20 години в ЕС, a България губи смисъла

Красен Николов, Mediapool

Преди 20 години България се присъедини към Европейския съюз и много умни глави в София побързаха да обявят, че преходът е свършил, а голямата национална цел е постигната.

За малкия ни балкански мащаб членството в съюза на богатите и свободни западняци изглеждаше като наша провинциална версия на „края на историята“, както тя бе дефинирана през 1992 година от Франсис Фукуяма.

Либералната демокрация в София изглежда бе победила в своя балкански вариант – Брюксел ни казваше какво да правим, ние имитирахме, че правим нещо, за да ни дадат пари. На власт в България бе тройна коалиция между бившия цар, бившите комунисти и едно от крилата на бившата Държавна сигурност.

След това на власт за дълго дойде партия, в която мнозина виждаха бившите мутри и милиционери от Прехода.

Въпреки всички проблеми и пребоядисани политици, които се изреждаха начело на този малък, но много инатлив народ, България постигна някои удивителни неща.

Общият размер на българската икономика към 1 януари 2007 година бе около 25 милиарда евро.

20 години по-късно българската икономика се е разширила пет пъти до 125 милиарда евро, а покупателната способност на българските граждани е нараснала от 38% до 68% от средното в ЕС.

Според много изследвания българите вече не са най-бедните в богатия западен съюз, а по покупателна способност са изпреварили унгарците.

В същото време обаче бедността се оказва особено устойчива. Ако през 2007 година 22% от българите са били под тогавашната линия на бедност, техният дял сега е почти същият – 21%.

Заетостта сред хората на възраст между 20 и 64 години е нараснала от 68.4% на 77%, а безработицата през 2026 г. е под 4% при средно 6% за ЕС.

Когото и да псуваме, дължината на автомагистралната мрежа в България се е увеличила повече от два пъти.

Българите могат да пътуват и работят свободно в Европа. България бе приета в клуба на богатите – Еврозоната.

И въпреки всички тези успехи, усещането в страната е за празнота и безпътица. Като човек, който е получил толкова много материални блага, но накрая се усеща празен и недоволен.

Много българи в днешно време изглеждат готови да се откажат от свободата, която имат. Демокрацията масово не се схваща като ценност, а като проблем. Все едно някой отвън ни тика да сме свободни, а ние масово не щем.

Политическият дебат е дребнав и безпътен. Кощници с грижа, ТЕЛК, кой ще влезе във Висшия съдебен съвет. Властите са обявили война на супермаркетите, но нямат смелост да посочат онези, които убиват моряци в близост до бреговете ни всеки ден.

След 20 години в ЕС равносметката е, че ние сме много по-богати и много по-изгубени. Историята е с отворен край.

„Не пипаме пенсиите, само парите за тях“

Radoslav Bimbalov

Вчера Министерството на финансите категорично отрече, че правителството се готви да пренасочи част от осигурителните вноски за втора пенсия към НОИ.

От „Прогресивна България“ също отрекоха. Нямало такова нещо. Измислици, дезинформация, политически атаки.

ИЗЛЪГАХА ни, без да им мигне окото. Точно както Йотова ни лъга през цяла една кампания.

Документът, който опозицията от Да, България показа на всички ни преди малко, е озаглавен „България – Бюджет 2027 и вторият пенсионен стълб“. Датиран е 15 октомври 2026 г. и е оформен като бележка до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

В него черно на бяло пише следното:

От 1 януари 2027 г. вноските за втория пенсионен стълб да бъдат намалени от 5% на 3%, а освободените 2 процентни пункта да бъдат пренасочени към НОИ. Има и точни разчети. 800 милиона евро през 2027 г. 900 милиона евро през 2028 г. 1 милиард евро през 2029 г.

Това са пари, които иначе биха постъпили в личните пенсионни партиди на работещите българи.

Нека обясним разликата.

Парите във втория пенсионен стълб се натрупват на ваше име. Инвестират се. Могат да носят доходност. При определени условия могат и да се наследяват.

Парите в НОИ отиват за изплащане на сегашните пенсии.

Тоест предложението не засяга вече натрупаните ви спестявания. По-лошо е. Засяга бъдещите ви спестявания. От всеки пет евро, които днес отиват за втората ви пенсия, занапред ще отиват само три. Другите две ще финансират държавната пенсионна система.

И тук идва още по-интересното.

В документа се признава, че първоначално е обсъждан и друг, още по-драстичен вариант — предсрочно теглене на средства от втория пенсионен стълб!!! След възражения на еврокомисар Валдис Домбровскис тази идея е била преразгледана.

Значи не говорим просто за някаква случайна хрумка, а за описана последователност от обсъждания и конкретно предложение.

Сега остава да направим две неща: Първо – да благодарим на ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, КОЯТО Е ПРЕДОТВРАТИЛА КРАЖБАТА НА НАШИТЕ ПАРИ!!! Представете си ако не бяхме част от тази система… Ако нямаше европейски контрол над действията на Радев…

Но Второто е по-важно. Трябват ни спешни отговори:

Кой е изготвил този документ?

Обсъждано ли е намаляване на вноската от 5% на 3%?

Представяно ли е подобно предложение пред Европейската комисия?

И защо вчера Министерството на финансите отрече категорично варианта 5% към 2,5%, без да обясни дали е обсъждан вариантът 5% към 3%?

Защото между двете предложения има разлика в числата, но не и в принципа.

