Представители на страни от ЕС предупреждават отдавна, че Русия извършва саботажи, кибератаки и други хибридни дейности из цяла Европа, за да подкопае подкрепата за Украйна. Примерите са десетки.
България в това отношение досега съвсем не беше изключение. Покушение срещу оръжеен производител, взривове и пожари във военни заводи, два търговски кораба, ударени (единият потопен, а моряците загинали) в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, подпален секретен обект близо до София (след като българската държава е била предупредена от чужди разузнавания, но не е предприела нищо и сега дни наред си мълчи)…
По всичко това България не се отличава от Европа. Отличава се по реакцията си на руската агресия (както военна, така и хибридна). Нашите управляващи начело с президента и министър-председателя не смеят лоша дума да кажат за Русия, че дори и да споменават името ѝ, да не би да попадне в неподходящ контекст. Българската позиция към Русия е най-меката и сговорчивата в Европа (достоен заместник на орбановата).
България спря всякаква помощ за Украйна. Намерихме начин да се отличим и по отношение на санкциите срещу Русия. Под път и над път управляващите начело с президента и министър-председателя повтарят преговори, преговори и пак преговори… Сякаш не е очевидно, че единственият, който на практика отказва всякакви преговори, докато не постигне всичките си военни цели (засягащи територията и суверенитета на Украйна), е Владимир Путин.
Не е ясно, като им се иска толкова, защо досега не са започнали преговори с него и дори не са му се обадили по телефона поне веднъж. Вместо това не спират да сипят упреци срещу „военнолюбците“ в България и ЕС. А сега искат помощ от тях.
За тази си позиция Радев дочака и похвала от Кремъл: „Проявата на такава политическа воля за диалог е несъмнено много положително явление“ (Дмитрий Песков).
Но всичко това не помогна. Липсата на позиция не умилостиви агресора. Той с право я отчита като слабост и става още по-агресивен. И ето че нощес само на три мили от българските териториални води бяха ударени още два търговски кораба (единият потопен заедно с екипажа му).
Този път Радев реши да покани руската посланичка в София „на разговор“. Тук само да вметнем, че тя отдавна не трябваше да бъде посланичка заради грубостите ѝ срещу България. Иначе днешният „разговор“ с нея не е нищо повече от имитация на позиция. Първо, защото придава на Митрофанова излишна значимост – тя не е на нивото на министър-председателя. Трябваше да бъде привикана във външното министерство, където с твърд тон и съответната нота да ѝ бъде обяснено, че страната ѝ не може да прави това, което направи.
И второ, заради съдържанието на „разговора“. Ето как може да се преведе на човешки език официалното съобщение за него:
„Другарко Митрофанова, как сте? Ми защо така с тия кораби? – Кои кораби? О, ама ние нямаме нищо общо и с тия кораби, те не са били наша цел. – А, така ли? И ние така си викаме, щото нямаме никакви категорични доказателства… Ама все пак, нали – логиката… – Е, разбирам тази логика, но има и друга – може да е провокация от трета страна…“
И така цял час.
С тази абсолютно неадекватна политика утре ще ударят и териториалните ни води, или направо Варна като през 1915 година. А нашите управляващи пак ще се чудят откъде е дошъл ударът. Като си безгръбначен, никой не те зачита и уважава – нито приятели, нито врагове.
От кой български и чуждестранен политик се учи Андрей Гюров? Кои политики на Радев смята за грешни? Защо му е лесно да нарече Русия „агресор“, а САЩ – не? Защо не е бил в казарма? Интервю на ДВ.
Г-н Гюров, кажете нещо хубаво за Вашия основен опонент – г-жа Илияна Йотова.
Андрей Гюров: Г-жа Йотова е един политик с дългогодишен опит, който изпълнява своите конституционни задължения в последните два мандата.
По какво се различавате?
Андрей Гюров: Точно по това, което казах – аз не съм политик от кариерата, аз съм човек, който се е изградил предимно в частния сектор. Бил съм банкер, преподавател, идвам от академичната сфера и от тази гледна точка съм абсолютно независим като подкрепа и като виждания за развитието на страната, встрани от всякакви предишни политически обвързаности.
Президентът не е точно обединител, но той е човекът, който задава хоризонта. Какъв според Вас трябва да бъде националният идеал на държавата?
Андрей Гюров: Националният идеал на държавата трябва да бъде това ние да бъдем една държава, която е свободна и има правото на избор за своето развитие, държава, която може да отстоява националния си интерес и този на своите граждани.
По какъв начин?
Андрей Гюров: В сегашната политическа обстановка единственият начин да осигурим свободата, сигурността и благоденствието на българските граждани е да бъдем част от силни съюзи – както икономически, така и отбранителни.
Тази седмица Владимир Путин и Доналд Тръмп се разбраха за внос на дизел. Това торпилира общите западни санкции, които до този момент бяха единодушни. Как трябва да реагира бъдещият президент?
Андрей Гюров: Както вече казах, ние трябва да работим за това да имаме една силна европейска позиция. Тя винаги е била към запазване на нашите трансатлантически партньорства от позицията на един равноправен партньор, който винаги може да казва, когато не е съгласен с определено поведение и когато вижда, че то може да застраши целите, които сме си поставили. А целите са да живеем в един сигурен свят, където властва силата на правото, а не правото на силата. От тази гледна точка ние трябва винаги да казваме ясно каква е нашата позиция.
И тук европейската позиция е много ясна и категорична. България трябва да подкрепя тази позиция еднозначно. А тя е, че трябва да се работи винаги с план, да се спазва международното право. Принципът на „политика на сделките“ не внася спокойствие, не внася икономическа сигурност. Напротив, създава непредвидимост. Тази непредвидимост се усеща както в засилването на конфликтите, така и върху благосъстоянието на хората през повишаването на цените на транспорта, на енергийните продукти, което води до влошаване на живота на всички европейски граждани.
