Патриоти за мъртвите – страхливци за живите

Два кораба потънаха край България, а на повърхността изплува фактът, че пак не знаем какво е станало. Докато институциите внимателно подбират условното наклонение и каканижат с „да биха били…, щяхме и ние…“, миналото напомня, че руските следи у нас не са нито нови, нито малко. От Емилия Милчева.

Лесно е да показваш патриотизъм, който не изисква особена политическа смелост, тъй като е свързан с миналото. Трудно е да отстояваш българското национално достойнство в настоящето, когато това означава да назовеш агресор и да заемеш позиция, която струва повече от всички патриотични речи.

Само за четири дни българските управляващи се придвижиха от единия полюс до другия. Демонстрираха смелост пред историята с пренасянето на тленните останки на цар Самуил в днешна България и се свиха смълчани и предпазливи пред заплахата, ударила два кораба в изключителната икономическа зона в Черно море.

Бившият президент Румен Радев, овладял изпълнителната власт със своята „Прогресивна България“, наложи комбинацията от патриотична реторика и снишаване пред Русия още в първите месеци на управлението си.

Самуил е мъртъв повече от хилядолетие, но властта е готова да защитава неговите царски достойнства и да се перчи пред Скопие. Съпротивата му срещу една империя е повод за национална гордост днес, но днешната заплаха от друга имперска сила не среща Самуиловата решителност. 

Управляващите, подкрепени от лидера на ГЕРБ Борисов, не назоваха Русия като заплаха за сигурността ни, макар че ЕС и НАТО – съюзите, към които принадлежим, отдавна я определиха по този начин. На Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), свикан неохотно от президентката Илияна Йотова, Радев и назначените от него министри и шефове на служби не събраха смелост да посочат извършителя на атаките. Избегнаха го и при взривовете, избухнали преди около месец в склад – собственост на оръжейната фирма ЕМКО и Емилиян Гебрев.

Руският интерес към българската оръжейна индустрия не е новина. Още през 2021 г. българската прокуратура посочи шестима руски граждани, свързани с военното разузнаване ГРУ, като заподозрени за четири взрива в оръжейни складове. 

Но през 2026-та КСНС настоя да бъдат събрани доказателства, за да бъде установен извършителят на атаките с дронове срещу двата кораба в Черно море, а премиерът увери, че няма непосредствена заплахаза националната сигурност. Допусна, че логиката сочи Русия, но без доказателства не може да я обвини. Така България остана без отговор кой е атакувал корабите, но с уверението, че няма от какво непосредствено да се страхува. 

Когато говорим за национална сигурност, ние не можем да работим с хипотези, 

заяви Радев. И е прав, че за установяването на извършителя на конкретно нападение са необходими доказателства. 

Украинският президент Володимир Зеленски обаче заяви още на 6 октомври, че украинските военноморски сили са се свързали с българските си колеги и след уточняване на информацията е установено, че става въпрос за комбинирана руска атака с морски и въздушни дронове. 

Радев отрече такава комуникация, позовавайки се на докладите на министъра на отбраната и службите пред КСНС. Ден по-късно обаче външната ни министърка Велислава Петрова-Чамова заяви, че българските служби поддържат постоянен контакт с украинските си колеги, но няма потвърждение от българска страна за руска атака.

Така остава неизяснено не само кой е изпратил дроновете, но и каква информация е обменена между София и Киев. И защо при толкова категорично твърдение на Зеленски българските власти не са изяснили публично противоречието.

Но едно е да не си сигурен кой е изпратил дроновете, друго е да избягваш оценката за държавата, която води война в Черно море и чиито действия застрашават сигурността на региона. За първото е нужно разследване, но за второто България разполага с достатъчно факти, както и с оценките на съюзниците си. 

Вместо да постави пред Москва въпроса за рисковете, които руската война създава за гражданското корабоплаване, и да използва наличните дипломатически инструменти, КСНС поиска от ЕС и НАТО засилване на мерките за сигурност в Черно море. 

По предложение на Радев Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) е изразила готовност безвъзмездно да изследва останките на потъналия кораб за следи от дронове.

Но същността на онова, което Йотова огласи след заседанието на КСНС, беше призивът за дипломатически усилия за прекратяване на войната в Украйна и за постигане на мир. Призивът за мир обаче не казва кой e започнал агресията и кой трябва да я прекрати. Така Русия и Украйна се оказват поставени на една плоскост, което се прави не за първи път, а въпросът за отговорността се заменя с пожелание за прекратяване на военните действия.

Избирателният суверенитет

Националното достойнство има различна цена според това срещу кого трябва да бъде отстоявано. Пред Скопие България говори от позицията на историческата правота, пред Москва предпочита дипломацията на васал и оставя на съюзниците да назовават заплахите. 

Атаките край България и Румъния ще бъдат обсъдени на Европейския съвет на 15 и 16 октомври като част от ескалацията на руските хибридни действия. Това потвърждава говорител на Европейския съвет пред Клуб Z.

Властта мобилизира армията, Православната църква и институциите, за да посрещне с невиждани държавни почести останките на средновековен цар – символ на българската държавност. Самуил, воювал почти непрекъснато с Византия, беше представен като образец на държавническа доблест и съпротива срещу чуждото господство. Двойки изтребители МиГ-29 и F-16 ескортираха военнотранспортния „Спартан“ с останките му, прозвучаха 21 артилерийски салюта, а премиерът Радев говори за национално единство.

