Изчаках да минат 12 часа от атаката с дронове срещу търговски кораби недалеч от българския морски бряг до Бяла. Срок, достатъчен за всички уважаващи себе си служби по света, да имат основна версия за случилото се. Не и у нас. Случилото се в Изключителната икономическа зона накара премиерът Румен Радев да събере министри и хора, на които това им е работата.
Научихме това, което вече знаехме: единият кораб е потопен, екипажът е в неизвестност – ясно какво означава това. Другият е подпален, има ранени, оказва им се помощ от български екипи и медици във Варна.
Толкова.
Източници от Българския военноморски флот, пожелали анонимност, коментираха за Фрог нюз, че още в първите часове е станало ясно, че зад наглото нападение стои Русия. Има и свидетелски показания. Морското ни разузнаване, което следи всичко, което се случва в Черно море е съставило професионално картина на случилото се. Същата информация имат и структурите от МВР и цивилните такива, свързани с корабоплаването и националната сигурност.
Тогава защо премиерът мълчи?
Излиза, че нашите служби си вършат работата, но тактиката „да не дразним Москва“ хвърля съмнения върху тях. Или пък куца координацията между Варна и София. Може по трасето да се губи информация?
Според мен причините са политически. Ще ни ги аргументират с грижа за националната сигурност, но според мен става дума за несигурност и безотговорност. „Да не избързваме, че да не сбъркаме нещо“ – това сме го чували.
Един от оцелелите моряци казва: „Руснаците ни нападнаха заради украинското зърно“. Според него ударът не бил с дрон, а от подводна бомба.
Косвените доказателства
Руският президент отхвърли идеята за спиране на ударите срещу украински цели в района на Черно море. Заяви го на заседанието на клуба „Валдай“ на 1 октомври 2026 г.
Външният министър Сергей Лавров заплаши, че руските атаки в Черно море няма да спрат дори при мирни преговори.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков: „Ще продължим военните удари в Черно море, за да накажем Киев и Запада.
Странно е и мълчанието около Санитарно-оздравителният комплекс (СОК) „Камчия“, собственост на Москва. Периодично припламват дискусии за националната сигурност на България и комплекса, но всичко остава на думи и обещания. Той е на 30 км от Варна и на още по-малко до Бяла, където е потопен единият кораб.
В комплекса има хотели, спортни бази и СПА-център. Според анализи на експерти обаче комплексът изпълнява шпионски задачи свързани с Югоизточна Европа и НАТО.
През последните години българското Външно министерство алармира за потенциални рискове пред националната сигурност, но проверки няма.
Лавров за Камчия: „Ако говорим за „мека сила“, то това е нейният идеален образец“.
България е плацдарм за руското влияние на Балканите и по-конкретно към Гърция и Сърбия. Думи на ген. Леонид Решетников, считан за кръстника на Румен Радев в политиката и като кандидат за президент.
Худ. Вася Ложкин
ДАНС твърди, че от Русия идват най-големите заплахи за България, но и в агенцията мълчат за комплекса „Камчия“.
Премиерът Румен Радев говори за “напълно недопустима атака в българската икономическа зона“, но за Русия и Камчия нито дума.
Военният министър Димитър Стоянов говори за спасителните и медицинските екипи, което не е негова работа. Не чуваме нищо от Военното разузнаване, а там със сигурност знаят за какво става дума. Затова пък Стоянов каза нещо гениално, обичайно за него: атаката с дронове срещу цивилни кораби е в резултат на това, че сме помагали на Украйна. Ако не бяхме помагали – ехей…
Може да сме свидетели на операция „под чужд флаг“, каквито ГРУ извършва постоянно с цел да насочи съмненията към Украйна. Казват го експерти и анализатори.
Пред камери и микрофони говори и областният управител на Варна Марио Смърков, което не е негова работа.
Все пак президентът Илияна Йотова свика КСНС.
Дотогава средно интелигентните българи, ще се информират от чужди медии за случая.
Тролове във Фейсбук ще „обяснят компетентно“, че се провежда кампания срещу Путин и Русия от „гадния колективен Запад“. Защото злодеите са в Киев.
Гащиризонът, който „покори“ Постоянния арбитражен съд в Двореца на мира в Хага
и неговия генерален секретар д-р Марчин Чепелак
Външният министър Велислава Петрова-Чамова пък може да се накипри с военна униформа, в унисон с последните military тенденции, пошегува се социалният антропологът Харалан Александров в студиото на Нова нюз по повод нейната поява в Хага в меко казано странен гащеризон – по форма и цвят. А дали Петрова ще посмее да привика руската посланичка Елеонора Митрофанова, за да й връчи протестна нота срещу акта на агресия недалеч от нашия бряг? Нямам търпение да узнаем. Освен ако Митрофанова не привика важните „копейки“ преди това…
И все пак: Защо е този страх да се посочи руската следа? Отговорът е очевиден: Ще рухне теорията за „лошия Запад“ и добрия „русский мир“. Тя и сега силно куца, но дроновете ще я изметат като боклук.
Да не забравя: утре „копейките“ ще пожелаят богатирско здраве и поне 150 години още на власт на своя патрон – Кошчей Безсмъртни… от Кремъл…
Психиатър или филолог трябва да разгадае какво личи в репликата на премиера Румен Радев към Володимир Зеленски след КСНС? Не е сигурно кой специалист ще разчете простовато „какво е казал Зеленски си е за негова сметка“, произесено пред журналистите с характерните присвити устни.
Все едно Радев коментира какво е казал някой блогър, или какво мисли за сутрешната изцепка на някоя говореща глава по телевизора.
Филологът ще каже строго, че подобна фраза „за негова сметка“ не може да адресира президент на страна, която вече почти пета година воюва на живот и смърт с тотален агресор като Путин. Няма как, освен ако в речниковия ти запас липсват първите седем.
