Имаше такъв парламент. Защо?

Какво свърши или по-точно какво не свърши 48-мото Народно събрание, преди да минем към петите предсрочни парламентарни избори за последните две години. Анализ на Емилия Милчева.

Само след няколко месеца единственото паметно за 48-мото Народно събрание е, че върна хартиената бюлетина в изборната игра и се провали в приемането на механизъм за разследване на главния прокурор.

Хартиената бюлетина беше първата му работа, а със съдебната реформа парламентът се зае в условията на предизвестен край – броени дни преди да бъде разпуснат.

Изглежда, че са успели „да продадат и мача за еврозоната“ (по израза на вицепремиера Атанас Пеканов), саботирайки промените в Кодекса за застраховането.

За тези незаличими дела в 48-мия парламент мнозинство се намери: фундаментът му бяха ГЕРБ–ДПС–БСП, формиращи при необходимост плаващи мнозинства с „Български възход“ и „Възраждане“. Въпреки наличие на такива… болшинства Народното събрание се провали и в трите опита за съставяне на правителство.

Голата истина

Парадоксално, нали? Само на пръв поглед. По-лесно е да се съберат биячи на реформите, отколкото кандидати да управляват заедно. ГЕРБ може и да се разбере с „Възраждане“ за общи действия в парламента, но не и за нещо повече.

Не защото в политиката има срам и свян, а защото войната на Русия срещу Украйна и политическите и човешките избори, които налага, правят немислими коалициите с партии, симпатизиращи на режима на Путин и виждащи евразийският избор като верния път. 

Коалициите на ГЕРБ с патриотични формации, каквито имаше при второто и третото правителство на Бойко Борисов, едва ли ще бъдат повторени. Ако БСП продължава да изглежда като мек вариант на „Възраждане“, също може да бъде изключена от кръга на приемливите партньори – независимо от анонсите на Борисов след срещата в парламента, на която се отзова по покана на Корнелия Нинова.

Това напълно устройва „Възраждане“ и драматичния театър на антисистемните българи-юнаци, които не искат да се коалират с никого и декларират, че ще управляват сами. А и техните избиратели не се интересуват дали партията, за която гласуват, е нечий пудел и се заиграва с политическите сили на статуквото, стига да бие „евробабаитите“ – с подписка за референдум, насочен срещу еврото, с юмруците на сина на партийния лидер, с гръмовните речи на Костадин Костадинов. 

„Най-лошото от всичко обаче е, че хората, които полагат клетва да се ръководят във всяко свое действие от интересите на народа ни, в голямата си част са напълно лишени от срам и съвест“, каза самият той в първата си реч в парламента. Голата истина – достатъчно е да погледнем колко срамни части лъснаха в пленарната зала.

В евро-атлантизма обаче 48-мият парламент се отсрами. С гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС, „Демократична България“ и „Български възход“ беше решено България да предостави безвъзмездна военна помощ на Украйна. Става въпрос за въоръжение, техника и боеприпаси за 20 млн. лв., след като за 2022 г. българската оръжейна индустрия е изнесла стоки с краен получател Полша и Чехия за 5 млрд. лв. – и експортът продължава.

Същото „евро-атлантическо мнозинство“, с известна редукция откъм депутати на ПП, одобри и сделка за още 8 американски изтребителя F-16 Block 70. Пак то обяви за геноцид Гладомора в Украйна от 1932–1933 г., предизвикан от съветския режим и погубил над 4 млн. души.

И при трите гласувания БСП и „Възраждане“ бяха против. Не може да се отрече последователността в редиците на БСП – и корнелниновистите, и вътрешнопартийната опозиция са единни, когато въпросът опре до Русия и защитата на нейните интереси.

В Европейския парламент петимата евродепутати на БСП начело с доскорошния председател на ПЕС Сергей Станишев изобщо не участваха във вота на резолюцията, осъждаща Гладомора, като се измъкваха, въздържаха или бяха против при гласувания по други „руски въпроси“.

Въпреки това социалистите може отново да се озоват във властта. Не е ясно дали ще ги карат да се отрекат трижди от Путин и Кремъл – или ще е достатъчно просто да покажат прогресивно мислене в духа на интервюто по bTV на Андрей Гюров (ПП):

В ръцете на БСП е да реши зад кои принципи и идеи за управление на страната да застане – зад тези на новата „тройна коалиция“ или на прогресивните реформаторски сили.

Какво мисли останалата част от прогресивните сили – „Демократична България“ – за съюз с БСП, засега е неизвестно. Все пак социалистите подкрепиха законопроекта на ДБ при крайна необходимост държавата да може да поеме оперативен контрол над активите на „Лукойл“ в България, както и на всички други оператори на нефт и нефтопродукти.

Стендбай за еврото

Евро-атлантици в българската версия не значи и европейци. Европейската интеграция например беше опраскана по всички неписани уйдурми на българската парламентарна демокрация. Тези, които се кълняха в пътя към еврото, на практика го отрязаха.

Законопроектите, подготвени от Министерството на финансите, които трябваше да бъдат гласувани – за промени в Кодекса за застраховане, за мерките срещу изпирането на пари и промени в Търговския закон – не минаха въпреки предупрежденията на финансовия министър Росица Велкова.

„Проблемът със „Зелена карта“ до такава степен е ескалирал, че е поставен като изискване за приемането ни в еврозоната“, каза Велкова. От 2018 г. на България е наложен мониторинг и виси заплахата да бъде изключена от системата „Зелена карта“, действаща в 48 държави, тъй като не плаща искания по „Гражданска отговорност“ срещу местни застрахователи заради пътни инциденти в чужбина. 

Но въпреки че промяната в Кодекса за застраховане задължава бюрото „Зелена карта“ да спазва своя принцип „първо плащай, после оспорвай“, тя не мина. Тихата коалиция между ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ провали заседанието на Комисията по икономическа политика въпреки перманентни уверения на първите две партии, че са радетели за еврото.

Това се прави от хора, които не искат на този пазар да има европейска регулация… заради интересите на Алексей Петров („Лев Инс“, б.а.) и невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография плащаме данък минало, заяви по bTV съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

Промените в Търговския закон, свързани с несъстоятелността – процес, с чиято тромавост и продължителност България се слави в Европа, също не се класираха за окончателно приемане в дневния ред на депутатите. През декември парламентът прие на първо четене законопроекта, който урежда и процедурата за фалит на лицата, които се занимават със стопанска дейност, но не са търговци. До второ не се стигна. 

Възпрян за второ четене беше и законопроектът за мерките срещу изпирането на пари, срещу който възразиха някои работодателски организации и застрахователни компании, тъй като въвежда механизъм за идентифициране на лицата, предоставящи услуги по дружествено управление, и процедури за проверката им (адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.), както и допълнителни изисквания към прокуристи, управители, членове на управителни или контролни органи.

През април България трябва да поиска оценка на готовността си за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г., тоест да бъде оценено изпълнението на критериите. Но законодателните пропуски няма как да бъдат наваксани дотогава: парламентът се разпуска, изборите са на 2 април, 49-тото Народно събрание ще се конституира след седмица, има и великденски празници.

Така че дори твърде високата инфлация в България да се охлади и задържи (критериите за дълга и дефицита са дерогирани), пакета закони, който се изисква, го няма. Влияние ще окаже и липсата на бюджет за 2023 г., с който върви и тригодишната бюджетна прогноза, необходими за конвергентен доклад.

Това е най-големият провал на 48-мия парламент – че направи всичко, за да осуети следващата стъпка за европейска интеграция на България, независимо от декларативните заявки и решение, с което задължи служебното правителство да ускори процеса и да започне информационна кампания (каквато правителството изобщо не начена въпреки подписката за референдум на „Възраждане“, разпалваща страховете от единната европейска валута).

Трохи за избирателите

Няма как да се мине без трохи за избирателите в година на поне два сигурни вота – предсрочни парламентарни, пети поред за две години, и местни избори наесен. Безплатни учебници, но от учебната 2024-та/2025-та, ще има и за по-големите ученици от VIII до ХII клас, а не само за тези от I до VII клас. Пак от догодина минималната работна заплата ще стане 50% от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца.

Парламентът успя да поправи и една несправедливост спрямо хората с увреждания – решенията на ТЕЛК ще важат до явяването на гражданите пред комисия, за да запазят правата си и инвалидната пенсия, която получават до преосвидетелстване. Сега НОИ спираше парите и в продължение на месеци, докато траеше процедурата, хората с увреждания бяха лишени от пенсии. 

С огромно закъснение и ДПС предложи принудителният престой в затвори и места за задържане да се признава за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Така стотици български мюсюлмани, репресирани по време на насилствената смяна на имената, ще получат, макар и незначително, увеличение на пенсиите си.

В последния момент парламентът гласува да има финансова помощ от държавата и за аптеки в отдалечени места, както и за единствените денонощни за даден район, които отпускат лекарства по Здравна каса през нощта. Тази мярка обаче може да се задейства, когато има нов бюджет. 

Същото важи и за друга мярка – регулиране на възнагражденията на медиците в болниците, които не трябва да са по-ниски от договореното в колективния трудов договор. Причината е, че съдът отмени КТД от 2022 г., в който бяха заложени минимални заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар без специалност, и сестрите продължиха да получават мизерни възнаграждения.

В същото време служебното правителство на президента бележеше успех след успех. Пусна в експлоатация интерконектора с Гърция. Осигури количества втечнен газ и запълни газохранилището в Чирен. Получи от Европейската комисия първия транш от 1,2 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост – докато парламентът провали втория от 724 млн. евро, тъй като не успя да приеме необходимите закони начело с този за разследването на главния прокурор. Намери над 776 млн. лв., за да плати на пътни фирми за изграждане и поддръжка на пътищата в страната, от които близо 440 милиона са по договори, сключени още при третия кабинет на Бойко Борисов. Удължи енергийните помощи за бизнеса до март. 

Президентът Радев и сръбският му колега Вучич поставиха началото на газовата връзка със Сърбия. Служебният кабинет се опитва да постави на енергийната карта нефтопровода Бургас–Александруполис заедно с гръцкото правителство.

А същевременно извърши куп назначения на препоръчани неизвестно от кого хора на възлови места и с това бетонира кръга президентски назначения, започнал със смените в спецслужбите. Докато нито 47-мият, нито 48-мият парламент успя да изпълни задълженията си, обновявайки състава на регулатори, комисии и органи на съдебната власт с изтекъл от години мандат.

