„Демокрациите рядко загиват вследствие на военен преврат“

Sylvia Atipova

„Демокрациите“, казва Ан Епълбаум, „рядко загиват вследствие на военен преврат; вместо това те бавно се рушат отвътре, когато демократично избрани лидери демонтират институциите, стъпка по стъпка. И променят правилата, за да останат на власт.“

Путин го направи в русия, макар че там демокрация никога не е имало. Имаше шанс за демокрация.

Орбан го направи в Унгария, в резултат на което 16 години не успяха да го свалят, макар да рушеше на само демокрацията в Унгария, а и самата Унгария. Накрая го свалиха.

В момента, Радев прави точно това в България, като го нарича „административна реформа“. Реално се опитва да превземе структурите и бухалките на Борисов и Доган, и да си ги ползва със здраве.

Дори да му се получи, а то в момента му се получава, защото има 131 депутати и достатъчно хора, за да пишат и вкарват закони със завидна скорост в Парламента, няма да е за дълго.

За грабене остана много малко, а институциите са проядени от вътре от калинки и клиентелисти.

Радев беше избран да прави истинска промяна, която явно няма да се случи.

Нямам търпение да видя какво ще направят собствените му избиратели, като разберат, че пак са прецакани.

Случаят „Петрохан – Околчица“ отново се вкарва в политическа употреба

Велислава Христова 

Ralitsa Asenova: Вече видяхме това веднъж – преди парламентарните избори през април. Сега предстоят президентски избори и шест мъртви човека отново се превръщат в удобен материал за политически внушения.

За критично мислещия човек методът е достатъчно прозрачен.

За онзи, който е свикнал някой друг да мисли вместо него и за когото е достатъчно един „журналист“, „анализатор“ или „експерт“ да произнесе нещо от телевизионния екран, вероятно и този път пропагандата ще проработи.

За нас близките на Ники, Иво, Сашо, Ивей, Пламен и Дечо обаче това не е политическа игра. Това са нашите деца. Нашите близки. Шест прекрасни човека, които загубихме по жесток начин. Те не могат вече да кажат нищо в своя защита. И точно, защото няма как да се защитят индивиди без капка съвест и нищо човешко в себе си употребяват случая по най-долния и жесток начин.

Вчера, 12 септември, Явор Дачков участва в национален ефир в БНТ в сутрешния блок. И там заяви, че е чел доклада по комплексната експертизата по делото. Директно в прав текст го заяви и всеки може да го чуе, който е пропуснал.

Кой е Явор Дачков по това досъдебно производство? В качеството си на какъв чете каквото и да било? Ние близките сме пострадали лица. Ние подаваме официални искания за достъп до материалите по делото и получаваме предимно откази. За конкретната комплексна експертиза, за която Дачков говори, дори още не сме получили отговор от прокуратурата на искането ни тя да ни бъде предоставена.

А Явор Дачков я е чел?

В какво качество?

Кой му я е предоставил?

Кога?

Цялата ли е чел или части от нея?

На хартия ли му е предоставена, електронно ли, или му е показана там на място?

С чие разрешение?

И ако прокуратурата е разрешила на журналист да се запознае с материал от неприключило досъдебно производство – защо същият материал не е предоставен на пострадалите лица?

Къде се намираме?

Има ли закони в тази държава?

За кого важат тези закони?

Имат ли гражданите на България права пред собствените си институции?

Вчерашното изказване на Явор Дачков не идва от нищото. Нека проследим само част от хронологията.

7 февруари.

Още преди да бъдат намерени телата на Ники, Сашо и Иво на Околчица, Дачков вече пише:

“Умнокрасивата патология вече има трупове.“ Говори за „очевидностите“, които другите отказвали да видят, и сравнява хората, които не приемат неговата версия, с жертви на телефонни измамници.

10 февруари.

Вече има специално предаване за „трагедията Петрохан и обществената лудост“, поставено в общ политически разговор за Радев, Пеевски, Борисов и предстоящите избори.

20 февруари.

Заглавието вече гласи:

“Гюров доведе на власт ПП-ДБ и покровителите на сектата „Петрохан“. Трагедията вече е директно вързана с конкретни политически сили.

22 февруари.

“Ужасът „Петрохан“ и реалността на злото – духовната заблуда и лекът на покаянието.“

Криминалното разследване вече е облечено и в религиозна рамка – зло, духовна заблуда, покаяние.

27 февруари.

В собствен текст Дачков нарича групата „сектата на Ивайло Калушев“, говори за „сектата, маскирана като рейнджъри“, свързва случая отново с ПП-ДБ.

И заявява директно:

“Този случай е политически.“ Още по-забележително е, че още тогава пише:

“Според установените факти от експертизите…“

и след това разказва кой се бил самоубил и кой кого бил убил.

12 март.

След брифинг на прокуратурата журналистката Соня Колтуклиева публикува нещо много интересно.

По нейния публичен разказ Дачков пристига със закъснение на пресконференцията, а когато представителите на институциите си тръгват, „Явор Дачков тръгна с човек от главна прокуратура“. На следващия ден тя пише, че в „Гласове“ вече се появила информация, която не била съобщена на останалите журналисти, и отправя тежко публично обвинение:

“От началото на скандала, по-голямата част от информацията избирателно се предоставя на сайта „Гласове”.

17 март.

Следва разговорът:

“Петрохан и умнокрасивата патология“, в който случаят вече е представян през рамката „секта, педофилия и смърт“. Хората, които отказват да приемат тази версия безкритично, постепенно се превръщат в „патология“.

29 април.

Тук журналистиката окончателно отстъпва място на присъдата.

Дачков заявява:

“Това са фактите. Няма други факти.“

В едно неприключило досъдебно производство. Без съд. Без присъда.

И тъй като става въпрос за шестима мъртви, които не могат да се защитят явно може тази трагедия да бъде употребявана до край.

1 юни.

И тук Дачков сам повдига завесата. Пише публично:

“От многобройните разговори, които съм имал с полицаи и прокурори по случая…“

и заявява, че случаят бил „изяснен почти напълно“. Съобщава още нещо изключително интересно – че още в края на февруари е имал уговорка с „хора от разследването“ за подробно интервю, в което да бъде разказан целият случай, като се изчаквали експертизите.

Прочетете отново хронологията.

Февруари – „секта“.

Февруари – „покровители“.

Февруари – „убиец“.

Февруари – „случаят е политически“.

Март – журналист твърди публично, че информация от разследването се предоставя избирателно на „Гласове“.

Април – „Това са фактите. Няма други факти.“

Юни – Дачков сам признава за „многобройни разговори с полицаи и прокурори“.