Нажежената ситуация след дроновете и загиналите в Черно море моряци буквално изпари самоконтрола. Психо специалистът от фройдистката школа ще коментира радевата фраза тържествуващо: типично!
Ето как тайното стана явно! Ето как цензурираното подсъзнание изритва като футболна топка към публиката искрените чувства и мисли за някого! Е, в случая става дума за отношение на българския премиер към украински президент. Доста опозорително.
Не помня държавник, който да се е изплезвал пред публика по адрес на някого, който му причинява стомашни киселини не само с факта, че е по-героичен, по-смислен, по-ценностен, не. Просто заради факта, че съществува в друго геополитическо поле.
При Филип Димитров или Жан Виденов за подобна простотия и дума не може да става. Иван Костов имаше осанка и стил, които му съответстваха и караха хората да им се приисква синовете им да заприличат на него.
Симеон Сакскобурготски пък беше с царски произход, най-вероятно е говорил на „вие“ и на мравките. Сергей Станишев носеше езиковата и поведенческа култура на London School of Economic. Нямаше как да ръси словесна семплост.
Дори Бойко Борисов, завършил 78-мо училище в Банкя и пожарникарската школа в Симеоново, никога не си е позволявал улични приказки за правителствена личност, все едно от Германия, САЩ или република Того.
Румен Радев обаче си го позволи. При това към върховен главнокомандващ на държава, която губи хиляди жертви от пълномащабната агресия на Русия.
А вчерашният ден се пръскаше по шевовете от общественото напрежение. Публиката очакваше да се говори за обстрел в Черно море, за нашите граници, за НАТО, за търговски кораби, за риска от ескалация.
Само че, когато микрофоните и камерите се насочиха към българския премиер, се чу отговорът по адрес на Володимир Зеленски: той какво дрънка, не ме интересува. Все едно гимназистка от Техникума по обществено хранене се сопва на някое гадже.
Впрочем, в момент, когато в региона се решава кой контролира Черно море, „руменрадевото“ „за негова сметка“ звучи като отказ от държавност. Буквално. Познавам колеги от Ройтерс, които веднага споделиха какво политическо отношение към воюваща Украйна издава езикът на българския премиер. Недобро. Обратно на ЕС, но с посока към Кремъл.
Та така.
Дали един български държавник може да си позволи фрази, които превръщат президента на държава, воюваща пета година за своето съществуване, в частно лице, отговарящо „за собствените си думи“, е излишен въпрос!
Руменрадевият дискурс е законнородено дете на путинската любов. Нищо общо нямащ с езика на солидарността, съюзническата отговорност и дипломатическата дистанция.
България не знае кой е изпратил дроновете и защо са насочени да ударят двата кораба. Но пък е уверена, че непосредствена заплаха няма, обаче отбраната срещу нея трябва да бъде подсилена. От Емилия Милчева.
Румен Радев знае чий е Крим, но все още не знае чии са дроновете, поразили два граждански кораба в изключителната икономическа зона на България.
След заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), свикан 36 часа след атаките, българското правителство продължава да твърди, че не може да установи дали дроновете са руски или украински. Премиерът Радев вече казва, че товарът и посоката на движение на корабите дават основания за хипотеза, сочеща Русия „логично погледнато“, но конкретни доказателства няма.
Логиката идва от товарите. Единият кораб – ABLЕ, превозва зърно към Истанбул. Потъналият ALFA WATAN е натоварил в египетско пристанище сол за Украйна, откъдето е трябвало да превози зърно обратно за Египет. Той потъва за три минути заедно с 9-членния си екипаж, най-младият от които е на 19 години. Другият кораб се запалва, а двама моряци са тежко ранени.
Заплаха няма, заплаха има
Държавата не знае кой е изпратил дроновете, откъде са дошли и защо са насочени да ударят тези два кораба, единият натоварен със зърно, а потопеният – със сол за Украйна. Но е уверена, че неизвестният извършител не заплашва България.
Въпреки това КСНС е констатирал увеличени заплахи за критичната инфраструктура и сериозни предизвикателства пред защитата ѝ. Затова ще се вземат и допълнителни мерки като засилено наблюдение в Черно море, противодействие на безпилотни системи и развитие на необходимите отбранителни способности. Непосредствена заплаха няма, обаче отбраната срещу нея трябва да бъде подсилена.
Само няколко часа преди КСНС Министерският съвет прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2025 година – документ, който трябва да съдържа оценка за рисковете, опасностите и заплахите пред страната. Какво точно е записано в него за войната в Украйна, Русия и сигурността в Черно море засега не може да се разбере. Одобреният на 7 октомври доклад все още не е публикуван. В предишния доклад за 2024 година Русия беше назована без колебания – и заради рисковете, произтичащи от действията ѝ, и във връзка с хибридните заплахи, дезинформацията и Черноморския регион.
Сега артикулирането на името на нападателя на корабите е заседнало някъде между логиката на премиера Радев и интуицията на военния му министър, който каза по bTV, че има „вътрешно убеждение чии са дроновете“, но без доказателства няма как да го сподели.
Вероятно тези доказателства ще се търсят дълго време. След запитване от българското правителство Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) е предложила „абсолютно безвъзмездно“ да изследва отломките на потъналия кораб за останки от дроновете. Едва след това властта ще може да каже чий е дронът.
България и Румъния поискаха и спътникови данни от ЕС. В същото време пряка комуникация с украинските военновъздушни сили и служби за сигурност, която би могла да даде информация за използваните дронове, не е имало, твърди Румен Радев.
Агресорът изчезва и като причина
Агресорът изчезва не само като име, но и като причина. КСНС приема, че „най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня“ и използването на политически и дипломатически канали за мир, като България трябва активно да участва в този процес.
„Демократична България“ (ДБ) е предложила България изрично да препотвърди декларацията, подписана в ООН от 51 държави (включително България), настояваща за незабавно прекратяване на огъня и започване на реални мирни преговори, но предложението не е било прието.
