КРАТКА ISTORIQ ЗА BALGARSKIQ И НЕГОВИТЕ ЗАКОНОВИ РАМКИ
В най-новата ни история има много случаи, в които хора пишат законопроекти и закони, но нямат никаква идея какво точно правят.
През 2012 г., ако не се лъжа, един пичага от ГЕРБ беше написал такъв законопроект. В него човекът (по образование лекар впрочем) беше описал, че операта например трябва да се пее само на български. А на монитори да върви оригиналното либрето.
Човекът вероятно е имал добри намерения – да угоди на индоктринираната тълпа, която постоянно бива заливана от заплахи, че ей сега българският език ще изчезне и ще се появи някакъв соросоиден такъв…
Слава богу, тогава се вдигна вой и този законопроект беше оттеглен. Но той остана в историята като текст, написан от човек, който няма никаква идея какво трябва да напише, но много иска да го направи.
Вчера обаче „Възраждане“ са прокарали нов такъв текст. В него се казва следното – ако отидем на концерт и там се свири „Реквием“ от Моцарт, частите не могат да бъдат изписани така – „Dies irae“, „Lacrimosa“ или „Agnus Dei“.
Вместо това трябва да ги преведем – „Ден на гнева“, „Скърбяща Божия майка“, „Агнец Божий“, а след това да ги изпишем така – „Den na gneva“, „Skarshtashta bozhiya mayka“ и, не на последно място, „Agnets bozhiy“.
От вчера имаме такъв закон, прокаран благодарение на руската ментална мощ в парламента.
Само че дори рашките според мен нямат такъв закон.
Това е толкова зле, че подозирам, че „Възраждане“ са го преписали от Монголия, където някъде в средата на XX век започват да пишат на кирилица. И няма да ви казвам как изглежда монголски на кирилица, вижте сами.
Апропо – питам „Възраждане“ – как точно се опазва българският език?
С бой в парламента и псувни ли, както беше доскоро?
То аз не само „Възраждане“, ами и неокомунистите на Радев питам – вие знаете ли точно какво сте гласували?
Или е нов порив на вашата съветска ментална мощ?
И завършвам.
Това, че на власт са неокомунисти псевдоконсерватори, е ясно.
Това обаче не е проблем…
Проблем е, когато някой напише и прокара закон, без изобщо да е наясно какво точно прави.
Съществува една група в масата от негласували, която бих нарекъл нарцистични типове.
Това са бивши хубавеляци и хубавелки, минали край властта, покрай някаква регионална известност; усетили са сладникавия ѝ дъх, но вече са изтласкани тангенциално от времето или липса на талант, и способности. Поувяхнали се чудят как да занимаят околните със себе си. Каква красива поза да заемат в пространството.
Публично и театрално тръбят, аз няма да гласувам. Очакват бурни и нестихващи аплаузи.
Дори мазохистично се радват на ругатните. Те пак са център на внимание. Пристъпват с танцувална стъпка па дьо дьо кършат пръсти…гримасничат. Крещят за внимание. Страдащи комплексари, гласуването е интимен акт, сходен с отделянето на газове.
Не го правете шумно, на публични места. Има далечна, едва доловима прилика, със секса, онанизма и ексхибиционизма. Освен че се излагате, сте и вредни за околните. Осъзнайте дефекта в личността си.
В тинята сте. Дали е поправимо. Не, не е.
Нека напомня, на всички отказали да гласуват, сякаш са умрели или никога не са били раждани, че в България гласуването е задължително.
Няма предвидени санкции за тези несъществуващи и неосъществени граждани. Да си част от мъртвата тъкан на едно общество, обречен никога да не проумееш това.
Сега сериозно за поредната недомислица около т.нар. Закон за опазване на българския език.
Уважаеми депутати! Развитието на един език е естествен процес – така се е създал и съвременният български книжовен език, а и неговите диалекти. Езикът на Вазов и Ботев не е езикът на хората днес и за да го разбираме, ние го изучаваме, четем произведенията им, учим по-младите да правят същото.
За да опазите езика ни, инвестирайте в политики и стратегии за стимулиране на четенето, за креативност, за публично говорене, за създаване на дискусионни клубове и платформи за четене и споделяне.
Това обаче си е страшно и вие го знаете – ще вземат хората твърде много да си говорят, твърде много да четат и току-виж онези, които виждат недомислиците ви, станат повече. А и – вдъхновени от книгите – вземат, та и ви потърсят сметка или въстанат.
Вие знаете тази опасност, затова ви се иска хем уж да пазите езика, хем да си опазите спокойствието – това е причината да налагате наистина малоумни разпоредби, от които само ставате още по-смешни.
Едно време имаше един виц, в който се казваше „пиша ги бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо“. Та и вашата работа такава…
Ще ви кажа как учителите по български език и литература пазят езика ни – като стимулират учениците си да използват максимално български думи. Така вместо „чилвам“, да казват „почивам си, отпускам се, наслаждавам се…“ . Вместо „много съм ексайтнат“ да казват „въодушевен съм“. Вместо „дъм“ – „глупав“.
Разговарят с тях за езика и за литературата, като ползват красив български език – без грозните думи, които вие хвърляте от високата трибуна на Народното събрание. Опитват се да убедят децата, че не е хубаво да се говори така, както вие говорите по телевизията и в подкастите. Че цинизмите ви, отвратителните ви послания и определения, неукият ви изказ не е това, което трябва да им е пример.
Много им е трудно на учителите, уважаеми господа депутати! Много, защото и вие, както онези още по-високо от вас в политиката, научихте хората, че да наричаш някого с обидни думи е сила, нормалност, демонстрация на власт.
Политици се гордеят, че са чели по една книга, политици се определят като прости и това също е хвалба, политици наричат други политици с думи, които ми е неудобно да спомена тук, а голяма жена съм станала, направо възрастна жена, така да се каже, нищо, че вие спокойно бихте ме нарекли просто баба, бабишкера, стара чанта или каквото там друго така красиво ви дойде на устата.
Това е проблемът – че на вас и на онези като вас такива думи им идват на устата непрекъснато. Защото такива ги мислите. Такива сте.
Най-голямото казино на Балканите отвътре. Разположено е в село Капитан Андреево. Снимка: Mediapool
Във видеото вижте: Репортаж от „Балканския Лас Вегас„, интервюта с управителя на най-голямото казино на Балканите и с кмета на Свиленград.
В анализа четете: Как се печелят милиардите от хазарт, кои компании са сред най-рентабилните в България и как една бизнес група декларира печалби за близо 1 млрд. лв. за година.
Още: Защо не само много хора, но и българският спорт се оказа зависим от хазартните пари.
