Как Източна Европа се самоубива

Глад за квалифицирани кадри на запад и север, безработица на юг и изток: преливането на специалисти изглежда магическото решение. Но то е пагубно за Източна Европа, предупреждава в есето си Норберт Мапес-Нидек.

Eine Frau auf dem Flughafen Fenster (Fotolia/HappyAlex)

Германия спешно се нуждае от квалифицирана работна ръка в здравеопазването и в грижите за възрастните и болните хора. И не само там. Какво по-лесно от това да си набави липсите от чужбина? И без това само десните популисти и вечните носталгици са против миграцията.

„Квалифицирана миграция“ е новата вълшебна думичка. Германия демонстрира, че е отворена към света и напълно готова да се включи в световната битка за най-умните глави. Защо тогава да е лоша идеята на германското правителство със закон да се облекчи достъпът до трудовия пазар за желаещи да работят на него млади хора от Балканите? Например за медицински сестри от Косово? Нищо не пречи, разбира се. Особено след като знаем, че в Косово има много безработни медицински сестри, които на всичкото отгоре много биха се радвали да работят в Германия.

Да не говорим за това, че много от тези хора отдавна вече имат близки и роднини в Германия, както сочат статистиките. Във всеки случай косовското правителство не ги спира. А германското – още по-малко. Излиза, че тази идея би била и една отлична сделка.

Източна Европа се обезлюдява

За Източна Европа нещата обаче не изглеждат така. Действително при нас на Изток има много безработни медицински сестри, както вече посочихме в Косово. Но не защото нямаме нужда от тях, а просто защото нямаме пари да ги назначим. Нито една друга държава в Европа не харчи по-малко пари за здравеопазване от Косово. Там болните нямат друг избор, освен да се грижат сами за себе си.

Но не са само балканските страни – също и младите хора от много от новите страни-членки на ЕС масово бягат на Запад. След промените, поради тази причина Латвия загуби над една четвърт от населението си, а Румъния и Литва – една шеста.

Даже в една Унгария шест процента от младите хора са заминали на Запад. Какво да кажем за България, където населението е намаляло с 22 процента в сравнение с 1990 година, и където според прогнозите до 2050 година ще спадне с още една четвърт. Основната причина за това е миграцията (до 2/3), а остатъкът се дължи на ниската раждаемост.

Липса на перспектива и нисък жизнен стандарт

Румъния днес може да се „похвали“ с най-малко лекари на глава от населението в целия ЕС, а Косово – в цяла Европа. Проблемът обаче не е само в здравеопазването – там той просто е най-ярък. И други браншове се оплакват от недостига на работна ръка. Така например броят на строителните работници е намалял драстично в големите градове.

В Източна Европа проектите в строителството се влачат с години, защото няма достатъчно работници. Ако заплащането се подобри, цените на жилища обаче ще станат недостъпни за преселниците от провинцията. Получава се дяволски кръг.

Altenpflegerin Altenpflegeheim (Imago/photothek)Който може, напуска: в Западна Европа има огромна нужда от болногледачи

Не само голата мизерия тласка хората да обръщат гръб на родината си – те бягат на запад и защото могат. Западът ги привлича с по-атрактивните си възможности за обучение. Разликата в заплащането също е водещ фактор, макар и да не е най-важният.

Ако говорим обаче за нископлатените професии, тогава вероятността за връщане в родината е по-висока. За това има и други аргументи: децата да растат с майчиния си език, грижата за родителите, които остаряват и т.н. От друга страна са силни и аргументите срещу това: обикновено доходът пада наполовина или дори повече, често по-високата професионална квалификация и опит не се признават у дома, а бюрокрацията работи бавно.

Изтокът държи по-лошите карти

Има и още: често завръщащите се заварват работните места заети от нискообразовани техни колеги, които обаче имат по-добри връзки. На Запад обикновено заминават отворените към света и жадни за приключения млади хора.

В родината остават по-мудните, по-нерешителните и тесногръдите. Особено хората, които идват от малки населени места, когато решат да се завърнат бързо усещат липсата на разнообразието, на което са свикнали, вкл. на предложения за прекарване на свободното време, по-добрата работа на институциите и съдилищата. В битката за най-умните глави Изтокът винаги е държал по-лошите карти.

