Наплашен философ в 2-звезден хотел

Ахмед Доган е притеснен и го показва. А отслабената му медийна защита говори, че част от политическите му „деца“ се опитват да го изоставят. Предстои битка, която едва ли ще бъде по правилата на правовата държава. Коментар на Иван Бедров в Дойче Веле.

Ahmed Dogan (BGNES)

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган е силно притеснен и иска ние да знаем това. Изпрати някакви неразбираеми за широката публика послания – към някакви „ченгета“, към негово „дете“, към главния прокурор, към Делян Пеевски.

Само за последните 10 дни Доган се обади четири пъти – два пъти директно, два пъти чрез свои говорители, представяни в медиите като „близки до Доган/ДПС“. Предупрежденията, които той отправи, са, че никой не можел да го уплаши, че „бройлерите“ щели да бъдат „на яхния“ до есента, че някой бил „надробил нещо по-голямо“, но пък Доган бил „голяма хапка“, че ставало дума „за много пари“.

Всички тези реплики напомнят на мафиотски филм. Намеците вероятно са разбрани от когото трябва, но отстрани звучат абсурдно. Защото малцина бяха прочели анонимните информации в едно-две интернет издания, че „готвят арест за Доган“.

Цяла България обаче чу, че „няма с какво да го плашите този човек – той е бил в килия на смъртник, той не се плаши от тези неща, просто да го знаете“. Малцина бяха забелязали звучащите силно конспиративно заглавия как „Пеевски се изправя срещу Доган“, но основателят на ДПС сам реши да ги потвърди пред огромна публика с думите, че е „твърде голяма хапка за Пеевски“.

Още един детайл засилва усещането, че Ахмед Доган наистина е в отслабена позиция – медийната подкрепа, която получава днес, е несравнимо по-малка, отколкото при предишни случаи на излизане от тишината.

Когато гонеше Лютви Местан от ДПС, Доган бе хвален от сутрин до вечер от цялата медийно-ченгеджийска кохорта, която го обявяваше за „новия Левски“. Днес не е така. А когато става дума за медии, не е трудно отново да се сетиш за името на Пеевски.

„Голямата хапка“ Доган

Медийната защита на Доган се ограничава засега до телевизионни участия на представяните като „близкия до ДПС“ журналист Илхан Андай и „стария приятел на Доган“ Димитър Тадаръков. Той дори не почака да бъде попитан и директно издекламира това, за което бе изпратен – пръв спомена версията за предстоящ арест и заключи: „няма с какво да го плашите този човек“.

Андай пък предупреди, че „който създаде напрежението, ще си го понесе в рамките на месец-месец и половина“. Какво е обаче това напрежение, което толкова притеснява Доган?

Delyan Peevski Politiker Bulgarien (BGNES)Делян Пеевски – основният „заподозрян“

И двамата „говорители“ охотно коментираха основния „заподозрян“ – Делян Пеевски. Тадаръков припомни, че обявилите се срещу Доган негови бивши приближени Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал и Лютви Местан „ги няма вече“ – „Пет деца не успяха да го изядат и шестото няма да може“ (завишената бройка е лапсус и не променя посланието – б.а.).

Освен хранителната терминология за „голямата хапка“, Андай подаде и ръка: „Доган няма нищо против Пеевски и иска той да остане в партията“. Така самият почетен председател на ДПС отговори на въпроса от кого се чувства напрегнат. А това напрежение върви заедно със съответните пипала на Доган и Пеевски сред политическите партии, изпълнителна и законодателна власт, съдебна система, специални служби, медии. Сега остава да научим какво стои в основата на това напрежение.

„Има момчета с пистолети“

Научихме, че „този философ“ не живеел в сарай, а „почива в един хотел с две звезди, какъвто е сараят му в Бояна“. Т.нар. морски сарай също бил двузвезден. „Той по принцип е скромен човек“, обясни Тадаръков, но около него „има момчета с пистолети“. И за другия участник в конфликта е известно, че живее в хотел и че около него има момчета с пистолети.

Какво може да породи напрежение между такъв тип хора? Малко вероятно е да имат непреодолими идеологически спорове. Огласяването на напрежението идва в контекст, който говори за друго.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov (DW/P. Henriksen)Иван Бедров

Делото „КТБ“ вече е в съда. Основният обвиняем Цветан Василев пък задвижи процедура по закона „Магнитски“ и очаква разследване в САЩ.