Същинската вреда от работата на 48-мото Народно събрание е именно в принизяването на парламентарната демокрация и инструментализирането ѝ от президента. Това покушение ще има дългосрочни последици.

България: как „лошите“ и „добрите“ биха могли да се разберат

Даниел Смилов

България от две години е в безвремие. За да приключи това, някой трябва да отстъпи. ПП-ДБ или ГЕРБ-ДПС? Поле за взаимен компромис има, пише Даниел Смилов и обяснява защо сега деленето на „добри“ и „лоши“ не е удачно.

Явяваме се на пети поредни парламентарни избори в рамките на две години. Надеждата е този път да има редовно правителство и да излезем от режима на пълномощията на президента. В крайна сметка служебните правителства, които започват да стават норма, са изкривяване на парламентарната същност на демокрацията и като цяло водят до едно безвремие, точно когато страната има нужда от лидерство.

Пред България е отворена вратата за влизане в еврозоната и само от нас зависи дали ще се възползваме от възможността. Вместо решителни действия в тази посока, ставаме свидетели на събирането на подписи за противоконституционен референдум за отлагане на въвеждането на еврото, както и на боязливо мълчание по темата от президент и правителство.

На всичкото отгоре заради лобизма на местни застрахователи ГЕРБ, ДПС и други партии отложиха приемането на законодателство, което е задължително за еврозоната. Т.е. – сами се спъваме по пътя на евроинтеграцията на страната, интеграция, която е и основен двигател на просперитет (вижте Хърватия, Словения и Словакия – все държави сходни на нашата).

Защо България изпадна в безвремие

Причината България да изпадне в безвремие през последните две години е нежеланието на два блока партии да направят компромис с позициите си. От едната страна са ГЕРБ и ДПС, които и след масовите протести от 2020 продължават да твърдят, че нямат проблем с лидерите си, макар че някои от тях са изрично споменати в списъка „Магнитски“, а други – иносказателно. 

Става дума за лидера на партия, на когото – според финансовото министерство на САЩ – Васил Божков е давал подкупи, както и на членове на комисията по хазарта. ГЕРБ отричат, че този лидер е техният собствен, макар че логическите и физическите възможности да е друг са нищожни.

Като цяло ГЕРБ-ДПС искат да се върнат във властта и да управляват, като „Магнитски“ и другите скандали просто се забравят и свалят от дневен ред. За тази цел те използват два слаби по същество аргумента:

– Проблемът с корупционната репутация се решава на избори: тъй като те устойчиво събират гласовете на около 30% от избирателите, корупционните съмнения, според тях, отпадат и двете партии трябва да бъдат допуснати във властта. Явно и самите ГЕРБ-ДПС не си вярват на този аргумент, защото, ако беше верен, и в 48-то НС можеха да управляват в коалиция с БСП и БВ. Гласовете и желанието (на останалите) за това бяха налице и дори почти се договориха да управляват заедно след новите избори – но въпросът е защо не управляваха сега, когато пак имаха нужните проценти;

– Другите също са маскари: тече и кампания по омаскаряването на „добрите“ чрез измислените „афери“ „Джемкорп“ и „Нексо“, както и ежедневни подмятания за „комисионни“, „посредници“ и т.н. Напоследък фактурите и „едното левче“ на Делян Добрев поизчезнаха, но пък бяха изместени от други фантасмагории.

Като цяло тази кампания е повече за консолидация на убедените привърженици на ГЕРБ-ДПС, а не за спечелване на колебаещи се, защото има големи дефекти от фактическо и интерпретативно естество.

За деленето на „добри“ и „лоши“

ПП-ДБ от своя страна са също неотстъпчиви, като (особено ПП) са се фиксирали върху моралния аргумент, че не може хора с неизчистена корупционна репутация да участват в управлението на страната. Този морален аргумент е безспорен, но политическият морал все пак изисква да се прави това, което е най-добро за една политическа общност, а не просто да се следват изолирани морални императиви. Индивидуално моралният политик може да бъде и лош политик, ако воден от ригоризъм остави страната без управление в трудни моменти.

Това е една от причините, поради които деленето на „добри“ и „лоши“ в предстоящата кампания не е толкова удачна идея.  Проблемът не е, че това деление не е вярно – напротив, Кирил Петковима достатъчно основания да го използва от гледна точка на истината. Но въпросът е, че и „лошите“ в някакъв момент може да са необходими за управлението на страната и ПП-ДБ трябва да си дадат ясна сметка за условията, при които това може да стане.

Нещо повече, „лошите момчета“ са позната фигура от популярната култура, която често поражда симпатии – тарикати, мошеници, престъпници и мафиоти са герои на множество харесвани филми, книги, песни и пр. Парадоксално е, но това, че българската политика по модела „Борисов“ прилича порзително на тези жанрове, е и една от причините за популярността на формации като ГЕРБ. ПП-ДБ може би недооценяват тази (малко перверзна) логика на съвременната политика.

Как ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС биха могли да се разберат

В тази странна картина на взаимно блокиране, заради която страната остава без добро управление, всъщност има поле за взаимен компромис между двата партийни блока в следните рамки:

1. Никой не може да кара ПП-ДБ да свалят проблема с корупционната репутация на лидерите на ПП и ДБ от дневния ред на страната. Този проблем няма да изчезне и от самосебе си с времето или с провеждането на нови избори, защото България все пак се стреми да е европейска демокрация, а не бананова република;

2. Никой не може да иска от ГЕРБ-ДПС да се откажат от лидерите си или пък (още по-малко) сами да ги пратят в затвора. Те са си техни и, ако избирателите им са толкова влюбени в тях, е редно да имат възможност за съответното общуване;

3. Решението за блокажа не може да се очаква от българската прокуратура, защото тя не излиза с ясна теза по скандалите – „Божков“, чекмеджета, Барселона, „Магнитски“ – вече трета година. Ако го прави пък, тя действа по-скоро като адвокат на Борисов, отколкото като прокуратура – отказва да разпита основен свидетел срещу него или пък той се оказва информиран за не публично оповестени действия на прокуратурата (като детайли от експертизите по снимките от чекмеджетата, например);

4. В такава ситуация – и особено когато не искат да сменят Иван Гешев и правят всичко възможно да го окопаят на поста му – ГЕРБ (и по аналогия ДПС) дължат на обществото като цяло убедителни обяснения по отношение на скандалите около лидерите си. По отношение на ГЕРБ гражданите на България имат нужда от отговори на поне три въпроса:

– Как и защо е станало така, че Васил Божков е получил данъчна преференция от 500 млн. лева? Не е възможно това да стане без знанието на ГЕРБ – финансовият министър Горанов е следил регулярно постъпленията от големите платци и няма как да не е забелязал липсата на стотици милиони левове;

– Една очевидна причина за даването на толкова големи преференции е отплащане от страна на Божков към ГЕРБ. Дубайският изгнаник твърди, че това е ставало чрез договарянето на подкрепата му на футболен клуб, пари за определена телевизия и редовни подкупи към Борисов и Горанов.

Подкрепата на Божков за футболния клуб и парите за реклама в една от телевизиите са факт. Факти са също така и регулярни срещи между Божков и Горанов, както и между пиара на Борисов и Божков. Ако версията на Божков за подкупите не е вярна, какво е обяснението на всички тези факти според ГЕРБ?

– Откъде (ако не от подкупи) Борисов е разполагал редовно с огромни кешови наличности, и кой все пак е направил снимките на тези наличности? Това може да е пикантерия, но е и въпрос на национална сигурност – ако не се знае кой изнудва Борисов, то той може да се окаже зависим от компрометираща информация, държана от неизвестен играч. Държава не може да се управлява с подобни зависимости.

5. Ако ГЕРБ-ДПС имат убедителни отговори на подобни въпроси, те са длъжни да ги дадат на гражданите. Ако го направят, ПП-ДБ трябва да отстъпят и да започнат да договарят съвместно управление – доколкото заявените приоритети по въпроси като еврозона, Украйна и т.н. между тези партии съвпадат.

Под убедителни отговори обаче трябва да бъдат изключени две фалшиви тези – първо, че някой (Иво Прокопиев, Джордж Сорос или международното положение) се опитва да очерни ГЕРБ-ДПС. Има достатъчно факти, които повдигат обосновани и сериозни съмнения в гореизложените казуси и от възможно най-обективната и безпристрастна гледна точка.

Второ, да не се дават обяснения на обвиненията на Божков, защото той бил „лошо момче“, също е най-малко лицемерно: едни „лоши момчета“ се свенят от свидетелствата на други „лоши момчета“.

Нещо повече, всяка прокуратура по света би използвала човек от организираната престъпност като защитен свидетел или в друго качество, ако има шанс да повдигне обвинения за някой по-висш от него в организацията.

Интересно защо родната прокуратура – въпреки че закусва в САЩ – не се е поучила от опита на щатските си колеги в разкриването на престъпления по върховете на властта.

6. Ако ГЕРБ-ДПС нямат по-убедителни отговори на тези и други подобни въпроси от даваните до момент, редно е да се вгледат в себе си и да сменят лидерите си в името на общото благо.

Ако двата блока партии (ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС) приемат тази рамка, биха могли да достигнат до разумен компромис: едните да модерират съмненията и моралните си възражения към опонентите, другите – да изоставят идеята, че не дължат вече отговори на въпросите за корупционната им репутация.

***

А референдумът за еврото е противоконституционен, защото той би довел до нарушение на вече поети задължения с международни договори от страна на България към ЕС. Референдуми по влезли в сила международни договори не може да има, освен ако не искаме да излезем от ЕС.

С факта на членството си България влиза през 2007 в икономическата и паричната политика на ЕС – т.е. става член и на еврозоната, но с особен статут. Статутът ѝ е на „страна с дерогация“ – тя трябва да въведе еврото, когато е готова за него и е изпълнила нужните критерии.

Дали ги е изпълнила се решава от институции на ЕС на (поне) всеки две години. Т.е. ако тези институции преценят, че България отговаря на условията, страната ще трябва да въведе еврото.

От това следва, че референдум с въпрос за отлагане на членството до 2043 година или когато и да било (без значение дали страната покрива Маастрихтските критерии, или не) ще ни вкара в нарушение на договорите и международните ни задължения. България по конституция е правова държава, която спазва международното право и правото на ЕС – ерго, референдумът е противоконституционен и трябва да бъде спрян от Конституционния съд.

Дай им да са тарикати в съветско време

Антония РуменоваГолямата мечта на българите

Снимка: iStock Голямата мечта на българите

Може ли да отгатнете коя е страната, в която саламът е по-важен от свободата, всички услуги са безплатни, държавата ти намира работа и всички взимат еднакви заплати?

