Защо Йотова пропадна толкова надолу? Има ли шанс Гюров за обрат? Как Радев взе на ръчна кампанията на Йотова? Какво означава, че това е избор “между войната и мира”? В “Големият въпрос” Иван Бедров говори с журналистите Сибина Григорова и Стоян Георгиев.
Илияна Йотоваспечели първия тур на изборите за президент с 34,76% или 528 951 гласа. Андрей Гюров остана втори с 31,95%, като за него гласуваха 486 232 души. В неделя ще се проведе вторият тур и един от двамата ще стане президент.
Защо обаче Йотова пропадна толкова надолу в сравнение с проучванията преди изборите? Сибина Григорова критикува “шаманите” в телевизионните студиа и социологическите проучвания, които създават “фалшива картина”. Пропагандата е денонощна, каза Стоян Георгиев и даде няколко примера.
Румен Радев каза, че вторият тур ще е избор “между войната и мира”. Сибина Григорова и Стоян Георгиев коментираха, че това е обидно за избирателите. “Знаете ли кой първи е нарекъл противниците си “войнолюбци”? Това е Гьобелс”, каза Георгиев и попита дали Радев и Йотова знаят, че говорят с този език.
“Числата не лъжат”, каза Григорова. Тя припомни, че на парламентарните избори през април “Продължаваме промяната” и “Демократична България” получиха 404 хиляди гласа, а сега Андрей Гюров получава над 480 хиляди гласа. “Второто число е по-голямо от първото, нали? Значи това е успех, докато при Йотова ги няма 900 хиляди гласа”.
“Русия или Европа” ще е истинският избор в неделя, прогнозираха Сибина Григорова и Стоян Георгиев. След като проруската партия “Възраждане” подкрепи Йотова, разделението вече е геополитическо и това ще мотивира избирателите, прогнозираха и двамата.
Премиерът току що излъга най-нагло от Велико Търново.
Обяви, че водил тежки преговори с Европейската комисия за размера на минималната работна заплата, майчинските, детските, пенсиите….
Опашата лъжа. Която е отговор на огромната вълна от недоволство срещу скрития му бюджет, който трябваше да е обявен първо в България. И до петък да е в парламента по закон. А той го крие от народа – единственият премиер в Европа.
Сега се опитва да прехвърли вината на Еврокомисията. „Доблестен“ и „отговорен“ се показва за пореден път. Вчера излезе Евростат – ние сме страната с най-голямо неравенство в ЕС. И ще искат от Радев да го задълбочи?
Очаквам от Европейската комисия незабавно да реагира на тази лъжа! С нарочно изявление.
Нека Радев да покаже кореспонденция, документ, решение на европейските институции, че има такова изискване. Или че той преговаря с тях за рязане на социални разходи.
Виждаме обаче друго: за увеличените му пари за охрани, поръчки на нови коли за НСО, нови милиони за подслушване, стотици милиони за поръчки на въоръжение без проектна готовност (600 млн.евро), историческият рекорд от 40 млн.евро за 1 км. магистрала край Симитли, повишените управленски заплати, милиони бонуси в АПИ, хилядите евро в бордовете и т.н. Нещо каза ли Еврокомисията за тези неща?!
Това за бюджета и Брюксел е новата прогресистка опорка. За да печелят електорален планктон. Пръскат я по социалните мрежи. Задача на всички честни и мислещи хора е да я разбият. Защото е гнусна пропагандна лъжа, която изопачава фактите. Докато обират парите на обществото.
Икономическата и социална политика я погреба прогресисткото ояждане, самозабравяне и алчност.
Плаващият под либерийски флаг контейнеровоз CONTSHIP JET, сн. Vesselfinder
Плаващият под либерийски флаг контейнеровоз CONTSHIP JET бе ударен от три морски дрона на около 21 морски мили от Шабла, докато министрите на отбраната на България, Румъния и Турция обсъждаха мерки за сигурността в Черно море в София.
Екипажът се евакуира, като засега няма данни за пострадали.
„Контейнеровоз е бил атакуван в 12:46 ч. с три морски дрона на около 21 морски мили югоизточно от Шабла“, потвърди Димитър Стоянов.
По информация на специализираното издание Maritime.bg корабът е плавал към румънската Констанца, след като е отпътувал от израелското пристанище Хайфа.
Рибари в района край нос Калиакра съобщиха, цитирани от БНТ, че са нанесени сериозни щети по десния борд на кораба.
Това е поредният ударен търговски кораб в Черно море през последния месец, като вече има коментари, че се превръща в един от най-опасните маршрути в света. Атаките застрашават търговията, туризма, рибарството и екологията.
България отказва да посочи конкретно кой стои зад атаките, но премиерът Румен Радев и военният министър Димитър Стоянов обясниха, че логиката е зад атаките в Черно море да стои Русия.
България, Румъния и Турция затягат мерките в Черно море
В сряда, в София, се срещнаха министрите Димитър Стоянов, Щефан-Раду Опря (Румъния) и Яшар Гюлер (Турция). Трите държави решихада бъде създаден тристранен механизъм за координация, засилване на обмена на информация и подобряване на системите за ранно предупреждение.