И накрая:

12 септември 2026 г. – Явор Дачков заявява в националния ефир на БНТ, че е чел доклада по експертизата.

Е, вече въпросът не е какво мисли Явор Дачков за „Петрохан“. Това изобщо не ме интересува. Въпросът е КОЙ МУ ДАВА ИНФОРМАЦИЯ ОТ НАШЕТО ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО?

Ние, пострадалите лица, искаме официален отговор от прокуратурата. И го искаме писмено.

Защото шест човешки живота не са предизборна кампания. Шестима мъртви не са политически реквизит. Мъртвите не са плакат, който се вади преди избори, за да бъде облепен с удобните думи „секта“, „педофилия“, „самоубийство“, „покровители“, а след изборите да бъде прибран до следващия удобен момент.

И зад всеки един от тези шест ковчега стоят хора, които седем месеца гледат как държавата допуска паметта на най-близките им да бъде разкъсвана публично, докато същите тези семейства се борят за елементарен достъп до информацията по делото.

Затова пределът вече е достигнат.

Искаме законът да бъде един и същ за всички.

И ако някакъв журналист има достъп до материали, които пострадалите лица не могат да получат, тогава въпросът вече не е към т.нар журналист ( т.нар. го слагам не случайно, защото това отдавна не е журналист според критериите за обективна журналистика )

Въпросът е към държавата.

КОЙ ДАДЕ ДОКЛАДА НА ЯВОР ДАЧКОВ?

И този път няма да приемем мълчанието за отговор.

Асен Василев: Илияна Йотова е помилвала 5-ма, осъдени за наркотици

Като вицепрезидент Илияна Йотова е помилвала 5-ма души (от общо 28 помилвани от нея), осъдени за престъпления свързани с наркотици, или за наркотрафик, обяви лидерът на „Продължаваме промяната“ (ПП) Асен Василев с пост във Фейсбук.

В петък от ПП и от „Демократична България“ (ДБ) заявиха, че през 2022 г. Илияна Йотова е помилвала осъден за наркотрафик в Гърция 10 години преди изтичането на присъдата му. Същият човек е заловен с 5 кг кокаин през 2025 г. Става въпрос за Огнян Атанасов, известен като „петричкия Ескобар“.

Още по темата

Случаят с „петричкия Ескобар“: Защо Илияна Йотова помилва прочут наркодилър, питат ПП и ДБ

11 септември 2026 13:37

От президентството обясниха, че решението за помилване на Огнян Атанасов е взето въз основа на предложение на Комисията за помилване, която пък се е позовала и на медицинска експертиза, изготвена от 7 специалисти. Мотивите са, че осъденият на 15 години наркотрафикант е бил в много лошо здравословно състояние. Към момента на помилването през 2022 г. той не е бил затвора именно заради влошеното си здраве. Две години преди това изтърпяването на наказанието му е прекратено по здравословни причини.

В неделя лидерът на БСП Крум Зарков обвини ПП и ДБ, че раздухват стар случай, известен от жълтите медии. И добави, че Огнян Атанасов е бил помилван, тъй като състоянието му било несъвместимо с престоя в затвора. Въпреки че той не е бил в затвора в момента на помилването.

„Казано по друг начин, ако остане там, ще умре. И аз се чудя тези, които атакуват сега г-жа Йотова, ако бяха на нейното място, какво щяха да направят. Да мре?!“, коментира Зарков, който бе правен съветник на президента Румен Радев, но напусна поста в знак на несъгласие с държавния глава за приемане на еврото в България.

Междувременно юристи коментираха, че въпреки становищата на комисията от здравни специалисти или на Комисията по помилванията, крайното решение и отговорността са на вицепрезидента.

Още един помилван наркодилър

По-късно в неделя Асен Василев обяви, че „на 6 февруари 2025 г. г-жа Йотова помилва втори наркодилър, рецидивист и част от организирана престъпна група“. „Преди присъдата за наркоразпространение същият има и друга присъда, защото е причинил смърт при ПТП“, пише Асен Василев.

И добави: „Болницата за лишени от свобода е пълна с болни затворници. Не съм чул всички да са помилвани. Защо от всички болни престъпници г-жа Йотова е избрала да помилва точно наркотрафикант и наркодилър? Опитът за прехвърляне на вината към медицинската комисия е жалък“.

Още по темата

Три години президентът мълчи за помилването на Десислава Иванчева

19 юни 2025 08:07

Асен Василев припомни, че медицинската комисия, която оценява здравословното състояние на искащия да бъде помилван, дава доклад на Комисията по помилванията. В този доклад се казва дали някой е болен, или здрав. „Не дали ще извърши ново престъпление. Не дали се е поправил. И със сигурност не дали трябва да бъде помилван. Медицинската комисия и Комисията по помилванията са две различни комисии. Медицинската комисия не е за конкретен случай, а за всички случаи на болни затворници. Комисията по помилванията се назначава с указ лично от президента/вицепрезидента“, припомня Асен Василев.

Същото направи по-рано през деня и бившият правосъден министър и настоящ депутат от „Демократична България“ Надежда Йорданова. Изказванията им идват след твърдения в някои медии, че медицинската комисия, дала становище по случая с „петричкия Ескобар“ е назначена от Надежда Йорданова като министър на правосъдието.

И Асен Василев, и Надежда Йорданова заявиха, че преценката и решението за помилване се вземат лично от президента/вицепрезидента.

„Помилването е запазено само за изключителни случаи, а не за всеки болен затворник. И със сигурност не за хора, които продават смърт на децата на България. България заслужава президент, който има правилна преценка и морал, както и доблестта да поеме отговорност за действията си“, смята Асен Василев. Партията му „Продължаваме промяната“ подкрепя кандидатурата за президент на основния опонент на Илияна Йотова – Андрей Гюров.

Крум Зарков: Раздухват стар случай от жълтите медии

По-рано в неделя лидерът на БСП Крум Зарков обвини ПП и ДБ, че са вкарали в парламента стар случай, описван от жълтите медии, за атака срещу президента и кандидат за президент Илияна Йотова.

Още по темата

Инициативният комитет на Йотова: Лили Иванова, евродепутат от ГЕРБ и лидерът на БСП (пълен списък)

8 септември 2026 17:14

Той коментира, че случаят не е нов и повтори тезата, че решението за помилването на наркотрафиканта е взето въз основа на доклад на медицинската комисия

Оглавяваната от Крум Зарков БСП застана зад кандидатурата на Йотова и на кандидата за вицепрезидент и директор на БТА Кирил Вълчев. Крум Зарков е съпредседател на инициативния комитет за издигането на кандидат-президентската двойка.

