De Profundis: По Газпром ще ги познаете

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg

Изключително жалко е да се живее под един и същи небесен покрив с някои хора и да се диша един и същи въздух с тях.

Ето го анархо-комуниста Роджър Уотърс – изплесна като чвореста дъска в руска посока и обвини Байдън и НАТО, че са главни виновници за руската агресия в Украйна. Сякаш слушам Румен Радев, който откровено споделя съкровените си виждания по темата, откак е станал президент.

Честно – освен ако не си руснак или български президент, трябва да си много умствено тъп, дори за да помислиш подобно нещо. А ако не го мислиш и просто си правиш реклама, трябва да си много морално тъп.

Отдавна знаем че Уотърс е левичар. Но знаем и че не е задължително левичарството да върви ръка за ръка с любов към Русия. Или е задължително, а?

Май за да си истински левичар, не трябва да си критик на несвободата като уж левите Албер Камю и Джордж Оруел, а безмозъчно да подкрепяш такива съвършени духовни учения като сталинизъм, путинизъм, рашизъм, маоизъм, кастризъм, чучхе, Black lives matter и други простотии, измислени от бесни кучета, за да държат хората и народите в подчинение.

Уотърс, колкото и да се напъваш, няма да спра да слушам „Пинк Флойд“! Но те съветвам ти да забравиш „Флойд“ и да последваш светлия пример на Жерар Депардийо, като поживееш в Русия на Путин. Поне за малко. Да видим там кого за какво ще критикуваш и ще критикуваш ли изобщо.

Sorry, майна, но за такива като теб друга опция да поумнеят май няма, освен да прекарат някои щастливи дни в Сибир. И после – бити и насрани, като споменатия Депардийо – да се върнат в родината и да спрат да дрънкат глупости, когато никой не ги пита. И когато не им е работа да се произнасят по дадена тема.

Ето, аз например не съм специалист и не смея да се произнеса за качества на белоруската „Бела кола“, която сега руснаците пият, след като „Кока кола“ избяга с писъци от Русия. Но ще цитирам Виталий Захордонски, директор на колхоз, който през април спаси болните си телета, като използва именно „Бела кола“ и недвусмислено заяви: „Нашата кола е по-ефективна от „Кока кола“ за лечението на телета“.

Ами сега ще се лекуват с нея вече и всички телета в големия руски колхоз – честито!

Честито и на Алексей Алчин, руснак, опозиционер на путинския режим, намерил уж тихо, демократично и свободно пристанище в България, когото „свободният“ и „демократичен“ варненски съд реши да хвърли на акулите, като го върне в Русия.

Дори не мога да се представя как на европейския и независим български съд е хрумнало да вярва на някакъв си руски заместник-главен прокурор, според когото в Русия Алчин не е заплашен от нищо, освен от справедлив процес и той „няма да бъде подлаган на мъчения, жестокости, безчовечни и унижаващи достойнството видове третирания или наказания“.

Като да повярваш на кучето, че няма да изяде кокала, поверен му на отговорно пазене.

От дългата практика не се ли научихме вече, че руснаците, особено когато са на власт, доказано лъжат за всичко, изобщо не им пука за истина, морал и други лиготии, стига да се докопат до онова, което искат. А да се докопат до някой, който е запалил руския си паспорт в знак на протест срещу мръсната война на Русия в Украйна, тамошните власти много искат. Ще му спретнат такъв показен процес, че на всички останали руснаци, независимо дали вътре или извън страната, ще им се разтреперят мартинките.

А какво да кажем за българското участие в случая, освен, че въпросният варненски съд хвърля поредна доза срам върху лицето на цяла България?

Ами спокойно можем да кажем, че подобно съдебно решение се вписва напълно в новата линия на новото българско управление – денем обичаме ЕС да ни храни, но голямата любов, с която полягаме нощем, е Русия.

И ето как новият служебен министър на външните работи Николай Милков обяснява какво трябва да прави и как трябва да се държи България по отношение на Русия: „В този деликатен и за двете страни момент…една по-голяма въздържаност няма да навреди“.

Сякаш слушам Оня, дето не иска да каже колко е часът.

О, не, драги Милков, ще навреди и още как. Поне за последните близо 150 години е категорично доказано, че колкото по-въздържана е България спрямо Русия, толкова повече вреди на себе си.

Предполага се също, че колкото по-въздържана е Русия спрямо България, толкова по-малко ще ни вреди. Но това не е доказано, защото просто няма момент, в който Русия да проявява каквато и да било сдържаност спрямо нас.

Но, какво да правиш, Милков е кукла на конци на силния човек Радев, а такава е политиката на днешната Радева България спрямо Русия – снишаване и мазнене.

Преди това другият „силен човек“ – Бойко Борисов, се водеше от изумително тъпата максима „винаги с Германия, никога против Русия“, наследена от патрона му Сакс, който пък я наследил от баща си, Сакс.

Максимата е тъпа, защото двустранните отношения на България с Русия всъщност са едностранни. Кремъл иска каквото си иска от нас, а ние, за да си останем „никога против Русия“, правим нови и нови отстъпки. И на всичкото отгоре – те не намират за достатъчно да не сме против тях, не признават правото ни на нещо като неутралитет, а предпочитат да сме „за“ тях, „със“ тях, „под“ тях и прочие.

Пример – Втората световна война, когато не изпратихме български войски да помагат на немците срещу Сталин, а после Сталин ни обяви война, окупира ни, третира ни като неприятелска държава и ни наложи свиреп комунистически режим.

Нищо, де, Борисов им подари пък един газопровод, построен с български пари и това съответства на отношенията в новите времена. Да беше изчакал поне да види каква ще е съдбата на любимия на Меркел „Северен поток 2“, можеше да не плащаме грешни български пари изцяло в руска икономическа и политическа изгода.

