Pexels Пазарната дисциплина не означава извънболничният преглед да се превърне в лукс, а болницата — в единствен спасителен пояс.
Тези дни обменяме много смислени коментари с колеги от практиката — общопрактикуващи лекари от първичната извънболнична помощ и специалисти от специализираната болнична помощ. От разговорите се очертава една ясна картина. Докато общественият и медиен фокус е върху поредната драма в болниците, по-дълбокият срив се случва тихо и много по-рано. В кабинета. В чакалнята. Още на входа на системата.
Три абсурда на входа
Първият абсурд е пациентът, оставен да се самолекува и сам да си поставя диагноза.
В България има широко разпространена култура на самоназначени лабораторни „пакети“, търсене на диагнози онлайн и употреба на лекарства без достатъчна медицинска преценка. Това не значи, че всеки пациент е безотговорен, нито че лабораторните изследвания сами по себе си са проблем.
Проблемът е, когато резултатите се гледат без анамнеза и клинична преценка.
Човек вижда една стойност в червено и изпада в паника. А при панел от 20 независими показателя, всеки с 95% референтен интервал, вероятността при напълно здрав човек поне един резултат да е извън референтните граници е 64%.
Това не означава, че „червеният“ резултат е без значение. Означава, че лабораторната стойност не е диагноза.
Диагнозата започва с лекаря, който знае защо е назначено изследването и какво означава то при конкретния пациент.
Самолечението и ненужните изследвания не се решават с назидание. Решават се с достъпен лекар, здравна грамотност, нормално време за преглед и работеща извънболнична система.
Вторият абсурд е патернализмът за чужда сметка.
В публичното говорене често се очаква личният лекар да бъде винаги наличен, да покрива села, отдалечени райони и социално трудни общности, да решава неотложни проблеми извън работно време и да го прави почти без допълнителен ресурс. Това не е уважение към професията. Това е прехвърляне на институционален дефицит върху един човек.
Общопрактикуващият лекар не е аскет-мисионер. Той е висококвалифициран професионалист, който има нужда от екип, време, лаборатория, диагностична мрежа, предвидимо финансиране и разумен брой пациенти.
Да, финансовата устойчивост на солидарния модел изисква всички, които дължат вноски, да ги плащат. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие посочва около 94% осигурени през 2024 г., което означава приблизително 6% неосигурени; национални източници дават по-високи оценки — 11–12%, включително заради хора, които живеят в чужбина, прекъснати права и проблеми с регистрацията.
Третият абсурд е, че личната отговорност е оставена между лозунга и наказанието.
Не е вярно, че в САЩ, Германия или Франция човек автоматично губи права или плаща 100% от лечението, ако е пропуснал профилактика или ваксина. Там има различни стимули, работодателски програми, скринингови политики и правила за достъп, но универсалното „не си ходил на профилактика — плащаш всичко“ не е моделът, който трябва да копираме.
Не трябва да наказваме бедния, неинформирания, живеещия далеч от лекар или човека, който не може да си вземе отпуск, като го оставим без лечение, когато вече е болен. Това не е превенция. Това е рецепта за още по-дълго отлагане, повече усложнения и още по-скъпо болнично лечение.
Личната отговорност трябва да има друга форма: активни покани за профилактика, лесно записване, напомняния, реален достъп в малките населени места, здравна грамотност и проследяване на хората с хронични заболявания.
Първо правиш профилактиката достъпна. После имаш право да питаш защо не се използва.
Общопрактикуващите лекари и специализираната извънболнична помощ са ключът
Първоначалният замисъл на реформата от 1998 г. беше личният лекар и извънболничният специалист да бъдат реалният „пазач на входа“ — да профилактират, диагностицират, лекуват и насочват към болница само когато това е необходимо.
Тази функция постепенно беше обезсилена.
Личният лекар твърде често е превърнат в разпределител на направления, изследвания, консултации и административни срокове. Вместо да разполага с достатъчно време за клинична преценка, той трябва да мисли дали има лимит, кой може да назначи конкретно изследване, дали ще бъде отчетено правилно и как ще изглежда всичко при проверка.
Правила и контрол са нужни. Но контролът трябва да пази пациента от ненужна и некачествена дейност, а не да превръща лекарския когнитивен труд в административен риск.
Специализираната извънболнична помощ е другото недооценено звено. Не е достатъчно да говорим за общопрактикуващи лекари и болници, сякаш между тях няма нищо. Кардиологът, ендокринологът, педиатърът, неврологът, пулмологът и всички останали специалисти трябва да могат да уточняват диагноза, да лекуват, да проследяват и да връщат пациента към личния лекар с ясен план.
Това изисква време. Контролни прегледи. Достъпна лаборатория. Образна диагностика. Възможност специалистът да работи с други специалисти.
И най-вече — нормално остойностяване на труда му.
Защо спешното прелива
Когато извънболничната помощ няма достатъчен капацитет за навременен преглед и базова диагностика, пациентът прави това, което системата му подсказва: отива в спешното. Невинаги защото е спешен. А защото там има лекар, лаборатория, рентген, скенер, наблюдение и болница на едно място.
Дежурен кабинет без реален диагностичен ресурс не решава този проблем. Вечер, през нощта и по празници пациентът често няма друг работещ маршрут. Така спешното отделение поема неспешни, но неотложни случаи; болницата поема диагностика, която би могла да бъде направена амбулаторно; а екипите прегарят.
Това е обърнатата фуния:
Слаб достъп до извънболнична диагностика и проследяване
↓
Пациентът търси най-бързия отворен вход
↓
Спешното отделение и болницата поемат случаи, които често можеха да бъдат овладени по-рано
↓
Още претоварване, още разходи, още персонал на ръба
***
България остава прекомерно ориентирана към болничната помощ. ОИСР отчита 8,2 болнични легла на 1000 души при средно 4,3 за другите държави в организацията и препоръчва по-силна първична и профилактична грижа, за да се ограничат предотвратимите хоспитализации.
Платеният кабинет
Когато договорът с НЗОК не позволява на специалиста да организира нормална, устойчива и продължителна грижа, част от търсените специалисти ограничават работата си по линия на Касата или преминават към платен прием.
Това не е морален дефект на лекаря. Кабинетът има наем, персонал, апаратура, софтуер, консумативи, данъци и време за документация. Няма как всичко да бъде покривано от добра воля.
Но пациентът остава с много лош избор: да чака, да плати втори път или да отиде в болницата.
Това е особено тежко в страна, в която директните плащания от джоба на пациента са над една трета от здравните разходи — сред най-високите равнища в ЕС.
Не бих казал, че при платения прием държавата „напълно губи контрол върху качеството“. Лечебните заведения и професионалистите остават обект на регулация и контрол независимо дали пациентът плаща директно или НЗОК.
Проблемът е друг: публичният платец има много по-слаба възможност да свърже плащането с качество, проследяване и резултат, когато значима част от грижата се измества извън публичното финансиране.
Какво трябва да се направи
Истинската реформа не е да пуснеш хората безразборно към който специалист намерят. Но не е и да държиш общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ в постоянен недостиг.
Нужни са няколко прости, но тежки решения:
– клинична свобода с ясни правила. Общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничанат помощ трябва да имат достатъчен ресурс за базова диагностика и лечение, обвързан с ясни алгоритми и обратна връзка, а не с механични рестрикции;
– нормално плащане за когнитивния труд на лекаря. Прегледът, диференциалната диагноза, разговорът, терапевтичният план и проследяването не са административен разход. Това е медицинската работа, която предотвратява усложненията и ненужната хоспитализация;
– реална неотложна извънболнична помощ. Вечерен, нощен и празничен амбулаторен достъп с лекар, базова лаборатория и диагностика, особено в районите без лесен достъп до болница. Спешното отделение трябва да остане за спешния пациент;
– Подкрепена лична отговорност.
Профилактиката и ваксинацията да бъдат лесни за използване, активно предлагани и проследявани. Нека има стимули за участие и добра здравна грамотност, но не и наказание чрез отказ от нужно лечение.
Солидарността не означава медицинският труд в кабинета да бъде евтин и невидим.
Пазарната дисциплина не означава извънболничният преглед да се превърне в лукс, а болницата — в единствен спасителен пояс.
Реформата няма да започне от болничното легло. Ще започне от кабинета на лекаря на терен — там, където пациентът трябва да получи време, внимание, достъпна диагностика и ясен лечебен план, преди състоянието му да го доведе до болницата.
––
Доц. д-р Стефан Костадинов е преподавател по патология и лабораторна медицина в Warren Alpert Medical School към Brown University, САЩ.
Мнозина вече не помнят какво и говорил генералът от КГБ Леонид Решетников преди десет години, когато се месеше в избора на кандидат-президент в България. Тогава той каза: „Румен Радев може да изиграе забележителна роля и да бъде инструмент България да тръгне по пътя на самостоятелен избор, вън от НАТО и вън от Европейския съюз.“ (TV+, 24 ноември 2016 г.)
Прогнозата се оказа концепция, програма и план, които са били задействани последователно и умело още преди 2016 г., докато ние като слепи котета сме се боричкали помежду си, лелеяли сме фалшиви надежди, че цивилизационният избор на народа ни е бил окончателен и безвъзвратен и че в дружното европейско семейство все някак ще запеем Одата на радостта.
Провалът „МиГ-29“
През 2012 г. Румъния отправи ценно предложение към българското правителство: двете страни съвместно да закупят от Португалия употребявани изтребители F-16. Идеята бе държавите заедно да закупят 36 самолета „втора ръка“ (24 за Румъния и 12 за България), което значително би намалило общата цена за придобиване на изтребителите и за последващата им поддръжка.
