Как държавата режисира ужаса от Петрохан

Емилия Милчева

По случая „Петрохан“ вече има чудовище, присъда и политически виновници. Няма само приключило разследване, но това с върховенството на закона, както знаем, е за балъци. Между фактите, течовете и удобните версии Емилия Милчева търси какво остана извън публичния разказ.

Властта умее да режисира ужаса така, че сама да остане извън кадър, когато е необходимо. Показва ни отблизо чудовище – деянията му, жертвите, най-интимните подробности от чуждите травми, и ни оставя да поискаме още от същото. Една част от хората избират да се отвратят от чудовището, друга – от институциите манипулатори, трета, най-малката, и от двете.

Така беше режисиран ужасът от Петрохан шест седмици преди президентските избори. След осем месеца разследване и неприключило досъдебно производство прокуратурата и МВР избраха да разкажат какво е извършил т.нар. лама Ивайло Калушев – мъртъв, както и останалите петима от затворената общност, обитавала планинска хижа; човекът, манипулирал възрастни и прекрачил границите с деца, поверени му за отглеждане от родителите им по неясни причини.

Заключенията са, че няма данни за външна намеса, тоест екзекуторите трябва да се търсят в самата група, и делото най-вероятно ще бъде прекратено, тъй като извършителите са мъртви.

Като главен секретар на МВР Георги Кандев също беше съобщил, че няма данни за външна намеса нито на Околчица, нито на Петрохан.

Огласената версия е, че Ивайло Калушев, застрелял 22-годишния Н.З. и 15-годишния А.М., е организирал фаталния край на групата поради страх от разкрития за действията му с деца.

Гавра с правосъдието

На двучасова пресконференция криминалният психолог Росен Йорданов произнесе моралната присъда, въпреки че няма обвинение, и нареди пред публиката секс с подрастващи, окултни практики, манипулации, оръжия и шест трупа. Говореше ту като вещо лице, ту „като човек“, остро и назидателно, сякаш не представя експертно заключение, а защитава обвинителна теза пред съдебни заседатели. Само че съдебни заседатели нямаше, имаше камери и оставаше само някой да разпространи „обвинителния акт“. 

Поведението на Йорданов допълнително разруши и без това оскъдното доверие в разследването и в институции като МВР и прокуратурата. Още на 10 и 15 февруари пред БНТ, преди да бъде назначен за вещо лице и преди да получи достъп до материалите, той вече беше определил Калушев като човек с „тежки нарцистични проблеми“, „професионален прелъстител и педофил“ и беше обяснил мотивите му. На 17 март същият психолог е привлечен като експерт, за да изследва безпристрастно именно личността, поведението и мотивите, за които вече публично е произнесъл присъдата си.

Затова адвокатите Ина Лулчева и Деница Тодорова, представляващи близки на загиналите, поискаха от прокуратурата да отстрани Йорданов и още две вещи лица заради пристрастност и предубеденост. Адвокат Димитър Марковски нарече пресконференцията „груба грешка“ – при 12 незавършени експертизи прокуратурата е фаворизирала една версия, преди да е приключило събирането и проверката на доказателствата. По БНР правозащитникът адвокат Михаил Екимджиев определи поведението на Йорданов като „фрийкшоу“ извън нормалните представи за професионална етика.

Самият Йорданов отказа да се оттегли. Обяви, че не е предубеден, а емоционален – заради случая. За адвокатите, поискали отвода му, каза: 

Те нямат какво друго да направят.

Този отказ не е маловажен професионален спор. Ако прокуратурата запази представената версия, наказателното производство за убийствата ще бъде прекратено, защото посочените извършители са мъртви. Няма да има открит съдебен процес, в който експертизата да бъде оспорена, вещите лица да бъдат разпитани, защитата да представи други доказателства и съдът да прецени коя версия издържа. Евентуалната жалба срещу прекратяването ще бъде разгледана в закрито заседание. 

Така публичният разказ на един експерт, нает от прокуратурата, може да остане единствената присъда. 

Ето така държавната режисура постига целта си. На обществото е даден достатъчно ужасяващ разказ, за да не пита защо трябва да му се вярва. Но доверие в институциите, още по-малко в българската съдебна система няма – дори и да казват част от истината. 

Да се разобличи прокуратурата не означава Калушев да бъде превърнат в невинна жертва на зли сили. Един критично мислещ човек няма да приеме присъда без съд, нито пък безусловна реабилитация на мъртвия. Съмненията в институция с дълга история на избирателни течове и политическа употреба не изключват тревожните факти за деца, оставени под едноличната власт и опека на възрастен мъж и откъснати от училище и семейство. 

Калушев не става невинен само защото прокуратурата злоупотребява с фактите и обслужва определени интереси. Нито пък самата прокуратура става достойна за доверие поради избора на убедително чудовище. 

В престрелката между основните лагери, на които се разполови общественото мнение, се изгубиха децата – жертви на възрастни, отказали да изпълнят задълженията си. 

Гаврата с децата

Задочната психологична експертиза беше „предоставена“ за публикуване в сайта „Епицентър“, чиято главна редакторка Валерия Велева не се посвени да я пусне, без да бъдат заличени имената на децата, посочени като жертви на обявилия се за лама. През март 2010 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган ѝ написа отворено писмо, обръщайки се към нея с прозвището „Мадам В.“, и я обвини в корупция и търговия с влияние.

Днес, 16 години по-късно, политическата употреба се оказа по-важна от защитата на децата (и техните родители). Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) обяви, че ще сезира Държавната агенция за закрила на детето, Комисията за защита на личните данни и ГДБОП. 

Междувременно Велева напусна инициативния комитет на кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев след призиви да се оттегли. От самия инициативен комитет се разграничиха „от публичното изнасяне на лични данни, независимо от случаите, за които се отнася това“. 

Оттеглянето ѝ не отговаря на главния въпрос: 

Кой нарежда на прокуратурата да продължи практиката от времената на главните прокурори Иван Гешев и Борислав Сарафов за манипулации чрез течове на материали от досъдебни производства?

Има и друг съществен аспект – за ролята на контраразузнаването в аферата „Петрохан“. Според лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев ДАНС е знаела какво се случва в хижа „Петрохан“ още от 2022 г. и е бездействала.

Очевидно някой в ДАНС покровителства групи, които нанасят щети на българските деца… Истинският въпрос е, когато са подавани сигнали в ДАНС през 2022 г., къде е спал ДАНС три години, какво е направил, кой в ДАНС е покровителствал това нещо, защо ДАНС не са сигнализирали прокуратурата. 

И получи отговор от шефа на ДАНС Пламен Тончев:

Проверете делото, образувано в прокуратурата през януари 2025 г. по информация на ДАНС. Там има всички пунктове и точки, които са изнесени в обвинението и днес, само че тогава, ако някой беше реагирал навреме, тези хора може би щяха да бъдат живи.

В документа от януари е била спомената и педофилия. Самият Тончев, назначение на Румен Радев, оглавява ДАНС от 2021 г., с известно прекъсване, когато беше преместен като шеф на Комисията по досиетата.

Всъщност още през февруари, десетина дни след откриването на труповете, разследващият сайт bird.bg публикува секретната справка от ДАНС. Още тогава стана ясно, че прокуратурата не е свършила нищо по преписка за „извършени сексуални или блудствени действия от Ивайло Калушев, относими към Глава Втора, Раздел VIII от Наказателния кодекс“. 

Резултатът от прехвърлянето на преписката между три прокуратури са тримата мъртъвци от „Петрохан“ и другите трима, един от които дете, в кемпера под връх Околчица. 