Преди това пък проруската политика се водеше от БСП, ДПС и НДСВ, независимо в каква комбинация играеха, както и от проруския президент Георги Първанов.

Да не се връщам и връщам още назад, но нека да погледнем какво става сега.  

Чудя се дали да кажа „изненада, изненада“, но май в това, което се случва, в позициите, които заемат основни партии, няма никаква изненада.

В момента БСП вече открито се обявява за възстановяване на отношенията с „Газпром“ и връщане към газовата – икономическа и политическа – зависимост от Русия. Тези типове очевидно не се интересуват от въпроса какво ще струва това на България не само в пари и зависимости, но и като авторитет сред нашите съюзници от ЕС и НАТО.

Президентската креатура ИТН се обявява открито за същото с известни уговорки, направени с половин уста. Това, което се опитват да пробутат на публиката като условие, е, че отношенията с „Газпром“ трябва да са в рамките на „практично решение“.

Е, ИТН не са специалисти по темата, затова разбираемо не обясняват какво значи руснаците да се съгласят за практично – от наша гледна точка – решение на газовия въпрос. Доказано, за тях практични са решенията, които обслужват максимално техните собствени интереси, а всичко друго е грешка и проява на слабост.

И ГЕРБ, изначално изградена като креатура на НДСВ, плюс комунистически партийни секретари на местно ниво, недоволни от малките порции в БСП, плюс ченгеджийски средни чинове с апетит и те за голямото лапане, практически също са за връщане към зависимостта от „Газпром“. Опитват се да не го кажат директно, но то се разбира лесно, след като яростно критикуват отказа на правителството на ПП от руския газ изобщо.

Същите критики към една от трите всъщност истински, правилни политически стъпки, сътворени от ПП, отправиха ДПС и „Възраждане“, което означава, че руското газово лоби тук изкара платените си хора от всички партии в атака на нож.

А сегашното правителство на Румен Радев само тръпне в очакване на такава „силна“ политическа подкрепа и веднага ще притича до централата на „Газпром“ да се гърчи и да се моли на килимчето. Още тези дни ще притича, помнете ми думата.

Така че спокойно можем да кажем в тази ситуация – по „Газпром“ ще ги познаете. Очевидно и тъй наречените ни „политици“, и тъй наречените ни „газовици“, не стават за друго, освен да се кланят на руснаците, да възпроизвеждат и разширяват територията на корупцията в страната и да цапат европейското и демократично лице на България.

С тях също е изключително жалко да се живее под един и същи небесен покрив.

Протяга ли българското правителство ръка към „Газпром“

Умишлено ли бави служебното правителство проекта за газова връзка между България и Гърция, за да протегне ръка към „Газпром“? Какво би означавало това за България? От отговора на тези въпроси ще се прояснят много неща.

Елемент от газовата връзка между България и Гърция

Съдбата на газовата връзка между България и Гърция е критичен тест, който недвусмислено ще разкрие характера на четвъртото служебно правителство на президента Румен Радев.

Ако кабинетът „Донев” осуети влизането в експлоатация на интерконектора, това ще означава желание България да остане в орбитата на „Газпром”, т.е. отново да бъде заложничка на геополитическите интереси на Москва.

Само лингвистичен проблем?

Според служебното правителство причините за забавянето са „обективни”. Това е отказ от Агенцията по вписванията да приеме промените в структурата на управление на проектната компания ICGB. От тези промени зависи дали компанията ще получи сертификат за независим преносен оператор на интерконектора.

Отказът се дължал главно на разминаване между начина на изписване на личното име на един от новите директори (Георгиус/Джордж Сатлас) в одобрените от регулатора документи и в тези, които са подадени за вписване.

Това лингвистично препятствие обаче може лесно да се преодолее. Остават съмненията, че министърът на енергетиката Росен Христов желае друг надзорен съвет на ICGB, включващ лица, които са по-близки до новата власт. За капак, началничката на политическия кабинет на министър Христов – Любомира Ганчева – изглежда симпатизира на руския президент Путин и неговата политика.

Всичко това подхранва усещането, че духът на Радев, който се завърна в Министерския съвет, иска да прати в „трета глуха“ интерконектора за сметка на затопляне на отношенията с „Газпром”.

Енергийният експерт Васко Начев каза пред ДВ, че в поведението на служебното правителство през последните дни се наблюдават промени. Кабинетът опитал по „късата допирателна” да спре вписването на проекта в търговския регистър, но се е „вдигнал много шум”, поради което в МС дали „крачка назад”.

Правителството тогава опитало да използва като претекст недовършена работа по трасето на проекта, за да бави топката, уж „чрез сериозни аргументи”. След като обаче и тук „нещата започнали да загрубяват”, управляващите заявили, че ще се направи всичко възможно за най-бързо пускане на интерконектора.

Негативите ще са за България

На въпрос дали това не е поредна заблуждаваща маневра, Начев каза: „Ако пропуснем новата газова година, която започва от първи октомври, всичко съвсем ще се обърка и ще рефлектира като бумеранг и върху управляващите”.

Експертът изрази надежда, че в Министерския съвет си дават сметка за това. Но Начев същевременно има резерви към подготвеността на правителството: „[там] няма нито един човек, който да разбира от газ”.

Кабинетът „проявява изключителна наивност – протяга ръка към „Газпром” и едва ли не чака нещата да станат от само себе си”, отбелязва Начев и допълва: „Газпром” обаче няма да ни даде и един кубически метър газ, ако не отворим преговори за нов дългосрочен договор. А този договор не става за месец-два. Така че правителството ще пропусне този влак; ще пропусне и да възстанови доставките от „Газпром”. И така, накрая ще получим и тоягите, и боя, и солта, и всичко”.

Според Начев проблемът за новото правителство е двояк: има некомпетентност – не се осъзнава какво се случва, ала не е изключено също да има и клиентелизъм, т.е. зависимости, породени от интерес да се запази топлата връзка с „Газпром”, защото в противен случай „по веригата ще има много губещи”.