През следващите 5-8 години младо поколение пилоти би придобило умения да пилотира F-16, след което плавно да премине към възможно най-новия модел на американския изтребител.
Двете съюзни авиации биха могли по-лесно да взаимодействат при охраната на въздушното си пространство, да тренират личен състав, да организират ремонти, да обменят резервни части, техника за обучение и поддръжка и т. н.
От българското военно министерство и правителството подозрително дълго мълчаха. Вероятно поради опасения, че ще изгубят възможността за договаряне на комисиони. Далеч по-трудно е да бъдат подкупени две комисии в две различни държави или обща комисия от представители на тези страни.
През 2013 г. Румъния самостоятелно сключи договор за 12 броя F-16MLU, през 2016 г. получи първите самолети, а сега на дълга опашка чака за F-35 – най-модерния изтребител, предлаган на световните пазари.
Още в началото на века летателната мафия във ВВС упорито брани всякакви опити да бъде поставен въпросът за навременно или по-късно извеждане на МиГ-29 от експлоатация, за плавната и безболезнената му замяна с по-съвременни образци. През последните 35 години най-продължителен бе периодът, през който генерали от ВВС оглавяваха Генералния щаб или Щаба на отбраната.
Официално и в неформални контакти запасни и действащи пилоти обясняваха на министри, депутати, премиери и държавни глави, че ресурсът на съветския изтребител не е изчерпан, че „огромните му възможности“ могат да бъдат използвани поне до 2030 г. и че онзи, който посочва видимото ни изоставане в модернизацията на ВВС е или неграмотник, или враг на „родната авиация“ и на рода български.
Авиационните вождове си затварят очите
пред факта, че неколкократно бе прекъсван и подновяван договорът с руската компания РСК-МиГ за ремонта на изтребителите МиГ-29, което се отрази върху боеспособността на българските ВВС. Стигна се дотам, да няма годен за дежурство изтребител за защита на българското въздушно пространство.
Българските ВВС никога не бяха стигали до такъв хал: с 6 ремонтирани МиГ-29 и с четири още по-стари МиГ-21 да се опитват да изпълняват мисията „въздушна полиция” (еър полисинг). Те ли не са знаели, че подобна „мисия“ е чисто отбиване на номер и поредно дискредитиране на българската държава в очите на съюзници и на съседи?
През 2002-2003 г. още поддържахме колегиални отношения с руските военни аташета в София. На някакъв коктейл офицери от МО и от Генералния щаб директно им задават въпроса защо ни размотават с ремонта на двигателите на МиГ-29, защо сключват договори, приемат и транспортират двигателите, нарушават всякакви разумни срокове и ни ги връщат с козметични процедури или без да са ги пипнали.
Представителите на ГРУ отговорили с цинична откровеност: „Да не сме луди да ремонтираме самолетите на неприятелска държава? Нали след година-две предстои да бъдете приети в НАТО? Нека натовци да ремонтират бойните ви самолети!“ Нима генералите от ВВС не са чували подобни признания от доскорошните си съюзници във Варшавския договор?
Въпреки ясните индикации от руската държава от 2002 г. до неотдавна продължаваха опитите да бъдат наливани грешни пари в касите на Руската самолетостроителна компания МиГ, да бъдат търсени други държави (останаха само Полша и Беларус), за да бъде доставяна „жива вода“, да бъдат ремонтирани морално и физически остарелите изтребители, да бъде спирано кранчето на всеки военен или цивилен български гражданин, който задава въпроса докога, аджеба, летешката мафия ще блокира модернизацията на бойната авиация, на целите ВВС и оттам – на Българската армия.
Ярък лакмус за
дългата и отмъстителна ръка на българо-съветските льотчици
стана съдебното преследване на бившия министър на отбраната Николай Ненчев. За безпочвения и безпринципен процес срещу ексминистъра бе писано достатъчно. Насъскана от властващото лоби на МиГ-29, прокуратурата се опита да осъди г-н Ненчев за… нарушаване на интересите на руския военно-промишлен комплекс.
Премиерът Борисов, в чието правителство Н. Ненчев бе министър, вероятно забрави, че е познавал такъв човек. Заместник-министърът Атанас Запрянов, който бе водещият политически и военен експерт, подготвил и реализирал договора с Полша, изпълни библейската повеля „Мълчи и ще си спасиш душата!“ След което два пъти бе министър на отбраната от квотата на ГЕРБ-Б. Борисов.
Слава Богу, ексминистър Ненчев се размина с присъда от 8 (осем!) години лишаване от свобода. След което спечели дело срещу прокуратурата на нРБ за неправомерно юридическо преследване и бе овъзмезден с 50 000 долара.
Трагедията на майор Валентин Терзиев
стана христоматиен пример за отчаяната решимост на авиационните дерибеи да минат и през трупове, за да защитят финансовите интереси и мъжкарското си его.
Майор Терзиев загина през 2021 г. край Шабла при изпълнение на един от най-сложните видове пилотаж: нощна стрелба по въздушна цел над Черно море. Посмъртно пилотът бе удостоен със званието „подполковник“.
На пресконференция, дадена от Министерството на отбраната, присъстваха съпругата на загиналия пилот г-жа Димитрина Попова и 10-годишният му син Александър. С нелепото си участие се отличи тогавашният министър на отбраната Георги Панайотов.
След маса непонятни термини, технически и технологични заврънтулки изводът на командването на ВВС стана очевиден: причината за инцидента е човешка грешка.
В понятието „човешка грешка“ влизат не само „загубата на пространствена ориентация“ от пилота, но и нерешителността на групата за насочване да прекрати полета, след като става ясно, че мишената пада по-бързо и в стремежа си да порази целта пилотът предприема опасна маневра на снишаване.
Ситуацията е прераснала в аварийна, след като пилотът започва завой със скорост над 970 км в час и до последния момент не успява да възстанови ориентацията си. Авиационните шефове напомниха, че майор Терзиев се е подготвял старателно за упражнението и е имал право да се откаже от мисията.
Разбира се, „руски специалисти са съдействали за разчитането на данните от черната кутия на падналия самолет“. Къде без тях…
И нито дума за липсата на достатъчно часове за тренировки (т. нар. нальот), за безотговорното поведение на поне трима генерали от ВВС, които са наблюдавали учението и във всеки момент са могли да разпоредят: „Стоп! Прекратявам стрелбата! Пилотът веднага да излезе от аварийната ситуация и да се прибира на летището!“
В края на пресконференцията командирът на 3-а авиобаза имаше нахалството да се обърне с прочувствени слова към сина на загиналия: „Такава ни е професията, моето момче! Да гинем за Родината си!“
Жегна ме театралният патос на бригаден генерал Русев. След като издирих източника, разбрах, че помпозните слова принадлежат на герой от съветския филм от 1971 г. „Офицери“. Но филмовият герой казва нещо различно: „Такава ни е професията, синко! Да защитаваме Родината!“ Малка, но съществена редакция, направена според момента от българо-съветския генерал. Сякаш всички сме длъжни да гинем за България. Няма ли някой да победи най-сетне?
Съвсем наскоро командващият на ВВС генерал-майор Н. Русев нарече критиците си „кибици“, „комплексари“, „застарели апаратчици“ и НПО-та с „отпаднала необходимост“…
„Деполитизираният“ генерал вече може да си позволи подобни волности.
Кумът му „Девет годин мота се безплоден“ на президентския пост, а сега оглавява парламентарното мнозинство и изпълнителната власт. Съпругата му е шеф на СЕМ, а генералите в Българската армия, шефовете на МВР, ДАНС и другите служби за защита на националната сигурност чрез указите за назначения и повишения са превербувани от доскорошния президент. Пей, сърце!
Това не е военна северно-корейска опера или армейска руска пиеса, а сценка от
предизборната кампания на Румен Радев в Плевен…
Др. Радев вече нарича негласуващите за „Регресивна България“ нещо като „част от статистиката“. Др. Кутев смята, че сегашното Народно събрание си е тяхно и ще правят в него каквото си искат. „Мы свой, мы новый мир построим!“ обещава др. Ленин през уж далечната 1917-а. А Малкия Хладилник твърди, че без бащицата Сталин просто нямало да ни има и като народ, и като държава.
Хюстън е доста далеч и от Шабла, и от София.
Но наистина, „Хюстън, имаме проблем!“
Когато файтонджии на самальоти с отпаднала необходимост започнат да заплашват със съд и да ни изнудват, че „рискували живота си заради нас“, вероятно ще трябва да ни дойде акълът, че е стартирал процес на временна и частична стабилизация на социализма.
Че здравите сили отново са взели връх над Здравия Разум.
Че ще трябва доста да поразмърдаме мозъци, да намерим съмишленици и да се поизпотим, за да не ни върнат член първи в Конституцията и „безсмъртния полк“ на 9 май, лагера „Белене“ и зловещия паметник на червената армия-окупатор и мародер.
Това вече не е спор кой обича и кой не обича Русия. Това е въпрос какво смята бъдещият президент и върховен главнокомандващ за заплаха за България и как страната ще защитава своята сигурност и мястото си в Европа.
На жителите на Вазовата Бяла черква през 19 век не би им хрумнало да тропнат хоро, докато в препълнения салон на мъжката гимназия се играе “Многострадалната Геновева”. Но граждани на европейска София през 21 век не се съобразяват със спектаклите на Народния театър “Иван Вазов” и играят хора́ като демонстрация на родолюбие, традиционни ценности и национален суверенитет. Така разбират “устойчивата реализация на българската идентичност”, както е представяна неделната проява, която пречи на актьори и зрители с високите децибели.
