Не дай, Боже, да се превърнем в дисиденти в собствената си родина!

Suny Lambroso

За съжаление, вървим определено и последователно към това, което в демократичния свят се нарича репресии към свободното изразяване на мнение и унищожаване на свободата на словото.

Този процес не е от вчера, той започна още с идването на Радев като премиер. Изгониха Георги Ангелов от БВТ, защото не беше изгоден на властта с истината за българската история и за агресора Русия по отношение на Украйна; изгониха и Горан Благоев, защото също не беше изгоден с коментарите си на БПЦ, служеща на интересите на Руската църква. А ето че стигнахме и до заплахи от Демерджиев за саморазправии с тези, които критикуват властта!

В тази връзка ви пускам коментар на приятел и също ви напомням скорошен мой коментар, който точно това предвижда.

Сава Павлов

”ВСИЧКАТА МАРА ВТАСАЛА, ЩЕ СПИРА САТИРИЧНИ САЙТОВЕ И ПУБЛИКАЦИИ

Демерджиев с поредната изцепка, че МВР ще се занимава със страници и сайтове, които се подиграват на властта.

Ма няма да ви се подиграваме вече бе, господин 411! Ще ви го казваме в прав текст.

Демерджиев, ти си пълен некадърник, също както твоя началник.

Разбра ли?

Не ви бива за нищо!

Цялото ви правителство е сбириток от некадърници.”

Suny Lambroso

ДИСИДЕНТИ В СОБСТВЕНАТА СИ РОДИНА?!

Напоследък ми напират разни мисли. Майка ми имаше много силна интуиция за лошотиите и често казваше: Страх ме е да си го помисля, че да не се сбъдне!

Е, аз повече се страхувам от думите, защото те имат по-силна материализираща сила от мислите. Та по този повод често казвам: Не смея да го изрека, че да не предизвиквам съдбата и да се сбъдне.

Но въпреки това ми се иска да споделя опасенията си, защото те са като предупреждения. А кое е по-страшно – да предчувстваш нещастието, но въпреки това да си траеш за него, или да се опиташ да предупредиш и да предпазиш от последствията му?!

Разбира се, това, което ми се върти в главата, няма гаранции, че ще се случи, но обратното също е вярно.

Става дума за началото все още на скритата политическа цензура в България и негласните репресии към тези, които не са от „нашите“!

Първо се налага вече идеологически стил в националните медии, които са зависими с финансиране от държавата – телевизия и радио. Новините и предаванията вече започват с цитати или направо с изказванията на Радев, при това по какъвто и да било въпрос – политика, технологии, образование, култура, въоръжени сили, самолети, икономика, финанси, ЕС, НАТО, Русия, Украйна… и т..н.

Ами това не ви ли напомня времената, когато новините започваха и свършваха с това, което е казал Живков или съответният документ от поредния Пленум на БКП – при това без значение за каква сфера от обществения живот се говори – винаги се цитират думите на другаря Живков, тоест на най-Първия от първите!

Аз вече забелязвам, че този партиен комунистически стил се налага тихом-мълком от партийния идеолог на Радев под формата нов прогресиски, за всички нас регресистки, стил на медийна информация и журналистика.

А това знаете ли до какво води? – До „наши“ верни кадри и журналисти, които следват партийната прогресистка линия и затова ще бъдат толерирани и поощрявани, а тези, които не спазват партийната линия на ПБ и идеолога й, ще изпадат в немилост, уволнявани, гонени, заплашвани, репресирани.

Защо, мислите, бе уволнен Георги Ангелов от БНТ и свалено предаването му ИсторияБг?! -Защото от предаването звучеше не „нашата“ истина, която се очаква да звучи в угода на Кремъл и Путин, а истинската истина за войната на Русия с Украйна, за историческите истини относно българо-руските отношения, които не се вместват в плана Решетников.

Говоря за това, че се движим към цензуриране на истината, към суспендиране на свободата на словото.

Но това е само началото, според мен. Постепенно „партийната линия“ от националните медии ще бъде въведена и в частните телевизии с толериране на подходящите „наши“ журналисти.

А още по-големите ми страхове са, че по подобие на Русия, ще стигнат и до цензуриране на социалните медии – тук вече се прекръствам с думите: Опази, Боже!

И това все още не е най-страшното. Защото вие вече знаете, че ПБ на Радев си има „наше“ МВР, „наши“ ВВС, „наше“ МО, „наши“ ВС, „наш“ ДАНС, „наша“ администрация в министерствата и държавните учреждения, „наш“ парламент и депутати, „наше“ президентство и президент, „наш“ СЕМ, „наша“ Избирателна комисия, „наши“ радуровки… скоро и „наша“ местна и съдебна власт.

Последствията от този процес вече са пагубни, но те ще стават още по-пагубни. Защото на този етап назначенията на ПБ са все още подчинени и силно зависими от шуробаджанащината – назначават се близки, роднини, близки на близките и роднини на роднините в министерства, държавни учреждения, предприятия, комисии, комитети, регулатори и прочее. Това е засега!

Но скоро освен роднини и близки, на ПБ ще са им нужни не само фигуранти, а и професионалисти, конкретни специалисти, които да работят, а не само да фигурират в документите за високи заплати и пенсии.

Движейки се към този неизбежен момент, рано или късно – според мен по-скоро рано, ще стигнем и до КРИТЕРИИТЕ за избор и назначаване на хора.

И тук стигаме до най-голямия ми страх, наследство от мракобесния тоталитаризъм и комунизъм, а именно изискването ДА СЕ НАЗНАЧАВАТ САМО ХОРА, КОИТО СА ЧЛЕНОВЕ НА ПБ!

Тоест, говорим за „наши хора“ с партиен билет, въпреки че ПБ измисли термина „почтеност“, който аз тълкувам като ВЯРНОСТ КЪМ ЛИНИЯТА НА ПАРТИЯТА И НА ПЪРВИЯ!