Не е прието и другото предложение на ДБ – България да изпрати дипломатическа нота до Москва за грубо нарушение на международното морско право и да поиска гаранции, че подобни атаки няма да се повторят.
За сметка на това КСНС разпредели грижите за българската сигурност между съюзници и международни организации. От НАТО се очаква подкрепа по „Източен страж“, от ЕС – механизъм за сигурно корабоплаване, от ООН – правна и техническа оценка на атаките. С Румъния и Турция ще се търсят общи мерки за безопасността на търговските кораби, а на черноморските държави България ще предлага мораториум върху военните действия.
Само от Русия няма да поиска нищо. А Москва използва това мълчание, за да разпространява своите пропагандни версии за случилото се.
Когато София мълчи, Москва говори
Руското посолство заяви, че двата кораба не са били сред целите на руските въоръжени сили и също призова да се чакат резултатите от разследването, за да бъде установена „националността“ на дроновете. Паралелно руски пропагандни канали започнаха да разпространяват версии за „украинска провокация“, „сенчест украински флот“ и опит България и Румъния да бъдат въвлечени във войната.
Още във вторник късно вечерта украинският президент Володимир Зеленски обвини Русия за атаките по двата кораба.
Кой застана до Радев
Заседанието на КСНС се превърна от съвет по национална сигурност в снимка на вътрешнополитическо пренареждане. Против общата декларация се обявиха ДБ, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Възраждане“, а съпредседателят на „Да, България“ (част от ДБ) Ивайло Мирчев заяви след заседанието: „Не си спомням на масата хора, които да имаха съмнения, че Русия стои зад тази атака“.
До управляващата „Прогресивна България“ остана ГЕРБ – в лицето на лидера Борисов, макар че преди КСНС именно от ГЕРБ звучаха едни от твърдите позиции за вероятна руска отговорност. След пет часа зад затворени врати Борисов подкрепи текст, в който единствено ясно е, че има някаква заплаха за морската сигурност и критична инфраструктура, защото няма мир.
Така КСНС произведе неочакван политически резултат. По въпроса, по който Радев и правителството останаха изолирани от почти всички парламентарни сили, ГЕРБ им осигури единствената значима подкрепа. И това съвпадение идва в момент, в който „Прогресивна България“ ще има нужда от гласове извън собственото си мнозинство в парламента за предстоящия избор на членове на Висшия съдебен съвет.
КСНС трябваше да даде отговор как България ще реагира на новите рискове в Черно море. Два атакувани кораба се оказаха недостатъчни за ясна българска позиция.
Какво трябва да се случи в Черно море, за да приключи Румен Радев с хипотезите?
Два кораба бяха атакувани с дронове в българската икономическа зона в Черно море. Единият потъна и нито един член на екипажа не е оцелял. Украйна каза, че зад атаката стои Русия. Москва каза, че двата кораба не са били сред нейните цели. Българският премиер каза, че е логично Русия да е отговорна. Но София все още посочва Русия като извършител на смъртоносната атака.
Това е най-тежкият инцидент за България от началото на пълномащабната война, която Русия поведе срещу Украйна през 2022 г. Два кораба бяха атакувани с дронове в българското икономическо пространство в Черно море. Единият потъна, има жертви.
Всички следи водят към Русия, но българското правителство не споменава кой носи отговорност за инцидента. Това не се случи във вторник, когато министър-председателят Румен Радев за първи път съобщи за случая по време на заседание на Министерския съвет. Това не се случи и в сряда, когато президентката Илияна Йотова свика Консултативен съвет за национална сигурност.
Точно този въпрос попречи България да има единна позиция. Президентката Йотова, управляващата партия „Прогресивна България“ и ГЕРБ подкрепиха позиция, в която не се посочва кой е извършителят на атаката. „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, ДПС и „Възраждане“ отказаха да я подкрепят. Първите три партии настояваха Русия да бъде ясно посочена като отговорна.
Украинският президент Володимир Зеленски каза, че това е „комбинирана руска атака“. Българският премиер Румен Радев каза, че логически „резултатът е в полза на Русия“. Дори посолството на Русия в София не отрече директно отговорност, а каза, че двата кораба не са били сред целите на руската армия в Черно море.
Реакцията на България беше коренно различна през август, когато дрон прелетя над границата и се разби в нива в района на Кардам. Тогава правителството веднага каза, че става дума за украински дрон и привика посланичката на Украйна.
Сега обаче е различно.
„Румен Радев и Илияна Йотова бягат от това да нарекат Русия агресор“, коментира пред Свободна точка бившият военен министър Тодор Тагарев.
Какво се случи с двата кораба
Два търговски кораба бяха атакувани в българската икономическа зона на Черно море. Това стана в нощта срещу вторник с въздушни и морски дронове. Единият кораб потъна, другият беше повреден и на борда избухна пожар. Има пострадали моряци, но целият екипаж беше спасен. Започна българска спасителна операция за екипажа на потъналия кораб. Ден по-късно тя беше прекратена. Изчезналите са 12 души, сирийски граждани.
Това е пореден инцидент във войната на Русия срещу Украйна, но за първи път морската зона на България е директно засегната. Корабите бяха атакувани в близост до българския бряг.
Това е т.нар. западен маршрут за корабоплаване в Черно море, използван основно за износ на украинско зърно. Русия редовно обстрелва кораби по този маршрут, защото ги обвинява, че превозват оръжие.
Украйна посочи Русия като извършител на атаката. България „не може да потвърди“ дали дроновете са руски или украински. Русия не е поела публично отговорност за нападението.
Пред БНР и бТВ от руското посолство казаха само, че „е необходимо да се изчакат резултатите от разследването“ и че двата кораба „не са сред целите, поразени от руските Въоръжени сили в нощта срещу 6 октомври“.
