Как така едните хващат, а другите не?

Ilian Vassilev

За да разберем контекста на скандала с помилванията на лица, осъждани за тежки наркотични престъпления, трябва да погледнем малко по-широко.

Това може да се окаже само едно от връхчетата на много по-голяма пирамида – там, където се срещат служби, престъпност, политика и институции.

Погледнете двете снимки от сайта на турската митническа администрация. Те показват количества наркотици, задържани от турските власти при трафик през България към Турция. Още веднъж от България към Турция, не е както ви е останало в съзнанието от Азия/Турция към Европа през България.

Ето данните за конкретните операции буквално в последните дни от сайтовете на българските и турски митници – обърнете внимание на разликите в количестватата – фрапиращи – 45 килограма при нас срещу 1450 килограма при турците. И човек неизбежно си задава въпроса:

Как така едните хващат, а другите не? Единственият възможен отговор е, че българските митничари са инструктирани да не хващат. Знаете кой Румен Радев назначи за шеф на митниците? Николай Шушков, който е оглавявал инициативния комитет за избор на Радев. Шушков е обвиняван именно за покровителство на контрабандни канали.

Отговорът на това защо нашите митници хващат 40 пъти по-малки количества дрога от съседите им по граница от турска страна е в това, чии интереси се обслужват.

Всичко у нас тръгва от политиците, които сключиха сделка с Дявола – пари и власт, срещу помилвания и затваряне на очи. Контрабандните канали и митницата са ключов профит-център на всяка власт, за това и назначението на „свой“ за Радев човек, бе един от първите му актове. Турските митничари си пазят държавата, нашите пазят интересите на ОПГ – наркотици – в които влизат и политици.

Това са контрабандните канали, в които се преплитат митници, служби, политически контакти и хора с криминални присъди, вече не говорим просто за отделни пропуски. И които на върха си имат застраховката на помилванията от президента Йотова. Както виждате не е само Огнян Атанасов.

Хайде да видим дали има ОПГ.

Един от най-големите наркобосове в световен мащаб – Брендо за да стигне до тези висоти в йерархията на международната престъпност, дори в страната на мафията – Италия?, бе протекциониран от родните служби. Той има влезли в сила присъди за наркотрафик и пране на пари. През 2024 г. се предаде доброволно в България, след като беше международно издирван, за да не излежи присъда в Италия. /същата история като тази на Огнян Атанасов/. През 2026 г. началникът на Софийския затвор внесе предложение за условното му предсрочно освобождаване. Предложението беше отхвърлено от съда, а началникът на затвора беше временно отстранен. Другата пътечка за освобождаването на Брендо е помилването. Но щеше да бъде прекалено скандално, дори за Йотова.

Механизмът е интересен именно защото показва друго – как около хора с тежки присъди могат да възникват институционални процедури за смекчаване на последиците от наказанието. И това не се самослучва, а е организирана от същите тези ОПГ мрежа на политици и престъпници.

После е Паскал.

Никола Николов – Паскал беше обвинен като участник в организирана престъпна група за контрабанда, пране на пари и подкупи по делото за митниците. След задържането му в Сърбия адвокатът му заяви, че той е бил там за лечение и разполага с медицинска документация. Българската прокуратура започна процедура по екстрадицията му и той беше предаден на България. И тук отново се появява познатият мотив: здравословното състояние. Това не означава, че всеки човек, който е болен, не трябва да получава медицинска помощ или че медицинските основания са измислени. Но когато един и същ мотив започне да се появява около множество тежки криминални казуси, той трябва да бъде проверяван много внимателно. Екстрадираха Паскал по негово желание в България, уж прокуратурата бе много строга, а пък се оказа, че на следващия ден го пуснаха да се лекува в Германия срещу парична гаранция, която както можете да се досетите той веднага плати. И никой не разследва законния характер на тези пари.

Няма друго обяснение за тези странни действия на прокуратура и служби спрямо Паскал и Брендо освен това, че са били агенти на службите и прокуратурата е трябвало да се съобразява с това.

И стигаме до Илияна Йотова, тя също се съобразява със службите, защото и тя и те са част от една и съща екосистема.

Случаят с Огнян Атанасов трябва да бъде разглеждан именно в този контекст – не като изолиран административен акт, а като част от по-големия въпрос как държавата упражнява властта си спрямо хора, осъдени за тежки престъпления.

Тук въпросът вече не е само за конкретния казус, а как работи цялата система около хората, които имат огромен криминален ресурс, международни връзки и достъп до институции?“ Като се започне от митниците, които не хващат, до президента, който помилва.

Защото вече е необходимо не обяснение по всеки отделен случай, а карта на връзките между случаите.

Каквото и да говорим и без значение дали ще си го признае Йотова, тя е част от същата тази мрежа, която дава възможност на Брендо, Паскал и Огнян Атанасов да се чувстват защитени у дома от международното правосъдие.

Това е устойчива институционална екосистема, в която криминални структури, политически посредници и части от държавния апарат взаимодействие в името на това търговията и трафика с наркотици да генерира пари, които след това могат да избират политици.

Това са част от старите мрежи на влияние, възникнали още през времето на Държавна сигурност, но с голямата разлика – тогава не се допускаше наркотиците да влизат в страната, парите се получаваха от транзита и от държавата. Днес – дрогата е масово разпространена, дори имаме местни лаборатории за производство на фентанил и паричните потоци отиват и към политиците.