За забележителна част от българите това е страната-мечта.

Утопията на средностатистическата единица у нас изплува с проучване на „Тренд“ по поръчка на компанията „Интерпартнърс“, а резултатите могат да накарат и родените по време на Прехода да се почувстват все едно е 1982-ра.

При подреждането на ценностите си участниците са поставили сигурността пред свободата, а когато са им поставили въпроса ребром – кое избирате: свобода или сигурност, 50% са посочили, че си искат сигурността, а 43% – свободата.

Интересно дали числата щяха да са същите, ако социолозите се бяха сетили да добавят „свободата да вариш ракия“ сред възможностите, но да не търсим кусури, а да продължаваме нататък, защото анкетата става все по-любопитна и категорична.

90% от интервюираните са на мнение, че образованието и здравеопазването задължително трябва да са безплатни, а 79% споделят идеята, че всички трябва да взимат еднакви заплати. 81% пък смятат, че държавата е длъжна да им осигурява работа.

Видяхте ли сега призрака на Тодор Живков?

Донякъде това е нормално. Демокрацията и отпускането на каишката стават сиви, предсказуеми и обикновени. Напълно в реда на нещата е човек да се отпусне и да помечтае за по-приключенски и разтърсващ живот.

Да си фантазира, че когато види как съседът му се развява със западна кола и млада любовница, ще пусне един анонимен донос в ДС и колата, и любовницата ще бъдат отнети в полза на държавата.

Това, което не е нормално за мен е, че част същите тези хора си татуират Левски и Ботев по краката, но са с робско мислене по учебник.

Очакват някой да им каже къде да живеят, колко да харчат, къде да пътуват, какво да работят, как да кръстят децата си, за какво да си говорят, за какво да си мълчат, какво да мислят.

Режимите идват и си отиват, но "най-старата професия на света" оцелява

Социализъм, ЩАЗИ и секс – истината за проституцията в ГДР

Режимите идват и си отиват, но „най-старата професия на света“ оцелява

Изумявам се, че даже един човек би се отказал от тези си права по рождение, какво остава за половината българи. Сякаш казват на Левски и Ботев: „Много се гордеем с вас, мерси за свободата, но сега си я вземете, защото предпочитаме държавата-майка, в която се държим като пеленачета и не правим и крачка, без да ни наблюдават“.

Какво толкова страшно има да си свободен да взимаш сам решения за живота си?

Вероятно идва от това, че свободата означава и лична отговорност, а повечето хора не харесват отговорността. По-лесно е да обвиняват имагинерната държава, отколкото себе си.

Отговорността за личния избор не е за всеки. Очевидно и за някои от младите хора, които се мъчат да открият как да имат хубав живот в хубав дом с хубави уреди и да карат прилична кола, без да работят. Общо взето – да са пълни хитреци на чужд гръб, било и то несвободни.

"Пробуждането на лъва" е изненада. Много неприятна изненада...

Как да станеш патриотичен геймър с Левски

„Пробуждането на лъва“ е изненада. Много неприятна изненада…

Със сигурност не помнят времената на жителството, разпределенията след ВУЗ, цензурирания печат и пропагандата телевизия, но са готови да ги върнат, стига да им се осигури най-основния стандарт за бит. И държавата да се погрижи, че никой няма да живее по-добре от тях.

В къщата-музей на Райна Княгиня има знаме с надпис „Свобода или смърт“. Никой не пропуска да се снима пред него, а излиза, че поне за половината е по-важно да си купят кашкавал за вкъщи, отколкото да дишат без страх.

Много ми се иска да беше обратното, но комунизмът добре си е продал фантазиите, които на приказки могат да се получат.

На теория няма нищо лошо здравеопазването и образованието да са безплатни, но за да се случи, някак си трябва да научим лекарите и учителите да работят без пари. И да не свърши като в поговорката: „Точно научихме магарето да работи, без да яде, и то взе, че умря.“

На теория и „приблизително еднаквите заплати“ са възможни. Може да се получи като например един ден хирургът оперира, а метачката мете. На следващия ден – метачката оперира, а хирургът мете. Така ще е справедливо.

Същото може да се приложи и в други сфери. Например с учителите и багеристите. Един ден учителят учи децата, на следващия ден – багеристът. Няма експерти, няма кой да се хване за главата и да се чуди как е попаднал на тази земя.

За много българи точно така трябва да се живее. Това е страната-мечта и затова няма да спрат да се удивляват, че безплатни благинки няма.

Как парламентът отдалечи България от Шенген, еврозоната и парите по Плана за възстановяване

В последния работен ден на 48-ото Народно събрание депутатите получиха от ръководството плакат с портретите им.
В последния работен ден на 48-ото Народно събрание депутатите получиха от ръководството плакат с портретите им.

Мнозинството депутати бяха от проевропейски партии, но 48-ото Народно събрание всъщност отдалечи България от Европа. Направи го като не прие три закона и така спъна страната по пътя към Шенген, еврозоната и достъпа до парите от Плана за възстановяване.

България не се приближи до членство в еврозоната и Шенген и се отдалечи от получаване на парите по Плана за възстановяване. Това е равносметката след края на 48-ото Народно събрание.

Това е резултат от няколко законови поправки, които парламентът можеше, но не прие за близо пет месеца съществуване – за разследване на главния прокурор, за противодействие на корупцията и за промени в правилата за застраховане. Както и от едно решение, което Народното събрание прие – да задължи правителството да предоговори Плана за възстановяване в частта му за енергетиката.

„Тези важни за България решения, които ще завършат интеграционния ѝ процес, ще превърнат страната в истинска пълноправна членка [на Европейския съюз], се забавят по политически и икономически причини“, каза пред Свободна Европа преподавателят по политически науки в Софийския университет доц. Милен Любенов.

Парламентът отказа да приеме тези ключови закони, въпреки че мнозинството депутати бяха от партии, които изтъкват своята евроатлантическа ориентация и подкрепата си за членството на България в еврозоната и Шенген. Две от тези партии – ГЕРБ и ДПС – участват във всички случаи, когато гласуването на трите ключови законопроекта е отложено, редом с партии като „Възраждане“, която е призовавала България да напусне Европейския съюз (ЕС).

ВИЖТЕ СЪЩО Защо пътят на България към Шенген минава през борбата със „завладяната държава“

Това според Милен Любенов показва, че „евроатлантизмът за ГЕРБ и за ДПС е просто един етикет“.

Какво (не) реши парламентът

Последният парламент започна работа на 19 октомври – две седмици след предсрочните парламентарни избори на 2 октомври. Президентът го разпусна близо пет месеца по-късно – на 2 януари.

За това време 48-ото Народно събрание прие няколко ключови решения – за предоставяне на военна помощ на Украйна, за купуване на още осем изтребителя F-16 и за признаване на Гладомора за геноцид. Парламентът започна работата си с промени в изборните правила, които върнаха хартиените бюлетини във всички секции и на практика обезсмислиха машинното гласуване. Около тази промяна се обединиха ГЕРБ, ДПС и БСП.

ВИЖТЕ СЪЩО „Седене до късно, нерви, грешки.“ Какво ще стане, ако се върнат хартиените бюлетини

Парламентът обаче не прие няколко ключови законопроекта, с което блокира пътя на България към еврозоната и Шенген и достъпа на страната до парите по Плана за възстановяване.

  • Съдебната реформа

Народното събрание не прие механизъм за разследване на главния прокурор. Липсата на такъв механизъм е критикувана от редица международни организации, а въвеждането му е условие България да получи достъп до останалите пари по Плана за възстановяване.

Служебното правителство внесе законопроект, който предвижда при данни за престъпление, извършено от главния прокурор, да го разследва избран на случаен принцип върховен съдия. Идеята е човекът, който разследва главния прокурор, да не е негов подчинен. „Демократична България“ също внесе свое предложение.

Депутатите имаха един месец да приемат промените, но не го направиха. Първо обсъждането на проекта в правната комисия беше отложено по предложение на ГЕРБ. След това той беше приет на първо четене с гласовете на „Продължаваме промяната“, БСП, „Демократична България“ и част от ГЕРБ.

ДПС„Възраждане“ и „Български възход“ се въздържаха. Второто гласуване в правната комисия обаче така и не се състоя – председателят Радомир Чолаков от ГЕРБ не допусна те да влязат в дневния ред. Така законопроектът в крайна сметка не беше приет.

В същото време депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП подкрепиха на първо четене идеята на „Възраждане“ Националната следствена служба (НСлС) да бъде изведена от системата на прокуратурата, а шефът ѝ да може да разследва главния прокурор. Сега шефът на следствието е заместник на главния прокурор, т.е. негов подчинен. Проектът е предложен от депутат, срещу когото има висяща проверка, съобщи „Капитал“.

Депутатите в 48-ото Народно събрание така и не приеха и един от основните антикорупционни закони. Става дума за закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Приемането му също е сред ангажиментите на България по Плана за възстановяване.

Парламентът прие на първо четене два проекта за такъв закон – на Министерския съвет и на „Продължаваме Промяната“. До второ гласуване така и не се стигна. По предложение на „Възраждане“ и с подкрепата на депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“ второто гласуване беше отложено за края на януари и в крайна сметка изобщо не се състоя.

  • Застраховането

Парламентът не прие и ключови промени в Кодекса за застраховането, които са условие за членството на България в еврозоната.

Промените са предложени от Министерския съвет и целят да гарантират спазването на правилата в европейската застрахователна система „Зелена карта“. Те предвиждат българските застрахователи да са длъжни да изплащат обезщетения веднага, ако техен клиент участва в инцидент в чужбина, а едва след това да оспорват претенциите. Това преди е било проблем, защото български застрахователни фирми не са плащали при инциденти на техни клиенти в чужбина.

Промените трябваше да се обсъждат на второ четене в Комисията по икономическа политика и иновации в парламента. Две заседания на тази комисия обаче се провалиха заради липса на кворум. На заседанието не присъстваха депутатите от ДПС, БСП, „Възраждане“, „Български възход“ и част от ГЕРБ.

Участваха народни представители от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които подкрепят приемането на промените, и двама от ГЕРБ, които се изказаха против тях с аргумента, че това ще оскъпи застраховките. Така до гласуване на законопроекта не се стигна и той не се прие в 48-ото Народно събрание.

ВИЖТЕ СЪЩО „Продадоха мача“. ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ спират влизането в еврозоната според ДБ

В същото време депутати от ГЕРБ, „Възраждане“ и „Български възход“ предложиха промени на законопроекта между първо и второ четене, които на практика биха обезсмислили поправката.