Пишейки тези редове със страх, че може да се окажат истина, всъщност предпочитам това никога да не се случи и всичко

да се окаже една моя неуместна фантазия, а аз – лош пророк!

Не дай, Боже, да се превърнем в дисиденти в собствената си родина!

34 шокиращи факта за България

Petar Ivanov

Когато се обърнем към сухите цифри и официалните доклади на международните институции, някои статистически данни за България действително изглеждат шокиращо.

Важно е да направим едно прецизно уточнение за медията Bloomberg: тя сама по себе си не изготвя „индекс на поквареност“. Тя обаче подробно отразява и анализира глобалния Индекс за възприятие на корупцията (CPI) на Transparency International и докладите на Евростат, където България традиционно заема челни и тревожни места.

Ето списък с 20 от най-сериозните, стряскащи и официално потвърдени статистически данни за състоянието на страната в глобален и европейски мащаб:

Образование и човешки капитал

1. Точно 60% функционална неграмотност сред учениците – Според последните данни от глобалното изследване PISA, 58% от 15-годишните българчета не разбират смисъла на прочетен текст, а 57% нямат базови математически умения.

2. Последно място в ЕС по дигитални умения – Индексът DESI на Европейската комисия редовно поставя България на дъното по дял от населението с основни дигитални умения (едва около 29-31% при средно над 54% за ЕС).

Здравеопазване и демография

1. Първо или второ място в света по брутна смъртност – Данните на World Population Review и ЦРУ (World Factbook) класират България на лидерска позиция в света (заедно с Литва/Латвия) по брой смъртни случаи на 1000 души население (~15.6‰).

2. Най-бързо изчезващата нация в света – Прогнозите на ООН за демографския срив сочат, че България губи население с най-бързи темпове в глобален мащаб заради ниска раждаемост, висока смъртност и емиграция.

3. №1 по инсулти и сърдечно-съдови заболявания в Европа – Над 60% от смъртните случаи в България са причинени от заболявания на кръвообращението – процент, който е двойно по-висок от средния за ЕС.

4. Най-ниска продължителност на живота в ЕС – Средната продължителност на живота в България е малко над 71 години, което е с близо 9 години под средното за Европейския съюз.

5. Шампиони по тютюнопушене – България твърдо заема първото място в Европейския съюз по дял на ежедневно пушещото пълнолетно население (близо 29%).

6. Най-високи преки плащания „от джоба“ за здраве – Българският пациент доплаща сам близо 40% от стойността на лечението и лекарствата си, докато в ЕС този процент е средно около 15%.

Икономика, корупция и правосъдие

1. Сред най-корумпираните държави в ЕС – В Индекса за възприятие на корупцията България редовно спори за последното място в ЕС с Унгария и Румъния, показваща хроничен дефицит в борбата с корупцията по високите етажи.

2. Най-ниска минимална и средна заплата в ЕС – Въпреки икономическия растеж и инфлационните индексации, покупателната способност и нивата на заплащане остават твърде ниски на фона на останалите държави членки.

3. Най-високо ниво на неравенство в ЕС – Коефициентът на Джини, който измерва разликата между най-богатите и най-бедните, в България е най-високият в целия Европейски съюз (над 40 пункта при средно 30 за ЕС).

4. Най-висок риск от бедност и социално изключване – Близо 30% от българското население живее в риск от бедност, като най-засегнати са пенсионерите и многодетните семейства.

5. „Сива икономика“ №1 в ЕС – Делът на укритите обороти, плащанията „в плик“ и недекларирания труд в България се оценява на между 20% и 25% от БВП, което е рекорд за съюза.

Екология и среда на живот

1. Лидер по преждевременна смъртност от мръсен въздух в ЕС – Данните на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) показват, че България е с най-висока смъртност на глава от населението заради фини прахови частици (ФПЧ2.5).

2. Енергийно най-неефективната икономика в ЕС – За производството на един евро БВП в България се изразходва средно 3.5 пъти повече енергия, отколкото е средният разход в развитите европейски икономики.

Общество и инфраструктура

1. Най-нещастната нация в ЕС – В годишния World Happiness Report (Световен доклад за щастието) на ООН, българите неизменно се самоопределят като най-нещастните и неудовлетворени от живота си граждани в рамките на ЕС.

2. Най-старият автомобилен парк в ЕС – Над 50% от автомобилите по българските пътища са на възраст над 20 години, а под 5% са на възраст под 5 години.

3. Най-висок брой загинали при катастрофи на глава от населението в ЕС – България и Румъния редовно си разделят първото място по брой жертви по пътищата на милион жители в Европа.

4. Най-нисък индекс на медийна свобода на Балканите – Въпреки лекото отлепване от печалното 112-о място в света преди години в класацията на „Репортери без граници“, България остава с незавидни позиции в ЕС по отношение на прозрачността на медийната собственост и политическия натиск.

5. Рекорден брой парламентарни избори за кратко време – С проведените 8 парламентарни избора в рамките на броени години, България държи и модерен политически прецедент в Европа по отношение на партийна фрагментация и нестабилност в управлението

Демография и Семейство

1. №1 по извънбрачни деца в ЕС – Близо 60% от децата в България се раждат извън брак. Това е най-високият процент в целия Европейски съюз, изпреварващ традиционно либерални държави като Франция.

2. Най-ниска средна възраст при пенсиониране по болест – България е лидер в ЕС по дял на млади хора, които получават инвалидни пенсии, което често е индикатор за корупционни схеми в ТЕЛК системи.

Навици и Зависимости

1. Лидер по алкохолен туризъм и ранна употреба в ЕС – Българските тийнейджъри (на възраст 11–15 години) заемат първите места в Европа по ранна консумация на алкохол и редовно напиване.

2. Топ 3 по консумация на твърд алкохол в света – Според Световната здравна организация (СЗО), българите консумират средно по над 12 литра чист алкохол на глава от населението годишно, което ни вкарва в челните световни класации.