Днес ние посрещаме неговия дух, неговата непримиримост, неговата безпределна вяра в Отечеството и завета му да пазим България.

На площад „Княз Александър I“ на 3 октомври обаче посрещачите бяха значително по-малко от 25-те хиляди, дошли заради DARA. Въпреки осигуреното от БДЖ безплатно пътуване до София церемонията не предизвика очакваното масово въодушевление. Държавата беше вложила повече усилия в организирането на патриотичния спектакъл, но сякаш гражданите не показаха реципрочно желание да участват в него.

Няколко дни след тържественото посрещане на останките на Самуил България се оказа изправена пред съвсем различен тест за държавност. Сирия поиска обяснение защо е прекратено издирването на моряците, девет от които са сирийски граждани, от потъналия за три минути ALFA WATAN. 

България вече обяви, че то няма да бъде подновено, нито ще бъде извършен подводен оглед на останките. Последното означава, че ще се разчита на ΕΜSA да търси следи от дронове. Но Дамаск настоява за независимо разследване и изясняване на обстоятелствата около прекратената спасителна операция.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган постави въпроса за сигурността на гражданското корабоплаване в Черно море директнопред Владимир Путин. Анкара поддържа отношения и с Москва, и с Киев, но това не ѝ пречи да разговаря с руския президент за рисковете от войната.

Атаките срещу търговски кораби застрашават износа на Украйна, оскъпяват транспорта и застраховките и създават рискове за пристанищата и търговията на черноморските държави, особено на Турция, която контролира достъпа до Черно море през Босфора и Дарданелите. 

Суверенитетът обаче не е само правото да вземаш самостоятелни решения, а и способността да ги отстояваш пред по-силните от теб. Той не се измерва с непрекъснатите уверения на Радев и подчинените му, че България води „независима външна политика“, когато в действителност следва линията на Москва, прикривайки я зад апели за мир и дипломатическо уреждане на конфликта. 

Всъщност дори не я прикрива особено.

През 2022 г. България изгони 70 руски дипломатически служители, след като службите ги идентифицираха като работили срещу националните ѝ интереси. Решението предизвика остра реакция от Москва, но показа, че София разполага с дипломатически инструменти, когато реши да ги ползва. 

В представите на Радев независимата външна политика се проявява най-вече като право да не се съгласяваш с Брюксел. Спрямо Русия обаче тази независимост омеква. 

Получава се особен вид суверенитет. България държи да не ѝ диктуват от Брюксел, но си налага ограничения, когато трябва да възрази на Москва. И колкото по-често властта говори за независимост, толкова по-видима става границата, отвъд която не смее да я упражни.

Иво Христов закрива комисията за досиетата, без да съкращава служителите ѝ

Свободна точка

Служителите на Комисията по досиетата няма да бъдат съкратени, а ще преминат на работа към Държавна агенция „Архиви“. Освен това ще бъде създадена допълнителна експертна комисия, която ще бъде „помощен орган“ към председателя на агенция „Архиви“.

Това става ясно от проектозакона за закриване на Комисията по досиетата, публикуван в четвъртък. По-рано вицепремиерът Иво Христов оправда закриването с нуждата от пестене на разходи и оптимизиране на администрацията. Именно на Христов е възложено закриването.

Финансовият министър Гълъб Донев също даде такъв аргумент, като посочи „огромния разход за персонал“ на комисията. Мярката беше включена като част от закона за държавния бюджет за 2026 г.

Какво се предлага

Но сега става ясно, че администрацията на комисията няма да бъде значително свита. Служителите ѝ няма да бъдат съкратени, а ще бъдат прехвърлени в агенция „Архиви“. Ще бъдат намалени единствено ръководните длъжности.

„Предвижда се служебните правоотношения със служителите на Комисията да преминат към Държавна агенция „Архиви“, пише в мотивите към законопроекта.

„С това се постига закрила на служителите при трансформиране на администрацията, от една страна, а от друга, се запазват и използват натрупаните от тях професионален опит, компетентност и квалификация“, пише още там.

Законопроектът беше публикуван за обществено обсъждане в четвъртък. От него става ясно още, че за да бъде закрита съществуващата комисия, ще бъде създадена отделна „ликвидационна комисия“. Тя ще работи за срок от 3 месеца.

Отделно от това ще бъде създаден и друг постоянен допълнителен орган. Това ще е „помощен орган към председателя на Държавна агенция „Архиви“. Той ще се нарича Централна експертна комисия за обявяване на принадлежност на български граждани към органите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия.

На този фон в законопроекта е записано, че целта на промените е да „се избегне припокриване на дейности на няколко органа и ангажиране на допълнителни административни и финансови ресурси“.

Какво правеше комисията

Досега Комисията по досиетата беше органът, който отваря архивите на комунистическата Държавна сигурност (ДС) и обявява кои публични фигури са били свързани с репресивните служби на режима преди 1989 г.

Правителството на Румен Радев обяви намеренията си да я закрие през пролетта. Иво Христов каза, че комисията е „отдавна изчерпала се структура“. 