Борбата за овладяването на военния завод „Дунарит“ – също част от наследството от КТБ – е във финална фаза, а Пеевски сам реши да разпространи открито писмо, с което отрече всякакви връзки с оръжейния бизнес. (Преди години отричаше да се занимава с медии.)

ДАНС и прокуратурата елиминираха предложения лично от Доган член на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, което пък сигнализира за масови нарушения на ДАНС в тази сфера. Предстои създаване на нова мегаструктура „Антикорупция“, която да обедини части от много институции, а това вече изглежда създава напрежение между различните крила на специалните служби.

Проектът „Цанков камък“ отново замина в прокуратурата, а полученият от Доган хонорар от 1,5 млн. лв. пак е на дневен ред. Така конкретният повод, по който (вероятно) Доган и Пеевски са разменили остри реплики, остава неизвестен. Но бойното поле е видно – ченгета, власт, срамните им тайни, плячката от КТБ. Нищо ново. Предстои битка, която едва ли ще се води по правилата на правовата държава.

Какво точно ще председателства България – след спекулациите и преди „фалшивите новини“

858965Проф.Ингрид Шикова за Дневник

В разгорещената дискусия относно проблемите по подготовката на логистиката за ротационното председателство (ремонта на НДК) има и нещо, което можем да наречем „всяко зло за добро“.

„Злото“ е, че общественото внимание се насочи предимно към този проблем, който безспорно вреди на образа на страната ни и отклонява дискусията за председателството в неплодотворна посока. Какво тогава е „доброто“? „Доброто“ е, че цялото българско общество научи, че България ще бъде ротационен председател.

Това обаче не е успокоително, защото не е достатъчно. Ако вече всички знаят, че нещо ще се случва, не са много тези, които разбират какво точно ще се случва по време на председателството. Твърдя това съвсем убедено, следейки изказвания на политици и коментари в някои медии и дискусионни форуми.

Първият въпрос, по който би следвало да има яснота, е какво точно ще председателства България. Някои твърдят, че ще председателстваме Европейския съюз, други заявяват, че ще председателстваме Европейския съвет. (Доналд Туск вероятно няма да е щастлив от подобно изказване.) И двете твърдения са неверни.

Всъщност България ще бъде ротационен председател на една от институциите на Европейския съюз, а именно на Съвета (познат като Съвета на министрите). Защо това е важно? Важно е, за да бъде разбрана ролята на председателството, за да не се създават свръхочаквания, че то може да направи невъзможното в Европейския съюз.

А това предполага елементарно разбиране на процеса на вземане на решения в ЕС: Европейската комисия е тази, която прави предложенията за законодателни актове, а Съветът работи по тези предложения.

Статистиката е най-доброто доказателство за активната законодателна роля на Съвета – годишно Съветът одобрява средно около 200 регламента, 50 директиви, 50 решения. В този смисъл ротационното председателство е „зависимо“ от потока на законодателни предложения от страна на Европейската комисия и от степента на съгласие по тези предложения в Съвета.

Търсенето на консенсус по законодателните предложения е една от най-важните задачи на ротационния председател. Съществува дори твърдение, че ротационното председателство е стегнато в „институционален корсет“, тоест неговата основна дейност е силно зависима от предложеното законодателство и етапа на неговото обсъждане. На практика около 80% от дневния ред на ротационното председателство е зададен предварително, особено що се отнася до законодателството.

Администрирането и координацията са една от най-съществените и най-трудоемките функции на всяко ротационно председателство.

Председателството отговаря за подготовката и координацията на работата на Съвета чрез разработването, оформянето и разпространението на съответните документи, своевременна подготовка, свикване и ръководене на многобройните срещи в различен формат (средно по време на едно ротационно председателство се провеждат около 2000 срещи на различни нива и около 80 формални и неформални заседания на различните конфигурации на Съвета на министерско равнище).

Председателството трябва да осигури доброто протичане на тези заседания както чрез определяне на приоритетите в дневния ред, така и чрез проявяване на нужните умения за разрешаването на възникнали проблеми или напрежения, чрез формулиране на подходящи предложения за решаването им. Това изисква активна предварителна работа по подготовката на заседанията.