3. Рекордно високи нива на хазартна зависимост – Броят на игралните зали и казина на глава от населението в България е сред най-високите в Европа, като браншът генерира милиардни обороти на гърба на най-бедната нация в ЕС.

Икономика и Инфраструктура

1. Най-ниска енергийна сигурност при уязвимите групи – Над 22% от българите не могат да отопляват домовете си адекватно през зимата поради енергийна бедност – най-високата стойност в ЕС.

2. Най-висок дял на населението без вътрешна тоалетна в ЕС – Близо 10% от хората в България все още живеят в жилища без вътрешна тоалетна, докато средното ниво за ЕС е под 1%.

3. Най-бавен напредък в изграждането на жп инфраструктура – Българските влакове се движат със средна скорост от едва 55 км/ч, което ни поставя на дъното на модернизацията в Европа.

Престъпност и Правосъдие

1. Най-нисък процент на осъдителни присъди за корупция по високите етажи – Докато съседни държави осъдиха министри и премиери, в България за последните 20 години няма нито един ефективно осъден висш политик за мащабна корупция.

2. Лидер по брой полицаи на глава от населението в ЕС – България има сред най-раздутите полицейски апарати (над 450 полицаи на 100 000 души), но въпреки това битовата престъпност в селските райони остава нерешен проблем.

Здравеопазване и Живот

1. Най-висока смъртност сред децата под 1 година в ЕС – Детската смъртност у нас е близо 5.6 на 1000 живородени, което е почти двойно повече от средното за ЕС (около 3.2).

2. Шампиони по затлъстяване сред децата в Европа – Поради лоша култура на хранене и липса на спорт, българските деца вече заемат пето място в Европа по наднормено тегло.

3. Критичен недостиг на медицински сестри – В България липсват над 30 000 медицински сестри, като средната им възраст е над 55 години. На много места съотношението лекар-сестра е 1:1, при норма 1:3.

4. Най-висок дялна отказана медицинска помощ поради безпаричие – Голям процент (35%) от българите признават пред социологически проучвания, че са отложили посещение при лекар или купуване на предписани лекарства просто защото нямат финансова възможност; 20% са здравно неосигурени

Логичният резултат от всички тези 34 фактора е, че българите официално се самоопределят като най-простата и най-нещастната нация според Световния доклад за щастието на ООН. България е в клинична демографска смърт.

Въпросът е кой причинѝ всичко това и защо?

Военният министър срещу премиера

Kaloyan Metodiev

Митко Стоянов накисна Румен Радев. Военният министър срещу премиера.

Европейският съвет вчера излезе с обща позиция, че руски дронове са ударили четирите кораба в Черно море.

Декларацията е приета с пълно единодушие! Точката е предложена от Румен Радев и румънския президент Никушор Дан .

Тази сутрин, дясната ръка на Румен Радев, Димитър Стоянов заяви, че според него корабите са потопени от украински дронове.

Мисли си, че го обявява в качеството си на гражданин.

Подобна политическа шизофрения в правителството вече не се нуждае от коментар.

Имаме си работа с пълни клоуни и самодейци, които се опровергават взаимно, самоопровергават, говорят разнопосочно и се излагат всеки ден!

В такива ситуации поне единият от двамата трябва да си подаде оставката!

Manol Peykov

Министърът на отбраната на България Димитър Стоянов съвсем пряко заявява по националната ни телевизия, че НЕ ВЯРВА на разследването на Европейския съвет, според което дроновете, ударили и потопили търговски кораб в изключителната икономическа зона, са РУСКИ.

Вярвал само на НАШЕТО СИ разследване.

И кое е това „нашето“ бе, аланкоолу?

Кои сме ние, какви сме? За какво се борим?

Част ли сме или не сме от обща отбранителна система (НАТО) и от общ търговски, икономически и ценностен блок (Европейския съюз)?

И на кого ще вярваме и на чия помощ ще разчитаме утре, когато на Путиновите аргати в Кремъл им омръзне да си играят на шикалки и решат да думнат не на 20 километра навътре в морето, ами на 500 метра навътре в сушата?

Това е не просто липса на морал; това е липса на елементарен здрав разум и инстинкт за самосъхранение. И откровено предателство срещу интересите на България и българските граждани.

“Пари ми дай, аз акъл си имам”

Evgeni Kanev

От нашите медии хората разбраха, че Радев ходи до Брюксел да иска помощ от НАТО. И понеже беше заедно с румънския президент – хората помислиха, че двете страни са поискали едно и също.

Не, съвсем не. И в това е драмата на България.

Реакцията на България е абсолютно същата, като на човек, който не е помислил да си застрахова имуществото – и когато пороят му е повредил къщата, търси държавата да му възстанови щетите.

Затова България търси НАТО да ни осигури нужните военни средства, за да можем да си предпазим икономиката от задушаване на морския трафик. Тук я няма Русия като системна заплаха, а просто някой трябва да реши проблема с политическата немарливост към нашата отбрана в Черно море. Започнала преди още 10 години с пожеланието за “платноходки в Черно море” – по повод искането на Румъния за изграждане на общ център за морско наблюдение и реакции на заплахи.

За разлика от България, Румъния не само инвестира сериозно в морска и въздушна отбрана и днес има повечето военни технологии за отпор – примерно, през последната нощ румънски F-16 свалиха два РУСКИ дрона в опит за поредна атака срещу кораби.

По тази причина – Румъния не търси разполагане на някакви военни активи за тактическа реакция на неизвестни нападатели. Не, тя назовава Русия като агресор и иска спешна среща на НАТО за определяне на Черно море като зона от първично значние за Алианса, което да го ангажира директно с неговата отбрана срещу СИСТЕМНА заплаха.

Същият подход виждаме на нашето правителство и в дискусиите за европейския бюджет.

По принцип, еврофондовете се делят на фондове за частния сектор в икономиката (“конкурентоспособност”) и за кохезия и регионално сътрудничество – на пряко управление и харчене от … политиците.