*За изготвянето на видеорепортажа Mediapool изказва специални благодарности на екип на телевизия eTV-Хасково в състав Пламена Пилитова (главен редактор) и Павел Одаджиев (оператор).
Свиленград – витрината на хазарта
Пътища, съдби, хора и улици, град като град. Така изглежда Свиленград от понеделник до четвъртък. Дойде ли петък обаче, 16-хилядното градче на югоизточната граница на България рязко се преобразява. Улиците се изпълват с народ, хотелите се пръскат по шевовете, трудно се намират свободни маси по заведенията.
Добре дошли в „Балканския Лас Вегас“!
След като Турция забранява хазарта преди около 30 години, Свиленград го преоткрива. Все по-големи бляскави и луксозни игрални зали и казина започват да се роят едно след друго заради огромния интерес към залаганията от турските туристи. За тях единственото препятствие е минаването на границата, но и този проблем ще се облекчи благодарение на пуснатата съвсем наскоро (на 9 октомври, б. р.) високоскоростна жп линия до границата „Истанбул – Капъкуле“ (200 км/ч).
Свиленград в момента е строителна площадка, градът се глобализира, твърди кметът арх. Анастас Карчев. Снимка: Mediapool
Днес в Хасковска област има действащи 44 лиценза за наземен хазарт – 37 за игрални зали и 7 за казина. Специално в Свиленград лицензите са 17 – от тях 10 за зали и 7 за казина. Понеже през май 2027 г. изтича 3-годишният гратисен период, който държавата даде за задействането за забраната за зали и казина в населените места под 10 000 жители, в Хасковска област предстои да затворят 2 игрални зали – и двете в Симеоновград. Единственото изключение от забраната са курортите и крайграничните зони (до 30 км от речни и сухопътни ГКПП).
Казино насред полето, над 2000 клиенти за денонощие
Нито едно от казината в Свиленград обаче не може да се сравнява като мащаб с отвореното през 2024 г. насред полето в село Капитан Андреево, точно до границата с Турция и на една ръка разстояние от прословутия тир паркинг на Размиг Чакърян – Ами, американско мегаказино Golden Eye. Фирма на Ами е сред продавачите на част от терена, пише в. „Капитал“.
Американското мегаказино Golden Eye в с. Капитан Андреево, Снимка: Mediapool
„Ние сме най-голямото казино на Балканите, имаме 464 игрални автомати“, казва пред екипа ни управителят на казиното Вилизар Колев. В един от последните уикенди на септември казиното е обслужило над 1700 клиенти само за 24 часа, но рекордът му е над 2000 души за денонощие. Към 80% от клиентите са от Турция, има малко от Гърция, България, но и от много други държави.
Около казиното е изграден цял развлекателен комплекс с евтини хотелски нощувки, шоупрограми на турски звезди и т. н. Съоръжението е толкова огромно, че най-голямата зала в казиното е 4 декара -и то само защото стара противопожарна наредба от 1992 г. не позволява да е по-голяма. В синхрон със световната практика, и тук стаите са без тераси като предпазна мярка срещу афектирани от игрите клиенти.
Мегаказиното отвътре, Снимка: Mediapool
Казиното да е на 12 км от Свиленград, но ефектът в града е несъмнен.
„В момента Свиленград е една строителна площадка. През последните години броят на апартаментите, които се въведоха в експлоатация, е над 1000.
арх. Анастас Карчев, кмет на Свиленград
Всяка седмица започва да се строи нова кооперация. Много хора от трети страни заживяха в Свиленград, защото намериха възможност за работа. Градът толкова се глобализира, че имаме хора от Молдова, от Украйна, от Киргизстан, от Беларус. Имаме дори работници от Румъния и мениджъри от Америка. Наемат се основно млади хора, с много добри заплати“, споделя с ентусиазъм кметът Анастас Карчев.
И наистина – социалното чудо е факт. Свиленград е на първо място по ръст на средната заплата в България през 2024 г. според класацията на Института за пазарна икономика, макар самият размер на заплатата тогава да не е бил сред най-високите – 912 евро за 2024 г.
Вилизар Колев, управител на казино Golden Eye, Снимка: Mediapool
Зад „инвестицията“, както в региона наричат мегакомплекса, стоят двама американци – Джон Болдуин и Шон Скот, избрали България сред маркетингово проучване в цяла Европа. Преди време в. „Вашингтон пост“ пише за Скот, че върти множество хазартни начинания по целия свят, за някои от които е имал проблеми с регулаторите, включително заради плетеницата от фирми, които регистрира в различни части на света и с различно гражданство. През 2018 г. той получава и българско гражданство (а после и македонско, според BalkanInsight, б. р.).
Идеята на американците е комплексът до границата, в който сега работят около 600 души, да се разрасне до около 2000.
На втората година от дейността си, тоест през 2025 г., американското казино е декларирало приходи от 85 млн. лв. и печалба от близо 11 млн. лв., а платените корпоративни данъци са 2 млн. лв.
Милиарди в хазарта, слепи петна в контрола
Във финансите всеки знае какво значи една институция да е твърде голяма, за да не бъде оставена да фалира („too big to fail“). Колкото и да е спорно, държавата я спасява, защото последствията за икономиката могат да са унищожителни. Ако бъде забранен хазартът в България, каквито гласове се надигат напоследък, икономиката едва ли ще рухне, но и хазартът едва ли ще изчезне, както не изчезна след детронирането на Васил Божков и закриването на частните му лотарии. Защото под носа на политиците (с тяхното бездействие или може би съучастие) този сектор у нас се разрасна толкова сериозно и стана толкова силен, че едва ли може да бъде забранен без сериозни последствия – например захранване на нелегалния хазарт или катаклизми в сектора на спорта. (виж долу, б. р.).
Практиката показва, че масовата политика на Запад не е забрана, а силно свиване на периметъра на хазартните босове – например казина и игрални зали само в курортите(вместо в жилищните квартали), таван на онлайн залозите и възпиращи данъци.
Числата в хазарта
Хазартни такси и алтернативен данък по ЗКПО – около 500 млн. лв. през 2025 г.
Казина – 22 броя
Игрални зали – 958 броя
Игрални автомати в залите – над 26 000 броя
Частни пунткове за залози (букмейкърски пунктове) – 1245
Фирми, които имат игрални зали – 247
Фирми, които организират онлайн хазарт – 30
Регистрирани хазартно зависими граждани – 61 978 души
Министерството на финансите не смята за нужно да публикува дори един доклад годишно за хазарта, затова данните са частични. Истинските обороти, които върти секторът, едва ли са известни дори на НАП. Платените от сектора данъци миналата година са били към 500 млн. лв., а заедно с осигуровките и данък печалба – към 800 млн. лв., а вероятно дори и повече.
Заплатите в хазартния сектор са сред най-атрактивните, заети в него са над 23 000 служители, немалка част от тях са висококвалифицирани.