Експертът смята, че не е изключено кабинетът все пак да продължи да се аргументира с недовършени работи по проекта, за да бави издаването на Акт 16. С тази тактика влизането в експлоатация може да се проточи с месеци.

„Нищо добро не ни чака“

„Ние имаме резервиран капацитет на „Неа Месемврия“ до 30 септември, оттам влиза цялото количество азерски газ: 1/3 от него е по договора, другите 2/3 ги получаваме по пазарни цени с една премия от 20 евро/MWh“, казва Начев и допълва:

„Ако се провали интерконекторът нищо добро не ни чака. Освен че няма да получим останалите 2/3 на по-ниска цена, затваряме и достъпа през Сидерокастро-Кулата – а оттам влиза в момента азерският газ. Така го блокираме за азерски газ и няма да можем да вкарваме допълнителни количества.”

Ако интерконекторът не заработи, причината изглежда няма да е лингвистичен проблем, загубване в превода, а загуба на национално достойнство – пожертвано заради некомпетеност, клиентелистки интереси и чужди зависимости.

По комплексите на тема газ ще ги познаете

Lena Borislavova

Как да разберем, че една политическа сила и нейните лица искат да държат България в миналото:

• Объркани са как така получаваме пълните количества азерски газ от 01.07.2022. Не искат да признаят, че е имало и алтернативни трасета за доставки – например „Кулата – Сидирокастро“, и газовата диверсификация е била възможна още преди кабинетът Петков да свърши тази работа.

• Чертаят ценови апокалипсис. Надяват се някой да саботира старта на газовата връзка с Гърция преди изборите, защото когато азерскят газ потече по нея, а не по трасетата, по които тече сега, цената на тези количества ще е драстично по-ниска и ще повлияе съществено на цената на общия микс за България.

• Седемте танкера втечнен газ, договорени с ангажираща оферта от кабинета Петков, са им трън в очите. Изглежда, че им се иска тя да не бъде потвърдена. Защото това ще е поредният производител, от когото купуваме директно и митът за «посредниците» съвсем ще рухне.

• Пригласят активно на внушенията, че Газпром нямат никаква вина за нищо. Няма значение, че просто спряха да подават газ към България още през април, в нарушение на действащия договор със страната, подписан по време на тяхното управление.

• Лъжат и всяват страх сред хората с надеждата да забравим кой направи България напълно зависима от газов монополист. Може и да го забравим. Не заради забавянето на газовата връзка с Гърция с 10 години. Не заради набързо построения Балкански поток, по който не получаваме и една молекула газ. А заради факта, че газова криза поради липса на газ няма.

По време на нашето правителство България отчете най-голям ръст в ЕС на индустриалното производство, което разчита основно на газ. Газът не е спирал за нито един бизнес или домакинство. Независимо от и въпреки Газпром.

Грух, грух…

Hristo Slavi Ratchev

Искате ли да досадите на всички. Започнете да ги занимавате ги със своите добродетели. Със своята ученост, издадени книги, честност и талант.

Цитирайте себе си, отнемайте думата на плахите. Злоупотребявайте с ниските регистри на гласа си.

Дамите, овладейте походката на токчета и подскачащи гърди.

България прелива от майстори на високата досада. Благородният човек изчаква своя шанс уважително към себе си. По-вероятно е никога да не ви забележат – и това е чудесно. Почти е сигурно, че признанието ще ви изпрати в още по-фалшива среда.

Лицемерието и игричките обезателно ще ви отведат в спалнята на някоя рунтава бизнес дама. По-вероятно е да ви затисне мекия корем на гушав български Харви Уайнстийн.

Питайте дамите, журналистите, депутатите, те знаят какво е партийна свиня да грухти отгоре им. Да еякулира директиви с характер на касационни присъди.

Тук е развъдник на докачливите хора. И най-бързо разпадащите се общности, партии и правителства.

На предизборния тепих ще излязат всички, ще се омацат с екскременти, кръв и сополи. Не мислят, че утре ще трябва някак си да се коалират. По градчета и паланки да се копулират.

Възможно ли е яростна социалистка да обладае миролюбив либерал. Изключено. Лъжите отнемат енергия, посягат и на либидото. Промискуитетът (безразборен избор на партньори) – е неизбежен.

Усещането, че преживяваме дните си с надежда за по-добро бъдеще в страна на дилетанти, дарени с необяснимо самочувствие, е разтърсващо. Толкова усилия да загубиш свободата си. Грух…

Служебно или службашко?

Веселина Седларска

Това е четвъртото правителство, назначено от един и същ човек. Те винаги започваха с уволнения и назначения, всички се проявиха като службашки.
Това е четвъртото правителство, назначено от един и същ човек. Те винаги започваха с уволнения и назначения, всички се проявиха като службашки.

Коментар от „Портал Култура“.

В момента България е президентска република. Не, дори и това не е, защото в президентските републики има действащ парламент, който контролира упражняването на властта. Действащ парламент сега у нас няма.

Има президент и назначени от него хора, които точно като малките деца пробват границите на възрастните, в които могат да си позволят да вършат пакости. Така че по-точно е да се каже, че в момента България е под едноличното управление на Румен Радев.

Това положение е конституционно легално. За разлика от широката демократична практика в Европа, където не съществува такъв институт като служебно правителство, у нас то е записано в конституцията. 

Защо в онези ентусиазирани времена, когато се написа конституцията и когато се налучкваха бутоните за задействане на демократичните механизми, сме си представяли, че сме по-умни от миналите вече по този път европейски демокрации, нямам представа.

Две чисти идеи виждам зад решението да има служебно правителство. Първата: представата, че българският президент ще бъде винаги такова неопетнено олицетворение на единството на нацията, че изборът му ще е гарантирано делови и обективен. Втората: че по пътя, който минава през избори, най-честно ще ни преведе непретоварен с политически пристрастия кабинет.

