Разместване: как Слави Трифонов и ДБ превземат територии

Признаци за сериозно разместване в българската политика: Слави Трифонов и „Демократична България“ превземат територии на ГЕРБ и БСП. А най-ясният белег за наместването на Трифонов в център-лявото е съюзът му с Радев.

Коментар от Даниел Смилов:

Най-значимият факт при съставянето на новото служебно правителство беше една заявка на президента Румен Радев, която на практика никой не оспори: че то представлява и левицата, и десницата, и центъра на българската политика. Но съставът на правителството прави тази заявка странна за мнозина: в него очевидно няма хора на ГЕРБ, нито пък може да се каже, че кръгът на Корнелия Нинова е особено представен.

В крайна сметка Янаки Стоилов и Бойко Рашков не могат еднозначно да се разглеждат като хора на лидера на БСП. Тоест, дясната “голяма” партия не присъства, а лявата “голяма” партия присъства без проксита на лидера си в правителството. Въпреки това малцина биха заявили, че левицата и десницата не са представени в него.

Защо е така? Отговорът гласи, че второто служебно правителство на Радев не е толкова отражение на настоящата партийна система, колкото проекция на тенденциите в нея. А тези тенденции са основно две: БСП губи лидерството в център-лявото пространство, а ГЕРБ е на път да загуби лидерството си в център-дясното, като въпросът изглежда е кога точно ще стане това и по колко болезнен начин.

Слави, ДБ и новата партийна система

В лявото нещата изглеждат по-ясни. Там Слави Трифонов – ако изобщо при формацията му става дума за партия, а не просто за експериментално политическо шоу – вече получи сериозен шанс да стане водещ. Според екзитполовете на 4 април за „Има такъв народ“ (ИТН) са гласували около 100 000 души от електората на ГЕРБ и 50 000 от този на БСП. Но по-важното е, че една трета от подкрепилите Слави бяха от негласуващите, а като цяло вотът му дойде от млади хора от градовете извън столицата.

Това е електорат, който в европейските държави би клонял наляво, макар че в България БСП не е в състояние да го привлече. Трифонов мощно влезе в този сегмент и “столетницата” логично остана зад него на трето място.

В дясното подобни процеси също се случват, но по-бавно: ГЕРБ вече предаде лидерството в София на „Демократична България“ (ДБ) и най-вероятно ще продължи отстъплението си и на изборите през юли. Според последното изследване на „Маркет Линкс“ ДБ постига подкрепа от около 12%, което счупва “тавана”, достиган от “градската десница” в предишните ѝ формати.

Проблемът и за ГЕРБ, и за БСП е, че ако продължат досегашната си политика, те няма да могат да обърнат тези тенденции: коловозът е дълбок и много ясно очертан. И двете партии страдат, защото са се превърнали в заложници на своите лидери, макар и по различен начин.

Казусът с Корнелия Нинова вече го разбират всички, освен самата тя. Бутайки БСП в нишата на национал-популизма (“консервативния социализъм” в нейната версия), тя отвори огромно пространство в център-лявото, където се намести Слави Трифонов – въпреки че той самият се определя като десен човек.

Каквото и да мисли за плоския данък, Слави може да говори (и да пее) на млади хора, които милеят за нацията си, без да са путинофили; които са социално ангажирани, но не изповядват класовата теория и не са носталгични по социализма. Той декларира ясни проевропейски позиции и по този начин не плаши нито бизнеса, нито средния избирател, които не биха искали да видят страната си маргинализирана в (или, не дай Боже, извън) ЕС.

Накратко: политиката на Трифонов (с всичките условности на този израз) и електоралният му профил приличат на еклектичния “трети път на европейската левица”, който я изведе до успехи при Тони Блеър и неговите последователи.

Най-ясният белег на разполагането на Трифонов в център-лявото е стратегическият му съюз с Румен Радев. Новите избори, служебното правителство – и двете са рожби на взаимодействието между президента и ИТН. Това взаимодействие може да е просто резултат от моментно съвпадение на интереси. Но може и да е по-трайно сдвояване.

Този тандем между Радев и Трифонов е и някаква надежда (оправдана или не), че лявото може да роди нещо повече в икономиката от политиката на проф. Румен Гечев. Вкарването на хора като Атанас Пеканов в правителството е намек, че дългоочакваната смяна на поколенията в икономическото мислене вляво е наложителна и може би е на път да се случи.

Румен Радев има нужда от преизмисляне на лявото дори и с оглед на предстоящите президентски избори. Той едва ли иска да влезе в тях като кандидат на все по-странна (и свиваща се) “консервативно-социалистическа” или “социал-консервативна” формация като БСП, която разчита основно на гласовете на пенсионерите и отблъсква младите и прогресивно мислещите с неприкрита ксенофобия и хомофобия. Появата на ИТН в тази обстановка се превръща в шанс за частична и инцидентна нормализация в център-лявото.

Вярно е, че самият Слави Трифонов не иска еднозначно да определи формацията си като лява или дясна, а себе си, както стана дума, смята за десен по много въпроси. Но също така е вярно, че той няма проблем да защитава каузи, които са близки на европейския тип левица: социално ангажирана, но също така внимателна по отношение на бизнес средата и икономическия растеж. Накратко: Трифонов може и да не е перфектната ляво-центристка опция, но на българския политически пазар той се оказва най-близкото до нея.

В център-дясното също текат трансформации, които са породени не само от появата на ИТН, но и заради все по-сериозното присъствие на ДБ. ГЕРБ отстъпва, като се превръща все повече в заложник и дори в бодигард на лидера си. Всеотдайната защита на партийния водач от триото Тома Биков, Дани Каназирева и Маноил Манев в комисията по “ревизията” може да се използва като метафора на ГЕРБ в настоящия момент.

Гледката обаче е нелицеприятна и отблъскваща за периферията и колебаещите се избиратели. И затова настоящата политическа линия на тази партия е губеща. Ако ГЕРБ се явят на изборите през юли като защитник на “модела Борисов” (или на самия моделист), загубата им е в кърпа вързана. Със сигурност ще загубят също така, ако издигнат кандидат за президент от своите среди, който няма критична дистанция спрямо Борисов: подобен кандидат ще загуби тежко срещу Румен Радев, както стана с г-жа Цецка Цачева. И то по същите причини: хората ще гласуват против Борисов.

Имат ли ГЕРБ полезен ход?

Вярно е, че ГЕРБ правят опити да излязат от ситуацията, като извеждат на лидерски позиции политици с профил като от „Демократична България“. И Даниел Митов, и Томислав Дончев произхождат от “градската десница”, близки са манталитетно до нея. Именно това са качествата, които изглежда обясняват лидерските им постове в ГЕРБ понастоящем. Но проблемите с тази стратегия са два.