Тонколоните са евтини, но кресливи. Същият суверенистки саундтрак се чува и от “Дондуков” 1, а в президентската кампания поне пет от общо 28 кандидат-президентски двойки свирят на същите струни. Разликата е само в тоналността.
Агресор ли е Русия
Геополитическото разделение се очертава като една от най-видимите линии на този президентски вот. От едната страна са суверенитетът и „националният интерес“, от другата ЕС, НАТО и подкрепата за Украйна. Първите обвиняват вторите, че обслужват Брюксел, вторите първите – че обслужват Москва.
Геополитика имаше и през 2021 г. – тогава Румен Радев каза в предизборен телевизионен дебат, че Крим „в момента е руски“, а проф. Анастас Герджиков настоя, че е украински. Дали този въпрос отново не трябва да бъде зададен на кандидатите за президент?
Сегашната кампания е доминирана от две различни представи за националния интерес и мястото на България в Европа, а зад тях неизменно наднича по-старата ос – Русия или Западът. Войната в Украйна промени съдържанието на старото разделение „русофили-русофоби“.
Вече не става дума за историческо отношение към Русия, МОЧА, връх Шипка и 3 март, а за съвсем конкретни решения: агресор ли е Русия, трябва ли Украйна да бъде подкрепяна и санкциите да продължат.
А още по-важно е къде е мястото на България в новата отбранителна политика на ЕС и как България вижда собствената си сигурност като черноморска държава, когато войната е отсреща, руски дронове навлизат във въздушното пространство, а НАТО укрепва целия си източен фланг.
Коя е заплахата за България
Това вече не е спор кой обича и кой не обича Русия. Това е въпрос какво смята бъдещият президент и върховен главнокомандващ за заплаха за България и как страната ще защитава своята сигурност. НАТО определя Русия като „най-значимата и пряка заплаха“ за съюзниците заради войната срещу Украйна и хибридните ѝ действия – саботажи, кибератаки, дезинформация и политическа намеса, които зачестяват.
Българското общество обаче остава разделено. Изследване на „Отворено общество“ от 2025 г. показва 37% предпочитание към съюз с ЕС и НАТО при хипотетично ново глобално разделение, 11% към Русия и Беларус, а 36% избират „неутралитет“.
Тези 36% са голямата сива зона на президентските избори. За част от тях ще се конкурират настоящият президент и кандидат Илияна Йотова и лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов, представители в кампанията на умерения и радикален вариант за мир по руски образец. Но към тях трябва да се обърне и Андрей Гюров, ако иска да излезе извън електората на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”.
Гюров настоява България да бъде предвидим партньор в ЕС и НАТО и да следва общата европейска санкционна политика към Русия. Йотова казва, че войната няма военно решение, настоява за преговори и защитава правото на България да има различна позиция вътре в ЕС. А Костадинов вече открито заявява, че според него България няма място в НАТО.
Лов на избиратели
Мажоритарният характер на президентския вот прави геополитиката особено важна. На първия тур кандидатите се състезават и помежду си за близки избиратели, а на втория трябва да привлекат избирателите на отпадналите. Тогава геополитическите предпочитания “Русия или Западът” могат да се окажат по-силни от партийната принадлежност.
Но президентски избори не се печелят само с послания. Зад кандидатите стоят партийни структури, които трябва да произведат гласове. Най-голямата и организирана от тях доскоро беше ГЕРБ. Сега мнозина от ГЕРБ, включително кметове, бързо хвърлят партийната книжка, подобно на случващото се след 10 ноември 1989 г. и се преориентират към управляващата “Прогресивна България” (ПБ).
Самата ПБ обаче не е партия, тепърва се изграждат структури. Тези близо 1,445 млн. избиратели на парламентарните избори на 19 април до голяма степен повтарят вота за Радев за втория президентски мандат, когато спечели почти 1,540 милиона. Въпреки декларираната от ПБ подкрепа за Йотова, гласовете за Радев няма да се прелеят автоматично.
Решението на ГЕРБ да не издигне собствен кандидат не я вади от президентската битка. Напротив – оставя ѝ възможността да се превърне в един от факторите, които ще решат накъде ще тръгне вотът на втория тур. За част от партийния актив участието в ГЕРБ беше свързано и с келепира от властта, а загубата ѝ вече разхлабва лоялността. Но за друга част Гюров е най-близкият кандидат в идеологически и геополитически план.
Задачите пред Йотова и Гюров
При евентуален балотаж между Йотова и Гюров геополитическото разделение ще постави двамата пред различни задачи. За Йотова резервът е сред гласувалите за Костадинов-Волгин, Сидеров-Велков и останалите кандидати с по-радикални позиции срещу подкрепата за Украйна и политиката на НАТО. За да ги привлече, тя ще трябва поне реторично да скъси дистанцията с тях. Въпросът е колко надясно може да отиде, без да загуби умерените избиратели.
Пред Гюров дилемата е друга. Неговият резерв е сред проевропейските избиратели извън ПП и ДБ и сред останалия електорат на ГЕРБ. Там няма нужда от по-твърд евроатлантически тон, защото принадлежността към ЕС и НАТО до голяма степен е общ знаменател. По-трудната задача е да го превърне в глас за кандидат, издигнат от политически противници на ГЕРБ.
Евентуалният втори тур ще провери не само коя от двете представи за мястото на България в Европа събира повече подкрепа. Ще покаже и кое тежи повече пред урната – геополитическият избор или партийната принадлежност.
Народният театър е на това място повече от век, неделното хоро пред него – от няколко години. Те не си пречат по природа. Някой просто ги постави от двете страни на една измислена червена линия. Също като националния интерес и Европа.
„България се оформя като единствен проводник“ на интересите на Русия в ЕС, каза в интервю за Свободна точка бившият военен министър Бойко Ноев. „Политиката на деня е да бъдем внимателни с Русия“, каза той и така обясни защо властите не разследват руска следа при зачестилите отново взривове в български оръжейни фирми.
Бойко Ноев е бил посланик на България в НАТО, както и министър на отбраната. В „Големият въпрос“ той коментира външната политика на правителството на Румен Радев и действията на МВР и ДАНС във връзка с десетките инциденти в складове с въоръжение, случили се в България в последните години.
„България с тази политика показва, че не е част от тази Европа или е оформящият се единствен проводник на интересите на Русия. Така изглежда от това, което се прави“, коментира Ноев.
„Политиката на деня е да бъдем внимателни с Русия, да се снишим и по никакъв начин да не споменем думата „Русия“. И това го виждаме в поведението на всички представители в момента в изпълнителната власт“, каза Ноев.
Взривовете в оръжейни складове
Бойко Ноев припомни, че в повече от 10 случая на посегателства срещу обекти на българската отбранителна индустрия „виждаме едно системно присъствие на агенти на руските специални служби“. Макар и със закъснение, прокуратурата обвини задочно трима руски граждани за отравянето на оръжейния производител Емилиян Гебрев, сина му и търговския им директор през 2015 г. По-късно прокуратурата обвини още шестима руснаци за поредица от взривове в оръжейни складове.
На 11 август избухна пожар в склад на фирмата на Гебрев „Емко“ до Трявна. На 12 септември изгоря склад на същата фирма до Дряново. Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев отрече да има външна намеса и обвини фирмата в немарливост. Прокуратурата разследва палеж. Бойко Ноев обаче казва, че най-вероятната версия е отново намеса на Русия.
„Защото от 2011-та година досега е била Русия. Доказано е, че в момента Русия интензифицира своите хибридни операции в Европа. 182 са вече подобните операции в Европа„.
Ноев обясни тези посегателства с липсата на ефективно разследване в България.
„Когато това снишаване продължава вече 15 години, тези, които извършват посегателствата, се насърчават да повтарят, да потретват и почетвъртват“.
Бившият дипломат и министър обвини прокуратурата, че е проникната от корупция и руско влияние. Той даде пример с прокурор, който в миналото е разследвал отравянето на Гебрев с новичок.
„На неговата стена в кабинета и в неговия профил във Facebook е „Само Путин, само Сталин“, само парадите на Червения площад!“
Следва пълният текст на интервюто:
Иван Бедров: Да започнем от конкретния повод. Ще стигнем и до голямата картина, която винаги е по-важна. Но кой взривява военни складове в България? Защото като че ли тази новина се появява отново и отново през август, през септември, и доста по-често в предишните години.
Бойко Ноев: Този, който ги пали и взривява, той не е хванат на местопрестъплението в момента на извършване на деянието. Но това, което ние виждаме от 2011 година до ден-днешен – а това са повече от 10 случая на посегателства срещу обекти на българската отбранителна индустрия, а и български граждани – виждаме едно системно присъствие на агенти на руските специални служби. Направо да го кажем. И това дори предпазливата и внимателна българска прокуратура бе принудена под международен натиск и под натиска на фактите да признае. Тези граждани на Русия, доказано агенти на Главното разузнавателно управление (ГРУ), те бяха идентифицирани по имена, техните действия в България са ясно документирани.
Срещу тях са повдигнати обвинения и са издадени заповеди за арест. За съжаление… И това говорим за случаите до 16-та година. До 16-та, не, до 21-ва година. А това е доказано. В последните случаи там няма доказано присъствие на руски агенти.
– Само да напомня на нашите зрители: 11 август в село Белица (до Трявна) и на 12 септември, точно месец по-късно, Царева ливада (до Дряново). И двете съоръжения са собственост на една и съща компания – „Емко“. Какво знаем за тези случаи последните?
