В неделя има референдум – искате ли България да остане в Европа или да стане отново част от СССР 2.0?
Това не е въпрос кой харесвате и кой не, кой е вице, кой колко е умен, кой каква прическа има, кой как говори.
И това може да бъде последната възможност, когато можете да упражните вота си свободно.
А тези, твърдо решили да дадат вота си за БКП 2.0 – има почивни дни, разходете се до Гърция – това може да бъде последната ви възможност да пътувате дотам без визи.
Покрай важните теми не забелязахме нещо друго в тези избори… Имаше поне седем-осем кандидатски двойки, които се превърнаха в медийно посмешище. Съществуването на подобни образи съвсем не беше прецедент, но количеството им на тези избори ни стресна…
Истината е, че тяхната изява съвсем не беше някакъв самовъзникнал порив да получат малко слава на цената на самоунижение (което всъщност те самите вероятно не преценяват като такова).
Това беше напълно организирана схема.
Първо – Някой им подготвя цялата документация, събира им подписите, преминава бюрократичните разправии.
Второ – държавата заплаща 20 хиляди евро за медийни участия, които гореспоменатият Някой умело насочва към една-две (напълно непознати и порядъчно миниатюрни) медии, които връщат, да речем, половината от тези пари обратно.
„Кандидатите“ получават, отново да речем, 5 от тези 10 хиляди евро, върнати от „медията“ и това е сума, която получават, ЗА ДА СТАНАТ ИЗВЕСТНИ, което всъщност е тяхна единствена цел…
Дотук всичко изглежда като простичка финансова схема за източване на някой друг цент от хазната…
Но въпросът е доста по-сериозен. Не е само да са ни бръкнали с един пръст в джоба.
Бъркат ни в главите.
Тези същите „кандидати“ биват канени, по закон, в национален ефир, където съвсем естествено и без да бъдат подготвяни, повтарят едно и също, важно за една определена пропаганда, ехо – „Европа е виновна“, „мир, а не война“, „винаги с Русия“ и т.н. Всичко това в най-гледаното ефирно време, естествено, не в някое нощно шоу.
Но и с това не се свършва.
В момента тези същите медийни посмешища ВЕЧЕ са със статута на известни личности. Личните им профили са с бързо надут обем от последователи, а плиткоумните им тези се изливат върху главите на „фенове“ – голяма част от които са ги последвали заради сеира, но попиват от помията, дори и без да се усещат или просто (според алгоритмите) помагат помията да се разлива повече и повече…
Ако не вярвате – една от най-колоритните дами от гореспоменатите „кандидати“ днес пуска героичен пост в подкрепа на Йотова (от позицията на колега-кандидат) и вече има хиляди реакции, без значение какви са. Което превръща този пост в истинска сензация и той цъфва на стените на милиони хора…
Всичко това превръща изборите в България във вреден риалити-формат – създават се нови модели за подражание.
Дажвей….
P.S. една молба – моля ви, не следвайте хора, защото им се подигравате. Така ги правите по-вредни отколкото иначе са.
Наистина ли ще избираме между войната и мира на втория тур от президентските избори в България? И кой е за войната и кой – за мира? Мина Киркова разгледа този и други подобни наративи и откри поразителни прилики.
„В неделя ще избираме между мира и войната“, заяви премиерът Румен Радев в коментар след резултатите от първия тур на президентските избори.
На 1 ноември (неделя) на балотаж ще излязат Илияна Йотова, която според Радев представлява “мира”, и Андрей Гюров, който явно е “войната” по думите на премиера. В първото си изявление след вота на 25 октомври президентката Илияна Йотова също се определи като “президент на мира”.
Предизборната реторика за противопоставяне на “мира” срещу “войната” не е нова или непозната – нито за самия Радев, нито за европейската политическа сцена.
