидатите – за евровота номерата на партиите в бюлетината ще започват от 1 и ще са толкова, колкото са кандидатите на тези избори. Номерата на преференциите ще започват от 100 нагоре. Така че и този „аргумент” е несъстоятелен.

Към машинен вот

Освен превръщането на преференцията във формалност, беше решено, че след кметските избори тази есен ще се гласува вече само машинно. На изборите за ЕП, както и на местните през есента, с машини ще се гласува само частично – съответно в 3 хиляди и в 6 хиляди секции или повече, но не и по-малко от това. Така на следващите избори за парламент през 2021 г. няма да има гласуване с хартиена бюлетина.

DW Korrespondent Peter Cholakov (Privat)Петър Чолаков

Аз съм привърженик на машинното гласуване, както и на гласуването по интернет. Но България продължава да бъде страна с изключително високи нива на корупция в публичния сектор. Много от обществените поръчки се печелят „на тъмно”. През 2015 експеримент в Холандия показа, че е възможно, чрез хакване, да се следи от разстояние работата на EVM (Electronic Voting Machine), както и да се упражнява „мониторинг” върху това кой как е гласувал.

В страни като Германия и САЩ също има опасения, свързани с технологията на машинното гласуване. Въпреки многобройните предимства на машиния вот, като напр. това, че е по-екологичен и резултатите излизат много по-бързо (в Бразилия на 75-та минута след края на изборния ден), машинното гласуване крие и своите рискове. Те са особено високи в страни с високи нива на корупция.

Сред другите по-съществени проблеми, които не бяха изчистени от изборното законодателство, е ограничението от 35 секции за страните извън ЕС, за което от ДПС безуспешно настояваха да отпадне. По този начин обаче, заради тъй наречения „етнически вот” в Турция, се ограничават възможностите на българите в страни като САЩ, Канада, ЮАР, Австралия и други, а много скоро и във Великобритания, да упражняват правото си на глас.

Стига ремонти на Изборния кодекс!

В заключение: Възможно е президентът Румен Радев да се опита да извлече капитал от обществените настроения в полза на гласуването с преференция и да наложи вето на закона. Но, отчитайки конфигурацията на интересите в парламента, то най-вероятно ще бъде отхвърлено от нормотворците.

Крайно време е да се поставят ограничения пред порочната практика всеки път, когато се зададат избори, спешно да се „ремонтира” изборния кодекс. Може да се намери правен способ, за да се спре тази злощастна традиция. В противен случай изборното законодателство ще остане клет заложник на непрестанните политически боричкания и партийните апетити.

Малка нощна коалиция и други стомашни вируси


На среднощно заседание на практика бе премахнат преференциалният вот.

На среднощно заседание на практика бе премахнат преференциалният вот.
Подкаст: Коалицията и вирусите

Избори идват, скъпи приятели, то е съвсем ясно: ГЕРБ и патриотите изпълняват предизборните прищевки на ДПС за ограничаване на избирателните права, а финансовият министър заговори за увеличаване на заплатите. Няма нужда от повече доказателства.

Иначе от седмицата разбрахме няколко неща: руколата се оказва проблем номер едно на републиката, а британските тайни служби много са загубили, само защото си нямат Десислав Чуколов. Хубавото е, че си го имаме ние. И още нещо чудесно: премиерът заръча да се бори контрабандата на горива с рецептата „до всеки човек – камера“. Главният прокурор даде безжалостна рецепта за борба с корупцията. Точно на Свети Валентин пък по едиповска ирония АБВ реши да се завръща в лоното на партията-майка.

За всичко това обаче едно по едно.