Кадър от тристранната среща в София, сн. БГНЕС
Трите държави са единни в позицията си, че категорично осъждаме атаките с дронове срещу търговски плавателни съдове в Черно море. Трагичните инциденти представляват опасна ескалация на напрежението и създават сериозни рискове за сигурността на корабоплаването, коментира Димитър Стоянов.
Министърът благодари на колегите си от Румъния и Турция, че са се отзовали на поканата за днешната среща. Той определи това като ясен знак за споделената отговорност между държавите да действат заедно с условия на усложнена регионална обстановка.
Румънският военен министър Щефан-Раду Опря каза, че страната му подкрепя бързото въвеждане в действие на центъра за морска сигурност на Черно море като част от стратегическия подход на Европейския съюз към региона.
На 6 октомври през нощта два кораба бяха ударени от дронове на около 70 мили от Бяла. Единият от тях потъна. Седмица по-късно отново два кораба бяха атакувани. Единият – на 18 мили от Бяла, а другият – на 17 мили от Крапец.
Напрежение в Румъния
На този фон бившият вътрешен министър на Румъния Каталин Предою призова за по-голяма съпричастност и взаимна солидарност от страна на България.
Според него публичните изявления на властите в Букурещ относно инцидентите с дронове на румънска територия винаги се базират на неоспорими доказателства.
Повод за позицията, публикувана на официалния му профил в социалната мрежа Фейсбук, е скорошно изказване на българския премиер Румен Радев, направено в рамките на седмото издание на Софийския икономически форум по-рано тази седмица.
На събитието министър-председателят отбеляза, че румънското политическо ръководство е посочило Русия като отговорна за атаките в Черно море, въпреки че не е имало доказателства, след което са последвали нови нападения.
„Макар да изпитвам дълбоко уважение към българския министър-председател – и да ценя България като съсед, приятел и партньор – смятам, че е важно да припомня, че публичните изявления на Румъния относно предишни инциденти с дронове на наша територия винаги са се основавали на конкретни доказателства и документирани факти. В тази връзка, бившият румънски министър на външните работи предостави на руския посланик в Букурещ отломки от руски дронове, паднали на румънска територия през последните две години“, реагира Каталин Предою, цитиран от БТА.
Той каза, че Румъния и България са свързани чрез множество общи интереси, като например отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка и присъединяването към Шенген, както и чрез съвместния проект за Регионален център за морска сигурност в Черно море, който е предвидено да функционира както в Констанца, така и във Варна.
„Следователно, ако се позоваваме на „принципи“, е напълно естествено да очакваме те да бъдат съпътствани от последователност, логика и взаимна солидарност“, отбеляза Каталин Предою.
Може да ми се разсърдите за тези думи, но какъв е стимулът на хората над 65-70 г. да продължават да объркват бъдещето на България?
Имам близки на тази възраст, родители и от двете страни в семейството, и те в голяма степен, дори понякога напук на вътрешните си съмнения, подкрепят проевропейски партии и кандидати, защото мислят повече за внуците, отколкото за себе си.
Или поне така казват, все пак, за разлика от разни гласуващи по селата, не им светя в изборния ден. Разбира се, понякога спорим, друг път се надъхваме, реално обаче всички имаме обща цел – децата им и децата ни да живеят в най-благоденстващата част на света, да пътуват свободно, да живеят ищ работят където си искат. Да им оставим по-уредена държава, че да не искат да бягат от нея.
Обаче днес отварям някакво видео от среща на Йотова с избиратели, средната възраст в залата е към 70. Вчера гледах друго. Мълчат и слушат, ръкопляскат като по команда, настроението изглежда като да чуеш пръдня и от муха, а насреща им Йотова буквално… празнослови. Ръси някакви тотално лишени от базов смисъл думи – клишета, с които е свикнала да обслужва събитията, по които ходи в ролята си на вице, а понастоящем и заради глупавия ни закон – и като президент.
Утре ще идат да гласуват за човек, успял заради връзки да се издигне до теоретично невъзможни за такива мижитурки политически висоти.
Йотова, по липса на по-добър термин, е „неможач“. Френска гимназия (чухме френския ѝ в ООН, по-добре да не бяхме), после българска филология, някакви обучения и… това е. Вместо учителка, станала говорителка, реално професията ѝ е „политик“ и нищо друго.
Днес иззад понякога ехидната усмивка често личи просто злоба. Точно както Радев не понася Кирил Петков и Асен Василев, защото за българина най-голямата обида е да се мине -а Радев купчина, като им гласува доверие и го преметнаха (че и изтече запис, в който го коментират с присмех), точно така и Йотова не понася такива като Гюров, на които не им се е налагало да се катерят по стълба от зависимости. Назначи го за служебен министър, защото нямаше избор, но в нормални условия (ако не е вързана от „домовата книга“) това не би било възможно никога, по никакъв повод.
Вицето ѝ е типичен чантаджия и нагаждач, за капак няма срам поне да напусне поста си в БТА, за да не е в конфликт на интереси.
Насреща има Гюров – експерт и преподавател по финанси, икономика и управление на риска със завидна кариера. Вицето му буквално допълва профила на Гюров като кадър от сферата на сигурността, който очевидно е от малкото такива, запазили някакъв интегритет.
По-лошото е, че сблъсъкът реално е на идеологическото и геополитическо поле – Йотова е част от БКП и ДС кръговете, а Гюров – от модерното бъдеще, където успехът не зависи от това кой познаваш, към което уж се стремим.