Какво означава „не можем да потвърдим“?
Във вторник вечерта украинският президент Володимир Зеленски каза, военноморските сили на Украйна и България са обменили информация и са установили, че „това е комбинирана руска атака с използване на морски и въздушни дронове“.
На следващия ден българският премиер Румен Радев отрече да е имало разговори между българските и украинските власти. Но и той каза, че „ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът – логично погледнато – е в полза на Русия“.
„Какво е казал Зеленски, си е за негова сметка„, каза Радев.
Ден по-рано военният министър Димитър Стоянов каза, че има свое мнение по въпроса, но не го сподели публично. Той каза, че българските власти нямат доказателства и не могат да потвърдят откъде идват дроновете.
За да са „сигурни“ – или трябва да бъдат намерени техни отломки, или някоя от страните да поеме отговорност, каза Стоянов пред бТВ.
Според бившия министър на отбраната Тодор Тагарев „въпросът можеше да бъде изчистен веднага“, но властите „се страхуват да нарекат Русия агресор“. По думите му премиерът Румен Радевприкрива информация за атаката.
„Ясно е, че Русия стои зад атаката. Румен Радев и Илияна Йотова бягат от това да нарекат Русия агресор„, каза Тагарев в „Големият въпрос“ с Иван Бедров на Свободна точка.
По думите на Тагарев тъкмо заради това и не могат да задействат чл. 4 от договора за НАТО. Той предвижда, че всяка страна членка може да поиска консултации, ако прецени, че има заплаха за нейната сигурност.
Не беше така при случая „Кардам“
През август дрон навлезе от Румъния в България и падна край Кардам. Държавата тогава реагира бързо, правителството свика институциите по сигурността. Властите публично посочиха и вероятния тип, и предполагаемия украински произход на дрона.
„Когато дронът е украински, Радев говори високо. Когато има данни, че дроновете са руски, говори за инцидент и нито дума за атакуващата страна“, каза съпредседателят на „Демократична България“ Ивайло Мирчев във вторник.
„Демократична България“ настояваше Консултативният съвет за национална сигурност да поиска изпращането на нота до посолството на Русия. Това не беше прието от управляващите.
Правителството на Румен Радев дойде на власт през май. Той извади България от Коалицията на желаещите, която обсъжда гаранции за сигурността на Украйна. Новото управление извади България от поредица от инициативи на западни държави в областта на сигурността.
Президентката Илияна Йотова беше 9 години вицепрезидент на Радев, докато той подаде оставка и основа политическа сила в началото на годината. Сега Йотова е кандидат за президент на изборите, които ще се проведат на 25 октомври.
Йотова се разграничи от позиция на над 50 държави в ООН в подкрепа на Украйна, която България също е подкрепила. Тя казва, че България няма място в Коалицията на желаещите и противопоставя своята идея за „коалиция за мир“. Такъв формат не съществува.
България се затвърждава като изключително уязвима на чуждестранно зловредно влияние и лесна мишена за подобни атаки, казва по повод нападенията с дронове в Черно море Румена Филипова от Института за глобални анализи.
ДВ: Както министърът на отбраната, така и експерти, заявиха, че е очевидно, че става дума за умишлена атака и няма как случилото се в българската изключителна икономическа зона да е случайност. За какво е знак това?
Румена Филипова: Според мен това е знак за градация в атаките спрямо България, тъй като виждаме ескалация – от провокации, например от паднали дронове, до вече много по-сериозни нападения в българската морска територия. Вече се установи, че България е слабо звено спрямо зловредното влияние от страна на Русия и Китай. Това е, защото липсва сериозен институционален отговор на всякакви хибридни атаки и не се вземат съответните мерки и по принцип се омаловажават инциденти.
ДВ: Според украинския президент Зеленски Киев е уточнил с България, че става дума за руско нападение. София обаче казва, че доказателства няма за момента и не е коментирала разговорите си с украинската страна. Защо според Вас?
Според мен тук не можем само да говорим за това, че едва ли не има двойна стратегия: едно се говори пред европейските партньори и Украйна, а друго – за вътрешна консумация. Защото, разбира се, реториката за вътрешно потребление се отчита, чува и разбира и от външните ни партньори. Аз мисля, че няма голямо разделение вече между вътрешната и международната медийна среда.
Посланията така или иначе са свързани и могат да се прочетат и да се видят от всеки, не само от българската публика, от българските медии. Така че аз мисля, че тук даже стои един по-сериозен въпрос – този за геополитическата ориентация на България: дават се ясни сигнали, че страната по-скоро не подкрепя Украйна във войната на Русия срещу нея, както и че нито веднъж досега нямаше сериозно назоваване на заплахата от Русия.
По-скоро наративът е, че се говори за мир, но не се казва при какви условия и с какви последици за украинската и европейската сигурност. И всъщност все по-често чуваме, че властите получават похвали от страна на руските държавни институции за поведението на България в международните отношения.
Така че аз по-скоро мисля, че отново не е въпрос просто на послания за вътрешна и външна употреба, а е сериозен въпрос за геополитическата ориентация на България.
ДВ: Говори се много за заплахите срещу Балтийско море, но сега ситуацията и в Черно море става все по-напрегната. Как ще се отрази това на действията на НАТО в региона?
Това е изключително важен въпрос. За сигурността в Балтийско море можем да кажем, че има много повече инициативи за сътрудничество и също така капацитет – както между самите балтийски държави, така и със скандинавските страни. Коренно различна е ситуацията в Черно море, тъй като единствените държави, които са членки на Европейския съюз и които граничат с Черноморското крайбрежие, са България и Румъния.