А до фаталните изстрели 15-годишният А.М. е живял в затворената общност, откъснат от обичайния си семеен и училищен живот. Преди него в същата среда и под контрола на Калушев там е израснал от малък и Н.З.

Родителите може да са били манипулирани, че поверяват децата си на т.нар. лама. Това обаче не отменя отговорността им – родителството не може да бъде преотстъпено на самопровъзгласил се духовен водач заедно с правото му да контролира всекидневието, образованието и съзнанието на детето. 

Частното училище „Космос“, където е бил записан А.М., също е допуснало продължителните му отсъствия да не задействат системата за закрила. А сега прокуратурата разследва нарушения при приема на ученици и издаването на документи с невярно съдържание, както и неизпълнение на задължения от служители на училището, МОН и регионалното управление. 

Около тези деца е имало кръг възрастни – родители, учители, чиновници и контролни органи. И от всичко това излиза, че държавата, която не успява да забележи навреме изчезването на едно дете от обичайната му среда, все пак успява да забележи интимните подробности от живота му и дори решава да ги покаже на всички. Емил Дечев, служебен министър на вътрешните работи в кабинета „Гюров“, ясно посочи, че „големият отсъстващ е българската прокуратура“, и призова за обективно разследване на всички версии.

Шест седмици преди президентските избори случаят „Петрохан“ е превърнат в оръжие за политическо поразяване на силите, подкрепили кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров и Георги Кандев, също и на кмета на София Васил Терзиев. Както стана ясно по-рано, Терзиев е дарил над 125 000 евро лични средства за дейността на групата и е посещавал нееднократно хижата.

Паралелно с това премиерът Румен Радев също не се засрами да употреби децата. 

Той избра училищния двор и първия учебен ден, за да нарече организацията „свърталище на педофилия“, а Калушев – „хладнокръвен убиец на деца и откровен педофил“. След психолога експерт Йорданов, който се похвали, че премиерът му благодарил, сега и Радев произнесе присъда, преди да е приключило разследването. 

Държавата, която не опази децата от „Петрохан“, подреди други деца за фон на закъснялото си възмущение. 

Какво се скри в мъглата?

Чудовището се оказа твърде удобно за властта. Колкото по-дълго гледаме него, толкова по-малко забелязваме растящите цени на горивата и газа, които внасят инфлация. 

В опит да тушира напрежението от поскъпващите горива кабинетът на Радев предложи пакет от мерки за общо 300 млн. евро. Той включва: „инфлационен чек“ от 50 евро за над 550 000 души и семейства с доходи под линията на бедност, които получават социално подпомагане; премахване на акциза върху пропан-бутана; и помощ до края на годината за хората с автомобили с газови уредби. Предвижда се също подкрепа за обществения транспорт, включително за ученическите и медицинските превози в малките и отдалечените населени места, както и за тежкотоварните превозвачи, за които вече са отпуснати 55 млн. евро. Земеделските производители ще получат общо 170 млн. евро, от които 100 млн. за компенсиране на разликата в цените между 2025 и 2026 г., както и помощ от близо 44 евроцента за литър гориво.

След президентските избори на 25 октомври случаят „Петрохан“ ще бъде изместен от първите сметки за отопление и от увеличените разходи за живот. Последните данни на националната статистика за август показват инфлация от 5,1% на годишна база и ускоряваща се през последния летен месец.

В мъглата се скри границата между познанство, дарение, политическа подкрепа и съучастие. Имената на политици бяха вкарани в един и същ разказ с убийства и сексуално насилие, без да са представени данни, че са знаели за тях. Така вината по асоциация свърши онова, за което доказателствата не стигат – превърна контактите с Калушев в политическо обвинение. 

Не сме длъжни да избираме от какво да се отвратим. Достатъчно е да знаем, че институциите не защитиха децата, но пристигнаха навреме за камерите. 

Йотова прави ясен завой на Изток

Авторът, снимка: БГНЕС

Посланието, че “щом е война, няма агресор” е твърде показателно

Радан Кънев

В сряда казах по Дарик радио, че г-жа Йотова (те там си говорят на “другарко”, но не искам да използвам разделящи обръщения) прави ясен завой на Изток и към миналото в позициите си.

Вчера по bTV тя изцяло потвърди думите ми. Не разбирам как точно е изненадана от предложението за

нов формат за сигурност, включващ Канада, Норвегия, Обединеното кралство 

Само аз съм го коментирал 3-4 пъти през последната половин година. Без да съм в “кухнята” на европейската политика, където българският президент би трябвало да бъде.

Това предложение е очевидно – става дума за най-близките ни партньори в НАТО – и изцяло позитивно, предвид постепенното оттегляне на САЩ от Европа и непредвидимата политика на администрацията на Тръмп.

България има интерес не просто да го приветства, а да се включи активно.

Особено натрапчиво е посланието, че е смутена от участието на Канада – ясно е, че идеята за асоцииране на ЕС и Канада е водещата геополитическа новина и на вчерашния ден, и днес, след потвърждението от канадския премиер пред ЕП.

Партньорството с Канада, една от най-богатите на природни и енергийни ресурси страни в света, е ключов елемент от общата европейска сигурност и автономия, които г-жа Йотова уж много харесва…

Посланието, че “щом е война, няма агресор” 

е твърде показателно. Само преди броени месеци, г-жа Йотова ясно посочи кой е агресорът в тази завоевателна война…

А това, че “не иска синовете ѝ да воюват в Украйна”, дори не коментирам. То е чиста руска опорка, пропагандна закачка и насаждане на паника.

Недостойно за действащ държавен глава… Същото като измислянето на противници, които били против кирилицата.

“Коалицията на желаещите” не е и никога няма да бъде съюза за война срещу Русия. Тя е съюз на държави, които искат

траен мир, основан на независимост за Украйна и гаранции срещу нова война утре

Коалиция за мир, истински и траен мир.

Липсва ми някак г-жа Йотова от по-близкото, че и по-далечно минало. Десетилетия, тя беше представител на това малцинство в комунистическата партия, което защитаваше относително европейски позиции.

Сега изцяло е приела линията на г-н Радев, изолираща България от Европа и дълбоко разделяща българското общество.

България след 1989 г. – свободата ни бе подарена и внесена отвън

Ognyan Minchev

Трудно е за „прогресивните сили“ да постигнат тази степен на „морално-политическо единство“, която царуваше в България по времето на Тато – чийто „законен“ наследник се явява избраникът на Решетников (Тато го избра Хрушчов).

Например – не може да си направи телевизия само с една програма – трябва да си назначи СЕМ, който да дърпа юздите поне на „националните ефирни“ телевизии… Сопата трябва да играе и по кабеларките – ако не слушат, не бива да им се дава реклама… Но до един канал не можеш да ги докараш – факт.

Други работи може обаче. Какви ли? Ами например, да направиш един единствен учебник по всеки предмет. Т.е. – не по всеки, а по тези предмети, в които българската история, българската идентичност, българският мироглед да бъдат системно – и от рано, от първи клас – превърнати в руска/ русофилска версия на българската история, на българската идентичност, на българския мироглед. Така, както това се прави вече много десетилетия наред – с лъжа, с тотална и безсрамна лъжа на българската колониална администрация, назначена от Москва.

Някой би възкликнал – „Айде бе, пак ли дотам стигнахме…“ Спокойно гражданино патриот – не сме стигнали! В определен смисъл винаги сме били там, и сега сме там.