Но това е само хазартът на светло. Министерството на финансите твърди, че отделно има и 40% нелегален пазар. Това е положението, въпреки че по официални данни до края на 2025 г. НАП е спряла 2 274 интернет страници за нелегален хазарт!
От другата страна на монетата, по неофициална информация на Mediapool, хората, които играят хазарт у нас, са около 1.4 милиона души (с участниците в спортните залози, но без мекия хазарт – държавното тото и лотария). В Регистъра на НАП на хазартно зависимите лица по последни данни (към септември 2026 г.) има 61 978 души.Колко реално са хазартно зависимите, също никой не знае.
Отделно у нас идват много туристи целенасочено заради хазарт. Но най-големите пари в сектора всъщност се правят не от българския пазар, а от износ (виж долу, б. р.).
Къде са големите печалби: машинките и хазартния софтуер
Малко хора знаят, че най-големите пари в хазарта у нас се правят не чрез самите игри – било то онлайн, в зала, в казино или в спортен бар. Истинските милиони, а вероятно и милиарди са в производството и износа на игрално оборудване, а още повече – на игрален софтуер. Някои дори не броят това за хазарт, а за високотехнологичен бизнес, макар той да е директно свързан с игралната индустрия, но не толкова у нас, колкото извън територията на страната.
А в това отношение България има отчетлив лидер – компаниите от орбитата на фамилията „Папазки“.
Преди време силна конкуренция имаше и от страна на бизнеса на Мило Борисов, но в последно време неговата компания за производство на оборудване CT Gaming е със силно намалени приходи и работи на загуба, според отчетите в Търговския регистър. АвстрийскатаNovomatic също има присъствие у нас, но не може да се сравнява с числата при компаниите от орбитата на семейство Папазки.
Една от основните е фирмата за производство и износ на игрални съоръжения „Евро Геймс Технолоджи“(EGT), по документи собственост на Ивелина Михалева. Тя отчита 724 млн. лв. приходи през 2025 г. и печалба преди данъци 208 млн. лв.
Групата, която е сред лидерите в сектора и на глобалния пазар, изнася за над 110 юрисдикции, но плаща данъците си в България (34 млн. лв. корпоративен данък през 2025 г.). Дружеството има дъщерни дружества в Унгария, Румъния, Грузия, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Испания, Колумбия, Перу, Мексико, Италия, Панама, Ирландия, Чехия, Полша, Босна и Херцеговина, Хърватия, Кения, Филипините, Бразилия, Южна Африка, Холандия и Аржентина.
Още по-силни са резултатите при създаването на игрален софтуер. Оказва се, че най-рентабилната технологична компания в България за 2025 г. е хазартната „Амюзнет Интерактив“ ЕООД, също на Ивелина Михалева. Тя има клон в Гърция и дъщерни компании в Колумбия, Филипините, Северна Македония, Мексико, Украйна, Перу, Босна и Херцеговина, Черна гора и Аржентина. Групата предлага над 350 игри, които са налични в платформите на оператори в над 40 юрисдикции. През 2025 г. започва масовото производство на игрално оборудване за наземни казина – на Балканите, в Южна Америка и България. Приходите ѝ са 622 млн. лв., а нетната печалба – 395 млн. лв. Платеният данък е 45 млн. лв. Това я поставя на четвърта позиция по приходи от технологичния сектор на България за 2025 г. (след трите телекома) и лидер по печалба, става ясно от класацията на в. „Капитал“ Топ 100 на технологичните компании.
На шеста позиция по приходи в същата класация е „ЕГТ Диджитал“, отново на Ивелина Михалева. Дружеството произвежда също игрален софтуер и платформи за онлайн залагания. То има приходи от 434 млн. лв., печалба от 229 млн. лв. и платен данък 24 млн. лв.
На този фон печалбата на другите компании на фамилията – на фирмата за онлайн игри „Уен Бет Онлайн“ (Winbet), „Инбет онлайн“ (Inbet), както и игралните зали и казина „Казино Уин Бет“, е доста по-малка, макар и също сериозна за българските условия – съответно 121 млн. лв., 48.8 млн. лв. и 23 млн. лв., по данни от Търговския регистър за 2025 г.
Излиза, че бизнесите от орбитата на семейство „Папазки“ са декларирали и платили данъци върху печалба за приблизително 1 млрд. лв. през 2025 г. – мащаб, който може да се конкурира само с най-голямата банка у нас и с „Българския енергиен холдинг“.
Но докато производството на оборудване и софтуер е насочено предимно към международните пазари, въпросът за държавната политика е друг: как да се облагат и контролират операторите, които приемат залози в България, и как да се ограничат социалните рискове от хазарта?
Данъците: какво печели държавата и какво не може да измери
Една от най-големите компании в Свиленград е Nymphes Princess, известна като „перлата“ на града. Тя е свързана с починалия наскоро турски бизнесмен Суди Озкан.
През 2025 г. дружеството отчита приходи от 355 млн. лв. – повече от постъпленията на местния торов завод „Неохим“ в Димитровград. Кметът на Свиленград Анастас Карчев разказва, че няколко пъти е присъствал на церемонии по награждаване на „Принцес Свиленград“ за най-големия данъкоплатец в Хасковска област, повече от големите производствени предприятия в региона.
Но при хазарта приходите не са равни на печалбата. Преди да се оцени действителният финансов резултат, трябва да се отчетат изплатените печалби на участниците и останалите разходи на оператора.
Казино Nymphes Princess е сред най-оборотните компании в Хасковска област, а според кмета на Свиленград – и топ данъкоплатец.
При слот машините международният стандарт за връщане на залозите под формата на печалби обичайно е в диапазона 94–96%. Именно възможността за висока печалба е и една от причините играчите да продължават да залагат.
В този контекст отчетената печалба на Nymphes Princess е под 4 млн. лв., а платеният данък – около 2 млн. лв.
Оказва се, че чак сега държавата се замисля, че трябва да промени облагането на казината и игралните зали. В момента то е фиксирано на брой съоръжения – например 800 лв. за игрален автомат на тримесечие. Но промени в закона, предложени от министър Гълъб Донев, предлагат свързване на апаратите с НАП и облагане на реалните им обороти. Само че не на база направен залог, а с 20% ставка върху разликата между направените залози и изплатените печалби.
Това е същата формула, с която се облагат и онлайн залаганията. И същата формула,заради която Васил Божков все още се разкарва по съдебните зали, обвинен в неплащане на 559 млн. лв. хазартни такси.
В тази формула има два проблема. Първият е доколко физическите казина и зали следва да се облагат като онлайн игрите, които имат далеч по-малко разходи. В последните пет години има мощна вълна на прехвърляне на хазарта към онлайн пространството. А това прави епидемията наистина опасна за обикновения човек, защото играта е на един клик разстояние, 24/7.