Първият е, че ако е толкова важно някой от ГЕРБ да има профил и манталитетно сходство с “градката десница”, не е ли по-добре да се гласува направо за представителите на ДБ, а не за някого, който прилича на тях? Второ – и по-съществено: промените в лидерството на ГЕРБ бяха предприети, за да не бъде направена основната смяна – на самия вожд. В този смисъл нямаме реално прехвърляне на власт в партията, а по-скоро пренареждане на някои пешки и офицери, за да остане царят по-добре прикрит.

Истината е, че ГЕРБ нямат кой знае какви ходове в тази ситуация. Ако започнат рязко дистанциране от лидера си в настоящия момент, това може да ги доведе до изборен колапс. Но ако не го направят, инерцията работи срещу тях и ги поставя в комичната и губеща позиция на защитник на незащитимото.

Един ход, който все още могат да изиграят, е да декларират подкрепа за десен кандидат за президент, който не само има профил като от ДБ, но и истинска, сериозна критична дистанция спрямо Борисов. За тази цел това трябва да е човек, имащ доверието на ДБ. Това всъщност е единственият начин ГЕРБ да демонстрира, че не е просто свита на лидера си, без да се разделя с него.

Описваните тенденции в лявото и в дясното може би не са съвсем видими заради предизборната пушилка и високия градус на емоциите. Но политиката не търпи вакуум – в опразнените пространства влизат и ще влизат нови играчи, особено ако “големите” партии са зациклили в защитата си на компрометирани тези или личности.

Виден нашист ме е направил “известен (български) жител” в Русия

Иво Инджев

Петьо Сопола, както е известен в журналистическите среди у нас Петьо Блъсков, но лично аз именувам Бай Ганьото на българската журналистика, ме е наковладил пред московските си господари у нас и в самата Москва.

Същият е получил своите няколко реда “слава” пред строя в любимата му Русия на мой гръб (и не само мой, но отговарям винаги в лично качество).

Проправителственият руски сайт “ Газета.ру” го цитира като меродавен източник с оплювките му срещу “известни жители на страната” (както се изразяват от сайта), които активно “се обявяват против всичко руско и съветско”(лъжливото обобщение за “обявяваването” на тези “известни жители” на България срещу всичко руско също е на “Газета.ру”. https://www.gazeta.ru/politics/news/2021/05/13/n_15973352.shtml

Вече съм “известен жител на България” за руската пропганда. Спасибо! Тя напоследък е толкова безпомощна в изнамиране на поводи за нападки си срещу бедната България, към заселване в която са насочили погледа си стотици хиляди руски граждани заради по-високия жизнен стандарт у нас, че е готова да падне на жалкото ниво на “източници”, като Блъсков.

Това е нашият “занятчия” (както обича да се нарича сам), който на среща с еврокомисар Нели Крус в София се изтъпани да се бие в гърбите колко вестника бил създал, на което тя саркастично го отряза с въпрос дали вече му е вдигнат паметник за тази заслуга…

Само му вижте обкръжението и го сравнете с одухотворените ни предци, издатели и главни редактори!

 

 

 

 

А политическите му покровители си ги “бива”.

 

Лошото е, че в самохвалството му има нещо вярно: той наистина е произвел доста печатни издания. За него това е занаят, а не призвание, кауза или защита на истината със средствата на журналистиката, както е при нормалните хора и общества.

Руското издание все пак е проявило някакво чувство за хигиена и спестява просташкия език на Блъсков в пасквила му в “Труд”. В типичния си стил на един от най-видните бащи на свинеподобната по стилистиката си нашенска журналистика нашистът сипе хули срещу “мършавите мозъци” и “лизачите” с “психически отклонения”, които настояват за премахване на Монумента на червената армия МОЧА (наричан все още Паметник на съветската армия).

Едва ли щях да обърна внимание на истерията, ако  тя не се беше оказала важна за руските му господари. Блъсков ме е посочил като “най-яростния херостратовец” в България (жалко, че редакторите на сайта са цензурирали тази негова оценка, за мен щеше да бъде чест да бъда забелязан като Номер едно по този признак от читателите на проправителственото руско издание), който иска да “гътне” съветската му светиня.

По този начин нашистът е нарушил табуто, въведено от руския посланик Юрий Исаков в едно негово обръщение към българската публика, противниците на руското влияние в България да бъдат третирани като маргинали. Т.е. да не бъдат споменавани – най-вече поименно, както се подразбира.

Апропо, трябва ли да обяснявам кой в биват наричани в Русия нашисти? Имаме си ги и у нас.

Повтарям, ако Блъсков можеше да бъде приеман сериозно, щях да приема за комплимент и суперлатива му.

Фиксацията му върху личността ми не е нова. В неговия “Монитор” ме беше откроил по подобен начин в статия от 20 юли 2001 г., озаглавена “Сини стратези планирали разкол в правителството”. Определяше ме като главен враг на правителството на Сакскобургготски, на когото се подмазваше.  Незаслужено ме величаеше като водач на някакъв антиправителствен заговор.

“Стратегът на комплота бил водещият на предаването “В десетката” и бивш главен редактор на в. “Демокрация” Иво Инджев”, най-сериозно се казваше в тази малоумна уводна статия, която цитира свой “осведомен източник” за нещо, за което самият аз нямаше как да бъда осведомен, тъй като си беше чиста измислица.

Отговорих му години по-късно  при поредна негова маниакална персонална атака със следното в блога си относно онези, които ме атакуват чрез Блъсков:

“Не ми хрумва друго освен, че са ме преценили като някаква заплаха в случай, че реша да се възползвам от доверието на хората (както те биха направили на мое място). А то, видно от едно изследване от 2003 г., им е изглеждало застрашително- нещо, с което тези другари вероятно са били наясно и преди (а може би и сега).

Изследване на Центъра за социални стратегии и инициативи е публикувано във в. “Новинар” на 4 август 2003 г., ме поставя наистина на първо място, но не като някакъв “заговорник”, а като “довереник” на хората. 

На въпроса “Когато искате да си съставите обективно мнение за политиката, на кои обществени авторитети бихте се доверили, най-често посочваното име е на журналиста Иво Инджев”.

Как да не повторя за сетен път актуалната украинска реплика във връзка с русофилстващите нашисти: не ме е яд на техните въшки, а на нашите гниди.

Ваксините връщат нормалното. Три примера

Великобритания преодолява пандемията. На южния бряг на Темза в Лондон хората рисуват сърца и пишат имената на изгубените си близки.
Великобритания преодолява пандемията. На южния бряг на Темза в Лондон хората рисуват сърца и пишат имената на изгубените си близки.

Англичаните с нетърпение очакват понеделник. От тогава те вече ще могат да си ходят на гости, а ресторантите и пъбовете ще работят и на закрито.

Това е поредна стъпка в поетапното разхлабване на мерките, които целят да ограничат разпространението на коронавируса. То стана възможно след като случаите на COVID-19 във Великобритания намаляха. Намаля и броят на хората в болниците, както и на починалите от болестта.

В неделя например, точно преди обявяването на новото разхлабване на мерките, новите случаи на COVID-19 във Великобритания бяха 1770, а ден по-късно броят им беше 2357. Смъртните случаи в неделя бяха два, а в понеделник – четири. Само няколко месеца по-рано здравните власти на Острова регистрираха десетки хиляди нови случаи на ден, десетки хиляди пациенти в болниците и по над 1000 починали.