България още от времето на Борисов е сред най-страстните защитници на …кохезията. Тази “свещена” традиция продължава и Радев. Било загрижено нашето правителство да не отидат повече пари за конкурентоспособност на Европа (понеже тя няма чак такава нужда точно сега .)

А реално – страхува се, защото имало конкуренция за тези пари с другите държави в ЕС. И вместо да се бори за гарантирани пари за конкурентоспособност за всяка държава – бори се за повече пари за кохезия (за харчене от държавите) и по-малко за конкурентоспособност (за инвестиции от фирмите.)

Така и в двата случая виждате Радевия подход към Европа:

“Пари ми дай, аз акъл си имам”.

Най-опасната илюзия: можем да се снишим и да ни се размине

Ilian Vassilev

Основната причина за предстоящия протест е, че естественият ход на политически процеси у нас няма да доведе до нужната промяна в политиката на президент и правителство. Трябва външен натиск, контрол и реакция през избора на президент, който може да компенсира дефицитите на властта.

Просто е – не можем да доверим националната си сигурност във всички нейни измерения – военно-политическа и социална сигурност, икономика, образование, вътрешна сигурност в ръцете на тандема Йотова – Радев. Провалиха се.

Преценете сами за степента на адекватност на първите ни политици – Румен Радев щял да каже на Путин, че трябвало да установят Черно море като море на мира, в което не бива да се нанасят удари върху търговски кораби. Това е говорене ала майка Тереза и духовен водач, не на лидер по време на война при нас.

Най-опасната илюзия: че можем да се снишим и да ни се размине.

Най-лошото в сегашната ситуация е, че фалшивите призиви за мир създават измамното усещане, че можем да минем метър с миролюбиво говорене и нищо правене. На мнозина това им допада. Така снишаването се превръща в заместител на истинската политика, а страхът да не разгневим Путин – в мнима стратегия за национална сигурност.

Капитулацията не е мир, нито за Украйна, нито за нас.

Това е големият политически грях на Йотова и Радев: че демобилизират обществото, внушавайки, че решителните действия срещу руската агресия ще ни въвлекат във война. Така заслепяват хората за истинската опасност – че бездействието не предотвратява агресията, а увеличава уязвимостта ни.

В съвременната война времето за реакция често се измерва в минути. Ако пропуснем момента, след това можем да искаме всичко и веднага от НАТО, но съюзниците не могат да свършат нашата работа вместо нас.

България е длъжна сама да изгражда и поддържа способности за ранно предупреждение, противодействие на дронове, защита на критичната инфраструктура и ефективна координация между армията, службите и гражданските институции. НАТО може да ни помогне, но не може да замени собствената ни подготовка.

Имаме АЕЦ, енергийна инфраструктура, пристанища, оръжейни заводи и комуникационни системи. Не можем да оставим защитата им на отделните предприятия и граждани. При заплахи от чужда държава самозащитата има граници. Необходими са държавни способности, разузнаване, контраразузнаване и работещи институции.

Същата демобилизация се вижда и в отношението към военната служба и гражданската защита. Ако години наред внушаваме, че подготовката е провокация, а защитата на родината е риск, който трябва да избягваме на всяка цена, не бива да се учудваме, че трудно набираме военнослужещи и че обществото не е готово за криза.

Не е необходимо да обичаме войната, за да разбираме необходимостта от отбрана.

Най-дълбокият проблем е, че политическите решения изглежда се съобразяват повече с опасността да разгневим Путин и да загубим русофилски гласове, отколкото с реалните рискове за България. Ако това е логиката на управлението, националната сигурност неизбежно става заложник на вътрешнополитически сметки.

Това не е избор между мир и война. Това е избор между подготовка и неподготвеност, между възпиране и уязвимост, между реална политика и самозаблуда.

Най-големият грях на Йотова и Радев е, че продават илюзията, че ако не дразним Кремъл, Русия ще ни пощади. Въпреки, че Путин в ефир поема отговорност и заплашва с нови удари.

Не може да се гради национална сигурност върху надеждата за благосклонност на агресора, който се страхуваш да назовеш. Когато заплахата се материализира, няма да имаме време да наваксваме пропуснатите години и да изграждаме от нулата отбранителни способности.

Затова трябва да настояваме за реална подготовка, гражданска устойчивост и пълноценно взаимодействие с ЕС и НАТО.

Мирът е цел. Но готовността да го защитим е наша отговорност.

Финансист: Дроновете в Черно море застрашават туризма, удрят икономиката

илюстративна снимка: архив

Туристите се колебаят за лятото на 2027 г., корабите могат да спрат да плават до Варна и Бургас, а последиците вече се усещат на застрахователния пазар

Атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море вече създават рискове за българската икономика, а несигурността започва да се отразява и на ранните резервации за следващия летен сезон.

Ако застрахователите откажат да покриват плавателни съдове, които се насочват към българските пристанища, това може да доведе до сериозни затруднения за вноса и износа на страната.

За това предупреди финансистът Никола Янков в разговор с представителя на обединение „Бъдеще за туризма“ Павлина Илиева, цитиран от Би Ти Ви. По думите на Янков последиците вече се усещат на застрахователния пазар. Според него някои застрахователи увеличават премиите, а други отказват покритие за кораби, плаващи в западната част на Черно море.

„Ако няма застраховки, значи затваряме пристанищата Варна и Бургас“, заяви Янков. Той подчерта, че през тях преминават значителни количества стоки за внос и износ, включително нефтопродукти и зърно. Евентуално прекъсване на корабоплаването би засегнало широк кръг от отрасли и би създало допълнителен натиск върху потребителите.

Финансистът предупреди и за поскъпване на морския транспорт. Пренасочването на корабите към по-безопасни маршрути може да удължи пътуванията и да увеличи разходите за доставки. По-високите рискове за екипажите и корабособствениците също могат да се отразят върху цените на превозите.

Янков призова България да поиска по-активна подкрепа от съюзниците си в НАТО, включително постоянно наблюдение и патрулиране в западната част на Черно море със съюзнически кораби и самолети.

