Деветте живота на олигархията: Радев ликвидира нашата – ще помага и на други народи

Колко живота има родната олигархия?…

НОВИНИ

Целта на това правителство е България да се развива като демократична европейска държава, с устойчив обществен и икономически модел на развитие и високо качество на живот. Това отговаря както на очакванията на гражданите, които отстраниха от властта олигархичния модел, така и на бизнеса, за установяване на върховенство на правото, ясни правила и предвидимост от страна на институциите.

Тези прекрасни думи са изречени от премиера Румен Радев по време на бизнес закуската на Американската търговска камара в България.

Става още по-хубаво: Радев заяви, че първата стъпка от управленската програма вече е изпълнена – олигархията е отстранена от политическата власт.

“Това е постигнато – олигархията вече не диктува по телефона на правителството. Това, което работим в момента е да отстраним достъпа на тази олигархия, вкоренила се дълбоко във всички институции, и сведе обществения и икономически живот да я отстраним от достъпа до публични ресурси. Мога да кажа, че вече го правим много успешно.“

Докато Радев изричаше тези жадувани слова, в Москва „пациентът от Кремъл“ заяви, че изборите за Държавната дума (руският Парламент) са били честни и са показали пълната подкрепа на народа за неговата партия „Единна Русия“ и „специализираната военна операция“ в Украйна. Забрави да спомене само, че досега СВО е коствала 1,4 млн убити и инвалиди. Но това са дреболии… 

Седмица преди Русия да нападне Украйна на 24.02.2022 г. Путин заявява: „Всеки народ трябва да има възможност сам да избира своя път на развитие и да бъде независим“. 

Губернаторът на Ню Йорк Елиът Спицър дълго време се рекламираше като човек с висок морал, който води кръстоносен поход срещу корупцията, разпада на ценностите, в това число и срещу проституцията. Медии обаче разкриха, че Спицър е бил редовен клиент на елитни компаньонки за платена любов. И той подаде оставка през 2008 г.

Лъжата го изхвърли от политиката. Тук обаче тя е на почит.

„Радев победил олигархията“ е залп с халосни патрони. Също като битката с хазарта. Много шум за нищо.

Семейният бизнес на председателя на Българския олимпийски комитет Весела Лечева (тя разбира се няма нищо общо, защото членове на фамилията го развиват, не тя…) е основно хазарт и бързи кредити. Схемата проста и жестока: задлъжняваш от хазарт, теглиш бърз кредит и отново залагаш. После отново и отново. Ефективно и смъртоносно.

Но Лечева е близък другар на Радев, дори семейно, затова няма да чуете името й от него.

Николай Вълканов, вице-президент на Илия Павлов в Мултигруп и награден от Радев с орден „Стара планина“ олигарх ли е?

А Георги Гергов, в чиято масонска ложа се твърди, че членува Румен Радев – отруден честен милионер ли е? Ако е такъв нека Радев да каже, за да спрат спекулациите. Икономическа полиция в Пловдив, например, бе на друго мнение преди време по отношение на придобиването на голяма част от Пловдивския панаир от почетния консул на Русия…

Списъкът е по-дълъг, отколкото някои проглеждащи радевисти предполагат.

Лицемерие и демагогия са един от най-отровните коктейли, забърквани от властта.

Онзи ден министърът на културата Евтим Милошев ожали музикантите от Симфоничния оркестър на БНР. „Познавам ги лично, това са прекрасни оркестранти, музиканти, културни дейци, но аз смятам, че има ангажимент от цялото правителство“. Крокодилски сълзи. Милошев е декларирал осем апартамента в София, четири имота във Франция и близо 480 000 евро в банкова сметка. Дали му е повярвала Ива Джаджева, цигуларката, която обяви, че на 28 септември ще започне гладна стачка? Тя и колегите й получават около 800-900 евро на месец.

ПР-напъните на властниците да убедят българите в своята честност, смелост, принципност, човеколюбие и професионализъм се сблъскват всеки ден с познанията на гражданите за реалността.

Липсва прозрачност и откровеност в диалога управляващи – управлявани, който отдавна е между господари и слуги.

Феликс Дзержински, „железният“ народен комисар на вътрешните работи на СССР, произнася пламенна реч пред пленума на ЦК на болшевишката партия на 20 юни 1926 г. На власт е Сталин. Дзержински смайва присъстващите с твърдението, че за след победата на революцията държавния апарат е абсурдно раздут, а върхът на управлението е потънал в корупция и лъжи. Няколко часа по-късно е намерен мъртъв в кабинета му. Сърдечен арест, оповестява Кремъл…

Всички прилики с нашите властници в описаните случаи за лъжи и лицемерие не са случайни. Те знаят, че олигархията има девет живота като котките и могат спокойно да говорят (с намигане) срещу нея. Поне от двайсетина години слушаме как политиците ни преборват олигархията и корупцията, а те все са живи и здрави, с милиони в сметките и напазарувани депутати, министри, че нагоре. Досега няма и едно повдигнато обвинение на поне един от категорията „олигарх“ след декларативните разследвания на МВР. 