Властите определят постигнатото като успех. И посочват като причини за него освен строгите противоепидемични мерки, които несъмнено имат влияние, също и успешната кампания по ваксинация.

Какви са тенденциите за развитие на пандемията в напредналите във ваксинацията държави?

„Стъпка към нормалността“

Поредното разхлабване на мерките в Англия беше обявено в понеделник и ще влезе в сила седмица по-късно. То е в изпълнение на дългосрочния план на правителството за излизане от локдауна, въведен преди месеци.

Властите решават дали да обявят всяко следващо планирано разхлабване на мерките в зависимост от показателите по четири критерия – успех на имунизационната програма, доказателства, че ваксинацията намалява броя на заболелите и починалите, липса на безконтролно разпространение на вируса и липса на риск от масово разпространение на нови варианти.

В случая всички критерии са изпълнени и премиерът Борис Джонсън обяви разхлабването на мерките. По думите му смъртните случаи и броят на хората в болници са на най-ниски нива от година. Джонсън добави, че тези данни подкрепят решението, че мерките трябва да се отпуснат.

„Предприемаме стъпка към момента, в който ще се научим да живеем отговорно с COVID-19, когато ще спрем да разчитаме на подробни разпоредби от правителството и ще вземаме своите собствени решения на базата на научните препоръки за това как най-добре да защитим семействата си и хората около нас“, каза Борис Джонсън в понеделник и добави, че разхлабването на мерките от понеделник е „значителна стъпка по пътя към нормалността“.

Другите области в Обединеното кралство – Шотландия, Уелс и Северна Ирландия също планират разхлабване на мерките, след като новите случаи, настанените в болници и починалите намаляха.

Експертите, цитирани от британските медии, отдават успеха освен на строгите мерки, и на успешната имунизационна кампания. Към 11 май 52,62% от хората в Обединеното кралство са получили поне по една доза ваксина. Според данните на Би Би Си ваксинирани са две трети от пълнолетните британци, а 18 милиона души са получили и втора доза ваксина.

Ваксинацията във Великобритания върви бързо от самото начало. Първите данни за ефективността на ваксините срещу COVID-19 за предотвратяване на тежко боледуване и смърт извън клиничните тестове дойдоха от Великобритания и Израел.

В Обединеното кралство ваксинацията се извършваше на етапи, както първоначално се планираше да бъде и в България. С приоритет бяха ваксинирани хората над 50-годишна възраст като постепенно се вървеше от най-възрастните към по-младите, медиците, хората с придружаващи заболявания и персоналът и обитателите на социални институции.

Извън тези групи се ваксинират първо най-възрастните, а постепенно се дава възможност и на по-младите хора.

„Път за излизане от пандемията“

Великобритания не е единствената държава, в която ситуацията значително се подобри няколко месеца след началото на успешна кампания за ваксиниране. В Израел – водеща държава по дял на ваксинираното население, новите случаи на COVID-19 са по под 20 на ден от седмици, а смъртните случаи са единици.

Израел е най-напредналата във ваксинацията държава в света. Към 12 май поне една доза ваксина са получили 62,72% от населението.

ВИЖТЕ СЪЩО: Как работят? Какви са разликите? Кои са готови и кои очакваме? Всичко за ваксините срещу COVID-19

Ваксинирането в Израел започна по време на третата и най-тежка вълна на пандемията. В този период случаите на COVID-19 достигаха над 8000 на ден. Властите въведоха локдаун, продължил два месеца.

След март 2021 г. обаче властите съобщиха за спад в броя на новите случаи на COVID-19, въпреки че тогава започна разхлабване на мерките. Към средата на април 2021 г. новите случаи спаднаха до средно около 150 на ден, се посочва в публикация на израелски учени в „Лансет“. Те посочват, че всички ваксини, използвани в страната, имат висока ефективност. Тези резултати предполагат, че широкият обхват на ваксинационните кампании може да е „път за излизане от пандемията“.

„Да обърнем играта“

Имунизациите вървят сравнително успешно и в други държави. Сред тях са САЩ, където 46% от населението е получило поне една доза ваксина към 11 май. Там новите случаи също започнаха да намаляват. През януари имаше дни с по над 250 000 новозаразени на ден.

Сега заболелите все още са много – по между 30 и 40 хиляди на ден, но тенденцията е в положителна посока, посочват учени, цитирани от Си Ен Ен.

Според д-р Антъни Фаучи, главният експерт на САЩ по инфекциозни болести, между 70 и 85% от населението трябва да са защитени от коронавируса, за да се говори за колективен имунитет.

„Но дори преди това, с ваксинирането на все повече хора, ще стигнем до момент, в който ще видим как броят на случаите пада драстично“, казва той пред Си Ен Ен.

Според Джефри Зайънтс, координатор на групата за отговор на COVID-19 на Белия дом, този момент наближава. „Бих казал, че сме напът да обърнем играта“.

Домът на Гешев е тайна, на президента и на премиера – не

Борис Митов, Свободна Европа

Съдия, отказал информация за делата на Пеевски, блокира въпроси за дома на главния прокурор.
Съдия, отказал информация за делата на Пеевски, блокира въпроси за дома на главния прокурор.

Анализът е препубликуван от „Свободна Европа“. Заглавието е на „Дневник“.

Разгласяването на информацията дали главният прокурор Иван Гешев обитава Дом 5 от държавната резиденция в „Бояна“, където обикновено се настаняват премиери, президенти и някои председатели на парламента, може да застраши националната сигурност.

Причината е, че „тази длъжност несъмнено предполага повишена опасност от посегателство“ и публичното посочване на домашния адрес на ръководителя на държавното обвинение би създало риск за личността му, „респективно за националната сигурност“.

Това приема съдия Галин Несторов от Административен съд София-град (АССГ) в свое решение от средата на април, с което окончателно потвърждава отказа на прокуратурата да отговори на няколко въпроса за жилището, обитавано на Гешев. То беше цитирано първо от „Медиапул“.

Преди няколко години същият съдия отказа публичен достъп до данните за делата, по които е работил като следовател бившият депутат от ДПС Делян Пеевски, както и колко време е бил в отпуск като магистрат. Тогава аргументът на Несторов беше, че тази информация може да накърни авторитета на Пеевски.

Къде живее главният прокурор?

Въпросът къде живее главният прокурор беше повдигнат публично по време на антиправителствените протести миналото лято, които настояваха за оставките на третото правителство на Бойко Борисов и на Иван Гешев.

Както „Свободна Европа“ съобщи през септември 2020 г., той е първият високопоставен представител на съдебната власт, за когото става известно, че обитава Дом 5 в резиденцията в „Бояна“. Именно там през миналото лято се проведе и национално съвещание на държавното обвинение, което премина при засилени мерки за сигурност.