През bTV в неделя той обясни, че помилването в България е изключително по здравни причини. А случаят с „петричкия Ескобар“ Огнян Атанасов е коментиран публично няколко пъти, като основно това е ставало през жълтите медии, и заяви, че е учуден, че се ползва и в парламента.

„Такива очернящи кампании по дефиниция не работят. Освен че свалят от авторитета на самите институции. Всеки вицепрезидент ще бъде изправен пред такива казуси. Това са страшно деликатни теми. В парламента преди години имаше комисия за помилванията на г-н Ангел Марин, до нищо не се стигна, защото това са страшно деликатни теми. И да кръстиш този човек Ескобар, за да привлечеш внимание, е елементарен похват“, смята Крум Зарков.

По думите му имало опит казусът да се „претопли“ през 2022 г., а сега това ставало за трети път. „Нещата са пределно ясни. Става дума за момент, както пред всеки вицепрезидент се поставя казус за помилване. Трябва да знаем, че политиката по помилване, водена от г-жа Йотова, е била винаги рестриктивна“, заяви Зарков.

И допълни, че вината на осъдения и в последствие помилван Огнян Атанасов не подлежи на съмнение, а Илияна Йотова не може да носи отговорност за действията на този човек, след като е бил помилван. Според разпространената от ПП и ДБ информация той е бил заловен през 2025 г. с 5 кг кокаин.

Огнян Атанасов е осъден за наркотрафик в Гърция на 15 г. затвор. Върнат е в България да излежи присъдата си и през 2022 г., когато остават 10 години от нея, е помилван заради тежко здравословно състояние. Междувременно през 2020 г. изпълнението на присъдата е прекъснато за 2 г. по здравни причини, тоест той не е бил в затвора, когато е помилван. През миналата година той е заловен с 5 кг кокаин. В момента е под домашен арест.

Решението и отговорността за помилване са на вицепрезидента

Юристката Вержиния Велчева коментира във Фейсбук, че отговорността за решението за помилване на осъдени е изцяло на вицепрезидента.

„В администрацията на президента има назначена комисия по помилванията. Назначена от президента. Тя трябва да проучи и провери преписките, които идват от Министерство на правосъдието и да ги докладва на вицепрезидента. Вицепрезидентът може да поиска допълнителна информация и не е обвързан с мнението нито на комисията, нито на който и да било друг служител или експерт“, написа Велчева.

Непрозрачност

Юристът доц. Ива Пушкарова пък обърна внимание на липсата на публична информация, свързана с помилванията по времето, в което вицепрезидент беше Илияна Йотова. Тя припомни, че през 2017 г. е била помолена от Илияна Йотова да напусне Комисията по помилването, „тъй като тя изрази неудовлетвореност от нивото на прозрачност, публичност и аналитичност, при което работеше Комисията под мое ръководство“.

Доц. Ива Пушкарова припомня, че до края на 2017 г. съставът на комисията, укаците за назначаването му и правилата за работа са били публични на сайта на президентството. Публикували са се месечни, тримесечни, годишни и мандатни отчети и доклади. Имало е публичен достъп в реално време до електронна система на комисията за управление на нейните преписки.

„Той позволяваше на всеки гражданин да проследява в реално време цифровата статистика на работата ни – постъпващи и решени преписки, информация за профил на молителите, на осъдените, престъпленията и наказанията им, крайните предложения на комисията, мотивите за тях и много други показатели. Данните в системата се обновяваха след всяко заседание на комисията, провеждано всеки четвъртък. Тази система замести ръчното остатистическо броене и извършваше изчисленията по сложна система от показатели, които впоследствие залягаха в официалните отчети“, припомня Пушкарова.

Допълва, че публичен е бил и регистър на помилванията, съдържащ извлечение от доклада на Комисията на всеки случай, в който е предложено помилване или пък президентът или вицепрезидентът са помилвали някого.

Налична е била и „справочна информация за помилванията през мандатите Първанов-Марин, която лично аз като председател на Комисията и работещи под мое ръководство експерти в нея обработихме още в началото на мандата Плевнелиев-Попова и оповестихме в табличен вид в отговор отново на повишен интерес след т.нар. скандал с помилването на Цветелин Кънчев от вицепезидента Марин“.

На прага на новия свят: Държавите vs. ИИ

Източник: Pixabay

НОВИНИ

Редактор: Иван Гайдаров

Оставката на изследовател от AI компанията Anthropic, който обвини както своя работодател, така и OpenAI, че „играят на хазарт с живота ни“, отново постави въпроса доколко безопасно се развиват най-мощните системи с изкуствен интелект.

На фона на усилията на различни правителства по света да намерят регулаторен отговор, както и на призивите на най-известните лидери на индустрията в тази посока, експертите са категорични пред Politico, че най-фундаменталната промяна трябва да е в начина, по който се проверява сигурността на AI.

Според тях лабораториите, държавите и международните организации първо трябва да постигнат общи стандарти за тестване.

Причината за тревогата са поредица от случаи, при които AI компании не успяват напълно да контролират моделите си по време на изпитания. В резултат на това случаите, в които системи получават достъп до интернет, извършват хакерски атаки и взаимодействат помежду си по начини, които разработчиците не са очаквали, стават все повече.

Един от най-показателните случаи е свързан с OpenAI. При вътрешни тестове нейни AI агенти получиха достъп до интернет и атакуваха платформата Hugging Face, тъй като са смятали, че там могат да намерят отговори на поставените им задачи. По-късни разследвания показаха, че мащабът на инцидента е бил много по-голям от първоначално признатото.

Според компютърния учен Стюарт Ръсел проблемът е, че стандартните тестове обикновено разглеждат един AI агент изолирано. В случая с Hugging Face обаче стотици или хиляди агенти са могли да комуникират помежду си и така да постигнат поведение, което един агент самостоятелно не би могъл да има. Затова бъдещите изпитания трябва да отчитат сценарии, при които множество системи действат едновременно и си сътрудничат.

„Съгласуването“ не е достатъчно

Досега голяма част от индустрията разчита на концепцията за AI съгласуване – системите да изпълняват намеренията на хората и да не действат извън зададените им цели. Експерти обаче предупреждават, че това не може да бъде единственият стълб на AI безопасността.

Андрю Стрейт, бивш ръководител на направление за обществена устойчивост в британския AI Security Institute, смята, че този подход постепенно се е превърнал в заместител на цялостната концепция за безопасност. Според него това е особено недостатъчно при агенти, които взаимодействат помежду си или с потенциално враждебна среда като отворения интернет.