Въпрос от аудиторията ни: Защо е толкова лесно да наречете Русия агресор, но САЩ – не?
Андрей Гюров: Защото това не е въпрос на мнение, това е въпрос на резолюция на Общото събрание на ООН, което казва, че войната на Русия срещу Украйна е агресия. Такава резолюция няма по отношение на ударите на САЩ срещу Иран.
На сцената по време на Общото събрание на ООН излезе и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху. Десетки делегации, сред които и няколко европейски, напуснаха залата. Причините са свързани с войната в Газа. Трябваше ли според Вас българските делегати да напуснат залата?
Андрей Гюров: България има добри отношения както с Израел, така и с Палестинската автономия, която сме признали още през 1988 г. От тази гледна точка ние, заедно с нашите съюзници, трябва да бъдем мост към намиране на път към мира в Израел. За да може това да се постигне, трябва да се следват стъпките от плана, който беше приет миналата година. Там усилията на Николай Младенов доведоха до конкретни резултати.
За съжаление, това, което виждаме в момента, е, че има примирие на хартия, но то не се спазва. Следващите етапи и стъпки трябва да бъдат направени. Пълно разоръжаване на Хамас и в същото време формирането на преходно правителство. Естествено, трябва да има възпиране както от едната, така и от другата страна. Знаем, че след подписването на примирието все още има много жертви. Около 1400 палестинци са били убити след подписването на примирието, което показва, че от двете страни трябва да има деескалация, за да може да се придвижат следващите стъпки от мирния план.
Конкретен въпрос от социалните мрежи: Съразмерен ли беше отговорът на Израел след терористичните атаки от 7 октомври?
Андрей Гюров: Според мен отговорът не беше съразмерен. Разбира се, че Израел може да защитава своето население и своята териториална цялост и да отговори на терористичните атаки на Хамас, но за да може да имаме моралната позиция, от която да говорим за борба с тероризма, трябва да се съобразяваме също и с международното право и запазване сигурността и живота на мирното население на Палестина.
Имаме въпрос от журналиста Александър Андреев: Къде би била Вашата първа задгранична визита?
Андрей Гюров: Това ще го обсъдим много внимателно с хората от моя екип. Мисля, че ще бъде в Европа.
Като президент какво бихте казали на нацията за случая „Петрохан“, какви са Вашите основни изводи?
Андрей Гюров: Моите основни изводи са това, че институциите в България трябва да работят прозрачно и да предоставят цялата информация на българските граждани тогава, когато имат сигурна, проверена и точна информация и всичките усилия трябва да бъдат насочени в тази посока: да не допускаме в бъдеще да се случват такива трагедии. А това става само със сериозна работа и с прозрачност. Всички данни трябва да бъдат представени на българските граждани.
Кои институции имате предвид, когато казвате, че е трябвало да бъдат прозрачни в работата си по този случай?
Андрей Гюров: Според мен разследващите органи, както и прокуратурата. Тези пресконференции, които видяхме, при положение, че няма завършени експертизи, при положение, че няма яснота нито около мотивите, нито около извършителите, да правят внушения – това не помага за внасяне на спокойствие в нашето общество. Напротив, внася разделение и страх. И то в един много критичен момент. Тогава, когато страната отново е изправена пред един важен избор за своето бъдеще.
Президентът има определени правомощия, свързани със съдебната система. Вие бихте ли проявили твърдост и смелост да не подпишете указа за назначаването на главния прокурор, който бъде избран, ако той не отговаря на стандартите за почтеност и честност?
Андрей Гюров: Това, което ние казваме винаги, е, че искаме да работим за това да имаме една проактивна, прозрачна президентска институция, която предлага решения преди да се стигне до проблема, която не седи от другата страна на бул. „Дондуков“ с вето в ръка само за да бъде в опозиция.
Затова ще следим много внимателно с целия екип как протича процесът по изслушването и избирането на кандидатите във Висшия съдебен съвет и ще мислим как – чрез възможностите, които имаме, да изразяваме мнение преди да се стигне до това да се предложи един нов главен прокурор, който не отговаря на обществените очаквания. И както казвам винаги в срещите с гражданите, президентът трябва да бъде гласът на народа. Той трябва да го чува първо преди да може да го изразява, така че тук ще се допитаме и до всички граждански организации, до всички организации от съдебната система.
Със сигурност нашата цел е да бъдем изразител на това мнение и да го отстояваме по всички начини, предвидени в Конституцията и в правомощията на президентската институция. Целта е да имаме един независим, почтен главен прокурор.
Настоящето правителство с премиер Румен Радев управлява вече близо половин година. Коя от политиките му намирате за неправилна или грешна?
Андрей Гюров: Това, което ние видяхме като заявки в предизборната кампания и в стъпването на новия редовен кабинет, беше, че той ще се бори с повишението на цените, че ще свали цените с 15% и ще разгражда модела на олигархията. За съжаление, виждаме точно обратното. Цените продължават да растат, има хаотични мерки, които не помагат за овладяване на растежа им. Напротив, това става с повече непредвидимост, по-високи бюджетни дефицити, раздути административни разходи. И това не внася спокойствие, не дава предвидимост на домакинствата и на бизнеса, за да могат да планират своите разходи. И в определени случаи води до наливане на бензин в огъня на цените. Другото, което виждаме, е не само, че не се разгражда олигархичният модел, а напротив – виждаме концентриране на власт, което винаги има белезите на тръгване в посока към автокрация. Тоест: един учебник – да казваме кои медии са удобни, кой може да задава въпроси. Това са наистина тенденции, които са особено притеснителни. И една президентска институция трябва да може да казва „не“, когато вижда тръгване в посока, която не е в интерес на българските граждани.
Въпрос за българите, които живеят в окупираните от Русия територии в Украйна – получаваме сигнали за репресии, за ограничаване възможностите за себеизразяване. Какво може да направи президентът там? И бихте ли влезли потенциално в билатерални разговори с Русия по този въпрос?
