Страхувам се, че в навечерието на президентските избори България може да стане обект на много по-сериозна руска хибридна операция, отколкото сме виждали досега.
Не говоря само за дезинформация.
Говоря за реални действия – кибератаки, саботажи, провокации, инциденти в страната и в Черно море, атаки срещу критична инфраструктура, операции, които да произведат страх и новини.
Всичко, което може да бъде превърнато в политическа емоция.
Защото руската хибридна война не се води, за да спечели избори в традиционния смисъл. Тя се води, за да промени средата, в която хората гласуват.
Да произведе страх. Да произведе хаос. Да убеди обществото, че държавата не може да го защити. За да гласуват за „миролюбците“ срещу „войнолюбците“
Да направи подкрепата за Украйна да изглежда като действие срещу националната сигурност и причина за опасността.
И накрая – да остави избирателя пред един прост избор:
„Или мир, или война.“ Това е капанът.
Схемата е проста – Москва плаши, Йотова и Радев печелят.
ЕС вече официално определя руските хибридни кампании като насочени към подкопаване на демокрацията и изборния процес. Европейският парламент пък описа целта на хибридните операции с още по-голяма точност – да дестабилизират, да разделят и да отслабят демократичните институции и отбранителната готовност.
Затова изборите в България не трябва да се разглеждат само като състезание между кандидати. Те могат да се превърнат в оперативна цел на руските специални психологически операции.
И тук е големият риск.
Ако в седмиците преди вота България бъде подложена на серия от атаки или провокации, всяка от които сама по себе си може да изглежда като отделен инцидент, но всички заедно произвеждат една и съща политическа емоция, ще трябва да си зададем много прост въпрос:
Кой печели от страха?
Защото не е необходимо Москва да се изказва в полза на кандидатурата на Йотова. Не е необходимо Кремъл да контролира кампанията ѝ. Не е необходимо дори да има пряка координация.
Достатъчно е да създаде среда, в която нейното послание за „мир“ изглежда като единственото спасение от произведената опасност и да провокира инстинкта към снишение и колянопреклонение. Или целуване на ръка на Царя в Кремъл. Йотова е добра в това.
И точно затова трябва да гледаме на предстоящите президентски избори не само като на избор между личности.
Те са избор и за това дали България ще запази способността си сама да определя какво е заплаха и как да се защитава от нея.
Защото ако Москва успее да наложи на българското общество собствената си дихотомия – „война или мир“ – още преди да сме обсъдили какво означава сигурност, какво означава възпиране и какво означава съюзническа солидарност, половината битка вече ще е спечелена/загубена.
А после идва вторият етап. Политическата консолидация около „мира“. И тогава вече не става дума само за личността на президента. Става дума за промяна в баланса на обществените нагласи, които да позволяват да вземане решения, които да потвърждават досегашната геополитическа ориентация.
Просто е. Йотова каза, че е от коалицията на мира, без да каже, че освен нея там няма никой.
Една уплашена България е много по-лесна за манипулации със страхове. И тази заплаха се спуска от най-високо място – от президента и премиера. Които забележете на свикват КСНС , а разчитат на способността си сами да формулират какво е заплаха и какво е национален интерес.
Общият ни проблем, че за да бъдат оптимални решенията в тази ключова сфери, те трябва да бъдат балансирани, при вземането им трябва да има коректив, който да дава другото мнение освен това на Радев и на Йотова.
Руската операция работи по утвърдена схема
Първо – страх. Той се усилва и представя като загриженост от президент и премиер.
После – разделение – те са миролюбци, ние военнолюбци.
После – „мир“ – руски мир – като единствен изход.
И накрая – политическо решение, което изглежда като свободен избор, но е взето в среда, предварително променена отвън.
И затова президентските избори през октомври 2026 г. не са просто поредните избори.
Те са тест дали България ще остане способна да взема самостоятелни решения в най-турбулентната европейска среда от десетилетия. А това, че ситуацията ще ескалира по-нататък няма съмнение.
Запомнете – Русия губи глобалния си статут и това е тектонично развитие. В хода на този геополитически земетръс Путин ще нанесе максимални щети на всеки, който е близо до него. Най-вече на своя народ, но и на симпатизиращите му политици.