И двете теоретични намерения бяха опровергани от практиката. Дали зад тази българска иновация е имало и нечисти намерения, или те са се появили по-късно, няма как да знам. Знам само, че едно от действащите компетентни лица от онези конституционни времена проф. Екатерина Михайлова от години се опитва да обясни, че служебното правителство е ненужно и носи опасности за демокрацията, именно заради това, че властта е в ръцете на един човек и контрол какво се случва няма от кого да бъде приложен.

Често се казва, че единствената задача на служебното правителство е да подготви и проведе честни избори. Всъщност не е единствена. Освен отговорността за изборите, служебното правителство управлява текущите въпроси от вътрешната и външната политика на страната. Текущите!

Колко текущ е проблемът, да речем, с областните управители, които до вчера са били подходящи, а от утре са вече неподходящи? Неподходящи в какъв смисъл – като компетентност или като политическа лоялност?

Да, областните управители са представители на централната власт и затова се назначават от нея. Но точно толкова власт ли притежава назначеното служебно правителство, колкото избраното? Какво нередно имат възможност да вършат областните управители, та се налага да не могат да останат още два месеца?

Изборите, изборите! – ще кажете. Нали основната задача на служебното правителство е да проведе избори и областните управи имат някаква роля в осъществяването им. Но в такъв случай какво налага масовата смяна на заместник-министри? Като през едро сито служебният кабинет изтръска 25 заместник-министри и ги замени с нови. Новите са по-компетентни или какво? Кабинетът на Гълъб Донев започна наистина да чисти проблемите като във вица за него – перо по перо.

Да видим впрочем дали провеждането на честни избори е основната задача на този кабинет, какъвто е замисълът в конституцията. В интервю пред БНТ служебният премиер заяви, че изборите действително са предизвикателство, но „важното е да покажем реалното състояние на държавата, как е управлявана тя, за да направят избирателите избора си и да решат за коя политическа партия да гласуват“.

Винаги сме го подозирали, но толкова явно никой не го беше казвал. Единственото предимство на такива аджамии като служебния премиер е, че още не са се научили, когато казват нещо, да не казват нищо.

В същия стил „бързи, яростни“ служебната власт уволни изпълнителния директор на Националната агенция Румен Спецов и Павел Тонев, директор на агенция „Митници“. Това би трябвало да отекне като послание, че нещата не са наред нито в НАП, нито в митниците. Само че то намери друг отклик: аха, сега вземете да възстановите старото положение на „Капитан Андреево“ и да върнете на „Лукойл“ първите данъци, които плати от петнайсет години насам.

Прескачам опозоряването на идеята за нужда от СЕМ, който също по вина на президента Румен Радев, беше комплектован със свързани с военновъздушните сили покорни жени, за да се гарантира уют по време на изборите. Когато и четвъртата власт е в ръцете на едноличната власт, едноличната власт може наистина да прави каквото си науми.

„Ще покажем истинското състояние в държавата, за да не си правят политиците предизборна кампания на гърба на служебното правителство“ – каза още в онова интервю Гълъб Донев. Истинското състояние на държавата той успя да види, анализира, консултира и оповести в общо взето първия си работен делник: то е хаос и разруха. Наистина в енергетиката, както каза, но сега енергетиката замества всичко останало.

За хаоса има известно право. Този хаос тръгна от Русия и вече е обхванал целия континент. Но разруха не се вижда. Напротив, десетилетия наред бяхме убеждавани, че ако Русия спре доставките на газ, тук ще затворим предприятията и ще си светим със свещи. Това беше опровергано.

Нещо още по-важно: кабинетът на Кирил Петков показа, че една работа (в случая интерконектор с Гърция), която не можа да бъде приключена за 12 години, може да бъде свършена за месеци. Оказа се също така, че и други държави освен Русия притежават и продават газ.

И ако се вярва на Сашо Дончев от „Овергаз“ (а на него със сигурност може да се вярва) държавата може да си осигури спокойствие по отношение на газа просто като не пречи на частния бизнес да го доставя. Само че – как да го направи държавата, като както за Русия газът е стратегическо оръжие за надмощие, така за България е начин да потвърждава чий слугинаж е в текущия момент.

Това е четвъртото правителство, назначено от един и същ човек. И не си правим илюзията, че другите бяха по-различни – те винаги започваха с уволнения и назначения, те всички се проявиха като службашки. Назначените от правителството на Петков едва-що навлязоха в работата си и ето „огън, служба не остана“. Затова този път е толкова видимо.

И не само това е видимо – при управлението, консултациите, оттеглянията и сливанията, скандалите и излиянията на сърдити петковци с празни торбички през последните месеци всичко се случваше като на длан, пред очите ни, а през екрана – в домовете ни.

Никога не е било толкова ясно истинското положение. Затова напразно ще се хаби кабинетът „Донев“ да ни обяснява истинското положение в страната. Още повече всички сме наясно, че при предстоящите избори не става дума за положението в страната, а за положението на страната ни извън страната.

„Хаос и разруха“. Объркано или опасно е служебното правителство?

Румен Радев критикува правителства, води политически битки и всява масови страхове. Това се случва, защото институцията на президента е една дълбоко объркана конструкция, а такава динамика е изпитание за крехката човешка душа.

Президентът Румен Радев обобщи задачите на поредното служебно правителство с изрази като „тежко наследство“ и дори „хаос и разруха“.

Има ли Радев голяма цел или се е объркал от власт и въртележка от служебни правителства? Той беше критик на ГЕРБ-ДПС-Гешев, стана популярен и много хора извън електората на БСП гласуваха за него. Днес се върна към своя по-свойствен образ, за който се знаеше и преди, но конфликтът с ГЕРБ го засенчваше.

