Cкоро няма да видим ГЕРБ зад кормилото на изпълнителната власт

Борисов вероятно усеща, че политическата му кариера е смъртно ранена и възмездие – не за безобразния му език, а за други далеч по-тежки провинения, в които неговите опоненти го подозират от години – този път ще има.

Бившият министър-председател Бойко Борисов

Лидерът на ГЕРБ Борисов е всичко друго, но не и господар на думите си. Нерядко острият му език се е обръщал срещу самия него. Наскоро той отправи лични нападки по адрес на вътрешния министър Рашков, използвайки изключително груб, вулгарен език.

Методи Лалов, бивш съдия и сегашен общински съветник от ДБ, сезира прокуратурата за поведението на Борисов, защото смята, че тонът му „преминава допустимите граници на изразяване на мнение“.

Институциите ще се произнесат по въпроса дали словесният изблик на Борисов може да бъде окачествен като проява на хулиганство (чл. 325, НК). Но независимо какво ще реши съдът, тонът на Борисов, който чухме публично, е в същата тоналност като циничния глас от записите, разпространени през 2020-а година. Глас, който, според мнозина, принадлежи на бившия премиер.

Агресията – израз на фрустрация

Някои биха казали, че истинският, „автентичният“ облик на Борисов най-после е излязъл на повърхността, пред очите и ушите на всички. Нервният изблик на лидера на ГЕРБ срещу Бойко Рашков може да бъде разглеждан като симптом.

Агресията, включително нападателния тон, често е израз на страх, на фрустрация. Борисов вероятно усеща, че политическата му кариера е смъртно ранена и възмездие – не за безобразния му език, а за други далеч по-тежки провинения, в които неговите опоненти го подозират от години – този път ще има.

Борисов неведнъж е осъждан за клевета (от Мая Манолова и Елена Йончева), но като цяло докато управляваше, прокуратурата показваше „странна“ липса на интерес към него – макар името му да бе замесвано в корупционни и други престъпления.

Прокуратурата начело с Иван Гешев изпрати под кривата круша и разследването на скандалните записи. Техният основен герой, който заплашваше политически противници, така и не бе намерен; не се разбра и кой е дръзнал да поръча „СРС-тата“.

Някои видяха признание и разкаяние в миналогодишната целувка, която разчувствалият се Борисов даде на Цвета Караянчева – бившата председателка на парламента, по адрес на която героят от записите отправя грозни епитети. Ала и да е имало разкаяние, то е било фалшиво. Караянчева вече дори не е депутат и се завръща към професията си на инженер.

По последна информация, разследването на „барселонската афера“, в която също се споменава името на лидера на ГЕРБ, е прехвърлено от Испания у нас. Докъде обаче са стигнали органите, предстои тепърва да видим.

„Изчегъртването“ ще продължи

Служебният кабинет, който си постави наред с другите задачи и целта да започне демонтажа на модела „ГЕРБ-ДПС“ обаче очевидно сериозно притеснява Борисов. През юни той бе извикан за снемане на сведения в ГДНП. Става дума за разследване, по сигнал на министър Рашков, на заплаха, за която се твърди, че лидерът на ГЕРБ е отправил.

Опитите на Борисов да се представи за жертва на политическа чистка поне засега са неуспешни. По-голямата част от обществото (59 процента) одобрява действията на служебния кабинет („Галъп“).

И все пак новините за бившия режим не са само лоши. Миналата седмица ВСС реши, че няма основания да стартира процедура за уволнението на Иван Гешев. Поне засега той няма да бъде сменян. Неговите „меценати“ могат да бъдат поне донякъде спокойни. Освен ако г-н Гешев изведнъж не реши, че за него е по-изгодно да демонстрира добра воля пред новия, по-перспективен отбор.

Независимо дали 46-ият парламент успее да сформира правителство или управлението остане в ръцете на служебен кабинет, едно е ясно – скоро няма да видим ГЕРБ зад кормилото на изпълнителната власт. Това означава, че „изчегъртването“ ще продължи.

По назначенията ще ги познаем

Теодор Славев

Български институт за правни инициативи

Парламентът трябва спешно да открие редица процедури, тъй като мандатите на ръководителите и членове на редица органи са изтекли.
Парламентът трябва спешно да открие редица процедури, тъй като мандатите на ръководителите и членове на редица органи са изтекли.

Анализ от страницата на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Вече има знаци, че в Народното събрание ще се сформира мнозинство, което ще излъчи кабинет. Отчетлив е стремежът на формацията на Слави Трифонов да търси пресечни точки с други парламентарни групи след злополучния опит на „Има такъв народ“ (ИТН) да обявят кабинет през екрана и да притиснат останалите партии в парламента да им подпишат празен чек.

Истината е, че никой няма интерес от нови избори – въобще не е ясно каква ще е реакцията на гласоподавателите на ИТН, ако и втори път не успеят да съставят кабинет; не е ясно дали ГЕРБ и БСП ще успеят да сложат спирачка на електоралния си упадък, нито пък дали „Демократична България“ ще затвърди растежа си, както и никой не може да даде прогноза кой ще прескочи бариерата.

От нови избори интерес няма и Радев, въпреки че служебното правителство заслужено среща обществено одобрение. Към есента партиите вече ще трябва да са обявили своите номинации за президент, а когато в ход са две кампании – за президентски и парламентарни избори, те ще си влияят взаимно. Не е случайно, че президентът дава необходимото технологично време на парламентарните групи и не бърза с връчването на мандата, но той не може да отлага неограничено.

Партиите ще трябва да направят компромиси (и то значителни), за да сформират мнозинство. Обединява ги преди всичко както нежеланието за нови предсрочни парламентарни избори, така и анти-ГЕРБ заявките. Мнозинството от гласоподавателите на четирите формации, които ще подкрепят редовно правителство, също биха преглътнали колаборацията, защото искат да видят изкореняване на окопалата се в държавата партия на Борисов.