„Не трябва да продължаваме да пускаме системи с нерешени сериозни проблеми със сигурността и да очакваме обществото да понесе последствията“, предупреждава експертът.

Затова специалистите призовават за по-строго и независимо наблюдение, подобно на практиките в ядрения сектор, авиацията и медицинските технологии. При тези индустрии се използват резервни механизми и системи за автоматично спиране при повреда на ключов компонент.

При AI задачата е по-сложна заради непредвидимостта на системите. Според изследователи дори техните създатели невинаги разбират напълно как моделите достигат до определено поведение.

Една от идеите е компаниите да бъдат задължени да докладват инциденти с AI не само след внедряването на системите, но и по време на разработването и тестовете. Експерти настояват и за постоянно наблюдение, което да позволява опасното поведение да бъде откривано и докладвано много по-бързо.

Натиск за регулация

Дебатът вече се пренася и в законодателството. Сенаторът Бърни Сандърс призова за незабавни действия срещу „неконтролирания растеж“ на AI. В Калифорния губернаторът Гавин Нюсъм подписа два закона, свързани с безопасността на AI тестовете. Те предвиждат регистър и етични правила за външните одитори, както и механизми за проверка на организациите, които извършват подобни оценки.

OpenAI също призовава Конгреса на САЩ да въведе задължителни национални изисквания за безопасност и подкрепя създаването на глобални стандарти. В Европейския съюз вече действа Законът за изкуствения интелект, който поставя изисквания към компаниите за ограничаване на системните рискове.

Експертите обаче предупреждават, че саморегулацията на индустрията не е достатъчна. Според тях компаниите трябва да приемат независимо наблюдение, задължителни правила и решения, които могат да противоречат на търговските им интереси.

Основният въпрос вече не е само как да бъдат направени по-мощни AI системите, а как да бъде доказано, че те могат да бъдат използвани безопасно. Именно липсата на единни стандарти за това доказване се очертава като един от най-сериозните проблеми пред индустрията.

И тук идва ролята на държавите, които трябва да изготвят обща рамка за отговорно развитие на една технология, която има потенциал да промени света такъв, какъвто го познаваме. Едновременно с това правителствата трябва да създадат баланс, който да не убива отговорното развитие на изкуствения интелект. 

Лайпцигският абцес на България, възпаление без край

Иво Инджев

Възходът на съвременната версия на нацизма с рашистко лице, който толкова много радва рашистите, предизвиква някои паралели с възхода на нацизма в Германия през 1933 г. Хитлер използва Лайпцигския процес като претекст да унищожи остатъците от парламентарната демокрация. Разправя се с опозицията и се превръща във фюрер вече не само на собствените си последователи, но и на цялата нация.  

Разкритието на днешните германски власти за българска връзка при доставката на експлозив за замисления от пратениците на рашисткия фюрер атентат на летището в Лайпциг напомня поне семантично за друг епизод от историята. Български слуги на кремъл могат да се окажат днес осветени пред нов Лайпцигски процес в момент, когато германската демокрация се бори срещу възкръсващите демони от най-тъмния период на страната. 

Какви времена настанаха само! Едно време, например през 1925 г., българските слуги на кремъл получаваха експлозив по съветски канали за атентата срещу “Света неделя”, който се задържа на първо място в историята по своята смъртоносност почти до 11 септември 2001 г. Сега българска следа прозира в преноса на руски експлозиви при обслужването на терористичен акт в Германия, според германските служби (на които нашият Радэв мълчаливо възразява по дефиниция, отричайки на практика да има руzка вина по липса на достатъчни като за него и за московския фюрер доказателства).   

Въпреки неизбежните и дори многобройни разлики в историческия контекст, струва си да се припомни едно безспорно сходство между българската следа в Лайпциг от 1933-та и от днешната 2026-та. Името на България отново се свързва с обслужването на москва, а Лайпциг е пресечната точка.

Лайпцигският процес и днес е светла страница за изповядващите култа към световния комунизъм, натрил на процеса носа на националсоциализма, определян от червените фанатици като фашизъм заради очевидното (не)удобство да бъде наричан с истинското му название. Това, което болшевиките не обичат да признават е, че, националсоциалистическият съд в Германия, въпреки неприкритата си идеологизация в подкрепа на фюрера и в изпълнение на неговите указания, оправдава тримата българи поради липса на доказателства. 

Няма случай Сталинският съд да е демонстрирал по същото време подобно чудо, преди и след това, обвинен като враг на народа подсъдим да си тръгне свободен от месомелачката на съветското “правосъдие”, че и да му бъде позволено да бъде отведен с вражески самолет в чужбина, където да бъде посрещнат с държавни почести. Двама от освободените в Германия българи се озовават  в съветски концлагер, а Героят от Лайпциг Георги Димитров се издига до наместник на Сталин в Коминтерна, международната комунистическа шпионска мрежа на болшевишкия режим и инсталиран по късно от съветските окупатори за пожизнен български диктатор със съветски паспорт.

Където е текло пак тече. Най-малкото капе от пробития покрив на родната ни стряха. “Течната дружба” продължава да си пробива път по нашите земи като подмолен поток, който си намира пътя, подкопавайки българския б(р)яг към Европа. 

Свидетели сме на Лайпцигски абцес по генетично наследство в днешна европейска България, която не може да преболедува старите си зависимости.

Ако ви се струва преувеличено, припомнете си как България, представяна от вицепрезидента Илияна Йотова, коленичи  пред полковника от КГБ Гундяев в знак на преклонение пред пратеника на плешивия фюрер. 

Милен Радев: Алтернатива за Германия е Алтернатива в полза на Русия

Милен Радев, Снимка: архив на Faktor.bg

Да не забравяме, че има още две партии – т.н. Левица и BSW, на Сара Вагенкнехт, които набират подкрепа с популистки, вулгарно-социалистически призиви, с антиукраински внушения и искания за мир и дружба с Русия

Притеснително е, че две от най-тясно сътрудничещите си партии в Европейския парламент са AfD и българската „Възраждане“

Твърденията на вицепремиера Иво Христов, че AfD били борци за мир е абсурдна реторика на самозабравил се активист, попаднал по волята на руската пета колона в България на отговорна държавна позиция, казва пред Faktor.bg публицистът, преводач и издател на „Де зората“, който от години живее и работи в немската столица

Интервю на Стойко Стоянов

– Г-н Радев, победата на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт – около 44% от гласовете – беше определена като историческа и като политическо земетресение. Какъв сигнал изпраща този резултат към Германия и към останалата част от Европа?