Координацията и администрирането са важни и от гледна точка на взаимоотношенията в институционалния триъгълник Европейска комисия – Съвет – Европейски парламент. Ротационното председателство трябва да поддържа непрекъсната връзка с Комисията и Парламента, за да може да осигури безпроблемното и навременно придвижване на всички документи и подготовката на съответните срещи.

Оттук логично произтича следващият въпрос, по който трябва да има разбиране – защо ротационното председателство ще получи „наследени“ задачи от предшестващото председателство.

Наследените задачи са в резултат от процеса на вземане на решения в ЕС – приемането на законодателни актове в ЕС е сравнително дълъг процес, изискващ съвместяване на интереси и постигане на трудни компромиси. Не е възможно в рамките на шест месеца, колкото трае ротационното председателство, да бъде приключена една законодателна процедура.

Не е и случайно, че от 2006 г. се въвежда осъществяването на ротационните председателства в «тройка». Идеята за групирането на председателстващите държави в «тройка» е свързана с необходимостта от приемственост и по-голяма свързаност на приоритетите. Подготовката на 18-месечната програма е обща отговорност на трите държави, но всяка държава от тройката подготвя своя 6-месечна програма, която е в съответствие с общата програма и с политическия дневен ред на Европейския съюз.

Приоритетите на общата програма обхващат по-широк кръг области на европейската интеграция. По този начин се дава възможност на всяка от трите страни да акцентира върху своите специфични приоритети, но едновременно с това да бъде осигурена приемственост. През целия период на 18-месечното председателство държавите от „тройката“ поддържат интензивни взаимоотношения. Яснотата по този въпрос би допринесла за избягване на твърдения от рода на „защо трябва да се съобразяваме с приоритети на естонците“.

Друг въпрос, по който много се спекулира, е, че България ще „изнесе председателството си“ в Брюксел, защото не се е подготвила. Истината е, че всяка държава избира своя организационен модел на председателство – някои страни предпочитат модела, в който Постоянното им представителство в Брюксел играе ключовата роля в координацията по време на председателството (т.нар. Brussels based model), други запазват най-важната роля за институциите в столицата си (Capital based model).

При избора на модела на председателство, базирано в Брюксел, се разчита главно на личните контакти на дипломатите от Постоянното представителство на страната към Европейския съюз с колегите им от представителствата на другите държави членки и от Европейската комисия, както и на уменията им да ръководят срещи и да участват в работни групи, като търсят общи взаимноприемливи решения.

Политическите насоки, изборът на приоритетите, мандатите за преговори, контролът се осъществяват в столицата, докато вертикалната координация се извършва в много по-голяма степен между експертите и дипломатите в Постоянното представителство и в по-малка степен между министерствата в столицата.

Характерно е, че по време на председателството експертите и дипломатите от Постоянното представителство получават по-широки правомощия за осъществяване на преговори. Този по-широк мандат се налага, тъй като необходимостта от бързо извършване на консултации или важността на спешното докладване по редица въпроси изисква да се действа на момента, без да се спазват стриктните правила на йерархията, които действат през периода на „нормалното“ членство, тоест извън председателството. Това е по-гъвкавият модел на провеждане на председателството и повечето малки държави залагат на него.

Друг въпрос, по който се спекулира, е, че „Европейският съюз ще отнеме председателството от България“. И по тази тема е необходимо повече разбиране и повече знания за начина на функциониране на Европейския съюз. Дори да има трудности, ротационното председателство винаги е подпомагано от Генералния секретариат на Съвета и от Европейската комисия, а при необходимост от партньорите в „тройката“.

Отрицателен е отговорът и на въпрос може ли България да се откаже от председателството, за да не харчи средства. Не, членството в Европейския съюз обхваща както права, така и задължения и отговорности. Така всяка държава – членка на Европейския съюз – независимо дали е малка или голяма, има своите «звездни шест месеца», в които е ротационен председател на Съвета. Това е право, но и задължение и отговорност.

Това са само част от въпросите, които изискват повече внимание, за да не се създават неверни представи в обществото за ролята на ротационното председателство и неговото конкретно осъществяване. Поради това е необходимо много по-активно провеждане на комуникационна стратегия вътре в страната още преди началото на председателството.

Не бива да се пропуска възможността да се обяснява компетентно как функционира Европейският съюз и какво точно трябва да извърши страната ни като ротационен председател на Съвета.

Това би помогнало за по-добро разбиране и за недопускане «фалшивите» новини да завладяват дискусиите по ротационното председателство.