В края на август миналата година адвокат Николай Хаджигенов, който за кратко беше депутат от „Изправи се! Мутри, вън!“, отправя запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Администрацията на Министерски съвет (МС).

В него той задава няколко въпроса: дали Гешев действително живее в Дом 5; по силата на каква нормативна уредба е допуснато това; имал ли е друг главен прокурор подобна привилегия; извършен ли е ремонт на жилището му и на каква стойност; проведен ли е търг за ремонта и кой го е спечелил; охранява ли Бюрото за защита Гешев в периметър, осигуряван иначе от НСО; бюджетът на прокуратурата ли е покрил ремонта на жилището.

Следва мълчалив отказ за предоставяне на отговори от МС и препращане на заявлението на Хаджигенов в прокуратурата. Там то е поето от заместник главният прокурор Красимира Филипова, която на 2 февруари издава изричен отказ за предоставяне на исканата информация.

Мотивите ѝ са, че отговорите на поставените въпроси не представляват публична информация, тъй като засягат лични данни за „конкретно физическо лице“, а не са свързани с дейността на прокуратурата. Освен това Филипова посочва, че Гешев „спада към категорията на охраняемите лица и оповестяването на местоживеенето му би могло да представлява заплаха за сигурността му“.

Съдът разсъждава като прокуратурата

Съдия Галин Несторов от АССГ изцяло се съгласява с прокурорските аргументи и дори ги доразвива с извод, че потенциалното създаване на риск за личността на главния прокурор е равнозначно на заплаха за националната сигурност. По този начин той се позовава на законова хипотеза, при която институциите могат да откажат предоставяне на информация.

„Осъществяването на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала“, гласи чл. 5 от ЗДОИ.

Наред с това съдия Несторов повтаря мотива на Филипова, че поставените въпроси не засягат „извършваната административна, властническа дейност от прокуратурата“, а само личността на главния прокурор. Тук той подчертава, че по делото не е известно Гешев да е давал съгласие за предоставяне на поисканата от Хаджигенов информация.

Нито Филипова, нито Несторов обаче анализират въпроса защо данните за един евентуално извършен ремонт на държавно жилище с държавни средства чрез провеждане на обществена поръчка може да се разглеждат само като лични, но не и като публични.

Липсва и аргументация защо публично известното местоживеене на премиера и президента, които също обитават жилища в резиденция „Бояна“, не създава риск нито за тяхната, нито за националната сигурност, а това важи само за главния прокурор. В съдебното решение не се споменава и обстоятелството, че достъпът до резиденция „Бояна“ е силно ограничен и целият периметър се охранява от гардове на НСО.

Още няколко решения на съдия Несторов

Съдия Несторов не за пръв път се произнася по дела, попаднали във фокуса на общественото внимание. През 2015 г. той потвърди отказ на тогавашния градски прокурор на София Христо Динев да предостави на „Дневник“ информация за делата, разглеждани от Пеевски като следовател, както и за отпуските, които е ползвал като магистрат. Динев беше аргументирал отказа си с липсата на съгласие от тогавашния депутат тези данни да бъдат разгласявани.

Електронното издание обжалва пред АССГ и делото се падна на Галин Несторов. Тогава той също се съгласи и доразви доводите на прокуратурата. В решението си той записа, че исканата информация цели „съставяне на „паралелна лична атестация“, която би била субективна и неотговаряща на фактите, относно работата на конкретния магистрат – в случая Делян Пеевски“.

„Тук не се касае единствено и само за личността на лицето Пеевски, а стои принципно въпросът за начина за преценка на качествата на всеки един от магистратите, работещи в съдебната система. Правораздаване intuitu personae – с оглед личността на конкретното лице, е недопустимо, опасно и вредно, без значение дали се касае за публична личност, към която са създадени определени негативни нагласи в обществото, което е нормално, предвид политическото му качество“, мотивира се съдия Несторов.

През миналата година той разгледа други два общественозначими казуса. През февруари 2020 г. съдия Несторов отхвърли жалбата на Мая Манолова за касиране на кметските избори в София, приемайки, че „при липсата на доказателства за действително масово купуване на гласове“ не е възможно „да се установи такова опорочаване на подадени действителни бюлетини за спечелилия кандидат, което да преодолее разлика от над 20 000 гласа“. Това беше разликата, с която Йорданка Фандъкова от ГЕРБ победи Манолова на местните избори в столицата през 2019 г. Впоследствие Върховният административен съд потвърди решението на АССГ.

В края на миналата година Несторов произнесе далеч по-знаково решение, с което стана първият български съдия, признал за законен мълчаливият отказ за предоставяне на обществена информация. Той постанови, че Висшият съдебен съвет (ВСС) не е длъжен да предостави регистъра на съдебните актове, а и може да прилага мълчалив отказ, макар че според Административнопроцесуалния кодекс и ЗДОИ това не е така, съобщи „Капитал“ през ноември 2020 г.

Над две трети от българите готови да се откажат от ваксиниране

Петър Карабоев

България е с рекодно нисък дял на хората, отговорили през март, че ще се ваксинират.
България е с рекодно нисък дял на хората, отговорили през март, че ще се ваксинират.

Над една четвърт (27%) от пълнолетните граждани на Европейския съюз едва ли ще си поставят ваксина срещу COVID-19, ако им бъде предложена, но в България този дял достига рекордните 67%.

Това показва проучване на Eurofound от февруари-март 2021 г., разпространена днес. В него се посочва силната връзка между отказа от ваксиниране и използването на социални мрежи в интернет, особено когато те са основен източник на информация. 

„Живот, работа и COVID-19“ бе започнато през април на миналата година и периодично се проверяват отговорите на едни и същи въпроси, като най-новите данни отразяват настроенията след една година пандемия в Европа.

„За съжаление установеното отразява провал на ясните и убеждаващr послания за ефективността и безопасността на ваксините“, обяснява Дафне Аренд, старши ръководител на изследванията в Eurofound.

В България здравното министерство в последното правителство на Бойко Борисов така и не проведе такава кампания, макар министър Костадин Ангелов да говореше за подготвени клипове и послания в подкрепа на ваксинирането.

Възможно е с увеличаване доставките на ваксини – и то предимно иРНК вариантите на „Пфайзер“ и „Модерна“ – да са намалели българите, казващи, че няма или е много малко вероятно да си поставят ваксина. Но резултатът със сигурност ще е далеч от другия полюс на проучването – в Ирландия преди два месеца нежелаещите инжекция срещу коронавируса са били само 10%.

Проучването очертава и ясно разделение между Изтока и Запада в Европа С изключение на Франция и Австрия желаещите да се ваксинират са над 60% във всички западни страни членки. В скандинавските и средиземноморските страни, Дания и Ирландия този показател е още по-висок.

За сравнение – в България в тази група са 33%.