Заявките към момента са за преговори по политики, а преговарящите свенливо отклоняват кадровите въпроси. Предполагаме, че за персоналния състав на Министерскиs съвет може да се постигне парламентарна подкрепа, тъй като ще трябва да се назначава и заместници на министри, шефове на агенции, фондове и други разнородни административни постове. Истинският тест за това как ще функционира парламентът ще бъде, когато започне да се занимава с кадровите въпроси на регулаторните, надзорните и контролните независими органи.

Българският парламент конституира изцяло или частично, в съдействие с други власти, национални еднолични или колективни органи. Те отговарят за правилното функциониране на цели системи и контролират милиарди бюджетни средства. По принцип техните ръководители и членове се прочуват само при скандал и като цяло са анонимни за широката общественост.

Един от по-актуалните скандали е свързан с „девойката“ за „ценни указания“ – става въпрос за разпространени от Божков есемеси, от които става ясно, че заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Мария Филипова е получавала ценни указания от Горанов, въпреки че комисията е независим орган.

Мнозинството на ГЕРБ и патриотите в 44-то Народно събрание бетонираха Комисията за защита на конкуренция, като по предложение на оглавяваната от Юлия Ненкова комисия мандатите им бяха удължени от 5 на 7 години. Доколко пък те са независими може да съдим по промяната на становището им по сделката за продажната на ЧЕЗ.

Мандатите на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) изтекоха преди повече от година, но те продължават да си стоят на постовете. КЗЛД се прочу с неадекватното си поведение и реакции, когато изтекоха личните данни на милиони българи от НАП, а пък настоящият състав на ИВСС може би ще остане в историята с това, че главният инспектор отказа да предаде резултатите от проверката по „ЦУМгейт“, в която тя така и не видя проблем, или пък, че позволили публикуването на личните данни на съдия Мирослава Тодорова, която е известна с критичните си позиции.

Да не говорим, че бившето ръководство на БНБ проспа сагата с КТБ, от което не последва нищо.

Народното събрание извършва отрицателна селекция, когато кадрува. Партиите разпределят на квотен принцип местата в колективните органи. Обикновено се търсят лоялни хора, които формално покриват изискванията за заемане на длъжността. Лакмус за реалното мнозинство в парламента ще бъде именно моментът, в който започнат да се попълва състава на органите.

Истинското предизвикателство ще дойде при процедурите, които изискват мнозинство от 2/3, защото там ще са необходими гласовете на ДПС или ГЕРБ. При назначаването на други органи пък може да сме свидетелства на мнозинства, различни от тези, които са подкрепили кабинета.

В консолидираните демокрации съществуват някои процедурни стандарти, които повишават прозрачността, публичността и гражданското участие при избора на подобни органи. Първо, това е начинът на номиниране. Според българското законодателство към момента това е прерогатив единствено на народните представители и парламентарните групи, което изключително стеснява достъпа още в извънпарламентарната фаза на процедурата.

Експерти от гражданския сектор, академичната и професионалната общност трябва да бъдат припознати от партия, а когато става въпрос за магистрати това дори е опасно. Би могло да се предвиди възможност всеки, който желае и отговаря на условията да може да се самономинира за дадена позиция. Това донякъде ще разреши и проблема с конкурентността, защото практиката към момента е партиите да предлагат толкова кандидати, колкото са договорили по квота.

Друг задължителен елемент е подаването на писмена концепция за управление на сектора от кандидатите, която да е публична достатъчно дълго, за да може заинтересованите страни да се запознаят с вижданията на кандидата. Към момента в много малко закони са заложени изисквания за писмена концепция, а тя би могла да стане основата за професионална дискусия в Народното събрание за сектора, необходимостта от промени и др. Получава се така, че процедурата за назначаване в кол-център е по-сложна, отколкото за член на ВСС например.

Възможността граждани и граждански организации да се включват в изслушването и дискусията е ключова за възстановяване доверието в парламентаризма. Многократно въпроси на граждански и професионални организации не са допускани и задавани, за да се осигури максимален комфорт – до момента гласуването в пленарна зала по назначенията минава без каквито и да е обсъждания. Това са само част от нещата, които могат да бъдат въведени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който се разглежда тази седмица в парламента.

Каквито и процедурни стандарти да се прилагат обаче, ако няма нагласа за почтеност и професионализъм при тези назначения, те могат да бъдат заобиколени. Парламентът трябва в спешен порядък да открие редица процедури, тъй като мандатите на ръководителите и членове на редица органи са изтекли. Тепърва ще наблюдаваме как ще се организират кастингите за назначения в регулаторите, но едно е сигурно – по мнозинствата на избралите ги ще знаем кой реално дърпа конците.

„Демократична България“ обърна хода на преговорите за бъдещо управление

Здравка Андонова

Нова посока на преговорите: "Демократична България" вече иска споразумение, че ГЕРБ и ДПС ще са далеч от управлението

Парламентарната група на „Демократична България“ обърна хода на преговорите за бъдещо управление в сряда (28 юли), като поиска споразумение, което да гарантира, че ГЕРБ и ДПС ще бъдат държани настрана, както и постави няколко условия за подкрепа на предложеното от „Има такъв народ“ правителство.

В предишните два дни преговорите на експерните групи вървяха с нюанси, но „без особени различия“, но и с неяснота как ще бъдат потвърдени приоритетите, по които би трябвало да бъде постигнато обединение за гласуване на правителство. След изказването на Иванов, председателят на групата на „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ Мая Манолова също потвърди позицията на формацията, че не трябва да има влияние на ГЕРБ и ДПС.

Дали „Демократична България“ ще подкрепи правителство зависи от това дали то може да се справи с корупцията, която по думите му е фундаментален проблем на националната сигурност и разрушава републиката, обяви от името на парламентарната група Христо Иванов в пленарна зала. За обединението включването на ДПС в разговорите е „сериозен проблем“, тъй като бъдещото управление трябва да предлага програма в парламентарна конфигурация, която да осигури дистанция от ГЕРБ и ДПС.

„Тези две политически формации са заложник в своите ядра на две организирани корупционни групи – около Борисов и около това, което наричаме Сарая – вратата, от която влиза корупцията“, каза Христо Иванов. По думите му през 2013 г. сме гледали „как двата тигъра ГЕРБ и ДПС се сблъскват, но те взаимно се опитаха да се легитимират и да скрият мръсната тайна на своята свързаност“, каза той, като спомена и споразумение, което да гарантира, че двете партии ще са на дистанция от управлението.