Политици в Европа, познати с проруските си позиции, са използвали този наратив многократно в последните няколко години – от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна през 2022 г. ДВ провери кои са тези политици и какъв е контекстът на подобни изявления.
Виктор Орбан и “Третата световна война”
Бившият премиер на Унгария Виктор Орбан използва този наратив в предизборните си кампании както непосредствено след началото на пълномащабната война – на изборите през април 2022 г., така и на европейските и местни избори през 2024 г., а и по-рано тази година, когато той и партията му “Фидес” бяха свалени от власт от опонента му и настоящ премиер на страната Петер Мадяр.
Още през 2022 г. Орбан говори за себе си и “Фидес” като за единствен гарант за мира и просперитета на Унгария, представяйки опонентите си като “войнолюбци”, които съвместно с Европейския съюз, с който политикът имаше дългогодишен конфликт, щели да “вкарат Унгария във война”.
През 2024 г. Орбан засили реториката и вече твърдеше, че “европейските политици, подкрепящи войната, и техните унгарски слуги искат да започнат Трета световна война”. Анализ на Института “Политически капитал”за кампанията от 2024 г. показва, че проправителствени профили в Мета са инвестирали над 680 000 евро в рекламна кампания преди изборите, за да промотират точно тези послания.
Анализът сочи още, че този наратив е бил най-силно застъпен в последните седмици на кампанията, надскачайки всички останали предизборни теми, на които “Фидес” базира кампанията си.
В последната предизборна кампания в Унгария – през април 2026 г., Виктор Орбан отново представи себе си и своята партия като “гаранти за запазване на мира” и обвиняваше опонентите си, че “искат да вкарат Унгария във война”. Бившият премиер на Унгария твърдеше също, че е опитен политик, с когото страната е преживяла турбулентни времена, и затова унгарците трябва да гласуват за него.
Това е наратив, който се използва и от кампанията на Илияна Йотова, подкрепена от премиера Румен Радев, който наскоро заяви, че “светът в момента гори и не е време за аматьори на върха на държавата” и затова партията му ще гласува за “Илияна Йотова и Кирил Вълчев – за мир и сигурност”.
Роберт Фицо и “нито един патрон” за Украйна
“Ние сме мирна държава. Няма да изпратим нито един патрон на Украйна”, каза Роберт Фицо седмица преди парламентарните избори в Словакия през 2023 г., които спечели. Платформата, с която партията на Фицо “Посока” се яви на тези избори, включваше реторика за прекратяване на военните доставки за Киев, както и настояването, че “няма военно решение”на войната в Украйна.
Това е послание, което премиерът Румен Радев повтаря често от началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна.
През септември тази година словашкият премиер Фицо беше на посещение в София, след което Радев затвърди единомислието си с него: “Споделяме нашето общо виждане, че тази война няма военно решение”.
Анализ на американския мозъчен тръст “Център за анализ на европейските политики” от декември 2023 г. обаче показва, че обещанията на Фицо, че няма да изпрати “нито един патрон” на Украйна, не са били съвсем верни. Доставките от държавния оръжеен резерв на Словакия към Украйна са спрели, но нищо подобно не се е случило с частните словашки компании, които са продължили да захранват Киев с оръжие.
В България случаят е подобен. Правителството спря да предоставя въоръжение на българската армия за Украйна. „Вече сме дали достатъчно”, заяви премиерът Румен Радев през юни тази година и добави, че България понася “социално-икономически щети” от тази търговия.
Кампанията и на двете партии беше белязана от послания за “мир”. Слоганът на един от плакатите от кампанията на ССВ гласеше “Война или мир? Изборът сега е Ваш”, а друг на АзГ – “Мирът е всичко”.
Германското правителство наскоро обвини Русия за проваления опит за нападение с дрон на летището в Лайпциг. Вайдел обаче отказа да обяви Русия за заплаха и заяви, че “не е видяла доказателства” за намесата на Москва в “така наречената атака с дрон”.