– За тези случаи знаем, че се повтаря моделът по извършване на саботажи. Това, което видяхме 22-ра, 23-та година в складовете около Карнобат. А преди това, пак казвам, от 2011 година досега в Ловни дол (Севлиевско), в складовете и производствените обекти на ВМЗ Сопот. Не е само „Емко“, а това беше и в производствените места на „Арсенал“. И към тези случаи се добавя един, за който някак си напоследък, от известно време малко се говори – 12-та година мисля че беше, на Петолъчката. Там, където се събират пътищата за Бургас.
– Откакто има магистрала, повечето хора не минават там и не си спомнят.
– Там избухнаха седем или осем склада. До ден-днешен делото се влачи и тъй като не са идентифицирани, и тогава никой не е мислил, че това могат да бъдат руски представители, делото стои без отговор. А там загинаха трима български граждани. Така че всички тези случаи показват, пак казвам, един последователен модел. И затова, когато се опитваме да оценим кой е причинил това, което се случи в последните дни, въпросът не е толкова какви са причините – вътрешни или външни, а има ли друга причина, след като вече 15 години е доказано, че това са действия на руските специални служби и техни агенти в България? Необезателно руснаци, вероятно и българи.
– Има ли друго обяснение?
– Друго обяснение засега няма. И затова е непонятна поне за мен позицията на прокуратурата, която за пореден път класифицира тези събития, тези действия като „палеж“.
– Каква е разликата между палеж и терористичен акт?
– Палежът се класифицира по една по-лека глава на Наказателния кодекс. С него се занимават, как да кажа, доста по-лежерно, защото палежи в България има много. Но когато това е диверсия или по новия член на Наказателния кодекс – терористичен акт, той минава като Глава Първа и тогава с него трябва да се занимават много сериозни екипи. С него трябва да се занимава най-малко нивото на Софийска градска прокуратура и Националната следствена служба. В другите държави, където се случват подобни неща (и навремето във Великобритания със Скрипал, и сега потърпевшите от вълната от подобни актове в Европа), там застава цялата държава с всичките си ресурси. А тука в Габрово това се разследва от един следовател! Един следовател! Той може да е много добър, най-добрият вероятно, но това не е по неговите сили. Така че… отношението към събитието: първо, неговата квалификация да се третира като по-нормален някакъв случай, като палеж. Второ, изказването на представители на изпълнителната власт, че, видите ли, това е нещо сигурно вътрешна работа…
– Сега ще стигнем и дотам. Само че преди това, за последните два случая. Защо съмненията са към Русия, ако не сме видели някакви факти, някакво доказателство в тази посока?
– Ами пак казвам, защото досега от 11-та година досега е била Русия. И тези, които не вярват, трябва да кажат: „А защо сега ще бъде някой друг?“, след като доказано е, че в момента Русия интензифицира своите хибридни операции в Европа. 182 са вече подобните операции в Европа. Една от кулминациите беше дронът с експлозиви в Германия, където германското правителство изрично официално обвини ГРУ на Русия за този опит за саботаж. Така че няма друга причина. И затова според мен разследващите трябваше да тръгнат от тази версия и ако случайно се окаже нещо различно, то да го преквалифицират в нещо по-леко.
– Обаче министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев и двата пъти почти веднага отиде там и пред камерите каза, че най-вероятно става дума за немарливост, небрежност, и обвини фирмите.
– Не само това. При състоялия се миналата седмица Съвет по сигурността, въпреки че беше направена малка крачка напред в признаването, че е възможно да има външна намеса, продължава акцентът да се поставя върху виновност на българските компании, които, видите ли, не можели да охраняват добре своите обекти. В момента те са заляни от проверки, в които отива много по-голям държавен ресурс, отколкото ресурсът, който се отделя за търсенето на евентуално външно влияние.
– Винаги, когато стане нещо, държавата започва проверки. Независимо в коя сфера нещо се случи. И след като се случи вторият взрив в Царева ливада до Дряново, министърът на вътрешните работи разпореди проверки за сигурността на складовете, защото вероятно според него има проблем там.
– Оставяме с впечатлението, че цялостното отношение на властите към тези събития се определя от политиката на деня. Политиката на деня е да бъдем внимателни с Русия, да се снишим и по никакъв начин да не споменем думата „Русия“. И това го виждаме в поведението на всички представители в момента в изпълнителната власт, в президентството разбира се.
Преди време президентът Йотова на въпрос на журналист за войната на Путин срещу Украйна каза, цитирам: „Ние в тази сграда сме наясно кой е агресорът. Знаем кой е агресорът.“ А онзи ден тя вече по време на своята предизборна кампания отказва да отговори на въпроса кой е агресорът. Така че виждаме една цялостна политика в момента, която е доминирана от снишаване и неправене на каквото и да било, за да бъде уязвена Русия. Това не е от ден-днешен. Това беше и поведението на Борисов. Вие си спомняте, когато беше отровен Скрипал и англичаните категорично посочиха причинителите, Европа предприе масово действие срещу руската агентура, а Борисов каза: „Не, не, ние нищо няма да правим, защото чакаме доказателства“. Същото каза сега българското правителство по случая в Лайпциг. То реагира с пост в Twitter (X), но официалната позиция на правителството е „чакаме доказателства“, след като германското правителство показва фактите. Ето тези неща ни карат да мислим, че поведението на властта в момента е насочено натам – да се търси някакво сближаване, да не се дразни Русия.
– Има ли някакво обяснение защо най-често тези инциденти стават в обекти на фирмата „Емко“? Вие казахте от 2011 насам са няколко случая. 2015 г. г-н Емилиян Гебрев, заедно с още двама души (директорът и синът му) бяха отровени, опит да бъдат убити. След това 2021 година шестима руснаци бяха обвинени задочно, оказа се че имат връзки с военното разузнаване ГРУ. През не помня коя година вече, но Чехия обяви нови данни за взрив от 2014-та във Върбетице, където отново се появи името на същата българска фирма. Има ли обяснение защо най-често се случва там?
– Компанията „Емко“ и нейният собственик Гебрев са сред най-големите, да не кажа в тройката най-големи производители на отбранителна продукция в България. Едни от най-големите в Европа. Те са фактор не само за българската икономика и отбранителна индустрия, те са фактор в Европа и Гебрев е един от тях. Така че това вероятно е причината той да бъде мишена на тези посегателства. Но има нещо друго. Защо тези посегателства са възможни? Защото когато те не се разследват и когато това снишаване продължава вече 15 години, тези, които извършват посегателствата, се насърчават да повтарят, да потретват и почетвъртват. Защото от 11-та година досега нищо не е разкрито, и не само не е разкрито, а прокуратурата активно беше замесена, както и ДАНС на определени етапи, в прикриване на следите и отклоняване на вниманието. Това са причините защо според мен нашата индустрия, и в частност „Емко“ и Гебрев, да са мишена.
– Ако твърдите, че няма кой друг да е освен руските служби, тоест няма кой друг да има интерес, каква е точно връзката? Кое е това нещо в дейността на тази компания, което би подразнило да кажем режима в Кремъл?
Аз това не мога да кажа, защото те са си избрали „Емко“ като особена мишена. Но пак казвам, не е само той. Там е „Арсенал“, там е и ВМЗ Сопот. Защо само „Емко“? Това трябва да отговорят разследващите.
– А може ли дестинациите на продукцията да бъдат обяснение? Ако примерно българска продукция отива в Украйна или в Грузия по-рано, където започна конфликтът, това да бъде обяснение?
– Едно от обясненията… тъй като бях ангажиран доста, като фрийлансър така да се каже, в изясняването на фактите и обстоятелствата заедно с международни екипи – има връзка между конфликтите между Пеевски и Борисов с Гебрев, свързани с „Дунарит“. А известно беше (и това е доказано), че атаките, които бяха…
– Само да напомним на нашата публика: това е след като беше съборена банката КТБ, започна една борба – къде законна, къде незаконна – за активите, и „Дунарит“ се оказа…
– Точно така. Точно така. И тогава Гебрев със своите бели пари, със своите спечелени пари, се кандидатира да придобие „Дунарит“. А Пеевски и други хора (да не назоваваме конкретни имена, хората се сещат кои са) считаха това предприятие за свое, за една от своите плячки от КТБ. И в хода на тази борба срещу Гебрев бяха предприети масирани атаки, в това число опити да се отнеме неговият бизнес, отнемане на лиценза, непрекъснати проверки. Сега това, което в момента се извършва, е бледа сянка на това, което беше вършено тогава по времето на правителствата на Борисов и Пеевски от прокуратурата. То не бяха ДАНС, не бяха ГДБОП, не бяха арести, не бяха чудеса!
А тогава имаше обосновано предположение, че интересът на руските специални служби – конкретно на ГРУ и конкретни хора от ГРУ – някъде върви паралелно с интересите на онези в България, които искаха да съборят Гебрев. Тази връзка беше забранена да се разследва от прокуратурата! Прокуратурата направи всичко възможно там, където имаше най-малкото съмнение за съвместни действия или съвпадение на интереси, това да бъде отрязано като с нож. Така че една от причините защо Гебрев вероятно е атакуван се корени и там – в намеренията на определени кръгове в България, които се опитваха да вземат неговия бизнес и по този начин, дали с практически действия или не, съучастваха с руския интерес. Това е моето обяснение.
– Вие сега казахте, че ако руските служби са правили нещо в България, те са получавали съдействие от най-високо политическо ниво?