Държавата иска повече пари днес. Въпросът е дали ще ги вземе от парите, които работещите спестяват за утре.

А когато става дума за бъдещите пенсии на милиони българи, отговорът не може да бъде просто „няма такова нещо“.

Трябва да бъде подкрепен с документи!

НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ.

Къси колкото времето, което остава на Радев начело на България….

Румъния съобщава, България мълчи. Докога ще се снишаваме пред Русия?

Алекс Димов

Поредните атаки срещу търговски кораби в Черно море отново повдигат въпроса за адекватността на реакциите на българските институции. За пореден път получаваме информация от румънските власти за инциденти в близост до нашето крайбрежие, докато официалната комуникация от българска страна остава недостатъчна.

Последният случай с газовоза GAS HUSKY е поредното доказателство, че войната, която Русия води срещу Украйна, има преки последици за сигурността на целия Черноморски регион. И това далеч не е първият подобен инцидент през последните месеци.

Недопустимо е държава членка на НАТО и ЕС да демонстрира подобна политическа нерешителност. Не можем непрекъснато да се снишаваме, да избягваме неудобните въпроси и да се държим така, сякаш случващото се в Черно море не ни засяга.

Разбира се, отговорността за всяка конкретна заплаха трябва да бъде установена с доказателства. Но това не променя основния факт, че именно руската агресия превърна Черно море в зона на военна опасност.

Докога ще научаваме от Букурещ за подобни инциденти? Къде е навременната реакция на българските управляващи? И кога най-накрая ще започнат да назовават Русия като основна заплаха за сигурността в региона?

В новия си видеокоментар за OFFNews разглеждам именно тези въпроси, както и опасните последици от политиката на снишаване, която продължава да вреди на националните ни интереси.

Националната сигурност не се защитава с мълчание, а с ясна позиция, прозрачност и решителни действия!

Европа е последното нормално място на света…

Манол ГЛИШЕВ

Европа била слаба… Слаба, ама преди шест години Великобритания я напусна, пушка не пукна и днес същата Великобритания се мъчи да се върне към Европа.

Даже ще успее. Европа е слаба, но синовете ви работят в Германия, Испания и Италия.

Европа е слаба, но Русия започна войни с Грузия през 2002 и с Украйна през 2014 – да не би тези две страни също да се присъединят към същата Европа.

Впрочем, докато Европа е слаба, то силната Русия вече поне четири години не успява да превземе няколко градчета от три пъти по-малката по население, изстрадала Украйна.

Европа е слаба, но Армения и Молдова искат да се присъединят към нея и вече явно не ги е страх от Русия.

Европа е слаба, но с нея иска да се сближи даже и Канада. Европа е слаба, но държави като Румъния, Сърбия, България, Албания, Македония и даже Турция стоят на вратата ѝ и слушат изискванията на европейските чиновници, щом искат да се присъединят към нея.

Европа е слаба, но в ядрото ѝ най-сетне стигнаха до съюзнически, доверителни отношения три мощни страни, които никога досега не са били толкова приятелски настроени една към друга: Франция, Германия и Великобритания.

Европа е силна. Европа е великан, който произвежда германски автомобили, френска ядрена енергия и всички онези ретро луксозни стоки, за които руските и арабските парвенюта непрекъснато жадуват.

Вътре в Европа няма граници и пътуването е свободно. Европа обедини с една валута народи от Пиринеите до Балканите, от Средиземно море до Арктика от Атлантическия океан до вратите на Азия.

А иначе има ли си Европа проблеми?

Свръхрегулации, бюрократщина и поне досега – прекалено меко поведение към насилници и простаци?

Да. Европа не е чак Раят.

Тя само е последното нормално място на света…

Бункерното мислене на прогресистите ни тласка към финансова катастрофа

Kaloyan Metodiev

Борците за мир и дипломация изтърбушват бюджета за допотопни военни поръчки. В неясното бъдеще.

🧰 Всеки ден валят нови и нови искания за нови и нови въоръжения. В бюджета за отбрана са заложени 2.23% от БВП. За сметка на здравеопазване, култура, администрация, икономика, социална политика…. Откъдето идват парите!

🧠 Мисленето на прогресистите е от 80-те години на миналия век.

👉 България пряко сили има 6 милиона население, а не 9, за да поддържаме такава армия като за Първата световна война.

👉 България е с най-лошата демографска структура в света. Обърната пирамида. Каква конвеционална армия може да направи и поддържа? Трябва да се грижи за старите си хора, да пренастройва обществото и икономиката си по датски модел. Да не говорим, че светът вече не се бие с гаубици, самолети, втора ръка системи и кораби. Друга епоха е!

🪎 Днес поръчаха самоходни гаубици от Франция. Поръчават като невидели. С чии пари? Откъде? Изкарахте ли ги, прогресисти? Икономиката задвижихте ли? Ръст има ли? Цените свалихте ли? Орязахте ли ненужни разходи? Олигарсите как са? Реформа една направихте ли?

📈 В петък произведоха два нови генерала. Повече генерали има вече от войници. Латиноамерикански цирк. Девалвираха званието. Окарикатуриха го. Дават повече пари за отбрана от големите и богати държави (Италия, Испания, Канада…). И се „подмокрят“ от паднал дрон. Излизат по телевизията и истерясват кой по тениска, кой с униформа. Правят само планове, отчети, прегледи, паради, учения, игри….. бюрократи и имитатори на дейност. В реална ситуация показаха, че са нула!