Още тогава експерти казаха, че това „обслужва ченгеджийската машина и властта в сянка“. 

Кой ще ръководи проверките на досиетата

Комисията по досиетата е една от 9-те държавни институции, чиито деветима членове се избират пряко от Народното събрание за срок от 6 години. Законът изисква при определянето на състава нито една политическа партия или коалиция да не може да има мнозинство, гарантирайки по този начин политическа неутралност.

Но промените сега означават, че начело на тази дейност вече ще бъде човек, назначен от правителството. Това ще бъде председателят на Държавна агенция „Архиви“, който се определя от Министерския съвет.

Предложението за закриването на комисията по досиетата дойде само ден след като стана ясно, че Александър Маринов става съветник на финансовия министър Гълъб Донев. Маринов е разкрит като съдържател на явочна квартира на ДС, пише desebg.com. Той е вербуван от Софийско градско управление на МВР-ДС през 1983 г. 

Принадлежността му към ДС е установена и разкрита от Комисията по досиетата още през 2007 г. при проверката на народните представители.

И бащата на вицепремиера Иво Христов е офицер от разузнаването под дипломатическо прикритие по времето на социализма.

Йотова искала промени в декларацията на ООН за Украйна, редакции не били възможни

Илияна Йотова имала забележки към съвместното изявление на 51 държави в ООН в подкрепа на Украйна и срещу руската агресия, но текстът не е можел да бъде редактиран. Това съобщи министърът на външните работи Велислава Петрова по време на парламентарния контрол.

Повод за обясненията ѝ беше въпрос на депутата от „Демократична България“ Надежда Йорданова за присъединяването на България към изявлението, представено на 23 септември преди заседание на Съвета за сигурност на ООН от върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас.

По това време Йотова оглавяваше българската делегация в рамките на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН.

Още: Какви сделки ще се случат и ще прелеят ли гласове за президентския вот след ударените кораби в Черно море: Сблъсък между подкрепящи Йотова и Гюров

България подкрепила изявлението в името на европейското единство

Петрова обясни, че България се е присъединила към текста заради принципните позиции в защита на международното право и призивите за мир и прекратяване на военните действия. Според нея решението е било и израз на подкрепа за европейското единство.

Изявлението е направено от името на Украйна, ЕС, държавите членки и други страни. То обаче не представлява официален документ на Съвета за сигурност или на Общото събрание на ООН, а е било представено пред медиите от Кая Калас и двама министри.

Поради този си характер текстът не е преминал през формална процедура за договаряне и съгласуване. Той е бил изпратен на държавите чрез постоянните им представителства и мисиите им в ООН, като всяка страна е трябвало самостоятелно да реши дали да се присъедини.

Още: Становището на КСНС е невалидно – да или не? Говори доц. Наталия Киселова (ВИДЕО)

При запознаването с документа Йотова е поискала да бъдат направени бележки, насочени към засилване на ролята на ЕС и на европейското предложение за мирно споразумение. Редакции обаче не са били възможни, обясни външният министър.

Позицията на България била представена от Йотова

Петрова подчерта, че националната позиция на България е била представена отделно и в пълнота от президента в изказването ѝ пред Общото събрание на ООН.

Според министъра фактът, че общото изявление не е включвало всички елементи, които българската страна е искала да бъдат подчертани, не означава, че има противоречие между позициите. По думите ѝ исканите допълнения са намерили място в националното изказване на Йотова.

Още: Парламентът се събира извънредно заради помилването на Петричкия Ескобар

Петрова отбеляза още, че подобни изявления се правят редовно в рамките на многостранни формати както в ООН, така и в Европейския съюз.

В отговор Надежда Йорданова възрази, че една държава не може да има две различни позиции по толкова важен въпрос. Тя определи случилото се като недостойно поведение.

САЩ: екзекуция чрез разстрел ще се излъчи на живо

Мина Киркова (редактор)

Министерството на отбраната на САЩ планира публична екзекуция чрез разстрел, която да бъде излъчена на живо. Осъденият Нидал Хасан уби 13 войници във „Форт Худ“ през 2009 г. Решението предизвика критики.

Министерството на отбраната на САЩ планира да изпълни публично смъртна присъда в началото на декември. Разстрелът на осъден на смърт ще бъде излъчен на живо.

Американският министър на отбраната Пийт Хегсет вече беше заявил, че одобрената от президента Доналд Тръмп екзекуция на бивш психиатър от американската армия ще се състои публично. Тя е насрочена за 3 декември във военната база „Форт Худ“ в Тексас. 

През 2009 г. Нидал Хасан откри огън по войници там и уби 13 души. Още 32 души бяха ранени. След това нападателят заяви, че е отмъстил за войните на САЩ в мюсюлманския свят. Бившият военен психиатър беше осъден на смърт от военен съд през 2013 г.

Ако екзекуцията наистина се състои, според американските медии това ще бъде първата военна екзекуция в САЩ от повече от 60 години насам. Решението да се излъчи на живо е „безпрецедентно в съвременната история“ и „се намира на неясна правна територия“, заяви Джон Милс, адвокат, който работи с осъдени на смърт затворници.