Андрей Бабиш и разликата между кампанийното говорене и реалната политика
Премиерът на Чехия Андрей Бабиш през 2023 година се кандидатираше за президент срещу Петър Павел, който в крайна сметка спечели изборите. Тогава той използваше аргумента за “мира” непрестанно и базира кампанията си срещу Павел, който е бивш военен, именно на този наратив.
В дебат срещу Павел през януари 2023 г. Бабиш дори каза, че в никакъв случай не би изпратил чешки войски да защитават Полша или балтийските държави в случай на нападение от Русия срещу членките на НАТО, а че вместо това трябва “да говорим за мир”.
Две години по-късно Бабиш стана премиер. В предизборната си кампания той отново защитаваше тезата, че Чехия трябва да се бори за дипломатическо решение на войната в Украйна.
Днес обаче, след вече близо година начело на страната, Бабиш промени позициите си осезаемо. Той се отметна от обещанието, че в никакъв случай няма да изпрати чешки войски в балтийските държави, ако те бъдат нападнати, и каза преди месец, че ще го направи. Бабиш вече казва също, че мир трябва да има, но не при условията на Русия. Румен Радев също многократно е говорил за потенциалното “изпращане на войници” в Украйна.
Това не е изчерпателен списък на европейските политици, които са използвали противопоставянето на мира срещу войната в предизборните си кампании – в годините от 2022 насам са го правили и Марин льо Пен във Франция, Джордже Симион в Румъния, Херберт Кикъл в Австрия и други.
Всички тези позиции, използвани от тези политици и изразявани днес и от премиера Румен Радев, звучат по един и същи или изключително подобен начин. Те приличат поразително и на позицията на Кремъл – че войната “трябва да се прекрати”, но не и при условия, различни от руските.
Вчера видимо раздразненият Радев демонстрира колко сериозен проблем има: след като партията му е загубила 900 000 гласа подкрепа и сега от него се иска да обясни на избирателите защо трябва да подкрепят Йотова.
Само че Радев очевидно не разполага с нито един убедителен аргумент. Нито един.
Вместо да посочи конкретни качества на кандидатката, той повтаря пропагандните внушения на миризливите бакенбарди на правителствения говорител, Дугин от Тему, според когото в неделя българите уж ще избират „между мира и войната“, „между демокрацията и корупционния модел на сглобката“ и „между спокойната истина и истерията на троловете“.
Не е разбрал – избираме между мира и вУйната, между демокрацията и корупционния модел на Копринката, между спокойната истина и истерията на ивохристовските орди от тролове.
Но когато се стигне до действителните качества на Йотова, Радев предпочита да мълчи.
Кога точно тя е доказала, че умее да отстоява независима позиция? Може би когато претърпя унизителен провал с искането си за оставката на началника на НСО? Или като оплеска тотално позицията на България в ООН?
С кое свое действие е показала лидерски качества? Дали когато се отметна от собственото си изказване пред ООН, след което посред нощ трескаво публикуваше статуси, за да се разграничи от казаното? Или когато не е способна да артикулира вече 21 дни, че дроновете, които атакуваха цивилни кораби в българската акватория на Черно море са руски?
Каква самостоятелна политическа програма защитава? И как изобщо да открием такава, когато цялата ѝ предизборна кампания се върти около измислени конфликти и проблеми, които съществуват единствено в пропагандните ѝ послания?
Как точно е защитавала „българщината“? Давала е стипендии от джоба си ли или е помагала на българи, живеещи извън границите на Родината? Аз знам само за това как е попречила на университета на бесарабските българи в Тараклия, защото са подкрепили Украйна срешу руската агресия.
Именно затова Радев няма друг избор, освен да повтаря до втръсване думите „тролове“, „сглобки“, „война“ и „истерия“.
Той не може да предложи положително послание, защото кандидатката му няма какво да предложи на българското общество освен носталгия по социализма и връщане към отдавна отминали времена.