Андрей Гюров: Аз мисля, че е необходимо тогава, когато говорим за защита на сигурността и интереса на българските граждани, също да имаме предвид, че в тези територии има много голямо българско население. На цялата територия на Украйна, но дори концентрирано в областите, които са окупирани в момента, има около 250 000 българи по различни оценки, които в момента нямат право да учат на български език, които биват репресирани и със сигурност тук трябва да се предприемат всички възможни действия. Доколко в момента дипломатически усилия в тази посока биха дали някакъв резултат е под въпрос – при положение, че Русия ни е обявила за вражеска държава. Но със сигурност тези българи не трябва да остават извън фокуса на българското правителство, на президентската институция.
Бихте ли говорили с Владимир Путин на президентско ниво?
Андрей Гюров: Като президент бих направил всичко, което е необходимо, за да подпомогна това тези българи да се чувстват защитени и да се чувстват спокойни. Ако това е на масата, разбира се.
Как оценявате досегашната политика на България към Северна Македония и смятате ли, че нещо трябва да се промени в позицията на страната?
Андрей Гюров: Придвижихме въпроса от двустранна основа към европейско ниво и тук нашата позиция е изключително ясна. Тя е в полза на това Северна Македония да стане пълноправен член на Европейския съюз тогава, когато изпълни всички условия по споразумението, както е предвидено от френското предложение, което включва вписването на българите в конституцията на страната. Това обслужва и двете страни от гледна точка на това, че помага да се защитят интересите на българското малцинство в Северна Македония и ѝ дава път към присъединяване към голямото европейско семейство. Това трябва да бъде подходът, който България защитава в предстоящите години.
Въпрос от нашата главна редакторка Даря Попова-Витцел: От кой български и чуждестранен политик се учите?
Андрей Гюров: Винаги съм се учил от правителството на Иван Костов и от президента Стоянов. Това са политиците, които поставиха България на пътя, който ни доведе дотам днес да бъдем членове на най-силния икономически съюз и на най-силния отбранителен съюз. Много от постиженията, които имаме в момента, се дължат на визията и на действията на тези политици. В международен план винаги съм харесвал президента Макрон и неговото лидерство.
Въпрос и от нашата кореспондентка в Берлин Деница Тоширова по отношение на младите хора: Каква част от исканията на младите протестиращи от 2025 г. не бяха адресирани, а трябва да бъдат?
Андрей Гюров: Тези теми изкристализират във всички наши разговори. Това, което най-вече искат младите хора, за да градят своето бъдеще в страната, а не да гледат към чужбина, е да имат спокойствие, да имат правила, които да важат за всички по един начин. Има две системи, които имат нужда от незабавни реформи – на здравеопазването и на образованието. Това са две теми, за които винаги ни питат младите хора, когато мислят и планират своето бъдеще. А именно – къде ще могат да учат децата им и как ще могат да получат медицински грижи, ако се наложи. Това са две системи, които имат нужда от реформи. Ние имаме изградени екипи и в двете области още от служебния кабинет и мислим проактивно да предлагаме решения в тази посока.
По време на своите близо 9 години като президент г-н Радев влезе в остри битки с управляващите. Вашият подход като президент какъв би бил?
Андрей Гюров: Моят подход винаги е бил диалогичен и институционален. Това, което аз мисля, че съм показал, че мога да правя добре, е да изграждам добри екипи и да предлагам конкретни решения. И като човек, който няма кариера в политиката, не обичам да говоря за светло бъдеще, което винаги остава някъде напред във времето, а да говоря за конкретни реформи, срокове и план за действие. И това би бил подходът, който аз ще използвам в президентството. За да бъде добър балансьор, един президент трябва да подкрепя правителството тогава, когато то предлага правилни мерки. Но също трябва да има много ясен глас, когато действията на мнозинството вървят в посока, която не цели подобряване на живота на българските граждани. И да налага вето тогава, когато има явни действия, които са встрани от посоката и визията, която имаме за развитието на страната.
Така че проактивни действия, разговори, предлагане на решения преди да се стигне дотам да трябва да се налага вето – това е подходът, който ние ще застъпваме.
Можем ли да Ви видим с вдигнат юмрук?
Андрей Гюров: Можете да ме видите с протегната ръка, но тогава, когато се наложи, винаги съм поемал отговорността на силни и ясни позиции.
Последен въпрос от колежката Мария Илчева: Как ще убедите онези 30% колебаещи се гласоподаватели да направят избора за Вас?
Андрей Гюров: Бих казал, че наистина тези избори не са за личността. Тези избори са за кауза и за посока. И тези хора трябва да изберат за себе си каузата и посоката, която отговаря на тяхната представа в каква България искат да живеят. Дали искат да живеят в една европейска, демократична, сигурна, просперираща държава и да гледат напред към бъдещето, а не към миналото.
На #Русия не й пука дали Йотова ще спечели изборите. За Путин е важно Радев да остане премиер – властта е в правителството. Президентската позиция на #България е ялова за Русия.
Москва се интересува от ескалация с #ЕС и #НАТО. Кампанията срещу Европа върви от хакерите и левичарските диваци, които яхнаха протестите във Франция, през децата на ЩАЗИ – АфД в Германия, та чак до потопените кораби край България.
Явно е, че Русия иска да превърне нашите териториални води в сива зона, от където търговията на Украйна да бъде блокирана.
България в момента е най-слабото звено на НАТО в Източна Европа – неадекватно, про-руско правителство, продънена от шпиони и русофили армия, неадекватна техника и военна доктрина, апатично население – рецепта за пълна политическа катастрофа.
Русия вече ескалира максимално до “прага на войната” у нас – ежемесечни хакерски атаки, подпалени военни складове, четири ударени кораба и подпалени инсталации на Старлинк – всичко това само за 1 месец.
Не е нужно да си експерт, за да схванеш картинката. България е напълно компроментирана външнополитически, а правителството й я изважда от структурите за отбрана на НАТО и ЕС, за да улесни хибридните атаки на Русия.