– Сигналът е печален, обезпокояващ и в някакъв смисъл с глобални измерения. От една страна този резултат произтича от актуална чисто германска, в частност източно-германска специфика. От друга страна, обаче, в него се отразяват тенденции, които наблюдаваме днес в почти цяла Европа, та дори отвъд Океана. 

Наблюдаваме симпатии към авторитарни режими и отказ от дълголетни принципи на либералната демокрация. Широки кръгове от населението са дезориентирани от шеметното развитие на новите технологии. Те се поддават на популистки лозунги, които водят или ще доведат в близко време до подобни резултати и в други страни. Но разбира се новините именно от Германия се възприемат като особено тревожен сигнал. Все пак тя бе смятана от десетилетия за непоклатимия стожер на плуралистичния и социално-либерален обществен ред в следвоенна Европа.

– В случая става дума просто за регионален протестен вот или има признаци за по-дълбока промяна в политическите нагласи на германското общество?

– За жалост обясненията, с които в последните години се самоуспокояваше либерално демократичният сегмент на германското общество, че засилването на AfD било елементарен „протестен вот“, се разбиват все повече на пух и прах. В момента сондажите във всяка от федералните провинции сочат дясно екстремистката партия като най-силна. Само дни ни делят от изборите за парламенти и съответно за правителства на още две провинции на Изток – Мекленбург Померания (това е целият крайбрежен на Балтийско море регион) и Берлин (който е също със статут на федерална провинция). В първата от тях AfD води твърдо с над 35 % при всички допитвания, а в Берлин е около 20 %, но подкрепата за досега управляващата консервативна CDU се топи от ден на ден.

Не бива да забравяме, че още две партии – т.н. Левица и BSW, партията на Сара Вагенкнехт набират подкрепа с популистки, вулгарно-социалистически призиви, с антиукраински внушения и искания за мир и дружба с Русия. Настоява се и за снемане на санкциите срещу Москва.

– Предизвестен ли беше този възход на AfD? Кои са причините?

– Да разбира се, предизвестен. Всеки трезво следящ в последно време тенденциите и настроенията в медиите или в своето социално обкръжение не можеше да очаква друг резултат. По-инак звучаха само публичните заявления на конкурентните партии на Алтернативата за Германия. Вместо твърди и безкомпромисни действия, за да бъде забранена по съдебен ред тази партия, станахме свидетели на нерешително лавиране и само на безкрайни вербални заявления, които публиката не можеше да приеме насериозно. При това AfD е официално квалифицирана от службите като дясно екстремистка партия.

А причините са: икономическата несигурност, миграцията, разходите за подкрепа на Украйна. Плюс това вилнеещото на територията на бившата ГДР недоволство от „онези горе“. То се внушава през всевъзможни популярни социални мрежи и канали, които са управлявани както от местни, печелещи гигантски суми инфлуенсъри, така и от задгранични ферми за тролове и ботове.

– До каква степен зад успеха на AfD трябва да търсим руско влияние? Има ли достатъчно доказателства за това и къде трябва да поставим границата между доказано руско влияние и политическа интерпретация? 

– Какво значи „доказателства“ в днешното време на непроследяеми трансфери с криптовалути и т.н. blockchains? При това негласното наблюдение от страна на службите, на депутати в Бундестага или на друг от парламентите е на практика неприложимо според действащите норми. И все пак не само при AfD, но и при партията BSW връзките с Москва са предмет на многобройни публикации и разследвания. Както депутати в Бундестага, така и в Европарламента бяха изобличавани, че са пътували до Сочи или Москва за участие в конференции. Водещ политик от AfD бе уличен, че е получавал големи суми от свързания с Русия медиен портал Voice of Europe. Депутати на партията се специализират в Бундестага да задават детайлни въпроси по отбранителни, оръжейни или инфраструктурни проекти и обекти, чиито отговори имат очевидна ценност за всяка враждебна на Германия държава. И в крайна сметка цялото поведение на представителите на тези две партии не оставя в обществото съмнение за обвързаността им с Русия. Впрочем, колкото и прискърбно да звучи това, именно заради тази тяхна всекидневна проруска политика голяма част от населението в Източна Германия ги подкрепя и избира.

– На кого всъщност служи политиката на AfD – на германските избиратели, на определени икономически и социални групи или в определени направления и на геополитическите интереси на Кремъл? Къде свършва „националният интерес“ и започва чуждият геополитически интерес? 

– Публицисти вече наричат AfD Алтернатива ПРОТИВ Германия вместо Алтернатива ЗА Германия. През последните години тук многократно излизат разследвания срещу депутати на партията, че са получавали съмнителни средства от чужбина. Прославиха се двама от евродепутатите на AfD Петр Бистрон и Максимилиан Крах с особено силните си симпатии към Русия и Китай, а един от сътрудниците на Бистрон докато той беше още депутат в Бундестага бе дори арестуван от Генералния прокурор по подозрение в шпионаж за Пекин. Предизборните плакати на AfD и BSW пъстрят с нападки срещу Украйна, с призиви за възстановяване на сътрудничеството с Русия и за отмяна на санкциите. Не са изключение дори грозни изображения на Володимир Зеленски с използването на стари антиеврейски образни метафори. В условията на все по-агресивна антигерманска реторика в Русия и на нескрити заплахи на водещи фигури в кремълската пропаганда, създаването на такива проруски настроения особено сред източногерманците не може да има нищо общо с националния интерес. 

– Има ли опасна аналогия с пропутинските или евроскептични политически формации в България?

– Две от най-тясно сътрудничещите си партии в Европейския парламент са AfD и „Възраждане“. Те са не само в една обща парламентарна група (Европа на суверенните нации), но поддържат и персонални взаимни контакти и провеждат съвместни публични или дискретни форуми. И двете използват близки политически похвати – антиелитна реторика и атаки срещу членството в ЕС и НАТО. Те представят Русия като атрактивна алтернатива и използват темата за „масовата миграция“ и войната, за да мобилизират страхове и негативни настройки. Силно впечатление правят и практическите послания, които привържениците и на двете партии разпространяват чрез социалните мрежи. Привърженици или просто тролове, действащи в техен интерес? Който е активен и в българския, и в немския езиков сегмент, например на Фейсбук, не може да не остане поразен от често пъти дословните личностни нападки, инсинуации и клевети, които симпатизантите на тези две дясно-екстремистки партии използват. Които в крайна сметка съвпадат с актуалния руски наратив и с целите на московската пропаганда.

– Възможно ли е да сме свидетели не просто на възход на европейската крайна десница, а на опит за промяна на самата архитектура на Европа – отслабване на ЕС, отслабване на НАТО и връщане към Европа на националните държави, сфери на влияние и силната ръка? 