Условията на двете партии на протеста

„Демократична България“ има няколко условия за подкрепа на правителството – да се освободи от корупция държавността; да има ясен ангажимент за реформа в правосъдието и промяна в Конституцията и обща визия за изчистване на регулаторите и службите от „корупционни калинки“; да се изчисти финансовата система от мръсни пари; да се приеме пакет от мерки, свързани със санкциите по „Магнитски“, както и ясен план за действие при нова COVID вълна.

„Личният състав на кабинет да бъде подбран много внимателно от хора, които привличат доверие, но не повдигат въпроси“, каза Христо Иванов. Според него трябва да се направи усилие в редовното правителство да се привлекат служебните министри Кирил Петков, Асен Василев и проф. Николай Денков, защото се ползват с голяма обществена подкрепа.

След него говори председателят на групата на „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ Мая Манолова, която обяви, че условия за подкрепа на бъдещото управление са действия за смяна на главния прокурор Иван Гешев и Висшия съдебен съвет, ревизия на правителствата на Бойко Борисов, преизчисляване на пенсиите от 1 октомври с минимална пенсия от 369 лв. и по-големи помощи за млади семейства и деца и др. По думите й хората искат правителство на промяната, което да бъде излъчено от най-голямата парламентарна група, подкрепено от партиите на протеста без да имат влияние ГЕРБ и ДПС.

Комисия срещу недосегаемостта на Пеевски

Парламентарната група на „Демократична България“ започва да събира подписи и за внасяне в парламента на проект за създаване на анкетна комисия, която да наблюдава мерките след санкциите по закона „Магнитски“, които бяха наложени на бизнесмена с 19 обвинения Васил Божков, бившия депутат от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски и Илко Желязков, когото днес депутатите ще освободят като зам.-председател на Бюрото за контрол на специални разузнавателни средства. Според председателя на групата Христо Иванов комисията трябва да провери защо не са събрани 700 млн. лв. от хазартни такси и „защо и как Пеевски беше недосегаем досега“.

След него думата взе лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и изчете изказване, в който обяви, че „Демократична България“ се крият зад анти-ДПС реторика, обвини ги почти за всичко в политическия живот за последните повече от 20 години и че рушат демокрацията (бел.ред. – коалицията съществува в такъв формат само от няколко години). Той атакува и политолога Иван Кръстев и американския филантроп Джордж Сорос, както и финансирани от него неправителствени организации, без да ги спомене и отново нападна съиздателя на „Дневник“ и „Капитал“ Иво Прокопиев и кръгът „Капитал“.

Карадайъ се обърна към Христо Иванов с думите: „Вие сте продукт и заложник на една организирана олигархично-медийна НПО политическа група…Защо е така оставяме филантропа Джордж Сорос да обясни. Наричаме на шега тази група, този кръг – организирана престъпна група в българската политика, защото в зората на българската демокрация приватизирахте дясната идея и дясното политическо пространство“, заяви още лидерът на ДПС. Карадайъ обяви, че между партията му и „Демократична България“ има „морална пропаст“, което беше посрещното с ръкопляскания от депутатите на „Демократична България“. Той призова за пореден път и за възстановяване на държавността в политиката.

Миналата седмица Карадайъ и колегата му Йордан Цонев използваха парламентарната трибуна, за да нападнат Иво Прокопиев и издаваните от него медии. Това доведе до неговата реакция, като в публично писмо до председателя на ДПС, в което защити медиите и работещите в тях журналисти. Какво още пише в писмото четете тук .

Най-важното от обсъжданията в парламента – четете на живо тук.
Видео от пленарното заседание – тук и тук

Политизацията на вируса

Теодора Димова, Култура

Тази неделя отново слушахме Евангелието за бесовете. Свикнали сме да придаваме на този евангелски епизод предимно политическа конотация, може би заради Достоевски, който е назовал така един от най-гениалните си романи, като му е поставил за епиграф точно този откъс от Евангелието.

В действителност духовният смисъл на трагичния евангелски разказ е много по-широк от политическия. Но не изключва и тази интерпретация. Ние живеем в този свят, доминиран от политиката и тя при всички обстоятелства ни засяга пряко. Както се казва в популярния израз: дори да не се интересуваш от политика, тя се интересува от теб. Антисистемните играчи, които отхвърлят системата, всъщност правят политика по друг начин.

Иисус среща в Гергесинската страна двама човека, хванати от бяс. Те са свирепи и другите хора се страхуват дори да доближават до тях.

Днес ние не знаем какво е да си „хванат от бяс“. За подобни състояния използваме съвременна медицинска диагностика и терминология. Но духовните отци казват, че бесът е нещо различно от психическите болести. Бесовете започват разговор с Иисус, молят Го да им позволи да влязат в стадото свини, Той им разрешава, след което стадото се издавя в езерото. В Евангелието сцената е описана като реална, докато днес ние възприемаме бесноватото състояние като метафора. Като метафора я използва и Достоевски.

Но дори възприета по този начин, последствията от метафоричните бесове са не по-малко трагични. Неслучайно през целия комунистически период романът „Бесове“ не е публикуван като отделно издание. Фактически е бил забранен. Явно партийната цензура добре е разбирала, че описаните протагонисти и събития имат реални съответствия.

Когато пандемията от Ковид 19 започна да придобива широки мащаби, в обществото започнаха да се открояват белези от това неудържимо паническо сурване на стадото, в което влизат бесовете. Докато в Китай епидемията се разрастваше и започнаха да се прилагат строги рестрикции, в останалия свят все още гледахме на случващото се като на китайски проблем, който е далеч от нас, не ни засяга и само по-любопитните четяха подробности. Аз бях от тези любопитни, търсех информация, четях, но не можех да допусна, че е възможно вирусът да ни засегне в същия мащаб, както в Китай.