За това не можем да си позволим на върха на държавата да няма коректив
Най-опасният сценарий е Русия да продължи да успява да превръща 19 процента реално влияние в 50 процента реална власт.
Надявам се, всички проевропейски сили и техните лидери да осъзнаят, че ни сваряват бавно, по отделно.
Атаки срещу кораби в икономическите зони на България и Румъния!
Само за 48 часа Черно море се превърна в бойно поле за цивилни кораби.
Русия вече не просто плаши, а директно атакува търговски съдове, за да парализира региона и да вдигне застрахователните рискове до небето.
Накъде пътуваха мишените?
„Royad Mammadov“ (турска собственост) беше атакуван в румънски води на 5 октомври. Превозвал е царевица от Измаил (Украйна) за Равена (Италия). Потъна след удар от два руски дрона, а двама моряци загинаха.
„ALFA WATAN“ и „ABLE“ бяха ударени едновременно днес, 6 октомври, в българската икономическа зона. ABLE е плавал от Галац (Румъния) за Истанбул (Турция), а ALFA WATAN от Картал към Сулина (Румъния).
Официално потвърждение кой стои зад удара все още няма, но всичко сочи, че с голяма вероятност отново става дума за руски дронове: същият почерк, същият район, по-малко от 24 часа след атаката в румънски води.
Ситуацията изисква светкавична реакция и координация с НАТО.
Готова ли е властта за подобна криза с досегашните си колебливи позиции към Путин или отново ще чакаме бурята да отмине сама?
…Аз нямам този начин на мислене… По мои сведения корабите са атакували първи дроновете – по поръчение от НАТО.
Необходима е „Коалиция за мир“, ще я създам заедно с Румен като ме изберете за президент – да се спре веднага оръжието за Киев до пълната му капитулация, да се разоръжи Полша и всички други страни от бившия Източн блок, да се възстанови Съветският съюз под нова идеология – Путинизъм-Дугинизъм-Гундяевизъм-„консерватизъм“.
Да се борим за мир!
(Тук зад сцената някой пуска романтичната песничка „Хотят ли русские войны…“ Уха-а, хотят не, ами…)
Мащабна спасителна операция се провежда в Черно море, на около 80 морски мили източно от Бяла, след сигнали за два бедстващи търговски кораба. По предварителна и все още непотвърдена официално информация плавателните съдове са били ударени от дронове. Единият кораб е потънал, а от другия са евакуирани 18 моряци. Инцидентът идва само ден след атаката срещу кораб с украинско зърно в изключителната икономическа зона на Румъния.
Информацията за инцидента е съобщена от Maritime.bg и БНР, а NOVA посочва, че неофициално е получила потвърждение за атаките. Ако бъде потвърдено, че става дума за удари с дронове, това ще е първото подобно нападение срещу търговски кораби в изключителната икономическа зона на България.
Екипи на Военноморските сили и Гранична полиция пътуват към района на инцидента, съобщава БНР.
Единият кораб е потънал
Според предварителните данни на Maritime.bg засегнати са корабът за генерални товари ALFA WATAN, който плава под флага на Того, и ABLE, плаващ под флага на Палау.
ALFA WATAN е получил критични структурни повреди и е потънал източно от българското крайбрежие, съобщава Maritime.bg. Към момента няма официална информация за съдбата на екипажа му.
По информация на БНР двата кораба са подали сигнали за бедствие през нощта. Около 9:00 часа сутринта единият от тях е изчезнал от радарите на Гранична полиция, твърдят източници на общественото радио.
18 моряци са спасени от български ферибот
На борда на ABLE е избухнал сериозен пожар. Всички 18 членове на екипажа са напуснали кораба и са били евакуирани, съобщава Maritime.bg.
В спасителната операция се е включил плаващият под български флаг ро-ро/пътнически ферибот DIOSCURIA. Той е бил пренасочен към района, за да окаже помощ на бедстващите моряци.
Спасените 18 души са приети на борда на българския ферибот. Сред тях има ранени, на които е оказана първа помощ. Координира се медицинската им евакуация към брега.