И въпреки, или точно заради това, много хора ще посегнат към бюлетината на Йотова. Защото е протеже на Радев, или защото съзнателно или подсъзнателно мечтаят за реваншизъм, да покажат, че са повече, че ги има, че са повече от някакви там успели българи. Ще гласуват за Йотова, защото така ще натрият носа на „новото време“.
Хей, оглупели, ослепели и оглушали!
А децата ви?
А децата им?
А децата ни?
P.S. Оставям настрана аргументите, които касаят ЕС, външна политика и Украйна, някои фашизирани въобще не ги вълнуват. Причината пак да изберат Гюров е, че не е от котилото на управляващата партия. Президентът има власт – право на вето, отказ да назначава по избор на парламента и управляващите, а и някои назначения ги прави той. Президентът може да сезира КС, както и да комуникира свои виждания, които противоречат на политиките на управляващите – както и самият Радев правеше. Идеята да поверите това на Йотова с всичките ѝ обвързаности (ДС, БСП, ПБ, тамплиери, масони и… то в кое всъщност не участва?), е нелепа.
Знаете – перманентната опорка с вече непоносими децибели в медийното пространство е:
– как помощта за Украйна ни вкарва във война;
– как Гюров ще ни вкара във война;
– как изборът е между войната и мирА.
Но от памтивека – още от завета на Сун Дзъ знаем, че ако искаш мир, трябва да се готвиш за война.
С други думи, ако НЕ искаш мир – НЕ се готвиш за война.
Русия какво би искала от една вражеска държава?
Точно така – да НЕ се готви за война, защото иначе няма да е лесна плячка.
А какво би направила Русия, за да НЕ се готви една вражеска държава за война?
Точно и само пет стъпки:
(1) подкупва и сплашва управляващите политици
(2) нейната пропаганда се лее по пленените и също подкупни медии, които изцяло изкривяват представата за Русия, за мирА и войната чрез гарантирани говорители във всяко предаване – с антиевропейски опорки
(3) създава политически проект с нейна пионка, която да повтаря вече набитите опорки в главите на “интелектуално лишените” и те да изберат пионката за премиер
(4) пионката блокира подготовката на България за война
(5) България вече е лесна плячка да бъде изцяло превзета, а опозицията ликвидирана като “национални предатели”, “военнолюбци”, “родоотстъпници”.
Сигурно за доста хора тези стъпки са пределно ясни, тъй като Русия ги е играла многократно през последния век в съседни страни. Разбира се – вече и в България – през 1944-1989 г.
Но понеже голямата маса избиратели не познава същината на социализма като съветско робство – те са готови пак да го приемат като мир.
А който българин не е съгласен да бъде отново руски роб – става враг.
Само че сега не сме 1944 г и съветската армия не е на нашата граница – все още.
Но Радев прави всичко възможно да я докара – чрез отказ от съвместните усилия на Европа за отбрана, включително помощ за предния пост на нашата сигурност – Украйна.
Така той наистина ще ни вкара във война.
Под благия поглед на неговата вице. Ако бъде избрана.
Изборът е геополитически – и от него зависи дали страната ни ще съществува в условията на демокрация или на диктатура – защото демокрацията се крепи на баланса на силите и интересите, а всяка абсолютна власт рано или късно се превръща в диктатура
Едвин Сугарев
Миналата неделя се проведоха избори в България и Сърбия, чиито резултати са ключови за развитието на двете съседни държави за много години напред. Сравнението между тях е неизбежно – и със съжаление трябва да констатирам, че разликите са повече от приликите – и със сигурност не са в полза на българския избор.
Подчертавам това, защото и в двата случая не ставаше дума просто и само за това кой ще бъде президент и чия политическа сила ще формира правителство, но и за това каква ще бъде геополитическата ориентация на двете държави в една крайно напрегната международна ситуация. Също: чии ценности ще приемат за свои избирателите – тези на демокрацията или тези на диктатурата, а също и в каква посока ще поемат страните им и към кого ще се присъединят – към общността на европейските народа или към новите варвари,
предизвикали най-мащабната война в центъра на Европа от повече от 80 години насам. Именно от тази гледна точка гражданския ангажимент към тези избори е изключително важен, той е индекс за това какви хора ги обитават – граждани или поданици с прекършена воля, които не уважават собствената си свобода и разчитат винаги някой друг да оправи бакиите, в които са се насадили.
Различията са стряскащи
Първо по отношение на активността – Сърбия постигна исторически максимум, съпоставим само с времената, когато от тези гласове зависеше падането на предишния диктатор – Милошевич. Гласуваха над 70% от избирателите, докато България постигна историческия минимум с наистина печалните 22.50%. И няма как да не признаем, че българските избиратели като че ли просто не вярват, че нещо зависи от техния глас – или дори просто не искат персонално да определят живота си, поради което са вдигнали ръце и са готови да приемат всичко, което властта им предложи.
И още една важна разлика: избирателите в Сърбия сложиха край на 14-годишния авторитарен режим на Вучич, докато избирателите в България изведоха на първо място кандидатите на политическото статукво, чиято победа би съсредоточила цялата власт в едни ръце – ситуация, в която появата на авторитарен режим е практически неизбежна. И най-сетне – победата на студентската листа е уникална в световен мащаб – в 21 век няма друг прецедент, при който едно неформално движение, формирано по чисто хоризонтален принцип и оглавено от млади хора без политически опит, да помете чрез избори един авторитарен вожд, съсредоточил всички нишки на властта в ръцете си.