  • Въглищата

Мнозинството депутати от 48-ото Народно събрание задължиха правителството да предоговори Плана за възстановяване в частта му за енергетиката. Решението беше подкрепено от ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“, „Български възход“ и част от депутатите от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Двама от ПП бяха против, въздържаха се четирима от ПП и петима от ДБ.

Депутатите искат отпадане на ангажимента за намаляване на емисиите от въглищните централи с 40% до 2026 г. и гарантиране, че те ще работят без ограничения поне до 2038 г. Според решението на парламента това трябва да се случи до края на март. В същото време Европейската комисия каза, че промени в плана могат да се искат само при изключителни случаи и когато държавата покаже, че не може да изпълни част от него поради обективни обстоятелства.

Как това отдалечи България от Европа

Резултатът от всичко това е, че България се отдалечи от членство в Шенген и в еврозоната, две ключови обединения в рамките на Европейския съюз – за свободно движение и за обща валута. София се отдалечи и от получаване на втория транш от парите по Плана за възстановяване – над 1,4 млрд. лева.

Членството на България в Шенген беше блокирано от Нидерландия и Австрия през декември. Австрия посочи като аргумент проблемите с нелегалната миграция, но един от основните мотиви на Нидерландия беше липсата на напредък в борбата с корупцията и установяването на върховенството на правото. Президентът Румен Радев каза, че България може да не преодолее ветото, ако парламентът не приеме два ключови закона – за борба с корупцията по високите етажи и за разследване на главния прокурор. Парламентът обаче не прие законите, а президентът го разпусна.

ВИЖТЕ СЪЩО Защо България не успя да убеди Нидерландия, че се бори с корупцията

Забавените промени в правилата за застраховане може да забавят членството на България в еврозоната, каза финансовият министър Росица Велкова. Тя добави, че ако промените в правилата за т.нар. Зелена карта се приемат, единствената пречка пред членството на България в еврозоната ще остане високата инфлация – показател, по който по думите ѝ страната може да преговаря. До гласуване на тези промени обаче така и не се стигна.

Решението на парламента да задължи правителството да преговаря за отпадане на ангажимента на България да намали емисиите от въглищните централи блокира изплащането на парите за проектите в сектор енергетика от Плана за възстановяване, каза служебният вицепремиер Атанас Пеканов. По думите му е реалистично преговорите с Европейската комисия да приключат до края на март, както искат депутатите – тоест парите ще се забавят и след това.

ВИЖТЕ СЪЩО „Да лишим България от милиардите“. Кой бави парите от Плана за възстановяване

Освен това България не е приела и половината от мерките, които трябва да изпълни преди да получи втори транш от парите по плана. Сред тях основни са приемането на закони за борба с корупцията по високите етажи и за разследване на главния прокурор, но има и други. Според Пеканов докато не се приемат тези мерки и докато не приключат преговорите с Европейската комисия, България няма как да поиска втория транш от парите – тоест те остават блокирани за неопределено време.

Евроатлантизмът като „куха черупка“

Повечето партии в 48-ото Народно събрание казват, че подкрепят членството на България в еврозоната и Шенгенското пространство. Изключение е „Възраждане“, която се противопоставя на присъединяването на България и към двата съюза.

БСП и „Български възход“ подкрепят членството на България в Шенген, но имат възражения за приемането на еврото.

ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Демократична България“ определят членството в Шенген и еврозоната като свой приоритет, а те имаха мнозинство.

Защо тогава не се събра мнозинство за промените, нужни за отваряне на пътя на страната към тях?

Според политолога Милен Любенов ясно се вижда нежеланието на две от тези партии – ГЕРБ и ДПС – да бъде приет механизъм за разследване на главния прокурор и антикорупционен закон.

„Тази съпротива се изразява най-вече в нежеланието на две основни партии – ГЕРБ и ДПС да направят каквото и да е в тази посока. Защото политици от двете партии добре осъзнават, че един такъв механизъм би засегнал техните интереси“, каза Любенов.

ВИЖТЕ СЪЩО Еврото ще осветли сивата икономика и ще намали цените на вносни стоки. Никола Янков пред Свободна Европа

Политологът добави, че това ясно показва, че декларираната от тези партии евроатлантическа ориентация е „куха черупка, която политиците използват с цел да се легитимират“.

„Защото ако говорим за европейски ценности и евроатлантизъм – какво свързва всички тези държави? Всички тези държави ги свързват три неща – демокрация, права и свободи на гражданите и върховенство на правото“, каза Любенов. „Виждаме къде се намира България във всички тези области в последните години.“

По отношение на промените в Кодекса за застраховането, които целят да въведат гаранции за разплащанията по застраховка „Гражданска отговорност“ в чужбина, няколко политици заговориха за лобизъм. Христо Иванов от „Демократична България“ назова конкретни имена – това на застрахователната компания „Лев Инс“ и на бизнесмена Алексей Петров, който е свързван с нея.

„Заради интереса на Алексей Петров и заради невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография, в момента перспективата на България за еврозоната, за която самият ГЕРБ е работила, е поставена под съмнение“, каза Иванов пред бТВ.

Решението за предоговаряне на Плана за възстановяване беше определено от някои политици, които не го подкрепят, като популистко.

Според Милен Любенов отговорността за взетите решения в случая се размива, защото няма управляващо мнозинство.

„Чия е отговорността за едно или друго решение при такива ад хок мнозинства?“, каза той. „Когато става дума за реформи, е необходимо ясно и стабилно мнозинство, което да гледа в една посока“, добави политологът.

На 2 април ще се проведат петите поредни парламентарни избори от април 2021 г. досега. През по-голяма част от този период управляваха служебни правителства, назначени от Румен Радев. 47-ото Народно събрание излъчи коалиционно правителство на четири партии с премиер Кирил Петков, но то беше свалено от вот на недоверие след като една от тези партии – „Има такъв народ“ на Слави Трифонов се оттегли от коалицията.

ВИЖТЕ СЪЩО Каква е поуката за България от членството на Хърватия в Шенген и еврозоната

София и Скопие: стари нагласи и грешки

Ангел Петров

Трагедия от грешки: побой и празник вкараха София и Скопие в познат коловоз

Когато вътрешният министър и ръководителят на контраразузнаването на една държава отпътуват за друга, за да се обсъдят чествания на важна и за двете годишнина в събота, на която се очакват гости, отправящи радикални, понякога откровено груби и изпълнени с омраза послания, думата „провокация“ лесно идва на ум.

Честванията на 151-годишнината от рождението на Гоце Делчев, който би трябвало да обединява София и Скопие, отново разделиха: заради побой над македонски гражданин, обявил се за българин, но и заради поредните коментари от определени партии, събрали привърженици в Скопие, че „Македония е българска“.

Български граждани се готвят да пътуват с автобуси, „активисти“ от Северна Македония – за национални блокади. Политици и от двете страни на границата подклаждат напрежение, дори когато не звучат агресивно.

Политическите елити в Северна Македония и България на моменти се държат така, сякаш не забелязват сложната обстановка в съседната държава, не премерват реакциите си и се превръщат във взаимни заложници на трудните си вътрешнополитически дебати.

Какви събития и процеси поведоха двете страни към провокациите, а всяка от тях си дава вид, че не ги забелязва? Отговорът показва, че София и Скопие повтарят едни и същи грешки.

София: избори

Задават ли се избори, Скопие влиза в дневния ред на София. Ветото за европреговори дойде месеци преди вота от април 2021 г., с него – и консолидацията на „българската позиция“. Напрежението съпътстваше всички предсрочни избори след това, макар и без да е водеща тема.

Този вот не е изключение. Миналия месец евродепутатът Ангел Джамбазки и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов посетиха с привърженици Скопие за 95-ата годишнина от смъртта на революционерката Мара Бунева и с думите си по време и след честванията предизвикаха лавина от реакции в македонското общество.

Те разтърсиха властите в Скопие, докато опитват да съберат мнозинство за конституционните промени, заложени в споразумението със София (и ЕС) от миналата година.

Побоят над Християн Пендиков, секретар на клуб „Цар Борис Трети“ в Охрид, наля масло в огъня. В българското публично пространство отекна репликата: „Не те е срам да се пишеш българин!“, отправена към него от биячите, и представата за Пендиков, със спукани прешлени и ребра и счупена кост, транспортиран в София. Трима бяха задържани, четвъртият избяга.

<img src="https://img.dnevnik.bg/shimg/zx780_911220.jpg&quot; alt="За "Хоризонт" бившият заместник външен министър Милен Керемедчиев <a href="https://bnr.bg/horizont/post/101771680/milen-keremedchiev&quot; target="_blank">заяви
За „Хоризонт“ бившият заместник външен министър Милен Керемедчиев заяви, че провокации има и от българска, и от македонска страна и такива се очакват и за честването на Гоце Делчев. „Не само родолюбиви българи искат да пътуват, а организациите, които най-добре се подготвят, са в партийна форма.“ Според него с наближаване на изборите някои партии се опитват да подсилят „позагубената“ си в последните години популярност, включително с цел да се стигне до сблъсъци и размирици.

Случаят насочи вниманието и към годишнината на Гоце Делчев. Тъкмо около нея реагира македонският президент Стево Пендаровски, като предложи евродепутат и други да не бъдат допускани в страната за честванията на рождението на Гоце Делчев. Това бе задочен отговор на акцията на Джамбазки и Костадинов за годишнината от смъртта на Мара Бунева. Радикални и ксенофобски партии като „Левица“ отправяха такива искания в дните, след като думите на Джамбазки разразиха политическа буря.

Македонският вътрешен министър Оливер Спасовски предупреди: „МВР категорично няма да допусне унижение на македонския народ и държава, поне не от някого, който идва отвън.“

Междувременно Народното събрание за пореден път показа единство за Северна Македония преди избори: 184 народни представители гласуваха "за" декларация, осъждаща словото на омразата и насилието над българи в Северна Македония, а и закона, съгласно който българските клубове със предизвикващите напрежение в Скопие имена "Ванчо Михайлов" и "Цар Борис Трети" (чийто секретар е Пендиков) трябва да се преименуват. Само един се въздържа.
Междувременно Народното събрание за пореден път показа единство за Северна Македония преди избори: 184 народни представители гласуваха „за“ декларация, осъждаща словото на омразата и насилието над българи в Северна Македония, а и закона, съгласно който българските клубове със предизвикващите напрежение в Скопие имена „Ванчо Михайлов“ и „Цар Борис Трети“ (чийто секретар е Пендиков) трябва да се преименуват. Само един се въздържа.