След 1990 г. писането на учебници по история някакси попадна в ръцете на крайно ограничен кръг академични историци, които десетилетия наред произвеждаха учебници по история – различни, не по един – в които отсъстваше или присъстваше по странен начин тази част от националната ни история, която е свързана с Руската империя.

Няма да минавам по всички периоди, а ще насоча вниманието ви преди всичко към един от тях – историята на комунистическия режим между 1994-1989 г. В учебниците на този тесен кръг историци – симпатизанти и дейци на червената партия в продължение на десетилетия – комунистическият режим не бе представен като унищожаване на независимата българска държава, като епоха на репресии, унищожаване на национален елит и като затваряне на българите зад непроницаема ограда от бодлива тел.

Режимът бе представян „балансирано“ – има „впечатляващи резултати“ и „някои грешки и извращения“. Защо нямаше учебници с наистина алтернативни визии – питайте историците, питайте политиците и образователните чиновници…

В издаването на различни учебници по отделните дисциплини има рискове децата да получат познания по история, литература и други дисциплини, които да отразяват пристрастията на екипите, които са ги писали и публикували. За едн учебник – едни, за друг учебник – други.

Съществува обаче и реалната възможност, различните учебници да покажат своите силни и слаби страни, и да се осъществява процес на вторична селекция – след процеса на административна селекция на помагалата, осъществен от МО.

Различните учебници могат да бъдат рамкирани от избор на общи критерии и приоритети, които учебните програми формулират, а авторите и учителите са длъжни да прилагат.

Не е лесно, но животът в условия на свободен избор в нищо не е лесен. За сметка на това, свободният избор изгражда свободни хора, които се учат – трудно, но се учат – да поемат отговорност за решенията си и да изпитват потребност да се променят – осъзнавайки грешките и заблудите си.

Не се съмнявам, че човекът, утвърдил договора с „Боташ“ ще изтъкне много „патриотични“ аргументи в полза на желанието си да централизира и цензурира „правилната версия“ на учебниците по история, литература и други дисциплини.

Той си има достатъчна прислуга, която да му поддаква в „патриотичен“ хор когато той пожелае да отнеме една или друга свобода или право на гражданите.

Всъщност, в монополизирането на учебното съдържание в един единствен учебник по определена дисциплина няма нищо патриотично. Нека още веднъж припомним защо: Защото с монополно утвърдена версия на българска национална история, на българска литература, на български национален интерес тези, които са сега на власт в България искат да утвърдят приоритета на руските имперски интереси като „най-правилна“ интерпретация на българския „патриотизъм“.

Ако комунизмът вече не върви като средство за постигане на тази цел – ще пробваме с „патриотизъм“. Ще пробваме с гундяевско „православие“, ще пробваме с откровена лъжа – която е основния безценен инструмент на българското русофилство – на власт в държавата, в литературата, в историята…

Не позволявайте с оперетъчни аргументи като „патриотизъм“ или псевдо „православие“ да отнемат правата ви и свободата ви.

Един от основните проблеми на България след 1989 г. е, че свободата ни бе подарена и внесена отвън. Затова далеч не всички я ценят. Когато започнат да я ценят – ще бъде късно.

Спрете авторитарните властови мераци на наследника на Тато – и той, както и предшественика му няма мярка във властолюбието си!

Премянов. Първанов. Станишев. Маразов.

Radoslav Bimbalov 

Четящите ме тук са предимно хора на възраст. Помните много, няма спор. Искате и да забравите много, особено гадориите. И това е разбираемо.

Но около вас има по-млади хора, на които дължите истини.

Близо два милиона от днешните пълнолетни българи са били деца или още не са били родени по време на Виденовата зима. Около милион и половина от сегашните избиратели тогава са били най-много на пет-шест години. За тях банковите фалити, хиперинфлацията, стопените спестявания и празните джобове не са личен спомен. Те са нечута или поне изветряла история.

В инициативния комитет на др. Йотова присъстват лица, чиито имена дълго почти не се чуваха в голямата политика. Сега ги чуваме отново. Изпълзяха от сенките. Явно са се готвили за това.

Тези хора нарекох вече “изрезки от старите вестници”. Отворете ги, прочетете ги на младите тия вестници.

Премянов. Първанов. Станишев. Маразов.

Имена, които сме длъжни да изтупаме от праха на спасителната за нас забрава и да обясним на младите каква точно е била ролята на всеки от тях по време на Виденовата зима.

Това няма да обясни само присъствието им в инициативния комитет на др. Йотова.

Ще припомни и нещо по-важно:

Идва зима. И няма да е в сериал по телевизията.

Oтбранителната индустрия разкритикува провалените разследвания на взривове у нас

„Безнаказаността поощрява саботажи у нас“

Никола Лалов

Кадър от пожара в завода на „Емко“ край Трявна 

Сдружение „Българска отбранителна индустрия“ (СБОИ), което обединява големите фирми и експерти в бранша, разкритикува властите за липсата на резултати в разследванията на десетки пожари и взривове във военни заводи и складове през последните години.

„България да не прави изключение сред европейските държави, които са обект на саботажи с нарастваща интензивност, инцидентите на наша територия се превръщат в постоянна тенденция. Това, което прави ситуацията особено тревожна, е липсата на каквито и да било резултати от разследванията на тези посегателства от 2011 г. насам“, посочиха в своя позиция от сдружението. 

От там припомнят, че въпреки че са идентифицирани някои от участниците в терористичните действия и им бяха повдигнати обвинения и издадени европейски заповеди за арест, няма видима решимост тези съдебни производства да бъдат доведени до край. 

„Създава се впечатление за безнаказаност, което очевидно поощрява подобни действия“, посочват от сдружението.

Позицията идва след втория за месец инцидент в склад на фирмата „Емко“. От компанията изключиха човешка грешка и твърдят, че са били изрядни при всички проверки. Компанията смята, че става въпрос за саботажи, които не се разследват от  властите.

Вътрешният министър Иван Демерджиев от своя страна акцентира на спазването на правилата и разпореди проверка на всички заводи в страната, като се стигна до напрежение между него и бизнеса. 

Още по темата

„Подценяване на опасността“. Продължават разминаванията между Демерджиев и „Емко“ за взривовете

14 септември 2026 14:51

„Предприятията от отбранителната индустрия отлично разбират своите задължения и поддържат най-високи стандарти за сигурност в рамките на своите отговорности. Тези стандарти са определени в съответните законови и нормативни актове, приети от държавата“. 

От сдружението посочват обаче, че държавните органи, в чиито правомощия е гарантирането на обществения ред и сигурност, включително безопасната работа и сигурността на компаниите от отбранителния сектор, са длъжни не само да изискват стриктното спазване на закона, но и да обезпечават общата сигурност на национално и регионално ниво, особено по отношение на потенциални заплахи за сигурността, свързани с действия на чужди държави. 

„Очевидна е необходимостта от по-тясно взаимодействие между компаниите и властите, всеки според своите отговорности, за да бъдат предотвратени подобни актове занапред“.

„Крайно време е решаването на очевидните проблеми със сигурността на българската отбранителна индустрия, която има ключова роля за икономиката на страната и значим принос към брутния вътрешен продукт, да стане приоритет на властите. Не само правителството чрез своя Съвет по сигурността, но и Народното събрание трябва да направят задълбочен анализ на извършените атаки и посегателства, независимо от техните извършители, както и на причините за липсата на каквито и да било резултати от нито едно разследване досега“.

От сдружението посочват още, че като пряко засегната страна, България трябва активно да се включи в общите усилия на ЕС и НАТО за противодействие на тези враждебни действия и за укрепване на сигурността на страната и нейните съюзници. 