Магистратите – средно с по три сметки

Средно един магистрат има около 3 банкови сметки, проверени са имуществените декларации на магистратите, получени са справки за недвижимото и движимото имущество, придобито от съдии, прокурори и следователи през 2016 г.

Изпратени са над 2700 искания за разкриване на банкова тайна до районните съдилища. Това се посочва в съобщение на ВСС, цитирано от БГНЕС.

От там уточняват, че срокът за проверка на ежегодните имуществени декларации на съдиите, прокурорите и следователите е тримесечен. Началният момент на този срок обаче не е 15 май на съответната година, доколкото чл. 175в, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ дава възможност в едномесечен срок от подаване на декларацията за имущество и интереси съответният магистрат да може да направи промяна в декларацията, когато това се налага за отстраняване на непълноти или грешки в декларираните обстоятелства.

Например – ако съдия е подал ежегодна декларация за имущество и интереси на 15 май 2017 г., законът му дава право да подаде до 15 юни 2017 г. коригираща декларация. Едва след изтичането на този срок започва да тече тримесечният срок за извършване на проверката от страна на Инспектората към ВСС. Определеният в ЗСВ тримесечен срок за проверка на имуществените декларации не е достатъчен.

Броят на магистратите, задължени да подадат пред Инспектората към ВСС ежегодна декларация за имущество и интереси, е 4199 към 1 януари 2017 г. Проверките включват разкриването на банкова и застрахователна тайна, освен това се разпростират не само по отношение на съпрузите и непълнолетните деца на деклараторите, а и на лицата, с които фактически съжителстват на съпружески начала.

Инспекторатът към ВСС вече е проверил дали декларираното от магистратите имущество – недвижимо и движимо, придобито или отчуждено през 2016 г. от магистратите, техните съпрузи, непълнолетните им деца и лицата, с които фактически съжителстват, съответства на обявеното в съответните публични регистри.

От имотния регистър към Агенцията по вписванията са направени справки за недвижимото имущество, от регистъра на КАТ – за притежаваните моторни превозни средства, от НАП – за размера на задълженията за данъци и осигурителни вноски, от информационната система на БНБ – за паричните задължения.

Инспекторатът към ВСС е изпратил над 2700 искания за разкриване на банкова тайна до районните съдилища. След разрешение се искат справки от търговските банки за наличните суми във всяка една банкова сметка на магистратите, техните съпрузи, непълнолетни деца и лицата, с които фактически съжителстват.

Средно един магистрат има около 3 банкови сметки. Не без значение е и фактът, че Инспекторатът към ВСС има правомощията по проверка на декларациите за имущество и интереси на съдии, прокурори и следователи от 1 януари 2017 г., поради която причина проверките се извършват без наличието на нарочен софтуерен продукт, с какъвто разполага Сметна палата, посочват от ВСС.

Разработването на такъв софтуер е в процес на възлагане. Тримесечният срок за извършване на проверките на имуществените декларации на магистратите е инструктивен. ЗСВ не предвижда последици при превишаването му. Дори в този случай компетентността на Инспектората към ВСС не отпада.

Относно задължените съдии, прокурори и следователи, неподали в срок декларация за имущество и интереси, са образувани административнонаказателни производства.

Максималният срок за издаване на наказателно постановление е шест месеца, считано от датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. ЗСВ предвижда задължение Инспекторатът към ВСС да публикува информация за влезлите в сила наказателни постановления.