Но Радев ни засипва с твърдения как вече е строшил главите на ламята. Това звучи повече като чалгата и тъпаните пред Народния театър, които се опитват да ни убедят, че който не е на хорото не е патриот. 

Ако перефразираме Апостола, излиза, че щом Радев вече е победил олигархията у нас, време е да избави и други народи от тази напаст. Само с Русия е по-сложгно, защото според премиерът ни, тамошните олигарси са „полезни за нашето здраве“. 

Дарина Георгиева

Как точно ще постигнете мир в Украйна?

Ilian Vassilev

Ех, Господин Кандидат – Вице Вълчев, олекна ми след вашето откровение, че българският народ бил „миролюбив“.

Украинският народ също беше много миролюбив. Пък вижте какво му се случи.

И Путин обича руския „мир“. Ерго и той е миролюбив.

А сега заедно с госпожа Йотова ще се борите за „мир во всем мире“.

Само че вместо с комсомолски лозунги, може би е време да отговорите на един прост въпрос:

Как точно ще постигнете мира в Украйна?

Защото абстрактната претенция за миролюбие предполага първо да има отговор как се спира войната. А там нещо ви няма. Ама никак.

Помним и едно друго време.

При социализма от сутрин до вечер се борехме за световен мир. В същото време България беше част от Варшавския договор и армията се готвеше за война.

Днес положението е още по-абсурдно.

Не сме достатъчно подготвени нито за война, нито за мир.

За война – защото години наред българската политика към отбраната при десетгодиншното управление на Йотова и Радев беше политика на отлагане, недофинансиране и поддържане на армия във все по-демонстрационен формат – само за паради.

За мир – защото мирът не означава просто да произнесеш думата „мир“.

Мирът изисква възпиране, способности, съюзници, разузнаване, защита на критичната инфраструктура и готовност да реагираш, когато срещу теб се водят хибридни операции.

А точно сега България има достатъчно поводи да задава тези въпроси – от навлизането и взривяването на дрон на българска територия до поредния взрив в склад на „ЕМКО“, за който самата компания говори за серия от саботажи, докато разследването продължава.

Затова, господин Вълчев, оставете „миролюбивия народ“ на предизборната реторика.

Кажете как изглежда вашият конкретен план за мир.

Как се спира руската агресия?

Как се гарантира сигурността на България?

Как защитаваме критичната инфраструктура?

Как защитаваме отбранителната си индустрия?

И какво означава за вас членството в НАТО, ако не означава готовност да защитаваме себе си и съюзниците си?

Защото мирът не се постига с декларации.

Мирът се гарантира от способността да не позволиш на някой друг да ти наложи война.

Тук ли е сбирката на малоумните, жълтопаветни отрепки?

Europeen Dialogue

Знам, че във всяка страна има невежи, но че има и примитиви от камната ера в България, сега констатирам. Тук реших да извадя техните произведения под поста ми в който писах, че според мен Гюров е висока топка. Не са много на брой за едно посещение на поста ми от 40 000, но са показателни за нивото им. Основното което протича при тях е ОМРАЗАТА.

Denka Marinova

·

АМИ ВЯРВАЙТЕ-ЩЕ БЪДЕ КОЛОНИЯ, ИЗПЛАЩАЩА ДЪЛГОВЕ НА ЕВРОПАТА

Siika Hristeva

·

Dora Naidenova малко ви е че пренебрегва България пред украински мафиоти, който заграбиха, заграбват все още България и българският народ!,още по зле ще подари Варна и Бургас и морето на Украйна милиони заграбват българският народ да умира от глад!

Мая Мая Спирай наркотиците

·

Мая Мая Йотова го кани в ефир да разговарят на Всяка тема ! Съжалявам го ще го Направи на Луд и ще избяга ! Той дори няма да се яви в студиото защото знае че ще бъде Размазан !

Kostadin Tonkov

·

Мая Мая Това от съседното легло в Курило ли ти го казаха?

Венера Петрова

·

Адриана Дамянова Юмрукът е символ на единство, а подадената ръка на Зеленски разединява.Аз не го искам!

Страхил Касабов

·

Мдааа! Не е за България тази „топка“!

Един шут по тази „топка“ и…… в Киев!

Янко Кафалиев

·

Нещо за Картофа каза ли?

Не?