Дори когато Италия беше поразена в застрашителни темпове и мащаби, не можехме да допуснем, че същото може да се случи и с нас. Италианците, които днес протестират, тогава започнаха да изнасят концерти от балконите, по телевизиите гледахме с възторг и други подобни любопитни прояви, беше трогателно, но оставаше далечно.

Не след дълго неумолимият вирус дойде и у нас. Първо започна да се появява информация по области. Все още си мислехме, че няма да обхване цялата страна. Когато след няколко седмици я обхвана, пък си мислехме, че няма да е за дълго. Приехме строгите ограничения без съпротива – ще поживеем месец-два вкъщи, няма да ходим на работа, не е чак такъв проблем, ако месец-два не ходим на ресторант и на кино, ако носим маска.

Държавните институции реагираха навреме, смъртността не беше висока. Не можеше да се пътува между градовете, мнозина правеха опити да се промъкват, защото нали у нас именно промъкването през закона те прави успешен. Научили сме хиляди начини как се прави това.

Ала вирусът се оказа по-упорит от нас, по-устойчив, по-находчив, по-силен. Никое от средствата за борба с него не се оказа успешно. Не се очертаваше близка перспектива да се върнем към нормален живот. Рейтингите на Бойко Борисов и ген. Мутафчийски, които бяха скочили до небесата, катастрофално се сринаха. Започнаха стихийни антивирусни протести. Неорганизирани, но всенародни.

По това време се появиха първите масови, макар и неорганизирани прояви на отрицанието на вируса и на всичко покрай вируса. Тогава някои хора си дадоха сметка, че това неорганизирано, но мощно всенародно движение може да бъде организирано и използвано. Вирусът и пандемията се политизираха.

Да, това именно искам да кажа, че без стихийните протести срещу Ковид 19, политическите протести щяха да бъдат малобройни, краткотрайни и неуспешни. За да станат политическите протести успешни, трябваше да се използват настроенията срещу пандемията, а настроенията трябваше да се контролират и направляват. Тяхната енергия не трябваше да се пилее, а да се прелее. Да не се похабява, а да се използва.

Повечето, тоест почти всички партии от протеста имаха ясно оформен и подчертан антиковид профил. Телевизиите им облъчваха с антиковид пропаганда. В интерес на истината единствено партиите от бъдещата коалиция „Демократична България“ не яхнаха тази вълна. Така политизираният вирус помогна множеството да бъде овладяно и насочено да се сурне в желаната посока.

Отделен въпрос е накъде беше насочено. Нямам основания да твърдя, че е насочено към дълбините на гибелта. Не само нямам основания, но и виждам достатъчно основания за протест. Горчивият ми привкус е от използваните средства. Защото винаги съм се ръководила от принципа, че целта не оправдава средствата.

Напрежението нарастваше в световен мащаб, обхващаше все по-големи групи хора, те все повече се радикализираха, позициите на едните и на другите ставаха все по-крайни, светът се разделяше на два противоположни и противостоящи лагера – единият отричаше вируса и твърдеше, че всичко е конспирация и пландемия, а другият изпадаше в страх и паника и настояваше за все по-строги ограничителни мерки в името на здравето и живота.

Двата лагера изтъкваха все по-полярни аргументи в подкрепа на своите позиции и сред аргументите все повече навлизаше фейк, пропаганда, политизация, манипулация и дезинформация.

На приливи и отливи протестите в цял свят продължават и до днес. В цял свят протестиращите обвиняват правителствата, че не се справят с болестта, но още по-силни са обвиненията, че отнемат свободата на гражданите. През последните седмици в цяла Европа се засилват протестите срещу въвеждането на зелените паспорти, изискването на ваксинационна карта се определя като отнемане на свободата.

В Япония протестираха против Олимпийските игри. Протестите се провеждат с ярост, несъизмерима със свободите, които защитават. От своя страна органите на реда също използват рядко прилагани средства и улиците приличат на бойни полета, с тежко въоръжени полицаи, с множество водни оръдия, обвити в задушлив дим.

Една и съща картина се наблюдава в множество страни с многогодишни демократични традиции. Като че ли демокрацията вече е изчерпана, като че ли вече е ненужна и безсилна. Сякаш светът търси нова форма на обществен договор, но няма никаква представа каква да е тя и засега всичко се свежда до гневно отрицание и хаос.

Тоталното отрицание винаги поражда хаос и винаги е заредено с мъст. От неовладения и безконтролен деструктивизъм именно се поражда алюзията с бесовската картина. Романът на Достоевски е пророчески именно защото той е видял през тази картина и описал събитията, които ще се случат половин век по-късно.

Когато човек е наблюдателен и обективен, може да предвиди бъдещи събития. Антиутопичната визия на Оруел е дори още по-конкретна. Впрочем въпреки че в неговия роман не се споменава за бесове, не е трудно да определим персонажите му като бесовски креатури.

Демокрацията е гъвкава форма на управление на обществото. Съвременната демокрация, макар да произхожда от древногръцката и да носи нейното име, има много малко общо с нея. А и през последните години търпи забележима еволюция.

Днес дизайнът ѝ се променя през събитията от политизираната пандемия. Основната ѝ характеристика се запазва – да регулира връзката между властта и суверена, който избира властта. Основният ѝ проблем е когато след изборите тази връзка се наруши. Именно тогава идва времето на бесовете.

Президентът Плевнелиев допусна ГЕРБ да съществува без Борисов

Иво Инджев

“А можеше да има и друг сценарий

Ръководството на “Демократична България”, вместо да водят братоубийствена война с ГЕРБ, можеха например да кажат: “Ние сме против Бойко Борисов и неговия стил на управление, но не сме против едно ново поколение в ГЕРБ, с които заедно да завършим европейската интеграция на България, като вкараме страната в еврозоната” https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10024049

Горният коментар е на президента Росен Плевнелиев (2011-2016 г.). Направен е пред вестника, който обслужваше вдъхновено като притурка към президентството неговия предшественик на поста Първанов и продължи със същото настървение да служи на Методиевич и партията му. Но не това е причината да обърна внимание на казаното от някогашния ми приятел.