„Сдружението и неговите членове заявяват своята пълна готовност за незабавен диалог с всички компетентни институции – на експертно, оперативно и политическо ниво. Тази готовност е функционална, не декларативна – Сдружението разполага с експертизата на своите членове и е на разположение да я предостави чрез участие в съвместни консултации по мерки за сигурност и в работни групи, ако бъдат сформирани такива, както и в обсъждането на необходими законодателни промени и други мерки от значение за ефективността на институционалната реакция“, посочват от сдружението. 

В последните седмици в Европа бяха запалени най-малко седем военни завода, в това число и български.  Публикации допускащи руска намеса имаше в западната преса, но българските разледвания се точат с години и практиката е да завършват в задънена улица. 

Подобни инцидентни в складови обекти на „Емко“ имаше през 2011г., 2022г., 2023г.

Взривове имаше и в други заводи на наша територия, като разследванията се водят бавно и обикновено завършват в задънена улица. След дълго, през 2021 г, забавяне българските власти обявиха, че четири взрива на военни складове вероятно са били извършени от офицери от руското военно разузнаване (ГРУ).

Един от случаите е в склада на „Емко“ в Ловнидол.

Срещу собственика на „Емко“ Емилиян Гебрев бе извършен през 2015 г. опит за покушение.

Години наред обаче прокуратурата демонстрираше незаинтересованост по тази тема.

Разследващите се задействаха едва след отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания три години по-късно.

Чак през 2020 г. бяха повдигнати задочни обвинения на трима руски граждани – Денис Сергеев, Сергей Лютенко и Егор Гордиенко.

Демерджиев: Фирма на бащата на посланика в ОАЕ дала над 5 млн. евро за полетите на Пеевски

Иван Демерджиев

Андриян Георгиев,  Йорданка Веселинова

„Дружество касичка“ е платило над 5 млн. евро за полетите на Делян Пеевски. Това обяви министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев по време на брифинг в Министерския съвет за предприетите от властта действия за борба с корупцията. На него присъстваха и премиерът Румен Радев, министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев, председателят на ДАНС Пламен Тончев и и.д. главен секретар на МВР Любомир Николов.

„Дружеството е собственост на бащата на българския посланик в ОАЕ (Иван Йорданов – бел.ред.). Дали поводът този дипломат да бъде поставен на този пост не са именно тези действия, извършени от дружеството на баща му“, попита Демерджиев. Той описа схемата и разказа за връзки с договорите за мантинели и с депутата от ГЕРБ и бивш финансов министър Владислав Горанов, а още докато пресконференцията течеше последва реакция от лидера на ДПС (четете по-долу). Премиерът Румен Радев заяви очакване министърът на външните работи „да подготви отзоваването на посланика ни в ОАЕ по възможно най-бърз начин“.

Иван Демерджиев уточни, че парите за полетите на Пеевски са отклонени от договори за доставка на мантинели за пътищата, където основно четири фирми са поели обществените поръчки, а договорите впоследствие са индексирани с над 150 млн. евро. По думите му тези дружества имат „доста интересни връзки“, водещи към политически фигури. В края на юни вътрешният министър директно назова връзкамежду две от фирмите с Бойко Борисов, а от ГЕРБ тогава обявиха, че ще го съдят.

Провалът на държавата да разследва корупция при пътно строителство коства животи

Според Демерджиев част от средствата са били отклонявани към „дружеството касичка“, което няма реална дейност. От него впоследствие са били финансирани разходите за 36 полета на Пеевски за над 5 млн. евро.

„В случая ние установихме, че тези средства се отклоняват и отиват в едно дружество без никаква дейност, което наричаме дружество касичка. Та, това дружество касичка генерира паричен ресурс, който е послужил за заплащане на 36 полета на Делян Пеевски като стойността на тези полети е над 5 млн. евро“, заяви Демерджиев. В коментари премиерът Румен Радев неколкократно насочи темата към прокуратурата.

Дали да се иска имунитетът на лидер на политическа партия не можем да кажем, това е работа на прокуратурата.

Румен Радев, министър-председател

Пеевски видя пореден епизод на „Демерджиев пикчърс“

Още докато течеше пресконференцията в Министерския съвет санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания лидер на ДПС Делян Пеевски се прояви пред журналистите в парламента. Той не е говорил пред медии от месеци, като изявите му бяха ограничени след падането на кабинета на Росен Желязков.

Пеевски отрече изнесените от Демерджиев данни и обяви, че ще сезира прокуратурата. „Г-н Демерджиев освен да го кача на един космически кораб с един тикет (билет) не за 5 милиона, а за 50 милиона. Всичко това са измислици, поредният епизод на „Демерджиев пикчърс“.

Пеевски каза още, че той и семейството му са плащали за полетите и има документи за всичко. Не стана известно как, защото заради санкциите по глобалния закон „Магнитски“ банковите му сметки следва да са блокирани.

Предисторията

На 2 юли Демерджиев каза от парламентарната трибуна, че Пеевски е пътувал с частен самолет от България до Истанбул в компанията на конституционния съдия Десислава Атанасова (ГЕРБ) на 5 април 2024 г. На 10 юли МВР съобщи, че е представило на Народното събрание справка на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) за полетите на лидера на ДПС. Към справката беше приложена разпечатка от международна система от началото на 2023 г. до юни 2026 г.

„Данните съдържат детайли за полети и направени резервации на конкретно лице, което към момента е обект на текущи разследвания“, се казва в съобщението на МВР. От документа се разбира, че ГДБОП проверява данни за търговия с влияние и пренасяне на недекларирани финансови средства от страна на Пеевски, съобщи „Капитал“. В справката, с която „Дневник“ разполага, ГДБОП посочва, че нито Пеевски, нито спътниците му са декларирали пренос на пари или предмети, които подлежат на деклариране.

Според данните от юни 2018 до 2026 г. полетите на Пеевски са общо 227 – 135 самостоятелни пътувания и 92 в компанията на други хора. От полетите със спътници 46 са чартърни, а други 46 – с масови авиокомпании. Всички 135 пъти, когато лидерът на ДПС е пътувал сам, е бил с чартъри.

Към края на август се разбра, че в резултат прокуратурата е започнала разследване. То обаче е срещу служители в ГДБОП заради изготвянето на справката.

Корупционни връзки и на Горанов с доставчик на мантинели

Демерджиев разказа и за корупционни връзки между една от фирмите за доставка на мантинели и бившия финансов министър, сега депутат от ГЕРБ Владислав Горанов. По думите на вътрешния министър Горанов е отдавал под наем свой обект на дружеството за значителни суми. „За съжаление тези кръгове, които не без основание наричаме олигархични, така са се преплели, че виждате до какви връзки и зависимости се стига“, коментира вътрешният министър.

Всички материали по случая са събрани в партньорство с чуждестранни служби и ще бъдат предоставени на прокуратурата още днес. „Очакваме декларацията им, че ще работят решително и ще използват тези материали, които са многобройни и категорични“, настоя Демерджиев.

Според него до момента тези схеми са били тема табу за правоохранителните органи. Изтъкна, че държавата е готова да доведе разследването докрай.

Правителството очаква прокуратурата да извърши проверка на събраните данни и да предприеме действия при наличие на основания. Призив към прокуратурата да си свърши работата отправи и председателят на ДАНС Пламен Тончев.

Главният секретар на МВР раздал задачи за разграждане на олигархичния модел

В началото на брифинга премиерът Румен Радев коментира припомни едно от основните си обещания от предизборната кампания за разграждане на олигирхичния модел. „Справедливостта в едно цивилизовано общество не се връща от улицата. Справедливостта не се връща единствено с действия на правителството. А справедливостта се връща с действията на съдебната власт. Но когато имаме проблем, когато има блокирани дела, ние ще продължим да работим, така че изпълнителната власт не може да бъде безучастна към всичко, което се случва“, заяви Радев.