Всъщност Радев просто възпроизвежда основната стратегия на кампанията на Йотова, която последователно подменя разговора за президентските правомощия и отговорности с откровени неистини, несъществуващи противници и целенасочено насаждане на тревожност.
Първо се оказа, че кирилицата била в опасност. Йотова обяви, че политическите ѝ противници твърдели как нашата азбука ни „отдалечава от цивилизования свят“. Само че никой досега не е успял да намери публично доказателство, че някой действително е изричал подобно твърдение.
След това дойде ред на страха от изпращане на български войници в Украйна. „Имам син и внук… и докато мога, войници в Украйна няма да отидат“, уверяваше Йотова, удобно премълчавайки, че още през февруари 2025 г. Народното събрание официално беше заявило, че български въоръжени сили няма да участват във военни действия на украинска територия.
Ту кирилицата щяла да изчезне, ту българските войници щели да заминат на фронта, ту чужди знамена застрашавали държавата. И всеки път кампанията произвежда поредната въображаема опасност, срещу която Йотова героично обещава да ни защити.
А президентските избори би трябвало да бъдат състезание, в което кандидатите обясняват какво възнамеряват да постигнат, какво вече са доказали с действията си, по какъв начин ще използват конституционните си правомощия и кога са демонстрирали способността да действат независимо.
Подобен разговор вероятно би бил напълно възможен, стига в него да не участваше политическото прокси на Радев, чиято истинска задача изглежда е да му осигури трети президентски мандат.
Йотова вече достатъчно убедително показа, че предпочита да остане в сянката му, като междувременно превърна президентската институция в своеобразно подразделение на министър-председателя.
И колкото по-настойчиво Радев говори за въображаеми „сглобки“, „тролове“ и всевъзможни заплахи, вместо да обясни с какво Йотова заслужава президентския пост, толкова по-убедително доказва точно онова, което отчаяно се опитва да прикрие: че Йотова просто няма необходимите качества да бъде президент на България.
Доколкото проследявам разследването залива медиите с подробности от разстрела на Слави Бинев, опитвайки се да покаже, че това не е „мафиотско убийство“, както подаде МВР министърът Дерменджиев.
И така вече сме информирани, че дъщерята на бившия главен архитект на София Янев е дала 500 000 евро на Слави Бинев, за да уреди подялбата на общия бизнес на починалия й баща, с архитект Тихолов, приближен до БСП и Доган.
Тихолов беше назначен за кратко като министър на благоустройството в правителството на Орешарски, но след протести именно заради връзките си с Доган (той проектира сарая в Росенец) бе оттеглен.
Добре, според властта това не е мафиотско убийство. Но на мен ми прилича именно след тези обяснения на такова.
Слави Бинев публично е близък с Илияна Йотова. Като председател на някаква федерация по бойно изкуство урежда награждаването на Йотова с „осми дан“, каквото и да значи това. Публично събитие, медийно отразено.
След това като приближен до „великия приор“ на „ордена на тамплиерите“ Ралчев, от който орден Йотова е обявена за „рицар на годината“, каквото и да значат всичките тези безсмислици.
Освен това участва в събития от кампанията на Йотова и излиза на снимки. С две думи – Бинев се афишира като демонстративно близък до властта, специално до Йотова.
И този човек получава впечатляващата сума от 500 000 евро, за да уреди подалба на бизнес с друга личност близка до БСП.
Може да е чиста случайност. Може хората редовно да получават по 500 000 евро, за да посредничат за подялба на бизнеси. А може би се случва само на привилегировани хора, които са близки на овластени и дават заявки, че имат влияние.
Понякога е забавно да се гледа как хората си казват всичко, искайки уж да се оправдаят за някой провал.
За управляващите от ПБ „нямало особено значение кой ще бъде титуляр за президент“.