Не ми се натиска спусъка на приятелския огън. Изпитвам някаква остатъчна лоялност към бившите си приятели и допускам, че вината за разваленото ни приятелство може да се търси у мен поради отказа ми да се променя и да прегърна всеядно политическото туловище на Методиевич. Вместо всеядно се отнасям към него все (така) ядно. Пък и кой съм аз, попадайки по формален признак в категорията на враговете, които Плевнелиев обобщаващо описва…

Не ми се спори с Плевнелиев задочно и по същество, макар да има за какво. Особено с упоритото му твърдение, че ГЕРБ са някаква демократична жертва на популизма, който едва сега се появява на българския политически хоризонт.

Колкото до оприличаването на ГЕРБ на братска партия на Демократична България (също по формален признак, както той обозначава и враговете й), оставям на предполагаемите й братя да решат, дали да се припознават като такива. Не съм им адвокат, нито се чуваме, нито се виждаме…

В цитата обаче има една новина, която се нуждае от въпросите на журналистите с достъп до източника й. За да бъде потвърдена или отхвърлена като някакъв лапсус.

Плевнелиев за пръв път казва от свое име, че е трябвало от Демократична България да поискат отстраняването на Борисов (и стила му на управление !) в името на сътрудничеството с “едно ново поколение в ГЕРБ”.

Той ли не знае, че Борисов е ГЕРБ и обратното? Точното като при болшевиките: като кажем Ленин, подразбираме Партията. Нищо подобно няма аналог при “братята” от Демократична България независимо от опита на Плевнелиев да ги пришие към очевидно непоносимия за него Иван Костов и към едно време, което е отминало заедно с появата на самия Плевнелиев в политиката по волята на вожда на притежателя на ГЕРБ.

Новина е точно толкова лоялен на този вожд фактор, като Плевнелиев, да допусне възможността ГЕРБ да съществува без вожда начело и в това качество да си другарува с Демократична България. Ако го казва сериозно, това няма как да не отразява мислите на самия вожд. 

Ами ако не си е съгласувал изявлението с тези мисли? Звучи като отдалечаване, дори като откъсване от банкянската котва. И пак е новина. При това добра, колкото и да е непотвърдена и хипотетична без изрично потвърждение, че не е някаква “грешка на устата”.

Би било “красиво” ГЕРБ да претърпи някаква форма на пречистване, но като наблюдавам истерията на вожда не ми се вярва да предаде лесно своя последен бастион за самоотбрана извън заложените мини в институциите. Дори за ваксинирането си, на което най-после се реши днес, води със себе си верни партийни другари като антураж за кураж. Да не вземат да се отдалечат (и те).

Всяка мафиотска организация се крепи на пълната лоялност към своя дон. Тя се сплотява също чрез омърсяването на участниците в нея, за да не могат да претендират един ден, че са били прости извършители с единствената роля да изпълняват неговата воля. Защото са могли да му откажат все пак да употребява физиономиите и имената им.

Ето защо дон Методиевич фон Банкя редовно ги вади и разхожда на показ. Това е знак, че държи организацията си под контрол. А който се цепи от нея…

Ще видим. Предстои да се изяснява този въпрос.  

Накрая ще завърша с една руска поговорка, която вождът се опитва да пробутва вече не веднъж като своя цветиста мисъл за това как не можеш да мачкаш таралеж с – цитирам поредното му изригване- “ с гол гъз”.  Преди с ролята на таралежа товареше Цветан Цветанов, но след като го натири вече сам я играе.

Руската поговорка, която си е присвоил, е научил вероятно някъде във времената на “бригадите”, както по руски образец се наричаха и у нас през 90-те години на миналия век бандитските групировки от побойници, мимикриращи като застрахователи. В руския оригинал тя звучи относително по-меко: Удивили ежа голой жопой.

В превод – не можеш да учудиш, т.е. уплашиш таралежа с въпросния гол… Така е и с вожда от Банкя. Нито той може да се учуди от нещо, нито може да учуди нас. Учудващо би било само от неговото обкръжение да се откъснат онези, които толкова години мачка.

Не ми се обиждай, но… си антиваксър

Мануела ГереноваНа прага на четвърта вълна ние още спорим дали ще ни чипират, или ще ни уморятСнимка: Getty Images На прага на четвърта вълна ние още спорим дали ще ни чипират, или ще ни уморят

Лятото е прекрасен сезон, който обаче леко замъглява ясното съзнание.

Горещините, комбинирани с мечтите за море и плаж с коктейл в ръка, разсейват лошите мисли по-добре и от мента-глог-валериан.

А наесен – ееех, наесен децата с радост ще прегърнат съучениците си по детски градини и училища, а ние ще се върнем с не чак толкова широка усмивка към работната си лудница в офиса. Нали така? Нали?!

Да, лято е, на никого не му се мисли за неприятни неща, но винаги има едно „Но“. 

Човек няма как да не забележи, че студиата на сутрешните блокове и следобедните говорилни пак започнаха да се пълнят с медицински специалисти и математици. Те още спорят помежду си дали коронавирусът не е „обикновена настинка“, или е „чумата на XXI век“ – тук мненията си остават все толкова поляризирани. 

Но дори и най-големите скептици, които са ни познати с навика си да омаловажават пандемията и да ѝ се присмиват в лицето, признават, че четвърта вълна се задава с пълна сила. И това не е учудващо при разпространението на нов, по-заразен вариант на вируса. На него това му е работата – да става все по-заразен.

Обществото обаче категорично отказва да реагира сериозно, въпреки че вече е безпощадно ясно, че светлините в тунела са от фаровете на задаващия се влак. И макар че вече разбрахме, че не сме уникална нация, която се ползва от вълшебната защита на киселото мляко, червеното вино, водата с лимон и сода и БЦЖ ваксината, продължаваме да тънем в илюзии.

Тогава какви са надеждите ни, че тази четвърта вълна някак си ще ни подмине?

При положение, че ваксинацията, както знаем отдавна, върви отчайващо бавно и към датата 27 юли дори нямаме 1 млн. ваксинирани българи.