– По мое мнение ерозирането, което в момента е все още само в главите на голяма част от европейските граждани, предстои да се реализира и в структурите. Ако идващите избори в няколко страни от Евросъюза доведат до резултатите, които предвиждат социолозите и публицистите.

И връщайки се към началото на нашия разговор: далеч не става дума само за европейски феномен. „Подкопаване на доверието в институциите, медиите, независимия съд, експертността и самата идея за либерална демокрация…“ – това е всекидневие от поне две години в Съединените американски щати. В досегашната страна-гарант на всички тези ключови принципи и институции подкопаването се прави съзнателно и целеустремено. 

Когато отвъд океана цяла клика от врагове на либералната демокрация, алчни за материална и политическа власт рушат един след друг стожерите на държавата, за да я подменят с авторитарна и в крайна сметка вероятно фашистка система, как може Европа да устои без да понесе тя самата тежки последици. 

Нека си представим мощен, ненавиждащ Америка противник и започнем да изброяваме действията, които той би предприел, за да ѝ навреди: да разруши авторитета ѝ по света, да съсипе нейната икономика, институциите ѝ и доверието на гражданите в американската идея в това, че тя е, както казваше Рейгън, „a shining city upon a hill“ (лъчезарен град на върха на хълма). Не би ли съвпаднал всеки ход на този хипотетичен враг на Америка изцяло с двугодишната дейност на 47-мия президент във Вашингтон? Който по официално необясними причини се оказва покорен, безгласен и подчинен герой само в общуването си с Владимир Московски Путин …

Затова и всяко усилие, всяка жертва и всеки подвиг, да всеки нужен подвиг на Европа и европейците сега трябва да се концентрира върху засилване на ЕС, укрепване на НАТО и недопускане връщане към Европа на националните държави. Защото всичко това би ги оставило разединени в лапите на Кремъл.

– Как Европа може да се защити, без самата тя да започне да нарушава принципите, които иска да защити? Какъв е правилният отговор срещу дезинформацията, чуждото политическо влияние и радикалните популистки движения?

– Ако можех да отговоря смислено и резултатно на този въпрос, щях да съм вече един от съветниците на Фридрих Мерц. Боя се, че и реалните му съветници, като и мозъчните тръстове на останалите традиционни партии не могат и досега да представят убедителна тактика, камо ли по-дългосрочна стратегия за решаване на тежкия и неатрактивен букет от проблеми, стоящи пред „Европа“. Иначе нямаше да регистрираме един след друг удари срещу европейското единство, срещу структуроопределящи политики и срещу доверието на гражданите в европейския проект. 

– Българският вицепремиер Иво Христов твърди, че Алтернатива за Германия били борци за мир, но били дамгосани, основателни ли са тези твърдения?

– Това е абсурдна реторика на самозабравил се активист, попаднал по волята на руската пета колона в България на отговорна държавна позиция! Да наречеш партия, която германската Служба за защита на конституцията е доказала като „дясно радикална организация“ и затова   частично я е поставила под наблюдение, да  обозначиш като „борци за мир“ партия, която все по-често в Германия приемат за неофашистка, това преди всичко изобличава говорещия. Опозорява го по неволен за него начин.

И вторите им 100 дни изтичат

Kaloyan Metodiev

Управляващите влязоха в ролята на Кашпировски. От няколко дни сеансът е на тема „цени“.

Премиерът Радев, заяви в Пловдив, че никога не са обещавали да намалят цените, а само да спрат покачването при храните.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов обяви, че цените падали.

Земеделският министър Абровски заяви, че покачването е по-скоро усещане от 2024 насам.

Не знам какво пада и какво е усещането за него. Сеансът го виждам. Но виждам и цените на горивата. Това рефлектира върху всички цени по веригата. Дизелът гони 2 евро. Психолигическата граница. В топ три сме по покачване на горива в ЕС. Ще кажат, че е от войната. Обаче никакви мерки – не пипат акциз и ДДС, Радев цял олигарх освободи от европейски санкции за тези цени. Ефектът е обратен.

Същевременно замразиха всички доходи, минимална заплата намалена, социални системи (майчински, детски, увреждания), осигуровките на работещите са нагоре, магистрали платени, данък сгради нагоре със 100% (в Гърция го правят нулев за малките населени места, Финландия намалява данъци, мощни социални програми в Полша и Унгария + рязане на привилегии). Единствено прогресистите в Европа си отлагат бюджета за ноември.

Собстените си заплати, бордове, привилегиии, нови коли увеличиха! Факт! Ужасяващ контраст между управляващ елит и общество. Няма европейски аналог в момента.

Това, че няколко сезонни зеленчука леко са поевтинели ще е за две-три седмици. За тях се хванаха! Да си строиш пропагандата на чушки, краставици и домати е слаба управленска основа. Системата „Кашпировски“ работи в пропаганден порядък до вратата на магазина, сергията и бензино колонката. И при клиентелния планктон.

Постоянното облъчване как, например, не сме разбирали успеха Боташ, как завладяват Космоса, как цените падали, как нарко-скандала с Йотова бил измислен и т.н., вече почва да дразни.

И вторите им 100 дни изтичат. С все по-влошаващи се управленски параметри – икономически, социални, кадрови, морални.

„Ние сме на власт и ще правим каквото си искаме“

Ilian Vassilev

Ето малко информация защо в понеделник вечер ще протестираме пред БНТ — и защо на ръководството тепърва ще му става жежко.

Истината е, че Милотинова не командва парада сама. Тя решава свои задачи в полза на хората, които я назначиха — или по-скоро договориха назначаването ѝ за генерален директор. А тези хора, изглежда, се интересуват и от финансови ползи. Затова бизнесът отиде в Бургас, а с него и Евровизията.

Вече никой не го крие. Иво Христов сам призна, че с Евровизията е наказал София и кмета Терзиев. Сега пък, той гръмовержеца, наказва Георги Ангелов. Има власт, използва я.

Другата част — политическата — е още по-интересна. Каква линия ще следва БНТ очевидно се определя под прякото ръководство на вицепремиера Иво Христов, който чрез назначената от него Ива Димитрова — член на УС на БНТ — на практика управлява телевизията, определя програмата, кадровата политика и т.н. И това НЕ Е ТАЙНА ЗА НИКОГО.

Затова моето твърдение е просто: решението за свалянето на Георги Ангелов е политическо, взето от вицепремиера Христов и мотивът е лична неприязън.

Историята е толкова жалка и скучна, че почти не си струва да бъде разказвана.

В понеделник предаването ще води колега на Георги Ангелов — Андрей Захариев, който, по стар български обичай, се съгласява да участва в отстраняването на свой колега чрез схемата с „новата концепция“.