Главният секретар на МВР Любомир Николов увери, че още от първия си ден на поста е дал задачи за разграждане на олигархичния модел. По думите му в момента в МВР се работело по над 900 сигнала за корупционни престъпления, от които 500 са свързани с нарушаване на Закона за обществените поръчки.

Министерството на иновациите ударило рамо

От своя страна министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев поясни, че министерство му активно подпомагало работата на МВР през последните месеци, като са били направени множество доклади и анализи. Уточни, че са били анализирани над 11 700 договора на 176 дружества при 744 възложители.

„Ние в рамките на един, два дни, свалихме и обработихме, анализирахме цялата тази информация. Чрез новите технологии правим институциите много по-ефективни. Освен анализа даваме и препоръки какви да бъдат последващите стъпки. Имаме достъп до всички участници в обществените поръчки – подизпълнители, свързани лица на всички бивши и настоящи политици на местно и национално ниво“, уточни Иван Василев.

ДАНС заговори за злоупотреби в четири министерства

На пресконференцията началникът на ДАНС Пламен Тончев заяви, че агенцията се е в фокусирала върху министерства, в които „е съсредоточен изключително голям обществен ресурс“. Назова Министерството на регионалното развитие, където е Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на транспорта, както се разбра че става дума за Националната компания „Железопътна инфраструктура“, Министерствата на икономиката, където е Държавната консолидационна компания, и Министерството на здравеопазването.

„В тези министерства са извършвани сериозни злоупотреби. Ние работим в момента и когато сме готови, ще дадем отново публичност на нашите действия и след това материалите ще бъдат изпратени в прокуратурата“, каза Тончев

Полетите на Пеевски

Радев залага на капитулацията на Украйна

Europeen Dialogue

Този пост е важен, защото засяга стратегически проблеми и е ключ, към правилно тълкуване на много позиции и събития, които на пръв поглед се губят сред масата от информации.

От тук много лесно се разбира, защо провалът на Радев и компания е предопределен, но пък последствията ще са за сметка на България като цяло.

Радев си е наумил, че може да търгува географското разположение на България, чрез рекет към съюзниците ни. Да, георафското разположение на страната ни е едно предимство, но то върви с благоприятен политически климат.

Иначе по света има страни с много по-благоприятно географско разположение, но поради неблагоприятният политически климат, народите на тези страни не могат да се възползват от него.

В продължение на 80 години безспорен лидер на свободният свят бяха САЩ. Безспорен стратегически съюзник и лидер за Европа бяха пак САЩ.

Началото на края постави Тръмп.

Това беше шок за Европа и за свободният свят. Всъщност през последните десетилетия няма американски президент, който да е нанесъл на собствената си страна, САЩ, толкова вреди, колкото нанася всеки ден Тръмп.

Какво да прави Европа след като остана без този надежден, десетилетия, съюзник и лидер. Това съвпадна и с провала на илюзорната политика на Европа към Русия. Това също беше шок за Европа.

При тези две стратегически мащабни промени, Европа трябва да намери и проправи своя път, отчитайки, че това е реалноста. И да, тя започна да проправя път на своята стратегия за идущите десетилетия, вместо да се вайка и плаче. Основните изходни приоритета в тази стратегия са:

• Нови стратегически съюзници

• Воената ѝ индустрия с цел постигане на европейски суверенитет в тази област

• Нови стратегически търговски партньори

• Русия остава, за десетилетия напред, главната опасност за Европа

Ако България споделя тези стратегически приоритети има възможност да се възползва от предимствата, които ни дава географското разположение.

Да, но, изходната позиция на Радев е, че Европа не може да съществува без Русия, докато изходната позиция на водещите европейски страни е, че Русия е главната опасност за Европа през идните десетилетия.

Вие виждате противоречието с европейските приоритети, определени вече от водещите европейски страни, включително Великобритания.

Казаното от Йотова, че вчера за първи път е чула за намерението Канада и Украйна да влязат в аритектурара за сигурност на Европа, също показва много за това къде е България. Тя не е на масата където се решават големите стратегически въпроси на Европа, а нещо още по лошо, тя гради българската стратегия на илюзията, че Европа не може без Русия.

Всеки практично мислещ човек ще разбере, че провалът е неизбежен.

Българската стратегия изхожда от допускането, че Русия ще васализира Европа.

Две думи за войната в Европа. Доминиращата европейска позиция е че, постигането на целите на Русия в Украйна, увеличава и приближава опасноста за сигурноста на Европа.

България на Радев не споделя тази позиция и фактически залага на капитулацията на Украйна, което Радев вижда като шанс за разширяване на влиянието на Русия на Балканите.

Вие сами помислете, кой ще се провали.

Изкуствен интелект и естествено лицемерие

Апокалипсисът се отлага. Поне във формàта, в който ни го пробутват напоследък – като унищожение на света от изкуствен интелект. Само че защо ИИ гигантите изведнъж се сетиха за сигурността и започнаха да превръщат загрижеността си в маркетинг? От Йовко Ламбрев.

Ако четете новините от последните седмици, свързани с развитието на изкуствения интелект (ИИ), може и да сте останали с впечатлението, че армагедонът е зад ъгъла. Толкова близо, че дори войните в Украйна или Иран заедно с всичко, което следва от тях, е някак… далечно и безобидно.

Светът точно си стягаше куфара за обичайната августовска летаргия (поне тази част от света, която все още може да си позволи да почива през лятото), когато OpenAI стреснаха всички с новината, че през юли няколко хиляди техни агенти с ИИ са извършили хакерско проникване в друга информационна система, напускайки контролираната среда, в която са били създадени и оставени да работят. При това са се самоорганизирали и са комуникирали помежду си как да направят всичко, без да бъдат забелязани (веднага).

Нашенските агенти от ДАНС биха казали, че си имаме работа с изкуствена ОПГ (организирана престъпна група, б.а.).

Допускам как звучи новината за безпризорните ИИ агенти в ушите на технически неизкушени хора, и разбирам, че иронията ми може да изглежда твърде неуместна, но… съвсем сериозно:

• агентите с ИИ всъщност са софтуер, който е създаден и обучен именно с цел да свърши някаква работа вместо човек;
• тези агенти често са доста специализирани в областта на предназначението си;
• на тяхно разположение има нарочно създадени протоколи, чрез които те комуникират помежду си и обменят информация;
• някои от агентите с ИИ са специализирани в ролята на диспечери, които разпределят задачи и организират работата на останалите така, че да се стигне до желания резултат.

Тогава къде точно е изненадата, че софтуерна система, която нарочно е създадена да търси уязвимости в сигурността на други софтуерни системи и която се състои от (в известна степен) автономни компоненти, пак така нарочно създадени да се самоорганизират и да си разпределят задачи помежду си, за да работят групово по сложни проблеми, всъщност си е свършила работата?

Големият проблем тук не е какво е станало. Проблемът е с контрола върху технологията и как се осъществява той. Защото всяка технология може да бъде „изпусната“ и не е нужно тя да е ИИ. Достатъчно е да си припомним Чернобил… Но за това малко по-късно.

Разбира се, дали всичко се е случило точно така, както цветно ни го разказват от OpenAI, също е спорно, защото те по принцип не са известни с охотното споделяне на неща от кухнята си. Освен ако няма някакви евентуални ползи.