🚃 Отделен въпрос е, че в бюджета има скандални неща. Например два проекта (приложение 2 – проекти 0017 и 0024), които е неясно за какво точно са. Сумата за двата е над 332 млн.евро. Колосална. Общо проектите за покупки и ремонти скачат рязко от 30 (2026) на 44 (2027). Защо?!

👎 В процедура по свръхдефицит сме. Теглят милиарди заеми. Кредитният ни рейтинг се влошава. Инфлацията расте. Вдигат поголовно данъци, акцизи, осигуровки. Газта я вдигат по два пъти на месец вече (ноември). Гонят чужди инвеститори. И харчат като обезумели.

‼️ Бюджетът ви е несправедлив, мътен и неразумен. Изтеглете и преправете разходите за отбрана. Махнете демодираното, непрактичното, скъпото. Не можем да си го позволим! Съкратете рязко генералитета. Поне с 2/3. Оставете само прагматичните и евтини проекти.

💡Бункерното мислене, догматизмът и липсата на всякаква практичност на прогресистите ни тласкат към финансова катастрофа. Накрая нито сигурност, нито отбрана, нито пари. По-безпомощен и безполезен политически коктейл не може да има.

Путин има нужда от Европа, а не Европа от него

Ilian Vassilev
Тръмп и Путин обсъждат споразумения

Колкото и странно да звучи, Европа няма нужда да решава кой да я представлява в преговорите с Путин с тази спешност, която внушава Радев и някои европейски лидери. Най-малкото защото разширяването на формата дава възможност на Путин да измести темата – от прекратяването на войната в Украйна към претенциите му да определя как Европа трябва да гарантира собствената си сигурност. Включително и ние да напуснем НАТО.

И това няма да се промени. Путин не иска да спира войната в Украйна. Той търси претекст да я постави в по-широк геополитически формат, в който да наложи глобалните си претенции и да преговаря за архитектурата на европейската сигурност, сякаш има право на вето върху суверенните решения на европейските държави.

Най-интересното е, че този максимализъм не почива на никакви реални основания – нито на ситуацията на терена, нито на съотношението на силите на фронта. Той разчита единствено на наглост, на шокова дипломация и на готовността на някои западни политици да приемат претенциите му като по-малкото зло.

Истината е точно обратната: Путин има нужда от Европа, а не Европа от него. Нито Тръмп, нито Уиткоф могат да му осигурят онова, което той очаква от Европа – политическо признание, икономическа нормализация и фактическо съгласие с руската сфера на влияние.

И колкото по-дълго Путин залага на този максимализъм, толкова по-висока ще става цената – за него, но и за Витя и Куся.

Това не е стратегия. Това е опасна заблуда, маскирана като геополитическа амбиция.

Колко още кораба трябва да потънат, за да започнем да защитаваме Черно море?

България трябва да предложи европейски механизъм за активна защита на търговското корабоплаване

Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност

На 17 ноември в българската изключителна икономическа зона потъна поредният търговски кораб, втори за два дена. Според първоначална информация GAS HUSKY, превозващ 3400 тона пропан-бутан по маршрута Египет – Румъния, е бил ударен от дронове, като е в ход спасителна операция по издирването на екипажа му.

Преди ден BETUL 8, превозващ пшеница от Румъния за Египет, беше ударен от морски дрон. Всичките 12 моряци бяха спасени благодарение на съвместните действия на български, румънски и турски сили. Това е добрата новина.

Лошата е, че пореден търговски кораб потъна в Черно море и няма основания да смятаме, че е последният.

Според данни на компанията за морска сигурност Diaplous, цитирани от Reuters, от средата на юли до 16 ноември край бреговете на България и Румъния са атакувани 17 търговски кораба. Черно море все повече се превръща в опасна зона за гражданското корабоплаване. Това е пряка последица от войната на Русия срещу Украйна и от разширяването на рисковете от военните действия към международните търговски маршрути.

На този фон България и останалите крайбрежни държави предприемат мерки за наблюдение, предупреждение и спасяване на пострадали екипажи. Българските военноморски и спасителни екипи заслужават признание за професионалните си действия. Съществува и реално регионално сътрудничество, включително в рамките на тристранната противоминна група на България, Румъния и Турция. Но отделните действия, колкото и необходими да са, не представляват постоянна и координирана система за защита на търговското корабоплаване.

Не приемам, че държавната ни политика може да се изчерпва предимно с наблюдение на заплахите и спасяване на оцелелите след поредното нападение. Не приемам и че трябва да чакаме да бъде ударен кораб под български флаг или кораб с български моряци, за да започнем да търсим по-решителни решения.

Според мен е необходимо принципно да променим подхода си от предимно реактивен към проактивен и да поставим в центъра на политиката не само реакцията след инцидента, а предотвратяването на следващото нападение.

Виждам три възможни причини за недостатъчно активния отговор:

неяснота относно националните и международно-правните възможности, ограничени военни способности и липса на достатъчна политическа решителност.

Още по темата

Йордан БожиловИНТЕРВЮ Йордан Божилов: Време е за национална стратегия за Черно море Владимир Митев

В публичните дискусии понякога се създава впечатлението, че извън териториалното море държавата няма право да предприема действия срещу заплахи за гражданското корабоплаване. Не приемам подобно категорично тълкуване.