Сряда и четвъртък: среднощна завера

На среднощно заседание народните представители от ГЕРБ, ДПС и Обединените патриоти решиха на практика да премахнат единствения мажоритарен елемент в изборния закон. Иде реч за т.нар. преференциално гласуване, чийто праг става толкова висок, че никой няма да може да го прескочи. Това е отколешна мечта на ДПС. А именно: никой да не смее да разбишка партийната подредба, защото знаете – да си водач на листа има цена. Няма някакви си граждани да го решават това. Съвсем предизборно, за да им е всичко готово и удобно един вид, в този хор запяха и патриотите, и ГЕРБ. Последните пък съвсем доскоро твърдяха, че са гарант за запазването на тази мярка. Сега обаче – избирателите късали ризи, ако не са съгласни с тях. Или поне така вика Данаил Кирилов: „Да, мисля че има пет човека ваши симпатизанти отвън, които горещо разкъсват ризи, без да знаят за какво“

Ама, разбира се – несъгласните винаги са пет човека. Едно време Фидосова и „промили“ ги наричаше. Въпросът очевидно се бетонира по волята на ДПС, в ущърб на гражданите. С така проведени избори нищо чудно и Пеевски официално министър-председател да направим. С гласовете на ГЕРБ, но при спазени демократични процедури.

Иначе президентът Румен Радев също влезе в тази тема – с преференциалното гласуване. „Управляващите вече дори не крият изкушението си да постигнат служебна победа“, каза той. Всичко това добре – досега знаем, че държавният глава понякога поставя верните диагнози. Но от това нищо не следва. Предстои да видим дали ще стори нещо по темата. И впрочем: кои са управляващите – ГЕРБ и Патриотите, или ДПС, чиито предложения минават?

Понеделник: обещания

Ако смятате обаче, че само това са белези за предстоящите избори – много се лъжете. Че кога, ако не преди вот финансовият министър ще каже: „Политиката по доходите например е тема, по която отдавна съм защитавал позицията, че при сегашния дефицит на добре подготвени и квалифицирани кадри – вдигането на заплатите е неизбежно и пазарът го изисква“.

И предизборната обстановка го изисква. Както изисква и строеж на магистрали.

Впрочем, въпросният строеж отново ще се извършва от Джи Пи Груп. Не може да не помните как фирмата се обиди, оскърби и обяви, че няма да участва в обществената поръчка за строежа на магистрала Струма. Е, оказа се, че това е било само за пред камерите. В крайна сметка стана ясно, че именно Джи Пи Груп ще изгражда тунела „Желенизница“. На печелившите – честито. На всички останали пожелавам по-краткосрочна памет, поне като ги правят на идиоти, да не се ядосват… защото помните ли, че Борисов и обществените поръчки на Пеевски щеше да взема преди години. Тия обществени поръчки, дето официално не са негови…

Разбира се, извън последните предизборни истерии – седмицата премина под знака на Новичок и рукола. След сигнал от спецслужбите във Великобритания, родната власт се загрижи имало ли е опит за покушение срещу оръжейния търговец Емилиян Гербев и то от агент от руското разузнаване. Нищо че веднъж пак нашите служби са се разсеяли по темата. Но дори и сега – след международно напрежение първоначално историята беше представена като гастрономическо произшествие. Дори главният прокурор се занима с руколата, която Гебрев и компания били яли: „Има следи от хлорпирифос. Съдържал се е в руколата, която са консумирали господин Гебрев и неговите партньори“.

Сряда: Гастровирус

После тая линия на разсъждения, макар и изоставена от прокуратурата, бе подета от депутата от Атака Десислав Чуколов, който вместо разследване поиска мерки в стандартите за храните: „Предложих, освен всички, които присъстват да поканим и шефа на БАБХ, защото става дума за отравяне. Всъщност тук въпросът е каква храна ядем, какво кафе консумираме и подобен тип отровни вещества“.

Всички тия, назовани като присъстващи от Чуколов, са главен прокурор, шефове на служби, депутати. И иначе си говорят за покушение. Всъщност, Великобритания много е загубила от това, че си няма Десислав Чуколов. Можеше случаят „Скрипал“ съвсем спокойно вече да е отшумял като гастро-вирус. Оставя малко лош вкус в устата, ама никакви международни скандали няма.