Разбира се, Турция е част от НАТО, но ние нямаме единна система за сигурност в Черно море и основният фактор на заплаха е от страна на Русия. Но проблемът е, че държавите, които са членки на Европейския съюз и НАТО, не винаги действат единно. От много време насам се говори, че трябва да се изгради военен капацитет в Черно море, но това се случва трудно, тъй като инициативите за сътрудничество между България, Румъния и Турция по-скоро се фокусират например върху разминиране, отколкото върху изграждане на общи сили във флота.
Трябва да говорим и за Конвенцията Монтрьо, тъй като има определени ограничения за навлизане на военни кораби и съответно НАТО не може да предостави всичките си военни военноморски сили и да подкрепи България и Румъния, така че повече трябва да се разчита на капацитета на тези две държави, а България по-скоро отново се очертава като слабо звено.
ДВ: Турция, Румъния и България подсилиха дейността си по Противоминната военноморска група в Черно море след срещата на върха на НАТО това лято в Анкара. Каква ще е ролята на този пакт занапред с оглед на влошаващата се ситуация със сигурността в Черно море?
Той, разбира се, е важен и има своите функции за много конкретна област – разминирането. Но аз мисля, че има и по-сериозни въпроси и пропуски в отбранителния капацитет във военноморски план, защото би трябвало да се изградят много по-сериозни запаси и сили по отношение на бойни кораби. Модернизацията на военноморските сили в България трябва да се подобри в допълнение на въздушната отбрана, за която бяха взети мерки през изминалите години.
Отново трябва да има много повече координация най-вече с Румъния, която е страна с най-близки отношения с България в рамките на ЕС и НАТО. Но като цяло вече повече от десетилетие българските власти и институции омаловажават или не подкрепят идеята за изграждане на общи военноморски отбранителни сили и координация. Това продължава и до днес.
ДВ: Виждате ли някаква разлика в начина, по който Румъния реагира на това, което се случи два дни по-рано в нейната изключителна икономическа зона и начина, по който България реагира? И според Вас партньорите ни в НАТО и в Европейския съюз отчитат ли разликата в отношението на едната и другата държава?
Със сигурност отчитат, защото като цяло отговорите на България, които са изключително плахи и без да се назовава ясната руска заплаха не само за България, а и за цяла Европа, правят сериозно впечатление. Прави впечатление и липсата на каквито и да било реални мерки, както по отношение на засилване на военния капацитет, така и по отношение на борбата с хибридните заплахи, което разбира се включва и дезинформация, и киберзаплахи.
Така че контрастът между България и Румъния е ясен. За Букурещ има ясна формулировка на заплахата, а именно, че тя идва от страна на Русия. През годините трябва да отбележим, че Румъния в много по-голяма степен модернизира военните си способности, така че тя има и още по-голям капацитет да отговори бързо и сама на подобни провокации от страна на Русия. Докато в България продължават да съществуват дебати дори за това какво въоръжение трябва да се използва и за това, че старото въоръжение, например МиГ-29, продължава да се поддържа, а трябва много по-бързо да се усвои новото такова.
Така че проблемът е, че институционалният отговор е толкова слаб не само за конкретно за сигурността на България, а и за това, че се създават все по-големи съмнения за това доколко България допринася към НАТО, доколко има дори сходни възгледи за случващото се.
кап. Тодор Георгиев, снимка: стоп кадър от Би Ти Ви
По думите му нашето море се превръща в мъртва зона, по него оръжие не се пренася поне по две причини, обясни капитанът
„Черно море се превръща в мъртва зона“ – така капитан Тодор Георгиев описа ситуацията след атаките с дронове срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона. По думите му рискът за корабоплаването и морския бизнес вече е сериозен.
„В момента дори сме по-зле от Ормузкия проток“, заяви Георгиев.
Той обясни, че при подобни инциденти руската страна винаги твърди, че атакуваните кораби са превозвали оръжие за Украйна. Георгиев обаче смята, че подобен сценарий е малко вероятен.
„Оръжие в Черно море за Украйна не се пренася по две причини“, уточни капитанът. „Първата е свързана със застрахователните разходи, които при превоз на оръжие биха били изключително високи. Друг фактор е начинът, по който се възлагат държавните доставки на оръжие.“
По думите на Георгиев те преминават през процедури, при които се знае дестинацията на товара. И допълни, че според него турските власти не допускат превоз на оръжие през проливите, освен при изключителни обстоятелства и при определени условия.
Той направи и своя оценка за възможните извършители на атаките. „Кораб, който отива за или от Украйна и е ударен от дрон, е руска работа. Кораб, който е ударен в руски териториални води или на подходите към руски пристанища, е ударен от украинците“, заяви капитанът.
Георгиев коментира и съдбата на хората от потъналия кораб. Според него телата на загиналите трябва да бъдат открити, а издирвателната операция да продължи възможно най-дълго.
„Нормалната практика е търсенето на оцелели да продължи седем дни с всички възможни средства. Това означава с кораби, с хеликоптери, с нисколетящи самолети и спътници. Не знам защо са решили да прекратят търсенето“, каза той.
По думите на капитан Георгиев България не е достатъчно подготвена за евентуална екологична катастрофа в Черно море. Той предупреди, че подобен инцидент би могъл да има сериозни последици за морската среда и бизнеса в региона.
SafeNews припомня, че атаката срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона изправи институциите пред необходимостта от нова оценка на рисковете за морската сигурност и заплахата за България.
Снимка: iStock И сега пак си играе със здравето на хората
Дори и счупеният часовник показва правилното време два пъти в денонощие.
Почти невъзможно е да приложим същата поговорка за Русия, която още от времето на Съветския съюз се стреми да докаже, че може и да унищожи съществен брой хора, но няма да каже истината.
Енциклопедичен пример и до днес е аварията в Чернобил.
Трябват три дена на тромавия съветски апарат, само за да евакуира Припят, като и преди, и след това мълчанието е почти оглушително. Добре че е била Швеция, че да бие атомната камбана и с цената на сизифовски усилия да накара Москва да си признае.