Ако турските митници виждат това, което българските не виждат, ако престъпни мрежи години наред оцеляват, ако хора с тежки присъди намират институционални врати за облекчаване на положението си – кой всъщност контролира границата между държавата и престъпността?

И всичко тръгва от политиците, които сключиха сделка с Дявола – пари и власт, срещу помилвания.

„Оти ручахме жабето?“

Alex Petkov 

Polina Paunova

Гледам, че Илияна Йотова е напъдила Валерия Велева от Инициативния си комитет, ама поне ѝ е оставила възможност да го „напусне“ сама.

Много разправия ми се струва – президентката можеше просто да напише едно писмо, започващо с „Мадам В.“.

Тя Велева е свикнала.

******************************

Lena Borislavova

Валерия Велева – член на инициативния комитет на Йотова и главен редактор на ярко жълтия Епицнетър, си позволи вчера да публикува съдебна експертиза в цялост с всички данни на малолетни и непълнолетни деца в нея.

Без заличаване.

Без мерки за защита на тези деца.

Без принципи.

Без достойнство.

Само и само за да “услужи” политически.

Участието на тази жена в инициативен комитет на друга жена-кандидат президент е гротеска.

Каненето на тази жена в телевизионни формати и предавания -също.

Защото ако не полага минимални усилия да опази децата, представете си на какво друго е способна.

******************************

Стоил Цицелков:

Гледам общественото възмущение: как е възможно мадам В., известна още като Валерия Велева, от комитета зад Йотова и много близка с ДПС, да публикува чрез сайта си „Епицентър“ лични данни и унизително за жертвите и семействата информация?

Мислещите граждани се питат и защо властта и моделът неизменно избират точно нея за проводник на удобни течове и компромати? Никакво въображение.

Ще напомня, че това далеч не е първият подобен случай.

Историята е дълга, понякога файловете се публикуват, а после тихомълком изчезват. Винаги удобно за онези с обръчите от фирми и превзели разследване и прокуратура.

Иначе от къде е този пореден теч?

Държавата спи по този въпрос от години.

Бъдете сигурни в едно: когато нещо подобно се появи в „Епицентър“ под погледа на мадам В., зад него винаги стои една и съща гнусна ченгесарска схема която отказва да си тръгне вече 37 години. Няма да стане с добро.

******************************

Ilian Vassilev Отстраняването на Епицентралната Велева от ИК на Йотова е феноменален пример как натегачът, който прекалява, накрая пречи на вожда.

Прокуратурата, която е източник на всички течове на информация, включително на експертизи, сама се прострелва. Експертизата е предназначена да помогне на съда да стигне до заключение за виновност или невиновност. Когато я превърнеш в медиен парцал, първо губиш стойността ѝ – тя не е доказателство сама по себе си, а експертно мнение. И второ – компрометираш възможността прокуратурата да я използва пълноценно в съдебната зала.

Това поставя и друг въпрос: ако прокуратурата е толкова уверена в доказателствата си, защо ги изнася предварително по медиите?

Когато не можеш да спечелиш в съда, залагаш на медийната екзекуция.

Само че този път пресолиха манджата.

Велева вероятно си е мислила, че помага на Йотова, публикувайки експертизите и мненията на експерти. Получи се обратното – автогол и червен картон.

Защото всичкото гюбре, което изхвърлиха, не докосна Гюров.

Но вече, обяснете ми, ако Йотова има намерение все пак да отговори, както обеща, на скандала за помилванията, в каква среда потопиха потенциалното и изявление Велева и Дачков ?!

И сега идва неизбежният въпрос:

„Оти ручахме жабето?“

******************************

Капутин

Сега разбирам, че Валерия Велева, която е в инициативния комитет на Илияна Йотова, жена, е публикувала всички данни, имена на деца, свързани със случая Петрохан.

Едно от децата в миналото е имало опит за самоубийство.

Мен ме наричат трол, но едно е сигурно.

Никога няма да си позволя да направя такова престъпление и не аз ще нося вина, ако нещо се случи с тези деца.

Казва го един анонимник на жена, която е застанала с лицето си – кел файда.

Къде искаме да бъде България, когато тази война приключи?

Ilian Vassilev

Радев се опитва да създаде нов политически интернационал срещу подкрепата за Украйна – с Фицо и Бабиш. Само че сякаш не разбира една проста разлика: Чехия и Словакия са много по-дълбоко интегрирани в Европа – икономически, индустриално и институционално. Те могат да си позволят повече политически флирт с Москва. България – много по-малко.

Затова към нашия генерал-премиер има няколко елементарни въпроса.

Първо: защо неговото „миролюбие“ никога не е било отправено към Кремъл и Путин? Защо винаги трябва да възпира Европа и Украйна, а не Русия?

Второ: какво ще стане с България, ако Русия спечели войната и се окаже на западната граница на Украйна? Ще намалеят ли тогава военните разходи? Напротив – за държавите от Източния фланг те ще трябва да растат драматично – 2-3 ПЪТИ?!

Трето: какво ще остане за социалните разходи, когато трябва едновременно да финансираме много по-висока отбрана и икономика, натоварена с по-голям риск?

Това не е идеология. Това е аритметика.

И накрая – един урок по геополитика, макар че Радев има достатъчно съветници, които би трябвало да му го кажат:

Разбиеш ли доверието на съюзниците, оставаш сам.

Във всеки европейски кабинет, в който един ден ще се решава дали и как да се помогне на България при сериозна заплаха, ще има хора, които ще си спомнят как се е държал българският премиер по време на най-тежкото изпитание за европейската сигурност – войната в Украйна.