Защо „измислена“?

Ами това е предаване, което съществува от години. Няма нужда някой тепърва да открива Америка и да пише концепция от А до Я.

Просто „началството“ иска да придаде някаква обективност и професионализъм на процеса по отстраняване.

Още по-смешното е, че Милотинова и Ива Димитрова се крият зад Управителния съвет — този стар номенклатурен механизъм, в който индивидуалната отговорност удобно се разтваря в колективното тяло.

Така всички стават жертви на „политически натиск“, докато едновременно защитават правото на обществената телевизия и нейното ръководство да правят каквото си искат.

Включително — ако критиците им са прави — да изпълняват политически поръчки на хора от властта.

Това, което УС на БНТ ни казва в своята пространна и пълна с клишета декларация, всъщност се свежда до едно:

„Ние сме на власт и ще правим каквото си искаме. Защото сами сме се обявили за професионалисти и имаме право.“

Разбира се, всичко е гарнирано с обещания за светло бъдеще, нови формати и нови подходи.

Демек — модерното ще влиза отвсякъде в екрана.

Решението да поставят Георги Ангелов „на трупчета“ — очаквано — се оказва част от някаква по-голяма програмна концепция.

След това ни пращат в n-та глуха:

„Изразявайте си мнението колкото искате. Ние не сме длъжни да се съобразяваме с каквото ни каже политика Асен Василев, защото се съобразяваме с вицепремиера политика Иво Христов.“

Само че тук обърнете внимание: аз критикувам и не съм политик. И този скандал с Георги Ангелов и реакциите не тръгнаха от политиците.

Те се намесиха, след като огромен брой хора вече бяха възмутени.

И стотиците хора, които ще дойдат пред БНТ в понеделник от 19:30 часа, също не са политици.

Но колчем някой политик застане зад кауза за търсене на отговорност, изведнъж това вече е „политически натиск“, а УС на БНТ се оказва жертва.

И то във време, в което политици в изпълнителната власт шестват с кадрово мачете в ръка.

Толкова деликатни души се изкарват от УС на БНТ.

И когато някой попита: „Защо?“

Все пак става дума за популярно предаване, за разлика от немалко други скучни предавания. А Георги Ангелов е журналист с утвърден авторитет.

Отговорът на УС е:

„Можем. Правим. Гледайте си работата. Ние сме независими. Точка.“

Само че ако ги попитате защо поне веднъж, съвършено случайно, не сбъркат, за да докажат тази своя независимост — например като не излъчват на живо всяка въздишка на кандидат-президента Йотова — вероятно ще се направят на разсеяни.

Защо репортер от екипа, който отразява госпожа Йотова става член на нейния Инициативния комитет, което е грубо наруншение на Закона за Радио и Телевизия и на правилата за работа, и ей, така, от кумова срама, същият този УС не вземе да накаже тази журналистка. Защото включването и в ИК е факт. Излизането след това не отговаря, защото го е направила и същия този УС не е реагирал няколко дни?

А ако попитате поне един член на този УС дали е създавал и водил предаване със сравнима популярност и авторитет с това на Георги Ангелов, вероятно отново ще последва същото мълчание.

За „нежната чувствителност“ на УС на БНТ говорят и обвиненията, че критици като мен били агресивни, използвали език на омразата и прочие тривиалности.

Значи вие, уважаеми властупражняващи от БНТ, биете шута на уважаван и авторитетен журналист и очаквате в замяна фойерверки от благодарности?

На коя планета живеете, дами и господа?

Бъдете мъже и жени.

Посрещнете последствията от собствените си действия.

Ако ще прикривате и обслужвате човека, когото наричам „членът на Политбюро“ Иво Христов, и ще се криете зад щита на независимостта, за да налагате поредната вълна от чистки и авторитаризъм — просто няма да стане.

Вие сте обществена медия. Не медия на властта.

И това общество не само има право да ви критикува. То ще протестира, ще ви оказва натиск и ще реагира всеки път, когато се самозабравите.

Иначе веригата на „независимостта“ ви е просто трогателна:

Независимият журналист Иво Христов независимо указва на независимата журналистка Милотинова в качеството ѝ на генерален директор, а още по-независимата Ива Димитрова — и тримата заедно — убеждават друга независима журналистка, програмния директор, независимо да отстреля Георги Ангелов. И покрай него, за да не си хабят патроните — още няколко журналисти от „независимия“ Съюз на Българските Журналисти се намесват с отсъстващата си „тежест“ за да ни убедят, че това си е вътрешна журналистическа работа. А това е съюз, който освен с наследените от соц времената имоти, и проруските си позиции, не се отличил с нищо.

Уж БНТ била на всички зрители.

Оказва се обаче, че това качество не се признава на онези, които я критикуват.

И още празни приказки за „отговорността“ на УС. Само че отговорността не е абстракция, която виси във въздуха. Тя има конкретни измерения — в конкретни решения, конкретни действия и конкретни последствия.

И точно за тях ще ви питаме.

Извън Коалицията на желаещите, извън антидрон плана на НАТО. Какъв курс избира кабинетът?

АКТУАЛНО

Автор: Илияна Маринкова

България няма да се включи в новата антидрон инициатива на НАТО. Военният министър Димитър Стоянов обясни отказа с ограничените средства и участието на страната в сходен проект на ЕС. Решението идва два месеца след отказа на кабинета на Румен Радев от участие в „Коалицията на желаещите“ за Украйна.

Двата случая са различни, но очертават една тенденция – България все по-често остава встрани от нови формати за сигурност, чрез които съюзниците ѝ отговарят на променената среда след руската инвазия в Украйна.

И всеки път правителството има обяснение.

„Не можем да си позволим“

Последното обяснение дойде днес от Димитър Стоянов по време на парламентарния контрол. Депутатът от „Демократична България“ Атанас Славов попита дали България ще се включи в антидрон инициативата, обявена на срещата на НАТО в Анкара през юли.

„Ние не можем да си позволим с наличния финансов ресурс да участваме в две инициативи със сходен характер“, отговори министърът.

Според него България вече е заявила участие в сходен проект на Европейския съюз.

„Това дублиране не носи кой знае колко принадена стойност, ако ние участваме във всички възможни проекти. Ние трябва наистина да подхождаме балансирано, според нашите способности, според нашите възможности“, каза Стоянов.

Аргументът на Стоянов е, че няма смисъл България да плаща за две сходни инициативи. По думите му страната ще развива антидрон способности чрез проекта на ЕС, вместо да отделя средства и за инициативата на НАТО.