И още от седмицата: министър-председателят Бойко Борисов намери рецепта как да се преборим с контрабандата на горива: „До всеки човек – камера, това е рецептата“. Подозирам, че съдбата на тая мярка ще е като на друга подобна, пак инициирана от премиера. Помните ли прозрението му, че да се предотвратяват катастрофи заради разбитите пътища до всяка дупка ще има полицай. Реши ли се проблемът с дупките? Е, това ще бъде съдбата и на контрабандата…

Четвъртък: корупционни практики

Колкото до корупцията пък – главният прокурор се побяви, както обикновено, за борба с нея, но по екзотичен начин. „Казах личното си мнение за Държавната агенция за българите в чужбина. Тя е така конструирана, че тя генерира корупция“. Затова агенцията трябвало да се закрие.

Само се чудя дали същите тия заключения не могат да се направят и по адрес на прокуратурата, ако следваме логиката, че трябва да закриваме всичко, което генерира корупция?

А се чудя защото: през седмицата бе огласен доклад на германската фондация „Фридрих Науман“, според който България е на последно място по върховенство на закона в ЕС. „Формално погледнато правораздавателната система е независима, но също така е подложена на масиран политически натиск“, гласи документът.

Вместо да се занимаваме именно с този доклад обаче ние цяла седмица циклим върху становището на Светия Синод, което защитава шамарите като възпитателн метод и отрича аборта. Ма какво му е неясното на това становище – Синодът и против концерт на Мадона се обяви преди години.

Четвъртък: соц едипови страсти

Междувременно, точно на 14 февруари – тази символна дата, лидерът на АБВ – Румен Петков, поиска отново да се коалира с БСП. Трябвало да се се случи една силна лява коалиция. Единственото, което може да се каже тук, отново акцентирайки на 14 февруари, е, че БСП се явява партията – майка на АБВ. В този ред на мисли, вероятно – Корнелия Нинова ще му отговори като в стария виц: „Едипе, върни се, всичко ти е простено. Обичам те: мама“.

Иначе – вие си почивайте, гледайте да не помните какво ви обещава премиерът на обществените поръчки, хапвайте рукола и се радвайте, че си имаме политици като Десислав Чуколов, които, ако са водачи на листа, никога няма да може да пренаредите…

Отрова в руската салата

Реакцията на прокуратурата и правителството по отравянето на оръжейника Емилиян Гебрев се превръща в демонстрация на зависимостта от Москва

Емилиян Гебрев (вляво) по време на среща в Министерския съвет с Бойко Борисов и икономическият министър Емил Караниколов след протести на работници от неговите заводи през октовмри 2018 г.

Емилиян Гебрев (вляво) по време на среща в Министерския съвет с Бойко Борисов и икономическият министър Емил Караниколов след протести на работници от неговите заводи през октовмри 2018 г.

© Николай Дойчинов Дневник
Погледната отвисоко, историята е проста. Преди близо четири години трима български граждани са отровени. Изпадат няколко пъти в кома. Едвам оцеляват. Сходството в метода, използваното вещество и засечените по това време в България агенти на руското военно разузнаване напомнят много за случая „Скрипал“, в който беше доказана връзка с Русия. Големият въпрос в тази история е дали българската държава ще има желанието и възможностите да защити интересите на собствените си граждани, като проведе обективно и сериозно разследване, след което да предприеме ответни мерки.

Изводът от последните четири години, от последните няколко месеца и особено от последните няколко дни изглежда е, че пострадалият оръжеен производител Емилиян Гебрев, синът му и производственият директор в „Емко“ Валентин Тахчиев трудно могат да се надяват на справедливост.

Погледната отвисоко, историята може и да е проста, но разрешаването й е сложно. Конкретният случай седи в неприятен контекст:

– конфликт на Емилиян Гебрев с Делян Пеевски, а оттам и с прокуратурата, МВР и още няколко държавни органа;
– изключително силно нежелание на правителството да усложнява отношенията с Русия преди евентуалния старт на строежа на „Турски поток“ през България;
– липса на доблест, мотивация и способности в специалните служби да разследват руското влияние в България.