Цената ще я плащаме ние и нашите деца. Тези, които днес обслужват руските интереси, прибират финансовите си дивиденти с пълни шепи, а едновременно с това закопават държавните ни финанси. Целта е икономически и социален колапс, който окончателно да превърне страната ни в куха обвивка, пълна с руски паразити.
Експерти по сигурността коментираха, че Русия може да използва Естония или Латвия за по-директна ескалация с НАТО, но на мен ми се струва, на фона на всичко у нас, че ние ставаме по-вероятната и лесна цел. Времето ще покаже.
Снимка: БГНЕС Стига с половинчатите мерки и плахата реторика да не обидим Кремъл
Втора атака срещу кораби в Черно море в изключителната икономическа зона на страната ни, този път още по-близо до териториалните ни води, втори потопен кораб и още повече напрежение.
Ситуацията е толкова сериозна, че този път правителството вече се видя принудено да привика руския посланик Елеонора Митрофанова за разговор, макар че премиерът Румен Радев пак направи дебело подчертаване, че няма засега „солидни и ясни доказателства, за да предявим обвинения към която и да е от страните“.
По думите му все пак „логиката сочи“, че ударите са били в полза на Руската федерация.
Плахо, внимателно и деликатно отношение от министър-председателя в момент на толкова груба провокация.
Властите в България трябва най-сетне да приемат сериозно ситуацията, в която се намираме, и да престанат да си играят на „хайде да не обидим руснаците“.
Това, което се случва на по-малко от 1000 километра от България, е война. Война, предизвикана от Русия, която обаче Русия все още не печели въпреки по-големите си ресурси и уж по-силната си армия.
Затова и Кремъл е принуден да прибягва към сегашните си тактики.
Тези удари в Черно море не целят само да блокират търговията на Украйна и износа на зърно. Те са също така много ясна и премерена провокация за Европа и за България в частност – напомняне, че войната е близо и ако не искаме да ни застигне, не трябва да се намесваме – това е посланието.
Проблемът е, че ние в момента наистина много ясно не се намесваме.
Сегашното правителство на България е изключително неутрално ориентирано по отношение на конфликта, подкрепата ни за Украйна е все по и по-символична, а представители на властта вече не се притесняват да правят разграничения между България и ЕС.
И междувременно страната ни преживява едни от най-сериозните провокации от руска страна от началото на руската пълномащабна инвазия през 2022 г. На фона на всички коментари от Кремъл колко се радват на изказванията на Румен Радев за мир и дипломация.
Може би българските управляващи е добре да се замислят, че техният подход май май… не работи. Че ние може да веем знамето на мира и да говорим за дипломация, проповядвайки неутралитет в един конфликт с много ясен агресор, но същият този агресор на още от 2022 г. насам ни е обявил за „неприятелска държава“.
И е крайно време да приемем този факт и да се държим съобразно него.
Неудобната за управляващите, а и за немалко българи истина е, че Русия е заплаха за сигурността на България.
Няма братушки, няма славянска дружба. Русия е голяма, империалистически настроена сила, която е близо до страната ни и ни възприема като територия на своите интереси.
Нещо повече – Кремъл многократно се е опитвал да се меси в българската политика, като тук сме редовна цел на руската пропагандна машина.
На наша територия са извършвани диверсии и саботажи (всички тези пожари в цехове за оръжия не се случват от нищото), а журналистически разследвания са показвали как агенти на ГРУ са обучавали проруски организации на военна подготовка.
Русия има своите интереси в България и те включват да сме сателит на политиката на Москва. Нищо повече от това. Ако някой смята, че това съответства на българския национален интерес, толкова по-жалко.
Ако българското правителство обаче иска да защити нашия си национален интерес, трябва да започне да възприема тези провокации и опити за влияние на Кремъл у нас именно като заплаха.
Само преди около месец министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че България нямала нужда да се включва в антидрон инициативата на НАТО, тъй като вече изпълнява сходен проект по линия на ЕС и това би разпиляло ограничените финансови възможности на Министерството на отбраната.
Сегашната ситуация може би трябва да дойде като дебел намек за това колко неподходяща е била тази оценка и да накара хората в Министерството на отбраната да преосмислят позициите си по въпроса.
Но не е само това. Страната ни има сериозна нужда да започне да разработва своя програма за дронове, да участва по-активно в международни партньорства в сферата на отбраната и още повече – да започне да действа в много по-голям синхрон с Румъния за защитата на Черно море, тъй като това е директен наш интерес.
София и Букурещ трябва съвместно да поставят въпроса в НАТО, включително и чрез задействането на чл. 4 от Договора на Алианса, който предвижда свикване на консултации, когато възникне опасност за сигурността на държава членка.
Колкото по-хлабава и несигурна в момента е реакцията на България на заплахи като сегашната с атаките срещу кораби в икономическата зона на страната ни в Черно море, толкова по-лош сигнал даваме за защитата на националния ни интерес – както към партньорите, така и към Русия.
Привикването на посланик Митрофанова е добро начало, но в никакъв случай не трябва да се спира дотам. Напротив – трябва да се спре с шикалкавенето, трябва да се посочи ясно, че подобно поведение от страна на Русия е неприемливо и ще има последствия от него.
Иначе реакцията на правителството няма да е с нищо по-добра от това просто да си свалим гащите… за пореден път.
Днес, когато кораби, складове, антени изчезват взривени ни трябва съвсем малко историческо познание – за да разберем как да се спасим от степната чума.
В началото бе Георги Димитров – руски агент, който като започна да осъзнава делата си – отпадна по необходимост с малко живак. Преди него се бе осъзнал Трайчо Костов, че едно е да сме братя, но сиренето е с пари – и Сталин му свети маслото.
След това премиер бе Вълко Червенков – и той един ден бе привикан в Кремъл да му кажат, че часът му е свършил.
След това дойде Живков – изкара цели 35 години, за да му каже руският посланик: “Пора!” и той да загледа смаяно.