На фона на всичко това е повече от странно, че обезлюдяването не се е превърнала в гореща тема за източноевропейските страни. Предимно десните партии се опитват да говорят по темата – предупреждават, че нацията се топи, настояват жените най-добре да се върнели край печката в кухнята и слагат знак за равенство между емиграцията и държавната измяна.

В това отношение модерните и реформаторски настроени хора предпочитат да са по-умерени в критиките си – включително защото и на тях не им е много чужда мисълта да потърсят щастието си някъде другаде.

Ето защо на това трябва да се реагира. Когато цели региони се обезлюдяват, а природата си отвоюва обратно цели села, когато пенсионните системи рухват и вече няма кой да се грижи за застаряващото население, рано или късно това ще стане проблем на целия ЕС.

Проблем и за Европа

Norbert-Mappes-Niediek - t Korrespondent mehrerer deutschsprachiger Zeitungen in Südosteuropa (L. Spuma)Норберт Мапес-Нидек

Структурната политика може и да е на първо място проблем на отделните страни-членки. Призивите за помощ обаче не помагат, когато държавите нямат средства да развиват истински регионите си.

Чуждестранните инвестиции не могат да предложат решение на проблема с намаляването на населението: ако се повишат заплатите, работниците може би ще останат, но инвеститорите ще отидат другаде. Именно ниските данъци, с които те са били привлечени, са тези, които липсват на държавите, за да развиват своите региони.

Тази Европа, която сега се радва на работната ръка от Изтока, рано или късно ще трябва да се погрижи и за оставащите в тези страни. Увеличаването на кохезионните фондове за следващия финансов период, а не обратното – тяхното намаляване, би било едно добро начало в този смисъл. Както и това, средствата от тях бъдат отпускани вече не на брой жители, а за точно определени райони.

Реклами

Столичната община не може да обясни липсата на над 8000 тона павета

Преди повече от година е назначена вътрешна проверка, все още се чакат резултатите от нея

Паветата по бул. "Дондуков"

Паветата по бул. „Дондуков“

© Анелия Николова

Прокуратурата проверява липсата на над 8000 тона квадратни сиви гранитни павета, които имат статут на културно-историческо наследство. Сигналът за несъответствие между премахнатите при ремонти павета, положените обратно и наличните в депото във „Враждебна“ е подаден от общинските съветници Иво Божков и Марта Георгиева, след като повече от година те са правили неуспешни опити да получат информация от кмета Йорданка Фандъкова за наличността на настилката.

Сивите квадратни павета са обявени за недвижима културна ценност от местно значение – „керамични и гранитни паважи, положени преди 1944 г. на територията на град София“. Наричат се още сегментен паваж или среден паваж и представляват кубични блокчета от ръчно дялан гранит. Сигналът, подаден от двамата общинари, се отнася за паветата с размер на страната между 8 и 10 см. Към същата категория „недвижима културна ценност“ се числят и жълтите керамични павета, емблема на столичния център.

През 2017 г. Веселин Кирев от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспортрешава да провери какво се случва с паветата, които се демонтират от софийските улици, за да се заменят с асфалт. За тях отговаря общинското дружество „Софинвест“, което има задължение да ги почиства и съхранява на депо в кв. „Враждебна“.

Кирев отправя запитване по Закона за достъп до обществена информация колко павета са премахнати в периода 2007 – 2017 г., колко са положени обратно и колко са на депо. От отговорите става ясно, че за посочения десетгодишен период са демонтирани 15 786 тона павета, вложените в ремонти са малко над 4000 тона, а депонираните са около 3000 тона. Несъответствието е над 8000 тона.

Една година проверка

Веселин Кирев предоставя данните на общинските съветници Иво Божков и Марта Георгиева от ДСБ. На заседание на Общинския съвет от ноември 2017 г. Георгиева пита столичния кмет Йорданка Фандъкова къде се съхранява паважът, каква е технологията за демонтиране и къде са липсващите количества.