Къде може да е ползата за OpenAI да признаят, че са „изпуснали“ контрола, обаче е много резонен въпрос.

Ползите са няколко: някои – очевидни, други – не чак толкова. Сред очевидните са ефектният маркетинг да заявиш наличие на впечатляваща технология, без дори да я показваш. В трескавата конкурентна среда, в която буквално през десет дни има нов по-бърз и по-страхотен ИИ, да поддържаш интереса към себе си с всички средства изглежда оправдано в очите на всеки бизнес. В добавка, на OpenAI все още им предстои IPO(превръщането им в публично търгувана на борсата компания), което бе отложено. На фона на огромния инвеститорски интерес към такива компании отлагането поставя на масата редица въпроси.

А и в очите на незапозната с детайлите публика признанието само по себе си някак спомага за преобразуването на безотговорността в зряло поведение. 

Не толкова очевидните причини обаче са по-интересни.

Съвсем скоро изпълнителният директор на Anthropic Дарио Амодей публикува протяжно есе, чиято основна теза се събира в едно изречение: 

лабораториите, разработващи ИИ, да забавят темпото, за да могат системите за контрол и защитните механизми да са адекватни и да догонват с развитието си. 

Индустрията има свой жаргон за този проблем – нарича го проблем на подравняването. Амодей предлага да го реши с външен надзор, включително в демократичните страни с участието на правителствата в процеса; както и с йерархия от споразумения с авторитарните правителства другаде.

Есето се появи в края на същата седмица, в която ключов изследовател на Anthropic (работил преди това и за OpenAI) напусна поста си с аргумента, че двете компании действат безотговорно по отношение на контрола и сигурността, увлечени в конкуренцията помежду си. А ръководителят на екипа по „подравняването“ в Anthropic Еван Хюбингър се произнесе, че преценява вероятността ИИ да унищожи човечеството в рамките на следващите десет години на повече от 10%.

През същата седмица Anthropic публикува и най-подробния си досега доклад за заплахите: първите документирани напълно автономни системи за генериране на експлойти – това са парченца софтуер, които пробиват сигурността на други софтуерни системи. В същия доклад се споменава за въоръжена групировка в контролираната от хутите част на Северен Йемен, която вместо програмисти е използвала Claude Code(продукта на Anthropic) за написване на софтуер за насочване на ракети, включително балистична ракета с планиран обсег над 2000 км. 

Всеки може да тълкува момента на публикуване, както прецени. И дали най-подходящият момент да поискаш въвеждане на надзор случайно не е в седмицата, в която оповестяваш данни как е бил използван твоят ИИ?

В рамките на по-малко от денонощие Амодей беше подкрепен от почти всички свои ключови конкуренти в лицето на изпълнителния директор на OpenAI Сам Олтман, на главния учен и основател на звеното за развой на Google DeepMind Демис Хасабис, на изпълнителния директор на MicrosoftСатя Надела. Дори Илън Мъсk написа в X: „Дарио е прав.“

Но докато от оркестрината се разнасяше още тихото адажио на внезапното примирие, Тръмп влезе в темата с бутонките и срути целия декор, заявявайки категорично, че САЩ изпреварват Китай и всички останали в надпреварата за ИИ и че 

който спечели битката за ИИ, печели всичко. 

Не пропусна да добави също, че „единственият контрол и предпазни механизми, от които ИИ се нуждае, са силен и умен президент“. А Дейвид Сакс, съветникът на американското правителство по въпросите на ИИ, директно заяви, че ако създателите на ИИ искат да забавят темпото, имат пълната власт да го направят, без да си измислят нуждата от регулации.

Китай директно отхвърли идеята, като оприличи цялата художествена самодейност на „загрижените“ компании като опит за нагнетяване на страх.

В същата интересна седмица McKinsey публикува свое изследване, в което се разглеждат резултатите от допитване сред 334 ръководители в сферата на продуктите и инженерната дейност. Едва 25% от анкетираните на позиции от ниво „директор“ и нагоре споделят за значително ускорение благодарение на ИИ. За „значително ускорение“ се смята постигането на поне двойно по-висока производителност от страна на повече от една четвърт от екипите в дадена организация. Още по-любопитен е фактът, че 30% отчитат спад в производителността на екипите си след въвеждане на ИИ. 

Между другото, Meta, която също разработва ИИ (иначе е известна като компанията зад Facebook, Instagram и WhatsApp), има всички шансове да се превърне в учебникарски пример за провал по отношение на внедряването с опита си да редуцира своите екипи от 10–12 души до такива с 3–5 души и ИИ. 

Много компании, които пробват да внедряват ИИ, се сблъскват и с горчивата истина, че невинаги това води до спестяване на средства. Особено когато някой надъхан мениджър се надява просто да замени хора с ИИ. Някъде е възможно, но по-често се налага хората да останат и да бъдат въоръжени с ИИ, което е допълнителен и постоянен разход.

И какво? Само това остава – да вземем да се съмняваме от ползите и ефективността от ИИ!

Все повече анализи и експерти сравняват настоящия бум от инвестиции в инфраструктура за ИИ с други пазарни обсесии от миналото, като железопътния бум, електрификацията и дотком балона. Всички те имат една ярка открояваща се черта – безспорно са технологичен пробив, но привлеченият от него капитал надхвърля нивата, които търговската възвръщаемост би могла да оправдае. Или казано кратко, огромни инвестиции с оскъдна възвръщаемост.

Очакванията за размера на капиталовложенията на най-големите компании в сектора са за над 750 млрд. долара до края на 2026 г. и един трилион долара за инфраструктура през 2027 г. Само Amazon, Microsoft и Google се очаква да похарчат по около 180–200 млрд. долара всяка. Подобни разходи надхвърлят приходите и паричните потоци на компаниите, което ги принуждава да теглят заеми, за да продължат надпреварата. А това поражда опасения, че свиване на финансирането ще превърне настоящия бум в продължителен инвестиционен срив.

На този фон едно добронамерено джентълменско споразумение за забавяне на темпото е чудно извинение за оттегляне от надпреварата в разходите (която вече изглежда неустойчива), без да се налага да се назовава истинската причина. В ушите на инвеститорите и регулаторите „пауза в името на безопасността“ ще звучи далеч по-добре от „Упс, пак се оляхме“.

Иначе, ако се върнем на важното, проблемът с подравняването има твърде очевидно решение. Просто е нужно е да се инвестира достатъчно в механизми за контрол и защита. И в хора, които работят за тях. Ако се облегнем отново на думите на Дейвид Сакс малко по-горе, това също е изцяло в ръцете на компаниите, създаващи ИИ, както е било и досега. Но наистина ли допускаме, че на когото и да било от висините в ИИ индустрията изобщо му пука за контрола и защитата?

За вашия контрол и защита.

Започнаха изборите в Русия. Винаги ли са манипулирани, има ли смисъл да се ходи до урните

Редактор: Красен Бучков

От 18 до 20 септември в Русия се провеждат избори за Държавна дума. Властите разчитат на уверена, ако не и триумфална победа. Опозицията се обединява и се надява за оптималната стратегия за протестно гласуване, а много потенциални избиратели остават скептични към самата идея да отидат до избирателната секция, тъй като резултатите така или иначе ще бъдат фалшифицирани, анализира Meduza.

Колко разумна е тази позиция? Наистина ли изборите в Русия са по своята същност нелегитимни? Кои от тях бяха най-нечестни? И как в крайна сметка можеш да намериш мотивация за участие, когато знаеш, че всичко е предрешено?