Това обяснява конкретния отказ, но не и по-широката политика на кабинета. Само два месеца по-рано Румен Радев отказа участие и в „Коалицията на желаещите“. Така решенията вече не изглеждат изолирани – при два нови формата за сигурност правителството избира България да остане извън тях.

НАТО инвестира в технология, която промени войната

Инициативата NATO Drone Edge беше обявена на срещата на върха в Анкара през юли. НАТО предвижда съюзниците да инвестират над 40 млрд. долара през следващите пет години в способности за противодействие на безпилотни системи.

Това не е просто общ фонд от 40 млрд. долара, към който всяка държава трябва да внесе определена сума. Инициативата включва механизми за ускорено придобиване на съвместими системи и значително разширяване на подготовката на оператори на дронове.

Причината НАТО да поставя толкова сериозен акцент върху тази технология е опитът от последните години. Според генералния секретар Марк Рюте дроновете са променили фундаментално характера на съвременната война и вече са решаващ фактор на бойното поле.

Кабинетът на Румен Радев обаче решава България да не участва в инициативата.

Преди това Радев каза: „Мястото на България не е там“

Антидрон инициативата не е първият подобен случай при кабинета на Румен Радев.

През юли премиерът получи лична покана от френския президент Еманюел Макрон за участие на България в „Коалицията на желаещите“. Радев отказа.

„Мястото на България не е там“, заяви той.

Коалицията е създадена по инициатива на Франция и Великобритания и обединява над 30 държави. Тя работи не само по настоящата подкрепа за Киев, но и по въпроса какво ще последва след евентуалното прекратяване на войната – какви гаранции за сигурност ще получи Украйна и как да бъде предотвратена нова руска агресия.

След отказа на Радев правителството започна спор дали България изобщо някога е била „официално“ част от коалицията.

Това обяснение обаче трудно решава политическия въпрос. Самото Министерство на външните работи признава, че коалицията е неформална и няма формално членство. България е участвала в нейни срещи. А когато през юли получава конкретна покана да продължи участието си, премиерът я отказва.

Още по-показателни бяха противоречивите сигнали от самото правителство. Ден след отказа на Радев външният министър Велислава Петрова участва в среща в Киев, на която България подкрепи обща декларация. В нея „Коалицията на желаещите“ е определена като важен механизъм за подкрепа на Украйна и се заявява готовност за засилване на участието в работата ѝ. След това МВнР започна да обяснява, че документът не е правно обвързващ и не означава ангажимент България да участва в коалицията.

Така по един от най-важните външнополитически въпроси правителството успя да изпрати различни сигнали в рамките на дни.

Всеки отказ има обяснение. Заедно вече оформят политика

Разбира се, България не напуска НАТО. Страната продължава да участва в Алианса, в неговото военно планиране и в съществуващи многонационални проекти. Стоянов сам посочи такива примери.

Затова би било невярно да се твърди, че кабинетът е прекратил съюзническите ангажименти на България. Но това не означава, че отделните решения трябва да се разглеждат изолирано.

При „Коалицията на желаещите“ аргументът беше, че „мястото на България не е там“. При антидрон инициативата – че парите не стигат и сходна способност може да бъде развита през ЕС.

Поотделно всяко решение може да бъде защитено с различен аргумент. Заедно обаче те очертават модел: когато част от европейските съюзници търсят нови форми на сътрудничество в отговор на руската заплаха и променената среда за сигурност, кабинетът на Радев все по-често обяснява защо България няма да участва.

Това се случва в момент, когато самият НАТО върви в обратната посока. След срещата в Анкара Алиансът обяви ускоряване на производството, инвестициите в нови технологии и съвместните отбранителни способности. Съюзниците договориха над 50 млрд. долара нови поръчки само в рамките на индустриалния форум, а противодействието на дронове беше определено като един от ключовите приоритети.

В този контекст „нямаме достатъчно средства“ вече не е само счетоводен аргумент. Бюджетът показва приоритетите на една държава, а решенията в кои съюзнически формати да участва показват политическата ѝ посока.

Къде тогава е мястото на България?

Именно тук кабинетът дължи по-ясен отговор.

След отказа от „Коалицията на желаещите“ и решението България да остане извън новата антидрон инициатива на НАТО кабинетът дължи по-ясен отговор за посоката, която избира. Не само защо страната не участва в тези формати, а каква роля иска да има в новата архитектура на европейската сигурност.

Членството в НАТО не се изчерпва с формалното присъствие в Алианса. То предполага и участие в изграждането на общите способности, когато средата за сигурност се променя.

Затова проблемът не е в един отказ. Не е дори в два.

Проблемът е, че правителството постепенно трябва да обясни не само къде България няма да бъде, а къде всъщност иска да бъде.

Задава се кръстопът

Христо Слави Рачев

Като че ли най-низко се разполагат вманиачените за чисти, безукорни биографии на политици. Това са патологичните клюкари, които запаметяват завинаги всички микроскопични грешки, изпуснати прилагателни, гримаси…

Те са съчките, които разпалват предизборната какофония. Това, което никога няма да разберат, е, че:

политическият театър се строи върху въртяща се сцена. Ролите и актьорите се сменят, защото събитията налитат като дронове от всички страни. В съвременния свят няма политически изборен спектакъл, който се играе двеста пъти.

Актьорите, обикновено натуршчици, ги унищожават още на сцената, падат в кошарата при оркестъра или отзад при чигите и веднага потъват в забрава. Зловещ и безпощаден е политическият живот в България. При демокрацията всички сме театроведи до последния цигляв циганин.

Изглежда най-големите непоправими дръвници тук си остават негласувалите.

Ние сме кръстопътен народ. Изправим ли се пред кръстовище се вцепеняваме. Накъде да поемем. Предстои важен избор, толкова народ не разбира, че на кръстопът, не е важен кой, а за какво гласуваме.

Посоката е важна. Пътят.

Няма съмнение изборът ще е за посока, оттам и бъдеще.

Лидерите се появяват и изчезват, но сбъркаме ли посоката, сбъркали сме всичко. И на пръв поглед този избор е лесен, но безкултурието трудно разпознава и приема обществата на разумните.

Конфликтът започва още от дома, училищата. После се разпилява по университети, паланки, провинциални градчета, чужди страни. Всеки народ зрее с различни темпа, някои въобще не узряват, други изсъхват и изчезват, сякаш не ги е имало.

Пъплим по земното кълбо и се налага да пресичаме нерегулирани кръстовища. Да изчакваме бариери. Който сбърка прави наказателни обиколки от един-два века. За това мотане става дума, докато се приближаваме към 25 октомври. Ясна ли е посоката.