Днешният дневен ред на Държавна сигурност в България

Омръзнало Ви е да слушате за ДС? Не вярвате, че днес ДС определя какво се случва у нас? Считате, че ДС нещо мъртво, нешаващо и останало в миналото?
Е, не сте прави.
Прочетете тук едно мнение на един щатен служител на ДС – Първо главно.
Той е минал през много места, след като държавата е престанала да го храни официално – банки, фирми, Националната здравноосигурителна каса, НОИ и т.н. (тук повече информация : http://www.desebg.com/2011-01-06-11…; http://memberspage.eesc.europa.eu/S…)
Само от първия линк може да разберете, че този служител на ДС смята, че:
  1. Гражданите не трябва да имат право на референдуми
  2. Гражданите не трябва да имат лесен достъп до съда.Българските граждани са по-тъпи от останалите европейци и не трябва да се пречкат на благородния бизнес да усвоява европейските средства. Какво от това, че гражданите на останалите страни членки имат тези права, след като на родния “бизнес” те пречат, значи трябва да се премахнат или да се затрудни достъпа на гражданите до правосъдие.
  3. Гражданите нямат нужда да обжалват съдебни актове на втора инстанция. Какво от това, че във всички останали страни членки гражданите им имат тези права?
  4. Съдебните такси за гражданите трябва да се увеличат. До 1800 пъти. Какво от това, че гражданите с данъците си осигуряват най-високия процент от БВП за правосъдие в ЕС? Какво от това, че жителите на Люксембург, Швеция и Франция не плащат съдебни такси, като оспорват решения на правителството?
  5. Гражданите не трябва да настояват за спазване на европейските директиви. Как си позволяват да настояват за изпълнение на решение на Европейския съд?
  6. Гражданите искали да не се застрояват имотите придобити от бизнеса, на принципа “кон за кокошка”. Как си позволяват те да ограничават частната собственост?
  7. Европейският съюз трябва да дава пари, които българските политици да дават на правилните родни бизнесмени, без да се иска отчет, ефективност и прилагане на правото на съюза.
  8. Гражданите не трябва да искат от президента каквото и да било. Това може да го прави само бизнесът. При това – само правилният бизнес.
  9. Гражданите са виновни за ниските заплати, гладът и безарботицата у нас. Бизнесмените плащат високи заплати, а гражданите вероятно ги изпиват и затова са бедни.
  10. Гражданите затвориха приватизираните предприятия и ги продадоха за скрап. Назначените бизнесмени и онези с куфарчетата с милиони са невинни.
  11. Всеки който не е съгласен с горното е рекетьор, изнудвач или най-малкото с “ниска правна култура”.
Затова, националният отговорен бизнес и Държавна сигурност, ще влезнат “в диалог с народното представителство” и ще наредят на Народното събрание като първа задача в септемврийската сесия да отхвърли ветото на президента и да наложи правото на Държавна сигурност. А именно ДС винаги е права, а гражданите да го духат.
Дали Държавна сигурност има дневен ред и дали продължава да управлява България ще разберем септември месец – ако депутатите отхвърлят ветото на президента ще е ясно, че все още ДС командва България.
ПП. И за да не решите, че нещо пресилвам, ето и текст подписан от Кирил Домузчиев до Николай Вълканов – “Като най-големия представител на бизнеса в България КРИБ има готовност да Ви подкрепя и занапред за постигане на основните цели и приоритети в минното дело и в икономиката на страната като цяло. Един от тях е да продължим заедно да се борим срещу т. н. „зелен рекет” на „зелените“ организации върху цялата българска икономика, за да запазим инвестиционния интерес към България и да бъдат реализирани важни за страната ни инфраструктурни проекти, съобразени с опазването на околната среда. “
Явно за КРИБ борбата с гражданите е основна цел и приоритет.

Лека нощ, уважаеми зрители

zx620y348_3022384Фаворитът за генерален директор на БНТ

Капитал

25 август. Съветът за електронни медии изслушва един от кандидатите за гендиректор на БНТ, сочен за фаворит на управляващите.

– Какво може да кажете за последните места, на които работехте?
– Бях в борда на две телевизии.
– Как се развиха?
– Издържаха се с кредити от КТБ, но фалираха малко след банката и сега дължат на милиони на бюджета.
– А след това?
– Бях програмен директор на единствената партийна телевизия – Алфа. Зад нея стои крайно дясната партия „Атака“, чийто лидер е осъждан три пъти за хулиганство, а самата телевизия е санкционирана неведнъж от вас заради нарушения на закона.
– Вие сте идеалният кандидат.

Кандидатурата на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ звучеше като шега, но все по-ясното му изнасяне като фаворит за поста, не е смешно.

Когато стана ясно, че бившият депутат от „Новото време“, продуцент на финансирана от КТБ компания, управляващ финансираните от същата тази банка (и фалирали след нея) „ТВ Седем“ и „Нюз7“, а сега водещ в свързана с Пеевски Канал 3, е успял да докаже необходимия стаж с бележка от Алфа – телевизията на взетата на концесия от същия този Пеевски партия „Атака“, картинката стана съвсем ясна.