Може да е Йотова, може да е Гюров, може да е Луна, може да е Йоло Денев. На ПБ не им пука…
Такова унижение на кандидат не сме виждали от онова почукване по главата на Плевнелиев.
Ако Йотова иска да запази малко самоуважение, трябва веднага да си изтегли кандидатурата. Даже и уж нейните хора смятат, че няма особено значение дали е тя или друг.
За Партията Майка личностите нямат значениe. Добре дошли в 1985 г. Или в 1945 г. Все същото.
Кандидат с отпаднала необходимост. Даже на нейните хора не им пука за нея.
Политизирайте се! Нищо не е свършило. В неделя е важно да се гласува. За личност. Не за „няма значение“.
Цялата кампания на PR-ите на госпожата беше замислена около три неща: „Кандев и Картофа“, Петрохан и розови роклички, с нотки на руската песничка как лошият Гюров подписал подкрепа за Украйна. Това е.
Вместо да изкарат напред силни качества и стойност от своите кандидати, те им бяха измислили сценарий с махленски атаки:
Как Кандев бил „тъпо ченге“, как не можел две думи да обели на кръст, та чак до нелепиците, че е „гей с розова поличка“. Жалкарско и некадърно.
Говорещите глави на Радев подготвиха почвата толкова евтино, че основното „геройство“ на двойката Йотова/Вълчев се оказа фактът, че опонентите им са либерали.
А във всеки плитък ум това означава само едно – гейове!
Пиарите на Радев и Йотова през цялото време хвърляха тази стръв към неграмотните риби, с което отбълснаха всички разумни хора от себе си.
Резултатът го видяхме в статистиката: 55% от хората, завършили едва 7-ми клас, са гласували точно за Йотова. Ако и те не им се бяха вързали, не знам.
Дори клошарите разбраха, че Кандев е повече мъжкар от Чък Норис, а Гюров има прекрасно, сплотено семейство и либерта, означава свобода.
Здравите семейства от образовани хора, които не притежават фашистки наклонности да мразят различните, избират Гюров.
Докато за семейството на Йотова не знаем абсолютно нищо, освен че са я възпитали да коленичи.
От снощи насам пиарите на Йотова се чудят как да доизсипят замразения пилаф с Картофи върху Кандев, преди да му изтече срокът на годност. Толкова пари са взели за тази гениална идея!
Уви обаче, схемата не работи.
За един месец те не успяха да докажат нито една от тези малоумни измислици и номерът им да вкарат Кандев в капана да се обяснява просто не минава.
Сега пиарите на Йотова са в паника.
Ще откачат, ако в следващите 72 часа няма дебат с Кандев!
Защото, вместо да атакуват със смехотворно глупавата си тактика, в момента те са в тотален обяснителен режим за:
1. Наркобарони
2. Агресия и арестувани журналистки
3. Потъващи кораби
4. Страхливка от дебат
5. Страхливка – да не разсърди Путин
6. Цялата власт е у тях, а има – разстрели всяка седмица
7. Обитава 10 години президентството, какво НОВО предлага тя?
8. Щеше ли да бъде издигната, ако не беше станала инцидентно президент?
9. Къде е семейството на Йотова и кой всъщност е Първият господин? За Радев ли е женена в крайна сметка (както изглежда от меметата)?
10. Знае ли изобщо английски тази жена или само с Путин ще говори?
11. Ще издържи ли прическата ѝ при първия повей от дрон? ит.н.
Стана ясно и защо МВР на Демерджиев мълча и не хвана нито един купувач на гласове.
Защото ако беше хванал, щеше да лъсне истината, че се купува за Йотова – предвид блиц изтеглянето на пешките на двата болни бъбрека в политиката (Борисов и Пеевски).
Тази неделя МВР пак няма да хване никого, за да не се разкрие, че Йотова е поръчала купените гласове директно на Борисов, срещу някое друго помилване.
Тактиката на Гюров до края ли?
Мачкай, Гюров в същия дух, и никакъв дебат на Кандев!