След това бе Луканов – който дръпна килимчето на Живков. Провали се с поетите ангажименти – свалиха го първо студентите, а след това Кремъл и неудобен за всички – пое към края си.
Следващият червен премиер Виденов отказа да сдаде тръбите на Булгаргаз на руския премиер Черномирдин – и загърмяха банки, на които червената власт беше вече запалила фитила със своята въпиюща некадърност. И Виденов си отиде.
Гоце изкара два мандата, защото за разлика от Виденов сдаде каквото можа от българската енергетика на Русия с тройния си шлем.
Борисов в началото стъпа накриво и реши да спре тези енергийни проекти, но го удари остра енергийна криза чрез руската ДПС агентура. Та се наложи да поеме енергийни ангажименти към Кремъл – за да се върне на власт.
Междувременно новият червен премиер Орешарски имаше основна задача да прокара Южен Поток – за да помогне на Путин да довърши Украйна. И комунистическото мнозинство със Станишев и Доган трескаво превеждаше спуснатите текстове от Газпром в закон. И избра по поръчка Пеевски в ДАНС, за да изнесе целия архив на МВР (операция “ Червей”). Знаем накъде. Но САЩ и ЕС спряха Южен Поток и Орешарски стана излишен.
А банката на властта – с мустакатия бос – фалира, както тези през 1996 г: заради неизпълени заповеди от Кремъл. Никой в държавата не попита – защо банката на Путин, която бе собственик на 10% от капитала й не се жалва за фалита. Не, на нея просто й бе подарена БТК. Както по-рано Булгартабак.
Борисов – с научен урок – трескаво пое ангажиментите за новия “турски” поток: с невиждана бързина построен от нелегално пребиваващи руски и беларуски работници под Саудитска маска. Но не само ни прецака с газа – по време на неговото управление разцъфна монопола на Лукойл, докато бичеше карти с неговия шеф. Чрез който днес Русия продължава да ни държи.
Радев бързо поправи “щетите”, които кабинетът “Петков” извърши с опита ни да се отскубнем от Газпром и бързо ни закрепости пак към Кремъл с “Боташ”.
Отделно сигурно е получил медал за трайно приземяване на нашата авиация към съветската техника – за близо две декади като шеф на ВВС и главнокомандващ.
Та ето ни днес къде сме – след няколко месеца диверсии Радев за първи път в условно наклонение промълви името на причинителя. А НАТО и ЕС ползва само за отдушник и “баланс”.
Какъв е изводът от 80 години червена – явна или прикрита – власт?
Че няма оправия, ако не спрем тази простотия – руски агенти да управляват България.
Е, уважаеми сънародници, може да отворите шампанското. Докато нашето беззъбо управление на пребоядисани „борци срещу олигархията“ тихомълком целува ръка на Кремъл, лобира за отпадане на санкции срещу руски олигарси и симулира държавност, Москва ни изпрати най-топлите си поздрави.
Буквално на прага ни – на едва 15–18 мили от Бяла и Крапец!
Официалната новина е ясна: поредни удари с дронове по търговски кораби в Черно море, точно пред българския бряг. Един ударен, втори потънал, ранени моряци, спасителни жилетки в морето. Пълна морска блокада на крачка от българските териториални води.
**Каква великолепна благодарност само!**
Нашите пишман управници – същите тези, които уж щяха да „изчегъртват статуквото“, а се оказаха най-обикновени мутро-копейки на повикване – паднаха на колене пред руския интерес, гласуваха индулгенции и спасяваха капиталите на чужди магнати. И как им се връща услугата?
С дронове в задния двор. С плаващи мини и превръщане на Черно море в руско стрелбище, където нито един застраховател или корабособственик вече не смее да припари!
**А сега помислете какво следва за Бургас и цялата държава:**
Когато корабоплаването край бреговете ни бъде напълно парализирано от руския терор, какво точно ще зарежда рафинерията в Бургас? С какво ще пълни танкерите нефтохимът? С въздух под налягане или с кухите декларации на нашите безгръбначни министри?
Цялата икономика на региона и енергийният баланс на страната са поставени на дузпата, докато нашите управници „свикват съвети“, мънкат половинчато пред камерите и треперят от страх да не би да обидят Москва, произнасяйки на глас кой всъщност пуска дроновете.
Вместо твърда позиция, национална сигурност и защита на българските морски коридори – тотална капитулация и сервилност. Защото е много по-лесно да играеш ролята на момче за поръчки на чужди олигарси, отколкото да управляваш суверенна европейска държава.
Е, получихте си „благодарността“.
Честито на управляващите „патриоти“. Платихте цената с националната ни сигурност, а сметката отново ще я плащаме всички ние на бензиностанциите и в магазините.
Аз съм добре информиран русофил, без да съм Путинофил. Не се е налагало – трябваше да представлявам страната си.
Радев и Йотова са зле информирани русофили. Разликата е съществена. Аз се опитвам да разбирам Русия, да прогнозирам поведението ѝ, да оценявам рисковете и ползите от едно или друго действие. Такъв студен анализ, в който няма емоции, а има реални стойности – риск, ползи, заплахи, прогнзи.
При Йотова и Радев има атрофирани идеологически рефлекси, които често и очевидно надделяват над анализа на фактите.
Мислят си, че като са внимателни в оценките си към Москва, тя ще им отвърне със същото. Наивници.
Колкото и да викат Митрофанова, руските властимащи разбират от действия, не от дипломатически „тънкости“. Тя ще разговаря с Радев, ще отрече всичко, той ще изрази загриженост и… толкова. Руските служби изобщо не се впечатляват от подобни ритуали. Те оценяват реакцията на отсрещната страна по съвсем други критерии: какво може да си позволят, какъв риск поемат и каква цена ще платят. И винаги знаят, че ще им се размине, което насърчава следващата акция.