Според него целта трябва да бъде потенциалните заплахи да бъдат откривани и пресрещани възможно най-далеч от българските води, за да се гарантира сигурността на търговското корабоплаване.

Туристите се колебаят за лятото на 2027 г.

Несигурността вече поражда притеснения и в туристическия сектор. Павлина Илиева от обединение „Бъдеще за туризма“ съобщи, че след последните атаки се наблюдава забавяне на ранните резервации за следващото лято.

Колебания има сред туристите от традиционни за България пазари като Германия, Великобритания, Полша, Чехия и Румъния. По думите ѝ има и български семейства, които преосмислят плановете си за почивка на родното Черноморие и обмислят да изберат Турция.

„Все още не е настъпил моментът, в който да можем да кажем категорично, че няма да има сезон. Има все още надежда, но предвидимостта в туризма е задължителна, за да можем да работим с шест-седем месеца предварение“, посочи Илиева.

Тя уточни, че засега няма данни за масов отлив от резервациите за Нова година, но туристите са по-колебливи. Продажбите за празничния период вече са в напреднала фаза, а развитието на ситуацията в Черно море може да повлияе върху решенията на клиентите през следващите седмици.

„Трябва да защитим корабоплаването“

Според Никола Янков България трябва да настоява за конкретни действия за гарантиране на сигурността в Черно море, а не само за политически декларации. Той смята, че страната не разполага самостоятелно с достатъчно военни ресурси, за да осигури необходимата защита, и затова трябва да разчита на съюзниците си.

„Ние трябва да защитим корабоплаването. Търговското корабоплаване с военни средства“, заяви Янков.

По думите му продължителното излагане на риск може да доведе не само до по-скъп транспорт и затруднен износ, но и до сериозни последствия за икономиката и туристическия имидж на България.

Развитието на ситуацията в Черно море през следващите месеци ще бъде от ключово значение както за търговските потоци през Варна и Бургас, така и за доверието на туристите, които вече планират почивката си за лятото на 2027 г.

Ние сме гражданското общество!

Alex Petkov

Копейкин

„Карбовски: Защо не ударите поне една от тези ферми, да видим, че знаете поне за тях? Аз първи направих филм за тях!“, казва Мартин Карбовски на Иван Демерджиев, визирайки няколко от сатиричните страници, включително моята, защото във филма му са посочени именно те. В него въобще не става въпрос за някакви тролски ферми. Акцентът във филма е изцяло върху сатиричните страници.

„Демерджиев: Това, което ние правим в момента, е там, където идентифицираме подобна дейност, се насочваме към съответните платформи, насочваме се към партньори, искаме сваляне на тези платформи, искаме изясняване на хората, които стоят зад тези платформи“, отговаря министърът на МВР Иван Демерджиев.

В задачата се пита:

– Защо МВР наистина не „удари тролската ни мрежа“, както го призовава Карбовски, а вместо това Демерджиев си признава, че просто ни цензурират, като ни свалят публикациите и ни трият страниците?

Защо?

Отговорът е много прост. Няма как да удариш тролска мрежа, която не съществува. Няма как да нахълтат някъде и там да заловят 20 човека със 100 телефона и 20 лаптопа, които управляват тролската мрежа на ПП и ДБ, защото такова място не съществува.

Реалността е, че би бил доста жалък ход, ако Демерджиев ми изпрати милицията вкъщи и ме извлече по гащи от леглото, докато спя, и накрая се окаже, че зад „Копейкин“ стои един най-обикновен човек, който няма политически амбиции, никога не се е кандидатирал за нищо, не работи на държавна заплата и няма абсолютно никаква връзка с абсолютно нито една от другите страници, които също се управляват от най-обикновени хора. Гражданското общество не е ОПГ и министър Демерджиев много добре го знае.

Точно затова и няма акция срещу сатиричните страници. Вместо да си направят ужасно лош ПР, като атакуват физически хората, които ги критикуват, те просто ни цензурират от сенките, като ни трият публикациите и страниците. Ако си спомняте, съвсем наскоро изтриха страницата на BG Elves.

Цялата пушилка е просто, за да ни демонизират. Това се налага, защото сатиричните страници сме много по-добри в начина си на изразяване и около нас се обединяват интелигентните хора в държавата. Това е, което ги стресира. Те не харесват факта, че се появи социален феномен като сатиричните страници, който успя да консолидира хората около идеята за демокрация и правова държава, без зад нас да стои политическа структура или НПО, което да могат реално да атакуват. Димката, че Ивайло Мирчев стои зад нас и ни е шеф е точно това. Димка! Абсолютно съм сигурен, че Иван Демерджиев много добре го знае!

Ние сме обикновените хора в страната! Ние сме гражданското общество! Единственото нещо, което не могат да унищожат с мирни и демократични средства. Единственият начин да ни смачкат е физически да ни атакуват, но това ще прекрачи една огромна граница, от която после няма връщане назад! Очевидно на този етап те не искат да прекрачат тази граница. Точно затова просто ни трият. Тайно се надяват, че така ще ни демотивират и това ще ни принуди да се откажем!

Ами, няма да се откажем! Имам роднини, умрели в затвора, защото са били затворници на БКП. Комунистите са откраднали от семейството ми всичко, до което са успяли да се докопат. Ако съдбата ми е аз да бъда следващият репресиран от властта, така да бъде! Съвестта ми е чиста!

Ако искат да спра да ги критикувам, могат да го постигнат много лесно. Просто трябва да спрат да бъдат кремълски подлоги и трябва да започнат да работят в полза на хората, а не в полза на собствените си политически интереси. Имат пълно мнозинство от 131 депутата. Могат да реформират цялата държава, без никой да им пречи! Не са им виновни сатиричните страници във Фейсбук, че са некадърници и по цял ден ни дават поводи да ги иронизираме и критикуваме!