Затова въпросът не е само „за или против Украйна“.

Въпросът е много по-прост:

Къде искаме да бъде България, когато тази война приключи – в Европа и НАТО или в политическата периферия на Москва?

Историята познава идеята за една разрешена истина

Emil Jassim 

Можеш да извадиш човека от тоталитаризма, но не можеш да извадиш тоталитаризма от човека.

Румен Радев поиска един учебник по предмет за всеки клас и успя с едно изречение да събере почти всичко, което е сбъркано в представата за модерно образование – държавата избира една книга, всички учители преподават по нея, всички деца учат от нея и проблемът с образованието магически изчезва.

Само че учебникът не е образование. Той е инструмент.

И ако през XXI век от всички възможни проблеми на българското училище политик стигне до извода, че решението е един-единствен учебник, значи не предлага реформа, а стандартизация на мисленето.

Защото днес информацията вече не е дефицит. В интернет има милиони учебни материали, исторически извори, карти, архиви, виртуални музеи, лекции, видеа и интерактивни ресурси. Няма никаква необходимост държавата да посочи една книга, за да научат децата кой е Раковски, колко невероятна е личната му история и защо е важен за историята на народа ни.

Децата имат нужда от учител, който да им разкаже тази история така, че да поискат да научат още, който да ги научи къде да търсят, как да проверяват информацията и как да различават историческия извор от нечия глупост във Facebook.

Именно технологичната революция превръща учителя в още по-важна фигура, защото той вече не е говорещият учебник пред черната дъска, а човекът, който организира огромното количество достъпно знание и учи детето как да мисли.

Затова правилната посока е точно обратната на предложението на Радев.

Трябва да има много учебници.

Трябва да има много автори, много издателства, много дигитални ресурси, много помагала и много различни начини една и съща тема да бъде преподавана, а добре подготвеният учител трябва да решава какво да използва според конкретния клас, защото класът не е производствена партида от тридесет еднакви деца.

Един учител може да преподава Априлското въстание чрез учебник, друг чрез исторически извори, трети чрез карта, четвърти чрез фотографии и спомени, а най-добрият вероятно ще използва всичко това. Важният въпрос е какво са разбрали децата, а не дали всички са отворили една и съща страница 47.

И точно тук предложението за един учебник става особено тревожно.

Защото при литературата можеш да спориш как да обясниш Ботев, но при историята държавният монопол върху един учебник неизбежно означава и огромна власт върху разказа за миналото. Кой определя как ще бъде описан комунистическият режим? Кой решава какво ще пише за Народния съд, съветската окупация, Възродителния процес или зависимостта на България от СССР?

Министерството.

А следващото правителство получава същия инструмент.

Тъкмо затова плурализмът на учебниците не е някакъв каприз на издателите. Той е една от защитите срещу превръщането на образованието в официален държавен разказ, който учителят трябва просто да възпроизведе.

Историята познава достатъчно добре идеята за една разрешена истина, един правилен разказ и една книга, от която всички трябва да учат. Тоталитаризмът винаги проявява особен интерес към училището именно защото човекът, който определя какво детето има право да прочете, получава огромна власт върху това как то ще разбира света.

Затова в XXI век спорът не трябва да бъде кой да напише единствения учебник, а как да дадем на учителите възможно най-много качествени инструменти и достатъчно професионална свобода да избират между тях.

Не един учебник.

Десет, ако има десет добри. Сто различни ресурса, ако вършат работа. Карти, архиви, книги, документи, филми, подкасти, платформи и всичко останало, което кара едно дете да зададе най-важния въпрос в образованието:

„Защо?“

Защото училището трябва да учи детето да търси различни източници и да мисли самостоятелно, а не да чака държавата да му посочи единствената книга с правилните отговори.

И точно затова идеята на Румен Радев за един учебник не е модернизация на българското образование.

Тя е предложение да лекуваме училището на XXI век с рецепта от една много по-мрачна част на XX век.

Радев подрежда шест ковчега като декор на кампанията на Йотова

Victor Lilov

Все повече ми изглежда, че смяната „Радев – Йотова“ няма нищо общо с промяна. Това е просто опит старото статукво да бъде запазено с ново лице, след като Борисов и Пеевски бяха употребявани толкова дълго, че дори за българските стандарти започнаха да се износват. Системата не се сменя. Сменя си портретите в галерията на властта.

И точно в този контекст позорният спектакъл около „Петрохан – Околчица“ започва да изглежда все по-прозрачно и още по-отвратително.

Румен Радев заяви:

„Хладнокръвното убийство на деца, тяхното сексуално насилване според вас какво общо има с едни избори? Трябва да стигнем до дъното на тази секта и педофилска организация.“

Тук вече сарказмът почти се пише сам. Човекът, който пита възмутено какво общо имало това с изборите, в същото изречение вече е произнесъл присъдата, определил е организацията като „педофилска“ и е превърнал неприключило разследване в политически лозунг. Радев подрежда шест ковчега като декор на кампанията на Йотова, насочва прожекторите към тях и после с театрално възмущение пита кой бил политизирал трагедията.

Аз присъствах на пресконференцията. Видях неприключило разследване, неизготвени експертизи, сериозни неясноти около случилото се на Петрохан и в същото време почти напълно завършен обвинителен разказ.