Скептицизмът към препаратите срещу коронавирус е по-силен от всякога и нито една публична имунизация не може да промени това, а конспирации за чипове, Бил Гейтс и контрол над масите вече дори не са смешни, тъжни са.

Вече ни е ясно, че когато някой каже „Аз не съм антиваксър, но…“ или „Като цяло не съм против ваксините, само че…“, ще изсипе дълга и напоителна тирада за вредата от „нови и неизпитани ваксини“. На въпроса какво ще правим при евентуална и все по-вероятна нова вълна – получаваме притеснено повдигане на рамене. В най-добрия случай.

Със същото упорито отричане обаче се посреща и идеята за нови мерки като дистанционно обучение и затворени бизнеси. Въпреки че в България така и не видяхме що е то истински локдаун, страхът, че близката кръчма ще се окаже затворена, стана по-силен от страха от коронавируса.

А спорът „Ваксина или мерки?“ се изражда и в дискусия „Облекчения или забрани?“. 

Крайни фракции спорят настървено и се лутат между идеите за абсолютно задължителна ваксинация и облекчения само и ексклузивно за ваксинираните. Никой все още не е налучкал правилната формула даже и в държави с далеч по-стегната здравна грижа от българската.

Само че докато на запад имунизацията все пак върви с прилична скорост и е логично да се обсъждат облекчения и задължения, тук още спорим има ли въобще коронавирус и опасен ли е той. Още се чудим ще ни чипират ли, или директно ще ни унищожат, вместо да искаме да се предпазим. 

Не ми се обиждай, но… това са антиваксърски глупости, които в най-скоро време ще ни изиграят горчива шега.

Защо ИТН не признава, че коалицията е единствената възможна форма на управление?

Сред партиите явно цари единодушие, че България има нужда от редовно правителство. Но ИТН всячески се опитва да избягва думата “коалиция”, която всъщност е единственият възможен вариант за управление.

Bulgarien 46. Parlament

Сред партиите изглежда цари единодушие (доколкото може да им се вярва), че трети поредни избори в рамките на една година ще са опасни и че България има нужда от работещ парламент, който най-после да излъчи редовно правителство с визия, енергия и относително дълъг хоризонт на управление.

В това отношение събитията от последните дни са окуражаващи, след като спечелилата първото място на изборите партия изглежда проумя, че е „длъжна да състави кабинет“ и че „еднолични решения са недопустими“. Защото „не сме Турция на Ердоган“, „трябва да има разговор и диалог“ и „е невъзможно само един политически субект да състави самостоятелно управление“.

„Коалиция“ не е мръсна дума

Промяната при „Има такъв народ“ (ИТН) е похвална, но все още не изглежда трайна и необратима. Съмнението се поражда най-вече от старанието, с което тази партия се опитва всячески да избягва думата „коалиция“. Нейните представители продължават да твърдят, че няма да влизат в коалиция, че ако има правителство с техния мандат, то няма да е коалиционно, а неизвестно какво, и че партиите в подкрепящото го „плаващо мнозинство“ ще са свободни да решават как да гласуват.

Въобще, както се изрази лидерът на ИТН, когато без предупреждение от телевизионния екран „поднесе“ на останалите оттегленото си впоследствие предложение за правителство, „през последните години думата „коалиция“ се превърна в мръсна дума“.

„Нагледахме се на подкрепа срещу постове, на подкрепа срещу някакви задкулисни договорки в нечий зайчарник или сарай, на подкрепа със златни пръсти, на исторически компромиси“, каза тогава той.

Важно е как и в името на какво

Припомнянето на печални примери от досегашния български опит обаче не доказва абсолютно нищо. Защото коалициите са широко разпространени в целия демократичен свят и положителните примери за резултатите от тяхното управление са не по-малко.

Да не говорим, че на много места, в поне половин Европа например, това е и единствено възможната форма на управление. Така е и в обозримо бъдеще ще бъде и у нас, доколкото хич не изглежда вероятно в скоро време да се появи политическа сила със самостоятелно парламентарно мнозинство.

Освен това, независимо как го наричат или не, това, което ИТН и останалите преговарящи в момента партии се опитват да направят, не е нищо друго освен някаква форма на коалиционно управление. Все едно дали тези партии ще влязат в коалицията със свои министри или само със своите приоритетни политики.

Впрочем, напълно е възможно министър-председателят и министрите да не са излъчени на партиен принцип и коалицията пак да е, както се казва, безпринципна и порочна. Защото важното е как и в името на какво се прави тя.

Каква коалиция ни е нужна

Отговорното политическо поведение сега изисква прозрачни и открити преговори пред цялото общество, които да определят пресечните точки на съгласие. Необходимо е очертаването на стабилно парламентарно мнозинство с ясен и постоянен, а не плаващ, състав.

Конкретно формулирани, подробно разписани и документално скрепени цели, приоритети, политики, ангажименти и отговорности. Всичко това изисква и точните изпълнители – подкрепени и дори излъчени от отделните партии личности – за което също е добре да се разговаря открито още сега.

Новото правителство. Какво знаем и какво не знаем

Председателят на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов и депутатът Филип Станев
Председателят на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов и депутатът Филип Станев

Преговори за правителство има, но новина за договорено правителство все още няма. Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ победи на изборите, но нейните 65 депутати не са достатъчни за самостоятелно правителство.

Другите две т.нар. партии на протеста също не са достатъчни за мнозинство – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се.бг! Ние идваме“ имат общо 112 депутати в 240-местния парламент.

Затова партията на Слави Трифонов започна преговори с всички, без ГЕРБ. Засега изглежда, че необходимата подкрепа се търси от бившата комунистическа партия БСП.

Какво се случва на преговорите? Ще има ли правителство? Кога ще научим кой ще е премиер? В следващите редове събрахме известното и неизвестното по темата.

Какво стана на срещите

От петък насам партията победител на изборите на 11 юли “Има такъв народ” (ИТН) започна разговори с останалите парламентарни групи, без ГЕРБ. Срещите не са нито преговори за съставяне на правителство, нито консултации за управленска коалиционна формула. Представени са само като официални срещи, които се провеждат преди ИТН да състави правителство.