Дебатът за смъртното наказание в САЩ отново се разпали

Тръмп одобри екзекуцията съвсем наскоро – само няколко дни след като в щата Тенеси се провали опит за изпълнение на смъртно наказание. На осъдената за убийство Криста Пайк бяха инжектирани две дози от препарата пентобарбитал, но тя оцеля. Случаят поднови дебата относно смъртното наказание в САЩ.

Публичните екзекуции чрез разстрел са били използвани в САЩ по време на Американската гражданска война през 19-ти век като средство за възпиране. Последната екзекуция, извършена от екзекуционен отряд на американската армия, се е състояла през 1945 г. Последната публична екзекуция в САЩ е била през 1936 г. – тогава в щата Кентъки мъж беше обесен пред хиляди хора.

Критики срещу решението

Ако САЩ наистина отново извършат публична екзекуция, това би ги поставило до държави, чиито практики те осъждат в други случаи. Според данни на правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ през изминалата година са били извършени най-малко 17 публични екзекуции: шест в Афганистан и единадесет в Иран.

Сенаторът от Демократическата партия Крис Мърфи заяви пред Си Ен Ен, че излъчването на живо е „отвратително“ и напомня на екзекуциите, извършвани от групировката „Ислямска държава“.

Алонсо Лънсфорд, бивш сержант от американската армия, който беше прострелян седем пъти по време на нападението във „Форт Худ“, заяви пред британската обществена медия Би Би Си, че подкрепя екзекуцията чрез разстрел като метод, „подходящ“ за стореното. Той не смята, че всеки трябва да има възможност да гледа екзекуцията на живо, тъй като се притеснява от посланието, което то изпраща към по-младите хора, но казва, че е важно на засегнатите от стрелбата да се даде тази възможност.

Радев & Ко. разиграват срамен спектакъл

Evgeni Kanev

В морето от комични изяви на неспирните борци за земен и морски мир, управляващи нашата държава днес – изплува една изненадваща новина: тайно посещение на шефа на кабинета на Зеленски – Кирило Буданов.

Изненада – предвид “любезното” отношение на Радев към изявлението на Зеленски за обмяна на информация с нашите служби, че Украйна няма отношение към потопения кораб.

Посещението на Буданов е преди негово пътуване до САЩ за среща с бизнесмените в ролята на дипломати – Виткоф и Кушнер.

Знае се, че Украйна е под огромен натиск от Тръмп да сдаде Донбас като условие за сключване на мир – Кушнер дори си позволи да обвини Зеленски, че “пречи на мирА”. А реално – на неговите бизнес сделки с Путин.

В тази игра – с която вероятно се свързва посещението на Буданов у нас – се намеси и сделката за Лукойл. Тя странно бе договорена още през зимата в полза на американския фонд Carlyle, но забуксува в “коридорите” на Вашингтон. Такова буксуване не е типично за американската администрация и много по-вероятна причина е желанието на Тръмп да се облажи и от тази сделка – която е била добре пакетирана от Путин като подарък срещу Донбас.

Знае се със сигурност, че темата “Лукойл” е присъствала на срещите на бизнес дуета в Кремъл. И затова появата на нов купувач – американския милиардер Тод Боели – заедно с купувачи, близки до Тръмп от Близкия Изток – не е изненада.

Твърде възможно е и да става дума за т.н. “паркиране” на активите на Лукойл уж като продажба, която да бъде реверсирана обратно към Русия след войната. За това говорят добрите отношения между Боели и Роман Абрамович – сред най-близките до Путин олигарси – изградени при продажбата на неговата собственост ФК Челси на… Боели.

Защо може това да е маскирана продажба? Защото в момента Лукойл – особено в Бургас – е златна кокошка на Путин за неговата война и е близо до ума, че Путин не би я продал на кого да е. Но би взел 20 милиарда – цената – ако Лукойл продължава да пълни касичката на войната.

У нас Радев & Ко. разиграват срамен спектакъл, където за пореден път защитата на руските интереси се представя като защита на … българските интереси. Те се дефинират като … рафинерията да работи – без да се уточнява в чия полза.

Схемата е проста, но укривана за електората като “най-ниските цени на колонка” в Европа.

Ето я с конкретен пример – ако цената на доставка до рафинерията е 100 евро/барел по себестойност, а на колонка 200 евро – как се разпределя маржа след приспадане на производствените разходи от (примерно) 20 евро. С други думи – как се разпределя маржа от 80 евро/ барел между вносителя (Литаксо – Лукойл), рафинерията и търговеца на едро (пак Лукойл), търговците на дребно и … държавата, т.е нас?

Ами хората на Радев се издадоха – уж да успокоят, че рафинерията работила на много нисък марж, а стана ясно, че лъвският пай от маржа остава у вносителя и по-малко за търговеца на едро – а оттам пътува за Кремъл.

А българската държава плаща за тази схема като не може да си прибере данък печалба и като осигурява най-ниския акциз в Европа уж като грижа за потребителите, а всъщност – за Лукойл. И затова цените на горивата започнаха да растат най-бързо в Европа, след като бе сменен особеният управител, а оперативният контрол върнат на руснаците.

Та да се върна на Буданов.

Вероятно целта на посещението е Буданов да се осведоми за визията на Радев за сделка за Лукойл-Бургас, която да не попадне в готвената схема на продажба – като част от готвено предложение на Украйна (и вероятно Европа) към Тръмп.