Кметът отговаря, че паважът се съхранява от „Софинвест“ на депо във „Враждебна“. Паветата се предоставят само на фирми с договори за ремонт на улици в София, като за влезлите и излезлите от депото количества се съставят протоколи, а контролът е поверен на строителен надзор, инвеститорски контрол и представител на дирекция „Транспортна инфраструктура“.

„Уведомяваме ви, че гранитните павета са се добивали в кариерите над с. Владая чрез изсичане на по-големи монолитни скални късове и при тази изработка размерите на две гранитни павета от един и същ вид както за едрия, така и за средния паваж не са точни числа, а варират в определени граници. Тежестта на всяко паве от един и същ вид е различна и най-точният начин за контрол на количествата е приемане и предаване на гранитния паваж на тегло“, се казва в отговора на Фандъкова.

В него не се споменават количества. Наличността на паветата е обект на проверка, назначена от кмета през ноември 2017 г., от която повече от година се чакат резултати.

„Тя е на финала, резултатите ще бъдат обявени и ако се налага, ще ги изпратим на прокуратурата“, коментира Фандъкова пред „Нова тв“ в четвъртък. Тя оправда забавянето с това, че проверката била много сложна, защото имало много кашони с документи. По предварителна информация на площадките на „Софинвест“ имало 7200 тона, каза още кметът.

„Очевидно има разминаване. Още през 2013 г. възложих проверка, която установи разминаване в мерните единици, по които се съхраняват тези павета: в кг, в тонове, в камиони. Тогава бяха дадени препоръки на дружеството и то ги изпълни – в момента всички количества се измерват в килограми“, посочи Фандъкова.
Веселин Кирев коментира пред „Капитал“, че от изказването на Фандъкова не става ясно дали тези 7200 тона са среден паваж с размери 8 до 10 см, или това са всички павета – едри паралелепипеди, каквито има на бул. „Прага“ и около Руски паметник, плюс сегментния паваж.

С паветата се търгува

Според общинския съветник Иво Божков с паветата се търгува, като дори и в момента в ОLХ може да се види обява за гранитни кубчета, които подозрително много приличат на софийските павета. Цената в обявата е 0.40 лв. за брой, а продавачът твърди, че разполага с 1700 бройки. В сигнала до прокуратурата се говори за липсващи 8792 тона павета, или 2 930 521 броя, които при тази цена биха стрували над 1 млн. лв.

Не само гранитните, но и жълтите керамични павета, които са още по-ценни, тъй като вече не се произвеждат, често стават жертва на безстопанственост. Наскоро агенции за недвижими имоти публикуваха обява за къща във Враждебна (където е депото на „Софинвест“), а на снимките ясно се вижда двор с настилка от софийски жълти павета.

Благодарение на Ленин или благодарение на България?

В навечерието на Коледа берлинчани получиха един по-специален подарък: Осми март става десетият им официален празник. Не е ясно само на кого трябва да благодарят – на Ленин или на България?

Bulgarien Leninstatue im Museum of Socialist Art in Sofia (picture-alliance/AP Photo/O. Popov)

Управляващата в Берлин коалиция от социалдемократи, леви и Зелени прие 8 март за официален празник. Така Международният ден на жената става десетият официален празник за берлинчани, които по този начин скъсяват дистанцията с жителите на двете водещи в това отношение федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг – съответно с 13 и 12 официални празника в годината.

Осми март или Осми май?

На последното за годината заседание на местния парламент законът мина на първо четене, а до края на януари 2019 се очаква да бъде приет и окончателно, след което Осми март вече и официално ще стане официален празник.

Постигането на съгласие за това обаче не беше никак лесно: Левицата настояваше за официален празник да бъде обявен 8 май, на който отбелязваме края на Втората световна война, но предложението не успя да се наложи.

Известна утеха за Лявата партия все пак е решението Осми май да бъде празнуван официално еднократно – през 2020 година, когато се навършват 75 години от Освобождението.

Берлин вече има опит с еднократни празници – 31 октомври 2017 беше обявен за официален празник послучай 500-годишнината от Реформацията. Берлинската Лява партия не пожела да последва примера на други германски провинции и да обяви Деня на Реформацията за постоянен официален празник.