Конвенцията на ООН за морско право от 1982 г. установява свободата на корабоплаването и принципите за мирно използване на морските пространства. Членове 56 и 58 уреждат правата и задълженията на държавите в изключителните икономически зони. Тези зони не са териториални води и крайбрежната държава не притежава пълен суверенитет върху тях. Но това не означава, че те са пространства, в които държавите трябва безучастно да наблюдават нападения срещу граждански кораби, което е заплаха за основния принцип на Конвенцията, а именно да осигури свободата на корабоплаването.

Конвенцията от 1988 г. за борба с незаконните действия срещу безопасността на морското корабоплаване създава допълнителна международноправна рамка за противодействие на тежки посегателства срещу кораби, макар сама по себе си да не предоставя мандат за военни действия. Уставът на ООН, включително член 51, признава правото на индивидуална и колективна самоотбрана при въоръжено нападение.

Разбира се, тези разпоредби не дават автоматично право да бъде унищожаван всеки неидентифициран морски или въздушен дрон. Необходима е конкретна преценка на заплахата, нейния характер и непосредственост, както и спазване на принципите на необходимост и пропорционалност.

Когато морски или въздушни дронове представляват установена непосредствена заплаха за живота на моряците и безопасността на гражданските кораби, трябва да има предварително разработени процедури за тяхното идентифициране и, при наличие на правни основания, неутрализиране. Това изисква съгласувани правила за използване на сила, ясни отговорности и координация между крайбрежните държави, държавите на знамето на корабите и съюзниците.

Не смятам, че България трябва самостоятелно да решава всички тези въпроси.

Напротив, ние трябва да инициираме обща европейска позиция. България има ограничените военни способности, но може да действаме съвместно с нашите съюзници в ЕС и НАТО.

Европа вече има модел за защита на корабоплаването. Защо не и в Черно море?

Европейският съюз вече е показал, че може да организира съвместна военноморска операция за защита на международното търговско корабоплаване.

През февруари 2024 г. беше активирана операция EUNAVFOR ASPIDES („Аспидес“) в отговор на нападенията срещу търговски кораби в Червено море и прилежащите морски райони. Тя има изрично отбранителен мандат да наблюдава морската обстановка, да съпровожда кораби и да ги защитава срещу нападения, включително извършвани с ракети и дронове. Това е модел, който може да бъде приложен и за Черно море.

Разбира се, условията са различни.

Сигурността в Черно море е непосредствено свързана с войната между Русия и Украйна. Съществуват специфични ограничения, произтичащи от Конвенцията от Монтрьо. Необходимо е да бъдат отчетени различията в позициите на крайбрежните държави и рисковете от евентуална ескалация.

Още по темата

хеликоптер спасени моряци„Мисля, че ни удари руски дрон“. Потопен е товарен кораб с жито край Калиакра (Обновена)

Черно море е важно не само за България, Румъния и Турция. То има стратегическо значение за целия Европейски съюз и това трябва да е най-силният ни аргумент за общ европейски подход. Ако Европейският съюз има основания да защитава международните търговски маршрути в Червено море, не виждам убедителна политическа причина да не разработи съответен механизъм и за Черно море.

Не предлагам механично копиране на операция „Аспидес“. Предлагам използване на нейния опит при разработването на европейска отбранителна операция за гарантиране на свободата и сигурността на корабоплаването в Черно море. Тя би могла да включва съвместно наблюдение и ранно предупреждение, съпровождане на кораби в определени рискови райони, използване на системи за противодействие на дронове и съгласувани действия за защита срещу непосредствени нападения.

Подобна операция ще изисква политическо решение на Съвета на ЕС, ясно определен международноправен мандат и тясна координация с НАТО и Турция. Конвенцията от Монтрьо налага ограничения върху преминаването на военни кораби през Проливите, особено в условията на настоящата война. Но това не изключва съюзническото участие чрез брегови системи, въздушни средства, разузнавателни технологии, съвместно наблюдение и други способности, чието разполагане и използване са съобразени с международното право.

Черноморският хъб е сериозен актив, стига да се използва рационално

В рамките на стратегическия подход на ЕС към Черно море от май 2025 г., България и Румъния разработиха концепция за регионален Черноморски хъб за морска сигурност. Варна и Констанца са предвидени за основни центрове на съвместната структура. Наскоро Европейската комисия обяви намерение да предостави до 50 млн. евро за ускоряване на изграждането на хъба, с цел той да заработи през 2027 г. Предвижда се и създаването на съвместна работна група, която да изготви конкретен план за неговото развитие.

Това е положителна стъпка, но при сегашната обстановка 2027 г. е твърде далечен хоризонт за началото на същинската аналитична работа. Българското правителство трябва незабавно да предложи ранно активиране на аналитичните функции на хъба, без да изчаква приключването на всички организационни и инфраструктурни процедури.

В европейските документи хъбът е замислен като невоенна мрежа за обмен и анализ на информация, оценка на рисковете, подобряване на ситуационната осведоменост и координация по въпросите на морската сигурност. Той не е нито военен оперативен щаб, нито административна структура с многоброен персонал и неясен резултат.

Неговата ключова задача е да оценява настоящите и бъдещите рискове за сигурността в Черно море, да анализира хибридните и асиметричните заплахи, да разработва варианти за противодействие и да предлага решения на национално, регионално и европейско равнище.

Според споразумението с Румъния, България ще поеме водеща роля именно в анализа на хибридните заплахи в морската среда, като това не предполага, че всички дейности ще бъдат физически съсредоточени във Варна. Можем да използваме мрежа от национални и международни експерти, университети, научни и аналитични организации.