Дано не се заблуждава, че говори със суверенен премиер.

Тя продължава, аз спирам.

Venelina Popova

Започна срещата с Илияна Йотова в операта. Залата е пълна, почти не се виждат физиономии под 50-60 г.възраст. Почна се, разбира се, с фолклор – ансамбъл „Загорче“. Не е странно, че имам усещането за дежавю.

Първи на сцената от свитата на Йотова излезе вицепремиера А. Пулев; „Йотова е еманация на силната жена в пэлитиката“.

Ха, ха, ха с Радев, докато били в президентството, били „опозиция на корупцията“. А Вълчев имал държавническо мислене, ти да видиш, откога?

Вълчев се отнесе – почна от опожаряването на Стара Загора, мина през намаляването на града с 30 хиляди души, похвали кичозният надпис пред Общината и завърши, разбира се със стих – пак за Стара Загора.

Йотова: опонентите им ругали и притискали членовете на Инициативния й комитет – как, бе жена? С какъв инструментариум като са в опозиция?

Продължава с дългата си политическа кариера. Но нито дума кой и предостави тази възможност.

Ако искаш да си добър политик, трябва да имаш опитност, да познаваш лостовете на тази политика, за да ги прилагаш – видяхме как за тези няколко месеца ги приложи!

Ох, чува се похъркване зад гърба ми….скука.

Благодари на БСП – научили я да чува хората, плахи ръкопляскания. Продължи с партията на Радев – аплаузи. Наследство – сметките не били верни при влизането ни в еврозонана. Щяло да им е труднэ на прогресистите – схеми, корупция – тръгнеш ли да разплиташ мрежите, ще имаш трудности.

Но с Радев, който бил човек на честта, щели да се справят…видяхме как го правят досега – с нови 5 млр. евро дълг, за да си увеличаваг Радев и прогресистите заплатите. В същото време сме на последно място по доходи и пенсии в ЕС.

Тя продължава, аз спирам.

Няма „номинации“ за Нобел

Manol Peykov

Бих искал да кажа няколко думи по повод разразилата се в социалните мрежи през пoследните дни мини-истерия около „номинацията“ на Georgi Gospodinov за Нобел.

Първо – няма „номинации“ за Нобел. Доколкото изобщо ги има, те са вътрешни (за членовете на Шведската академия) и се разсекретяват цели 50 години по-късно.

И второ – в нашумялата през последните дни статия във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ не се казва че Георги Господинов (или някой от другите шестима) е „номиниран“.

Това, което се твърди в статията е, че е „достоен“ за Нобелова награда. Което всъщност – за мен лично, като негов читател и издател – означава п о в е ч е.

Днес във Франкфурт имах среща с издателя на Георги Господинов в Швеция, моя отдавнашен приятел Ола Валин от издателство „Ерзац“.

Преди той да посегне към книгите на Господинов („Времеубежище“ през 2024-а, „Градинарят и смъртта“ през 2025-а и „Физика на тъгата“ преди броени месеци; малко след това – и „Остайница“ на Рене Карабаш), в Швеция не беше издавана книга от български автор повече от 50 години (!!), някъде от началото на 1970-те.

Едно от нещата, които обсъдихме днес, е че в историята на Нобеловата награда за литература има един-единствен случай, при който наградата е дадена на автор (драматургът Харолд Пинтър), който е нямал н и т о една издадена книга на шведски език (но пък е имал преведени на шведски доста пиеси).

Шведската академия, ми казва Ола, ни най-малко не се интересува от популярността на даден автор зад граница (включително в собствената му страна); вълнува ги единствено рецепцията на въпросния автор в самата Швеция.

Даде за пример Нобеловата награда на Херта Мюлер от 2009 г., която – по негови думи – силно е изненадала огромното мнозинство немски литературни критици, отчасти поради сравнително ограничената й популярност (по това време) в Германия. В същото това време, обаче, Мюлер е била един от най-четените автори в Швеция няколко години подред.

Заедно с Ола на българския щанд ми гостува и директора на престижния Гьотеборгски панаир на книгата Йохан Колен. Разговаряхме повече от 40 минути (което за тукашните стандарти, при които човек провежда между 10 и 15 срещи дневно, си е доста).

Той ми разказа за тазгодишното гостуване на Георги на Панаира в Гьотеборг – и за изключително сериозното внимание към него както от публиката, така и от литературната критика.

Сподели също, че като част от книжното изложение е имало събиране на дипломатическия корпус – където Георги Господинов е бил поканен да изнесе специално обръщение. „Няколко от дипломатите останаха толкова впечатлени, че дойдоха при мен след събитието, за да поискат копие от речта на Георги“, додаде Йохан.

Ола пък добави, че се очаква идните дни речта на Георги да бъде публикувана в един от водещите шведски вестници (панаира в Гьотеборг се проведе в края на септември). „Едва през последните няколко месеца в шведската литературна преса започнаха да се появяват статии, които поставят Господинов рамо до рамо с най-големите писатели на нашето време“, отбеляза той.

След като Ола и Йохан си тръгнаха се замислих за това колко дълго време отне на Георги да пробие на чуждестранната сцена (над 15 години – на което съм пряк свидетел) – при пълно отсъствие (по онова време) на български литературни агентства и постоянни сътресения в националната ни програма за финансиране на литературни преводи на чужди езици.