От петък до неделя представители на партията на Слави Трифонов проведоха разговори с ръководствата на парламентарните групи на “Демократична България” (ДБ), “Изправи се.БГ! Ние идваме!”, БСП и ДПС.

В понеделник “Има такъв народ” започна нов кръг разговори – този път по секторни политики. Те продължават и в близките дни.

Целта на партията е да намери пресечни точки между вижданията си и програмите на останалите политически сили. Първата среща беше с „Демократична България“ и на нея са се обсъждали идеите за промени в правосъдието. Последваха разговори и с „Изправи се.БГ! Ние идваме“ и БСП.

Проверка на Свободна Европа сред останалите партии показа, че експертни срещи ще се проведат и по въпроси, свързани със социална политикаенергетикафинансиотбрана и здравеопазване.

Въпреки впечатлението, че разговорите са достигнали до конкретни действия и остава само да се състави правителство, остават сериозни неизвестни.

На този етап не се знае нито как ще бъдат гарантирани постигнатите договорки, нито кой ще провежда реформите, за които се договорят парламентарните групи. Не е известно и в какви срокове ще се правят законови промени, нито кой и как ще определя приоритетите на правителството и поредността им.

Няма отговор и основният въпрос: кой ще е новотото предложение на партията на Слави Трифонов за министър-председател, след неуспеха с номинацията на Николай Василев.

Какво знаем досега?

Известното е значително по-малко от неизвестното, като повечето допирни точки между ИТН и останалите партии са известни още от предизборната кампания.

  • Съдебна реформа с идеи на ДБ

Една от общите цели, които си поставят „Има такъв народ“ и „Демократична България“, е реформа в съдебната система, която включва смяна на главния прокурор Иван Гешев, предсрочна смяна на състава на Висшия съдебен съвет и закриване на специализираните съд и прокуратура.

Разговорите между двете формации продължават, но в понеделник Атанас Славов (ДБ) каза, че големият въпрос е дали в 46-ото Народно събрание ще се събере мнозинство за промени и в Конституцията.

  • „Без влиянието на ДПС“

От Демократична България настояват за “санитарен кордон” около ДПС.

На този фон “Има такъв народ” все пак включи и ДПС в разговорите за подкрепа на евентуалното си правителство. От ИТН твърдят, че не са искали подкрепа от Движението за бъдещото правителство, а само са изложили приоритетите си. Заместник-председателят на партията Тошко Йорданов каза, че евентуалният кабинет, който ще съставят, ще бъде без влиянието на ДПС. Йорданов е изказал тези уверения по време на срещата с „Изправи се. БГ. Ние идваме“ (ИБГНИ) в събота.

Лидерката на тази парламентарна група Мая Манолова коментира пред медиите, че двете формации имат “перфектно съвпадение” по приоритетните теми. Като такива тя посочи единомислие по “социалните политики и съдебната реформа”.

  • Социална политика с идеи на БСП

На последвалата среща между “Има такъв народ“ и БСП двете партии откриха също общи виждания. На срещата са уточнени теми и политики, по които двете политически сили имат припокриване, но остават и някои различия. Става дума най-вече за социалния сектор, по който ИТН и БСП специално ще разговарят до сряда.

Междувременно в неделя Националният съвет на БСП даде мандат на ръководството на партията за преговори за общи политики както с “Има такъв народ”, така и с останалите две партии на протеста – „Демократична България“ и “Изправи се.БГ! Ние идваме!”.

Какво предстои?

“Има такъв народ” са поканили представители на ДБ, БСП и ИБГНИ на разговори по отделни политики. Те започнаха в понеделник, но се очаква да продължат поне до четвъртък.

Разговорите няма да са многостранни, а с всяка партия поотделно. Първата среща беше с “Демократична България”, но впоследствие правосъдието беше обсъдено както с “Изправи се.БГ! Ние идваме!”, така и с БСП.

ДПС няма да бъдат поканени на тези разговори. Неофициално от Движението казаха пред Свободна Европа, че ще действат на място в пленарната зала и дори може да покдрепят някои от предложенията.

В дните до четвъртък “Има такъв народ” ще обсъжда с останалите три формации социални, здравни, финансови, енергийни и отбранителни политики.

Какво не знаем?

И БСП, и коалицията на Мая Манолова и „Демократична България“ твърдят, че ще вложат усилия в преговорите и засега няма да поставят въпроси за имена в правителството.

“Все пак, обаче, ние трябва да знаем, ако се договорим за нещо, кой ще провежда тези политики, не може съвсем безусловна подкрепа”, коментира представител на преговорния екип на БСП пред Свободна Европа.

Партията смята, че ако се водят “истински разговори” за парламентарна подкрепа преди да бъде гласуван съставът на правителството, е редно ИТН да направи една многостранна среща между всички групи, които евентуално ще подкрепят правителството.

До този момент обаче не е ясно дали такъв разговор е планиран. “Това е притеснително, защото така могат да обещаят всичко на всеки”, коментират в БСП.

Че трябва да има яснота по “общите политики на правителството”, смятат и от „Демократична България“. Съпредседателят на коалицията Атанас Атанасов каза пред Свободна Европа, че е “необходимо да се формират общите политики, които ще бъдат изпълнявани от правителството и съответно политическите сили, даващи подкрепа за това правителство, да преценят какво да правят”.

Атанасов напомни, че за „Демократична България “най-важният сектор е правосъдието и ние искаме да знаем дали правителството и останалите политически сили са готови да подкрепят нашите идеи за радикална реформа”.

Нито десницата, нито левицата обаче са информирани за общ заключителен етап на разговорите. “Загадка е това, но се надяваме да се разреши”, казват от БСП.

Кой ще влезе в правителството?

Главната загадка обаче е кой ще влезе в правителството, което от “Има такъв народ” ще предложат.

Засега нито една от политическите сили, разговаряли с партията победител на изборите, не е поставяла въпрос кой ще е новото предложение за премиер, след неуспеха с бившия министър от НДСВ Николай Василев.