Бившият зам. външен министър Любомир Кючуков заяви в интервю за „24 часа“, че подобна реакция в Скопие на поведението на български политици е разбираема.

Ако политически лидер от съседна страна дойде в София и публично обяви, че България няма право на съществуване и принадлежи на неговата държава, това основателно би се възприело като провокация.

Скопие: риск от избори

Македонските институции първоначално оказваха съдействие на българските. Външният министър Буяр Османи пристигна в София при Пендиков, който впрочем е македонски гражданин (но не и български; молбата му бе в процес на разглеждане към момента на побоя). От колегата си, служебния министър Николай Милков, Османи чу, че трябва да се каже „не“:

На възраждането на тези черни традиции, които се свързват исторически с Македония – на палежи, на стрелби, на насилие над хора. Такива неща въобще нямат място в Европа.

Османи реагира единствено с призив да спрат провокациите и от България и си навлече гнева на ВМРО-ДПМНЕ. Тя не спира натиска върху правителството на социалдемократите на Ковачевски и Демократичния съюз за интеграция (ДУИ, от която е Османи) по различни линии: дори със слухове, че предстои режим на тока заради недостиг на въглища.

Този натиск продължи дни след побоя над Пендиков. Зам.-председателят Александър Николовски бе сред отправилите искания към кабинета за „връщане на достойнството“, тъй като от години с всички отстъпки македонците не спирали да бъдат унижавани.

В този момент бе неизвестно ще има ли избори и в Северна Македония. Депутати и от СДСМ, и от ДУИ, показваха недоволство, а според някои изчисления мнозинството бе изгубено (и остават 60 от 120 депутати). За целта СДСМ покани Алианса на албанците, противник на ДУИ, и започна сложни преговори с двете партии, със СДСМ и с друга малка албанска партия, „Алтернатива“, спасила мнозинството през 2021 г. Лидерът на алианса Арбън Таравари предупреди:

Ако не станем част от властта, отиваме на избори.

Както ще припомнят други искания на Таравари, България използва Северна Македония предизборно, но и в Скопие политическите сили ползват София за интересите си.

София: дипломацията отстъпи

Българската дипломация реагира предпазливо. Впоследствие посланик Ангел Ангелов бе извикан за консултации – остър сигнал в дипломацията.

В Северна Македония (но и някои в България) определиха жеста като непремерен. Към момента, в който решението бе обявено, посланик Ангелов бе пристигнал в София, придружавайки Пендиков, а от редица политически партии се чуваха призиви за остра реакция на насилието.

Впоследствие България върна посланик Ангелов, когато той бе част от делегацията на Демерджиев и Тончев. Решението бе наречено „израз на желанието на българската страна за намиране на подход за деескалация на напрежението в двустранните отношения“.

Учудване в Скопие имаше както от решението на България да бъде прехвърлен Пендиков в българска болница, така и от обяснението, че той ще остане в страната, докато не получат уверения за безопасността му. Пендиков не е български гражданин; това, в комбинация с обрисуването му (справедливо или не) като обикновен престъпник и дори доскорошен македонист в македонските медии, обяснява и много критични коментари на публични фигури в Скопие.

Скопие: омаловажаване

Македонски медии побързаха да окачествят Пендиков като бивш наркодилър, твърд поддръжник на ВМРО-ДПМНЕ, протестирал срещу смяна на името, „новоизпечен българин“.

Цитирани са и негови (все още съществуващи) публикации във "Фейсбук" с несъмнено македонистки оттенък. Сред тях се появи дори: "Не дай, Боже, да имам български паспорт!" Въпреки че Пендиков е кандидатствал за такъв.
Цитирани са и негови (все още съществуващи) публикации във „Фейсбук“ с несъмнено македонистки оттенък. Сред тях се появи дори: „Не дай, Боже, да имам български паспорт!“ Въпреки че Пендиков е кандидатствал за такъв.

Ситуацията се усложни от твърдения, разпространявани сред македонски журналисти, че биячите му имали български паспорти. По неофициална информация само избягалият от полицията, Илия Спасески, има такъв. Според СДСМ всички били или членове, или симпатизанти на ВМРО-ДПМНЕ, както се посочи в изявление на партията (македонското вътрешно министерство не отговори на въпросите на „Дневник“). Според тази хипотеза и извършителите, и жертвата са свързани с една и съща партия.

„Биячите и битият от инцидента в Охрид са от една и съща групировка“, заяви и вътрешният министър Оливер Спасовски. Обвърза ставащото с „хибридна война“ и „по-голям сценарий на безотговорни политици“, отрече полицията и здравните власти да не са реагирали на време (Пендиков твърди, че в болницата го отпратили у дома със счупена челюст). Спасовски увери, че властите се били погрижили за прехвърлянето на Пендиков към специализирана болница, и в тази ситуация прехвърлянето му във ВМА е „част от замислен сценарий“.

В България думите на Спасовски бързо бяха разтълкувани като омаловажаване на случая: напрежението вече се покачваше. Това стана и с коментарите на Пендаровски, който изрази „изненадата“ си, че случаят се политизирал и в съмненията, че Пендиков бил бит „само заради това“.

Македонският елит знае, че отношението към българите в Северна Македония предизвиква негативни емоции в България така, както българските теми – в собствената му страна. Всички коментари, поставящи под съмнение първоначално обявената версия, наляха вода в мелницата на ВМРО, „Възраждане“ и други, говорещи за агресията на македонската държава над българите. Въпросът дори не бе каква е „истината“, а какви послания иска да предаде македонската държава.

Размяната на реплики върна разговора за ветото на България за Северна Македония (което не може да бъде „върнато“), подхванат и от министър Милков, и от свързвани (в Скопие) с твърдостта в българската политика фигури като лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов. Нападките срещу Пендиков, дори да се докаже, че са основателни, подхраниха тези нагласи.

<img src="https://img.dnevnik.bg/shimg/zx780_4445681.jpg&quot; alt="Ковачевски опита и да омаловажи и реакцията на върховния представител във външната политика Жозеп Борел (вдясно) от срещата му с македонския външен министър Османи (досущ както България се опитва да я изтъкне). "Ако погледнете коментарите от ЕС, те практично се разграничиха от изявите на политици от съседна България, които са в институциите на ЕС." На пресконференция с Османи <a href="https://www.dnevnik.bg/evropa/2023/01/31/4444798_es_osudi_poboia_nad_hristiian_pendikov_v_ohrid/&quot; target="_blank">Борел осъди нападението, макар и внимателно
Ковачевски опита и да омаловажи и реакцията на върховния представител във външната политика Жозеп Борел (вдясно) от срещата му с македонския външен министър Османи (досущ както България се опитва да я изтъкне). „Ако погледнете коментарите от ЕС, те практично се разграничиха от изявите на политици от съседна България, които са в институциите на ЕС.“ На пресконференция с Османи Борел осъди нападението, макар и внимателно.

Скопие: конституцията

Македонската борба за разширяване на мнозинството е мотивирана и от въпроса за конституцията и нуждата от вписване на българската общност в нея.

Побоят над Пендиков съвпадна с подготовката на партиите да преговарят за необходимите промени в преамбюла на основния закон. За да минат поправките, са необходими две трети (80) от депутатите и Алиансът на албанците няма да е достатъчен, но ще даде повече тежест на управляващите. Ще намали и броя на депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, които би се наложило да гласуват с „да“.

ВМРО-ДПМНЕ настоява, че няма да подкрепи „френското предложение“, а и поведе мащабни протести срещу него миналата година, които (парадоксално) се превърнаха в най-острия публичен изблик на антибългарски настроения в страната, и то след като София вече бе гласувала с „да“.

Въпреки това партията стана част от комисията, разглеждаща предложението. В миналото нейните гласове въпреки съпротивата са осигурявали мнозинство за ключови - макар и спорни в македонското общество - предложения като смяната на името вследствие на историческото споразумение с Гърция.
Въпреки това партията стана част от комисията, разглеждаща предложението. В миналото нейните гласове въпреки съпротивата са осигурявали мнозинство за ключови – макар и спорни в македонското общество – предложения като смяната на името вследствие на историческото споразумение с Гърция.

Скопие се надпреварва с времето. Конституционната процедура трябва да приключи до ноември – това е планът, още от миналата година. Заявеният срок съвпада с края на скрининга на македонското законодателство от ЕС. Половин година по-късно има редовни избори; засега ВМРО-ДПМНЕ води в проучванията.

СДСМ има лош опит с изпълнение на срокове: предшественикът на Ковачевски, Зоран Заев, подаде оставка два пъти, като първия се зарече, че ще получи "да" за начало на преговори на Европейския съвет през 2019 г. Тогава Северна Македония бе блокирана от Франция и отиде на предсрочни избори.
СДСМ има лош опит с изпълнение на срокове: предшественикът на Ковачевски, Зоран Заев, подаде оставка два пъти, като първия се зарече, че ще получи „да“ за начало на преговори на Европейския съвет през 2019 г. Тогава Северна Македония бе блокирана от Франция и отиде на предсрочни избори.

Управляващите опитват да овладеят и усещането за силния натиск, на който са подложени далеч не само от България. Посланикът на ЕС Дейвид Гиър повтори в средата на януари, че Северна Македония е „задължена“ да впише българите:

Ако конституционните промени не се проведат, ще се стигне до застой в процеса, а какво би се случило след това, не мога да кажа.

Миналата година събеседник на „Дневник“, запознат отблизо с мисленето на властта, окачестви осъждания от България закон за клубовете като част от политическия пазарлък: властта подкрепя втвърдяване на тона за имената на българските клубове, опозицията смекчава позицията за конституционните поправки.

Премиерът Димитър Ковачевски (вдясно) с лидера на Алианса на албанците Арбън Таравари на проучвателна среща за разширяване на мнозинството, тази седмица. Условия, свързани с българската конституция, поставя и Таравари: той заяви в средата на януари, че условие за влизане в правителството ще е преди това да е осигурено мнозинство за конституционните поправки.
Премиерът Димитър Ковачевски (вдясно) с лидера на Алианса на албанците Арбън Таравари на проучвателна среща за разширяване на мнозинството, тази седмица. Условия, свързани с българската конституция, поставя и Таравари: той заяви в средата на януари, че условие за влизане в правителството ще е преди това да е осигурено мнозинство за конституционните поправки.