Докато вместо ремонт на пътища и болници сключват договори с БОТАШ, ние ще сме тук и няма да спрем да ги изобличаваме, как съвсем умишлено и с ясно съзнание унищожават бъдещето на България!

Дядо ми не е участвал в две войни за тая държава, за да ме сплашите и да си трая!

******************************

Бункер нюз :

Петък е. Сложила съм си маска за лице (ако от ДАНС дойдат да ме търсят, поне да съм хубава), наляла съм си чаша вино и си мисля…

Около нас се водят две войни, потапят кораби почти до бреговете ни, тровят децата ни с наркотици на всеки ъгъл, деца убиват хора, повлияни от някакви течения, пътищата вземат жертви всеки ден…

Но министърът на вътрешните работи и ДАНС се занимават с това какво съм решила да постна аз или някой друг като мен, докато си пие питието вечер.

В същото време при Карбовски, който нонстоп всява внушения, манипулира и сее пропаганда, се дават интервюта.

Демерджиев, жалко за теб. Имаше моменти, в които беше симпатичен, но прогресивността не прощава.

Айде, идвай, ще ти налея едно розе и на теб.

Помните ли атмосферата през 1992 г.?

България ЗА изучаване на комунизма в училище

Митът за „разрухата на СДС“: Третата година след 10 ноември, заговорът на Държавна сигурност и превратът срещу първото демократично правителство (1991 – 1992 г.)

„Дойде правителството на Филип Димитров, разграби ТКЗС-тата, пусна мутрите по улиците и съсипа държавата само за една година!“

Това е една от най-наглите лъжи на посткомунистическата пропаганда. Истината е, че първото некомунистическо правителство управлява ефективно едва 11 месеца (от ноември 1991 г. до октомври 1992 г.), през които беше подложено на тотален саботаж от червените директори, профсъюзите, прокуратурата и тайните служби. Когато кабинетът на СДС посегна на черните каси на БКП и поиска отваряне на досиетата, Държавна сигурност задейства своите агенти и го свали с класически институционален преврат.

Ето какво в действителност се случи през третата година след падането на Живков:

1. Справедливостта на реституцията и червеният саботаж в селата

Правителството на Филип Димитров прие законите за връщане на насилствено отнетата от комунистите градска собственост и земеделска земя в реални граници. В отговор старата номенклатура по места организира умишлен погром. Бившите председатели на ТКЗС и партийни секретари изклаха елитния добитък за дни, разпродадоха тракторите и инвентара на свои хора за старо желязо и оставиха опразнени обори, само и само да обвинят „демокрацията“ и да докажат на хората, че без БКП земеделие не може да има.

2. Изгонването на ДС от МВР и раждането на силовите групировки

През тази година от системата на МВР и специалните служби бяха освободени над 12 000 щатни служители на репресивния апарат. Вместо да си потърсят честен труд, генералите от ДС използваха заграбените държавни милиони и организираха бившите спортисти от закритите партийни спортни школи в наказателни бригади. Така под прякото ръководство на бивши ченгета се родиха първите „застрахователни“ компании и рекетьорски структури, които заляха страната с престъпност.

3. Ударът в гръб: „Боянските ливади“ и изфабрикуваната „Оръжейна афера“

Когато правителството се опита да спре източването на държавните предприятия, да потърси сметка за лагерите на смъртта и да ограничи влиянието на червените холдинги, задкулисието нанесе координиран удар. През август 1992 г. президентът Желю Желев организира прословутата пресконференция на „Боянските ливади“, на която обяви война на собствената си политическа сила. В същото време службите скроиха фалшивата „оръжейна афера“ с Македония, за да компрометират премиера, а медиите на новоизлюпените червени пресгрупи денонощно водеха хибридна война срещу кабинета.

4. Предателството на ДПС и триумфът на „Мултигруп“

Финалният акорд на заговора бе изигран през есента на 1992 г. С гласовете на БСП и ДПС (чието ръководство бе пълно с агенти на Държавна сигурност начело с агент „Сава“ – Ахмед Доган) правителството на Филип Димитров бе свалено с вот на недоверие. В края на декември 1992 г. маските паднаха окончателно: с мандата на ДПС и подкрепата на БСП и отцепници от СДС бе съставено правителството на Любен Беров, което самият Ахмед Доган по-късно цинично призна, че е било управлявано директно от групировката „Мултигруп“.

През 1992 г. България не пострада от демократичните реформи — тя пострада от това, че те бяха прекършени в зародиш от преоблечената Държавна сигурност!

Помните ли атмосферата през 1992 г. — как червените вестници плашеха хората с реституцията и как беше свалено правителството на Филип Димитров?

#АнализиИФакти#КонтраПропаганда#1992година#ФилипДимитров#СДС#ДържавнаСигурност#БоянскитеЛивади#Мултигруп#Преходът#История#България

Пъзльовци

Авторът, Снимка: архив на Faktor.bg

Смятат се за непоклатими – заради драматичната липса на политическа култура, поради която едно оскотяло от промиване на мозъка мнозинство ги е нарочило за свои вождове и спасители

Едвин Сугарев

Съжалявам за презрителното заглавие, но едва ли може да се намери по-подходящо определение за управляващите в България, предвид събитията от последните дни.

Имам предвид цялото това шикалкавене, мрънкане и увъртане – само и само да не назовеш нещата с истинските им имена, да премълчиш, омаловажиш или преиначиш някак си истината за това кой е агресор и кой е отговорен за варварските атаки срещу търговски кораби. И това след като войната е буквално нахлула в задния ти двор – сакън да не разсърдиш сатрапа путин,  вместо това да се коленопреклониш пред него, та дано се омилостиви някак си, а и да те отмине необходимостта да се държиш достойно в най-критичния за България момент от новата ни история, в който просто се снишаваш и чакаш да отмине бурята.

Всичко това говори за страх, но и за нещо по-лошо – за

неспособност да оцениш свободата си,

за сляпо следване на най-недостойната българска поговорка – тази за преклонената главица, дето сабя не я сече.