Янко Кафалиев

·

Нещо за Картофа каза ли?

Не?

А за педофилите от Петрохан, спонсорирани от неговите съпартийци?

Васка Миланова

·

Той не е достоен! Гледа повече да има за Украйнците, отколкото за Българският народ! Аз не му вярвам!

М. М.

·

Вие не сте добре.

Насилвате се изкарате една банална личност нещо изключително. Е, няма да ви се получи!

Евгени Динев

·

Здравейте, тук ли е сбирката на малоумните, жълтопаветни отрепки?

Екатерина Бончева: Кой кара влака – Радев или Иво Христов?

За нея преструктурирането на Комисията по досиетата е „политически проект за убийство“

„Искам само да попитам – всъщност кой кара влака – Радев или Иво Христов“. Това каза пред БНР Екатерина Бончева – бивш член на Комисията по досиетата, относно плановете на правителството за преструктуриране на комисията и прехвърляне на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“.

„Положението е ясно като в мъгла“, коментира още тя.  „Фактически държавната власт подготвя едно постановление – така наричам аз тези текстове за едно постепенно закриване и прекратяване на съществуването на един от малко останалите независими органи. Независим, защото той така е определен по закон, но това, което стои зад този опит е, че фактически държавата в лицето на Иво Христов, защото той е натоварен с тази екзекуторска дейност, прекратява и прави опит да прекрати една политика, подкрепена от Европа“, заяви още Бончева.

По нейни думи става дума за една политика, която следват всички държави от бившата Източна Европа, една политика, която беше подкрепена и от колеги, и от обществото тук, която е от 2006 година до днес. А политиката е да бъдат показани чрез документи и другите лица на комунистическата власт. „Това лице е лицето на ДС. Този опит на правителството фактически иска да съкрати, да прекрати дейността на единствения реално декомунизационен акт в България от 1989 г. насам“, обясни тя в предаването „Преди всички“.

Правителството скандално ще закрива Комисията по досиетата през бюджета

Партията на Румен Радев и неговото правителство намериха начин да закрият Комисията по досиетата, и то по най-скандалния способ – през закона за държавния бюджет.   Забутана в преходните разпоредби на проекта на закона за държавния бюджет норма предвижда зам.

Бончева определи намеренията за преструктуриране на комисията като „политически проект за убийство“. Според нея трябва да бъде изработен законопроект, което ще стане вероятно през януари.

„Крайното решение, т.е. последният и единствен подпис, след който се дава публичност на дадените документи за публиката и за установяване на принадлежност към Държавна сигурност, ще бъде единствено и само на председателя на Държавна агенция „Архиви“ – Михаил Груев. Комисията е колективен орган по закон. Комисията носи колективна отговорност чрез подписите си. Сега комисията трябва да бъде г-н Михаил Груев, който трябва да носи цялата отговорност“.

Според Бончева проблемът е, че в новия си вид това няма да бъде независим орган. И обясни: „Защото той ще бъде назначаван от Министерски съвет под попечителството на Иво Христов, защото това е в неговия ресор. 

„СЕГА“ ПРИПОМНЯ:

Закриването на Комисията по досиетата беше прието със законови поправки в гласувания по-рано днес държавен бюджет за 2026 г. В преходните и заключителните разпоредби е записано, че до 15 септември 2026 г. вицепремиерът Иво Христов ще трябва да разработи предложение за нормативни промени за прехвърлянето на дейността на комисията към Държавна агенция „Архиви“. Въпреки че отиването на Тончев в комисията се смяташе за понижение, той се противопостави на управляващите, като заяви, че комисията трябва да остане като самостоятелна структура. „За“ освобождаването на Тончев гласуваха от „Прогресивна България“, ГЕРБ и ДПС. Хората на Делян Пеевски се противопоставят на закриването на комисията. От „Продължаваме промяната“ имаше само един символичен глас „против“, а „Демократична България“ и „Възраждане“ не гласуваха.

Фаворитът за шеф на ДАНС се опълчи на кабинета

Фаворитът за стар нов шеф на ДАНС Пламен Тончев се опълчи на кабинета, който предлага той да се върне на поста. Тончев в прав текст оспори идеята на правителството за закриването на Комисията по досиетата.

В парламента по време на  парламентарен контрол преди няколко седмици Иво Христов заяви, че „комисията по досиетата е една изчерпана структура, която има бюджет от 2,8 млн. евро годишно. Това са девет комисари със заплати от над 4000 евро, това са хиляди служители. Тази комисия е изпълнила своята мисия“.

Думите му остро контрастират с казаното от журналиста и изследовател на архивите Христо Христов, който обясни за „Сега“, че работата на комисията далеч не е приключила – в момента се проверяват неправителствените организации, които са хиляди, а след това е ред на лицата, участвали в обществени поръчки.