Как са отговорили в отделните държави на въпроса: "Колко вероятно е да си поставите ваксина, когато ви бъде предоставена възможност?". Отговорите са "Много малко вероятно" (в зелено), "Доста невероятно" (светлосиньо), "Нито вероятно, нито невероятно" (виолетово), "По-скоро е вероятно" (тъмно синьо) и "Много вероятно" (червено).
Как са отговорили в отделните държави на въпроса: „Колко вероятно е да си поставите ваксина, когато ви бъде предоставена възможност?“. Отговорите са „Много малко вероятно“ (в зелено), „Доста невероятно“ (светлосиньо), „Нито вероятно, нито невероятно“ (виолетово), „По-скоро е вероятно“ (тъмно синьо) и „Много вероятно“ (червено).

Авторите сочат като илюстрация за основното влияние на информацията и дезинформацията в социалните мрежи колко време прекарват анкетираните в тях. Сред нежелаещите да се ваксинират до 40% казват, че се информират за ваксините и пандемията предимно от тези мрежи и прекарват в тях поне по 3 часа на ден.

Скептиците сред следващите традиционните медии – телевизия, радиостанции, вестници, новинарски сайтове – са само 18%.

От Eurofound правят и разбивка по социално положение – студенти, работещи и пенсионери са средно по-малко нежелаещи да се ваксинират, докато 39% от по-склонните да откажат ваксина са безработни или хора с продължителни здравни проблеми или увреждания.

„Доверието към ваксините е свързано и с доверието към институциите. Това е въпрос предимно към политиците и управляващите, но също има и колективна отговорност на обществото да осигури разпространяването на точна и основана на факти информация за безопасността и значението на ваксините“, допълва още Дафне Аренд.

Как са отговорили в отделните държави на въпроса: "Моля, посочете по скалата от 1 (най-малко) до 10 (най-голямо) лично вие колко доверие имате към правителството на страната?". Данните са от първото допитване през пролетта на 2020 г., междинното през лятото на 2020 г. и новото от пролетта на 2021 г.
Как са отговорили в отделните държави на въпроса: „Моля, посочете по скалата от 1 (най-малко) до 10 (най-голямо) лично вие колко доверие имате към правителството на страната?“. Данните са от първото допитване през пролетта на 2020 г., междинното през лятото на 2020 г. и новото от пролетта на 2021 г.

За пореден път властта се предава по скандален начин

Ognyan Minchev

Началникът на кабинета на Бойко Рашков е кандидат за депутат от партията „Българско лято“ и член на ръководството на партията. Сам по себе си този факт не е изненадващ, но е илюстративен.

За пореден път в България властта се предава по един скандален, конфликтен начин – за който, безспорно отговорност носят и старите, и новите властници.

Същевременно „драматизмът на промяната“ за пореден път се изчерпва с конфликтите вътре в управляващата мутренска олигархия. След като се разберат помежду си големите мутри, ситуацията се „нормализира“.

Цената плащат, разбира се, редовите граждани – няма кой друг да плати. Срамното в случая е поредния идеологически панаир на вечните революционери с претенции за демократи, които за пореден път освобождават „народа“ от „мутрите“.

Всъщност, успешните демокрации и успешните демократи се характеризират най-вече с две неща. Първо, със способност да контролират властта от гл. точка на нейната легитимност и нормативност – да не допускат мутренска вакханалия на олигархията на власт, ако се изразим по нашенски.

Второ, спокойно, процедурно гарантирано и достойно предаване на властта от предходните към бъдещите управляващи. Т.е., пак на нашенски език – без свинщини, без абортирани парламенти, без заплахи за „изчегъртване“, които приключват със задкулисните споразумения на олигархичните мутри от старата и новата власт.

За съжаление, ние отново ще изближем солта, ще изядем тоягите и ще платим парите.

Протестърите ще станат депутати. Чалгаджийските мутри ще разиграят ново управление, а анонимният българин отново ще констатира – „пак ни прекараха“. Да, пак – и винаги ще го правят, докато всяка българска коза е за свой крак.

Иначе циркът сега се завихря. На сцената революционните демократи усърдно имитират салто мортале…

България даде принос в международната тенденция за отстраняване на популизма от власт

Иво Инджев

Голяма крачка за България, макар и малка за света, беше отстраняването на популиста Методиевич от премиерския пост. Но във всички случаи крачката е в правилната посока и е във фарватера на световната тенденция за оттегляне на популизма от върха на традиционно демократични и новодошли в семейството на демокрациите държави.

Мнозина у нас се колебаят как да възприемат “шарения състав” на служебното правителство в България. А то не се нуждае от аплодисменти… 

Единствен Методиевич изрази нещо като възторг от тази кадрова шарения. Бащински похвали вкупом министрите за смелостта  да приемат постовете, за да ги противопостави на враговете си в краткосрочния 45 парламент, отказал да му направи услугата да формира правителство, срещу което той да заеме позата на силна опозиция и да манипулира решенията на законодателната власт, както и проекцията й в изпълнителното тяло.

Колебаещите се в оценката си за състава на служебното правителство у нас трябва да си припомнят завистта ни спрямо обединяващата се разнородна опозиция в Унгария срещу националпопулиста Орбан. Него унгарците не можаха да сменят обаче, докато ние тук, вечно разочарованите от себе си, успяхме да отстраним нашия “мек Орбан” с едно твърдо и обединено “не”. 

Обичаме да се оплакваме, че все нещо не сме като света. Този път нямаме основание. Вирусът на популизма е упорит и трудно се придобива имунитет срещу него, а лекарството е в обединените усилия да мнозинството избиратели. Ще трябва постоянство и в бъдеще, за да преминем от лечение към ваксиниране с превантивна цел.

Заразата отстъпва в Европа. Например австрийският националпопулист Себастиян Курц, с когото Методиевич обичаше да демонстрира близост, в момента е разследван за злоупотреба с власт. Това не се случи на неговия “приятел” тук докато се чувстваше всесилен, но бъдещето е пред нас.

Британският образец за популизъм с консервативен уклон Борис Джонсън също е под ударите на разследващите – при това по няколко подозрения за злоупотреби.

Склонният досега на компромиси с Путин чешки премиер Бабиш заклейми Русия за терористичната дейност на нейните шпиони в Чехия, довела до небивал разрив в двустранните отношения. 

Но най-вече от сцената слезе и залезе непрежалимият за популистите по света Доналд Тръмп. Любимецът на Путин освободи място за нормалността във Вашингтон и тя не закъсня да се прояви и в отношението си към управлението на българското подобие на низвергнатия от избирателите в САЩ президент. 

Двукратната институционална критика на Вашингтон към България в рамките на по-малко от месец за корупцията и липса на законност, както и за потискането на медийната свобода, вбесиха…Русия. Тя застана чрез своя посланик в София в позата на защитник на Методиевич, който благодарно премълча тази флагрантна намеса във вътрешните ни работи.

И вие ми казвате, че новото правителство тук може да бъде по-лошо от старото? Не ми се вярва. Дори и да иска за два месеца не може да догони отрицателния имидж на своите предшественици в България и по света.