Секторът е категорично против еднакво облагане за онлайн и офлайн залагания. Вече няколко хазартни асоциации излязоха с позиции, че приемането на този текст означава затваряне на много от физическите обекти. Други обаче разкриха какво реално ще последва – трансформиране на обектите от зали в пунктове за залози (спортни барове), при които регулациите в момента са доста по-леки. Там няма забрана нито за влизане на младежи, нито на хазартно зависими, нито за отстояния. Всъщност, пунктовете за залози (букмейкърските пунктове) у нас възкръснаха преди около две години, след като тогавашната „сглобка“ намали облагането на спортните залози. По официални данни на НАП лицензираните подобни пунктове у нас към 30 септември 2026 г. са 1245 спрямо 838 в края на миналата година, тоест ръст от над 50% само за девет месеца!
Вторият проблем е защо основата за облагане не е направеният залог, макар и с доста по-ниска ставка (нещо, подобно на данък оборот), а е формула, върху която може да се влияе – разликата между направените залози и изплатените печалби. Министерството на финансите от години знае за схемата с т. нар. бонуси, през която се пести облагане при онлайн залозите именно защото изкуствено се завишава сумата на залозите и се влияе върху крайния резултат.
Дали игралните зали трябва да се облагат като онлайн залаганията и колко игрални зали може да има в България ще са сред най-трудните въпроси пред депутатите. Снимка: Mediapool
Освен че сегашната формула не изглежда оптимална, съвсем отделен е въпросът защо в България печалбите от хазарт, които самите играчи получават, не се облагат с 10-процентовия данък върху доходите и са напълно освободени от облагане, подобно на пенсиите и социалните помощи.
Най-лошото е, че държавата в момента не може да сравни паричните потоци на наземния и онлайн хазарта, защото първият няма връзка с НАП, а вторият отчита виртуални милиарди, без да е ясно какви суми реално се депозират и какви реално се теглят от онлайн акаунтите на играчите.
Онлайн залаганията със сигурност са сфера, в която има нужда от сериозни ограничения, макар и не пълна забрана. Защото да се забрани може само легалният хазарт, не и незаконните сайтове, както твърдят от бранша. Законните оператори все пак имат системи за контрол на допуска до игрите, имат правила и вътрешни лимити при проблемно поведение и плащат данъци в страната.
Въпросът е какво пречи и у нас, по примера на Германия, със закон да се въведат лимити на залозите и на допустимата загуба, времето на престой в сайтовете за залози, системи за самоизключване и подобни инструменти за „охлаждане“ като превенция срещу най-тежките социални последствия от хазарта.
Наченки на подобни лимити за пръв път влязоха в българския закон през май 2024 г. по предложение на депутата от „Демократична България“ Божидар Божанов, но две години и половина по-късно те не се прилагат, защото поредица от правителства не издават необходимата наредба и на практика бламират законодателната власт.
Лимитите при онлайн залаганията трябва да вървят и със сигурна електронна идентификация на участниците, така че да не могат лесно да се ползват чужди акаунти. И другото важно – забрана на кешовите плащания в хазарта с цел проследяване на паричните потоци. В момента има ограничение, но то е само за по-големи суми.
На 25 септември у нас имаше протест, настояващ за забрана на хазарта. Снимка: БГНЕС
Скандално е, че у нас хазартните оператори всяка година плащат милиони за „отговорен хазарт“, но въпреки това тези пари не отиват за лечение на хазартно зависимите. Догодина финансовото министерство смята да увеличи вноските и да събере 15 млн. евро, но в същото време няма наредба, по която нуждаещите се да получават безплатно психиатрично лечение или психологическо консултиране. Сумата обичайно отива за неправителствени „проекти“, понякога изпълнявани от хора, които в същото време рекламират хазарт.
На 50 километра от рая на хазарта
И докато в Свиленград свети лъскавата витрина на хазарта у нас, само на 50-ина километра на северозапад, в 6-хилядния Симеоновград, се разкрива тъжната му страна. Докато за едни хазартът е развлечение, а за други – космически печалби, то за трети той е тежка зависимост или фалшива надежда за икономическо спасение. Игралната зала в замрялото икономически градче е най-уютното заведение в не особено приветливия център, в който се виждат офиси на бързи кредити и заложни къщи.
В Симеоновград няма кино или театър, но пък са отворени вратите на заложните къщи и фирмите за бързи кредити. Снимка: Mediapool
За разлика от казиното на границата, което забавлява заможните туристи от Турция през уикендите, тук оживлението е предимно около датите, когато местните взимат заплата.
Скоро обаче предстои промяна. И двете игрални зали в Симеоновград ще бъдат затворени, наред с доста други из страната.
Тази игрална зала в Симеоновград трябва да бъде закрита до май 2027 г. Снимка: Mediapool
Ако забраната се окаже ефективна в по-малките населени места, не следва ли тя да се разшири и към жилищните квартали на по-големите градове, без да засяга курортите и обособените зони за хазартен туризъм като Свиленград? Властта може би върви в тази посока. Законопроектът „Радев“ предвижда всички зали да представят документи за необходимите отстояния от училища, детски площадки и т. н., което според бранша е едно от най-сериозните за него последствия и ще означава масово затваряне на зали.
И спортът станахазартнозависим
Състоянието на спорта в България е болна тема. От години средствата не достигат, а държавата не предриема необходимите мерки. Така близо десетилетие в спасител на българския спорт се превърна именно легалният хазартен бизнес. Генералните спонсори на почти всички спортни федерации в България са хазартни компании. Футбол, баскетбол, волейбол, тенис, бокс, фехтовка. Всички те разчитат на средствата от бетинг компаниите.
„Хазартните компании са апаратът, на който българският спорт диша. Той не се развива, но съществува благодарение на тези компании“, това заяви пред Sportal новият председател на българската баскетболна федерация Константин Папазов дни преди да заеме поста.
Такива позиции се чуват често през годините, особено когато се повдигне темата за забрана на рекламата на хазарт. Появяват се клишетата за „смъртта на българския спорт“, рисковете от фалит, а различни публични лица започват да бранят хазартните компании. Това често правят и спортни федерации.
Вероятно именно затова премиерът Румен Радев обяви, че ще запази възможността за подкрепа на спорта чрез реклама върху спортни екипи и съоръжения, макар и управляващите да затягат рекламата на хазарт. Браншът твърди, че рекламата му е нужна, за да могат играчите да различават легалните от нелегалните сайтове.
В действителност бетинг компаниите са тези, които дават най-много за спорта в България. Информация трудно се намира, защото от федерациите я обявяват за конфиденциална, а от отчетите в Търговския регистър не може да се изясни пълната картина. Различни спортни фигури обаче посочват суми около 200 млн. лв. годишно.