Христов обясни, че в закона има списък за проверките, който трябва да се следва. Идеята на управляващите от „Прогресивна България“ е документите да бъдат дигитализирани, за да се прочетат от всеки. Дигитализирането обаче ще отнеме десетилетия, защото става въпрос за огромен обем от информация. В момента няма проблем всеки да получи достъп до досие, което го интересува.

Дори доскорошният шеф на Комисията по досиетата и избраник на ПБ и Румен Радев отново за шеф на ДАНС Пламен Тончев се обяви срещу закриването на комисията по досиетата.

Защо е важно зад какви ценности стоят Йотова и Гюров

България е изправена пред избори, които се случват в контекста на два световни конфликта и на фона на сериозни промени в сърцето на Европа. Какъв е българският интерес и зад какви ценности стоят Йотова и Гюров?

От Даниел Смилов:

В България се задават избори, които се случват в контекста на два световни конфликта – в Украйна и Иран – и на фона на сериозни промени в сърцето на Европа. Изборите в Германия, в които на регионално ниво печелят крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и крайната левица, са показателни за отслабването на центристките проевропейски партии в страната и в ЕС като цяло.

През следващите три години ще има ключови вотове във водещи европейски страни, на някои от които евроскептични или дори антиевропейски сили ще влязат в управлението.

Изправени сме пред важен избор

България е изправена пред президентски избори, на които има двама кандидати – Йотова и Гюров, които стоят зад различни ценности, макар и двамата в някакъв смисъл да са по-скоро в проевропейския лагер. Разликата е в това, че при промяна на глобалния климат Йотова лесно би могла да се окаже близо да партии като АзГ, докато при Гюров това би било невъзможно.

Всъщност партията-носител на Йотова – „Прогресивна България“ – е обяснението за тази разлика. И към момента Румен Радев се чувства идейно у дома си в Европа сякаш единствено с лидери като Фицо и Бабиш, а вицепремиерът му Иво Христов неведнъж се е изказвал благосклонно за АзГ и други подобни формации в Европа. От тази гледна точка изборът на Йотова би бил сигнал за възможно преместване на България в евроскептичния лагер.

Парадоксът е в това, че обединена Европа е нещо, за което мнозина извън нея мечтаят. Знаем за чакащите на опашка за присъединяване Западни Балкани; ясна е и драмата на Украйна, която е екзистенциално заинтересована от това да е част от европейския, а не от „руския свят“.

В момента има огромно и все по-категорично мнозинство за връщане на Обединеното кралство в ЕС или поне за засилване на връзките между Великобритания и Съюза. Сол в раната на британците сложи наскоро и канадският премиер Марк Карни, който открито заговори за „асоциирано членство“ на Канада в ЕС и присъства на срещи на високо ниво на ЕС.

Подобно желание неочаквано изрази и Австралия, което демонстрира глобалната привлекателност на ЕС – съюз на суверенни държави – в един свят на все по-агресивни империи. Увлечен от тези добри новини в ЕС, Габриел Атал – възможен наследник на Макрон – заговори дори за Съединени европейски щати, което засега е твърде далеч от реалността. Но е визия, която може да бъде противопоставена на най-агресивния евроскептицизъм.

В този смисъл изборът, пред който е изправен ЕС, е дали да върви напред заедно и солидарно, дали да приобщава други държави зад своите принципи – демокрация и защита на основните свободи – или да се самомаргинализира, като се отслабва вътрешно и се разпада на съставните си елементи. Визията поне на АзГ е втората и е особено тревожно, че във водещата страна на ЕС тя набира такава скорост, особено в източните провинции и сред младите хора.

Българският интерес

Какъв е българският интерес в този случай? Гюров е ясен в своите предпочитания и би застанал зад политика, която подпомага запазването и засилването на значението на ЕС като глобален фактор. Много се говори за слабостта на ЕС, но и от войната в Украйна, и донякъде от тази в Иран е видно, че без ЕС не може да се стигне до решение на конфликтите, а думата и действията му са в състояние да ги променят решително.

Така или иначе, за България е от огромно значение тази роля да се засилва и ЕС да се налага като основен геополитически център не само в икономиката и търговията (при които и сега е изключително силен), но и в отбраната и технологиите, където видимо изостава спрямо САЩ и Китай.

Макар и не съвсем явно, Йотова изглежда клони към лагера на евроскептиците, които залагат на един слаб и раздробен ЕС, който се изолира в глобален план. В една такава Европа обаче ще се възродят имперските амбиции (вече в малък мащаб) на страни като Германия, Франция, Великобритания, Русия и Турция. Коя от тях ще надделее по отношение на България не е съвсем ясно, но която и да е, българите няма да сме щастливи. Историческият ни опит с имперска доминация е трагичен и той би трябвало да задейства инстинктите за самосъхранение на България.