На първо място про-руската му позиция за Крим изглежда няма аналог в ЕС (освен Орбан или някой друг националист/опортюнист). Радев ще остане известен с изречението за Крим „Е, чий да е, руски е“, без никаква оценка, съждение, дори мнение за анексията.

На второ, винаги е бил безусловно против санкциите след 2014 година. Отдавна никой не го е питал дали и днес е против. Не е зле в голяма обществена медия някой по-вироглав журналист да го натисне по темата.

Радев винаги е бил категорично против санкциите във връзка с анексията на Крим.

Дали и днес е против санкциите срещу Русия?

На трето, Радев упорито е против военна помощ за Украйна. Той знае, че от България към Украйна пътува оръжие, но през търговски сделки, а не като помощ. По този повод бившият вицепремиер Асен Василев каза, че президентът се държи „позорно“.

На четвърто, правителството на Радев, изглежда с негово настояване, ще направи опит да възстанови скъсаните връзки с „Газпром“. Това са срамни поклони пред Русия, чиято газова компания е инструмент за международен шантаж.

А какво прави Радев във вътрешен план? Трудно е да се отдели вътрешен от външен, тъй като Русия е стъпила здраво в България и провежда акции, станали популярни като „хибридна война“. Но дори условно да отделим вътрешната политика:

Какви ги върши Радев тук?

На първо място той стана критик на правителствата, какъвто може да бъде само президент в президентски конституционен режим. Така той играе роля на държавен глава, който не „олицетворява единството на нацията“ по смисъла на Конституцията на Република България, а „единството на политическата линия“, зад която той самият застава, независимо от всякакъв парламент, партии, правителства.

ВИЖТЕ СЪЩО Кой кой е в четвъртото служебно правителство на Румен Радев

На второ, нещо повече, Радев се намесва явно и арогантно във вътрешнопартийните битки на социалистическата партия, без която нямаше да е президент. Той има право да симпатизира на опозицията на настоящото ръководство на БСП. Но да води публично битка с него е нередно, непристойно, противно на конституционната идея, дори да не противоречи на буквата за основния закон.

На трето, в критиките той премина към реторика, неуместна за парламентарна демокрация. От троснато началническо „очаквам от правителството еди-какво-си“ до „тежко наследство“, до „хаос и разруха“, та чак до провъзгласяване на задачи, които приличат на намерения за спасяване на нацията.

Вместо да се ограничи до административните задачи по организация на изборите премиерът Гълъб Донев зачете на висок глас Откровението на Йоан. Ще създава „кризисен щаб“, който ще оправя „тежката ситуация“, ще разкрие как се е стигнало до „хаос и разруха“ и ще помага на избирателя да „направи правилен избор“.

Но откъде накъде назначени отгоре чиновници ще се упражняват в електорална педагогика? Ако все пак има риск от „хаос“, той се поражда от самите внушения за „хаос“, тъй като обективен хаос няма.

Тези изявления целят всяване на масови страхове, която цел е противоположна на идеята за президентска институция.

Защо изобщо става така?

Това е случайна невъздържаност и лична вендета или нещо повече?

Институцията на президента в Конституцията е една дълбоко объркана конструкция. Основният концептуален дефект е в дисбаланса, при който се преминава от максималната демократична легитимност на прекия избор към слаби представителни правомощия и отсъствие на изпълнителни компетенции, а оттам по силата на конюнктурни причини към свръх-правомощието да се творят служебни правителства.

Такава динамика е изпитание за крехката човешка душа.

Основният дефект

Основният дефект на президентската институция е дисбалансът, при който се преминава от максималната демократична легитимност на прекия избор към слабите представителни правомощия, а оттам към свръх-правомощието да се назначават служебни правителства.

Служебното правителство според решение на Конституционния съд има всички компетенции на редовното. Държавата трябва да се управлява и не може да се прави списък какво може и какво не може едно служебно правителство. Но тази неизбежност води до абсурдна конституционна конструкция. Не само в практиката, както видяхме по-горе, но и фундаментално-теоретично.

По време на служебен кабинет формата на управление се сменя от парламентарна към президентска. Изглежда абстрактно и мъгляво, но точно това се случва пред очите ни. И е необяснимо как подобна трансформация не се обсъжда и поставя под въпрос.

Най-вероятно на България ѝ предстоят нетрайни парламенти, разпадащи се мнозинства, извънредни избори. Това би означавало все по-често да се назначават служебни правителства.

Иска ли България да стане махало, което се люлее между парламентарен и президентски режим? И да има президенти, които си чакат звездния миг да бъдат върховни лидери без контрол.

За промени във формата на управление Конституцията предвижда Велико народно събрание. Но всъщност формата на управление се сменя без проблем при назначаване на служебни правителства, а напоследък доста често.

Когато един хубав ден здравият разум вземе нещата в свои ръце, президентската институция ще бъде сериозно коригирана, а служебното правителство заличено от Конституцията.

Детайли от голямата картина на руското нашествие допълват усещането за варварството на агресорите

Иво Инджев

Избягвам да съобщавам “големите новини” от многострадална Украйна, за които нито мога, нито искам да се конкурирам с големите международни медии.

Техните български еквиваленти (в съответния малък мащаб) няма как да ги пропуснат, но дори и да го направят, “едрите риби” от новинарско естество попадат в мрежите на мрежата, където могат да бъдат видени.

Ето защо предлагам някои “дреболии” далеч от претенцията за изчерпателност, които допълват голямата картина.

Темата за това как в путлеристан се борят с острия недостиг на пушечно месо за украинската месомелачка за руски наемници е относително добре отразена в нашите медии поне в няколко сайта, неподвластни на путлеристката пропаганда в България.

Желаещите да научат защо Путлер толкова упорито не разрешава войната му да бъде наричана война знаят, че основната причина е страхът на режима при стандартна масова мобилизация рязко да скочи съпротивата срещу насилственото изпращане на фронта, а и не се знае накъде може да се обърне оръжието на недоволните, когато попадне сред стотици хиляди подгонени руски мъже, принудени да наденат против волята си униформата. 