Основните факти по аферата с отравянето на Гебрев

24 април 2015
„Сергей Федотов“ каца на летище „Бургас“

28 април 2015
Оръжейният производител и търговец Емилиян Гебрев припада по време на вечеря в софийския хотел „Кемпински“ и по-късно изпада в кома във Военна болница

28 април 2015
Късно през нощта „Федотов“ се появява на летище „Атататюрк“ в Истанбул и си купува last minute билет за Москва

2 март 2018
„Федотов“ пристига в Лондон в същия ден, в който и основните заподозрени за отравянето на двойния агент Сергей Скрипал

4 март 2018
Сергей Скрипал и дъщеря му припадат на улицата, а по-късно изпадат в кома в болницата, където са приети

4 март 2018
„Федотов“ има резервация за полет от Лондон за Москва късно вечерта, но не се появява на летището. Вместо това няколко дни по-късно той се качва на самолет от друга европейска столица

Октомври 2018
Емилиян Гебрев подава молба разследването за неговото отравяне да бъде възобновено, като се позовава на сходството със случая „Скрипал“. Прокуратурата нарежда на СДВР отново да се извършат разпити на свидетели и събиране на информаци. Официални изявления няма

22 януари 2019
Гебрев иска от българското външно министерство в разследването по неговия случай да се включи Организацията за защита от химическо оръжие

9 февруари 2019
Bellingcat публикува разследването си за връзката между двата случая, което е цитирано от различни медии из целия свят

11 февруари 2019
След среща при премиера Бойко Борисов, в която участва и посланичката на Великобритания Ема Хопкинс, главният прокурор Сотир Цацаров изнася данни от разследването, които потвърждават изнесеното от разследванията до момента, без да казват нещо ново

Близо четири години бяха необходими на властта, за да проговори за отравянето. До този момент обаче единствените изявления целят да покажат, че държавата все пак работи по въпроса. И всички официални представители много внимателно избягват най-чувствителната тема в този сюжет – възможната връзка с Русия. Така правителството и прокуратурата се поставиха в ситуация без полезен ход.

Ако работят активно по разследването, то може да разкрие руска връзка. Това се случва в момент, когато се подготвя посещение на руския премиер Медведев в началото на март, а държавата работи с всички възможни сили за продължението на „Турски поток“ през България – един от най-големите инфраструктурни проекти на последните, а вероятно и следващите години.

Ако правителството и прокуратурата не работят активно по разследването, рискуват и без това неособено голямото доверие на западните държави. И то в момент, когато България се опитва да влезе в Шенген и активно работи за приемане в еврозоната.

Казусът е сложен и заради друго. Срещу Емилиян Гебрев в момента държавата води битка на всички фронтове за оръжейното предприятие „Дунарит“. Той придобива контрол над него в хаоса след фалита на КТБ. Веднага след това обаче започва контраофанзива, водена от офшорната компания „Виафот“, която най-вероятно се контролира от Делян Пеевски. Разследване на „Биволъ“ отпреди три седмици разкри, че номиналният й собственик е адвокатът на депутата от ДПС. В подкрепа на „Виафот“ и срещу Гебрев се включиха всички възможни държавни институции. КЗК блокира сделката. Прокуратурата повдигна обвинения срещу Гебрев. Министерството на икономиката взе лиценза му за оръжейна търговия. МВР блокира складовете му. НАП започна лична данъчна ревизия срещу него. Намеси се и комисията за конфискация на незаконно придобито имущество.

Тази седмица показа, че ако около разследването за отравянето през 2015 г. се случва нещо, то е единствено заради публичния натиск от чужбина.

Когато преди две седмици „Капитал“ съобщи, че между този случай и отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри през март 2018 г. има общо, МВР, прокуратурата и ДАНС предпочетоха да запазят мълчание.

Една седмица по-късно британският сайт bellingcat и руският the insider не само потвърдиха информацията на „Капитал“, но я надградиха, разкривайки, че третият заподозрян в отравянето на Скрипал – агент на руското военно разузнаване (Главното разузнавателно управление) с фалшива самоличност под името Сергей Федотов, е бил в България по време на отравянето на Гебрев през април 2015 г. Според сайта неговото истинско име е Денис Вячеславов Сергеев. Той е завършил военно-дипломатическата академия. След разкриването на информацията, че той може би е замесен в случая „Скрипал“, са изтрити абсолютно всички данни за него – както за агентурната, така и за истинската му самоличност.