Не на последно място, в разговорите за конституцията Ковачевски е изправен пред костелив орех: комбинацията между ВМРО-ДПМНЕ и преобладаващия македонски публичен дискурс, в който България за няколко години успя да се превърне в най-голям враг и в който всяко остро послание от нея, основателно или не, се възприема като провокация.

София и Скопие: старите нагласи и грешки

Цялата тази смес от факти, интереси и обстоятелства втвърди болезнени тенденции в двете общества. Българските политици подхранваха впечатление за неглижиране на престъпление (било недоказано) от омраза срещу българин, година и половина след като дори от най-високата трибуна на президентството в София се насаждаха твърдения, че срещу българите в Северна Македония се водел „възродителен процес“ (били те недоказуеми). Скопие, без да иска, им помогна.

Не македонската държава стои зад побоя на Пендиков; български и македонски политици обаче заедно допринесоха за нагласата, че Скопие не прави нищо, за да направи средата по-безопасна. Да не се накажат виновниците и да се допускат още подобни инциденти, не е в интерес на македонското правителство, поставило си три задачи: оцеляване, намиране на конституционно мнозинство и стабилизиране на икономиката. Спор с България от подобен характер е последното, от което Скопие се нуждае.

Парадоксално голямата крачка, която би променила климата и би създала по-добра защита на българите (вписването в конституцията) зависи изцяло от партия, която полага усилия да се представи като най-голям противник на подобряването на отношенията с България в сегашния му вид.

Скопие подцени българската реакция за Пендиков. И двете столици подцениха способността в двете държави изказвания на отделни политици и активисти да се обвързват с цялото „съседно“ общество. Както каза за „Дневник“ македонският социолог Димитър Николовски, изпълнителен директор на „Евротинк“, миналата година:

Кои са най-познатите българи в Македония? Божидар Димитров, Красимир Каракачанов, Ангел Джамбазки. През тях гледаме България.

И България подцени чувствителността на македонците за имената на клубовете, които очаквано будят полемика в съседната държава. „Факт е, че македонското общество е индоктринирано антибългарско“, каза бившият премиер Любчо Георгиевски в разговор с „Дневник“.

<img src="https://img.dnevnik.bg/shimg/zx780_4346996.jpg&quot; alt=""Хората, които се занимават с активна политика, разбират, че Джамбазки не представлява българската държава. Но онези, които искат напрежението на продължава, просто го представят така. Позовават се на факта, че той още е евродепутат. Това е чудесна храна за всички, които искат омразата между Македония и България да продължава и никога да не престане", <a href="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/01/17/4439384_ljubcho_georgievski_za_dnevnik_agresiiata_niama_da/?fbclid=IwAR0_Hnvr50h1QTEYVObMhh7ExAKVdR3tLZCVMB1EvHwrz0I3iQKVCt7s9Pg&quot; target="_blank">каза бившият македонски премиер Любчо Георгиевски в разговор с "Дневник"
„Хората, които се занимават с активна политика, разбират, че Джамбазки не представлява българската държава. Но онези, които искат напрежението на продължава, просто го представят така. Позовават се на факта, че той още е евродепутат. Това е чудесна храна за всички, които искат омразата между Македония и България да продължава и никога да не престане“, каза бившият македонски премиер Любчо Георгиевски в разговор с „Дневник“ миналия месец.

Както отбеляза и Кючуков в скорошното интервю за „24 часа“:

Наименуването на културни институции на македонски граждани в Северна Македония с имена на български исторически личности, свързани с участието на България през Втората световна война на страната на хитлеристка Германия, не спомага за развитието на позитивни двустранни отношения – точно обратното, това е повод за допълнително напрежение и атаки срещу българите в РСМ.

И при много по-опасни конфликти от българско-македонския, когато напрежението се покачи и се разрази, нова буря, няма значение кой е „започнал първи“. Важното е някой да спре.

Що е президентска република

Антоний Тодоров

Предложението за референдум сега цели да мобилизира онези избиратели на ИТН, които вероятно още не са решили да оттеглят доверието си от Слави Трифонов.
Предложението за референдум сега цели да мобилизира онези избиратели на ИТН, които вероятно още не са решили да оттеглят доверието си от Слави Трифонов.

Анализ от блога на автора.

Не бих и помислил за такъв текст, ако не беше предложението на „Има такъв народ“ (ИТН) за референдум по въпроса. Предложението беше направено набързо, т.е. без никакъв съществен вътрешнополитически дебат.

Вероятно се разчита, че една предизборна кампания за свикване на ВНС (единственото според конституцията, което може да променя формата на държавно управление), обичайно 30 дни, ще е достатъчна за това.

Предложението беше направено също така необмислено, защото под президентска република могат да се разбират различни неща, а публиката не е наясно, за какво всъщност става дума. И най-сетне – предложението е ненавременно, сякаш до такава степен парламентарната република се е изчерпала, сякаш обществото единствено и само желае да промени формата на държавно управление, сякаш това е именно сега най-важният и най-належащият въпрос.

Ако попитате различни граждани, как си представят те една президентска република, ще ви дадат различни примери: най-често Турция или Русия, по-рядко Франция и вероятно на последно място САЩ. Във всеки случай повечето хора, предполагам, си представят политическо управление, в което президентът е някак си всевластен.

От другата страна някои политици откровено плашат избирателите с опасността от „полупрезидентска република“, като под това се разбира безконтролна власт за сегашния президент Радев. Иди разбери, за какво именно става дума.

Президентският политически режим е този, при който президентът е пряко избиран от гражданите и е ръководител на правителството. Той/тя е едновременно държавен глава и премиер.

В този режим не съществува министър-председател, президентът сам назначава своите министри. Но в този политически режим парламентът, обичайно двукамерен, е действителна контратежест на президента и неговото правителство. А представителите на „партията на президента“ не винаги подкрепят неговите и на правителството му предложения.

Такъв е типът на републиката в САЩ и страните в Латинска Америка и това съществува вече повече от 200 години там. В този режим парламентът не може да свали правителството с вот на недоверие, а процедурата, наричана в САЩ импийчмънт означава буквално „обвинение“, „дискредитиране“. При тази процедура, която може да бъде инициирана от парламента, е ангажиран Върховният съд, а в крайна сметка се произнася сенатът. Така става въпрос повече за съдебно обвинение, отколкото за вот на недоверие.

Понятието „полупрезидентски режим“ е въведено през 1960-те години от френския политолог Морис Дюверже. Така той назовава политическия режим на Петата република във Франция, установена с конституцията от 1958 г. и трансформирана с органичния закон от 1962 г., въвел прекия избор на президента. В този режим има министър-председател, който ръководи правителството.

По същество това е парламентарно управление, парламентът избира и може да свали правителството с вот на недоверие, като в случая не е необходима намесата на върховен или конституционен съд. Тази намеса е необходима само при процедура за отстраняване на действащия президент.

Парламентарният режим концентрира цялата власт в парламента, той-избира и може да свали премиера, но парламентът, обичайно в пълния си състав (двете камари, ако има такива) или допълнен от други народни избраници (например кметове на големи градове) избира и президента. Така е в Германия и Италия.

В този случай президентът има най-вече символична власт, макар официално да е държавен глава и главнокомандващ. Също както и в полупрезидентския режим, където президентът е пряко избиран.

България в този смисъл е полупрезидентски режим, както това е във Франция, Русия, Полша, Румъния, Чехия. Разбира се, има различия: в Русия президентът е по същество всевластен; във Франция президентът ръководи заседанията на правителството, но когато съвпадат парламентарното и президентското политическо мнозинство; в Чехия президентът има по-скоро само церемониални функции.

Някои пряко избрани президенти като българският и португалският, например, участват в т.нар. „група Арайолош“ на президентите от парламентарните републики, които обичайно не участват в Европейския съвет (където по правило са държавните и правителствените ръководители). Но понякога това не е точно така и президентът на България може да участва в Европейския съвет вместо премиера (особено при служебни правителства).

И така, какво предлагат от ИТН с референдума за конституционна промяна към президентска република? Да променим институциите си като в САЩ или като в Турция? Разликата е, че в САЩ има двукамарен парламент (Конгрес и Сенат), докато в Турция е еднокамарен, както и в България.

Или като в Русия, което по същество би означавало да се разширят максимално правомощията на президента и да се премахнат ограниченията в мандатите му. И значи ли това, че предложението е просто да се увеличи президентската власт?

Ако е така, какво по-точно? Дали да се даде на президента правото на законодателна инициатива? Дали да се даде на президента правото да разпуска Народното събрание по свое усмотрение (и при известни ограничения, както е във Франция)? Или нещо друго? Но какво по-точно?

Нищо не е ясно в това предложение, затова е едновременно прибързано, необмислено и ненавременно. Подобно на проекта на ГЕРБ за нова конституция от 2021 г., където най-същественото нововъведение беше, че главата за правата и задълженията на гражданите от втора беше подредена като девета. Но, както е известно, този проект нямаше за цел конституционна промяна (институциите оставаха същите, правомощията им същите), а единственото което постигна е предотвратяването на предсрочни избори през 2021, което искаха множеството протестиращи тогава. 

Предложението за референдум сега цели да мобилизира онези избиратели на ИТН, които вероятно още не са решили да оттеглят доверието си от Слави Трифонов.

Разбира се, много компетентни юристи вече нееднократно са изказвали мнението, че Конституцията може да бъде променена, особено в частта за съдебната власт, великото народно събрание или служебното правителство. Но никой не си представя, че това е възможно с едно просто допитване до публиката, без задълбочено обществено обсъждане. Да не говорим, че по тази материя, предполагам, не всеки може да се чувства еднакво компетентен.

Посещението на Гешев в САЩ: какво трябва да знаем

Петър Чолаков

Целта е повече от очевидна: сегашното посещение на Иван Гешев в САЩ трябва да изпере имиджа на главния прокурор. Проблемът е, че неговата визита има по-скоро частен характер. Казуса коментира Петър Чолаков:

Посещението на Иван Гешев в САЩ е обвито в мистерия – с изключение на една от целите му, която е повече от очевидна: да се изпере имиджът му. Ако бъде поръсен със светена вода от американските институции, българският обвинител №1 би могъл задълго да запуши устите на своите критици. Вместо с миропомазване обаче, американската одисея на главния прокурор изглежда ще се запомни с фиаско.

Недвусмислени знаци

Противно на тиражираната от прокуратурата информация, Марк Прайър, организаторът на престижната „Молитвена закуска“, която традиционно се провежда с американския президент във Вашингтон, дори не е чувал за г-н Гешев. Още по-недвусмислен е знакът, даден от американското посолство в София: то обясни, че американското правителство няма нищо общо с посещението на главния прокурор.