Не е установено откъде са дошли дроновете
Maritime.bg съобщава за координирани атаки с безпилотни летателни апарати срещу двата търговски кораба. БНР също посочва, че по непотвърдена информация плавателните съдове са били ударени от дронове. NOVA съобщава, че информацията за атаките е потвърдена неофициално и пред медията.
Към момента обаче няма официално потвърждение за точните обстоятелства около инцидента, нито за произхода на дроновете.
Очаква се повече информация да има след пристигането на екипите на Военноморските сили и Гранична полиция в района.
Ден по-рано – атака срещу кораб с украинско зърно край Румъния
Само ден по-рано друг търговски кораб беше атакуван в Черно море. „Royad Mammadov“, който превозваше украинска царевица от Измаил към италианското пристанище Равена, беше поразен в изключителната икономическа зона на Румъния. Корабът е турска собственост и плава под флага на Сейнт Китс и Невис.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че плавателният съд е бил ударен от два руски дрона. По думите му на борда е имало граждани на Азербайджан и Индия. Зеленски съобщи още, че капитанът е загинал. Румънските власти по-късно потвърдиха общо двама загинали и 11 спасени моряци.
„Ужасяващ удар с два руски дрона срещу цивилен кораб в неутрални води, превозващ царевица“, заяви Зеленски. Той обвини Русия, че избира „терор и потапяне на цивилни кораби вместо нормално корабоплаване“, и призова за международен натиск за гарантиране на сигурността и световните доставки на храни.
Йотова промени програмата си, Радев свиква институциите
Президентът Илияна Йотова промени програмата си заради инцидента. Отменено е планираното ѝ за 11:00 часа посещение във Велико Търново, където трябваше да бъдат представени резултатите от археологическите проучвания и реставрацията на хълма Трапезица. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Премиерът Румен Радев свиква среща с представители на институциите във връзка с поразените от дронове два кораба, съобщиха от правителствената информационна пресслужба.
В срещата ще участват представители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на околната среда и водите, президентската институция и службите за сигурност.
На 25 октомври се провеждат изборите за президент и вицепрезидент. Ако има балотаж, той ще е на 1 ноември. Кандидатите са 27. В този блог можете да следите най-важното от предизборната кампания.
На България не ѝ трябва участие в Коалицията на желаещите в подкрепа на Украйна. Това каза настоящата президентка и кандидатка за пълен мандат Илияна Йотова във Варна.
Йотова отправи и предизборно обещание, че „ако ми гласувате доверие, нито един български войник няма да отиде в Украйна“. Тезата, че български военни ще се изпращат в Украйна, не почива на реални планове за изпращане на европейски войници на фронта. Тя обаче не е нова. Тя вече беше използвана многократно през годините, включително и предизборно, от различни проруски формации и политици. Сред тях беше и сегашният премиер Румен Радев.
Преди няколко месеца Радев извади България от Коалицията на желаещите. Това е група държави, които координират подкрепата си за Украйна. Радев отказа да отиде на среща на коалицията през юни, като каза, че на България „не ѝ е там мястото“.
Агенция „Тренд“ прогнозира „сигурен балотаж“ между Илияна Йотова и Андрей Гюров на президентските избори. Според агенцията Йотова има 47,8% подкрепа, а Гюров – 24,6%.
Това е четвърто изследване, което прогнозира близо двойна преднина на Йотова. Останалите проучвания също сочеха сигурен балотаж между тези двама кандидати.
Трети според „Тренд“ се очертава кандидатът на „Възраждане“ Костадин Костадинов с 9,7% от гласовете. Кандидатът на МЕЧ Радостин Василев се ползва с подкрепата на 4,6%, а Ивелин Михайлов от „Величие“ заема пета позиция с 2,4%. Шестото място е за Иван Христанов с 1,9%, сочи изследването.
То е направено сред 1003 души в периода между 26 септември и 2 октомври 2026 г. То е по поръчка на „24 часа“.Копирай линк
Действащата президентка Илияна Йотова има подкрепата на 46,9% от избирателите, а основният ѝ опонент – Андрей Гюров, на 25,3%. Това сочи проучване на агенция „Мяра“, публикувано в понеделник.
То идва, след като две други изследвания показаха подобни прогнози. Според тях се очертава сигурен балотаж между Йотова и Гюров.