От публикуваната информация става ясно, че „Федотов“ освен по време на атентатите срещу Гебрев и Скрипал е бил и на други ключови места в Европа, като например по време на провеждането на референдума в Каталуня.

Явно принудени от вниманието към случая в западноевропейската преса, в понеделник премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Сотир Цацаров и вътрешният министър Младен Маринов проговориха за него. Изказванията на двамата не добавиха нищо ново, а само потвърдиха фактологията в публикациите до момента. Главният прокурор наблегна на три неща:

– Използваната отрова е инсектицид, а не „Новичок“ или препарат, който попада в списъците на Организацията за защита от химическите оръжия;
– Разследването на отравянето на Гебрев не е било водено формално, а е било много задълбочено;
– Няма достатъчно данни, че зад отравянето стоят руските служби.

Очаквано подадената от Цацаров топка беше поета от медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски, който беше посочен от Гебрев като пряко заинтересован от отравянето му заради битката за собствеността на оръжейния завод „Дунарит“. Със същите опорни точки излязоха някогашните началници в Държавна сигурност и разузнаването Димитър Иванов и Тодор Бояджиев, а тезите им поразително съвпадаха с тези в руските медии (вижте карето). В проправителствените медии започна сериозна кампания, която се опитва да внуши, че цялата история с отравянето, връзката със „Скрипал“ и руската намеса е напълно измислена.

Проблемът е, че не е измислена. За това има много доказателства и ако медийната кампания може на теория да заблуди част от хората в България, тя не може да постигне това спрямо правителствата и службите на другите европейски държави. Най-малкото фактите по случая са известни дори повече на Запад, отколкото в София.

Какво разбрахме?

Между отравянето на Гебрев и Скрипал има двe основни прилики – едната е присъствието на агента с фалшива самоличност Сергей Федотов на двете места по време на атентатите, а другата е използваното вещество, което може и да не е напълно идентично. „Новичок“ не е конкретно химическо съединение, а име на цяла група органофосфорни отрови, създадени, за да се заобиколят ограниченията на Конвенцията за забрана на химическите оръжия.

Федотов е влизал в страната три пъти – със самолет на 5 февруари 2015 г., след което излиза на 22 февруари. На 24 април 2015 г. влиза със самолет на летище Бургас и напуска на 28 април 2015 г. отново със самолет. Третото влизане на Федотов у нас е на 23 май 2015 г. със самолет през летище София, като на 29 май 2015 г. заедно с друг руски гражданин е напуснал страната с лек автомобил в посока Сърбия.

През 2018 г. Сергей Федотов е пристигнал в Лондон в същия ден с агентите Александър Петров (чието истинско име е Александър Мишкин) и Руслан Боширов (Анатолий Чепига), които бяха обвинени за преки извършители на отравянето на Скрипал. Федотов е имал билет за същия полет, с който двамата агенти на ГРУ са напуснали страната, но не се е качил на борда. Според информация на bellingcat Федотов е с по-висок чин от Петров и Боширов и вероятно ролята му е била да надзирава техните действия.
В официалните си изявления главният прокурор и министърът на вътрешните работи потвърдиха информацията в частта й за България, но предпочетоха да наблегнат на други факти и предположения.

„Заключенията от токсикохимичните експертизи са показали, че в отработено кафе от кафемашината в дома на г-н Гебрев, както и в органична материя, има следи от хлорпирифос – инсектицид, който е силно токсичен и който се ползва за борба с неприятели по земеделските култури.“ Това заяви Сотир Цацаров в понеделник след срещата при премиера, която трябваше да покаже, че България работи по разследването. Цацаров няколко пъти посочи името на веществото „хлорпирифос“, като каза, че следи от него са открити включително в салата от рукола, която Гебрев е ял вечерта, в която му е прилошало.

Твърдението на главния прокурор е интересно по една основна причина – това е може би най-малко вероятното вещество от всички, които може да са предизвикали отравянето на Гебрев, сина му и технологичния директор на „Емко“, като в същото време изглежда и най-безобидният за българските власти вариант.