През 2022 г. Русия тропа с крак, че няма да нападне Украйна, всички знаем какво стана малко след това.
Сега там си имат и чума. Пардон, официално я нямат, защото жертвата посмъртно се сдоби с друга диагноза – пневмония. И макар да има тънък шанс действително никой в Иркутск да не е болен от чума, вече никой човек с пълното си и здраво съзнание не приема сериозно на руските оправдания.
Едно време Москва не вярваше на сълзи, сега светът не вярва на Москва.
Или, с други думи, Русия се превърна в Лъжливото овчарче и то съвсем доброволно.
Години наред прахът в очите на другите държави ставаше все по-едър и все по-осезаем, захвърлен все по-нагло и безпардонно. А след това? След това Кремъл често дори има наглостта да се държи обидено, че пак не му вярват на приказките под шипковия храст.
Ако обикновено лъжите на Москва не бяха съпътствани с десетки човешки жертви, те нямаше да имат никакво значение.
Само че обикновено измамите замазват трагедии от колосален мащаб. Не само ядрените, чийто брой, между другото, никак не се изчерпва с Чернобил. Не само и военни, където списъкът е обемен и е по-скоро достоен за отделен научен труд, посветен на руските инвазии.
Към тях прибавяме и здравните, където също случаят „Иркутск“ не е прецедент – в миналото са били прикривани епидемии от болестотворни патогени, изтървани от руските лаборатории.
И сега пак си играем със здравето на хората – в и извън Русия, докато самата тя май пак е Лъжливото овчарче.
Светът до такава степен няма доверие на нито една дума, долитаща от Москва, че извън версията за случайно изтървана белодробна чума рисува и картини на тайни лаборатории, в които се работи по биологични оръжия, набъкани със страшни и смъртоносни болести.
Не мога да не поставя настоящата ситуация и в контекста на пандемията от коронавирус, която още е пресен и болезнен спомен.
На фона на всичко това, както казах, даже и Москва да е искрена като девическа сълза, пак е трудно да повярваме. Пак усещаме, че там, из лабораториите на Сибир, нещо ужасно се е объркало, и треперим да не вземе да стигне и до нас и да се налага отново да спасяваме света от дивана.
А вечното Лъжливо овчарче отново не е съгласно да зареже лъжите и да започне да се държи човешки. Не нормално, човешки.
„За мен е странна оценката на българското правителство, че не е възникнала заплаха за сигурността на страната ни“, заяви пред ФрогНюз военният експерт Илия Налбантов от Академичния форум за национална политика. Той критикува отказа на България да поиска консултации по член 4 на НАТО, който позволява на съюзниците да обсъдят заплахи за сигурността си.
Според него подобни консултации биха разкрили и пропуските на българските правителства през последните 22 години, довели до липсата на основни способности за разузнаване и наблюдение на въздушното и морското пространство.
Налбантов смята, че атаката срещу двата кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море на 6 октомври е планирана и извършена от Русия. Единият кораб потъна.
Според експерта Москва цели да изпита военните си способности, да провери готовността на НАТО и ЕС за реакция и да затрудни морската търговия на Украйна. Той изразява сериозни съмнения и в готовността на България да защити критичната си инфраструктура. Дава за пример АЕЦ „Козлодуй“ и предупреждава за неясните процедури и недостатъчната законодателна рамка за координирана реакция при въздушна атака.
Ето и цялото интервю:
Какво знаем до момента за дроновете, поразили двата кораба, и какво ни подсказва начинът, по който е извършена атаката, за нейния извършител? Защо според Вас са атакувани точно тези два кораба, каква е вероятната цел на атаката?
Информацията все още е непълна, но от наличните факти и анализи на специалистите по дронове ясно се очертава изводът, че атаката е планирана и извършена от Русия. Начинът, по който е извършена тази комбинирана атака, далеч от границите на Руската федерация, говори за степента на преодоляване на военнотехнологични предизвикателства, свързани с комбинирано, синхронно управление на удари от разстояние. Планирането на операцията вероятно се е осъществявало от доста време, като основните усилия са били съсредоточени върху нанасянето на бързо и ефикасно поражение върху потъналия за много кратко време кораб. Ударът по втория е бил съпътстващ, с останалата част от ресурсите.
Целите са най-малко три. Първата е технологична – за която стана въпрос по-горе. Устойчиво усвояване на способности за управление на ударни системи от различен тип, за ефикасно поразяване на цели в дълбочина на противника. Втората е политическа – да се демонстрира решителност от страна на Русия за постигане на целите на войната и поредното „прозвъняване“, да се провери готовността на НАТО и ЕС за реагиране при такива ситуации. Третата цел е икономическа – сриване на способността на Украйна да осъществява транзитиране на товари по море.
Има ли България основание да поиска консултации по член 4 на НАТО и каква конкретна помощ или присъствие трябва да поиска от съюзниците след тази атака?
Въпросът е резонен. Член 4 от Вашингтонския договор предвижда консултации, когато някоя от страните е преценила, че е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността ѝ. С оглед на това, което казах в отговора си на предишния въпрос, за мен е странна оценката на българското правителство, че не е възникнала заплаха за сигурността на страната ни.
Искането на консултации в НАТО е двустранен процес, защото ще се оценят не само военнотехническите параметри за предотвратяването на тази заплаха, но и ще се преценят действията на България в рамките на задълженията ѝ по чл. 3 от Северноатлантическия договор да развиваме собствените си способности. Тук ще лъсне цялата истина за пропуските, а може би и целенасочеността в действията на българските правителства през тези 22 години членство в Алианса да липсват основополагащи способности за разузнаване и наблюдение, свързани с осигуряването на въздушния и морския суверенитет на страната.
С отказа от консултации по чл. 4 се продължава политиката за предоставяне на противниковите страни, а и на криминални групировки, на свободни от контрол пространства, в които те безнаказано могат да правят каквото си пожелаят.
