Иво Инджев
В българската морска икономическа зона беше извършен небивал в новата ни история терористичен акт по въздух и вода от дронове, атакували два търговски кораба, единият от които е потънал. Ще успеят ли нашите “миролюбци” да замажат, да прикрият очевидния отговор на въпроса кой би могъл да бомбардира превозвачи на украинско зърно?
Няма да е лесно, но премиэрът ни доказа по най-бързия начин, че не се бои от подобни трудности.
Военният Румен Радэв, бивш дългогодишен началник на ВВС в България и повече от 9 години Главнокомандващ, трябва от днес да отговаря вече по конкретен повод какво е направил в професионалното си качество за подготовката на българската противовъздушна отбрана.
Получи шанс да си промени позицията да няма позиция за подкрепата на Украйна от позицията на миролюбието, което не помага на страната ни да избегне руzката заплаха край българския бряг.
Вместо да се възползва от шанса той избра да ни информира като репортер какво е станало без да вземе отношение.
“Абсолютно недопустима атака, абсолютно грубо погазване на морското и международното право и изобщо на морското дело…” беше всичко, което се престраши да отрони безадресно най-овластеният човек в държавата. След което даде думата на министъра на отбраната да “доложи”.
Димитър Стоянов “доложи” как върви спасителната операция. Не доложи нищо по въпроса за това кой атакува на един хвърлей от България търговски кораби и дори потопява един от тях. По този начин не само нарушава националната ни сигурност, но и задължава страната ни да предприема спасителни операции по силата на международните си задължения.
СНИМКА ОТ ЕКРАНА (на Нова тв): Оцелял, но ранен член на индийския екипаж на един от пострадалите от терористичното нападение кораби.
“На тази война ако не се сложи край навреме”…натърти преди това Радэв колко е прав да говори за мир така, сякаш става дума за прогноза за времето, а не за сбъднатата прогноза, че няма да има “дерогация” за България от страна на рашизма в преследването на неговите цели.
Накрая на изявлението си шефът на държавата благодари на медиите, поканени да присъстват като безгласни букви и ретранслатори на неговото упорито нежелание да се отклони от линията на своята праволинейност и да ни “доложи” кой атакува цивилни кораби и убива хора (“в неизвестност”, по израза на бившия генерал относно потъналия кораб) в икономическа морска зона на поверената му държава.
Вече писах за тихия д(р)он. Явно съветският роман има продължение.
Йотовна е поставена от своите “братушки” в положение да не може да откаже отново с празни приказки свикването на Консултативен съвет по националната сигурност. Или(яна)? Или да откаже за пореден път и да понесе наказанието си от избирателите като кандидат за президент с редовен мандат, който редовно да гази конституцията чрез отказ да изпълнява задълженията си, разписани в нея.
На практика “братушките” бомбардираха непукизма на креатурата, на която разчитат да затвърди влиянието им в България, демонстрирайки, че могат да жертват всяка пионка в името на геополитическата си агресивност.
И най-важното: има ли още някой, който може сериозно да неглижира приоритетното значение на разговора за националната сигурност като водеща тема за България, включително и като част от предизборната кампания?