Дръжте ги в истерия и напрежение до последната секунда и с ВСИЧКИ възможни средства!
Когато стане вицепрезидент, Кандев ще им предостави предостатъчно дебати – всеки божи ден от екрана!
От известно време отделни личности ме подканят да създам свой политически проект.
Това не е изненадващо, защото всеки българин вече има или политически проект или подкаст. Някои даже имат и двете.
Аз обаче нямам време за глупости, затова никога няма да имам политически проект.
Но имам граждански проект, в който са ме възпитали майка ми и баща ми, светла им памет. И този проект ме задължава да напиша няколко думи. Ако искате – прочетете ги.
В моя граждански проект е недопустимо държавата да се управлява от тежки простаци и изтрещелите им любовници.
В моя граждански проект е недопустимо държавната администрация да се занимава предимно с кражби и измами.
В моя граждански проект е недопустимо да бъдат пребивани жени, а после да им се обяснява, че те са си го търсили и вината е изцяло тяхна.
В моя граждански проект е недопустимо прокурори да защитават престъпници и да преследват невинни граждани.
В моя граждански проект е недопустимо да се бият учители и лекари – те трябва да са най-уважаваните хора в обществото.
В моя граждански проект хората влизат в политиката, за да дават, а не да вземат.
В моя граждански проект хората не се правят, че не забелязват отвратителната кочина, в която живеят.
В моя граждански проект грамотността е ценност.
В моя граждански проект хората не са безропотно стадо, което чака властта да му подхвърли някакви подаяния, а поредният чобанин да ги подкара с гегата.
В моя граждански проект е недопустимо справедливостта да бъде потъпквана, а посредствеността да мачка таланта.
В моя граждански проект България е страна, която понякога ражда и добри, честни, талантливи и трудолюбиви хора.
Двама 19-годишни младежи, обвинени за палежа на антени на Starlink край София, са задържани в Германия. Те са арестувани на 23 октомври край Дуисбург. Българските власти ги обвиняват, че са подпалили осем антени на 9 октомври.
Новината идва, след като Софийският градски съд разреши издаването на европейски заповеди за арест на двамата младежи. На 14 октомври прокуратурата им повдигна задочни обвинения. Два дни по-късно бяха издадени национални и международни заповеди за задържането им.
За случая се разбра от публикация на съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев. В нея той каза, че в секретен обект в България са били подпалени 11 от 17 антени на Starlink. По информация на сайта Faktor.bg става въпрос за двама чужденци с германски паспорти. Мирчев също каза, че извършителите са чужди граждани, но добави, че идват от „балканска държава“.
Какво знаем за палежа
Според разследването Тирпан Бейтула и Зека Ислам са влезли в България от Сърбия през граничния пункт „Калотина“ на 9 октомври. Те са пътували с автомобил с германска регистрация. Същата вечер двамата са напуснали страната по същия маршрут.
При пожара в района на планината Плана край София са били унищожени три от общо 18 антени на Starlink. Други пет са били сериозно повредени.
Служебно назначените адвокати на двамата обвиняеми оспориха версията на прокуратурата. Те казаха, че извършителите са били с маски и не могат да бъдат разпознати от видеозаписите.
Съдът прие, че има достатъчно данни за връзка на двамата с палежа. Като доказателства са посочени свидетелски показания и намерени веществени доказателства.
След като съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев съобщи за атаката срещу обект на Starlink край София, премиерът Румен Радевпотвърди, че се води разследване.
„Демократична България“ поиска парламентът да изслуша премиера, вътрешния министър Иван Демерджиев и председателя на ДАНС Пламен Тончев. Радев призова да се изчака приключването на разследването.
Атаки срещу Starlink в Европа
Палежът в България идва на фона на други случаи с инфраструктура на Starlink в Европа. През септември беше подпалена наземна станция край Варшава.