Ослушването в подобна ситуация може да изглежда като мъдра стратегия, която Радев и Йотова са възприели. Да подаваш сигнали и към една, и към друга страна, а през останалото време да твърдиш, че защитаваш само българския интерес, е може би медийна стратегия, която се харесва на гражданите. Тя резонира и с исторически познатото „преклонена глава сабя не я сече“.

Стоим на плета и гледаме какво ще стане, за да решим на коя страна да скочим, като се изясни победителят. Но ослушването всъщност не е стратегия – то е липса на визия, лишаване на България от субектност във външната политика и изчакване на решението на „големите“ за бъдещето.

Геополитиката е един от изборите, пред който е изправена и Европа, и България. Евроскептицизъм е обаче учтивата форма на описание на процесите, които протичат в много страни. По-реалистичната формулировка е възход на крайнодясното и на идеологии, които в съвсем близкото минало бяха устойчиво възприемани като антидемократични и дори екстремистки. Хубаво е, че засега официално нито една формация в Европа не е заговорила за директна реабилитация на фашизма, нацизма или комунизма. Но АзГ и Левицата в Германия идват много близо до това и не е случайно, че те са и сред най-радикалните евроскептици.

Останалите – дори Льо Пен във Франция – не са толкова крайни и дори не си поставят за открита цел да разрушат ЕС. Но крайната десница се засилва не само в Германия – в Италия и Полша например вече има формации, които са далеч по-надясно от Мелони и Качински.

Добре е да изгледаме отново филма „Кабаре“

Крайнодясното има своята идеология, която е универсална и се прилага като матрица в различни държави. Една от нейните опорни точки е например представянето на центристката, либерална опозиция като сексуално девиантна. Това е свързано с очернянето и заклеймяването на хомосексуалността, представянето на опонентите като педофили и всякакви други извратеняци.

Още Хитлер е имал такава стратегия, макар че самият той вероятно е бил доста особен в сексуално отношение, а водачът на щурмоваците му – Ернст Рьом – е бил хомосексуален. Това не пречи в концентрационните лагери хомосексуалните да са били специално обозначени с розови звезди.

Днес виждаме същата стратегия на очерняне, заклеймяване и маркиране на различните и дори на политическата опозиция. У нас се провежда втора предизборна кампания, в която институции са впрегнати да убеждават хората, че опозицията и нейните кандидати са едва ли не или педофили, или помагачи на педофилски групи.

Не прави чест на Йотова, че тя не само не критикува тези тенденции, но и ги възприема с цел да се отклони вниманието на хората от неин реален проблем. А той е, че тя няма отговор защо е помилвала наркобарон с тежко криминално минало и съвсем не толкова тежко физическо състояние. Барон, който на всичкото отгоре дори не е бил в затвора по времето на помилването: бил е пуснат по хуманитарни съображения, отчитащи реалното му или поне документално медицинско положение.

Когато мислим за бъдещето на Европа и изборите, които правим, е добре да гледаме отново прекрасния, но и много тревожен филм „Кабаре“ на Боб Фос от 1972 г. с Лайза Минели. Този филм обяснява едновременно и случващото се в източните провинции на Германия, и медийно-институционалните истерии срещу опозицията около аферата „Петрохан“. Гласовете на тези, които днес пеят, че „бъдещето им принадлежи“, са в голяма степен същите като тези от 30-те години на миналия век. Хубавото е, че все още хората имат време да помислят, а имат и право на избор.

Българските депутати с абонамент за флагманите на руската пропаганда

Българското Народно събрание се кани да се абонира за флагманите на руската международна пропаганда „Россия в глобальной политике“, изданието на руското Министерство на външните работи – „Международная жизнь“ и за ПОЛИС („Политические исследования“) – списание, което руската цензура е поставила в своя Бял списък (списък на сайтове, които руснаците могат безпрепятствено да отварят, дори и да им блокират интернет).

Това става ясно от списъка с издания, за които главният секретар на НС Милена Христова предлага да бъде абониран българският парламент през следващата година.

Нещо повече – трите руски издания са начело на списъка, с който Mediapool разполага и в който са включени общо 34 международни издания.

Списъкът е част от писмо, с което главният секретар на НС се обръща към председателя на НС, останалите политически и административни ръководители на парламента, както и към парламентарните групи. В него тя ги моли до 28 септември да дадат предложенията си за още международни периодични издания, за които да бъде платен абонамент.