Колкото и г-н Гешев да се опитва да демонстрира близост със САЩ, те дават, при това твърде категорично, сигнали за обратното.

Преди дни американската посланичка Херо Мустафа, която скоро ще отпътува от България, направи много тревожно предупреждение към цялото общество: корупцията е изкривила начина, по който действат институциите в България. Г-жа Мустафа подчерта, че съдебната реформа у нас се протака от години. САЩ наложиха безпрецедентни санкции на шестима българи заради корупция, а в България те не са осъдени, някои дори не са уволнени, припомни посланичката.

Факт е, че българският съд и прокуратура никак не се трогнаха от санкциите по глобалния акт „Магнитски“, наложени от САЩ върху български граждани. Напротив, в края на юли 2022 Прокуратурата на Република България (ПРБ) прекрати проверките срещу политика от ДПС Делян Пеевски и бившия заместник-председател на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков.

В края на 2022 американският конгресмен Уорън Дейвидсън призова да бъде санкциониран българският главен прокурор заради „крещящото пренебрежение“ към санкциите, наложени по глобалния закон „Магнитски“.

Прах в очите на партньорите

След неприятния „новогодишен подарък“, който получи г-н Гешев, прокуратурата изведнъж реши да демонстрира активност, приличаща на опит за хвърляне на прах в очите на партньорите отвъд Океана: тя разпореди на ДАНС да провери дали санкционирани руски граждани притежават имоти в България. Всъщност данни за такива имоти отдавна са изнесени в журналистически разследвания на BIRD.

ПРБ се захвана, отново с голямо закъснение, да проверява и прокремълското Българско народно опълчение (БНО) „Шипка“ – за антидържавна дейност. А в края на януари реши да се заеме и с аферата „Нексо“.

На пръв поглед поне тук прокуратурата би трябвало да отбележи точки, демонстрирайки „контактите си“ с американските органи. Докато в САЩ проблемът на „Нексо“ произтича най-общо от липсата на регистрация (заради което им бе наложена глоба от 46,5 млн. долара и забрана за 5 години да упражняват дейност там), в България обвиненията са за пране на пари, за нарушаване на санкциите срещу Русия и други.

Развитие по разследването на „Нексо“ вероятно тепърва ще има. Но още сега оставаме с впечатлението, че българската прокуратура за пореден път не си е написала добре домашното: пред парламента председателят на КФН и шефът на НАП подчертаха, че „Нексо“ всъщност не оперира в България, защото не е лицензирана, следователно не попада под контрола на финансовите институции.

НАП са направили четири ревизии на дъщерното дружество на компанията NDN (в понеделник е започнала пета), които обаче не са установили никакви нарушения.

Дори г-н Гешев да остане „без закуска“ в САЩ, а американският политически елит да затръшне вратите си под носа му, това самó по себе си няма да извади българската съдебна реформа от тресавището.

Политическият елит нехае за съдебната реформа

Новите данни на „Трансперънси интернешънъл“ за пореден път показват, че България е сред най-корумпираните страни в ЕС. А мнозинството в 48-ото НС, също като предишните парламенти, си изми ръцете и остави на трупчета съдебната реформа в България. Законовите промени за ефективен механизъм за търсенето на отговорност на главния прокурор бяха отложени.

Нито докладите на ЕК и Венецианската комисия, които от години осветяват недъзите на българската Темида, нито изискванията на Плана за възстановяване и устойчивост могат сериозно да смутят блаженството на голяма част от българския политически елит. Той не просто нехае, а изглежда активно се възползва от болестите на българската Темида. Ако следващите парламенти са копие на 48-ото НС, нищо чудно г-н Гешев да изкара пълния си мандат, който изтича в края на 2026.

Рашистофобията набира скорост и тежест по света

Иво Инджев

За разлика от военните сводки от бойното поле в Украйна, с които се занимават цели международни институти, предпочитам да публикувам някои новини за Украйна, които с голяма вероятност няма да бъдат забелязани от широката аудитория. 

Поотделно изглеждат  незначителни. Но заедно формират картината на “рашистофобията”, която Путлер си изпроси, превръщайки Русия в най-мразената държава в демократичния свят, че и не само там. 

Ето малко от тях в “насипно състояние”. Всеки може да си сглоби изводите.

Израел вече допуска предоставяне на военна помощ за Украйна. Досега помагаше освен хуманитарно, също с инструктори за обучаване на артилерията да потиска оръдейния огън на противника. Общо 538 такива израелски специалисти са действали в Украйна, стана известно от съобщението, че ги изтеглят обратно в Израел (ще рече, свършили са си работата”).

Това сътрудничество явно е взаимно изгодно. Израелците се учат в Украйна как да свалят ирански безпилотни летателни апарати. Но ако наистина решат да споделят с Киев своята ПВО система “Железн купол”, каквито гласове вече се чуват в Израел, това ще е израз на висша форма на сътрудничество. Тел Авив пази тайната на своята въздушна отбрана като зеницата на единственото око на Моше Даян (ако ми е позволено да се пошегувам).

Египет, където властва еднолично генерал Сиси, също даде знак за промяна. Диктаторът изведнъж започна да нарича войната война. До неотдавна се съобразяваше с руското изискване да я определя като “специална военна операция”. Случайно или не, но тази промяна настъпи заедно с рязкото обезценяване на египетската лира спрямо долара. 

Италия и Франция се споразумяха да изпратят на Киев ПВО ракети SAMP-Т и 700 ракети Astrer-30 на обща стойност 2 милиарда евро.

Чехия започва проверка на произхода на руските пари в чешки финансови институции. Готви се закон във връзка с факта, че в страната има много руски фирми, които не упражняват никаква дейност. Новината се комбинира с факта, че Чехия вече ще се оглавява от президента Петър Павел, който е ярък привърженик на Украйна и пледира за бързото й приемане в НАТО (както малцина други западни лидери).

Германия се “събужда”. Нейната индустрия може да постигне всичко във всякакви срокове. Видя се от рекордно бързото построяване на терминали за втечнен газ за броени месеци въпреки прогнозата, че на страната ще й отнеме години да постигне това.

Кремълският говорител Песков заяви, цитиран от Ройтерс и РИА “Новости”, че шефът му няма да има нищо против да се чуе с канцлера Шолц, въпреки, че нямал планиран разговор с него.

Външният министър Лавров заяви по-рано, че САЩ са успели да настроят Запада срещу Русия. Това беше рядко признание за ефекта от политиката, в която той е важен съучастник. Изплака си мъката по време на африканската си обиколка, където търси съюзници в Еритрея и прочее племенни диктатури, дублиран на това поприще от др. Лукашенко, който цъфна във Зимбабве и отправи ласкателства към режима, емблематичен със своята антидемократичност също. 

Гигантът Rheinmetal съобщи, че за кратко време може да произведе танкови и артилерийски снаряди в количества, достатъчно да удовлетвори всички нужди на Украйна и западните съюзници. А така също и да произведе по американски лиценз станалите вече легендарни американски системи за залпов огън HIMARS.

С такава оферта се ангажира генералният директор на концерна Армин Паппергер (на снимката).  

По конкретно той заяви, цитиран от Ройтерс, че за една година Rheinmetall може да стане най-големият производител на снаряди за гаубици 155 мм и на 120 мм за танкове (натовски стандарт)  в света.

Дания ще предаде на Киев всичките си самоходни артилерийски установки установки CAESAR, съобщи министър-председателката, лявата (!) Мете Фредериксен.

Премиерът на Литва Ингрида Шимоните призова вместо руски език в училищата да се преподава полски език (старата литовско-полска дружба от средните векове, когато могъщата Полско-литовската Речпосполита е била страховита сила!).

Руският милиардер Роман Абрамович търси път да се отърве от западните санкции. За целта иска да дари на Украйна 2,3 милиарда долара, които получи от продажбата на “Челси”.

Лондон дава да се разбаре, че може да му помогне за трансфера, който може да стане пример и за други санкционирани руски олигарси, желаещи да бъдат реабилитирани на Запад. 

Казахстан планира да закрие търговското си представителство в Русия.

Канада обмисля снижаване на нивото на дипломатическите си отношения с Москва (а в балтийските страни набира скорост призивът всички държави от ЕС да направят същото).

А иначе вие, неуважаеми (от страна на българските медии) зрители, гледайте и слушайте как по нашите медии се върти денонощно (без преувеличение) чудесната за тях новина, че Байдън е отказал изтребители на Украйна. Засега – защото вече леко се коригира, че обмисля въпроса заедно с Украйна.

Под черта

Явор Милушев

Че ни докараха до дъното е ясно на всички, но с тези хора ще си лазим по него още дълго време.

Коментар от „Портал Култура“.

Под черта животът през високосната година на Ковида е без изменение. Sans changement. Там, където в облаците на могъщия Хемус, възпят от Вергилий, боговете се радвали на прекрасни богини. А в полите на Витоша радостта на българския бог, облажения каравеловски взел-дал Кольо е да разпръсква към облаците призивите от жълтите павета на площада „Независимост“.

Послепис 2021. Майските избори показаха къде и колко на брой са Добрите момчета. Приблизително без изменение. Нашичкият взел-дал Кольо командва дистанционно кавгите в парламента. Няма правителство. Августовски избори. Септемврийското служебно правителство освети разнообразието на повсеместна корупция.

А със статията си в „Знаме“ Ботев осветил Моралът на отците в Киприяновския манастир, близо до Кишинев, българска обител подчинена на Атонския български Зографски манастир. Пред архимандрита се явил несретник с две рубли в джоба и той му дал едно село под аренда за 9000 рубли, но записали 7000, а 2000 на ръка. И накарал несретника да се закълне пред Евангелието и Кръста, че „ще пази тази тайна в най-скришното кюше на сърцето си“.

Несретникът пазел тайната и като забогатял, архимандритът прехвърлил арендата на друг за 4500 рубли, но вече 3000 на ръка. Несретникът се ядосал и разказал за тези кражби. Но така било и в други села, кражби и разврат до крайна степен, „nex plus ultra“. А архимандритът и неговите наместници се готвели за владици в България.

Ботев беше убит незнайно от кого, промяната бе убита знайно от кои. Архимандритът – взел-дал Кольо, приема попски икони и командва дистанционно кавгите в парламента. Така подготвя своите наместници, взел-дал Кольовци, за владици на правителство. Но без успех и връщат мандата. Служебно правителство.