Между впрочем това не успяха да постигнат всички протести в България по време на прехода – и дори напротив, последните два големи протеста бяха впрегнати в полза на румен радев и на практика го доведоха на власт.
Между двата избора обаче има и една обща характеристика, която до голяма степен компенсира драматичната липса на гражданско самочувствие, демонстрирано от обидно ниския български вот: и в двата случая
сценарият на статуквото не постигна целта си
Двегодишното шикалкавене на Вучич, изпълнено с обвинения в чуждестранна намеса, полицейски произвол и търсене на помощ от русия, не даде резултат. Идеята, че предвид категоричния вот, довел румен радев на власт, победата на Илиана Йотова е неизбежна – и то с непреодолима разлика, също се оказа утопична. Двойката Гюров – Кандев не само че преодоля огромната електорална разлика, която социолозите измерваха в началото на кампанията, но и върна интригата в президентския вот – и сега е ясно, че тя ще се реши при балотажа, като „самосбъдващото се пророчество“ за предрешения вот вече не важи.
От тази гледна точка е важно да се вгледаме в знаковите последни събития, случили се в страната ни, за да видим чрез тях какъв е залогът за нашия избор на 1 ноември – и с какво този избор засяга реалния живот на всеки от нас. И колкото и да е странно, тъкмо изявленията на вождовете в новия „прогресивен“ елит (впрочем дали е случайно, че името на „Прогресивна България“ взема това определение от партията на Вучич – „Сръбска прогресивна партия“) могат да ни послужат като ориентир за това кой как си представя параметрите и знаковите проекции на избора, който ни предстои.
В първото си изявление след изборите румен радев заяви следното: „Изборът е ясен, залогът е ясен – на изборите в неделя ще избираме между мирът и войната…“. Дали? Ако мирът означава съгласие с капитулацията на Украйна в полза на агресора, може би да. Само че войната няма да бъде прекратена, ако съдействаме на агресора да получи своята плячка, също и ако се правим на „миролюбци“ в негова полза, като отказваме всякаква солидарност с жертвата на агресия.
Ако се надяваме хищникът да се засити с подло предоставените му възможности, ние не прекратяваме войната, а я стимулираме – защото путин няма да спре с Украйна – и дори вече не крие това, а ще продължи с прибалтийските републики, с Полша и – защо не – с България.
Това ми напомня за най-отвратителната българска поговорка: „Преклонената главица сабя не сече.“ Е, румен радев и Илиана Йотова преклониха главици, когато русия потапяше кораби край българските брегове – и
отказаха дори да назоват агресора,
на фона на загиналите моряци. И какъв беше ефектът от всичко това? Никакъв – русия продължи своите терористични операции. В своите страхове – и пред русия, а много вероятно и пред ангажиментите, поети в полза на нейните тайни служби, те заложиха на премълчаването, на снишаването – и въобще не осъзнаха, че путин дори не се интересува от тяхното послушание; по-скоро точно обратното – за него да проявиш слабост означава да намери процеп в европейската солидарност – и точка, в която може безнаказано да нанася нови и нови удари – включително и чрез открита агресия. И никак не е случайно, че точно по време на мандата на румен радев войната влезе в задния ни двор.
Затова и изборът, който ни предстои, не се свежда до това кой ще бъде президент и кой не. Изборът е геополитически – и от него зависи дали България ще съществува в условията на демокрация или на диктатура – защото демокрацията се крепи на баланса на силите и интересите, а всяка абсолютна власт рано или късно се превръща в диктатура.
От него зависи и ще има ли кой да ни защити, защото днешния свят наистина е на ръба на войната. От него зависи и ще продължаваме ли да следваме европейските цивилизационни ценности или ще се превърнем в присъдружна територия на сатрапията на путин, в която човешкия живот не представлява ценност, а жизненият стандарт клони към нулата. И от него зависи най-сетне ще бъдем ли господари на собствената си съдба, или ще чакаме някой „бащица“ да ни казва какво е добро и какво е зло, кое е позволено и кое – забранено, как да живеем живота си и как да възпитаваме децата си.
Изборът на 1 ноември бил въпрос на живот и смърт за „сглобкаджиите“, твърди радев. Не, не е – по-скоро е въпрос на живот и смърт за него, тъй като ако този избор бъде спечелен от демократично мислещите и нормални хора, неговото мнозинство ще увехне като попарен цвят – и вероятно още през пролетта ще има предсрочни избори.
Думата „сглобка“, разбира се, се демонизира съзнателно – но все пак не е зле да си спомним, че до нея се стигна именно благодарение на радев – свикнал да управлява безогледно чрез служебни кабинети поради липсата на правителствено мнозинство – което му даде възможност да натвори куп безобразия в ущърб на националните ни интереси – сделката с „Боташ“ е достатъчно убедителна илюстрация за това.
Има една закономерност, която е в сила при всеки избор, който правим – да помним какво се е случило досега. Правителството на „прогресистите“ е на власт само от шест месеца, но знаковите за неговото управление събития би трябвало да оставят доста
ярки белези в паметта ни
Списъкът е твърде дълъг, но е добре да си спомним някои от тях, например:
1. Приет беше най-калпавият бюджет в новата ни история, много по-калпав дори от този, заради който беше свалено правителството на ГЕРБ – бюджет, предполагащ милиардни заеми, които ще изплащат нашите деца, и обширни сиви зони, от които се краде лесно и ефективно.