Припомних си и всички разправии, обяснения и битки с Министерството на културата около финансирането на български автори зад граница, в които съм участвал лично през последните години. И за тоталната непредсказуемост на всяка новообявена програма, в която отново и отново се повтарят стари грешки, които сме си мислили, че отдавна сме обговорили и преодолели.

Замислих се и за дългогодишната липса на финансиране – както и за факта, че тя до голяма степен е отговорна за липсата на достатъчно преводи на български автори в чужбина през първите две десетилетия на 21 век. И за уебсайта на Национален фонд култура, предназначен за чужди издатели, в който информацията ча-а-а-ак до м и н а л а т а година беше единствено и с а м о на български език – и не беше възможно да попълниш нито думичка от кандидатурата си, ако не разполагаш с кирилска клавиатура.

Сетих се също така за дългогодишното отсъствие на български щанд от панаирите във Франкфурт, Лондон и Болоня – трите абсолютно з а д ъ л ж и т е л н и книжни изложения за всяка уважаваща себе си страна в Европа. Както и за поне пет години след това, през които разполагахме с кух, празен щанд за десетки хиляди евро, платени от държавата в последния възможен момент след дълги разправии – щанд, предизвикващ повече срам, отколкото гордост.

Накрая в ума ми се материализираха и невъзможните образи на шепата мечтатели – чийто брой, слава Богу, лека-полека нараства от година на година – които искрено вярват в настоящето и бъдещето на българската литература и работят неуморно за нейното добруване, самочувствие и международна видимост.

Всичко това ме наведе на няколко важни извода.

Първият е, че без значение колко талантлив е един автор, той няма как да получи международно признание (камо ли Нобел!) в условията на културна изолация.

Вторият – че (без това ни най-малко да отнема от изключителността на Георги и неговото творчество!) Нобелът твърде рядко е резултат единствено и само на наличието на самороден талант-гръмовержец и далеч по-често – на създадената адекватна обществена и културна инфраструктура за р а з ц ъ ф в а н е на творчеството, както и подходящи условия и контекст за с п о д е л я н е т о му с околния свят.

Третият извод (който е пряк резултат от първите два) е че би било далеч по-добре ако гледахме на литературния Нобел не просто като начин да почешем националното си его (че, видите ли, и у нас има хора с акъл и талант, които възправят ръст над сивата маса и определят пътищата и посоките на този свят) – а като признание, че сме създали подходящите о б щ е с т в е н и условия този талант да разцъфне и да даде плодове, които да бъдат в и д и м и далеч отвъд пределите на малката ни страна.

Постигнем ли това – Нобелът ще е само на ръка разстояние. Макар че тогава едва ли ще ни е толкова важен.

Защото личното ни съучастие в преследването на смисъла – като нация, народ, културна и езикова общност, която п о д к р е п я своите големи умове и инвестира в тях – е не само по-в а ж н о, но и значително по-удовлетворително от кое да е потупване по рамото, пък било то и от самия Нобелов комитет.

Борисов нареди ГЕРБ до Радев и „спаси“ становище за атакуваните кораби

Катерина Василева

Бойко Борисов казва, че най-много от всички настоява Русия да се посочи като агресор заради атаката срещу кораби в българската зона на Черно море. Но точно с неговия глас беше прието становището на управляващите за тази атака, което не посочва Москва.

ГЕРБ се оплете в позицията си, след като два кораба бяха ударени с дронове в българската икономическа зона на Черно море.

Във вторник партията разкритикува премиера Румен Радев и президентката Илияна Йотова за това, че не осъждат Русия и че реакцията им е „мекушава“.

Но в сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подкрепи становището на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), което също не обвинява Москва. Така той застана до Йотова и управляващите от „Прогресивна България“ (ПБ).

Становището осъди атаката като „грубо нарушение на международното морско право“ и поиска незабавна проверка „за установяване на извършителите на ударите“. В него се говори за „войната на Русия срещу Украйна“, но не се посочва извършител на сегашните атаки.

Борисов не само подкрепи това становище от името на ГЕРБ. Неговият глас е бил решаващ, за да има необходимото мнозинство за приемане на позиция.

Николай Денков от „Продължаваме промяната“ (ПП), Ивайло Мирчев от „Демократична България“ (ДБ) и Станислав Анастасов от ДПС гласуваха против становището. „Възраждане“ също беше против, но лидерът ѝ Костадин Костадинов си тръгна по-рано от заседанието и по информация на Свободна точка гласът му не е бил зачетен.

В подкрепа на становището гласуваха само двама представители на парламентарни партии – Петър Витанов от „Прогресивна България“ и Бойко Борисов от ГЕРБ. Именно гласът на Борисов направи възможно приемането на становището.

https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww

След КСНС депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев постави под въпрос валидността на становището, което партията му подкрепи. Причината е, че финансовият министър Гълъб Донев отсъстваше от заседанието. Там беше заместничката му Людмила Петкова, но според правилника на КСНС редовните му членове трябва да присъстват лично.

Междувременно в четвъртък Борисов заговори как той най-много е настоявал Русия да се заклейми като агресор и обвини Радев и Йотова, че са търсили „най-свенливия текст“ за становището.