Сглобката ГЕРБ – Пеевски, която успя да подчини печатните медии, се опитва да превземе един от последните кораби на свободното слово в България – държавната телевизия.

Налагането на кандидатурата на Кошлуков, която е видимо неподходяща, дава ясен сигнал какви са намеренията на кръговете, които го лансират. Те нямат интереса от независима медия, която да бъде коректив на управляващите, а от стойки за микрофони, с вторични полови белези, които да предават на народонаселението постиженията на властта.

И така след „Лека нощ, уважаеми зрители“ обществото да заспива спокойно, че не живее в най-бедната и корумпирана държава в Европейския съюз.

Евразийците си мислят, че слагат рога на “невярната” Европа чрез казуса “Шрьодер”

Темата за скъпоплатените западни наемници в източните земи не е нова, но освен за продажността на конкретни хора тя говори и за потвърждаването на една историческа традиция.

Поводът за тези разсъждения е бурята от възмущение, която предизвика в родината си бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, пристанал на Путин за още един важен пост след като легитимира с присъствието си на върха на проекта “Северен поток” употребата на руското енергийно оръжие за обогатяване на шепа руски олигарски и за нуждите на руското влияние в свързаните с руските енергийни доставки (западни) държави.

Фактът, че Шрьодер ще стане и независим директор на руския концерн “Роснефт” е повод да си припомним колко типично явление за евразийските империи от много векове е било да наемат видни представители на западните народи на високи длъжности в администрацията и армията.

Ако за Римската империя е било по-скоро характерно да издига предимно потомци на знатни италийски родове, то в нейното източно евразийско разклонение Византия императори и генерали често са ставали представители на различни народи и царства- като арменците Никифор Фока и Йоан Цимисхий. Последният  убива вуйчо си Никфор след преврат и довършва делото му по присъединяване на България към империята след платения от Фока завоевателен поход на руските варвари на Светослав, нает да разгроми в гръб българското царство.

Не всички империи са търсели и поощрявали издигането на ( условно казано) чужденци. Британската например е по-скоро “национална” от тази гледна точка, макар да се е придържала (повече от французите, предпочитащи да назначават френски губернатори в отвъдморските си територии) към правилото да възлага управленска роля на подчинениете местни владетели за по-ефективен контрол над наслението.

Това се отнася и до другите морски (отворени към света) по характера на своята експанзия европейски колониални държави, като Холанската, Испанската, Белгийската, Португалската. Изглежда не са изпитвали глад за “ръководни кадри”, кавито сами са изнасяли в големи количества в своите колонии.

Евразийските, предимно сухопътни като форма на разширяване империи, са практикували широко високопоственото наемничество. Османската империя, преди да се превърне в Република Турция след кемалистката революция, дори практически е била управлявана от такива наемници, назначавани за везири и генерали. Знаменателно е, че самото падане на Константинопол в османски ръце става благодарение на унгарски наемник, изобретил достатъчно мощно и далекобойно оръдие, за да срине части от непробиваемите дотогава стени на крепостния мегаполис, за могат през пробойните да нахлуе пехотата и кавалерията на османлиите.

Парадоксално, но колкото и да е била “затворена” за света от гледна точка на онова, което е прието да наричаме прогрес (в науката, изкуствата, обществените отношения), евразийщината е била отворена за притока на “свежа кръв” на на върха на държавната и военната машина.

В Османската империя приемането на исляма е било условие за съответното издигане на чужденеца, но тя отдавна е отишла в историята. В Съветската империя първоначално продължават руската традиция на приобщавана на чужденци, преклонили коляно пред официалната религия, каквата беше комунистическата идеология. В Червената армия, в репресивните служби и на различни ръководни постове в администрацията и икономиката на тоталитарната държавата са били интегрирани не малко верни на др. Сталин дейци на международното комунистическо движение – наемници по душа (възнаграждавани с ползване на дачи и други материални привилегии, недостъпни за пролетариите от всички страни), ако може така да се каже.

В късния СССР този феномен се ограничава само до “многонационалното семейство” на представители на различните етноси и народи в империята, управлявана дълго от един грузинец. В днешно време феноменът с употребата на авторитети (и на тяхното управленско ноухау), като бившият германски канцлер Шрьодер, е по-скоро свързана с удовлетворяването на пропагандните нужди на Кремъл, петимен да покаже, че го “уважават” (точно като пиян мужик, които изисква това от околните).