Като първа конкретна първа стъпка за активиране на хъба предлагам в рамките на следващите 30 дни българското правителство, съвместно с Румъния и с подкрепата на Европейската комисия, да инициира международна експертна среща на високо равнище, посветена на защитата на търговското корабоплаване в Черно море от съвременните заплахи.

На нея трябва да бъдат поканени представители на Европейската служба за външна дейност, Военния щаб на ЕС, Европейската агенция по отбрана, Европейската агенция за морска безопасност, съответните генерални дирекции на Европейската комисия и НАТО, включително неговите центрове за компетентност по морска сигурност, защита на критична инфраструктура и противодействие на хибридни заплахи.

Още по темата

Черно море, корабиFT: Черно море вече е най-опасният корабоплавателен маршрут в света

Необходимо е участието и на военноморски специалисти, юристи по международно морско право, експерти по отбранителни технологии и представители на индустрията. Целта на това събитие трябва да бъде анализ на ситуацията в Черно море и възможните отговори. Един от ключовите въпроси следва да бъде правната, политическата и военно-техническата основа за евентуална европейска операция за защита на корабоплаването в Черно море. За това да бъдат изяснени допустимите действия в изключителните икономически зони, процедурите за идентифициране на заплахите, условията за използване на сила, необходимите способности и механизмите за взаимодействие между националните власти, ЕС и НАТО. В резултат да се изготви конкретен документ с възможни варианти за действие, необходимите ресурси и институционалните решения, които следва да бъдат взети.

Моята позиция е, че България трябва не просто да участва в този процес. България трябва да го инициира и да предложи решения. Да, ние не разполагаме с всички необходими способности за постоянно наблюдение и активна защита на големи морски пространства срещу съвременни морски и въздушни дронове, но именно затова сме членове на НАТО и Европейския съюз.

За да повишим сигурността на корабоплаването в Черно море са необходими постоянно действащи интегрирани системи за откриване и идентифициране на опасностите, въздушни и морски дронове за наблюдение, малки патрулни кораби, средства за радиоелектронно противодействие и системи за неутрализиране на атакуващи дронове и т.н. Част от тези способности могат да бъдат разположени на брега, други върху кораби или специализирани морски платформи.

Тук виждам и сериозна възможност за България. В страната ни вече има технологични и корабостроителни компании, които разработват собствени морски безекипажни системи. Пример за това е варненската „Делфин“.

Подобни платформи могат да бъдат оборудвани със средства за наблюдение, разузнаване и комуникация, а при съответната технологична разработка и със средства за активна защита.

Това е и възможност България да привлече водещи европейски компании за съвместни програми за разработване, производство и изпитване на решения за морска сигурност. Това би било не само инвестиция в защитата на корабоплаването, но и възможност за технологично и индустриално развитие.

Нека бъдем реалисти. Докато не бъде постигнат справедлив и траен мир, докато не приключи войната на Русия срещу Украйна, рисковете за корабоплаването, за морската инфраструктура и за крайбрежните държави ще се запазят, а е възможно и да нарастват.

Привличането на наши съюзници и партньори за решаването на проблемите на сигурността в Черно море е критично важно. Но също е важно и ние да направим нашите вътрешни анализи за възможностите за действие при различни кризи, особено такива, които са комплексни и които не попадат само в полето на компетенции само на едно министерство или ведомство.

Тръмп вкара Украйна в менюто и отрови срещата в Шънджън

Тръмп вкара Украйна в менюто и отрови срещата в Шънджън
АП/БТА
Така или иначе, Европа гледаше критично на предстоящата среща между Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Шънджън. Въпросът е, че от Южната морава на Белия дом Доналд Тръмп я направи вредна още преди тя да е започнала.

Мартин Табаков

На Южната морава в Белия дом, непосредствено преди да отпътува на предстоящите си посещения във Филипините и Китай, Доналд Тръмп направи две дълбоко проблематични изказвания пред журналисти.

Едното бе, че Путин „до известна степен отстъпва за Украйна“.

Тези думи на американския президент идват, след като тези дни – след тристранните преговори с Киев и Вашингтон миналата седмица в Абу Даби – Кремъл изяви най-големите си претенции от началото на войната през 2022 г.; претенции, чрез които Русия цели не просто подкопаването на Украйна, но и уязвяването на Европа.

В надграждане на досегашните искания (като отстъпването на Донбас, създаването на допълнителна буферна зона на украинска територия и връщането на НАТО към границите му от 1997 г.) Москва добави следните претенции: Киев да не участва в общите политики за отбрана и сигурност на ЕС при евентуалното си членство в съюза, а европейските ядрени държави (Франция и Великобритания) да не „разпъват“ ядрения си чадър върху останалата част от Европа.

Тези искания представляват поредно вдигане на залога от страна на Кремъл. Поради каква логика качването на мизата от страна на Путин се разбира от Тръмп като правене на отстъпки, остава неясно. Ако тук някъде има отстъпки, те са в способността на американския президент да се справя с асимилирането на събития и процеси от обективен порядък в заобикалящата го среда.

Второто, което Тръмп каза пред журналисти, е, че на предстоящата среща между него, Си Дзинпин и Владимир Путин в Шънджън тримата ще разговарят за „моята любима тема: Украйна“.