– Те са получавали индиректно. Да. Това е моето дълбоко убеждение. Но вижте, тука има още един момент, който е трудно да се разбере от хората. Те си мислят, че щом са руските служби, то обезателно Путин го е разпоредил. „Путин разпоредил да бъде убит Гебрев.“ Нещата според мен са много по-прости. Доказано е, че агенти от Поделение 29155 на ГРУ, което извърши маса терористични действия из Европа (Скрипал, след това в България отравянията на тримата българи, взривовете в Сопот, което беше осветено след серия от публикации на Христо Грозев и Bellingcat), същите Мишкин и Чепига, за които беше доказано, че са извършили покушението срещу Скрипал, четири години преди това са снимани в складовете във Върбетице, откъдето са тръгнали част от мунициите, които се взривиха в Ловни дол. Чехите разбраха, че тези хора са били в Чехия под съвършено други имена, чак когато стана случаят в Солсбъри. Така между другото се разкри и опитът за отравяне на Гебрев и още двама български граждани. Защото той беше 2015 година, а чак 2018 година, когато лъснаха имената и операциите (включително с разкритията на ваши колеги от чужбина), се разбра, че това са едни и същи хора. Та въпросът е защо те са го правили? Една от версиите защо атакуват Гебрев е това, че агентите на това поделение са се занимавали и с частна дейност. С „частпром“. Ние и днес виждаме Аверянов като представител на ГРУ в Африка.
– Тоест, ако някой иска да свърши някаква мръсна работа в някоя държава, може да наеме тези хора.
– Може да наеме. Там има и държавен интерес, разбира се, но конкретно за случаите с България има достатъчно обосновано предположение да се счита, че агентите на ГРУ от това поделение са имали частен интерес към част от мунициите, които е притежавал Гебрев. В това число мунициите в Чехия, които са гръмнали във Върбетице (не само това, противоракетни установки и други). Тоест това, че България придобива тия боеприпаси тогава, бърка в джоба на тези руски агенти. Този модел на смесване на държавен и частен интерес се вижда в редица случаи. Има достатъчно основания да се счита, че хора от това поделение са имали отношение към бизнес за доставка на муниции в Украйна – противно обективно на руския държавен интерес, но в свой частен интерес! Така че във всичко това нещо не е просто „Путин разпореди“. Това е поделение на руското военно разузнаване, в което се преплитат държавни и частни интереси. И къде вече тези частни интереси играят с частни интереси в България? Този въпрос за съжаление е забранен да се обсъжда в България и да се разследва. Това е моето наблюдение от вече повече от 15 години.
– Факт е, че по нито един от тези случаи, които коментираме, разследването не е стигнало докрай. От 2011 насам няма нито едно успешно разследване. Казахте „забранено е“. Кой го е забранил?
– Прокуратурата и онези в българската политическа класа, които поради личен интерес или поради интерес от това да не се дразни Русия, просто възпрепятстват тези разследвания. Защо 15 години нито едно от тези разследвания не е завършило или се замита и се потулва? И не само те. Вие си спомняте, че в България по времето пак на правителство на Борисов и Пеевски, с главен прокурор Гешев, бяха заловени шумно няколко шпионски групи (с по няколко души, резиденти), бяха гонени по улиците, арестувани като в екшън филм. Обявяваше се от най-високо правителствено и прокурорско ниво, че това е страхотен пробив и го сравняваха едва ли не със случаите с Ким Филби във Великобритания. До такава степен хората бяха снимани със специални разузнавателни средства как броят долари в Министерство на отбраната…
– Групата с бивши военни.
– Да, групата с бивши военни. И какво се случва с тоя случай, който е ясно доказан с всички факти? Вече години наред тоя случай е заметен и за него не се говори. Тоест не са само взривове, отравяния, шпионаж и какво ли не още, което днес слагаме под общото название „хибридни операции“. Те някои от тях не са хибридни, а са си направо терористични актове.
– Добре, защо тази свенливост по отношение на Русия?
– Сега, има много обяснения. Едното е… някой ще каже: това е държавнически подход, България не трябва да се кара. Измислят си, че цар Борис III бил казал: „Винаги с Германия, никога против Русия“. Няма исторически доказателства, че той е казвал такова нещо! Просто някои хора в България удобно взимат тази фраза и я превръщат в лозунг за нищоправене или за васално поведение спрямо Русия. Но факт е, че редица власти в България отказват да правят каквото и да било.
По случаите с отравянията на тримата българи с новичок, едно от обясненията защо нищо не се прави е: „Ами защото руснаците ги няма, и като ги няма, какво да правим?“. Аз затова казах, че те са обвинени задочно. Спомняте си случая в Сарафово, където агенти на Хизбула взривиха автобус с израелски граждани (загина и български гражданин). Те също не са в България, те също не са арестувани, но те бяха осъдени! Тоест за един случай има ясно категорично действие, за други случаи няма никакво действие. Ето това е ключовият въпрос.
И сега защо? Вероятно за мен обяснението е ясно. Това е незавършилият дебат в България: „Къде принадлежи България?“, който дебат върви от Освобождението ни от османско иго до ден-днешен. България се е разделила на русофили и русофоби и през годините е вървял този дебат. Но като цяло България, с изключение на периода когато сме в съветския лагер под управлението на Москва (между 45-та и 89-та година), през целия останал период България има ясна ориентация към Европа. И днес не би трябвало да има съмнение, че България е член на Европейския съюз. Затова е необяснимо поведението на правителството на снишаване. Аз не мога да си обясня това днешно поведение не само на правителството, но и на президента Йотова, която е един разумен политик.
Вероятно по-младото поколение не си спомнят дебатите в началото на 90-те години, когато България, тръгвайки да се възсъедини с Европа, противниците развиваха няколко тези. Единият наратив беше: неутралитет. „Ние трябва да сме неутрални. Не ни трябва Европейският съюз, не ни трябва НАТО.“ Другият наратив беше: „Националният интерес. Трябва да си гледаме националния интерес.“ А наративът за националния интерес, който се използва и днес, е разновидност на наратива за неутралитета. И оттам виждаме политиката на днешното правителство с липса на позиция по ясния въпрос за агресията срещу Украйна и нарушението на международното право. Нашите политици са много петимни да казват: „Ама нашите сънародници в Украйна…“. Ами по техните глави в момента се сипят бомби! И на този фон да не кажеш ясно откъде идва агресията, да не апелираш за мир към този, който е започнал агресията, а към жертвата – това е необяснимо. Затова и позицията на правителството по последните взривове: „Тука да внимаваме, да не би Русия…“. На този фон вече идва антиевропейската реторика на членове на кабинета, открита! Има един вицепремиер, който има дълга история на антиевропейско, проруско поведение.
– Описахте биографията на Иво Христов. Този човек днес е вицепремиер.
– И той продължава със своята антиевропейска риторика. Вижте как той коментира изборите в Германия – че по същество подкрепя „Алтернатива за Германия“. Това е идеологът на правителството, който според мен силно влияе върху формирането на позициите на кабинета. Аз съм убеден, че поне половината членове на кабинета не са съгласни с това, но за съжаление те нямат глас.
– Понеже споменахте Германия, как случаят в Лайпциг промени изобщо ситуацията на нашия континент? Само да припомня: в нощта на 4 срещу 5 август на летището в Лайпциг службите откриват дрон с неизбухнало взривно устройство близо до украински самолет. 10 дни по-късно е намерен още един неизправен дрон. Рискът е бил два самолета с боеприпаси да бъдат взривени. На 1-ви септември Германия официално обвини Русия, че стои зад тази операция. Почти всички европейски държави веднага подкрепиха Германия. Българското Министерство на външните работи също изрази солидарност в кратък пост в бившия Twitter, без да споменава думата Русия. И премиерът Радев каза, че не сме получили доказателства и чакаме. Как този случай промени ситуацията?
– Този случай е поредното доказателство. Германските власти не просто заявиха това, изсмуквайки си от пръстите доказателства. Те идентифицираха конкретните извършители, които са избягали обратно в Русия през Сърбия.
– Там има твърдение, че взривът е минал през България.
– Имаше такава публикация. Но германските власти са категорични, защото те установиха фактите, както бяха установени фактите в България! Само че в България нищо не се направи. Не само че се прикриваха доказателства, те се унищожаваха. Моето съмнение към Габровската прокуратура, която сега разследва случаите в Трявна (вероятно други хора са били тогава), е, че те разследваха взривовете в Ловни дол 2011 г. Тогава на пролетта сапьорите намериха пластичен взрив с детонатори. Беше доказано, че е руско производство.
Габровската прокуратура заяви, цитирам: „Тъй като това намерено нещо не се е взривило, то не може да бъде доказателствен материал, защото няма как то да е предизвикало взрива“. Разбирате ли от какви парадокси говорим? Малко по-късно този взрив изгоря в Института на МВР, където разследват тези веществени доказателства. Той изгоря заедно с веществените доказателства от взривовете във ВМЗ Сопот! Вие се смеете, защото звучи абсурдно, но затова на шега бих казал на министъра Демерджиев: преди да праща поредните проверки по складовете, да разлистят там да видят как така в МВР са унищожени доказателства. А това означава само едно – че чуждото влияние е проникнало дълбоко в българските държавни органи.
– Като казвате „чуждото“, имате предвид руското или и други държави?