От съдържанието на писмото се разбира, че списъкът е съставен въз основа на заглавията, получавани в парламентарната библиотека през настоящата 2026 година. Тоест, пропагандистките издания на путиновия режим вероятно вече са на разположение на депутатите и българският парламент плаща за тях с парите на данъкоплатците. Което се кани да прави и през следващата година.

За какви издания става дума обръща внимание журналистът и познавач на руската действителност Татяна Ваксберг в своя профил във фейсбук:

„“Россия в глобальной политике“. Главен редактор: Фьодор Лукянов, под санкции на Канада и Украйна. Председател на редакционния съвет: Сергей Караганов, под санкции на ЕС, Канада, Австралия и Украйна (Русия трябва да използва в Европа ядреното си оръжие, 2025 г.).

Някои членове на редакционния съвет: Вячеслав Никонов, внук на Молотов, бивш шеф на фондацията „Русский мир“, под санкции на ЕС, САЩ, Великобритания, Австралия, Швейцария; Никита Анисимов и Сергей Иванов, под санкции на Украйна; Константин Косачов, под санкции на ЕС, САЩ, Великобритания, Швейцария, Украйна, Австралия; Сергей Лавров, под санкции на ЕС, САЩ, Великобритания, Австралия, Япония; Леонид Слуцки, под санкции на ЕС, САЩ, Великобритания, Канада, Украйна, Швейцария, Япония, Австралия, Нова Зеландия; Анатолий Торкунов, под санкции на Украйна и Канада, Юрий Ушаков, под санкции на Австралия, Канада и Украйна.

В редакционния съвет е посочен също и френският геополитолог Тиери дьо Монбриал.

Повечето статии на списанието са безплатни онлайн. Изследователи и политици могат да се запознаят с тях“, пише Ваксебрг и в заключение се обръща към депутатите:

„Уважаеми парламентаристи, вие верно ли плащате абонамент на списанието „Россия в глобальной политике”? Авторите му ще свършат в един трибунал, само казвам.“

Евросептичната яма е личен избор, който не сме длъжни да следваме с доброволен скок в нея

Иво Инджев

Въпрос на сравнение е коя страна е бедна и колко нещастни сме конкретно ние от функционирането на демокрацията (у нас). За факта, че България е сред ситите държави в сравнение с огромна част от намиращите се на други континенти страни, напоследък се осмеляват да говорят дори политици тук, които си дават сметка как това дразни не особено щастливата част от българите, че и т.н. средна класа. 

Достатъчно е да погледнем изборите в московията като явен фалшификат на демокрацията, за да се почувстваме привилегировани, че не живее там. 

Ами изборите в Чечня, където Рамзан Кадиров регистрира световен рекорд сред живите диктатори с официален резултат от 99,85 на сто! Само обесеният междувременно Садам Хюсейн все още го води посмъртно с 99,9 на сто.

Близки са резултатите президента на Руанда Пол Кагаме (99, 85 %), на Кения Ухуру Кениата (98,9 на сто) и на Танзания Самия Сулуху Хасан ( само 98,1 %).

Човек е ограничен по своята природа, но безграничен в желанията си, е казал Цицерон. Няма да споря. Защото е факт, че искаме повече, отколкото можем и дори понякога си го признаваме, криейки се често зад сентенции, които отказваме да осмислим критично. Например за това, че човек бил толкова голям, колкото големи са мечтите му. Така му се пада на нещастния човек, щом не мечтае яко, както излиза.

Американският комик Джордж Карлин (1937-2008), известен с черния си хумор (и дори с това, че е бил арестуван от полицията за “мръсни думи”), е обяснил социалната структура на обществото в САЩ по следния начин.

“Висшата класа държи всички пари, не плаща нито цент данъци (спомнете си за най-големия данъконеплатец “Лукойл” у нас, ако ви струва недостоверно- бел. авт.). Средната класа плаща всички данъци, върши цялата работа. А бедните…те съществуват, за да ужасяват средната класа. За да продължава да ходи на работа”.

Някой (още) по-голям циник може да добави, че богатите направо си “отглеждат” бедните прослойки именно, за да държат в страх работещите данъкоплатци , както на практика твърди майтапчията Карлин.

С този анализ може да се спори, но изборите у нас и по света потвърждават главното: хората, когато наистина могат да избират (а не да бъдат водени като стадо до урните), залагат на по-малкото зло. Ако не да постигнат на просперитет, то поне да не загубят онова, което имат. Поне така е в представите на работодателите на политиците, каквито са мнозинството избиратели на хартия (или на машина за гласуване). 