Нима пандемията свърши


Мануела Геренова
Малко предпазливост като за последно никак няма да ни е излишнаСнимка: БГНЕС Малко предпазливост като за последно никак няма да ни е излишна

„Кога ще свърши пандемията?“

Миналата година по това време въпросът ни вълнуваше повече от всичко друго на света.

Ваксините бяха само далечна перспектива и не знаехме дали са на няколко месеца, или на няколко години разстояние. За сметка на това спомените за „Останете си вкъщи!“ и пустите улици бяха съвсем пресни и ни подсказваха, че нищо не е свършило.

Май месец 2021 г. България сякаш е приключила пандемията преди шампионите Израел и Великобритания. 

Само че един наблюдател от последните две държави сериозно би се учудил на преждевременния ни ентусиазъм и ведър оптимизъм. Той би бил искрено изненадан от липсата на мерки, дистанция и дисциплина, а когато погледне колко бавно пъпли ваксинацията в страната и колко сме далеч от колективен имунитет – би бил направо ужасен.

Би попитал кога е свършил локдаунът в нашата мила родина, а ние бихме му отговорили, че тук локдаун никога не е имало, но за сметка на това може би се научихме да си мием ръцете. Може би…

Ще кажете, че хората се умориха от мерките, от плашенето от екрана, от дезинфекцията, натрапчивата миризма на спирт навсякъде и пазенето от околните като от вълци, от хоумофиса и „Какво ще ядем?“ за десети път през този ден.

Ще възразите, че човекът е социално животно и като такова не може да живее във вечна изолация и страх, че е време да си отпуснем душата малко след тази толкова дълга и странна зима. И ще сте напълно, изцяло прави!

Проблемът обаче е, че при нас средно положение няма и „да се поотпуснем“ обикновено означава „Стоп! Забрави за правилата!“. 

Още повече, че пълното разхлабване на мерките по уникален и не особено разумен начин се съчетава с все още твърде ниско доверие към ваксините и все още прекалено малък брой имунизирани с две игли граждани.

За това не спомогнаха особено и „зелените коридори“ с така исканите и чакани „по-добри“ иРНК ваксини.

Вместо призиви за последни месеци предпазливост и самосъзнание, отвсякъде ни залива посланието „Вирус няма, действайте!“. Вместо да се потупаме по рамо, защото (да се надяваме) най-лошото наистина вече е зад гърба ни, ние директно зачеркнахме пандемията.

Дори и в най-лошото има по нещо хубаво, което искаме да остане

Навиците, които ни се иска да запазим и след пандемията

Дори и в най-лошото има по нещо хубаво, което искаме да остане

Превъртяхме я като елементарна компютърна игра и я забравихме.

Нека други държави се плашат още от тоя вирус, ние вече го прескочихме като малък камък и гледаме към светлото безвирусно бъдеще.

А на тези, които все още се притесняват и проявяват предпазливост, дори започва да се гледа с характерен тип насмешка – от онези, с които се гледа на човек, който е заявил, че тази вечер няма да пие, без да е шофьор и без да е болен.

Дали това ни поведение ще ни изиграе лоша шега? Никой не може да каже със сигурност. 

Възможно е целокупният оптимизъм да е напълно оправдан.

Много ни се иска да е така. Вероятно действително загърбихме най-страшното и то ще остане само един лош спомен за една от най-шантавите години в живота ни. Даже може би наистина ни пазят БЦЖ-то, ракията и доматите (по Кантарджиев). Защо не…

И все пак – с какво ще ни навреди малко предпазливост? Ей така, за последно…

История за 43 млн. лв., един неуреден спор и 78 арестувани устройства

Централната избирателна комисията все още не е платила 9600 машини, доставени от "Сиела Норма" за изборите на 4 април
Централната избирателна комисията все още не е платила 9600 машини, доставени от „Сиела Норма“ за изборите на 4 април 

На изборите на 11 юли във всички секции с над 300 избиратели в страната трябва да се гласува само с машини. Същото важи и за секциите в чужбина. Такива промени в Изборния кодекс прие 45-то Народно събрание в краткия си живот.

Ще стане ли наистина така? Според новоизбраната председателка на Централната избирателна комисия (ЦИК) Камелия Нейкова подобна организация не би трябвало да създаде проблем, защото за отминалите на 4 април избори България купи 9600 машини, а ще са необходими още най-много 500 броя.

Фирмата доставчик “Сиела Норма” потвърди пред правната комисия в парламента, докато се разглеждаше изборният закон, че може бързо да достави още 1500 машини.

Дотук добре. Така подредени фактите създават впечатление, че всичко е наред. То обаче не е. Оказва се, че ЦИК не е платила доставените 9600 машини на “Сиела Норма”. Това означава, че българската държава все още не е собственик на тези устройства и те все още са притежание на частната фирма.

В момента Централната избирателна комисия дължи 43 200 000 лева на фирмата доставчик. Ако тази сума не бъде платена, фирмата може да не предостави машините за изборите на 11 юли. Според променения Изборен кодекс обаче гласуването трябва да става само с машини.

Интересно, нали?

Но и това не е всичко. Държавата и фирмата все още спорят по няколко въпроса, а ЦИК иска да удържи неустойки от доставчика. Новите машини обаче трябва да бъдат поръчани от същата фирма. Някъде в този заплетен сюжет се крие отговорът на въпроса дали в следващите седмици държавата ще успее да осигури машините, които вече са задължителни по закон.

Как разбрахме за това

За неразборията с машините стана известно през отминалите дълги почивни дни в началото на месец май. Тогава Росица Матева – номинирана за член на ЦИК от „Изправи се! Мутри, вън“, каза пред бТВ, че „не е ясно къде са 9600-те устройства за машинно гласуване и чия собственост са“.

Говорителят на предишната ЦИК и член на новата от квотата на ГЕРБ Димитър Димитров обясни защо плащането не е извършено. Според него “в договора има спорни моменти“.

„Сиела“ не е изпълнила всички задължения по договора и най-вероятно следващата комисия като правоприемник ще трябва да уточнява неща, които много трудно се уточняват”, каза Димитров също пред бТВ.

Пред Свободна Европа Димитров обясни, че става дума за спор за “частично неизпълнение на договора”. От думите му стана ясно, че ЦИК ще настоява да удържи неустойки на “Сиела” заради проблеми с 88 машини. Според данните, които Димитров представи, тези 88 устройства изобщо не са произвели резултат.

Спорни според него са и случаите с машините във Велико Търново и Добрич, където устройствата са били програмирани със сгрешени кандидат-депутатски листи.

Според Росица Матева обаче грешките във Велико Търново и Добрич не би трябвало да са нарушения на “Сиела”, а пропуск може да се търси в Районната избирателна комисия и при държавната фирма „Информационно обслужване„, която е отговорна за програмирането на устройствата.

“За да се извърши плащането, всички тези въпроси трябва да се изчистят, а те не са”, каза Димитров.

Изпълнителният директор на “Сиела Норма” Веселин Тодоров каза пред Свободна Европа, че не може да коментира детайли от споразумението с ЦИК, защото самото то му забранява.