Според „Мяра“ след тях се нарежда кандидатът на „Възраждане“ Костадин Костадинов с 8,8%.
Изследването идва 20 дни преди изборите за президент. То е направено между 26 септември и 4 октомври сред 1000 пълнолетни българи.Копирай линк
Колаж с Илияна Йотова, Божидар Божанов и кадър от видеото, в което Огнян Атанасов се бие в болницата на затвора.
Илияна Йотова е трябвало да провери обстоятелствата около помилвания от нея наркотрафикант Огнян Атанасов, след като той отново е уличен в наркотрафик и след пускането си на свобода. Това казаха от „Демократична България“ (ДБ) в понеделник, след като беше публикувано видео с кадри на Атанасов от болницата на затвора.
На тях се вижда как той се бие с друг мъж в един от коридорите. Според съпредседателя на ДБ Божидар Божанов кадрите показват, че Атанасов е „здрав и прав“, и са знак, че медицинските експертизи вероятно са фалшиви. Именно на база на тях през 2022 г. той е помилван от Йотова. Тогава тя беше вицепрезидентка.
Видеото беше публикувано от „Медиапул“. То е от 16 ноември, 2022 г., тоест само седмици преди указа за помилването на Атанасов от 5 декември.
„Явно Ескобар си е осигурил фалшиви експертизи“, написа Божидар Божанов.
„Дали един обикновен затворник може да си осигури такива или му трябва покровителство отвън. Дали е секретен сътрудник на ДАНС или МВР, дали е бил оказван натиск върху лекари“, добави той.
Божанов каза, че Йотова е трябвало да инициира проверка на тези обстоятелства, след като помилваният от нея отново е изправен пред съда за наркотици няколко години след това.
„В парламента трябва да установим има ли чадър върху наркотрафика и на какво ниво е той. И участва ли президентската институция в него“, каза още Божанов. По думите му ДБ ще поиска изслушване на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, ДАНС, МВР и ръководителя на болницата към затвора.
За случая стана ясно през септември, малко преди официалното начало на предизборната кампания. На нея Йотова е сред основните кандидати. Още тогава от „Продължаваме промяната“ поискаха тя да се оттегли.
Атанасов, стана известен като „петричкия Ескобар“, е бил осъден на 15 години затвор заради трафик на наркотици. През 2022 г. Йотова издава указ за помилването му, а като причина посочва лошото му здравословно състояние. Но през 2025 г. Атанасов отново е задържан за наркотици.
Йотова прехвърли отговорността за помилването към лекарската комисия. И твърди, че всичко, което е направила, е напълно прозрачно, а казусът с Атанасов е „целенасочена атака“ срещу нея.Копирай линк
Президентката Илияна Йотова в Благоевград (3 октомври 2026). Снимка: БТА
Настоящата президентка Илияна Йотова води с 44,5% подкрепа пред Андрей Гюров, който събира 26,1% от гласовете. Това сочи проучване на нагласите преди президентските избори, публикувано от „Алфа Рисърч“ в понеделник.
Агенцията съобщи, че отчита „тенденция за сигурен балотаж“.
„С много висока степен на вероятност няма да бъде изпълнено нито едно от двете условия, необходими за избор на президент на първи тур – над 50% избирателна активност и над 50% подкрепа от гласувалите“, казаха от „Алфа Рисърч“.
Това е второ проучване, което показва сериозна преднина на Йотова пред Гюров. Миналата седмица и „Маркет линкс“ прогнозира близо двойна преднина за Йотова.
Кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев би получила 47.8% от гласовете на хората. Това сочи проучването на стартовите позиции на кандидатите, осъществено от агенция „Тренд“.
На второ място е двойката Гюров – Кандев с 24.6%.
Трети са кандидатите на „Възраждане“ Костадин Костадинов и Петър Волгин с 9.7%, а Радостин Василев има 4.6%
Това съобщи пред „Нова телевизия“ социологът Димитър Ганев от „Тренд“. Той посочи, че към момента структурата на вота се запазва сходна с тази от изборите на 16 април, а втори тур е сигурен.
„Това, което ме кара да смятам, че балотажът между Йотова и Гюров е сигурен, е, че когато гледаме разбивките, виждаме, че симпатизантите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са силно мобилизирани“, посочи Ганев.