Феновете на ЦСКА благодариха на хазартния бос Валтер Папазки за сериозната си инвестиция за построяването на новия модер стадион „Българска армия“, който беше официално открит преди дни, Сн. Трибуна Сектор Г/ Facebook
Само компанията efbet например твърди, че дава повече от 20 млн. лв. годишно за българския спорт. Тя е генерален спонсор на няколко футболни федерации, включително на Българския футболен съюз.
Футболът е най-обичаният спорт у нас и най-обичан и от хазартните компании. Двете професионални лиги в България носят името на бетинг компании. Първа лига е всъщност efbet лига, а втора – Mr. Bit втора лига. Отскоро и трета лига вече има хазартна компания за генерален спонсор. Турнирите за купата и Суперкупата на България също носят имената на бетинг фирми.
Само един от тимовете в Първа лига например няма хазартна компания за генерален спонсор. Голяма част от отборите във Втора лига също носят логата на хазартни компании на гърдите си. Същото е и за по-малките тимове. Само efbet спонсорира 28 отбора от Трета лига и 365 от четвърта лига.
Хазартните компании подкрепят не само различни федерации, но и индивидуални спортисти, а вече има и различни програми и инициативи за развитие на млади таланти. Последната подобна инициатива започна преди месец със създаването на нова дигитална платформа за развитие на млади спортни таланти – Future Stars. Тя е създадена от марката онлайн спортни залагания и игри Betano, собственост на международната компания Kaizen Gaming.
Така с времето българският спорт също разви зависимост към хазарта. С времето се очерта и друг проблем и той е, че нямаме проблем с рекламите на хазарт. Най-разпознаваемите спортни фигури в България, а и други популярни лица, нямат нищо против да рекламират хазарт. По непрестанните допреди две години реклами по телевизията виждахме редица публични фигури, включително Христо Стоичков, Красимир Балъков, Валери Божинов и много други. Сега голяма част от тях са по билбордовете. Рекламни лица на български хазартни комапнии станаха дори бивши световни футболни звезди като Роберто Карлос и Роналдиньо.
Сн. БНГЕС
Временно рекламно лице на бетинг компания беше и Димитър Бербатов, но той публично обяви, че това е било грешка и прекрати договора си. Бербатов е и сред малкото личности с конкретни предложения за привличането и на други бизнеси.
Бившият нападател на Манчестър Юнайтед, който беше съветник на служебния премиер Андрей Гюров по въпросите за младежта и спорта, предложи до 35% данъчно облекчение за фирмите, които даряват средства за развитието на спортни клубове и организации или подпомагат подобряването на спортната инфраструктура. До разглеждането на идеите му обаче така и не се стигна. В тях обаче имаше неяснота дали хазарните компании не биха могли да се възползват от тези предложения и да получат по-сериозни данъчни облекчения.
„Демократична България“ пък предлага промени в Закона за физическото възпитание и спорта, с които да се въведе механизъм за пренасочване на до 20% от данъка печалба в полза на спорта при ясни правила за прозрачност и контрол. Предложението им беше внесено в началото на септември и все още не е разглеждано в рамките на парламентарната спортна комисия.
Засега обаче изглежда непосилно да се намери изход от тази ситуация, а и усилията не са особено големи. Няма нищо лошо големи и законни бизнеси, било то хазартни, да подпомагат българския спорт. Плашещо е обаче, че тази помощ вече е вид зависимост. Така при всеки опит за нови законодателни мерки срещу негативното влияние на хазарта ще има възгласи в негова защита.
Решението на хазартния ребус предстои
Парадоксът е, че в момента никой не харесвазаконопроекта за хазарта на кабинета „Радев“. Малките играчи в сектора – защото ще преразпредели пазара в полза на големите. Големите – защото ще има„катастрофални икономически последици и ще разруши значителна част от лицензираната среда, вместо да я укрепи“. Спортните среди – защото проектът ще унищожи основния им спонсор, а политиците и много от гражданите – защото не заличава хазарта от лицето на България.
Къде е в крайна сметка общественият интерес? Очевидно за България е добре икономически да изнася игрално оборудване и софтуер за стотици милиони и да се ползва от хазартния туризъм, но няма интерес да търпи сегашната епидемия от онлайн залагания. Има полза от конкуренция между хазартните играчи, защото концентрацията прави големите твърде силни, но няма особен интерес от гаражни игрални зали по кварталите, които само завличат бедните и уязвимите. Има интерес да събира данъци върху хазарта, вместо те да изтичат към чужди или нелегални сайтове, но няма интерес да източва ресурса на населението си и да го тласка към зависимост. Има интерес да вдигне данъците, за да напълни бюджета, но няма интерес да изгони производството на машини и софтуер в Румъния, Сърбия или Македония.
Хазартният ребус очевидно е достатъчно сложен. Предстои да се види дали политиците, които дълго гледаха със скръстени ръце как секторът се разраства до днешните си мащаби, ще имат политическата воля да му охладят скоростта, както обещават, при това без да превърнат държавата в едно голямо нелегално казино.
На вниманието на Възраждане и ПБ – предлагам няколко нови законопроекта за приемане в НС. По една чиста случайност те са приети наскоро в Русия.
1. Криминализиране на търсенето в интернет.
През лятото на 2025 г. Путин подписа закон, който налага глоби на гражданите само за това, че са потърсили онлайн съдържание, обявено от държавата за „екстремистко“.
2. Забрана на филми, които не показват Русия „страхотна“.
В началото на 2026 г. влезе в сила закон, който директно забранява разпространението на филми, „дискредитиращи традиционните руски духовни и морални ценности“.
3. Законът за „вечните изроди“ и конфискация на имущество зад граница (2026 г.)
В средата на 2026 г. бе приет т.нар. закон за „вечните изроди“, насочен към руснаците, напуснали страната с политически несъгласия.
4. Пълна забрана на всякакво споменаване на ЛГБТИ.
Първоначалният закон от 2013 г. забраняваше само „пропагандата пред непълнолетни“. През 2022 г. обаче законът бе разширен до абсолютна забрана за каквото и да е положително или неутрално споменаване на еднополови връзки пред хора от всякаква възраст.
5. Регистрация на профили: Всеки блогър или потребител в социалните мрежи (включително Telegram или VK), който има над 3000 посещения на ден, е длъжен да се регистрира официално като медия.
6. Абсурдите около закона за „Чуждестранните агенти“
Този закон непрекъснато се затяга. Абсурдът достигна връхна точка, когато в регистъра започнаха да се вписват не просто организации, финансирани от чужбина, а физически лица (включително учени, актьори и пенсионери) само заради това, че са „под чуждо влияние“. Законът ги задължава да поставят огромен, унизителен текст с главни букви преди всяко свое изказване в интернет (дори при честитка за рожден ден на приятел), в противен случай ги грози затвор.