Досега американската позиция бе, че войната в Украйна няма да бъде обсъждана в рамките на тристранния разговор в Шънджън. Такава бе и позицията на Пекин, доколкото Си Дзинпин не искаше и без това сложните двустранни отношения с Вашингтон да бъдат допълнително проблематизирани от темата за войната в Украйна. На тази среща Китай има други приоритети: търговски (създаването на работен режим с американците спрямо разногласията им по отношение на вноса на американски полупроводници и износа на редкоземни минерали) и военно-технологични (избягването от страна на Пекин на налагане на ограничения върху ядрените му оръжия).

Наред с всички други съображения, за Пекин е важно предстоящата среща да не бъде повод за конфликт с ЕС и да не влиза в противоречие с лансираната от него концепция за многовекторна дипломация в „многополюсен свят за всички“. Никак не случайно именно Пекин – за разлика от Русия и САЩ – се мръщи на етикетирането на предстоящото рандеву като „нова Ялта“. Китай не е бил на „старата Ялта“ през 1945 г. и знае чудесно каква конотация има това за суверенистките нагласи на страните от Глобалния юг, на които Пекин иска да бъде лидер.

Тоест единственият, който искаше Украйна да присъства в дневния ред на тристранната среща между президентите на Русия, Китай и САЩ, бе Владимир Путин. Вероятно логиката на руския държавен глава е, че в компанията на отстъпчивия Тръмп и подкрепящия Си Дзинпин той може да постигне допълнителни и положителни за руската страна формулировки.

Поради какви съображения Тръмп решава да промени американската позиция и да вкара Украйна в дневния ред на срещата в Китай, също не става ясно.

Причините, поради които Украйна не трябва да присъства като тема на въпросното рандеву, са ясни от европейска гледна точка. Оставяме настрана европейската позиция, че разговори за Украйна трябва да се водят в присъствието на Украйна. Абстрахираме се и от това, че след като Русия отказва на Европа да участва в преговорите с Украйна, то щеше да е редно САЩ да приложат същия критерий и да откажат участие на Пекин в подобни разговори. При така създалите се обстоятелства обаче вкарването на Киев в менюто на Тръмп, Путин и Си Дзинпин рискува страната да се превърне в лесна разменна монета.

Така например Русия, вече дори не тихомълком, предлага на САЩ посреднически услуги в конфликта с Иран срещу отстъпки за Украйна (Москва предоставя сателитни данни на Иран и хутите в Йемен, с помощта на които Техеран и въпросната групировка са много по-успешни в ракетните си удари). Москва и друг път е търгувала отношенията си с Техеран в името на подобряването на тези с Вашингтон (като отказа за предоставяне на С-400, модерни изтребители и липсата на вето в Съвета за сигурност на ООН спрямо санкциите срещу Иран в периода 2006–2010 г.). Именно войната в Близкия изток е официално потвърдена като една от темите на предстоящата среща в Шънджън.

Другата е свързана с евентуално рамкиране на базови параметри на контрола върху ядрените оръжия. Основният американски интерес тук е да се създаде нова, модернизирана версия на приключилия действието си тази година договор New START. В нея, според Вашингтон, трябва да фигурират две положения: приобщаването на Китай към залегналите ограничения, които биха се изпълнявали от Вашингтон и Москва, и включването в тези рамки на тактическите ядрени оръжия на Русия (а не само стратегическите). Нито Китай, нито Русия имат желание за нещо подобно. Но разбира се, затова са преговорите – ако те биха направили отстъпки, какво биха поискали в замяна?

Путин си настоява за „нова архитектура за сигурност на Европа“, а Си Дзинпин – че „обединението с Тайван е неизбежно“. Разбира се, всеки би търгувал по-лесно с чуждите, отколкото със собствените си интереси.

Така или иначе, Европа гледаше критично на предстоящата среща между Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Шънджън. Въпросът е, че от Южната морава на Белия дом Доналд Тръмп я направи вредна още преди тя да е започнала.

Обществен бунт срещу законопроект на Иво Христов

„Общественият бунт срещу законопроект на Иво Христов  - какво следва
Колаж: Faktor.bg
Ако управляващите останат глухи за критиките, следват международна изолация и репетиционна щета за България

Христо Христов, desebg.com

На 7 ноември 2026 г. приключи едномесечния срок, в който граждани и организации имаха възможност да предоставят становища по законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателни служби на Българската народна армия, предвиждащ закриване на независимата Комисията по досиетата и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“.

Законопроектът бе огласен на Портала за обществени консултации на Министерския съвет на 8 октомври тази година и придружен от доклад до кабинета от вицепремиера Ива Христов (датата съвпадна с неговия рожден ден).

Именно Иво Христов със заповед на министър-председател Румен Радев бе натоварен с изготвяне на проекта в началото на август месец, след като тогава управляващото мнозинство на „Прогресивна България“ гласува Закона за държавния бюджет за 2026 г., чиито преходните и заключителни разпоредби бе дадено нареждане до 15 септември същата година да бъде изготвен законопроект за закриване на Комисията по досиетата и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“.

Кой предостави становище?

В едномесечния срок редица граждани и организации представиха своите отрицателни становища. Това направиха:

Български хелзинкски комитет;
Фондация „Истина и памет“;
Становище на над 100 публични фигури, подкрепено от онлайн петиция с над 4400 души (към момента на публикуване на тази статия, б.р.);
Политическа партия БЗНС;
Становище на 9 евродепутати – Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев, Ивайло Вълчев, Илия Лазаров, Никола Минчев, Радан Кънев и Христо Петров;
Фондация „Програма достъп до информация“;
Становище на г-жа Сафие Юрдакул, дъщеря на концлагерист в концлагера „Белене“ (1984-1987) и председател на гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“;
Становище на г-жа Несрин Тюрксьоз, дъщеря на концлагерист в концлагера Белене“ (1984-1987).