2. Вместо преодоляване на инфлацията е налице нейното разгръщане, а вместо социална справедливост имаме орязване на доходи и на възможности за социално подпомагане, както и наистина нагло презрение към всички различни от страна на политическия елит – при което опозиционните политически партии биват определяни като „излишни“, а техните представители – като свеждащи глави под изключителната тежест на управляващите.
3. Бяха направени първите стъпки към унификация на обществените процеси и оформяне на послушно мнозинство от поданици – например с прогонването на водещи журналисти от националните медии или с изискването за единствен учебник по хуманитарните дисциплини в училищата – нещо характерно за страни като русия на путин и Унгария по времето на Орбан.
4. Обещанията за борба с корупцията и съдебна реформа си останаха само на хартия – реални действия няма, освен когато трябва да се обслужат политическите интереси на управляващите – както е например с ареста на двама кметове от ДПС.
5. Беше закрита комисията по досиетата – акт, който издава гузност и солидарност с агентурата на ДС, връзките с която навярно се крият в родословието на много от управляващите.
6. Беше спряна държавната помощ за Украйна – и България беше извадена от коалицията на желаещите, членството в която ще бъде от огромно значение за следвоенното развитие в Европа.
7. България отказа да подкрепи международен трибунал, който да осъди русия за престъпленията, свързани с агресията в Украйна.
8. Беше направен сериозен и за наш срам успешен опит да бъдат ревизирани санкциите на ЕС по отношение на русия, като с българска помощ от тях отпаднаха имената на руския патриарх (и сътрудник на КГБ) Кирил Гундяев и президента на „Лукойл“ Вагит Алекперов.
9. Практически всички външнополитически жестове на страната ни бяха в съзвучие с руските интереси, а не с българския национален интерес – което накърнява доверието в България като легитимен член на ЕС и НАТО.
10. Българският премиер стигна до абсурда да укорява Европейския парламент, виждайки в гласуваната от него с цели 432 гласа резолюция подвеждащата роля на неколцина български евродепутати.
И прочее, и тъй нататък. Питам се дали ви харесва изброеното – и дали бихте живели в държава, в която ценностните и морални критерии се гънат и преобръщат при подобни събития. Ако да – очевидно сте безнадежден случай. Ако не – тогава запомнете едно:
нищо не става без вашето пряко участие,
без вашия глас, без вашата съпричастност. Няма убежище, в което събитията да ви отминат. Те неизбежно ще нахлуят и във вашия личен живот, като ограничат възможностите да го преживеете без омерзение.
Ако не бяха социологическите прогнози в началото на кампанията, днес резултатът на Илияна Йотова на първия тур нямаше да бъде изненадващ.
Защото:
„Прогресивна България“ е без твърд електорат. Няма 6-месечна партия на света, която да разполага с такъв електорат. А той е важен тогава, когато липсва вълна от избиратели, няма устрем за гласуване – делът му в урните се увеличава. Твърдият електорат гласува винаги за „своите“, общата ситуация не му влияе.
Също така няма електорална вълна на света, която да се е повторила за 6 месеца – властта на избраните неизменно влече разочарование в избиращите. За 6 месеца дори здрава административна клиентела, която да повлияе на резултата, не може да се изгради.
Поради всичко това бе ясно, че
вълната за „Прогресивна България“ няма да се повтори,
ще има отлив на избиратели, ще нарасне ролята на твърдите електорати. И че само на незврачната БСП може да разчита Йотова за такъв тип електорат.
На обратния полюс бе Андрей Гюров. Той можеше да разчита на твърдата „градска десница“, единна за разлика от друг път (Иван Христанов се оказа кьорфишек).
Когато в неделя се стигна до практически равен резултат, това бе защото при ниската активност излязоха да гласуват твърдите градски десни и малкото твърди, стоящи зад Йотова, придружени и от други избиратели, които все пак я припознаха.
Жената не е мъж.
Електоратът на „Прогресивна България“ е мек.
Мек е този електорат, който може да гласува за този кандидат, но може и за онзи, както и въобще да не гласува. Днес го има, утре не. Той се чуди, интересува се, пита. През пролетта точно такъв електорат подкрепи Румен Радев. Априлският вот бе за президента – за да стане премиер – за него и никой друг.
Но няма политическа формула на света, чрез която вот за един политик да се прехвърли автоматично на друг. По-може да се случи при наличие на твърд електорат и съответния призив, мек ли е – трудно. Дори е минимално като вероятност, ако този политик е мъж, генерал, водил е битки с юмрук…
А тя – жена, от вторите редици, интериор. На този фон бе силно пресилено да се очаква Йотова да черпи широко от пролетния резултат. Мекият електорат можеше да бъде заинтригуван, ако въпросната жена 9 години като вицепрезидент, или преди това, бе изпъкнала с поне една ярка позиция. Поне една, все за нещо, все някога – да отговори на интереса, да я забележат.
Някой знае ли такава позиция?
Виж Гълъб, сети се за…. Стигаме до един много важен момент – самата същност на Илияна Йотова като политик.