Кметът на Берлин, социалдемократът Михаел Мюлер, искаше 18 март за официален празник – на него се отбелязва демократичната Мартенска революция от 1848 година. Берлинските Зелени пък се изхвърлиха с цели 9 предложения за официални празници – от Деня в памет на жертвите на Холокоста 27 януари, до 9 ноември. Така накрая депутатите приеха компромисно Осми март за новия официален празник.

„Социалистически празник“

Консерваторите от ХДС определиха 8 март като „социалистически празник“, който не означава нищо за берлинчани. Същата критика чухме и от представителите на „Алтернатива за Германия“.

Социалистическата история на този празник, разбира се, не може да бъде отречена. На 8 март 1917 година работнички и селянки излизат на протести по улиците на Петроград и дават своя принос за избухването на Февруарската революция. В тяхна чест на конференция на жените- комунистки в Москва през 1921 година денят е обявен за възпоменателен празник – по предложение на присъстващата на събитието българска делегация.

Според друга интерпретация, комунистическите защитнички на правата на жените убедили съветския водач Ленин да обяви деня за официален празник.

Без значение кое от двете е вярно, берлинчани попадат в добра компания: 8 март е официален празник в Казахстан, Куба, Северна Корея, Русия, Туркменистан, Узбекистан и Беларус. Има и други, разбира се, но тук споменаваме само най-ярките примери…

Рапът на руските чер(ве)нокожи на мушката на Путин

Основната отличителна черта на тоталитаризма е стремежът му системата да контролира всеки аспект от живота в държавата.

В този смисъл Русия се възприема по-скоро като автокрация от имперски тип, в която се допускат някои волности – като пътуването в чужбина (ако не сте от категорията на стотиците хиляди поданици, работещи за многобройните “силови” институции и военнопромишления комплекс в “забранените” градчета, създадени по съветско време). 

Путин обаче прави всичко възможно да опровергае чисто авторитарния характер на своето управление, приплъзвайки го все повече към тоталитарната форма на властване. Затяга примката над остатъците от правосъдие и върху контрола над последните ниши на свободното слово в интернет. 

Unknown

Сега Путин се е загрижил и за вредното влияние на западната музика. Колко познато!

По времето на СССР, въпреки протестния заряд на рокендрола срещу статуквото в самия “капиталистически свят”, страхът от неговия бунтарски дух в комунистическите владения беше толкова голям, че срещу проявите на музикалното свободолюбие се водеше идеологическа война с милиционерски методи. Както е известно, тя се провали далеч преди разпадането на СССР.

В днешно време рапът е изместил рокендрола в това отношение. И ето че Путин се готви да взима мерки срещу съпротивителната енергия на …руския рап. 

“Ако е невъзможно да го спрем, тогава трябва да го направляваме”, заявява Путин. Така щял да брани нацията от “трите стълба” на рапа: “секса, наркотиците и протеста”.

Че пропагандата на дрогата е по-лоша и от ругатните (съдържащите в текстовете на рапиращите), всеки може да се съгласи (с Путин). Но кой е казал, че, в пропагандата и в доктрината на забраните, като средство за универсален контрол, няма елементи на истина?

И ето че милиционерският контрол вече действа в Русия. Там започнаха да спират концерти на руски рапъри заради “популяризиране на погрешни ценности”, а някои от изпълнителите на рап са арестувани. https://dnes.dir.bg/svyat/putin-rapat-ne-tryabva-da-bade-zabranyavan-a-da-bade-kontroliran

Същевременно в руската дума обмислят мерки за поощряване на “правилен” рап и се канят да обявят конкурс на такава основа. Това също е до болка познато.

Познато е като метод за борба с врага чрез присъединяване към него още от римско време. Припомням цитирания и друг път от мен бивш генерал от ДС Любен Гоцев. На въпрос в интервю, публикувано в сборник с негови “задочни интервюта”, защо си е променил мнението през 1998 г. за приемането на България в НАТО, Гоцев, отвръща за начало:

“Аз в душата и в сърцето си оставам привърженик на активен неутралитет. Подчертавам – активен.”