Пъзльовци – това са те, независимо от постовете си на президент, премиер и военен министър. Смятат се за непоклатими – заради драматичната липса на политическа култура, поради която едно оскотяло от промиване на мозъка мнозинство ги е нарочило за свои вождове и спасители.

Пъзльовци – които угодничат пред агресора и хленчат за мир, докато той най-драстично го нарушава – само така ще ги запомни историята, ако след днешните смутни и бесовски времена има изобщо история.

Хрониката на техния страх може да бъде проследена точка по точка дори само от събитията последната седмица. Ударени са два кораба в изключителната икономическа зона на България; единият потъва, всички негови моряци губят живота си. Реакцията? Въпреки че целият свят знае кой има склонност към такива атаки, въпреки дългата традиция с атакувани от русия кораби (над двеста на брой), румен радев и Илиана Йотова не смеят да назоват агресора в тази вече специфично българска драма, пряко засягаща националната сигурност на страната ни.

Не се знаело чии са дроновете, вероятността била 50 на 50, нямало доказателства и – забележете – нямало защо да се свиква Консултативния съвет за национална сигурност при президента, нито пък България да активира член 4 от договора за НАТО, предвиждащ консултации между страните в пакта. Тъй де – 11 убити моряци и два отстреляни кораба – това очевидно е дреболия, пред която трябва

да се снишим и премълчим,

защото това именно премълчаване е действието в интерес на Големия брат, с когото ни свързва дружба от векове за векове…

Изглежда обаче държавата на путин е позабравила за тази дружба и не само че не вярва на сълзи, но и не се доверява на всякакви унизителни умилквания, защото веднага след първата атака бастисва други два кораба – този пък на броени мили от териториалните води на България. И пак убити моряци, и пак единият от корабите потъва…

Този втори акт вече няма как да бъде премълчаван, затова тикнатият във фризера от девет месеца насам Консултативен съвет все пак бива свикан, но не за да вземе незабавни решения за сигурността на корабоплаването край морските граници на България, а за да бъде обявено за пореден път, че тези атаки са неприемливи и трябва да спрат – като че ли при тази констатация някой ще се умилостиви и ще ги спре, както и че ще бъдат търсени „доказателства“, които да удостоверят чии са атакуващите дронове.

Очевидно под това се разбира фрагмент от дрон с надпис на производителя и фабричен номер, плюс гравирана бележка за неговото направление, подписана лично от путин. И да – някак си внезапно бедната ни и окаяна държавица се оказа в състояние да отпусне онези липсващи й 200 000 евро, чиято липса й пречеше да участва в антидрон коалицията на ЕС. Цифром и словом – 200 000! По-малко от цената на един апартамент в София!

Естествено, пъзльовците направиха всичко възможно да имитират загриженост и активност: румен радев дори се срещна с Марк Рюте, който в неговите очи и според неговите определения би трябвало да бъде тарторът на „войнолюбците“ в омразния целокупен Запад. Освен това пое инициатива за мораториум върху атаките срещу търговски кораби в Черно море, който се надявал да бъде гласуван от ЕС. Безкрайно интересно е – ако бъде гласуван такъв мораториум, кой по-точно би го спазвал?

Отговорът е – никой. Във всеки случай не и путин, който в момента разглежда

Черно море като своеобразен Ормузки проток,

сиреч като инструмент за изнудване на Запада, с цел страните от ЕС да се откажат от подкрепа на Украйна. Сметката е очевидна – спираме корабоплаването, по което освен помощи за Украйна минава и износа на зърно, от който много пряко зависи изхранването на Северна Африка, следва нова бежанска вълна, която залива Европа и оттам – възход на крайно десните и крах на демокрациите.

Българският премиер обаче не се ограничи с това. В пристъп на нечувана храброст той привика самата Митрофанова – но не за й да бъде връчен демарш (което, апропо, е работа на външния министър), а просто да я увери, че България не разполага с доказателства чии са дроновете, нападащи търговските кораби покрай неговото крайбрежие.

По ирония на съдбата това признание беше използвано едно към едно в единствената официална руска позиция по този повод, изразена от Мария Захарова. Самият радев пък буквално хвърли в тъча европейските лидери, като публично обяви подкрепа за тъй наречената „дизелова“ сделка на Тръмп – един изключително подъл жест, който окончателно отказа Европа да разчита на химеричната евроатлантическа солидарност от страна на САЩ.

Така стоят нещата в държавата, която пъзльовците дотолкова считат за своя, че са склонни да обявят всички останали за

„излишни“

Разбира се, атаките по търговски кораби са само фрагмент от цялостния пъзел – към него трябва да се прибавят и изпепелените антени на „Сатрлинк“, и вече предългата серия от взривове във военни заводи и складове, и напускането от Коалицията на желаещите, и отказът на България да подкрепи специалния трибунал срещу путин, и спирането на държавната помощ за Украйна…

Списъкът е твърде дълъг, за да можем да си представим, че става дума за инцидентни грешки и недомислия. Не, уви – съвсем очевидно става дума, че

пъзльовците играят по свирката на Москва,

която има с какво да ги държи за шиите – и че тъй наречената ни външна политика всъщност е сведена до подкрепа на удобните за русия тези.

Но има и още нещо, което съвсем пряко съотнася това позорно политическо поведение с предстоящите президентски избори. Съвсем очевидно е вече, че настоящият президент г-жа Йотова не просто не става за главнокомандващ в настоящата пределно сложна и опасна международна ситуация, но и всъщност е лишена от собствена воля, като за нея важат същите табута и предубеждения, валидни за радев като избраник на ген. Леонид Решетников.

В същото време сблъсъкът, разтърсил съвременния свят, съвсем не е просто регионална война между агресора русия и жертвата на агресия Украйна. Това е цивилизационен сблъсък и сблъсък на ценности, сблъсък между варварството и цивилизацията – и това е реалния избор, който трябва да направим на 25 октомври.