– Ние засега знаем за руското. Ако има за други, не сме чули, но аз се съмнявам нашите партньори и съюзници по този начин да ни разузнават. При положение че ако ги интересува нещо, свързано с нашата обща сигурност – а тя е обща, нашата сигурност с тяхната – ние официално си обменяме информация. Не се шпионираме един друг и не си взривяваме заводите и складовете. Така че министър Демерджиев да разлисти, да види какво се е случило тогава всъщност в МВР, разследвано ли е, не е ли разследвано и прочие. Спомняте си, като казвам проникната е прокуратурата: прокурорът, който разследва българския новичок – казва се Детелин Георгиев (разследваше, вече не е). На неговата стена в кабинета и в неговия профил във Facebook е „Само Путин, само Сталин“, само парадите на Червения площад! Този въпрос беше поставен на прокуратурата и от мен – поставен на Сарафов, поставен на ръководството на ДАНС. Прокуратурата отговори, че този човек има право на свои виждания, това е свободата. И ми цитираха европейски и световни конвенции за правата на човека, където тоя човек, виждате ли, имал право да бъде такъв, да си вярва в каквото си иска. Този човек разследва действията на руските специални служби в България!
Големият въпрос е: защо не се разследва това в България? Какви са причините да няма резултати? Какви са причините например ДАНС да не може да разследва шпионаж в прокуратурата? Аз съм питал Сарафов и той каза: „А, не, имат право“. Питаш шефа на ДАНС, той ти казва: „Нямаме право“. И им казвам: добре, вземете се разберете! Защото, вижте, Пепи Еврото за жълти стотинки, сравнително, купува прокурори, купува влияние, каквото си пожелае. Ами какво остава за една държава, която има огромни средства? Ако толкова лесно се купуват прокурори и влияние, разузнавачи и МВР, то за тая държава няма да бъде никакъв проблем. И тогава въпросът е: ако погледнем държавнически отгоре, не трябва ли да направим нещо, дявол да го вземе, да си оправим държавата? И затова аз апелирам от дълги години, и сега разбирам с голямо удовлетворение, че народните представители от опозицията (надявам се към тях да се присъединят и от управляващата партия) да направят една временна комисия, да изяснят именно това: какво се къса между държавните органи, че не могат ефективно да запазят държавата? Ето това е много важно.
Не тази комисия да разследва фактите кой е влязъл, кой е излязъл, как е гръмнал взривът. А защо ДАНС не може ефективно да действа с прокуратурата? Защо прокуратурата прави така? Защо МВР? Защо изчезват доказателства? Ето това е големият въпрос за България и той касае въобще националната сигурност. Защото навремето и Сарафово стана по подобни причини. Днеска е Русия, утре ще е някой друг. И ако ние нямаме система, с която да се предпазим, за какво сме тогава? Защо ние като данъкоплатци плащаме огромни заплати на тези хора? И тука вече стои въпросът за ефективността на ДАНС. Крайно време е ДАНС да се заеме с контраразузнавателна дейност и антитерористична дейност, а да се освободи от всякакви стопански и други дейности! До неотдавна ги пращаха да броят дървата и ушните марки на кравите при някакви мошеници из Благоевградско и Омуртаг. С това се занимава ДАНС – кой кмет откраднал 5 лева. Вместо да се занимава с това кой застрашава нашата национална сигурност. Над 2000 души се занимават с неща, с които трябва да се занимава МВР! Какво прави финансовото разузнаване в ДАНС? Това си е за Министерство на финансите или самостоятелна агенция. ДАНС трябва да бъде дълбоко реформиран. Политиците вкараха стопанската дейност в ДАНС, за да могат да използват тая служба като бухалка срещу своите стопански и политически опоненти.
– Казахте специално за руското влияние, дълбоко проникнало в някои институции – споменахте ДАНС, предположихте, че може да има корупция в прокуратурата. Има ли според вас връзка обаче между тези отделни елементи? Ако чужда сила е заела позиции в различни институции, координира ли ги някой?
– Това е трудно да се каже. Аз не съм специалистът, който може да направи такова твърдение, но това, което виждаме, е фундаментален структурен проблем. И лошото е, че този, който вижда, че ние имаме този проблем и не го решаваме, се насърчава да продължи да използва същите методи за натиск върху българската държава, нейни компании и граждани. Защото когато няма наказуемост, когато една враждебна на България страна вижда, че нейните агенти свободно шетат и нямат никакъв проблем – срещат ги с хляб и сол вероятно, имат си поддръжници по идейни причини (необезателно купени) – тогава тая държава е насърчена. И това е един от недостатъците на подхода, който и днес демонстрира изпълнителната власт: видите ли, компаниите от отбранителния сектор били виновни, че не си опазвали предприятията и складовете. Добре, те пазят от оградата навътре. И пазят много по-добре, отколкото в армията! Само че от оградата навън пази държавата. Защото отбранителните предприятия нямат системи за противовъздушна отбрана, нямат танкове, нямат агентура. Но пак казвам, цялото това нещо стои под голямата шапка: къде принадлежи България?
– Последни два въпроса. Какво мислите за така наречената „политика на празния стол“? България каза, че няма да участва в „Коалицията на желаещите“, после в украинско-европейската инициатива „Фрея“ също няма да участва, няма да участва в антидрон инициативата на НАТО. И последно чухме външната министърка, че няма да участваме и в Комисията за исковете на Украйна след края на войната.
– Това означава ясно геополитическо позициониране. Това означава, че България е една от единиците страни – може би единствената – с толкова последователна политика в момента. Вярно е, че Радев прие Бабиш и Фицо, което изглежда като антиевропейска коалиция. Само че Бабиш онзи ден каза, че Русия провежда хибридни атаки срещу Чехия. А толкова цялостна позиция има само България. И тя тръгна от „да не даваме военна помощ, защото ще се въвлечем в конфликт“. Всички наративи на Русия, които Иво Христов (сегашният вицепремиер) вкара в употреба през президентството, а сега и през правителството – всичко това поставя България в изключително неприятна позиция. Тя ни връща назад. Защото когато президентът Йотова казва „България трябва да настоява Европа да има политика, да седне на масата на преговорите за Украйна“… Да не говорим, че президентът не казва какво конкретно предложение има тя, защото Европа всъщност е на масата. Те са всеки ден в Киев, те са във Вашингтон.
България обаче я няма там! Защото България с тази политика показва, че не е част от тази Европа или е оформящият се единствен проводник на интересите на Русия. Така изглежда от това, което се прави. Аз лично смятах, че когато Радев взе властта след парламентарните избори, нещата ще бъдат наред. Всеки нормален човек разбира, че за да бъдеш силен в Европа, трябва да си в ядрото. Трябва да си при силните, при големите, при своите съюзници, които решават проблемите на Европа и които финансират нашата държава, освен всичко друго. Очевидно не съм бил прав. И пътят, който се поема агресивно против Европа, няма да ни доведе до добро. Надявам се, че ще се намери някакъв баланс тази политика да бъде поне малко изправена, защото това лишава България от много възможности и я прави слаба.
– Кога изпитахте лично разочарование? Тъй като нашите зрители помнят – 2021 година бяхте в инициативния комитет за втори мандат на Румен Радев. След това обаче започнахте да го критикувате сериозно.
– Аз не бих искал да влизам в личните си отношения със сегашния премиер. Смятам, че той има много качества. Той е волеви човек – когато си постави цел, я гони. И този човек не краде, аз съм дълбоко убеден за себе си в това. Това за мен бяха достатъчно причини да го подкрепя тогава в инициативния комитет през 21-ва година, наред с много други хора, които имат моите виждания за геополитическото положение на България. Защото тогава виждахме в Радев бореца против Пеевски и Борисов, против мафията. Защото не може да има изчистен дебат на сцена, където доминира мафията и използва ДАНС и прокуратурата като бухалки за лично обогатяване. А ме попитахте кога: когато започна войната в Украйна. Аз съм имал дълги разговори с него, но за съжаление тогава Иво Христов надделя. Това е моето обяснение. Противно на здравия разум, с тези аргументи, които днеска всички разбират, че са били фалшиви – че ще бъдем вкарани във война. Е, не бяхме вкарани във война, нали.
– И за финал: в целия този контекст има ли значение кого българите ще изберат за президент на 25 октомври?
– Има, разбира се, че има значение. Това трябва да бъде човек… Сред кандидатите аз ще гласувам за Андрей Гюров. Независимо че неговата кампания в момента изглежда неубедителна – на мен лично ми изглежда неубедителна. Но аз смятам, че той израства като политик. Йотова е повече политик от Гюров, но Гюров стана политик благодарение на конюнктурата, която го направи министър-председател и хората го видяха. Хората не гласуват за непознат. Той е достатъчно убедителен със своето личностно представяне, хората го видяха като премиер. Този човек има потенциал и на България ѝ трябва такъв президент, който няма никакво колебание къде принадлежи България. Който няма колебание, че трябва да бъдем заедно със съюзниците си в Европейския съюз и НАТО. Мястото на България не е в Сибир! Ако попитате народа, има всякакви русофили, обаче като го попиташ: „Къде е България – в Сибир или в Европа?“, няма противоречие. Това ми дава основание да мисля, че в България ще надделее здравият разум и хората ще гласуват за безкомпромисно европейско поведение.
На 28 септември е Световният ден на новините – кампания за привличане общественото внимание към ролята на журналистите за предоставянето на достоверни новини и информация, служещи на гражданите и демокрацията. Тази година посланието е: „Познавайте фактите. Разбирайте кое има значение. Изберете журналистиката, на която може да се вярва.“Този коментар е публикуван за първи път в Испания от вестник ABC.
Един от най-приятните ефекти от изкуствения интелект – със сигурност защото беше неочакван – е, че най-накрая се появи популярна тема за разговор, която е дори по-увлекателна от тази за футбола. Изкуственият интелект е големият крайъгълен камък на нашата епоха.