Гласуването на предрешените парламентарни избори в Русия започна със скандални кадри как жителите на окупираните територии са принуждавани да отиват до урните, съпроводени от тежко въоръжени военни с маски. Отделно военни обикалят с урни по домовете на гражданите и наблюдават коя бюлетина те ще пуснат. Такива кадри се появиха от Донецк.

В много населени места жителите с изненада научиха, че вече са „гласували“.

Това се случва, след като съдът забрани на единствената партия, която се обявяваше за мир – „Яблоко“, да участва в изборите. Свързаните с нея кандидати, дори да се бяха обявили за независими, бяха отстранени от изборите, а много от тях – задържани. Така останаха само партии, които подкрепят политиката на руския президент Владимир Путин и неговата „Единна Русия“.

Откъде знаем, че изборите в Русия са нелегитимни?

Ако легитимността се разбира като спазване на правните норми, тогава наблюдението на почти всички големи избори разкрива системен проблем. Освен това, отклонения от нормите се наблюдават на различни нива – от офисите на избирателните комисии до федералните закони.

Проектите за обществен мониторинг – като „Картата на нарушенията“ на движението „Глас “ – обикновено документират нарушения предимно в избирателните секции . А наблюдателите показват, че избирателните комисии на по-високо ниво също отхвърлят върховенството на закона. И накрая, адвокати, които се борят с нарушенията, редовно разкриват проблеми на регулаторно ниво. Реакцията на системата разкрива нейните приоритети и цели.

В идеалния случай резолюциите и законите на избирателните комисии следва да адресират установените проблеми. Но вместо това те почти винаги създават нови.

Така през последните години законът премахна членовете на комисиите със съвещателен глас. Това е удар по институцията за наблюдение: вече не е възможно да посетите избирателна секция, без първо да привлечете вниманието на администрацията (а териториалните комисии почти винаги се намират в административни сгради).

Многодневното гласуване също направи наблюдението много трудно.

Видеонаблюдението, което помагаше на обществеността да наблюдава събитията в избирателните секции, е скрито от гражданите от 2021 г.

Подходът на властите е по същество: ще забраним всичко и ще направим наблюдението на изборите физически невъзможно. Вместо това е: нямаме какво да крием, всеки може да наблюдава и само за един ден.

Реакцията на системата на нарушенията е най-добрият показател за легитимност. Разследващите органи обикновено препращат сигнали за нарушения до избирателните комисии, а избирателните комисии просто се доверяват на тези, срещу които наблюдателят, открил измамата, се оплаква.

Важен аспект е затвореният характер на системата в отговор на нарушения. Например, по време на губернаторските избори през 2018 г. в Приморския край наблюдатели откриха, че 13 протокола, които накараха Централната избирателна комисия да препоръча анулиране на резултатите от гласуването.

Териториалните комисии често дори помагат на нарушителите в избирателните секции, игнорирайки сигналите на наблюдателите. По същество системата на избирателните комисии функционира като една голяма престъпна организация.

Изборната статистика подкрепя доказателствата на наблюдателите. Например, пиковете в избирателната активност или резултатите показват, че на всички федерални избори резултатите от гласуването са манипулирани, сякаш с калкулатор . Неотдавнашните президентски избори в Русия не бяха изключение.

Това бяха най-нечестните избори в руската история. Мащабът на измамата прави невъзможно дори да се оцени броят на откраднатите гласове. 

Били ли са някога гласовете честно преброени в Русия?

Изборите не винаги са били толкова несправедливи, колкото в последните избирателни цикли. Нещата постепенно стигнаха до сегашното състояние. Както е отбелязано в статия на уебсайта „Голос“, вотът от 2000 г. например е бил преброен сравнително справедливо. Но нещата се влошаваха с всяка изминала година. Още през 2004 г. наблюдателите вече регистрираха гореспоменатата „базирана на калкулатор“ фалшификация, а от 2007 г. разпределението на гласовете придобива вида на комета със забележима опашка от пълнене на бюлетини.

Дори днес резултатите понякога се броят без съществени фалшификации. Например, преди пет години в Хабаровски край „Единна Русия“ постигна скромните 25%, близо до истинското си ниво. При оценката на изборите през 2018 г. експерти в статия на „Медуза“ цитираха цели 12 относително честни региона.

Струва си да се помни, че преброяването на гласовете отнема само няколко часа, докато предизборната кампания продължава месеци. Така че е напълно възможно преброяването да е честно, но резултатът да е несправедлив и умишлено манипулиран.

Наблюдателите в избирателните секции са тези, които усещат това най-добре. Те предотвратяват измами, но често установяват, че мнозинството от избирателите наистина гласуват за Путин, същият, който е бил пощаден от истински конкуренти, отстранен от бюлетината под измислени предлози. Когато избирателните комисии и съдилищата решават кой ще бъде в бюлетината, е важно да се помни, че нечестните избори започват именно на този етап, невидими за избирателите, докато те гласуват.

Може ли да се каже кои избори бяха най-несправедливи?

Дълго време това бяха изборите на Дмитрий Медведев, с огромната си опашка от фалшифициране на бюлетини и множество други улики, сочещи към „манипулирани“ резултати. След това рекордът беше изпреварен от гласуването за конституционни изменения. Според електоралния анализатор Сергей Шпилкин , около 20 милиона гласа „за“ са били фалшифицирани. Но дори това „гласуване на празни дъски“ беше засенчено от изборите на Путин през 2024 г. – 22-те милиона (!) допълнителни гласа, подадени за него, са аномални . Засега това е рекорд.

Тази година бихме могли да достигнем нов връх. Премахването на листата на „Яблоко“, която според социолозите се стремеше към двуцифрен резултат, означава, че милиони хора ще загубят любимия си кандидат в бюлетината.

Кои са най-често срещаните методи за манипулиране? Подправяне на бюлетини? Дистанционно гласуване? Нещо друго?

Изглежда, че фалшификаторите са научили много добре поговорката за слагането на яйцата в различни кошници. Няма един-единствен метод. Често, дори в едни и същи избори, се използват множество техники. Например, по време на гореспоменатото гласуване в Приморие, едновременно бяха използвани три вида фалшификации: пренаписване на хартиени протоколи, скриване на резултати от вече въведени протоколи и промяна на резултатите, след като те са били въведени в Държавната автоматизирана система „Избори“.

Накратко, днес се използва цял набор от възможни нарушения: пълнене на бюлетини по време на гласуване по домовете, пълнене на бюлетини в безопасни пакети , контролирано гласуване чрез отдела за избирателни групи, изфабрикуване на окончателни протоколи с различни методи на ниво секционна избирателна комисия, пренаписване на протоколи в териториалните избирателни комисии, премахването им от Държавната автоматизирана система „Избори“ и много други.

Ако трябва да се избере едно нещо, това би било фалшифицирането на бюлетини. И те са станали по-изискани. Тридневното гласуване е много по-удобно за фалшификаторите – те могат да натъпчат бюлетините за една нощ в безопасен плик и след това да попречат на наблюдателите да го открият. Ако се съпротивляват и настояват да запишат нарушението, те биват обвинени в лъжесвидетелстване и съдът ги отстранява за предполагаемо възпрепятстване на работата на комисията.

Има ли съмнение, че и настоящите избори ще бъдат откраднати от руснаците?

За съжаление, на практика никакви. Започнаха да ги крадат преди няколко месеца, като елиминираха всички кандидати, неблагоприятни за властите, предимно от миролюбивата партия „Яблоко“. И тези нарушения се случват и сега; виждаме ги всеки ден в новините. Така че кражбата вече е в ход. Нека припомним и много от гореспоменатите „иновации“, които улесняват живота на фалшификаторите – от тридневното гласуване и потискането на видеозаписите от избирателните секции до разширяването на предсрочното гласуване и Избирателната комисия.