Критиките на ГЕРБ

Във вторник стана известно, че два кораба са били атакувани с дронове в български води в Черно море. Единият потъна и екипажът му не е оцелял. Украйна каза, че зад ударите стои Русия, а Москва – че корабите не са били сред целите ѝ.

Радев първоначално каза, че това е „абсолютно недопустима атака“, но не посочи отговорна страна. По-късно той каза, че резултатът от анализа „логично погледнато е в полза на Русия“. Йотова се забави с отговора си и също не посочи Русия.

ГЕРБ беше сред партиите, които разкритикуваха тази реакция на премиера и президента. Депутатът от ГЕРБ и бивш външен и вътрешен министър Даниел Митов я описа като „мекушава“.

„Кораби, които по предварителна информация са били натоварени с украинско зърно, е ясно от кого са атакувани. Министър-председателят днес се провали в това да назове ясно отговорните за този инцидент“, каза той и добави:

„Когато се отнасяш добронамерено към агресора Русия, създаваш впечатление, че всяко навлизане на руските интереси по-дълбоко в собственото ти пространство ще срещне мека или никаква реакция.“

„Докато президент и премиер се държат като хипита в Уудсток и се правят, че войната не ги засяга, тя за съжаление ескалира“, каза и експертът по отбрана и национална сигурност в ГЕРБ Христо Гаджев.

Ден по-късно техният лидер Бойко Борисов подкрепи позицията на Радев и Йотова, която не посочва Русия.

Кой участва в Консултативния съвет

КСНС е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност. Начело стои българският президент – в случая това е Йотова. Членове са:

• председателката на парламента Михаела Доцова от ПБ;
• премиерът Румен Радев;
• министърът на отбраната Димитър Стоянов;
• вътрешният министър Иван Демерджиев;
• външната министърка Велислава Петрова;
• министърът на финансите Гълъб Донев;
• председателите на ДАНС и Държавната агенция „Разузнаване“;
• началникът на отбраната и секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет;
• по един представител от всяка парламентарна група, които са шест на брой.

Това прави 16 членове. От тях 10 са от един отбор – Румен Радев и представители на неговото управление.

Според вътрешния правилник за работата на КСНС, в края на заседанието президентът предлага обобщено становище по темата и предложения към държавните институции. Те „се приемат с мнозинство 3/4 от присъстващите членове“. В случая трябват 12 гласа.

Йотова свика КСНС за атакуваните кораби и той се събра в сряда. Само ден след острите си критики към Йотова и Радев, ГЕРБ допринесе за нужното мнозинство, за да има позиция на съвета.

Как Борисов подкрепи управляващите

В становището на КСНС пише, че „войната на Русия срещу Украйна е довела до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море“. Нямаше конкретни обвинения за атаката, липсваше и нова информация.

Зад това становище застанаха управляващите от ПБ, хора на ключови постове, назначени от тях, както и Борисов.

В четвъртък той каза, че е подкрепил становището, „за да успокоим хората“. Добави, че това е „пожелателен документ“, с който партиите да покажат, че „има едно единство“. Борисов разкритикува останалите партии, че вместо това са използвали случая за предизборна кампания.

Той обаче отправи критика и към самото становище, като каза, че текстът му е „свенлив“.

„Най-острото изказване и настояване беше моето. Казах на службите: „Вие сте много свенливи, за всички е ясно, че това, което виждаме, трябва да е агресия на Русия“. Настоявах да се напише, че агресорът е Русия“, каза Борисов.

Борисов беше и физически до представителите на управляващите. На снимката от КСНС преди заседанието той застана до председателката на парламента Михаела Доцова.

Способността да се радваме на чуждите успехи

Венцислав Мицов

Георги Господинов не взе Нобелова награда за литература.

Отлична новина за всички форумни плъхове и фейсбук кибици. И не толкова добра новина за България, която все още няма свой нобелист.

България е като Тръмп. И двете неща са без нобелова награда.

И у нас е пълно със самовлюбени кухи кратуни, и перукавият президент обладава такива качества.

Но не за това пиша тая вечер. Пиша за друго.

В последните години забелязвам нещо наистина отвратително. Ние, българите, загубихме способността да се радваме на успехите на околните.

Някой номиниран за „Оскар“ – тоя е парцал. Даже преподавателите му въстават срещу него и го хранят на корем колко бил бездарен.

Някой взел „Златна топка“ – тоя е кюрд.

Някой стигнал почти на върха в световния тенис – бил еди-какъв си.

Някой взел „Букър“ за литература – бил бездарник и ЛГБТИ и Сорос му купили наградата.

Пичове, имам много, ама много лоша новина за всички нас.

Тя е следната – НИЕ НЯМА КАК ДА ИЗГРАДИМ БЪДЕЩЕТО СИ, АКО НЯМАМЕ СВЕТЛИЯ ПРИМЕР.

Например – ще създадем спорт, за да имаме шампиони като оня със „Златната топка“.

Ще имаме писатели като онзи с „Букър“.

Ще имаме актьори като тази с номинацията за „Оскар“.

Ще имаме музиканти като онези над 20 концертмайстори на световни оркестри.

Вместо да следваме този модел, ние сме натикали един на друг пръсти в чуждите задници. И правим всичко по силите си да омаловажим всеки дори и малък успех.