В непринудените разговори хората са впечатлени от триковете и постиженията, постигнати с инструменти като ChatGPT, Claude или Gemini, а в по-претенциозните форуми разговорът вече се издига към геополитиката, преструктурирането на заетостта, енергийното предизвикателство, трансформацията на здравната индустрия или мутацията на военното дело.
Въпреки това е поразително колко малко размисъл има върху неговото огромно въздействие върху дезинформацията, като се има предвид, че това е едно от най-спешните и сложни предизвикателства на нашето време.
Фактът, че този въпрос се пренебрегва в масовите разговори, наистина е тревожен симптом.
Нов знак, че истината вече няма значение или че поне вече няма толкова голямо значение.
И това, парадоксално, остава характеристика на самата дезинформация.
Докладът на Световния икономически форум за глобалните рискове поставя задвижваната от изкуствен интелект дезинформация сред най-сериозните краткосрочни заплахи за глобалната стабилност. Не е трудно да се разбере защо. Изкуственият интелект прави възможно да се произвеждат фалшиви изображения, видеоклипове, аудио и текстове със скорост, цена и мащаб, които бяха немислими до съвсем скоро.
Това, което предстои, както филипинската нобелова лауреатка за мир Мария Реса предвиди преди три години, ще накара лавината от дезинформация от последните години да изглежда като детска игра.
Тя ми показа някои от атаките, които е получила в социалните мрежи. На нейния мобилен телефон видях всякакви обиди и унижения, включително сексуални фотомонтажи, подписани от уж анонимни потребители. Международният център за журналисти (ICFJ) определи броя на съобщенията на над 500 000. „Поразително е да си помислиш, че някой би инвестирал толкова много пари, за да ме атакува“, обясни ми тя.
Това, което преди изискваше време, технически познания и значителни икономически ресурси, сега може да се направи за минути. Освен това то може да бъде адаптирано към различни аудитории благодарение на персонализацията на кампаниите, с послания, съобразени с психологическия, емоционалния и – благодарение на масирания анализ на данни, индивидуалния идеологически профил на конкретни групи потребители.
Дезинформацията престава да бъде занаятчийска и става промишлена, като не е нужно да чакаме бъдещето, за да докаже това.
Вече видяхме фалшиви изображения, които се превръщат в новини, преди някой да успее да потвърди техния произход,
манипулиран звук, разпространяван така, сякаш са автентични изявления,
или съдържание, специално фабрикувано, за да подхранва определена политическа емоция.
Проблемът вече не е просто да разграничим истинското от фалшивото. Проблемът е да го направим тогава, когато фалшивото може да се произвежда много по-бързо, отколкото обществото е способно да го провери.
В продължение на четири години водих дълги разговори с около 140 журналисти от различни страни, включително със самата Реса, за да анализираме трансформацията на нашия занаят. Техните взаимно потвърдени свидетелства правят рентгенова снимка на една професия в критичен момент:
професионалисти от богати страни,
други, които рискуват живота си, за да съобщават новините,
репортери от големи медии,
независими автори на свободна практика.
Въпреки разликите техните гласове разкриват обща диагноза, причинена от технологичните компании: голямото предизвикателство пред журналистиката вече не е просто да съобщава какво се случва, а да го направи да има значение – защото истината сама по себе си вече не надделява. Медиите в този момент на жестока борба за внимание вече не притежават превъзходството от миналото, когато определяха какво е важно, предоставяха контекст, съпоставяха факти и помагаха за изграждането на обществения разговор. Тази позиция бе дълбоко променена от новите правила, определящи стандартите за консумация на информация в интернет.
Мултинационалните технологични компании промениха правилата за разпространение на съдържание, а с тях и връзката между значимост и видимост.
Важното днес се състезава в едно и също пространство с популярното; обяснението се състезава с реакцията, а критерият – с алгоритъма.
Платформите не са проектирани да разграничават истинското от фалшивото, а да максимализират вниманието и взаимодействията.
И в това състезание, базирано на обем, емоцията, опростяването и конфликтът обикновено получават предимство пред нюанса, контекста и несигурността.
Алгоритмите, проектирани с търговска логика, възнаграждават най-грабващото съдържание, независимо дали е фалшиво, подвеждащо или нарочно манипулирано.
В резултат на това възниква екосистема, в която информацията губи плътност, дебатът се поляризира, а доверието се срива.
До такава степен, че популизмът вече не е просто социално явление, а политическо течение, което прониква във всички решения, с определени алгоритмични лидери, родени или поддържани в жегата на интерпретирането на тенденциите в общественото мнение и емоционалните състояния на населението, което управляват.
По този начин дезинформацията престана да бъде дефект на системата и се превърна в част от нейната логика.
Тя представлява архитектура, проектирана да влияе, обърква и разяжда обществата. Тя не се изправя пряко срещу истината, а по-скоро я размива, което я прави по-опасна и ефективна. В този контекст журналистиката е изправена пред предизвикателство, дори по-голямо от икономическата и технологичната трансформация, с която се бори от години. Тя е подложена на морален тест.
Става дума за поддържане на стандартите в среда, която тласка към тяхното понижаване, за налагане на критерии пред бързината, за защита на стриктността, когато правилата на дигиталното разпространение насърчават всичко, което се обявява „против“, както и за продължаване на играта на терена на достоверността, а не на вниманието. Изкуственият интелект може да се превърне в изключителен инструмент за подобряване на журналистиката, ако фокусът му бъде поставен върху повишаване на качеството, а не само на скоростта или обема.
Вече има редица примери за екстраполация на данни и поразителни визуални разкази в журналистическите медии. Стойността винаги ще се крие в получаването на оригинална информация, в разследването, в критериите, отговорността, съпоставянето на информацията, проверката, контекста, достоверността или доверието.
Едно общество може да преживее несигурност, криза или конфликт, но трудно може да издържи на изчезването на истината като споделена точка на ориентация.
Фалшивата фейсбук страница се държи странно – публикува единствено и само оди за ПБ и премиера.
Шизофренията в политиката на управляващата партия съвсем естествено стигна и до отношенията ѝ с медиите. „Сега“ бе публично порицан, защото е цитирал пост от фалшива фейсбук страница, представяща се като официална страница на ПБ.
Поводът – бъркотията със съвместното изявление на 51 държави пред 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, в което се осъжда руската агресия и се подкрепя украинското право на отбрана. Опровержението на сайта ни се оказа недостатъчно. Хората били много гневни, защото очаквали и извинение.
Няма как да спорим с „хората“, дето са гневни, затова се извиняваме, че ние, медиите, невинаги се ориентираме в гънките и метаните на политиката на оказалите се начело на властта у нас.
Честно казано, по-голяма дискредитация от това да се изкаже благодарност към Украйна, която дава висока оценка за дипломацията на България, не бихме могли да си представим! И дълбоко се извиняваме, че сме заподозрели, че ПБ и премиерът биха подкрепили жертвата в тази война. За осъждането на агресора даже не отваряме дума.
Засега не сме се извинили за цитирането на председателя на ПГ на ПБ Петър Витанов, който в интервю за „24 часа“ от Ню Йорк каза, че „България не блокира този стейкаут“, въпреки че имала редакции, но пък то не можело да се редактира, ама тъй като Илияна Йотова не е на снимката на подкрепящите стейкаута, то е съвсем ясно, че тя не го подкрепя. В случая не сме сигурни дали Петър Витанов не е фалшив. Ако е, веднага ще се извиним за идиотското обяснение, което безотговорно сме повторили.
Така или иначе, на всички репортери на „Сега“ вече е раздаден „Наръчник за външната политика на голото рамо“, който само от дипломатически съображения не наричаме с друга част от човешката анатомия. В него ясно е казано, че при тези управляващи:
– България никога не подписва декларации, които по принцип не се подписват;
– България може да подпише всякакви декларации, но постфактум винаги може да се разграничи от тях, защото не са отразени нейните редакции, тъй като тези неща по принцип не се редактират;
– Нито една международна позиция на България не е окончателна, докато присъстващото на събитието височайшо лице не се появи на общата снимка след края му;
– България е пацифист и подкрепя всяка декларация, в която се призовава за мир във войната на Русия срещу Украйна, но само ако в нея не се споменава Русия. Защото за Русия важи правилото – или добро, или нищо;
– България винаги се разграничава от всяка благодарност, изразена от Украйна. Добре, че правителството се грижи да няма много такива поводи напоследък;
– ПБ винаги е права, независимо колко нейни представители излязат с взаимно изключващи се и дори малоумни изявления в рамките на 24 часа. Медиите винаги са виновни, дори да бъде доказано противното!
Гълъб Донев ще глобява всички, които имат в хладилника си чужда домашна ракия.
Бутилката до оцета в хладилника ми не е минерална вода, а домашна ракия. Подарък. Ако не я изпием с приятели преди приемането на бюджет 2027, ще ме глобят 1000 евро. Така е написал Гълъб Донев в измененията на закона за акциза и данъчните складове, написа лидерът на Продължаваме промяната Асен Василев във фейсбук.
Борбата на „Прогресивна България“ с олигархията мина през пенсионерите, децата, ваучерите за храна – и стигна и до домашната ракия, обяснява той.
Съпредседателят на ДБ Божидар Божанов също реагира с публикация във Фейсбук: „Помислих си, че е шега или фалшива новина, но не – дотам са я докарали, да не може приятел или съсед да ти подари домашна ракия. Представете си – звъни на вратата митнически служител и казва „добър ден, дошъл съм да ви проверя домашната ракия“. Ако случайно някой вземе да го пусне, ще е много неловък въпросът „тая ракия кой я е варил?“.