Вещи лица говореха като прокурори. Психологът Росен Йорданов представяше предположенията си като част от готов криминален роман. Прокуратурата изглеждаше така, сякаш не събира доказателства, а довършва сценарий. Най-удобното в този сценарий е, че предполагаемият главен извършител е мъртъв.

Ако версията остане такава, няма жив обвиняем, няма обвинителен акт срещу него, няма съдебен процес, няма защитник, няма кръстосан разпит на вещите лица и няма независим съд, който да провери цялата „красиво“ подредена история.

Именно затова правото на справедлив процес и на ефективно, безпристрастно разследване не са някаква досадна юридическа формалност. Те са последната преграда пред това прокуратурата сама да пише, сама да играе и сама да рецензира собствената си (абсурдна) пиеса. А после да спусне завесата.

На този фон политическият контраст е направо гротесков.

Илияна Йотова успява да намери достатъчно институционална чувствителност, за да помилва човек, осъден за наркотрафик. Когато обаче става дума за дисиденти и правозащитници, държавната машина внезапно открива красотата на бавната процедура, мълчанието и административния лабиринт.

За наркотрафикант – хуманност. За политически преследван човек – години чакане. За шестима мъртви – готова присъда без съд, обявена не от съдя, а от телевизионен коментатор не в съдебна зала, а в зала за пресконференции.

Всичко това ни се предлага като някаква нова политическа епоха. Не, не е. Това е старият модел, който вече се е изхабил от употреба при Борисов и Пеевски, втръснал е на всички и сега Радев се опитва да го препира с прах за пране „Йотова“.

Прокуратурата в тази постановка все повече прилича не на независима институция, а на сценичен работник: мести декора, насочва прожекторите и внимателно следи публиката да гледа там, където трябва. Този път декорът е от шест човешки тела.

И затова репликата на Радев „какво общо има това с изборите“ звучи не възмутено, а гротескно. Не знам какво общо би трябвало да има, но виждам много добре как се използва.

И когато една власт започне да употребява мъртвите, за да спасява жалкото си статукво, това вече не е политика. Това е мародерство със санкцията на една превзета държава.

Москва превръща саботажа и поръчковите убийства в евтина прокси война

Венцислав Божев

Снимка: iStock В САЩ обвиниха петима души за организиране на убийства и саботажи

Властите в САЩ повдигнаха обвинения на петима души, които са заподозрени за участие в управлявана от руските разузнавателни служби „мрежа за организиране на покушения“.

Мащабният обвинителен акт на прокуратурата в Манхатън съдържа доказателства за заговор за поръчкови убийства в САЩ и атраки срещу обекти в Европа. 

Според обвинението групата включва граждани на Русия, Куба и Венецуела, като е проследявала и подготвяла ликвидирането на дисиденти в САЩ и Литва.

Според разсекретения обвинителен акт те са отговаряли за финансиране и опити за финансиране на техни сътрудници в САЩ и други държави за предварително проследяване и извършване на наемни убийства.

Освен това групата е възлагала на съучастниците си да подготвят и осъществяват терористични атаки срещу гражданска и военна инфраструктура в европейски държави, които подкрепят Украйна. 

„Работейки за руските разузнавателни служби, обвиняемите са се сговорили да причинат разрушения и хаос в различни части от света, включително и тук, в Съединените щати“, заяви главният федерален прокурор на Ню Йорк Джейми Макдоналд.

Webcafe Анализ

„Двойник“, „Матрьошка“, дийпфейкове: Как Русия се опитва да открадне изборите в Европа

Подкопаването на доверието в институциите и свободната преса се превръща в основно оръжие в руския х…

Петимата обвиняеми са на свобода и се издирват.

• Юри Храмеев („Полковника“), на 63 г. е бивш високопоставен офицер в руските служби за сигурност, който е вербувал наемници за ликвидиране на руски дисиденти и се смята за лидер на мрежата;
• Кирил Храмеев, на27 г. е действащ офицер от ФСБ и син на Юри Храмеев;
• Оемис Ромагоза Дурути, на 35 г. е влиятелна фигура сред кубинската диаспора в Русия. Смята се, че е действал като координатор за мрежата;
• Яйдел Делгадо Суарес („Викинга“), на 35 г. – кубински вербовчик, който е опитвал да привлече агенти на територията на САЩ;
• Анхел Едуардо Кастро, на 22 г. Той е от Венецуела и заедно със Суарес е организирал следенето и опита за убийство на популярен руски дисидент в САЩ.

От обвинението посочват, че мрежата действа поне от 2024 г. насам и е заподозряна в организирането на поредица от заговори. През изминалото лято тя е вербувала пребиваващ в САЩ агент, за да следи и ликвидира популярен руски дисидент на американска територия.

Суарес е изпратил на информатора две конкретни локации, давал е детайлни указания за провеждане на оперативното наблюдение и е обещавал между 1000 и 1500 долара за задачите.

В отговор агентът е заснел и е предал множество снимки и видеоклипове като резултат от следенето.

Впоследствие Суарес и Кастро са предложили 40 000 долара на информатора, за да „елиминира“ или „направи така, че да изчезне“ дисидентът. След като той отказал да извърши екзекуцията лично, те го попитали дали познава някой друг, който да „свърши работата“. Суарес споменал също, че разполага с „хора в Мексико“ за убийството.

Паралелно с това Суарес е правил опити да вербува още няколко души в САЩ за наблюдение и ликвидиране както на същата мишена, така и на други потенциални цели в САЩ.