Защо България продължава да говори предпазливо за произхода на дроновете, след като Украйна твърди, че атаката е руска?
Предпазливо е говоренето от страна на правителството. Когато министър-председателят на страната ти каже, че „дроновете са или руски, или украински“, лъсва цялата зависимост от Москва на управляващата ни политическа гарнитура. С тези думи се затвърждава разделението в обществото. Разделение, от което имат интерес само враговете на България и криминалните групировки, осигурили си политически чадъри.
Какво цели Русия с военния и хибридния натиск срещу Европа – отслабване на подкрепата за Украйна, разделяне на съюзниците или създаване на постоянна несигурност?
Целите на руската политическа върхушка са постоянни. Най-значимата от тях е да се ерозира вярата на западните общества в демократичния процес на управлението им. Да се ерозира личната отговорност на западния човек за неговото бъдеще, както в индивидуален, така и в общностен план.
По тази причина имаме бум на тоталитарни идеологически платформи, които предлагат панацея за решаване на икономическите проблеми чрез налагане на социални, но тоталитарни по своята същност решения. Понеже войната се очертава да бъде продължителна, усилията на руската политика са насочени в тази посока, която в крайна сметка има за цел и отслабване на поддръжката за Украйна, включително и чрез опити за разделение между съюзниците. Отказът на България да участва в коалицията на желаещите е част от успехите на Русия в тази посока.
Може ли несигурността в Черно море да се превърне и в икономическо оръжие – чрез по-скъпо корабоплаване, застраховки и затруднена търговия?
Русия вече не разполага с възможности да си осигури господство в Черно море. По тази причина тя ще прави всичко възможно да генерира несигурност за корабоплаването, защото това е най-краткият път за трансфериране на стоки от и към Украйна. Нанасянето на удари за потапянето на кораби е част от по-всеобхватна стратегия за парализиране на логистичните способности както на територията на Украйна, така и в Черноморския басейн.
Това е икономическото измерение на тази война, за което не може да има бързи решения. Не е възможно в кратки срокове да възстановиш загубите от корабен състав и локомотиви. За това е необходимо не само време, но и преразпределяне на ресурси.
За да се гарантира безопасността на корабоплаването, трябва да се вземат и нестандартни решения. Какви биха били проблемите, ако Румъния, България и Турция осигурят морски коридори за трансфериране на стоки от и за Украйна през териториалните си води? Да, това решение ще оскъпи трансферирането, а може би двойно и процеса на противоминно тралене, но ще бъде гаранция за безопасността на доставките.
По този въпрос следва да се произнесе правителството, но да не ни изтъква московската опорка, че ще бъдем въвлечени във войната. Въвлечени ли сме във война, когато стоките се трансферират с жп транспорт? Защо да сме въвлечени във война, ако стокообменът се извършва през териториалните ни води? Принципът е един и същ. Колкото е защитена жп инфраструктурата, толкова е защитено и териториалното море.
Ако има проблеми в осигуряването на сигурност, имаме съюзници, към които да се обърнем за помощ. Ако са необходими бързи разрешителни процедури, защо не се обърнем към Европейската комисия? Защо не го правим? Правителството на България ни дължи отговори.
Какъв трябва да бъде отговорът на НАТО на руската хибридна кампания в Европа, за да има реално възпиране, а не само реакция след всеки отделен саботаж, кибератака или друга операция?
Отговорът на този въпрос е многопластов и се опасявам, че моите експертни познания са ограничени в рамките на политико-военните аспекти в този политически по своята същност процес.
На пръв поглед изглежда, че реакциите на НАТО са забавени и ограничени в рамките на националните процедури за отговор на руските провокации. Това е само на пръв поглед. НАТО не е организация, ръководеща се от принципите на властовия вертикал. За всяко действие преди вземането на решения с консенсус се изисква становище от юридическите му органи. Законността и консенсусът при вземането на решения в НАТО са основополагащи.
Вече са налице първите утвърдени процедури, при които съюзнически самолети поразяват дронове в отговор на руските провокации. В очакване съм да се утвърдят в практиката процедури на НАТО за съюзно противодействие на провокации в мирно време, извършвани от сухопътни формирования или формирования на специалните сили на Руската федерация. За кибератаките вече има достатъчно натрупан опит и в тази област НАТО е решено да действа превантивно.
Подготвена ли е България за саботаж срещу пристанище, енергийна инфраструктура, комуникации или друг стратегически обект и кой реално би ръководил реакцията?
Честотата на инцидентите, свързани със складовете за специална продукция, както и изтичането на данни от сървърите на държавни институции ни подсказват, че не сме подготвени за целенасочени действия от враговете на страната ни върху критичната инфраструктура и готовността ни да дадем организиран своевременен отговор.
Структурата на изпълнителната власт е изградена за изпълнение на процедури по архаични схващания, несъобразени с новите условия за управление при кризи, а още по-малко за воденето на война.
Ще дам пример с най-значимия не само от военна гледна точка стратегически обект на страната – АЕЦ „Козлодуй“. За мен винаги е било тема за размисъл кой ще вземе решение за неутрализирането на летящ обект над централата: министърът на отбраната или министърът на вътрешните работи. Как е изградена системата за откриване, разпознаване и разпределяне на въздушните цели между огневите средства, ако летящите обекти към централата са няколко? А ако по централата се нанася удар с балистична ракета?
Тук не става въпрос за наличие или отсъствие на средства. Тук става въпрос за стандартни оперативни процедури, основаващи се на открита, ясна и устойчива законодателна рамка.
Този кратък пример го екстраполирайте върху всеки стратегически обект на територията на страната и всеки може да получи отговор в рамките на собствените си разбирания.