Божанов отбелязва, че от финансовото министерство дори не са сметнали какво би донесла безумната мярка на бюджета – дори груба прогнозно число няма: „Вероятно защото няма да донесе нищо. Но е важно да има забрани и възможност за институционален тормоз – защото братовчед ти да ти подари ракия, си е за 1000 евро глоба!“. Лидерът на ПП подчертава, че отговорността не е на някоя комисия или чиновници от МФ, а е на политическия кабинет на министъра. И пита иронично: „Освен по неизпoлзваните тръби по договора с „Боташ“ да пуснем домашна ракия?
Сега всяко семейство има право да изварява до 30 литра годишно за лично потребление. За тях се плаща акциз от 281,21 евро на хектолитър чист алкохол, или около 1,12 евро за литър 40-градусова ракия. Това е половината от ставката за магазинния алкохол. Продажбата и сега е забранена. Досега обаче стопаните можеха да обяснят, че ракията е подарък.
За чужда ракия в дома глобата е двойният размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 евро. При повторно нарушение минимумът е 2000 евро. Ракия в магазин, заведение, офис или цех ще струва минимум 2000 евро, а при повторно нарушение 4000 евро.
Борисов се хвалеше, че трима папи са го галИли по главата. Йотовна също се опитва да черпи вътрешен авторитет от външни ласки. Цели три покани да говори за мир получила от чужбина, похвали се тя.
Йотовна не мърда и на йота от позицията си да не заема позиция в духа на 50 държави, излезли с потвърждение за ясна подкрепа на нападната Украйна и посочването на Русия като агресор. Продължава да цитира себе си какво е казала от трибуната на ООН. Отказва да обясни защо не иска да каже и дума, с която може да загуби подкрепата на агресорите и техните поданици по душа в България, които тя иска да й гласуват от сърце.
С какво се е проявила тя като талант, че сега да й гласуват женоритарно честта да застане на върха на държавата по лични заслуги.
Най-скандално като фактология е миналото й на журналист. Запомни се с “кървавото хоро” на премиера и съпартиец Жан Виденов в Копривщица в деня на гибелта на 14 български войници в камион край София на 11 август 1995 г. Беше потулила трагедията на дъното на новините на БНТ за сметка на веселата изява на Виденов. Разчу се и се наложи да напусне пЙозорно поста си.
СТОП КАДЪР ОТ ПОДМАЗВАЧЕСКО ИНТЕРВЮ С НЕЯ НА ЛЮБЕНОВ ОТ БНТ
Така започна кариерата си на политик, приютен в партийната централа на БСП, доверено лице и на Първанов, следващия шеф на БСП. После изкласи до най-желаната позиция на евродепутат, тъй като е най-добре платена.
Някой да помни да е направила нещо за мира по света или каквото и да било друго, открояващо се като нейна лична заслуга? Отнася се с особена сила към темата за войната срещу Украйна на путлер, когото тя никога не е призовавала нито като вицепрезидент, нито като действащ президент да спре агресията си в името на мира, за който говори единствено абстрактно.
Непрекъснато ни повтарят колко е известна и как биографията й била на показ през годините.Така е. Известна е, но това не е в нейна полза. Защото не е важно дали си известен, а с какво се славиш. Да имаше поне едно нещо, а то-едно нищо.
Ако някой ми посочи значима лична нейна проява в журналистиката, законодателството или каквато и да било форма на творчество, съм готов да се покая. Но няма как. Щяха да ни проглушат ушите да декламират написано от нея стихотворение или друго стойностно творение, ако имаше такова.
Синоним на опитна е обиграна. Светът е пълен с опитни и обиграни злодеи. Не казвам, че тя е такъв. Дори в този смисъл не се откроява от масата. Казвам, че да си опитен и обигран не означава непременно, че си положителен герой, който заслужава да бъде курдисан начело на цяла държава- особено на европейска страна, в която не липсват таланти, някои от които тя се опитва да използва като компенса(нк)ция на липсата на лични постижения на който и да е фронт, на който е била изпращана.
„Да им коментирам (на управляващите – бел.ред.) популистките желания и твърдения … и да ударят тези, които работят, които са можещите, знаещите, тези, които произвеждат, допринасят… Защото комунистите обичат най-много парите. Но не техните, а чуждите пари – ако могат да вземат парите на хората. Това правят в момента“, каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по повод икономическата и финансовата политика на управляващите от „Прогресивна България“.
Борисов се закани, че партията му ще се върне на власт и ще отмени всички данъчни промени, които прави сега правителството на Румен Радев: „Когато ГЕРБ се върне в управлението, всички тези данъчни безумия ще бъдат отменени“.
Той разкритикува икономическата политика на управляващите и предупреди за рискове пред българската икономика. По думите му високата инфлация и големите публични разходи могат да доведат до допълнително натоварване на държавата.
Според него при настоящата политика хората едновременно обедняват и задлъжняват.
„Фич“ две неща казва – инфлацията и големите публични разходи ще поставят на червено икономиката. Тя се претоваря. А това значи гръцкия сценарий. Влезем ли в подобен сценарий няма оправяне. Ще търсим пак Дянков, но не да предлага постна пица, а нещо, което да има“, заяви Борисов.
„Говори се за данък „свръхпечалба“. На пръв поглед звучи добре, но кой в крайна сметка ще го плати? Хората, защото този допълнителен разход ще бъде включен в цените. Управляващите трябва да си ходят по-бързо. България има нужда от финансова дисциплина, ниски данъци, подкрепа за бизнеса и управление“, добави той.
Лидерът на ГЕРБ обърна внимание и на заложения в бюджета дефицит: „Към днешна дата дефицитът е 2,2 процента. А в предложението за бюджета дефицитът е 5.7. Сложният математически въпрос е как за осем месеца е 2.2, а за още два месеца ще стане 5.7“.
Той поздрави финансовият министър Гълъб Донев, защото признал, че не еврото е причина за краха на цените и на „тази весела кошница“. По думите му няма как да влияеш на пазара с подобни мерки.
Борисов коментира цените на горивата. „За 10 стотинки повишение на цената излязоха на протести. Сега дизела надхвърли две евро, а с добавките отива на 2,5 евро за литър скъпата нафта. Вместо да не допуснат да се вдигне цената, завчера приеха закон, който позволи на рафинерията да продава нафта извън държават“, посочи той.
Според него ако започне изнасянето на нефтопродукти преди да е спряла войната с Иран, ще се стигне до дефицит и от това ще се облагодетелстват фирми, близки до „Прогресивна България“.
„И да питам като има излишъци, произведени, значи те са произведени при старите цени на петрола. Пусни го на пазара за хората, вместо тези измишльотини с 50 евро ще даваме – на кои ще даваме и за какво ще го даваме? В момента рафинерията има много пари, има излишъци, изкуствено, поне 20 цента, аз мисля, че е повече, е далаверата“, добави Борисов.
Бил Гейтс счита, че изкуственият интелект е способен да предизвика катастрофални събития с огромен брой жертви. На фона на новите инциденти той призова властите в САЩ спешно да въведат строги правила за контрол и надзор.
Според съоснователя на „Майкрософт“ Бил Гейтс изкуственият интелект (ИИ) би могъл да доведе до смъртта на значителна част от човечеството.
„Няма съмнение, че изкуственият интелект е достатъчно мощен, за да предизвика събития, които биха могли да доведат до смъртта на един милиард души“, заяви той пред NBC News в петък, 25 септември, във връзка с неотдавнашните предупреждения от страна на разработчици на изкуствен интелект за риск от изчезване на човечеството.
Гейтс изрази мнението, че никога досега в историята не е съществувало „оръжие, толкова мощно, колкото хора със злонамерени намерения, използващи най-новите инструменти на изкуствения интелект“.
Същевременно той отбеляза, че пълното унищожаване на човечеството „би било доста трудно“.
Гейтс: „Саморегулирането няма да е достатъчно“
Предвид тези сериозни рискове, 70-годишният бизнесмен се обяви за законодателно регулиране на тези технологии. Той заяви, че е абсолютно наложително във Вашингтон да бъдат приети подходящи закони.
Гейтс призова изпълнителната власт и законодателите да постигнат съгласие относно задължителни мерки за безопасност и механизми за контрол върху технологията, като отбеляза: „Никой не вярва, че саморегулирането ще бъде достатъчно“.
Водещи разработчици на технологии с ИИ, като Anthropic и OpenAI (създателят на ChatGPT), вече призоваха да бъде забавено темпото на развитие на изкуствения интелект.
ИИ излиза извън човешкия контрол
Тези предупреждения идват на фона на увеличението на случаите на автономни хакерски атаки, извършвани от системи с изкуствен интелект. Показателен е случаят от Австралия, където модели с изкуствен интелект на OpenAI проникнаха в правителствени уебсайтове със защитени данни.
В края на юли друг американски технологичен гигант – Anthropic – призна, че по време на тестове, преди пускането им на пазара, негови ИИ модели са пробили системите за сигурност на три други компании.
Стана известен и по-ранен инцидент, свързан с OpenAI. По време на тестове агенти на компанията – базирани на GPT-5.6 Sol и друг все още неиздаден модел – са успели да излязат от изолирана среда и са получили достъп до част от производствената инфраструктура на компанията Hugging Face.
Впоследствие Hugging Face поиска от OpenAI компенсация на стойност 100 милиона долара под формата на изчислителни ресурси за разработване на защитни механизми за киберсигурност.
МФ брани данък „свръхпечалба“ въпреки критиките Цветелина Соколова