Webcafe Свят

Шпионски истории: „Свършихме работата – отиваме в САЩ“

Руският таен агент, който за малко да проникне в Международния наказателен съд в Хага

Друг случай също е от миналата година. Тогава Кирил Храмеев е наел американски гражданин да следи и ликвидира пребиваващо в Литва лице, описано като „лош човек“, който „разпространява лъжи за Русия“.

Първоначално Храмеев наел агента с поръчение да заснеме адреса на мишената срещу възнаграждение от 200 долара. След като задачата била изпълнена, по-младият Храмеев свързал сътрудника с ръководителя на мрежата – Юри Храмеев, който предложил около 25 000 долара за екзекуцията на потенциалната жертва, обосновавайки искането си с това, че дисидентът „клевети Русия и изкривява историята“.

Той изпратил снимка на мишената и предложил конкретни методи за ликвидиране – с коктейл „Молотов“ или с хладно оръжие.

След отказа на американеца да извърши убийството, Юри Храмеев му предложил „по-лека работа“, включително палежи на складове или саботажи срещу електроразпределителни подстанции.

„Полковника“ е казал, че целта е нанасянето на удари срещу „всички държави, които помагат на Украйна“, подчертавайки, че предлага „сериозни пари за сериозна работа“.

Според обвинението мрежата е вербувала и други агенти за извършване на терористични атаки, като логистиката и координацията на пътуванията са били организирани от Оемис Ромагоза Дурути.

През юни 2024 г. Дурути е организирал атака в Чехия, осигурявайки списък с потенциални цели на изпълнителя. Няколко месеца по-късно, през септември 2024 г., той е координирал друго нападение в Литва, като е резервирал билетите за пътуването на изпълнителя на поръчката и е поддържал постоянен контакт с него.

На Юри Храмеев, Кирил Храмеев, Оемис Ромагоза Дурути, Яйдел Делгадо Суарес и Анхел Едуардо Кастро са повдигнати обвинения за участие в заговор за финансиране на тероризъм, за което законът в САЩ предвижда до 20 години затвор.

Webcafe Свят

Шпионски истории: Скандалите с руски шпиони, които разтърсиха Швеция и Норвегия

Две скорошни истории, които подчертаха някои сериозни проблеми пред разузнавателните служби

Допълнително Юри Храмеев, Суарес и Кастро са обвинени и в заговор за извършване на поръчково убийство, което се наказва с до 10 години лишаване от свобода.

По отношение на атаките в Чехия от 2024 г. вероятно става въпрос за опит за палеж на автобусно депо в Прага, за което е задържан 26-годишен колумбиец.

Тогавашният чешки премиер Петър Фиала и Службата за сигурност и информация (ССИ) официално обявиха, че нападението е било организирано, платено и дистанционно координирано от руските разузнавателни служби като част от хибридната им война в Европа.

Годишният доклад за дейността на ССИ през 2024 подчертава, че годината е била „една от най-трудните в модерната история на Чешката република от гледна точка на сигурността заради опити на Русия за саботажи, включително дестабилизация, кибератаки и разпространение на дезинформация.“

В доклада се изтъква също, че през цялата година руските разузнавателни служби са вербували агенти „без пряка връзка с Русия“ през организирани престъпни групи, като за целта са използвани приложения за комуникация като Telegram.

Руските вербовчици се насочват главно към социално уязвими мигранти от страни извън ЕС, като често действат през посредници. Според информацията в доклада на наетите лица са поставяни разнообразни задачи – от „превоз на хора и пратки, през заснемане и фотографиране на чувствителни обекти, до извършване на палежи“.

Newscafe Международни

Путин: Германия е подхвърлила доказателства, за да набеди Русия за дрона в Лайпциг

Кремъл смята, че Берлин следва курс на ескалация

През 2026 г. Москва ескалира кампанията си срещу критичната инфраструктура и логистичните мрежи за помощ за Украйна в Европа.

В началото на септември германските власти посочиха Русия като отговорна за инцидента на летището в Лайпциг, където бе предотвратена атака с дрон украински карго самолет Ан-124. Разследването свърза случая с мрежа на руското военно разузнаване (ГРУ).

Паралелно с това контраразузнаването в Германия разкри и заговор за проследяване на местен бизнесмен, доставящ компоненти за дронове на Украйна. След като първият вербуван агент е заснел обекта, операцията е била поета през март от румънска гражданка.

По-рано тази година Eurojust и разследващите органи на Полша, Литва и Великобритания официално публикуваха разкрития от съвместното разследване, идентифицирайки мрежа от 22 агенти, а прокуратурите в Полша и Литва внесоха съдебни дела срещу вербувани граждани, сглобявали устройствата с взривни вещества.

Френските служби за сигурност пък разкриха няколко паралелни операции на руското разузнаване на своя територия. При една от тях полицията арестува четирима мъже с дагестански произход, изпратени да проследяват и подготвят ликвидирането на основателя на правозащитната организация Gulagu.net Владимир Осечкин.

Същевременно френското разузнаване неутрализира организирана мрежа от сръбски граждани, действащи с цел провокиране на етническо и религиозно напрежение. Групата е осъществила поредица от координирани вандалски прояви в Париж, включително заливане на еврейски паметници със зелена боя и поставяне на свински глави пред джамии.

Мащабът на разкритите случаи потвърждава, че Москва все повече разчита на евтина прокси мрежа от лесно заменяеми и необучени агенти за физическо ликвидиране и саботажи.