След което обаче изплюва камъчето:

“Но разумът и днешната политическа обстановка у нас И В РУСИЯ (курсивът мой-бел. ivo.bg) ме задължават да си спомня латинската мъдрост: “Като не можеш да ги победиш, стани техен партньор или съюзник”. Друг е въпросът, кога, при какви условия и на каква цена ще стане  това партньорство”. (“Задочни интервюта с Любен Гоцев”, изд. къща Международни отношения, София, 2005 г., стр. 52-53)

Както се вижда, нищо ново под слънцето на мрака, характерен за “контрольорите” на “погрешните ценности”. Те толкова си могат. Уж се учат от римляните, а не си взимат поука от провала на собствения си “трети Рим”. 

Авторът на този текст, закърнял привърженик на рокендрола, никак не си пада по рапа като (полу)музикален жанр. По-скоро е ядосан, че великолепни песни на Стиви Уондър, като “Past time paradise” бяха осакатени под формата на рап и популяризирани с ново заглавие от рода на “Gangsta’s paradise”.

Подобно несъгласие обаче не е причина за забрани. Те са заразни. Точно както в случая с политическите забрани в тоталитарната система: най-напред се слага кръст над опозицията, после над синдикатите, след това над религиозната “пропаганда” и т.н. – до пълната победа над човещината.

И още нещо…Руската култура бележи своя връх през 19 век и началото на следващото столетие чрез успешното имитиране на западните образци в абсолютно всички области – от класическата музика, операта и балета, до живописта и литературата. Без изключение става дума за европейско влияние.

Колкото и да го е яд Путин, тази вековна парадигма се повтаря и днес: не Русия диктува модата в културата и изкуство. Обратното, руснаците са догонващи и впечатлени от западните постижения. 

Само че изкуството не е като спорта, в който можеш да надскочиш конкурентите и да демонстрираш превъзходство чрез държавно стимулиране на производството на шампиони, включително чрез брутална употреба на допинг под държавен контрол.

Състезанието на фронта на културата и изкуството е проекция на нещо много важно, което убягва на руското мракобесие. Нарича се свобода на индивида да твори, експериментира и да, да рапира… 

И накрая, но не последно място по значение, е въпросът с реторичен заряд: защо на руските младежи се харесва да рапират, тоест да злословят и стихоплетстват, подражавайки не афроамериканците. Ясно е, нали – защото се чувстват онеправдани в собствената си държава и виждат светъл пример в правото на чернокожите, които имат пълната свобода да изразяват своя протест. 

ГЕРБ и ДПС се държат като фашисти. От БСП са им ятаци

Когато се каже „фашисти“ в България, обикновено се сещаме за „Обединени патриоти“. Техни представители твърде често си позволяват непремерени изказвания, насочени към едно или друго малцинство, най-често етническо.

Фактите обаче се оказаха по-различни. „Обединени патриоти“ са жалки палячовци в сравнение с това, което имаме като управляващи и опозиция. Не че и досега не е имало поводи да се съмняваме в демократичната същност на ГЕРБ, ДПС и БСП. Но с приемането на последните промени в антикорупционния закон маските окончателно паднаха. Текстът, според който могат да ти отнемат имущество дори ако се окаже, че си невинен, бе приет с ужасяваща тишина в пленарната зала. И ако има нещо фашизоидно в парламента, това са ГЕРБ и ДПС. А БСП са техни ятаци, защото си мълчаха като комунист на разпит.

Изказването по темата беше едно-единствено. И в него можеше да се чуе следното:

„Някой да излиза срещу народа си, срещу правителството си, срещу парламента си…Няма как да го допуснем това.“

Кратко изявление, но колко много проблеми създава. Първо – това изказване звучи като на депутат от управлението. Но всъщност е на Хамид Хамид от ДПС, партия, която твърди че има „ценностни различия“ с настоящата управленска коалиция. Второ – когато някой започне да говори от името на „народа си“ и да го отъждествява с „правителството си“ и „парламента си“, това е чиста проба авторитаризъм. В демократична държава всеки може да излиза и срещу правителството „си“, и срещу парламента „си“ и дори срещу народа „си“, ако не е съгласен с мнението на мнозинството. Трето – когато един политик започне да казва какво е допустимо и какво не… трудно се намират точни думи, с които може да се характеризира подобно поведение.