След като Емилиян Гебрев през 2015 г. излиза от кома и се стабилизира, поръчва независимо изследване за веществото, което го е отровило. Лекарите от ВМА му казват, че има две лаборатории в Европа, които могат да го направят. Едната – швейцарската Spiez, която три години по-късно работи и по разследването за Скрипал, отказва. Съгласява се финландската Verifin – Finish Institute for Verification of the Chemical Weapons Convention. Пробите от Гебрев и сина му са изпратени там и на 18 юни 2015 г. произвеждат доклад с резултати.

Цацаров избра да спомене хлорпирифос - най-безвредното вещество от списъка с предполагаеми отрови на финландската лаборатория

Преглед на оригинала Цацаров избра да спомене хлорпирифос – най-безвредното вещество от списъка с предполагаеми отрови на финландската лаборатория

Автор: Капитал

Основният извод в него е, че не са открити следи от химикали, които са забранени от конвенцията за борба с химическите оръжия. Към 2015 г. това изглежда, че приключва случая. Три години по-късно обаче – след отравянето на Скрипал и дъщеря му, се разбира за веществата от семейството на „Новичок“. Според свидетелствата на един от създателите на тези отрови една от основните цели при синтезирането им (освен да са смъртоносни) е да заобикалят конвенцията за забрана на химическите оръжия. Това, заедно със сходните симптоми при отравянето, дава на Гебрев основания да поиска повторно разследване на неговия случай.

Докладът на Verifin заключава категорично, че става дума за органофосфорно съединение, каквито са много пестициди. Такива са и отровите от семейството на „Новичок“.

Финландската лаборатория изброява 13 вещества в резултатите от изследването на Гебрев. От тях забранени за употреба в ЕС са 11, а едно е и контролирано от конвенцията за борба с химическите оръжия. Единственото, което е позволено, е цитираното от Цацаров – хлорпирифос. То обаче е и най-малко вероятното да причини отравянето на трима души. За да има токсичен ефект, от него трябва да се приеме доза от около един грам на килограм тегло. Това означава, че всеки от тримата трябва да е погълнал между 80 и 100 грама от него, което граничи с абсурда. Още по-невъзможна е дозата при проникване през кожата – около 2 грама на килограм. Едва ли има начин някой да втрие незабелязано в кожата на друг около 200 грама от каквото и да е. За токсичен ефект при вдишване пък се изисква тримата да се били поне четири часа в среда с висока концентрация на това вещество.

Отравянето с хлорпирифос изглежда практически невъзможно, но пък това е единственото вещество, за което може да се даде безобидното обяснение, че е попаднало в салатата от рукола.

В доклада на Verifin обаче има и едно съединение, което може да доведе до отравяне в минимална доза и е контролирано от конвенцията за борба с химическите оръжия, макар и да не е в забранителния й списък . Това е пестицидът „Амитон“, познат в Русия като „Тетрам“, a в средите на хората, ангажирани с химически оръжия – като VG. Той е стотици пъти по-токсичен от хлорпирифос. Смъртоносната му доза е подобна на зарина – около 172 микрограма на килограм тегло.

VG e от семейството на „Новичок“ – веществата, синтезирани от руските химици на базата на вече съществуващи отрови, така че да се избегнат ограниченията на конвенцията за забрана на химическите оръжия.

В изброените от Verifin съединения е и едно, което е от семейството на "Новичок"

Преглед на оригинала В изброените от Verifin съединения е и едно, което е от семейството на „Новичок“

Автор: Капитал

Защо главният прокурор предпочете да спомене само най-безобидното от всички констатирани вещества в доклада на финландската лаборатория, а да пропусне най-подозрителното може да се правят само догадки, но фактът е налице.

Както е налице и фактът, че неговите думи дадоха основание на различни представители на руските интереси в България да омаловажат случая. Най-крещящият пример беше искането на „Атака“ в парламента да бъде изслушан председателят на агенцията за храните, за да се види дали е безопасно хората да пият кафе и да ядат салата от рукола.