БГНЕС Твърде много време и възможности бяха пропилени и това в крайна сметка потопи кандидатурата на Гюров.
Немалко хора вярват, че кандидатурата на Андрей Гюров за президент е била поначало обречена. Не беше така. Той имаше силен шанс да спечели. Попречи му дълга поредица от грешки – както негови, така и на хората, които го подкрепяха.
Още през 2025 г. се говореше, че е необходимо единство на силите, които смятаха за неприемливо Илияна Йотова да наследи Румен Радев като президент. Правеха се заявки за първични избори, които да излъчат кандидат с широко обществено одобрение, а не само на градската десница, събрана около „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.
Не се получи – било защото партийните централи не го искаха или просто на никой не му се занимаваше с предварителни избори. Малко по малко очакванията на градската десница се съсредоточиха върху Гюров.
Тези очаквания се засилиха от престоя му във властта като служебен премиер. Симпатизантите на ПП и ДБ останаха доволни от неговото правителство – първо, заради шумната кампания на МВР срещу търговията с гласове (доколко беше ефективна е отделен въпрос), и второ, заради отчетливата му подкрепа за Украйна, олицетворена от сключеното споразумение за военно сътрудничество с Киев (подписано без да уведоми предварително парламента – защо, не се разбра). Във всеки случай, малцинството на градската десница много го хареса. Големият въпрос беше да го хареса и мнозинството в останалата част от страната.
А това изискваше много работа. Обратно на това, което мислеха феновете му,
Гюров не беше особено популярен.
В средата на април, когато краткият мандат на кабинета му беше на приключване, социологическо проучване показа, че доверието в правителството е едва 20%. Необходимо беше, веднага щом напусна Министерския съвет, след като Румен Радев спечели предсрочните парламентарни избори, да обяви кандидатурата си и да започне активна национална кампания, за да разшири популярността си.
На въпрос в края на април дали ще бъде кандидат за президент, Гюров отвърна, че такова решение отнема „време и спокойствие“. И мисли по въпроса цели 4 месеца! Времето, в което той и симпатизантите му трябваше да убеждават хората да го подкрепят, беше пропиляно в безсмислени спекулации – ще участва ли, няма ли да участва, ще му стане ли бившият полицай Георги Кандев вицепрезидент и т.н.
А междувременно Йотова обикаляше страната – уж да изпълнява държавните си ангажименти, а всъщност в кампания, зад която стоеше не само ресурсът на президентската администрация, но и мощната нова власт на Радев и „Прогресивна България“.
Най-накрая, на 1 септември, по-малко от два месеца преди вота, Гюров и Кандев се решиха да встъпят официално в надпреварата. Кампанията, която направиха,
породи предимно смесица от недоумение и присмех.
Гюров цепи дърва; Гюров лови риба; Гюров и Кандев ги гримират преди събитие – изпипани кинематографично видеа, без особено съдържание. Разбрахме много какво кандидат-президентът прави в свободното си време и твърде малко какво би вършил като държавен глава.
Освен да се хареса на гражданите, Гюров се нуждаеше и от политическа подкрепа. Йотова не странеше от такава – зад нея се нареди Радев с новата си партия, куп леви и националистически формации, че дори и хора от ГЕРБ. А Гюров твърдо се придържаше към тезата, че е кандидат на гражданите и партии не му трябват. Така се оказа само с ПП и ДБ зад гърба си, оставяйки впечатлението (което и поначало създаваше), че представлява само тясната група избиратели, които тези формации представляват.
Със слаба кампания и слаба политическа подкрепа на Гюров му оставаше да разчита на шанса. И той дойде – близо 80 на сто от избирателите отказаха да участват в изборите, включително и по-голямата част от гласувалите за ПБ. Роля за срива в активността изигра и фактическия бойкот на изборите, който организираха ГЕРБ и ДПС. Така, вместо да води със значителна преднина, каквито бяха прогнозите, Йотова се оказа с по-малко от 3% пред съперника си.
За тази седмица, колкото беше срокът до втория тур, трябваше да се търсят
избиратели, които обичайно не биха гласували за Гюров.
В последния момент хората около него се обърнаха към поддръжниците на ГЕРБ. Така се стигна до „призива“ за подкрепа на Гюров, подписан от група бивши президенти, премиери и министри – включително от Бойко Борисов, макар и не като лидер на ГЕРБ, а като „гражданинът Борисов, който подкрепя гражданина Гюров“, както обясни по-късно.
Тази декларация падна като гръм от ясно небе, буквално в последния момент преди балотажа. От кого е била договорена, при какви обстоятелства и доколко самият Гюров има роля – не се разбра. Груба грешка, защото подобни резки политически маневри би трябвало да стават публично. А така сякаш само потвърдиха спекулациите на управляващите, които и без това тръбяха, че Гюров е кандидатът на „възродената сглобка“, и ако стане президент, с него на власт ще се върнат Бойко Борисов и Делян Пеевски. Дебатът между двамата претенденти, така усърдно търсен от Гюров, също не му помогна.
По сметки на социолози ГЕРБ и ДПС дадоха на Гюров около 200 хил. гласа. За кандидата на Радев напънаха сили не само ПБ, но и формации като „Възраждане“ и „Величие“ – без никой да го пита дали влиза в „сглобка“ с тези партии. И трите процента разлика на първия тур се увеличиха на 18 процента на втория – за шок и ужас на поддръжниците на Гюров.
На фона на това направо слисваше реакцията на приближените му след загубата – усърдно твърдяха, че това всъщност е успех, тъй като е увеличен резултатът на поддържащите го партии (като че ли това има значение в случая), намаляла е подкрепата за ПБ и има сериозен потенциал за бъдещето. А битката беше изгубена! Сериозен шанс за балансиращо на Румен Радев присъствие на „Дондуков“ 2 беше хвърлен на вятъра.
Сега някои лансират Гюров за новия лидер на градската десница (без да са питали сегашните ѝ лидери) и се отдават на мечти за бъдещето. А трябваше повече да мислят за настоящето.
Снимка: Getty Images Позитивизъм за демократите и лоши новини за Републиканската партия
Очакваше се победа за демократите на междинните избори в САЩ, но може би не чак толкова убедително. Избирателите в голяма част от страна изненадаха анализатори и социологически агенции, давайки ясен сигнал към Белия дом и политиките на президента Доналд Тръмп.
Резултатите показват, че Демократическата партия ще получи убедителни мнозинства и в двете камари на Конгреса и също така печели губернаторски позиции в щати, където републиканците не са губили от десетилетия.