Тодоров обаче направи аналогия с местните избори през 2019 г., когато компанията отново беше доставчик на машини, тогава за експериментален вот.

“Имахме спорове за отчитането на резултатите. Бяха изчезнали флашки, които са основният консуматив, без който не може да се отчете гласуването с даденото устройство. В крайна сметка се договорихме тогава”, каза Тодоров.

Той допълни, че държавата все още не е нарушила настоящия договор, по който дължи на компанията над 43 млн. лв.

Къде всъщност е проблемът 

Според договора плащането от страна на държавата към фирмата доставчик трябва да се извърши между 30 и 60 дни след официалното обявяване на резултатите от изборите, проведени на 4 април.

“До средата на юни нарушение на договора няма”, каза председателят на предишната ЦИК Александър Андреев в понеделник.

Проблемът обаче е, че именно в понеделник беше последното заседание на предишната Централна избирателна комисия. Ден по-късно президентът Румен Радев назначи нова Централна избирателна комисия.

Новата ЦИК е правоприемник на старата, но именно тя трябва да преговаря със “Сиела” за изпълнението на договора. Тя трябва да поръча и още машини, отново от “Сиела”.

Неофициално пред Свободна Европа членове на новата комисия казаха, че от тях се иска хем да изследват дали договор за толкова много пари е изпълнен, хем бързо да извършат плащането, за да могат да поръчат нужните още устройства за предстоящите избори.

“Никой не можеше да предположи, когато сключвахме договора с фирмата доставчик, че след изборите ще има още едни, а междувременно ще се смени ЦИК”, каза Александър Андреев след последното заседание старата комисия.

Неговата наследничка на поста Камелия Нейкова пък коментира лаконично, че тепърва ще се запознава със случая, когато встъпи в длъжност. Това означава, че новата ЦИК трябва да прегледа отчета на “Сиела Норма”, да го съпостави с данните на „Информационно обслужване“ за изборите, както и с наличната документация в комисията.

Цялата тази работа обаче трябва да бъде свършена много бързо, защото плащането към “Сиела” трябва да бъде извършено в средата на месец юни, а през това време трябва да се поръчат и новите машини.

От изборите на 4 април измина повече от месец. Какво е свършено от предишния състав на ЦИК по темата не е ясно, защото те не са подписали нито един документ, нито са поискали от „Сиела“ обяснения за проблемите, възникнали с някои машини.

Защо 78 машини са “задържани” от МВР 

На фона на неяснотите и съкратените срокове, в които трябва да се действа, изскача още един проблем. По нареждане на ЦИК в районните полицейски управления към областните градове са иззети машини за гласуване.

Изпълнителният директор на “Сиела” потвърди пред Свободна Европа, че собственост на фирмата е “блокирана в полицията”, а Александър Андреев от ЦИК съобщи, че комисията в неговия състав не е дала разрешение устройствата да бъдат “освободени”.

Ръководителят на Главна Дирекция “Национална полиция” Николай Хаджиев каза пред Свободна Европа, че в дирекциите на МВР в страната има машини. Но отрече да се води разследване, свързано с тях. На въпрос защо тогава тези устройства се намират в областните дирекции Хаджиев каза лаконично: “Нямаме отношение към машините, питайте ЦИК”.

По думите на Андреев става дума за 78 машини, които не са “съвсем машини”.

“Това са консумативи, които фирмата твърди, че е изпращала по куриер до различни градове. Ние поискахме те да се изземат, защото редът на транспортиране беше съвсем различен, не включва допълнителни доставки с куриерски фирми и ние не знаем дали с тези устройства, които са изпращани допълнително, не е можело да се манипулира вотът. Нали не забравяме, че може да има и опит за подмяна, за който комисията носи отговорност”, обясни бившият председател на ЦИК.

Подобна хипотеза обаче изобщо не се разследва. А и устройствата, намиращи се в различни полицейски структури, не се освобождават.

Останалите машини пък се намират под държавна охрана, в специално нает за целта склад още преди изборите. Това се случва, въпреки че машините не са държавна собственост.

На този фон изглежда, че всичко по осигуряването на устройства за изборите на 11 юли ще се случва на бързи обороти.

Заради съкратените срокове новата ЦИК ще бърза да извърши плащането, за да може да поръча допълнително нужните около 500 устройства.

Старият състав на комисията не е успял за краткия си живот след изборите от 4 април да установи има ли нарушения от страна на фирмата доставчик. Така и да има такива, те най-вероятно ще потънат някъде между двата състава на ЦИК.

Дали е имало опит за “подмяна на резултата” с устройства, мистериозно изпращани по куриерски фирми, също няма да стане ясно, защото МВР само съхранява машини, за които ЦИК е имала съмнения.

Кой кой е в служебното правителство

Част от членовете на служебното правителство: министър-председателят Стефан Янев, вицепремиерите Гълъб Донев, Бойко Рашков и Атанас Пеканов и министрите на здравеопазването и правосъдието Стойчо Кацаров и Янаки Стоилов (отляво горе надясно долу)
Част от членовете на служебното правителство: министър-председателят Стефан Янев, вицепремиерите Гълъб Донев, Бойко Рашков и Атанас Пеканов и министрите на здравеопазването и правосъдието Стойчо Кацаров и Янаки Стоилов (отляво горе надясно долу)

Президентът Румен Радев подписа на 11 май указ, с който назначи членовете на новото служебно правителство. То трябва да управлява до излъчването на редовен кабинет след предстоящите на 11 юли предсрочни парламентарни избори.

Ето и неговият състав:

Стефан Янев
Стефан Янев

Министър-председател във второто служебно правителство, назначено от Радев, ще бъде ген. Стефан Янев, който беше вицепремиер и военен министър в служебния кабинет на Огнян Герджиков (2017).

Тогава той направи ревизия на обществените поръчки в армията, след която обяви десетки съмнителни сделки, но не последваха дела. Досега ген. Янев беше секретар на държавния глава по отбрана.

Гълъб Донев
Гълъб Донев

Вицепремиер по икономическите и социалните политики, както и министър на труда и социалната политика също ще бъде член на служебния кабинет „Герджиков“ – Гълъб Донев, който оглавяваше ведомството и тогава.

Между 2001 и 2007 г. той ръководи дирекцията „Условия на труд и управление при кризи“, а през 2005 и 2006 г. е главен секретар в социалното министерство. От 2007 до 2009 г. е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) и изпълнителен директор на Главната инспекция по труда. През 2009 г. е назначен за заместник-председател на Държавния резерв. От 2014 до 2016 г. Донев е зам.-министър на труда и социалната политика.

Бойко Рашков
Бойко Рашков

Вицепремиер по обществения ред и сигурност и вътрешен министър в служебния кабинет на ген. Янев ще бъде Бойко Рашков. Той е преподавател по наказателно право в УННС, бил е следовател, ръководител на Националната следствена служба и депутат от БСП.