Според него на очаквания втори тур активността вероятно ще бъде още по-ниска. Той обясни, че голяма част от симпатизантите, които вече нямат свой представител на балотажа, предпочитат да не гласуват – тенденция, която е силно изразена и при местни избори.
Малко над 2 млн. души, или 38% от пълнолетните български граждани, декларират, че със сигурност ще гласуват на 25 октомври. 20% все още се колебаят дали да гласуват, сочат данните. „Обикновено декларативната активност в проучването е малко по-висока от реалната“, уточни Ганев.
Проучване на „Тренд“ по поръчка на „24 часа“, посветено на обществените нагласи спрямо предстоящите президентски избори. Изследването е реализирано в периода между 26 септември и 2 октомври 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1003 души на възраст 18+.
Ганев обърна внимание, че подкрепата за Гюров е значително по-висока от самостоятелните проценти на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, което може да даде тласък на нова политическа инициатива от негова страна. Социологът припомни, че от президентски избори и преди са се раждали важни политически проекти.
За поведението на партийните електорати Ганев разкри, че половината от избирателите на ГЕРБ и ДПС заявяват, че няма да гласуват на първия тур. Общо от техните среди се очакват под 300 хиляди гласа, като те няма да се насочат монолитно към един кандидат и съответно няма да решат крайния изход от вота.
Той допълни, че има лека ерозия в подкрепата към „Прогресивна България“, която е около 4%. Според проучването формацията би получила 40.8% при бъдещи парламентарни избори.
На 4 октомври 2026 г. се навършиха 52 години от първата копка на „Хемус“. Повече от половин век за магистрала, която още не е завършена. Какъв великолепен паметник на управленска немощ.
Погледнете вестника. Строежът едва започва, но славата вече е раздадена. Вождът е направил първата копка — народът да ръкопляска. Инженерите ще мислят, работниците ще строят, гражданите ще плащат. Началникът ще обере овациите. За него церемонията вече е успех. Завършеният път може да почака.
Построените участъци са реални. Реален е и трудът на хората, които са ги изградили. Именно този труд партийното величие прибира в собствената си биография, сякаш бетонът е излязъл от джоба на вожда, а тунелите са прокопани с личната му лопата. Народът плаща строежа, после трябва да благодари, че са му върнали част от парите под формата на път.
Следват други управления — със собствените си обещания, срокове и оправдания. Всяко готово да наследи заслугите и крайно нежелаещо да наследи отговорността. При лентата всички са отпред. При сметката започват да се сочат един друг. Толкова началници се извървяха, а завършената магистрала още я чакаме.
52 години. Достатъчно време едно дете да порасне, да работи десетилетия и да има внуци. Цели човешки животи минават между първата копка и поредното обещание. Вестникът пожълтя, поколения се смениха, но тържественото самодоволство няма нито една пукнатина. То очевидно е направено по-здраво от настилката.
И след всичко това пак очакват благодарност. За нашите пари, за чуждия труд, за собственото си закъснение. Очакват да се възхищаваме на всеки нов участък, без да питаме защо останалите още липсват. Да приемаме изпълнението на обществено задължение като лична щедрост на поредния началник.
И ми идва да обявя награда от милион евро за един цял, напълно читав път — от началото до края, без кръпки, пропадания и вечния ремонт на ремонта. Толкова доверие оставиха след себе си: вече и читавият бордюр изглежда като повод за национално тържество.
С любов към БКП и сие: вашият талант да превръщате задълженията си в заслуги заслужава отделен паметник. Сложете го до незавършения път. Там поне ще има достатъчно място да изпишете всички обещания.
Не ви дължим възторг. Дължите ни резултат и отчет: кой е вземал решенията, колко е платено, какво е изпълнено и кой отговаря за провалените срокове. Поименно. С документи. До последното платено левче.
Важният въпрос след убийството на Илиян Филипов не е този за мутренските времена. А следният: колко силни са връзките между бизнес, власт и организирана престъпност? От Емилия Милчева.
„Чадърът“ при придобиването на собственост се трансформира в протекция за нейното запазване и умножаване – чрез обществени поръчки, концесии, административни решения и избирателно правосъдие.