Демократите постигнаха победи както в колебаещи се щати като Джорджия, Ню Хемпшир и Северна Каролина, така и в републиканските бастиони Айова, Канзас, Тексас и дори Южна Каролина.
В Канзас демократите излъчиха сенатор за първи път от 30-те години на XX век насам, а в Северна Каролина Рой Купър става първият представител на партията в Сената от 60-те години насам.
Загубите на републиканците позволиха на техните опоненти да запишат исторически успех в Джорджия, където Киша Ланс Ботъмс стана първата чернокожа жена в историята на САЩ, избрана за губернатор.
Тексас от своя страна, който също е един от традиционните бастиони за Републиканците, за първи път ще има губернатор жена с латино произход.
След убедителната победа на Доналд Тръмп на президентските избори преди две години и при мнозинство на неговата партия в двете камари на Конгреса се появиха известни притеснения дали най-голямата демокрация в света няма да залитне към авторитаризъм.
За щастие американската политическа система е устроена по начин, който ѝ позволява да се саморегулира и да не допуска концентрирането на власт в една от двете основни политически партии.
От Втората световна война насам е рядкост, когато една една и съща политическа партия контролира едновременно Белия дом, Камарата на представителите и Сената. Така нареченото „обединено управление“ е по-скоро изключение, а когато се случи, то не продължава повече от две години – до следващите президентски или междинни избори.
Снимка: Getty Images
Именно тази естествена динамика на американската демокрация се потвърди и на сегашния вот. Избирателите използваха бюлетината си като спирачка срещу възможността за трайно концентриране на властта в една сила.
Вот на недоверие за Тръмп
Разбира се, успехът на демократите не е само и единствено функция на политическата система.
Резултатът от изборите може да бъде разглеждан и като вот на недоверие за политиките на президента Тръмп, който поведе републиканците към междинните избори, обременен от нисък рейтинг, тежащата война с Иран и растящи разходи за живот, засегнали милиони разочаровани американци.
Без съмнение подкрепата за него се срива към настоящия момент. Социологическо проучване на AP потвърждава дълбокото недоволство на избирателите – 6 от 10 гласували заявяват, че не одобряват неговото управление. Около 70% настояват Конгресът да упражнява по-силен контрол върху президентската власт, а около 60% смятат, че Тръмп поставя личните си интереси над тези на страната.
Снимка: БГНЕС
Това съответно се отрази на резултатите даже в традиционните бастиони на републиканците и може би ще се отрази върху кандидатпрезидентската кампания, която в САЩ неофициално по традиция започва малко след междинните избори.
Тръмп избра неподходящи кандидати
Трудно е да се каже дали подкрепата на Тръмп отрови кампаниите на някои от републиканските кандидати, или той по-скоро се довери на грешните хора.
Например, в Тексас президентът подкрепи на първичните партийни избори изключително крайния и забъркан в няколко големи скандала Кен Пакстън за сметка на по-умерения Джон Корнин, който просто трябваше да бъде преизбран за мястото си в Сената. Пакстън спечели вътрешнопартийния вот, но впоследствие бе разбит от кандидата на демократите Джеймс Таларико.
Снимка: Getty Images Бившият главен прокурор на Тексас Кен Пакстън така и не успя да изчисти имиджа си от множеството скандали, в които забърка своето име
Друго място, където победата на републиканците се смяташе за вързана в кърпа, е Охайо. Там Тръмп публично заложи на един от своите любимци Вивек Рамасвани, който обаче реши по време на кампанията си за губернатор на щата, че може да използва политическа реклама, в която участва разведената майка на неговата опонентка от Демократическата партия – Ейми Актън.
Тръмп не само че не порица употребата на членове от семейството за атака срещу политически опонент, но дори сам потвърди, че би използвал подобна реклама. Резултатът бе победа за Актън с 52%.
В Северна Каролина Тръмп на практика подсигури преизбирането на демократа Джон Ософ, тъй като реши да подкрепи крайнодесния и свързан с расистки мрежи Майк Колинс.
Позитивизъм сред демократите
Изборният резултат донесе оптимизъм за демократите с вероятни амбиции за президентската надпревара през 2028 г. Поне двама от потенциалните кандидати за Белия дом – губернаторите Джей Би Прицкър (Илинойс) и Джош Шапиро (Пенсилвания) – спечелиха убедително кампаниите си за преизбиране.
Снимка: Getty Images Губернаторът на Пенсилвания Джей Би Прицкър от няколко години насам е смятан за силна президентска кандидатура на демократите
В Джорджия решителната победа на Джон Ософ вероятно ще засили спекулациите около него във връзка с изборите през 2028 г. Същото важи и за преизбирането на Уес Мур като губернатор на Мериленд.
Друг ключов успех за демократите са победи в избирателни райони, чиито граници бяха преначертани през последната година от републиканските власти.
Това важи най-вече за Тексас и Флорида, където целта на новото райониране беше да консолидира латиноамериканските гласоподаватели, които на президентските избори през 2024 г. подкрепиха Тръмп.
Резултатите обаче показват, че точно в тези райони голяма част от същите тези избиратели са променили вота си в полза на кандидатите на демократите.
Тръмп катастрофира на междинните избори в САЩ, както се очакваше. Не мога да откроя друга новина, различна от информационния водопад, която залива интересуващите се. Освен едно разсъждение, свързано с потенциала за промяна в американската политика.
Напук на широкo разпространеното схващане (на езика) ще произнеса думата “ценности”. Пък който иска, да се подиграва, че било клише.
Да, превърнаха в досадна баналност всеки опит да се говори за ценности. Но точно това му е ценното на падението на циника, който обезцени смисъла на демокрацията в очите на милиони хора по света. Върховенство на мангизите заради мангизите, брутално грабене за лично и семейно ползване, небивал цинизъм, непотизъм, непукизъм и самохвалство, включително за сметка на доскорошни най-близки приятелски страни: това се възцари в кичозно обезобразения по вкуса на своя изнасилвач Овален кабинет на държавата, смятана преди него за опора на свободата и надеждата за просперитет по американски образец.
Ако трябва да определя кратко защо толкова явен циник се хареса на много другари и другарки у нас и по света, ще ви изненадам с извода си, може би. Не е заради приликата му с диктаторите и силната им ръка, уважавана от роболюбивите хорица. И това го има. Но основната причина е далеч по-прикрита и срамна.
В лицето на обладателя на Белия дом исторически доказалите се врагове на демокрацията, Запада и неговия лидер Америка видяха въплъщение на полезния идиот, способен най-сетне не просто да отслаби американското влияние и да раздели американците, но и да дискредитира самата идея за демокрацията с нейните омразни ценности. Като не можаха да я сразят отвън, получиха шанс мръсната им работа да бъде свършена отвътре.