Фалшификацията на това терминологично ниво със “специалната операция” създава обаче специални затруднения при преследването на руските войници, прозрели ужаса какво е да попаднеш под обстрела на силно мотивираните украинци. След като “няма война”, желаещите да не участват повече в нея не могат да бъдат преследвани по законите на Русия. Губят си обещаните пари, но предпочитат да не си загубят живота.

Това не означава, че системата на руския милитаризъм е напълно безпомощна да накаже тази форма на дезертьорство. Командирите на “отказниците” пишат отмъстителни писма до родителите на младежите, решили да хвърлят оръжие и обвиняват синовете им в предателство и страхливост. Изписват имената им на билбордове на позора. 

Има и други форми на морален тормоз срещу дезертьорите. Там, където законът е безсилен да ги подведе под отговорност, на въоръжение идва дългата традиция на неписания закон на традиционните издевателства на старшите над младшите.

Някои командири се целят в бъдещето на бегълците. Изпровождат ги с военни книжки, в които е записано, че са склонни към злоупотреба с алкохол и наркотици, към кражби и “анални оргии”.

Слави Трифонов и двете големи беди на днешна България

Докато Слави Трифонов беше „просто чалгаджия“, образованият елит не му обръщаше особено внимание. После обаче той реши да излезе от телевизора и да влезе в политиката. А там се превърна в обществено опасно явление.

Слави Трифонов

Коментар от Александър Андреев:

Две са големите беди на днешна България: простащината и корупцията. И често пъти те любовно се прегръщат.

Простащината изглежда по-безобидна, но изобщо не е. Да вземем примера с г-н Слави ТрифоновДокато той беше „просто чалгаджия“, образованият елит в България не му обръщаше особено внимание. А когато му обръщаше, високомерното обобщение гласеше нещо от рода на: „Развлечение за простолюдието. Хората обичат чалга, вулгарност и простотии. А телевизорът има копче“.

Когато Слави Трифонов реши да излезе от телевизора

После обаче г-н Трифонов реши да излезе от телевизора и да влезе в политиката. А там копче няма. И без да се усетим, Трифонов се превърна в обществено опасно явление. Всъщност: без да се усетим, публичният живот постепенно се пренасели с човешките продукти на славитрифоновата естетика.

Стигна се дотам, че в момента институцията, която трябва да бди за приличието и морала в електронните медии, СЕМ, се ръководи от бивша поетеса и авторка на неувяхващия стих „Ще ти скъсам г**а“. Която – защо да се чудим – произхожда именно от развъдника на г-н Слави Трифонов.

Пак от там се породи и явлението Тошко Йорданов: политик, който край масата с коалиционните си партньори видимо показва среден пръст (но впоследствие го отрича). Политик, който често говори на уличен език, а в парламента се държи като на студентски купон.

Тъкмо г-н Йорданов олицетворява опасната тенденция, за която става дума: наоколо тревожно се надига антисистемното, антиполитическото, вулгарното и безцеремонното. Вулгарно и безцеремонно. Точно като „простащина и корупция“.

Днес онези хора в България, които притежават свойството, наречено „домашно възпитание“; онези хора в България, които държат на човешкото приличие и искат да живеят на чиста улица, да почиват на плаж без угарки и без гръмка чалга от съседния бар; онези хора в България, които се стремят да мислят с главите си, а не с обмена на веществата и с хормоналната си система; всички тези благовъзпитани и позитивни хора навярно вече осъзнават, че излезлият от телевизора г-н Слави Трифонов е обществено опасен и че на изборите на 2 октомври тази обществена опасност не бива отново да се допуска в българския парламент.

Въпросът за вината

А вината, че на това явление не беше оказана съпротива още в „безобидния“ му период, е обща – на всички мислещи, на всички благовъзпитани, на всички, които високомерно подминаваме стихове като „Ще ти скъсам г**а“.

Защото простащината е точно толкова опасна, колкото и корупцията.

Сега патриотизмът е узурпиран от фалшив кич

Някои хора мечтаят за просто обяснение на днешния свят. На тях им разиграват един националистически театър – знамето, Левски, 2-3 цитата от Вазов – и ги нахъсват, че някой силно мрази българите, казва Александър Кьосев.

Българският национален флаг над един покрив

Дали фалшивите новини са някакъв нов културен феномен, както често се твърди?

Александър Кьосев: Заблуда с информация винаги е имало, това е старо, колкото човечеството. Въпросът е защо фалшивите новини са толкова важни днес. Като културолог и културен историк аз най-напред анализирам условията, които ги правят възможни. Сърцевината на проблема е в съотношението между информация и знание и в отношението към авторитетите. Ще започна с това, че никога досега светът не е бил така претрупван с информация…

С информация или с псевдоинформация?

Александър Кьосев: И едното, и другото. Всичко, което от кибернетична гледна точка се определя като „информация“. При това тази информация никога преди не е била в такъв хаотичен вид. Нека видим как е било навремето. Онзи, който може да чете букварите, се добира до една информация. Онзи, който стига до по-сложни учебници – до друго ниво. После има енциклопедии, после специализирани трудове…

Да не забравяме и Библията.

Александър Кьосев: Да, разбира се, свещените книги, които винаги са определяли свода на знанието. Тоест, очевидно винаги е имало структурираност на информацията и на хората и каналите, които я предоставят. Това нещо в момента го няма и в интернет могат да се прочетат едно до друго Британската енциклопедия, светски клюки от социалните мрежи, плюс цялото предлагане на електронните библиотеки със специализирана литература. Всичко това е в един кюп, там я няма скритата йерархия на едно предишно знание.

Някой ще каже, че това е демократично.