Не е ясно и кои ще са предложенията за министри, въпреки че вече разговорите се водят на експертно ниво. Представители и на ДБ, и на БСП, и ИБГНИ смятат, че в обозримо бъдеще трябва да чуят кой ще бъде предложен за даден пост, защото именно от министрите се очаква да провеждат отделни политики, по които сега партиите преговарят.

В понеделник пред журналисти Радостин Василев от ИТН каза, че вероятно до седмица партията ще има предложение за премиер. 

Кога ще бъде връчен мандатът? 

На този етап не се знае и кога президентът Румен Радев ще връчи мандата за съставяне на правителство.

Ден след консултациите при държавния глава в края на миналата седмица, той даде да се разбере, че няма да бърза.

“Мандатът ще бъде връчен след като партиите гарантират, че са постигнали резултат”, коментира президентът.

Според Конституцията държавният глава няма срок, в който да връчи първия мандат. Сроковете започват да текат едва след това. Затова и от президентсвтото смятат, че е по-добре да се даде повече време за преговори между различните партии и така да се състави правителство още след връчването на първия мандат. Ако това не се случи, шансовете за кабинет намаляват драстично. Председателят на групата на ИТН Тошко Йорданов каза по време на първото заседание на парламента, че ако до началото на август няма правителство, най-вероятно е да има нови избори.

Зов за запазване на последните остатъци природа

Теодор Ушев

Това е резултатът днес – Велека е тотално съсипана

Коментар от „Фейсбук“.

Когато за пръв път дойдох в Синеморец през 2002-ра, това беше красива дива местност. Устието на Велека беше преляло. Флората и фауната бяха намерили хармонията си, за съжаление плажа Бутамята вече се превръщаше в кочината в която е в момента, заради грозният туристически комплекс, вече изграден там. Но Велека беше запазен, дотам не можеше да стигнеш лесно с кола. Под „скалата с профила“ имаше дори плаж, минаваше се лесно.

С годините постепенно колите и „любителите на дивата природа“ научаваха мястото, напускаха съсипаните курорти, давайки си сметка, че няма разлика в това да прекараш седмица в апартамента си в „Люлин“ или в Слънчев Бряг или Царево.

Това е резултатът днес – Велека е тотално съсипана

Това е резултатът днес. Велека е тотално съсипана. През зимата реката и морето си отмъстиха, заличавайки плажа. Тънката ивица останала сега е превзета от два плажни бара, сърф училище, каяци, т.н. И коли, много коли. Конструкциите за сянка на плажуващите надминават по размах дори култовото ресторантче „Тръстиките“. В баровете тече постоянна културно-масова програма.

Това е резултатът днес – Велека е тотално съсипана

По ливадите е като паркинга пред „Метро“. Каравани, кемпери, коли, много коли. Българинът иска да влезе с колата си в морето. Накамарени със столове, шезлонги и хладилни чанти пълчища, превземат всеки ден тънката плажна ивица.

Междувременно плажът под скалата с „профила“ е изяден от морето. Профилът е видим само ако плувате. Там сега има тоалетни…

По поляните постройките никнат като гъби. Все по-големи…

Кметът на Царево отказва да спазва забраните за строеж на министерството…

Целта е да бъде изпълнен план, който да застрои и малкото запазени относително диви места от Царево до Резово.

Това щяло да даде препитание на местните…

Цялата операция е под покровителството на ДПС, Ментата, и видни герберски местни гаулайтери.
Кемперите и колите не се глобяват. Те са подходящото алиби за започване на масовото превръщане на Синеморец в СБ2.

п.с.

Много моля комсомолски активисти да не се включват с коментари под този пост. Това не е анти-кемперски пост (нямам нищо против кемперите и караваните, поставени на строго регламентирани, природосъобразни места, по начин, щадящ околната среда). Това е зов за запазване на последните остатъци природа. Борбата за това не признава наши и ваши. А принципни законови постановки, на всички политически сили, на всички граждани на България.

Също така, много моля журналистите да не ме канят за интервюта повече във връзка с повдигнатите въпроси. Няма как да вляза в политизирането на екологичните проблеми.

Това са просто плажни мисли на един плажен човек.

Това е резултатът днес – Велека е тотално съсипана

В България правилата се гънат според силните на деня

Asparouh Iliev

Три причини ме накараха да напусна България, след като завърших медицинското си образование.

  1. Исках да се занимавам с наука на ниво, което в България по онова време беше невъзможно.
  2. Шуробаджанащината и схемата мама, татко и аз, при която само определени богоизбрани имаха шанса да правят клинична специализация без да плащат. Прочетете внимателно – повечето ми колеги със специалност в България трябваше да работят без пари поне 5 години, като много от тях трябваше И да плащат на „шефчетата“, за да благоволят да ги учат.

Та тези „шефчета“ са още на ключови позиции. Дори за тези платени специализации трябваше да се бориш с още много други конкуренти, докато „шефчето“ не благоволи. Същите тези сега леят крокодилски сълзи по медиите, че „няма млади колеги“. Свиквайте, робите свършват.

  1. В България има много добри хора и пациенти. Но има и една огромна част всезнайковци, на които лекарят винаги им е виновен, които знаят повече от теб, които хем те учат какво им има, хем се сърдят като не се оправят, хем не спазват никаква част от терапията и препоръките. Именно заради такива хора много от лекарите са станали „ръбове“.

Когато коментираме темата за недостиг на лекари, не забравяйте, че нито парите са водещи, нито хубавият транспорт, нито удобните детски градини на Запад. Има ли гадости и подлярщина на Запад? Естествено, че и на Запад има, доста по-гадна на моменти. Но има и правила, които ти дават защита. В България правилата се гънат според силните на деня и защитата ти е реално нулева.

Обществената корупция и некомпетентност във всички сфери в България я има и в медицината. Това гони лекарите и сестрите (тях сякаш често ги забравяме, а те вършат огромна работа!, за която не получават почти нищо). Аз моят хляб съм си го опекъл, но няма да позволя на тези, които ме накараха да емигрирам, да разсипят живота на още едно поколение лекари. Не са познали.

Послепис: и в днешно време ситуацията не е особено променена. На много места отношението към младите колеги е като към хибрид между дойни крави и роби.