Предишните кораби бяха атакувани на над 100 км от брега. Сега само на 13 мили, на миля отвъдтериториалните ни води. Затова е въпрос на време да опитат да атакуват кораб дори в българските териториални води.
Вече виждаме съобщения за проникване и атаки срещу комуникационна инфраструктура, свързана със Starlink и с военни обекти. Става дума за секретен военен обект и това ще постави още по-остро въпроса за сигурността на военната инфрастуктура на НАТО, която играе критична роля при защитата на страната.
А тази сигурност зависи от способността на българските служби да защитават стратегическата инфраструктура. Щом са установили, че са двама маскирани, значи са могли да опазят тези секретни обекти. Но ако пак чакат безспорни доказателства, че това е руска операция, ще поканят ГРУ, ФСБ и СВР да предприемат още по-дръзка стъпки.
Защото проблемът не е само в конкретния случай. Проблемът е в натрупаното с години бездействие, включително при Радев и Йотова, което създава условия България да бъде удобна входна точка за руски разузнавателни и агентурни мрежи в Европа. По същия начин, по който зависимостта от руския тръбен газ превърна енергетиката в инструмент за политическо влияние, институционалната слабост превръща сигурността в уязвимост.
Радев и Йотова би трябвало да си спомнят примера на генерал Иван Колев и Иван Вазов. Това са хора, които са изпитвали симпатии към Русия, но когато руската политика и руските войски са застрашавали България, са поставяли Отечеството над идеологическите си чувства. Истинското родолюбие не изисква да мразиш Кремъл. Изисква да не позволяваш на руската държава да застрашава България.
Точно тук е проблемът на Радев и Йотова. Русия дестабилизира България пред очите, а реакциите на българските институции остават нерешителни и често неубедителни. Така се създава впечатлението, че Кремъл може да действа с относително нисък риск.
А на Путин са му нужни пропагандни победи, демонстрации на безсилието на НАТО и доказателства, че може да притиска отделни държави членки. България е особено удобна сцена, когато очакваната цена на подобни операции изглежда ниска.
Познавам начина на мислене на тези хора. Затова предупреждавам: докато не ограничите агентурните мрежи, не възстановите способността на службите да защитават държавата и не покажете, че всяка враждебна операция има цена, Москва ще продължи да се отнася към България като към васал.
Предупредени сте. И последен жокер – няма да стане със същите хора, които в момента ръководят службите. Компрометирани са.
Дипломацията има смисъл, когато е подкрепена със способности, достоверно разузнаване и воля за действие. Без тях тя е просто декор, зад който националната сигурност постепенно се разпада.
Четири търговски кораба са поразени при две поредици от атаки край България в рамките на седмица. Последните два удара са от 13 октомври, а единият кораб потъна. Има сериозни съмнения за руска намеса, но извършителят не е установен.
Премиерът Румен Радев обяви, че ще извика руския посланик Елеонора Митрофанова и ще разговаря с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. България вече е поискала съюзническа подкрепа за разследването. Но достатъчни ли са тези действия и има ли страната основания да задейства член 4 на НАТО? Какво би последвало и може ли Алиансът да действа без подобно искане?
Какво представлява член 4 на НАТО?
Член 4 от Северноатлантическия договор предвижда държавите членки да се консултират, когато според която и да е от тях са застрашени териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някой от съюзниците.
Това е механизъм за политически консултации, а не за автоматична военна намеса. Той позволява на държавата, която смята сигурността си за застрашена, да представи информацията, с която разполага, и да обсъди със съюзниците възможните мерки.
За задействането на член 4 не е необходимо да бъде доказано кой стои зад дадена заплаха. Не се изисква и вече да е извършено въоръжено нападение. Достатъчно е държавата членка да преценява, че съществува заплаха за сигурността на някой от съюзниците.
Според официалните разяснения на НАТО всяка държава членка може сама да поиска консултации. След това въпросът се разглежда в Северноатлантическия съвет – основния политически орган на Алианса. Обсъжданията могат да доведат до съвместни решения и конкретни действия, но това не е задължително.
Как България може да поиска член 4?
България може официално да поиска консултации в Северноатлантическия съвет чрез постоянното си представителство в НАТО в Брюксел. Държавите членки поддържат постоянни делегации в централата на Алианса, което позволява обсъжданията да започнат в кратки срокове.
За отправянето на искането не е необходимо предварително съгласие от останалите съюзници. Правото принадлежи на всяка държава членка.
Северноатлантическият договор не определя кой български държавен орган трябва да вземе вътрешното решение за подобно искане. Това се урежда от националните правомощия и процедури. Затова не може да се твърди, че договорът изисква непременно отделно решение на Министерския съвет или парламента.
Важно е и разграничението между искането за консултации и решенията, които могат да последват. България може сама да задейства член 4, но не може едностранно да задължи НАТО да изпрати допълнителни сили или да започне операция.
Всички общи решения на Алианса се вземат с консенсус. Това означава, че те трябва да бъдат приемливи за всички държави членки.
Има ли България основания да задейства член 4?
Повторните атаки срещу търговски кораби в близост до българския бряг могат да бъдат основание за консултации по член 4. Договорът не поставя изискване за определен брой инциденти или за доказано въоръжено нападение. Решаваща е преценката на България дали сигурността ѝ е застрашена.
Задействането на член 4 обаче е политическо решение, а не задължение. То не означава, че НАТО ще приеме автоматично българската оценка за заплахата или ще предприеме конкретни военни действия. Това зависи от обсъжданията и решенията на съюзниците.
Може ли НАТО да действа, без България да задейства член 4?
Да. Официалното искане по член 4 не е задължително условие за обсъждане на заплахи или за изпълнение на вече одобрени съюзнически дейности.
Консултациите между държавите членки са постоянна част от работата на НАТО. Те могат да бъдат официални или неформални. Северноатлантическият съвет обсъжда въпроси на сигурността и без да е задействан член 4.