Александър Кьосев: Да, то Е демократично, без съмнение. Просто ние живеем в епохата на развод между Просвещение и демокрация. Когато възниква, модерната идея за демокрация предполага просветени граждани. Сега това не е очевидно. Сега демокрацията се е развела от императива, че човек трябва да се развива интелектуално. Но да се върна към хаотичната лавина от информация.

Всъщност това са множество застъпващи се лавини, идващи отвсякъде: от традиционни медии, от електронни медии, от социални мрежи, от устна комуникация. Та в резултат от тези лавини се загубва разликата между информация и знание.

А тя каква е?

Александър Кьосев: Тази разлика е много проста. Информацията е знание в насипен вид, то е там някъде в склада. А знанието е тази информация, която е въведена активно в душата на индивиди, в неговия ум и разсъждаващ интелект. Тоест, знанието е интериоризирана информация, докато информацията просто стои там някъде – и когато ти трябва, ти отиваш и проверяваш.

Казвам на моя син: „Сега пътуваме от Пловдив за Бургас. Кажи ми кои са градовете между Пловдив и Бургас.“ А той ми отговаря: „Винаги мога да проверя в интернет.“ И с това се свършва. Изчезнало е преживяването на информацията, превръщането ѝ в лична материя, знание.

Освен претрупаността с информация, Вие споменахте и днешното отношение към авторитетите…

Александър Кьосев: Да, това е популизмът, който най-общо казано може да бъде определен като недоверие към елитите и романтическо идеализиране на народа. В случая става дума за недоверие към онези елити, които са притежавали монопол върху знанието. Да, този монопол не е бил демократичен и сегашната дигитална революция го взривява.

А добре ли е изобщо да има елити на познанието?

Александър Кьосев: Това е въпрос, по който винаги ще има спорове. Ще дам пример от областта на популярната музика. Тя тръгва от гаражи и мазета, където някакви момчета правят съвременния рок. Те имат невероятен талант, тези „Битълс“, „Ролинг Стоунс“, Дъ Ху“ и пр. и произвеждат нова музика, която скандализира техните бащи и майки, предизвиква истинска революция.

След това обаче в рамките на популярната музика се пораждат елити. Тоест, пораждат се свръх-музиканти като хората от „Крийм“, от „Лед Цепелин“, от прогресивния рок и пр., които създават една изключително софистицирана популярна музика.

Срещу тях обаче изведнъж излиза революцията на пънка, която казва: Долу елитите, обратно към корените, ние си искаме младежката, първична и разбираема, наша музика! С две думи: проблемът между елити и не-елити никога няма да бъде решен.

А какво отношение има напрежението между елити и не-елити към фалшивите новини?

Александър Кьосев: Елитите в момента нямат авторитет. Тези хора, които са отговаряли за знанието, за неговата верификация и разпространение (например чрез учебниците), те и днес продължават да го правят, но рязко е спаднало доверието в тях. За това има много причини, не мога да ги анализирам тук. Но когато по телевизията се появи експерт, който ти казва нещо за Ковид-вируса, ти много често ще предпочетеш да слушаш своята съседка Пенка. Тя ще ти каже нещо устно и ти повече ще вярваш на нея, отколкото на експерта.

Класическото „всеки сам си преценя“.

Александър Кьосев: Да, оттам следва класическото „всеки сам си преценя“, което може да бъде наречено „демократически разпад на Просвещението“. Към това се добавя последният фактор: капсулирането на балоните и на информационните общности, където вътре се култивира доверие и ти вярваш на своя „балон“, а не вярваш на никой друг.

Да обобщя. Тези четири фактора – изобилието на информация, разликата между знание и информация, недоверието към интелектуалните елити и капсулирането на балоните, са условията хората да вярват на всякакви безумия.

А как е правилно да реагират хората, когато в тяхната ехокамера се появят 10 000 съобщения, че Кирил Петков е хванал Лена Бориславова за ръка в МС?

Александър Кьосев: С такива глупости аз няма как да се справя и не мога да дам отговор на този въпрос. Ще кажа само: Бъдете умни, бъдете интелигентни, бъдете критични и внимавайте. Ако се върнем крачка назад: „всеки сам си преценя“ е нож с две остриета. От една страна то е признак за демократизация на знанието, което е нещо много хубаво. Демократизацията е нещо хубаво, но може да има лоши ефекти.

Например?

Александър Кьосев: Например разпространяването на лесни, кохерентни обяснения, казано другояче: на конспиративни теории. Какво е характерно за тях? Те създават една изключително ясна, обясняваща, разбираема, успокояваща и лекуваща от травми картина на света. Тя има още едно много важно качество: тя е ТВОЯТА картина, ти проявяваш своя интелектуален суверенитет чрез нея. И хората могат да повярват във всичко, стига то да им дава чувството за суверенитет.

Да вземем една от тези теории. Костадин Костадинов развиваше тезата, че има някакъв международен заговор срещу българския генетичен материал. С това той мобилизира патриотични чувства у хората. Но защо хората му вярват?

Александър Кьосев: Г-н Андреев, аз се опитвам да Ви опиша рамките на процеса, а Вие ме занимавате с ****** (използваното тук съществително е заличено от редакцията в съзвучие нормите на българското наказателно право – б. ред.).

Хората вярват на такива неща, защото мразят някого, а техният балон има стабилни мнения по въпросите. В един спор в социалните мрежи аз изложих своите аргументи пред една жена, на което тя ми отговори: „Каквото и да кажете, аз знам кой сте и няма да ме убедите!“.

А тези патриотично настроени хора как могат да започнат да чуват Вашите аргументи?

Александър Кьосев: Нека първо да видим кои са тези патриотични „генетични българи“, които смятат, че са в генна опасност. Ето го социалният им профил: живеещи в малки градове или в села, обикновено възрастни, обикновено слабо образовани и обикновено не пътували никъде в течение на много време. Тоест, това са едни изолирани, уплашени хора, които са сред губещите от глобализацията и са ужасени от това, че светът е в хиляди пъти по-голям и по-сложен, отколкото те са можели да си представят. Те мечтаят за просто обяснение.