Послепис 2021. Ноемврийски избори. Коалиционно евроатлантическо правителство на промяната. За половин година архимандритът – взел-дал Кольо, тайно стегна зависимостите на заклелите се Добри момчета да пазят неговите тайни. И правителството на промяната бе свалено от „разни хора“ с руски идеали, за които газовата диверсификация е диверсия срещу техните интереси, подпомагани от „разни хора“ с еднакви взел-дал кольовски идеали, които не можеха да се доберат до солунската митница, но обсебиха българската. Служебно правителство.

Послепис 2022. Октомврийски избори. За древните философи явленията се повтарят, а случаят е неповторим. А случаят взел-дал Кольо е homo trium litterarum fur = човек от три букви – злодей, който създаде явлението с взел-дал Кольовците. Не прави гарез на другите си ортаци. И корупцията била като скъсано копче от ръкав. И пак командва дистанционно кавгите в парламента. И с надиграване на кукери, чия хлопка ще е по-звучна, сформираха хартиена коалиция за контролирана машинация на изборите. Служебно правителство.

Послепис 2023. Но светът е уморен. Западните вестници писаха за оказаната помощ от Правителството на промяната на изнемогващите от диаболичната война на Путин украинци. У нас априлски избори? Взел-дал Кольо се яви лично за консултации в парламента и водачката на „разни хора“ легитимира злодея зарад еднаквите им руски идеали. За да възстанови загубеното и да разнообрази пакета на техните и на взел-дал Кольовите придобивки. Под очите на президента. Така гарантират кризите и корупцията, но лихвеният процент се плаща от народа.

Че ни докараха до дъното е ясно на всички, но с тези хора ще си лазим по него още дълго време. Без изменение? Sans changement? Зависи от народа, ще се остави ли машинациите на хартиената коалиция да се подиграят с неговия избор.

Организатор на Националната молитвена закуска не е чувал за Гешев

Главният прокурор Иван Гешев
Главният прокурор Иван Гешев

Той казва, че ще участва в Националната молитвена закуска във Вашингтон, но организаторите не знаят да са го канили. Появи се на събитие в Конгреса, редом до опозиционните политически лидери на Косово. Въпросите за посещението на главния прокурор Иван Гешев стават повече от отговорите.

„Не е поканен“. Това е краткият отговор, който Свободна Европа получи от организатора на Националната молитвена закуска по повод съобщението, че българският главен прокурор ще присъства на събитието.

Прокуратурата съобщи, че Иван Гешев е в Съединените щати „за участие в 71-та Национална молитвена закуска, която се дава от американския президент Джо Байдън“.

Националната молитвена закуска е традиционно събитие, организирано от консервативни американски политически кръгове, което от десетилетия събира на едно място лидери от САЩ и света, а действащият американски президент ги приветства.

Тази година закуската се организира по нов начин – тя няма да се проведе в хотелска зала, а в посетителския център на Конгреса на САЩ; ще присъстват само конгресмени, които имат право на един придружител; няма да има сервирана закуска, а кетъринг на крак. Очаква се президентът Джо Байдън да се обърне към присъстващите.

Иван Гешев не е поканен за това събитие, каза пред Свободна Европа неговият организатор. Това е бившият сенатор Марк Прайър, който от тази година е начело на нова фондация, която отговаря за традиционните закуски. Те се провеждат всеки първи четвъртък на февруари от 1953 г. насам.

Българският главен прокурор ще има „поредица от срещи“ и ще участва в „международни форуми“, съобщиха от неговия офис. Прокуратурата разпространи съобщение и снимки от дискусия с конгресмени, на която присъстват няколко десетки политици от различни държави, сред които и българският главен прокурор.

Така сигурно е само едно – Иван Гешев е във Вашингтон. Не е известна програмата му, нито в кои институции ще има срещи. Посолството на САЩ в България се разграничи от това посещение, а организаторът на Националната молитвена закуска не е чувал за него и на практика опроверга обявената цел на пътуването.

Държавният департамент във Вашингтон каза, че няма да отговори на въпросите за посещението на Гешев, а Министерството на правосъдието във Вашингтон – чийто ръководител е и главен прокурор в САЩ – не отговориха на питането на Свободна Европа. Не отговори и пресцентърът на българското държавно обвинение.

Колко закуски има във Вашингтон

В съобщението на българската прокуратура се казва, че Гешев ще участва в закуската, „която се дава от американския президент Джо Байдън„. Държавният глава на САЩ всъщност не дава закуска и не е организатор на събитието. Това е новосъздадената фондация „Национална молитвена закуска“, оглавявана от бившия сенатор демократ от Арканзас Марк Прайър, който днес е сред водещите адвокати във Вашингтон.

„Благодаря ви за питането. Той [Гешев] не е поканен на Националната молитвена закуска в Капитолия. Не знаем нищо за случая“, отговори сенатор Прайър по имейл на въпрос на Свободна Европа.

ВИЖТЕ СЪЩО Защо България не успя да убеди Нидерландия, че се бори с корупцията

По същото време във Вашингтон е планирано друго събитие, организирано от бивши и настоящи сенатори и конгресмени, които са имали роля в провеждането на закуските досега. Това е т.нар. Международна фондация, популярна и като „Семейството“. Сред нейните активисти са и конгресмените републиканци Робърт Адерхолд и Пийт Сешънс. Прокуратурата съобщи, че Гешев е във Вашингтон по тяхна покана.

Попитахме пресцентъра на прокуратурата на кое точно събитие ще участва Гешев, но не получихме отговор. Не получихме отговор и на въпроса в какви други събития ще участва главният прокурор в американската столица.

Какво събитие посети Гешев

На сайта на прокуратурата в сряда се появи съобщение за участие на Гешев в дискусия в една от сградите на Конгреса, където присъстват политици от Югоизточна и Източна Европа.

На снимките Гешев седи редом до лидерите на опозицията в Косово. До него са Мемли Красничи, лидер на опозиционната Демократическа партия на Косово, основана от Хашим Тачи. В публикация във Фейсбук Красничи казва, че организираната от двамата конгресмени дискусия е била модерирана от Фатмир Медиу, лидер на опозиционната Републиканска партия в Албания.

Това се потвърждава и от туит на Пийт Сешънс, който е публикувал снимки от събитието. На председателското място редом до него е Фатмир Медиу. Сешънс пише, че целта на събитието е да се създаде „общ фронт от съюзници срещу Китай и Русия“.

На публикуваните от Сешънс снимки Гешев не се вижда. На изпратените от прокуратурата в София снимки се вижда, че в съседство на Гешев седи и Рамуш Харадинай, бивш премиер на Косово, който беше разпитван и оправдан от трибунала в Хага за престъпленията в бивша Югославия. Той е бивш командир от Армията за освобождение на Косово и съратник на бившия президент на страната Хашим Тачи, който беше обвинен в Хага за военни престъпления.

Според българската прокуратура Гешев е запознал „американските конгресмени и техните гости от Югоизточна Европа с активната роля на българската прокуратура по противодействие на руските разузнавателни служби на територията на Република България и на Балканите“.

След събитието Гешев се е снимал с двамата конгресмени, които организират събитието – Робърт Адерхолд и Пийт Сешънс, като им е подарил плакети на прокуратурата.

Иван Гешев и Пийт Сешънс
Иван Гешев и Пийт Сешънс

В съобщението на прокуратурата се казва, че темата на дискусията е „последиците от руската агресия в Украйна“, а в съобщения на самите организатори става дума не само за руската агресия, но и за „зловредното влияние на Китай в Европа“.

Сайтът Bird.bg публикува писмото покана за събитието, подписано от двамата конгресмени. В него пише, че „който проявява интерес да присъства на събитието“, трябва да изпрати имейл до сътрудник на организаторите.

Според публикации в албански и косовски медии, политиците от тези държави също казват, че са във Вашингтон за участие в Националната молитвена закуска. Съобщението на прокуратурата отново казва, че Гешев е там „за участие в 71-та годишна Национална молитвена закуска, давана от американския президент“. Това вече беше опровергано от организатора.

Робърт Адерхолд е традиционен домакин на чуждестранни лидери, които посещават Вашингтон. Бившият зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов също е бил по негова покана там и е публикувал снимки с него.

През 2017 г. тогавашният кмет на Пловдив Иван Тотев и Цветан Цветанов организират в града „Балканска молитвена закуска“, на която присъства и конгресмен Адерхолд.

Според Вашингтон поуст този кръг американски конгресмени организира и тази година събитие, за което използва етикета „Национална молитвена закуска“. То се казва официално „Събиране за Националната молитвена закуска“, ще се проведе в хотел Вашингтон Хилтън на Кънектикът авеню, където се очакват стотици гости. В програмата е предвидено участниците да проследят на екран обръщението на президента Джо Байдън от истинската Национална молитвена закуска.

Не получихме отговор от прокуратурата дали това е събитието, на което участва Гешев.

Отношенията между Гешев и САЩ

Гешев посети САЩ още през есента на 2019 г., докато беше заместник на бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Двамата бяха във Вашингтон заедно с тогавашните ръководители на ДАНС, външното и военното разузнаване малко преди избора на Гешев за главен прокурор.

Според дипломатически източници на Свободна Европа онази визита е била част от „рутинни консултации между правоохранителните органи“ на двете страни, а не „някакво послание, независимо в каква посока“.

Непосредствено преди Нова година Гешев пък стана обект на директни критики от американския конгресмен Уорън Дейвидсън. Той призова финансовата министърка на САЩ Джанет Йелън за санкции срещу българския главен прокурор заради „крещящо пренебрежение“ спрямо вече наложените американски санкции по глобалния закон „Магнитски“.

През юли 2021 г. САЩ санкционираха за корупция депутата от ДПС Делян Пеевски, тогавашния зам.-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков и обвиняемия по редица обвинения в България бизнесмен Васил Божков, който се намира в Дубай. Прокуратурата обаче разследва единствено Божков.

През миналата седмица от американското посолство в София коментира пред „Сега“, че Вашингтон не е изпращал официална покана на Гешев. Дипломатическото представителство на САЩ заави , че „американското правителство не участва в организацията на това посещение“ в отговор на запитване на изданието.

Американската посланичка Херо Мустафа призова пред бТВ българският парламент най-накрая да приеме механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Това е европейска препоръка на 13 години, която е и сред условията в Плана за възстановяване на България.

Предложеният от служебния кабинет механизъм обаче беше едва ли ще бъде подложен на окончателно гласуване в този парламент, който се очаква всеки момент да бъде разпуснат.