Това означава, че България може да търси подкрепа за разследването, обмен на информация и допълнителни мерки за наблюдение чрез съществуващите механизми на Алианса. Именно такова искане за техническа помощ беше отправено към НАТО и Европейския съюз на 12 октомври, преди последните два удара.
НАТО разполага с постоянни военноморски сили и структури за наблюдение и координация. Военноморското командване на Алианса отговаря за съюзническите морски операции. Към него работи и NATO Shipping Centre, който осигурява връзка между НАТО и търговското корабоплаване.
През октомври 2025 г. Алиансът прие обновена морска стратегия. Сред нейните приоритети са откриването и противодействието на заплахи в морето, по-добрият обмен на информация и установяването на отговорността за инциденти.
Тези способности обаче не означават, че НАТО може безусловно да изпраща сили или да започва нови операции. Военните командвания действат в рамките на предоставените им правомощия и одобрените задачи. Когато дадена нова мярка изисква политическо решение на Алианса, то трябва да бъде взето с консенсус.
Следователно България може да получи съюзническа подкрепа и без член 4. Официалното му задействане би означавало, че заплахата се разглежда по специално предвидената в договора процедура.
Защо ударите по корабите не задействат автоматично член 5?
Член 4 и член 5 уреждат различни ситуации.
Член 4 предвижда консултации при заплаха за сигурността. Член 5 се отнася до колективната отбрана при въоръжено нападение срещу държава членка в обхвата на договора.
При член 5 съюзниците се задължават да окажат помощ на нападнатата държава. Всеки от тях предприема действията, които смята за необходими. Те могат да включват използване на въоръжена сила, но договорът не изисква всички държави автоматично да предприемат еднакви военни действия.
Официалните разяснения на НАТО уточняват, че член 4 не е задължителна предварителна стъпка за прилагането на член 5. Задействането на член 4 също не означава, че непременно ще бъде разглеждана колективна отбрана.
При атаките край България има и съществено правно разграничение. Ударените търговски кораби плават под чужди флагове, а съобщените местоположения на последните инциденти са извън българското териториално море.
Според Конвенцията на ООН по морско право териториалното море може да се простира до 12 морски мили от определените изходни линии. Изключителната икономическа зона има различен статут. В нея крайбрежната държава упражнява определени суверенни права и юрисдикция, но не и същия суверенитет, който има в териториалното си море. Затова нападение срещу чуждестранен търговски кораб в близост до българския бряг не представлява само по себе си въоръжено нападение срещу България по смисъла на член 5.
За преценката на конкретен инцидент са важни характерът на нападението, засегнатият обект и неговото местоположение. Член 6 от Северноатлантическия договор определя географския обхват на колективната отбрана.
Това обаче не ограничава правото на България да поиска консултации по член 4. За тях не е необходимо да са изпълнени условията за колективна отбрана.
България вече е използвала член 4
На 24 февруари 2022 г., когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, България беше сред осемте държави от НАТО, поискали консултации по член 4. Останалите бяха Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.
През септември 2025 г. Полша задейства същата процедура след нарушение на въздушното ѝ пространство от руски дронове. По-късно същия месец Естония поиска консултации след навлизането на три руски изтребителя в нейното въздушно пространство.
Според публикуваната от НАТО официална хронология член 4 е бил задействан девет пъти от създаването на Алианса през 1949 г. до септември 2025 г.
Консултациите могат да доведат и до конкретни отбранителни мерки.
През 2003 г. Турция поиска подкрепа заради опасенията от последиците на войната в съседен Ирак. НАТО прие пакет от отбранителни мерки и проведе операцията „Display Deterrence“.
През 2012 г., след смъртоносни инциденти по турско-сирийската граница, Алиансът се съгласи с разполагането на системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в Турция.
Тези случаи показват, че член 4 не се изчерпва с политически разговори. Той може да бъде последван от реални отбранителни действия, ако съюзниците постигнат съгласие за тях.
Трябва ли България да поиска член 4 сега?
Русия води война срещу Украйна, но последиците от нея вече се усещат опасно близо до българския бряг. Четири търговски кораба са поразени за седмица, а един от последните потъна на около 28 километра от България. Сериозните подозрения, че зад атаките стои Русия, не могат да бъдат пренебрегнати само защото разследването все още не е приключило. Ако руската отговорност бъде потвърдена, това би означавало, че Москва нанася удари по граждански кораби в непосредствена близост до територията на държава членка на НАТО.
Тревожното е не само разстоянието, но и повторяемостта на нападенията. При подобна близост следващ удар може да засегне български кораб, спасителен екип или обект на българска територия. Рискът от разширяване на последиците от руската война срещу Украйна вече не е абстрактен.
Именно затова член 4 има значение отвъд обичайните дипломатически консултации. Задействането му би било политически сигнал, че България няма да приема за нормално предполагаеми руски удари по кораби на десетки километри от брега си. То би означавало и официално настояване съюзниците да разгледат тази опасност като въпрос за сигурността на НАТО, а не само като поредния инцидент в Черно море.
Разговорите с генералния секретар на Алианса и исканията за помощ при разследването са част от реакцията, но имат различна тежест от официалното задействане на член 4. Последното би изисквало заплахата да бъде обсъдена в Северноатлантическия съвет, макар да не гарантира конкретни отбранителни мерки.
Важно е руската отговорност за атаките да бъде официално установена и подкрепена с доказателства. Но не по-малко важен е въпросът каква трябва да бъде реакцията, когато търговски кораби биват поразявани и потапяни толкова близо до българския бряг. Член 4 на НАТО съществува именно за подобни ситуации – когато сигурността на държава членка е застрашена и съюзниците трябва да обсъдят заплахата, преди тя да прерасне във въоръжено нападение срещу някой от тях.Теми:
Студенти протестират срещу антисемитизма в кампусите. Снимка: видеокадър
Демократичните социалисти превземат кметства и първични избори, а 57% от младите американци вече гледат положително на социализма. Огледален проект на популизма на MAGA, той носи и огледален проблем: снизхождение към „Хамас“ и антисемитизъм, прикрит като антиционизъм
22-годишната нюйоркчанка Кейт Чапин, студентка по политология в колежа „Оберлин“, описва пред New Voice идеала си с израз, който звучи странно от устата на млада американка: „социализъм с човешко лице“. Вдъхновяват я Дания, Норвегия и Швеция, където според нея образованието и здравеопазването „работят за хората“.