Ако Господинов беше взел Нобелова награда, вече щеше да има поне 10 статии в определени издания за връзката на МОСАД, норвежките джендъри, СЗО и Бил Гейтс.

Подозирам, че други писатели пък щяха да бъдат наклепани подобаващо от другия лагер – либералната преса. Нарочно не слагам имена…

Това или трябва да спре…

…или скоро няма да имаме нищо. Нищо на квадрат.

В академиите по изкуства това вече се усеща – нема ора.

И в оркестрите нема българи.

Нещо накрая.

Дълги години ходех да слушам произведения на свои колеги – композитори. И винаги споделям техни творби, радвам се на техните успехи.

На премиерата на моя концерт за цигулка дойде само един колега. И двамата ми учители по композиция от времето на музикалното училище, ако мога да броя уважаемите учители в тази бройка.

Не казвам, че моята премиера е била нещо важно.

Не, оценявам своята музика като „скромна“ на фона на всичко останало. Но давам пример за това в каква епоха живеем.

Мисля си, че дори пак да станем по някакво чудо четвърти в света по футбол, няма да има радост, каквато имаше тогава.

Защото вече сме се озлобили до такава степен, че не сме хора.

И затова не бива да печелим нищо. Нито Нобелова награда, нито „Евровизия“, нито „Букър“, нито „Оскар“, нито „Еми“.

Единственото, което може да зарадва част от хората, е новината за нечия смърт.

Това го видях по ухилените реакции по време на пандемията от COVID. И по ухилените реакции по повод поредна новина за убити хора във войната, която се води не много далече от нас…

Това е всичко.

Както се казва – „В българския казан в ада никой не стърчи“…

Поредният срамен епизод

Victor Lilov

Два дни след трагедията с ALFA WATAN не открих нито един български политик, който да е намерил за необходимо да сподели думи на съболезнование към семействата на десетимата изчезнали моряци.

Девет сирийци и един египтянин.

Хора, излезли на море за да осигурят за домовете си хляб и топлина. Корабът е превозвал около 3000 тона сол от Ел Ариш за района на Килия/Дунавската делта, след което е бил планиран обратен курс със зърно за Египет. Не оръжие или военен товар, както част от въпросните политици дрънкат в конспиративен напън. Обикновен търговски кораб и обикновени моряци.

На 6 октомври той е поразен с дронове в българската изключителна икономическа зона след което почти незабавно потъва. Атаката е извършена в грубо нарушение на международното право и на всички норми, върху които се крепи безопасността на гражданското корабоплаване.

Украйна обвинява Русия; българското разследване все още не е обявило окончателно кой е извършителят. Но контекстът и досегашният модел на руски удари срещу гражданското корабоплаване дават повече от достатъчно основания тази версия да бъде разглеждана съвсем сериозно.

Сигналът е получен от българския Морски спасително-координационен център в 02:54 ч. В 17:00 ч. същия ден България прекратява издирването. Около 14 часа след потъването. Четиринадесет часа. Не е намерен нито един от моряците. Не е намерено нито едно тяло. Намерени са обърната спасителна лодка, плотове и части от оборудването. И въпреки това от Морска администрация заявяват, че операцията няма да бъде подновена, както и че подводен оглед няма да има, защото това не било задължение на България.

Как е възможно? Търсенето на оцелели може да бъде прекратено, когато след анализ на всички обстоятелства вече няма разумна надежда някой да бъде спасен. Но международният стандарт изисква преди това да бъдат оценени условията, дрейфът, вероятността за оцеляване, спасителното оборудване, всички възможни места и ефективността на извършеното търсене.

Подчертавам, че тук говорим за десет изчезнали човешки същества и за операция, приключила за около 14 часа.

И дори да приемем, че след този срок вече не е съществувала реалистична надежда за оцелели, остава другият въпрос: къде е операцията за намиране на телата? Къде е подводният оглед? Къде е усилието семействата поне да получат своите близки и да могат да ги погребат?

И докато чужди държавни лидери намериха думи за пострадалите, от българската политическа класа чухме много за „рискове“, „сигурност“, „ескалация“ и „международно право“.

Само човешките думи сякаш се оказаха прекалено трудни.

Съболезнования. Съпричастност. Мъка за десет човешки живота.

Живял съм в Сирия. Хората, които срещнах там, ме приемаха с отворени обятия. Канеха ме в домовете си, споделяха хляба си с мен, отнасяха се към мен с топлота и щедрост, които не се забравят.

И днес ми е тъжно. И ме е срам.

Срам ме е, че страната ми се представлява от хора, които могат два дни да говорят за една трагедия и да не намерят няколко думи за близките на жертвите.

Поредният срамен епизод. Поредният срам, който това управление и тази политическа класа причиняват на България.

На семействата на Мохамад Наддаф, Али Белал, Мохамад Тахуф, Махмуд Камал Абделати, Абдуллах Алсулейман, Тарек Мелхем, Азам Аяаш, Синан Субих, Газуан Ахмад и Раед Мерие – моите искрени съболезнования.

Почивайте в мир.

(ALFA WATAN, 5 октомври 2026 г., ден преди да бъде потопен в Черно море. Снимка: Yörük Işık / Reuters.)