На тези хора им се разиграва един националистически театър. От патриотизма просто се извличат 5-6 символа – националното знаме, Ботев, Левски, 2-3 цитата от Вазов – и с това се свършва. Чрез тези символи фалшивите патриоти нахъсват хората, че някой много ги мрази, че българите са вечни жертви и губещи в глобалното състезание.

Тоест, техният страх и тяхната изолационистка травма получават език, който им е познат и техен – той се състои от ограничен кръг символи, научени във втори клас.

Добре, но ако човек се чувства патриот (каквото и да значи това) къде другаде да избяга?

Александър Кьосев: Лично аз съм привърженик и смятам да участвам в една гражданска инициатива по този въпрос: за граждански патриотизъм. Чрез нея искаме да измием родолюбието от кича и да го върнем на истинските му, мълчаливи собственици – обикновените хора. Защото кои са патриотите?

Казано на езика на Симеон Радев, това са „строителите на България“ – тези, които работят, които си плащат данъците, които показват своята любов към родината практически. Не с кухи символи, не с театри, не с патос и кич, а с нещо, от което наистина има практическа полза. И то се вижда кои са тези хора. Те са в страната и извън нея, активните българи.

Аз не говоря само за някакви интелектуални елити, тук става дума за всички онези, които имат нормално, човешко всекидневно отношение към своята родина и работят за нея, правят нещо за нея и си плащат данъците. Това са истинските патриоти според мене. И те също се нуждаят от език, защото в момента патриотизмът е узурпиран от този фалшив кич. И ние трябва да си го върнем.

* проф. Александър Кьосев е културолог и културен историк. С него разговаря Александър Андреев.

Мафията може да бъде победена само като й спрат парите

Evgeni Kanev

Вчера беше последният ден на правителството на Промяната. Много незрящи хора се включиха в медийния хор от партенки срещу него – че нищо не е направило, че оставя тежко наследство, че страната е в хаос.

Всъщност, благодарение най-вече на Kiril Petkov, никое правителство по времето на Прехода не е направило повече срещу руската колона и проруската мафия у нас. Целта на огромна част от действията на премиера бяха насочени именно в тази посока. Особено видно от последното заседание.

Какво имам предвид?

Подходът на премиера беше класиката “следвай парите”.

Парите, които захранват нашата мафия и нейния обслужващ персонал в публичния сектор – съдебна система, регулатори, служби, администрация и медии (!) – са основно от три източника: еврофондовете, българския бюджет и българските енергийни компании.

Мафията може да бъде победена само като й спрат парите.

(1) Еврофондовете свързани с Плана за възстановяне няма как да бъдат усвоявани преди да се приемат законите за КПКОНПИ и разследването на главния прокурор – т.е вече ще е доста трудна досегашната имитация на “реформи” и хвърляне на прах срещу пари.

Отделно, в последния ден на парламента – благодарение най-вече на министъра на правосъдието Надежда Йорданова – беше осигурена възможността за разследване на европейската прокуратура, независимо от Гешев.

Т.е. в голяма степен този източник на мафията ще е пресушен.

(2) Бюджет

Мафията се захранва по два начина – от обществени поръчки, най-вече свързани с пътното строителство и чрез отклоняване на бюджетни средства, които не постъпват в бюджета.

Тук, благодарение най-вече на Assen Vassilev бяха спрени течовете към строителните компании от обръчите на ГЕРБ и ДПС.

Благодарение пък на зам.министъра от ПП Иван Христанов беше направен най-големия удар срещу “частната граница” на Капитан Андреево, където стотици милиони се отклоняват от бюджета, за да потънат в частни джобове.

(3) Енергийни компании

Енергийни държавни компании (АЕЦ Козлодуй и Булгаргаз ) купуват от руски компании ядрено гориво и части (АЕЦ) и газ (Булгаргаз), а руската компания Лукойл пък ни продава петролни продукти на завишени цени. Публична тайна е, че част от надценката (откат) остава в уреждащите този скъп бизнес на наш гръб – виж по-подробно вчерашния ми пост.

Тук се развихри лично премиерът Петков.

Първо се зае с Газпром. Българското правителство отказа да плаща с рубли газ, направи всичко възможно да тръгне интерконектора с Гърция, осигури две доставки на втечнен газ и договори още седем танкера. Също така, лично премиерът пътува до Азербайджан да се опита да договори допълнителни количества азерски газ.

Следете сега какво ще направи служебния кабинет – ако блокира интерконектора, върне Газпром и откаже танкерите – ще е пределно ясно на кого служи.

На второ място, правителството започна усилено да търси алтернатива на руското ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй, като вече са водени преговори с американски компании. Предпоследният ден на премиера мина с посещение в АЕЦ Козлодуй за инспекция на подготовката за смяна на ядреното гориво.

На трето място – Лукойл. Там правителството понесе най-много критики за дерогацията и високите цени. Все пак Лукойл за първи път плати данък печалба. А на последното заседание на правителството се прие постановление, че от началото на декември – съгласно дерогацията на ЕК – спира износа на руски петролни продукти от Лукойл – което силно ще ограничи възможностите за откат към нашите корупционери – “родолюбци”. А нищо чудно и да започне процедура по продажба на рафинерията.

С изгонването на 70 руски агенти – беше разбита или поне съществено разстроена връзката на нашите мафиоти с Русия.

За десерт, след твърдо поведение и инициатива на вицепремиера Borislav Sandov от ДБ, лично премиерът се разходи до ТЕЦ Брикел, а правителството взе решение да го затвори, докато не покрие стандартите за еко безопасност. А Брикел е Ковачки-Доган.

Естествено, мафията отвърна на удара.

Очакваме да видим служебният кабинет не дали, а как ще я обслужи.

Дано да е само до октомври.