В кабинета „Станишев“ става заместник на тогавашния правосъден министър Миглена Тачева. Впоследствие два пъти оглавява Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. По време на втория си мандат там влезе в открит конфликт с бившия главен прокурор Сотир Цацаров, а след встъпването в длъжност на Иван Гешев в края на 2019 г., неколкократно критикува и неговата дейност. В момента Рашков е член на правния съвет на президента.

Атанас Пеканов
Атанас Пеканов

Третият вицепремиер в новото служебно правителство ще бъде Атанас Пеканов и ще отговаря за управлението на европейските средства. Той е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания и лектор във Виенския университет по икономика и бизнес.

Преди това е работил в Европейската централна банка във Франкфурт. Завършил е бакалавърска степен по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес и магистратура по икономическа политика в University College London.

Георги Панайотов
Георги Панайотов

Георги Панайотов ще бъде служебен министър на отбраната. Той е дипломат от кариерата с 25-годишен професионален опит в областта на политиката за сигурност, на многостранна, двустранна и регионална дипломация, права на човека и развитие.

Бил е постоянен представител на България към ООН в Ню Йорк, заместник-ръководител на посолствата на България в САЩ и Афганистан, дипломат в посолството в Албания и е заемал различни постове във Министерството на външните работи (МВнР).

Стойчо Кацаров
Стойчо Кацаров

Ключовият на фона на пандемията от COVID-19 здравен ресор ще бъде поет от д-р Стойчо Кацаров – бивш зам.-министър на здравеопазването в кабинета на Иван Костов (1997-2001).

Той е бивш депутат от ОДС и бивш областен управител на София. Кацаров е сред основателите на ДСБ след оттеглянето на Костов от СДС през 2004 г., а също и един от основателите на Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).

Светлан Стоев
Светлан Стоев

Служебен външен министър ще бъде Светлан Стоев, чиято кариера в МВнР продължава от 1985 г. досега. До 1987 г. той е стажант-аташе в отдел „Печат“. От 1987 до 1990 г. е аташе в дирекция „Единен държавен протокол”. Между 1992 и 1993 г. е референт за Турция в управление „Международно право и консулски отношения”, след което до 1997 г. е Първи секретар в посолството на България в Нигерия.

Кариерата му включва посланически назначения в Дания, Германия и Швеция. От януари 2019 г. досега е извънреден и пълномощен посланик на България в Дания.

Янаки Стоилов
Янаки Стоилов

Министър на правосъдието ще бъде бившият депутат от БСП Янаки Стоилов. Той е преподавател по Теория на правото и Политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и по Обща теория на държавата в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Стоилов е сред авторите на новата Конституция на Република България и е зам.-председател на 43-тото Народно събрание.

Асен Василев
Асен Василев

Финансовото министерство ще бъде оглавено от възпитаника на „Харвард“ и бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков (2013) Асен Василев.

Той е съосновател и директор е на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност.

Кирил Петков
Кирил Петков

Друг възпитаник на Харвардския университет – Кирил Петков, ще бъде служебен министър на икономиката.

Като предприемач той развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност и неговата фирма „ПроВиотик“ притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ.

Андрей Живков
Андрей Живков

Служебен министър на енергетиката ще бъде Андрей Живков. От 1996 до 2012 г. той работи в „Електроразпределение Столично“ ЕАД и след продажбата му – в ЧЕЗ Разпределение България ЕАД, като заема различни позиции, последната от които е ръководител направление „Столично“.

От 2014 до 2015 г. е член на Надзорния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, а от 2017 до 2018 г. е председател на управителния съвет на дружеството.

Велислав Минеков
Велислав Минеков

Проф. Велислав Минеков е ще бъде служебен министър на културата. Той беше част от т.нар „Отровно трио“ заедно с настоящите депутати от „Израви се! Мутри, вън!“ Арман Бабикян и Николай Хаджигенов. Триото застана начело на протестите срещу третия кабинет „Борисов“ (2017-2021) през миналото лято.

За разлика от Бабикян и Хаджигенов, Минеков предпочете да не се впуска в предизборната надпревара. Велислав Минеков завършва Националната художествена академия през 1986 г. след което специализира металодизайн в Хамбург. Участва в множество конкурси за скулптура, както и в международни симпозиуми. Има самостоятелни изложби в Турция и Германия.

Николай Денков
Николай Денков

Образованието поема Николай Денков, който също заемаше този пост в служебното правителство на Огнян Герджиков през 2017 г.

Преди това той е член на работни групи към Министерството на образованието и науката и Министерския съвет през 2012 и 2013 г., а от август 2014 г. до април 2016 г. е заместник министър на образованието и науката, отговарящ за висшето образование и европейските структурни фондове.

Виолета Комитова
Виолета Комитова

Преподавателката от УАСГ доц. д-р Виолета Комитова ще стане министър на регионалното развитие и благоустройството.

Тя заемаше зам.-министерския пост в МРРБ в служебното правителство на Герджиков.

Георги Тодоров
Георги Тодоров

Министър на транспорта ще бъде Георги Тодоров. През годините той е бил зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в три правителства, председател на Управителния съвет на „Пристанищна инфраструктура“, председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“, председател на Съвета на директорите на „Български пощи“, зам.-председател на Съвета на директорите на „Пристанище Бургас“, член на Съвета на директорите на „България Еър“.

Христо Бозуков
Христо Бозуков

Министерството на земеделието за втори път ще бъде оглавено от проф. Христо Бозуков, който го ръководеше по време на служебното правителство на Огнян Герджиков. Научните му интереси са в областта на селското стопанство и растениевъдството.

През 2013 г. проф. Димитър Греков, земеделски министър в кабинета на Пламен Орешарски (2013-2014) го назначава за председател на Селскостопанската академия в София. През 2015 г. тогавашният министър на земеделието и храните във второто правителство на Бойко Борисов (2014-2017) Десислава Танева го освобождава от поста.

Асен Личев
Асен Личев

Министерството на околната среда и водите ще бъде оглавено от Асен Личев.

Той е дългогодишен експерт по управление на водите, който повече от 12 години заема ръководна позиция в този ресор в екоминистерството.

Стела Балтова
Стела Балтова

Министерството на туризма за втори път ще бъде оглавено от доц. Стела Балтова, която го ръководеше и по време на служебния кабинет „Герджиков“.

Между 2002 и 2005 г. тя е икономически съветник, а след това и ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси на българското посолство в Дания, а след това работи в дирекция „Външноикономическа политика“ на Министерство на икономиката и енергетиката. От 2007 до 2009 г. Балтова е заместник-председател на Държавна агенция по туризъм. Преподавател е в Международното висше бизнес училище в Ботевград.

Андрей Кузманов
Андрей Кузманов

Министерството на спорта ще оглави Андрей Кузманов, бронзов медалист от Европейското първенство по модерен петобой през 1985 г. и многократен републикански шампион по плуване и модерен петобой. Кузманов е президент на Европейската конфедерация по модерен петобой, председател на Българската федерация по модерен петобой и на Балканската конфедерация по модерен петобой. Член е на Комитета по бизнес въпроси на Международната федерация по модерен петобой.