Видяхме нещо подобно на парламентарните избори у нас на 19 април, когато за популиста Радэв гласуваха очевидно българи, решили да заложат на една промяна, ама да не е много голяма. Колкото и да се мъчат сега прогресивните реваншисти да отричат сравняването им с предишния “модел”, не могат да избягат от факта на приемствеността в посредствеността на управлението си. То и преди не беше “възвишено”, но тези днес явно не се учат от грешките на предишните.

Арогантността на днешните не просто се родее с чувството на всемогъщество и недосегаемост, демонстрирано от предходната власт, а направо се състезава с нея. Надпреварват се и помежду си в тази дисциплина. Един израстък измежду тях поучава медиите как трябва да се държат и дотам се е самозабравил, че ни съобщава как покрай победителите всички от партиите с “отпаднала необходимост” (по израза на друга въшка, изскочила на чело) вървят в парламента с наведена глава. Щото парламентът си бил техен, казва трети техен другар, ярък продължител на манталитета на епохата, когато парламентът наистина си беше на другарите и лично на вожда им.

Днешният им вожд не само не се разграничава от тази наглост, но държи да оглави и нея. Използва грозни квалификации по адрес на мъртви хора, сред които и деца, преди за фактологията да се е произнесла окончателно дори прокуратурата, камо ли пък съдът. 

Чуден пример за “демократичност”, няма що. Направо си е демонстрация на отказ от съобразяване с “дреболии” като етика, емпатия (човещина) и правов ред. Същият дори се обадил по телефона на лицето, олицетворяващо тези липси след онази надгробна пресконференция, на която се прояви като главен танцьор върху шестте гроба от “Петрохан” и дълго му благодарил, че си приличат (с което танцуващият върху кости гордо се похвали).

Изводът според мен, живеейки сред най-добрите (държави в света в рамките на Европа и ЕС) е да се възползваме от възможността не просто да се сравняваме с най-доброто, но дори и взаимстваме най-доброто от най-доброто. 

На тази възможност вече завиждат и мнозина в Америка, вековен еталон за “най-доброто” в много сфери на живота. Евросептичната яма, в която се опитват да ни вкарат днешните управляващи, в крайна сметка ще се окаже техен личен избор, както във вица глиста (който няма да припомням в изцяло заради неговата гнусност).

Радев изгонил олигархията от политическата власт

Премиерът Румен Радев обяви пред представители на американския бизнес, че правителството е изпълнило първата си стъпка по разграждането на олигархичния модел. Той говори по време на бизнес закуска, организирана от Американската търговска камара (АТК) в България в „Гранд Хотел Милениум София“.

„Олигархията вече не диктува по телефона на правителството“, заяви Радев, като посочи, че кабинетът е отстранил олигархията от политическата власт.

„Със сигурност вече отстранихме олигархията от политическата власт“, каза премиерът, но уточни, че това е само началото. Още: Заради полетите на Пеевски: Радев иска отзоваване на посланика ни в ОАЕ

По думите му борбата с олигархичния модел продължава, като сред следващите цели на кабинета са прекратяването на достъпа до публичен ресурс и отмяната на „порочни обществени поръчки“.

Радев свърза промяната в управленския модел и с икономическите амбиции на правителството. Според него страната трябва да премине от модел, основан на потребление и ниски възнаграждения, към икономика с висока производителност, основана на знания, по-висока конкурентоспособност и активно привличане на инвестиции.

„Само в изчистена от корупция среда страната ще може да постигне ускорен икономически ръст“, заяви премиерът.

„При успех ще увеличим размера на брутния вътрешен продукт и ще изведем икономиката на страната в друга орбита“, каза още той. Още: „Нищо подобно“: Радев отрече да заменя един олигархичен модел с друг

Пред представителите на американския бизнес Радев отправи призив за повече инвестиции от САЩ в България. Той посочи енергетиката като една от сферите с потенциал за по-тясно сътрудничество.

„Време е в България да дойдат американски инвестиции, имаме всички предпоставки“, заяви премиерът.

По думите му България има възможност да увеличи преноса на американски втечнен природен газ към Централна и Източна Европа. Радев посочи, че страната разполага с необходимата мрежа и достъп до два терминала в Гърция и пет в Турция.

Той каза още, че Европа трябва да преговаря със САЩ като единен пазар, за да постигне по-добри условия и по-ниски цени на природния газ. Още: Красиви, добре въоръжени и да знаят английски: Радев каза какви полицаи иска

Радев определи САЩ като ключов стратегически партньор на България и посочи, че двустранният стокообмен е нараснал с 40% през миналата година. Като примери за развитието на отношенията той посочи големите проекти и доставки в областите на отбраната и енергетиката.

Премиерът акцентира и върху развитието на батериите за съхранение на енергия, което според него е извело България на лидерски позиции в Европа. Той посочи бързото присъединяване към електроразпределителната мрежа като един от факторите, които привличат инвеститори.