Литва също съобщи за опит за палеж на склад със сателитно оборудване на Starlink. Засега няма доказателства, че случаите в България и Полша са свързани.
Според германското издание Bild една от версиите е, че зад част от атаките стои групата „Daltons“. Има подозрения, че тя може да е действала по поръчка на руските разузнавателни служби.
Starlink е сателитна интернет система на компанията SpaceX на Илън Мъск. Украинската армия използва системата за комуникация от началото на руската инвазия през 2022 г.
Основният съд в Охрид освободи от обвинение Борче Ангелов и Илия Спасески за побоя над секретаря на заличеното вече сдружение „Цар Борис Трети“ в Охрид Пендиков. Делото беше върнато за ново разглеждане от Апелативния съд в Битоля, след като и прокуратурата, и защитата на двамата обвиняеми обжалваха решението за по осем месеца ефективна присъда за нанасяне на тежка телесна повреда. Пендиков беше жестоко пребит през януари 2023 г., а българската държава тогава организира транспортирането и лечението му в България.
„Всеки, който се самоопределя като българин в Северна Македония, може да бъде бит без последствия“, заяви тогава Християн Пендиков. 3 години след жестокия побой над него съдът в Охрид оправда обвиняемите. Интересното е, че това е същият съдия, който през 2025 г. осъди обвиняемите на затвор. Сега той ги оправда, и то без никакви допълнителни доказателства. Какво се промени и кой защитава българите в РСМ, коментира самият Пендиков.
„Никакви нови доказателства или разговори, просто нищо ново нямаше. Отидохме на съд и съдията ги освободи. Чакаме мотивите“, заяви Пендиков, който добави, че все още не разполага със съдебното решение.
Според него зад решението стои натискът над властите.
„В Македония е проблем да се декларираме като македонски българи, това им е проблем, проблем за измислената идентичност. Българското самосъзнание е много голям проблем в РСМ“, подчерта Пендиков.
Той заяви, че не се страхува. „Тяхната цел, на властите в Северна Македония, е да ни е страх да се връщаме там. В социалните мрежи обиди, по улицата обиди. Но това няма да мине, защото ние не се страхуваме и ясно заявяваме, че сме българи. Няма да ни уплашат, ние нашите права ще си ги търсим, докато можем в Македония, а след това – и в европейските институции. Защото Македония като претендира за членство в ЕС, тя е наясно, че трябва да изпълни критериите“, добави той.
Пендиков уточни, че няма право да обжалва с адвоката си, а това може да направи само прокуратурата. Силно се надявам това да се случи, заяви той.
Пендиков коментира и казуса с Ива Михайлова и въпроса дали тя има от какво да се притеснява, ако бъде върната в Македония.
„Да, тя има за какво да се притеснява, ако бъде върната в Северна Македония, защото властите са еднакво лоши към всеки, който се определя като българин, без значение по каква причина е в съда“, обяви той.
„Доста хора, които са се определили като българи, са били изгонени от работа, за да нямат доходи и да търсят решението как да оцелеят в чужбина“, уточни Пендиков, добавайки, че сънародниците ни в Македония живеят в постоянен натиск и репресия.
След падането на Вучич
Пендиков е умерен оптимист дали падането на Александър Вучич в Сърбия ще има положителен ефект и за ситуацията в Македония.
„След като падна Вучич, силно се надявам да се разклати столчето на „сръбския свят“, който беше контролиран пряко от Сърбия и Македония да има някакви надежди да излезе по пътя към ЕС. Като всеки нормален човек, искам Македония един ден да стане истинска правова държава“, заяви той.
Пендиков обаче коментира, че подобни граждански настроения като тези в Сърбия в Македония няма. „Реалната власт в РСМ – Мицкоски, обяснява целия проблем като двустранен с България и хората в Македония не могат да разберат, че изискването за изпълнението на критериите не е българско, а на целия ЕС“, заяви още той.