След убийството с куршум между очите на 53-годишния Илиян Филипов, известен с мащабния си бизнес в автомобилния и жп транспорт, както и със строителните си фирми, прокуратурата издигна версията за черно тото – тоест, уреждане на мачове и свързани с това неуредени дългове от залози. А в предумишлено убийство е обвинен 51-годишният С.М., в чието криминално досие има присъди за убийство и грабеж. Слухове заплетоха и версия за любовен триъгълник – жена между двамата.
Филипов бе собственик на футболния клуб „Ботев“-Пловдив, чийто стадион бе построен от обединение от фирми, в което водещ партньор бе неговата ПИМК. В периода 2020-2024 държавата е отпуснала над 92 милиона лева (47 млн. евро) за строителството на стадиона, а към парите на данъкоплатците идват още над 10 милиона лева (5.11 млн. евро) от община Пловдив и клуба.
Подозренията за черно тото имат предистория. През октомври 2025 г. президентът на „Славия“ Венцеслав Стефанов обвини хора, близки до Филипов, в опит да подкупят футболисти за симулативна игра срещу „Ботев“.
Филипов отрече и обяви, че ще го съди за клевета, а впоследствие двамата си размениха обвинения и покани за полиграф. Но през юни т.г. прокуратурата отказва да образува досъдебно производство по сигнала за мача заради недостатъчни данни за престъпление.
След убийството на предприемача ще се наложи прокуратурата да се върне и към тези обвинения, а най-вероятно и към изчезнала пратка наркотици.
През март 2025 разследване за международен наркотрафик, двама изчезнали мъже и липсващи 160 килограма кокаин отвежда СДВР до офисите на ПИМК и „Некст Лоджистик“. Полицията проверява транспортни сделки и конкретни заявки. Филипов отрича отношение на компаниите си към престъплението и обяснява, че един от задържаните е техен бивш шофьор. Какво е установила проверката за тези сделки остава без публичен отговор.
Бизнес в прогрес при всички правителства
Почти четвърт век бизнес прогресът на групата на Филипов не спира при което и да е правителство. ПИМК се утвърждава в международните автомобилни превози още преди управлението на ГЕРБ и през 2008-2009 вече притежава 180 камиона. Но при управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов е особено печеливша. През 2015 навлиза в товарните железопътни превози, а през 2017 получава 27-годишна концесия на интермодалния терминал край Пловдив, през който се превозват товари от и към Турция – тя беше и единствен кандидат. Задълженията са да плаща фиксирана такса от 60 000 лева годишно (30.7 хиляди евро) плюс 10% от нетните приходи и ангажимент за инвестиции от 15.1 млн. лева (7.72 млн. евро).
Договорът за довършване на стадион „Христо Ботев“ той взе през 2020 година. При кабинета „Денков“ през 2023 „ПИМК Рейл Експрес“ стана първата частна компания с лиценз за пътнически железопътни превози.
Версията за нелегални залози поставя въпроса дали зад публичния бизнес е съществувал и друг – и какво са знаели за него институциите.
Наред с това Илиян Филипов е бил в съдружие 50:50 с обвинения за негов физически убиец във фирма, строяла жилищен комплекс в столичния квартал Драгалевци. Но С.М. е излязъл от дружеството и неговият дял преминава в ръцете на друг акционер.
Пловдивският кръг
Политическият център на новата власт идва от Пловдив. Премиерът Румен Радев е свързан с Пловдивския регион още от военната си кариера. В периода 1999-2009 служи в авиобаза „Граф Игнатиево“ – като заместник-командир, началник-щаб и командир, с прекъсване за обучение в САЩ.
Около Радев още в президентството се оформи кръг с ключови фигури от региона – Пламен Узунов, Николай Копринков, Иван Демерджиев, който беше министър на вътрешните работи в служебен кабинет. Днес Копринков е началник на кабинета на премиера и в Изпълнителния съвет на „Прогресивна България„, а Демерджиев съчетава поста на вътрешен министър с председателството на партийния Контролен съвет.