Разобличаването на тази система показва, че границата между организираната престъпност и държавно координирания тероризъм все повече се размива.

Йотова открива изложба в Страсбург, представят го като официално посещение във Франция

Снимка: БГНЕС

Държавният глава ще открие изложба, посветена на Христо Ботев, по никое време, защото в средата на септември нито е рождението, нито е смъртта на поета революционер

Пиарите на президента Илияна Йотова спретнаха предизборно хибридна пропаганда – обявиха пред медиите, че държавният глава, която се е кандидатирала и за нов президентски мандат, е на официално посещение във Франция.

Източници на Faktor.bg обаче коментира, че такава официална визита няма. Йотова ще бъде в Страсбург, за да открие нагласена изложба, посветена на Христо Ботев.

Нещо повече – поводът е абсолютно измислен, за да създаде медиен шум и срещи на Йотова с френски официални лица. В средата на септември нито е рождението, нито е гибелта на Ботев, което оставя съмнението, че това е част от предизборната кампания на настоящия президент.

Но ето какво съобщават от пресцентъра на Президентството:  

Президентът Илияна Йотова пристигна днес на посещение във Франция.

В Страсбург държавният глава ще разговаря с председателя на ЕП Роберта Мецола, както и с български евродепутати, съобщи Българската национална телевизия.

В програмата на Йотова са предвидени още срещи с генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе, с председателя на Европейския съд по правата на човека Матиас Гийомар, както и с кмета на Страсбург Катрин Траутман.

По време на визитата си във Франция Илияна Йотова ще открие в ЕП изложбата „Христо Ботев: 150 години безсмъртие. Памет и приемственост“.

Американски компании предупредиха за световна горивна криза

Петролен танкер гори в Ормузкия проток

Ръководителите на трите най-големи американски петролни компании – ExxonMobil, Chevron и ConocoPhillips – още през март са предупредили представители на администрацията на Доналд Тръмп, че продължителното блокиране на Ормузкия проток неизбежно ще доведе до горивна криза, включително недостиг на петролни продукти като дизеловото гориво. А сега, по думите им, тази криза вече е настъпила, пише The Wall Street Journal след две енергийни конференции в Тексас.

„Механизмите за ограничаването ѝ помагаха да се смекчат рисковете, свързани с цените и доставките“, но сега те са „изчерпани“, заяви Майк Уорт, главен изпълнителен директор на Chevron.

Търговските запаси от горива в световен мащаб се свиват бързо вече повече от шест месеца. Не може да се разчита и на допълнителни количества от стратегическите резерви, след като правителствата на страните от ОИСР още през пролетта решиха да освободят от тях 400 млн. барела. Китай, който значително намали вноса на петрол и използва суровина от собствените си резерви, за да покрие почти половината от дневното си потребление, през последните седмици отново увеличи покупките от международни доставчици.

„В момента в системата ни вече няма онези буфери, които съществуваха в началото“ на войната в Близкия изток, констатира Уорт. По думите му е трудно да си представим, че цените на петрола ще спаднат бързо:

„Иска ми се да мога да ви кажа, че виждам някакви причини за подобряване на ситуацията, но в момента това едва ли е възможно.“

Експерти от индустрията предупредиха на конференциите, че тъй като не се очертава решаване на конфликта с Иран, ситуацията рискува да излезе извън контрол, пише WSJ.

Цената на дизеловото гориво в САЩ миналата седмица за първи път в историята достигна 6 долара за галон, а тази седмица скочи до 6,23 долара. Цената на бензина, която през лятото падна под 4 долара за галон, се повиши до 4,32 долара.

От началото на юли петролът е поскъпнал 1,5 пъти, когато след подписването на предварително мирно споразумение между САЩ и Иран настъпи кратък период на успокооение. Във вторник сортът Brent се търгуваше за над 108 долара за барел.

Търговците очакват влошаване на ситуацията с предлагането и цените: стойността на двумесечния фючърсен контракт надхвърли котировките на най-близкия, едномесечен контракт с 4,70 долара за барел, докато в средата на август разликата беше под 2 долара.

Комерсиалните запаси от петрол в света от февруари, когато започна войната, са намалели общо с 507 млн. барела, или средно с 2,8 млн. барела дневно, констатираМеждународната агенция по енергетика.

По този начин запасите са осигурили почти 3% от световното предлагане. Но занапред, съдейки по думите на Уорт, участниците на пазара няма да могат да черпят петрол от резервите със същите темпове.

„Петролният пазар се оказа в трудно положение: от една страна, обективните фактори продължават да сочат към намаляване на предлагането, а от друга – реториката на страните свидетелстват за възможна деескалация“, заяви пред Bloomberg Ребека Бабин, старши енергиен трейдър в CIBC Private Wealth Group.

„В крайна сметка пазарът ще обръща повече внимание на барелите и инфраструктурата, отколкото на реториката.“

След като обеща да не отслабва икономическия натиск върху Иран поне до изборите за Конгрес през ноември, Тръмп се опитва да постигне намаляване на напрежението в друг регион – Черно море.

В понеделник той първо призова Киев да спре ударите по руските нефтопреработвателни заводи. След това заяви, че Украйна и Русия са се договорили да прекратят взаимните атаки срещу петролни обекти.

Владимир Зеленски заяви в отговор, че Украйна е готова на енергийно примирие, ако Русия също го спазва. След това двете страни си размениха нови удари.

Но ръководителите на петролни компании и експертите смятат, че основният проблем за световния петролен пазар е конфликтът с Иран, а не този между Русия и Украйна, отбелязва WSJ.