С какво точно вещество е отровен Гебрев има значение за разследването, но не и за извода от случая – върху живота на трима български граждани е извършено посегателство със съмнения, че това е направено от агенти на чужда държава. Личностите на пострадалите (вижте някои факти от биографията на Емилиян Гебрев на стр. 18) са второстепенен въпрос в случая, основният е какво правят българските институции.

Стотици британски полицаи и военни бяха ангажирани в разследването на случая „Скрипал“

[Shutterstock]

Две държави, две разследвания

Отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му мобилизира британските власти, които вложиха гигантски ресурс в разкриването на престъплението. В него се включват над 250 полицаи от контратерористичното звено и около 180 военни служители, като в първите дни са разпитани над 240 свидетели и така само за няколко месеца са установени потенциалните извършители.

За българското разследване Гебрев казва, че са положени много усилия, но в грешната посока. Вероятно именно поради тази причина то е спряно през април 2016 г., тъй като извършителите не са установени. Прокуратурата не е търсила помощ от чуждестранна лаборатория по случая, който е възложен на СДВР (по това време ръководено от сегашния вътрешен министър Младен Маринов), а не на следствието, ГДБОП или друга специализирана служба.
„От самото начало – 11 октомври 2018 г., досега се извършват множество действия при пълна координация на българските и британските партньори“, каза във вторник Сотир Цацаров, пропускайки факта, че „самото начало“ на разследването би трябвало да е три години и половина по-рано – когато Гебрев е отровен.

В действителност, ако пострадалият сам не беше поискал възобновяване на разследването, прокуратурата едва ли щеше да предприеме каквото и да било. Като оправдание във вторник Цацаров разви тезата, че чак през октомври „Гебрев за първи път е казал, че е поискано от него изследване във финландската лаборатория Verifin, което сам е заплатил“, но не коментира защо разследващите сами не са поискали такава експертиза.
Опитите на Гебрев да предизвика българските институции да работят по неговия случай не свършват с искането му до прокуратурата за възобновяване на разследването. На 22 януари 2019 г. той изпраща писмо до българското външно министерство, с което иска в разследването да се включи и Организацията за защита от химическо оръжие (ОЗХО).

„Считам, че както Великобритания се обърна за съдействие към ОЗХО [при разследването на случая „Скрипал“ – бел. ред.], това е трябвало да направи и България. Няма съмнение, че привличането на експертите от ОЗХО, ако това вече не е било направено, би помогнало на българските власти за разкриване на престъплението“, пише Гебрев до българското външно министерство. Заедно с това оръжейният производител изпраща и писмо до самата организация, в която ги информира за случая и им предоставя доклада на финландската лаборатория.

При разследването за отравянето на Скрипал ОЗХО беше официално поканена от британското правителство да се включи като независима външна организация, чието мнение не може да бъде повлияно от някоя конкретна държава. Нейни експерти участваха при събирането на проби и направиха паралелен анализ на резултатите. Докладът на ОЗХО не е публичен, но е достъпен за всички страни – членки на организацията.

До момента – близо три седмици след изпращане на писмото до МВнР, българската институция не изглежда да е направила нещо. Според непотвърдена информация седмица и половина след получаването му министерството го е препратило към прокуратурата с молба за становище. Не е известно да има отговор.

„ОЗХО няма публична информация по случая“, отговориха от пресофиса на организацията.

От МВнР не отговориха на въпросите на „Капитал“ дали е предприето нещо по писмото.

Всъщност, макар и косвено, отговор имаше. „Работим за посещение на руския премиер Димитър Медведев през март“, заяви в понеделник външният министър Екатерина Захариева в интервю за контролираната от Делян Пеевски телевизия „Канал 3“.

Изявлението на Захариева беше поредният сигнал от държавата, че по случая с отравянето на Гебрев едва ли ще има някаква политическа реакция. По-скоро изглежда, че по него ще бъде имитирана дейност, ще се разследват най-безопасните хипотези и няма да бъде доказано нищо. Стига продължението на „Турски поток“ (на стойност 2.8 млрд. лв) да мине през България, на Москва ще е позволено всичко. Българските институции изглеждат сварени и нарязани на нещо, което все повече прилича на отровна руска салата.