Крие ли Министерски съвет изпратените становища?

Интересно е, че две от изброените становища – това на над 100-те публични фигури и това на г-жа Сафие Юрдакул – не са публикувани в секцията на законопроекта в Портала за обществени обсъждания на Министерския съвет, въпреки че са изпратени в срок и по канали, посочени в самата секция.

Становището на над 100-те общественици е внесено от техни представители на ръка в деловодството на Министерския съвет, а становището на г-жа Юрдакул е изпратено на посочената в т. нар. контактна информация електронна поща на началника на политическия кабинет на зам.-министър-председателя Иво Христов.

В секцията „Коментари, получени по друг канал“ (мястото където се прилагат становища, които не са качени онлайн) е публикувано единствено становището на БЗНС.

Това буди съмнения доколко е спазена прозрачността на обществената консултация и дали в Министерски съвет по този законопроект са постъпили и други становища, вероятно и в подкрепа на законопроекта, които администрацията на МС не ги е публикувала.

Сайтът desebg.com се обърна към Министерския съвет със заявление по този проблем по Закона за достъп до обществена информация, по което тече 14-вневен срок за отговор.

Първа стъпка – изготвяне на справка за постъпилите становища

Процедурата изисква след изтичане на срока за становища вносителят, тоест в конкретния случай вицепремиерът Иво Христов и екипът му, да изготвят справка въз основа на всички получените становища.

Екипът на вносителя е задължен по чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове да опише всяко получено предложение от обществената консултация и писмено мотивира защо го приема или отхвърля.

Въпросната справка представлява публичната отчетност на институцията пред гражданите и организациите, участвали в обсъждането.

Тя следва да се публикува публично на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на законопроекта.

В момента на тази страница такава справка не е публикувана и по всяка вероятност от 8 ноември насам тя е в процес на подготовка. Като активност е посочено само, че консултацията е приключила на 7 ноември.

Ако управляващите останат глухи за критиките

Ако управляващите приемат законопроекта в предложения му сегашен вид въпреки отрицателните становища и предупрежденията за противоконституционност, това ще доведе до верига от правни, институционални и финансови последици – от парализа на проверките и падане на актовете в съда до отмяна на закона от Конституционния съд и осъдителни присъди срещу България в Страсбург.

Въз основа на правните анализи в подадените становища и действащото законодателство, конкретните последствия могат да се разделят няколко направления.

Правен хаос и масова отмяна на актовете в българските съдилища

Решенията за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (ако изобщо се стигне до такива, издавани от председателя на Държавна агенция „Архиви“) стават изключително уязвими.

Индивидуалните административни актове, с които се обявява принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА, подлежат на обжалване по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Всяко лице, обявено от председателя на Държавна агенция „Архиви“, ще може да оспори акта пред Върховния административен съд с аргумента, че органът е противоконституционен и лишен от законови гаранции за независимост.

Ще се получи и блокиране на процедурата по обявяване на сътрудници в преходния период. Проектът прекратява мандатите на членовете на Комисията веднага при влизането му в сила, но оставя състава и правилата на новата Централна експертна комисия да бъдат тепърва определяни от председателя на ДАА. В този вакуум всеки издаден акт ще бъде нищожен или унищожаем поради липса на компетентност и нарушена процедура.

Отмяна на закона от Конституционния съд и институционална криза

Ако този проект се превърне в закон в този му вид той съдържа висок риск от обявяване за противоконституционен.

Веднага след обнародването на закона в „Държавен вестник“ може народни представители от опозицията (48 депутати) или други институции с право да сезират Конституционния съд да направят точно това.

С оглед на трайната практика на КС (Решение № 10/1997 г., Решение № 13/2010 г., Решение № 4/2012 г. и Решение № 17/2026 г.), вероятността съдът да отмени закриването на независимата Комисия е изключително висока.

Ако това се случи държавата ще изпадне в институционален блокаж – нито Комисията по досиетата ще съществува, нито новият орган ще има право да действа, докато парламентът не приеме нов закон.

Отговорността за това ще е изцяло върху премиера Румен Радев и вицепремиера Иво Христов – основен двигател на законопроекта. Управляващите в лицето на партия прогресивна България“ рискува да бъде посочена, че гласуват противоконституционни закони и създават институционални кризи въпреки многократните предупреждения, при условие, че са обещавали спазване на законността, прозрачност, диалог с обществото и правов ред.

Радев и партията му ще бъдат и жестоко атакувани, че с приемането на този противоконституционен закон всъщност правят огромна услуга на онази част от олигархията, чиито корени и произход са свързани с комунистическите тоталитарни служби, а са обещавали да се борят срещу съща тази олигархия.

Осъдителни решения срещу България в Страсбург и финансови обезщетения

През 2017 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отхвърли жалбите срещу България именно защото е преценил, че намесата в личния живот на проверяваните за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА лица е пропорционална, тъй като се извършва от независим орган, избран от парламента, в който никоя партия няма мнозинство.