Подкрепата за Илиана Йотова не е в полза на по-добрия избор – това е подкрепа за варварския ботуш, който не след дълго може да стъпи на гърбовете ни. И идеята, че „този избор не ме засяга“ – също.

Тръмп като Чембърлейн: Мир за нашето време и дизел за нашите избори

e-vestnik

На 30 септември 1938 г. Невил Чембърлейн слезе от самолета на лондонското летище Хестън и размаха лист хартия с подписа на Хитлер. Същата вечер от прозореца на Даунинг стрийт обяви „мир за нашето време“. Мирът издържа единадесет месеца.

В Мюнхен чехословашките пратеници не бяха допуснати до масата. Чакаха в хотела, за да им съобщят присъдата над собствената им страна.

Осемдесет и осем години по-късно Томас Фридман от The New York Times запознава Доналд Тръмп с Невил Чембърлейн. И е безпощаден към американеца. Британецът поне се опитвал, макар и фатално погрешно, да предотврати световна война. Тръмп, пише Фридман, се опитва да не загуби няколко места в Конгреса. И вероятно ще успее точно толкова, колкото успя и Чембърлейн.

Официалната версия е простичка. Цените на дизела вредят на републиканците преди изборите на 3 ноември, затова Вашингтон вдига санкциите и пуска руско гориво на пазара. Грижа за американския шофьор.

Но да погледнем сметката. Първата пратка от 300 000 тона, за която Кремъл вече рапортува, е около 2,25 милиона барела. Това е по-малко от един ден (!) потребление на дизел в американския транспорт. Истинският печеливш се вижда в думите на руския вицепремиер Александър Новак: Москва иска до края на годината да върне износа си на дизел до 3,5 милиона тона месечно.

В замяна хората на Тръмп поискаха от Киев да спре ударите по руските рафинерии, без да поискат същото от Москва за украинските електроцентрали. На 14 октомври сателитната връзка Starshield, на която разчитат украинските военни, внезапно беше забавена и за цяло денонощие прехващането на руски дронове се затрудни. Според Reuters нареждането е дошло от Белия дом. „Проверих тази сутрин. Не бяхме ние“, отвърна Тръмп.

За „енергийното примирие“, обявено от Тръмп на 11 октомври, Киев научи от социалните мрежи, точно както някога Прага от хотелската стая. Два дни по-късно президентът увери, че Путин иска мир повече от Зеленски. Чембърлейн също вярваше на думата на диктатора.

Запитан дали се чувства предаден, Зеленски отговори утвърдително, макар и с уговорката, че нещата са по-сложни от емоциите му. По-малко дипломатичен е Виталий Сич, главен редактор на украинското NV, чиито материали често цитираме и ние. Пред Фридман той пише, че Америка доскоро стоеше за свобода и демокрация, а сега стои само за дизел. И добавя изречение, което си струва да запомним: „Не искаме капитулация, опакована като мир.“

Фридман не вярва, че Тръмп е агент на Путин. Според него истината е по-лоша: президентът просто цени парите повече от демокрацията и няма проблем да размени едното за другото. Историкът Майкъл Мандълбаум, автор на нова книга за американската външна политика, му припомня, че никой президент досега не се е отказвал напълно от либералните ценности. Различно ги е подчертавал, но не ги е зачерквал. Тръмп е първият. Мандълбаум е сигурен, че президентът ще плати политическа цена, защото американците споделят тези ценности. Но добавя, че в краткосрочен план това няма да помогне на Украйна.

Има и съучастници. През 2023 г. сенаторът Том Котън настояваше Байдън да изпрати незабавно на Украйна далекобойни ракети. Тази седмица дванадесет сенатори от двете партии поискаха от Тръмп да оттегли сделката за дизела. Котън, председател на комисията по разузнаване, не е сред тях. Фридман адресира предупреждение и към преговарящите Стив Уиткоф и Джаред Кушнър: ако са съавтори на сделката, историята ще ги запише до Тръмп, а заслугите им за прекратяването на войната в Газа ще бъдат забравени.

Колежката на Фридман Морийн Дауд гледа към двора около президента. Повод ѝ дава снимка в хеликоптера Marine One: Тръмп, приведен към две млади помощнички с еднакво обожаващи погледи. Дауд я нарича „моментна снимка на глада на Тръмп за обожание“. Отворените врати на хеликоптера приличат на балон, в който надничаме.

А балонът в Белия дом се свива: съветниците се ядат помежду си, а според Politico президентът вече си търси нов началник на кабинета. Едната от двете помощнички, новата говорителка Кейти Закария, беше уволнена пет дни след назначаването си, когато стана ясно, че не е адвокатка, за каквато я представи шефът ѝ. Посланичката в съседна Гърция Кимбърли Гилфойл беше освободена, след като дарител разкри, че е искала от него да плати сметката ѝ по кредитна карта от 100 000 долара. А дъщерята на шефката на кабинета Сузи Уайлс работи в лобистка фирма, която представлява Република Сръбска срещу 35 000 долара месечно.

Тук дворът на Тръмп стига съвсем близо до нас. Ръководството на Република Сръбска е сред най-близките на Путин на Балканите, а за изборите там са го съветвали и ключови фигури от кампанията на Тръмп. Сделката за „Лукойл“, която Путин предложи лично на пратениците на Тръмп, включва и рафинерията в Бургас, а американските срокове по нея изтичат на 22 и 29 октомври. Особеният управител на българските дружества на „Лукойл“ казва, че няма никаква официална информация за продажбата. Като чехословашките пратеници в мюнхенския хотел. Съдбата на най-голямото предприятие в България може да се окаже част от пакета, с който Вашингтон ухажва Кремъл, а София да научи присъдата последна.

През 1938 г. Чембърлейн обясни на британците, че става дума за свада в далечна страна между хора, за които не знаем нищо. Днес във Вашингтон Украйна, Босна и България изглеждат също толкова далечни.

Чембърлейн поне имаше оправданието, че не знае как ще свърши историята. Ние знаем. Колко струва литър дизел, платен с чужда свобода?