Много българи например излязоха срещу „правителството си“, и дори „народа си“ в средата на 80-те години, когато тогавашното правителство, с мълчаливото одобрение на голяма част от народа, сменяше имената на българските турци. Тогава подобно „излизане“ беше недопустимо и водеше до репресии, но въпреки това мнозина не се уплашиха. Очевидно Хамид иска да се върнат същите онези мрачни времена. Само че този път неговата партия да организира „Възродителен процес“ над българската демокрация.

Но ето и още малко от забележителното изказване на Хамид.

„Някой представляващ ВКС стигна твърде далеч… И преди бяхме чували този някой да се изявява като политик… Вече се вживя и като законодател, тръгна да променя закона с тълкувателно решение“, коментира той.

Омразата на настоящия парламент към Лозан Панов, единствения останал по върховете на държавата, който дръзва да се противопостави на пълното завладяване на същата тази държава, не е новина. Този път обаче Хамид отрече изцяло ролята на съда като коректив на властта. А в демократичните държави тази роля е много важна, когато трябва да се обуздава един или друг политически клоун, който говори от името на „народа си“ и го отъждествява с „правителството си“ и с „парламента си“. Справка – случващото се в САЩ, след като Доналд Тръмп стана президент.

А защо фашизъм? Много се знае за крайните резултати от фашизма, но твърде малко хора са наясно как той е започнал. Милионите жертви са на финала. На старта е било точно замитането на върховенството на закона под черджето, чрез създаване на възможности за саморазправа с политически неудобните. Докато накрая не е имало кой да протестира, когато властта е дошла и за онези, които в началото не са се противопоставяли и дори са одобрявали действията на същата тази власт.

Само за последните дни парламентът прие два много спорни закона, засягащи съдебната ни система. Единият е този, че могат да ти отнемат имущество, дори ако си невинен. А другият, че можеш да бъдеш арестуван и 48 часа никой, освен органите на реда, да не знае за това. И двата закона, независимо от афишираните най-добри намерения, създават възможност за необуздана държавна репресия. Особено като се има предвид, че у нас те ще бъдат прилагани от Сотир Цацаров и сие.

В истински демократичните държави необузданата държавна репресия е възприета като най-голямата възможна опасност. Много по-страшна от възможността някой да се измъкне, възползвайки се от съдебните процедури, гарантиращи възпиране на същата тази репресия.

Факт е, че у нас много престъпници се измъкнаха безнаказани. Основната причина за това обаче са недостатъчно кадърните и предостатъчно корумпираните държавни органи, които трябваше да накажат същите тези престъпници. И сега вместо да работим за това тези органи да станат по-кадърни и по-малко корумпирани ние им даваме в ръцете още по-голяма власт, унищожавайки процедурите, които гарантират, че същите тези органи не могат безконтролно да „страхуват“ и репресират когото си поискат. Това е като да гасиш пожар с бензин.

Изказванията на „Обединените патриоти“ срещу малцинствата срещат сериозна обществена съпротива. Докато подмолното установяване на фашизоидни практики от страна на ГЕРБ и ДПС с любезното съдействие на БСП минава почти незабелязано. И малцината, дръзващи да се противопоставят, веднага биват обявени за „соросоиди“, „джендъри“ и т.н.

В крайна сметка и Хитлер е строил магистрали.

Предсрочните избори са по-необходими от всякога. В парламента би трябвало да има поне една партия, която да се противопоставя на пълзящия фашизъм. В момента ЕС си има други проблеми, много по-сериозни и на него не можем да разчитаме. Този път ще трябва да се оправяме сами.