Ескалацията в Близкия изток през последните седмици предизвиква сериозно безпокойство сред тях.

В повечето случаи предимството на преговорите обикновено получава страната, която разполага с повече време и е готова да търпи по-дълго, заяви Уил ВанЛо, основател и главен изпълнителен директор на Quantum Capital Group:

„Иран е готов да търпи лишения. Народът му вече много десетилетия търпи огромни лишения.“

Когато психолози се правят на прокурори (висящи въпроси по случая „Петрохан“)

Попитах г-н Йорданов дали е редно след като вече е изразявал мнение по случая да участва в изготвянето на експертиза, а той отговори: „Нямам проблем, аз съм доказан експерт“.

Петя Владимирова

Част от ключовите въпроси в разследването на случая „Петрохан“ остават без отговор и на втория ден след третата безкрайна пресконференция. Други бяха изяснени частично, но се появиха нови важни детайли за обясняване. И отново остана усещането, че разследващите по случая комуникират умишлено неясно, пак преди да са готови с всички експертизи, избират нарочен момент и зад това има други цели. А моментът отново е преди избори.

Дали отношението и квалификациите на криминалния психолог Росен Йорданов засенчиха оценката на бившия и.д. главен прокурор Борислав Сарафов, направена веднага след първите три открити трупа или са продължението й – оставям за споровете по „Фейсбук“ стените. Проблемът е, че дори криминално-психологическа, сексологична и теологична експертиза да е била професионално подготвена, начинът й на представяне от Йорданов предизвика съмнения в качествата и съдържанието й. (Ако можем да се запознаем с оригиналното съдържание на експертизата, едва тогава ще можем да разсъждаваме дали е експертен документ или е текст по зададената вече доказателствена рамка на официалната версия още на 4 февруари от Сарафов и Денев.)

Сега съмненията са в безпристрастността на експерта психолог. А той наруши неведнъж и стандартите за защита на пострадали при престъпления.

Мотивът за „Петрохан“ според експертиза: Калушев се е страхувал, че ще бъде разкрит и арестуван

На седмия месец от разследването, най-после беше посочен мотив за убийствата и самоубийствата. Изнесе го обаче не прокуратурата, а психологът: имало е опасност да започне разследване срещу Ивайло Калушев като сексуален насилник. Той е бил заплашен от бащата на нова потенциална жертва, която трябвало да бъде привлечена, но за друг член на групата. Невъзможността да се разберат и накрая дори прекъсването на комуникацията станала отключващ мотив да предприеме убийствата и самоубийството си на Околчица, ако приемем версията на разследващите.

• Не се разбра обаче дали става дума за изцяло нов случай или за вече проверявани връзки и контакти, за които се знае публично.
• Не се разбра дали до органите е стигнал някакъв сигнал, ако да – кога, какъв и какво е предприето.
• Не беше обяснено как Калушев е мотивирал тримата в хижата да я запалят и да сложат край на живота си, едновременно с търдението на вещото лице, че те не знаели за заниманията на Калушев.
• Няма все още информация как са починали тримата в хижата, защото експертизата не е готова. Но психологът обяви, че една от жертвите (Дечо Василев) е била убита и посочи „екзекутор“ (Пламен Статев) като вметна, че той бил ходил в казарма.

Разбра се обаче, че разследващите чакат още над десет експертизи.

Стои и един от най-старите въпроси, който ще продължи да хвърля сянка над целия случай:

• Какво попречи на МВР да открие навреме кемпера и евентуално да предотврати убийствата?

Всички вътрешни министри досега, включително Иван Демерджиев, не назначиха проверка – поне не са информирали да са го направили, какво попречи на МВР да открие по-рано кемпера, за да предотврати убийствата и самоубийството, ако приемем версията на разследващите. Какъв ресурс не достигна – хора ли, техника ли, да не могат да го намерят, въпреки указаното от Starlink системата на автомобила кога се е намирал около пещера Леденика, и то още преди да бъдат намерени мъртвите?

Този въпрос е изначален, с принципно значение и ще виси над институциите докрай, независимо от предстоящото рано или късно прекратяване на делото „Петрохан“.

Премиерът не вижда връзка между брифинга за „Петрохан“ и изборите

Висят и въпроси, задавани вече в хода на разследването:

• Какво точно е изследвано и проверявано, за да бъде напълно изключена от разследващите възможността за външна намеса?
• Защо разследващият екип се появява на място близо три часа след сигнала за трите трупа на хижа „Петрохан“?
• Отключени ли са телефоните и устройствата, които са намерени в кемпера, и установено ли е от тези устройства кога и с кого са комуникирали в последните дни?
• Изискани ли са трафичните данни от мобилните оператори и какво точно се разбира от тях? Има ли разговори или съобщения, кои клетки са използвани и има ли устройства на други потребители, които са засечени по клетките на мобилните оператори в близост до хижа „Петрохан“ и в района на Околчица в дните преди и след смъртта на шестимата?
• Има ли кадри от изгорелите видеокамери от района на хижа „Петрохан“, които се съхраняват на облак, и изискани ли са те?

Реакциите за пресконференцията „Петрохан“: Груба грешка на прокуратурата и неубедително представяне

Добавям и нов въпрос – кой назначи предубеден психолог за вещо лице по делото „Петрохан“?

Този въпрос по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс е дори по-сериозен от останалите. Защото отговорите на психолога бяха коментарни и недопустимо от НПК тенденциозни.