Последната империя просто си показва евразийските рога, демонстрирайки на “невярната съпруга” Европа, че има начин да й ги сложи морално, да я омаскари и да се почувства “отгоре”.

НА СНИМКИТЕ: Шрьодер, който през 2004 г. нарече Путин “кристално чист демократ”, обича да демонстрира близостта си с него и днес

Управляващи и обвиняващи – бюро за (насрещни) услуги?

За броени дни прокуратурата се произнесе по ековъпрос, отнел месеци на цели институции. Не, прокуратурата не разполага със свръхексперти. Нито пък е получила просветление свише. Обяснението е друго, пише Ясен Бояджиев.

Boyko Borissov mit dem Generalstaatsanwalt Sotir Tsatsarov (BGNES)

Някога учени, експерти, неправителствени организации, институти на БАН, български и европейски институции в продължение на месеци са проучвали, обсъждали и накрая приели очертанията на защитените зони около Калиакра и по специално на тъй наречените понто-сарматски степи.

Сега обаче на българската прокуратура ѝ бе достатъчна една единствена седмица, за да установи, че всички те са сбъркали и площта на тези зони трябва да е по-малка. Което ѝ дава основание да поиска отмяна на забраната за разораване, залесяване и засяване на въпросните, съхранили се само на миниатюрни късчета земя по бреговете на Черно море, степи. А те и без това са негодни за земеделие.

За тежест лично главният прокурор се включи с коментара, че „както съдебната реформа, така и защитата на природата, общо взето се оказва една много доходна хранителна среда за доста неправителствени организации“.

Какво става? Може би прокуратурата разполага с някакви свръхексперти? Или е получила просветление свише? Нищо подобно – просто за пореден път се произнася не толкова от гледна точка на закона, колкото на моментната политическа целесъобразност. (Спомнете си само как навремето главният прокурор препоръча на министъра на енергетиката да свали цените на тока.)

Ключът към тази „загадка“ трябва да се търси във взаимоотношенията между прокуратурата и политическата власт и, по специално, между главния прокурор и премиера.

История на взаимоотношенията

Те преминаха през сложни перипетии и внезапни обрати. Началото (зимата на 2012–2013) обещаваше безоблачно бъдеще: за тогавашния (и днешен) премиер и партиен лидер бъдещият главен прокурор бе „най-добрият окръжен съдия“, а за тогавашния вътрешен министър и заместник-лидер – „най-стабилният съдия“.

Тогава от премиера дори чухме, че не било лошо следващият главен обвинител да е съдия. Което впоследствие и стана, а след време тогавашният градски прокурор на София му го припомни: „Не ми се подсмихвай. Ти си го избира“.

Само месец-два след избора обаче в разгара на „спонтанно“ организирани протести премиерът подаде оставка. Тогава новоизбраният главен прокурор светкавично хвана „вятъра на промяната“ и обърна посоката. За броени седмици върху главите на премиера, заместника му и някои от най-приближените им се стовари лавина от възобновени и новооткрити проверки, сигнали, разследвания, разпити и обвинения за какво ли не.

Два дни преди предсрочните избори (май 2013-а) премиерът (по това време само партиен лидер) възкликна иронично, че не бил виждал толкова бърза прокуратура и в мечтите си, и че всичко, което се случвала, било лично – лично от главния прокурор, лично от Делян Пеевски, разясни тогава заместникът му, набързо превърнал се в подсъдим по три дела.

В деня за размисъл прокуратурата нахлу в печатницата в Костинброд, за да открие купища „фалшиви бюлетини“ и да предотврати „грандиозна фалшификация“ на изборите. С което наклони с малко, но достатъчно везните на властта.

„Не искам да чувам думата прокуратура“, каза (временно) бившият премиер. „Недопустима намеса на държавното обвинение в изборите”, проплака партията му. Но ударите не спираха – появи се прословутото тефтерче на Златанов с компрометиращите инициали ИФ, ЦЦ и ББ (инициалите ДП се оказаха предварително преправени).

Пакт за ненападение

Bulgarien | Aufgebrachte Bürger protestieren gegen eine Ministerverordnung in Bezug auf Natura 2000 der EU (BGNES)Протести срещу забраната за земеделски дейности в т.нар. понто-сърматски степи

Лека-полека обаче кабинетът „Орешарски“ изпълни предназначението си и „изчерпи потенциала си“, пластовете се разместиха, КТБ бе срината (в началото пак бе прокурорско нахлуване), а активите ѝ – пуснати за разграбване.