За българския читател изразът носи друг спомен. През август 1968 г. български войници участваха в смазването на Пражката пролет, която го въведе. Но за поколението на Чапин това е просто маркер за справедлив живот. И тя не е изключение. Според проучване на Gallup от август 43% от американците гледат положително на социализма, най-високият дял от началото на измерванията. Сред 18–34-годишните той е 57%, докато капитализмът там събира едва 43%.
Мамдани и приятелите му
Двигател на вълната е организацията „Демократични социалисти на Америка“ (DSA). По данни на NV членовете ѝ са нараснали от около 6000 през 2016 г. до над 120 000 днес.
Най-големият ѝ пробив е Зохран Мамдани, избран миналия ноември за кмет на Ню Йорк с малко над половината от гласовете срещу Андрю Куомо. Същия ден Кейти Уилсън свали кмета на Сиатъл, а в Лос Анджелис Нитя Раман стигна до балотаж с кмета Карън Бас.
През юни подкрепени от Мамдани кандидати спечелиха първични избори за Конгреса в Ню Йорк, а в Колорадо Мелат Кирос победи конгресменката Даяна Дегет, печелила района 15 пъти поред. Александрия Окасио-Кортес, сочена като възможен кандидат за президент през 2028 г., казва пред The New York Times: „Амбициите ми са много по-големи. Стремя се да променя тази страна.“
Мащабът не бива да се преувеличава. Институтът „Брукингс“ преброява 282 кандидати, подкрепени от DSA, като установява, че за Конгреса и щатските постове те са спечелили по-малко от половината си първични избори. Номинациите им са „доста под 1%“ от съответните постове, повечето в безнадеждно демократични райони. Според авторите успехът на движението „изглежда преувеличен“ и прилича „по-скоро на престрелка, отколкото на война“.
Огледалото
Историкът Майкъл Казин от „Джорджтаун“ описва механизма: MAGA обяснява икономическите проблеми с мигрантите, левите популисти обединяват „99% срещу 1%“ около модната дума „достъпност“. Почвата е реална: в Ню Йорк за нормален живот трябват около 160 000 долара годишно при средна заплата малко над 80 000. Отговорите обаче са спорни: петте общински магазина на Мамдани с намаления от 30% вече са съдени от сдружение на дребни търговци, според които ще ги извадят от пазара.
Центристите са в паника. „Някои казват, че партията трябва да приеме социалистите в голямата си шатра“, казва бившият съветник на Бил Клинтън Джеймс Карвил. „Време е демократите да кажат думата с „Р“: разкол.“
Тревожната сянка
На 8 октомври 2023 г., ден след клането, извършено от „Хамас“ в Израел, нюйоркската организация на DSA популяризира митинг на „Таймс Скуеър“ в подкрепа на „правото на палестинците да се съпротивляват“. Окасио-Кортес го нарече „неприемлив и вреден“. Брад Ландер, днес един от победителите на първичните избори, подкрепен от Мамдани, написа тогава, че митингът „на практика празнуваше убийствата и отвличанията“, извършени от „Хамас“. Конгресменът Шри Танедар напусна DSA.
Самият Мамдани подкрепя бойкота на Израел, нарича войната в Газа геноцид и обещава да арестува Нетаняху, ако той стъпи в Ню Йорк. Месеци наред отказваше да се разграничи от лозунга „глобализирай интифадата“, преди да заяви, че би го „обезкуражавал“. Вярно е и друго: на втората годишнина той нарече 7 октомври „ужасяващо военно престъпление“ и обеща да защитава евреите в града.
Но атмосферата, в която расте новата левица, е факт. През 2024 г. Антидифамационната лига регистрира рекордните 1694 антисемитски инцидента в университетите, годината на палатковите лагери и блокираните сгради в „Колумбия“. През 2025 г. те намаляват до 583, но насилието расте: нападенията със смъртоносно оръжие се увеличават с 39%.
Във Вашингтон двама служители на израелското посолство са застреляни пред Еврейския музей, в Боулдър е хвърлена запалителна бомба срещу шествие за заложниците. А проучване на Harvard CAPS/Harris от края на 2023 г. показа, че 60% от 18–24-годишните смятат, че нападението на „Хамас“ може да бъде оправдано с палестинските несправедливости. Надеждността на онлайн анкетите сред младите беше оспорвана, но тенденцията не изчезна.
Огледало и в това
Справедливостта изисква да се каже, че и другият полюс има същата болест. Интервюто на Тъкър Карлсън с отричащия Холокоста Ник Фуентес и защитата му от ръководството на фондация „Херитидж“ разцепиха MAGA миналата есен. Тоест двата популизма, които се оглеждат един в друг, споделят и сянката си. А американските евреи все по-често се оказват притиснати между тях.
На 3 ноември американците избират нов Конгрес. Въпросът не е само дали демократите ще се разцепят. Въпросът е дали партията, която привлича младите с обещания за справедливост, ще намери смелостта да каже на част от тях, че справедливостта не започва с оправдаване на клане.
Два кораба са ударени тази нощ в Черно море в изключителната икономическа зона на България. Плаващият под малтийски флаг „Челси“ 3 е бил поразен на 18 морски мили източна от Бяла. Той е останал на вода, а целият екипаж от 15 души е бил спасен.
На 17 морски мили източна от Крапец обаче е потънал плаващият под флага на Сейнт Китс и Невис кораб за генерални товари „Азов Конкорд“. Само един член на екипажа е спасен, продължава спасителната операция в района.
**А сега помислете какво следва за Бургас и цялата държава:**