Имат повод да злорадстват с “като искате капитализъм, на ви го в най-чист вид”! Подхилват се заговорнически във връзка с възклицанието “ гласувахте за клоун, получавате цирк”. Нещо подобно прилагаха у нас на желаещите демокрация в началото да 90-те. Плашеха децата с разни крайно бесни, които ръсеха по телевизора невъздържано заплахи.
НА СНИМКАТА: Сам се изявява като клоун, не е колаж.
Ако има прогноза, която съм правил с удовлетворение от нейното потвърждение, това е тази: самите американци ще го озаптят. Рано или късно. Вижда ми се доста късно след поразиите, които клоунът направи.
Уви, има още цели два месеца до ротацията с новите членове на усмирителната за него законодателна власт, че и две години до края на мандата му, през които едва ли ще успеят да го отстранят поради изискването за мнозинство от две трети. Но признаците за оздравяване на Америка все пак са вече налице.
Те си го родиха, те го усмириха-засега на теория само, но не е малко.
Апропо, не че е важно, но все пак очаквам с интерес рдните тръмписти да обяснят падението на своя кумир като поредната му бляскава победа, както правеха досега (видно от илюстрацията с публикацията в “Труд” от 7 май т.г., препечатана за “двоен дикиш” и в ПИК ).
Нямаш връзки? Значи ще чакаш! И това май е най-стриктно неписано правило в България!
Отиваш в някоя институция, взимаш си номерче и сядаш да чакаш. Минава половин час, минава един час, накрая стигаш до гишето и се оказва, че ти липсва някакъв документ, за който никой предварително не ти е казал.
Връщаш се на следващия ден, пак чакаш, пак се разправяш. А през това време влиза един човек, поздравява служителката по име, разменят две приказки и след пет минути излиза с готова работа. Ти продължаваш да си стискаш номерчето като билет от тотото, само че печелившият вече е минал без ред!
Трябва ти преглед при специалист? Най-ранният свободен час е след три месеца. Но ако някой познава някого в болницата, изведнъж се появява час за утре. Чакаш за изследване? Няма места! Само че за човека с правилния телефонен номер понякога се намира и място, и час, и лекар. И докато един обикаля кабинетите с направление в ръка, друг вече е минал прегледа, защото „са се разбрали“.
Искаш да запишеш детето си в детска градина? Няма места, системата е пълна, чакаш класиране след класиране. Само че постоянно се носят истории за деца, които някак си успяват да влязат там, където уж няма свободни места. Твоето дете чака, ти се чудиш как да ходиш на работа, а някой ти подхвърля: „Абе, нямаш ли човек в общината?“. Представяте ли си докъде сме стигнали? Вместо да търсиш детска градина, трябва да търсиш познат!
Отиваш в КАТ? Взимаш си отпуск, защото знаеш, че може да изгубиш половин ден. Опашки, документи, чакане, нерви. А после чуваш как някой се хвали, че минал за двайсет минути, защото познавал правилния човек. Ти си платил същите такси, подал си същите документи, само че явно към тях е трябвало да приложиш и телефонния номер на някой началник!
Кандидатстваш за работа? Имаш образование, опит, квалификация, изпращаш CV, ходиш на интервюта, чакаш с надежда. Накрая разбираш, че мястото вече било заето. И някак съвсем случайно назначеният се оказва роднина, приятел или познат на някого от ръководството. После същите хора излизат и обясняват как в България нямало кадри и младите не искали да работят. Ами как да искат, като понякога най-важната квалификация се оказва фамилията ти?
И при обществените поръчки картинката често изглежда позната. Една фирма предлага добра цена, друга има опит, трета има специалисти, но накрая печели някой, за когото всички се чудят как точно е избран. После ремонтират улицата, след шест месеца асфалтът пропада, плочките се разместват и започва нов ремонт. А ние пак плащаме! Само че този път не с телефонни обаждания, а с данъците си.
Ицо Хазарта отдавна го изпя — „Имам човек“. Оказва, че човекът е написал наръчник за оцеляване! Имаш човек в болницата, имаш човек в общината, имаш човек в КАТ, имаш човек в някое министерство. Ако нямаш, започваш да търсиш приятел, който има приятел, който познава човек. Накрая се оказва, че в България можеш да нямаш пари, можеш да нямаш работа, можеш да нямаш късмет, но най-лошото е да нямаш човек!
И най-наглото е, че вече го приемаме за напълно нормално. Някой ти казва, че трябва да чакаш три месеца, а ти не питаш защо услугата е толкова бавна. Питаш кого трябва да намериш, за да стане по-бързо. Някой ти обяснява, че няма свободни места, а ти започваш да звъниш на познати. Някой ти отказва документ, а ти се чудиш кой може да му се обади. Все едно правилата са за хората без връзки, а за останалите има някакъв таен вход, за който никой не е сложил табела!
И после се чудим защо хората не вярват на институциите. Защо един млад човек си събира багажа и заминава. Защо някой с две дипломи работи нещо съвсем различно, а друг без нужната подготовка се е наместил на хубава длъжност. Защо един човек чака месеци за нещо елементарно, а друг го урежда с едно обаждане.
Най-голямата подигравка е, че човекът, който спазва правилата, често излиза най-прецакан. Той чака, плаща, попълва, подава, връща се, пак чака. А накрая някой му казва с усмивка: „Е, защо не ми се обади? Щях да ти го оправя!“
Не, бе! Не трябва да ти се обаждам! Не трябва да познавам директора, началника, лекаря, кмета или братовчеда на секретарката! Трябва просто да мога да си свърша работата по нормалния ред!
Защото ако за едни има правила, а за други има телефони, това вече не е равнопоставеност. Това е състезание по познанства, в което победителят е ясен още преди старта.
И най-големият абсурд е, че сме стигнали дотам човек без връзки да се чувства като човек без права!
Навремето, през 90те, съм се смял с глас на една табела на Слънчев Бряг, която някакъв чичо беше сложил пред кантарчето на тротоара (да, младите не помнят, но имаше и такъв малък тротоарен бизнес в ония години). Човекът беше написал с разкривен почерк TOCHNO TEGLO.
Все пак работеше на тротоара в Слънчев Бряг, не в Червен Бряг… чужденци има, сещате се…
Днес, повече от трийсет години по-късно виждам законопроект, предложен от руската партия в България. Закон за българския език.
И там съзирам информацията, че се въвежда изписване на табели само на български… като можело да има транслитерация (изписване на български с латински букви).
Демек може да пише MINISTERSTVO NA KULTURATA или ISTORICHESKI MUZEI…
Хора, сякаш оня ден за пръв път чухме плиткоумието на новия вицепрезидент, който щеше да бори арабски цифри с кирилица…