ДПС оттегли подкрепата си за правителството, на хоризонта се зададоха избори и между главния прокурор и (тогава) бившия премиер настъпи примирие – сключиха нещо като пакт за ненападение. Проверките и разследванията светкавично бяха прекратени, а заместникът бе оправдан по всички дела.

Изборите рязко пак „обърнаха палачинката“. След което и прословутото тефтерче на Златанов с компрометиращите инициали внезапно изчезна. Единственият обвиняем около т.н. „фалшиви бюлетини“ бе окончателно оправдан и всичко бе забравено. Интересуващите ни взаимоотношения навлизаха в нов етап.

В тях лека полека се възцари дух на взаимноизгодно сътрудничество. Негов венец по време на второто правителство на премиера бе „опраскването“ на съдебната реформа, така че да не засегне по никакъв начин прокуратурата, която, както вече смяташе премиерът, „си върши прекрасно работата“.

В замяна започнаха периодични „опрасквания“ по поръчка. Така една съдийка и „семейна приятелка“ се превърна в обвиняема. Сигнали, проверки и разследвания сполетяха издатели на критични медии, кандидат-кметове, пречкащи се в дясноцентристкото пространство доскорошни коалиционни партньори. Но и това вече бледнее на фона на взаимодействието и взаимопомощта от последния месец.

Bulgarien Bulgariens Ex-Innenminister Tsvetan Tsvetanov (BGNES)В един момент Цветан Цветанов беше оправдан по всички дела

Под лозунга „да премахнем ненужния формализъм и да ускорим делата“, светкавично приетите промени в НПК развързаха ръцете на прокуратурата за сметка на останалите страни в процеса: тя вече можеше да удължава всяко разследване, колкото си поиска; върнаха се „вечните обвиняеми“; затова пък за съда стана много трудно и дори невъзможно да връща дела заради пропуски и процесуални нарушения при разследването; делата за корупция по високите етажи се прехвърлиха от неподатливия на влияния Градски съд към удобния за прокуратурата Специализиран наказателен съд (който, освен всичко друго, е и крайно безкритичен при даването на разрешения за подслушване).

Паралелно приетите промени в Закона за съдебната власт дадоха възможност на прокуратурата да отстранява неудобни магистрати, като им повдигне обвинение и го остави да „виси“ докогато ѝ е удобно.

Така постигнатият по-рано относителен напредък в съдебната реформа бе ликвидиран и върнат назад. Затова пък „борбата с корупцията“ ще си продължи както досега – което се гарантира с прехваления антикорупционен проектозакон, написан също по рецепта на главния прокурор.

В замяна на насрещни услуги, като мистериозния втори (7 години по-късно) сигнал (неясно за какво и срещу кого) за „Цанков камък“. От прокуратурата пак се очаква да се произнесе, този път по енергийна целесъобразност – дали проектът е нужен на обществото. И тя сигурно ще отговори. Коя е този път мишената за „опраскване“ засега не е ясно, но ще се разбере скоро.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev (DW/P. Henriksen)Ясен Бояджиев

Така пак стигаме до случая „Калиакра“. Властта има един проблем: как хем да докаже, че се грижи за природата, хем да запази старите и да остави простор за нови строежи в защитената територия. И двама противници: външен – Европейската комисия, която може да наложи санкции за неизпълнение на решението на Съда на ЕС, и вътрешен – гражданското общество, което се пречка и вдига „излишен“ шум.

И ето че прокуратурата се притича на помощ. Светкавичната ѝ „проверка“ и съпътстващият я коментар на главния прокурор дават възможност на властта да твърди, че проблемът не е в строежите, а в картите. И че виновни за нарушенията на закона са не други, а неправителствените организации.

Третата сила

Разбира се, за пълнота на картината не бива да пропускаме, че отношенията между политическата власт и прокуратурата през цялото време са под мощното влияние на трета, стояща някъде встрани, отзад или над тях, сила – една партия, която все си е на власт, с един лидер, който „разпределя порциите“, или може би вече само един недосегаем депутат, чиято „порция“ постепенно стана прекалено голяма. Толкова голяма, че се превърна в непреодолимо силово поле. В черна дупка, в която изчезва всичко.