Дълбоко се съмнявам, че текущата политическа гарнитура на изпълнителната и законодателната власт е в състояние да произведе нещо смислено в тази посока. Те не са в състояние да вземат решения за далеч по-прости задачи, например свързани с нормативното синхронизиране на изпълнението на проектите по европейската програма SAFE, по която очакваме да получим критично важни за отбраната на страната способности, а да се произведе законодателна рамка за единодействие между ведомствени структури за тях е уравнение за полет в междузвездно пространство.
В момента държава България НЯМА. Радев и Йотова я изключиха от контакта. Това е фактическо предателство чрез тотален отказ от признаване на реалността.
– Европа е виновна за атаката в Черно море, защото не ще да постигне мир чрез дипломация. Логиката е, че понеже има инцидент, това значи, че сигурността на Черно море е компрометирана, а за това е виновен неуспехът за постигане на мир чрез дипломация, тоест Европа.
– Изпълнителната власт да направи разследване. Каквото тя вече каза, че няма да прави, щото нямало смисъл – справка военният министър. Освен ако целта не е разледването да достигне до заключение, че не може да стигне до заключение, с което да изпере Русия.
– Правителството да прави това, което вече прави. Ми хуу. А антидрон защитата на НАТО? А изтеглянето от една дузина формати? А недомлъвките, измекярщинките, цирковете, неостанали незабелязани от никого, тепигьозлъкът? Арогантността да обясняваш в интервю по Евронюз на най-добрите разузнавателни служби и кариерните дипломати на държави с вековни дипломатични традиции как нищо не разбират, щото ти си генерал и си изкарал висше в Щатите, повтаряйки почти до дума опорките на Путин? Ставайки прокси на ядрения му шантаж?
– Да се направят законодателни промени за морска сигурност. Е и? Путин следи законодателните промени в България ежедневно и зорко, понеже си няма друга работа.
– България да изрази твърда позиция като членка на НАТО, за да си осигури сигурността, екологичните, икономическите си интереси. По всичко личи, че тази позиция ще я изразява НЕ пред Русия (както би следвало), а пред… НАТО. Това, разбира се,
– за да може НАТО да й прати помощ по „Източен страж“. Дайте да дадете.
– България да предложи на ЕС сигурно корабоплаване в Черно море, тоест ЕС да създаде хъб. Пак дайте да дадете.
– Да се съветва с Румъния и Турция за безопасност на търговските кораби. Понеже Румъния и Турция ги обстрелват, едва ли не? С Турция (държавта в НАТО с най-голямата армия след тази на САЩ) прочее, трябваше да се е посъветвала спешно още вчера. Щого корабите са турски, най-малкото. И защото Ердоган вече говори с Путин за сигурността в Черно море. Днес. Щото и Ердоган знае, и Путин знае, че не ще да са били украински тези дронове. След дъжд качулка.
– От ООН – правна и техническа оценка на инцидентите в Черно море. Това защото не е очевидно, че Русия си е поставила за цел да прекрои световния ред, за целта на което нарушава абсолютно която си пожелае международна спогодба. И защото явно в България няма специалисти по международно право, които отлично да знаят, че го прави? За справка, Русия е член на Съвета за сигурност. Тоест каквато и да било резолюция на ООН през Съвета е невъзможна.
– От черноморските държави България да поиска мораториум върху военните действия в Черно море. Това понеже черноморските държави обстрелват търговски кораби. Грузия, примерно.
И всичко това само и само за да не се привика Митрофанова.
Какво да каже дори един нерелигиозен човек, освен Господ да пази България.“
Ето такива Консултативни съвети по национална сигурност ще гледате при президент Йотова.
Класика – много думи, нищо конкретно. Чинно изредиха всички програми, по които можело нещо да направим. Дъжд – качулка.
Щели тепърва да проучват откъде е дошла атаката с дронове/торпедо- И тези безумни родилни мъки са само защото ги е страх да кажат, че са путинови. Просто в главата им не може да се съвмести страха и публичното признание, че техния гуру ги атакува.
Както навремето големият руски комик Хазанов говореше пред елита на МВР: имаме всичко – имаме отпечатъци, имаме самопризнания, имаме оръжието на престъплението, имаме видеозаписи, но… нищо не можем да докажем. И поглеждаше нагоре – там не давали.
Констатация – нямали сме защита от дронове. Голямо откритие. Нямаме ПВО, нямаме радари, няма анти-дрон защити. Изобщо какво имаме?
Въпросът е защо нямаме?
Нали са все супер, ултраспецове в тази област. Защо не си признаят, че позволяват личните им геополитически предпочитания да пречат на вземането на оптимални решения в полза на националната сигурност?
Всички по света търсят помощта и съдействието на Украйна в тази област. Не и ние.
Защото генералът Радев и президентът Йотова трябва първо да установят дали Царят от Кремъл ще им разреши.
Днес руското посолство направило изявление, че не са руски дроновете.
Нека ви обясня ситуацията.
Посолството и Митрофанова, каквото и да кажат, нямат никаква тежест по въпроса за отговорността. От украинска страна говори президентът Зеленски и даде достатъчно доказателства и аргументи. Зад това, което казва, стои украинската държава и всички нейни служби. От руска страна не са говорили нито Генералният щаб, нито Песков, нито Захарова.
Митрофанова няма как да знае кой точно в руските военни власти е наредил атаката. Затова може да говори каквото си иска. Но думите ѝ нямат никаква тежест по въпроса за отговорността.
Добре е, че имаше КСНС. Радев трябваше да преглътне, че в залата има и други мнения, с които трябва да се съобразява.
Проблемът е, че съветът е консултативен.
А Радев ще продължи да брани руската си връзка – „на всяка цена“.
Дано разбере, такава е логиката на политиката на руските царе към васалите – не ги уважават, отнасят се към тях като низши хора. За това на Путин изобщо не му пука когато атакува в български икономически води, и поставя „своите“ хора на пачи яйца.