Чистата българска арийска душа

Така, драги ми съфейсбукъри, да преговорим какво е неприемливо за чистата българска арийска душа:

1. ИК, тоест жените нямат право да искат да не ги бият
2. Любовта между еднополови
3. Либерализмът се възприема като либерастия, както и проевропейството, тоест точка 2.
4. Лелките в чужбина и изобщо жените с мнение
5. Сорос
6. Доста хора се превръщат в обществен враг номер едно, ако случайно извадят някой и друг акцент или сложат ударението на неправилното (според тях ъв корс) място
7. Децата с увреждания и техните майки
8. Умните и красивите
9. Ромите
10. Мигрантите (всякакви – наши, ваши, общи)

Какво е приемливо за чистата арийска българска душа:
1. Мутрите
2. Бацевизмът (тва е политическа идеология, американският вариант е Тръмпанарщина)
3. Строителството на дясното
4. Хорца, носийки, менци и звънци
5. Да се бият жените и изобщо всички, които не изглеждат като Скалата, минимум или като Гала за жените
6. Безкрайните нескопосани ремонти
7. Грозотията и посредствеността
8. Арогантността
9. Невежеството
10. Да се казва „Не“ на всичко

Как БСП погреба социализма

В няколкото провалили се правителства на БСП след 1989 управленското хищничество оставаше безнаказано, сметките за него плащаще народът. А какво прави БСП днес? И колко социализъм ѝ остана? Коментар на Е. Милчева.

Wahlplakate der Bulgarischen Sozialistischen Partei (DW/M. Ilcheva)

„Прекрасна моя, чао, чао, чао.

Това е цветето на партизанин,

дал живота си за свободата.“

Така завършва италианската песен „Белла чао“, която делегатите на конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС) пяха наскоро в Лисабон – заедно с преизбрания си лидер Сергей Станишев и кандидата за председател на Европейската комисия Франс Тимерманс. Лидерът на БСП Корнелия Нинова не пя със своите европейски побратими и посестрими. Тя отказа да присъства на форума.

Из Устава на БСП: Чл. 3, точка 1: Българската социалистическа партия е част от европейската и световната левица. Съвременната глобализация прави невъзможно решаването на ключови проблеми на хората и обществата само на национално равнище. Глобалните предизвикателства изискват глобална солидарност, един нов интернационализъм.

Ето как Нинова очерта трите разделителни линии, които правят невъзможно присъствието ѝ на конгреса на ПЕС: искането за ратификация на Истанбулската конвенция във всички държави-членки на ЕС; резолюция относно политиката по миграция, с която се настоява всяка държава да поеме солидарна отговорност за приемане на мигранти – и улеснява достъпа на мигранти чрез издаване на хуманитарни и студентски визи, визи за сезонна заетост и др.; резолюция, в която ПЕС се солидаризира с пакта по миграция на ООН (от чиято подкрепа българското коалиционно правителство на десни и националисти се въздържа).

Какво ни каза отсъствието на Нинова

Отсъствието на Корнелия Нинова е знак. Делегацията, която БСП изпрати на форума на ПЕС, бе ръководена от зам.-председателя ѝ Деница Златева. А това е чиста доза конформизъм. За избирателите на БСП тази семиотика е непонятна, както и схващането за Нинова като затворена атомарна личност, несъвместима с отвореността на европейската социалистическа мрежа, принципите и възгледите ѝ.

Из Устава на БСП: Чл. 2, точка 3: (…) БСП е чужда на шовинизма и на всички форми на национално високомерие и ксенофобия.

Това схващане може да бъде съотнесено и към цялата БСП: колко социализъм ѝ остана? И проблемът не е само в „хайверените социалисти“ – забогатели партийни апаратчици. Нито в олигарсите, създадени от висшата номенклатура на БКП, преляла се в БСП. Те са плод на политики и действия, следващи принципа на тоталитарната държава – народът равен в мизерията, партийната номенклатура – равна в лукса си. Няколкото провалили се правителства на БСП след 1989 година го потвърдиха – управленското хищничество оставаше безнаказано, сметките за него плащаще народът.

И данъкоплатците плащаха: за мораториума върху външния дълг, наложен от Лукановия кабинет, за цените на черно в гладните зими, за гърмежите на частните банки, създадени с финансиране от БНБ, за кредитните милионери, за инфлацията от Виденовата зима, когато спестяванията на милиони българи се изпариха, но тези, които си купиха брейди книжа, станаха милионери.

Какво направи БСП за хората?