Тя наследи Румен Радев като държавен глава служебно. Също служебно (просто посочена от БСП) през 2016 г. стана кандидат-вицепрезидент. Преди това – пак посочена влезе и в евродепутатска листа.
На мажоритарни избори не се бе явявала, печелела бе коридорни битки. Някой я взема и слага някъде, където и друг може да е, името няма значение, паднало се е на нея – това до неделя бе Йотова – нищо по различно от един, да кажем, Гълъб Донев.
Веднага след като оглави държавата по силата на конституцията, някои хора видяха в нея „доказан опитен политик“ – но това бяха качества, автоматично приписвани на един човек заради длъжността му. Никога за нищо не се бе доказвала Йотова пред обществото. Опит бе придобила заради годините, не поради положителни натрупвания.
В крайна сметка тя бе издигната за президент логично с оглед на събитията, логично Радев я подкрепи. Но бе крайно антилогично да се предполага, че хората я чакат с хляб и сол. Нейната харизма бе доказана точно толкова, колкото на Донев.
Социолозите обаче все пак ѝ даваха около 45%. Някои дори прогнозираха успех на първи тур. При това всички агенции отчитаха огромен аванс, тоест не е било манипулация. Затова нека видим защо все пак той се стопи, защо „меките“ избиратели отказаха да я подкрепят. Лесно е да се разбере. Насреща си тия търсещи избиратели видяха или нищо, или по-лошо от нищо:
Липса на кампания.
Илияна Йотова не направи кампания. Тактика ѝ бе подчинено на презумпцията, че разполага с 40-45% – достатъчно много, но и на предела на възможностите ѝ – лодката следва да се движи по инерция, без гребане, повече пътници тя не може да поеме, гребането може да клати и да паднат. Но както се видя от резултата, изходната точка на този анализ е бил грешен – не е разполагала с 40-45% подкрепа, а с евентуална такава.
Гюров също се пазеше от резки движения. Но при него бе оправдано – не му трябваха меки електорати пред урните, а само твърди, след като той има голям такъв, а Йотова – не. На първо време Гюров целеше стигане до втори тур, ниската активност го обслужваше.
Право в целта. Всяка кампания, колкото и семпла да е, преминава със скандали. Заострят вниманието на хората, карат ги да погледнат към изборите, да направят преценка. И какво разкриха скандалите в настоящата кампания, какво се разтвори пред очите на колебаещите се избиратели на Йотова? Ами разтвори се това, че не е било съвсем нищо да не прави тя 9 години в тихото и топло кресло на вицепрезидент – правела е, и още как – помилвала е петричкия Ескобар.
Това бе атака право в целта, на място – тя не отигра, не контрира, реално призна грешка. Уязви я, понесе щети. Обратно, „Петрохан“ не засегна пряко Гюров, нищо негативно за работата му не бе извадено – той не понесе загуби от скандалите в кампанията.
Освен това, точно когато за първи път я забелязаха пряко под прожекторите, хората видяха една Йотова, която едно казва в ООН, друго, която осъжда дроновете до България, ама не знае кой ги праща. Цял свят знае, тя и Радев не… – шикалкаване, което българите, независимо русофили ли са или русофоби, не искат от нито един политик, камо ли държавен глава.
На другия полюс бе Гюров,
чиито позиции, харесвани или не, бяха категорични, недвусмислени.
Всичките послания на Йотова през кампанията бяха като лозунг в класната стая – борим се за световен мир, единение, умиряваме планетата директно от стаята. В същия момент кораби потъват до България. Хората винаги усещат фалша, а конкретната реалност оголи бутафорията.
Общ регрес. Повлия и общото разочарование от „Прогресивна България“. Партията регресира, включително заради самата Йотова. Българите видяха как в парламента се прикрива темата „Ескобар“, дори и скандалът със Соня Колтуклиева дойде след опит да се зададе въпрос по темата.
Неудачни арести. Арести на приближени до Делян Пеевски хора три дни преди вота не може да се сметнат за друго освен за предизборен кьорфишек. Който обаче би накарал всеки етнически турчин да се изплаши от властта, включително от Йотова като неин представител.
Днес е сряда. Три дни след първия тур. Няма раздвижване, няма промяна в Йотова и щаба ѝ. Най-вероятно са в ступор.
Затова изборите ще се решат от:
Изхода от дебата в четвъртък. От това ще се държи ли Гюров като мъж и Йотова ще се прави ли на такава, каквото не е.
Фалшивата сълза на Цецка Цачева в диспута срещу Радев я провали.
Други скандали, които скоростно може да се завихрят. Най-новият – агитацията на сайта на Министерски съвет, показа, че играчката лесно става плачка – което още и още да отнеме от Йотова.
Или ужасяващата прилика между „На изборите в неделя ще избираме между мира и войната“ и „Майко, изборите идат, ти кого ще избереш? За мира или войната бюлетинка ще дадеш?“
Днес се навършват точно 80 години от изборите за VI Велико народно събрание на 27 октомври 1946 г. Вчера, ден след първия тур на президентските избори, попаднах на официалната фейсбук страница на Министерския съвет. Там, уж под формата на прессъобщение за дейността на министър-председателя, бяха публикувани агитационни внушения от държавна институция, която издържаме с данъците си.