Предубедеността на експерта впрочем е показана от самия него, след като още през февруари т.г. в няколко телевизионни участия, едното от които на 15 февруари по БНТ, той изрази същата хипотеза за мотивите на Калушев и останалите да предприемат радикалния си ход – тоест мнението от февруари, изразено непосредствено след инцидента, сега беше представено от експерта като установени мотиви за убийствата и самоубийствата.

Интересно е да се чуе какво смятат наблюдаващите прокурори, които са назначили експерта.

След пресконференцията за „Петрохан“: От кога вещите лица се изявяват на пресконференции

ДС създаде гръбнака на българската мафия

Kalin Manolov

Има един старателно отбягван, но единствено верен отговор на всички въпроси, които тресат публичното пространство през последните дни – и Петрохан, и „петричкия Ескобар“. И той е – Държавна сигурност.

Преди повече от половин век Държавна сигурност превърна контрабандата на оръжие и наркотици в държавна политика. Държавна сигурност беше мафия, която си имаше държава – Народна република България.

И тъй като през последните 36 години с малки изключения ни управляват Държавна сигурност и нейните метастази, Република България също се превърна в мафиотска държава. Зад комунистическата Държавна сигурнoст стои „великият“ Съветски съюз. Зад посткомунистическата – не по-малко „великата“ русия.

Комунизмът в България дойде чрез криминални убийци – партизани и прочие декласирани елементи, които в първите месеци и години от съветската окупация брутално умъртвиха най-малко 30 000 души – цветът на българската нация. Създавайки през 1947 г. политическата си полиция, БКП роди политически убийци.

Накрая логично ги превърна в мафиоти – с решение № 148 на Бюрото на Министерския съвет за скритата транзитна търговия. То е от 31 юли 1978 г. и постановява „скритата транзитна търговия през НРБ да се извършва само от ДТП „Кинтекс“ и представителствата на фирмите на ДТП „Кинтекс“ в НРБ”. Служителите на „Кинтекс” бяха обучавани от Държавна сигурност и работеха за нея. В средата на 1982 г. съветски съветници работеха в „Кинтекс” на всички нива, включително и на ръководни позиции.

По партийна повеля ДС създаде гръбнака на българската мафия. Нейните офицери и агенти бяха Суецкият канал, свързващ Държавна сигурност, официалните държавни структури и западните банки, по който изтече националното богатство на България. Те бяха скачените съдове за изпомпване на националната икономика. Контрабандираха злато, цигари, алкохол, електроника, наркотици, оръжие. Обучаваха международни терористи, включително опиталият да убие папа Йоан Павел Втори терорист Мехмед Али Агджа.

В началото на 70-те години на миналия век едно от известните имена в турския подземен свят от 60-те до 90-те години, Абузер Угурлу, започва да работи с българските власти и да им прави услуги. През 1969–1974 е имал жилище в България, предоставено му от българската държава, и е използвал страната като база за контрабандните си операции. През 1974 е вербуван от българските служби по сигурност. Тясно свързан е с „Кинтекс“.

По време на процеса срещу него Агджа посочва Угурлу като човек, който му е помагал преди атентата срещу папа Йоан Павел II . Агент е и на турското разузнаване MİT под кодовото име „Yıldırım“. В замяна му е позволено да организира контрабанден канал от Варна. Така се ражда турската мафия. Държавна сигурност й бабува.

Защо? Мафия означава наркотици и оръжие. И канали, през които се прекарват. Балканският „път на наркотика“, създаден през 70-те години, е Турция – България – Югославия – Италия/Австрия – Западна Европа. Ако говорим за по-ново време: Турция – България – Македония – Сърбия – Черна гора – Босна и Херцеговина – Хърватия – Словения -Италия или Австрия. Този път е доста оживен и днес.

Народна република България бе координатор на организираната контрабанда и дом на контрабандистите на наркотици и оръжие от Турция към Западна Европа по време на цялото си съществуване. Република България наследи тези канали. И управниците й след 1989 се опитваха не да разбият, а да овладеят и контролират създадените през комунизма контрабандни канали. Контрабандистите по правило бяха и агенти на специалните служби. Намам съмнение, че такъв е бил и „петричкият Ескобар“. На възлово място от този път е и хижата в Петрохан. Много вероятно е такъв да е бил и Калушев.

Специалните служби обслужват специалните хора. Няма по-специални хора от политиците. Най-високопоставените са най-специални. Политик номер 1 в държавата е президентът.

А с кого бяха свръзани най-комунистическите президенти на България – Георги Първанов и Илияна Йотова? С комунистическата Държавна сигурност. Първанов даже й е бил агент – „Гоце“.

Поне 20–30 генерали и висши офицери от ДС/РУМНО бяха политически или кадрово свързани с БСП и Първанов. Генерал Мареин бе вицепрезидент на Първанов.

14 агенти на ДС са в Инициативния комитет на Йотова. Самата тя оглавяваше пресцентъра на БСП, откакато Първанов през 1997 пое председателството на БСП. И му беше председател до 2005, когато стана депутат от БСП в 40-тото НС.

Правете си изводите сами.

А защо политиците покровителстват мафията? По една-единствена причина – за пари. Чудовищно много пари. Пари от дрога, оръжие, проституция, рекет… Кървави пари.

Част от тях отиват при политиците.

С какво се купуват хотели на синовете или им се подаряват имения за рождените дни?

Помислете върху това.