Колко солидарна беше БСП с хората на труда през тези години и каква защита им осигури? Как помогна тя на обикновените българи, докато например фамилията Баневи разкостваше предприятия и вместо да създава работни места и да плаща заплати, изхвърляше работници и си купуваше луксозни коли (както разказа наскоро юристка от един от заводите)? Нима Баневи можеха да си позволят това, защото, както самият Николай Банев разказа преди време по една телевизия, се е наложило да плаща парното на „Позитано“ 20 (централата на БСП), както и заплатите на апаратчиците в един период? А какво направи БСП, когато бавеха заплатите на над 6000 работещи в „Кремиковци“, а условията на труд бяха унизителни?

Къде е левицата в протестите тази година? С половин уста от БСП обявиха, че подкрепят демонстрациите срещу цените на горивата, монопола на „Лукойл“, ниския стандарт на живот. Но не призоваха и не излязоха на улицата. Социалистите подминаха няколко по-малобройни протеста – като този на хората, които се нуждаят от белодробна трансплантация. Включиха се като беквокали в гнева срещу ремонтите на столичния център, но и там не бяха инициатори.

БСП можеше да се включи активно в най-голямото гражданско недоволство от 2013 година насам – протестите на майките на деца с увреждания, подкрепени дейно от довчерашната им съпартийка, а днес омбудсман Мая Манолова. Социалистическата партия обаче не го направи, с изключение на няколко спорадични депутатски изяви. БСП се задоволи с парламентарен скандал как зам.-председателят на 44-ото НС Емил Христов не допуснал майки с тениски „Системата ни убива“ на среща с депутати от БСП и се присъедини към исканията за оставката на вицепремиера Валери Симеонов заради едни дебелашки реплики.

БСП залага повече на кресливост, отколкото на убедителност и това проличава плашещо във „Визията на БСП“, където държавата е описана като „инвеститор номер едно“, сякаш България се намира в Персийския залив. В деня на представянето на въпросната визия самата Нинова пък призовава за отлагане на решението за влизане в еврозоната. Решение, което не просто е взето на предишен конгрес на социалистите, а произтича от Договора за присъединяване към ЕС.

Явно умереният социалдемократически либерализъм и социалдемокрацията са чужди за БСП теми – на всеки подобен опит се гледа като на биологично оръжие, а (в)носителите на подобни идеи биват изолирани. Или пък напускат сами.

Както би казал Бойко Борисов, „такъв е материалът“ – електоратът на БСП днес е доминиран от хора в „третата възраст“, завладени от носталгия по миналото, евроскептицизъм, русофилство, гняв поради несбъднати представи за прехода. За тези избиратели БСП се състезава и с националистите от „Атака“, НФСБ, ВМРО.

Европейската миграция на бившия лидер на БСП и бивш премиер, управлявал под регентството на Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, задълбочи идейното втвърдяване на БСП. Сергей Станишев не получи доверието на собствената си партия, но европейските социалисти го преизбраха за трети път.

Емилия МилчеваЕмилия Милчева

БСП не е никаква опозиция

По какво обаче БСП днес се различава от политическата сила пред нея – ГЕРБ? Номинално дясната управляваща партия ГЕРБ създаде най-левия бюджет в най-новата история, с огромни разходи за социални политики. И БСП, и ГЕРБ ги тегли към Вишеградската група. И БСП, и ГЕРБ приветстват АЕЦ „Белене“ и са готови да прегазят всякакви правила на ЕС заради руски газопровод, без значение дали се нарича „Южен поток“ или „Турски поток“.

Из Устава на БСП: Чл. 2, точка 2: Българската социалистическа партия е лява народна партия и като такава носи отговорността за надеждата и борбата за справедливост. Тази отговорност означава да осигуряваме надеждна защита на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите, да работим за формирането на широка средна класа и за напредъка на всички.

БСП не носи надежда, не означава справедливост, нито солидарност. БСП не означава дори опозиция – ГЕРБ виждат по-голяма опозиция в президента Радев.

Пенсионира ли се социализмът, запита през 2008 година в книгата си „Защото сме социалисти“ Сергей Станишев.

Пенсионирахте го, г-н Станишев.