Премиерът Румен Радев призоваваше да гласуваме за Илияна Йотова, „за да бъде България в сигурни ръце“, и обвиняваше другия кандидат на балотажа, Андрей Гюров, че защитава Пеевски и че хората около него не биха се поколебали да въвлекат страната във война. „Да, България“ и инициативният комитет на Гюров вече сезираха ЦИК.
Несъмнено е, че при избора на президент Министерският съвет дължи на обществото безупречен неутралитет. Неговите задължения се изчерпват с организирането и гарантирането на честни и свободни избори. Всеки опит, пък макар и завоалиран като прессъобщение, за агитация и институционален натиск върху свободната воля на гражданите е несъвместим с правовата държава и с функциите, които Конституцията възлага на изпълнителната власт.
Несъмнено е също, че агитацията на министър-председателя чрез авторитета и ресурса на Министерския съвет е в разрез с буквата и духа на Изборния кодекс, който забранява агитацията чрез държавни институции и безплатното ползване на административен ресурс. В разрез е и с принципа на разделение на властите. И с обществения морал.
Не това смразява кръвта ми
Но колкото и противоправно да е подобно поведение, не то смразява кръвта във вените ми. Тревожната камбана в мен бие заради стряскащата прилика между похватите на 2026 г. и похватите на Отечествения фронт преди 80 години. Тогава ОФ владееше всички държавни институции начело с доскорошния съветски гражданин Георги Димитров. Днес „Прогресивна България“ владее всички институции начело с премиера Радев, а инициативният комитет на Йотова действа в синхрон с нея.
Радев, Йотова и компания изравят като зомби от гробището на историята наръчника на тоталитарната пропаганда след 9 септември 1944 г. Наръчник, който разделя обществото на „патриоти миротворци“ и „национални предатели“. Една от главните му опорни точки тогава беше точно темата за мира и войната. Считам за свой родолюбив и граждански дълг да припомня тези аналогии.
Лозунгът
1946 г. Отечественият фронт агитира с куплета: „Майко, изборите идат, ти кого ще избереш? За мира или войната бюлетинка ще дадеш?“
2026 г. Министър-председателят Радев, чието правителство успешно настоя патриарх Кирил да бъде изваден от поредния санкционен пакет на ЕС, заявява: „На изборите в неделя ще избираме между мира и войната“. Неговата кандидатка Илияна Йотова стига до директор на новините в БНТ по времето на правителството на БСП и Жан Виденов, а след падането му през 1997 г. оглавява пресцентъра на БСП. Същата, която през 2018 г. коленичи и целуна ръка на патриарх Кирил, сочен от швейцарски медии за агент на КГБ в Женева през 70-те години. Същата, която като вицепрезидент помилва Петричкия Ескобар.
Пропагандният похват
1946 г. С авторитета и ресурса на държавата ОФ се представя за единствен гарант на мира, на приятелството със СССР и на стабилността. Гласът за ОФ е „бюлетинка за мира“. Обществото е сплашвано с война.
2026 г. С авторитета и ресурса на Министерския съвет гласът за Йотова се представя като гаранция, че България ще бъде „в сигурни ръце“. Йотова обещава, че докато е президент, нито един български войник няма да отиде в Украйна, нещо, което никой не предлага. Внушението е, че гласът за нея ще предпази страната от война.
Демонизирането на опозицията
1946 г. Активисти на опозицията са бити, изтезавани и изпращани в лагерите „Куциян“ и „Росица“. Всеки, който не подкрепя ОФ, е „неблагонадежден“, „провокатор“, „фашист“, „народен враг“, „подпалвач на война“. Внушава се, че ако опозицията дойде на власт, ще въвлече страната в нова война.
2026 г. Радев, Иво Христов и сие от месеци демонизират всеки, който не подкрепя „Прогресивна България“ и Йотова. Вицепремиерът Христов, когото опозицията сравнява с Александър Дугин, обяви „Да, България“ за формация „с отпаднала необходимост“. Премиерът нарича противниците на своята кандидатка „корупционния модел на сглобката“, а критиките им „истерия на троловете“. Обвинява Гюров, че е нарекъл ареста на кметове „възродителен процес“, за да защити Пеевски. И отново се внушава, че опозицията ще въвлече страната във война. А инициативният комитет на Йотова изобилства с нафталинена комунистическа номенклатура: журналистката Велизара Цонева откри в регистъра на Комисията по досиетата поне 14 негови членове, свързани с Държавна сигурност, сред тях Георги Първанов и Красимир Каракачанов.
Разправата със сатирата и свободното слово
1944 г. Карикатуристът Райко Алексиев е арестуван от народната милиция и пребит. Умира на 18 ноември 1944 г. Предупреждението към всеки, който се осмели да рисува ОФ, Георги Димитров или Сталин, е ясно две години преди изборите. Сатирикът Сашо Сладура ще бъде пребит до смърт в лагера край Ловеч през 1961 г.
1946 г. Писателят и депутат Трифон Кунев е пребит в редакцията на „Народно земеделско знаме“. Опозиционните вестници излизат с бели петна на мястото на цензурираните материали, а тиражите им се конфискуват от милицията в печатниците.