С прехвърлянето на тази дейност към едноличен орган на правителството тази ключова гаранция отпада. Всяко лице, обявено по новия ред, ще има сериозни шансове да осъди България в Страсбург за нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (право на личен живот), като обезщетенията и съдебните разноски ще се плащат от данъкоплатците.

Международна изолация и репутационна щета за България

Ако законопроектът на Министерския съвет бъде приет в този му вид той ще доведе до изключване на България от Европейската мрежа на институции, натоварени с опазването и съхранението на документите на тоталитарните комунистически служби.

Комисията по досиетата е съучредител и член на Европейската мрежа на официалните институции, натоварени с опазването на архивите на тоталитарните комунистически служби. Едно от задължителните условия за членство в нея е институцията да бъде независима от изпълнителната власт.

При закриването на Комисията, ДА „Архиви“ няма да отговаря на този критерий и България ще изгуби мястото си в мрежата, както и доверието на европейските институции, които следят стандартите за върховенство на закона.

„Прогресивна България“ завлича парламента в блатото

Ласкателства към кабинета, тролене на критиците и липса на собствена воля – това са депутатите на Радев

Людмил Илиев

За премиера депутатите са трансмисия, която прокарва през Народното събрание решенията на Министерския съвет.

БГНЕС
За премиера депутатите са трансмисия, която прокарва през Народното събрание решенията на Министерския съвет.

Наскоро Антон Кутев, един от говорителите на „прогресивното“ депутатско войнство, изненадващо призна в ефир, че парламентарната група на мнозинството научава от опозицията за идеите на финансовото министерство. По-подозрителните откриха в думите му признаци за разнобой (и дори разкол) между лобита в „Прогресивна България“ (ПБ). Нищо чудно – въпрос на време е да започнат да се пукат шевовете, които държат скърпената от какви ли не интереси партия на Румен Радев.

В случая обаче причината кабинетът да държи в неведение собствените си депутати е далеч по-тривиална. Когато мислят за парламентарната група, премиерът и министрите му не виждат народното представителство, което ги прати в изпълнителната власт. Виждат автоматична трансмисия, която прокарва през Народното събрание решенията на Министерския съвет. От тази гледна точка да обсъждаш идеите си с депутатите е все едно да дискутираш с колата си плановете си за пътуване.

Подобно презрително отношение

може да е принципно недопустимо, но не и неочаквано, предвид произхода на многочислената депутатска армия на ПБ. Вождът трябваше спешно да запълва голяма кадрова банка – най-напред заради изборните листи, а след това и за постове в изпълнителната власт.

Близкото обкръжение на Радев емигрира с него в правителството, а парламентарната група беше запълнена с новаци без политически и институционален опит. Така, макар и многобройни, парламентарните войници на Радев поначало бяха слаби и напълно зависими от своя командир. Нали всичките станаха депутати единствено благодарение на неговата популярност.

От тези хора не се очаква да надзирават (а още по-малко да коригират) действията на правителството. Очаква се да ги утвърждават през законодателната власт и да ги промотират пред обществеността.

Нещо средно между войнишка рота и рекламна агенция.

Роля, която те приеха с готовност.

Депутатите сведоха глави пред кабинета още в началото на мандата, когато приеха правилник на Народното събрание, който улесняваше изпълнителната власт да отбягва парламентарния контрол. Така тласнаха законодателната институция към превръщането ѝ в „нотариат“.

Това е същата опасна тенденция, срещу която навремето Радев предупреждаваше като президент, а след това започна да я поощрява, след като влезе в изпълнителната власт.

После се видя, че функцията на депутатите от мнозинството е да прикриват фланговете на Радев от неочаквани атаки. Самоотвержено се хвърлиха да защитят кабинета и президента Илияна Йотова от унизителната им позиция по декларацията за Украйна на Общото събрание на ООН. Опъваха чадър над Йотова през цялата предизборна кампания, когато скандалът с помилванията разклати президентската ѝ кандидатура. Не казаха една критична дума към Михаела Доцова, която бяха назначили за председател на парламента, след инцидента със Соня Колтуклиева. Дори бяха готови да прегазят парламентарния правилник, за да изпълнят волята на правителството, както показа казусът с промените в закона за разузнаването.

„Прогресивните“ подеха и една

далеч по-позорна задача – да действат като тролове,

които агресивно се нахвърлят на всеки, който се противопоставя на новата власт. Посоката, в която да работят, им зададоха лично премиерът, който неотдавна снизходително обяви опозицията за „глупава и наивна“, и вицето му Иво Христов, който самодоволно определя опонентите на ПБ като „партии с отпаднала необходимост“ и „политически трупове“.

Вместо да покажат достойно поведение спрямо колегите си, депутатите на ПБ мигновено усвоиха грубиянския език, като при това копират лидерите си едно към едно. Даже и в обидите не се осмеляват да проявят оригиналност (макар че трябва да се отдаде дължимото на зам.-шефа на парламента Иван Ангелов, нарекъл опозицията„смъртно ранено животно“). Нито в политическите си тези – повтарят безспирно рефрена за „сглобката“, както ги инструктира Радев.

„Ние видяхме как работят вашите Народни събрания; сега идва ред да покажем как работи нашето“, беше заявил Кутев на опозицията в началото на мандата. Е, сега виждаме как работи парламентът на ПБ – с ласкателства към кабинета, грубиянство към критиците и пълна липса на собствена воля. И определено не е „техният“ парламент. Защото принадлежи на Румен Радев. Те му го дадоха.