И така, какъв е смисълът да участваш в избори, ако ще бъдат откраднати?

Изборите ще бъдат откраднати, но не и гласа на човека. Личният глас е този, който можете да използвате, за да спорите с мошениците в избирателните секции и да докладвате за нарушения на околните. Например, ако сте взели бюлетина и след това сте забелязали в резултатите, че тя не е била преброена в протокола на вашата секционна избирателна комисия, вие на практика сте разкрили измама.

Изборите продължават да създават среда за комуникация по важни за руснаците въпроси. А фактът, че 100% от гласовете все още няма да бъдат откраднати, означава, че все още има възможност да се търсят поне локални решения.

Важен момент: законите все още са частично в сила. И когато наблюдателите се борят с избирателните комисии, те все още разчитат на съществуващите разпоредби. А комисиите са задължени да отговарят на подобни оплаквания (като правило, те дори спазват процедурните срокове!). Така че има смисъл поне да се изтъкват измамите.

Най-лошото в случая „Петрохан“

Иван Бакалов

Президентката Йотова може да се гордее, че подпомогнаха предизборната ѝ кампания с експертизи на ануси

Работата на прокуратура и полиция по случая „Петрохан“ от зимата досега показва, че те не се справят. Обществото не може да разчита на службите си. Оказва се, че те не познават и НПК, и демонстративно го нарушават. Доказват хипотетични теории и правят политически внушения, пускат на медиите показания и експертизи, вместо на базата на доказателства да правят обосновани изводи.

И работата с доказателствата оставя съмнения. На шумната пресконференция се оказа, че не са готови всички експертизи, не са анализирани всички доказателства след месеци работа. Защо тогава беше тази пресконференция? За да ни разкаже теориите си и психологическите си профили един психолог със съмнителна компетентност и девиантно поведение?

След като досега ни обясняваха, че тримата в хижата са се самоубили, няма външна намеса, сега ни казват, че единият е убит от друг от групата, след което другите двама се самоубиват. Като мотив разследващите сочат, че единият не е можел да стреля. Близки до загиналите веднага опровергаха – имал е ловен билет и е можел да стреля.

Това са трима мъже с професии, единият адвокат с дела за милиони, друг има деца, трети е добре платен счетоводител, поддържа връзка с родители и приятели. Не са отчаяни отшелници без връзка с външния свят. Не са убедителни мотивите за самоубийството на тримата. Сляпа вяра в гуру-лама, който им заповядва. Според разследващите са сектанти, подчинени на гуруто. Тогава единият, ако е убит, вероятно не е бил подвластен на водача.

И така се поставя под съмнение непоклатимата теория за секта, както се изрази и премиерът Радев.

Момче и млад мъж също са убити на Околчица. Засега е доказано само самоубийството на двама при хижата и на самия Калушев. Тоест има трима обсебени и обвързани помежду си с някакво имитиращо будизъм учение и трима убити от тях. Седмият от същата група, т. нар. Мексиканеца, открива труповете, вика полиция,, дава показания и бяга в Мексико. И него ли да наречем сектант?

Секта е нещо по-голямо от група от 6-7 души, половината от които не са се поддали на внушението на ламата и са убити. В най-добрия случай може да се говори за зависимост на няколко души от един признат от тях за водач. Реално трима възрастни мъже се самоубиват с огнестрелни оръжия. Приемаме мотивите описани от разследващите, че това става след като т. нар. лама Калушев им дава такива инструкции. Те се прощават с него и след няколко часа се гръмват. Той отпътува с двете момчета, да ги убие на друго място и сам да се гръмне. Приемаме го за факт. Не поставяме въпроса, че

сектантски групови самоубийства с огнестрелни оръжия досега не са известни.

Не се съмняваме и в балистични експертизи и медицински заключения за входно изходни рани, въпреки големия калибър при стрелба отблизо, поради което някои оспорват заключенията какво е ставало в кемпера.

Има тежки престъпления убийство и трябва да се изяснят мотивите за тях. Но след всичко изнесено досега от разследващите мотивите не са съвсем ясни. Очевидно до групата е стигнала някаква важна информация, която ги подтиква спешно към самоубийства и убийства. Разследването засега не изяснява каква е тя. Предположенията, че са свършили парите, че има подадени сигнали за посегателства на Калушев над момчета, не изясняват това бързане, събирането, сбогуването с реплики „За мен беше чест“. Сякаш нещо идва и те бързат. И защо ще убиват тримата, които не са имали такова намерение? Убийството нищо не може да скрие.

И тук изскачат факти как сигнал за сексуални злоупотреби подава един от възпитаниците на Калушев още през 2022 г. Сигналът е смачкан от ГДБОП, после ДАНС по нов сигнал прави доклад до прокуратурата, която на свой ред смачква преписката. И така стигаме до шестте трупа.

Идеята за „педофилска секта“ е политическа.

Хвърлят понятието секта върху привържениците на ПП-ДБ, понеже кметът на София бил дарител на организацията на Калушев. Провъзгласиха я за паравоенна педофилска, будистка партийна секта. Преувеличиха я до някаква национална политическа мрежа.

Спермобройците Тошко и Балабанов най-сетне са удовлетворени.

Въпросите им в парламента получиха отговор на последната пресконференция – нямало сперма, според експертизата. Ама това не значело, че няма, защото можело да се е разтворила на студа. Това са ни експертите. Да не им се бъркаме в експертизите, но следи от чужда ДНК се намират и в анус. И понеже не намерили сперма, за да докажат вече оповестената си теза, изучават анусите на жертвите. Имало нещо при двете момчета. Това не доказвало 100% полов акт, но… имало нещо. „Офнюз“ извади документите от първоначалната аутопсия, при която всичко при двете момчета е нормално. Така първата аутопсия казва едно, втората – друго.

С това ли доказват, че Калушев е педофил? Впрочем изнесеният психологически профил смесва понятията хомосексуалист и педофил. И профилът веднага беше оспорен от жена, която призна в социалните мрежи, че е имала двегодишна връзка с Калушев през 90-те години и той не е проявявал признаци на хомосексуалист. Това не го оневинява за сексуални злоупотреби по-късно, но оспорва психологическия му профил, който са му направили разследващите.

С експертизи на ануси ли доказват, че Калушев е педофил?

Доброволен секс с 15 и 22-годишни момчета, като двете жертви, е хомосексуализъм, не и педофилия. По НК педофилия е влечение и действия с деца до 13-годишна възраст. В случая трябва да се докаже сексуална злоупотреба и действия от гуруто Калушев с 13-годишни и по-млади. А секс с тинейджъри под 16-годишна възраст е престъпление, дори да е доброволен. Но не е педофилия. Престъпление е и блудство без проникване. За последното престъпление беше вдигната възрастта от 14 на 16 години, с последните поправки в НК, предизвикани от случая „Петрохан“. С тези поправки пипане без секс с лица до 16 години се квалифицира като престъпление. Предвиден е затвор от 5 до 20 години. Няма изключение и за тинейджъри, тоест 15-годишна и 15-годишен или 17-годишен вършат престъпление като се пипат сексуално.

Най-лошото в целия случай е неспособността на прокуратурата, полицията, службите. Ставали сме свидетели на множество неразкрити мафиотски убийства. А сега превърнаха тези самоубийства и убийства в политически спектакъл. Президентката Йотова може да се гордее, че подпомогнаха предизборната ѝ кампания с експертизи на ануси.