2026 г. В навечерието на първия тур изчезват сатирични страници във фейсбук, които осмиват Йотова, Радев и Путин. Опозицията обвинява МВР, ДАНС и ГДБОП. Премиерът и вътрешният министър отричат всякаква връзка. Страниците обаче ги няма. Три дни преди вота гард на НСО събаря на земята журналистка, която пита председателката на парламента за помилванията на Йотова. „Възраждане“ внася предложение за закриване на Комисията по досиетата.
Народ, който не помни
Има още много симптоми на ужасяващата аналогия между политическия климат днес и преди 80 години. Но дори само един от изброените не е ли достатъчен?
Вярно е, че през 2026 г. методите са по-перфидни и съобразени със съвременността, с новите технологии и модерния манипулативен речник. Но философията, същността и мераците на съветския авторитаризъм и неговите български последователи са същите като през 1946 г.
Заменете Отечествения фронт с „Прогресивна България“, Георги Димитров с Румен Радев, Цола Драгойчева с Илияна Йотова, Йосиф Сталин с Владимир Путин. И ще прозрете опасността. Не я подценявайте.
Защото народ, който не помни ужасите на собствената си история, рискува те да му се стоварят отново.
На 1 ноември всеки ще избира сам. Нека поне знае в коя година гласува.
В неделя има референдум – искате ли България да остане в Европа или да стане отново част от СССР 2.0?
Това не е въпрос кой харесвате и кой не, кой е вице, кой колко е умен, кой каква прическа има, кой как говори.
И това може да бъде последната възможност, когато можете да упражните вота си свободно.
А тези, твърдо решили да дадат вота си за БКП 2.0 – има почивни дни, разходете се до Гърция – това може да бъде последната ви възможност да пътувате дотам без визи.
Покрай важните теми не забелязахме нещо друго в тези избори… Имаше поне седем-осем кандидатски двойки, които се превърнаха в медийно посмешище. Съществуването на подобни образи съвсем не беше прецедент, но количеството им на тези избори ни стресна…
Истината е, че тяхната изява съвсем не беше някакъв самовъзникнал порив да получат малко слава на цената на самоунижение (което всъщност те самите вероятно не преценяват като такова).
Това беше напълно организирана схема.
Първо – Някой им подготвя цялата документация, събира им подписите, преминава бюрократичните разправии.
Второ – държавата заплаща 20 хиляди евро за медийни участия, които гореспоменатият Някой умело насочва към една-две (напълно непознати и порядъчно миниатюрни) медии, които връщат, да речем, половината от тези пари обратно.
„Кандидатите“ получават, отново да речем, 5 от тези 10 хиляди евро, върнати от „медията“ и това е сума, която получават, ЗА ДА СТАНАТ ИЗВЕСТНИ, което всъщност е тяхна единствена цел…
Дотук всичко изглежда като простичка финансова схема за източване на някой друг цент от хазната…
Но въпросът е доста по-сериозен. Не е само да са ни бръкнали с един пръст в джоба.
Бъркат ни в главите.
Тези същите „кандидати“ биват канени, по закон, в национален ефир, където съвсем естествено и без да бъдат подготвяни, повтарят едно и също, важно за една определена пропаганда, ехо – „Европа е виновна“, „мир, а не война“, „винаги с Русия“ и т.н. Всичко това в най-гледаното ефирно време, естествено, не в някое нощно шоу.
Но и с това не се свършва.
В момента тези същите медийни посмешища ВЕЧЕ са със статута на известни личности. Личните им профили са с бързо надут обем от последователи, а плиткоумните им тези се изливат върху главите на „фенове“ – голяма част от които са ги последвали заради сеира, но попиват от помията, дори и без да се усещат или просто (според алгоритмите) помагат помията да се разлива повече и повече…
Ако не вярвате – една от най-колоритните дами от гореспоменатите „кандидати“ днес пуска героичен пост в подкрепа на Йотова (от позицията на колега-кандидат) и вече има хиляди реакции, без значение какви са. Което превръща този пост в истинска сензация и той цъфва на стените на милиони хора…
Всичко това превръща изборите в България във вреден риалити-формат – създават се нови модели за подражание.
Дажвей….
P.S. една молба – моля ви, не следвайте хора, защото им се подигравате. Така ги правите по-вредни отколкото иначе са.
Обяви, че водил тежки преговори с Европейската комисия за размера на минималната работна заплата, майчинските, детските, пенсиите….
Опашата лъжа. Която е отговор на огромната вълна от недоволство срещу скрития му бюджет, който трябваше да е обявен първо в България. И до петък да е в парламента по закон. А той го крие от народа – единственият премиер в Европа.
Сега се опитва да прехвърли вината на Еврокомисията. „Доблестен“ и „отговорен“ се показва за пореден път. Вчера излезе Евростат – ние сме страната с най-голямо неравенство в ЕС. И ще искат от Радев да го задълбочи?
Очаквам от Европейската комисия незабавно да реагира на тази лъжа! С нарочно изявление.
Нека Радев да покаже кореспонденция, документ, решение на европейските институции, че има такова изискване. Или че той преговаря с тях за рязане на социални разходи.
Това за бюджета и Брюксел е новата прогресистка опорка. За да печелят електорален планктон. Пръскат я по социалните мрежи. Задача на всички честни и мислещи хора е да я разбият. Защото е гнусна пропагандна лъжа, която изопачава фактите. Докато обират парите на обществото.
Икономическата и социална политика я погреба прогресисткото ояждане, самозабравяне и алчност.