Според Радев стратегическа роля за икономическия растеж има и развитието на инфраструктурата. Той съобщи, че приключва обсъждането на законодателството за публично-частното партньорство и заяви намерение стратегически инфраструктурни проекти да бъдат изграждани чрез концесии и ПЧП.

„Ще се стремим да набираме финансиране от капиталови пазари, от фондове, така че да включим частния капитал и неговата инициатива“, каза премиерът. Още: Без политически чадър и без компромиси: Радев с призив към МВР преди президентските избори

Той обвърза подобряването на транспортната и икономическата свързаност с развитието на регионите, намаляването на регионалните дисбаланси и демографските проблеми.

Радев подчерта и ролята на външната политика за реализацията на инфраструктурните проекти. По думите му правителството вече не разглежда стратегическата инфраструктура само в национален контекст, а я свързва с европейски и трансконтинентални коридори.

„България трябва най-сетне да се възползва истински от своето географско положение“, заяви той.

Премиерът засегна и изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, като постави акцент не толкова върху привлеченото финансиране, колкото върху реализацията на заложените реформи. Още: Радев, след като обяви руски олигарси за национален интерес: „Нито сме в периферията на ЕС, нито в изолация“ (ВИДЕО)

Според Радев промяната на икономическия модел може да бъде постигната само чрез тясно сътрудничество между държавата и бизнеса.

Политическа шизофрения

Ilian Vassilev

Социологията за президентските избори се бави.

От една страна, това е логично – трябва да бъдат включени всички основни кандидати. От друга, първите проучвания трябва да отчетат и последните скандали, и влиянието им върху позиционирането на кандидатите.

Логично е първата по-пълна социология да излезе следващия понеделник.

Проблемът е друг.

Има социологически агенции, които не просто се опитват да измерват обществените нагласи, а понякога и да ги формират. Най-лесният начин е да се създаде усещането, че един кандидат има огромна преднина и че изборът едва ли не е предрешен.

А това вече не е просто социология. Това е част от политическата среда, в която се провежда кампанията.

Вие сами виждате поведението на Йотова – реакциите стават все по-плахи, а политическите ходове – все по-предпазливи.

Колко време ѝ трябваше да свика КСНС?

Поводите изобилстваха – взрив след взрив, нарастващи предупреждения за рискове пред стратегически обекти, информация за активизация на руските служби и общо влошаване на средата за сигурност.

На 12 септември самата Йотова заяви, че обмисля КСНС именно заради зачестилите взривове в складове за боеприпаси и ескалацията на войната в Украйна и Близкия изток. На следващия ден каза, че ще реши в рамките на няколко дни.

И накрая – няма да свиква КСНС.

Разбирам я.

Трудно е едновременно да се представяш като човек на мира, да знаеш, че ключът към края на войната в Украйна е в решенията на Путин, но да не искаш ясно да персонализираш отговорността за продължаването ѝ.

Още по-трудно е едновременно да подценяваш, дори да отричаш руската заплаха и да свикаш КСНС, чиято основна тема неизбежно ще бъде именно тази заплаха.

Това вече е политическа шизофрения, от която няма изход.

А до изборите такива противоречия вероятно ще стават все по-видими.

Православно-патриотични хора срещу интелектуалците

Венцислав Мицов 

В една от книгите на Вонегът имаше една мисъл, която някой написал в една тоалетна:

“Ние не пикаем във вашите пепелници, за това ви молим да не хвърляте фасове в нашите писоари”.

Сетих се за нея по повод темата за хора̀та пред Народния театър.

Тия хора̀ не са признак на патриотизъм и българщина. Те са наказателна акция, провокация.

Виждал съм дъжд, як порой, двама души с една колона и яко “Бяла роза”. Ама яко. И съм влизал точно тогава в театъра и вътре се чува. Ама яко се чува.

Тоест – това си в чиста акция по каталог – ние, православно – патриотичните хора сме срещу вас, мръсни интелектуалци.

Истината е, че крайните либерали едно време иронизираха фолклора. От другата страна неокумонетата квазиконсерватори им отговориха с качамак от “българщина” в агресивен формат.

И така стигаме до днес – фенове на Радев защитават тая свинщина, фенове на либералите яростно отричат.

Също като при оная мисъл на Вонегът.

Едните имаме писоари, другите – пепелници.

И пикаем вътре или хвърляме фасове.

От цялата тая работа потърпевш е не Народния театър.

Потърпевши са младите, които виждат какво е отношението ни към културата.

И към традициите.

Апропо – автентично хоро върху ресторантски композиции няма.

Няма и автентични патриоти, които се подмокрят от Путин или Тръмп…