Вътрешният министър призна, че познава Филипов, но отрече да е представлявал юридически него или ПИМК. Макар че предоставянето на правни съвети е юридически възможно и без изрично упълномощаване за представителство пред съда.. Вицепремиерът Гълъб Донев заяви, че Филипов не е сред дарителите на „Прогресивна България“. Но и никой не очаква имената на големи бизнесмени да фигурират в списъка, представян в Сметната палата.
Както близостта, така и враждата в пловдивския бизнес са публично известни. През пролетта на 2025 г. Филипов публично обвини бившия си съдружник Иван Петлешков в натиск върху бизнеса му и влияние върху местната полиция и общината, а Петлешков отхвърли обвиненията.
Междувременно на 4 октомври Юлиян Янков-Картофа внезапно се предаде на гръцките власти и чрез адвоката си повтори обвинението, че кандидатът за вицепрезидент и бивш главен секретар на МВР Георги Кандев му е поискал половината бизнес. Кандев отхвърли твърденията като измислени. А самото МВР обяви, че Картофа е задържан след сигнал до гръцките власти. Янков е привлечен като обвиняем заради присвояване на превозни средства и незаконни схеми със средства за пътна помощ. Новият скандал може да заглуши въпросите след разстрела на Филипов, без да даде отговор на нито един от тях.
Разкритите след смъртта на Илиян Филипов съдружия и политически контакти поставят въпроса за условията, при които е постигнат успехът на бизнеса му. Те не доказват политически мотив за убийството. Но заслужават проверка, която в никакъв случай не приключва със заключение кой е стрелял. Властта се похвали, че е задържала стрелеца за 24 часа, но тази бързина не отменя въпроси за бездействието преди това, свързани със съмнения за нелегален трафик и залози за уредени мачове, ако следствието се ограничи до тези версии.
Това вероятно е крайно непопулярно мнение и от двете страни на границата, но именно затова си струва да бъде казано.
Както в България, така и в Северна Македония голяма част от обществото трудно разграничава средновековната история от много по-късната идея за националната държава и нейната политическа реализация през XIX–XX век.
Оттук идва и неспособността да се приеме нещо напълно нормално от историческа гледна точка: две днешни национални държави могат да споделят обща история, възникнала столетия преди самите те да се оформят като отделни национални държави.
Средновековните владетели, държави и общности не могат механично да бъдат разпределяни между съвременни национални идентичности така, сякаш днешните граници, нации и политически категории са съществували и през X или XI век.
Ако искаме действително да продължим напред като част от общността на европейските народи, ще трябва да извървим и този път — на преодоляване на националистическите митове и претенции.
Това означава България да се откаже от претенциите си към Македония, изграждани около езика и идентичността, но и Северна Македония да се освободи от също толкова анахроничните и понякога откровено комични опити част от националния ѝ разказ да бъде изведен непосредствено от антична Македония, както и от опитите да присвоява общо или спорно историческо наследство като част от собствен ексклузивен исторически разказ.
Историята не става по-бедна, когато престанем да я притежаваме. Напротив — тогава за първи път можем да я разберем.
Истинският анахронизъм днес е да продължаваме да мислим, че националната държава има нужда от историческа изключителност, етническа чистота и монопол върху миналото, за да бъде легитимна. Това е политически език на XIX век, пренесен механично в XXI.
Европа няма бъдеще като сбор от народи, които непрекъснато доказват кой е бил „пръв“, „по-древен“ и „по-истински“. Има бъдеще само ако приемем, че зрелостта на една нация се измерва не с количеството митове, които е успяла да наложи, а със способността ѝ да живее спокойно и без тях.
P.S. Сбогуването с националистическия романтизъм означава и да познаваме собствената си история в нейната пълнота, а не само онази част, която ни кара да се чувстваме горди. Това включва и престъпленията, извършвани от български войски и власти, насилието на едни части на обществото срещу други, окупациите, репресиите, Възродителния процес, дискриминацията на малцинства и всички други неудобни страници от миналото ни. Признаването им не е „очерняне на България“ и не ни прави по-малко българи. Тъкмо обратното — способността да понесем цялата истина за собственото си минало, без да я оправдаваме и без да я прикриваме, е белег за зряло общество. Национализмът има нужда от невинни нации и вечни врагове. Историята няма.
